Това е близо два пъти повече от тази на Allterco и малко под два пъти, за да се превърне дружеството в първия български „еднорог“. Последното е компания, която все още не е публична, но е с пазарна оценка от над 1 млрд. долара. Множество български дружества са се опитвали да достигнат, но за момента нито едно не е успявало. Payhawk засега е извървял този път наполовина, едва три години след основаването си.

Компанията предоставя софтуер и собствени разплащателни карти, като по този начин дигитализира различни типове бизнеси. Чрез тях се събира информация за разходите, касовите бележки, фактурите и други финансови документи. Платформата използва после данните и ги представя под формата на отчетен и аналитичен инструмент за малкия и средния бизнес.

Новото финансиране

Основният инвеститор в новия рунд от 112 млн. допълнителен капитал е Greenoaks. Фондът е базиран в Сан Франциско и има силна история в подпомагането на финансови и технологични стартъпи. Той има участия в обещаващи компании, като Stripe, Robinhood (също с български съосновател – бел. ред.), Gorillas, Checkout.com и Brex.

Отвъд тази информация има много малко подробности за самата сделка. По неофициална информация на „Капитал“, Greenoaks са придобили около 8-9% от Payhawk. В официалното съобщение се подчертава, че досегашните инвеститори в българския стартъп също са участвали при набирането на новите средства. Срещу което са получили и те някакъв допълнителен дял. Точното разпределение засега остава скрито, което е нормална практика за частни компании, каквато все още се води Payhawk.

Greenoak има славата на много успешен технологичен инвеститор, като доста от компаниите, които финансира, след това увеличават стойността си многократно. По данни на Financial Times, фондът има възвращаемост от 51% в периода 2012-2020 г. при средна за сектора от около 15%. Друга характерна черта е, че Greenoak не винаги бърза да излиза веднага след като дадена компания излезе на борсата. Това обикновено е времето, в което редица първични инвеститори избират, за да кешират и възвърнат вложенията си.

Останалите инвеститори

Payhawk изрично подчертават, че новия капитал от 112 млн. долара е осигурен не само от Greenoak, но и от досегашните инвеститори. Поименно са споменати фондовете, които имат участие в стартъпа досега. Това са щатския QED Investors, българския Eleven Ventures и германския Earlybird. Първата от тях осигури финансиране от 20 млн. долара в началото на 2021 г.

Преди това, Earlybird водеше предходния финансов рунд от 3 млн. евро осъществен през 2020 г.. Тогава две трети от него се падаше на базирания в Берлин фонд, а останалите на досегашните инвеститори. Първата по-голяма капиталова инжекция идва през 2019 г. от Eleven Ventures и няколко бизнес ангела. Те осигуриха капитал от 500 хил. евро само няколко месеца след основаването на Payhawk. Сред индивидуалните инвеститори са двамата съоснователи на „Телерик“ и „Телерик Академия“ – Васил Терзиев и Светозар Георгиев, както и от британския инвеститори Пери Блачър.

Първи български „еднорог“?

Бъдещето на Payhawk изглежда доста позитивно, предвид набрания допълнителен капитал и силните инвеститори, които подкрепят компанията. Прогнозите, че това може да се окаже първият роден стартъп, който да получи оценка от 1 млрд. долара и съответно определението „еднорог“, са доста реални.

Има един детайл, който може да не се хареса на доста хора от местната екосистема. Payhawk де юре вече не е българска компания. Собствеността може все още да е в българските ѝ основатели, както и да има доста българи в мениджмънта и сред инвеститорите. Но тя вече е базирана в Лондон, като преместването от София се осъществява през последната година, година и нещо.

Причините за това са няколко. Първата е, че така се увеличават шансовете за намиране на по-големи инвеститори, особено такива от САЩ. Щатските фондове не правят големи вложения в страни от Източна Европа и когато това се случи, обикновено говорим за наистина големи изключения. Смело може да твърдим, че последната инвестиция от Greenoak можеше да не се осъществи, ако формално компанията оперираше от София.

Втората причина е, че от Лондон по-лесно може да се контролират международни операции. Затова, бикновено Великобритания е първата стъпка преди разширяването на европейските стартъпи към САЩ. Което е в плановете на Payhawk и се очаква да се случи през следващата 2022 г. Третата причина е, че изнасянето на бизнеса от България може да намали риска от корпоративно рейдърство (превзимане на бизнеса – бел. ред.).

Заключението е, че ако Payhawk достигне оценка от 1 млрд. долара, то за всички – от институции, през инвеститори, до потребители – ще става дума за британска или базирана на Острова компания. Голямата заслуга, все пак ще е българска – от основателите, през първите инвеститори, партньори (в лицето на местния клон на Visa) и клиенти. Payhawk е дело на нашата стартъп екосистема. Дали компанията ще успее да достигне до статуса на еднорог ще зависи от това колко успешно ще навлезе в ключов пазар, какъвто е САЩ. Сред другите фокуси за нови региони са още Австралия и Сингапур.

The post Стартъпът Payhawk вече е половин „еднорог“   appeared first on TechTrends България.

Ключов момент за компанията водещият инвеститор при последния кръг. Това е американският фонд QED Investors, като към тях се присъединяват и предходния водещ такъв – Earlybird. Привличането на инвеститорски интерес от САЩ е сравнително рядко явление за българската стартъп екосистема. Щатските фондове доста подбират своите международни вложения.

Новият инвеститор и промените

QED Investors имат доста успешна история, като в момента имат дялове в 69 компании от целия свят, като не броим тези в Payhawk. През годините, фондът е инвестирал в 18 дружества, които се превръщат в еднорози – тоест са надминали пазарна капитализация от 1 млрд. долара. Сред основателите му е Найджъл Морис – британски банкер, съосновател на Capital One, който е сред водещите картови компании в САЩ.

QED Investors имат повишен интерес към финтех стартъпи в Европа. Те вече са инвестирали в девет такива дружества на Стария континент и Payhawk е десетото, което добавят в портфолиото.

Параметрите на сделката не са обявени публично. QED Investors и Earlybird влагат в българския стартъп общо 20 млн. долара. Точното разпределение между двата инвеститора не се съобщават, както няма и детайли, какви дялове получават те, срещу тази сума. Спекулира се, че пазарната оценка на Payhawk след тази инжекция достига 80 млн. долара, което означава, че инвеститорите са получи общо 25% дял срещу нея.

Покрай сделката се добавя нов член на борда на директорите – Юсуф Оздалга от QED Investors. Той се присъединява заедно с представители на другите инвеститори в компанията. В борда са още Мехмед Атичи от Earlybird и съоснователят на „Телерик“ и настоящ партньор в Eleven Ventures Васил Терзиев.

Плановете на българския стартъп

Payhawk предоставя платформа за дигитални разплащания и отчитане на разходите. Тя включва в себе си три компонента – различни инструменти за плащания, издаване на дигитални фактури и касови бележки и отчитане на всички трансакции. Това позволява да се намали работата на финансовите екипи на различни компании, да се осъществява бюджетиране в реално време, автоматизиране на процеси и много други. Като вместо множество решения, Payhawk опакова всичко това в една платформа. Те оперират успешно в 30 държави.

Средствата от 20 млн. долара, българският стартъп ще използва за увеличаване на възможностите на своята платформа, разширяване на екипа и на навлизането на нови пазари. Идеята е да се излезе извън рамките на Европейския съюз и Великобритания. Да се добави поддръжката на допълнителни разплащателни методи, поддържка на повече валути и др.

Плановете са екипът на Payhawk да се утрои и от около 30 души, да съставлява през 2021 г. около 100. Средства ще бъдат отделени за маркетинг и реклама в ключови пазари, като САЩ, Германия и Испания. Втората държава беше основна цел при предходния инвеститорски рунд, което е нормално предвид факта, че Earlybird е базирана в Берлин.

Според Payhawk, дружеството е отчело десетократно увеличение на приходите през 2020 г. спрямо 2019 г. и вече отчита двоен ръст през първото тримесечие на настоящата година.

Основателите и досегашните инвеститори

Българският стартъп има доста силна връзка с най-успешният до момента местен IT проект – „Телерик“. Основателите са негови бивши служители – Христо Борисов и Бойко Караджов. Връзката не спира дотук, първия рунд от финансиране в размер от 500 хил. евро. То е осигурено от втория фонд на Eleven и двамата бизнес ангели – Васил Терзиев и Светозар Георгиев. Те са сред основателите на „Телерик“ и отдавна отделената „Телерик Академия“. Васил Терзиев също така е партньор във втория фонд на Eleven, затова е и в борда на директорите на Payhawk.

Earlybird влязоха в българския стартъп през март 2020 г. с 3 млн. евро инвестиция. Фондът е германски, един от най-големите в страната е с портфолио от над 100 компании. При обявяването на инвестицията Мехмед Атичи от Earlybird влиза в надзорния борд, заедно с Роланд Менгър. Последният явно излиза, за да бъде заменен от представителя на QED Investors след най-последния рунд на финансиране на Payhawk.

The post Българският стартъп Payhawk с нова инвестиция за 20 млн. долара appeared first on TechTrends България.

Именно с тази цел се намесва българската компания Paynetics, която вижда идеалния метод за разширяване на своите операции в Западна Европа. Родното дружество придобива картовата дейност на банкрутиралият германски гигант във Великобритания и Ирландия. Целта е да се възползва от банковия лиценз на Острова, експертните кадри и развитите бизнес контакти и клиенти, с които да развие дейността си в тази част на континента.

Новината, че наш доскорошен стартъп е придобила част от Wirecard продължава да звучи впечатляващо, дори предвид факта, че германският гигант е в пълен колапс. Тази сделка дори потвърждава дезинтеграционните процеси, които вървят в бившата европейска технологична гордост.

Плановете

Ефектите от придобиването може да изстрелят Paynetics и техните амбиции за растеж на Запад. Българската компания ще поеме корпоративните клиенти, които британското и ирландско звено на Wirecard е обслужвало. Тези потребители ще преминат към продуктите на Paynetics за електронни протфейли, различни разплащания (включително и мобилни), банкови операции, парични преводи и др.

В обявяването на сделката се разбира, че ако Paynetics не е беше поела операциите на британското и ирландско звено на Wirecard, услугите са щели да бъдат прекратени.

„Като част от придобиването, Paynetics ще предостави на новите си клиенти бърз, сигурен и безпроблемен преход, който ще бъде комбиниран със стратегическа пътна карта за развитието на продуктите, които досега бяха заплашени от прекратяване“, се посочва в прессъобщението на Paynetics.

Българската компания ще се опита да осигури добри условия за работа на служителите на доскорошното регионално звено на Wirecard. Това е ключов елемент за запазване на експертите, които германският гигант е привлякъл по време на своята скоростна експанзия.

Голям потенциал за малко пари

Paynetics получава не само готова потребителска база и развита търговска мрежа с придобиването на Wirecard. Британско звено по правило може да отвори по-лесно вратите на българската компания за пазарите в Западна Европа. Повечето финтех стартъпи, започват на Острова и доста бързо се разрастват на Стария континент. Примерите са много, като един от тях е Revolut.

„Това е ключова сделка за Paynetics и е важна стъпка в плановете ни за разширяване във Великобритания и Европа“, коментира Валери Вълчев, съосновател на Paynetics.

Сумата по трансакцията не се съобщава, но най-вероятно тя е нищожна на фона, на това, което българското дружество получава. Индикации за това получаваме по няколко направления. Първото е ясното съобщение, че Paynetics буквално спасява операциите на Wirecard в региона, които в противен случай са били пред затваряне.

Второто са ясните ангажименти за инвестиции на българската компания в развитие на служителите и запазване на работните места. Комбинацията от тези две дори навява към хипотезата, че Paynetics са взели операциите на Wirecard във Великобритания без пари или за символична сума.

Третото направление са в привлечените средства на българската компания. През първите месеци на 2020 г. Paynetics осигури финансиране от 2.45 млн. евро. Инвеститори са Българо-американската кредитна банка, фонда New Vision 3 и бизнес ангели. В други обстоятелства, само тази сума няма да е достатъчна за придобиването на операциите на Wirecard в ключов регион какъвто е Великобритания. Сега тя не само, че ще стигне, но и ще остане за покриването на оперативните разходи на привлеченото звено. Което затвърждава тезата, че сделката е сключена при минимални или дори липсващи финансови параметри.

Краят на Wirecard

Независимо каква е тя, Paynetics правят ключова покупка за своето развитие, при това при изгодни условия. За сметка на Wirecard, чиито дни са преброени. Германският финтех разпродава масово активи, като се опитва да покрие задълженията на компанията към кредиторите. Това става през назначения от мюнхенския съд синдик.

В края на септември по този начин са продадени международните активи на Wirecard на румънската SIBS. Сумата не е назована, но в съобщението се говори за оспорвано наддаване в рамките на организирания търг. Няма информация дали по подобен начин е продадено британското звено на Paynetics.

The post Българската Paynetics се включи в дезинтеграцията на Wirecard appeared first on TechTrends България.

Затова към всяка нова европейска технологична компания, която излиза на световния пазар и разполага с пазарна оценка за милиарди долари/евро се гледа с огромна надежда. Такъв е случаят с Wirecard – германско финтех дружество, което предлага онлайн разплащания и обещава да преобърне финансовия сектор.

Надеждите, че Wirecard ще бъде новият PayPal се изпариха яко дим, след като през месец юни, тя подаде документи за банкрут. Събитието не е толкова интересно, колкото причината и как се стигна до него. То е вследствие на открита финансова „черна дупка“ в размер на 1.9 млрд. евро след няколко независими счетоводни одита.

Така от пример за успешен финтех стартъп, Wirecard за дни се превърна в синоним за грандиозен провал. Като припомни на Европа, че величаенето на изключенията и пропускането на критична оценка, може да доведе до подобни резултати. САЩ също допускат подобни компании да се развиват, като Theranos е най-големия пример, който може да се даде.

Историята за възхода и падението на Wirecard и потенциалните последствия е повече от интригуваща, затова ще я разгледаме в следващите редове.

По пътя на славата

Тя не е само на няколко дни или години, а ситуацията и фирмата е развивана повече от две десетилетия. Wirecard е основана в Мюнхен още през 1999 г. буквално в последните месеци на дотком балона в САЩ. Нейната дейност е да обработва различни разплащания. Подкрепена е от частни и рискови инвеститори в началото.

Първите няколко години са трудни, като почти на ръба на провала през 2002 г. преживява основна трансформация. Маркус Браун – бивш консултант в KPMG влиза в Wirecard като главен изпълнителен директор и води сливането с основния ѝ конкурент в Германия – Electronic Business Systems. Последва мащабно преорганизиране, като дружеството се фокусира основно към онлайн разплащания и поне на пръв поглед тръгва по стъпките на PayPal.

През 2005 г. Wirecard излиза на германската борса чрез обратно публично-първично предлагане. То е и първият и най-ранен сигнал за потенциални нередности в технологичния гигант. За него след малко. Година след това, компанията е включена в технологичен германски индекс TecDAX

От 2007 г. Wirecard започва постепенна международна експанзия отвъд Европа. Първо е открито звено в Сингапур. Следват четири години затишие най-вече заради липсата на достатъчно средства за по-масово разширение. То започва през 2011 г. след като Wirecard набира капитал от 500 млн. евро от тогавашните си инвеститори. Новият ресурс се използва за придобиване на компании по целия свят, което поставя началото на бурния растеж на европейското дружество.

Към 2014 г., то разполага вече с операции в Нова Зеландия, Австралия, ЮАР и Турция. Година по-късно осъществява и едно от най-големите си придобивания в Индия за 340 млн. евро, с което стъпва на този пазар. До края на 2016 г. постига разширение в Северна Америка и Бразилия. В края на 2019 г. след придобиването на AllScore Payment Services в Пекин, компанията навлиза и в Китай.

Мащабното разрастване дава сигнали към инвеститорите и пазарите, че Wirecard е на път да се превърне в глобален гигант. Което я изстрелва като пазарна оценка и ѝ помага да привлече инвеститори и нови средства. Така през 2018 г. тя става част от основния общ германски борсов индекс DAX и се нарежда сред 30-те най-големи публични компании на борсата в Германия. Това се случва, като заменя една от най-големите банки в страната – Commerzbank.

През 2019 г. японският гигант SoftBank инвестира 900 млн. евро (или 1 млрд. долара) в Wirecard, с което пазарната ѝ оценка скача до впечатляващите за нова европейска компания от 17 млрд. евро. Привлеченият огромен ресурс през годините се инвестира не само в придобивания, но и в разширяване на дейностите и портфолиото. Добавени са предплатени кредитни карти за онлайн пазарувания, услуги за управление на риска, софтуерни решения, които ползват изкуствен интелект.

В продължение на години Wirecard расте стремоглаво. Компанията казва, че обработва транзакции за 140 млрд. долара годишно за над четвърт милион фирми. За кратко време тя има по-висока пазарна капитализация спрямо която и да е германска банка и е най-големият европейски финтех.

Първи червени лампички

Проблемите на Wirecard могат да се проследят доста назад в миналото и има немалко сигнали, че ситуацията с дружеството не е „чиста“. Най-първото такова е самото излизане на компанията на германската борса. Споменахме, че това става чрез обратно IPO.

То е осъществено, като компанията поема контрола върху берлински кол център наречен InfoGenie, чиито акции са обезценени до минимална стойност. С този ход, Wirecard става публична компания, но избягва регулаторната проверка и публикуването на задълбочените доклади за финансовото ѝ състояние по това време, заплахи, бизнес модел и описание на операции. Оттук насетне тя е задължена само да подава финансови резултати на тримесечна база. Които на базата на досегашните разкрития на одитори и регулатори показват, че най-вероятно са били манипулирани през годините.

Първият по-сериозен сигнал за потенциални счетоводни измами излиза наяве през 2008 г. По това време германски акционери се усъмняват в изрядността на финансите на компанията. Започва проверка, като за първи път тогава е привлечен Ernst & Young (EY), който се превръща в основен одитор оттук насетне. Проблеми не са установени, а германските власти дори разследват акционерите подали сигнала, защото не са споменали, че имат дялове в Wirecard. През следващите няколко години, регулаторите реално заемат страната на компанията, както ще видим по-нататък.

Следват няколко разследвания на Financial Times, като едно от основните е публикувано през 2015 г. Тогава британското издание твърди, че има несъответствия в счетоводните отчети на Wirecard за 250 млн. евро, които липсват. През същата година изследователската фирма J Capital Research смята, че азиатските операции на германското дружество са доста по-малки в действителност, отколкото ги представя в своите баланси.

Година по-късно е подаден анонимен сигнал в което се обвинява Wirecard за пране на пари. Последва разследване на германските власти, но не на компанията, а на подателя, като се смята, че това е направено с цел пазарна манипулация.

Сингапурският скандал

Нито едно от тези действия не води до сериозни последствия. До 2018 г. когато самото сингапурско звено на Wirecard започва вътрешно разследване за практика на трима служители от финансовия си отдел. Те са се опитвали да изпратят пари до индийското звено чрез трети страни. Тоест да прелеят средства от една Wirecard компания в друга, но като ги маскират като реални операции.

В края на 2018 г. разследването е спряно на централно ниво, но информация за това изтича до Financial Times. Британското издание пише по темата в първите дни на 2019 г., при което следва… проверка на германския регулатор BaFin за пазарна манипулация от страна на вестника. Причината за правителствения чадър е, че Wirecard е станал важен компонент за германската икономика.

Усилията на Financial Times не остават незабелязани, тъй като сингапурската полиция прави обиск на офисите на Wirecard в страната. В същия момент излизат и разследвания на британския вестник за изнасянето на значителна част от операциите на германската компания на партньори във Филипините. Financial Times твърди, че именно тези трансакции, както и дейността в Сингапур и Дубай отговарят за основната част от приходите, които официално обявява Wirecard.

Британското издание прави ново разследване в което пише, че всички тези приходи са умишлено завишени и не отговарят на действителността. Wirecard многократно отрича тези обвинения, но след натиск на инвеститорите наемат KPMG като втори одитор.

Последният удар на Financial Times е с разкритията, че германската компания продължава да обслужва основно порносайтове и платформи за онлайн залагания, като взима доста висока комисионна за това. Големите финансови компании ползват тези сектори само в началото на развитието си и после се оттеглят, заради потенциални имиджови проблеми. Това е друг индиректен сигнал, че нещата около Wirecard не са напълно изрядни.

Смъртоносният удар

Всичко приключва дни преди началото на лятото на 2020 г., когато филипинската тиктакаща бомба избухва. На 18 юни след задълбочен одит проведен от EY се оказва, че липсват около 1.9 млрд. евро, за които компанията казала, че са в две филипински банки. Сумата е около две-трети от годишните приходи на компанията за 2019 г., или колкото цялата печалба на Wirecarad от последните 10 години.

Според одита, тези пари „най-вероятно“ никога не са съществували, като се води разследване дали са откраднати или става дума за измама на трето лице. Така съмненията около Wirecard, че финансите на компанията не са изрядни се потвърждават.

Тогавашните проверки не доведоха до особени последствия за Wirecard. След одита през тази година обаче започват още проверки и обиски в Мюнхен и Виена.  Изпълнителният директор Маркъс Браун подаде оставка, след като проверката показа, че има „индикации“ за „погрешна представа“ за кешови баланси в някои от сметките на компанията.

И двете банки във Филипините казват, че не са имали отношения с Wirecard и пари от тази компания не са постъпвали при тях някога. Гуверньорът на централната банка на страната заявил, че документът, който твърди обратното, е фалшифициран.

Така започва доста дълга история от имена на адвокати и служители, които може по един или друг начин да са участвали в схемата. Първоначално Wirecard казва, че ще продължи работа както обикновено. След това обаче подава документи за банкрут. Оказва се, че липсващата сума е по-голяма от дълга на компанията, който е 1.97 млрд. долара към консорциум от 15 кредитори, а в последствие скача до над 4 млрд. долара.

Бърз разпад

Всичко се случва толкова бързо, че все още има много неизвестни и установени детайли. Все още не е ясно например дали парите не са съществували и става дума за опит за прикриване на лоши финансови резултати или пък са били източвани. Не се изключва схема, която да включва и двете действия. След сингапурския скандал, първичното разследване на германските регулатори и навлизането на KPMG като втори одитор EY „вижда“ дупката.

Сега вече се води пълно разследване от германските власти, които най-накрая обръщат поглед към самата компания, а не към нейните критици. Те се насочват към партньори на Wirecard, включително Senjo Group, която е базирана в Сингапур, където е и централата на европейската компания за азиатските ѝ операции. Самата местна група помага на Wirecard да се развива в нови пазари в Азия, където няма лицензи. Тя е получавала дял от преводите, а приходите да били в банкови сметки на доверени лица. Според данни, които са получени от Wall Street Journal, Senjo и други две сходни компании в Дубай и Филипините, са осигурявали над половината от приходите на Wirecard и над 95% от печалбата през последните години.

Разследващите в Германия проверяват дали партньорите на Wirecard по някакъв начин не са създали финансовата дупка. През април KPMG също са одитирали Wirecard и не са успели да докажат, че всички приходи от партньорите са реални. Досега Senjo и останалите компании не са коментирали темата. Самата Wirecard е наела адвокатска къща и в Сингапур да разследва.

Върхът на айсберга

Проблемите на Wirecard следват една и съща тенденция – първо има подозрения за липсващи пари или подправени сметки. След това следва проверка, която не открива нещо сериозно, както и такава на регулаторите, но доста често насочена в грешната посока. Вглеждане в детайлите обаче показва и друго. И проверката на KPMG и тази на EY не може да докаже наличието на парите във Филипините – въпросните малко над 2 млрд. долара. KPMG казват, че Senjo и другите трети лица не са съдействали на одиторите.

При одита на EY обаче одиторите получават вече споменатите писма от банките, които отричат наличието на парите и сметките. Това води до срива на компанията. Браун се предава на полицията, а главният оперативен директор Ян Марсалек, е уволнен и в неизвестност, като дори документите за последните му пътувания са фалшифицирани.

Сега пред доскоро обещаващата компания предстои разпродаване на активите. Пред Financial Times главният финансов директор на Deutsche Bank Джеймс вон Молтке казва, че банката има интерес към някои звена на Wirecard и би помогнала и на Wirecard Bank, но всичко все още е в ранна фаза на разговори.

Финансовият министър на Германия Олад Шолц също кава, че „това е само върхът на айсберга“  и не изключва да има още открития. За компанията това означава, че е много малко вероятно да се възстанови.

Последствията

Стремежът да се насърчат иновациите много често води до „приспиване“ на властите, които при традиционни играчи от финансовия сектор ще действат доста по-решително. Финтехът е изпълнен с компании, които обещават за края на досегашното банкиране. Някои от тях успяват да го постигнат, други не, а трети може да имат не толкова чисти помисли.

Случаят с Wirecard е класически прийом на някои стартъпи от Силициевата долина. От една страна имаме прикриване на определени практики, които имат за цел да надуят пазарната ѝ оценка и да привлекат допълнително финансиране. Или да им осигурят достатъчно време, за да могат напълно да променят бизнес модела си. От друга – пълното предположение на регулаторите, че компаниите са изрядни. Този проблем може да се проследи в САЩ, а вече и в Европа. За съжаление Стария континент засега успява да репликира повече от негативните, отколкото позитивните подходи в Силициевата долина.

Провалът на Wirecard може да понижи доверието на потребители, инвеститори и власти към финтеха като цяло в Европа. Една развитие, което ще бъде с две остриета, защото може да затрудни и компании с добри идеи и решения.

Последното последствие е за един от най-големите IT инвеститори по света – японската SoftBank. Първо тя инвестира общо 9 млрд. долара в затъващата в момента американска WeWork. Като добавим и вложението от 1 млрд. долара в Wirecard говорим за потенциално отписване на 10 млрд. долара в рамките само на тази година. Това е огромна сума дори за SoftBank, които имат портфолио от 100 млрд. долара.

The post Възход и падение на финтех гиганта Wirecard appeared first on TechTrends България.

Последната инвестиция е водена от германския фонд за рисков капитал Earlybird, като към тях се присъединяват и вложителите от предходния рунд. Това са втория фонд на Eleven и бизнес ангели, като основателите на „Телерик“ и „Телерик Академия“ Васил Терзиев и Светозар Георгиев.

Кои са Payhawk

Компанията е основана през 2018 г. от бивши служители на „Телерик“ – Христо Борисов и Бойко Караджов. Самата Payhawk предоставя софтуер и собствени разплащателни карти, с които се събира информация за разходите, касовите бележки, фактурите и други финансови документи. Системата ги обработва в реално време и предоставя отчетен и аналитичен инструмент за малкия и средния бизнес. Решението на Payhawk може лесно да се интегрира с настоящите банкови системи, така че то да не играе ролята на заместител на тези институции.

Компанията в момента оперира в 14 държави, като има офиси в София, Лондон и Берлин. Сред обявените на сайта на дружеството големи клиенти са Telus, Nexo, Software Group, ScaleFocus и др. Payhawk твърди, че разполага с над 1 000 потребителя на пазарите в които функционира.

Основна цел – Германия

Свежите средства от 3 млн. евро ще се използват най-вече за разширяване на географските операции на компанията. Германия е основна цел, което не е изненада, при положение, че основния инвеститор е един от най-големите местни фондове с портфолио от над 100 стартъпа. Освен това, страната е най-голямата икономика на Стария континент и е привлекателен пазар за всяко европейско дружество с по-големи дигитални амбиции. Германските регулации и среда са доста по-благоприятни за дигитални финтех компании, каквато е Payhawk.

Първата стъпка в тази посока е направена, като българското дружество вече е открило офис в Берлин, който ще има търговски функции. Това е стандартна практика на почти всички родни технологични компании, които искат да разширяват бизнеса си извън страната. Това става чрез търговски представителства, които отговарят най-вече за продажби и връзки с клиенти. Развойната дейност и техническата поддръжка остават в България.

В момента Payhawk разполага с 18 служители, като плановете на компанията са в рамките на две години да удвои персонала си.

Инвеститорите

Фондът Earlybird е основния инвеститор при последния рунд от 3 млн. евро финансиране. Германската институция за рисков капитал е в Топ 5 на местния пазар, като разполага с над 100 стартъпа в портфолиото си. Тя е основана през 1997 г. и инвестира в компании в различен етап от развитието си. Earlybird има специален фонд заделен изцяло за технологични стартъпи. С инвестицията си в Payhawk в надзорния борд на българското дружество влизат Роланд Менгър и Мехмед Атичи, като представители на германския фонд.

В него Васил Терзиев представлява Eleven, а към компанията в ролята на консултанти влизат Марк Антипоф и Кейт Робинсън, които са с дългогодишен опит във финансовата индустрия.

Вторият фонд на Eleven е сред оригиналните инвеститори, които през 2019 г. осигуриха 500 хил. евро финансиране. Тогава към тях се присъединиха и различни бизнес ангели от финтех индустрията. Eleven е на път да излезе на Българската фондова борса с отделно дружество, което има за цел да събере капитал за допълнително инвестиране в най-перспективните компании от портфолиото на първия си фонд. Идеята е да се наберат средства за около 4 млн. лева.

The post Българският стартъп Payhawk привлече 3 млн. евро инвестиция appeared first on TechTrends България.

На върха на финтеха

Последната инвестиция от 500 млн. долара идва основно от базираната в САЩ компания за рисков капитал TCV (Technology Crossover Ventures). От Revolut допълват, че в този кръг на финансиране участват и доста от предишните инвеститори. Те са доста като брой и сравнително малки като имена няма информация някой от тях да има по-доминиращо участие.  Списъкът включва Greyhound Capital, Draper Espirit, Index Ventures и много други. В първите години, Revolut привлича и грантово финансиране по програма на Mastercard.

Общият привлечен капитал на компанията възлиза на 836 млн. долара. При оценка от 5.5 млрд. долара, Revolut твърди, че е една от най-скъпите финтех дружества в света към момента. То отчита силен ръст на общия брой клиенти, като през 2019 г. той е 169%. От компанията допълват, че активните дневни потребители нарастват с 380%.

Как точно се отразява това на финансовите резултати на Revolut е малко по-трудна задача. Компанията е частна, не е излязла на световните борси и обяви своя счетоводен отчет за 2018 г. едва в края на миналата година. Общите приходи се утрояват и достигат 58.2 млн. британски лири.

Revolut отчита удвояване на загубата, която скача от 14.8 млн. лири на 32.8 млн. лири. Причината е в агресивната експанзия на услугите и продуктите на компанията по света. Revolut добави редица държави, в които оперира, като разширяването продължава и до момента.

Пари за години напред

Огромната пропаст между приходите, загубата и привлечения капитал, означава, че компанията в момента тепърва развива бизнес модела си. Свежите средства според Revolut ще се използват за укрепване и подобряване на настоящите услуги и продукти, както и за предлагането на нови такива. В плановете влизат кредитиране на физически и юридически лица, добавяне на спестовни сметки с висока лихва, които да не са достъпни само във Великобритания и др.

Revolut прави мащабно разширяване, което включва не само разходи по нвализане на нови пазари, но и редица други. Компанията разработва нови услуги, продукти и назначава нови кадри с бързи темпове. Revolut обяви, че за нея работят постоянно над две хиляди души, като сред тях има и редица големи експерти в областта на предприемачеството и финансовия свят.

Добавянето на нови клиенти и продукти може да засили приходите. Предвид темповете на растеж, няма да е изненада, ако и оперативната загуба на компанията продължи да се увеличава. Така, реално средствата ще са необходими, дружеството да запази стабилност, независимо, че гори пари. Размерът от 500 млн. долара е повече от достатъчен, да се постигне значителен мащаб и да се осигури работата на компанията поне още няколко години.

Надеждата е дотогава, в един момент приходите от оперативна дейност да се окажат достатъчни, за да могат да покриват разходите. В противен случай, може да се изпадне в ситуацията на Uber, чиито бизнес модел се оказа неподходящ в силно регулаторна среда и компанията продължава да гори пари, независимо от огромната си пазарна оценка и привлечен капитал.

The post Revolut набра нови 500 млн. долара финансиране appeared first on TechTrends България.

Отличникът

Phos получава възможност да участва в регионалната надпревара за финансови стартъпи, организирана от международната централа на „Райфайзенбанк“, която ще се проведе във Виена. Освен това, компанията ще може да развие концептуален продукт предназначен изцяло за българския клон на банката за тестове. Ако той бъде одобрен от финансовата институция, може след това да бъде интегриран в нейното портфолио от услуги.

„Щастливи сме, че ще имаме възможност да работим с „Райфайзенбанк“, тъй като ние търсим стратегически партньори за развитието на нашия продукт“ – коментира Иво Георгиев, един от създателите на стартъпа Phos след награждаването.

В сряда се проведоха презентациите на финалистите в Elevator Lab. Те бяха разделени в две категории, като едната е основната за цялото състезание. Втората дава възможност на една компания да се възползва от специалната менторска програма Elevator Lab Bootcamp, която също се провежда в Австрия. Победител в нея беше избран iRoboInvest и тяхната идея за автоматизиран инвестиционен посредник.

За трета година

Това е третото поредно издание на Elevator Lab, като в регионалната инициатива, през годините са участвали над 1 000 проекта. В тазгодишната надпревара, са кандидатствали 24 български компании. През 2018 г. в българското издание са участвали 16 проекта. През първата година на Elevator Lab не е имало местен конкурс, но на международния директно са кандидатствали осем български стартъпа.

24 компании са участвали в тазгодишното издание на Elevator Lab

„Вярваме, че и сред тазгодишните победители и финалисти ще открием бъдещи партньори, с които заедно ще продължим да променяме средата и да въвеждаме иновации за по-добро клиентско преживяване“, обяви Даниел Алексиев, началник отдел „Дигитално банкиране и Иновации“ в „Райфайзенбанк“.

Според него, освен броя на стартъпите през последните три години, се вдига и качеството на проектите, които кандидатстват в Elevator Lab.

The post Финтех стартъпът Phos е победител в Elevator Lab appeared first on TechTrends България.

Забележка: Интервюто е проведено преди Facebook да обяви своята криптовалута Libra и потенциалното ѝ интегриране в нейните чат приложения. Затова този контекст не присъства във въпросите и съответно – в отговорите.

Как се развива Rakuten Viber в България през последните години?

Българският офис реално отговаря за дейността на Rakuten Viber не само в рамките на страната, но и за целия регион на Централна и Източна Европа. На този фон, България се представя доста добре, като имаме значителен растеж по отношение на потребителската база. Ние го определяме, като проникване на Viber спрямо общия брой на смартфоните в страната. Тук нашият продукт присъства с над  80% и очакваме да продължим растежа на годишна база, не само заради повишения интерес на българите към приложението, но и поради факта, че броят на смартфоните в страната ще продължи да се увеличава.

Viber се представя стабилно в България и по други статистики, като брой изпратени съобщения например. Нараства и броят на изпратените мултимедийни съобщения като гифове,  стикери и др. Това дефинира местния пазар, като един от силните за Viber в световен мащаб.

Източна Европа по принцип е силен регион за Viber, това на какво се дължи?

Нашият бизнес е доста интересен. Ако погледнем реално, при чат приложенията има само няколко силни конкуренти на Viber. Това, от една страна е добре, от друга – предизвикателно, защото те са плод на едни от най-мощните корпорации в света в момента. Хубавото в тази ситуация е, че няма една доминираща услуга, а различни лидери в различните региони. В някои части на света, Viber е с доста по-голям пазарен дял спрямо тези конкуренти. Някои приложения например, които са много популярни в Западна Европа, в Източна почти не присъстват.

Защо Viber се наложи толкова силно в нашия регион и България е трудно да се обясни, тъй като има множество фактори. Със сигурност, голяма роля изиграват телекомите, защото навлизането на новите технологии при мобилните мрежи става с една-две години забавяне, спрямо Западна Европа и Северна Америка например. Това го проследихме при тези от трето поколение (3G), при 4G и сега при 5G. Съответно цените падат надолу при новите услуги с подобно закъснение.

Част от нашия успех се дължи на доброто ни позициониране през периода 2011-2012 г. и предлагането на разговори през интернет. Това е точно преди да започнат европейските регулации, които накараха българските оператори да свалят сравнително високите цени за местните потребители при преноса на глас, което позволява на чат приложения като Viber да процъфтяват.

„Част от нашия успех в България се дължи на доброто ни позициониране през периода 2011-2012 г. и предлагането на разговори през интернет” Момчил Еленков, Viber

При тази ситуация на пазара, успяхме да се наложим доста успешно. Днес все повече потребители ползват приложението ни предимно за чат – между двама или в група, като нашите предимства вече са преди всичко в силата на самия продукт, а не толкова във външната среда.

Viber разчита на приходи от корпоративни клиенти, сред които са телекомите, как се развива бизнес модела на компанията в България?

Партньорствата ни с брандове са част от нашия основен бизнес модел. В България те се развиват доста добре, тъй като пазарът е с доста висока пенетрацията сред потребителите. Почти всеки бранд иска да е във Viber по един или друг начин поради големия обем на потребителите ни в страната. Телекомите са важни клиенти, но при тях е малко по-сложно, защото те сами по себе си са големи организации. С тях работим по няколко направления.

Първото, с което и започнахме нашите партньорства с тях, е т.нар. Zero rating или възможността в абонаментните планове на оператора да присъства Viber с включен безплатен трафик към приложението. През последните години имаме над 70 подобни партньорства по целия свят. Но същевременно, силното развитие на мобилните технологии през последните години в нашия регион, прави подобни инициативи все по-малко важни за потребителите. За сметка на това те продължават да са релевантни в развиващи се пазари, като Близкия изток и Югоизточна Азия.

Следващото направление, по което работим с компании и телекоми е развитието на брандовете във Viber. Те най-често влизат под формата на различни маркетингови активности. Могат да включват стикер кампания, която да ориентира потребителите към даден канал, чат бот и много други. Може да включва и по-сложни дейности, като например клиентите на дадена компания да управляват услугите си през Viber и др.

„Едно от основните бизнес направления на Viber е развитието на директната комуникация между потребителите и компаниите” Момчил Еленков, Viber

Третото направление е развитието на т.нар. бизнес съобщения (Viber Business Messages). Това са известия от компании, които използват Viber за директна комуникация със своите клиенти, които са споделили номера си. Така например, вместо да се изпращат автоматизирани известия с SMS, те минават през чат приложението. Някои куриерски компании в България вече успешно ползват подобна функция. Мобилните оператори също  все повече започват да адаптират и този канал за комуникация с клиентите си, независимо, че в някаква степен се явява конкурент на SMS услугата.

Последното направление в бизнес модела ни са т.нар. услуги с добавена стойност. Например даден оператор може да предоставя абонамент за стикери. Потребителите плащат малка сума към месечната си сметка и получават достъп до всички платени стикери в магазина на Viber.

Какво е предимството на Viber при осъществяването на всички тези дейности?

Нашата сила е, че сме много широк канал с огромна аудитория, а компаниите могат да я достигнат чрез нас. Било то вече съществуваща за тях или такава, която те искат да привлекат тепърва. Това става благодарение на факта, че сме налични на над 80% от умните мобилни устройства в България и с много висока употреба на ежедневна база.

Важен елемент тук е да могат да комуникират с тази публика по начин, който не е дразнещ за нея. Дори напротив – да е в помощ и да пести време. Нашата задача е да контролираме този канал, така че да има баланс в общуването между бизнеса и клиентите. При подобни партньорства имаме две цели – да увеличим потребителската база на дадена организация и/или да засилим нейната ангажираност с марката. Последното е добре и за нас, защото хората ще намират смисъл да ползват Viber, при това не само за комуникация с приятелите си, но и за работа с определени компании, важни за тях. Позитивът е, че се избягва чакането на опашки или връзката с оператор.

„За да постигне всичко това с висока ефективност, Viber разполага с екипи, които познават спецификите на местния пазар” Момчил Еленков, Viber

За да постигне всичко това с висока ефективност, Viber разполага с екипи, които познават спецификите на местния пазар. По този начин можем да предложим решения и конкретни параметри на партньорства, така че да могат да са максимално релевантни за дадена страна и дори град. Те могат да включват насоки, план за изготвяне и дори техническа помощ за всяка една кампания. Локалното съдържание в комбинация с добър партньор води до отлични резултати. Така се правят наистина качествени маркетингови кампании.

Все повече се налага като тенденция да се ползват чат-приложенията за директни продажби и дори онлайн банкиране, като Viber развива своя бизнес в подобна насока от години, какви са вашите планове спрямо нея?

Компанията-майка на Viber е японският гигант Rakuten, чийто основен бизнес профил е електронната търговия. В този смисъл, развиваме се в тази посока и ползваме тяхното дългогодишно ноу-хау. В интерес на истината, разгръщането на продажби през чат приложение не е лесна задача.

В момента имаме няколко пилотни проекта в САЩ и Русия за представяне на портфолио от продукти на различни брандове през Viber. Те могат да се интегрират в клавиатурата и да се споделя не само в групи, но и в чат между потребители (1:1). Този каталог включва десетки брандове и стотици продукти. Засега той предоставя възможността само да се разглеждат артикули. Ако потребителят иска да закупи даден продукт, каталогът го изпраща на сайта на търговеца, откъдето може да направи поръчка.

Възможността за директна покупка е доста сложна, предвид различните регулации за разплащания и лицензи в отделните региони. Това затруднява създаването на единно решение, работещо на всеки един от тези пазари. Действаме в тази посока, но докато не изчистим максимално процеса и не предоставим качествена услуга, няма да я имплементираме.

Как реагират самите потребители на подобен тип услуги? Тъй като пазаруването през чат-приложение крие множество ограничения при взимането на информиран избор за продуктите?

Факт са някои ограничения, но трябва да вземем предвид и това, че голяма част от потреблението минава през мобилни устройства, най-вече през смартфони. Което неизбежно ще доведе до преминаването на различни покупки и транзакции през тях. Има доста ограничения и проблеми, като например, ако е прекалено голям каталогът, хората могат да се объркат и да се изгуби удобството. Затова Viber винаги ще си остане чат-приложение, което се ползва за съобщения и разговори. Пазаруването ще бъде допълнителна функция, която ще интегрираме по начин, който е лесен и удобен за потребителите. Надали Viber ще се ползва за продажбата на коли или скъпи стоки, които изискват доста размисъл преди финалното решение за покупка.

В момента имаме няколко пилотни проекта. В Украйна например, работи чат-бот, с който да заявите кафе на работа. През Viber избирате еспресо и едно капучино, което можете да вземете след това от съответния обект, тъй като партньорът ни има голяма верига от кафенета и така услугата е доста атрактивна. Но това е малка покупка, знаеш какво, кога и къде го искаш.

Другата потенциална сфера за лесно развитие на подобни услуги е прехвърлянето на пари между потребители (т.нар. peer to peer разплащания). Банки, финансови компании, стартъпи и много други търсят добър комуникационен канал, през който да предлагат подобни решения. Viber, като голямо чат-приложение, е атрактивен за подобен тип партньорства. Все още експериментираме и изграждаме дългосрочна стратегия, какво, как и къде искаме да направим в тази посока, но потенциалът е много голям.

По отношение на плащанията, имаме възможност да предложим такива, тъй като Rakuten разполага с лиценз за банка в Европа. Но действаме с партньорства, като имаме между 20 и 30 такива с различни финансови институции. Доста от тях са в Централна и Източна Европа и са свързани с мобилно банкиране през Viber чрез чат-бот.

Не е ли по-лесно да се извърши това в нормално приложение с няколко натискания, вместо в чат среда?

Много потребители не желаят да свалят приложенията на банките и предпочитат да работят в позната среда, каквато е Viber. Самият чат-бот звучи стряскащо, но говорим за много прости асистенти, които под формата на чат предлагат предефинирани бутони, от които потребителят избира какво да прави. За мобилно банкиране това е много приложимо, тъй като имате не повече от десет действия. За хора с по-ниска дигитална грамотност, които ползват ежедневно Viber, това е лесен начин да се запознаят с подобни онлайн услуги.

Това важи и за други услуги, в България имаме подобен чат-бот за една таксиметрова компания, през който можеш да поръчаш много бързо и лесно кола. Той стана особено популярен на една Нова Година, когато в София падна много сняг и всички други канали за комуникация бяха претоварени.

Пускането на толкова много чувствителна информация през приложението изисква доста високо ниво на сигурност – какви са рисковете и какво предприема Viber?

Сигурността е много важна тема за всички и по този показател във Viber много се гордеем, че сме доста напред. Компанията започна като стартъп през 2010 г. и винаги си е поставяла за цел високо техническо качество на услугите. Пълното криптиране от край до край при нас се прилага поне от пет години. Нещо, което някои конкуренти тепърва ще интегрират в своите решения. Всеки един чат във Viber е напълно защитен и ние не можем да четем кореспонденцията и нямаме достъп до нея. Тя отива в крайните устройства в криптиран вид/код и ключовете за тях са в самите тях. Това се дължи на факта, че винаги сме се стремили да бъдем сред лидерите, когато става дума за сигурност на данните.

Пълното криптиране ли е най-доброто решение за опазване на личните данни?

Да, това е най-сигурният метод. Основното при него е, че няма трета страна с достъп до данните. Освен това, всички приложения с уеб базирана версия много трудно могат да имат пълно криптиране.

„Най-сигурният метод за опазване на личните данни е пълното криптиране на комуникацията в чат приложенията” Момчил Еленков, Viber

Ако властите поискат достъп до определена кореспонденция какво става? Особено, когато спазват процедурите и регулациите?

Има определени процедури, които се спазват, за да можем да предоставим подобна информация на властите и когато регулациите го изискват – има данни за престъпления например. Няма как обаче да предоставим пълната кореспонденция, заради цялостното криптиране. Единствено може да предоставим типа комуникация между отделни потребители, както и кога и къде се е случила. Достъп до конкретното съдържание обаче нямаме и няма как да предоставим такъв.

Facebook все повече се ориентира към бизнес модела на Viber, това оценявате ли го като заплаха за вас?

Не, ние продължаваме да се развиваме в посоката, която сме си задали. Това, че конкурентите ни следват, може само да ни радва. Това е факт и вече има такава тенденция, че когато хората общуват, тази комуникация се пренася все повече към личното им пространство. Вече не всичко, което искаш да споделиш, желаеш да се види от целия свят. Има изключения, но голяма част от съдържанието, което се обменя, става във все по-затворен кръг от хора.

Лично аз, като споделям снимки от пътувания с мои близки, го правя в затворени групи, като искам те да си останат там. Това се пренася все повече навсякъде и платформите се ориентират към този модел. Viber винаги е била насочена към подобен тип лична комуникация. Отделно,през годините се стремим да има отворен бизнес модел и услугата ни да е безплатна за крайните потребители. Така че е нормално конкурентите ни да тръгнат по нашия път.

The post Потребителите предпочитат чат средата пред приложенията (интервю) appeared first on TechTrends България.

Заедно с откриването на SurfStudio, беше показан и първият продукт създаден по тази концепция. Това е e-SOS – безплатно мобилно приложение за незабавна връзка с екипите на Бърза помощ при аварийни ситуации. То е съвместна разработка между SurfStudio, ДЗИ, „Виваком“ и „Сирма Груп“.

„Днес ви показваме бъдещето и нещата, които тепърва започват да навлизат в банковото дело и не само“, обяви Петър Андронов, регионален мениджър на KBC Group за България.

Промяна отвътре навън

Самата лаборатория има няколко големи задачи. Първата е да въведе култура и визия за иновации вътре в самата компания. KBC Group е голяма институция, като в България ОББ и ДЗИ разполагат с над 3 500 служители. Инициативата на белгийската група е родена от старата, но изпипана максима, че промяната идва отвътре навън.

„По-важно е не толкова приемането на самата нова технология, колкото тя да промени напълно компанията и нейното поведение“, коментира Ерик Люц, главен мениджър „Иновации“ на KBC Group по време на откриването. Според него, финансовият сектор има много поле пред себе си за трансформация. Големите институции са затрупани с излишна обработка на документи и бюрокрация, която забавя процесите. Бъдещето е в автоматизацията на всички тези процеси.

В голяма организация като групата на ОББ и ДЗИ има много хора с различен поглед към нещата. Най-лесния начин да могат да се запознаят с иновациите е като ги видят на живо в действие. Поради тази причина SurfStudio е оборудвана с редица технологични продукти, които вече променят ежедневието ни. Дрони, 3D принтери, системи за виртуална реалност и други.

„Форматът на SurfStudio е много подходящ за представяне на идеи, технологии и изпробване на различни концепции“ Ерик Луц, KBC Group

Освен тях, бяха демонстрирани решения за оглед на земеделски земи с дрони и оценяването на потенциални щети върху посевите, както и специален робот, който автоматизира голяма част от работата на служителите на KBC при работа с документи и изваждането на справки.

„Форматът на SurfStudio е много подходящ за представяне на идеи, технологии и да се пробват различни концепции. Чрез него искаме да накараме служителите ни да експериментират и да изпробват иновациите“, допълни Луц.

Втората цел на лабораторията е тя да се превърне в място в което представителите на IT екипите и бизнес подразделенията могат да обсъждат различни разработки. В големите корпорации тези отдели са разделени не просто в различни стаи, а понякога са на отделни етажи.

За споделяне на идеи навън

Третата роля на SurfStudio е, KBC да може да покани различни групи, като ученици, студенти и млади предприемачи, с които да се запознаят и обменят идеи. Според финансовата институция, най-малкото е, че ще може да се разкрие как ще се промени банковия и застраховател сектор и как ще се отрази това на потенциалното професионално развитие на младите хора.

Което е много ясен сигнал предвид факта, че според Ерик Луц, близо 30% от професиите ще се трансформират напълно през следващите 15 години.

Последната задача на SurfStudio е да бъде добър медиум между ОББ, ДЗИ и българския бизнес, с който да се обменят идеи и възможности за потенциални сътрудничества в сферата на високите технологии и иновациите. Целта е не само, да се покаже какво правят компаниите от групата на KBC в страната, но и какви местни решения има на пазара, които могат да ускорят трансформацията на институцията.

Проекти с идеална цел и свободно време

Именно от такова нетрадиционно сътрудничество се ражда идеята за първия проект, който е реализиран през SurfStudio. Това е споменатото мобилно приложение e-SOS. Историята му е интересна. От една страна, мобилните оператори редовно се сблъскват с молби от държавните институции, организации и граждани за локализиране на изчезнали и изгубени туристи в планините. „Виваком“ излиза с концепцията за създаване на приложение, което да помага и улеснява връзката между потребителите с услугите за спешна помощ.

ДЗИ от своя страна, се опитва да реши проблема с големия проблем пътни произшествия в страната. Концепцията е да могат да се предоставят данни на Бърза помощ и полицията, които да могат да се използват от тях за да спасят животи при инцидент. Като например да разполагат с готови данни за кръвната група на пострадалите.

Мобилното приложение e-SOS обединява двете идеи. То разполага с по-прецизна геолокационна система, която позволява да се записва не само местоположението, но и посоката на пътуване на потребителите. Тази информация може да улесни екипите при евентуална издирвателна операция. Допълнително, в приложението се съхранява и специално здравно досие на потребителя, в което са записани критични данни, като кръвна група, алергии и др. Съответно те ще са на разположение за екипите на Бърза помощ в случай на инцидент.

Приложението е напълно безплатно и налично за всички потребители, без ограничение дали са клиенти на ДЗИ, абонати на „Виваком“ или не. Налично е за Android и iOS.

Лабораторията има интересни примери от другите държави, в които служителите използват свободното си време за напълно странични проекти. Такъв идва от SurfStudio в Белгия, които създават специално брандирана крафт бира.

The post SurfStudio е новата лаборатория за иновации на ОББ и ДЗИ appeared first on TechTrends България.

Така още преди официално да локализира дейността си, британската компания вече разполага с над 30 хил. потребителя в страната. От днес, те ще имат версия на български език на приложението, както и да откриват сметки в лева. През следващите месеци, ще бъдат увеличени тези функции, като ще бъдат добавени възможността да се търгуват акции без комисионни, уточняват от българския офис на Revolut.

“България е атрактивен пазар за нас, тъй като се превръща в регионален финтех център”Николай Сторонски, Revolut

“България е атрактивен пазар за нас, тъй като се превръща в регионален финтех център”, коментира Николай Сторонски, основател и главен изпълнителен директор на Revolut в съобщението до медиите. Според него, силното развитие на финансовите технологии в страната не са повлияли достатъчно в предлагането на нови технологични услуги в тази сфера на българските потребители.

„Въпреки това клиентите на местни банки продължават да плащат високи такси за ежедневни услуги като кеш тегления и скъпи парични преводи, които отнемат ненужно време. Присъствието ни в България ще запълни липсващото между съвременните нужди на клиента и решенията, които финтех секторът предлага,” допълни той.

Какво представлява „дигиталната банка“?

Подобно на много други технологични идеи, Revolut предлага напълно дигитализирани услуги в един доста консервативен сектор, какъвто е банковия. Това става чрез едноименното приложение, в което потребителите се регистрират и след което отварят виртуална сметка в него. С последната клиентите могат да правят парични трансфери в над 150 валути в страната и чужбина. Тъй като всичко е дигитално и минава през мобилно приложение, потребителите получават моментни съобщения и известия за състоянието и движението на техните финанси.

Каква е разликата спрямо подобните решения на традиционните банки? Обещанието на Revolut е, че всички трансфери стават без излишни и натоварващи такси, като се добави гъвкавостта на дигиталните преводи. Обмяната на валута се осъществява с реален курс, а не със собствен, както е при банките.

Последното предимство е възможността да се търгуват и следят пет от най-популярните криптовалути. Това са Bitcoin, Litecoin, Etherium, Bitcoin Cash и XRP.

Освен това, приложението разполага със специална система, в която потребителите могат да следят и анализират своя паричен поток и по-лесно да бюджетират личните си финанси.

Бизнес моделът

Revolut се издържа чрез популярния в момента абонаментен модел. Срещу месечна или годишна такса, потребителите имат достъп до всички или голяма част от функционалностите на приложението. Стандартният профил е безплатен, но някои трансфери включват такси. Премиум абонамента струва около 16 лева, а Metal е 28 лева. Последният разполага с изплащане на бонуси при всяко картово разплащане.

Revolut е доста успешна и с добри отзиви от потребителите, поради лесното и бързо ползване на приложението, липсата на такси и разширените възможности. Влизането на последния кръг от финансиране в компанията я оценява на 1.7 млрд. долара при общо събран капитал от 340 млн. долара. По думите на дружеството, в момента то разполага с 4.5 млн. потребители в Европа. Ежедневно се отварят по 12 хил. нови сметки, а ежемесечно се обработват парични обеми от 5.5 млрд. долара.

Литовските страсти

За да може да предлага всички тези услуги, Revolut се нуждае от специално разрешително. В рамките на Великобритания и Европейския съюз, то оперира като паричен оператор под лиценз предназначен за трансфер на пари по електронен път. За да могат потребителите да отварят собствени сметки това разрешително не е достатъчно.

Поради тази причина, компанията кандидатства и  получи през декември банков лиценз в Литва. По силата на европейското законодателство, това дава правото на дружеството да предоставя на потребителите си да откриват собствени сметки в рамките на целия ЕС. Освен това, Revolut получава възможността да предоставя различни кредитни и депозитни планове на своите клиенти. За момента, компанията не предлага подобни услуги, но работи в тази насока.

Миналия петък, литовският парламент гласува в полза да се преразгледа издаването на разрешително на Revolut. Крайната цел според депутатите на балтийската република е да се разбере дали то не застрашава националната сигурност на страната. Основните опасения са свързани с потенциални възможности за пране на пари през мобилното приложение.

Реалните страхове на литовците имат много по-тривиален характер. Те поставят под въпрос произхода на Николай Сторонски, чийто баща ръководи развоен отдел на компания под шапката на руския газов гигант „Газпром“. Всяко потенциално руско влияние в балтийската държава се разглежда доста сериозно, дори на моменти – твърде параноично.

В крайна сметка, независимо политическият аспект на преразглеждането на лиценза, за момента Revolut продължават да го ползват, с което не застрашава в краткосрочен план техните операции в рамките на Европа.

The post „Дигиталната банка“ Revolut вече е налична в България appeared first on TechTrends България.