В тези условия, телеком секторът доказа, че е силно адаптивен бизнес и инвестициите в модернизиране на инфраструктурата не само не се забавиха, но и за последните три години се увеличават. През 2024 г. трите оператора са вложили над 642 млн. лева. Разликата спрямо 2023 г. е минимална, като тогава те са били 646 млн. лева. Но ръстът спрямо предходната 2022 г. когато те са 492.9 млн. лева е значително по-отчетлив и на годишна база е е близо 24%. Това показват данните на Института за пазарна икономика (ИПИ) в доклад, изготвен по поръчка от Алианса на технологичната индустрия (АТИ).

Основната заслуга в увеличението на инвестициите се крие в модернизацията към 5G. От една страна това са вложенията в различна инфраструктура – базови станции, нови клетки и опорна мрежа. От друга, тук влизат и лицензите за новите честоти, които държавата освободи, именно за развитие на 5G свързаността.

Ефектите от тези действия са видими, защото през последните три години, абонатите, които ползват новата технология се увеличават значително. В същия момент българските телекоми предоставят едни от най-бързите скорости в Европа, а фиксираните услуги са сред най-достъпните на Стария континент.

Възходът на петото поколение

Инвестициите се увеличават през 2023 г. спрямо предходната и се запазват на сходни високи нива през следващата 2024 г. За този период, операторите успяват да удвоят покритието на 5G сигнала от 31.6% през 2022 г. до 65.7% през 2024 г., се посочва в доклада на ИПИ.

Показателни са данните за 5G потреблението и броя на абонатите. Трафикът на мобилен интернет се удвоява през 2024 г. спрямо две години по-рано. Скоростта е основният движещ фактор, както и той е най-видимата за потребителите разлика между 4G и 5G. Нарастването ѝ между 5 и 8 пъти повишава значително качеството при ползването на стрийминг услуги и др.

Броят на абонатите очаквано избухва през периода 2022-2024 г. Според трите мобилни оператора ръстът е над 306%. През 2022 г. те са 641 хил., а през 2024 г. надминават 2.5 млн. SIM карти.

Успехите на българските 5G мрежи не са само на локално ниво. Страната ни е на пето място сред най-бързите мобилни скорости в света и лидер в Европа. Това показват данните на платформата Ookla за октомври 2025 г., като компанията седи зад популярното приложение за тестване на интернет връзката Speedtest.net.

Познати предизвикателства

На база население, достъпността на сигнала на технологиите от пето поколение не се променя толкова значително – от 85% на 90%, пише още в доклада на ИПИ. Причината за това е, че телекомите успяха бързо да осигурят покритие в големите градове. Разривът между 5G покритието град-село в България все още чувствително изостава спрямо повечето страни от Европейския съюз (ЕС). В селските региони за България то е 38.3%, като средните стойности в Стария континент са 79.6%.

Проблемът с по-голямото 5G покритие на база територия се крие в необходимостта от честоти на дълги вълни, които предоставят по-ефективен сигнал на големи разстояния. До средата на 2023 г. бяха заключени два от трите възможни спектъра, а на останалия бяха закачени цели три технологии – 2G, 3G и 4G. Все още се чака пълното усвояване на освободените два в 700MHz и 800MHz и когато това стане, ще има раздвижване и при покритието на база територия.

Българските телекоми вече работят в тази посока чрез проектите от националния План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Те предвиждат изграждане на високоскоростна опорна мрежа в труднодостъпните региони на страната, която да позволи разгръщането след това на 5G покритие. Операторите са подложени на силен стрес, защото до крайния срок за изпълнението им остават точно шест месеца (30.06.2026 г.), а заради дългогодишни забавяния времето им за изпълнение беше значително съкратено.

Фиксираните мрежи на заден план

Отличните резултати от усилията на телекомите в мобилната връзка са възнаградени с лидерските позиции по скорост в света и Европа. Фиксираните мрежи останаха на малко по-заден план. Вложенията в обновяването им към гигабитова свързаност продължава, но не и с темповете в някои други страни. България е близо до средните нива с 82.5% покритие на домакинствата с мрежи с много висок капацитет (Very high capacity networks – VHCN), докато водещите в ЕС са със стойности от 95%.

Оптичната свързаност на българските домакинства е сред лидерските в Европа. България е на четвърто място по потребители с технологията (FTTP – Fiber to the premises) в ЕС с 90% покритие, докато средната за Европа е 69%. Пред нас са единствено Румъния, Испания и Португалия.

Тази смесена картина е допълнена и от друга положителна статистика – цената на най-евтиния пакет за фиксиран интернет в България попада сред достъпната група в Европа. Страната ни е на шесто място по този показатели зад Чехия, Полша, Литва, Румъния и Латвия.

Не само в инфраструктура, но и в хора

Когато става дума за инвестиции при телекомите, първата асоциация винаги са мрежите и инфраструктурата. Честотите са важно перо, но почти винаги се забравя за друго по-голямо такова – кадрите. Докладът на ИПИ разкрива и някои други интересни данни, свързани със средствата, които телекомите отделят за своите служители.

Заплащането е значително по-високо от средното за страната. През 2023 г. средната брутна годишна заплата в телеком сектора нараства с 12% до 37.9 хил. лева. Тя е с над 56% по-висока от същия показател за страната, който е около 25 хил. лева. Служителите в телекомите се увеличават от 9 650 през 2022 г. на 10 475 през 2024 г. Необходимостта от повече персонал е аргументиран именно с модернизацията и инвестициите в 5G.

Въпреки, че секторът звучи като доминиран от силния пол, интересът от по-нежния пол към него също се увеличава и разликата не е толкова голяма, колкото някои хора биха си представили. Жените са 45.7% от наетите или 4 791 души в телеком компаниите, а мъжете са 5 684 души. Това почти балансиране между двата пола е показателна, че стигмата за доминацията на мъжкия пол в техническите сектори е напълно разчупена.

The post Ефектът на 5G в телеком инвестициите в България appeared first on TechTrends България.

От няколко години те предоставят сравнително подробна информация за качеството на връзката в България. Съответно, раздават сертификати за „най-бърза“ и „най-качествена“ мрежа, които телекомите използват за да рекламират своите услуги. Преди бяха сравнително разпределени: Ookla даваше предимство на „Виваком“, Umlaut на „Йеттел България“, а OpenSignal – на „А1 България“. Последните две години ситуацията отново е близка като надпревара и показатели, но „А1 България“ започна да „обира наградите“.

В края на септември, „А1 България“ навръх 30-та си годишнина, получи сертификат от Ookla за най-бърза мрежа в страната. Но също и такъв за най-бърза мрежа в Европа. Последното е по-голямо постижение за телекома, като го поставя на върха при мобилните скорости на целия континент, а не само в България. Компанията запазва позициите си в OpenSignal, но при Umlaut, надпреварата е доста равностойна и там „Йеттел“ все още държат лидерската позиция, макар и с малка разлика.

Първи в Европа

Ookla дава лидерска позиция за „А1 България“ в Европа за първите шест месеца на 2025 г. Въпреки, че основната дейност на платформата е да предоставя на потребителите да измерват скоростта си, в публикуваните данни, се сравнява не по сваляне на файлове, а вместо това е даден коефициент „Speed Score“. Той разчита на 70% на оценката за сваляне, 20% за качване и 10% забавянето.

За „А1 България“ той е 81.03 точки, докато втория – датския Telia е със 79.26. Трети са исландците от Nova, а четвърти – нидерландците от Odido. На пета и седма позиция е бившият собственик на „Йеттел България“ – Telenor, съответно с родния си норвежки и на шведски оператори. Скоростта на българския оператор е 317.37 Mbps за сваляне, 27.38 Mbps за качване, докато забавянето е 521.81 ms за сваляне и 446.55 ms за качване съответно.

Отличното представяне на „А1 България“ поставя страната ни като цяло в Топ 10 в световната класация на Ookla – или престижното седмо място. За съжаление, в предишни периоди сме имали и по-добри съпоставки, като сме паднали с две места – най-доброто ни постижение е била пета позиция. София като мобилни скорости също пада с едно място и столицата ни е на осма позиция.

В надпреварата между трите български оператора, освен лидерската позиция на „А1 България“ се отличава доброто представяне на „Йеттел България“. Като скорости двете са приблизително 300 срещу около 260 Mbps. Докато, третият играч – „Виваком“ изостава със средни скорости под 200 Mbps.

Методологията на Ookla се базира основно на данните от платформата Speedtest.net. В нея всеки може да тества мобилната или фиксираната си връзка. Уловката е, че данните могат да варират в зависимост от избрания за тестване сървър. Понякога, да не кажем много често, по подразбиране се дава такъв от същата компания, тоест се изпробва връзката в рамките на мрежата на един оператор.

По-подробната разбивка на OpenSignal

Данните на OpenSignal дават малко по-подробна картина, с не толкова ясно отличаващ се победител. Също така, те са за цялата 2024 г., като нови за настоящата година все още няма. Компанията използва собствено приложение, което да се инсталира на потребителските устройства. Благодарение на него се извличат малко повече данни. OpenSignal разделя различните показатели на четири категории, три от които с по четири, а последната – с два индикатора.

„А1 България“ е победител по четири показателя, а по още шест – споделя лидерската позиция. Това означава, че резултатите в тях са идентични или прекалено близки, за да се обяви, за превъзходство в тях. Повечето са свързани със скоростта на връзката, нещо, което се подчертава и от Ookla. Затова неслучайно при обявяването на резултатите от последната, от „А1 България“ показаха данните и от OpenSignal.

Общата мобилна скорост на сваляне е нещо, в което мобилният оператор води, макар и според OpenSignal да става дума за много по-малки стойности от тези на Ookla. Това се дължи на факта, че имаме по-скоро реално потребление при първия подход, докато при втория се праща/сваля предопределен пакет през сайта/приложението. Както и разделянето на средна и 5G свързаност при OpenSignal.

В другите два показателя, „А1 България“ води при 5G скоростите – както при сваляне, така и при качване. Стойностите тук са съпоставими и дори по-високи от тези на Ookla, което се дължи на разделянето на две показателите. „Йеттел България“ също се справя добре, докато „Виваком“ подобно на данните от Speedtest.net изостава повече спрямо първите два оператора.

Тенденцията се повтаря при повечето категории. „А1 България“ и „Йеттел България“ се съревновават при скорости и цялостно качество на връзката. В пет категории двата оператора са с изравнени лидерски позиции. В една – за 5G гейминг връзка лидер е „Йеттел“. Нещо, в което обаче „Виваком“ грабва призовите места е покритието. Тук, бившият държавен монополист е с три лидерски позиции – при качество на покритието, качество на 5G покритието и наличност на 5G. Изводите са, че „Виваком“ набляга на осигуряването на сигнал на повече региони, включително и по-малко населените, както и по-качествено. Докато останалите две компании – на скорости и качество в по-големите населени места.

Бастионът на „Йеттел“

Последният голям сертификат при мобилните мрежи, който разглежда българския пазар е Umlaut. Германските консултанти (бивше подразделение на P3, понастоящем част от Accenture) са смятани за „златен“ стандарт при замерване на възможностите на телекомуникационните мрежи. От края на 2019 г. Umlaut прави изследвания на българския пазар и през всичките години, включително и за изминалата 2024 г. лидер е „Йеттел България“. Данните за настоящата година ще бъдат публикувани най-вероятно през първата половина на следващата.

За разлика от предишните издания на Umlaut, през последното показателите са доста близки. По общи точки, „Йеттел“ е първи с 926 от 1 000 възможни, докато втори е „Виваком“ с 914, а „А1 България“ е с 909. Последният е първи по скорост на сваляне с 278 точки от 300 възможни, но е следван плътно от другите два първият с 276, а вторият с 275.

Интересното е, че Umlaut дават предимство на „Йеттел“ за покритие, а най-голяма е преднината им в забавянето (тоест е по-ниско). При по-подробната разбивка излиза, че „Йеттел“ са отличници в качеството на покритието, което им засилва оценката по този показател, докато обхватът е в полза на „Виваком“ макар и с един процентен пункт.

Планове и бъдещи фактори за мрежата

Трите телекома продължават да развиват и инвестират в своите 5G мрежи. Вече има стартирани редица проекти, които предвиждат високоскоростна мобилна връзка по ключовите магистрали и първокласните пътища, както и на летището в София. „А1 България“ например дадоха за пример, че скоро ще тестват напълно самостоятелна 5G връзка (5G SA) в роуминг между България и Гърция, през следващите седмици.

Операторите получиха пълния набор от радиочестотен спектър, който да ползват и вече трудно могат да намерят оправдание с липсата на този дефицитен ресурс. Той ще им позволи да увеличат не само покритието си на база население, но и на територия. Това ще стане благодарение на честотите в 700 MHz и 800 MHz, които получиха и които позволяват по-голямо покритие с по-малко активно оборудване.

Друг ключов аспект е и ще е постепенното изключване на 3G сигнала. Това в момента създава проблеми на потребителите, особено на по-отдалечените места, където този тип мрежа има покритие, но по-новите поколения не достигат. Все още няма яснота, кога 3G сигнала напълно ще спре и кога ще се замени с 4G и 5G, но дотогава ще сме в един преходен период, който ще сваля качеството при определени ситуации.

The post Телеком мрежите в България или кой е по-по-най през 2025 г. appeared first on TechTrends България.

Комисията за защита на потребителите (КЗП) обяви, че ще изиска от телеком регулатора да изземе честотните лицензи на мобилните оператори. По този начин държавната институция излиза „вабанк“ срещу комуникационните компании. Това е пореден залп между КЗП и телекомите за последните няколко месеца. Регулаторът първо атакува допълнителните неустойки при абонаментните договори, а след това се прицели в опитите на два от операторите да извършат „скрита индексация“ на месечните такси.

За първия казус двете страни се споразумяха набързо в рамките на три месеца. При втория нещата се прехвърлиха от институция в институция и накрая КЗП издаде постановление напълно да забрани практиката. Решение, което операторите най-вероятно ще оспорват в съда. Третият телеком („А1 България“) се въздържа от подобно действие и дори изпрати SMS съобщения до абонатите си да се похвали.

КЗП сега ескалира допълнително конфликта по оста „потребителски регулатор – мобилни оператори“. Председателят на институцията – Мария Филипова обяви, че има правото да изиска отнемането на лиценза на телекомите за упражняване на дейност, когато има влязло в сила наказателно постановление. Подобна крайна мярка не е била предлагана от държавна институция за големите три оператора. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) насилствено отне лиценза само на една компания през последните 15 години – „4 Джи ком“ и то след дълга съдебна битка. Колко реалистично е това действие на КЗП е под голям въпрос, но и показва, че след смяната на председателя, новият такъв взима доста насериозно казусите с телекомите.

Аргументите за изземване

Мария Филипова се позовава на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който е основно поле на действие на регулатора и по-точно предвидените мерки в чл. 232. Според тях, КЗП може да предложи отнемане на лиценза и/или разрешителното за дейност, когато има влязло в сила наказателно постановление.

Ползвайки него, Филипова обявява, че „този механизъм представлява крайна мярка“ за „гарантиране на спазването на правата на гражданите“, покрай „системните нарушения на мобилните оператори“. Според нея, това е единственият ефективен отговор на поведението и действията на телекомите. Тя обясни, че прекомерният фокус на КЗП към комуникационните компании е породен от факта, че огромен дял от постъпващите в институцията жалби са свързани с пазара за електронни услуги.

Филипова допълни, че през последните пет години, телекомите са обект на непрекъснати финансови санкции от страна на КЗП. Тя подчертава, че компаниите вместо да се респектират от наложените глоби ги приемат за оперативен разход. Което позволява на операторите да продължават с нелоялните практики и показват неспособността на текущите мерки да осигурят спазването на закона.

Лесно ли се отнема лиценз

Според закона, КЗП трябва да се обърне към институцията издала разрешенията или лицензите с предложение за тяхното отнемане. Мария Филипова обяви, че вече е изпратила мотивирано писмо към КРС за предприемане на тези действия. Почти всичко е в ръцете на телеком регулатора, който трябва да се произнесе с мотивирано решение дали ще отнеме или не лицензите на мобилните оператори. Но дори КРС да застане на страната на КЗП, процедурата след това може да продължи в съда.

Телеком регулаторът е отнел само веднъж за последните 15 години принудително разрешение за мобилни честоти. Това се случва през 2014 г., когато КРС отнема лиценза на „4 Джи ком“. Компанията е един от трите нови мобилни оператори, които получават честотни ленти в 1 800MHz през 2011 г. Тя държи ресурса само с идеята да продава капацитет на останалите, без да развива собствена мобилна мрежа. Нещо, което другите ѝ отказват.

Също така, „4 Джи ком“ не си плаща лицензните такси от самото връчване на разрешителното, което кара КРС да действа в посока неговото отнемане. Съдът обаче постановява, че компанията не трябва да си плаща в рамките на две години, за да може да бъде принудително иззето. Затова едва през 2014 г. КРС успява да отнеме лиценза и да направи ново преразпределение на честотите в 1 800MHz.

Съдът като последен арбитър

Настоящата ситуация е малко по-различна. КЗП изпраща мотивирани аргументи за изземването на разрешителните на мобилните оператори. КРС ги разглежда и съответно решава дали да го направи или не. Съответно като върне писмо към първата институция със своите аргументи. Ако КРС каже „Да“, почти сигурно е, че операторите ще обжалват в съда. Същото важи и ако каже „Не“, тогава решението ще бъде обжалвано от КЗП.

За момента, опитите на последния регулатор за война с телекомите не среща силната подкрепа на магистратите. Това показва опитът от предходните казуси, в които КЗП е губила дела. Въпреки по-слабата позиция в предишните случаи в съда, институцията е успявала да достигне до компромисно решение с операторите. Тази атака обаче е доста по-заплашителна и отпорът на телекомите ще бъде реципрочен, което оставя малко място за преговори и компромиси.

(Обновена) Браншовата организация на телекомите осъди действията на КЗП, като ги обяви за „абсурдни, некомпетентни и опасни“. Алиансът на технологичната индустрия (АТИ) коментира, че изявлението на регулатора е лишено от обективност и правна обосновка, както и, че изпраща тревожен сигнал към чуждестранните инвеститори. Последното е породено от факта, че трите големи оператора са местни звена на международни компании и фондове. От АТИ се аргументират, че тезата за „системни нарушения“ не е състоятелна, защото по данни на КРС през 2023 г. жалбите срещу телекомите са намалели с 10%, а значителна част от случаите са разрешени в полза на потребителите. Браншовата организация още обвинява КЗП в „популистки действия“, които „поставят под риск цифровата свързаност, икономиката и националната сигурност“.

The post КЗП излиза „вабанк“ срещу телекомите appeared first on TechTrends България.

При първите презентации на тогава новата 5G мрежа в България, почти неотменен въпрос беше за евентуалното спиране на по-старите поколения свързаност. Отговорът през последните 3-4 години беше един и същ – „да, но по-натам“. С все по-голямото разгръщане на петото поколение мобилни мрежи в страната, както и с подготовката за междинната модернизация, времето за изключване на по-старото оборудване май настъпи.

Подобно на процеса по изграждането и модернизацията на телеком инфраструктурата, този по премахването също се развива на етапи и постепенно. И един от българските оператори вече го е започнал. В последните дни на 2024 г. „А1 България“ вече е изключил 3G мрежата си в областите на Варна и Кюстендил, най-вече на самите областни центрове. Първоначално, промяната е забелязана от крайни потребители, тъй като публично обявяване на процеса, до публикуването на този материал, не е направено.

Трите телекома обаче не крият пред медиите за своите намерения за спиране на 3G и официално потвърдиха за това пред TechTrends. Ситуацията в България не е прецедент, като вече в някои европейски държави, операторите са спрели не само 3G, но и по-старата 2G. Всъщност на база тези действия, Европейският съюз е направил анализи за целия процес с всичките му предимства, недостатъци и рискове.

В името на иновацията

Основният аргумент, който изтъкват операторите за спиране на по-старите поколения мрежи е, че се прави в името на иновацията. Предвид развитието на технологиите е нормално в един момент по-старите такива да бъдат изместени от по-нови и ефективни. Особено, когато се дублират като функции.

При мобилните комуникации ситуацията е малко по-сложна, защото за последните повече от 30 години се ползват паралелно цели четири поколения мрежи, без нито едно от тях да бъде премахнато. Отделно при 2G имаме 2 модернизации (GPRS и EDGE), а при 3G една – HSPA (две ако броим HSPA+ – бел. ред.). За всяко едно от тях му е необходимо съответното активно оборудване по базовите станции, но и по-важното – заема част от радиочестотния спектър. Последното е най-ограниченият ресурс, с който работят телекомите. Затова и другият голям аргумент на операторите в полза на постепенното премахване на 3G е по-ефективното използване на честотите.

5G например ще е изключително гладен за радиоресурс, защото мрежата ще бъде много по-гъста и разделена на слоеве. Тя обаче ще предоставя непрекъсната и почти без забавяне на пакетите връзка, която от своя страна ще позволи разгръщането на мащабни автоматизирани системи. Било то магистрали за автономни коли, роботизирани заводи или работа на хиляди сензори в рамките на няколкостотин метра в един умен град. Затова, независимо, че по европейските регулации са заделени цели три спектъра за 5G – 700MHz, 3.5-3.6GHz и 26GHz, те може да не са напълно достатъчни за уплътняването на толкова гъста мрежа.

Последният аргумент е, че потреблението на 4G и 5G вече е достатъчно голямо с тенденция за непрекъснат ръст. Докато това на по-старите поколения – сравнително по-малко и в един момент те се поддържат, само заради функционалността на някои много стари устройства. Нещо, което не е ефективно от гледна точка на телекомите.

Плановете и действията на операторите

Все пак какво се случва в България – трите основни оператора са заявили или са обявявали плановете си да спрат 3G. Първите индикации за това е пренасочването на честотите в 2GHz от това поколение напълно към 4G. С което за 3G остава единствено честотите в 900MHz, които се използват заедно с 2G и 4G. За мрежите от второ поколение това е единствения наличен спектър, всичко останало вече се преразпределя към последните две технологии, като леко варира между операторите. Процесът с прехвърлянето на 3G в 2GHz се случва през 2021 г. Всеки един от телекомите разполага с 2x20MHz ленти.

От „Йеттел България“ коментират пред TechTrends, че това са и техните стъпки предприети до момента в техния план за постепенното „залязване“ на връзката от трето поколение. От компанията допълват, че има изградена стратегия, при която е заден срок до 2027 г. 3G мрежата да бъде напълно спряна.

„Очакваме да имаме технологична готовност за пълното спиране на 3G мрежата през 2027 г.“ Yettel България

„Очакваме да имаме технологична готовност за пълното спиране на 3G мрежата през 2027 г.“, обявиха от телекома пред TechTrends.

Планът на „А1 България“ може би е по-агресивен като срокове, защото още през декември, компанията предприема следващата голяма крачка от плана си за спиране на 3G. Тя преустановява връзката от трето поколение в градските региони на Варна и Кюстендил, а впоследствие – и Перник.

„А1 България“ е стартирала планираното спиране на 3G, като към момента то обхваща регионите Перник, Кюстендил и Варна“ A1 България

„А1 България“ е стартирала планираното спиране на 3G, като към момента то обхваща регионите Перник, Кюстендил и Варна“, отговарят на TechTrends от оператора.

Телекомът не уточнява кога трябва да бъде завършен процеса. Предвид факта, че започват първи и действията по изключване на мрежата в градовете е сравнително бърз процес, може да предположим, че има шанс това да се случи преди 2027 г.

(Обновена 21:00 часа на 17 януари) „Виваком“ отговориха уклончиво на плановете си за спиране на 3G. От оператора обявиха, че следят и проучват практиките в страната и чужбина, но засега не могат да се ангажират със срокове за спиране на сигнала от третото поколение мобилни мрежи при тях. Причината е, че все още има устройства, които поддържат само 2G или 3G свързаност, но очакванията са до пет години трафикът от последната мрежа да се прехвърли напълно към 4G.

Потенциалните проблеми и казусът 2G

Има специфични причини, защо телекомите се насочват първо към изключването на 3G, а не започват с 2G. Това е направено по препоръка на Организацията на европейските телеком регулатори (BEREC), която извършва анализ на процесите по спирането на старите поколения мобилни мрежи през 2023 г. Заключенията на доклада са, че прекратяването едновременно на 2G и 3G връзката водят до редица затруднения. Затова BEREC препоръчва само последната да бъде първо изключена, а след това 2G, като се изгладят напълно проблемите.

Най-големият от тях е, че европейската аварийна система инсталирана в автомобилите (т.нар. eCall) ползва основно 2G сигнал и SIM карти. По-новите, разчитат на 3G, но като цяло препоръката на организацията е eCall да разчита на технологична неутралност. Тоест, да се вграждат най-новите системи, а не да се залага на вече остарели такива. Това е редовен недостатък на европейските регулации в технологичния сектор.

Другият голям проблем е все още наличната зависимост от стари комуникационни технологии за пренос на глас и текстови съобщения (SMS). Гласова услуга през 4G (VoLTE) и 5G (VoLR) се предлага в момента, но ако сигналът бъде препредаден през мрежи, които все още разчитат на 2G и 3G (т.нар. роуминг), то такава може да бъде затруднена. Това засяга и друга задължителна опция в ЕС – възможност за набиране на аварийния номер 112, независимо от устройството и наличието на SIM карта или не. При SMS-ите понякога се създава проблем с автентикацията между потребители, които си разменят съобщения.

Уверенията на телекомите

Двата оператора, които отговориха на запитването на TechTrends увериха, че няма да има проблеми с изключването на 3G. Една от основните причини е, че 2G връзката ще остане. Тя е ключова за редица M2M карти (това са банкомати, касови апарати и подобни устройства, които осъществяват машина до машина комуникация – бел. ред.), както и за услуги от типа eCall и телефон 112.

(Добавено 21:00 часа на 17 януари) От „Виваком“ подчертаха, че една от основните причини да не се спира 2G е фактът, че M2M абонатите на 3G могат да работят и на по-старата технология и една от двете трябва да остане. Този тип устройства все още е прекалено голям, за да може да се спрат едновременно и двете остаряващи поколения мрежи.

От „А1 България“ коментираха, че със спирането на 3G в трите града за момента няма засегнати потребители. Има засечени изключения на единични случаи с M2M устройства, които не работят, заради тяхната специфика. „Йеттел“ още не са предприели хода с изключването на това поколение мрежи, но също допълниха, че значителна част от клиентите им ползват 4G. Това означава, че като пристъпят по действия с изключването на 3G, засегнатите потребители ще са доста малко.

В сигнал от читатели на TechTrends се описват потенциални проблеми с големи корпоративни договори, при които много SIM карти предоставят само 2G и 3G гласови услуги. Поради по-големия им размер, такива контракти се коригират по-бавно и доста често ще изискват и подмяна на устройствата на редица потребители. Двата телекома не коментираха конкретни казуси, а само допълниха, че насърчават все повече преминаването към VoLTE услуги.

Ако през 2021 г. идеята за спиране на 3G беше само едно намерение в по-далечна перспектива, вече тя е реалност в България. Ще видим темповете с, които „А1 България“ напълно ще изключи свързаността от трето поколение и дали ще има осезаеми последствия за потребителите или нещата ще бъдат сведени до единични случаи. Както е интересно да видим другите два оператора кога ще започнат да спират активното си 3G оборудване в страната.

The post Идва ли краят на 3G в България appeared first on TechTrends България.

Лидерът сред мобилните абонати първи съобщава финансовите си резултати сред телекомите у нас. Затова той е нещо като „ветропоказател“ и дава индикации в каква посока поема телеком сектора у нас през съответните периоди. За съжаление, „А1 България“ продължава да затваря и ограничава информацията, която се оповестява публично.

Миналата година, българското звено спря да съобщава своите ТВ абонати, а от началото на тази и тези на домашен интернет. Разкриват се единствено тези за наличните и изградени линии, които не дават точна индикация за фиксираните абонати. Първоначално практиката беше да се дават данни само на база за цялата година или полугодие, но постепенно бяха напълно скрити тези показатели.

Любопитното е, че останалите звена от компанията-майка Telekom Austria Group продължават да дават разбивка на абонатите на интернет, но и те скриха тези за платена ТВ. Което оставя да ползваме само информацията, която Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) публикува в своите годишни доклади и в регистрите на регулатора.

Умерено, но нагоре

Приходите на „А1 България“ от началото на годината до края на юни достигат 368 млн. евро. Това е ръст от 5.7% на годишна база за същия период. Във финансовия доклад на компанията-майка Telekom Austria Group (TAG) се посочва, че основните причини за добрите резултати са „мерките за запазване на стойността“, увеличението във фиксирания сегмент и в предоставянето на корпоративни IT услуги.

Първото е корпоративното обозначение на индексацията, която беше направена през март. Такива мерки не са взети само в България, TAG е предприела още корекция на цените по съществуващите договори в Австрия, Сърбия и Хърватска.

Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) на „А1 България“ през първото полугодие на 2024 г. също бележи ръст. Той е 11.4% на годишна база и тя вече достига 165 млн. евро. Финансовите показатели на българския телеком обаче забавят растежа регистриран през изминалата 2023 г. За цялата календарна година, „А1 България“ отчита ръст на приходите от над 17% и от над 19% за EBITDA. Въпреки това, маржът на печалбата за полугодието скача до малко под 45%, което е доста високо ниво.

Това може да е индикация, че телеком пазарът в страната вече се нормализира и най-вероятно високите стойности от предходните години са движени повече от инфлацията и индексациите. Което ще се покаже дали е вярно или не, когато излязат отчетите и на останалите две основни телекома.

Подновяване на честотите

Акцент от началото на годината за „А1 България“ са по-високото ниво на капиталови инвестиции. За полугодието, телекомът е вложил над 71 млн. евро. Малко под половината – 31 млн. евро са били заделени за подновяване на лицензите на оператора в честотите при 900MHz и 1 800MHz. При втория спектър, КРС е раздала последните парченца, след като „Булсатком“ върна лентата от 2x5MHz на държавата. Трите телекома вече разполагат 2x25MHz всеки и целият ефир в 1 800MHz е напълно разграфен между тях.

Инвестициите ще са интересна гледка през следващите периоди, защото „А1 България“ аутсорсна кулите и пасивната инфраструктура. Те бяха отделени в друго дружество – EuroTeleSites, което беше листнатно на Виенската фондова борса.

Повишение бележи и друг ключов показател – средномесечният приход от абонат (ARPU). Той вече е 7.9 евро или с почти 15% по-висок от нивата от средата на миналата година. При единственият индикатор за абонатите – мобилните, „А1 България“ бележи лек спад от 3.776 млн. в края на 2023 г. на 3.758 млн. в средата на настоящата. Тези флуктуации не са нещо анормално за телекома, който е лидер по абонати. От друга страна, „Виваком“ започва все повече да скъсява дистанцията и скоро може да започне да оспорва първото място.

The post Ръстът на приходите и печалбата на „А1 България“ продължава и през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Те имат различни методологии и затова сравнението между тях е трудна задача. Не беше изненада, че нееднократно трите фирми понякога даваха отличията на различните оператори. През последните две години обаче се забелязва една друга тенденция – „А1 България“ започва да изпъква все повече при скоростите на 5G и мобилната връзка. Това се дължи на различни подход на компанията при разгръщането на технологията от пето поколение.

През изминаващата вече 2023 г. се забелязва и още една промяна – „А1 България“ започва да изпъква също така и при качеството на мрежата и връзката. Това се подкрепя от две от трите консултантски фирми, а при последната разликите през годината са прекалено малки. Което даде и поводи за гордост от първия мобилен оператор.

При ежегодния медиен семинар на „А1 България“, компанията за първи път използва метрите и на трите фирми, за да покаже качествата на своята мобилна мрежа. Нещо, което до момента не беше предприемано от телекомите. Преди ако са представяни такива данни, то най-много са споменавани само малка част от докладите на тези, които не показват лидерството на съответния оператор.

Лидерство при скоростите

Да започнем с по-консистентният показател – скоростта на сваляне. При нея „А1 България“ е лидер при трите консултантски фирми. Според Ookla, платформата която стои зад популярното приложение Speedtest, операторът е лидер със 167.81 Mbps скорост на сваляне. „Виваком“ е втори със 143.20 Mbps, а трети е „Йеттел“ със 110.99 Mbps. Данните на Ookla са към края на септември 2023 г.

Разликата между лидера и последващия е доста по-драматична при Opensignal. Там „А1 България“ пак е лидер този път със скорост от 82.3 Mbps. При общата връзка „Йеттел“ е втори с 62.3 Mbps, а „Виваком“ е с 59.9 Mbps. Ситуацията се променя напълно, когато се гледа само 5G скоростите. Тогава „А1 България“ „лети“ с 395.3 Mbps, докато втория „Виваком“ е с 270.4 Mbps. „Йеттел“ изостава тук с 232.3 Mbps. Данните на Opensignal са към юли 2023 г.

При Umlaut положението е буквално „мътна и кървава“, поради методологията, която ползват консултантите. Тя се прави на база точкова система, а не на абсолютни стойности. С което „А1 България“ е лидер при сваляне със 102 от 110 максимални възможни, „Йеттел“ е втори със 100.5 точки, а „Виваком“ е със 100.2 точки. При гледането на видео разликите са в рамките на десети ако изобщо ги има. Разглежданият период на Umlaut е към средата на 2023 г., но и трите консултантски фирми показват, че „А1 България“ има най-бързата мрежа.

Слабото качване

Две от тях обаче показват едно друго наблюдение при българските оператори. Скоростта на качване (ъплоуд) все още е доста ниска и така се демонстрира голяма „ножица“ между нея и тази на сваляне. При Ookla, трите телекома имат почти еднакви резултати в рамките на около 20 Mbps, докато при Opensignal средните базови са дори по-ниски – около 15 Mbps. Тези за 5G при втората платформа обаче са двойно по-високи – между 30 и 45 Mbps.

С малко и тук „А1 България“ е лидер. При данните на Ookla, компанията предоставя връзка със скорост на ъплоуд от 20.86 Mbps. „Йеттел“ са втори с 20.11 Mbps, а „Виваком“ е с 18.45 Mbps. Но както е видно разликите са сравнително ниски. При 5G скоростите според Opensignal, „А1 България“ е с 45.4 Mbps, „Йеттел“ отново е втори с 33.3 Mbps, докато „Виваком“ е с 30.8Mbps. Оценките на Umlaut не предоставят възможност за количествен анализ, въпреки, че са близки до максималните стойности.

Качествен (почти) паритет

Оценката за качеството на една мрежа е доста по-трудна, предвид, че повечето горни стойности показват само един или два показателя от всички. Например, Ookla взима данните от всички тестове, които потребителите са провели в Speedtest и ги осреднява. Opensignal и Umlaut използват свой софтуер, инсталиран на различни устройства сред потребителите, като първата компания работи и с някои големи онлайн платформи. Втората от своя страна има интеграции и в самите телекоми.

Като цяло двете компании разглеждат по-детайлно качеството на мрежите. Но резултатите им се различават поне в частта при крайните победители. Opensignal поставя „А1 България“ като явен победител в 3 от 15 категории, като това са трите основни свързани със скоростите. Докато „Виваком“ е в една – свързана с наличността на 5G, а във всички останали разликите между два или трите оператора са доста по-малки и затова няма ясно изразен лидер.

Umlaut за пореден път дава отличието за най-качествена мрежа на „Йеттел“. За разлика от предишните периоди, този път разликата между него и следващия е скъсена драстично – 940 срещу 935 точки, а и има паритет между „А1 България“ и „Виваком“. „Йеттел“ показва по-добри показатели в забавянето на сигнала и в преноса на глас.

Причини и модернизация

Горните резултати си имат своята логическа последователност. Те са в резултат най-вече на взетите решения от телекомите за начина на преминаване към 5G. „Виваком“ и „Йеттел“ предпочетоха да пуснат новата технология първо софтуерно през вече изградената 4G инфраструктура, чрез т.нар. DSS. Така те бързо си осигуриха голямо покритие, но самите скорости бяха в долния диапазон.

„А1 България“ от своя страна почти не използва DSS и разчита изцяло на модернизация на активното оборудване. В рамките на година от пускането на 5G услугата, компанията се похвали и с първата самостоятелна мрежа (т.нар. SA) от пето поколение. Това означава, че не само базовите станции, но и опорната инфраструктура е обновена по новия стандарт.

Останалите два телекома също започват физическо надграждане на своята мрежа. Но „А1 България“ вече навакса откъм покритие, като към октомври 2023 г. 5G сигналът на оператора вече обхваща 71% от населението на страната или общо над 340 населени места. 4G мрежата също се обновява, като се осигурява не само по-плътно покритие, особено в големи сгради, но и се добавя капацитет.

Големи очаквания

Телекомът коментира, че все повече концентрира своите ресурси към развитието на новата технология. 3G и 2G в момента се използват само в ниските честоти, докато всички високи са запазени за 4G и 5G. С добавянето на 700MHz и 800MHz, последните две технологии ще имат и още ресурс, с който да осигурят по-добро национално покритие. В лицензът на последните е добавено и изискване от държавата то да достигне 85% от населението на страната в рамките на шест години.

Отпускането на тези честоти е свързано с изграждането на санитарни зони около военните летища, на които военните ще използват сходен радиоресурс. Те обхващат територия 10 на 10 км около обектите. Втора зона, която е по-голяма и разгъната на 30 на 80 км ще може да се изграждат станции с уведомителен режим към военните. Освен това при нужда от Министерство на отбраната, сигналът ще може да се изключва максимално бързо на тях (т.нар. kill switch).

След като отпаднаха 5G магистралите от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), телекомите търсят други начини да изградят сигнал по ключовите пътни възли. Един такъв проект е SEAGUL – който осигурява високолентова и непрекъсната мобилна свързаност по пътя от София до Атина. „А1 България“ прави частта на наша територия, като до края на 2025 г. трябва да е готов. В момента основните станции са положени, като най-голямата част която остава е връзката в тунелите.

The post Телеком мрежите в България или кой е по-по-най през 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Решението е историческо, независимо, че за голяма част от потребителите може да изглежда като дребна техническа подробност. Тези честоти са от изключителна важност за разгръщането на национално покритие на мобилните оператори. Освен това, ще позволи на компаниите да спрат да „жонглират“ с доскоро оскъдния ресурс, който им беше предоставен. За разлика от повечето европейски държави, където обема на предоставените честоти дълго време надвишаваше наличния за телекомите в България.

От друга страна, самите родни оператори вече няма да имат почти никакво оправдание в разгръщането на своите мобилни мрежи. Единственият въпрос на който все още няма категорично мнение е колко на брой и като размер са „петната“, които санитарните зони около военните обекти ще оставят на картата с покритие. Те са задължителни покрай споразумението с военните, което беше постигнато след много години и усилия на преговори.

Държавата също има високи изисквания – според последното изказване от Министерство на транспорта и съобщенията (МТИС) те очакват до 2025 г. покритието на 5G да обхваща 80% от населението. Тази цел реално засяга цялата 2024 г., тъй като настоящата е вече към своя край и инвестициите за нея вече са разпределени. Но това изявление на МТИС идва под редица условия, които бяха уточнение впоследствие.

Разпределението на ключовия спектър

На 28 ноември, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) издаде разрешенията за ползване на честотите в 700MHz и 800MHz. Трите телекома получиха по 2x10MHz във всеки спектър, колкото всеки от тях беше заявил, че са му нужни за нормално разгръщане на мрежите. „А1 България“ взима освободените ленти в началото на ефира, „Виваком“ поема средните, а „Йеттел“ крайните.

В най-спорния и с по-голяма дължина спектър от 700MHz, военните и тези за гражданска безопасност запазват два блока. Първият е от около 9MHz в началото на ефира, а вторият е от 25MHz в средата, който разделя лентите на телекомите на две групи за ъплоуд и даунлоуд. При 800MHz, в средата остава свободен единствено един блок от 11MHz, който ще се запази от военните и за гражданска безопасност. Още няколко малки ленти от по 1MHz и/или 3MHz са налични в краищата на двата цели спектъра, за които няма яснота все още, но най-вероятно ще се ползват като санитарни.

Важен детайл е, че за разлика от предишното голямо разпределение на честоти – тези в 3.6GHz, този път не се проведе търг. Ефирът този път беше предоставен пряко от регулатора и без оспорване до момента от операторите. Подобен опит беше направен през 2021 г., но тогава един от телекомите не беше доволен от разпределението на лентите и затова се стигна до тръжна процедура. Сега, не се стигна до този сценарий.

Две условия – една цел

Самите честоти бяха дадени под две условия. Телекомите настояха за понижаване на таксите за лицензи, нещо, което беше направено през началото на 2023 г. Второто условие идва от Министерство на отбраната, които се съгласиха да се изградят т.нар. санитарни зони около военните обекти, където този спектър се използва. Те са сравнително големи и в тях попадат различни населени места, за които операторите трябва да използват другите им налични честоти, за да осигурят мобилна връзка.

Целта на почти всички замесени: телекомите, МТИС, КРС и дори правителството е една – постигане на максимално бързо и ефективно 5G покритие. От ресорното министерство обявиха на 29 ноември, че до 2025 г. трябва да се осигури мобилна връзка от пето поколение на 80% от населението. Разпределението на честотите трябва да стимулира постигането на тази цел. Дали останалите 20%, засега не се смятат за реалистични за осигуряване на подобно покритие.

В България, а и по почти целия свят има региони, които технически и географски са много трудни за осигуряване на свързаност. Затова повече от десетилетие Европейския съюз се опитва да развие програми за „селски интернет“ или да покрие точни тези бели петна. При предишните итерации усилията бяха насочени към изграждане на опорна мрежа до определени центрове и финансирането на „последната миля“ или на разполагане на WiFi точки. Сега към уравнението е добавено и 5G свързаност.

Обновена на 2 декември, 13:00 часа: След редица уточнения се оказва, че целта за 80% покритие от пето поколение мобилни мрежи е заложена само за проектите по „селски интернет“. Тя е за срок в цялата календарна 2025 г., а не началото ѝ. Това важи и само при условие, че телекомите пожелаят да участват в търговете за тези проекти, защото само те разполагат с необходимия спектър за 5G покритие. Ако те не вземат участие, тогава изискванията за покритие са записани в лицензите за издаване на честотите и те са за тригодишен период постигане на посочената по-горе стойност.

Компенсацията за 5G магистралите

Цялата процедура около ефира в 700MHz и 800MHz беше осъществена изключително бързо. Преговорите продължиха с години, доста често стигащи в задънена улица, докато след първите пробиви всичко се подреди в рамките на година. Причината се крие в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).  В първоначалната му версия телекомите трябваше да получат не само тези честоти на по-ниска цена, но и средства за изграждане на 5G магистрали.

Те трябваше да обхванат основните междуградски пътни артерии на страната. Проектът трябваше да получи лъвския пай от заделените по ПВУ средства. Останалите се разпределяха между т.нар. „селски“ интернет и модернизацията на държавната оптична мрежа (ЕЕСМ). Планът беше преработен в последния момент и приетият му вариант през 2022 г. изключваше 5G магистралите, като пренасочи останалите пари изцяло към другите два проекта. Те от своя страна имат известно припокриване, но това сме го описали подробно в нашите анализи по темата.

Затова може да се каже, че бързото освобождаване се дължи до голяма степен на опита на държавата да компенсира телекомите. Но не само, защото предоставянето на този спорен десетилетия наред спектър беше заложено в самите условия на ПВУ. Тоест, държавата можеше да не получи средствата по него, ако тя не раздаде лицензите на телекомите. Което вече е факт и МТИС започва процедурите за проекти по „селския интернет“ и други инициативи, които обхващат дигитална свързаност.

Без оправдания

Предоставянето на спектъра в 700MHz и 800MHz е последното парче от пъзела с честотите в България. Телекомите вече разполагат с целия им нужен ресурс, за да могат да разгърнат своите мобилни мрежи. Той беше използван като оправдание за недостигане на някои цели, както и като някои ограничения. Например операторите успяват да постигнат добро покритие на база население, но не и на цялата територия на страната.

Липсата на честоти вече не може да се използва за подобна аргументация. Телекомите също така ще излязат на равни начела с повечето компании от Европа, които дълги години имат достъп до по-голям ефирен ресурс. Но има и един друг момент. Трите компании по един или друг начин вече отделиха част или напълно инфраструктурата си в различни компании. „Виваком“ стигна до крайността да продаде своите мобилни кули на саудитската Tawal.

Лицензите останаха при телекомите, но мрежите постепенно се аутсорсват или отделят. В тази ситуация ще видим как ще се организират сега инвестициите при модернизацията на инфраструктурата и нейното разгръщане. Този път целият този процес е изцяло в ръцете на частния сектор, като държавата вече свърши своята работа.

The post Новият честотен ред в България в името на 5G appeared first on TechTrends България.

В него се описва още, че „А1 България“ продължава тенденцията със стабилни ръстове на приходите и печалбата. Българският оператор също така има най-високо увеличение от началото на годината при постъпленията в цялата група. Силно позитивното представяне на операторите от началото на 2023 г. беше затвърдено с финансовите отчети на трите телекома за първото полугодие. Резултатите на „А1 България“ показват, че най-вероятно това ще продължи и през втората половина на година.

Телекомът се оказа и с най-бърза мобилна мрежа в България, според изследванията на Ookla. Компанията, която стои зад популярната платформа Speedtest.com, изнесе данни, че „А1 България“ предоставя най-висока средна скорост на сваляне през мобилно устройства за периода август-септември. Точно преди финализирането на аутсорсване на кулите.

Отличникът на групата

А1 България“ отчита ръст на приходите от 14.2% до 189 млн. евро през третото тримесечие на 2023 г. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации нараства с 21.5% до 83 млн. евро. В доклада на компанията-майка се посочва силно представяне на двата основни телеком бизнеса за причината – мобилните и фиксирани услуги.

TAG спря да дава детайлна разбивка за абонатите на фиксираните услуги, както и някои други данни на тримесечна база. За периода юли-септември „А1 България“ отчита минимално понижение на мобилните си клиенти при сравнение със същото време през 2022 г. Те са 3.814 млн. срещу 3.829 млн. през миналата година. Важно уточнение е, че спадът е отчетен всъщност през четвъртото тримесечие на 2022 г., след което, българският оператор възстановява позициите си. За фиксираните услуги са посочени единствено абонатите на домашен интернет – 521 хил., което е минимален ръст от 512 хил. спрямо същия период на миналата година.

Двуцифреният ръст при приходите и печалбата се забелязва в рамките на TAG само в България и Хърватска. Родният оператор е с най-високо увеличение на постъпленията в цялата група от началото на годината – с 18%. От които малка част са в следствие на придобиването на системния интегратор „СТЕМО“.

Бъдещето на мрежата

Във финансовият отчет на TAG се съобщава, че процесът по отделянето на всички мобилни кули в рамките на групата е приключено на 22 септември. Към края на юни, австрийската група разполага с над 13 хил. комуникационни обекта, в които влизат и тези в България. Новата компания EuroTeleSites в момента на финализирането на отделянето веднага е листната на фондовата борса във Виена.

Докато се случва това, мобилната инфраструктура на „А1 България“ се оказва най-качествата от гледна точка на скорости на сваляне за потребителите. Това показват данните на Ookla за периода август-септември 2023 г. Според платформата Speedtest.com, операторът отчита средна скорост на сваляне от 167.81 Mbps. На второ място са „Виваком“ със 143.20 Mbps, а трети е „Йеттел“ със 110.99 Mbps. Тестовете обхващат 4G и 5G мрежите на трите оператора и са взети предвид само тези осъществени със смартфони.

С отделянето на кулите, активното оборудване вече няма да е грижа на „А1 България“. Въпреки това, главният изпълнителен директор на компанията Александър Димитров коментира в прессъобщение, че инвестициите в инфраструктурата на телекома за 2023 г. и 2024 г. ще надхвърлят 280 млн. лева. Не се уточнява дали в тази сума ще са включени проектите по модернизация на мобилните кули. „А1 България“ ще продължи да обслужва фиксираната и опорна мрежа, както и ще плаща лицензите за радиочестотите. До края на годината вече трябва да се разпределят и спектрите в 700MHz и 800MHz.

The post „А1 България“ отдели мобилните кули и отчита силни приходи през лятото appeared first on TechTrends България.

Новината до голяма степен е очаквана, но както винаги се очертава да има своите нюанси. От МС обвързват предоставянето на честотите с отпускането на стотици милиони евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), въпреки че почти няма проекти, които да ги ползват. Самите телекоми имат някои резерви относно санитарните зони около военните обекти и възможността за разгръщане на национално покритие.

Изоставането по ПВУ наложи форсиране на разпределението им към операторите, което показва директното издаване на лицензи. Последното е, че телекомите получиха компенсация, за отпадналите от Плана проекти със значително намалени лицензионни такси за честотите.

Във всички случаи процедурата вече е задействана. Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) вече директно обяви отпускането на разрешителни за по три ленти по 2x10MHz в двата спектъра – 700MHz и 800MHz. Компаниите, които могат да ги заявят са ограничени органично само до трите действащи мобилни оператора.

Заветният спектър

Първоначално, КРС се опита да предостави само част от спектъра на операторите, без да налага освобождаването му от военните. Наличният ресурс е крайно недостатъчен. Трите оператора щяха да получат много къси ленти от по 2x5MHz, които не са подходящи за разгръщане на 5G и 4G сигнал. Или трябваше само един или два от трите телекома да разполага с пълен такъв. Компаниите бяха твърдо против и за двата варианта.

По време на обществените обсъждания в първата половина на годината се включва и телеком вендорът Ericsson, който потвърждава тезата, че единственият начин за ефективно изграждане на 4G и 5G мрежи е да се предоставят ленти 2x10MHz. Така стигаме до тестовете от началото на 2023 г. проведени заедно с МО. Военните определят доста големи санитарни зони и в документите на КРС е записано, че те ще възпрепятстват осигуряването на национално покритие. За да бъде постигнато такова, операторите ще трябва да използват друг спектър, за да се избегнат смущенията в комуникационното и радиолокационно оборудване на армията.

Според източници на TechTrends, това се оказва вододел в преговорите между МО и телекомите. Точно тези честоти трябва да осигурят национално покритие, заради техническите си възможности за далечно разпръскване. Тезата на операторите е, че санитарните зони трябва да се редуцират. Информация дали, как и какъв консенсус е постигнат за момента няма. Факт е, че първо МС обявява, че МО и телекомите са подписали окончателно споразумение, второ, че КРС започва процедура по предоставяне на три ленти по 2x10MHz в 700MHz и в 800MHz. Това означава, че военните са се съгласили да освободят честотите.

Резервираност и промоции

Обявлението на МС се оказва публикувано прибързано, за да може да се премахнат всички пречки за усвояването на парите по ПВУ. Бързането на правителството за предоставянето на честотите също създава дискомфорт сред операторите, според източници от индустрията.

Последният аспект са намалените цени на еднократните разрешителни, които телекомите получиха. Те също бяха заложени като изискване в ПВУ, но влязоха в сила в началото на годината. Промоцията е с 40% намаление за MHz и според новите тарифи България ще получи 172.8 млн. лева. Ежегодните лицензионни такси остават непроменени и постъпленията в държавния бюджет при тях се очаква да бъде около 7.8 млн. лева. Новите разрешителни са за срок от ползване от 20 години, за което време от годишните тарифи ще се акумулират общо около 156 млн. лева.

В общественото обсъждане от пролетта, телекомите дори настояват за допълнителна отстъпка, която да ги компенсира за санитарните зони. Въпросът е формулиран от самата КРС, което предполага, че регулаторът се опитва по всякакъв начин да угоди на всички страни. Не се посочва конкретната отстъпка, може да се предположи, че сигурно ще става въпрос на база на това колко територия заемат санитарните зони спрямо националното покритие.

Всичко е (почти) по план

В съобщението на МС се обвързва освобождаването на честотите със средства за усвояване от ПВУ в размер на 748.8 млн. евро. Кабинетът не дава конкретика за точните проекти. Предвидените такива за изграждане на 5G магистрали отпаднаха, както и още няколко по-малки. Парите по перо „Дигитална свързаност“ в размер на 630 млн. лева в момента са разпределени само между два проекта – единият за „селски интернет“ и втори за модернизация на държавната оптична мрежа (ЕЕСМ).

Въпреки, че проектите, които трябваше да се възползват от тези честоти отпаднаха, се оказва, че освобождаването им е част от мерките заложени в самия ПВУ. Поне това е записано в официалния документ предаден през 2022 г., който механично е прехвърлил доста от нещата от преходната версия от година по-рано. Така, телекомите ще получат 700MHz и 800MHz на по-ниски цени, както е предвидено в Плана, но не и проектите, които бяха определени и правени за тях.

Предвид голямото забавяне на ПВУ от страна на България, властите сега бързат с освобождаването на спектъра. Целта е преди края на 2023 г. честотите да бъдат окончателно разпределени на операторите. Бързите действия на регулатора подкрепят тази теза. Самите телекоми също обявяваха нееднократно в официални документи (финансови отчети), че очакват до края на годината да получат допълнителните честоти. Което поставя под въпрос тезата, че операторите не са доволни от това бързане, предвид факта, че разпределението е очаквано и потенциално планирано като разходи.

С търг или без

Въпросът дали ще има търг или не е свързан с успеха на директното издаване на лицензите. В документите за ПВУ е изрично записано, че трябва да се организира пълна процедура по наддаване, за да бъде разпределен радиоресурса. Както и честотите да обхващат три ленти по 2x10MHz и в двата спектъра и те да бъдат предоставени на настоящите три мобилни оператора.

Исторически КРС предпочита практиката за директно предоставяне на телекомите. При разпределението на 3.6GHz един от операторите обжали тази идея и заяви готовност за търг. След кратка драма, се получи наддаване, в което бяха разменени местата на компаниите в спектъра.

Дали сега ще се повтори тази ситуация зависи най-вече от един технически фактор. Ако операторите видят потенциални смущения в някоя от лентите, то тогава тя ще бъде по-малко предпочитана. Яснота по този въпрос ще имаме след приключване на общественото обсъждане и заявения от операторите интерес към конкретни ленти. Трябва да се вземе предвид, фактът, че спектърът е малък, лентите също, като санитарните такива ще бъдат премахнати. Двойното използване с военните също може да породи някои технически презастраховки. Но ако няма борба за конкретни ленти, то тогава радиоресурсът ще може да бъде разпределен директно без търг.

КРС подкрепя тезата, че честотите трябва да се предоставят на трите оператора, което предполага да се изключат потенциални външни участници. Регулаторът се аргументира с историческите проблеми на алтернативните мобилни доставчици, както и, че за да има пълноценно разгръщане на 5G, честотите в 700MHz и 800MHz трябва да се комбинират с такива в спектрите 3.6GHz и 26GHz. Те вече са поделени между трите телекома.

С което слагаме началото на края на дългогодишната драма с освобождаването и усвояването на този ключов за мобилните технологии ресурс. Телекомите и МО заровиха томахавката и си стиснаха ръцете, а КРС стартира процедурата по тяхното разпределение, в което само трите настоящи оператора ще могат да участват. Веднъж предоставени, това ще нареди напълно пъзела в радиоефира на мобилните оператори, а те за първи път в историята ще имат такова изобилие от честотен ресурс.

The post Дългоочакваният край на драмата с честотите в 700MHz и 800MHz appeared first on TechTrends България.

Подобно на триумвиратите в Римската империя, те бяха най-вече привидни, като всеки един от тях е готов да се обърне срещу другия. В подходящия момент, разбира се. С разбиването на дългогодишното владичество на „Булсатком“ в сегмента на платената телевизия, се слага почти окончателен край на влиянието на независимите оператори на телеком пазара. Независимо от фактите, че все още в България има 244 ТВ и 644 интернет доставчика, влиянието на малките вече не е толкова значим фактор на пазара. Както показват и последните данни от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2022 г.

Със слагането на края на ефективния отпор на малките оператори, конкуренцията остава в рамките на трите големи и конвергирани телекома. С което рухва и триумвиратът изграден между тях през последните години. Настъпва епохата, в която трите компании ще се борят за всеки абонат, стотинка приход, метър кабел, като (почти) всичко ще бъде позволено. Завършването на тези процеси ги видяхме в края на 2022 г. и продължават да се разгръщат от началото на 2023 г.

Измамните общи тенденции

На пръв поглед телеком пазарът се развива както през последните няколко години. Умереният и стабилен растеж се запазва, като през 2022 г. е отчетено общо увеличение на приходите от 7.1% до 3.374 млрд. лева. За справка, през 2021 г. ръстът е 10.1%, а през пандемичната 2020 г. – 6.7%. Телеком секторът обаче намалява своята тежест като част от българската икономика. През изминалата година той съставлява 2% от брутния вътрешен продукт (БВП), докато година по-рано е бил 2.3%.

Запазват се тенденциите за постепенен спад на мобилните гласови услуги, за сметка на сумарната интернет свързаност (мобилна и фиксирана). Приходите от първите минават под 1 млрд. лева до 946 млн. лева през 2022 г. Вторите се увеличават от 1.45 млрд. на 1.67 млрд. лева. Платената телевизия също отчита повишение през изминалата година от 453 млн. на 474 млн. лева.

Друга, традиционна за нашия пазар тенденция е, че се увеличава делът на пакетните услуги. Като към края на 2022 г. 78% от мобилните абонати ползват такава (като доста често пакетът са мобилни разговори и пренос на данни – бел. ред.), 35% от потребителите на фиксиран интернет и 40% от тези на платена ТВ.

Спокойствието на мобилния фронт

Многократно сме повтаряли тезата, че проектът за четвърти мобилен оператор се провали с гръм и трясък в България. Въпреки, че КРС близо десетилетие отчиташе, че на пазара има пет играча. Само, че две от тях, които трябваше да предоставят тази услуга, години наред само присъстваха като статистика в регулатора. Пазарните им дялове бяха частица от 1 процентен пункт, при това сумарно.

Тази измамна ситуация официално приключва през 2022 г., след като „Булсатком“ и „Ти.ком“ не подновиха лицензите си и те бяха върнати обратно на КРС. Така, за миналата година, регулаторът вече отчита единствено трите големи телекома, като основни играчи на мобилния пазар.

Между тях самите няма значими размествания – „А1 България“ е лидер по абонати с 36.7%, а „Йеттел“ по приходи (38%). На база клиенти, „Виваком“ от своя страна започва да се добилижава доста до втория, като вече разликата между тях е под 1 процентен пункт – 31.2% срещу 32.1% съответно.

При приходите, „Йеттел“ все още доминира, въпреки че преднината му пред „А1 България“ е сходна между първия и втория от 4% пункта. Разликата е, че „Виваком“ изостава повече при постъпленията, като има 27.8% срещу 34.2%. Но, телекомът подобрява резултатите си в този подсегмент, като през 2021 г. е разполагал с дял от 25.3%.

Ако ще има раздвижване на мобилния пазар то ще е при предоставяне на капацитет на мрежата. В полезрението на доклада на КРС започва да попада и аутсорсването на мобилната мрежа на двата основни телекома – „А1 България“ и „Виваком“. Първата вече продаде своите кули и базови станции на саудитския TAWAL, докато втората ги отдели и през тази есен трябва да излязат на фондовата борса във Виена. „Йеттел“ също раздели този бизнес и сега той е ситуиран в „ЦЕТИН“. За КРС тенденциите на този пазар ще се отчитат в сегмент „Колокация“ и ще бъде интересно да се проследят през следващите години.

Новият ТВ крал

Голямата новина е, че след години на властване и доскоро недостижимия лидер при платената телевизия „Булсатком“ вече е детрониран. Данните на КРС показват, че сателитния оператор вече е втори по пазарен дял на база абонати от 26.7%. Новият лидер по този показател е „Виваком“ с 32.9%. Сривът на „Булсатком“ е значим дори само на годишна база, като през 2021 г. компанията разполага с дял от 31.3%.

По груби изчисления в абсолютни стойности, ситуацията може да е дори много по-зле за сателитния оператор, като през 2022 г. да разполага с около 540 хил. абоната. Преди години се предполагаше, че „Булсатком“ разполага с над 1 млн. потребителя, основно на сателитна ТВ. Тогава тези данни не се разкриваха от КРС, но имаше няколко косвени доказателства за доминацията на компанията по това време.

Ключово е сега, „Булсатком“ да успее да намали „изтичането на абонати“ и тяхното преливане към конкуренцията. Дори КРС коментира, че съществува перспективата, сателитния оператор да падне доста бързо на трета позиция. В същият момент, в средносрочен план „Йеттел“ може да заеме неговото място, като компанията от април 2023 г. предлага интерактивна телевизия. Комплексните пакети ще са основното оръжие на телекома. „Булсатком“ е силен в сателитния сигнал, където има също сравнително млад играч – „Поларис“, зад който стоят неговите бивши основатели. Тя се появи на радара покрай пазарния анализ на КЗК, но за момента още не са публикувани абонатите за 2022 г., за да се каже, колко точно е нейния ефект върху сегмента.

Ситуацията е сходна при пазарния дял на база приходи. Влиянието на „Булсатком“ в този подсегмент спада от 34.2% на 29.3% през 2022 г. Любопитното е, че тук е изместен не от „Виваком“, а от „А1 България“, като последната разполага с 29.8%. По този показател, водещите компании са сравнително близки, като третата има дял от 27.6%. Друг любопитен факт е, че категорията „Други“ расте минимално от 12.9% на 13.3% при това въпреки придобиванията на ТВ доставчици от страна на „Виваком“ през последните две години.

Свят за двама с уловка

Истинската перла на пазарната икономика в телеком сектора у нас се нарича сегмента за фиксиран интернет. Но и тук нещата започват да наподобяват тези при мобилната връзка. „Виваком“ и „А1 България“ са самотни и недостижими лидери с 31.4% и 22.1% дялове съответно при абонатите. Третият „Булсатком“ е с 6.2%, като и тук отчита отлив на клиентите, през 2021 г. разполага с дял от 7.6%.

Все още малките оператори успяват да държат „лъвския пай“ на база приходи. Графата „Всички останали“ отговаря за 52.3% постъпления от доставката на фиксиран интернет. Въпреки, че разполагат едва с 34.2% от абонатите. Но това са общите данни за 687 компании от всичките 690, които оперират на пазара.

През настоящата година, сателитният оператор ще промени частично статуса си на този пазар, като компанията предостави фиксираната си мрежа на „Виваком“. По-точно – на нейния собственик United Group, като това беше част от заема отпуснат към Спас Русев, за да може последния да придобие „Булсатком“. Без инфраструктура, компанията ще се превърне във виртуален доставчик на фиксиран интернет.

Краят на голямото примирие

Както виждаме, изминалата 2022 г. маркира задълбочаване на консолидационните процеси в основните телеком сегменти в България. Годината обаче беляза и първото голямо пропукване на привидния триумвират между водещите телекоми. Досега, трите оператора заставаха един до друг по отношение на редица въпроси свързани с радиоспектъра, ТВ правата, законодателните промени и др. в стремеж да запазят силните си позиции.

Ябълката на раздора между тях се нарича мрежовата инфраструктура. Агресивната политика на придобивания на „Виваком“ от последните две години е силно оспорвана от другите двама ключови играча. Част от сделките попадат в своеобразна игра на пинг-понг между регулатори и съда. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) на два пъти защити окрупняването, съдът го върна за преразглеждане. След последното становище на КЗК „Виваком“ обяви, че е финализирала придобиването на „Телнет“. Предстои одобрение на сделката покрай „Булсатком“, Спас Русев и прехвърлянето на мрежата на сателитния оператор.

КРС първоначално изрази на два пъти съмнения за пазара на едро на интернет, но в последния си анализ те бяха значително смекчени ако не и напълно елиминирани. В доклада си ресорният регулатор също не показва загриженост. „Йеттел“ (заедно с инфраструктурното „ЦЕТИН“) и „А1 България“ обявиха, че последните консолидации на „Виваком“ ще нарушат конкуренцията. Битката на това поле тепърва предстои.

The post Краят на привидния триумвират – българският телеком пазар през 2022 г. appeared first on TechTrends България.