Конкретно, софтуерната индустрия в България запазва силния си растеж през 2022 г. и дори завишава амбициите си да се превърне в една от най-големите икономически сектори през следващите пет години. Опасенията за недостига на кадри остават и са една от най-големите спирачки в бранша. Българските компании остават позитивни и не очакват големите съкращения сред IT гигантите по света да им окажат подобен ефект. Едно наум остава факта, че родните дружества работят основно за износ и глобалните тенденции ще им повлияят в един момент.

Браншовата организация подчерта още няколко неща. Целият ICT сектор в България скоро ще съставлява един от най-големите в икономиката на страната, като до пет години може да стане дори и водещ.

Призив за цялостна дигитализация

Интересни предупреждения отправи Доброслав Димитров, председател на БАСКОМ, относно технологичните тенденции и как те може да повлияят на световната икономика и развитие през следващите години. Те са свързани с последните пробиви в рамките на алгоритмите за изкуствен интелект (AI). Той описва част от развитията през 2022 г. и тези които предстоят като фундаментални и дори част от „Петата индустриална революция“. Това е препратка от водещото мнение, че автоматизацията и свръхсвързаността ще доведат до Четвърта такава.

„Някои компании си мислят, че могат да се включат или не в Индустрия 4.0, няма такова нещо – това е революция, от която се възползваш или тя те помита“ Доброслав Димитров, Imperia Online

„Няма такова нещо като Индустрия 4.0 – има Четвърта индустриална революция“, заяви Доброслав Димитров при представянето на доклада. „Някои компании си мислят, че могат да се включат или не, няма такова нещо – това е революция, от която се възползваш или тя те помита“, допълни той.

Аргументът му е, че Петата индустриална революция „чука на вратата“ и това са пробивите в AI сегмента. Те също ще трансформират начина ни на работа и процесите ще са съпоставими с процесите от 90-те години, когато дигитализацията и навлизането на интернет започнаха да навлизат масово.

Тези процеси са изключително важни за развитието на България. Защото от една страна, софтуерната индустрия в страната е на най-високо световно ниво. От друга, държавата ни като публична и бизнес дигитализация е на последно място в Европейския съюз (ЕС). Димитров коментира, че България може да се възползва от трансформационните процеси и така страната ни да стане водеща при тях. Но и съществува опасността да изостане значително ако пропусне този шанс.

„Българската IT индустрия е от световна класа, но в същото време икономиката ни е на последно място по дигитализация в ЕС“ Доброслав Димитров, Imperia Online

„Българската IT индустрия е от световна класа, но в същото време икономиката ни е на последно място по дигитализация в ЕС“, коментира Димитров. „Има огромна бездна, която трябва да стопим, за да може сме конкурентноспособни. Ако не се обединим има огромна заплаха да изостанем значително“, предупреди той.

Силен растеж

Софтуерната индустрия отчита растеж от 26.5% на годишна база през 2021 г., а през настоящата прогнозата е той да се запази в рамките на 25.9%. Финансовото изражение за 2022 г. е приходите да са около 7.34 млрд. лева. Според Доброслав Димитров коментира, че тези данни са дори консервативни и има вероятност ръстът на сектора да надмине 30% на годишна база.

Секторът вече съставлява 4.5% от Брутния вътрешен продукт на страната (БВП). В рамките на 11 години делът на софтуерната индустрия в българската икономика се увеличава над четири пъти.

Заетите в сектора са около 50 хил. души, като на годишна база нарастват с около 5 хил. специалиста. Именно, наличието на подготвени кадри ще е основният фактор за потенциала на растеж на софтуерната индустрия. Тази теза е подчертавана многократно през годините, както от БАСКОМ, така и от други браншови организации, като Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ).

Двете си сътрудничат в различни области, като например при подобряване на регулациите на т.нар. „сини карти“ – разрешителни за работа на квалифицирани специалисти от чужбина. Както и при различни образователни реформи, инициативи и партньорства.

Продължаващи оптимизъм и проблеми

БАСКОМ запазва позитивната перспектива за развитието на бранша. В рамките на пет години софтуерната индустрия очаква да удвои своите приходи и те да надхвърлят 15 млрд. лева. Служителите да се увеличат до малко над 79 хил. души и да се създадат около 34 хил. нови работни места.

Ситуацията с набирането на кадрите продължава да е основният проблем за софтуерните компании. Според Филип Мутафис, член на борда на БАСКОМ, за да се запълнят тези нови 34 хил. работни места, трябва да се добавят по 5-6 хил. души всяка година, а през 2026 г. новите попълнения да са 9 хил. Проблемът е, че в момента университетите генерират около 2 800 кадри, специализирани в IT сектора.

Мутафис е на мнение, че трябва да се засили създаването на таланти, които да могат да бъдат интегрирани в софтуерната индустрия, за да може да се продължат високите темпове на растеж. Интересно е да се отбележи, че според анкетата на БАСКОМ, нейните членове смятат, че коронавирус пандемията е била изключително позитивна за сектора. Това се дължи на факта, че тя наложи по-бърза и ударна дигитализация на редица бизнеси, което създаде повече работа на българските IT компании.

The post БАСКОМ: На прага сме на Петата индустриална революция appeared first on TechTrends България.

Лидерите и прогнозите за 2025 г.

Южна Корея и САЩ си оспорват лидерското място, коя страна първа пусна търговска 5G мрежа. Официално и двете стартират подобна услуга на 3 април, като разликата се измерва в часове. Споровете се пренасят в детайлите. Например, AT&T твърди, че има такава мрежа от декември 2018 г., докато южнокорейският телеком KT отчита, първата връзка на 5G смартфон, а не на интернет рутер.

Във всички случаи, новото поколение мобилни мрежи стартира в тези две страни. Последваха редица други, сред които Китай и Япония. Скоростният старт означава и потенциално по-бързо разпространение на новата технология.

Според Business Insider до 2025 г. в САЩ 5G връзката ще обхване 189 млн. устройства, което е около 50% от всички потребители. По този показател Южна Корея се очаква да води като дял от абонатите – 59% проникване с 37 млн. връзки. Китай обаче ще е лидер по общ брой потребители – с 454 млн., но поради огромното си население разполага с по-малко проникване от 29%.

За Япония се очаква да привлече 95 млн. 5G абонати, което ще представлява 48% от всичките мобилни такива. Европа ще постигне доста като бройка – 203 млн., но цялостното проникване ще бъде съпоставимо с това на Китай – 29%.

Действията на държавите

Южна Корея поема доста проактивно, като правителството и регулаторите подкрепят значително телекомите в изграждането на 5G мрежи. Поради тази причина, страната много бързо започва да акумулира нови потребители. Южна Корея е известна с бързия си фиксиран и мобилен интернет, като се Сеул се опитва да запази техническото превъзходство в свои ръце.

Китай и САЩ ползват диаметрално различни подхода. Азиатската държава разполага с директен контрол върху трите мобилни оператора, което има своите предимства, когато става дума за крупни инвестиции, разпределение на честоти и др. САЩ от своя страна предпочитат да раздават всичко на пазарен принцип и да оставят конкуренцията да движи иновациите. Независимо от това, огромният потребителски потенциал в Китай, дава малко предимство на страната.

Европейският съюз изостава, но се опитва да вземе мерки за хармонизирано приемане на 5G. Което означава, че има приета единна стратегия за развитие на технологията и необходимите мерки за облекчаването на операторите в отделните държави за изграждането на мрежите от пето поколение.

В България догодина

Пускането на 5G мрежи в България се очаква да стане ударно през следващата година. Тогава, трите оператора – A1, „Теленор“ и „Виваком“ обявиха готовност за предлагането на подобни услуги на крайните потребители. Те приключиха своите 5G тестове, като Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) им предостави за временно ползване честоти в 3.6GHz. Регулаторът планира да проведе търгове за редица радио спектри през 2020 г., с които телекомите в страната да подсилят настоящите си мрежи, както и да развият новите 5G такива.

Липсата на честоти е основният, но не и единствен проблем. Другите проблеми са тяхната цена, както и в бавния и скъп процес по издаването на строителни разрешителни за модернизиране на мобилни мрежи. И за двете, повечето ключови държавни институции, като КРС и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС), дадоха уверение, че се работи по въпроса. Очаква се таксите за честотите да бъдат понижени, а за строителните разрешителни, беше обявено, че „ще бъдат предприети мерки за намаляване на административната тежест“. Точно какви, засега не е конкретизирано.

The post САЩ, Южна Корея и Китай водят в 5G надпреварата appeared first on TechTrends България.