Поради тази причина, конкуренцията в телеком сектора се смяташе за един от големите успехи на дерегулирания пазар. Както и на чудото за българския интернет и как той е сред най-добрите в света. Всичко това трябваше да се бетонира с очакваната либерализация и при мобилните оператори.

Малко повече от двадесет години и доста усилия по-късно, телеком секторът у нас уверено върви по пътя на западните държави. При тях, два, три или в най-добрия случай – четири оператора си разпределят 90% и повече от пазара. Тенденцията е видна от известно време и не идва като голяма изненада. Последният анализ на TechTrends отпреди година описва доста добре ситуацията и посоката на развитие. Просто изминалата 2022 г. доведе почти до край няколко процеса, които я затвърждават напълно не само на теория, но и на практика. Както и започват да дават отговор на някои неизвестни елементи в уравнението.

В последните седмици на изминалата година се видя и първия сигнал, че преходът към олигопол в България е вече почти завършен. Досега, трите големи телекома основна действаха за колективния си интерес или обединено срещу по-малките оператори. То в края на 2022 г. за първи път, основните играчи се захванаха да ограничават взаимно пазарното си влияние. Нещо, което не бяхме виждали от две десетилетия в такъв мащаб. С което е открита борбата за това кой ще седне на телеком трона у нас.

Мобилно кралство и паритет

Надеждата за четвърти и пети мобилен оператор угасна напълно през 2022 г.  Единият претендент – „Ти.Ком“ (наследникът на „Макс Телеком“) вече върна лиценза за честотите в 1 800MHz. Вторият – „Булсатком“ оспорва изтичането на разрешението в съда, като иска отсрочка до 2023 г. При него ситуацията се оказа и се разви в друга посока. В края на изминалата година излязоха наяве поредица от събития, които де факто прехвърлят изградената от оператора мобилна мрежа към „Виваком“.

Първото е финализирането на сделката между бизнесмена Спас Русев и „Булсатком“ през септември. С нея на пръв поглед се слага край на близо петгодишната борба за надмощие над сателитния оператор. Която се разви между инвеститори и съоснователи и дори може да продължи покрай последните развития.

Малко по-късно се оказа, че Русев е финансирал придобиването чрез заем от United Group – собственикът на „Виваком“. Обезпечението – предаването на мобилната и фиксирана мрежа на сателитния оператор на българския телеком. Клетъчната инфраструктура на „Булсатком“ не е толкова голяма, че да промени баланса. Но трансакцията показва, че компанията окончателно слага край да развива мобилни услуги.

От друга страна, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) подготви почвата за пълното преразпределение на спектъра в 1 800MHz. Първо, трите телекома изкупиха част от освободения спектър на „Ти.Ком“ и вече разполагат с по две ленти по 20MHz. След което КРС размести трите телекома и ги подреди така, че когато „Булсатком“ освободи лиценза, всеки един от тях да може да вземе преспокойно по 2x5MHz в една непрекъсната лента.

Така с честотите и мрежите, трите телекома затварят напълно мобилния пазар за себе си. Освен ако държавата не се отвори за идеята за изграждането на виртуални оператори. Такава възможност имаше преди няколко години, но беше затворена на законодателно ниво. Самите три оператора са вече разпределили пазара, като имат сравнително едни нива от между 3 и 4 млн. потребителя всеки.

Невидимата заплаха

След като United Group купи „Виваком“ и преструктурира напълно дълга на компанията, българският телеком зае по-агресивна пазарна позиция. Още през 2021 г. компанията започна с няколко придобивания, които преминаха и в началото на изминалата година. Те включваха основно закупуването на малки, но значителни на регионално ниво, оператори. Сред примерите са софийския Net1, пловдивския N3 и русенския NetWorks Bulgaria.

Това позволи на „Виваком“ да расте на база приходи и абонати при фиксираните услуги. Компанията на пръв поглед си купи клиенти чрез тези придобивания. Което може да се види и в резултатите за първите девет месеца на 2022 г. Най-голям ръст има при ТВ абонатите – 12% на годишна база до 470 хил. При широколентовия фиксиран интернет увеличението е 4% или 602 хил. клиента.

Но това са само привидните изменения. Придобитите компании разполагат с много силно развита инфраструктура в регионите в които оперират. „Виваком“ се опитва да си върне доминацията при опорните мрежи и продажбите на едро, с която разполагаше преди повече от 20 години.

Надпреварата в тази сфера се разгорещи след като „ЦЕТИН България“ придобива две компании през 2021 г. – „София Комюникейшънс“ и „Раком“. Първата е по-интересна, защото тя е сред малкото компании с много силна канална и опорна мрежа. Компанията е и сред трите водещи оператора, които дават линии под нае, както на дребно, така и на едро. „ЦЕТИН“ и „Йеттел“ са собственост на PPF Group и реално може да се разглеждат като едно цяло, когато става дума за българския пазар.

Първи залпове за трона

Така трите телекома вече са силни играчи на пазара на едро при предоставянето на свързаност. Но последните придобивания на „Виваком“ явно застрашават потенциалния баланс в тази сфера. Първо, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) изрази опасения, че сделките може да окажат влияние в този подсегмент.

Становището на регулатора беше изпратено към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) при разглеждането на сделките от последната. Тогава най-голям опонент на консолидацията се оказа именно „Йеттел“. Докато, друг ключов все още играч на фиксирания пазар – „Булсатком“ не виждаше проблем с тях.

Истинският залп дойде по друга линия. След като битката не успя да се проведе на терена на КЗК и регулаторът ги одобри, „Йеттел“ обжалваха решениято в съда. Така се стигна до блокирането на част от сделките от Върховния административен съд (ВАС). Магистратите обявиха, че КЗК трябва да преразгледа наново придобиванията, като този път оцени тяхното влияние на пазара не поотделно, а заедно.

Истинското бойно поле

Решението на ВАС може да не изглежда като голям удар за „Виваком“. Но то идва няколко дни преди други развития покрай телекома. Спас Русев приключи придобиването на „Булсатком“ през септември. Оказа се, че българският бизнесмен е взел заем за осъществяването ѝ от United Group – собственикът на „Виваком“.

В условията е записано, че кредитът се връща под формата на цялата мобилна и фиксирана мрежа на „Булсатком“. Тя трябва да бъде и предадена на „Виваком“, като с първата този процес вече е приключен. Придобиването на още фиксирана инфраструктура започва да тежи все повече в активите на телекома. Логично и очаквано, другите две компании обявиха индиректно, че това може да се възприеме като „скрито купуване“ на „Булсатком“ от страна на „Виваком“. Както и ще се противопоставят на сделката.

Малко след като ВАС задължи КЗК да преразгледа част от сделките за малките оператори, регулаторът обяви, че се самосезира и за ситуацията около „Булсатком“. До голяма степен след сигнали подадени първо от „Йеттел“, а след това и от „А1 България“. Така, двата телекома се обединяват в опит да намалят опитите на „Виваком“ да овладее пазара за инфраструктура. И превръщат в истинско бойно поле спорът за активите на сателитния оператор. Той е последният голям независим играч на пазара и апетитна хапка за всеки един от трите останали.

Какво следва

Стремежът на „Виваком“ да вземе инфраструктурата „през задния вход“ сега заплашва цялата битка за собствеността на „Булсатком“. Историята беше метафорично сравнена от TechTrends, като „Война на розите“ – обърканият и кървав конфликт, който е и прототип на историята на „Игра на тронове“. Тя прераства в истински спор за българския телеком трон, в който за първи път от много години насам, трите основни оператора ще се сблъскат един с друг в борбата за надмощие.

Как точно ще се разпредели непокътната част от фиксирания сегмент ще определи и кой ще има повече влияние на пазара. Значителна част от него е концентрирана в „Булсатком“. Въпреки, че „Виваком“ няма да получи и един абонат, чрез цялата инфраструктура, тя ще може да оказва косвено влияние върху сателитния оператор. Оспорването на сделката може да доведе до интересни развития – включително и до пълна промяна на изхода на „Войната на розите“ и връщането на Пламен Генчев начело на компанията.

Това може да запази нейния неутрален статус. Но Генчев може да реши да я продаде, като потенциален купувач е PPF Group – собственикът на „Йеттел“ и „ЦЕТИН“. Тогава балансът на силите във фикса ще бъде сравнително запазен, но и концентрацията ще бъде разпределена между трите телекома. Последният вариант е „Булсатком“ да продължи да съществува, но като се поддържа постепенното му разпадане и преразпределяне.

По-малките оператори също ще бъдат абсорбирани през следващите години. Дали с директни придобивания, чрез отлив на абонати или през опорната мрежа – няма да има голямо значение. Резултатът в дългосрочен план ще е един и същ, като България ще последва тенденциите в Европа. Надеждата? Промяна на регулациите на европейско ниво и разделяне на телекомите на две – инфраструктурни компании и виртуални оператори. Което засега не се очертава.

The post Трима в битка за телеком трона appeared first on TechTrends България.

Амбиции за него имаше и от България, като по информация на TechTrends, заедно са наддавали PPF Group и United Group, които са новите собственици на „Теленор България“ и „Виваком“ съответно. Към тях, в този своеобразен консорциум е имал участие и доскорошният основен акционер на най-големия български телеком Спас Русев.

Сделката с Orange спира инерцията на чешкия фонд и сръбската група от серията на големи придобивания в региона. Двете буквално изградиха регионални телеком групи на Балканите. Това не означава, че някой от тях или заедно няма да се опита да вземе мобилните операции на Telekom Romania.

Параметрите на сделката

В Румъния, компанията е най-големия доставчик на фиксирани услуги. 46% от акциите се държат от държавата, която няма намерение да ги продава за момента. За останалите 54% OTE ще получи 268 млн. евро, при цялостна оценка на компанията от 497 млн. евро. Telekom Romania Communications (TRC) под чиято шапка са фиксираните услуги, разполага с над 5 млн. абонати на домашен телефон, интернет и телевизия, както и инфраструктура с над 90-хил. км оптична мрежа.

През годините, OTE разви мобилните и фиксирани услуги отделно. Дълго време, те дори бяха под различни брандове – Cosmote за първата и Romtelecom за втората. Едва в края на 2014 г. бяха обединени под марката Telekom Romania. Като обаче се запазиха двете отделни дружества, които ги оперират. Мобилните услуги се предоставят от Telekom Romania Mobile Communications (TRMC).

Отново исторически, заради разделението TRC има около 811 хил. мобилни абоната, чрез виртуален оператор, който ползва мрежата и честотите на TRMC. Orange вече има изградени мобилни услуги в Румъния и логично след сделката, абонатите на фиксираното дружество ще преминат към тяхната мрежа.

Така, трансакцията има за цел да засили предлагането на конвергирани услуги на френския гигант. Към основните мобилни играчи в северната ни съседка освен Orange и TRMC, добавяме и британската Vodafone.

Мобилно бъдеще

Настоящата сделка ще пренареди телеком пазара в Румъния напълно. Последното парче от пъзела е какво ще се случи с TRMC, за които се знае, че OTE най-вероятно също търси купувач. Първоначалната идея беше двата бизнеса – фиксирания и мобилния – да се продадат в пакет, но така те ставаха много големи. Което е проблем, както за да се намери подходящ купувач, така и от регулаторна гледна точка.

Разделянето и придобиването на фиксираните услуги от Orange решава проблема наполовина. Ключово ще бъде, кой ще поеме и мобилните операции на Telekom Romania. Сега, като са само те, правят опцията PPF Group, United Group и Спас Русев да наддават, както заедно, така и поотделно за тях. Развитието около фиксираното дружество TRC може да развърже процеса и за мобилното. Което означава, че може да очакваме скоро новини и по това направление.

The post Orange купи фиксираните услуги на румънския Telekom Romania appeared first on TechTrends България.

Последната медия дава оценка на румънския телеком на 1 млрд. евро, като се продава цялото – включително фиксираните и мобилни услуги. Telekom Romania в момента е собственост на гръцката група OTE, която от своя страна е част от телеком гиганта Deutsche Telekom.

Северният гигант

Румънският оператор разполага със сравнително голям бизнес за региона. Той притежава 5.4 млн. клиенти на мобилни услуги и 1.69 млн. на фиксирани, като от последните малко над милион са потребители на широколентов интернет. За сравнение, „Виваком“ притежава „само“ 3.07 млн. мобилни абоната, 444 хил. интернет и 468 хил. ТВ потребители. При последните има голямо застъпване в българския телеком, заради голямото количество клиенти на пакетни услуги.

Приходите на Telekom Romania за първото тримесечие на 2019 г. достигат 217 млн. евро, а печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) е 26 млн. евро. „Виваком“ има двойно по-малко постъпления за същия период в размер на 120 млн. евро, но отчита по-добра печалба от 57 млн. евро. Във всички случаи, Telekom Romania е сравнително по-голям актив от българския оператор на Спас Русев.

Telekom Romania е доста по-мащабна компания от „Виваком“, с потенциална оценка от над 1 млрд. евро

В неофициалната информация все още има доста въпросителни. Спекулира се с възможността бизнеса на румънския оператора да се предлага на части. Най-вероятно разделен на мобилна и фиксирана дейност. Източници на „Капитал“ предполагат, че Спас Русев има шансове в придобиване на първия бизнес на Telekom Romania.

Причината е в силния интерес на Orange към предлагането на интернет и телевизия в страната. От друга страна, френският гигант може да има проблеми с придобиването на целия и дори частични активи на Telekom Romania, поради факта, че той е един от най-големите местни играчи в телеком бизнеса. Което може да създаде потенциални антимонополни претенции от местните регулатори.

Регионални амбиции

Българският бизнесмен обяви в началото на годината, че иска да направи регионална експанзия на телеком активите си. През първите месеци на 2019 г. той приключи сделката по придобиването на Telekom Albania (също собственост на OTE и съответно на Deutsche Telekom). Тя беше на стойност само от 50 млн. евро, която беше осъществена в партньорство с българския предприемач Елвин Гури.

Спас Русев купи албански телеком в началото на годината за 50 млн. евро

При нея Спас Русев придоби албанския оператор чрез друго свое дружество „Албания Телеком Инвест“, а не директно чрез „Виваком“.

Няма потвърдена информация, дали българският бизнесмен ще участва сам или в съдружие с други играчи при наддаването за румънския оператор. Както и с каква фирма е подал оферта.

Голямата хапка

Според източници на TechTrends, Telekom Romania е „доста голяма хапка“ за Спас Русев и надали ще успее да се пребори за нея. Причината е, че румънската компания е прекалено голяма и ще излезе скъпо на българския бизнесмен. Той от своя страна е показал през годините, че основните му транзакции са финансирани с кредити от различни банки.

Дори да участва само за придобиването на мобилния бизнес на румънския оператор, той пак е доста голям. Особено ако го сравнявам с българските аналози. През 2013 г. „Глобул“ (сега „Теленор“) например беше придобит от норвежкия гигант Telenor Group за малко повече от 700 млн. евро. Той продължава да е само и единствено фокусиран върху мобилни услуги, като през 2014 г. разполагаше с 4 млн. абонати.

Макар, директно сравнение да не е много коректно, заради потенциални задължения и други показатели, може да си представим, че мобилният бизнес на Telekom Romania може да надхвърли сумата, която норвежците платиха за „Глобул“.

Бизнес назаем

Досега Спас Русев, успяваше да придобие телеком активи сравнително евтино. Освен албанския оператор, който му струва само 50 млн. евро, при това в съдружие с Елвин Гури, „Виваком“ го придоби за 330 млн. евро. Сумата е сравнително ниска, предвид големите възможности на телекома, но сделката там включваше и задължения от 400 млн. евро, под формата на облигации емитирани на фондовата борса в Дъблин.

По-голямата част от парите за придобиването на българския телеком са взети под формата на заеми. От основната сума по продажбата 240 млн. евро са финансирани като кредит от руската ВТБ. След това Русев, изтегли нов заем на стойност от 345 млн. евро, за да погази облигациите, чийто падеж настъпваше през 2018 г. Кредитори по него е консорциум от различни банки, сред които отново фигурира ВТБ.

Досега Спас Русев придобиваше телеком активи чрез банкови заеми

От всичко изброено, може да предполагаме, че Спас Русев участва или с осигурена кредитна линия от дадени финансови институции или в съучастие. Във всички случаи, суми от порядъка на близо милиард евро ще бъдат трудни за връщане. Особено предвид трудностите на румънския оператор да излезе на добра печалба.

Да не забравяме и неофициалната информация, че в момента се търси посредник за потенциалната продажба на „Виваком“. Ако се окаже вярна, тя ще бъде наложена най-вече заради предстоящия падеж по кредитите на Русев през 2020 г. за придобиването на българския оператор.

The post Спас Русев ще се опита да купи Telekom Romania appeared first on TechTrends България.