„А1 България“ постепенно свиваше обема данни, които се публикуват във финансовите отчети на Telekom Austra Group (TAG, но все повече се брандира като А1 Group). United Group, когато пое контрола над „Виваком“ затвори своите финансови резултати само за регистрирани инвеститори. Единственият начин за достъп до тях беше чрез вътрешни източници, които да предоставят данните. Другият е през Търговския регистър, но изместването на крайния срок за подаване на отчетите покрай ковид пандемията до септември, прави информацията доста остаряла и с повече от девет месеца закъснение.

Чешкият фонд PPF Group продаде мажоритарния дял на своя телеком бизнес на арабската Etisalat (под бранда e&), което прехвърли собствеността на „Йеттел България“ и инфраструктурното звено „ЦЕТИН България“. Това придаде нова финансова или по-скоро публична дисциплина, като пълния финансов отчет за пълната 2025 г. беше изненадващо публикуван още февруари, което мина под радара, защото обикновено PPF Group правеше това към средата на следващата година.

За разлика от предишни периоди, този път имаме изключително детайлни резултати, които обрисуват не само картината в България, но и в съседна Сърбия. Особено в стремежа на e& да наложат доскоро почти напълно мобилната група Yettel да се развива ударно при фиксираните услуги. Макар и с бавни темпове, първите добри резултати са вече налице.

Скромен растеж

Йеттел България“ отчита скромен растеж по основните финансови показатели. За 2025 г. приходите се увеличават с 3.9% на годишна база до 557 млн. евро. За сметка на това печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се понижава с приблизително същия темп – 3.7% до 157 млн. евро спрямо 163 млн. евро през 2024 г.

Точните причини за спада на печалбата не се споменават. Има минимално свиване на мобилни абонати (с около 30 хил.) до 3.2 млн. Ръстът на приходите е лесно обясним, като той е генериран от по-скъпи мобилни планове и индексацията на съществуващите договори през 2024 г. Комбинацията на тези фактори води до повишаването на средномесечния приход от абонат (ARPU) до 13.2 евро. По данни на „Йеттел“, компанията остава лидер по мобилни приходи през първите девет месеца на 2025 г. с 35% дял. Позициите са почти изравнени, като „А1 България“ е с 33%, а „Виваком“ – с 32%.

Капиталовите инвестиции са поделени между „Йеттел България“ и „ЦЕТИН България“. Първото дружество държи лицензите за радиочестотите и съответно плаща таксите за тях, докато второто изгражда мрежовата инфраструктура. През 2025 г. „Йеттел“ инвестира 47 млн. евро, което е увеличение с 8 млн. евро на годишна база. „ЦЕТИН“ допринася по това перо 71 млн. евро през миналата година, като отчита значителен скок на инвестициите спрямо 2024 г., когато са били едва 45 млн. евро.

Сред добрите новини за „Йеттел“ е тази, че освен годишните такси към държавата за радиочестотите, скоро няма да има нови подновявявания на лицензите. Операторът подновява разрешителното за 2 100MHz през 2025 г. и за новите блокове при преразпределението на 1 800MHz през 2024 г. Следващите подобни операции са след шест години за лентите в 900MHz и цялостно обновяване на разрешителното за 1 800MHz. Това се очаква да се случи през 2032 г.

Дългият път към фикса

Компаниите под бранда Yettel са почти напълно мобилни оператори. През последните две години текат активни процеси по тяхното трансформиране в напълно конвергентни телекоми. Българският „Йеттел“ не прави изключение и вече заема твърдо третото място на пазара за фиксирани услуги.

Във финансовите резултати е записано, че компанията е с пазарен дял от 6% на база приходи. Тя е все още далеч зад едноличния лидер „Виваком“, който контролира сегмента с 52% след придобиването на „Булсатком“ и зад „А1 България“ с 27%.

„Йеттел“ има доста стабилен ръст по отношение на абонатите. Тези на фиксиран интернет нарастват до 141 хил., докато тези на платена телевизия са вече 107 хил. Има една уловка, повечето от тези потребители не са напълно „фиксирани“. В годишния доклад е записано, че „Йеттел“ има 107 хил. абонати на „фиксиран безжичен достъп“ (FWA). Това означава, че те консумират фиксирани услуги, но през мобилната мрежа. Съответно, само 34 хил. потребителя на широколентов интернет са през кабел.

Сръбските размествания

Фиксираните услуги са приоритет за разрастване не само в България. Страната ни е сред отличниците по взимане на пазарен дял. В Унгария, Yettel контролира едва 2% в сегмента на база приходи. Важно е да се отбележи, че като абсолютни стойности, унгарският фиксиран пазар е близо три пъти по-голям – 890 млн. евро за първите девет месеца срещу 319 млн. евро за българския. В Словакия O₂ (единственият запазил брандинга си засега) е с 4% при пазар от 536 млн. евро.

Ситуацията е по-различна в Сърбия. Etisalat придоби втория по големина играч там – SBB от United Group. В годишния доклад е записано, че местния Yettel притежава 6% от фиксирания пазар през първите девет месеца на 2025 г. Любопитното е, че сръбския е два пъти по-голям от българския с обем от 626 млн. евро приходи. SBB отговаря за 28% и така сумарно, Etisalat контролира 34% или една трета от пазара в Сърбия. Лидер остава държавния MTS с 57% дял.

Под чертата

Годишният доклад на PPF Telecom Group съдържа някои любопитни новини, така да се каже „под чертата“. Една от тях е приключено арбитражно дело между „Йеттел България“ и Amdocs. Втората компания е сред основните софтуерни доставчици специализирани в телеком сектора. Тя е популярна основно със своята билинг система, както и с платформата си за работа с клиенти.

Информацията е непълна, като се казва, че Amdocs е завела арбитражно дело срещу „Йеттел България“ във Виена, но е постигнато извънсъдебно споразумение. По силата на последното, двете страни свалят претенциите си една към друга. Хипотезата е, че българският оператор е прекратил отношенията си с Amdocs и е сменил билинг системата. В сектора имаше подобна неофициална информация, че „Йеттел България“ преразглеждат всичките си договори, сключено от времето на Telenor.

The post „Йеттел“ през 2025 г.: Арабската прозрачност appeared first on TechTrends България.

Цитатът е на известния злодей в първия филм „Умирай трудно“ Ханс Грубер, с който той се опитва да остави впечатлението, че са терористи повлияни по идеологически признаци, а не обикновени крадци. Заменете името Nakatomi с Huawei и Ханс Грубер с Доналд Тръмп и ще получите частична представа за динамиката между САЩ и китайската компания в първия мандат на ексцентричния президент.

Можем да продължим с паралелите между измислената Nakatomi и реалния Huawei, но китайския гигант може да бъде оприличен и като основния георй в популярната филмова поредица – Джон Маклейн. Технологичната компания показа, че е изключително издръжливa и адаптивнa към всякакви екзистенциални заплахи. Тя беше използвана, както от Вашингтон, така и от Пекин за тестване на възможностите на международните санкции. Като резултатите най-вероятно са изненадали всички анализатори.

Пет години и половина по-късно, Huawei изглежда отново във възходяща позиция. Тя продължава да е лидер за телеком оборудване по света. Макар и сравнително редуциран, бизнесът с потребителска техника се стабилизира и дори се връща към умерен ръст. Китайският гигант също така се опитва да засили някои по-екзотични до този момент сегменти, като например развитието му… в енергийния сектор.

Финансова стабилизация

Поглеждайки само към финансовите отчети на Huawei за последните седем години може да се направят няколко, но прибързани извода. Например, въпреки, че основния пакет санкции срещу компанията от САЩ са наложени през първата половина на 2019 г., значителен спад на приходите има едва през 2021 г. Причината междинната 2020 г. да бъде рекордна в историята на Huawei се дължи на няколко фактора.

Първият е, че технологичния гигант успя да се запаси с компоненти и това не се отрази прекалено шоково на потребителската електроника. Вторият е, че тогава, компанията продаде своя подбранд Honor за 15 млн. долара. Ако ги извадим от общото 137 млрд. долара приходи за годината, нивата се изравняват с предходната 2019 г. Последният фактор е, че периодът беше силен за Huawei откъм доставката на 5G оборудване в Китай.

Затова и 2021 г. беше толкова „болезнен“ за китайското дружество с 27% спад на постъпленията до 100 млрд. долара. Следващата година се отбелязва умерено понижение от 8% до 92 млрд. долара, но тогава нетната печалба се свива близо двойно от 9 на 5 млрд. долара. Истинската стабилизация се наблюдава през 2023 г. Тогава приходите се връщат с малко под 100 млрд. долара, а нетната печалба се удвоява до 12 млрд. долара.

По-адаптивният оцелява

Тези резултати показаха, че Huawei е труден за убиване. Въпреки, че САЩ ефективно спряха достъпа до редица технологии, особено при смартфоните, инстинктът за оцеляване на компанията се оказа по-силен. Умните телефони бяха пренасочени основно за вътрешния пазар в Китай, но те продължиха да се предлагат в доста други страни, включително и в България.

Huawei комфортно превзе второто място при смартчасовниците, нареждайки се след лидера Apple. Това в момента са едни от премиум продуктите ѝ, които се лансират агресивно, но и успешно в Европа. Компанията също така  предлага и широко портфолио от таблети и достъпни лаптопи.

Тези действия обаче не успяха напълно да компенсират силните позиции, които Huawei имаше при потребителската електроника преди санкциите. През 2018 г. тя имаше 45% дял и беше водещ източник на приходи за компанията. По това време бизнесът с телеком оборудване беше назад с 40%. Шест години по-късно, везните се обръщат. Потребителската електроника се свива до 33% от постъпленията, докато вендорския бизнес си връща лидерството с 51% дял.

Ситуацията е сходна и в регионален аспект. Китай винаги е доминирал приходите на компанията, но зависимостта през този период се е увеличава значително. През 2018 г. делът на постъпленията от местния пазар е малко под 52%, докато през 2023 г. той скача до почти 67%. Азиатско-тихоокеанския регион доминира със 73% от приходите през изминалата година, докато шест по-рано е бил 63%.

5G лидерство

Независимо от санкциите, Huawei успя да запази лидерството си в 5G технологията. Което осигурява на компанията стабилни договори като телеком вендор. През 2023 г. затварянето на Северна Америка всъщност се оказва ползотворно за Huawei, защото това е регионът с най-голям спад на доставките.

Но чисто пазарната динамика не е единствения фактор. Самите телекоми признават, макар и неофициално, че продуктите на компанията са по-качествени, по-евтини и по-лесни за интеграция от тези на конкуренцията. Най-осезаема е преднината при антените с множество приемо-предавателни елементи (т.нар. MIMO). Някои компании казват, че разликата между Huawei и Ericsson например е „цяло поколение“, независимо, че става дума за 5G продукти.

Санкциите рано или късно ще ударят и този елемент. Това ще се случи, когато повечето вендори преминат към 5nm и 3nm процесори в системите за усилване на сигнала към MIMO антените. Защото Huawei в момента е ограничена до 7nm технология на китайския производител SMIC. Технологичният гигант има някои дизайнерски решения, които ще поддържат преднината му поне до появата на 6G мобилните мрежи. Едно от тях са инвестициите в галиев нитрид, който е много по-енергоефективен от силиция, което прави техните антени и системи по-компактни и по-пестеливи откъм енергия.

Почти сигурно, всички настоящи 5G клиенти на Huawei ще се възползват от нейните решения в междинния ъпгрейд на мрежите – т.нар. 5G Advanced стандарт. Трите китайски основни телекома са най-големите ѝ потребители и те вече заявиха стабилни инвестиции в тази модернизация. За сметка на това германските оператори се опитват да заменят оборудването на Huawei и ZTE до 2029 г. Затова, китайските вендори в момента се насочват към развиващите се пазари в Латинска Америка, Близкия изток и Африка за растеж в това отношение.

В надпревара за AI

Бурното развитие на изкуствения интелект (AI) води до огромно търсене на решения за съхранение и обработване на данни. Без тази критична инфраструктура, държавите и компаниите няма да могат да се възползват от иновацията. Huawei се опитва да се позиционира в тази сфера също. Ориентацията на компанията към облачни системи е от няколко години, но сега започва и по-агресивно предлагане на решения за съхраняване на данни.

По време на технологичната конференция Huawei Connect 2024, проведена в Париж в средата на ноември, беше представен нов SSD продукт за съхранение на данни в големите центрове – OceanStor. Според експерти от компанията, основните предимства на тяхното решение е по-добрата интеграция и оптимизация с останалите компоненти от сървърите. Както и по-добрата защита на информацията, нещо, за което Huawei многократно е обвинявана от САЩ, че не предоставя. От китайския гигант яростно отричат тези обвинения и за момента няма ясни доказателства, че решенията ѝ прехвърлят скрито информация в Китай.

„Защитата на информацията са основен елемент, който всеки център за данни трябва да предлага“, коментира Питър Жау, продуктов директор в Huawei. „Ние предоставяме устройството за съхранение на информация на клиента. Той го притежава, както и данните в него. Ние нямаме физически достъп до него, както и до информацията на него“.

Жау допълни, че ЕС има агенция по киберсигурност (ENISA), която сертифицира всеки отделен IT продукт в Съюза. Системите на Huawei за момента са определени като надеждни от нея и това би трябвало да е достатъчно за европейските клиенти. Така, Huawei се опитва да се позиционира като основен и ключов елемент в развитието на AI в Европа, а и не само.

Задържане на иновациите

Конференцията Huawei Connect 2024 акцентира почти изцяло върху инфраструктурните и мрежови решения на китайския гигант. От дреболии, като супер тънки и почти прозрачни оптични кабели, които се поставят като тиксо в сградите, до огромни облачни системи. При последните, демонстрациите бяха почти изцяло концентрирани върху различните приложения за изкуствен интелект. Виртуален асистент, роботи, които правят кафе или просто се размотават около щандовете, както и напълно автономен магазин.

Докато част от демонстрациите бяха традиционните маркетингови трикове на технологичните гиганти, други наистина показваха стремежът към иновации на Huawei. Компанията запазва непокътнати инвестициите в развойна дейност, като през 2023 г. те остават на нива от 23 млрд. долара и ангажирани с тази дейност близо 55% или 114 хил. от служителите ѝ.

Технологичният гигант разширява и портфолиото си от патенти, които вече достигат 140 хил. Горният пример с галиевия нитрид само затвърждават значението на развойната дейност за устойчивостта на една компания, особено в технологичния сектор. Затрудненията при потребителската електроника, всъщност стимулираха Huawei да поеме по-големи рискове, като пусна на пазара (засега само в Китай) двойно прегънатия смартфон Huawei Mate XT Ultimate, който също е плод на тази иновативна политика. Ход, който другите производители трудно биха си позволили.

Скритият енергиен коз

Във филмовата поредица Джон Маклейн винаги има скрит коз в ръкава си, който всеки път изглежда изключително налудничав, но работи почти безупречно. Може би точно такъв ще се окаже бизнеса с решения за енергийния бизнес на Huawei. Китайският гигант е познат със своите смартфони и телеком оборудване, но значително по-малко познати са неговите опити в енергийната сфера. Те датират още от 2010 г., когато е основана продуктовата линия Network Energy, отделена и преименувана на Huawei Digital Power през 2020 г.

Технологичният гигант има смелата амбиция да се включи в опитите на Европа, а и не само, в преминаването към по-зелени и устойчиви решения. Това бяха част от основните послания по време на конференцията Huawei Connect 2024. Естествено, няма как да си представим, че технологичният гигант ще разработва ядрени реактори.

Huawei се фокусира върху няколко елемента – умно управление на електрическата мрежа, съхранение на енергията (батерии основно) и системи за зареждане (на електромобили най-вече). Компанията също така разработва и собствена електрическа кола, подобно на Xiaomi.

Умното управление на мрежата, в комбинация с решения за съхранение на енергията са идеални при изграждането на соларни и вятърни централи с голям капацитет. Докато системите за зареждане на електромобили са ключов компонент в повишаване на популярността на този тип возила. При последното вече има и пилотен проект в София, по думите на представители на Huawei.

Всички тези усилия пасват много добре на амбициите на ЕС в развиването на зелена енергия и трансформацията на континента в тази посока. Както и в стратегията на Huawei да диверсифирца бизнеса си и да търси нови източници на растеж. Въпросът е дали няма да се усили натискът от САЩ към страните от Стария континент да намалят бизнеса си с китайски компании.

Завръщането на Доналд Тръмп

Задълбочаването на проблемите на Huawei се случи при първия мандат на американския президент Доналд Тръмп. След победата му на изборите през ноември 2024 г. може да се очаква, че той отново ще тръгне агресивно срещу технологичната компания. Китайският гигант не се страхува от нови санкции, настоящите са достатъчно тежки, а крайни мерки, като изключване от системата SWIFT може да се възприемат като изключително враждебни на държавно ниво от Пекин.

Huawei е уязвим по друго направление. В края на своя първи мандат, Тръмп беше засилил натиска върху Европа да заменят китайските вендори с европейски. Както и като цяло Стария континент постепенно да се затвори за бизнес с компании от Китай. Това пак няма да е смъртоносно за Huawei, но ще неутрализира част от усилията на дружеството за връщане към растеж и диверсификация.

Все още няма конкретика относно потенциалната политика на Тръмп през втория му мандат. Но ако той следва тази от първия си, подобни действия няма да са изненада. От друга страна, настоящата администрация на Джо Байдън не увеличи санкционния натиск, но отпусна политическия срещу Huawei. Тръмп най-вероятно ще заложи поне на завръщане на последния инструмент срещу китайската компания. Което ще бъде поредния епизод на Huawei в тяхната вариация на сагата „Умирай трудно“.

The post Huawei – Умирай трудно appeared first on TechTrends България.

„А1 България“ обаче се притеснява, че засилващата се инфлация и най-вече повишаването на индустриалните цени на електроенергията ще повлияят на нейните резултати в бъдеще. Тези опасения се пренесоха към потребителите, след като в последните дни на 2021 г. операторът поиска индексация на цените на абонаментите за две години назад. С това обаче влезе в задочен спор с регулаторите в страната. Другите тенденции са, че отливът на абонати през 2021 г. е сравнително нисък, а средните приходи от тях се увеличават.

На крилете на успеха

Финансово, годината е изключително успешна за „А1 България“. Ръстът спрямо предходната се увеличава, както на приходите, така и на печалбата. Постъпленията достигат 574.1 млн. евро, което е с 11.7% повече спрямо предходната.

Да припомним, че през 2020 г. телекомът постигна минимален ръст от под 1% на годишна база, което показва, че компанията е на здравословни нива на растеж. В левово изражение, телекомът е вече стабилно с над 1 млрд. лева приходи на година – 1.122 млрд. лева. През последното тримесечие, постъпленията следват темпа на увеличение за 2021 г. Те нарастват с 11% до 151.9 млн. евро.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също постига подобни здравословни нива на увеличение. За цялата 2021 г. тя нараства с 13.4% до 218.3 млн. евро. Темпът на ръст обаче намалява през последното тримесечие, когато е отчетен ръст от едва 8.8% до 50.4 млн. евро. Именно тази тенденция най-вероятно е предизвикала реакциите от последните два месеца на компанията за индексация на съществуващите договори и промени на цените на новите такива. В презентацията на Telekom Austria Group има изрична забележка, че оперативните разходи нарастват, заради инфлацията и по-скъпия ток.

Колебанията на абонатите

Мобилните абонати през последните години винаги са били нестабилен показател. В рамките на петилетка имаше всеобщ спад при всички телекоми, заради изчистването на неактивни SIM карти и преминаването от предплатени към абонаментни планове. През 2021 г. се забелязва стабилизиране и дори опити за ръст на мобилните абонати.

Данните на „А1 България“ за момента са разнопосочни и не могат да установят ясна тенденция. Първо, операторът спря да ги обявява на тримесечна база, което е породено от изисквания на Telekom Austria Group за по-малко споделяне на информация за потребителите като цяло.

Така в рамките на първата половина на 2021 г. имаме спад до 3.73 млн. мобилни абоната спрямо 3.75 млн. в края на 2020 г. Операторът затваря деветмесечието със скок на потребителите до 3.80 млн. В края на 2021 г. те падат отново до 3.74 млн., с което на годишна база имаме реален, но минимален спад от 0.2%.

Конкретно обяснение липсва, но нашата хипотеза е, покрай неограничените планове и по-евтините предложения през лятото да има повишен интерес към тези услуги, докато липсата на такива през зимата води до отлив. Тази теория може да се провери ако спадът продължи и през началото на 2022 г., покрай повишените цени на новите договори.

Фиксирана неизвестност и други показатели

Ситуацията също остава с фиксираните абонати. Както споменахме, Telekom Austria Group спря да предоставя разбивка на потребителите на интернет и на телевизия. От показателите е останал само този за общите фиксирани абонати. Предвид факта, че има доста такива на пакетни оферти е трудно да се направи оценка, колко са тези на домашен интернет и колко на платена ТВ.

За цялата 2021 г. този общ показател скача от 549 хил. на 567 хил., което представлява ръст от 3.3%. Разбивка на тримесечна база също отсъства, подобно на мобилните абонати. Има за полугодието, когато те са почти 554 хил., което означава, че „А1 България“ е добавила повечето от новите през втората половина на 2022 г.

Другите индикатори, които са ключови за един телеком също са сравнително положителни. Средномесечният абонат от потребител (ARPU) за 2021 г. се увеличава от 6 на 6.5 евро, което е ръст от 9.1%. То донякъде отразява и постепенното увеличение на цените покрай новите неограничени планове. Друг индикатор е т.нар. churn rate или отказът на стари абонати. При „А1 България“ за цялата 2021 г. е 1.4%, което е доста добре, предвид факта, че преди няколко години, компанията надминаваше 2%.

През октомври 2021 г. телекомът обяви, че планира да подмени напълно мобилната си мрежа си до 2024 г. През август беше обявено, че 5G инфраструктурата ще се изгражда с оборудване на Nokia и Ericsson. В годишния отчет на „А1 България“ виждаме, че българският оператор е удвоил своите капиталови инвестиции – от 57.2 млн. евро през 2020 г. на 102.9 млн. евро през изминалата година.

Скъпото начало на 2022 г.

Основната забележка в отчета на Telekom Austria Group за България е отбелязаната инфлация. Българският оператор предприе няколко мерки, за да ограничи нейния ефект. От една страна са оптимизиране на вътрешните процеси, като по думите на „А1 България“ такива действия вече са предприети.

Проблемът е, че темповете на инфлация и рязкото поскъпване на електроенергията за бизнеса налагат корекция на цените за крайните клиенти. Затова, „А1 България“, а и другите два оператора, активираха  включената в договорите индексация, която е обвързана с годишната инфлация.

Два от телекомите поискаха такава не само за 2021 г., но и за 2020 г. Калкулирането на корекциите накуп обаче предизвика силен задочен спор с регулаторите. В крайна сметка трите оператора коригираха вече съществуващите договори с инфлацията само за 2021 г. Тя е в размер на 3.3% и което влиза в сила с февруарските сметки. Друга мярка е преразглеждането на предложенията за нови клиенти. Трите телекома промениха цените за мобилни услуги, а двата конвергирани – преформатираха тези и за фиксирани.

The post „А1 България“ през 2021 г.: Силен ръст, изграждане на 5G и опасения за инфлация appeared first on TechTrends България.