Нещата се обръщат с привидно невинната на пръв поглед стратегия, компанията от Купертино сама да разработва дизайна на всичките си процесори. Досега, Apple правеше това за мобилните си устройства, но от 2020 г. премина изцяло към единен модел и архитектура за всичките си джаджи. Тогава от TechTrends определихме ходът на компанията като потенциално революционен и три години по-късно изглежда, че усилията дават повече от добър резултат.

За последните два месеца, Apple представи първите си устройства с процесори изградени по 3nm архитектура. Началото беше положено със смартфона iPhone 15 Pro, а в края на октомври бяха представени и първите чипове за персонални компютри M3, които разчитат на тази технология. Компанията от Купертино успя да да монополизира 3nm архитектура и в момента е единственият производител в света, който я използва масово. Това потвърди и слуховете, че Apple са изкупили целия капацитет за 3nm чипове на TSMC за 2023 г. С което доминацията на компанията е гарантирано от поне няколко месеца.

Ябълковият силиций M3

С преминаването към собствени чипове през 2020 г. Apple постигна две ключови неща. Първото е, че изостави зависимостта си от Intel, като заряза x86 архитектурата и премина към тази на ARM. Мобилната технология има своите предимства и недостатъци. Плюсовете са, че предлага по-голяма компактност, по-добра миниатюризация на транзисторите и енергийна ефективност. Недостатъците са свързани с определи възможности за работа на максимални обороти, където по-надеждна е x86.

За три години Apple успя максимално бързо да стъпи на ARM технологията и се превърна в първият производител на устройства, който вече предлага не само смартфони, но и компютри с 3nm архитектура. Резултатът е серията чипове M3 (базов, Pro и Max версии), които се възползват от по-малкия размер на транзистори да разположат по-голямо количество на силициевата плочка. В класическия Apple стил, сравнението е само между предходните чипове от серията М. Така M3 са с между 15% и 30% по-бързи и ефективни спрямо предходното поколение.

Другото голямо предимство на M3 и на ARM решенията на Apple са т.нар. невронни ядра, които отговарят за обработката на изчисления свързани с изкуствен интелект (AI). Тук отново производителността е повишена с 15% спрямо M2 процесорите и с 60% ако сравняваме с по-предходното поколение.

Първите устройства, които ще се възползват от новите чипове са 14 и 16-инчовите лаптопи MacBook Pro и 24-инчовите интегрирани настолни компютри iMac. Цените са като за Apple – за преносимите тя започва от 1 599 долара, а за десктопите от 1 299 долара, но може да надмине 7 000 долара.

Мобилният лидер

Месец и половина преди дебюта на процесорите M3, Apple представи 3nm чипове и за своите смартфони. Това е A17 Pro, който е наличен в настоящите iPhone 15 Pro и Pro Max версии. По време на представянето, акцентът падна повече на титаниевия корпус, а не толкова на процесора. Но това беше първото масово потребителско устройство, което е с 3nm чипсет.

Подобно на M3 моделите, A17 Pro няма толкова голям скок спрямо 5nm предшественици. Той е с 10% по-бърз, но предимствата му са повече насочени към развитието на графичните ядра. В това направление, увеличението на производителността достига 20%. Също подобно на M3, друга сфера е подсилването на невронните ядра. Това допринася за приложения, които използват AI, нещо, което ще се засилват през следващите години.

Apple все още е единствената компания, която предлага смартфон с 3nm на пазара. Компанията ще запази този статус поне до средата на 2024 г. Най-новият флагмански чипсет на Qualcomm Snapdragon 8 Gen 3 е базиран на 4nm архитектура и той ще е водещия такъв на марката поне до средата на следващата година. Единствено MediaTek обяви изненадващо свой процесор, който ще бъде пуснат на пазара, но през втората половина на 2024 г.

Задушаване на конкуренцията

Apple ще поддържа тази доминация поне до средата на 2024 г. Причината за това може би се крие в различни доклади, че технологичната компания е изкупили капацитета на TSMC за 3nm чипсети до края на настоящата година. Има вероятност да са резервирали и части от поточните линии и за първите месеци на 2024 г.

Тази хипотеза се подкрепя и от факта, че почти всички големи чипсет разработчици забавят своите 3nm модели. Освен вече споменатите Qualcomm и MediaTek, това се случва със Samsung и AMD. Последната компания планираше за 2024 г. да премине към 3nm архитектура. Но през настоящата излезе неофициална информация, че AMD е изменила намеренията си и смята да прескочи тази технология и директно да премине на 2nm през 2025 г. Според други слухове, компанията само е отложила дебюта на процесорите с 3nm за 2025 г.

Общото между всички тези отлагания се крие в запълнения капацитет на TSMC. Тайванският производител е единствения, който реализира дизайните на чиповете изпълнени по 3nm архитектура. Предвид факта, че само Apple предлага в момента подобни процесори, подсказва, че технологичният гигант е изпълнил настоящия капацитет. За следващите ще се отвори такъв, когато TSMC разшири производствените мощности, което се очаква през следващата година.

Практиката на Apple е традиционна, като преди повече от десетилетие, компанията беше изкупила повечето екрани с multitouch възможности и за кратко беше почти единствената, която имаше смартфони с такива дисплеи.

Другият конкурент, който може на теория да се противопостави на Apple е Intel. Компанията обаче не може да достигне до производство на процесори с архитектура под 7nm, ката тя достигна тази технология едва през настоящата 2023 г. Пътят до 3nm за Intel е доста дълъг, въпреки намеренията им до няколко години да имат подобни разработки.

Има ли значение 3nm

Все пак има ли значение дали процесорите ще са 4nm или 3nm? Както виждаме в горните сравнения, разликата в производителността спрямо 5nm не е толкова значителна. Основната е между 10% и 20%. Цялостното представяне зависи най-вече и от самия дизайн на чиповете. При Apple вече отбелязахме, че се залага повече развитие на графичните и невронни ядра. За смартфоните това са достатъчни предимства за леко технологично надмощие. При персоналните компютри има влияние най-вече при лаптопите и то само ако графичният процесор не е на отделна карта.

Сравнението с чиповете на Intel е по-трудна задача, заради тясната интеграция и оптимизация на софтуера на Apple. Но при някои тестове на M2 процесорите спрямо i9, последният достига понякога до трикратно по-добри резултати. Той обаче ползва многократно повече енергия, нещо в което ARM се е специализирал през последните десетилетия.

Което прави настолните конфигурации с отделни компоненти несравними с чиповете на Apple. От друга страна, обаче „ябълковият“ гигант има по-добра оптимизация, заради затворената си екосистема. Затова и различните сравнения опират повече до приложения, за които се ползват компютрите и лични предпочитания. Това обаче не отнема факта, че Apple е и ще бъде властелинът на 3nm технология поне до средата на 2024 г.

The post Apple – властелинът на 3nm appeared first on TechTrends България.

Прекратяването на сделката ще запази настоящото статукво в технологичната индустрия, от гледна точка на разпределението на мобилни чипове. Поне засега. SoftBank е решила напълно да се раздели с ARM и ще осъществи това намерение чрез изкарването на компанията на борсата. Това беше резервният вариант на японския гигант, който след няколко неуспешни инвестиции има нужда от голямо количество свеж капитал.

Загубата за Nvidia

Nvidia ще понесе няколко загуби от пропадането на сделката. Най-прякото е банковия депозит от 1.25 млрд. долара, който е превела на SoftBank. Той ще остане за японската компания и ще бъде вписан като печалба при следващия финансов отчет.

По-големият проблем за Nvidia е, че придобиването на ARM щеше да повиши рязко развойния капацитет на компанията в областта на микропроцесорите. Особено тези, които са насочени към ниска консумация на енергия и са подходящи за мобилни устройства. Архитектурата на ARM предлага и доста големи възможности в развитието на специализирани ядра за операции свързани с изкуствен интелект (AI) – познати и като невронни. Това е ключова сфера, която Nvidia си е поставила за цел да набляга в бъдеще.

Последната загуба за американската компания е чисто финансовата печалба, която може да извлече от лицензираните продукти на ARM. Архитектурата ѝ е в основата на почти всеки един мобилен чипсет – от този на Qualcomm, през Mediatek, до Huawei и Apple. Така, силните позиции на Nvidia в рамките на графичните процесори щеше да се пренесе и при мобилните такива.

Резервният план на SoftBank

SoftBank също не е доволна от прекратяването на сделката. На хартия, това беше най-бързият начин да капитализира един от ценните си активи в портфолиото. Nvidia щеше да плати 40 млрд. долара за ARM, което е доста добра цена, за развойната компания. За SoftBank това означава 25% възвращаемост на първоначалната инвестиция от 32 млрд. долара. Без тази трансакция, японският конгломерат ще търси нови източници на свежи средства.

SoftBank направи няколко фатални инвестиции, които я пресушиха откъм наличен капитал. Най-звучните примери са с провалилите се технологични (или квази такива) гиганти Wirecard и WeWork. Общо, японците вкараха само в тези две компании над 10 млрд. долара. Скандалните разкрития около двете, както и пандемията, която потопи бизнес модела на втората, реално водят до отписване на тези средства.

Крайният резултат е, че SoftBank се нуждае спешно от нов капитал. Директната продажба на ARM трябваше да вкара такъв сравнително бързо. Мащабите на сделката обаче я проточиха и тя не получи веднага одобрение на регулаторите. Напротив, в края на 2021 г., антимонополните органи в САЩ, Европа и Китай започнаха разследвания. Което обричат трансакцията на допълнително забавяне, поставяне на условия или дори на нейното блокиране.

SoftBank явно е решил да не влиза в този усложнен сценарий и е прекратил сделката. Официално нямаме информация, коя страна е инициирала спирането на трансакцията, но фактът, че японският конгломерат я съобщава подсказва, че може би са те. Загубата на още време е в тяхна вреда, докато бързото прекратяване не е. Дори, те задържат банковия депозит от 1.25 млрд. долара. Промени има и в ARM, като главният изпълнителен директор Саймън Сайгърс е заменен от Рене Хаас.

Отделно, SoftBank обявява, че активира резервния си план – пускането на ARM на фондовите пазари. Това ще отнеме около половин година за подготовка. Което означава, че може би първичното-публично предлагане (IPO) ще го очакваме най-рано през втората половина на 2022 г. Любопитно е, че първичните оценки на експертите бяха, че ако SoftBank беше взела това решение още в началото, ARM най-вероятно вече щеше да се търгува на борсата.

Търсене на неутрален собственик

Причината да е толкова трудна продажбата на британския разработчик е, че той е прекалено важен за пазара на микропроцесори. Последният пък е ключов за дигиталната трансформация, като недостига на чипове попари редица сектори от автомобилния до този на видеоигри. SoftBank беше идеалният собственик на ARM – инвестиционен конгломерат, който няма собствено производство на процесори и не е намесен по друг начин на този пазар.

Всички опции за продаването на британската компания опираха по един или друг начин до попадането му в конкурент при разработката на мобилни чипове и/или устройства. Разговорите между SoftBank и Apple потенциално са пропаднали, заради опасенията на „ябълковия“ гигант от регулаторно блокиране. Samsung, Intel, Qualcomm или AMD са изправени пред същите предизвикателства. Дори ако един от изброените компании реши да задвижи подобна сделка, почти сигурно най-малко един или всички други ще я обжалват пред антимонополните органи.

Затова не е изненада, че след като споразумението с Nvidia пропадна, SoftBank се ориентират директно към предлагането на ARM на борсата. Японският конгломерат изгуби повече от година в задвижването на тази сделка, като вече можеше да е предложил собствеността си в британския разработчик на финансовите пазари. Ще видим, дали при IPO-то няма да има силно наддаване от вече изброените компании в стремеж да вземат по-голям дял от ARM.

The post Мегасделката между Nvidia и ARM пропадна appeared first on TechTrends България.

Традиционно, производителят представя своята FE версия на флагмана си през септември. По този начин се възползва компанията от допълнителни продажби през коледните и новогодишни празници. Такава беше ситуацията с версията от 2020 г. През изминалата година, обаче недостигът на чипове застигна по-сериозно производителите на смартфони и затова Samsung пуска Galaxy S21 FE с няколко месеца закъснение.

Snapdragon 888 или Exynos 2100 в Европа

Друга голяма новина е, че за момента неофициалната информацията показва, че новият модел няма да се продава само във версия с чипсета Exynos 2100 в Европа, а с този на Qualcomm Snapdragon 888. Официално потвърждение за модела процесор засега няма от Samsung, като единствено подчертават, че ще разполага „със супер бърз такъв“.

Ако в Европа влезе в продажба модел със Snapdragon, това ще изравни показателите на южнокорейската компания в ценовия клас на традиционните флагмани. Където почти всеки конкурент ползва такъв чипсет през изминалата година. Което поставяше Samsung в леко по-неравностойно положение спрямо останалите модели, когато сравняваме процесорите. Тенденцията е доста ясно е видима в класацията на TechTrends за „Най-добрите смартфони на 2021 г“.

Другите показатели

Samsung Galaxy S21 FE излиза с примамливи възможности. Даже в някои показатели е по-добър от базовата версия на S21 за 2021 г. Има по-голям AMOLED екран – 6.4 инча срещу 6.2. И двата са с разделителна способност от 1 080×2 400 и честота на опресняване на дисплея от 120Hz.

Новият Samsung Galaxy S21 FE идва в две разновидности – 6GB оперативна памет и 128GB място за съхранение и 8GB с 256GB. Това поне са потвърдените в българското прессъобщение вариации. Батерията е с капацитет от 4 500 mAh и има бързо зареждане от 25W.

Камерите са съставени от две 12MP – по една основна и широкоъгълна. Към тях добавяме в гнездото отзад 8MP телефото сензор с трикратно оптично приближение. Предната селфи камера е 32MP срещу 10MP при базовата Galaxy S21-ца и тя компенсира липсата на 64MP основна такава при последната.

Цената на Samsung Galaxy S21 FE засега е 750 евро или евентуално малко под 1 500 лева. Това почти изравнява телефона спрямо базовата версия на S21, която поне през първите дни на 2022 г. се продава на свободния пазар за около 1 599 лева. Тя може и да падне, когато FE модела навлезе в продажба.

The post Първият смартфон на Samsung за 2022 г. е Galaxy S21 FE appeared first on TechTrends България.

Усилията на Motorola ще са насочени към коледните и новогодишни празници, които по традиция са силни за всички потребителски стоки, включително и за продажбите на смартфони. Четирите модела са съсредоточени в достъпния клас от около 400 лева и достигат в спектъра на около 900 лева. С други думи, това са най-апетитните ценови класове, особено за българския пазар. Тяхната задача е да обхванат максимално много потребители.

Достъпният флагман Moto G200

При цена от около 900 лева, новият Moto G200 на Motorola се пласира в класа на достъпните флагмани. Той разполага с два ключови акцента. Първият е последният премиум процесор на Qualcomm – Snapdragon 888+, което е подобрената версия на едноимения чипсет от тази година. Вторият акцент е 108MP камера, която все повече си пробива път в модели под 1 000 лева.

Тези предимства идват със своите компромиси. Motorola Moto G200 разполага с голям 6.8-инчов екран с честота на опресняване от 144Hz. Преди да се въодушевите обаче имайте предвид, че става дума за LCD панел, а не за OLED. Втората технология вече става нормална за подобен клас смартфони и липсата ѝ тук, показва компромис. Друг такъв е интеграцията на сензора за пръстов отпечатък в бутона за включване, вместо да е под екрана, например.

Същото важи и за камерите. 108MP сензор ще върши основната работа и ще играе ролята на телефото такъв. Широкоъгълният е базов 8MP, а към тях добавяме и 2MP дълбочинен. Предната селфи камера е 16MP. Батерията е 5 000 mAh с 33W бързо зареждане. Оперативната RAM памет е 8GB, а мястото за съхранение може да бъде 128GB или 256GB.

5G в средния клас – Moto G71 и Moto G51

Следващите два модела са в долната част на средния клас – Motorola Moto G71 и G51. Цените им съответно ще са между 450 и 500 лева. Това са и най-евтините предложения на компанията, които включват 5G свързаност в обновеното портфолио. Motorola Moto G71 определено е по-доброто от двете. Той е един от двата модела с OLED екран, но е с една идея по-малък – 6.4 инча. При Motorola Moto G51 имаме 6.8-инчов LCD дисплей и 120Hz опресняване. Заради OLED екрана, Moto G71 разполага със стандартно 60Hz честота на опресняване.

Двата смартфона имат идентични камери – 50MP основен сензор, подкрепен с традиционния 8MP широкоъгълен, 2MP макро такъв и 16MP селфи. Батериите и при двата са 5 000 mAh. Motorola Moto G71 се възползва от 30W бързо зареждане, докато при G51 е стандартно 10W.

По-скъпият модел идва само с опция за 128GB място за съхранение и 6GB или 8GB RAM. Докато по-евтиният идва в различни конфигурации с 64GB и 128GB място, заедно със слот за SD карта. Оперативната памет също варира от 4GB до 8GB.

Достъпният 4G модел – Motorola Moto G31

Последният от обновеното портфолио на Motorola е Moto G31. Това е 4G смартфон, който идва на цена от около 400 лева. Любопитно, тук е избран OLED екрана на G71 с размер от 6.4 инча и стандартно опресняване.

Компромисите обаче стават видни веднага с хардуера – чипсетът е MediaTek Helio G85 с 12nm архитектура. Оперативната памет е само в конфигурация от 4GB. Мястото за съхранение е 64GB или 128GB, но има слот за SD карта. Камерите също тръгват надолу – основният сензор е 48MP, 8MP широкоъгълен и 2MP макро такъв се запазват, но селфито вече е 13MP. Батерията запазва 5 000 mAh капацитет със стандартно 10W зареждане.

The post Motorola обнови портфолиото си с четири нови модела смартфони appeared first on TechTrends България.

Ситуацията при производителите на чипове за смартфони в момента е в някакво преходно състояние. Данните за третото тримесечие на 2020 г. на изследователската фирма Counterpoint Research показват смяна на властта. Mediatek задминава с малко дългогодишния лидер Qualcomm.

Разместванията спрямо същия период през 2019 г. загатват за по-големи промени, които в дългосрочен план може да имат значителни последствия. Тенденциите са интересни, особено предвид факта, че всички компании използват архитектурата на ARM, която от 2021 г. най-вероятно ще премине в ръцете на Nvidia. Технологиите от своя страна се преместват постепенно и към по-продуктивни устройства, което пренарежда пазара за PC и лаптопи, с потенциал и за други сегменти.

Лидерът от Изток

Новият лидер по доставки е тайванският производител Mediatek. Той става все по-известен със своите чипсети в достъпния клас устройства. Вече компанията заема 31% или почти една трета от пазара за смартфон процесори. Mediatek е лидер в ниския клас, като основно доставя евтини модели в Китай и Индия, където търсенето е доста голямо.

Компанията обаче намира и нови полета за изява, като основната причина за растежа и достигането на този дял е силното присъствие на нейните процесори в смартфони в Латинска Америка, Европа, Близкия изток и Африка. Това са все региони, които доскоро в ниския клас се доминираха от Samsung, а силно присъствие имаше и Huawei.

Чиповете на Mediatek се оказват все по-конкурентни и това ги позиционира във все повече производители. Таквиа са Xiaomi, които увеличават близо три пъти поръчките си от тайванския доставчик.

Класова борба

Samsung например ограничават своите процесори Exynos основно за европейския пазар, като те са в средния и високия клас. В ниския, южнокорейския гигант разчита също на Mediatek. Samsung отчита спад на пазарния си дял от 16% на 12%, което по-скоро се дължи на намаленото търсене на Стария континент по време на корона кризата.

Пандемията показа доста силна „класова борба“. 5G чипсетите в момента се доминират от Qualcomm, но те все още са във високия сегмент, докато в ниския, където все още са 4G модулите, лидер е Mediatek. Спадовете на общите продажби на смартфони и изчакването на продавачи и потребители довежда до това в момента по-достъпните да са водещи.

Подреждането през идните месеци и следващата 2021 г. ще зависи изцяло от това, кой ще предложи достъпни 5G чипсети. Qualcomm прави първи стъпки в предоставянето на мощни процесори за по-евтини смартфони. Пример за това е обявения преди дни основен модел на Xiaomi Mi 11.

Дезинтеграцията на Huawei

Ключов момент в надпреварата за надмощие сред смартфон процесорите са санкциите срещу Huawei. Нейното дъщерно дружество HiSilicon беше в процес да започне да предлага своите Kirin процесори на различни марки от Huawei и Honor. През втората половина на 2020 г. забрана за производството на тези чипсети получи TSMC, които се преориентираха към Mediatek. Huawei беше в позиция, че няма да има чипове дори за своите модели, като рязко ограничи своето портфолио за годината.

Макар, като пазарни дялове HiSilicon да няма промяна, нейното присъствие ще се стопява през следващите месеци. Освен ако позицията на САЩ спрямо Huawei не се смекчи през новата 2021 г.

Има и друг момент – китайският гигант продаде своя бранд Honor в края на настоящата година. Промяната на собствеността ще вдигне забраната за ползване на компоненти и популярната марка ще може да разчита на процесори от Mediatek или Qualcomm без проблеми. Само това ще редуцира дела на HiSilicon поне с 3-4 процентни пункта и той може да падне до 8-9% през следващата година.

Вакуумът създаден от звеното на Huawei няма да остане незапълнено. Друг китайски производител отчита увеличение на своя дял – Unisoc. Ако санкциите продължат да затрудняват работата на HiSilicon, тази компания най-вероятно ще е нейния заместител от страна на Пекин.

С което разместванията ще продължат през 2021 г., като лидерската позиция ще бъде силно оспорвана между Mediatek и Qualcomm.

The post Mediatek – новият властелин в царството на ARM appeared first on TechTrends България.

Новите 13-инчови версии на Macbook Air и Pro, както и Mac Mini от следващата седмица ще се продават (поне в САЩ) с процесорите Apple M1. По думите на компанията, този чип превъзхожда в няколко пъти по производителност спрямо предишните поколения машини на „ябълковата“ компания. Тя дори твърди, че това предимство е и спрямо настоящите лаптопи, които се продават от конкуренцията.

Какво е Apple M1

 Новият процесор М1 на Apple е доста буквално пренасяне на тенденциите от смартфоните към лаптопите. В него се съчетават редица модули, които традиционно при преносимите компютри са разположени на различни чипове. Така, Apple M1 съдържа в себе си 8-ядрен процесор, 16-ядрен вграден такъв, невронен модул (за AI операции), модул за сигурност. Като дори RAM паметта е интегрирана в чипсета.

Предимствата от тази конфигурация са, че операциите могат да се извършват много по-бързо, без да преминава информацията в различни части на дънната платка. Недостатъците? По правило специално отделените компоненти са по-добри като производителност, спрямо интегрираните. Това важи в много пълна сила за графичните процесори.

Друг компонент, който Apple обяви само наполовина е архитектурата на M1. Тя е 5nm и наистина е единствената в момента налична такава за лаптопи и компютри. Тя обаче е дело на ARM, което отново идва със своите предимства и недостатъци.

Предимствата са, че може да се интегрира новата 5nm технология, както и, че чиповете на британския разработчик са в пъти по-енергоспестяващи от конкурентите. Сред недостатъците са по-ниска производителност. Към нея добавяме ARM архитектурата и нейната работа с традиционните програми.

Това означава напълно различна компановка на софтуерните приложения, които очаквате да видите на подобни устройства. Масово, те са оптимизирани за x64 на Intel, което е огромна спирачка в създаването на единна платформа, която да обхване, както мобилни устройства, така и високопроизводствени системи, като настолни компютри и лаптопи.

Скритият коз на Apple – Big Sur

За успеха на новите устройства всичко зависи от тайното оръжие на Apple – новият ъпдейт на MacOS Big Sur. В него се добавят два нови типа приложения – универсални и емулирани. Първите се правят от самите разработчици, които оптимизират своите програми за новия чипсет M1.

Така, те трябва да се водят native за него, като идеята е да се запази производителността и възможностите им. За момента такива са само собствените на Apple, както и на някои компании, които са се включили в проекта, като Adobe.

Емулираните идват под името Rosetta 2 и за тях няма много информация. Идеята е да може всяка програма, налична досега за Mac компютри да може да се пуска на новите модели с процесорите M1. За стабилността и скоростта на емулацията ще се разбере от тестовете, но обикновено има голям спад на производителността при подобни процеси.

Последният коз на Apple M1 е, че може без проблеми да работи с приложенията за смартфони и таблети под iOS. Поради факта, че мобилните устройства на „ябълковия“ гигант са разработени под ARM архитектурата, те се водят за native.

Самите модели

Apple започва поетапната замяна на Intel процесори със своите M1. Първите устройства, които са избрани са компактните модели лаптопи на Macbook. Това са 13-инчовите версии на Air и Pro. Наличието на ARM чипсет им дава бърза и лесна интеграция с iOS устройства, както и по-голяма издръжливост на батерията.

Конфигурацията им е доста сходна. Опциите за дисплеи са сходни – 13-инчови с разделителна способност до 1 680×1 050, между 8GB и 16GB интегрирана RAM памет, както и от 256GB до 2TB SSD място за съхранение. Цената на Macbook Air започва от 999 долара, а на Macbook Pro – от 1 299 долара.

Към лаптопите, с новия чипсет M1, Apple добавя и компактния настолен компютър Mac Mini. Неговата цена започва от едва 699 долара (без монитора), като конфигурациите за RAM и място за съхранение са идентични с тези на Macbook моделите.

The post Apple представи първите си Mac компютри без процесори Intel appeared first on TechTrends България.

Новите Intel Core Tiger Lake процесори предлагат по-висока производителност, мощен вграден графичен процесор, поддръжка на куп нови технологии, като WiFi 6, Thunderbolt 4 и др. Лошата новина е, че продължават чиповете да са изградени по 10nm архитектура, докато конкурентите постепенно преминават към 8nm и 7nm. Intel призна, че подобни разработки няма да може да пусне на пазара преди следващата 2021 г.

Опит за паритет

Въпреки това изоставане производителят на чипове успява да поддържа паритет на пазара. Новите Tiger Lake чипове идват с 20% увеличена продуктивност за традиционни дейности, като офис приложения, браузване и други. Отделно има още 20% оптимизация на процесите, така че да се консумира по-малко енергия и да се увеличи издръжливостта на батерията на лаптопите.

Intel също така представиха интегрираната в чипсета видеокарта Xe, която притежава двойно по-голяма производителност и поддръжка на 8K резолюция. То не е постигнато само с голям брой ядра, което е ключово предимство на конкурентните от AMD.

Intel компенсира липсата на 7 или 8nm архитектура с пълното обновяване на своята 10nm такава от предходното поколение Ice Lake процесори. Подобрен е модулът за изчисления на операции движени от изкуствен интелект (AI). Това олекотява различни процеси, които изискват подобна технология и е ключова функция на процесорите на ARM.

Застрашена доминация

Изоставането в няколко ключови области, като липсата на 7nm архитектура и пълното абдикиране от мобилните чипове, започва да се усеща силно в позициите на Intel. Компанията отдавна се отказа да се бори на пазара за смартфони, но тя е подложена на голям натиск при този за лаптопи.

Все повече производители включват в портфолиото си модели с процесори на конкурента AMD. Те позволяват да се намали цената на устройствата и са доста популярен избор при по-достъпните лаптопи. От друга страна, се забелязва увеличаване на популяризацията на преносимите компютри с ARM процесори. За момента това са т.нар. Chromebook модели, които са базирани на операционната система Chrome OS.

В следващите месеци ситуацията ще започне да се изменя към още по-лоши развития за Intel. Apple обяви, че ще представи първите си лаптопи Macbook с новите чипове собствена разработка. Те ще са базирани на архитектурата на ARM, като технологичният гигант планира в рамките на две години да измести от своите модели компютри процесорите на Intel. Apple заема четвърто място в световните доставки, но въпреки това е голям удар за американския производител на чипове.

Ако Intel забави допълнително представянето на 7nm процесор и такъв не се появи през 2021 г. е доста вероятно да загуби още повече позиции на пазара за компютри. Засега над 10 от водещите производители обявиха, че ще пуснат модели с 11-о поколение Tiger Lake, като сред тях са Asus, Acer, HP, Dell, Lenovo, MSI, Razer, LG, Samsung и др. Но ще видим дали няма и да има увеличение на компаниите и устройствата, които ще предлагат и такива с алтернативни чипове.

The post Intel се опитва да остане в играта с процесорите Tiger Lake appeared first on TechTrends България.

На път сме да навлезем в следващата трета фаза в този конфликт, който най-вероятно ще продължи да се изостря поне до изборите за президент в САЩ наесен.

Защо смятаме така? Няколко факта от последните дни и седмици потвърждават за тези развития. Huawei намекна, че с дебюта на Mate 40 през септември, ще бъде сложен край на чиповете Kirin, които са дело на тяхното звено HiSilicon. Компанията трескаво търси алтернатива и дори Qualcomm се опитва да лобира за доставката на своите чипсети. Към това добавяме и съобщението, че Националната агенция по сигурност на САЩ (NSA) е пробила сървърите на китайския гигант и е успяла да извлече основния код и някои други подробности.

Последните елементи от пъзела са успехите на Huawei и превръщането ѝ в лидер по доставки на смартфони през второто тримесечие, както и засиления фокус към умни аксесоари и лаптопи. В следващите редове ще разгледаме всеки един от тези елементи.

Силициева драма

През средата на май САЩ обявиха своята втора вълна от санкции срещу Huawei, която може да се тълкува и като втори удар срещу нея. Вашингтон забрани на чуждестранните производители на чипове, които използват щатска интелектуална собственост, технологии и лицензи в своите продукти да продават на китайската компании.

Вследствие на което Huawei е изгубила възможността да работи с тайванската TSMC. Тя е крайният доставчик на разработваните от дъщерната ѝ фирма HiSilicon чипсети Kirin, които постепенно изместиха Snapdragon от смартфоните на технологичния гигант.

Новината беше потвърдена от основателя на Huawei Ричард Ю, по време на технологична конференция China Info 100, като тя беше съобщена от агенция Associated Press. Според него, TSMC в момента изпълнява поръчки заявени преди 15 май за доставка на процесорите Kirin 1000 за тазгодишната серия Mate. След което, тайванският производител е спрял разработването, поради факта, че попада в обсега на новия кръг от санкции, наложени от САЩ. Ричард Ю потвърждава, че доставките ще приключат към 15 септември, след което Huawei няма да получава нови чипове.

Това е огромен удар за китайския гигант. Защото означава, че ако до края на тази година не се намери алтернативно производство, Huawei няма да може да доставя нови смартфони през 2021 г. Ще се продават моделите от настоящата 2020 г., като ще се разчита на натрупаните до 15 септември складови наличности. По този начин, крайният ефект от втория удар на САЩ върху Huawei ще се усети през септември и задълбочи през следващата 2021 г.

Търсене на алтернатива

Почти паралелно с изказванията на Ричард Ю беше публикувана непотвърдена информация, че щатската Qualcomm активно лобира във Вашингтон, за да бъде включена в списъка с изключения за търговия с Huawei. Така, компанията иска да поеме производството на чиповете за китайската компания. Този сценарий е много малко вероятен.

От една страна, САЩ искат да „пресушат“ напълно източниците на производство и ноу-хау на Huawei и надали ще го разрешат. Дори да го направят, това ще е нестабилно партньорство, което може да бъде прекратено по всяко време. Китайската компания няма да търси подобно и дори да опре до него, то ще се осъществи за кратък период.

Друг хипотетичен вариант е MediaTek, която отново е тайванска и надали ще разполага с напълно независима от САЩ технология, за да не попадне под санкциите подобно на TSMC. Засега тя доставя процесорите за най-достъпните модели на Huawei и покрай санкциите двете компании са засили партньорството си. Тя отново може да се разглежда като временен вариант, защото поне за момента няма капацитет да прави чипсети в най-високия клас. Което ще лиши Huawei от едно от най-силните си конкурентни предимства.

През май имашe информация, че китайското правителство е отпуснало 2.25 млрд. долара на SMIC (Semiconductor Manufacturing International Corporation) за разширяване на капацитета на един от заводите ѝ. Компанията е базирана в Хонконг и е по-добрия избор за алтернатива на TSMC в дългосрочен план. Въпросът тук е колко време ще ѝ отнеме да стане доставчик на процесорите на Huawei. Това може от коства няколко години, а Huawei ще може да остане на смартфона пазара без доставки не повече от 12-18 месеца. След този период вече ще има тежки имиджови и пазарни поражения.

Третият удар

Обвиненията на САЩ срещу Huawei са, че техните устройства, мрежово оборудване и услуги предоставят данните на потребителите на китайските власти. Тези твърдения продължават да не са подкрепени с конкретни доказателства, въпреки, че са теоретично възможни. Стремежът на Вашингтон да разбере какво прави компанията я кара да прибегне до „алтернативни методи“.

Според документи на NSA разпространени от Едуард Сноудън, щатските служби са успели да пробият системата на Huawei. Така те са получили достъп до техния имейл сървър. Иронията е, че САЩ обвиняват китайската компания в промишлен шпионаж (в по-ранните ѝ години на развитие) и, че прехвърлят данни за своите потребители, а самото правителство действа по такъв начин.

Тъй като Huawei разполага с над 150 хил. служители, всеки от тях пуска по десетки и стотици мейли на седмица, това е огромен масив от информация. По информацията на Сноудън, NSA „има прекалено много данни, които не знае какво да ги прави“.

По този начин излиза наяве третият, скрит от публичните очи, удар срещу китайската компания от страна на САЩ. Подобен достъп и действията на NSA могат да предоставят достатъчно информация, за да се неутрализират следващите ходове на Huawei за заобикаляне на санкциите или бизнес плановете си за дългосрочното си оцеляване.

Публичното оповестяване на операцията (с кодово име Shotgiant) може да допренесе за обратен ефект. Като покаже, че САЩ са готови да използват същите практики, в които обвиняват Huawei. Както и да индикира, че може би службите не разполагат с преки доказателства за своите твърдения.

Успехите в кризата

Като заговорихме за мерки за адаптиране, китайският гигант съвсем не е статичен наблюдател на действията на американското правителство. Това става в няколко направления. Първото е в компенсиране на продажбите в САЩ и Европа в Китай. Вторият е в създаване на алтернатива на Google услугите и лицензирания Android. Третият е в разрастване на потребителските продукти отвъд смартфоните, като лаптопи и умни часовници.

Въпреки очакванията, че в средносрочен план, продажбите на смартфони на Huawei ще паднат, след загубата на лицензирания Android, компанията успешно го компенсира с пренасочването им към китайския пазар. Това беше най-силно видно във вторите тримесечия на 2019 и 2020 г. Тогава, Huawei отчита 64% и 72% от своите продажби, че са направени в Китай. Последното тримесечие дори изстреля компанията на първо място по доставки на смартфони, заради спада на Samsung в останалите региони, които бяха засегнати от коронавирус пандемията.

Неутрализирането на първия удар на САЩ, при който беше прекратен достъпа до услугите на Google и лицензирания Android, става чрез своя онлайн магазин App Gallery. Сключени са редица сделки с разработчици в тази сфера, а инвестициите се очаква да надминат няколко милиарда долара в средносрочен период. От друга страна, Huawei полага големи усилия в промотирането на директния достъп до всички приложения за операционната система, чрез APK формата.

Последният елемент е в изместване на фокуса в Европа и другите развити държави с навлизането на Huawei в сферата на умните часовници и лаптопите. Проблемът е, че първите устройства все още са нишови, а при вторите конкуренцията е повече от наситена.

Поглед в близкото бъдеще

Ситуацията на Huawei няма изгледи да се подобри, дори напротив – тенденцията е за влошаване. САЩ подготвят удари и към други китайски технологични гиганти, като ByteDance (компанията зад TikTok) и Tencent. Това показва стремежът на настоящата администрация да засили търговската война с Китай. Особено в технологичната сфера.

Светлината в тунела се наричат президентските избори, които трябва да се проведат заедно с частични за Конгреса през ноември в САЩ. Ако следващият държавен глава и мнозинството в Конгреса и Сената премине изцяло в ръцете на демократите има шанс фокусът на най-голямата световна икономика да се измести от Китай към Русия.

Дори да се случи, това няма да означава автоматичен край на търговската война, но поне ще даде някакви предпоставки за разбиване на ледовете. Демократите исторически са действали с по-меки средства срещу Китай. В същото време, водещият им кандидат за президент Джо Байдън има силен енергийни интереси в Украйна, което може да насочи вниманието на САЩ към възпиране на руското влияние в региона.

Задълбочаващата се криза с коронавируса в страната, подкрепено с протестите от движението Black Lives Matters, разклаща позициите за преизбиране на Доналд Тръмп и оспорвана надпревара. В което може би е най-голямата надежда за Huawei в момента.

The post Третата фаза на войната на САЩ срещу Huawei appeared first on TechTrends България.

Дизайн назаем от iPhone 8

Apple буквално са взели корпуса на един от успешните им дизайни от последните няколко години – iPhone 8 и са го оборудвали с последното поколение процесор. Както са добавили и още няколко съвременни екстри. Имаме същия метален корпус, стъклен заден панел и идентични размери до милиметъра.  Основната разлика при външния вид е в цветовете. Предния панел при всички цветови опции е черен при iPhone SE, докато при осмицата, той е с цвета на корпуса. Самите възможности са бял, червен и черен.

Новият iPhone SE разполага със същия 4.71-инчов LCD екран с резолюция от 750х1 334 пиксела. Основната камера е единична и е сходна с тази на „осмицата“ – 12MP. Разликата е, че при новия модел имаме оптична стабилизация на картината. Същото важи и за предния сензор, който е 7MP с идентични характеристики на стария модел, но с добавена дигитална стабилизация.

Процесорната мощ от iPhone 11

Най-голямата разлика спрямо смартфона на Apple от 2017 г. е чипсета. Новият iPhone SE разполага с последния процесор A13 Bionic, с който в момента е оборудвана цялата флагманска серия 11 на компанията. Това го прави в пъти по-бърз от предшественика си iPhone 8. Процесорът A13 Bionic е с подобрена 7nm архитектура, като при сравненията с останалите флагмани на пазара показваше много по-висока производителност. Причината се крие в силната оптимизация между софтуер и хардуер на Apple, като този път наистина бяха надминали себе си в това отношение.

Освен значително по-голяма производителност, iPhone SE с този процесор ще може да получава ъпдейтите на iOS през следващите поне две години. „Осмицата“ получи последния си такъв до iOS 13, но оттам насетне няма да получава нови обновявания, ако Apple продължат политиката си по този параграф. Наличието на SE допълнително бетонира идеята, че компанията няма да има стимул да продължава поддръжката на iPhone 8.

Промените не се изчерпват само с процесора. Новият iPhone SE разполага с последния стандарт за безжична интернет връзка WiFi-6, но не може да се ползва в мобилни мрежи от пето поколение (5G). Тази екстра е оставена най-вероятно за флагманските модели, които ще бъдат представени по-късно тази година. Слотът за две SIM карти, също е приятно нововъведение. Все още няма информация колко е оперативната памет, но се предполага, че iPhone SE ще разполага с 3GB срещу 2GB на iPhone 8.

Истинският завой – цената

Пускането на новия iPhone SE е огромна промяна в политиката на Apple относно цените на новите си модели смартфони. Две години компанията следваше концепция за стремглаво покачване на стойностите на устройствата, което беше последвано от рязък спад на продажбите в края на 2018 г. и началото на 2019 г.

Apple бързо си взеха поука и новите модели в края на миналата година представиха лека корекция надолу. Резултатите не закъсняха и продажбите тръгнаха нагоре. Новият iPhone SE добавя допълнителна гъвкавост при ценовите сегменти, като позволява на технологичния гигант да вземе участие и в средния клас. Макар, че на хартия доста от показателите му са по-ниски от типичните представители, все пак смартфонът разполага с последния модел процесор, оптимизацията и екосистемата на Apple. Предимства, които може да стимулират продажбите.

Тази политика засега контрастира с тенденцията на останалите производители, които увеличават цените и вече дори по-достъпните модели флагмани докосват цени от по 1 000 долара. Те обаче разчитат на 5G връзка, нещо, което се очаква Apple да добави през есента и при своите премиум модели. Ако го направи, както са слуховете за момента, това означава, нов скок на моделите за тази година. С което пускането на iPhone SE се явява още по-логична стъпка в балансирането на ценовия микс на компанията.

The post Apple пускат втора версия на достъпния iPhone SE appeared first on TechTrends България.