Преди пандемията, компанията беше с пазарна оценка от около 250 млрд. долара. Това е доста скромно на фона на гигантите Apple и Microsoft, които се през същия период, се надпреварваха дали ще са с 1, 2 или 3 трлн. капитализация. Nvidia доста рязко влезе в този елитен клуб на свърхгигантите и покрай AI бума тя излезе начело спрямо останалите.

Американският гигант (с тайванска връзка) достигна за кратко оценка от 5 трлн. долара в началото на ноември. Преминаването на тази нова граница, подсили две дискусии – има ли кой да спре ръстът на технологичните компании и дали AI икономиката не е просто един балон, подхранван от кръгови инвестиции. Ако второто се окаже вярно, то тогава, именно имплозия на пазара ще успее да сложи спирачки на Nvidia.

Графичните карти като AI ускорители

Епохата на изкуствения интелект доведе до рязка смяна в нуждата и търсенето на решения за сървъри. Традиционните процесори са ефективни за работа с една задача едновременно. Докато графичните такива се справят с по няколко паралелно, това ги прави изключително ефективни за обработване на AI заявки.

Nvidia, като един от лидерите в разработването на GPU чипове успяха да намерят хитра ниша докато бума на изкуствения интелект се разгръща. Компанията още преди пандемията обяви, че ще фокусира значителни усилия в развитието на процесори и платки, които да се ползват за обработката на AI. Всичко това се изплати, при това многократно. Nvidia успя да се позиционира като лидер в разработването на специализирани AI процесори и решения за сървъри.

Настоящите чатботове и решения за изкуствен интелект налагат изграждането на специализирана облачна инфраструктура за по-ефективното обработване на заявките. С което търсенето на решенията на Nvidia се изстреля в небето. Технологичният гигант влезе в AI икономиката, като незаобиколим фактор при изграждането на хардуерната инфраструктура.

Надпреварата между САЩ и Китай в AI сферата, дори наложи двете страни да започнат с различни санкции и контрасанкции. Толкова, че някои китайски компании прибегнаха до презапасяване с хиляди продукти на Nvidia, месеци преди ограниченията да влязат в сила.

Клубът на компаниите за трилион долара

Клубът на компаниите за трилион долара не се променя значително през последните няколко години. Петролната и сравнително държавна компания – Saudi Aramco продължава да е лидер с 16 трлн. долара оценка. Тя отчита повече от двойно увеличение спрямо 2024 г., когато е 5.8 трлн. долара най-вече поради несигурността в геополитическата обстановка и енергийните доставки.

Nvidia се превръща в лидер при технологичните гиганти с 4.7 трлн. долара, като достигна за кратко 5 трлн. долара в последните дни на октомври. Пазарите започнаха да укротяват растежа от началото на ноември, но ако няма големи сътресения на AI пазара, може да очакваме нивата от 5 трлн. долара да бъдат достигнати за по-устойчив период.

Втори са Apple с малко над 4 трлн. долара оценка. Технологичният гигант преди беше най-скъпата компания в сектора и в САЩ, но Nvidia ги задмина през последните близо две години. Apple от своя страна се изправи пред предизвикателства с интеграцията на AI в своите системи. В нетипичен за нея ход, компанията разчита на OpenAI за повечето функционалности, а немалка част от тях закъсняха значително. Въпреки това, инвеститорите продължават да гледат позитивно на нейното развитие.

Трети са Microsoft, които с фокуса си върху облачни услуги и продукти се оказаха от печелившата страна. Компанията е сред водещите инвеститори в OpenAI, което им даде по-тясна интеграция на моделите на изкуствен интелект на разработчика. Липсата на собствени решения засега е големият минус на софтуерния гигант. Microsoft е с пазарна оценка от 3.7 трлн. долара.

Четвърти са Google, които може да скочиха по-късно на вълната на генеративния AI, но скъсиха доста бързо дистанцията спрямо OpenAI. Техният модел Gemini на моменти се оказва по-добър от ChatGPT, което в комбинация с все по-тясната интеграция с Android устройствата, дава на нтернет гиганта дорби изгледи. Google върна растежа на акциите си и вече е с пазарна оценка от 3.48 трлн. долара.

Милиардните сделки

Успехът на Nvidia на борсата не се дължи само на продажбата на AI чипове. Компанията сключи редица големи сделки и партньорства за доставка на процесори и изграждането на центрове за данни. Най-голямата е с OpenAI, обявена в края на септември. Nvidia се ангажира да инвестира 100 млрд. долара. Това включва изграждането на център за данни оптимизиран за AI от страна на американския гигант.

До известна степен, Nvidia си „купува“ правото OpenAI да ползва нейните системи. През ноември, технологичният гигант прави това и с Microsoft. Сделката отново е за център за данни, като обхваща нов такъв в Атланта, като част от системите ще са на Nvidia. По-любопитни са други действия между Microsoft и производителят на графични процесори. Софтуерният гигант реално ще достави AI чипове за 9.7 млрд. долара на Обединените арабски емирства (ОАЕ), разработени от Nvidia. Въпреки че това е по-скоро посредническа сделка, тя подчертава партньорските отношения между двете компании.

Nvidia не спира обаче само с водещия разработчик на независим модел, като OpenAI или ключов играч като Microsoft. През октомври, компанията обяви инвестиция от около 2 млрд. долара в xAI – стартъпът за изкуствен интелект на Илон Мъск. Nvidia е част от инвеститорски рунд за около 20 млрд. долара. По-малки сделки следват и с други разработчици на AI модели. Сред тях са европейската Mistral, Figure AI и др.

Предизвикателствата на Nvidia

Тази поредица от сделки (и още много) създават впечатлението за „кръгови инвестиции“ и потенциално надуване на балон – опасения изказани от редица анализатори и инвеститори. Докато спукването на пазарните очаквания за AI революцията наистина може да са най-голямата заплаха и реално могат да спрат възхода на Nvidia, това не е единствения потенциален проблем.

Другото предизвикателство е свързано с естеството на работата на компанията. Тя само разработва архитектурата за чипове, техния дизайн и софтуерни контролери. Компанията не разполага със собствени производствени линии за микропроцесори. Физическото разработване на чиповете става от подизпълнители, като основния за Nvidia е тайванския TSMC.

Зависимостта на американския гигант от Тайван е опасна предвид възможността за ескалация на напрежението между Китай и островната държава. Тогава Nvidia ще загуби почти целия си капацитет за доставки на видеокарти и AI системи. TSMC вече отказа на Белия дом да премести част от производството си в САЩ, което само подчертава значимостта на потенциалното предизвикателство.

Третото предизвикателство е конкуренцията. Nvidia има доста добър начален старт и преднина, но другият основен играч при видеокартите AMD, започва да наваксва. Засега той трудно ще може да измести напълно Nvidia от водещата позиция, но подобна конкуренция никога не е за пренебрегване. Като цяло, успехът на американския гигант изглежда осигурен за поне още няколко години, освен ако AI балонът не се спука по-рано и по-силно от очакванията.

The post Има ли кой да спре Nvidia appeared first on TechTrends България.

За САЩ, изстрелването на първия изкуствен сателит от съветите се описва като „момент на „Спутник““. Същата фраза се завърна с пълна сила в медийното пространство в щатските медии, след като Китай пусна своя голям езиков модел за изкуствен интелект R1, дело на DeepSeek. Сравненията между двете събития започнаха да валят мигновено. Шокиращата реакция на Запада беше толкова голяма, че фондовите борси буквално затриха стотици милиарди долари от пазарните оценките на редица технологични гиганти. Най-потърпевш беше Nvidia, която се превърна в авангарда на AI възхода от последните месеци.

Появата на технология като R1 на DeepSeek от Китай не трябва да се смята за голяма изненада. Компаниите от Поднебесната държава през последните години успяха да докажат, че скъсиха значително разликата в качеството на продуктите и услугите си. Включително и в софтуера, който също се смяташе, че САЩ има няколко обиколки преднина. Социалната мрежа TikTok е доказателство, че иновации в тази сфера могат да идват от Китай. Страната се възползва и от сравнителна консолидация на базите данни, което е основния източник за захранване на AI алгоритмите. С други думи, Китай разполага с всичко необходимо да изгради платформа, подобна на ChatGPT.

Скоростно изстрелване

DeepSeek дебютира официално на 20 януари и неделята в същата седмица вече технологичният инвеститор Марк Андресен сравни появата на R1 с тази на „Спутник“. За нула време, китайското приложение достигна номер едно място при свалянията в App Store на Apple. Основните качества на решението на DeepSeek са, че при определени задачи, като програмиране, математически проблеми превъзхожда с малко ChatGPT на OpenAI. Както и при решаването на по-логически казуси.

R1 се води „разсъждаващ“ модел, който се опитва да анализира отговора си и да поправи грешките преди да го предаде на потребителя. Той не е трениран през огромни масиви от данни, а използва принципа на синтетични въпроси и отговори. Това прави DeepSeek по-тясно специализиран от ChatGPT, както и изисква повече технически познания в съответните области.

Най-впечатляващото от модела е, че той е разработен с минимален бюджет от едва 6 млн. долара. Според различни инженери, DeepSeek стъпва значително на възможностите и постиженията на ChatGPT, както и предходните версии, които остават в сянка за масовата аудитория, лесно се комбинират с API на OpenAI. Има спекулации, че първите модели на китайската компания са правени с помощта на популярния генеративен AI.

Последното предимство на R1 е, че може да се използва на по-стари и не толкова специализирани графични процесори. Това е ключово, покрай различните санкции на САЩ срещу износа на подобен тип хардуер за китайски компании. С други думи, DeepSeek е принуден да разработи ефективен модел, който да работи с наличните процесорни възможности.

Инвеститорската паника

Комбинацията от това, миниатюрната сума за създаването на модела и факта, че в някои специализирани операции превъзхожда ChatGPT предизвикаха истинска паника сред западните инвеститори. В рамките на ден, тя може би дори и излезе от контрол, защото борсовите пазари заличиха стотици милиарди долари от различни технологични компании.

Най-тежко беше ударена Nvidia, която през изминалата 2024 г. отбеляза огромен възход. Той беше осъществен благодарение на почти монополното си положение при доставката на авангардни сървърни системи за AI изчисления. Появата на DeepSeek, които срещу 6 млн. долара за разработка изградиха платформа, която конкурира ChatGPT и то с използването на по-стар хардуер, поставиха решенията на Nvidia в областта под съмнение.

В рамките на ден, цената на акциите на компанията се срина със 17%, което изтри малко под 600 млрд. долара. Това е най-голямото изтриване на пазарна капитализация в рамките на 24 часа в историята на щатските фондови борси. Реакцията обаче най-вероятно се оказва ирационална и паническа. Единственото по-логично обяснение зад нея е, че Китай ще се окаже огромен пазар за AI, но заради санкциите, Nvidia (а и други компании) няма да могат да се възползват от него.

Логиката на повечето инвеститори, обаче е съвсем друга. Според тях, щом DeepSeek върви на по-стар хардуер и допринася за висока ефективност, то това ще намали търсенето на продуктите на Nvidia, Както и решенията на OpenAI. Затова, покрай технологичния гигант, акциите паднаха на редица други компании, като Broadcom, Microsoft (основен инвеститор в OpenAI), през SoftBank и дори ASML.

Проблемът е, че R1 и неговите предшественици са обучавани и вървят на решения, които са закупени от американската компания. Тоест, AI процесорите на Nvidia ще продължат да се търсят, просто това ще важи не само за най-новите, но и за старите. По този начин, борсовият срив беше плод на една голяма ирационална паника.

Китайската ръкавица

Докато пазарите реагираха импулсивно в рамките на един ден, появата на DeepSeek наистина може да съдържа в себе си „момент на Спутник“ за САЩ. Вашингтон и американските технологични гиганти имаха увереността, че генеративните AI модели ще останат иновация запазена само за Запада (добавяме и европейския Mistral в уравнението). R1 разби на пух и прах тази илюзия. Новоизбраният американски президент Доналд Тръмп вече обяви, че това е „сигнал за пробуждане“ за щатските компании, но може да бъде от полза, като подпомогне засилването на иновациите в САЩ.

Китайските компании за момента се оказват доста жилави и то при софтуерната разработка. TikTok беше първата голяма иновация, а DeepSeek само затвърждава тенденцията. Оказва се, че може би по-големият препъни-камък ще се окаже хардуера. Китайските компании все още не могат да преминат към създаване на чипове под 7nm технология, докато тайванската TSMC работи от две години с 3nm.

В този ред на мисли, китайската Tongfu е ангажирана със създаването на AI процесори, които да заменят тези на Nvidia или на AMD. След което чиповете на компанията ще бъдат внедрени в сървърните решения на Huawei. Все още няма достатъчно информация за възможностите на тези процесори, но се очаква да конкурират предпоследното поколение на Nvidia. Което отново е сравнително впечатляващо постижение за китайските разработчици.

Подобно на изстрелването на „Спутник“, с което се стартира Космическата надпревара във времето на Студената война, пускането на R1 постави началото на сходно геополитическо и техническо състезание в съвремието. Този път арена на сблъсък е изкуственият интелект.

The post DeepSeek – китайският AI „Спутник“ appeared first on TechTrends България.

Затова технологията на британската компания е златен стандарт и де факто монополист при мобилните процесори. ARM отдава своята архитектура на останали проектанти и производители на чипове чрез лицензионни споразумения. Използвайки технологията за база, след това гиганти като Apple, Qualcomm, Mediatek, Google, Microsoft, дори и конкурентите Intel, AMD и Nvidia, разработват своите процесори. Значението на ARM е толкова голямо, че Nvidia трябваше да се откаже да придобие британската компания, след голям корпоративен и регулаторен натиск.

Партньорствата винаги са били в основата на успеха на технологичния разработчик от Острова. Симбиотичната връзка е толкова голяма, че дори санкциите на САЩ срещу Huawei и тяхното развойно звено за процесори HiSilicon не позволяват пълното скъсване с лицензите на ARM. Едно от най-емблематичните партньорства в индустрията до момента е това с Qualcomm. Процесорите Snapdragon са златен стандарт при смартфоните, особено във високия клас. Като са едни от най-производителните и с по-малко загряване от конкурентите до момента.

Тази идилия обаче е на път да рухне. Като истински гръм в силициевия рай, ARM може да спре лиценза на американския производител. Спорът между двете компании заплашва да разстроят изцяло пазара за потребителска електроника ако се задълбочи. Докато в краткосрочен план това може да навреди, не само на двете компании, но и на качеството на техниката, в дългосрочен може да помогне за засилване на конкуренцията в този сегмент. Трансформация, която вече се случва и без подобни радикални действия.

Съдебна ескалация

ARM е предоставила 60-дневно предизвестие за прекратяване на лиценза на Qualcomm. Това показват документи, предоставени неофициално на Bloomberg. Действието е вследствие на съдебен спор между двете компании от 2022 г., когато ARM завежда дело срещу Qualcomm.

Историята е повече от интересна – американската компания придобива по-малкия разработчик Nuvia година по-рано за 1.4 млрд. долара. След което, Qualcomm се опитва да прехвърли лицензите ѝ за ARM архитектура при себе си, но не уведомява британската фирма. Последната смята това за нарушаване на споразуменията, както с Nuvia, така и с Qualcomm. Позицията ѝ е, че лицензите не могат да се трансферират и затова завежда дело.

ARM решава да вдигне залозите и сега изпраща предизвестие за едностранно прекратяване на лиценза на Qualcomm. Информацията за него излиза часове след премиерата на новия чипсет Snapdragon 8 Elite, който американския производител представи, като основен флагмански процесор за смартфони за 2025 г. От ARM не коментират ситуацията, но от Qualcomm обявиха, че това действие е „опит за оказване на натиск върху дългогодишен партньор“.

Прекалено големи

Подобен може да се окаже наложителен, защото както ARM се е изградил като монополист със своята архитектура, така и Qualcomm има стабилни позиции при крайните продажби на процесори. В края на 2023 г. американската компания държи 23% от доставките на смартфон чипове и заема второ място, като лидер е Mediatek с 36%. Но силата на Qualcomm е в продажбата на процесори от висок клас, затова, компанията държи 34% от приходите. По този показател, очаквано Apple е първа с 39%, докато Mediatek има само 15%.

По този начин ARM влиза в съдебен спор с втория най-голям производител на процесори за смартфони, както като доставки, така и като приходи. Qualcomm отговаря за малко под една четвърт от първите и една трета от вторите. Спирането на лиценза за архитектурата ще доведе до огромни сътресения за всички на пазара.

Липсата на детайли затруднява анализирането на точните последствия. ARM дава два типа – за цялостната архитектура и за протоколите с инструкции за работа. Прекратяването на първия ще спре всички нови разработки, а на втория – ще оскъпи и удължи производствения цикъл. Според Bloomberg, става дума за последния, при което за всеки модел процесор ще трябва да се правят отделни продуктови споразумения.

Краткосрочно, най-големи загуби ще претърпят потребителите, които ще се лишат от едни от най-производителните процесори за смартфони. Празното пространство, което може да остави Qualcomm във високия клас бързо ще бъде заето. Но моделите на Mediatek, засега отстъпват с малко по производителност, както и имат по-високо загряване от утвърдения си конкурент. Компанията направи сериозни усилия в тази посока и смали разликата през последната година, но все още не е успяла напълно да задмине по характеристики чиповете на Qualcomm.

Смяна на политиката

Спорът между ARM и Qualcomm е до голяма степен вследствие на новите ръководители на двете компании. Рене Хаас, главен изпълнителен директор на първата смята, че британският разработчик трябва да предоставя по-завършени дизайни, които да не включват само архитектура и протоколи. Освен това, натиска за по-големи лицензионни такси, които партньорите на ARM да плащат. Победа над един от водещите производители ще позволи на британския разработчик да упражнява подобен натиск и над останалите.

От своя страна, Кристиано Амон, главният изпълнителен директор на Qualcomm се опитва да намали зависимостта на производителя от ARM. Това включва и фокусирането върху собствени разработки и търсенето на нови пазарни ниши, в които двете компании може да се окажат конкуренти.

Прекратяването на взаимоотношенията между тях може да бъде пагубно и за двете страни. Причината е, че нито ARM, нито Qualcomm са в позиция да си позволят пълно прекратяване на отношенията. Бизнесът на двете компании зависи все още силно един от друг и въпросът е кой ще загуби повече.

ARM рискува с този ход, защото Qualcomm може да бъде по-потърпевш ако наистина се прекратят лицензите. Но от друга страна задава предупреждение за останалите производители, които могат в един момент да започнат да инвестират в нови архитектури за замяна на настоящата и доминиращата при смартфоните такава.

The post Гръм в силициевия рай appeared first on TechTrends България.

Нещата се обръщат с привидно невинната на пръв поглед стратегия, компанията от Купертино сама да разработва дизайна на всичките си процесори. Досега, Apple правеше това за мобилните си устройства, но от 2020 г. премина изцяло към единен модел и архитектура за всичките си джаджи. Тогава от TechTrends определихме ходът на компанията като потенциално революционен и три години по-късно изглежда, че усилията дават повече от добър резултат.

За последните два месеца, Apple представи първите си устройства с процесори изградени по 3nm архитектура. Началото беше положено със смартфона iPhone 15 Pro, а в края на октомври бяха представени и първите чипове за персонални компютри M3, които разчитат на тази технология. Компанията от Купертино успя да да монополизира 3nm архитектура и в момента е единственият производител в света, който я използва масово. Това потвърди и слуховете, че Apple са изкупили целия капацитет за 3nm чипове на TSMC за 2023 г. С което доминацията на компанията е гарантирано от поне няколко месеца.

Ябълковият силиций M3

С преминаването към собствени чипове през 2020 г. Apple постигна две ключови неща. Първото е, че изостави зависимостта си от Intel, като заряза x86 архитектурата и премина към тази на ARM. Мобилната технология има своите предимства и недостатъци. Плюсовете са, че предлага по-голяма компактност, по-добра миниатюризация на транзисторите и енергийна ефективност. Недостатъците са свързани с определи възможности за работа на максимални обороти, където по-надеждна е x86.

За три години Apple успя максимално бързо да стъпи на ARM технологията и се превърна в първият производител на устройства, който вече предлага не само смартфони, но и компютри с 3nm архитектура. Резултатът е серията чипове M3 (базов, Pro и Max версии), които се възползват от по-малкия размер на транзистори да разположат по-голямо количество на силициевата плочка. В класическия Apple стил, сравнението е само между предходните чипове от серията М. Така M3 са с между 15% и 30% по-бързи и ефективни спрямо предходното поколение.

Другото голямо предимство на M3 и на ARM решенията на Apple са т.нар. невронни ядра, които отговарят за обработката на изчисления свързани с изкуствен интелект (AI). Тук отново производителността е повишена с 15% спрямо M2 процесорите и с 60% ако сравняваме с по-предходното поколение.

Първите устройства, които ще се възползват от новите чипове са 14 и 16-инчовите лаптопи MacBook Pro и 24-инчовите интегрирани настолни компютри iMac. Цените са като за Apple – за преносимите тя започва от 1 599 долара, а за десктопите от 1 299 долара, но може да надмине 7 000 долара.

Мобилният лидер

Месец и половина преди дебюта на процесорите M3, Apple представи 3nm чипове и за своите смартфони. Това е A17 Pro, който е наличен в настоящите iPhone 15 Pro и Pro Max версии. По време на представянето, акцентът падна повече на титаниевия корпус, а не толкова на процесора. Но това беше първото масово потребителско устройство, което е с 3nm чипсет.

Подобно на M3 моделите, A17 Pro няма толкова голям скок спрямо 5nm предшественици. Той е с 10% по-бърз, но предимствата му са повече насочени към развитието на графичните ядра. В това направление, увеличението на производителността достига 20%. Също подобно на M3, друга сфера е подсилването на невронните ядра. Това допринася за приложения, които използват AI, нещо, което ще се засилват през следващите години.

Apple все още е единствената компания, която предлага смартфон с 3nm на пазара. Компанията ще запази този статус поне до средата на 2024 г. Най-новият флагмански чипсет на Qualcomm Snapdragon 8 Gen 3 е базиран на 4nm архитектура и той ще е водещия такъв на марката поне до средата на следващата година. Единствено MediaTek обяви изненадващо свой процесор, който ще бъде пуснат на пазара, но през втората половина на 2024 г.

Задушаване на конкуренцията

Apple ще поддържа тази доминация поне до средата на 2024 г. Причината за това може би се крие в различни доклади, че технологичната компания е изкупили капацитета на TSMC за 3nm чипсети до края на настоящата година. Има вероятност да са резервирали и части от поточните линии и за първите месеци на 2024 г.

Тази хипотеза се подкрепя и от факта, че почти всички големи чипсет разработчици забавят своите 3nm модели. Освен вече споменатите Qualcomm и MediaTek, това се случва със Samsung и AMD. Последната компания планираше за 2024 г. да премине към 3nm архитектура. Но през настоящата излезе неофициална информация, че AMD е изменила намеренията си и смята да прескочи тази технология и директно да премине на 2nm през 2025 г. Според други слухове, компанията само е отложила дебюта на процесорите с 3nm за 2025 г.

Общото между всички тези отлагания се крие в запълнения капацитет на TSMC. Тайванският производител е единствения, който реализира дизайните на чиповете изпълнени по 3nm архитектура. Предвид факта, че само Apple предлага в момента подобни процесори, подсказва, че технологичният гигант е изпълнил настоящия капацитет. За следващите ще се отвори такъв, когато TSMC разшири производствените мощности, което се очаква през следващата година.

Практиката на Apple е традиционна, като преди повече от десетилетие, компанията беше изкупила повечето екрани с multitouch възможности и за кратко беше почти единствената, която имаше смартфони с такива дисплеи.

Другият конкурент, който може на теория да се противопостави на Apple е Intel. Компанията обаче не може да достигне до производство на процесори с архитектура под 7nm, ката тя достигна тази технология едва през настоящата 2023 г. Пътят до 3nm за Intel е доста дълъг, въпреки намеренията им до няколко години да имат подобни разработки.

Има ли значение 3nm

Все пак има ли значение дали процесорите ще са 4nm или 3nm? Както виждаме в горните сравнения, разликата в производителността спрямо 5nm не е толкова значителна. Основната е между 10% и 20%. Цялостното представяне зависи най-вече и от самия дизайн на чиповете. При Apple вече отбелязахме, че се залага повече развитие на графичните и невронни ядра. За смартфоните това са достатъчни предимства за леко технологично надмощие. При персоналните компютри има влияние най-вече при лаптопите и то само ако графичният процесор не е на отделна карта.

Сравнението с чиповете на Intel е по-трудна задача, заради тясната интеграция и оптимизация на софтуера на Apple. Но при някои тестове на M2 процесорите спрямо i9, последният достига понякога до трикратно по-добри резултати. Той обаче ползва многократно повече енергия, нещо в което ARM се е специализирал през последните десетилетия.

Което прави настолните конфигурации с отделни компоненти несравними с чиповете на Apple. От друга страна, обаче „ябълковият“ гигант има по-добра оптимизация, заради затворената си екосистема. Затова и различните сравнения опират повече до приложения, за които се ползват компютрите и лични предпочитания. Това обаче не отнема факта, че Apple е и ще бъде властелинът на 3nm технология поне до средата на 2024 г.

The post Apple – властелинът на 3nm appeared first on TechTrends България.

Но и при умните телефони се появи лъч светлина. Последният им флагмански модел Huawei Mate 60 Pro беше представен през септември и изненада всички. Не с някаква революционна технология, която я няма на пазара, а с факта, че идва с 5G процесор, разработен по 7nm архитектура и то собствено производство. Въпреки, че последният iPhone 15 Pro идва с 3nm процесор, за китайския научно-технически сектор, това е огромен пробив.

Той поставя и под въпрос, дали американските санкции успяват да спрат иновационния прогрес на Пекин. Тъй като, САЩ наложи пълни рестрикции в предоставянето на каквото и да е оборудване, ноу-хау и капацитет за производство на чипове под 14nm. Развитието на собствени 7nm процесори може да мине за голям пробив за китайската технологична индустрия. Ситуацията е доста по-заплетена и да не опира само до този пробив. Китай обаче се подготвя да хвърли все по-силно технологичната ръкавица на САЩ.

Мистериозният чип

Чипсетът използван в Huawei Mate 60 Pro носи означението Kirin 9000s. Той е разработен и проектиран от дъщерната компания HiSilicon и произведен от субсидираната от държавата SMIC. Той все още е доста енигматичен. Huawei не дават подробности за неговата архитектура. Първоначалните предположения бяха, че е изграден по 7nm архитектура. Както е и първият такъв, който разполага с 5G модул, тъй като западните доставки ограничават подобни възможности, но при собственото производство те не могат да се приложат.

Всъщност, SMIC представи собствен 7nm процесор още през 2022 г. Той обаче разчита на по-стара литографска технология за производство – DUV, вместо EUV. Както и на модифицирана архитектура от 14nm. Разликите сме ги описали в обзора ни от миналата година на сектора. Предвид тези развития беше въпрос на време подобни чипове да се появят в китайските устройства. Затова и предположението, че такъв е случаят с Kirin 9000s е доста логично.

Разкрития от последните дни дават малко по-различна светлина. Според източник на Gizmochina, Kirin 9000s всъщност е 5nm процесор доставен на Huawei преди цели три години. Преди да попадне под ударите на американските санкции, китайската компания се презапаси с чипове, като поръча на TSMC значително по-големи обеми. При пълното разглобяване на телефона и на чипсета се вижда маркировка „2035“. Според кодировката на TSMC, това означава, че е произведен в 35-та седмица на 2020 г. или между 24 и 30 август.

Ако такъв е случаят, това показва, че Huawei все още разполага със запаси от сравнително добри процесори изпълнени по 5nm архитектура. Очаква се Huawei да обяви още един нов чипсет до края на годината. Във всички случаи, ситуацията около последните модели процесори Kirin на компанията продължава да бъде мистериозна.

Санкции под съмнение

Докато се разплитат напълно проектантските и производствени възможности на Huawei, респективно на SMIC и HiSilicon, редица експерти поставят под съмнение ефективността на санкциите на САЩ. Те могат да бъдат заобикаляни чрез системата за лицензиране на Държавния департамент. Китайците от своя страна използват поставени компании, които после реекспортират компонентите към основните производители като SMIC. Някои експерти, описват предоставянето на лицензите, като „раздаване на бонбони“.

Ситуацията е сходна и със санкциите срещу Русия. При нея ограниченията са много по-стриктни, но в страната продължава да има значително количество стоки със западен произход. Било то чрез паралелен внос или дори пряко от самите западни компании, чрез поставени местни дружества. Предвид факта, че при Китай, режимът не е толкова строг, заобикалянето е дори по-лесна работа.

Но все пак за редица много високотехнологични продукти, санкциите важат. Липсата на литографска техника за производство на чипове продължава да спъва китайските амбиции. Тя идва само от едно място – нидерландската ASML, което прави проследимостта и контролът на доставките много по-лесен. Ситуацията е сходна и със софтуера, въпреки, че близо година Microsoft продължаваше да обслужва руски компании онлайн, независимо от санкциите.

Китайската устойчивост

Фактор играе и устойчивостта на китайския технологичен сектор. Той вече не е само и единствено базиран на обратно инженерство и сляп внос на чужда техника. Huawei например дава близо една трета от приходите си всяка година за развойна дейност. През последното десетилетие R&D потенциала на Китай достига до висоти, които в някои случаи се конкурират със западния.

Примери за това са усилията на Huawei и вече Xiaomi да развиват собствени мобилни операционни системи. Те все още са базирани на версията с отворен код на Android, но останалите компоненти са разработени от самите компании. TikTok е големият пробив при изкуствения интелект и онлайн платформите. Успехът му се базира не само на добро позициониране и подходящ формат за младежите, но и алгоритмите, които дават максимално добри препоръки за следващите клипове. Концепцията за Super App (супер приложение) също е дело на китайските компании и в момента американските технологични гиганти се опитват да я приложат.

Конкретно за чиповете също може да се говори. SMIC има достатъчно ноу-хау да трансформира настоящата си технология, така че да произвежда 7nm процесори. Макар и да са с по-ниско качество от аналозите на тайванската TSMC. Въпрос на време и пари е, китайската компания да постигне пробив и отвъд 7nm процес. HiSilico от своя страна има достатъчно експертиза да проектира чипове с 5nm архитектура.

Квантово бъдеще

В момента производителността на процесорите се базира на броя на транзисторите, а те от своя страна на това колко е голяма миниатюризацията им. Тук идва тази игра с нанометрите – колкото по-малки са транзисторите, толкова повече може да поберете в един чип. Производителите обаче се сблъскват с една физическа бариера – досегашната технология не може да премине отвъд 1nm. Intel теоретизират, че могат да го постигнат като сменят медните полупроводници с такива с материала базиран на рудата на платината – рутений.

Ако обаче компаниите не успеят да преминат отвъд 1nm архитектура, то тогава за момента единствената иновация остават квантовите компютри. Те използват принципите на квантовата механика да увеличат значително възможностите за изчисления. Тук Китай и САЩ имат сравнителен паритет, като двете държави инвестират значително в технологията. Както и твърдят, че са постигнали големи пробиви, които са съпоставими помежду си.

Докато надпреварата при процесорите откъм нанометрова архитектура за момента е в полза на САЩ, то Китай определено залага на квантовите изчисления. А там, който първи пробие ще има значително преимущество. Както технологично, така и военно, защото квантовите системи могат да се развиват както за изчисления, така за криптиране, декриптиране и могат да неутрализират разликата в процесорната мощ.

The post Завръщането на Huawei и китайската технологична ръкавица appeared first on TechTrends България.

Така очертават главните тенденции в автомобилната индустрия от Melexis България. Белгийската компания е основен разработчик на чипове за сензори и контролери с различно предназначение. Нейните решения се използват главно в автомобилната индустрия, но не единствено. Компанията разполага с голямо развойно звено в София, където се намира 40% от глобалния ѝ персонал. Така, България се превръща в най-ключовата инженерна дестинация на Melexis.

Нестихващо търсене

Продажбите на Melexis се увеличават с 30% през 2022 г. на годишна база. Това се случва въпреки позитивните развития на целия пазар за полупроводници от последните 12-18 месеца. Причината е, че трансформацията в автомобилния бранш продължава да повишава търсенето на нови чипове. Решенията на Melexis са фокусирано основно в тази индустрия, макар и да правят други за дома, потребителска електроника и пр.

„Въпреки продължаващите сътресения по веригата за доставки, Melexis отчита 30% ръст в продажбите си спрямо 2021 г., като това се дължи на електрификацията на автомобилите“ Марк Бирон, изпълнителен директор на Melexis

„Въпреки продължаващите сътресения по веригата за доставки, Melexis отчита 30% ръст в продажбите си спрямо 2021 г.“, коментира Марк Бирон, изпълнителен директор на Melexis на среща на медиите в началото на юни. „Това се дължи на електрификацията на автомобилите, както и на значителното увеличение на приложенията в купето, шасито и тези за безопасност при автомобилите.“

Това са основните тенденции в сектора според компанията – преминаването към електромобили, интеграцията им като дигитални платформи и развитието на ако не пълна, то поне частична автономност. Всяка една от тях добавя още чипове, било то контролери, сензори или по-сложни микропроцесори. От Melexis коментират, че средно се увеличават с по поне 18 полупроводника за всеки нов модел, особено при електрическите или хибридните.

Електрическо бъдеще

Потенциалът на електромобилите също дава индикации, че търсенето на автомобилни чипове ще продължи да се покачва. Melexis представиха данни на доклада S&P Global Mobility, според които броят на произведените електрически модели ще се увеличи с 28% през следващите пет години до 2027 г. Тези с двигатели с вътрешно горене ще се понижат с 11%.

Цялостните тенденции са, че електромобилите ще съставляват около 40% от всички новопроизведени бройки през 2029 г. Същевременно, от почти пълни доминанти ДВГ автомобилите ще се свият до около една трета. Това означава, че ако през последните няколко години, електромобилите се произвеждаха по изключение, в следващите те ще се превърнат в основния пазарен играч. Докато ролята на традиционните автомобили ще се свие значително.

Независимо, че електромобилите имат по-малко движещи се механични части, те разчитат много повече на електроника. Традиционните коли в момента ползват между 100 и 400 чипа спрямо различните класове. Докато при електромобилите необходимостта от полупроводници значително нараства. Те ползват между 350 и 650 в зависимост между различните класове.

Българската следа

Melexis поставя България на световната карта на разработка на чипове, като в нейното звено в София се намира 40% от целия ѝ персонал. Белгийският разработчик оперира в общо 15 дестинации, като има общо 1 900 служители, от които 800 са позиционирани у нас. Фактът, че две пети от експертите ѝ се намират в страната показва значението на местния център.

От компанията обявиха, че от доставени 1.9 млрд. чипа през 2022 г., като от тях 1.1 млрд. идват от България. През изминалата година са разработени и 16 нови продукти четири от които са дело на екипа на София. Melexis продължава да има планове за разрастването на българския си инженерен и развоен капацитет. През миналата година беше завършена новата сграда, разположена до вече съществуващата такава в Горубляне. Тя не е изцяло изпълнена в момента, което предлага възможност за бъдещо разширяване, както с машини и инженери, така и с R&D екипи.

В портфолиото на софийския екип стоят някои интересни разработки. Сред тях например е сензорът за измерване на телесната температура в последния модел умен часовник на Samsung Galaxy Watch5. Друг сензор, който определя натиска и посоката на движение в някои гейм джойстици, също е дело на софийския екип. От Melexis дадоха още доста подобни примери, като сензори в прозорците, чип управляващ автоматичното отваряне на багажника на автомобилите и др.

The post Melexis България: Всеки нов електромобил добавя поне 18 допълнителни чипа appeared first on TechTrends България.

В последните Nvidia се позиционира все по-силно и агресивно. Изстрелването на пазарната оценка на компанията и очакванията за засилващи се приходи само подкрепят тезата, че AI бумът е само в начална фаза и плодовете от него тепърва ще се обират. Освен ако регулаторния натиск не постави прекалено силни пречки за тази технология в близко бъдеще.

Големият риск за Nvidia е друг – опасността от ескалиране на конфликта в Тайван. Компанията е американска, но покрай корените на основателя си има много силно присъствие в островната държава. Една от причините за спадовете на акциите ѝ през миналата година, беше именно повишаването на напрежението в Тайван.

За кратко сред избраните

Nvidia за кратко влезе в заветния клуб на компаниите за трилион долара. Акциите ѝ достигнаха за кратък период цена от 411 долара за брой, което направи пазарната ѝ капитализация да набъбне до 1 трлн. долара. При затварянето на борсата на 30 май, книжата на компанията се върнаха до нива от 401 долара за брой или обща оценка от 990 млрд. долара. Краткото преминаване на капитализацията ѝ от 1 трлн. долара я постави наравно с други трилионни технологични гиганти, като Apple, Microsoft, Alphabet (корпорацията зад Google) и Amazon.

Тенденцията за растеж се очаква да продължи, а самият той е изключително скоростен през последните месеци. От октомври 2022 г. до момента акциите на Nvidia са поскъпнали с 226%, когато те са на нива от едва 124 долара за брой. Това прави Nvidia най-бързорастящата компания от разширения пазарен индекс S&P 500. Далеч превъзхождайки развитието на останалите технологични гиганти, които също отчитат възход през последните месеци.

Половината от този растеж обаче е осъществен през последния месец. На 1 май акциите на Nvidia се търгуват за 286 долара. Така, само до 30 май, компанията отчита ръст от 41.6%. Всичко това, в комбинация с оптимистичните средносрочни прогнози кара някои експерти да очакват, че пазарната ѝ капитализация може да достигне 1.6 трлн. долара в рамките на следващите няколко месеца.

Повече от оптимистична перспектива

Краткото преминаване на бариерата от трилион долара е важна стъпка в развитието на една мега корпорация. Постоянните членове в момента са Amazon, Apple, Microsoft, Google и петролната Saudi Aramco са настоящите членове на този клуб. Tesla и Meta (Facebook и Instagram) достигнаха това ниво, но само за кратко и засега не се завърнаха над заветната бариера. Ситуацията с Nvidia е повече от оптимистична, че производителят на видеокарти ще я премине отново и най-вероятно задържи позициите си там.

Най-видимата и краткосрочна индикация са предстоящите финансови резултати на компанията за второто тримесечие на 2023 г. Nvidia вече даде предварителни очаквания, че приходите ѝ ще се увеличат с внушителните 50% на годишна база. Това всъщност беше и поводът, акциите ѝ да скочат за последната седмица и да достигнат границата от 1 трлн. долара.

Дългосрочните перспективи също са повече от положителни. Nvidia инвестира значително в суперкомпютри, развойна дейност с AI, както и продължава своята дейност за изработването на графични чипове и карти. Американската компания става ключов производител на процесори, особено предвид недостига на полупроводници през последните няколко години.

Достигането на оценка от трилион долара е също така внушително и поради факта, че сделката за придобиването на ARM пропадна. Nvidia срещна силен регулаторен отпор и се отказа от купуването. Ако трансакцията беше минала, щеше да превърне американската компания в един от най-влиятелните играчи на пазара за процесори в глобален мащаб.

Тайванският риск

Потенциалът на AI в момента е движещата сила на растежа на Nvidia. И компанията тепърва го разгръща, с пускането на системи фокусирани към работата на изкуствения интелект. Което ще бъде надежден, постоянен и растящ източник на приходи за компанията. Генеративният AI е изправен пред все по-силен натиск за регулация, но това надали ще повлияе върху търсенето на системи за неговата работа.

По-големият риск за Nvidia идва от геополитическата сцена и това е евентуалната ескалация на ситуацията около Тайван. Отношенията между островната държава и Китай са все по-обтегнати, особено в контекста с войната в Украйна. Ако избухне там активен конфликт цялата технологична индустрия ще пострада много силно.

Nvidia има силно присъствие в Тайван – значителна част от нейните производствени и развойни бази са разположени там. Компанията прави опити да диверсифицира географски своите ключови обекти. Например, през 2023 г. дружеството обяви, че изгражда четири суперкомпютъра – два от тях са в САЩ и два в Тайван.

Това подсигуряване ще отнеме време за всичките ѝ операции, освен това Nvidia има присъствие и в Китай. Пекин почти сигурно ще попадне под ударите на жестоки санкции от страна на Вашингтон и Запада, ако ескалира конфликта ѝ с Тайпе. Затова и геополитическата обстановка ще е ключова за развитието на Nvidia.

The post Nvidia влезе в клуба на компаниите за трилион долара appeared first on TechTrends България.

Тайван попада под кръстосан огън в настоящата и изостряща се търговска и технологична война между САЩ и Китай. Ако това съревнование ескалира до военни действия, то островната държава ще е най-вероятно първата арена на подобно съприкосновение. Затова е ключово за Тайпе да запази зависимостта на света откъм производството на най-модерните чипове на тяхна територия.

От друга страна, новите мерки на САЩ ще ударят не само по китайската технологична индустрия, но и по тайванската. Причината е, че успехът и на двете държави се дължи на глобализма и икономика без граници. Рестрикциите на Вашингтон малко по малко започват да ограничават неговия обхват.

Подобно на много други геополитически сблъсъци и този е белязан от голяма игра на котка и мишка, заплетени и доста често – взаимоизключващи се интереси. В случая, обаче е заложено технологичното бъдеще на света, защото Тайван преспокойно може да определим като „Островът на силициевото съкровище“.

Перлата TSMC

Съкращението TSMC е за Taiwan Semiconductor Manufacturing Company – или име без много въображение, но показателно за това какво прави компанията. Основана през далечната 1987 г. от Морис Чанг това е първото дружество в света, което е тясно специализирано само в производството на чипове и в нищо друго.

Задачата му е да реши тежкия и скъп процес във физическото създаване на чиповете. Така, повечето големи компании за чипове, всъщност само разработват техния дизайн, а някои като АРМ са специализирани само в архитектурата им. Intel и Samsung са едно от малките, ако не и единствени изключения, които разполагат с напълно завършен цикъл от дизайна, през производството, до дистрибуцията на чиповете.

Изнасянето на производството в компании като TSMC, позволява на такива, като Apple, AMD, Microsoft, Nvidia и MediaTek да развиват по-ефективно своя бизнес модел. Всички от тези изброени технологични имена са клиенти на тайванския гигант. Това се постига вследствие с глобализираната верига от доставки и изнесено производство, което е характерно не само за чиповете, но и за много други сфери.

За 34 години TSMC постига много. Най-малкото поставя Тайван на водещата позиция при производствения капацитет на чипове с пазарен дял от 21%, следвана от Южна Корея с 20%. Тоест, всеки пети полупроводник в света се прави в сравнително малката островна държава. Самата компания е пазарен лидер, особено при по-модерните процесори. Тайванският гигант разполага с 28% дял в производствения капацитет за чипове с архитектура от 40nm надолу (колкото по-малка е технологията – толкова по-добре). Далеч зад нея с 13% дял е UMC, а прекия китайски конкурент SMIC е с 11% и останалите са с под 10%.

Ако направим допълнителна цедка и вземем производителите на най-модерните чипове, то тогава списъкът се свива до едва три компании – TSMC, Intel и Samsung. Като само две от тях имат капацитет за създаване на процесори от и под 7nm архитектура. Intel все още се бори да премине прагът на 10nm и първите 7nm модели вече закъсняват с няколко години. TSMC от своя страна произвежда 4nm процесори, а мощности за 3nm технология вече би трябвало да са завършени.

Тайван и силициевият щит

Повечето фабрики за полупроводници (наричани на жаргон Fabs) на компанията са базирани в Тайван. Както и всички до момента мощности за най-модерните технологии са в островната страна. Така, производството на процесори по под 7nm архитектура се осъществява само в две държави – Тайван и Южна Корея. Заедно те отговарят и за 41% от световния капацитет за полупроводници.

Това поставя Тайван в позицията на ключова държава от която зависи не само развитието на технологичния сектор, но и на много други. Редица военни иновации също са зависими от чиповете, покрай силната дигитализация на армиите по света, особено на тази на САЩ. Затова Тайпе иска да запази този свой статут и дори е част от тяхната доктрина за национална сигурност.

Тайван описва концепцията си като „силициев щит“. Страната става толкова важна за доставките на високотехнологични полупроводници, че това да се използва като лост за влияние в международната политика. Така например, да си гарантира намесата под някаква форма на САЩ на тяхна страна, за да не позволят китайците да придобият монопола върху най-модерните чипове. Затова, за Тайпе е важно за задържи този статус на острова си, както и да гарантира, че TSMC ще разполага с повечето си модерни фактори на нейна територия.

Чипове Made in USA

САЩ имат съвсем друга идея по въпроса. Покрай пандемията и недостига на чипове, Вашингтон, а и други държави усетиха зависимостта си от няколко географски центъра за производство на процесори. Това удари не само веригата от доставки за технологичния сектор, но и във военния. Най-модерните оръжия и дронове изискват все повече електроника, а новите концепции все повече разчитат на непрекъсната свързаност и изкуствен интелект.

Също без изненада, САЩ и Европа започнаха да предприемат мерки за диверсифициране на производството на полупроводници. Усилията им са най-вече насочени към това да го привлекат на своя територия. Това включва не само чисто американски компании, като Intel, но и тайвански в лицето на TSMC.

Тенденцията е още от времето на президента на САЩ Доналд Тръмп. Идеята на републиканеца беше, че Вашингтон трябва да положи усилия да намали зависимостта си от външното производство и да върне част от мощностите на родна земя. Модерните процесори са сред приоритетните стоки. Първите предупреждения за голямата зависимост от Тайван се споделят и от преди това – от бившия главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмидт, който смята, че така се поставя под риск военната продукция на САЩ.

Ситуацията се засилва от началото на администрацията на президента Джо Байдън. Той започва продължава преговорите от времето на Тръмп за пренасяне на производството в САЩ. Два от водещите компании – Intel и TSMC започнаха строителството на такива заводи в страната. Работата по новите мощности на тайванския гигант в щата Аризона започнаха през 2021 г. и ще са първите извън островната държава, които ще ползват 5nm технология.

След изразени опасения за икономическата им рентабилност от комапниите, администрацията в Белия дом разработи законът CHIPS. Той предоставя щедри федерални субсидии на обща стойност от впечатляващите 280 млрд. долара, които имат за цел да насърчат производството и разработката на иновативни полупроводници.

Американската ескалация

В рамките на няколко месеца, щатският президент Джо Байдън предприе доста действия насочени не само към диверсифициране на доставките, но и към „задушаване“ на Китай откъм нови технологии. Неговият предшественик Доналд Тръмп насочи вниманието си към подбрани компании, като най-засегнат беше Huawei. Сега, Вашингтон директно се опитва да ограничи изнасянето на технологии към Китай.

Администрацията на Белия дом наложи забрани в износа на сървърни процесори, с подсилени функционалности за операции свързани с изкуствен интелект (AI). След което на редица китайски компании бяха спрени доставките на оборудване за производство или развойна дейност свързана с полупроводници.

Последната голяма мярка всъщност се крие в закона CHIPS. Производителите трябва да отговорят на редица изисквания, за да получат федералните субсидии. Сред едно от тях е да поемат ангажимента, че няма да изграждат подобни високотехнологични мощности в Китай. При това за технологии от 28nm надолу. Така, ако субсидиите са „моркова“, то ограниченията в Китай са „тоягата“.

Играч или пешка

Тайван и в частност TSMC донякъде се опитва да угоди на САЩ със сторителството на завода в Аризона. Островната държава обаче се опитва да запази своето влияние на пазара максимално дълго. Например, новата щатска инсталация ще работи с 5nm технология, но ще е готова през 2024 г. Тогава тайванският гигант вече ще е минала масово на 3nm.

Проблемите идват с мерките на САЩ срещу Китай. Ескалацията на търговската и технологичната война между двете страни започва да дава все по-пряко отражение върху Тайван. Визитата на председателя на Долната камара на Конгреса Нанси Пелоси преди няколко месеца показа, колко са се обтегнали отношенията между двете суперсили и, че Тайван ще е първата гореща точка при по-нататъшна ескалация.

„От една страна, САЩ натискат TSMC да се премести в САЩ. От друга, технологичната война, която води с Китай, изострят отношенията помежду им и това поставя Тайван под риск“, коментира Джейсън Хсу, бивш тайвански политик и настоящ преподавател в Харвард, цитиран от Financial Times. „Ако имаш нещо, което и двете страни искат, тогава разполагаш с лост за влияние, но ако не изиграеш тази карта се превръщаш в проста пешка“, допълва той.

Тайван все повече се превръща в проста пешка, която лесно може да бъде жертвана при размяната на удари между САЩ и Китай. Financial Times разказват за любопитен момент от посещението на Нанси Пелоси на островната държава. Тя се среща с основателят на TSMC Морис Чанг, който в прав текст ѝ заявява, че усилията на САЩ да пренесат обратно производството са обречени. Тези думи идват от човек, който е изградил бизнеса си с доста помощ от страна на Щатите. Което показва, колко ключова е цялата ситуация за Тайван.

Има и друг елемент. Силициевият щит може да се окаже нож с две остриета. От една страна, той може да накара САЩ да се намесят по-решително при конфликт с Китай, а втората държава „да пипа по-меко“, за да опази производствените мощности с цел да ги овладее. Но има и друг елемент. Защото, дори при по-продължителна морска блокада от страна на Китай може да накара останалите световни сили да са по-сговорчиви спрямо изискванията на Пекин.

Точка на кипене

Стремежът на САЩ да ограничи китайския технологичен (и военен) възход все повече подтиква към конфронтация между азиатския гигант и островната държава. Преизбирането на Си Дзинпин за председател на комунистическата партия налива допълнително масло в огъня.

Това е първата от двете стъпки в неговото бетониране на властта. Следващата е през март, когато се провеждат изборите за президент на Китай. Си Дзинпин пое към по-милитаристичен път на развитие и директно е заявявал, че идеята за „един Китай“, в която Тайван да бъде присъединен към режима на Пекин, ще бъде реализирана до 2024 г.

Надеждата на Тайпе е да продължи да бъде „островът на силициевите съкровища“ и глобален лидер в доставките на високотехнологични чипове. Това е може би единственият по-сериозен лост за влияние в международен план в случай на директна конфронтация с Китай. При подобна, технологичният сектор ще бъде в пълен амок, значително по-голям от този, който автомобилната индустрия изпита при дефицита на полупроводници през пандемията. Дори САЩ и Европа да успеят да прехвърлят част от производството си на своя почва.

The post Тайван – островът на силициевото съкровище appeared first on TechTrends България.

Обтягането на отношенията между САЩ и Китай относно статута на Тайван и потенциалната ескалация може да пренесе шокови вълни в технологичната индустрия. Най-невинния пример е отложената в последния момент премиера на последната версия на сгъваемия смартфон Razr на Motorola. Покрай него трябваше да дебютира и потенциален нов флагман Motorola X30 Pro. Броени часове преди събитието, планирано за 3 август, но и преди кацането на Пелоси в Тайван – китайската компания-майка на Motorola Lenovo го отменя.

Официално потвърждение, че отлагането на дебюта е заради напрежението по оста Китай-САЩ-Тайван няма. Но са налице следните закономерности – китайски производител пуска смартфон с тайвански чипове и с американска операционна система. Дори само временна морска блокада на спорния остров от страна на Пекин може да хвърли в шок разработчиците на потребителска електроника и чипове. Затова с нарастващото напрежение се засилват усилията в развитието на собственото разработване и производство на процесори по почти целия свят. Ако досега силициевата надпревара беше чисто пазарна, то вече тя е фокус на целенасочени национални и наднационални политики. Тенденция, която започна миналата година, но вече набира все по-голяма сила.

CHIPS – закон за милиарди, но с уловки

Конгресът на САЩ приеха закон, който носи звучното име CHIPS и има за цел да привлече инвестиции в производство и разработка на процесори. Инициативата предвижда 52 млрд. долара преки субсидии в изграждането на производствени мощности за чипове, известни още и като fabs на американска територия. Това трябва да помогне на компании като Intel, Nvidia и AMD да пренесат част от своя индустриален капацитет от Азия обратно в Северна Америка.

В момента значителна част от производството, особено на най-технологичните чипове се намира в Тайван, а на по-малко иновативните процесори – в Китай. Към тях добавяме Южна Корея и Япония като други големи производствени дестинации. Дори тайванската TSMC, който е лидер в производството на мобилни полупроводници има мощности, както на местна почва, така и в Китай. Към края на 2020 г. само 12.6% от капацитета за създаване на процесори се намира в Северна Америка. Тайван, Япония, Южна Корея и Китай от своя страна съставляват 72.9% от световното производство. Това показват данните на ICInsights. В случай на конфликт между Китай и Тайван, пазарът на чипове може да се лиши от близо една трета (36%) от производството на чипове и почти целия капацитет по архитектура от 5nm надолу.

Недостигът на чипове, изострен от пандемията и концентрацията на производството в няколко азиатски държави послужи като студен душ за Европа и САЩ. Втората създаде CHIPS, поради тази причина. Но в него има уловки. Освен, че компаниите, които искат да получат достъп до 52 млрд. долара субсидии трябва да изградят производствени мощности на американска територия, те не трябва да създават иновативни такива в Китай или Русия. Специално, те трябва да се въздържат в рамките на 10 години то подобни действия, а технологията за която важат ограниченията е 28nm.

Това предизвика недоволство сред производителите, като Intel. Американският производител се опитва да засили капацитета си с инвестиции в САЩ, Европа, но и в Китай. Вашингтон се опитва по всякакъв начин да предотврати инвестиции и потенциален трансфер на технологии в посока Пекин.

Китайското „технологично чудо“

Приемането на закона CHIPS почти съвпадна с визитата на Пелоси. Но и с една друга интересна информация, за технологичен пробив на китайския производител SMIC при процесорите. Американска анализаторска фирма TechInsight е купила система за „копаене“ на криптовалута ASIC. В нея е имало чип изготвен по 7nm технология и произведен от SMIC. Системата е в продажба поне от средата на 2021 г., което означава, че китайската компания е осигурила поне начален достъп до тази архитектура.

Защо тогава, SMIC не се е похвалила с това? Защото чипът от ASIC не е напълно 7nm, а използва част от процесите и е копие на N7 на TSMC отпреди четири години. За да достигне до „чиста“ 7nm технология, китайската компания има все още път да извърви по отношение на мащабирането и изграждането на цялостен микропроцесор.

В историята има един по-важен и критичен елемент. Една от причините, китайската полупроводникова индустрия да забави темпо през последните две години е фактът, че САЩ успяха да ограничат доставката на авангардните EUV литографски машини. Те се произвеждат единствено от нидерландската ASML.

Вместо това, китайците се успели да копират не само архитектурата на N7 на TSMC, но и целия производствен процес. Той разчита не на EUV литография, а на по-старата DUV такава. Тя датира още от 80-те години на миналия век и от началото на 21 век започва да се „задъхва“ с преминаването на все по-миниатюрни архитектури. Решението на TSMC чрез N7 помогна да се превъзмогне забавянето на EUV машините, които разрешиха създаването на 7nm, 5nm и 4nm процесори, а съвсем скоро и на 3nm такива.

Тоест, китайците няма да могат да развият по-иновативни полупроводникови системи от 7nm чрез DUV. Дори и самите те имат своите ограничения. Все пак е доста голямо постижение за Пекин и SMIC. Чрез CHIPS, САЩ се опитват да дръпнат напълно водещите производители от всякакви инвестиции в Китай. А оттам да ограничат и технологичния трансфер. В комбинация с натиска и географската диверсификация, Вашингтон се опитва да си осигури летящ старт в новата силициева надпревара.

Европа – по средата на нещото

В цялата тази обстановка, позицията на Европа отново не е от най-цветущите. От една страна, на Стария континент се разработват революционните EUV литографски машини, без които не може да се създават чипове с архитектура под 7nm. От друга, производствения капацитет за полупроводници е едва 5.7% от световния в края на 2020 г. Като голяма част от продуктите, които се правят в Европа са съпоставими и дори по-слаби от тези, които има Китай. Пекин няма проблеми с производството на 28nm процесор и 14nm.

И докато Европа държи ключа към производството на иновативните полупроводници, то тя почти няма капацитет за тях. Най-добрият завод е в Нидерландия за 10nm чипове, в Германия има такъв за 28nm, всичко останало използва стари технологии.

Поради тази причина, Европейският съюз прие първа специализиран закон за насърчаване на полупроводниковите инвестиции и производство. Европейският закон за чиповете беше представен през февруари и поставя амбициозните цели да се увеличи дела на Стария континент в индустриалния капацитет при процесорите до 20% до 2030 г. Както и да се развиват продукти с 2nm архитектура пак в рамките на този период. За което са заделени 15 млрд. евро, заедно с вече заделени за целта 30 млрд. евро. Intel в стремежа си да диверсифицира географски производството влага 33 млрд. евро в изграждането и разширяването на своите заводи в Европа. Това е добра новина, но може да не е недостатъчна за амбициите на Брюксел.

Предвид паритета между европейската валута и долара, това са пак по-малко средства, от тези, които САЩ планира да даде на производителите. Това, в комбинация от цялостната политическа и технологична ситуация поставя под съмнение изпълнението на заложените цели в рамките на следващите 7 години.

Силициевата надпревара е в разгара си и както виждаме САЩ, Китай и Европа заделят десетки милиарди в заемането на по-добрата част от пая наречен производство на полупроводници. Което оттук насетне вече е обект на национална и регионална политика, а не под влиянието на пазара.

The post САЩ, Китай, Тайван и новата силициева надпревара appeared first on TechTrends България.

Намеренията на Softbank в момента са, да пласират компанията на борсата. В последните дни на май, един от водещите производители на мобилни чипове Qualcomm обяви, че е готов да инвестира в ARM. Както и призова за съставяне на консорциум от разработчици на процесори, които да си разпределят контрола над развойното дружество.

Идеята е проста – по този начин ще може да се гарантира неутралитета на ARM. Както и няма да се позволи на някой от водещите производители на чипове да получи пълен контрол над технологията на британската компания. Архитектурите на ARM са в основата на мобилната революция и се използват в почти всички чипове за смартфони, таблети, а отскоро – и за компютри.

План Б

Провалът на сделката с Nvidia, накара Softbank да активира резервния си план – листване на развойната компания на борсата. В този случай контролът и регулациите се прехвърлят от антимонополните към финансовите институции. Този План Б, реално беше първоначалната идея на Softbank. Причината да се потърси директна продажба беше, че този процес отнема поне година, а японският фонд търсеше да привлече свеж капитал максимално бързо.

Сключената сдекла през миналата година с Nvidia на стойност 66 млрд. долара трябваше да бъде приключена за половин година. Вместо това регулаторите в Азия, после в Европа и накрая в САЩ започнаха разследвания. Фактът, че ARM притежава технологията зад всеки мобилен процесор, а Nvidia е сред лидерите в разработването и продажбата на графични такива им дава потенциално конкурентно предимство. Вместо да приключи бързо, сделката започна да се влачи във времето, а натискът на регулаторите – да се засилва. Nvidia се отказаха от нея, което им коства депозита от 1.25 млрд. долара.

Softbank загуби близо година време, което можеше да използа да пусне на борсата ARM. Затова, сега японският фонд не рискува с нова директна продажба и предпочита да я листне на финансовите пазари. Причината е, че почти всички потенциални купувачи бяха обвързани по някакъв начин с ARM и нейната процесорна технология.

Подновени рискове

Осъществяването на борсов дебют крие своите потенциални рискове. Възможно е веднага при пускането на акциите на финансовите пазари или малко след това, те да бъдат изкупени от някой от големите производители на чипове. По този начин да се осъществи „скрито“ придобиване.

Тук идва предложението на Qualcomm – да инвестира в дял от ARM, но и да се разберат с останалите заинтересовани компании като се формира консорциум. Идеята е да се разделят акциите по начин, по който нито един от производителите няма да има пълен контрол над британското дружество и нейните технологии. Идеята на Qualcomm е обявена пред Financial Times на 30 май.

Целта е да се ангажират максимален брой компании, които по един или друг начин се занимават с разработката и производството на чипове. Ако основните играчи и няколко по-дребни вземат дялове в ARM, то тогава няма да има такъв, който да притежава контролен пакет. Това може да се постигне единствено, ако консорциумът е достатъчно широк и в него участват повечето, а защо не всички, заинтересовани страни.

Значението на ARM

Архитектурите на ARM намират място във всяко съвременно мобилно устройство. На тяхна база се разработват процесорите, като технологията се използва от всички големи производители – Qualcomm, Mediatek, Samsung, през Apple, Google и Microsoft дори. Британското развойно звено спечели пазара по ред причини. Тяхната архитектура е най-ефективна, най-енергоспестяваща и по-важното – компанията я лицензира на всеки без дискриминация.

Опасенията на производителите на чипове е, че ако някой от тях поеме контрола над ARM, ще спре този бизнес модел. С което ще си спечели почти монополно положение. Или ще забавя лицензите за най-новите архитектури, за да може в рамките на година, например да доминира пазара и да е по-напред от останалите.

Qualcomm беше първата компания, която се противопостави на сделката между Nvidia и ARM. Сега, щатският разработчик предлага самата индустрия да изгради неутрален модел на собственост, който да гарантира настоящите бизнес практики. За да успее планът на Qualcomm, трябва да се постигне наистина широк консорциум. Дори и при формирането на такъв, пак няма да има 100% гаранция, че някои от големите производители няма да се разберат помежду си. Практика – до която технологичните гиганти понякога прибягват.

The post Qualcomm подготвя консорциум за контрола на ARM appeared first on TechTrends България.