Средствата ще бъдат използвани за продължаване на разширяване на дейността на българо-литовската компания, както и за навлизането на нови пазари в рамките на Европа. През 2020 г. тя навлезе в Букурещ, Румъния, а през 2021 г. разшири дейността си в България, като услугата стана налична и в Пловдив. Към края на 2021 г., Spark разполага с около 1 500 електромобила и оперира в общо четири големи градове в три европейски държави. Потребителите на услугата са общо около 250 хиляди.

Параметрите на финансирането

Spark опира до люксембургския фонд за алтернативни инвестиции GEM Global Yield, който ще осигури допълнително финансиране срещу дялово участие. Той трябва да предостави до 30 млн. евро допълнителен капитал на компанията. Spark от своя страна ще може да избира времето и размера (с определени условия) на различните траншове, при които ще получава парите.

Тоест, те няма да бъдат изплатени накуп, както и може да не достигнат 30 млн. евро. Интересното е, че няма ограничения за минимален размер на инвестицията – с което Spark има избор и да не прибегне до тези средства. Това обаче надали ще се случи, предвид желанието на компанията да се разраства.

В замяна на допълнителния капитал, GEM Global Yield ще получи варианти, които им дават право в рамките на три години да закупи акции в размер до 4% от капитала на Spark. Фондът ще може да се възползва от това, след като компанията излезе на фондовите пазари, а цената, на които ще получи своите дялове, ще бъде тази обявена при самото IPO.

Странната сделка

От съобщението на Spark се разбира, че GEM Global Yield ще трябва да заплати допълнително за прехвърлянето на издадените „варианти“ в реални акции. С което ако бъде упражнен напълно договора за финансиране, българо-литовската компания ще получи 30 млн. евро, както и стойността на 4% от акциите, които фонда ще закупи след листването ѝ на борсата. Не се споменава за допълнителни предимства, които GEM Global Yield ще получи срещу финансовия ресурс, който ще предостави.

Това означава, че фондът реално само си „запазва“ правото да купи до 4% от акциите на Spark при цена определена на IPO-то. Срещу което плаща 30 млн. евро. Сделката, поне с тези параметри изглежда малко странна.

Скоро на борсата

От друга страна, Spark има амбициозни планове и в момента трескаво се подготвя да излезе на международните финансови пазари. Според главният изпълнителен директор и председател на борда на директорите на компанията Нериус Дагилис това ще бъде „голяма европейска борса“.

„Сделката с GEM ни помага да осигурим финансиране, с което да продължим да удвояваме растежа и автопарка си всяка година, както и да навлизаме на нови пазари“, коментира Дагилис. „Осигуреният капитал при листване на голяма европейска борса ни позиционира много добре в момент, когато предстои сериозно развитие на компанията“, допълни той.

От Spark добавят, че при успешна реализация на IPO-то, средствата ще бъдат използвани за навлизане на нови пазари в Европейския съюз. Така и за увеличаване на клиентската база и автопарка, както и за развитието на софтуерната платформа на компанията. За момента няма яснота, кога ще бъде осъществен този борсов дебют, нито къде, както и няма индикации за прогнозните цени за акция. Предвид нетрадиционната сделка с GEM Global Yield последното не може да се определи на база параметрите на споразумението.

The post Spark набира нов капитал и планира листване на европейска борса appeared first on TechTrends България.

Регулаторите по света заеха различни позиции относно криптовалутите. Китай напълно забрани тяхното разпространение, като през последните дни дори хвана организирано „копаене“, което използва огромни количества електричество нерегламентирано. САЩ от своя страна са на път да узаконят използването на биткойн като спекулативен инструмент. Финансовият регулатор Securities and Exchange Commission (SEC) е на път да даде светлина на първия фонд за обмяна на фючърси в най-популярната криптовалута.

По този начин, САЩ ще легитимират не само по-широката търговия с биткойн, но и ще затвърдят неговия спекулативен статус. Фючърсите дълги години държаха титлата за любим финансов инструмент на големите фондови спекуланти. Впоследствие бяха изместени от дериватите, които изпаднаха на заден план след финансовата криза от 2008 г.

Случаят с крипто ETF

Всички опити досега да се създаде фонд за търговия на фючърси (ETF) с биткойни не бяха одобрени от SEC в САЩ. По информация на Bloomberg, финансовият регулатор този път ще уважи заявлението на институцията ProShares and Invesco за изграждането на такъв. Причината е, че сделките в новия ETF ще бъдат изпълнени по модела на корпоративните фондове, а не на тези за фючърсна търговия. Така, се създават условия за по-добро предпазване на инвеститорите от измама.

Ключовата разлика в случая е, че корпоративните фондове имат по-строги изисквания за изпълнение на сделките. Могат да се глобяват недобронамерени инвеститори или да се забранява на такива да търгуват, ако имат дълга история от провинения. Засега няма официално потвърждение от SEC или от ProShares and Invesco, но ако бъде обявен за одобрен първият биткойн ETF – то той ще промени напълно търговията с популярната криптовалута.

С добро и лошо за фючърсите

Фючърсите са класически финансов инструмент, в който инвеститорите сключват сделки за доставката на определен продукт с бъдеща дата. Създадени са на базата на стоковата търговия – когато физическата доставка отнема седмици и дори месеци. Те все още са гръбнакът на търговията със суровини, като суров петрол, например.

Използването на фючърсите за сделки с продукти или активи, които могат да се изпълнят моментално, но датата на трансакцията се отлага във времето може да имат силно спекулативен и рисков характер. Особено, за нестабилни ценово активи, като криптовалутите.

Например, се сключва фючърсна сделка на 14 април на цена за биткойн от 60 хил. долара, като тя ще се изпълни реално на 19 юли. Ако тази трансакция се беше случила при тези дати през 2021 г., инвеститорът, когато получи криптовалутите щеше да е загубил близо 30 хил. долара за всяка една виртуална монета. Обратното, ако фючърсната сделка е сключена на 19 юли тази година, но с доставка 15 октомври, печалбата ще е над 24 хил. долара.

Подобен тип сделки са любими за големите инвеститори, което ще увеличи значително обема търговия на критповалутата и съответно ще повиши още повече нестабилността на цената ѝ. Предвид, че биткойнът има достатъчно плаващ и трудно предвидим вектор на стойността му, съдбата му ще попадне почти изцяло в ръцете на големите инвеститори. Само за справка, през последните три години, цената му спада със 75%, после се качва с 90% и 305%.

Скептицизмът на SEC

Финансовият регулатор на САЩ е известен със своя скептицизъм към търговията с криптовалути. От SEC нееднократно са предупреждавали, че този пазар е пълен с опасности за инвеститорите, че е нестабилен и лесен за манипулиране. По-лошото е, че федералната институция няма много инструменти, за да може да се намеси – тъй като до голяма степен търговията с криптовалути е нерегулиран сектор.

Може би това е една от причините SEC да позволи създаването на фючърсен фонд – за да може да упражнява някакъв контрол или поне надзор. През годините, финансовият регулатор е поставял под съмнение, дали такива институции ще разполагат с достатъчно информация, за да могат да предвиждат адекватно движението на цената на биткойна. Същото важи и за опасността от хакерски атаки.

Политиката на SEC към криптовалутите се очаква да се промени, заради назначаването на Гари Гензлър за неин председател. Той се интересува силно от тези сравнително нови дигитални активи. Също така, малко след встъпването му в длъжност, той обяви, че света на криптовалутите е „Дивия запад“, което подсказва потенциалните амбиции за налагането на по-строги правила.

The post САЩ планират легитимирането на биткойн като спекулативен актив appeared first on TechTrends България.

Ключов момент за компанията водещият инвеститор при последния кръг. Това е американският фонд QED Investors, като към тях се присъединяват и предходния водещ такъв – Earlybird. Привличането на инвеститорски интерес от САЩ е сравнително рядко явление за българската стартъп екосистема. Щатските фондове доста подбират своите международни вложения.

Новият инвеститор и промените

QED Investors имат доста успешна история, като в момента имат дялове в 69 компании от целия свят, като не броим тези в Payhawk. През годините, фондът е инвестирал в 18 дружества, които се превръщат в еднорози – тоест са надминали пазарна капитализация от 1 млрд. долара. Сред основателите му е Найджъл Морис – британски банкер, съосновател на Capital One, който е сред водещите картови компании в САЩ.

QED Investors имат повишен интерес към финтех стартъпи в Европа. Те вече са инвестирали в девет такива дружества на Стария континент и Payhawk е десетото, което добавят в портфолиото.

Параметрите на сделката не са обявени публично. QED Investors и Earlybird влагат в българския стартъп общо 20 млн. долара. Точното разпределение между двата инвеститора не се съобщават, както няма и детайли, какви дялове получават те, срещу тази сума. Спекулира се, че пазарната оценка на Payhawk след тази инжекция достига 80 млн. долара, което означава, че инвеститорите са получи общо 25% дял срещу нея.

Покрай сделката се добавя нов член на борда на директорите – Юсуф Оздалга от QED Investors. Той се присъединява заедно с представители на другите инвеститори в компанията. В борда са още Мехмед Атичи от Earlybird и съоснователят на „Телерик“ и настоящ партньор в Eleven Ventures Васил Терзиев.

Плановете на българския стартъп

Payhawk предоставя платформа за дигитални разплащания и отчитане на разходите. Тя включва в себе си три компонента – различни инструменти за плащания, издаване на дигитални фактури и касови бележки и отчитане на всички трансакции. Това позволява да се намали работата на финансовите екипи на различни компании, да се осъществява бюджетиране в реално време, автоматизиране на процеси и много други. Като вместо множество решения, Payhawk опакова всичко това в една платформа. Те оперират успешно в 30 държави.

Средствата от 20 млн. долара, българският стартъп ще използва за увеличаване на възможностите на своята платформа, разширяване на екипа и на навлизането на нови пазари. Идеята е да се излезе извън рамките на Европейския съюз и Великобритания. Да се добави поддръжката на допълнителни разплащателни методи, поддържка на повече валути и др.

Плановете са екипът на Payhawk да се утрои и от около 30 души, да съставлява през 2021 г. около 100. Средства ще бъдат отделени за маркетинг и реклама в ключови пазари, като САЩ, Германия и Испания. Втората държава беше основна цел при предходния инвеститорски рунд, което е нормално предвид факта, че Earlybird е базирана в Берлин.

Според Payhawk, дружеството е отчело десетократно увеличение на приходите през 2020 г. спрямо 2019 г. и вече отчита двоен ръст през първото тримесечие на настоящата година.

Основателите и досегашните инвеститори

Българският стартъп има доста силна връзка с най-успешният до момента местен IT проект – „Телерик“. Основателите са негови бивши служители – Христо Борисов и Бойко Караджов. Връзката не спира дотук, първия рунд от финансиране в размер от 500 хил. евро. То е осигурено от втория фонд на Eleven и двамата бизнес ангели – Васил Терзиев и Светозар Георгиев. Те са сред основателите на „Телерик“ и отдавна отделената „Телерик Академия“. Васил Терзиев също така е партньор във втория фонд на Eleven, затова е и в борда на директорите на Payhawk.

Earlybird влязоха в българския стартъп през март 2020 г. с 3 млн. евро инвестиция. Фондът е германски, един от най-големите в страната е с портфолио от над 100 компании. При обявяването на инвестицията Мехмед Атичи от Earlybird влиза в надзорния борд, заедно с Роланд Менгър. Последният явно излиза, за да бъде заменен от представителя на QED Investors след най-последния рунд на финансиране на Payhawk.

The post Българският стартъп Payhawk с нова инвестиция за 20 млн. долара appeared first on TechTrends България.

Любопитен е основният инвеститор – това е Sony, като японският гигант, заедно с Microsoft влагат доста средства в гейм индустрията. Компанията водеше и предходния рунд през миналата година. Любопитна е липсата на друг акционер – Tencent, което може да подсказва за промяна на политиката на китайската компания. Последното също така, може да е и реакция спрямо търговската война между САЩ и Китай.

Новите средства ще се използват от Epic Games най-вече за развиване на техния онлайн магазин за игри Epic Games Store. Покрай него, разработчикът влиза в пряка конкуренция със Steam на Valve. Донякъде той е и причината за борбата, която води Epic Games с Apple за правилата на публикуване на приложения в App Store.

Новият-стар инвеститор

От новопривлечените 1 млрд. долара финансиране, една пета се падат на Sony. Инвестицията е посочена като стратегическа поради две причини. Първата е, че 200 млн. долара представляват лъвския пай от новия рунд и, че японския гигант се развива активно в гейминг индустрията. Втората е, че Sony вече инвестира 250 млн. долара през юли 2020 г.

Epic Games посочва, че се задълбочава сътрудничеството между двете компании. В съобщението на разработчика се допълва, че дружествата имат единна визия за развитието на гейминг услугите.

Общите инвестиции от 450 млн. долара, може да не купят голям дял на Sony в Epic Games. Миналогодишното финансиране беше оценено на едва 1.4%, а за новото не се съобщава какъв дял дава на японския гигант от акциите. Във всички случаи, Sony остава миноритарен собственик.

Останалите инвеститори са редица фондове, които се разглеждат като финансови вложения, а не като стратегически. Причината е, че те разполагат с богато и разнообразно портфолио и търсят директна печалба, а не индиректни дивиденти, като влияние в гейм индустрията.

Китайският акционер

Новите рундове на финансиране от последните две години не включват последващи вложения от най-големия външен инвеститор в Epic Games – Tencent. Китайският гигант притежава около 40% от акциите през 2012 г. Тогава компанията плати „само“ 330 млн. долара за този дял и е втория по големина акционер в гейм разработчика.

Причината е, че преди девет години, Epic Games все още не разполагаха с хита Fortnite, нито пък бяха започнали да изграждат своя онлайн магазин. Всичко това дава предпоставки за потенциал за стабилен и значителен растеж в перспектива. Което оскъпява акциите на компанията.

Инвестицията се оказва „златна“ за Tencent, които агресивно придобиват миноритарни дялове в различни западни развлекателни и технологични дружества. Китайският гигант не предоставя допълнително финансиране оттогава насам. Защо? Възможните отговори са няколко – Tencent вече направи своя голям инвеститорски удар и притежава втория по големина дял, което потенциално обезсмисля последващо вложение.

Втората вероятност се крие в търговската война между САЩ и Китай. В момента всяка сделка, особено в технологичния сектор, в която може да участва китайска компания, ще се разглежда под лупа от Вашингтон. Tencent надали ще иска да привлича внимание точно сега и да рискува да се превърне в нов обект на икономическите санкции на САЩ.

Epic Games срещу Apple

Новите средства, които Epic Games привлече най-вероятно ще се използват за развитие на онлайн магазина Epic Games Store. Компанията влага доста средства, включително огромните си печалби от Fortnite за неговото налагане на пазара. Това включва предоставянето на безплатни игри и ексклузивни сделки с гейм разработчиците, което означава, че последните трябва да бъдат компенсирани доста щедро.

Но не малка част от парите може да се използват и като част от съдебната битка между Epic Games и Apple. Гейм разработчикът обвинява Apple в злоупотреба с монопол, при определянето на условията за публикуване и ползване на онлайн магазина за приложения App Store.

Epic Games се опита да интегрира директни плащания на играчите на Fortnite към компанията, без тя да отчита 30% от приходите на технологичния гигант. Вследствие на което, Apple свали популярното заглавие от App Store. В момента се водят съдебни битки в САЩ, които се очаква да се пренесат и в Европейския съюз.

The post Epic Games привлече финансиране от 1 млрд. долара appeared first on TechTrends България.

Чрез излизането на борсата, фондът възнамерява да продължи инвестициите си в тях и да се надява, че ще те ще се реализират успешно или до продажба към по-голяма компания или и те в един момент ще излязат на борсата.

Резултати към долната граница

В публикуваният проспект беше записано, че фондът очаква да емитира между 250 и 500 хил. нови акции на единична цена между 7 и 8 лева. Така минималната сума, която можеше да привлече Eleven Capital беше 1.75 млн. лева, а максималната – 4 млн. лева. Резултатите от борсовия дебют са повече към долната граница. Фондът успешно пласира 302 хил. акции на по-ниската цена от 7 лева. Като това са предварителните записвания, докато свободната търговия започва през април.

Набраният капитал е 2.11 млн. лева и тъй като са продадени повече от минимално посочените 250 хил. книжа, първичното публично предлагане (IPO) се смята за успешно. Така, Eleven Capital е третото (относително казано – бел. ред.) технологично дружество, което се търгува в момента на БФБ, след „Сирма Груп“ и „Алтерко“. Както и първият фонд за рискови инвестиции, който решава да набере допълнителен капитал чрез борсата.

Въпреки, че не е постигната максималната сума от 4 млн. лева, това е голям успех за Eleven Capital. Причината е, че излизането на БФБ е трудно начинание за технологичните компании. Обикновено няма висок интерес от инвеститорите, търговията е слаба или просто дружествата се оказват неподготвени да направят IPO на БФБ. Последният такъв пример е с технологичната компания „Биодит“, чийто проспект за излизане на борсата беше върнат, заради различни тълкувания във финансовия ѝ отчет.

Два фонда – една цел

В момента може да се каже, че има два фонда Eleven. Този, който успешно излезе на борсата поема портфолиото на първия носще това име. Първоначално то се състоеше от по-голямото такова от 116 компании, в които Eleven инвестира в периода от 2012 г. до 2015 г., като ползваше средствата на програмата JEREMIE. След нейното изтичане, хората зад българския фонд направиха втори, със същото име, но с набран собствен капитал и такъв от частни инвеститори.

През 2019 г. те създават Eleven Capital, който да продължи работата с най-перспективните компании от първия фонд. Успяват да осигурят финансиране от 9.98 млн. лева, но повечето от тях отиват за откупуване на дяловете от JEREMIE, които са в размер на 8.01 млн. лева. Разликата се ползва за оперативни разходи и за влагане на свеж капитал в някои от дружествата от закупеното портфолио.

Сега двата фонда Eleven имат единна идея, която е да осигурят повече средства за перспективни стартиращи дружества в България, които да могат да се реализират на местния и международен пазар. Общо селектираните от най-първия фонд са 34 компании, които преминават под шапката на Eleven Capital, като повече за тях можете да разберете ТУК.

The post Eleven Capital набра успешно 2.1 млн. лева от борсата appeared first on TechTrends България.

Излизането на Eleven на публичните пазари е важно, поради няколко фактора. Първо, това ще е един от няколкото теста на технологично ориентирани дружества да наберат средства от борсата. IT компаниите исторически имат проблеми с излизането си на БФБ, както и със задържането си там. Второ, това ще е голяма индикация, как гледат инвеститорите върху стартъп екосистемата в България. Трето, може да послужи за по-ефективно и насочено инвестиране към проекти с истински пазарен потенциал и затвърждаване дали новия модел на Eleven работи.

Проспектът

Фондът планира да емитира между 250 и 500 хил. нови акции, като първата е минималния праг, при който дебютът може да се счита за успешен. Цената, на която ще се опита да ги пласира при е между 7 и 8 лева. Което означава, че Eleven ще предостави на финансовите пазари между 10 и 20% от всички книжа, с които ще разполага след първичното-публично предлагане (IPO). Потенциалният набран капитал ще варира между 1.75 млн. лева и 4 млн. лева.

Основните активи на Eleven са дяловите участия във вече финансирани стартиращи и развиващи се компании. Юридически е създадено ново дружество, което откупува старото от българското звено на JEREMIE. Така досегашните успешни участия на Eleven се запазват и са част от портфолиото на новата компания. За да се осъществи това, фондът набира общо средства от 9.98 млн. лева, от основателите и частни инвеститори, от тях 8.01 млн. лева са платени за придобиването на старото дружество от JEREMIE. Остават около 1.97 млн. лева, които са за оперативна дейност и допълнително финансиране на стартъпи.

Ключов аспект е бъдещата стратегия на фонда. Eleven не планира да инвестира събраните от борсата средства в нови стартъпи. Вместо това, основната цел е да се подсилят компаниите, в които вече фондът има дялово участие. Това може да става основно по два начина. Като се взима нов дял от съответното дружество или се изкупи частично или напълно такъв от други инвеститори.

Бизнес моделът на Eleven е като на всеки фонд за рискови инвестиции. Тяхната цел е в един момент да излязат от компаниите, които са подкрепили, било то след придобиването им от някой голям играч, излизането им на борсата или по друг метод. С увеличаването на дяла, който Eleven притежават в тях, нараства и шансът за по-голяма печалба при успешното им реализиране на пазара. Но така скача и риска от избиването на дадена инвестиция.

Резултатите от предишното финансиране

Фондът Eleven беше създаден през 2012 г., когато получи финансиране от 12 млн. евро, които да инвестира в различни стартиращи компании. Средствата бяха осигурени по програмата JEREMIE на Европейския инвестиционен фонд. По подобен начин стартира и LauncHUB, които имат сходен бизнес модел. След свършване на програмния период, Eleven успя да набере нов капитал за втори фонд, като основно средствата бяха осигурени от основателите, както и на различни бизнес ангели.

Нещо, което не беше отбелязано явно в документите е, че новото дружество, което излиза на БФБ и втория фонд са различни юридически лица. Съответно, портфолиото на последното остава отделено, като в него влизат инвестиции в компании, като Payhawk, Rebellious Software, Noble Hire и др.

В периода 2012-2015 г. фондът инвестира в общо 116 стартъпа. Сега, Eleven идентифицира 34 компании, които имат потенциал за развитие и имат вече някакъв бизнес модел. Фондът излезе и от участието си в други две фирми – SMSBump и GTMHub. Първата беше успешно продадена на Yotpo за около 37 млн. долара. Втората събра силно международно финансиране и Eleven се оттегли от нея.

За останалите, в проспекта е записано, че са със затихващи функции. Което означава, че от всички стартиращи дружества, в които са вложени пари, през последните осем години от тях са оцелели 31%. Доста добър резултат засега. Eleven запазва доста голяма част от инвестициите си за момента. Избраните 34 компании съставляват 9.15 млн. от вложените пари. Не може да се направи директно сравнение с първоначалният портфейл от 12 млн. евро, защото в него са включени и оперативните разходи на фонда.

Eleven запазват философията и очакванията за 80/20 или 80% от потенциалните приходи и доходност ще дойдат едва от 20% от компаниите. В проспекта, те подчертават, че от 34-те избрани перспективни дружества само около 5-6 се очаква да разгърнат истински потенциала си.

Борсов IT тест

Излизането на Eleven на БФБ ще бъде едно от трите изпитания, които технологичния сектор ще изправи пред българските публични пазари. За момента IT компаниите не се представят добре и не предизвикват силно интереса на местните инвеститори. В повечето случаи, очакванията на самите дружества не винаги се оправдават спрямо реалността. Търговията на БФБ като цяло е с доста нисък интензитет, което затруднява набирането на търсения капитал.

До края на 2019 г. двата представителя от технологичния сектор в България, които са публични в момента са „Сирма Груп“ и „Алтерко“. Първата обяви през 2019 г. плановете си да осъществи постепенно обратно изкупуване на акциите си и слизане от борсата. Втората излезе на борсата през 2016 г. и има сравнително добро развитие на акциите ѝ.

През 2020 г. системният интегратор „Телелинк“ трябваше да дебютира на борсата на 27 януари. Датата обаче не беше потвърдена и все още не е заявена такава от БФБ. Друга технологична компания, която трябваше да стане публична, е „Биодит“. Нейният проспект беше върнат през 2019 г., като въпреки това, дружеството изрази готовност да се пробва отново през настоящата година.

Селектираните компании

The post Ефекти и изводи от проспекта на Eleven за фондовата борса appeared first on TechTrends България.

В сходна ситуация попадна и сателитният оператор „Булсатком“, за който също се знаеше, че през този период е в незавидно финансово състояние. Можехме да разберем по огромните задължения към кредитори, доставчици и дори държавата в лицето на Националната агенция по приходите. Но трудно можеше да се сглоби пълна и ясна картинка за случващото се с компанията. „Булсатком“ се оказа, че е преминал през истинско „чистилище“ и за последната година и половина са протичали тежки процеси на пълно преструктуриране.

След, като сателитният оператор много рядко общуваше с медии, особено, когато става дума за точното състояние на компанията, сега консултантът по преобразуването на дружеството реши да повдигне булото. Макс Зиф, който ръководи целият процес на преструктуриране на бизнеса на „Булсатком“, а в момента заема длъжността главен изпълнителен директор, обрисува детайлно картината, случващото се в компанията и сподели част от плановете ѝ за развитие на бизнеса.

Той обяви, че ситуацията на сателитния оператор върви надолу от момента, в който основателите и доскорошни собственици Максим Заяков и Пламен Генчев решават да задвижат плановете си за собствен спътник. Малко след това, компанията попада в плена на „перфектна буря“ от проблеми, както описва ситуацията самият Зиф. Добрата новина е, че „Булсатком“ оцелява, за разлика от „Макс телеком“, но сателитният оператор вече няма да бъде същия след своята трансформация.

Ураганните ветрове от задължения

Първите признаци на предстоящата буря се проявяват преди повече от пет години. Проблемите на сателитния оператор по думите на Макс Зиф започват с паралелното развитие на проекта за собствен спътник. Реализацията му започва през 2013-2014 г., като през втората той е официално представен. Спътникът е отделен в друга компания, която се нарича „България Сат“ и Максим Заяков държи 75% мажоритарен дял.

През същата 2014 г. двете дружества буквално се зариват с дългове. Разходите по разработване и изстрелване на сателита са осигурени под формата на заем от 235 млн. долара от външнотърговската банка на САЩ – Exim Bank. Те трябва да бъдат платени от „България Сат“.

„Булсатком“ вече има няколко големи кредита, с които финансира оперативната си дейност и се опитва да развие собствена мобилна 4G мрежа, след като спечели търговете през 2011 г. за придобиване на честоти в спектъра 1 800MHz. През 2012 г. операторът тегли заем от „Уникредит Булбанк“ на стойност 40 млн. евро.

В опит да осигурят свежи средства, с които да се задейства работата по сателита и оперативните дейности на двете компании „Булсатком“ тегли кредитна линия от 85 млн. евро от консорциум от международни банки. По думите на Макс Зиф, голяма част от тези пари са прехвърлени на „България Сат“, с които е платено на разработчика на спътника SSL и те са били необходимо условие за осигуряването на средствата от Exim Bank. Останалите, най-вероятно са използвани за погасяване на кредита от „Уникредит Булбанк“, тъй като той е заличен месец след изтеглянето на новия заем.

„Това беше смел ход, но той криеше много неочаквани проблеми“, коментира Зиф. Разходите по сателита надминаха прогнозите, както и самото изстрелване беше значително забавено, поради редица причини. Отделно пренастройването на близо един милион сателитни чинии на потребителите на „Булсатком“ също се оказа доста скъп процес. Компанията не е постигнала и очаквания ръст на абонати, което да помогне за набирането на свежи средства.

„Негативната ситуация много бързо набра скорост и накрая прерасна в своеобразна „перфектна буря“ Макс Зиф, „Булсатком“

„Ситуацията много бързо набра скорост в негативна посока и накрая прерасна в своеобразна „перфектна буря“, продължи с описанието Макс Зиф.

Тя може да се опише по следния начин. От един момент сателитният оператор започва да гори страшно много пари, при това които не са свързани директно с текущата му оперативна дейност. „Булсатком“ започва да задлъжнява към различни подизпълнители, доставчици на съдържание и дори към Националната агенция по приходите (НАП).

Дълговете по всички фронтове започват да се трупат, някои от тях водят до блокирането на значителна част от наличния капитал на компанията. Запорът по оперативните средства, води до допълнително увеличение на задълженията и дори до забавяне на заплатите на служителите.

Съдбовната 2017 г.

Така стигаме до съдбовната 2017 г., когато всички възможни фактори се подреждат в ущърб на „Булсатком“. След повече от година бавене и отлагане, сателитът на „България Сат“ най-накрая е изстрелян в орбита. Вместо това да бъде триумфът на собствениците на „Булсатком“, именно това се оказва последният фактор, който формира „перфектната буря“.

Сателитният оператор се оказва обвързан с доста скъп договор за наемане на капацитета на „България-Сат 1“. Компанията трябваше да получи близо половината от транспондерите на спътника, които да използва за излъчването на разнообразно съдържание, включително и на добавянето на 4K канали за своите потребители. Останалата част от капацитета, „България Сат“ трябваше да предлага на други играчи в доставката на телевизия в рамките на региона.

Обвързването на двете фирми е пълно, като „Булсатком“ се е задължил по договор да плати 300 млн. долара за 15 години, за да ползва сателита. Контрактът е използван като основна гаранция пред Exim Bank и SSL от „България Сат“, че спътника ще разполага с необходимия минимум от клиенти, когато бъде изведен в орбита.

„Задълженията на „Булсатком“ надминаха 700 млн. лева през 2017 г.“ Макс Зиф, „Булсатком“

Проблемът е, че в този момент „Булсатком“ все още разполага и с договор с Hellas Sat за доставка на ТВ сигнал. Така, компанията трябва да обслужва такси по два договора за сателитен капацитет, а по същото време не разполага с пари дори да плати на своите служители. Пропускането на първото плащане по договора с „България Сат“ активира клауза, в която цялата сума от 300 млн. долара става изискуема.

„Така, задълженията на „Булсатком“ изведнъж се изстрелват на над 700 млн. лева“, обяснява Макс Зиф.

Стига се до юни 2017 г., когато в разгара на целия ураган от задължения, запори и липса на капитал, „Булсатком“ пропуска и вноска по обслужването на заема от 85 млн. евро към международните банки. При него залогът е цялото предприятие, което вкарва в уравнението кредиторите.

Кризисните мерки

Първата и най-голяма промяна, която се предприема и се знаеше от близо година е, че сателитният оператор реално ще смени собствеността си. До 2017 г. контролът над фирмата беше разпределен между двамата основатели – Максим Заяков с 60% и Пламен Генчев с 40%. След пропускането на вноската, кредиторите решават да наемат консултанта Макс Зиф, който да поеме руля на потъващия по това време „Булсатком“. Както и да започнат промени в собствеността на компанията.

Предвид тежките обстоятелства, Максим Заяков решава да напусне напълно сателитния оператор и поема контрола на „България Сат“. Кредиторите, Пламен Генчев и консултантите започват да мислят кризисен план за овладяване на ситуацията. До единодушие в мерките обаче не се стига, което налага преструктуриране на заема от 85 млн. евро и търсенето на други инвеститори. Което води до пълната рокада в „Булсатком“.

Британският фонд Blantyre Capital изкупува около 50 млн. евро от задълженията, които са осигурени първоначално от Deutsche Bank, Citi и Raiffeisen Bank. KBC Group продава своите на Българската банка за развитие (ББР), а втората изкупува част от тези на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Последната запазва известен дял и реално остава единствения първоначален кредитор.

„Кредиторите ще станат акционери, заедно с Пламен Генчев, който остава председател и ще притежава основен дял в „Булсатком“ Макс Зиф, „Булсатком“

Новите страни по заема, заедно с Пламен Генчев успяват да достигнат до консенсус, как да действат в дългосрочен план. Но не и до пълно единодушие каква да бъде структурата на собствеността. Преговорите за това продължават, като се очаква окончателната акционерна структура да бъде финализирана до края на октомври.

„Кредиторите ще станат акционери, заедно с Пламен Генчев, който остава председател и ще притежава основен дял в „Булсатком“, коментира Макс Зиф.

Независимо, как ще бъдат разпределени акциите, няма да има един мажоритарен собственик, тоест нито една от страните няма да контролира 50+% от акциите, уточни Макс Зиф на въпрос на TechTrends.

Хипотезата, че ББР ще влезе по-силно в управлението на „Булсатком“ и ще изкупи повечето други задължения, като така ще формира де факто държавен ТВ доставчик, за момента не намира почва.

Запълването на дупките

Влизането на новите кредитори дава глътка въздух на компанията и започва болезнения процес по преструктуриране. Освободени са около 20 млн. лева капитал, с които тя започва да погасява най-неотложните задължения. Сред тях попадат неплатените задължения към НАП и други доставчици.

Започват серия от преговори и споразумения с редица други страни. Уредени са споровете с ТВ правата на излъчване от страна на медийните компании. Както и по иск на SSL от 10 млн. долара свързан с гаранции по договора на американския производител с „България Сат“.

С последния и Exim Bank също се водят преговори, като в момента, „Булсатком“ финализира споразумение относно дълга от 300 млн. долара за ползването на спътника. Очакванията са, че сателитният оператор изобщо няма да използва договорения капацитет, а ще остане към Hellas Sat. Като ако не всички, то значителна част от задълженията на „Булсатком“ по този договор ще отпаднат.

„Булсатком“ е погасила всички задължения към НАП и държавата“ Макс Зиф, „Булсатком“

Компанията си осигурява в дългосрочен план достъп до сателитен сигнал. През 2018 г. сателитният оператор е сключил нов контракт за ползване на спътника на Hellas Sat, който е за десет години и на по-изгодни условия.

Кредиторите осигуряват на „Булсатком“ допълнителни средства от 30 млн. евро през настоящата година, като вече първата вноска от тези средства влиза в касата на дружеството през август. Те ще бъдат използвани за оперативна дейност и инвестиции в ново техническо оборудване, като например по-модерни цифрови тунери, коментира Зиф.

По време на преструктурирането, едно от основните условия, които поставя ББР при влизането си като кредитор е да няма съкращение на персонала.

„Задълженията на „Булсатком“ трябва да бъдат свити до 140 млн. лева през следващите седмици Макс Зиф, „Булсатком“

Крайният резултат от всички тези действия е значителен. Когато бъде финализирано споразумението с Exim Bank и „България Сат“, дълговете на „Булсатком“ ще бъдат свити до 140 млн. лева, в които влизат и допълнителния капитал от 30 млн. евро. С други думи, първоначалните задължения на компанията от 2017 г. в размер на над 700 млн. лева са редуцирани с над 80% до около 90 млн. лева.

В очакване на слънцето

След като „Булсатком“ е на път да се изправи отново на краката си, остава последният въпрос – какви са плановете за развитието му оттук насетне? Според Макс Зиф, компанията ще се фокусира основно около предоставянето на ТВ услуги. Проектът за собствен сателит остава в дружеството „България Сат“ и неговия бизнес модел ще зависи изцяло от Максим Заяков.

„Булсатком“ винаги е бил ТВ доставчика на народа – създаден от българи за българи“, коментира Зиф. „Ще запазим фокуса за предоставянето на платена телевизия и ще се концентрираме върху нейното качество“.

Макс Зиф допълни, че финансовите проблеми през последните пет години са оказали доста негативно влияние върху основния бизнес на компанията. Стабилизирането ѝ позволява отново да се погледне към главния източник на приходи и да се инвестира в неговото развитие.

„Булсатком“ винаги е бил ТВ доставчика на народа – създаден от българи за българи“ Макс Зиф, „Булсатком“

С изчистването на основните дългове, компанията ще инвестира всички налични средства в подобряване на качеството на ТВ услугите си. Подновяване на оборудването, обучение и развитие на персонала, клиентско обслужване и др.

След финализирането на акционерната структура „Булсатком“ няма да предоставя дивидент на своите акционери, като всички натрупани средства ще се реинвестират, за да се запазят и дори засилят позициите ѝ на българския пазар.

„Това е необходимо, за да консолидираме нашето лидерско място в ТВ доставките в страната“, обяви Макс Зиф.

„Няма да се раздават дивиденти и всичко ще се реинвестира,  за да консолидираме нашето лидерско място в ТВ доставките в страната“ Макс Зиф, „Булсатком“

„Булсатком“ най-вероятно няма да инвестира в собствено съдържание, като ще разчита на това, което предоставят различните медийни компании. Според Зиф, българският пазар е прекалено малък и инвестиции в подобна дейност няма да са рентабилни.

Компанията разполага с интерактивна телевизия и собствено приложение, което може да се използва за гледане на видео на поискване (VoD). Относно привличането на големи стрийминг платформи за партньори, там има прекалено много неизвестни и всичко зависи от условията, които се поставят, коментира Зиф.

Засега не се планира и продажба на „Булсатком“, независимо че в региона има интерес към телекомуникационния сектор. Според Макс Зиф, първо трябва напълно да завърши процеса по оздравяването на компанията и тя да може да генерира печалба, за да се премине към подобна фаза.

Краят на мегаломанията

Собственият спътник не беше единственият амбициозен проект на дуото Заяков-Генчев. „Булсатком“ започна през 2011-2012 г. да развива собствена 4G мобилна мрежа и дори има доста ограничени абонати на тази услуга. Компанията държи 2x5MHz честоти в 1 800MHz спектъра, като още 2x10MHz бяха запазени за нея, за равнопоставеност. „Булсатком“ се отказа от последната лента покрай финансовите си проблеми.

Бъдещето на мобилните услуги на оператора остават неясни. На въпрос от TechTrends за тяхното развитие, Зиф коментира, че в момента се оценяват възможностите в тази сфера.

„До края на годината трябва да има решение, какво точно правим с мобилните услуги на компанията“, “ Макс Зиф, „Булсатком“

„До края на годината трябва да има решение, какво точно правим с мобилните услуги на компанията“, коментира Макс Зиф.

Индикациите засега са, че най-вероятно „Булсатком“ ще запазят честотите и едновременно с това ще се търсят възможности за развитието на т.нар. „виртуален оператор“ (MVNO). При него, се ползва вече изградената инфраструктура и честоти от трите основни телекома срещу определена такса. Тази концепция от години не може да се реализира в България, заради липсата на договореност между някой от големите оператори и малките компании.

Как изглежда „Булсатком“ след „перфектната буря“? Шансът компанията да си стъпи обратно на краката е доста голям, като се фокусира изцяло върху основния си бизнес с доставката на ТВ сигнал. Новото ръководство слага край на мегаломанските проекти, които доведоха до истинско цунами от задължения и пресушиха капитала на оператора. Единствената голяма въпросителна остава с мобилната услуга, изградената мрежа и наетите честоти.

Инвестициите ще бъдат основно в подобряване на качеството на ТВ съдържанието и услугите. Не беше споменато нищо за потенциални придобивания на малки интернет или ТВ доставчици, но за това най-вероятно в момента няма ресурс .

Освен обещанието за по-добро клиентско обслужване, „Булсатком“ обяви, че ще бъде много по-открит пред обществото и медиите, за случващото се в компанията. С интерес ще проследим дали всичко това ще издържи теста на времето. Това обещание, Зиф дава и по отношение на прозрачността на оператора спрямо декларираните абонати в Комисията за регулиране на съобщенията. Което може да обясни донякъде резкия ръст от близо 170 хил. клиента осъществен между 2017 г. и 2018 г.

The post „Булсатком“ след перфектната буря appeared first on TechTrends България.

90% публично финансиране

Innovation Accelerator разчита основно на публично финансиране, като 27.4 млн. лева са предоставени по програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020 г.“ Останалите, около 10% от средствата, идват от основателите на фонда и няколко партньора. По данни на „Капитал“ това са холандският Cross Spring, унгарският Valor Capital и др.

Фондът ще финансира над 200 компании и управлява портфолио за над 30 млн. лева

През декември миналата година Фондът на фондовете определи Innovation Accelerator като победител в предоставения конкурс за една от двете линии за финансиране. Това стана, след като избраният фаворит „АД-Венчърс“ се отказа от подписване на договор. По този начин, новият фонд получи 14 млн. евро финансиране. Другата линия от 18 млн. евро тепърва ще бъде разпределяна с нов конкурс от Фонда на фондовете.

Размерът на финансирането, което ще отпуска Innovation Accelerator ще варира от 50 до 100 хил. лева за фирми, които искат да ускорят развитието на бизнеса си. Докато тези, които са в начален етап, може да им бъде отпуснат ресурс до 2 млн. лева. Срещу отпуснатите средства Innovation Accelerator ще получи между 5 и 20% дял от съответната компания. Срокът за управление на заделените средства е десет години. Целите, записани в договора са постигане на 7% възвращаемост и инвестиране в над 200 компании в България.

Амбициозна задача

С предоставените средства Innovation Accelerator си поставя доста амбициозна задача – да успее да финансира стартиращи или развиващи се проекти, които да се задържат на пазара в дългосрочен план. Голяма част от стартъпите подкрепени от другите подобни акселератори през годините – Eleven и LauncHUB – не успяваха да развият своите идеи и доста прекратиха дейността си. Въпреки това, малък процент достигнаха до следващи нива на развитие и последващо финансиране.

„Успехът на екипа ни би бил над 80% от тези 200 компании, в които ще инвестираме, да се покажат жизнеспособни бизнеси“ Леона Асланова

„Успехът на екипа ни би бил над 80% от тези 200 компании, в които ще инвестираме, да се покажат жизнеспособни бизнеси“, коментира Леона Асланова, съосновател и главен изпълнителен директор на Innovation Accelerator. „Ще изискаме от кандидатите не само сериозен бизнес план за бърз растеж, но и стратегия как биха преодолели следваща финансова криза например“, допълни тя.

Думите ѝ са сравнително оптимистични, като за предишните фондове, дори 20% успеваемост се смяташе за добро постижение.

Не само технологични компании

Асланова допълни, че фокусът на фонда няма да са само и единствено технологични компании. Сферите, които Innovation Accelerator ще подкрепи са образование, здравеопазване, транспорт и логистика, грижа за възрастните хора, лека промишленост, телекомуникации, дигитализация на индустриите и иновативни проекти при услугите.

Във всички случаи, новата е добра и предстоят още позитивни развития, които да подкрепят предприемаческата екосистема в България. Според „Капитал“, до месец се очаква да бъде подписано споразумението с „Морнингсайд хил“, който беше избран да управлява финансов ресурс от 67 млн. лева за следващите пет години. Освен това предстоят процедури за фонд „Мецанин“ и създаването на нов такъв ориентиран за стартъпи.

The post Innovation Accelerator е новият рисков фонд за подпомагане на стартиращи компании appeared first on TechTrends България.