Други две родни компании – EnduroSat и Notolytix са сред „изгряващите звезди“. В тази категория попадат фирми с голям потенциал, но все още не толкова установени на пазара.

Deloitte показват доста силно представяне на целия регион като цяло. Средният темп на ръст е 1 460% на година, като най-много влезли в класацията компании са софтуерните разработчици, следвани от медийните, хардуерните и финтех ориентираните.

Полска и чешка доминация

Дотук с добрите новини за българските предприемачи. Класацията на Deloitte е доминирана от чешки и полски компании. От първите сред Топ 50 има 21, а представители на вторите са 15. В Топ 15, фирмите от двете държави са общо 10. Лидер са поляците от Packhelp с впечатляващият ръст на приходите от над 9 000% в периода 2016-2019 г. Компанията предоставя онлайн платформа за изграждане на опаковки по поръчка, които се използват от над 30 хил. търговци от целия свят.

Второто и трето място са заети от чехи – логистичната система DoDo и онлайн каталога за наеми UlovDomov. Те са с ръст на приходите за последните четири години от над 8 400% и 5 500% съответно.

Българските представители

Най-напред в класацията от родните компании е Coursedot. Дружеството отчита ръст на приходите от 1 336% за периода 2016-2019 г., което я поставя на 13-о място в Централна и Източна Европа. Тя предоставя платформа за технологични и IT обучения, като има партньорства за това с над 400 водещи компании по света.

Coursedot предлага курсове по най-актуалните, водещи и нишови технологии. В тях са включени и обучения за платформите на Microsoft (Azure и др.), AWS, Google, IBM, Cisco, VMware, Citrix, Juniper и др. Един от най-важните продукти на компанията е Instructor Hub, в който участват над 3 200 сертифицирани инструктори на свободна практика. По думите на Coursedot, това е най-голямата такава мрежа в Европа.

„Изключително сме щастливи и горди от това постижение. Беше труден път, но мотивацията ни е силна да продължим нашия растеж“ Теодор Панайотов, Coursedot

„Изключително сме щастливи и горди от това постижение. Беше труден път, но мотивацията ни е силна да продължим нашия растеж“, коментира Теодор Панайотов, главен изпълнителен директор на Coursedot.

Другите два български представителя са далеч по-назад в класацията. StorPool е на 46 позиция с ръст от 541%, а CloudCart е на 50 с 494%. Първата компания предоставя софтуерни дефинирани системи за съхранение, които са ключови при изграждането на частни облачни решения за телекоми, корпорации и др. CloudCart също е фокусирана в облачните технологии, но повече към създаването на такива за онлайн търговия.

Изгряващите звезди

Deloitte създават специална категория за „изгряващи звезди“. В нея критериите са леко занижени, като изискванията са фирмите да разполагат с приходи от над 30 хил. евро във всяка една от трите години в периода 2017-2019 г. Лидерите отново са чешки дружества – FTMO на първо място и GreyCortex на второ. Общо за централноевропейската страна има 10 представителя, а от полската са 9.

Тук, българските представители са само два – EnduroSat и Notolytix, които са съответно на 11 и 19 позиция. Първата компания е сред интересните в българската екосистема. Тя се опитва да развие идеята за микросателити, която преследва и технологичният милиардер Илон Мъск със своя Starlink. Българското дружество привлече ново финансиране през май тази година на стойност 650 хил. лева. Втората компания изгражда платформата за финансова дигитална сигурност Noto.

The post Българската Coursedot е в Топ 15 на най-бързорастящите IT компании в Централна и Източна Европа appeared first on TechTrends България.

Тя звучи доста правдоподобна, като предполага интереса на чужди инвеститори към бившите активи на Telenor в рамките на Централна и Източна Европа, които PPF Group придоби през 2018 г. Те включват едноименните оператори в България, Сърбия, Унгария и Черна гора. Потвърждение за нея няма, а в контекст аргументите „за“ и „против“ са доста равнопоставени.

Сделка или не

Информацията за подобна сделка идва от източници на специализираната платформа Mergermarkets, цитирана от „Капитал“. В нея се предполага единствено, че PPF Group активно търси изход от тези свои активи, заради нарастващите разходи по предстоящото изграждане на 5G мобилните мрежи от техните звена в региона.

„Капитал“ допълва, че по техни източници, такава процедура по продажба няма, няма изпратени презентации или да се водят активни преговори. Изданието припомня, че неформален интерес към „Теленор България“ в миналото е имал американския фонд Providence Equity.

„PPF Telecom Group не е обсъждало или планира да продава, който и да е от своите телеком активи в Централна и Източна Европа“  PPF Telecom Group

Първоначално източници на TechTrends коментираха, че новината е чиста спекулация, която най-вероятно е генерирана около неизвестните планове на фонда относно развитието на телеком групата. Впоследствие от PPF Telecom Group (дъщерното звено на PPF Group, което е реалния собственик на операторите – бел. ред.) потвърдиха за TechTrends, че засега фондът няма намерения да продава своите телеком операции в региона.

„PPF Telecom Group не е обсъждало или планира да продава, който и да е от своите телеком активи в Централна и Източна Европа“, коментираха от PPF Telecom Group, за TechTrends. Те допълниха, че този отговор вече е изпратен и към Mergermarkets, откъдето тръгва новината за потенциалната продажба.

Аргументи „за“ продажба

Погледнато в по-широк контекст могат да се намерят достатъчно убедителни доводи, както за продажбата, така и за запазването и дори развиването на телеком активите на PPF Group в региона.

Собственикът на „Теленор България“ все пак се води финансов инвеститор. Такъв тип акционери не са склонни да инвестират огромни суми в развитието на дадена компания, като разчитат на нейните оперативни приходи за подобни вложения. Класическото поведение на подобни собственици е оптимизиране на фирмата, умерено разширяване на портфолиото и „напудрянето“ на активите за евентуална препродажба.

По-големите аргументи „за“ продажбата са наистина предстоящите разходи, които предстоят на PPF Group за своите активи в Унгария, Сърбия, България и Черна гора. Тук има няколко големи пера.

Първото е споменатото в Mergermarkets предстояща модернизация към 5G. Тя ще бъде наложителна през следващата 2021 г., за да останат операторите конкурентоспособни на своите пазари. Норвежката Telenor Group подмени напълно мрежите в тези пазари, като по този начин спести много инвестиции при преминаването към 4.5G. Това е много добра основа, върху която PPF Group и „Теленор България“ в частност могат да стъпят за изграждането на 5G инфраструктура. Което не изключва необходимостта от допълнителни инвестиции и оборудване през следващите няколко години.

Пълната мрежова подмяна на Telenor Group идва с един голям недостатък. Това е, че абсолютно цялата инфраструктура е изградена от Huawei. Целта на норвежците беше да намалят значително разходите, като в България цената на подмяната беше сведена наполовина. Сега, този ход може да им излезе двойно или тройно по-скъп. Някои държави в Европа започват частично или пълно забраняване на оборудването на Huawei.

Ако се стигне до подобен сценарий в България, Унгария, Сърбия и Черна гора, в най-добрия случай означава, че PPF Group ще трябва да подмени цялата опорна мрежа и системите за управление (MANO). В най-лошият – пълна подмяна на цялостното оборудване. Засега, няма конкретни решения от страните, в които оперира чешкия фонд с бранда Telenor. Възможно е да не се стигне изобщо до подобен развой на събитията.

Последният голям разход, който PPF Group ще трябва да посрещне е потенциалния ребрандинг на своите звена, които в момента ползват името Telenor. Вариантите са да се направи нова марка, която да се наложи или да се продължи лиценза за ползването на тази на норвежката група. И двата включват инвестиции, като съществува вероятност вторият да му се вдигне цената, предвид важността на бранда.

… и аргументите „против“

Отново погледнато в по-широк контекст може да открием доста сигнали, които не подкрепят подобно действие за продажба на телеком активите в региона. PPF Group полага големи усилия в изграждането на европейски оператор с фокус Балканите.

Освен придобиването през 2018 г. на Telenor звената в региона, фондът в момента се опитва да финализира друга голяма сделка – за медийната CME. Тя ще позволи изграждането на пълна конвергенция между съдържание и оператори в дългосрочен план. Което потвърждава първоначално заявените намерения на PPF Group, че ще се опита да подходи повече като стратегически, а не като финансов инвеститор.

По същия начин се разглежда опитът на фондът да разшири портфолиото си като добави и T-Mobile Romania. PPF Group са дали съвместна оферта заедно с United Group (новият собственик на „Виваком“ в България) за румънския оператор.

Продаването на телеком активите в региона, но запазване на CME, лишава чешките собственици от голямото предимство за потенциална конвергенция. Като бъде завършена, както и обединяването на брандовете ще позволи на PPF Group да създаде истинска паневропейска телеком група. Която ще може да максимализира приходите и печалбата по-лесно, както и да бъде по-апетитна хапка за придобиване от стратегически играч.

Дори да има финансови проблеми или затруднения в осигуряването на конкретни инвестиции PPF Group има доста силна мотивация да задържи своите активи в Централна и Източна Европа, в които попада и „Теленор България“.

The post Ще продава ли PPF Group „Теленор България“ appeared first on TechTrends България.

Новата технология ще бъде основния двигател на растежа на абонатите през следващите пет години, това е ключовият извод в последния Mobility Report на Ericsson. Това е нормално, предвид факта, че през следващите няколко години в десетки държави, телекомите ще модернизират мрежи си и ще предоставят 5G услуги на своите потребители.

Технологията ще е водеща и при ръста на потребителите на смартфони. Последните устройства ще съставляват основния дял на 5G устройства и през 2024 г. ще достигнат 1.8 млрд. или близо 95% от всички абонати на новата технология.

Мобилен свят на две скорости

Очертават се няколко интересни тенденции в чисто географско разпределение. Китай е допринесъл най-много нови потребители на мобилни услуги през първото тримесечие на 2019 г. – цели 30 млн. Европа изпитва затруднения да добави нови абонати, като западната част на Стария континент дори отчита спад с пет милиона. Подобна е ситуацията в Северна Америка. Очаквано, освен Китай, останалите региони с нови потребители са в Африка и Азия.

Когато разбием абонатите по вид технология ситуацията се променя драстично. В Африка, Близкия изток и развиващата се част на Азия преобладават 2G и 3G мрежите. Докато в Северна Америка, Североизточна Азия и Западна Европа преобладават 4G връзките.

Ако прогнозите на Ericsson се окажат верни, през 2024 г. редица региони ще преминат към настоящото четвърто поколение мобилни мрежи. Тези с доминиращи в момента 4G връзки бързо ще се прехвърлят към новата технология. Лидер се очертава Северна Америка, където се очаква 63% от мобилните абонати да са 5G. Развитата част на Азия ще е зад тях, а Западна Европа – трета. До пет години, тези три региона ще разполага основно с потребители на високоскоростен мобилен интернет (4G и 5G). През 2024 г. в световен мащаб те ще съставляват около 76% от всички абонати.

По този начин се образува един мобилен свят на две скорости – потребителите в развитите държави ще бъдат облагодетелствани от въвеждането на новите технологии, спрямо тези от развиващите се.

Това е доста важно и за самите телекоми, които освен, че ще правят крупни инвестиции в 5G започват да увеличават цените там, където новата технология е достъпна. Бързият темп на развитие в Северна Америка ще означава, че местните оператори най-вероятно ще се възползват от солиден ръст на приходите през следващите години.

Къде сме ние? Централна и Източна Европа е някъде по средата на целия този процес. Нито е много изостанала, нито ще е сред лидерите. Абонатите от региона ще се прехвърлят основно от 3G към 4G и само малка част ще имат достъп до най-новата технология от пето поколение. Потребителите на високоскоростна мобилна връзка ще са над 80%, което е над средното за света.

Донякъде наблюдаваме тези тенденции в България. През настоящата година, 5G мрежите вече започват да стават достъпни за абонати в САЩ и Великобритания. Родните оператори са готови да пуснат подобни услуги през следващата 2020 г. Има няколко съществени пречки, които трябва да се разрешат преди това. Дори всичко да е по график, България изостава от Северна Америка и Западна Европа с поне година.

Новият цар на съдържанието

Развитието на интернет направи съдържанието краля на маркетинга в борбата за сърцето и вниманието на потребителите. С развитието на високоскоростните мобилни мрежи вече може да конкретизираме допълнително. Видеото ще доминира все повече и повече от месечния трафик. През 2018 г. то отговаря за 60% от целия мобилен пренос на данни. Ако прогнозата на Ericsson се превърне в реалност, то видеото ще достигне до 74% от целия трафик.

Важно е да се отбележи, че обемите на преноса на данни ще се увеличат близо четирикратно през тези пет години – от 28 EB (ексабайт, който е равен на хиляда петабайта или милион терабайта) месечно на 131 EB. Прогнозата на Ericsson е, че около 35% от трафика през 2024 г. ще преминава през 5G мрежи.

Разделението по региони ще важи с пълна сила и при преноса на данни. Северна Америка доминира и ще продължи да го прави през следващите пет години. Процентно, развиващите се региони ще отчитат големи ръстове, но те ще останат доста зад лидера.

The post Ericsson: 5G ще обхване 20% от мобилните абонати през 2024 г. appeared first on TechTrends България.