Той отекваше по медиите и в политическия наратив до края на 2018 г. и до известна степен подсилиха желанието на САЩ и Европейския съюз да наложат по-стриктни мерки за опазването на личните данни на потребителите в дигиталните платформи. Последните избори през 2020 г. демонстрираха поляризацията в американския политически живот с блокирането на акаунтите в основните социални мрежи на все още действащия президент Доналд Тръмп. Причината бяха насърчаването на протестите пред Конгреса на негови привърженици, което доведе до нахлуването в сградата на Капитолия.

Действията на Facebook и Twitter бяха разглеждани като модерация против насилие от единия лагер и цензура от другия. Двете гледни точки продължават да са поляризирани и до сега. Което и подтикна на милиардера Илон Мъск да придобие Twitter след дълга битка с инвеститорите и го ребрандира като X.

С наближаването на новите избори през ноември, ситуацията продължава да ескалира, макар и странно – основно извън САЩ. Битката за модерацията или свободата на словото се пренесе в ЕС и Латинска Америка. Демонстрация за това е арестът на основателя на популярното чат-приложение Telegram Павел Дуров, както и забраната на X в Бразилия. И двете действия идват след като горепосочените платформи не искат да налагат засилено модериране на съдържанието в тях. В същия момент в Европа се води борба дали да остава пълното криптиране (end-to-end encryption или E2EE) на чат-приложенията. Аргументите на вносителите са, че така ще се борят престъпленията срещу деца, докато правозащитниците твърдят, че се отварят вратите за масово подслушване.

От Париж с белезници

В края на август, основателят на Telegram Павел Дуров е арестуван от френските власти. Списъкът с обвинения е внушителен, както и до голяма степен абсурден – съучастие от пране на пари до трафик на наркотици. Дуров не е извършил нито едно от тези престъпления, но според прокуратурата на Франция, това е позволено да се случи в изградената от него платформа. Допълнително, Telegram не е съдействал за премахването, филтрирането и модерирането на подобно съдържание, което го е превърнал в съучастник.

Действията на френските власти наложиха опасен прецедент. Те се опитват да направят наказателно отговорни собствениците на дигиталните платформи за потенциални престъпления извършени в тях. Това става възможно с приемането на нов френски закон, който превръща самите социални мрежи или чат-приложения в съучастници ако в тях се извършват незаконни действия. За момента, Франция е единствената с такова прието законодателство, а Дуров влиза в ролята на „опитното зайче“ или правния прецедент, с който да се тества в съда.

Основателят на Telegram от своя страна се води като твърд противник на всякаква държавна намеса в платформата. Дуров основава най-голямата социална мрежа в рускоезичния свят – Vkontakte. През 2014 г. е принуден да излезе от нея и да остане в ръцете на близки до Кремъл бизнесмени. Дуров напуска Русия и основава Telegram, чат-приложение, което да позволява безпроблемна комуникация между потребителите и минимална модерация. Последното се превръща като мантра на руския предприемач.

Арестът му във Франция промени това. Няма информация какво се е разбрал Дуров с френските власти, но веднага след освобождаването му бяха обявени някои промени в общите правила на Telegram. Те включват и потенциално по-силно модериране на общите групи, както и по-лесни опции за докладване на неправомерно съдържание. Месец по-късно, компанията обяви, че ще предоставя IP адреси и телефонни номера на потребители на службите за сигурност ако бъде издадена съдебна заповед за това. По този начин Дуров загърбва своята политика да не кооперира с властите. Действията на Франция и самият закон обаче поставят опасен прецедент в технологичните среди.

Бразилски X драми

Докато Telegram и Дуров се борят неуспешно с френските власти, Илон Мъск и неговата социална мрежа X се сблъскват с бразилските. Латиноамериканската държава води съдебна битка срещу платформата от 2020 г. В рамките на три години са започнати три дела. Първото е за разпространението на фалшиви новини, второто е за подкрепянето на организирани групи, които „манипулират изборите“ и третото е за подпомагането на безредиците след президентските през 2023 г.

Бразилските власти настояват X да блокира по-агресивни опозиционни потребители в социалната мрежа. Илон Мъск се противопоставя на тази идея, защото именно покрай сходния случай с Доналд Тръмп и Капитолията от 2021 г. милиардерът реши да придобие платформата. Въпреки всичко, X блокира част от акаунтите, но властите продължиха с исканията за забраната на още.

Така, от 2023 г. Мъск открито се противопоставя да цензурира бразилската опозиция (брандирана като „крайно-дясна“ от властите в страната – бел. ред.) в социалната мрежа. Милиардерът отзова юридическият си представител от страната, което е изискване на Бразилия, дигиталната платформа да функционира. Това развърза ръцете на съда да наложат пълна забрана на X на територията на латиноамериканската държава. За кратко, социалната мрежа беше активна в Бразилия, чрез ползването на динамични IP адреси, което докара глоба на Мъск за 5 млн. реала или 920 хил. долара.

Покаянията на Марк Зукърбърг

Докато дигиталните платформи водят битки пряко с властите в Европа и Латинска Америка, в които се противопоставят идеите за спазване на закони (дори силно рестриктивни такива), свобода на словото и цензурата, един от „послушните“ в това отношение започна да съжалява за това. Meta и Facebook първи изпитаха гнева на политиците за модерирането на съдържанието онлайн след изборите в САЩ през 2016 г. След няколко години разследвания, преговори и нов битки, основателят на социалната мрежа Марк Зукърбърг наложи доста стриктен контрол на постовете.

Покрай скандалите с Дуров във Франция и Мъск в Бразилия, той изрази съжаление, че е „направил компромиси със собствените си стандарти, заради натиск“ на администрацията на президента Джо Байдън по време на ковид пандемията. Зукърбърг обяви, че действията на щатското правителство през 2021 г. са били погрешни и е трябвало да даде по-голяма гласност на проблема. Вместо това Meta наложи прекалено рестриктивна модерация на съдържанието, в което дори безобидни или сатирични постове са изтрити, а хора – баннати.

Зукърбърг също така съжалява, че Meta е спряла информацията за разследването на New York Post с обвиненията към Хънтър Байдън – синът на настоящия президент на САЩ Джо Байдън. По този начин технологичният предприемач косвено твърди, че администрацията на Белия дом е наложила цензура в социалната мрежа. Нещо, което от администрацията на Джо Байдън отричат.

Тези признания и покаяния обаче поставят под въпрос дали действията на властите по света за модерирането на онлайн съдържанието не граничат с цензура и заплаха за свободата на словото. Казусите във Франция с Telegram и Бразилия с X допълнително повдигат темата, както и нови въпроси свързани с нея.

Европа срещу пълното криптиране

Последният казус е създаването на общ европейски фронт срещу криптирането от край до край или т.нар. E2EE в чат приложенията. Аргументите в полза на инициативата са, че по този начин се бори сексуалното посегателство срещу деца. Противниците на идеята са правозащитници, според които така се отваря широко вратата за масово подслушване. Казусът тръгва през 2022 г., когато са приети европейските правила за борба с детското сексуално малтретиране, познат като CSA.

Регламентът предвижда, всички големи дигитални платформи да могат да следят, записват, докладват и изтриват незаконно съдържание с деца. Все повече чат приложения наложиха E2EE като основен метод на криптиране на информацията. Сред тях са Messenger, WhatsApp, Skype, Viber и др. При E2EE при комуникация между двама души (респективно устройства), информацията се шифрира и само те и техните устройства могат да я разкодират.

ЕС след силно лобиране на някои страни, като Испания, настояват и самите дигитални платформи да разполагат с дешифриращите ключове, за да могат да сканират информацията, която минава през системи им. Това отслабва и донякъде обезсмисля E2EE кодирането. От друга страна, то беше наложено косвено покрай друг европейски регламент – популярната в дигиталните среди като GDPR или Директивата за опазване на личните данни.

Тепърва ще се взима решение от Съвета на ЕС за пълното имплементиране на CSA наредбата. Сблъсъкът между нея и GDPR илюстрира перфектно дори само на административно ниво конфликтът между опазването на личните данни и опитите на правителствата да контролират повече съдържанието през дигиталните платформи. Да не говорим за моралните и принципни проблеми, които се отварят.

Неравната борба

Изброените случаи в този материал си приличат точно по едно нещо – стремежът на правителствата по света да могат да взимат активни мерки в модерацията на съдържанието онлайн. В някои случаи това е необходимо, когато става дума за тежки престъпления като насилие над деца, наркотрафик и др. Но използването на претекста за борба с такива, за тотално отслабване на дигиталното криптиране или опити за цензуриране на политическа опозиция не е добра идея.

Във всички случаи, тенденцията към изостряне на този конфликт ще се усилва и за съжаление историята до момента показва, че интернет компаниите рано или късно „клякат“. Независимо, дали после съжаляват, както си признава Зукърбърг или не.

The post Модерация и(или) свобода на словото в социалните мрежи appeared first on TechTrends България.

За обикновените потребители това може да звучи като поредната утопия, която технологичните гиганти ще се опитат да реализират. Но последните действия на Google и промените в нейната търсачка, могат да разтърсят интернет пространството из основи. С което да се срине изградената онлайн икономика от сайтове, онлайн магазини, платформи и др. Тъй като цялата информация ще се кондензира в кратко описание, генерирано от AI.

Последиците са огромни, като Google ефективно ще сложи AI филтър на глобалната мрежа. Качеството на изкуствения интелект се подобрява, но все още той е доста непрецизен, особено когато става дума да се използва като търсачка. Отделно, самите препоръчани резултати на алгоритмите на Google в нейния Search от известно време не са от най-прецизните. Това налага по-внимателните потребители да преценяват достоверността на информацията, като проверят повече от представените списъци със съвпадения. Няма да има подобни възможности при AI резултатите.

Ако тези нововъведения на Google се задържат, те ще са фундаментални за потребителското поведение и за интернет икономиката в бъдеще.

Първият става втори

Основната новина от конференцията за разработчици Google I/O през 2024 г. е, че технологичният гигант ще направи своята търсачка второстепенна, в собствената си платформа. През следващите месеци по подразбиране ще се отварят директно резултати чрез т.нар. AI Overview, които се генерират от изкуствения интелект на Google. Това може да е кратка или подробна разбивка на отговора, който алгоритмите са компилирали за вас.

Ще трябва доста скролване докато стигнете до същинските резултати с линкове от интернет, които традиционно се генерират от Google Search. Тъй като технологичният гигант премахна страниците, сега ще ви трябват по пет-шест пълни скрола, докато достигнете до познатите сини линкове. Старата онлайн търсачка е изнесена като второстепенен бутон Web, който ще се помести до Images и др.

Google ефективно превръща AI в основния инструмент за търсене. Преди изкуствения интелект беше само помощник, който помагаше с подсказки и допълваше изреченията на потребителите, а от последната година – и в търсенето на източниците на определени снимки. Сега той ще дава отговорите на всички ваши въпроси и задания за ровене в интернет.

Технологичен скок…

Презентацията на Google обрисува доста позитивна картина. Търсене на места за йога, рецепти и всякакви въпроси могат да бъдат отговорени напоително чрез AI Overview. В зависимост от контекста, те може да са описания или инструкции стъпка по стъпка. Накрая, Google дава линк към оригиналната информация, от която техния AI е компилирал отговора.

Търсенето е подсилено не само от текст или глас, но и с видео. AI Overview може да работи и като се заснеме кратко видео на предмет, текст, снимка или друго, на което да се зададе конкретен въпрос. След това, в зависимост от контекста, алгоритъмът дава напоителен отговор.

В своята презентация, Google дори стигнаха по-далеч. В секцията за DeepMind (AI звеното на компанията), която беше преди Search, бяха представен прогресът на техния езиков модел Gemini и техния последен прототип. Видеото показва, как жена обикаля офиса с телефон в ръка с включена камера на видео и активно пита устройството (по-скоро алгоритъма) кое какво е. Например, пита извадка от софтуерен код на монитор за какво е, как може да се подобри даден процес от диаграма нарисувана на бяла дъска и дори дали „асистентът“ е видял къде си е оставила очилата.

На всички тези въпроси, новият модел отговаря напоително и на пръв поглед доста прецизно. Понякога с известно забавяне, но предвид, че някои от ситуациите са поставени в доста широк контекст или с доста елементи на видеото е нормално, алгоритмите да им отнеме време за обработка.

Версията на Google изглежда като доста подобрена такава на едни други устройства и компании, които в началото на 2024 г. се опитаха да създадат подобни гласови AI асистенти. За разлика от тях, технологичният гигант не разчита на отделно устройство, а използва добрият-стар смартфон.

Тези развития възраждат идеята, че гласовите асистенти не само може да заменят традиционното търсене, но и да се използват за фундамента на новите екосистеми. Първите устройства от подобен тип обаче засега не вдъхват високо доверие, а развитието на Google тепърва ще трябва да се тества в по-широк мащаб. Все пак, от компанията подчертаха, че презентирания на I/O езиков модел е все още прототип.

…или счупване на интернета

Да оставим AI гласовия помощник настрана и да се върнем към AI Overview. Веднага изникват няколко проблема. Основният е, че сега изкуственият интелект ще подбира и филтрира един или няколко резултата, които да включи в своята извадка. Тъй като самата тя е достатъчно подробна, шансът потребителят после да отвори приложените линкове намалява драстично.

Освен това, местата на „челните“ позиции в релевантните резултати на Google Search ще се свият драстично. С AI Overview говорим за няколко до един-единствен линк от да кажем десетина преди.  Неслучаен е популярният преди няколко години израз „Ако искаш да скриеш нещо в интернет, то го сложи на втора страница в Google“, когато търсачката все още беше разделена на страници. Сега, просто няма да се включва в AI и ще остане скрито за потребителите.

Защото, не може да се отрече, че генерираните с изкуствен интелект резултати са удобни за обикновения човек. Тук веднага изниква и вторият проблем за качеството на тези извадки и по-скоро за тяхната достоверност. Генеративният AI все още страда от „халюцинации“ – ситуация в която, когато не може да намери точен отговор, алгоритъмът си „измисля“ или „запълва дупките“ с информация, която намира за подходяща. Независимо дали е правилна или напълно погрешна. Как ще се провят те, когато се ползва изкуствения интелект за търсачка тепърва ще разберем.

При AI Overview попадаме в ситуация в която, изкуствения интелект може да се ограничи до ползването само на много малка част източници, които да смята за достоверни. Това създава предпоставка за филтрация на интернет и унищожаване на всички, които не са в този подбран кръг. Другият вариант също крие рискове – разширяване на източниците и вкарване на непроверена информация. Ако се прави AI търсене, най-добрият сценарий е, когато се представят няколко източника с достатъчно контекст кой какъв е и разликите в отговорите. Защото сега, ако извадката на алгоритъма не ти свърши работа се връщаш към доброто-старо скролване на по-задни позиции или превключване към класическите резултати, но с повече загубено време.

Ръкавицата е хвърлена

Google хвърли ръкавицата към основните водещи в AI разработките – OpenAI и техния инвеститор Microsoft, както и в по-малка степен към Meta и по-дребните разработчици на подобни езикови модели. Технологичният гигант прави най-голямата си промяна на търсачката от нейното създаване, защото просто я слага на второ място. Предишните ѝ трансформации са опирали по-скоро до визия, подредба, интеграция на платени позиции и др. Но досега, подходът на търсене е оставал сравнително същия. Представените на I/O промени го заменят, а черешката на тортата е, че AI Overview не може да се изключва.

В същия момент Google правят това и към цялото индексирано съдържание в интернет. Дори най-малките промени в алгоритмите на компанията можеха да доведат до огромни колебания в посещенията на редица сайтове. С такава трансформация, въведена в доста кратък срок (под година се очаква) това може да означава и край за редица по-малки сайтове, електронни магазини и платформи. С което да привлече още повече главоболия от националните регулатори в САЩ и Европа, които вече са вдигнали мерника на Google, заради практиките ѝ с търсачката.

The post Новият AI филтър на Интернет appeared first on TechTrends България.

Двете пандемични години доведоха до истински бум в необходимостта и търсенето на дигитални решения, както и на някои типове устройства. Което наистина направи резултатите на компании като Microsoft, Amazon и др. рекордни. През този период, освен голямата „жътва“, технологичните гиганти наложиха и доста инвестиции. Особено при наемането на хора. Раздутите разходи, напиращата инфлация и очакваната икономическа рецесия предвиждаха бързо „изтрезняване“.

Третото тримесечие на 2022 г. се оказа именно този момент. Опасения за растежа, значителни уволнения и замразяване на новите назначения. Това са само част от сътресенията на може би „най-перспективната“ индустрия в момента. При това без да броим случващият се още от началото на годината колапс на криптовалутите. На фона на масовите уволнения в Amazon и Facebook, драмата в Twitter изглежда като „върха на айсберга“. Но е нормално -защото разликата е просто в мащабите. Социалната мрежа, която придоби Илон Мъск, остана нишова в сравнение с тази на Марк Зукърбърг, а онлайн мастодонтът на Джеф Безос има десетки хиляди служители в дистрибуционните си центрове по цял свят.

Twitter и върхът на айсберга

Още с първите си дни като собственик и главен изпълнителен директор на Twitter, технологичният милиардер уволни половината служители на социалната мрежа. От около 7 500 души персонал, Мъск го редуцира до около 2 900. Това обаче е ситуацията преди ултиматума, който милиардерът даде на останалите служители – той им постави сурови условия и им даде по-малко от ден да отговорят дали остават или не.

Все още не се знаят мащабите на напусналите, но различни медии спекулират, че става дума за стотици. Което поставя Twitter в тежката позиция да работи с минимален персонал, при това на ключови позиции, както и за почти елиминирането на критични технически екипи. Докато Илон Мъск се опитва да прекара социалната мрежа през „преструктуриращото чистилище“, подобни тежки решения не трябваше да взима само той.

Въпрос на мащаби

Amazon от своя страна ще съкрати двойно повече хора – около 10 хил. Meta, която седи зад конкурентните социални мрежи Facebook и Instagram, също обяви мащабни уволнения от около 11 хил. души. Сравненията с Twitter обаче са неизмерими – мащабите на Meta, като корпорация са в пъти по-големи. За Amazon дори не може да говорим. Meta разполага с 87 хил. души персонал към септември, докато технологичния гигант на Безос с впечатляващите 800 хил.

По-интересното е, че двете компании обявиха и замразяване на назначенията. Това означава, че не е временна мярката и най-вероятно, технологичните гиганти се подготвят да оперират дълго време с намаления персонал. Съкращенията се превръщат в нещо нормално в IT света, просто не са в тези мащаби, като изброените по-горе. Microsoft освобождава 1 000 души, Intel все още не е обявил точната бройка, но тя ще е също четирицифрена. Списъкът е дълъг, но при останалите компании става дума за под 1 000 човека.

Системни проблеми

Мерките, които взимат компаниите са донякъде превантивни. Финансовите им резултати показват или намекват за предстоящо забавяне, но не и за спад. Microsoft беше може би най-прям в това отношение, като заяви, че очаква укротяване на ръста от облачните си услуги и платформата Azure до 5% на годишна база.

Причината за това са очакваното свиване на корпоративните бюджети, заради рецесията и повишаващите се разходи за поддържането на центровете за данни. Особено в частта с осигуряването на енергийни ресурси. Самото предупреждение за забавяне на облачните услуги, може да удари доста други по-малки технологични компании, които предлагат подобни. Нещо, което също започва да се материализира.

До голяма степен това ще е и основната причина за преструктурирането на технологичния сектор. Забавянето и дори спадът на цялата световна икономика рано или късно ще удари и IT гигантите. Това вече се случва, макар и засега в мека форма.

Има и втора голяма причина. Много от изброените компании назначаваха като луди по време на ковид пандемията. Само Amazon е добавила 427 хил. нови служители през 2020 г., като за същия период Meta назначава нови 42 хил. души. Двете компании са удвоили персонала си за това време. Агресивният растеж подтиква технологичните гиганти да приемат действия, които да се окажат грешни в дългосрочен план. Особено със смяната на икономическите тенденции и което води до настоящото изтрезняване.

Част от назначенията могат да бъдат сметнати и за излишни. Например, двете социални мрежи – Twitter и Meta, по-голямата част от допълнителния персонал е насочен към модериране на съдържанието. Доста критици, определят тази практика като „цензура“, докато за други е точно обратното – опазване на достоверната информация. И в двата случая, това доведе до раздуване на щата на Meta и Twitter. В момента Мъск се опитва да елиминира именно тези екипи във втората социална мрежа. Сходните разходи също ще са най-вероятните първи, които Марк Зукърбърг ще предприеме.

The post Изтрезняването на технологичните гиганти appeared first on TechTrends България.

Преди него, Дуров разработи „руския Facebook“ – социалната мрежа VKontakte. Компанията и платформата беше национализирана през 2013 г. донякъде покрай събитията отново в Украйна. След което Дуров напусна Русия и в „самоизгнание“ изгради платформата Telegram. С ясната цел да се постигне сигурна комуникация, в която никоя държавна власт да не може да проследи или да модерира съдържанието.

Това превръща Telegram в перфектния инструмент за споделяне на чувствителна информация, като например свързаната такава на тема война или политика. С което измества Twitter, които през последните 5 години са обект на все по-силна модерация на съдържанието – обикновено в една идеологическа посока. Комбинацията от това превръща платформата в следваща мишена на потенциална цензура. Натискът е загатнат от двете страни – от руска и дори от американска.

Подобен започва да се усеща и при Twitter покрай обявеното придобиване от милиардерът Илон Мъск. Технологичният предприемач планира да сложи „свободата на словото“ на първо място, с което се вдигат опасенията, че ще понижи степента на модерация на постовете. От друга страна, конкуренцията между двете, макар и технически различни платформи, ще се засили.

VKontakte – руският Facebook

Павел Дуров се възкачи на световната сцена изграждайки социалната мрежа VKontakte. Тя се превърна в еталон сред рускоезичното население по света. Основана през 2007 г., като по това време Дуров е едва 24-годишен. Паралелите с Facebook са много, подобно на творението на Зукърбърг. VKontakte започва като затворена социална мрежа за студентите на Университета в Санкт Петербърг или чрез специална покана. За една година, новата платформа задминава основния си местен конкурент – Odnoklassniki.

За 15 години работа, VK (както още е известна VKontakte) става номер едно социална мрежа със 76% проникване в населението на Русия. Единственото по-популярно приложение в страната е чат програмата WhatsApp. Описван като руския Facebook, реално платформата комбинира възможностите на мрежата на Зукърбърг, но се използва и по сходен начин като YouTube със силен фокус върху споделянето на видео.

Тиха „национализация“

Голямото влияние, което VK има над рускоговорящото население не остава незабелязано от властите в Москва, както и тези в Киев. Социалната мрежа става жертва на политическия конфликт (прераснал през 2022 г. и във военен – бел. ред) между Русия и Украйна. Хронологията започва преди десетилетие. Тогава 20% дял има Павел Дуров, а останалите са разпределени между трима инвеститори руски евреи – Ютчак и Михаел Мирилашвили (баща и син) и Лев Левиев.

Впоследствие, руската дигитална компания Mail.ru придобива малко под 40% от дяловете на оригиналните собственици. През 2012 г. Дуров получава от нея акциите с право на глас и така, основателят реално придобива контрола върху стратегическите решения на VK. Година по-късно става голямо разбъркване в собствеността на руската социална мрежа. Първоначалните инвеститори се оттеглят напълно през 2013 г. като 48% получава фонда United Capital Partners.

Година по-късно Павел Дуров продава своя контролен дял на главния изпълнителен директор на телекома MegaFon Иван Таврин. Операторът е собственост на руския олигарх Алишер Усманов и в крайна сметка той поема 52% право на глас във VKontakte. Почти веднага след това MegaFon прехвърля дела на Дуров на Mail.ru и ефективно двете групи притежават 92% от компанията.

Самият предприемач подава оставка на главен изпълнителен директор на 1 април 2014 г. Първата версия на Дуров е, че това е първоаприлска шега, която обаче влиза в сила 20 дни по-късно, защото не успял да я изтегли. Впоследствие се появява тезата, че той се е оттеглил от компанията, заради разгарящия се конфликт в Донбас, Украйна и, че смяната на собствеността е поставила VKontakte в ръцете на руската държава. Излиза и твърдението, че продажбата на неговия контролен пакет е станало под държавен натиск. С други думи е имало „тиха национализация“.

Основите на Telegram

Историята на VK е важна, защото последствията от нея полагат основите на Telegram. Малко преди оттеглянето на Павел Дуров от VK, заедно с брат си Николай стартират новото чат приложение. Начинанието е финансирано до голяма степен с парите получетни срещу дела на предприемача в социалната мрежа. Той създава протокола MTProto, който е основа за Telegram – система с отворен код, която може да се развива и надгражда.

Кредото на новото приложение е, да се създаде инструмент за напълно закодирана комуникация между потребителите. Цялата информация, особено тази в облачните сървъри на компанията е криптирана. Центровете за данни и ключовете за разшифроването на информацията се намират в различни държави, за да се затрудни техния пробив.

През 2015 г. Telegram добавя възможността да се създават различни канали (или групи), с което функцията на чат приложението се разширява почти до социална мрежа. По това време, то разполага с над 50 млн. потребителя. Година по-късно достига 100 млн. абоната, като 350 хил. нови се регистрират всеки ден.

Все по-популярна алтернатива

Темповете на растеж се запазват до 2019 г., след това, компанията започва да ускорява разрастването на своята абонатна база. В края на годината са достигнати 300 млн. потребителя. Оттам насетне увеличението става с по 100 млн. на година. През април 2020 г. абонатите достигат 400 млн., а през януари 2021 г. – 500 млн. Само през октомври миналата година са добавени 70 млн. потребителя, покрай срива на системите на Facebook и нейните услуги.

Telegram се превърна във все по-популярна алтернатива. Както на утвърдените чат приложения, като Messenger, Viber и WhatsApp, така и на социални мрежи, като Facebook и Twitter. За други потребители, това е по-сигурен канал за комуникация, както между отделните хора, така и на групи от интереси. Липсата на силна модерация или държавна намеса върху контрола на съдържанието превръща Telegram в политически инструмент. Той е основният канал за комуникация между протестиращите в Беларус през 2020 г.

Истински, Telegram блясва по време на войната в Украйна. В стремеж да се покаже конфликта в реално време, други платформи, като Twitter (най-вече) започват да цензурират съдържание, в което се съдържа насилие. А такива кадри са неизбежни при война. Това кара, повечето участници в бойните действия да избират алтернативни канали за разпространение на първична информация. Telegram се оказва най-големия от тях.

Резултатите са видни само в рамките на 2 месеца бойни действия в Украйна. Според данните на руския телеком MegaFon, потреблението на Telegram е скочило до 63% и става най-ползването приложение в страната. В световен мащаб, то достига пето място по сваляния с над 100 млн. даунлоуда за първото тримесечие, показват данните на Sensor Tower. Пред Telegram са единствено TikTok, Instagram, Facebook и WhatsApp.

Като общ брой потребители, приложението на Павел Дуров е на 13-то място с около 500 млн. абоната, според класацията на Hootsuite. Telegram задминава категорично Twitter, който е с 436 млн. потребителя. Което показва, че платформата с руски корени се превръща в по-предпочитано място за разпространяването на политическа или новинарска информация. Колко точно са тези на VK  трудно да се прецени, един източник дава около 530 млн. регистрации, а самата социална мрежа се хвали със 100 млн. месечни.

Страховете от свободата на словото

Придобиването на Twitter от Илон Мъск и неговия стремеж за налагане на недискриминирана свобода на словото създава опасения сред демократичните политически кръгове в САЩ. Техните страхове са, че липсата на модерация на популярни социални мрежи ще доведе до въздигане на крайния консерватизъм или по-лошо – до завръщане на Доналд Тръмп.

Доскорошният американски президент беше в трън на очите на демократичната партия, а повечето технологични компании открито или прикрито я подкрепят. Така се стигна до парадоксалната ситуация, в която действащия все още президент Доналд Тръмп беше баннат от Facebook и Twitter.

В момента, повечето големи демократични медии атакуват едновременно сделката между Мъск и социалната мрежа, така и силния ръст на Telegram. Аргументите са, че при липса на модерация се позволява по-лесното разпространение на фалшиви новини и радикални послания. Другата страна на монетата е, че редица републиканци (сред които и Тръмп) са подложени на пряка или прикрита цензура. Последното става елегантно – просто се редуцира аудиторията, до която стигат техните послания.

При Telegram подобни практики са невъзможни, а Мъск планира да последва примера му и в Twitter. В платформата на Дуров има един елемент – човекът създал групата или канал може да определя правила и да модерира. Тоест, все пак има някакъв контрол за упражняване. Същото важи и за Twitter. Но подобни централни механизми не съществуват в Telegram. Което прави приложението по-добрия избор спрямо строго модерирания Twitter в споделянето на чувствителна информация.

Ще бъде интересно да се проследи дали щатските регулатори няма да се намесят (тъй като в момента те са под контрола на демократите). Както и дали промените, които подготвя Мъск няма да върнат Twitter в надпреварата му с Telegram.

The post Златният момент на Telegram appeared first on TechTrends България.

Интернет гигантът обяви, че не е предприемал никакви промени в своите сателитни снимки над обекти на Русия през последните години. Като изключим периодичните им обновявания. Оригиналната информация за тази новина идва по линия на предполагаем акаунт на министерството на отбраната на Украйна в Twitter. Което потвърждава мъдрата фраза на Ото фон Бисмарк, че „хората лъжат най-много преди избори, след лов и по време на война“. Дезинформацията не е еднопосочен процес и подобни практики се използват от двете страни на конфликта.

В този случай е интересно да се разгледа как Google отбелязва военните обекти в Русия и по света, от кога са снимките и много други въпроси, детайли, примери и случки с техния Maps. Както и как се определя кои военни обекти да се „цензурират“ и кои – не. Това е пореден любопитен момент от технологичния аспект на кървавата война в Украйна, като при предишния отново през Google Maps, можеше да се проследи инвазията в часове преди тя да беше започнала наистина.

Google Maps като OSINT инструмент

Google Maps е истинско съкровище за първо прохождащите в OSINT или Open Source Intelligence. Това са любители, които обичат да ровят по сателитни снимки, големи архиви с данни, информация и други. По-запалените преминават към платени версии на различни платформи – било то за сателитни снимки (като Maxar), системи за триизмерно разпознаване на обекти или навигационни платформи за самолетни полети и кораби.

Какво предоставя Google Maps? Сателитни изображения на цялата Земя, които могат да се комбинират с кадри от самите места при ползване на Street View. Последното може да подпомогне идентификацията на различни събития – точно къде са се случили. Тази геолокация се използва доста от OSINT-овете, които следят военните действия в Украйна.

Има уловки естествено. Качеството на сателитните изображения в Google Maps варира драстично. Доста от по-слабо населените региони имат много ниска резолюция, докато при други кадри можете да разпознаете дребни детайли като пощенски кутии и предмети с размерите на голям куфар например. Street View например присъства масирано в повечето европейски държави и САЩ, но в Русия има само панорамни кадри например. То покрива също така и само публично и сравнително лесно достъпни локации.

Последният елемент е актуалността на снимките – било то от място или от спътник. В България например, имаме Street View кадри, които варират от 2012 г. до 2022 г. Колко са актуални зависи за колко време са били колите на Google в страната и дали са обходили всички маршрути. Отново, важи правилото: колкото по-населени и централни места са – толкова по-нови са кадрите. Същото е и за сателитните снимки. Тези над София са поне с година и половина-две назад. Това може да се определи, като хотел „Милениум“ до НДК (вторият висок небостъргач) е все още във финалните етапи на строителство.

Над руските бази

Тези правила важат с пълна сила за руските военни обекти. Google никога не ги е замъглявала, дори най-секретните бази. Качеството на кадрите варира драстично. Инсталациите в близост до големи населени места са с почти кристален образ. На тях можем да видим изтребители, кораби, включително и ремонтните дейности по самолетоносача „Адмирал Кузнецов“. Големите морски бази, като тези в Мурманск, Североморск, Севастопол, Владивосток и на полуостро Камчатка са перфектно видими.

По-забутани военни бази в необятния Далечен Изток или по-малки формирования ще са с доста лошо качество на изображенията. Street View липсва до голяма степен и може да се намерят само панорамни кадри в по-популярни региони.

Важен момент е, че повечето сателитни снимки са сравнително стари – от поне година и повече. Така например, потопеният по време на конфликта в Украйна ракетен крайцер „Москва“ в Google Maps се намира непокътнат и закотвен на пристана в черноморската база в Севастопол. Същото важи и за един от другите два кораба от този клас „Слава“). „Маршал Устинов“ е на котва редом до най-големия ракетен крайцер в света „Петър Велики“ (клас „Киров“) в Североморск. Той заедно с третия от клас „Слава“ в момента са развърнати в Средиземно море.

Същото важи и за останалите бази на руските въоръжени сили. Сателитните изображения са доста отпреди конфликта и няма да свършат голяма работа на по запалените в OSINT занаята.

Практиката е идентична и с американските съоръжения. Лесно може да видим редица големи бази, като авиационният комплекс в Нелис, военноморската в Норфолк с линията от самолетоносачи. Дори и секретната Зона 51, макар и в по-ниска резолюция, дали защото е по-секретно поделение или защото е по средата на пустинята в Невада.

Кога се замъгляват военните обекти

Има редица военни обекти, които са явно замъглени. Някои до толкова, че не можете да разберете какво точно представляват. Сред тях са редица инсталации в Гърция и Белгия. Причината те да бъдат замъглени е тривиална – самите правителства са помолили Google да направи това. Тоест, всяка държава, която поиска може да замъгли определени обекти, които смятат, че са обект на тяхната национална сигурност.

Дали Google ще се съобрази това вече е друг въпрос. Предвид обстановката в момента с Русия и факта, че доста от услугите на технологичния гигант не са налични в страната, подобна молба на Москва надали ще бъде разгледана сериозно.

Има един любопитен пример с Тайван. Страната започва да протестира пред Google, заради това, че Maps е разкрил уж секретно поделение за противовъздушна отбрана. То се намира в източната част на столицата Тайпе и очевидно е въоръжено с най-модерните зенитни системи с голям радиус на действие MIM-104 Patriot PAC3. Google първоначално замъгли базата, но при последното ни посещение, е ясно видима батерията с установките.

The post Руските секретни военни обекти и Google Maps appeared first on TechTrends България.

Бушуващата в момента война в Украйна ни връща с пълна сила в тези времена и практики. САЩ и техните съюзници се опитват да изолират по всякакъв начин Русия, от икономически, през транспортен и технологичен, до информационен. Москва реагира по сходен начин на тези мерки, като един от начините е да се опита да изгради самодостатъчна икономика.

Блокирането на редица руски сайтове под претекст за „борба с дезинформацията“ беше посрещнато от Кремъл със същото действие на западни медии и платформи, под идентичен претекст. Редица технологични и онлайн платформи обявиха, че напускат най-голямата по територия в света страна. Развитието на ситуацията е до такава степен, че Русия върви към затварянето на интернет в границите на страната, по подобие на този в Китай.

Любопитното е, че управляващите в Москва разработват това от няколко години. Последствията може да са обаче доста по-големи в световен мащаб. Причината е, че тези действия може да засилят процесите по „балканзиация“ на глобалната мрежа. Процеси, за които може да прочетете в анализа на TechTrends.

Руският интернет

Кремъл работи по изграждането на вътрешен интернет от години. През 2015 г. е приета нова стратегия за национална сигурност, като в нея е записано, че Русия трябва да осигури местни заместители на основния хардуер, който се използва в страната. Това засяга значително и интернет доставчиците, опорната мрежа и много други IT системи.

През 2019 г. руският президент Владимир Путин обяви закон, с който се дава възможност на местните регулатори по-лесно да филтрират онлайн съдържание, както и се изгражда се местна система за домейни (DNS). Комбинацията между този закон и стратегията от 2015 г. предполага и добавянето на различно специализирано оборудване на интернет доставчиците.

Целта е да се изгради вътрешна инфраструктура от сървъри и взаимосвързаност, която да осигури връзка при изключване на страната от глобалната мрежа. Проектът получава името RuNet (съкратено от Russian Net или „руска мрежа“) и са планирани инвестиции за 320 млн. долара. Основна част от тях са вложени в изграждането на нови центрове за данни. Огромният проблем за руснаците преди 2019 г. е, че повечето информация на местния интернет се съхранява на сървъри зад граница. Така, Москва регламентира данните генерирани на нейна територия, да се съхраняват също в рамките на страната. Практика, която все повече държави започват да прилагат, включително и Европейския съюз.

Подобни планове за самодостатъчност вече се форсират и в други елементи от руската дигитална икономика. Санкциите над Кремъл може да превърнат страната в истински рай за пиратско съдържание и за изграждането на паралелна онлайн екосистема.

Противоречивите резултати

В рамките само на една година – от началото до края на 2019 г. Русия твърди, че е завършила работата по основната част от RuNet. На 24 декември тогава, Кремъл твърди, че е осъществил успешен тест за изолиране на страната от глобалната мрежа, но е продължила да предоставя онлайн услуги на потребителите.

Резултатите са оспорвани от някои западни експерти, но като цяло, няма достатъчно информация за мащабите и ефективността на RuNet. Има частични изводи, като например през март 2021 г., руският телеком регулатор Роскомнадзор започна да забавя трафика към Twitter. До голяма степен действията на държавата дадоха успех – достъпът до социалната мрежа беше или блокиран или значително забавен.

Проблемът се оказа, че филтрацията беше по-силна от необходимата. Основният проблем тогава се е появил от съкратените линкове, които ползва Twitter – t.co. Руските власти ги блокират всички, което засяга и сайтове като Reddit.com и др. След избухването на военните действия в Украйна, Москва прави нов опит за блокиране на социалната мрежа, който е значително по-успешен. Което дава сигнали, че RuNet може би е готов да бъде пуснат в по-голям мащаб и за по-дълъг период от време. Все още експертите са скептични от 100% изключване на Русия от глобалната мрежа, но страната е на път да го стори. Войната в Украйна и последващите санкции ще ускорят тези процеси.

„Балканизация“ или нова „Желязна завеса“

Последиците от изключването на руския интернет от глобалната мрежа имат потенциала да се развият в една от двете възможни посоки. Първата вече сме я описвали – това е „балканизацията“ на потока от данни по света. При него, информацията вече няма да се движи свободно и определението глобална мрежа ще загуби своя смисъл.

В този сценарий, данните генерирани в някой регион ще остават затворени в неговите рамки. Такива вече се обособяват, като Китай, Иран и Северна Корея го прилагат ефективно, Европейския съюз също се опитва да го наложи. Русия се присъединява към този клуб и най-вероятно ще бъде последвана от Индия и може би Бразилия. Обменът между отделните региони ще става все по-труден и най-вероятно – политически регулиран.

Вторият вариант е спускане на нова Желязна завеса, която ще обхване глобалната мрежа. Отново ще имаме разделение на потока на информация, но с една подробност, че при този вариант ще се формират два лагера. Единият ще е на Запада, в който се включват САЩ и ЕС, а в другия Русия и нейните съюзници и потенциално Китай.

За първата част вече имаме сигнали, че Брюксел и Вашингтон са достигнали до предварително споразумение, в което да се обменят данните от двете страни на Атлантическия океан. Така, американските технологични гиганти ще получат „вратичка“ в новите регулации на Стария континент. В зависимост от ситуацията, може да се очаква отваряне между RuNet и китайския. Пекин изгради подобна затворена мрежа още преди години, като информацията в страната се филтрира изключително силно.

Във всички случаи бъдещето на глобалната мрежа зависи по същия начин като външнополитическите отношения – в рамките на триъгълника САЩ-Китай-Русия. Шансовете за деескалация между Запада и Кремъл изглеждат все по-малки, поне в близко бъдеще, с което появата на нова самостоятелна и по-изолирана онлайн мрежа е неизбежен момент.

The post RuNet – новата интернет желязна завеса appeared first on TechTrends България.

Натрупаното през вековете напрежение на Балканите избухва по наистина жесток и скоростен начин, който създава и други прякори на региона. „Буре с барут“ е друго популярно наименование, което продължава да напомня за избухливия характер на нашия регион.

В края на 2020 г. ставаме свидетели не на местна, но на потенциална „балканизация“ – тази на технологиите и интернет. Процесите са задействани, първите крачки са направени, въпросът е дали ще се извърви пътя докрай или това фрагментиране ще остане само частично. Глобалната мрежа вече не е запазена марка само за САЩ, но нейното трансформиране от световна, може да стане в регионална.

Регулаторите по света вече открито говорят за регионален интернет и облачни платформи. Започна битка за съхранението на личните данни, а за малко да има разкъсване дори на технологичните стандарти. Част от тези процеси в някои държави са започнати преди години и приключени, но обхващането им на по-голямата част от Земното кълбо е тенденция, която ще има послествия за всички.

Apple в плен на дракона

Последният пример е с Apple, за която се разбра, че е изградила два центъра за данни в Китай, които да обслужват изцяло местни потребители. Това е едно от условията на компанията да може да оперира в най-големята по население в света страна. Този компромис ѝ коства всички защити на личните данни, както се разбира от пространна статия на New York Times от 17 май.

Основната цел на това упражнение е информацията, която китайските потребители ще генерират да не напуска страната. Рестрикциите на Пекин обаче не спират дотук. Те настояват за стриктен контрол и достъп до данните. Това включва премахването на пълното кодиране на информацията, за да може властите лесно да я разчетат. Първоначалното споразумение между китайското правителство и Apple е било друго – но осем месеца след това, компанията е предала ключовете за дешифриране.

По-ключово е друго драконово изискване – сървърите да се оперират от китайска държавна компания. В случая, това е Guizhou-Cloud Big Data (GCBD). Експертите на Apple упражняват само дистанционен мониторинг от САЩ, а на място са служителите на GCBD. Ако има молба от властите за предаване на информация за някой китайски потребител, те се обръщат към местната компания, а не към щатския гигант.

В поведението на Пекин няма нищо странно или изненадващо. Китай от години се слави, че е издигнала „онлайн стена“, като контролира до голяма част интернет трафика в страната. Повечето големи имена от бранша са забранени да оперират на нейна територия, защото не искат да отговорят на изискванията на властите. Такива са Google, Facebook, Discord и много други. Неслучайно, техните местни алтернативи са толкова популярни в страната.

Облачни региони

Китай не е единствена в това дигитално затваряне. Това е първият компонент на „балканизацията“ на технологиите, като все повече ставаме свидетели на регионализирането на интернета и потока на данни. Още по-краен пример за това е Северна Корея, в която глобалната мрежа е само локална, като целият трафик и съдържание е строго контролирано.

Русия налага подобни правила като Китай. Двете държави изградиха паралелна инфраструктура по начин, че да могат „да изключват“ трафика потребителите да продължат да получават базова свързаност и достъп до основните услуги. Всичко трябва да се базира на местни сървъри.

Точно затова, ключов фактор за постигането на подобна независимост е съхранението на генерираните данни в регионални центрове. Apple в Китай прави точно това, Русия има подобно изискване, а след регулациите на Европейския съюз (ЕС) от последните години в лицето на легендарната директива GDPR ефективно прави същото.

Има една съществена разлика в подхода между Русия и Китай спрямо този на ЕС. Това е, че Брюксел се опитва да предпази данните на своите граждани, като изисква те да се съхраняват на територията на Съюза. Регулаторите на Стария континент слагат стриктни правила за сигурността и обработването им. Русия и Китай го правят повече с цел да могат властите по-лесно да имат достъп до тях.

Във всички случаи, ако някоя компания иска да доставя наистина глобални интернет услуги, тя трябва да има има сървъри в десетина ключови региона. Вече не работи концепцията, че онлайн бизнес може да се базира само в една държава и да обслужва целия свят. Освен от чисто технически причини, по-близките сървъри, водят до по-високо качество, вече имаме и стриктно регулаторни такива.

По-бързи услуги

Регионализирането на интернет услугите и сървърите има своите предимства и недостатъци. Google успя да се наложи като изключително надеждна облачна платформа с разполагането на стратегически сървъри по целия свят. За много хора, отварянето на търсачката е най-лесния начин да проверят в какво състояние им е връзката.

Изграждането на още по-комплексни облачни платформи, като стрийминг услуги, облачен гейминг и др. превръща използването на регионализирани центрове за данни в ключов компонент. Още по-голямо значение придобиват подобни системи, когато заговорим за концепции, които искат минимално забавяне – като например автономни автомобили. Те отиват по-надалеч, като вкарват в уравнението и периферните изчисления (edge), които допълват изградените регионални центрове за данни. Затова Microsoft, Amazon и Facebook се опитват да навлязат в тези сфери по един или друг начин.

Цената на дигиталната суверенност

Недостатъците са няколко. Примерите на Китай и Русия ги очертават ясно. Първият е, че тази регионализация и изграждане на национален интернет позволява на властите да имат лесен достъп до информацията, която се обменя в дадена страна. Това повдига редица морални въпроси.

Вторият и по-голям проблем е, че в един момент глобалната мрежа може да се превърне в регионална. Тоест, вместо всички да имат достъп до всичко, връзката и информацията да бъде разпределена в отделни „балони“.

Северна Корея е най-яркия пример в тази насока, въпреки, че трудно може да се каже, че страната е включена реално към интернет. Освен определени бройки компютри, които са на висшите партийни членове или на специализирани подразделения. Китай е по-умерен пример, но и неговата „велика интернет стена“ става все по-висока. Местните потребители са силно ограничени до локално съдържание и услуги, като международното такова е силно филтрирано.

Създаването на балони в САЩ и ЕС засега е малко вероятно, поне не и на толкова плътни. Брюксел засилва своите технологични регулации, особено в сферата на облачните и интернет платформи. Вдигането на мерника на онлайн гигантите, като Google, Apple, Amazon и Facebook, може да ги накара да променят типа съдържание, което предлагат на европейските си потребители или дори да напуснат региона. Някои щатски новинарски сайтове директно режат по геолокация читатели от Стария континент, защото не им се занимава с регулациите по GDPR, например.

Процесите по „балканизация“ на интернет вече са задвижени, въпросът е дали ще бъдат докарани до крайност. Ако това се случи то тогава интернетът ще трябва да се преименува на интранет (вътрешна мрежа – бел. ред.).

The post „Балканизацията“ на глобалната мрежа appeared first on TechTrends България.

България също така става част от мащабната инициатива на Facebook за справяне с фалшивите новини. Социалната мрежа години наред е критикувана, че подпомага разпространението на невярна информация. Това бяха и основните опасения при разследването на Конгреса на САЩ за потенциална външна намеса в изборите за президент в страната през 2016 г.

Оттогава досега, Facebook инвестира милиони долари за модерация на съдържанието в социалната мрежа. Част от нея е платформата за проверка на информацията. Точно в нея България и Унгария се присъединяват от днес.

Действие в три стъпки

Стратегията на компанията е организирана в три стъпки. Първата е да премахне доказано фалшивите новини и опасната информация. За такива се смятат публикации, които могат да доведат до негативни последици в реалния свят. Например, насилие, конспиративни мрежи, реч на омразата, откровени манипулации и пропаганда и др.

Втората стъпка е в да се ограничи разпространението на подвеждаща информация. Това е по-малкото провинение, според социалната мрежа, като включва публикации с оспорени факти или доказани такива като неверни. Facebook ще ограничи тяхната видимост, органичен и платен обхват.

Третият елемент в борбата с фалшивите новини на Facebook е информираността на потребителите. Тук, социалната мрежа разполага с различни инструменти затова. Тя предлага бутони за допълнителен контекст на дадена публикация или нейния автор. Отделно, постовете може да се маркират като фалшиви новини и да показват предупреждения за абонатите, които искат да споделят такива.

Независимата платформа

Първоначално Facebook модерираше самостоятелно съдържанието на своята мрежа. Това се оказа изключително трудоемка и скъпа операция, затова компанията смени подхода. Тя в момента е прехвърлила голяма част от проверката на информацията на външни подизпълнители. Facebook има сключени над 80 партньорства с различни, независими, според нея, организации.

Тази мрежа от одитори, в момента проверява съдържанието на 60 езика, като най-голяма е тази в Европа. На Стария континент в платформата са включени над 30 държави, като от днес към тях се включват България и Унгария.

Организациите, с които Facebook има партньорства са членки на Международната мрежа за проверка на факти (ICFN), като е изискване, за да могат да правят това да получават съответните сертификати. В списъка има редица институции създадени и специализирани изцяло в тази сфера, но в него фигурират и доста медии.

Сред по-големите имена са агенциите AFP, AP, Reuters, големи медийни групи като USA Today. Конкретно за България ще отговаря френската AFP. Ресурсите на агенцията няма да са големи за страната ни, като един човек на място ще работи по проекта, като ще му помагат още около 100 служителя от международния офис.

Механизъм за проверка

Начините за проверка са два и те са запазени от времето, в което Facebook го правеше самостоятелно. Първият е чрез сигнали от потребители, като всеки може да докладва пост в социалната мрежа за нередност. Тук работата на проверяващите са да изследват в различните случаи какви последващи действия са необходими.

Вторият е когато самите модератори открият потенциално вредно или невярно съдържание във Facebook. Това става най-вече със следене на най-популярните теми и постове в мрежата в България. Особено внимание ще привличат публикации, които стават viral или за много кратко време се споделят и обсъждат от потребителите.

Политически имунитет

В рамките на предстоящата предизборна кампания, от Facebook подчертават пред Vesti.bg, че изказванията на политиците в България няма да подлежи на проверка. Все пак, от компанията допълват, че те няма да са освободени напълно от отговорност за спазването на останалите правила в социалната мрежа. Което означава, че могат да бъдат блокирани временно ако разпространяват реч на омразата, призовават към насилие и др. Любопитна е мярката, че политиците няма да могат да споделят публикации, които вече са маркирани като подвеждащи.

Политическият ъгъл се превърна в крайъгълен камък на стратегията на Facebook, особено след президентските избори в САЩ през ноември миналата година. Платформата, заедно с Twitter блокираха дългосрочно тогава все още действащия щатски президент Доналд Тръмп. Той продължава да няма достъп до профилите си, въпреки, че вече предаде поста на Джо Байдън.

Дискусията как да се подхожда с политическото съдържание в социалните мрежи ще продължи и през следващите месеци.

The post Facebook включи България в борбата с фалшивите новини appeared first on TechTrends България.

Новината беше съобщена от Wall Street Journal (WSJ). Социалната мрежа не е коментирала официално темата, единствено потвърди, че подготвя подобна секция към края на годината.

Ако това се окаже вярно, то Facebook е готова да плати милиони долари към медиите и да обърне значително политиката си към този сектор. Но ако кръгът на включените издатели е много малък без опция за включване на по-дребните и независими сайтове, това може да положи основите за потенциална цензура в социалната мрежа.

Информацията на WSJ беше публикувана в четвъртък късно вечерта, а малко повече от денонощие по-късно се появи друга такава, че Белия дом подготвя промени в регулирането на съдържанието в социалните мрежи. На пръв поглед двете новини изглеждат несвързани помежду си, но при определено стечение на обстоятелствата могат да пренаредят напълно медийни сектор в онлайн пространството.

Част от новата стратегия

Концепцията за отделяне на медиите в различна секция на Facebook, беше загатната доста индиректно от Марк Зукърбърг в началото на 2019 г., когато той обяви новата стратегия на компанията. През последните две години, социалната мрежа промени значително алгоритмите си за показване на новинарско съдържание в потребителския поток. То беше значително ограничено и накара издателите да плащат, за да могат да достигат до по-широка аудитория. Т.нар. органичен достъп беше сведен до минимум.

В същия момент, Facebook и Google прибират огромен дял от приходите в онлайн реклама. По различни оценки в САЩ те са кумулативно около 60%, като за България такъв дял дава и Българската асоциация на рекламните агенции (БАКА). Което пресуши постъпленията на редица медии по света.

Сега Facebook е готова да плаща милиони долари на големите издатели, за да включва тяхно съдържание в отделна секция. Информацията на WSJ е много непълна и предизвиква повече въпроси, отколкото дава отговори.

Многобройните неизвестни

Не се уточнява трите милиона долара, които е готова да плати Facebook, дали са за една година, за дългосрочен период и дори дали са за една медия. По подразбиране може да се заключи, че става дума за една медия, потенциално за тригодишен договор. Но това остава хипотеза.

По същият начин може да се предположи, че потребителите ще могат да го достигат до платени материали, безплатно през линковете на социалната мрежа. Отново, хипотетично, Facebook ще се цели в тази секция да включи само издатели, които предлагат основно платено онлайн съдържание. В списъка на WSJ с медиите с които Facebook преговоря са включени ABC News, Washington Post и Bloomberg, като последните две са или изцяло на е-абонамент или имат затворена за абонати секция.

Не се знае и каква ще е политиката на социалната мрежа по отношение на локалните медии (например български). Оскъдната информация не дава конкретен отговор на тези предположения.

Facebook има дългогодишна история с неуспешни опити да интегрира нови услуги свързани около медиите. Facebook Articles например даваше възможността на потребителите да четат директно в социалната мрежа статиите на различни сайтове. Тази възможност всъщност само прехвърли трафика от медийните страници към Facebook и беше изоставена от издателите, а впоследствие и от технологичната компания. Facebook Articles просъществува малко повече от година, преди тихомълком да бъде изоставена.

Данък медии

Apple представи собствена платена медийна платформа, в която потребителите плащат единен абонамент и получават достъп до десетки платени вестници и списания в САЩ. Издателите получават дялове от тези приходи, който се изчислява на базата на генерирания трафик от тяхното съдържание в приложението.

Големите медии първоначално харесаха идеята, но впоследствие започнаха да се оплакват от нищожни постъпления, които Apple им дава. Опасенията за потенциална канибализация на собствените им абонати също започва да предизвиква известно недоволство.

Facebook предприема по-различен подход. Реално, социалната мрежа е готова да плати „данък медии“, като предлага директни и фиксирани плащания на издателите, независимо от трафика, който потребителите ще генерират. Facebook им дава избор и каква част от информацията ще може да се показва в отделната секция – дали ще е само снимка, заглавие и подзаглавие, дали ще има няколко изречение описание и др.

По-силен контрол над социалните мрежи

В рамките на едно денонощие, неофициалната информация за намеренията на Facebook беше допълнена и от подготовката на Белия дом да промени регулацията на онлайн съдържанието, което се споделя в социалните мрежи. Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп подготвя изменение на закона, който в момента предпазва подобни платформи в решението им да премахват споделени от техни потребители материали.

Според CNN, които са получили резюме на подготвения документ, се подготвят поправки в Секция 230 на Закона за комуникационното благоприличие, който е част от цялостния Телекомуникационен закон на САЩ. В нея, интернет компаниите не носят никаква отговорност за по-голямата част от съдържанието, което потребителите им качват на техните платформи. Освен това, онлайн гигантите получават допълнителен съдебен имунитет ако проявят „добра воля“ и свалят противоречиво съдържание.

Измененията подготвени от Белия дом целят да се конкретизира и потенциално ограничи тълкуването на „добра воля“. Това ще стане като се направи оценка кои сайтове свалят съдържание, без да уведомят потребителите, които са го качили. Потенциалната промяна няма да засегне само Facebook, Google или Instagram, тъй като предвижда разглеждането на всички платформи, чиито месечни потребители съставляват една осма от населението на САЩ (или около 40 млн. американци).

Полиция на свободата на словото

Подходът е диаметрално противоположен на този, който Европейския съюз възприема и според който платформите носят пълна отговорност за качваното на техните платформи съдържание. Въпреки това, потенциалните промени могат да се използват за натиск на социалните мрежи, като се съставят „бели“ и „черни“ списъци.

Потенциалните промени на Белия дом са все още в много ранен стадий на разработка и могат да бъдат изменени във времето. Предстоят и срещи между представители на президента на САЩ Доналд Тръмп и технологичния сектор.

Потенциалните изменения в политиката бяха определени от „полиция на свободата на словото“ от сенатора от демократичната партия Рон Уайдън, който е авторът на оригиналния текст на Секция 230.

„Тяхното предложение в момента не представлява нищо друго освен полиция на свободата на словото“, коментира сенатор Уайдън пред CNN.

The post Facebook подготвя медийна услуга в социалната мрежа appeared first on TechTrends България.

Слабата държавна съпротива

В края на март, Европейският парламент (ЕП) прие редактирана версия на новата директива. Спорните и противоречиви текстове в Член 11 и Член 13 бяха редактирани и изместени като номера 15 и 17 съответно. Съветът на Европейския съюз днес го одобри с 19 гласа „За“, само шест „Против“ и три „Въздържали се“. Вотът е проведен по време на срещата на министрите на земеделието на отделните държави-членки. Основната пречка в тази институция е, че решенията трябва да се приемат не само с просто мнозинство (55%+), но представителите на страните трябва да представляват повече от 65% от населението на ЕС. По този показател, Съветът на Европейския съюз постига консенсус от 71.26% „За“.

Министрите, които гласуваха против директивата са от Люксембург, Полша, Финландия, Швеция, Италия и Холандия, докато тези от Белгия, Естония и Словения се въздържат. Въпреки, че евродепутатите на Германия бяха на кантар при гласуването в ЕП, то техния държавен представител застана зад директивата. Което показва, че най-вероятно между Берлин и Париж е имало споразумение за текста. България, както на държавно ниво, така и на ниво евродепутати, запазва традицията да гласува в полза на директивата, както прави от самото начало.

Полша се изказва остро против решението на Съвета на Европейския съюз от днес.

„Член 17 създава много опасен механизъм, който може да положи основите на цензуриране на глобалната мрежа в бъдеще“, коментира полският министър на земеделието Ян Кшищоф Ардановски, цитиран от Euractiv. „Тази директива не подкрепя развитието на единния цифров пазар, а е стъпка назад“.

Румънският министър на културата и националната идентичност Валер Даниел Бреаз приветства решението на Съвета на Европейския съюз. Северната ни съседка в момента е председател на ЕС и срещите на министрите в момента се провеждат в Букурещ.

„Радвам се, че постигнахме балансиран текст, в който създаваме множество възможности за креативните сектори на Европа“, коментира Бреаз в прессъобщението на Съвета на Европейския съюз.

Новите-стари проблемни текстове

Противоречивите Член 11 и 13 продължават да присъстват в окончателния вариант на директивата. Сега те са под номера 15 и 17 съответно, но по самите тях има и множества корекции.

Старият Член 11 става 15

Член 11 предвиждаше т.нар. „данък върху линковете“ или превръща всички елементи на даден онлайн материал в обект на авторско право. Което означава, че за да се ползват цитати, снимки и дори линка към дадена статия трябва да се изиска изрично разрешение и потенциално плащане на лиценз за използване от съответния сайт или издател. Това щеше буквално да счупи глобалната мрежа, защото тя е основана на използването на линкове между сайтовете. Без тях се прекъсва тази фундаментална връзка и ще направи разработването на научни трудове и съществуването на сайтове като Wikipedia невъзможни.

Създаването на кратки „предварителни изгледи“ на дадена статия, което е в основната на различни услуги като новинарски агрегатори (Google News например) също ще изисква подобно плащане на лицензни такси от страна на компаниите към сайтовете.

В редактираната и окончателно приета версия на директивата, този текст е вече под Член 15.

Базовата идея на текста е запазена, но са вкарани няколко изключения и уточнения. Линковете на пръв поглед са извадени от обхвата на директивата. Когато се ползват с цел свързване към тях може да се върже първия подпараграф на дадена публикация. Това няма да важи за други извадки от материала. Авторските права върху даден онлайн материал важат в рамките на две години след публикуване на статията в интернет.

Остават доста въпросителни, като например – дали при линкване може да се ползва заглавието на статията, дали линкът важи изрично с интегриране на първия подпараграф или не, както и много други. Притеснителна е как точно може да се тълкува невъзможността да използваме „отделни думи или кратки извадки от текста“, без да плащаме лицензионни такси.

И фаталният Член 13 се превръща в Член 17

Старият Член 13 също остава с някои корекции. Той предвиждаше прехвърлянето на отговорността за спазване на авторските права от крайните потребители към собствениците на онлайн платформи. На пръв поглед, невинна и дори формална промяна. Но тя е фундаментална откъм крайния резултат. Освен това Член 13 включваше интеграцията на автоматизирани филтри, които да трият всяко едно съдържание, което нарушава авторските права в дадена платформа.

Така всички от Facebook и YouTube до малки платформи ще трябва да сложат подобни системи. Което може да доведе до масова филтрация и цензура в интернет. Някои дори обявиха, че ще доведе до край на редица YouTube канали и сайтове, в които т.нар. “meme”-та (осмиващи материали) се разпространяват.

Сега този текст е преименуван на Член 17. Прехвърлянето на отговорността продължава да присъства, като платформите са задължени да се договорят с различните правоносители, за да могат да ползват тяхното съдържание.

Текстът за филтрите е перифразиран, като се описва, че интегрирането му не трябва да доведе до създаване на система за „масов мониторинг“. За сметка на това се казва директно, че компаниите трябва да „могат да реагират веднага при установяване на нарушение на авторските права“. Любопитна е частта, в която се задължава платформите да предоставят информация на правоносителите за това как „работят техните практики“ за спазване на директивата.

В редактираната версия, Член 17 добавя и специални изключения, като под ударите на авторското право не попадат материали, които се използват за цитиране, критика, ревю, карикатура, пародия или стилизация. Извън обхвата на директивата също попадат онлайн платформи, които генерират под 10 млн. евро годишни приходи и разполага с под пет милиона абоната.

Остават въпросите как точно отделните платформи ще се справят с промените и как ще следят за спазване на авторските права. Големите въпросителни стоят и пред стриймърските сайтове, като Twitch и други. Директивата в това направление е доста обща, като може да се създадат редица прецеденти, които в крайна сметка да наложат или интегрирането на филтри или масовото ѝ неспазване.

The post Европа окончателно прие противоречивата директива за авторското право appeared first on TechTrends България.