До 30 юни клиентите на А1 могат да се възползват от специална селекция смартфони с до 80% отстъпка при покупка с план Unlimited – както в брой, така и на лизинг за 24 месеца. Сред акцентите са най-новите модели на Samsung, Apple и Motorola, които се предлагат в комплект с практични аксесоари. Независимо дали търсите интелигентни функции, мощна производителност, надеждност или стил – в A1 ще откриете устройства, подходящи за вашите нужди и ритъм на живот.

Ето и част от моделите, включени в кампанията:

Apple iPhone 16 Pro Max

iPhone 16 Pro Max, създаден за Apple Inteligence, е за онези потребители, които търсят по-голям контрол и интелигентност във всяко действие. С 6.9-инчов Super Retina XDR OLED дисплей – най-големият в iPhone досега, устройството предоставя изключително визуално изживяване. Новият чип A18 Pro задвижва широк набор от AI възможности с фокус върху мобилна фотография, усъвършенствано управление на камерата и плавна работа дори при тежки задачи – всичко това с подобрена енергийна ефективност, която удължава живота на батерията. А благодарение на функцията Eye Tracking, можете да навигирате приложения в смартфона само с движението на очите си.

В допълнение, новата 48MP Ultra Wide камера комбинира висока резолюция с възможност за макро заснемане, както и изцяло нов бутон за управление. Моделът впечатлява и със своята здравина – титаниев корпус Grade 5, Ceramic Shield защита и IP68 рейтинг, които го правят устойчив партньор във всяка ситуация. До 30 юни iPhone 16 Pro Max 256 GB се предлага от А1 за 1699,99 лв. в брой с план Unlimited Ultra и слушалки ttec Mode.

Samsung Galaxy S25 Ultra

Samsung Galaxy S25 Ultra е създаден с мисъл за хората, които искат смартфон, способен да бъде и личен асистент, и креативна платформа, благодарение на Galaxy AI. Моделът има 6.9-инчов QHD+ Dynamic AMOLED 2x дисплей, идеален за рисуване, бележки или работа в движение, като идва с вграден стилус S Pen за още по-голяма прецизност. Системата от камери е с 200 MP основен сензор, ​ Space Zoom до 100x, като улавя впечатляващи детайли, дори в условия на слаба осветеност, благодарение на технологията Nightography.

Galaxy S25 Ultra включва и редица AI инструменти, които улесняват ежедневието – AI Edit за интелигентна обработка на снимки, Audio Eraser за премахване на фонов шум във видеа, Live Translate за превод на разговори в реално време и Now Brief ​ за персонализирани резюмета през целия ден. ​ А вградената функция Circle to Search with Google позволява незабавно търсене на информация от екрана само с едно движение.

Усъвършенстваният графичен софтуер Provisual Engine и мощният процесор Snapdragon правят смартфона отличен избор за мобилен гейминг и интензивни задачи, а 5000 mAh батерията издържа през целия ден. В периода на кампанията Samsung Galaxy S25 Ultra 256 GB може да бъде ваш за 1899,99 лв. в брой с план Unlimited Ultra и безжични слушалки ttec Mode.

Samsung Galaxy A05s

Samsung Galaxy A05s предлага отличен баланс между достъпна цена, производителност и функционалност. Устройството разполага с 6.7-инчов FHD+ дисплей с 90Hz опреснителна честота за оптимално визуално изживяване. Моделът е оборудван с тройна основна камера – 50 MP за детайлни пейзажи, 2 MP макро за близки кадри и 2 MP сензор за дълбочина за ефектни портрети. Сърцето на телефона е процесорът Snapdragon 680, който в комбинация с 4 GB RAM осигурява стабилна и плавна работа на приложенията, при игри и изпълнение на ежедневни задачи. Galaxy A05s поддържа разширение на паметта до 1TB с microSD. Освен това батерията е с голям капацитет oт 5000 mAh – смартфонът се зарежда до 48% само за 30 минути, което го прави удобен избор за динамично ежедневие. Samsung Galaxy A05s се предлага от А1 с 80% отстъпка за 9,98 лв. в брой с план Unlimited Ultra и слушалки ttec Mode до 30 юни.

Motorola Edge 60 ​

Motorola Edge 60 е проектиран с внимание към детайла, като комбинира елегантен quad-curved дизайн с премиум покритие, вдъхновено от кожа и текстил. Моделът предлага 50 MP основна камера Ultra Pixel със сензор Sony LYTIA 700C, оптична стабилизация и още три камери за максимална гъвкавост, както и 50 MP селфи камера – всичко това, подпомогнато от moto ai за автоматична оптимизация на изображенията.

Камерата PANTONE Validated гарантира реалистични нюанси, а Pantone SkinTone Validated представя точно пълния спектър от тонове на кожата. Освен елегантен Motorola Edge 60 е и изключително здрав – със защита IP69/IP68, стъкло Corning® Gorilla® Glass 7i и военен сертификат за издръжливост MLT-STD-810H. Устройството идва в комплект с TurboPower 68W зарядно, което осигурява цял ден работа само с 8 минути зареждане – подходящо решение за потребителите с натоварено ежедневие. Смартфонът е достъпен за 299,99 лв. в брой с план Unlimited Ultra до края на юни.

Повече информация за моделите и условията на кампанията ще откриете в магазините на А1 и на сайта www.a1.bg.

Съдържание от „А1 България“

The post Специална селекция смартфони с до 80% отстъпка от А1 през юни appeared first on TechTrends България.

В последните седмици в публичното пространство се засилват политически и медийни спекулации, че бизнесът ще се възползва от валутната промяна, за да оскъпи стоки и услуги. Това поражда разбираеми притеснения у хората – страхове, че приемането на еврото ще доведе до скрити увеличения и повишени разходи. A1 категорично заявява, че няма да бъде част от такава практика и призовава бизнеса да действа прозрачно, честно и в интерес на клиентите.

А1 поема недвусмислен ангажимент: с влизането на България в еврозоната цените на всички услуги на компанията ще бъдат автоматично преизчислени по официалния курс от 1.95583 лв. за 1 евро – без надценки и без скрити увеличения.

Съгласно националния план за въвеждане на еврото, цените на стоките и услугите ще се изписват едновременно в евро и левове 12 месеца след 1 януари 2026 г. Това ще даде време на хората да свикнат с новата валута и ще ограничи възможностите за злоупотреби.

Призив към бизнеса в България

С приемането на еврото бизнесът в България е изправен пред избор – да действа отговорно или да търси краткосрочна изгода за сметка на доверието. Вярваме, че отговорните компании не търсят полза от несигурността, а застават до хората, които разчитат на тях всеки ден. Призоваваме българския бизнес да не прикрива ценови промени зад курсови преизчисления. Да не използва валутната промяна като възможност за печалба, а като шанс да докаже, че коректното отношение не е изключение, а стандарт.

Апелираме към българския бизнес да ни последва, като също поеме ангажимент, че ще премине към новата валута съгласно официално утвърдения курс и правила, без допълнителни начисления в ущърб на потребителите.

„Ролята на бизнеса е да бъде опора за хората, особено при големи трансформации като тази. Ако искаме доверие – трябва да го заслужим с действия. Честното и прозрачно поведение ще бъде най-ценният принос към доверието в новата валута и в икономическото развитие на България. Като отговорна компания, A1 гарантира коректност в процеса на въвеждане на еврото. Няма да има увеличение на месечни такси, планове или услуги поради валутната промяна“, категоричен е Александър Димитров, главен изпълнителен директор на А1.

Яснота и предвидимост за потребителите

А1 последователно доказва, че поставя интереса на клиентите си на първо място. През изминалата година компанията първа в сектора предложи на клиентите си да прекратяват договорите си без неустойка при индексация – стъпка, която утвърди нов стандарт за свобода и лоялност в телеком услугите. В началото на 2025 г. А1 единствена обяви, че няма да повишава месечните цени на основните услуги, въпреки увеличените разходи и пазарните настроения. Днес компанията отново заявява своята позиция на отговорен лидер, като гарантира, че преминаването към еврото няма да се използва като повод за повишения в цените на услугите.

А1 се подготвя активно за въвеждането на новата валута вече повече от година – с двойно обозначени цени в договорите и фактурите. В допълнение, компанията работи в тясно сътрудничество с хиляди бизнес клиенти, за да ги подкрепи в процеса на адаптация към новата валутна реалност.

Еврото е инструмент за интеграция и устойчив растеж

Присъединяването на България към еврозоната ще повиши доверието на инвеститорите, ще улесни международните разплащания, ще намали трансакционните разходи за бизнеса и ще предостави на потребителите по-голяма прозрачност при сравнение на цените в целия ЕС. Това ще създаде по-стабилна, конкурентна и предвидима икономическа среда. Като водеща технологична компания, A1 възприема този преход не само като валутна промяна, а като възможност да допринесе за икономическата модернизация на страната и още по-високо ниво на обслужване за своите клиенти.

Съдържание от „А1 България“

The post A1 въвежда еврото без ценови трикове и надценки appeared first on TechTrends България.

Първо дойде затваряне на съдържанието в различните платформи. Което доведе до силна фрагментация на пазара и пренасищането му с голям брой услуги. Напук на теорията за пазарната икономика, че повишеното предлагане, ще доведе до потенциален спад на цените, се получи точно обратното. Отделните играчи трябваше да повишат абонаментите, за да могат да извлекат повече приходи от стагниращ брой клиенти. Някои предприеха и очакваното окрупняване на пазара, за да консолидират абонатната си база. След като тези ходове не беше достатъчен, компаниите опряха и до пълното завъртане на колелото с интеграцията на реклами.

Изминаващата 2024 г. беше тестът на последните две тенденции – окрупняването на пазара и вкарването на промотирано съдържание. Първите резултати не са толкова обещаващи, някои от водещите медийни гиганти затъват в дългове, заради приключението им в стрийминга, докато приходите от новите потенциални източници не са толкова щедри, колкото се очакваше. Последната прогноза, която направихме в TechTrends през 2019 г. с първия ни материал от серията „Стройминг войните“ беше, че след всичко това ще се завърне пиратството. Дали това е факт или това все още е липсващото парче от пъзела, ще разберем в следващите редове.

Солената сделка

През 2024 г. трябваше да бъде приключена една от най-големите консолидационни сделки в сектора. Disney сключи споразумение с Comcast в края на декември предходната година за изкупуването на пълния дял в платформата Hulu. Компанията на „Мики Маус“ притежава 67% с опция да придобие останалите 33% от ТВ гиганта. Срокът беше 2024 г., двете дружества влязоха в разгорещен спор за точната оценка на услугата.

През 2019 г., когато е сключено това споразумение тя е за 27.5 млрд. долара. Според тази оценка една трета дял е малко над 9 млрд. долара. Disney беше в незавидно финансово състояние още преди да беше финализирана окончателната сума за сделката. Медийният гигант успя с цената на много оптимизации и съкращения да повиши кешовите си резерви до малко над 5 млрд. долара.

В крайна сметка, Disney успява да намери малко повече пари. През декември 2023 г., компанията се договаря да прехвърли 8.61 млрд. долара на Comcast. Това е малко под 33% от договорената през 2019 г. сума от 27.5 млрд. долара. В лицето на медийния гигант, отношенията са приключени и през следващата година започна пълна интеграция на Hulu с Disney+.

Comcast обаче оспорва и към август 2024 г. тече арбитражно дело. В него, миноритарният собственик иска от Disney да доплати още 5 млрд. долара. Ако това се случи, пазарната оценка на Hulu ще надмине 50 млрд. долара. Disney се приготвя за подобна развръзка, като в края на финансовата година (28 септември – бел. ред.) има кешови наличности от над 8.5 млрд. долара.

Въпреки, че според Disney „до 1 декември 2023 г. трябва да изплати“ сумата от 8.61 млрд. долара на Comcast, според годишния финансов отчет през септември 2024 г. такова плащане не е предприето. Затова и тези 8.5 млрд. долара кешови резерви най-вероятно са предвидените пари за сделката с Hulu.

Ако арбитражът отсъди в полза на Comcast, Disney ще трябва да намери най-вероятно още 5 млрд. долара, за да финализира трансакцията. Предвид усилията, които костваше на медийния гигант да събере средствата от 8.6 млрд. долара, добавянето на още 5 млрд. долара може да се окажат вече непосилни.

(Не) всички печелят от реклама

Да оставим арбитражните драми за момент и да видим какво се случва с рекламата. Изминалата 2024 г. е годината в която всички стрийминг платформи се отвориха за подобен тип приходи. Това ни върна с повече от десетилетие назад във времето, когато кабелните телевизии доминираха, като ТВ услуги в домакинствата.

Идеята им е сравнително проста, като вече стрийминг платформите предлагат два типа абонаменти – с и без реклами. Първата опция е по-евтина, докато втората по-скъпа. Не всички услуги в момента предлагат това навсякъде и затова примерно в България, повечето абонаменти все още са без такива формати. Но, САЩ е първият и най-голям пазар, в който стрийминг платформите наложиха този модел.

Резултатите за 2024 г. са противоречиви, поне според данните на Emarketer. Само три платформи реално надминават 5% от общите рекламни приходи, а пет – сумата от 1 млрд. долара. Лидерът YouTube притежава 24%, но той не е точно стрийминг платформа, като неговия бизнес модел е базиран на промоции още от придобиването му от Google.

Amazon е интересен пример, защото Emarketer не отчита само постъпленията от Prime Video (стрийминг услугата), но включва и тези от Twitch, Fire TV и Freevee. Друг елемент от методологията на консултантската фирма, който трябва да се отбележи е, че става дума за съдържание, което е пускано само на телевизори, но не и на лаптопи и мобилни устройства.

Така, най-адекватните данни само за стрийминг платформи са за останалите играчи. Като единствен от тях с над 5% е Hulu, която има 12% от приходите за ТВ реклама за 2024 г. Услугата на новия им собственик Disney+ успява да привлече едва 3%, толкова е и Tubi, а Max и Showtime на Paramount са с по 2%. Мастодонтът по стрийминг потребители Netflix също е с 3%. Друга изненада тук е, че по рекламни постъпления Peacock изпъква над големите макар и с малко с 4% общо.

Любопитното е, че според Emarketer, времето прекарано в съответните платформи е доста ниско, въпреки милионите абонати в САЩ, които всяка компания е обявила. Netflix е с очаквано висок резултат по този показател с 20%, но примерно Disney+ е само с 5%. Отново Hulu е изненадата с 8%, докато Max, Peacock и Showtime са с около 3%.

Това показва две неща – първото е, че за момента рекламодателите не са напълно уверени във възможностите на платформите. Второто е, че Hulu е едно от малкото изключения, в които стрийминг ТВ услуга успява да привлече повече реклама отколкото има време прекарано пред телевизора 12% срещу 8% съответно. Което затвърждава, че платформата може би все пак има по-висока цена и потенциал, отколкото е била определена през 2019 г., но това ще покаже арбитражът между Comcast и Disney.

Какво се случва в дигиталната Тортуга

Популярността на остров Тортуга в Хаити е свързана с пиратите от 17 век и най-вече с истинските действия на капитан Морган, който го ползва за база на своите операции в региона. В рамките само на няколко десетилетия, пиратството в Карибския басейн е потушено, чрез първо решение на Английски парламент, а впоследствие и при подялбата на региона с Ратисбонския договор.

В 21 век стрийминг платформите се очакваха да доведат до същия ефект с дигиталното пиратство. Като предоставят лесна, достъпна, евтина и обхватна алтернатива за ползването на разнообразно съдържание – от музикално до видео. Първоначално имаше успех, въпреки, че няма напълно точни изследвания за обема на онлайн пиратството. Поскъпването на абонаментите, връщането на рекламите и по-агресивното им представяне дават предпоставки, потребителите да се върнат към тази полу-легална (в България, иначе нелегална в други държави – бел. ред.) форма за достъп до съдържание.

Точна информация за обема на пиратството винаги е трудно да се намери. Данните на сайта Cord Cutting дават някои интересни насоки за развитието на този сив сектор. Трудно може да се каже дали ползването на нелегално съдържание намалява. Според информацията на сайта, 11% от хората, които са гледали пиратски ТВ програми, са увеличили потребленеито на такива през 2024 г. Но в същия момент, 35% отговарят, че са намалили. Cord Cutting подчертават, че този индикатор тепърва трябва да се следи по-изкъсо, заради промените, които стрийминг платформите предприемат. Причината е, че изследването е направено през април 2024 г., когато тепърва влизат в сила ефектите от рекламите и поскъпването на абонаментите.

По-интересни са други изводи от тези данни, като първата е, че всеки трети американец гледа нелегални ТВ програми. Очаквано при разбивката по възраст, ¾ от младите (т.нар. „поколение Z“) опират до пиратско съдържание, а при тези на средна възраст (или „милениали“) е 2/3. Едва при възрастните поколения има значително понижение на гледането на такива видеа. Като една от причините е, че някои от тях (11%) не знаят как да достигнат до такова съдържание, иначе биха го направили.

Причините защо пиратстват ТВ съдържание също не са изненадващи, предвид вече описаните тенденции. Една трета (36%) от тези потребители отговарят, че се интересуват само от конкретно шоу, което обаче не си заслужава плащането на пълен абонамент. Това е вследствие на ефекта на фрагментацията на стрийминг пазара и затварянето на съдържанието в конкретни платформи. Друга една трета (35%) посочват за причина поскъпващите абонаменти, което е втора тенденция в стрийминг сектора. Засега само 17% го правят, за да избегнат рекламите, но и този показател ще бъде интересен да се проследи.

Потребителите на пиратско съдържание в САЩ обаче не ползват само такова. Защото 80% от тях са абонати и на поне две стрийминг услуги. Което в комбинация с извода, че 75% от всички потребители на нелегално видео биха се отказали от такова, ако цените са по-ниски. С други думи, за момента поскъпването на абонаментите и фрагментацията движат пиратството в САЩ.

Какво да очакваме

Ситуацията при пиратското съдържание за момента не показва значително увеличение. Но демонстрира, че потребителите реагират негативно на по-скъпите абонаменти и фрагментацията на платформите. Докато второто беше леко редуцирано с частичната консолидация, допълнителна такава ще е необходима, за да може пазарът да постигне приемливи нива, както при търсенето, така и при предлагането.

Поскъпването на цените няма да изчезне, защото всички компании инвестираха десетки милиарди долара, за тези услуги и те все още са на загуба. Например Comcast само през третото тримесечие на 2024 г. отчита негативен резултат от 436 млн. долара от Peacock. Disney беше на тримесечна загуба от 500 млн. долара за своята едноименна платформа, но през периода юли-септември за първи път отчете минимална печалба от 47 млн. долара. Тя обаче е трохичка в сравнение с инвестициите, които медийния гигант направи.

Първите данни за 2024 г. показват, че за момента рекламите не дават необходимия финансов поток, който да избие вложенията в платформите. Освен това, този тип промоции и промяната на бизнес модела създават опасения потребителите да се върнат към пиратското съдържание. Засега, има само косвени индикации, но тази теза все още не е напълно изключена.

Какво остава като възможности? Не много, при по-голям провал на рекламния бизнес модел, компаниите зад стрийминг платформите ще имат няколко варианта или комбинацията между тях. Първият е допълнителна и по-голяма консолидация между услугите. Това обаче отново включва големи инвестиции, както показва опита на Disney с Hulu.

Вторият е връщане към лицензираното съдържание или частично отваряне между услугите. При него, компаниите ще обособят няколко групи на базата на споразумения за ползване на част от ексклузивните до момента филми и сериали. Това ще доведе и до евентуалното излизане на някои от играчите от стрийминг бизнеса, които ще разчитат да избият инвестициите в съдържание само чрез лицензионни такси. В двата случая ще очакваме повишаване на цените на абонаментите или някакъв тип ограничения към по-евтините.

Последната възможност е ако рекламният модел даде някакви позитивни резултати, тогава медийните гиганти отново да се опитат да ударят пиратите. С по-строги санкции и силно лобиране през правителствата за справяне с този сив сектор. В миналото ефектът на този подход засега е бил противоречив. Във всички случаи, стрийминг пазарът влезе в тежка позиция, от която трудно ще излезе.

The post Стрийминг войните – завръщат ли се пиратите appeared first on TechTrends България.

Резултатите на компанията потвърждават тенденциите в сектора, който е движен от индексацията на цените, заради инфлацията, обновените мобилни планове, пакетните предложения и предоставянето на допълнителни услуги. Диверсификацията вече е задължителен елемент за растежа на един телеком. Особено ако той иска да запази високите маржове на печалба. Затова „Йеттел“ вече навлиза по-ударно на пазара за платена телевизия и домашен интернет.

Отличникът на групата

Приходите на „Виваком“ нарастват с 9% през първото полугодие на годината и достигат 308 млн. евро. Това е поредният период на растеж на телекома, движен от няколко фактора. Консолидацията и прибавянето на нови абонати, инфлацията и съответно индексацията на цените, както и преминаването на все повече пакетни услуги и по-скъпи мобилни планове.

Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) също върви в позитивна посока. Тя достига 148 млн. евро и вече е малко под 50% от постъпленията на оператора. Също така, „Виваком“ отговаря за 30% от EBITDA на цялата United Group, докато при приходите този дял е само 23%. Единственото по-голямо звено в балканската телеком група е добавеното през миналата година гръцко подразделение Nova Greece. То формира 30% от приходите, но при печалбата допринася за 27%.

Отличният бизнес резултат се пренася и в друг ключов показател – средномесечния приход от абонат или ARPU. Той се увеличава до 11.6 евро, което е близо удвояване за последните пет години.

При абонатите също има растеж, основно движен от финализираните придобивания на „Виваком“. През последните две години, телекомът купи няколко регионални по-малки оператора, с които увеличи клиентската си база, но по-важното – оптичната си инфраструктура. Потребителите на платена кабелна ТВ нарастват с 10% до 502 хил., а тези на сателитна (DTH) със 7% до 273 хил. Интернет клиентите се увеличават само с 3% до 617 хил. Мобилните абонати също бележат ръст и вече са 3.27 млн., като почти се изравняват с тези на „Йеттел“.

Аутсорсинг ефекти

Капиталовите инвестиции намаляват с 10% до 40 млн. евро. За причини се посочват понижаването на предоставяното потребителско телеком оборудване (CPE или модеми, ТВ приставки и др.), както и намалени инвестиции в мобилната инфраструктура. „Виваком“.

Телекомът отдели и впоследствие продаде мобилните си кули на саудитската TAWAL. Във финансовия си доклад на United Group се посочва, че трансакцията е получила регулаторно одобрение през август и е финализирана. Това означава, че капиталовите инвестиции на „Виваком“ в мобилния сегмент от втората половина на 2023 г. нататък ще се ограничат само до лицензите и таксите за радиочестотите.

Решението и сделката беше направена на ниво група. Тя включи и противоречивата трансакция на мобилната инфраструктура на „Булсатком“. Историята накратко – бизнесменът Спас Русев получава заем от United Group, с който придобива сателитния оператор, като в замяна балканският телеком получава мобилната и фиксирана инфраструктура. Първата я интегрира в отделеното дружество, което и продава, а втората я предава на своето местно звено „Виваком“. Последната част от сделката все още преминава регулаторно одобрение, след оспорване от конкурентите.

Силните лидери

Позитивната тенденция не обхваща само „Виваком“, а е характерна за всички основни играчи. „А1 България“ и „Йеттел“ също отчитат стабилни ръстове на приходите. Това е повече от очаквано. Благоприятните фактори за това обхващат и трите компании – инфлацията и индексацията, засиленото предлагане на дигитални услуги, пакетни предложения и накрая новите мобилни планове. Последните включват т.нар. „неограничено“ ползване, което се наложи на пазара от 2021 г. Както и 5G мобилна връзка.

„А1 България“ продължава тенденцията от миналата година да е лидер по приходи. Операторът измести „Виваком“ от лидерското място след дългогодишно преследване. „Йеттел“ е традиционно трети в този сегмент.

При печалбата ситуацията е малко по-различна. „Виваком“ е лидер с 1 млн. евро повече EBITDA от „А1 България“. Първата компания обаче има по-голяма ефективност, защото постига този резултат на база по-малко приходи. „Йеттел“ от своя страна е единствената от трите, която отчита понижение на EBITDA през първото полугодие. Мобилният оператор вече навлезе в сегмента на фиксираните услуги, но тепърва ще се налага в този сегмент. Това е и голямата разлика спрямо останалите двама.

При ARPU-то, паритет отново има при „Виваком“, но този път с „Йеттел“. Двете компании вървят с еднакви стойности през последната година. За първото полугодие на 2023 г. тя е 11.6 евро.

The post „Виваком“ затвърждава растежа на сектора през първата половина на 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Неговото начало е положено преди десетилетия, когато БТК притежаваше почти цялостен монопол на подземната опорна инфраструктура. След законодателни промени и премахването на висящите кабели, всичко трябваше да мине в шахтите. Условията и цените тогава ги определяше телекомът.

От първите години на 21 век досега пазарът се промени значително. „Виваком“ не разполага единствен с канална мрежа, особено в големите градове. Някои компании изградиха своя, част от инфраструктурата на комуналните дружества, като енергоснабдяването също е налична в определени случаи за прокарване на кабели.

Въпреки всичко, вниманието на основните играчи отново е привлечено от „Виваком“. Компанията внася желание да повиши таксите с около 25% за ползване на каналната мрежа. Основните ѝ конкуренти се жалват пред Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и тя решава да задължи телекомът да се придържа към приетите миналата година общи условия. „Виваком“ от своя страна обяви, че ще обжалва решението пред съда.

Водени от инфлацията

Аргументът на „Виваком“ е сравнително прост – цените за достъп и ползване на каналната ѝ мрежа не са пипани от няколко години. Затова телекомът е индексирал тарифите като ползва инфлацията от средата на 2020 г. до края на миналата 2022 г. Според оплакващите се оператори цената скача средно с около 25% (за някои услуги е толкова, за други по-малко, за трети – повече).

В своята обосновка „Виваком“ обвинява част от по-големите играчи „А1 България“ и „ЦЕТИН“ (инфраструктурното звено на PPF Group – собственик на „Йеттел“ – бел. ред.) в тенденциозно отношение. Според телекома, тяхната жалба е мотивирана единствено за защита на техния икономически интерес, което е подсилено от факта, че са и основни конкуренти на този пазар.

Също така, „Виваком“ не смята, че нарушава антимонополните правила. Цените са коригирани за всички компании и те са получили достъп до каналната ѝ мрежа при равни условия. Телекомът отбелязва, че от 2019 г. КРС е обявил, че той не притежава вече доминираща роля на пазара за пасивна инфраструктура. „Виваком“ твърди, че в големите градове нейният дял е малко под 50% от каналната мрежа, а в по-малките населени места има региони, където конкурентите ѝ имат предимство.

Обединена съпротива

Самата жалба идва от почти целия сектор. Освен „А1 България“ и „ЦЕТИН“, срещу поскъпването на тарифите на „Виваком“ се поставят и малките оператори в лицето на Националното сдружение на кабелни оператори „Клуб 2000“ и Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО), както и още няколко индивидуални.

Те протестират най-вече по начина по който „Виваком“ е направила увеличението. Според тях цените са повишени с 25%, а не с 16.9% колкото е Индексът на потребителските цени (ИПЦ) използван в Общите условия. Освен това последният трябва да бъде използван само като ориентир за методологията. Това се дължи на факта, че ИПЦ е за потребителските цени и не отразява повишените разходи на „Виваком“ за поддържка на каналната мрежа. Големите играчи като „ЦЕТИН“ твърдят, че става дума за механична индексация, която не отразява пазарната реалност.

Малките оператори отбелязват, че парите заделени за канална мрежа и амортизацията свързана с нея се увеличават само с 1.3% през 2021 г. на годишна база до малко под 254 млн. лева. Те също така твърдят, че няма потвърдена информация за разширяване на пасивната инфраструктура от страна на „Виваком“. Тоест, не са правени никакви инвестиции в тази посока. Отвъд предприетите придобивания през последните две години. Последното обвинение е, че кабели на множество компании се поставят в една тръба, а фирмите са таксувани поотделно като за наем на такава.

Последствията

КРС заема позицията на останалите оператори и обявява, че „Виваком“ е повишила цените за повече от две години назад, което надвишава разрешената индексация само в рамките на една година. Също така, корекцията е направена механично, без да се взимат предвид реалните увеличения на разходите за поддръжката и инвестициите в нова канална инфраструктура. Според регулатора, финансовите отчети на телекома за периода 2020-2021 г. не дават еднозначна тенденция за увеличение. КРС обаче подминава обвинението за многократно тарифиране на разполагани кабели на различни компании в една тръба.

Регулаторът решава, че „Виваком“ може да индексира цените само за една година назад. Това може да стане едва с допълнение на Общите условия за достъп до каналната си инфраструктура. Надвзетите суми от началото на 2023 г. трябва да бъдат върнати, защото КРС не приема настоящата индексация. „Виваком“ обяви, че ще обжалва решението на регулатора в съда.

Промененият пазар

Изниква въпросът защо беше подновен вечният спорт за каналната мрежа? Най-логичното предположение е, че в момента „Виваком“ се опитва да възобнови част от инвестициите, които направи в придобиването на по-малки регионални ТВ и интернет оператори през последните две години. Закупуването на тези фирми даде не само механично увеличение на крайните абонати на платена телевизия и домашен интернет, но и на тяхната канална мрежа.

Въпреки факта, че „Виваком“ загуби доминираща позиция на този пазар през 2019 г. при разглеждането на придобиванията от страна на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), КРС изрази безпокойствие за нейното завръщане. Телеком регулаторът тогава обяви, че новите сливания може да окажат негативен ефект върху пазара на едро. Съдебните спорове по някои от придобиванията продължават, като основните жалбоподатели там съвпадат до голяма степен с тези за индексацията на цените на каналната мрежа.

Подновеният „вечен“ спор за пасивната инфраструктура ще се засилва с консолидацията на пазара за фиксирани услуги. Докато той трае, трите основни играча в региона – собствениците на „Виваком“ (United Group), „А1 България“ (Telekom Austria Group) и „ЦЕТИН“ (PPF Group) трупат активи за взаимосвързаност на Балканите. Последният пример е придобиването на фиксирания оператор Conexio от Telekom Austria Group (TAG) през юни в Сърбия. По този начин, групата зад „А1 България“ вече разполага с опорна мрежа в западната ни съседка. Операциите на TAG до този момент бяха ограничени само до предоставянето на мобилна връзка чрез A1 Serbija. Трите групи вече разполагат със значителни активи на Балканите в тази област.

The post Вечният спор за каналната мрежа appeared first on TechTrends България.

„Йеттел“ предлага вече от известно време домашен интернет през 5G мрежа. С новата ТВ услуга, компанията вече може да предлага двойни и тройни „фиксирани“ пакети. Пускането на собствена интерактивна телевизия от страна на „Йеттел“ има фундаментално значение за пазара. Тъй като сега конкуренцията в този сектор вече обхваща трите най-големи телекома в страната.

По този начин виждаме формирането на два лагера там – напълно инфраструктурни в които са „Виваком“ и „А1 България“ и останалите. „Йеттел“ разчита на 5G мрежа, докато „Булсатком“ продаде цялата си инфраструктура и ще ползва такава под наем. Малките кабелни доставчици от своя страна ползват собствена, но за мобилна се надяват да получат разрешение за виртуален оператор (MVNO).

Новите предложения

Йеттел“ предлага два плана за интерактивна телевизия. Първият е TV Favourite, който съдържа над 100 линейни канала (65 от които в HD качество), а вторият е TV Max с над 200 канала (110 от тях в HD). Към тях потребителите могат да добавят платените канали на Diema Xtra, HBO Max, Maxsport Plus и 7/8 TV. Както споменахме, за пускане през телевизор е необходима умна ТВ приставка.

От компанията уточняват, че в бъдеще ще бъдат пуснати и приложения за умни телевизори (Smart TV). На старта обаче ще са налични такива за мобилни устройства под Android, както и онлайн версия през браузър. Засега, операторът планира да ги предлага само в комплект с домашен интернет през 5G мобилната мрежа.

Цените съответно се формират на базата на двата ТВ пакета, както и скоростта на домашния интернет. Втората се предлага в три конфигурации – Net 50 с 50Mbps скорост на сваляне, Net 100 със 100Mbps и Net 300 с 300Mbps. Стандартните цени за Favourite TV са 32.99 лева на месец за най-ниската скорост, 35.99 лева за средната и 45.99 лева за най-бързата интернет връзка. Тарифите за TV Max са съответно 36.99 лева, 37.99 лева и 49.99 лева на месец.

Независимо от плана, към тези месечни такси се добавят още по 1.99 лева на месец за телевизионната приставка. „Йеттел“ стартират телевизията с промоционална кампания, в която при двугодишните договори първите шест месеца се таксуват по 1 лев. При едногодишните контракти промоцията не е в сила и там важат стандартните условия и цени. Друга особеност е, че независимо от плана, таксите важат за достъп на телевизия до две устройства.

Логичният ход

Навлизането на „Йеттел“ на телевизионния пазар се чака от близо десетилетие. Още през първата година след като Telenor придобиха „Глобул“, норвежкият гигант се оглеждаше как да трансформира бързо мобилния оператор в конвергиран такъв. Изненадващо, през 2015 г. скандинавците загубиха наддаването за „Близу“, което беше придобито от „Мтел“ (сега „А1 България“). Това спря за дълго време амбициите на компанията във фиксирания сегмент.

Две години по-късно „Теленор“ оглеждаше за потенциално придобиване на фалиращия „Макс телеком“, но дори не се стигна до подаване на оферта. След продажбата на „Теленор“ на чешката PPF Group, централноевропейският конгломерат наддаваше заедно със Спас Русев в Лондон за купуването на „Булсатком“ от кредиторите през 2021 г. И този търг беше загубен, с което и амбициите на (сега) „Йеттел“ да развие собствен фиксирана услуга до крайния клиент.

Поради което, компанията премина към резервния план – предоставяне на домашен интернет през мобилната 5G мрежа. Той има своите недостатъци, все още трите телекома могат да предоставят покритие от пето поколение само до големите и сравнително големи населени места. Доста по-плътно национално покритие ще може да бъде осигурено едва след като бъдат разпределени честотите в 700MHz и 800MHz. Това се очаква да се случи през тази година.

Навлизането на „Йеттел“ като доставчик на ТВ сигнал съответно беше очакван и логичен ход, след като компанията вече предлага услуга тип „домашен интернет“. Той беше задължителен, защото растежът на другите два големи играча на пазара през последните няколко години идва от агресивното развитие на фиксираните услуги и особено на платената телевизия.

The post „Йеттел България“ пусна собствена телевизионна услуга appeared first on TechTrends България.

Почти сигурно и другите два големи оператора – „Йеттел“ и „А1 България“ ще ги последват. Последната многократно предупреждава в своите финансови отчети за негативните ефекти на инфлацията през изминалата година. Което засилва опасенията, че и при тях индексацията на договорите ще е неизменен ход.

Телекомите вече отвориха кутията на Пандора с индексацията още в края на 2021 г., когато обявиха своите намерения за последващите 12 месеца. Те бяха в своето право, защото във всички дългосрочни договори, за почти всички големи оператори беше включена подобна клауза. Тогава инфлацията беше едва 3% на годишна база, а за 2022 г. се очертава да бъде над 15%. С което аргументите на операторите дори се засилват.

Корекцията на „Виваком“

За разлика от декември 2021 г., когато „Виваком“ обяви последна индексацията, сега компанията прави това първа. Телекомът се позовава на данните на Националния статистически институт (НСИ) за първите 11 месеца на 2022 г., в които се отчита инфлация в размер на 15.8%. Дружеството допълва, че очакванията са този индекс да за запази за цялата година, като това обикновено се обявява от НСИ през февруари.

Позовавайки се на общите условия по договорите си, „Виваком“ обявява, че ще индексира цените по вече сключените абонаменти с до 2 лева с ДДС. Поскъпването обхваща всяка основна и допълнителна услуга, която предоставя телекомът на клиентите. Промяната влиза в сила от февруари 2023 г., когато се очаква и НСИ да обяви окончателните данни за инфлацията през изминалата година.

Има и малко добри новини. Индексацията няма да обхване всички планове. Представените през септември обновени Unlimited тарифи са изключени от поскъпването. Причината е, че са пуснати на пазара в последните месеци на 2022 г. Сред изключенията са още и договорите на потребители с придобитите от „Виваком“ оператори N3 и Net1. Както и такива сключени след 1 януари 2023 г.

Другите оператори и държавната реакция

Вероятността другите два оператора да последват „Виваком“ е голяма. Компаниите предупреждаваха за високата инфлация през 2022 г. и, че това оказва натиск върху техните оперативни разходи. Те за първи път активираха клаузата за индексация на цените за 2021 г. в началото на миналата година. Тогава годишната инфлация беше малко над 3% и предвид факта, че за 2022 г. се очаква да надмине 15%, шансът да не го сторят е минимален.

За разлика от декември 2021 г. също е минимален шансът държавните регулатори да реагират. Тогава институциите се задействаха, защото два от операторите искаха да наложат ретроактивна индексация не само за отминаващата година, но и за предходната 2020 г. След обществен и регулаторен натиск, телекомите се отказаха от тези намерения и промениха цените само за 2021 г.

В момента нямаме подобна ситуация. „Виваком“ уведомява при това месец по-рано, че индексира цените само за 2022 г., както е записано в повечето договори. Компанията дава ориентировъчна сума, тъй като окончателните данни за инфлацията ще бъдат обявени в първите дни на февруари. През следващите най-вероятно ще станем свидетели и на подобни съобщения от другите два оператора.

The post Втората вълна на телеком индексация appeared first on TechTrends България.

Затова имаме значително понижение на доставките през третото тримесечие на настоящата 2022 г. Данните на изследователските фирми Canalys и IDC показват спад от 18% и 15% съответно на годишна база. Освен по-високата база от миналата година, имаме и допълнителни фактори, като повишаващата се инфлация, икономическа нестабилност и др. Поради факта, че тези тенденции ще продължат в поне средносрочен план, посоката за свиване на потреблението и съответно на пазара на компютри се очаква да продължи и през 2023 г.

Лидерите

Размествания в лидерските позиции сред производителите няма. Прави впечатление огромното припокриване на данните на двете анализаторски фирми. За първи път от години може би, информацията им за бройките на първите три съвпада почти до последния компютър. Консенсус има и по темата кой е петия по големина производител. В предишни периоди, Asus и Acer излизаха на тази позиция в зависимост от фирмата, която предоставя данните. Сега, първата е безспорен пети, както за Canalys, така и за IDC.

Lenovo запазва лидерската си позиция с 16.88 млн. бройки, отчетени и от двете анализаторски компании. Любопитното е, че като количество отчита спад от 16%, но заради общото свиване на пазара, нейният дял се увеличава от 23% на 24%. HP е втора с 12.7 млн. доставени компютри през третото тримесечие и спад от 27%. Отново има пълен консенсус относно данните, като за разлика от Lenovo тя отчита свиване на своя пазарен дял до 18%. Dell е в сходна ситуация с 11.96 млн. продадени бройки и спад от 21%. Отново, консенсусът между Canalys и IDC е впечатляващ.

Петата Asus е с 5.38 или 5.40 млн. доставки, съответно според Canalys и IDC. Понижението ѝ е сравнително по-умерено спрямо водещите три компании – само 7.8%. Това позволява на тайванската компания да увеличи позициите си на пазара.

Случаят Apple

От петте водещи компании, Apple е голямото изключение. Тя единствена отчита ръст на продажбите, най-вече заради забавяния в доставките на част от компютрите MacBook през второто тримесечие, както и представянето на нови модели с процесорите M2. Точно с колко се увеличават бройките през лятото на 2022 г. е тема, по която двете анализаторски компании нямат консенсус. Canalys посочва минимален ръст от 1.7% до малко под 8 млн. доставки. IDC от своя страна отчитат 40.2% увеличение на годишна база до 10 млн. бройки.

Независимо кое е вярното число, Apple се радва на засилен интерес от своите фенове. Причината е, че потребителите на „ябълковата компания“ модернизират своите машини през последната година, година и половина. Това се дължи на новите процесори M1 и M2, които са собствен дизайн на Apple и предлагат още по-голяма оптимизация между софтуер и хардуер – нещо, което е ключово предимство на технологичния гигант.

На глобално ниво

Canalys и IDC имат разминавания при общите PC продажби през лятото на 2022 г. Според първата компания, те са 69.4 млн. бройки, докато втората посочва 74 млн. бройки. Част от липсата на съвпадение идва от отчитането на бройките на Apple, което обяснява и огромния ръст, който IDC посочва за технологичния гигант. Но не покрива напълно.

Наличието на пълен консенсус за първите три компании обаче е нещо, което не винаги се наблюдава. За съжаление, негативните тенденции се очаква да продължат поне до средата на 2023 г. Според Canalys, в момента текат процеси по ограничаването на разходите на почти всички публични и частни институции. Компаниите намаляват IT бюджетите си, заради инфлационните процеси.

От друга страна, анализаторите отчитат, че по-ниските доставки помагат за изчистване на натрупани складови наличности. През 2021 г. част от продажбите на едро не останаха реализирани до крайния клиент и реално се отчитаха като такива, но оставаха по складовете. Инфлацията се усеща и при PC пазара, като за пето поредно тримесечие IDC отчита повишение на средната цена до 910 долара. Анализаторите посочват, че през лятото все пак се наблюдава тенденция към спад на цените – най-вероятно заради намаляващото търсeне.

The post PC продажбите продължават да спадат през лятото appeared first on TechTrends България.

Ситуацията е малко по-балансирана при продажбите на таблети. Те са в застой с минимален ръст, основно движен от разпродажби на устройства от Amazon. В същият момент продажбите на хромбуци са в положение на свободно падане със срив на доставките. Очаквания за стабилизация покрай дигитализацията на ученици и студенти крепи надеждите на този подсегмент. Отново информацията е на IDC.

Смартфон свиване

Доставките на смартфони намаляват с 8.7% на годишна база до 286 млн. бройки през април-юни тази година. Както споменахме, основната причина е затварянето на един от най-големите пазари – китайския, покрай местната политика за нулева толерантност на коронавируса. Понижението на продажбите там е 14.3%.

Най-голям спад има Централна и Източна Европа, като покрай войната в Украйна, доставките на умни телефони се сриват с 36.5% на годишна база. Регионът обаче има малко отражение на световния пазар, докато Китай има по-голяма тежест. Останалите региони имат сравнително умерен ръст на продажбите.

Затова не е изненада, че водещите китайски смартфон компании в Топ 5 отчитат срив на доставките през април-юни. Най-голям такъв е за Xiaomi – 25.5%. Пропадането на продажбите под 40 млн. бройки през тримесечието коства втората позиция на китайския производител. Той е задминат от Apple, които регистрират минимално увеличение от 0.5% през второто тримесечие до 44.6 млн. бройки.

Oppo и Vivo са с изравнени позиции на четвърта и пета позиция с по 24 млн. доставени смартфона. Първата компания обаче има с една идея по-голям спад от 24.6% спрямо 21.8% на втората. Това засилва паритета между тях.

Лидер остава Samsung със здравословен ръст от 5.6% на годишна база. Южнокорейската компания пусна в продажба значителна част от своето портфолио на по-достъпни модели, а след броени дни ще представи и потенциално обновен сгъваем смартфон в най-високия клас. Технологичният гигант изпитва затруднения в Европа, най-вече заради опасенията за рецесия, набиращата скорост инфлация и войната в източната част на континента.

Стабилизацията при таблетите

След динамични две години на пазара на таблети се установява сравнителна стабилизация на този все повече нишов сегмент. Бурният ръст през първата година на пандемията беше последван от охлаждане през втората. Сега е ред за явно балансиране на търсенето и предлагането. Минимален ръст от 0.15% до 40.5 млн. бройки се отчита през второто тримесечие. Всички традиционни производители отчитат понижение на продажбите без Amazon. Технологичният гигант реализира голяма разпродажба през пролетта, който повиши доставките с 26.9% на годишна база. Това е и източникът на растеж за целия сегмент.

Големи размествания сред основните производители няма. Лидер е Apple с 12.6 млн. доставки и спад от 2.89%. Следван от Samsung със 7.3 млн. продадени бройки и спад от 10.63%. Ситуацията е най-тежка за Lenovo, които отчитат срив на доставките от 25.67% на годишна база до 3.5 млн. бройки. Това в комбинация на ръста на Amazon поставя последната компания на трета позиция, докато китайската – на четвърта. Ще бъде интересно да се проследи динамиката през настоящото тримесечие, когато американският гигант ще разчита на органични доставки, а не на разпродажби.

Huawei успява да запази мястото си в Топ 5 сред производителите на таблети с минимален спад на доставките от 0.16%. Това е един от сегментите, в които поставения под тежки санкции от страна на САЩ поддържа добри продажби и сравнително пълноценно портфолио от устройства. Доставките на таблети за Huawei остават на нива от 2.1 млн. бройки.

Сривът на хромбуците

Хромбуците са изключително нишов сегмент, дори повече от този на таблетите. Все пак той се проследява заради интереса на ученици, студенти и образователни институции към подобен тип достъпни устройства. Продажбите им обаче се свиват двойно от 12.3 млн. на 6 млн. през второто тримесечие на годината. Анализаторите от IDC остават оптимисти, че нишовият сегмент ще върне позиции и растеж, като част от срива на продажбите през периода се дължи на изчистване на натрупани складови наличности от предишни месеци.

Това води до потенциално временно разместване на водещите производители. Лидерът HP се срива на четвърто място с едва под милион продадени бройки. Новият първенец е Dell, но победата е пирова, като има едва 1.5 млн. доставки и спад от 15.5%.

The post Продажбите на смартфони се свиват, а на таблети – стабилизират appeared first on TechTrends България.

Любопитна тенденция се забелязва от последните няколко години. Броят на продажбите на тези устройства е нараснал 2.5 пъти в периода 2019 до 2021 г. През изминалата година са реализирани малко над 1 млрд. обикновени телефони. Предвид факта, че пазарът за смартфони спада под 1.4 млрд. бройки през същия период си задаваме въпроса дали няма да се обърне тенденцията. И дали „слушалките“ няма да си върнат лидерството, като основно устройство в джоба ни. Предвид факта, че HMD Global почти напълно преориентира бизнеса на бранда Nokia към обикновените телефони и най-евтиния клас смартфони ни дава допълнителен повод за размисъл.

Отговорът на тези въпроси е почти сигурно отрицателен. Като може да се подкрепи с доста аргументи. От друга страна показва една интересна тенденция и може да се използва от производителите на смартфони малко да „се стегнат“, защото иновационната и пазарната стагнация са повече от видими при тях.

„Слушалки“ с потенциал

Възходът на обикновените телефони започва някъде през 2019 г. Или поне тогава е забелязана тенденцията. Изследователската компания Counterpoint Research прогнозира тогава, че през 2021 г. продажбите ще скочат от около 400 млн. бройки до 1 млрд. През 2020 г. са формирани приходи от този пазар в рамките на 3.920 млрд. долара. Това е при доставки от малко под 800 млн. бройки.

Тази възходяща тенденция беше отразена от медиите едва през настоящата година с материал на британския BBC. Тяхното обяснение е, че някои млади потребители са решили да се „изключат“ от непрекъсната интернет свързаност. Процес, който е известен и като „дигитален детокс“. Отделно имаме допълнителни аргументи като носталгия, възрастни хора, които просто не искат смартфони и др.

Анализът на Counterpoint Research от 2019 г. обаче е малко по-различен и прагматичен. Според изследователската фирма, развиващите се държави са основния двигател на продажбите, както и всички потребители, които не могат да си позволят смартфон, който струва над 100 долара (за едни от най-евтините модели). Обяснението за ръста през последните две години е тривиално – появяват се все повече модели обикновени телефони, които поддържат 4G мобилни мрежи.

Реално, „слушалките“ от последните години не са като тези, които познаваме някои от нас от преди две десетилетия. Те разполагат с достъп до интернет, вграден браузър и някои основни приложения и функционалности. Просто нямат операционна система и съответно не можете да инсталирате допълнителен софтуер отвъд този, с който е дошъл телефона.

Предимствата

Ако трябва да обобщим обикновените телефони са с 4G свързаност, базови интернет и функционални приложения. Те наследяват и редица от предимствата на своите предшественици. Сменяема батерия, която от своя страна издържа не часове, а почти седмица без зареждане. Леки, компактни и удобни, те са изградени първостепенно за разговори. Това е противовес на смартфоните, които са първо джобен компютър с камера, а между другото стават и за разговори.

Има и един друг елемент, който притежателите на смартфони почти са забравили – разчупените дизайни. Отличен пример са именно HMD Global, които обявиха през юли новите си модели обикновени телефони. Единият от тях разполага с отделение в горната част на задния капак, който служи за място за съхранение и зареждане на безжични слушалки. Достъпът е лесен, като просто се приплъзва капака.

Най-интересното от смартфоните беше със сгъваемите модели, които тепърва се изчистват като инженерни решения. Излизането на LG от пазара показа, че той не толерира различните дизайни. Южнокорейската компания беше една от малкото, която интегрираше смели дизайнерски решения и ги предлагаше на масовия потребител.

Последното предимство на обикновените телефони е ефектът на носталгия, който предизвикват в по-възрастните потребители. Това е една от причините, моделите на Nokia в повечето случаи да са обновени и осъвременени версии на популярните им устройства от вече не толкова близкото минало.

Краткосрочен ефект

Стигаме до причините или по-скоро аргументите, защо това възраждане ще е временно. Първата е изцяло финансова – маржовете при производство и продажба на обикновени телефони са нищожни в сравнение със смартфоните. Да, пазарът генерира близо 4 млрд. долара през 2020 г., но при около 750 млн. продадени бройки, което прави средно по под 6 долара за брой. Цените обикновено варират между 25 и 75 долара, но все пак маржовете са безумно ниски.

Втората голяма причина е в дигитализацията. Смартфонът става интегрална част не само от нашето ежедневие, но и от обществото в което живеем. Европейският съюз предвижда единната електронна идентичност да бъде вградена в мобилно приложение за подобно устройство. Това ще е основният начин за взаимодействие с официални документи, платежни системи и др. Редица услуги онлайн вече са достъпни почти изцяло за смартфони. Някои ресторанти в развитите държави предлагат своите менюта изцяло през приложения. Отделно, обикновените телефони не разполагат с добри камери, ако изобщо имат такива, което е ключово за повечето потребители.

Развиващите се държави също вървят към дигитализация, макар и доста по-бавно. Това означава, че рано или късно търсенето на обикновени телефони ще загуби потенциално най-големите си клиенти. Темповете ще са бавни, като анализ на MarketPortsWorld показва, че през 2027 г. приходите от пазара ще се свият до 3.6 млрд. долара. Което означава, че тенденцията за възход няма да се задържи.

Бъдещето е при смартфоните – факт, но обикновените телефони ще останат още дълги години сред нас. Като ще бъде добре да дадат няколко позабравени урока на производителите на умни телефони, относно разнообразни дизайни и нови идеи.

The post Обикновените телефони се завръщат (макар и временно) appeared first on TechTrends България.