Факторите за това „нулиране“ са доста, включват цялостното оттегляне на различни инвеститори, фалитът на Silicon Valley Bank, колапсът на криптопазара и скачените му подсегменти и др. Несигурната обстановка засилва рисковете пред този тип вложения и възвращаемостта им. Развитията на инструментите за изкуствен интелект (AI) не успяха да подсилят атрактивността на технологичните стартъп инвестиции.

Тенденцията за отлив на капитали също се подкрепя, като имаме четири поредни тримесечия на спад. За първите три месеца на 2023 г. той е над 53% на годишна база. При това въпреки атрактивните сделки покрай големите трансакции свързани с OpenAI и Stripe. Това показват данните на Crunchbase – платформата за следене на рисковия капитал на TechCrunch.

Сривът на финансиранията

Рисковите инвестиции в световен мащаб се сринаха с 53% до 76 млрд. долара за първото тримесечие на 2023 г. През същия период предходната година те са били 162 млрд. долара, като само три месеца по-рано – в периода октомври-декември 2021 г. е отчетен и абсолютния рекорд в сектора от 183 млрд. долара. Това показват данните на най-голямата и популярна база са данни свързана със стартъпи и финансиране Crunchbase на TechCrunch.

В сумите от началото на годината влизат и няколко мегасделки. Първата е инвестицията от 10 млрд. долара, която си осигури OpenAI – популярната платформа за изкуствен интелект, която „медийната слава“ през последните месеци. Stripe също успя да осигури допълнително финансиране от 6.5 млрд. долара. Така, само тези две сделки покриват 20% от целия обем рискови инвестиции през първото тримесечие на 2023 г.

Броят на сделките също намалява в тенденция, която продължава вече четвърто поредно тримесечие. Те са малко под 6 хил., докато през същия период на 2022 г. те формират 10.8 хил., което означава понижение от 45% на годишна база. От Crunchbase коментират, че рисковите инвеститори все още разполагат с доста голямо количество капитал. Към края на 2022 г. той е оценен грубо на 580 млрд. долара.

По-малко стартъпи, повече сигурност

Най-голямата причина за всеобщия спад на рисковия капитал е в предпазливостта на инвеститорите. Данните на Crunchbase показват, че финансираните проекти преминават през много по-ситна и прецизна цедка. Тя обхваща всички видове сделки – от стартъпите в сийд и ранна фаза (двете най-начални нива), до тези в напреднала и в степен на технически растеж.

Сделките със стартъпи в сийд фаза търпят най-голям удар от гледна точка на бройката. Те се свиват почти наполовина на годишна база от 7 хиляди на 3.7 хиляди. Докато тези в началната и напредналата – по отношение на обемите. Те се свиват с повече от половината финансиране спрямо първото тримесечие на 2022 г. Първите спадат от 66.6 млрд. долара на 25.7 млрд. долара, а вторите – от 94.1 млрд. долара на 39.2 млрд. долара.

Тенденциите по отношение на обеми и брой сделки е напълно нормално предвид структурата на рисковите инвестиции. Тези с най-ранно финансиране обикновено разчитат на много на брой финансирания, но за малки суми. Докато всяка следваща фаза увеличава обема на привлечения рисков капитал при по-малко трансакции.

Търсене на възможности

Това показва, че инвеститорите залагат на сигурно. Подбират много внимателно кои стартъпи да финансират в най-началните фази, както и кои да подкрепят в последващите. Дългогодишната концепция, че ако инвестираш в 100 стартиращи компании и една да бъде успешна ще донесе висока възвращаемост започва да се пропуква. Поне в настоящата глобална нестабилна икономическа обстановка.

Все пак се забелязват две тенденции. Едната е, че спадът може да е голям на годишна база, но на тримесечна е сравнително поносим – 1% при обемите и 15% при бройката сделки. Което показва, че е достигнато някакво дъно на пазара и скоро може да постигнем ако не минимален ръст, то поне стагниращо положение. Инвестициите няма да спрат напълно, но ще доведат до доста силно прочистване сред стартъпите по света.

Втората тенденция е, че независимо от ситуацията, рисковите инвеститори ще търсят нови възможности. Успехът на OpenAI разкрива такива в сферата на инструментите за изкуствен интелект (AI). Именно в тази сфера са насочени повечето сделки от началото на годината. Примери са финансирането осигурено за Fixie.ai, CodiumAI и MoleculeMind.

The post Рисковите инвестиции се стопяват наполовина от началото на 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Опасенията обаче не са свързани толкова с местната политическа обстановка, колкото със самия германски стартъп. Или по-скоро за възможността му да финансира проекта. Защото, компанията не е събрала още пари за пълното му завършване, а в същия момент обявява нови и нови такива в региона и по света. Масло в огъня налива и факта, че Next e.GO вече е била в процедура по банкрут през април 2020 г.

Доза оптимизъм беше инжектирана на 17 септември, когато от учреденото българско звено на компанията разкриха статуса на проекта. В интервю за БТА, изпълнителният директор на „Next.e.Go България“ и браншовата организация „Аутомотив Клъстер България“ арх. Любомир Станиславов обяви, че всичко е готово за започването на строежа на завода в Ловеч. Избран е изпълнител, надзорник и вече са подготвени и одобрени всички строителни книжа. Проблемът с финансирането и амбициите на Next e.GO обаче продължават да витаят във въздуха.

Почти по график

По думите на арх. Любомир Станиславов всичко е подготвено за строителните работи по завода за електромобили в Ловеч. Компанията вече разполага с всички необходими разрешителни и съгласувателни процедури.

„На практика можем да кажем, че строителството е започнало, тъй като вече има главен изпълнител и той подготвя и обгражда терена, което е не малка задача. Става въпрос за изграждане на ограда от над 2.5 км и това вече се случва“, обяви архитектът пред БТА.

Той допълни, че освен изпълнител е и избрана надзорна фирма, която да следи за качеството на строителството. Казано на по-прост език – всичко е готово, започва се слагане на огражденията и строежът трябва да започне.

„Това е модерен завод, нов начин за производството на електрически автомобили и по подобие на компания като Tesla – повечето различни части на този завод са направени в едно общо тяло, в обща сграда“, коментира още той.

Сградата ще е с доста внушителни за България размери – над 320 метра дълга в едната посока, а в другата около 240 метра. В нея ще бъдат организирани почти всички елементи на организацията и производството на целия завод. Мащабният проект също така трябва да бъде изграден и готов за работа за рекордно време – около година. Защото, според арх. Любомир Станиславов първата произведена кола трябва да се появи до края на 2023 г. По този начин, той косвено потвърди срока поставен от германците при обявяването на сделката, че за 24 месеца ще се готови със завода. Ако бъдат спазени новите срокове посочени от арх. Станиславов, то изоставането ще е само няколко месеца.

Амбициозната инвестиция

Мащабите на проекта говорят и за неговата стойност, тя беше 140 млн. евро, но цената реално беше обявена преди да започнат силните инфлационни процеси в България и по света. Плановете са да бъдат разкрити 1 000 работни места, като ще се използва терена на бившия завод „Балкан“. Той е предоставен от българските бизнесмени Кирил и Георги Домусчиеви, които влизат и като съакционери в местното звено. Няма информация за точния размер на участието и какво финансиране ще осигурят те.

Включването на местната автомобилна индустрия също е силно. Повечето български мощности за производство на различни компоненти трябва да бъдат доставчици на завода. Всичко това е затвърдено с факта, че главния изпълнителен директор на локалното звено е и председател на браншовата организация „Аутомотив Клъстер България“.

Българската държава също така се е ангажирала да поеме 34 млн. евро от обещаната инвестиция от 140 млн. евро. Помощта ще дойде под формата на различни стимули – поемане на осигуровки, данъчни облекчения и др. Тя обаче е обвързана със статуса на завода. Когато съоръжението е готово и Next e.GО произведе първите си 10 хил. електромобила, тогава ще бъде отпусната първата помощ. Втората е фиксирана при цел от 20 хил. произведени коли.

Липсващо финансиране

Въпросът с финансирането на проекта от страна на Next e.GО продължава да остава отворен. Дори да кажем, че една не малка част се поема от българските партньори и държавата, то по-голямата тежест от 140-те млн. евро ще трябва да бъдат предоставени от германския стартъп.

Next e.GО беше в технически банкрут през април 2020 г., когато поиска защита от кредиторите. През септември същата година тя се преструктурира и е намерен нов инвеститор – нидерландския фонд ND Group. Колко пари предоставя общо, колко остават след изплащането на дълговете – няма информация.

Малко след това, през 2021 г. е привлечено свежо финансиране за общо 78 млн. евро. Това става на два транша – първият е през февруари на стойност 30 млн. евро и вторият е през август за 48 млн. евро. Дори само с тези пари, може да не стигнат за завода в Ловеч.

Не само в България

Проблемът е, че Next e.GО е обявила и сключила подобни споразумения за изграждане на производствени мощности в още няколко държави. През декември 2020 г. такова е постигнато с Гърция, като инвестицията е за 100 млн. евро. Малко преди разкриването на плановете за България са обявени и такива за Мексико. В латиноамериканската държава ще се работи с местен партньор и там няма информация, нито за цялата инвестиция, нито за тежестта, която ще поеме германския стартъп.

Дни преди интервюто на арх. Станиславов за БТА обаче се появява информация за мащабна инвестиция в Северна Македония. Next e.GО планира да изгради завод и там, като мащабите за вдигнати в пъти. Проектът при съседите ни в Тетово може да достигне стойност от 720 млн. евро. Само първоначалната инвестиция на германската компания трябва да е 130 млн. евро или повече от тази в България. Интересното е, че там се обявяват работни места за едва 890 души.

Нови опасения и борсов стремеж

Това е голяма червена лампа, защото няма логика, Next e.GO да разкрива три завода в съседни държави. Особено предвид амбициите на компанията да обхване световните пазари. Липсата на азиатски мощности също е интересен сигнал. Дори, чрез трите завода на Балканите да се обслужват няколко региона – Европа, Африка и Близкия Изток, пак не е сигурно дали ще може да се възвърне инвестицията.

Отделно, въпросът с финансирането продължава да виси като дамоклев меч. Компанията има обявено публично такова от 78 млн. евро, а в същия момент инвестициите планирани само на Балканите са на стойност за около 330 млн. евро. Next e.GO също така не пести пари за маркетинг, като за едно от събитията си наема футболната суперзвезда Неймар.

Обяснение може да се намери в другите планове на компанията. Малко след първата привлечена инвестиция е направен и намек за потенциално излизане на Next e.GО на финансовата борса във Франкфурт. През февруари 2022 г. тази информация отново е загатната в германската преса. Идеята е да се направи първично-публично предлагане (IPO), като се спекулира за пазарна оценка от 1.5 млрд. евро. Пускане на една трета от акциите при подобна оценка би решила въпроса за финансирането на компанията и нейните амбициозни планове.

Ако тя не успее да го осъществи тогава ще се разчита на метода SPAC или обратно първично-публично предлагане. Това е похват при който едно дружество се слива с друго, което вече е листнато на финансовите пазари, второто се заличава, а първото просто му заема мястото в търговията. Обикновено се прилага, когато компанията не може да получи одобрението на регулаторите за излизане на борсата. За съжаление има два големи примера от света на технологиите, при които SPAC се използва от дружества с нечисти помисли. Това са германския финтех Wirecard и американския „производител“ на водородни камиони Nikola. Като и на двата случая TechTrends е посветил достатъчно внимание.

Обявяването на толкова много производствени мощности и инвестиционни намерения може да се използва за надуване на пазарната оценка на Next e.GO. особено ако незавършените заводи се вкарат в счетоводния баланс. При това положение е ключово дали германския стартъп ще набере пари от борсата чрез IPO и получи разрешение от финансовите регулатори. Защото, ако го направи чрез SPAC, то тогава първо може да не се съберат достатъчно пари за всички заводи, второ – дори и да бъдат изградени, те може да не бъдат достатъчно пазарно устойчиви предвид географското им разположение.

Във всички случаи ситуацията с Next e.GO и производството на електромобили в Ловеч продължава да е в развитие. Думите на изпълнителния директор на местното звено вдъхват позитивизъм и надежда за изграждането на голям и успешен автомобилен завод в България. Но нещата няма да се решат у нас, а са в ръцете на германския стартъп.

The post Докъде стигна заводът за електромобили в Ловеч appeared first on TechTrends България.

От малко повече от година и половина към горните опции добавяме и платформата BEAM. Това е специална система за търгуване на акции на малки и средни предприятия, пусната от БФБ. Досега, компаниите можеха да потърсят инвеститори в размер до 3 млн. евро или 5.87 млн. лева. Народното събрание прие на второ четене изменение в Закона за публичното предлагане на ценни книжа, с което вдига този таван на 8 млн. евро или вече средствата набъбват близо три пъти до 15.64 млн. лева.

Това решение може да засили развитието на българската стартъп екосистема, като ѝ даде по-лесен достъп до допълнителен капитал. Има и уловки, защото привличането на инвестиране през BEAM става без необходимостта от одобрение на Комисията за финансов надзор (КФН). Регулаторът се разглежда от много хора в IT индустрията като голяма спирачка за стартиращите компании, но може да бъде и спасителен пояс за инвеститорите в определени случаи.

Облекчените и новите условия

Най-голямото предимство на BEAM е, че при набиране на капитал до 1 млн. евро (при лимит от 3 млн. евро) не трябва да изготвя задължителния проспект за инвеститорите. Той съдържа основните параметри на компанията и на емисията, като преминава през одобрение на КФН, а впоследствие се публикува публично на сайта на БФБ.

Други предимства, са че компаниите през новата платформа не са задължени да подават тримесечни отчети, а само на полугодие и годишни. Останалите плюсове са, че не се изисква специален служител за връзки с инвеститорите, не се задължава разкриването на дяловете на акционерите и др.

Приетата промяна от Народното събрание вдига тавана на максимално набрания капитал от BEAM на 8 млн. евро. Увеличава се и прага, в който компаниите не трябва да изготвят проспект от 1 млн. евро на 3 млн. евро. Така, стария таван за общо финансиране се превръща в максимума при който фирмите могат да пласират акции на БФБ без да преминават през одобрението на регулатора. Близо утрояването на общия привлечен капитал от 5.87 млн. лева на 15.64 млн. лева също е добро дошло за стартъпите.

Резултатите до момента

BEAM е предоставил възможност на общо осем компании да привлекат около 29 млн. лева. Като половината от тях са постигнали почти или напълно максималния праг на финансиране от 5.87 млн. лева. При влизане в сила на промените максималния обем от средствата реализирани през платформата за 18 месеца, ще могат да се надхвърлят само с две нови листвания на максималния праг.

Любопитното е, че половината от фирмите, които се възползват от BEAM са стартъпи. От останалите три са фондове за подялово финансиране и един за друг тип инвестиции. С други думи, различни потенциални инвеститори в стартиращи компании са намерили новия инструмент за лесен начин да привлекат пари за своята дейност. Ето и кратък списък с досегашните участници в BEAM, както и с обема на платформата:

„Биодит“ (Biodit)

Първата компания, която излезе на БФБ чрез новата платформа беше „Биодит“. Тя привлече капитал от само 1 млн. лева, като основната причина да го направи, беше отказът на КФН да ѝ одобри конспекта за нормален борсов дебют на БФБ. Появата на BEAM беше възможност за дружеството да набере финансиране през пазара, без да влиза в полемика с регулатора. За техния случай сме писали тук.

Sin Cars Industry

Sin Cars Industry не попада точно в графата стартъп, защото компанията е на пазара от доста време. През 2016 г. получава европейско разрешително за автомобилен производител и вече има зад гърба си няколко спортни модела. Компанията се опитва да следва модерните тенденции и вече се стреми да изгради електромобили за градска среда.

Smart Organic

Smart Organic стои зад популярните в един момент енергийни барове RooBar. Компанията също трудно може да влезе в категорията стартъп, но е наложено име на пазара за био храни. Разполага със собствена фабрика в София и привлече почти максималната сума за финансиране през BEAM.

Dronamics Capital

Обявяван много кратно за „белия лебед“ сред стартъп екосистемата, Dronamics е сред българските компании с голям потенциал за световната сцена. Разработва товарни дронове и цялостни решения за спедиторска дейност с подобен тип превозни средства. Набират максималния праг от средства през BEAM от 5.87 млн. лева, но го правят по интересен начин – като листват отделна и специално подготвена фирма за това. Повече по темата, сме писали тук.

Webit Investment Network

Започваме с фондовете с дялово финансиране, които набират част или целия свой капитал през BEAM. Webit Investment Network е свързана с едноименните технологични събития, които започват да организират и състезания за стартъпи. Наградата е подялово финансиране.

HR Capital

Друг фонд, който привлича по-скромно финансиране HR Capital. В портфолиото му са компании като eBag, Superdoc & Healee и „Биодит“. Отделно финансовата институция участва в други популярни инвеститори, сред които са два от фондовете Eleven.

Impulse Capital

Impulse Capital не е класичеки фонд за подялово инвестиране, а е по-обща инвестиционна компания. Тя се присъединява в по-късна фаза, когато дадено дружество е по-близо до борсов дебют, за да може да извлече печалба от вложенията си след това.

Infinity Capital

Не всичко е IT и Infinity Capital доказва точно това. Компанията инвестира в недвижими имоти и е решила да се възползва от BEAM, за привличането на свеж капитал за своята дейност.

The post До 8 млн. евро през платформата BEAM – значение и последици appeared first on TechTrends България.

Победителите са варненската „Техноватори“ с тяхната идея за „Декарбонизатор“, както и софийската „Дигитална етажна собственост“ с платформата „Вход-Експерт“. Двете компании ще получат дялово финансиране от по 25 хил. евро, както и потенциални възможности за сътрудничество със „Софийска вода“ и „Аурубис България“. Ако дружествата  намерят потенциал в техните идеи, с които да могат да са полезни за двете страни.

„Декарбонизатор“

Компанията „Техноватори“ от Варна изграждат система за производството на газ оксиводород от двигателите с вътрешно горене. Тя се казва „Декарбонизатор“ и настоящата версия може да се инсталира в автомобили или камиони. В бъдеще, екипът планира да създаде и такива за кораби и за индустриални цели, като заводи.

На думи, чрез процеса се намаляват вредните емисии от различните двигатели с вътрешно горене. В същото време като субпродукт се произвежда газ оксиводород, който може да се използва за различни цели. Например почистване на ръжда от метални повърхности и др.

„Техноватори“ вече имат създаден прототип на системата „Декарбонизатор“, който работи в автобус на община Дългопол. До края на годината, екипът планира да създаде първия си подобен катализатор за кораб. Клиент е варненското дружество Elekta. Продуктът предизвика интереса на „Аурубис България“ заради възможностите за индустриални приложения на оксиводородът.

За пълното разгръщане на потенциала на компанията, „Техноватори“ са разчели, че им е необходима инвестиция от 354 хил. евро, от които 45% отиват за производство, а останалите пера са раздробени за развойна дейност, маркетинг и др.

„Вход-Експерт“

Вторият победител в Innovation Starter е проекта „Вход-Експерт“ на „Дигитална етажна собственост“, основана от софтуерния инженер Мартин Димов. Това е онлайн платформа за управление на етажната собственост, която може да се използва от домоуправителя, касиера и различните собственици. На езика на разработчиците „Вход-Експерт“ е комбинирана ERP и CRM система за следене и автоматизиране на процесите, приходите и разходите.

Чрез нея може да се осъществяват и проследяват месечните вноски за поддръжка на входа и ремонтни дейности. Самите разплащания могат да се осъществяват чрез системите на EasyPay и ePay. Финансовите отчети за платените сметки и такси могат да се извличат от всички – домоуправител, касиер и останалите собственици. „Вход-Експерт“ има модул за комуникация между съседите. Възможна е интегрирането на различни системи базирани на Интернет на нещата – като видеонаблюдение, например.

Голяма част от платформата е безплатна. При необходимост за обработване на плащания, тогава се плаща абонаментна месечна такса на база на броя на семействата, които са в даден блок. „Вход-Експерт“ е основана през септември 2021 г. и вече обработва първите си клиенти.

Плановете за развитие са изграждане на мобилно приложение. То ще включва геолокация и ще има допирни точки със социална мрежа, но организацията ще се прави на принципа на различните етажни собствености. В нея ще има възможност за контакти с организациите за комунални услуги, като например „Софийска вода“. Което прави проекта примамлив за потенциално партньорство. Планира се и модул с интегрирани курсове за обучение на домоуправители, както и споделяне на добри практики.

Останалите участници

Още три компании направиха презентации на своите проекти. Aqualitica е онлайн платформа, която взима и обработва различни данни за потреблението на вода и отделянето на вредни емисии. Тя ползва калкулатор, който дава подробна информация за въглеродния отпечатък. Базовата версия е безплатна за обикновените потребители, които са любопитни да видят какво им е влиянието върху околната среда. Има две корпоративни версии, които позволяват да се правят по-задълбочени анализи и са подходящи за компании, които искат да разберат същото. Януари 2022 г. е разработена системата, а през март вече имат първия си клиент – „Порт Логистика“ в Бургас.

Predistic предоставя комбинация от онлайн платформа и хардуер за следене на състоянието на различна инфраструктура. В случая представиха възможности за предотвратяването на кражба на вода чрез сензори в шахтите. Позволява интеграция с вече съществуващи сензори или инсталирането на собствени. Има опция за работа в режим без интернет връзка и отдалечено ъпдейтване на платформата.

Последната е Constant Dynamics, която показа генериране на електроенергия чрез пиезокристали. Такъв минерал е кварцът, например. Това става чрез система за механичен натиск. Амбицията им е да изградят ВЕИ централа с 1GW мощност. Нейната прогнозна цена е за 80 млн. евро.

The post Два стартъпа получиха по 25 хил. евро финансиране от акселератора Innovation Starter appeared first on TechTrends България.

От една страна имаме първият подобен институт в целия регион на Източна Европа. От друга – силно участие на технологични гиганти, като Google и Amazon. От трета – проектът е една от малкото колаборации между последните четири правителства в България. Който привлича и голямо количество публични и частни (включително и международни такива) средства за стартирането и оперирането си.  Последното е, че два водещи швейцарски технологични института – ETH и EPFL ще работят заедно със Софийския университет в реализацията на проекта.

INSAIT е може би най-голямата новина за IT индустрията в България за последните няколко години. Институтът ще заема ключово място в решаването на най-тежкия проблем за сектора – недостигът на висококвалифицирани кадри. Особено в толкова специфична, но перспективна област, каквато е изкуствения интелект.

С подкрепата на Google и Amazon

Целта на INSAIT е да изгражда висококвалифицирани специалисти в областта на компютърните науки и най-вече в тази изкуствения интелект (AI). Институтът трябва да предложи силна развойна дейност и да осъществява научни изследвания на най-високо световно ниво.

Един от двата огромни успеха на INSAIT е, че още при стартирането си той привлича едни от лидерите в бранша, не само в локален, но и в глобален мащаб. Технологичните гиганти Google и Amazon ще вложат 6 млн. лева и 7 млн. лева на година съответно, както и ще предложат възможности за реализация на някои от най-успешните студенти. Първата от тях ще вкара и още една компания – нейната дъщерна DeepMind, която е една от основните играчи в сферата на машинното самообучение.

Важен елемент е, че тези компании ще предлагат лекторска, техническа и друга експертиза, която да позволи по-качествената подготовка на кадрите. Подобни партньорства се разширяват със стажове, специализации, стипендии и много други.

Вторият е, че INSAIT ще се прави не само от Софийския университет, но в сътрудничество с два от най-силните световни и европейски технологични институти. Това са швейцарските ETH и EPFL, които ще помагат с експертиза, надзор и ноу-хау как да се изгради подобна пълноценна институция от най-висок калибър. С тяхната репутация и връзки ще могат да се осигурят най-добрите професори и лектори в областта на компютърните науки и AI от САЩ, Израел и Европа.

Държавата застава зад проекта

Друг ключов елемент в изграждането на INSAIT е факта, че той е създаден не само с частни капитали. Българската държава също е участвала активно в изграждането на института. Освен включването на Софийския университет като основен партньор и изграждането на INSAIT като негово специално звено, правителството активно ще инвестира в него.

„INSAIT ще помогне да спазим обещанието на правителството – да върнем българите от чужбина обратно в страната“, коментира премиерът Кирил Петков, по време на откриването на института. „България застава твърдо зад този проект и ще го финансираме с 10 млн. долара на година в рамките на следващото десетилетие“.

С други думи, държавата дава обещание за 100 млн. долара инвестиции в рамките на 2032 г. Което е доста силен сигнал за подкрепа. Оказва се, че този проект е уникален с нещо друго – той е един от малкото, ако не и единствен, който е максимално приемствен между четири правителства. Започнат при последния кабинет на ГЕРБ през 2019 г., той продължава и през двата служебни такива през 2021 г. и сега се приключва към коалиционния на премиера Кирил Петков.

„Този институт е плод на усилията на четири правителства – две служебни и две редовни. Като това е ясен знак за потенциала на този проект“ Румен Радев, Президент на Република България

„Този институт е плод на усилията на четири правителства – две служебни и две редовни. Като това е ясен знак за потенциала на този проект“, коментира президента на Република България Румен Радев.

В името на българската екосистема

INSAIT ще играе ключова роля в следващото развитие на българската технологична екосистема. Визията на основателя му професор Мартин Вечев е той да се превърне като основен център за подготовка на кадри, но и като инкубатор на идеи със стратегическо значение като MIT в САЩ или ETH Zurich в Швейцария. Институтът ще има възможност да помага на стартъпи, които се развиват в рамките на неговите компетенции.

IT компаниите в България също виждат перспективата в това начинание и се включват с финансирането на проекта. Най-големият инвеститор е една от водещите хостинг дружества SiteGround, която ще вложи 12 млн. лева в рамките на 5 години. Още 1.3 млн. лева ще допринесат цяла плеяда от имена свързани с технологичната индустрия у нас. Сред тях са Васил Терзиев, Богомил Балкански, Иван Осмак, Светозар Георгиев, Христо Христов и др.

The post Първият институт за AI в Източна Европа – INSAIT отваря врати в България appeared first on TechTrends България.

Средствата ще бъдат използвани за продължаване на разширяване на дейността на българо-литовската компания, както и за навлизането на нови пазари в рамките на Европа. През 2020 г. тя навлезе в Букурещ, Румъния, а през 2021 г. разшири дейността си в България, като услугата стана налична и в Пловдив. Към края на 2021 г., Spark разполага с около 1 500 електромобила и оперира в общо четири големи градове в три европейски държави. Потребителите на услугата са общо около 250 хиляди.

Параметрите на финансирането

Spark опира до люксембургския фонд за алтернативни инвестиции GEM Global Yield, който ще осигури допълнително финансиране срещу дялово участие. Той трябва да предостави до 30 млн. евро допълнителен капитал на компанията. Spark от своя страна ще може да избира времето и размера (с определени условия) на различните траншове, при които ще получава парите.

Тоест, те няма да бъдат изплатени накуп, както и може да не достигнат 30 млн. евро. Интересното е, че няма ограничения за минимален размер на инвестицията – с което Spark има избор и да не прибегне до тези средства. Това обаче надали ще се случи, предвид желанието на компанията да се разраства.

В замяна на допълнителния капитал, GEM Global Yield ще получи варианти, които им дават право в рамките на три години да закупи акции в размер до 4% от капитала на Spark. Фондът ще може да се възползва от това, след като компанията излезе на фондовите пазари, а цената, на които ще получи своите дялове, ще бъде тази обявена при самото IPO.

Странната сделка

От съобщението на Spark се разбира, че GEM Global Yield ще трябва да заплати допълнително за прехвърлянето на издадените „варианти“ в реални акции. С което ако бъде упражнен напълно договора за финансиране, българо-литовската компания ще получи 30 млн. евро, както и стойността на 4% от акциите, които фонда ще закупи след листването ѝ на борсата. Не се споменава за допълнителни предимства, които GEM Global Yield ще получи срещу финансовия ресурс, който ще предостави.

Това означава, че фондът реално само си „запазва“ правото да купи до 4% от акциите на Spark при цена определена на IPO-то. Срещу което плаща 30 млн. евро. Сделката, поне с тези параметри изглежда малко странна.

Скоро на борсата

От друга страна, Spark има амбициозни планове и в момента трескаво се подготвя да излезе на международните финансови пазари. Според главният изпълнителен директор и председател на борда на директорите на компанията Нериус Дагилис това ще бъде „голяма европейска борса“.

„Сделката с GEM ни помага да осигурим финансиране, с което да продължим да удвояваме растежа и автопарка си всяка година, както и да навлизаме на нови пазари“, коментира Дагилис. „Осигуреният капитал при листване на голяма европейска борса ни позиционира много добре в момент, когато предстои сериозно развитие на компанията“, допълни той.

От Spark добавят, че при успешна реализация на IPO-то, средствата ще бъдат използвани за навлизане на нови пазари в Европейския съюз. Така и за увеличаване на клиентската база и автопарка, както и за развитието на софтуерната платформа на компанията. За момента няма яснота, кога ще бъде осъществен този борсов дебют, нито къде, както и няма индикации за прогнозните цени за акция. Предвид нетрадиционната сделка с GEM Global Yield последното не може да се определи на база параметрите на споразумението.

The post Spark набира нов капитал и планира листване на европейска борса appeared first on TechTrends България.

Това е близо два пъти повече от тази на Allterco и малко под два пъти, за да се превърне дружеството в първия български „еднорог“. Последното е компания, която все още не е публична, но е с пазарна оценка от над 1 млрд. долара. Множество български дружества са се опитвали да достигнат, но за момента нито едно не е успявало. Payhawk засега е извървял този път наполовина, едва три години след основаването си.

Компанията предоставя софтуер и собствени разплащателни карти, като по този начин дигитализира различни типове бизнеси. Чрез тях се събира информация за разходите, касовите бележки, фактурите и други финансови документи. Платформата използва после данните и ги представя под формата на отчетен и аналитичен инструмент за малкия и средния бизнес.

Новото финансиране

Основният инвеститор в новия рунд от 112 млн. допълнителен капитал е Greenoaks. Фондът е базиран в Сан Франциско и има силна история в подпомагането на финансови и технологични стартъпи. Той има участия в обещаващи компании, като Stripe, Robinhood (също с български съосновател – бел. ред.), Gorillas, Checkout.com и Brex.

Отвъд тази информация има много малко подробности за самата сделка. По неофициална информация на „Капитал“, Greenoaks са придобили около 8-9% от Payhawk. В официалното съобщение се подчертава, че досегашните инвеститори в българския стартъп също са участвали при набирането на новите средства. Срещу което са получили и те някакъв допълнителен дял. Точното разпределение засега остава скрито, което е нормална практика за частни компании, каквато все още се води Payhawk.

Greenoak има славата на много успешен технологичен инвеститор, като доста от компаниите, които финансира, след това увеличават стойността си многократно. По данни на Financial Times, фондът има възвращаемост от 51% в периода 2012-2020 г. при средна за сектора от около 15%. Друга характерна черта е, че Greenoak не винаги бърза да излиза веднага след като дадена компания излезе на борсата. Това обикновено е времето, в което редица първични инвеститори избират, за да кешират и възвърнат вложенията си.

Останалите инвеститори

Payhawk изрично подчертават, че новия капитал от 112 млн. долара е осигурен не само от Greenoak, но и от досегашните инвеститори. Поименно са споменати фондовете, които имат участие в стартъпа досега. Това са щатския QED Investors, българския Eleven Ventures и германския Earlybird. Първата от тях осигури финансиране от 20 млн. долара в началото на 2021 г.

Преди това, Earlybird водеше предходния финансов рунд от 3 млн. евро осъществен през 2020 г.. Тогава две трети от него се падаше на базирания в Берлин фонд, а останалите на досегашните инвеститори. Първата по-голяма капиталова инжекция идва през 2019 г. от Eleven Ventures и няколко бизнес ангела. Те осигуриха капитал от 500 хил. евро само няколко месеца след основаването на Payhawk. Сред индивидуалните инвеститори са двамата съоснователи на „Телерик“ и „Телерик Академия“ – Васил Терзиев и Светозар Георгиев, както и от британския инвеститори Пери Блачър.

Първи български „еднорог“?

Бъдещето на Payhawk изглежда доста позитивно, предвид набрания допълнителен капитал и силните инвеститори, които подкрепят компанията. Прогнозите, че това може да се окаже първият роден стартъп, който да получи оценка от 1 млрд. долара и съответно определението „еднорог“, са доста реални.

Има един детайл, който може да не се хареса на доста хора от местната екосистема. Payhawk де юре вече не е българска компания. Собствеността може все още да е в българските ѝ основатели, както и да има доста българи в мениджмънта и сред инвеститорите. Но тя вече е базирана в Лондон, като преместването от София се осъществява през последната година, година и нещо.

Причините за това са няколко. Първата е, че така се увеличават шансовете за намиране на по-големи инвеститори, особено такива от САЩ. Щатските фондове не правят големи вложения в страни от Източна Европа и когато това се случи, обикновено говорим за наистина големи изключения. Смело може да твърдим, че последната инвестиция от Greenoak можеше да не се осъществи, ако формално компанията оперираше от София.

Втората причина е, че от Лондон по-лесно може да се контролират международни операции. Затова, бикновено Великобритания е първата стъпка преди разширяването на европейските стартъпи към САЩ. Което е в плановете на Payhawk и се очаква да се случи през следващата 2022 г. Третата причина е, че изнасянето на бизнеса от България може да намали риска от корпоративно рейдърство (превзимане на бизнеса – бел. ред.).

Заключението е, че ако Payhawk достигне оценка от 1 млрд. долара, то за всички – от институции, през инвеститори, до потребители – ще става дума за британска или базирана на Острова компания. Голямата заслуга, все пак ще е българска – от основателите, през първите инвеститори, партньори (в лицето на местния клон на Visa) и клиенти. Payhawk е дело на нашата стартъп екосистема. Дали компанията ще успее да достигне до статуса на еднорог ще зависи от това колко успешно ще навлезе в ключов пазар, какъвто е САЩ. Сред другите фокуси за нови региони са още Австралия и Сингапур.

The post Стартъпът Payhawk вече е половин „еднорог“   appeared first on TechTrends България.

Този тип машини могат да изиграят важна роля в определени сектори, както в публичния, така и в частния сектор. Новият суперкомпютър на Atos ще бъде част от високоизчислителната мрежа, която Европейския съюз е на път да изгради. Идеята е ресурсите на тези системи да могат да се използват от всички граждани и бизнес на Стария континент.

Всичко това поставя няколко въпроса – защо тази европейска инвестиция в България е толкова важна, какви са нейните възможности и перспективи за развитие. Както и какво може да донесе тя на местния бизнес.

Бижуто на Atos

Суперкомпютърът е разработен от френската технологична компания Atos. Тя има богата история в създаването, изграждането и изпълнението на големи IT проекти. Включително и в България. В случая, той е базиран на собствената на Atos архитектура BullSequana XH2000, която се смята не само за изключително модерна, но и с доста големи възможности.

По думите на френската компания, новата машина ще е най-мощната в Източна Европа към момента. Тя ще може да работи с 4.44 петафлопа или 4.44 млн. изчисления в секунда. Сглобяването на суперкомпютъра беше завършено на 11 май в София Тех Парк. По думите на председателя на институцията Петър Статев, работата по него е приключена по-рано от крайната дата.

„Впечатлен съм от професионализма на екипа на Atos, които завършиха машината преди по-рано от планираното“ Петър Статев, София Тех Парк

„Впечатлен съм от професионализма на екипа на Atos, които завършиха машината преди по-рано от планираното“, коментира Статев. Самият суперкомпютър ще започне официално работа през юли тази година.

Той струва 11.5 млн. евро, като инвестицията е разпределена между две дружества. Едното е българското PetaSC Bulgaria, в което водещ акционер е София Тех Парк. Другото е европейското EuroHPC JU. Ресурсите и възможностите за суперкомпютъра ще се разпределят между двата партньора.

Европейска супермрежа

Архитектурата BullSequana XH2000 също е важен компонент, защото освен, че допринася за възможности на суперкомпютъра да се комбинира с други такива в рамките на новата програма на ЕС – EuroHPC. Концепцията е да се изгради мрежа от подобни машини, които да са на разположение за всички правителства, бизнеси и граждани на Стария континент.

В рамките на EuroHPC влизат общо осем суперкомпютъра. Пет от тях са изградени или са в процес на изграждане от Atos по архитектурата BullSequana XH2000. Освен българската машина, такива са поръчани от Люксембург, Словения, Чехия и Португалия. Останалите три са вече съществуващи машини във Финландия, Италия и Испания.

Брюксел иска да разполага с достатъчно изчислителна мощ, която да предоставя за различни цели – публичен и частен сектор, научни изследвания, изкуствен интелект и др. Инициативата стартира през 2018 г., а година по-късно, са определени държавите, които ще влязат в тази мрежа и е определен доставчика на машините в лицето на Atos.

Приложения и предимства

Възможностите и приложенията на суперкомпютрите са много. Те могат да се използват за създаването на изключителни сложни модели и сценарии. Например, какви може да са сценариите за разпространение на коронавирус в страната. За създаването на ваксините за COVID-19 също са играли роля суперкомпютрите или подобни големи клъстъри със значителна изчислителна мощ.

Това са само два от примерните възможности, които включват голям масив от данни, който трябва да се обработи за изключително кратък срок. По-прецизни предсказвания за промените в климата, евентуално за природни бедствия, създаването на нови лекарства или да се ползват за основи за платформи за изкуствен интелект.

Приложенията са безброй, както за държавните институции, така и за научните или за частния сектор. Предимството на публичните суперкомпютри е, че те могат да бъдат предоставени на по-достъпна цена и условия, отколкото техните частни аналози. Много от компаниите, които предлагат подобни услуги, обикновено изискват големи обеми от продажби и могат да бъдат скъпи за по-обществено ориентирани дружества.

Именно затова, новият суперкомпютър се намира в София Тех Парк, като той трябва да бъде достъпен, както за българските институции, така и потенциално за IT екосистемата в страната.

Българските традиции при суперкомпютрите

Първият суперкомпютър в България е изграден през 2008 г. от IBM и е модел Blue Gene. Той е първия в света, който достига скорост на изчисленията от 1 петафлоп. В страната ни се оперира от Българската академия на науките в специализирания Национален център за суперкомпютърни приложения. До края на ноември 2009 г. влиза в Top 500 на този тип машини в света.

През 2015 г. Blue Gene е изключен, след като остарява морално. В същата година е заменен от разработения по поръчка на БАН суперкомпютър „Авитохол“. Използва се платформа на Hewlett-Packard, като той е активен и в момента.

Към него добавяме два клъстъра от компютри, които не влизат в категорията на своите „супер“ събратя, но се доближават като функционалности. Това са клъстърът Nestum в София Тех Парк и технологичната лаборатория на Hewlett-Packard Enterprise в столичния „Бизнес парк“ в Младост.

Към цялата тази изчислителна мощ от юли месец ще добавим и новата машина на Atos.

The post Новият суперкомпютър на България appeared first on TechTrends България.

Тогава на Фондовата борса в Ню Йорк (NYSE) своето първично-публично предлагане (IPO) направи румънската технологична компания UiPath. Тя не просто дебютира във финансовата столица на света, но се и превърна в един от най-големите IT предлагания от началото на годината в САЩ. Мащабите на UiPath показват, че Балканския полуостров може да създава дружества, които да завземат световния пазар.

Също така показват, че българската стартъп сцена е много далеч от подобен успех. Местните IT компании не могат да достигнат митичния статус на „еднорог“ или дружество, което да бъде оценено на над 1 млрд. долара. Българските фирми до момента са постигнали едва под една трета от тази стойност. Най-големият пример е придобиването на „Телерик“ от Progress Software през 2014 г. за 262.5 млн. долара.

Успехът в Ню Йорк

На 21 април, сряда, UiPath излезе на борсата в Ню Йорк. Нейните акции започнаха да се търгуват на 56 долара за брой. Това е над очаквания обхват между 52 и 54 долара. Веднага след IPO-то цената им скочи до 69 долара. По предварителните данни за записвания се смята, че UiPath е набрала 1.34 млрд. долара финансиране.

За момента, това нарежда румънската компания на трето място сред технологичните IPO-та в САЩ през тази година. Пред тях са Qualtrics с набран капитал от 1.78 млрд. долара от пазарите и Snowflake с 3.9 млрд. долара.

Успехът на UiPath продължава и в последващите дни след дебюта цената се стабилизира около 75-76 долара за брой. Пазарната капитализация на компанията достига 35.8 млрд. долара. Това е 136 пъти над тази на „Телерик“ отпреди седем години. Колко време ще се задържи повишаването на акциите на UiPath на борсата е трудно да се каже. Компанията в момента е в процес на бърз растеж, както ще разгледаме в следващите редове. От друга страна, има повишен инвеститорски интерес към подобни акции, което може да гарантира увеличение на цената на книжата поне в краткосрочен план.

Румънското „бижу“

Защо UiPath е толкова привлекателна за инвеститорите? Нейният продукт може да се каже, че е доста иновативен с дългосрочен потенциал. Румънската компания разработва платформа за автоматизация на роботозирани процеси (RPA). Може да звучи като повторение, но реално не е.

Това са софтуерни ботове, които следят работата на хората или машините и на базата на наученото автоматизира повторяемите дейности. UiPath предоставя точно такава платформа, която следи поведението на хората в платформите за маркетинг (CRM) и ресурсно планиране (ERP).

Софтуерните решения на румънския IT гигант включват AI Center, който интегрира изкуствен интелект (AI) в бизнес процесите. Action Center е система за управление на алгоритмите, за да може да има и човешки контрол. Assistant помага на служителите да автоматизират своите ежедневни задачи. Както и още други инструменти за автоматизация.

UiPath доста бързо успява да развие своите решения и да се превърне в пазарен лидер, макар в доста нишов сектор. По данни на Gartner за 2019 г., компанията е номер едно в RPA по пазарен дял. Автоматизацията на процесите и AI системите се смятат за едни от най-перспективните технологии, което дава на румънската компания голям потенциал за развитие. RPA пазрът само в САЩ се очаква да достигне 13.74 млрд. долара през 2028 г., спрямо 1.57 млрд. долара през изминалата 2020 г., показват данните на изследователската фирма Grand View Research.

От Букурещ с AI

UiPath е всичко друго, но не и стартъп. Компанията е основана през далечната 2005 г. и започва с екип от десет души в Букурещ. Те са водени от Даниел Динеш, настоящият главен изпълнителен директор на фирмата, а името тогава е DeskOver. Румънското дружество се занимава от самото начало с автоматизиран софтуер.

В първите години, то функционира повече като аутсорсинг такова – създават по поръчка библиотеки и инструменти за своите клиенти. Този бизнес модел продължава в рамките на осем години. През 2013 г., DeskOver създава своя продукт UiPath Desktop Automation, който вече е чистокръвна RPA платформа. Две години след това, компанията приема името на своя продукт и привлича първите международни финансирания.

През 2017 г., компанията прави голямо стратегическо решение да премести своята централа от Букурещ в Ню Йорк. Идеята е UiPath да бъде по-близо до международните си клиенти. Това се прави с две цели – едната е да се държи стабилно пазара в САЩ, който е сред основните, а другата е да може да са по-видими за инвеститорите.

Затова и американските медии водят UiPath за местно дружество. Този факт, обаче ѝ позволи да излезе успешно на борсата в Ню Йорк. Балканският гигант не забравя своите румънски корени, като една четвърт от над 2 800 от нейните служители са базирани в Букурещ.

Първи сигнали за нов балон

Гладът на инвеститорите за нови активи, в които да влагат своите средства и потенциално да извличат бързи или средносрочни печалби се увеличава. Една от сферите, в които те се ориентират са криптовалутите. Този нерегулиран пазар е рай за почитателите на високорискови активи, при които цената днес е с 1 000% нагоре, утре с 500% надолу, например. Сривът на биткойн от 63 хил. долара до 50 хил. долара за брой е доказателство за спекулативното естество на криптовалутите.

Друга такава са рисковите инвестиции. По-точно влагането на пари в компании, които дълги години са на загуба, но се предполага, че ще донесат доходност в дългосрочен план. Тук христоматиен пример са Uber и Lyft, чиито бизнес модели дори не предполагат, те да излязат на печалба. UiPath също още е на загуба, но въпросът дали ще може да излезе на „зелено“ засега не е толкова притеснителен. Компанията отчита ръст на приходите за 2019 г. от 81% до 607 млн. долара и в същия момент намалява рязко загубата си от 519.9 млн. долара до 92.4 млн. долара през по-миналата година.

Гладът за финансиране става такъв, че вече стартъпите и дружествата търсят алтернативни методи за излизане на борсата. При които се заобикалят регулациите, за да може по-лесно да пласират акциите си.

Затова не е изненада за актуалността на директното публично предлагане (DPO) и на сливанията с вече листвани компании. Първият метод се дават книжата директно на купувачите, без посредници. Вторият се пуска дружество на борсата, с изрядни документи, след което дадена компания го поглъща, променя името и собствеността и вече е на борсата, без да преминава през регулаторния процес. Такъв пример е злощастната компания Nikola.

С което се увеличава предлагането на високорискови акции. Тъй като регулаторите се опитват да намалят риска на инвеститорите, когато една компания стане публична. За да се насърчи инвеститорския интерес, някои борси решават да предложат листване с облекчени условия. Това прави Българската фондова борса, като в ролята на „лабораторна мишка“ влиза технологичния стартъп „Биодит“.

The post Балканската следа на Уолстрийт appeared first on TechTrends България.

Ключов момент за компанията водещият инвеститор при последния кръг. Това е американският фонд QED Investors, като към тях се присъединяват и предходния водещ такъв – Earlybird. Привличането на инвеститорски интерес от САЩ е сравнително рядко явление за българската стартъп екосистема. Щатските фондове доста подбират своите международни вложения.

Новият инвеститор и промените

QED Investors имат доста успешна история, като в момента имат дялове в 69 компании от целия свят, като не броим тези в Payhawk. През годините, фондът е инвестирал в 18 дружества, които се превръщат в еднорози – тоест са надминали пазарна капитализация от 1 млрд. долара. Сред основателите му е Найджъл Морис – британски банкер, съосновател на Capital One, който е сред водещите картови компании в САЩ.

QED Investors имат повишен интерес към финтех стартъпи в Европа. Те вече са инвестирали в девет такива дружества на Стария континент и Payhawk е десетото, което добавят в портфолиото.

Параметрите на сделката не са обявени публично. QED Investors и Earlybird влагат в българския стартъп общо 20 млн. долара. Точното разпределение между двата инвеститора не се съобщават, както няма и детайли, какви дялове получават те, срещу тази сума. Спекулира се, че пазарната оценка на Payhawk след тази инжекция достига 80 млн. долара, което означава, че инвеститорите са получи общо 25% дял срещу нея.

Покрай сделката се добавя нов член на борда на директорите – Юсуф Оздалга от QED Investors. Той се присъединява заедно с представители на другите инвеститори в компанията. В борда са още Мехмед Атичи от Earlybird и съоснователят на „Телерик“ и настоящ партньор в Eleven Ventures Васил Терзиев.

Плановете на българския стартъп

Payhawk предоставя платформа за дигитални разплащания и отчитане на разходите. Тя включва в себе си три компонента – различни инструменти за плащания, издаване на дигитални фактури и касови бележки и отчитане на всички трансакции. Това позволява да се намали работата на финансовите екипи на различни компании, да се осъществява бюджетиране в реално време, автоматизиране на процеси и много други. Като вместо множество решения, Payhawk опакова всичко това в една платформа. Те оперират успешно в 30 държави.

Средствата от 20 млн. долара, българският стартъп ще използва за увеличаване на възможностите на своята платформа, разширяване на екипа и на навлизането на нови пазари. Идеята е да се излезе извън рамките на Европейския съюз и Великобритания. Да се добави поддръжката на допълнителни разплащателни методи, поддържка на повече валути и др.

Плановете са екипът на Payhawk да се утрои и от около 30 души, да съставлява през 2021 г. около 100. Средства ще бъдат отделени за маркетинг и реклама в ключови пазари, като САЩ, Германия и Испания. Втората държава беше основна цел при предходния инвеститорски рунд, което е нормално предвид факта, че Earlybird е базирана в Берлин.

Според Payhawk, дружеството е отчело десетократно увеличение на приходите през 2020 г. спрямо 2019 г. и вече отчита двоен ръст през първото тримесечие на настоящата година.

Основателите и досегашните инвеститори

Българският стартъп има доста силна връзка с най-успешният до момента местен IT проект – „Телерик“. Основателите са негови бивши служители – Христо Борисов и Бойко Караджов. Връзката не спира дотук, първия рунд от финансиране в размер от 500 хил. евро. То е осигурено от втория фонд на Eleven и двамата бизнес ангели – Васил Терзиев и Светозар Георгиев. Те са сред основателите на „Телерик“ и отдавна отделената „Телерик Академия“. Васил Терзиев също така е партньор във втория фонд на Eleven, затова е и в борда на директорите на Payhawk.

Earlybird влязоха в българския стартъп през март 2020 г. с 3 млн. евро инвестиция. Фондът е германски, един от най-големите в страната е с портфолио от над 100 компании. При обявяването на инвестицията Мехмед Атичи от Earlybird влиза в надзорния борд, заедно с Роланд Менгър. Последният явно излиза, за да бъде заменен от представителя на QED Investors след най-последния рунд на финансиране на Payhawk.

The post Българският стартъп Payhawk с нова инвестиция за 20 млн. долара appeared first on TechTrends България.