• От 21 ноември до 1 декември избрани филми във Видеотеката на А1 ТВ са достъпни с 25% отстъпка.
• Сред топ заглавията в промото са „Носферату“, „Бриджит Джоунс: Луда по онова момче“ и „Гладиатор 2“.
• Видеотеката на А1 ТВ предлага богато жанрово разнообразие и персонализирани препоръки чрез вграден изкуствен интелект.

Три от най-очакваните кинозаглавия на годината ще бъдат достъпни за абонатите на Видеотеката на А1 ТВ с 25% отстъпка по случай Черния петък. Промо кампанията стартира на 21 ноември и ще продължи до 1 декември, като избраните заглавия могат да бъдат наемани за 48 часа. Сред включените продукции са хорърът „Носферату“, романтичната комедия „Бриджит Джоунс: Луда по онова момче“, епичният блокбъстър „Гладиатор 2“ и много други.

Готическият хорър „Носферату“, дело на режисьора Робърт Егърс, съживява една от най-зловещите фигури в киноисторията – граф Орлок. Филмът проследява мрачната обсесия на древния вампир към младата Елен и напрежението между свръхестественото и човешката слабост. Лентата впечатлява със силна визуална естетика, психологически страх и мрачна атмосфера, която държи зрителя в непрекъснато напрежение.

Едно от най-обичаните лица на британското кино се завръща в „Бриджит Джоунс: Луда по онова момче“ – новата глава от историята на Бриджит. Тя вече е майка, по-зряла, но все така забавна и едновременно неуверена в любовта. В тази част Бриджит се опитва да се справи с промените в живота си, нови романтични възможности и типичните за нея комични недоразумения. Филмът предлага топъл хумор, емоционални моменти и много усмивки за феновете на поредицата.

За любителите на епичните истории „Гладиатор 2“ предлага мащабно продължение на легендарната сага. Действието се развива 16 години след оригиналния филм и проследява пътя на нов герой, който преминава от свобода към робство и от арена към битка за справедливост.

Видеотеката на А1 ТВ предлага разнообразие от български и чуждестранни заглавия във всички жанрове. Всеки месец се добавят нови предложения, които могат да се наемат за 48 часа и да се гледат неограничен брой пъти. Благодарение на вграден изкуствен интелект, платформата предлага персонализирани препоръки според вкуса на зрителя.

Съдържание от „А1 България“

The post Хитови заглавия с 25% отстъпка във Видеотеката на А1 ТВ по случай Черния петък appeared first on TechTrends България.

В презентация пред медиите, Disney разкриха някои от детайлите, които не бяха известни до момента. До какво съдържание ще имат достъп българските потребители, ще има ли локализация, каква ще е цената тук, както и дали ще се развива локална продукция. От компанията отговориха до известна степен на тези въпроси. Част от отговорите бяха изместени с „очаквайте, по някое време“, а други бяха по-конкретни.

Стартирането на Disney+ ще засили конкуренцията между стрийминг услугите в България, както и ще предложи нова платформа, която да предлагат големите телеком играчи в своите пакети. Това ще е втората сравнително пълноценна подобна услуга, след като HBO Max замени HBO Go през март месец.

Начало с българско изключение

От 14 юни Disney+ тръгва в общо 42 държави от Европа, Близкия Изток и Африка. На Стария континент е обхваната почти цялата Централна и Югозападна Европа. Освен България, платформата стартира в Румъния, Сърбия, Черна гора, Албания, Косово, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения, Словакия, Чехия, Унгария и Полша. Всички изброени пазари ще получат достъп до богат каталог с около 2 000 заглавия. Сред които над 900 филма, 600 сериала и 180 ексклузивни оригинални продукции.

Disney+ ще бъде локализиран на почти всички официални езици от изброените държави. Това означава, че те ще получат меню, навигация и субтитри за съдържанието. За три държави, локализацията ще дойде на по-късен етап – това са България, Хърватия и Словения. От медийния гигант не уточниха кога ще бъде готов превода за тях.

Предвид факта, че за всички останали вече такъв е осигурен, то по-скоро при тези три страни има забавяне. Което означава, че може да го очакваме в рамките на следващите месеци. Това е доста по-добре от например българското меню за iOS, за което на Apple им отне само 15 години. Но горчивият вкус, че нашата страна трябва да бъде сред негативното изключение – си остава.

Доста повече конкретика има за цената. За България тя е фиксирана на 7.99 евро на месец (15.63 лева) или 79.99 евро за цяла година (156.45 лева или 13 лева на месец). Потребителите ще могат да създават общо 7 профила с един акаунт и да гледат до 4 стрийма едновременно. Disney обещаха, че ще насърчават развитието на местната продукция, но без да конкретизират в дадени проекти. Тоест, не може да се каже дали компанията вече работи или само се оглежда за подобно съдържание.

Чудовищен каталог

Още когато обявиха Disney, че ще разработят собствена стрийминг платформа беше ясно, че основното ѝ предимство ще е огромното и силно съдържание, което тя ще може да предлага. Медийният гигант разполага с едни от най-доходоносните поредици и студиа в света като комикс вселената на Marvel, „Междузвездни войни“, анимациите на Pixar и самите класически продукции на Уолт Дисни.

България ще получи наравно с останалите държави в региона достъп до богатия каталог с около 2 000 заглавия. Сред които над 900 филма, 600 сериала и 180 ексклузивни оригинални продукции.

За България е потвърдено, че всички хитови продукции ще бъдат налични от 14 юни. Включително и тези, чиито премиери са в момента. Като например сериите „Оби Уан Кеноби“ по „Междузвездни войни“ и MoonKnight от Marvel. Към тях добавяме документалните филми на National Geographic – The Rescue и Free Solo, както и много други от популярната програма.

Засилена конкуренция

Дебютът на Disney+ в България е част от глобалната стратегия на медийната компания за бързо разрастване на платформата и достигане на лидера Netflix. Това ще доведе не само до засилване на конкуренцията в световен мащаб, но и до подобна ситуация на локалния пазар.

В България, за момента едни от най-силните позиции има HBO Max, като услугата се предлага в пакет от всички големи телекоми. Тя замени автоматично HBO Go и така се запази вече изградената абонатна база. HBO Max започна в страната с местна локализация, като стъпи до голяма степен на вече създадената такава от предходната платформа. Докато Disney+ не създаде подобна база с данни в България, това ще бъде едно от главните предимства на техния конкурент. Netflix и Amazon Prime са другите големи платформи, които оперират в страната, но и те не разполагат с локализация на български език.

В глобален мащаб, Netflix отчете първия си спад на абонати и очаква тенденцията да се продължи към средата на 2022 г. Експанзията на Disney+ в същия период най-вероятно ще скъси разликата в пазарния дял между двете услуги. Както и ще ги направи като най-големите и популярни в света.

The post Disney+ стартира в България, но без локализация appeared first on TechTrends България.

В нашата страна тази битка ще започне реално от март месец. Тогава навлиза първата от големите платформи, официално и локализирано в лицето на HBO Max. Няколко месеца по-късно очакваме това да стори и Disney+. Независимо, че българските потребители имат достъп до Netflix, Amazon Prime Video, Apple TV+ и по-нишови като Curiosity, те не са локализирани до ниво, което да позволи по-голяма масовост.

България ще бъде само малка част от следващата фаза, в която навлизат стрийминг войните. В предходния ни материал за Disney+ сме разгледали какви са тенденциите и защо следващите месеци на разширение на новите платформи ще са определящи за по-дълготрайното разпределение на пазара за стрийминг услуги.

Родна реч, омайна, сладка

Навлизането на HBO Max и Disney+ има по-голям шанс да предизвика битка между платформите за надмощие в страната. Както ще видим, първата ще има значително предимство в България. Поне в началото. Каква обаче е причината, точно тези двете да пренесат стрийминг войните у нас, а не изброените и вече налични по-горе платформи?

Отговорът е прост – локализация. Всички те са достъпни на английски, като може да предлагат български субтитри за съдържанието в тях, но те не са с високо качество. Езикът е огромна бариера за достигането на масовост на една услуга. Засега няма изглед някоя от трите големи платформи – Netflix, Amazon Prime Video и Apple TV+ да направи скоро стъпка към локализирането им в България.

Това обаче няма да важи за HBO Max и Disney+. Първата вече има история в изграждането на онлайн видео платформа изцяло на български – това е все още действащата HBO Go. Втората разполага с огромен каталог от анимационни филми, детски предавания и съдържание. Disney+ няма да може да развие силно платформата в страната ако не я пусне на български. Затова навлизането на двете услуги ще предизвика и първата стрийминг война в страната.

Летящият старт за HBO Max

HBO обяви на 1 февруари, че нейната стрийминг услуга HBO Max ще бъде достъпна в България от 8 март. По-ранният ѝ старт спрямо Disney+, които обявиха единствено, че ще са налични в страната „през лятото“, не е единственото ѝ предимство. Реално HBO Max ще замени настоящата платформа за видеосъдържание HBO Go.

Това ще ѝ даде голямо предимство, защото тя е една от малкото качествени и добре развити подобни услуги в страната. Данни за точния брой абонати на HBO Go в България трудно могат да се намерят официално. Факт е, че трите телекома я предлагат като бонус и допълнителни екстри в своите мобилни планове, подсказва, че потребителите са значителни. Или поне тези, които са се възползвали от нея.

HBO споделя, че всички настоящи абонати на HBO Go ще преминат автоматично на HBO Max. Като това няма да се отрази върху месечната такса, която плащат. Тоест, целият потенциал на HBO Go автоматично ще прелее към HBO Max. За новите потребители таксата скача от 3.99 евро на месец на 4.99 евро. Разликата тук също не е фрапантна и има вероятност новата цена да е по-евтина от тази на Disney+. Отделно, през първия месец всички нови абонати ще получат до 30% отстъпка за първата година.

Неизвестните около Disney+

Докато HBO Max тръгва по-рано и с огромна потребителска база в България, дебютът на Disney+ е заобиколен в мистерия. Седмица преди новината за HBO Max, медийният гигант обяви, че влиза в страната ни „през лятото“. Без да фиксира дата, нито пък да обяви абонаментните цени. Периодът е доста разтеглив, тъй като обхваща всичко от края на юни до септември.

Относно цените, за момента в Европа те са по-високи от тези на Disney+. Допреди 2021 г. месечният абонамент е бил 6.99 евро, докато сега е 8.99 евро. Това е 80% повече отколкото ще иска HBO Max за нови абонати и 125% повече спрямо настоящите, които са на по-ниски планове.

Ситуацията с цените може да се промени, ако Disney+ използва местни партньорства с телекомите и операторите за предоставянето на услугата. Именно по този начин HBO наложи HBO Go в страната. Засега няма информация дали ще има такива и с кого. Поради тази причина, детайлите за навлизането на Disney+ в България все още остават на тъмно.

Ефекти и потенциални косвени жертви

Как ще се отрази пускането на двете платформи в България? Ефектите ще са няколко. Първият е, че това може да накара другите големи стрийминг услуги да инвестират пари за локализиране на съдържанието им в страната. Вторият обаче може да не се хареса на масовите потребители у нас. Това е, че може да очакваме подновен и засилен натиск върху нелегалното споделяне на съдържанието им онлайн.

С други думи – да се наблюдава активизиране на местните представителства на Disney, HBO и телекомите, които да настояват властите да предприемат по-силни мерки срещу пиратските сайтове. Най-вероятно по-засегнати ще бъдат нелегалните стрийминг страници, които не са най-препоръчителното място за гледане (заради опасностите от вируси и зловред софтуер), но са най-лесните за ползване.

Следващите на мерника ще попаднат добрите-стари торенти. Периодично се правят такива акции срещу някои от най-популярните платформи, като ArenaBG и Zamunda. Какви може да са новите мерки срещу тях – може само да спекулираме, но почти сигурно те ще бъдат под заплаха. Причината е, че HBO и Disney ще вложат доста средства за навлизането на техните стрийминг услуги и ще искат да извлекат максимума от тях в страната.

Така, стрийминг войните се пренасят на българска територия от март месец. Битката ще бъде както между отделните платформи, така и може да обхване любимите за българите торент сайтове.

The post Стрийминг войните се пренасят в България appeared first on TechTrends България.

Това е леко разочароваща новина за местните потребители. Двете платформи започват да стават ключов елемент в разпространението на ново съдържание от Холивуд, като зад тях са едни от най-влиятелните студиа в Щатите. Немалко филми вече дебютираха паралелно на голям екран, но и в споменатите стрийминг услуги.

Този ход беше форсиран най-вече от затварянето на киносалоните покрай коронавирус пандемията. Стратегията е противоречива в Холивуд. От една страна, киносалоните са изправени пред допълнително свиване на приходите, заради липсата на ексклузивно излъчване. От друга – редица високоплатени актьори взимат процент от продажбите на билети, което също удря по техните доходи. Вече има и съдебни дела, които се водят между студиата и холивудските звезди.

Отлагането в Източна Европа

Поетапното пускане на стрийминг платформите в различните географски региони е продиктувано от няколко фактора. Първият са авторските права за различните продукции, които са включени в тях. Следващите са технически – това са наемането и запълването на сървъри, които да обслужват съответния регион, както и локализирането на езиците в съответните страни.

Източна Европа и България не са сред големите приоритетни пазари на американските медийни компании. Те бяха заложени във втората половина от плановете за експанзия на HBO Max и Disney+. Първата платформа не обяви причината за отлагане, а само, че услугата ще бъде достъпна в България през 2022 г.

По-интересна е ситуацията с Disney+. Стрийминг системата беше планирана да бъде пусната в Източна Европа през 2021 г. През цялата година, трябваше да има поетапно навлизане в различни държави от региона. Предвид малкия размер на българския пазар, презумпцията беше, че ние щяхме да сме накрая – към последното тримесечие на годината.

В края на август беше обявено, че навлизането на Disney+ в Източна Европа се отлага за лятото на 2022 г. Причината е, тривиална – медийният гигант приоритизира по-апетитните пазари в Азия и Южна Африка пред нашите. Walt Disney има частично присъствие в тези региони и компанията иска да го засили. Говорим за пазари, като Япония и Тайланд например.

Няма официално потвърдена информация за това, колко ще струва Disney+ и HBO Max в България. Засега индикациите са, че ще се търси „конкурентна цена“, но без по-голяма конкретика. Засега първата струва около 8 долара на месец (под 14 лева) и 80 долара на година (135 лева съответно). HBO Max варира от 15 до 7 долара на месец, в зависимост от продължителността на абонамента.

Стрийминг войните в активна фаза

Доминацията на Netflix е към своя логичен край. Най-голямата стрийминг платформа вече се ориентира към гейминга в стремеж да предостави по-различно преживяване и услуги. Предимството ѝ е, че тя е налична в над 190 държави. Подобно, голямо разпространение има конкурентът Amazon Prime Video.

Ситуацията е по-различна за Disney+ и HBO Max. Те нямат все още този географски обхват, но зад тях са огромни библиотеки от съдържание. Освен това, те са собственост на Walt Disney и Warner Bros, които са водещите холивудски студиа. Решенията за хибридно излъчване на новите филмови продукции, демонстрира желанието да засилят своите стриймиинг платформи.

С увеличението на географския им обхват, Disney+ и HBO Max ще увеличат своите потребители значително и шансът Netflix да остане на върха се смаляват.

The post HBO Max и Disney+ отлагат с година влизането си в България appeared first on TechTrends България.

Компанията осъзнава това от доста време и се опитва по всякакъв начин да се адаптира към новата ситуация. Преди навлизането на Disney и големите медийни гиганти в стрийминга, Netflix започна мащабни инвестиции в собствено съдържание. Започнаха доста експерименти. От късометражни анимации, като Love, Death & Robots до интерактивен сериал в лицето на Black Mirror.

Според доста наблюдатели беше въпрос на време Netflix да навлезе и в гейминга. Естествено, подобен ход поражда доста въпроси и скептицизъм. Облачните гейм платформи се оказаха доста костелив орех за развитие, с който се затрудняват дори гигантите, като Google, Microsoft и Apple. Гейм индустрията и новите методи за разпространение са нова арена на битка между технологичните компании. Пример е делото между Apple и Epic Games. Въпросът е, как Netflix ще се възползва от този сегмент и дали няма да хвърли ресурса си напразно в доста тежък пазар.

Придобиването на Night School

За навлизането на стрийминг гиганта в гейм индустрията се говори от известно време, но чак сега виждаме първите по-смели действия. През лятото Netflix направи няколко хода. В края на септември, компанията обяви, че придобива студиото Night School. Повечето геймъри вече търсят това име онлайн, защото то не е изключително популярно сред масовите потребители.

Night School е нишово студио, което се опитва да прави игри, с много по-голям акцент върху разказването на история, вместо на екшъна или визията. Такова е дебютното им заглавие Oxenfree, което се появява през 2014 г. То привлича вниманието на гейм критиците, именно със своя фокус върху историята и начинът ѝ на разказване.

Продуктите на Night School могат да се определят повече като филми, с интерактивни елементи, отколкото като класически игри. По този начин може да навържем потенциалната стратегия, на която ще разчита Netflix в бъдеще. То е да се създаде екосистема, в която потребителите да могат да гледат любими филми и сериали, но и да „ги играят“ или да взаимодействат по-директно с тях.

Интерактивно съдържание

Концепцията е изключително стара и е експериментирана много по време на линейната телевизия. Било то с телетекст, участия в състезания по телефона, гласувания и пр. Netflix отиде още преди две години с една крачка по-напред, с последния към момента сезон на сериала Black Mirror. В него зрителите, можеха да определят няколко пътя за развитие на историите и така да стигнат до различни развръзки. През 2019 г. Netflix позволи на на потребителите на стрийминг платформата да играят някои мобилни заглавия през нея. Те са насочени повече към игри, които са обвързани с популярни франчайзи на Netflix, като Stranger Things.

Видеоигрите доста разчитат на този подход и комбинирането им с традиционното съдържание на Netflix може да доведе до интересни формати. При тях ще имаме комбинация от филми, сериали и гейм заглавия. Подобни идеи са правени от големите кино студиа. При втората част на филма „Матрицата“, (тогава) братя Уашовски експериментираха много силно с комбинация на късометражни анимации („Аниматрицата“, която е прототип за Love, Death & Robots) и играта Enter the Matrix. В тях беше разпределена част от историята, като предоставя доста по-голям контекст в цялата фабула. Сходен подход, се прави и с поредицата за Ридик, с „Хрониките на Ридик“, наличието на анимация и видео игра.

Netflix няма да влезе като нормална платформа за гейм стрийминг. Тя ще се опита да обвърже своето оригинално съдържание с нови по-интерактивно. Като всичко ще се предлага било от поотделно или тясно свързано в нейната платформа. Идеята не е нова, но до момента реализацията ѝ винаги е била противоречива. Ще бъде интересно, да видим дали Netflix ще може да превърне в наистина успешно начинание. Което да ѝ даде поне някакъв шанс в стрийминг войните.

The post Как Netflix ще навлезе в гейминга appeared first on TechTrends България.

Това вече е факт, като най-големият пример са Disney и едноименната им платформа, която към началото на 2021 г. настига бързо Netflix има вече 100 млн. потребителя. Технологичните гиганти също се включиха с основните представители на Amazon и Apple. Стратегията им беше сравнително безобидна, да инвестират в собствено и уникално съдържание. Подход, който Netflix направи със сериала „Къща от карти“.

Правилата на играта рязко се променят от 26 май. Тогава беше обявено, че Amazon придобива холивудското студио MGM (Metro Goldwyn Mayer) за внушителната сума от 8.45 млрд. долара. По този начин онлайн гигантът ще получи голямо портфолио от съдържание и права върху различни франчайзи, които да развива. Ходът на Amazon обаче е повече от логичен – нейният Amazon Prime стагнира, за сметка на агресивното навлизане на Disney и Warner Bros. Последните също са в центъра на друга сделка, която се случи в рамките на последните дни на май с Discovery.

Amazon-ска сделка

Придобиването на MGM от Amazon е втората по големина сделка на интернет гиганта. Единствено купуването на щатската верига магазини Whole Foods засега задминава сумата от 8.45 млрд. долара, като тя е за 13.7 млрд. долара и осъществена през 2017 г.

За онлайн гигантът може да се окаже, че е доста добра инвестиция. MGM разполага с над 4 хил. филми и 17 хил. ТВ програми в своето портфолио. Това е много пъстър каталог, който ще се прелее в стрийминг услугата на Amazon – Prime Video. Добавяме правата на някои важни франчайзи като „Роки“, филмите по агент 007 Джеймс Бонд, „Дневниците на прислужницата“, „Робокоп“, „Старгейт“ и др.

Освен това, MGM разполага с ноу-хауто и ресурсите да създава качествено филмово и ТВ съдържание. Което е на повече от век вече. Комбинацията от производствен капацитет и авторски права е почти всичко необходимо, за да може да се поддържа истинско холивудско студио. Другият компонент е финансирането, което Amazon може да си позволи да предостави.

Интернет гигантът влага все повече пари в съдържание. През 2020 г. компанията на Джеф Безос е инвестирала 11 млрд. долара в собствени шоу, ТВ програми и филми. Година по-рано тези средства са били 7.8 млрд. долара.

Според самия съосновател и главен изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос, видеострийминг платформата на компанията е ключова в привличането на абонати за премиум услугата Prime. Тя е важен източник на приходи и с най-голям потенциал да формира печалба за интернет гиганта.

Discovery и Warner Bros – консолидацията продължава

Сделката между Amazon и MGM не е единствената в рамките май месец. Десет дни по-рано телекомът AT&T обяви, че отделя WarnerMedia и я слива с Discovery. Трансакцията е в пъти по-мащабна от тази на онлайн гиганта, защото се оценява на 43 млрд. долара или пет пъти повече. Тя е и доста по-сложна.

AT&T отделя медийната част от Time Warner, която придоби за 85 млрд. долара през 2018 г. Тя ще се слее с Discovery, като новата компания ще бъде самостоятелно дружество, но с поделена собственост. Сумата от 43 млрд. долара ще се разпредели под формата на кеш, акции и дълг. Акционерите на AT&T ще получат 71% от дела на новото дружества, а тези на Discovery – останалите 29%.

Сделката идва в момент на явна консолидация на медийния пазар в САЩ. Тя преобръща стратегическите планове на AT&T да създаде конвергиран телеком, в който всички елементи от пазара, включително създаването и разпространението на съдържание да са интегрирани в бизнеса.

От друга страна, се създава голяма независима компания, която подсилва своето портфолио от филми, предавания и сериали. Warner Media ще включва CNN, HBO и Warner Bros, като при тях е един от основните играчи при онлайн стрийминга – HBO Max. Уловката е, че за разлика от досегашните платформи, новото дружество ще разполага не само с филмов и сериален каталог, но и с един от най-богатите такива в сферата на документалното съдържание. Discovery притежава едноименния канал, както и Animal Planet и TCL.

Нагорещяване на стрийминг войните

Amazon подсилва каталога си, като придобива легендарно холивудско студио. Досега този вариант се разглеждаше само като хипотетичен, но вече имаме прецедент технологична компания да влезе активно в консолидацията на медийния пазар, заради онлайн видеото на поискване. Това може да накара и други компании, като Apple например, да се пробват да придобият някое холивудско студио.

Сделката между AT&T и Discovery подчертава, че в стрийминг войните мащабите и количеството съдържание са всичко. Основата цел в създаването на новата компания е, че досега отделно всяка една от тях инвестираше около 20 млрд. долара на година за собствени шоу програми и филми. На теория, кумулативно те трябва да удвоят средствата за съдържание. Което ще ги постави доста пред стрийминг лидера Netflix, който харчи по 17 млрд. долара годишна по същото перо. Или Amazon, за които вече споменахме, че инвестират по 11 млрд. долара.

Тези действия са и в отговор на агресивното навлизане на Disney с тяхната платформа Disney+. Борбата за правата на всеки франчайз или инвестиран повече долар в собствено съдържание ще има значение в борбата на пазара за стрийминг услуги. Особено, с разширяването на холивудските услуги (HBO Max и Disney+) в международен мащаб. Тогава Amazon Prime и Netflix може да започнат не само да не привличат нови абонати, но и да губят. Тези процеси се очаква да започнат именно към втората половина на 2021 г.

The post Как видео стриймингът прекроява Холивуд appeared first on TechTrends България.

Признаци за тези намерения имаше още през изминалата година, когато беше обявена т.нар. четвърта фаза на филмите (и сериалите) по комиксите на Marvel. За периода до края на 2021 г. бяха заложени едва пет филма, а останалите бяха под формата на ексклузивни сериали за Disney+.

Успехът на The Mandalorian и провалът на новата трилогия по Star Wars предначерта бъдещето на популярния франчайз в посока на стрийминг платформата. Близо десетина нови сериали ще подкрепят „Междузвездни войни“, на които реално ще се разчита за превръщането на Disney+ във водеща услуга. Едва един филм ще бъде разработен през следващите две години, а останалите са под формата на ТВ поредици – кратки и по-дълги.

Завоят към стрийминга е очакван, като пандемията го форсира. Той ще има и своя болезнен ефект – все още Disney+ не е основен източник на приходи за медийния гигант, който след няколко години ще навърши един век от основаването си.

„Това е пътят“ – ефектът на The Mandalorian

Ексклузивните серии на The Mandalorian във вселената на Star Wars предизвикаха истински фурор след феновете още в края на 2019 г. Те бяха едно от основните оръжия на Disney, за да докара повече абонати за своята стрийминг платформа. Пандемията и стратегията някои заглавия, като „Мулан“ да излязат за Disney+ я превърнаха в най-бързорастящата услуга на пазара.

Вторият сезон на The Mandalorian започна проблематично, изпълнен с информация, че първите епизоди са гледани от много малък процент от абонатите на услугата. С разгръщането на историята и завръщане на ключови герои, като Бо Катан, Асока и Боба Фет се прави обвързаност и с анимационния сериал The Clone Wars, в която е разказана голяма част от историята на новите попълнения.

Това свързване между различните поредици (за много кратко и с друга анимация – Star Wars: Rebels), наистина създава чувство, че отделните продукции са част от нещо голямо. Същата успешна формула направи хитовете на Marvel толкова успешни. Сега, Disney се опитва да повтори стратегията със Star Wars.

Новата вълна

Стратегията се потвърждава с обявените нови поредици във вселената на „Междузвездни войни“. Освен трети сезон на The Mandalorian, към него ще бъдат прикачени поне още два сериала – Ahsoka и Rangers of the New Republic. Те ще се развиват паралелно във времето и почти сигурно ще бъдат с преплетена история в един момент.

Към тях добавяме три други поредици, които ще изследват времето на Империята между Епизод 3 и 4. Това са Andor, който проследява един от бунтовниците от филма Rogue One, Lando – посветен на легендарния контрабандист и дългоочакваните серии за Obi-Wan Kenobi с Йън МакГрегър.

Сериалите за Disney във вселената на Star Wars не се изчерпват с този списък. Още са анимацията The Bad Batch, която е продължение на The Clone Wars и едноименния екип от клонинги. Още епизоди ще има в поредиците Acolyte, R Droid Story и късометражните Vision. Последните ще са в японския стил anime.

Сред цялото това разнообразие от сериали ще имаме само един-единствен пълнометражен филм. Той ще е посветен на легендарната бунтовническа ескадрила Rogue Squadron и ще е първият режисиран от жена – Пати Дженкинс. Втори, неозаглавен ще се разработва от Таика Уатити, но той беше само загатнат.

Прекалено много Star Wars?

Епизодичният формат, предназначен ексклузивно за Disney+ доминираше и останалата част от новото портфолио на медийния гигант. От около 100 нови заглавия 63 са сериали, а само 43 са филми. Почти 80 от тях ще излязат директно за някоя от стрийминг платформите на Disney. Освен едноимената, те разполагат с мажоритарен дял в Hulu, който се крепи основно от спортното съдържание на ESPN – друга собственост на медийния гигант.

Бурното начало на Disney+ се дължи за момента до голяма степен на The Mandalorian и интереса, който сериалът предизвика. Вторият сезон е до пет пъти по-гледан от останалото оригинално съдържание в платформата. Допълнително с обвързването с The Clone Wars, доведе до доста силен интерес и към анимацията на Дейв Фелони. Фокусът към сериалите по Star Wars е очакван ход, с който се опитва да се капитализира потребителското желание.

Остава въпросът – дали няма да дойде прекалено много на абонатите? Тезата, че има „умора“ от Star Wars съдържание се лансира и използва за оправдание на провала на последната трилогия. The Mandalorian и последния сезон The Clone Wars я обориха, като показаха, че феновете искат качествено съдържание, което е в духа на оригиналите и следват тяхната логика, отколкото вели опити за рестартиране на франчайза и непоследователна история.

Възприемането на новото съдържание по „Междузвездни войни“ ще зависи изцяло от качеството на продукцията, историята и героите, а не от количеството. Истинското предизвикателство ще бъде да се пресъздаде и подкрепи успеха на The Mandalorian от друг сериал или франчайз.

Ефектите до момента

За около година от пускането си Disney+ нарасна от 10 млн. абоната през първия месец и надмина 25 млн. в края на януари 2020 г. След което, покрай COVID-19 пандемията и новото съдържание потребителската база се утрои до 86.8 млн. през декември 2020 г.

Тя е наполовина от тази на Netflix, която също заради извънредната обстановка получи добър ръст, особено през първото тримесечие на годината. Водещата стрийминг платформа разполага с около 195 млн. абоната към края на третото тримесечие (октомври) на 2020 г. Ако продължава същия темп на развитие, Disney+ скоро може да достигне Netflix, като вече надмина другите конкуренти, в лицето на HBO Max, Amazon Prime и др.

Остава един голям въпрос – какво ще прави медийният гигант с Hulu. Преди години, платформата беше основната алтернатива на Disney за стрийминг. Поради тази причина след сделката с Fox, компанията разполага с мажоритарен дял в нея. Hulu все пак получи внимание и съдържание. Филмите Palm Springs и Happiest Season са подкрепени от нов сезон на Handmaid’s Tale, Dopesick и др.

Те обаче са доста малко в сравнение, с това, което Disney налива в другата си платформа. Бъдещето на Hulu ще се решава през следващите години. Една от опциите е медийният гигант да откупи оставащия дял на Comcast и евентуално да се опита да я слее с Disney+. Това ще е доста голяма инвестиция, която не се знае дали ще си струва.

Дори в момента Hulu разполага с едва 36.6 млн. абоната към декември 2020 г. Което е по-малко от тези на Disney+ през същия период. Hulu губи стойност и е възможно, да бъде оставена на автопилот и постепенно закрита.

Бъдещето е в ръцете на Disney+ и стрийминга. Обединението на платформите е въпрос на време. Проблемът е, че все още Disney е зависима от останалите си приходи.

През финансовата 2020 г. (приключващата на 3 октомври), компанията отчита постъпления от 65.38 млрд. долара. От тях се падат едва 16.9 млрд. на стрийминга и подобни дейности. Те се удвояват спрямо 2019 г. когато са били едва 9.3 млрд. долара, но все още съставляват едва 26% от общите приходи. Дали Disney ще успее да ги превърне във водещи ще разберем през следващите месеци. Особено с международната премиера на Disney+, която ще се осъществи през 2021 г.

The post Disney вдига залозите в стрийминга appeared first on TechTrends България.

Напротив, някои, като дигиталната развлекателна и гейм индустриите засега може да спечелят доста повече, отколкото ако ситуацията беше нормална по света. Вече описахме, как се отразява социалната изолация на търсенето и приходите при мобилните игри.

Най-яркият пример при развлекателната индустрия е Netflix, чиито бизнес модел е 99% дигитален и изолацията се отразява повече от плодотворно за компанията. На 21 април, тя публикува своите финансови резултати за първото тримесечие на 2020 г. Онлайн платформата за видео стрийминг отчита много рязък растеж по всички показатели. Последвалите анализи на експертите прогнозират и много по-силно увеличение на абонатите на Netflix през 2020 г., спрямо предходните очаквания.

Растеж по всички показатели

Първото тримесечие на годината, компанията отчита приходи от 5.76 млрд. долара, което е ръст от 27% спрямо същия период през 2019 г. Изненадата при тях няма, защото постъпленията на Netflix периодично се увеличават с около 30% на годишна база през последната година, година и нещо. Нещата не са такива при нетната печалба. Там, Netflix отбелязва удвояване от 344 млн. долара на 710 млн. долара през периода януари-март. Традиционно, по този показател за 2018 и 2019 г., компанията отчита около 50% ръст.

Друг ключов индикатор са броя абонати, с които Netflix разполага. Последната официална информация на компанията е, че те са достигнали 183 млн., като услугата е достъпна в 190 държави. Платформата, вече е задминала прогнозите на специалистите, че през 2020 г. ще разполага със 176 млн. потребителя. Към края на 2019 г. те бяха 167 млн., а техния растеж беше забавен, заради силната конкуренция от нови стрийминг услуги, като Disney+ и оттегляне на ключово видео съдържание. Поради това, прогнозата за достигане на 176 млн. през настоящата година беше повече от реалистична.

Ситуацията се е променила драстично, защото Netflix отчита рязко увеличение по този показател и само в рамките на първите четири месеца, вече е надминала тези очаквания. Сега, експертите от BTIG, коментират, че достигането на 200 млн. потребители е напълно възможно да се случи в рамките на 2020 г.

Възход или падение на стрийминга

Последните данни на Netflix потвърждават възхода на стрийминг услугите, за който досега имахме само индиректна информация в тази насока. Първата дойде в края на март през консултантската фирма Antenna, която разглежда най-вече абонатите на Disney+ и тяхното утрояване, заради приетите извънредни мерки в развитите държави по света. Втората индикация идва от Nokia, която изнесе данни за ръстът на потреблението на стрийминг услугите в интернет мрежите, покрай коронавирус пандемията.

Информацията на Netflix, както за абонатите, така и финансовите показатели, затвърждават тази теза. От компанията дори обявиха, че при вдигане на извънредните мерки, те очакват понижение на потреблението на техните услуги, както и забавяне на ръста на нови зрители. Друг проблем е, спирането на снимачните продукции в САЩ, което ще се отрази и върху количеството от ново съдържание – самостоятелно за Netflix или лицензирано – през лятото. Това е другият голям фактор, който движи интереса към отделните стрийминг платформи. Като коронавирус пандемията няма да има дългосрочен положителен ефект върху сектора.

The post Netflix – големият печеливш от пандемията   appeared first on TechTrends България.

Сега, малко повече от 18 години, след представянето му, Apple решава да сложи край на тази епоха, като замени приложението с три отделни услуги – Apple Podcasts, Apple TV и Apple Music. Действието е напълно консистентно с новата стратегия на технологичния гигант за трансформира на своя бизнес модел и постепенното ориентиране към предлагането на съдържание, вместо само на хардуерни продукти. Компанията е силно зависима от продажбите на смартфоните iPhone, които формират близо две трети от приходите ѝ.

Новината за премахването на iTunes и разцепването му на три приложения идва по време на ежегодната конференция за разработчици WWDC 2019. На нея Apple обяви доста промени, включително представи и новия iOS 13, както и обновена версия на Mac Pro.

Разцепването на iTunes

Замяната на легендарното приложение с три отделни не идва като изненада. Концептуално, технологичната индустрия се преминава от един онлайн магазин за съдържание към различни специализирани стрийминг платформи. Досега, iTunes беше събирателно място за музиката, филмите, програмите и всичко, което потребителите могат да ползват на своите лаптопи и компютри Apple (и Windows).

Новите три услуги са тясно специализирани в определени сегменти на онлайн стрийминга. Apple Podcasts, както името подсказва събира на едно място всички подкасти и популярни аудио предавания в интернет. Apple Music е сравнително новата музикална стрийминг услуга, която е изградена до голяма степен на базата на Beats Music. Това се случи след като компанията от Купертино придоби популярната марка аксесоари Beats By Dre и съответната дигитална услуга, която тя развиваше.

Apple TV включва възможността за видео стрийминг на разнообразно съдържание – от телевизионно, през филмово и спортно. Към края на годината ще бъде добавена и премиум функция, в която Apple ще пуска и собствени сериали, практика, която Netflix и Amazon развиват успешно през последните години.

Да разтърсиш из основи статуквото

Макар и iTunes да не изчезне напълно при следващата версия на настолната платформа MacOS, неговата роля в живота на потребителите ще бъде сведена до минимум. Малко от тях осъзнават, че чрез приложението, Стив Джобс напълно разтърси статуквото. Не само в технологичната, но и в развлекателната индустрия.

До 2001 г. интернет се ползваше най-вече за споделяне на музика и филми от потребителите, в повечето случаи на ръба на закона. Развлекателната индустрия, с нейния закостенял консерватизъм, настояваше за радикални мерки, за спиране на този процес. Най-яркия пример беше идеята за пълна забрана на MP3 формата. Така, вместо музикалната индустрия да намери печеливш бизнес модел, основан на новите дигитални технологии, тя се опитва да го премахне.

С iTunes Стив Джобс даде на потребителите възможност да купуват онлайн музика, а на компаниите – печеливш бизнес модел

Тук се намесва маркетинговия гений на Стив Джобс. След близо две години преговори, той успява да убеди притежателите на авторските права, че MP3 може да се продава онлайн и те да взимат пари от това нещо. В същия момент, разбива на пух и прах усещането, че интернет пространството се ползва само за споделяне на файлове и информация. Легендарният му отговор, че „глобалната мрежа не е за споделяне, а за пазаруване“. Тази теза, която по това време се смята за табу, успява да се развие в пълноценен бизнес модел.

Всъщност, Стив Джобс постига тази победа на двата фронта (бизнес и потребителски) с лека хитрост. За да убеди музикалната индустрия да предоставят музика за онлайн магазина, той се разбира с тях, клиентите да не стават притежатели на песните, които поръчват през него. В общите правила е записано, че те само „наемат“ съдържанието и този процес може да бъде прекратен едностранно. Доста потребители дори до днес не подозират за тази дребна подробност.

Именно, заради нея и опитите на Apple да автоматизират процесите по синхронизиране между плейлистите и устройствата, превръщат iTunes в истински интерфейсен кошмар. За много потребители, това е една от програмите с най-неитуитивно управление, като може би единствен по-съвременен конкурент са настройките на Facebook. Ограниченията по свалянето на песните и прехвърлянето им на множество устройства, които не са обвързани с потребителския профил, стоят в основата на този малък ад, който доста от нас са изпитвали.

The post Краят на една легенда – Apple премахва iTunes appeared first on TechTrends България.

Макар да не е ревю – предупреждавам, че ще има важни спойлери от последните 22 филми по популярните комикси!!! Включително и за „Отмъстителите: Краят“!

Трудно е за вярване колко много постигна Marvel през последните години. В рамките на малко повече от десетилетие, компанията зад популярните комикси със супергерои успя да преобрази напълно представите ни за кино и за това как се прави успешен франчайз. Поетият огромен риск с първия „Железен човек“ и упоритостта на Marvel в изграждането на цяла вселена от свързани помежду си филми се отплаща щедро.

Сега, единадесет години, 22 филма и над 20 млрд. приходи по-късно имаме истински холивудски феномен. Никой до момента не е създавал толкова голям и мащабен франчайз, който да бъде толкова печеливш на големия екран.

Изграждането на една Вселена

Началото е положено през 2008 г., когато в стремеж да спасят компанията Marvel се решава на дързък ход – да започнат да правят собствени филми. Ситуацията е парадоксална. Компанията няма силни приходи от комикси, а изкарва пари основно от отдаването на правата на своите герои на други студиа, които да правят блокбъстъри. Така с ограничени ресурси Marvel пуска първата си продукция – „Железния човек“. Тя успява да плени феновете с пленяваща история и невероятно харизматичния герой Тони Старк изигран перфектно от Робърт Дауни Джуниър.

След финалните надписи на филма, се появява Самуел Джаксън в ролята на Ник Фюри, който загатва на Тони Старк за инициативата „Отмъстителите“. Така се полага основата на цяла вселена, която става известна като Marvel Cinematic Universe (MCU). Всяка следваща продукция ще включва една или няколко такива сцени, които ще загатват или ще помагат да се направи връзката помежду им.

Първата фаза на MCU включва шест филма и от гледна точка на успех е най-трудната за Marvel. Причината е, че все още фенската база не е затвърдена, а връзките между първите пет филма не са толкова директни и преплитащи. Изключение прави втората част на „Железния човек“, която е почти директно продължение на първата.

Именно този период е най-рисковия за Marvel и всичко е на кантар. За да се води печеливш един филм, приходите му в САЩ трябва да надминат бюджета. Постъпленията от останалата част на света експертите не включват, защото е много трудно да се изчисли колко точно пари остават за студиото след като се махнат всички разходи по дистрибуцията и промоцията му.

Първите пет ленти успяват да излязат на плюс с 343 млн. долара и то главно, заради силното представяне на двете части на „Железния човек“, които буквално влачат франчайза на печалба. Проблемите са и сред феновете, които посрещат всеки нов филм от поредицата с все по-смесени чувства, както е видно от зрителските рейтинги.

Всичко се променя, когато Marvel изваждат скрития си коз – първата продукция на „Отмъстителите“. В нея за първи път се обединяват всички сюжетни линии на героите до момента в една епична битка за Ню Йорк. Бокс офисът избухва с 1.5 млрд. долара световни приходи, което по това време го нарежда на трето място след „Аватар“ и „Титаник“ по доходност. Дори в момента в класацията за най-касови филми на всички времена при калкулирана инфлация, той заема престижното 20-то място.

Обвързването на сюжетната линия между филмите продължава доста по-силно във втората фаза на MCU. Тя бетонира печелившия статус на вселената на Marvel и добавя още две продукции от франчайза, които минават границата от 1 млрд. долара световни приходи – „Железния човек 3“ и „Отмъстителите: Ерата на Ултрон“.

Оттам нататък, както казват хората – всичко е история. С набраните средства Marvel вдигат мащабите и обявяват третата фаза, която вместо от шест филма се състои от 11. И от излезлите десет до момента половината са минали границата от 1 млрд. долара постъпления, а „Отмъстителите: Война безкрай“ поставя летвата от 2 млрд. долара приходи. Тя може да бъде надмината, поради много силното представяне на последната лента и продължаващите ѝ екранизации. Обновено на 6 май: „Отмъстителите: Краят“ я надмина и вече достига постъпления от 2.18 млрд. долара.

Успехът на MCU се дължи на няколко фактора. Първият е последователността и дългосрочния план, който Marvel изграждат. Вторият е в харизматичната комбинация между Железния човек и актьорът Робърт Дауни Джуниър. Третият е в обвързаността на всички филми в една сюжетна линия. Без този последен фактор, всяка следваща продукция няма да има тази допълнителна тежест, която се придава. Също така, „Отмъстителите: Краят“ нямаше да постигне и половината от този завладяващ ефект, ако не беше развитието на героите и очакването, акумулирано през предхождащите го 21 ленти. Но стигаме до финала на този невероятен цикъл, продължил повече от десетилетие.

Продължение или рестарт

Защото „Отмъстителите: Краят“ слага точка на тази невероятна поредица. Да, правилно прочетохте, филмът завършва цялата сюжетна линия, градена в продължението на повече от десетилетие. Това наистина е Краят. С главно „К“. Или, казано на други езици – Fin, End, Конец, Ende, Fine и тн. Оставя се вратичка за продължение и много други, направо порти, през които част от супергероите ще могат да се завърнат по един или друг начин на големия екран.

Но просто няма да е същото, основната история е приключена с финалния кадър на „Отмъстителите: Краят“. Главният супергерой Железния човек и основният злодей Танос вече няма да са част от MCU. Имено поради тази причина, това е първият филм от Вселената на Marvel, който не включва скрита сцена след надписите. Този ход е напълно целенасочен, защото тези кратки клипове служеха за свързване на историята на отделните ленти. Скритите сцени бяха най-важната спойка между всичките 22 филма издадени досега.

Оттук насетне, Marvel трябва много внимателно да преценят как да подходят. Защото вариантите са два. Единият е да се използва цялата история изградена до момента, която да послужи като трамплин за следващата Четвърта фаза на MCU. Вторият вариант е пълен рестарт и отваряне на нов цикъл. Това включва изграждане на нова и мащабна сюжетна линия, която да бъде разказана в определен брой от филми, разпределени в нови фази. Досегашната ще присъства като леки (или досадни) препратки, но без да играе голямо значение за бъдещата.

Промени в движение

Третата фаза на MCU претърпя най-големи промени спрямо първоначалните планове. Според тях, „Отмъстителите: Краят“ трябваше да я затвори и след това да се продължи със следващата порция филми. Това решение беше продиктувано основно поради един фактор. Той се казва Човека-паяк. Marvel успя да постигне споразумение със Sony да направят съвместни филми с него. Правата за най-известния супергерой на комиксовата компания все още са в ръцете на японския гигант, който направи няколко успешни и не толкова успешни поредици с него.

Новият филм за Спайди измести Inhumans. След което Marvel добавиха продължението на Ант-мен, а малко по-късно беше добавен и втория филм за Човека-паяк. Последното се дължи на факта, за продължаване на сътрудничеството между Sony и Marvel вследствие на успеха на първата продукция и желанието на двете компании за нова лента. Което разбърка за пореден път плановете на MCU, техния календар и най-вече – как ще продължи всичко.

Покрай всичките размествания все по-вероятен за реализиране от страна на Marvel изглежда първия сценарий. Отговорът на този въпрос ще дойде през лятото. За тогава е планиран последният филм от третата фаза на MCU – „Човека-паяк: Далеч от дома“. Той ще изиграе важна роля и реално ще покаже насоката, която Marvel ще поемат. Макар и без свързваща историята сцена след финалните надписи, новата лента се очаква да започне точно там, където „Отмъстителите: Краят“ свършва. Или как Ник Фюри използва Човека-паяк, като основен супергерой в тайната организация SHIELD.

Това е подкрепено от втория трейлър на новия филм по „Човека-паяк“, в който вече се говори за паралелни вселени и тяхното преплитане. Това означава, че объркването с пътуването във времето от „Отмъстителите: Краят“ ще бъде изплзвано по всякакъв начин от сценаристите в следващите филми.

Бъдещите супергерои

Основният въпрос, който мъчи доста фенове е кои ще са следващите супергерои, които ще изнесат Вселената на Marvel. Компанията все още не е официално обявила четвъртата фаза и кои филми ще са включени в нея. Все пак имаме потвърждение за няколко от тях, които са в различен стадий на снимки и продукция. Допълнително, има информация за това кои актьори няма да видим в следващите ленти.

С „Отмъстителите: Краят“ очаквано приключи участието на Железния човек и Капитан Америка. Освен с логичната развръзка и завършеността на техните сюжети, актьорите също така обявиха, че няма да продължат да влизат в тези роли. Съответно договорите на Робърт Дауни Джуниър и Крис Еванс изтекоха с „Отмъстителите: Краят“ и не бяха подновени.

Ситуацията е подобна с доста други актьори и съответно герои от MCU. Контрактът на Крис Хемсуърт (Тор) изтече още през 2017 г., като беше подписал за десет филма с Marvel. Актьорът обаче го поднови за последните две части на „Отмъстителите“. Филмът все пак намекна, че може да се появи в третата част на „Пазителите на галактиката“. Самият Хемсуърт показва, че е готов на преговори за нови участия. Така че присъствието му в MCU е под въпрос.

Крис Прат (Старлорд) няма конкретни дългосрочни ангажименти. Той все пак ще участва в третата част на „Пазителите на галактиката“. Снимките на последния вече текат.

В сходна ситуация е Черната вдовица, играна от Скарлет Йохансон. От години, феновете чакат нейния самостоятелен филм. Той беше отлаган многократно, заради стремежа на Marvel, първата жена-супергерой, която да има тази привилегия, да се падне на Капитан Марвел. Мнението беше затвърдено след успеха на конкурентния „Жената-чудо“, който се оказа най-добрата продукция от зациклящата Вселена на DC. Двете супергероини са почти идентични, като цел и умения, разликата е в тяхната предистория. След като „Капитан Марвел“ излезе по кината, започнаха и снимките на „Черната вдовица“.

Другите сочени за почти сигурни филми, които ще очакваме през четвъртата фаза са вторите части на „Доктор Стрейндж“ и доста успешния „Черната пантера“. Спекулира се доста силно, че Шанг-Чи ще е дебютния супергерой в следващата вълна. Той е първият такъв с азиатски корени и предвид политкоректната политика на Marvel, неговото появяване няма да е голяма изненада. Ще е интересно да се проследи как ще действат с потенциален сикуъл на „Капитан Марвел“. Лентата беше остро разкритикувана от феновете, което накара компанията да промени първоначалните планове за ролята на новата им супергероиня в „Отмъстителите: Краят“. Marvel даже са имали два или три варианта за нейното участие, в зависимост от зрителската реакция, като след негативизмът са избрали по-резервирания.

Вероятните подкрепления от Fox

Човекът-паяк и споразумението със Sony обърка доста сметките на MCU, макар и в доста позитивна насока. Но неговото участие зависи изцяло от отношенията между двете компании. Което отвъд втория филм, все още остават неуточнени. Много по-голяма неизвестна пред четвъртата фаза идва с придобиването на Fox от страна на Disney. В тежките години на банкрути и финансов колапс, Marvel успя да закрепи положението като продаваше правата на редица свои супергерои и франчайзи на други компании. Така, Sony получиха „Човека-паяк“ и всичко свързано с него, а Fox – целият X-Men.

Сделката между Disney и Fox, която беше одобрена в края на миналата година ще върне правата за последните. Това дава на Marvel потенциален достъп до героите от X-Men (Върколака и Дедпул например) и Фантастичната четворка. Fox успя да създаде сравнително успешен франчайз с първите, като последния филм „Логан“ беше приет доста добре от критиката и феновете. Но опитите на компанията да наложи Фантастичната четворка завършиха с многократни провали.

Как точно и кои точно ще бъдат интегрирани в четвъртата фаза на MCU е въпрос, който тепърва ще разберем. Най-вероятната причина за забавеното официално представяне на следващия цикъл на вселената се крие в изчистването на историята, която Marvel иска да разкаже и уточняване на конкретните супергерои и суперзлодеи, които да използва.

Подкрепленията от Fox идват в най-подходящия момент. Причината е, че без тях MCU остава без харизматични личности, които да поемат поредицата. Железният човек и Капитан Америка буквално успява да изнесат на своите плещи първите две фази. Едва в третата, тази задача успя малко да се преразпредели към герои, като Черната пантера, Доктор Стрейндж и Тор. Въпреки това, в последните два филма на „Отмъстителите“ основната работа беше отново свършена от двата основни персонажа.

След тяхното излизане от MCU ще остане дупка, която трудно може да бъде запълнена. На пръв поглед Капитан Марвел и Сокола ще поемат задачите на двамата супергерои. Но те не са любимци на публиката. Въпреки опитите на Marvel да наложи първата, нейния самостоятелен филм е с най-нисък рейтинг на зрителите от цялото MCU. Затова нейната роля в „Отмъстителите: Краят“ беше свита значително.

Нов Върколак и Сребърен сърфист могат да попълнят тази празнота. Предвид, спекулациите, че флагманската поредица „Отмъстителите“ ще бъде заменена с „Тъмните отмъстители“, които включват точно любимия на всички мутант, Човека-паяк, Капитан Марвел, Тор, Орлово око, Венъм и Хълк, добре пасва на възможностите, с които разполага компанията.

От Fox може да дойде и новия суперзлодей, който да замени Танос. Най-добрият вариант в момента е Галактус, който е основен противник на Фантастичната четворка. Той е достатъчно мощен противник, който да надмине по мащаби възможностите на любимеца на публиката Танос.

Поуките от DC провала

Най-голямата заплаха за всеки един касов франчайз е той да бъде засенчен от собствения си успех. Създаването на един или два хитови филма, могат да създадат завишени очаквания, както сред публиката, така и сред студиото. Най-добрият пример идва от конкурентната комиксова вселена на DC на Warner Brothers.

Трилогията за Батман на Кристофър Нолан все още се смята за една от най-добрите адаптации за супергерои. Първите две части –  „Батман: Началото“ и „Черният рицар“ заемат впечатляващи върхове сред зрителската критика с 94% одобрение в Rotten Tomatoes. За сравнение, филмите на Marvel не надминават 92%. Третата част „Черният рицар: Възраждане“ постига по-скромните 90%. Последните две ленти са и най-успешните от вселената на DC.

Опитите на Warner Brothers да изградят такава обаче се провалят напълно. Причините са няколко. Основната е, че трилогията на Нолан е замислена като самостоятелна и връзването на нови сюжетни линии изглежда изкуствено. Освен това стилистиката на британския режисьор е пълна противоположност на тази на Marvel – минимално използване на компютърно генерирани ефекти (CGI) за сметка на практичните. Тъмна атмосфера, реализъм и много дълбок философски замисъл допълват тази антагонистичност спрямо MCU.

DC се опитват в следващите филми да използват формулата не на Нолан, а на Marvel. Което още повече води до пагубни последствия. Феновете непрекъснато правят сравнения с трилогията на „Черния рицар“, като Warner Brothers така и не успяват да осъществят качествена връзка между продуктите. Слабите светлини в тунела, под формата на „Жената-чудо“ и „Аквамен“ не са достатъчно силни, за да могат да изградят стабилен франчайз.

Marvel успяваше умело да избегне тази ситуация до момента. Причината е, че предишните филми за супергерои бяха или с други персонажи или трагични като изпълнение. Липсва високото качество с което да бъдат сравнявани продукциите от MCU. Първият „Железен човек“ изгради лоялна фенска база като използва реализмът наложен от Нолан по същото време с перфектната актьорска игра на Робърт Дауни Джуниър. Но за разлика от „Черния рицар“, този филм беше малка част от огромния пъзел, който Marvel формираха в рамките на цяло десетилетие.

Развитието в посока на по-супергероична визия и история стана постепенно и правдоподобно. Поне при филмите с „Железния човек“ и донякъде първия „Капитан Америка“. Магическият свят на двата „Тор“-а бяха една от причините, тези филми да са сред слабо възприеманите от феновете и на ръба на финансовата стабилност. Но те бяха необходимите парчета, които впоследствие формираха „Отмъстителите“ – първата продукция на MCU, която разби бокс офиса с 1.5 млрд. приходи.

Проклятието на големия успех

Marvel е на път да попадне в ситуация подобна на „Черния рицар“ след „Отмъстителите: Краят“. Да, последният е на път да стане най-касовият филм на MCU, като доближава световни приходи от 2 млрд. долара. Колкото реализира неговия предшественик „Отмъстителите: Война безкрай“. Феновете му дават отлични оценки от 90% одобрение. Проблемът е, че успехът му се дължи почти изцяло на целия контекст изграден с предишните 21 филма. Той е финалното парче от пъзела, което позволява да се изгради завършената картина на MCU.

Сега Marvel ще трябва да рестартира напълно или частично сюжетната линия, като изгради нова история, която да се разпростре през следващите десет или двадесет заглавия. Сравненията на феновете и критиката с „Отмъстителите: Краят“ ще са неизбежни. Очакванията ще са завишени, което може да създаде и първите големи разочарования от първата фаза насам.

Железният човек присъства в почти всеки втори филм от MCU, което разгръща максимално неговата сюжетна линия и го развива като пълноценен персонаж. Подобно изграждане има и с Танос, макар неговото присъствие да е значително по-слабо, но създава впечатлението за завършен план, чиито действия започват още от първите филми от поредицата. Намирането на нов, толкова силен протагонист и също толкова плашещ антагонист ще бъде голямо предизвикателство за Marvel.

Дори от финансова гледна точка Disney очаква все повече от филмите на MCU. Успехът на последната лента ще вдигне летвата за вселената на Marvel значително. Сборен филм със супергерои ще се очаква да прави поне 1.5 млрд. долара световни приходи. Подобни нещата вече се случват. Като Disney задължи кината в САЩ и препоръча на тези по света да продължат да излъчват „Капитан Марвел“ в деня на премиерата на „Отмъстителите: Краят“.

Независимо, че първият е вече два месеца на голям екран. Причината? Официалната е, че двата филма са директно свързани, което не е напълно вярно, защото тогава кината ще трябва да пуснат и останалите 20 заглавия от MCU. Неофициалната е по-интересна, защото Disney са очаквали приходите на „Капитан Марвел“ да са далеч по-добри. Независимо, че филмът постига над 1.1 млрд. долара по света и над 400 млн. в САЩ, медийният гигант е прогнозирал последните да са поне 450 млн. долара. Дори в момента, след допълнителната инерция покрай интереса към „Отмъстителите“, филмът постига едва 415 млн. долара в Щатите.

Подобна съдба с надути прогнози най-вероятно ще съпътства всяко ново заглавие в рамките на MCU. Което в комбинация с подобни високи очаквания на феновете, може в един момент да доведе до постепенния крах на вселената на Marvel. Как компанията ще се опита да излезе от тази ситуация и дали така важните супергерои на Fox ще успеят да решат всички тези потенциални проблеми? Отговорите ще започнат да излизат през следващата година-две.

Не е изненада, че Disney обявиха, че ще се постараят да разкрият пълните подробности за предстоящата четвърта фаза възможно в последния момент. Те ще се възползват от всеки ден, час и минута, в който да прецизират новия план, така че да може да повтори максимално вече успешната рецепта на MCU. Филмите на Marvel ще са и едни от основните, с които Disney ще рекламира и ще се опита да привлече потребители за новата си стрийминг платформа. Тя стартира през есента, докато първите продукции от следващата фаза на MCU ще се появяват в кината през 2020 г. Така че, преди есента няма да очакваме новини за бъдещето на Вселената на Marvel.

The post Marvel след епохата на „Отмъстителите“ appeared first on TechTrends България.