Сделката е изключително показателна по няколко причини. Тя демонстрира, че United Group най-вероятно ще бъде разпродадена на парчета, като във всяка държава ще има потенциално различен купувач. Трансакцията показва, че някои бизнеси на ниво група може да бъдат пакетирани и продадени отделно. Продажбата в Сърбия също така е и потенциален тест за точната стойност на различните активи, тъй като този пазар не е най-големият. „Перлите“ в короната на United Group са българската „Виваком“ и гръцката Nova.

Сръбската сделка има и няколко поетични, така да се каже, момента. Първият е, че от SBB тръгва самата United Group и сега това е първото звено, което бе продадено. Втората е, че купувачът е конкурент, с който преди около пет години имаха силни противоречия и конфликти около окрупняването на местния пазар. Сръбският телеком сектор обаче се измени значително оттогава насам, като държавният оператор Telekom Serbia подобри позициите си във всички сегменти.

Почти пълна подялба

Параметрите са сравнително прости. PPF Telecom Group придобива бизнеса на SBB в Сърбия. Той включва само фиксирани услуги – доставка на интернет и телевизия. По данни на компаниите, това означава над 700 хил. абонати в западната ни съседка. Цената е 825 млн. евро чисто, без в нея да се включват наличните парични резерви на SBB или потенциален дълг на компанията.

United Group постига и втора сделка, като DTH или сателитната ТВ ще бъде отделена и предоставена на Telekom Serbia. Трансакцията също е за чисти 652 млн. евро. Така, общо групата събира 1.5 млрд. евро при почти пълното си излизане от сръбския пазар.

Медийният бизнес на United Group в Сърбия остава в групата. Той включва различни новинарски и развлекателни ТВ програми, като N1 и Nova S. Те остават отделени в United Media, което е шапка за повечето подобни активи на балканския холдинг.

SBB обаче е ценна от друга гледна точка. Сърбия беше една от страните, която не е включена в United Fiber – звено на балканската група съдържащо опорната и магистрална оптична инфраструктура. То обхваща България, Гърция, Словения и Хърватия, като отговаря за продажбата на едро на капацитет.

Сръбската трансформация

Покупката е стратегическа за PPF Telecom Group, защото в Сърбия, другата балканска група има стабилно присъствие единствено в мобилния сегмент. Тя се опитва да развива фиксираните услуги, но към третото тримесечие на 2024 г. разполага с дял от едва 4% ТВ и 5% интернет абонати. Придобиването на SBB ще направи техния оператор Yettel Serbia пълноценен конкурент на все по-доминиращия Telekom Serbia.

Последният успя да измести конкуренцията и да се превърне в лидер във всички сегменти в рамките на пет години. Telekom Serbia е основно държавен оператор и чрез комбинация от агресивна политика и такава в стил „разделяй и владей“ успя да превземе пазара.

През 2019 г. успя да настрои двата основни конкурента и балкански телеком групи една срещу друга. Тогава, SBB обвини, че Telekom Serbia и Telenor (сега Yettel, част от PPF Telecom Group – бел. ред.) подготвят споразумение за споделяне на фиксираните мрежи. Целта – да се изхвърли United Group от сръбския пазар.

Последният по това време е доминиран от четири играча. Единственият напълно конвергиран оператор по това време е Telekom Serbia, два основно мобилни – Telenor и Vip Mobile (собственост на Telekom Austria, сега A1 – бел. ред.) и един фиксиран – SBB. Държавният телеком е лидер при мобилните услуги и интернет доставката, докато звеното на United Group държи ТВ сегмента.

За пет години картината се променя значително, като Telekom Serbia вече е лидер и на трите пазара. При фиксираните сегменти като дял абонати има над 50% и единствено при мобилния има по-силна конкуренция от Yettel и дял под 45%.

Продажбата на SBB трансформира Yettel в напълно конвергиран оператор и шанс за адекватна конкуренция на държавния телеком. Трансакцията обаче превръща сръбския пазар в ефективен дуопол, само с два основни играча. Telekom Austria и техния A1 присъства единствено при мобилния сегмент и е на трето място с 24% дял от абонатите.

С прибавянето на сателитните абонати на SBB, Telekom Serbia си гарантира близо, ако не и повече от 60% дял. DTH доставката в страната заема 13% от всички ТВ абонати, като след звеното на United Group са българската Polaris (зад нея седи Максим Заяков, бившия съсобственик на „Булсатком“ – бел. ред.) и DigiTV. Последните две нямат големи дялове, та лъвския пай от тези 13% ще отиде при държавния телеком. Което най-вероятно е направено, за да може сделката да мине през антимонополните регулатори в Сърбия.

Български и балкански асоциации

Ситуацията наподобява значително на българския пазар, на който „A1 България“ и „Виваком“ са напълно конвергирани, докато „Йеттел България“ тепърва прохожда във фиксираните услуги. Развитието им ще бъде трудно, тъй като вече не останаха достатъчно големи независими интернет и ТВ доставчици, които местното звено на PPF Telecom Group да придобие за бързо развитие в тези сегменти.

Огромната разлика е в Telekom Serbia, защото у нас нямаме държавен телеком, който да е лидер и в трите типа основни услуги. Дуополното положение също е голям капан за потребителите, защото това е последната стъпка преди пълен монопол.

На балканско ниво, сделката вещае големи трансформации, потенциално по-значими от тези за сръбския пазар. Собствениците на United Group са решили да разпродадат активите си и раздялата със звеното, откъдето тръгва групата е тест за тази стратегия. Доминацията на Telekom Serbia прави продажбата в Сърбия лесна задача, а с продажбата на част от ТВ абонатите на държавния телеком, най-вероятно се гарантира нейното одобрение. Изборът на SBB допълнително е улеснен от факта, че това е звеното с най-малък дял приходи спрямо останалите звена през 2023 г.

United Group тепърва има да продава своите най-ценни активи – „Виваком“ и гръцката Nova. Както инфраструктурната United Fiber и медийната United Media. Към тях прикачаме и Telemach, които оперират в Босна и Херцеговина, Черна Гора, Хърватия и Словения. Сделка подобна на сръбската при първите два телекома може да трансформират съответно българския и гръцкия пазари в дуополи. При тях обаче няма толкова доминиращо държавно (или друго компанийно) присъствие и чисто от антимонополна гледна точка би трябвало да са проблем. Което отваря вратата на потенциални външни за тези пазари инвеститори да навлязат на тези пазари.

Сръбската сделка поставя първата стъпка към пълната разпродажба на United Group. Което показва, че тя ще се прави на парче, а не всичко накуп. След нейното приключване, телеком пазарите на Балканите, включително българския, може да не са вече същите.

The post Разпродажбата на United Group започна в Сърбия appeared first on TechTrends България.

Тенденцията при телекома започва да се затвърждава, като трето поред тримесечие имаме укротяване на увеличението на приходите и разходите. Тя най-вероятно ще се запази и през последните три месеца на годината. Основните източници на растеж в момента се генерират от индексацията на плановете и продажбата на по-скъпа техника. Бизнесът със системна интеграция тази година няма толкова големи приключващи проекти и затова не допринася за по-голям растеж.

Запазва се и друг тренд – „А1 България“ да е най-доходоносното международно звено на Telekom Austria Group (TAG). Макар и не като маржове, но като абсолютни стойности. Това е важно за групата, защото домашния австрийски бизнес продължава да трупа загуби, които се компенсират с резултатите навън.

Сезонността на IT услугите

Приходите на „А1 България“ се повишават с 4% на годишна база през периода юли-септември. Те достигат 196 млн. евро и се дължат основно на повишените приходи от услуги вследствие на индексацията за инфлацията от началото на годината. Друг източник на растеж са по-скъпите устройства и оборудване, което компанията продава. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също се увеличава, но с 3% на годишна база, като достига 85 млн. евро.

Един от основните източници на растеж през 2023 г. бяха IT услугите. „А1 България“ се превърна в най-големия системен интегратор, след като придоби компанията „Стемо“. Самата трансакция повлия на резултатите, но телекомът имаше силно увеличение на приходите през измината година, заради редица големи IT проекти, които приключваха и съответно получиха плащане.

През първото полугодие на 2024 г. IT звеното на „А1 България“ също е допринасяло положително за приходите и растежа, но третото тримесечие се е получила суша и това обяснява допълнителното забавяне. Проектното естество на този тип бизнес създава „сезонност“ и макар да е добър източник на приходи, то той не е постоянен.

Неизвестността с абонатите

Ситуацията с абонатите също е динамична. Мобилните се връщат в посока на увеличение и към края на септември 2024 г. са добавени 64 хил. спрямо края на юни и вече са 3.822 млн. Това, в комбинация с индексацията, обяснява ръстът на приходите от мобилни услуги.

От известно време, „А1 България“ спря да съобщава разбивката на фиксираните си абонати в своите финансови отчети. Което затруднява анализът на този сегмент. В коментарите за българското звено пише, че фиксираните потребители се увеличават, но се посочват само общите планове (т.нар. RGU – Revenue Generated Unit). От друга страна, приходите се свиват минимално със 700 хил. евро до 64 млн. евро.

„А1 България“ също така подчертава, че има увеличение на разходите от началото на годината. Те не са толкова свързани с инфлацията, както през предходните години от 2021 г. до 2023 г. В случая, телекомът инвестира доста средства в ТВ и друго дигитално съдържание, с което се опитва да привлече повече потребители. Българският оператор участва и в инициативата на TAG за изграждане на „център за компетенции“ (CDC), което ще е развойно звено за софтуерните нужди на групата.

Всички тези фактори допълнително допринасят за забавянето на ръста на финансовите показатели на компанията. Доста индикатори вече отсъстват, като например капиталовите инвестиции (CAPEX) вече се дават през шест месеца. Средномесечният потребител от абонат (ARPU) при мобилните услуги се увеличава леко от 7.9 до 8 евро при „А1 България“.

The post „А1 България“ забавя растежа през лятото на 2024 г. appeared first on TechTrends България.

„Йеттел“ предлага вече от известно време домашен интернет през 5G мрежа. С новата ТВ услуга, компанията вече може да предлага двойни и тройни „фиксирани“ пакети. Пускането на собствена интерактивна телевизия от страна на „Йеттел“ има фундаментално значение за пазара. Тъй като сега конкуренцията в този сектор вече обхваща трите най-големи телекома в страната.

По този начин виждаме формирането на два лагера там – напълно инфраструктурни в които са „Виваком“ и „А1 България“ и останалите. „Йеттел“ разчита на 5G мрежа, докато „Булсатком“ продаде цялата си инфраструктура и ще ползва такава под наем. Малките кабелни доставчици от своя страна ползват собствена, но за мобилна се надяват да получат разрешение за виртуален оператор (MVNO).

Новите предложения

Йеттел“ предлага два плана за интерактивна телевизия. Първият е TV Favourite, който съдържа над 100 линейни канала (65 от които в HD качество), а вторият е TV Max с над 200 канала (110 от тях в HD). Към тях потребителите могат да добавят платените канали на Diema Xtra, HBO Max, Maxsport Plus и 7/8 TV. Както споменахме, за пускане през телевизор е необходима умна ТВ приставка.

От компанията уточняват, че в бъдеще ще бъдат пуснати и приложения за умни телевизори (Smart TV). На старта обаче ще са налични такива за мобилни устройства под Android, както и онлайн версия през браузър. Засега, операторът планира да ги предлага само в комплект с домашен интернет през 5G мобилната мрежа.

Цените съответно се формират на базата на двата ТВ пакета, както и скоростта на домашния интернет. Втората се предлага в три конфигурации – Net 50 с 50Mbps скорост на сваляне, Net 100 със 100Mbps и Net 300 с 300Mbps. Стандартните цени за Favourite TV са 32.99 лева на месец за най-ниската скорост, 35.99 лева за средната и 45.99 лева за най-бързата интернет връзка. Тарифите за TV Max са съответно 36.99 лева, 37.99 лева и 49.99 лева на месец.

Независимо от плана, към тези месечни такси се добавят още по 1.99 лева на месец за телевизионната приставка. „Йеттел“ стартират телевизията с промоционална кампания, в която при двугодишните договори първите шест месеца се таксуват по 1 лев. При едногодишните контракти промоцията не е в сила и там важат стандартните условия и цени. Друга особеност е, че независимо от плана, таксите важат за достъп на телевизия до две устройства.

Логичният ход

Навлизането на „Йеттел“ на телевизионния пазар се чака от близо десетилетие. Още през първата година след като Telenor придобиха „Глобул“, норвежкият гигант се оглеждаше как да трансформира бързо мобилния оператор в конвергиран такъв. Изненадващо, през 2015 г. скандинавците загубиха наддаването за „Близу“, което беше придобито от „Мтел“ (сега „А1 България“). Това спря за дълго време амбициите на компанията във фиксирания сегмент.

Две години по-късно „Теленор“ оглеждаше за потенциално придобиване на фалиращия „Макс телеком“, но дори не се стигна до подаване на оферта. След продажбата на „Теленор“ на чешката PPF Group, централноевропейският конгломерат наддаваше заедно със Спас Русев в Лондон за купуването на „Булсатком“ от кредиторите през 2021 г. И този търг беше загубен, с което и амбициите на (сега) „Йеттел“ да развие собствен фиксирана услуга до крайния клиент.

Поради което, компанията премина към резервния план – предоставяне на домашен интернет през мобилната 5G мрежа. Той има своите недостатъци, все още трите телекома могат да предоставят покритие от пето поколение само до големите и сравнително големи населени места. Доста по-плътно национално покритие ще може да бъде осигурено едва след като бъдат разпределени честотите в 700MHz и 800MHz. Това се очаква да се случи през тази година.

Навлизането на „Йеттел“ като доставчик на ТВ сигнал съответно беше очакван и логичен ход, след като компанията вече предлага услуга тип „домашен интернет“. Той беше задължителен, защото растежът на другите два големи играча на пазара през последните няколко години идва от агресивното развитие на фиксираните услуги и особено на платената телевизия.

The post „Йеттел България“ пусна собствена телевизионна услуга appeared first on TechTrends България.

Българският оператор е и с най-висок темп на растеж на приходите в цялата група на Telekom Austria – 14.1% на годишна база. Постъпленията през третото тримесечие на „А1 България“ достигат 165 млн. евро. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) пък расте с внушителните 19.4% до 68 млн. евро. По този показател, българският телеком е на второ място в групата след звеното на Беларус.

Положителната тенденция обхваща всички основни бизнес сегменти на „А1 България“ през третото тримесечие. От мобилни и фиксирани услуги, до бизнес и други такива. Продажбите на устройства и оборудване също допринасят в тази насока.

Ефектът „СТЕМО“

Голямата новина през лятото беше придобиването на системния интегратор „СТЕМО“ от страна на „А1 България“. Това превръща телекомът в една от най-големите играчи на местния пазар в този сегмент. Част от ефектите ще ги видим в дългосрочен план, като придобиването има за цел да диверсифицира източниците на приходи на оператора и докарва повече пари от корпоративни клиенти.

В краткосрочен вече имаме част от данните. Според финансовия доклад на Telekom Austria Group, „СТЕМО“ е допринесъл с 5 млн. евро постъпления през третото тримесечие на българския оператор. Но при печалбата, делът на интегратора е само 400 хил. евро. „СТЕМО“ натежава и при оперативните разходи, цената на придобиването на компанията не беше обявена. Според източници от бранша, тя е около 25 млн. евро.

Ръст на абонати в условия на инфлация

Един от ключовите показатели на „А1 България“ – мобилните абонати отчита интересен ръст от 3.79 млн. на 3.82 млн. потребители. Това е един от показателите, в който компанията, като дългогодишен лидер е била доста нестабилна. Повечето абонати водят и до закономерен ръст на приходите от мобилните услуги. Подобна е тенденцията и при фиксираните абонати, но там „А1 България“ има възходяща традиция през последните периоди.

Приходите на мобилните услуги се увеличават с 8.9% на годишна база, а тези на фиксираните – с по-значителните 18.1%. Постъпленията от продажбите на устройства нарастват с 14.4%. Като дял, мобилният бизнес все още е водещ с 46%, следван от фиксирания с 22%.

„А1 България“ обаче предупреждава, че разходите на компанията се увеличават през лятото. Основните причини, освен еднократното плащане за придобиването на „СТЕМО“, включват почти двойно повишените цени за електроенергия, лицензи, съдържание и др. Макар и да не се споменава още от телекомите, е много вероятно и следващата година да има индексация на съществуващите абонаментни договори, тъй като инфлацията през последния месец достигна 18% в България.

За съжаление, от известно време, „А1 България“, а и на ниво международна група, редица показатели вече не се обявяват публично. Поне не на всяко тримесечие. Например, няма данни за инвестициите в мрежата през лятото, но компанията пусна самостоятелна (SA) 5G мрежа преди няколко дни. Подобна е ситуацията и със средномесечния приход от абонат (ARPU), както и с разбивката при фиксираните абонати (на интернет и на платена ТВ).

The post „А1 България“ засилва приходите и печалбата си през лятото appeared first on TechTrends България.

Така може да обобщим годишните финансови резултати на телекома, които бяха обявени пред инвеститорите на компанията-майка United Group. Българското звено продължава да е „перлата в короната“ на балканската група, като формира около 29% от всичките ѝ приходи. Амбициите на международният конгломерат се увеличават, като само през 2021 г. са завършени 12 придобивания на различни пазари и области.

От тях половината са в България, като съответно 3 се падат на „Виваком“. Още две бяха обявени и се чака окончателно одобрение от регулатори и съд. При реализирането на всички сделки, българският оператор има шанса да засили резултатите си и евентуално да си върне лидерската позиция от „А1 България“. Освен ако този подход не бъде възприет и от техния конкурент. Причината е, че органичния ръст на абонатите между двата телекома е почти невъзможен без изкупуване на някой конкурент.

Увеличение по всички показатели

Изминалата 2021 г. бележи увеличение на всички ключови показатели на „Виваком“. Приходите нарастват с 6% на годишна база до 552 млн. евро, според презентацията за края на последното тримесечие и 549 млн. евро според годишния доклад. Няма яснота, откъде идва разликата от 3 млн. евро, но приемаме по-високата стойност. „А1 България“ обаче отчете 574 млн. евро през изминалата година и така най-накрая взима титлата за най-голям телеком в страната.

„Виваком“ запазва по-високите нива на печалба преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA). За периода тя 231 млн. евро или се увеличава с 12% спрямо 2020 г., докато тази на „А1 България“ е 218 млн. евро. „Виваком“ също така формира 33% от годишната EBITDA на цялата United Group, което допълнително подчертава ефективността на дружеството.

Сложното сравнение с абонатите

Сравнението между двата телекома става малко по-сложно при абонатите. Причината е, че „А1 България“ и нейната компания-майка Telekom Austria Group спряха да съобщават тези за платена телевизия. Доста данни отпаднаха от тримесечните отчети на групата, но тези за ТВ вече са спестени и в годишните. Липсва и точна разбивка при тези за фиксиран интернет, като за 2021 г. бяха дадени само информация за общите линии.

„Виваком“ отчита впечатляващия ръст на потребителите на кабелна телевизия (традиционна и интернет) от 39% до 435 хил. В комбинация с минималния ръст от 1% при тези на спътникова ТВ те стават 692 хил. абоната. Дали, операторът надминава „Булсатком“ в този сегмент ще разберем, когато излязат годишните данни на Комисията за регулиране на съобщенията през лятото.

Потребителите на интернет също бележат силен ръст от 24% до 588 хил. Големият скок на абонатите на фиксирани услуги е очакван и той е плод основно на придобиванията, които „Виваком“ предприе през 2021 г. По-малка роля има и новата ТВ платформа EON представена през март миналата година. Мобилните абонати отчитат минимален ръст от 4% до малко над 3 млн. Тази тенденция е повлияна от въвеждането на новите неограничени планове през февруари.

Другите данни

Един от най-ключовите показатели в телеком индустрията – средномесечния приход на абонат (ARPU) също бележи увеличение през изминалата година. То е от 5.8% и достига до 9.8 евро. Трябва да отбележим, че става дума за комбинирания индекс между мобилни и фиксирани услуги (т.нар. Blended ARPU).

Инвестициите в инфраструктура на пръв поглед скачат с впечатляващите 131% до 95 млн. евро и някои бързо биха заключили, че това се дължи на ударна модернизация към 5G. Проблемът е, че United Group отчитат вложенията в мрежи за 2020 г. само за периода в който са влезли във владение. Тоест от август месец. Реалният ръст на „Виваком“ в капиталовите инвестиции е около 16%.

Смяна на караула в мобилните и фиксирани услуги

Изминалата 2021 г. беше крайъгълен камък за двата основни стълба на телекома – фиксираните и мобилни услуги. За първите, „Виваком“ обяви през март своята нова телевизионна платформа EON, като компанията инвестира в доста силна рекламна кампания. Това е един от факторите, който е повлиял върху бурния ръст на абонатите на платена ТВ. Основоопределящият обаче е придобиването на няколко кабелни оператора, за което ще се спрем след малко.

При мобилните услуги, „Виваком“ направи микро революция, като представи първите абонаментни планове с (почти) напълно неограничен пренос на данни. Плановете Vivacom Unlimited бяха представени няколко седмици преди EON – през февруари. Те предизвикаха кратка война на цените между трите оператора, която приключи през април. Крайният резултат е, че вече и трите оператора имат неограничен достъп до мобилен интернет в горния сегмент на абонаментните планове. От двата телекома, които обявиха своите годишни резултати, само „Виваком“ отчита ръст при мобилните абонати до 3 млн. Въпреки това, тя продължава да е трети по този показател, но е скъсила значително разликата с останалите два.

На вълната на консолидацията

Споменахме, че United Group е финализирала 12 сделки за придобивания през 2021 г. и още две от началото на настоящата. Някои от тях са ключови, като например купуването на кабелния оператор Nova и телекома Wind в Гърция. Тези двете осигуриха силно присъствие на групата в южната ни съседка.

В България най-важното придобиване беше на „Нова телевизия“ и групата около нея. Медийните активи се разшириха и с вестникарската група „Телеграф“. „Виваком“ от своя страна придоби три по-малки фиксирани оператори – софийските „Нет1“ и „КомНет София“, както и пловдивския N3. Окончателно одобрение чакат още няколко сделки – русенската NetWorks България, „Телнет“ и TVN. Във финансовите резултати на United Group не се посочват сумите, които българският оператор е платил за тях.

Годишният отчет на United Group разкрива интересни подробности около сделките. „Теленор“ (вече „Йетел“) е обжалвал пред Висшия административен съд (ВАС) одобрението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за покупките на „Виваком“. Магистратите са върнали решението на регулатора на първа инстанция по отношение на трансакцията за „Цифрова кабелна телевизия“ (N3 е търговското ѝ име – бел.ред.). От компанията-майка твърдят, че част от сделките вече са приключени и операторите – интегрирани, като в най-лошия сценарий КЗК ще трябва да ги преразгледа.

На първите три придобивания се дължи основно големия скок на абонатите на телевизия и фиксиран интернет. Ако останалите също преминат одобрение и бъдат финализиране, може да предположим, че ръст с високи темпове ще има и през 2022 г., макар и с една идея по-малък.

Продължаващите спорове за собствеността

Друг интересен момент в годишния отчет на United Group е потвърждението, че голяма част от съдебните спорове за собствеността на „Виваком“ са приключени. По-голямата част от тях бяха затворени още през 2018 г. и 2019 г. Но остава едно ключово дело в Люксембург, докато тези във Великобритания са отсъдели в полза на настоящото ръководство. Основните спорове на Осторва за сделката за българския телеком са приключени, като единственото активно в момента е спор за недопускането на бивши акционери до търга за компанията през 2016 г. (не, последната, а по-предишна процедура – бел. ред.).

По-важно е делото в Люксембург, което подобно на тези във Великобритания също разглежда законността на търга отпреди 6 години. От United Group очакват магистратите да отсъдят по сходен начин с техните колеги от Острова. Но подчертават, че противното би оказало силно негативен ефект върху български оператор и цялата група. Във всички случаи очакванията са, делото да се проточи поне до края на 2022 г. Повече подробности за споровете за собствеността на „Виваком“ можете да разберете тук.

The post „Виваком“ през 2021 г.: Ръст, придобивания, но отстъпване на лидерството appeared first on TechTrends България.

Затова и резултатите през първото тримесечие на 2022 г. не са толкова впечатляващи като темпове, но се задържа положителната тенденция. Според компанията-майка Telekom Austria Group, „А1 България“ е на второ място по най-големи разходи за електроенергия в рамките на цялата група. За момента австрийският собственик не се притеснява от прекалено негативни ефекти, които може да окаже пряко войната в Украйна, дори в беларуското му звено. Опасения обаче има за инфлацията, която набира скорост в цяла Европа.

Telekom Austria Group продължава тенденцията да не обявява всичките ключови параметри на тримесечна база. По-скромните данни включват, че „А1 България“ отчита минимален спад на мобилните потребители и умерен ръст на фиксираните.

Към умерените стойности

Приходите на „А1 България“ през първото тримесечие се увеличават с умерения темп от 3.7% спрямо същия период на 2021 г. и достигат 137 млн. евро. Силното търсене на мобилен фиксиран интернет (4G и 5G рутери) движат този тип услуги напред. По-силен като представяне е бизнесът с класически интернет и ТВ. Ръстът на приходите там през първото тримесечие е 14%, но все още фиксираните услуги формират 40 млн. евро срещу близо 75 млн. евро от мобилните. Ако се запазят тези темпове, след година-две може да имаме изравняване между двата основни бизнес сегмента на „А1 България“.

Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) за първото тримесечие е 59.3 млн. евро, което е ръст от 6.3% на годишна база. Новината може да се разглежда със смесени чувства, защото „А1 България“ през същия период на 2021 г. отчете ръст от 21.2%. Telekom Austria Group подчертава, че разходите са се увеличили, но предвид по-малкия ръст на приходите, спрямо печалбата е имало оптимизация по това перо. Макар и да не се споменава, но индексацията на абонаментните договори през февруари също е изиграло роля.

Увеличените постъпления от фиксирани услуги правилно подсказва за нарастване на абонатната база. Българският оператор отчита минимално увеличение от 3.5% на всичките си потребители на интернет, телевизия и пренос на глас през кабел. Те съставляват 1.12 млн. абонати, като точна разбивка по отделните сегменти не се предлага на тримесечна база. Мобилните потребители се свиват минимално с 0.1% до 3.728 млн.

Очакван инфлационен натиск

Инфлационният натиск е огромното опасение на компанията-майка Telekom Austria Group. От Виена обявиха, че са предприети индексация на тарифите по абонаментните договори на три пазара – местния в Австрия, Беларус и България. Основните разходи, които са се увеличили през 2021 г. са свързани с електроенергията и тези за заплати. Последните формират около 20% от всички за групата през изминалата година.

Любопитно е, че България е на второ място по разходи за електроенергия, както и по тяхното очаквано увеличение през 2022 г. в рамките на цялата Telekom Austria Group. Северна Македония ще има ръст по това перо по-голям спрямо всичките средства давани през миналата година, но като обем са наполовина на българските.

На база на това от Telekom Austria Group се опасяват, че цялостните инфлационни процеси ще продължат през 2022 г. Основните мерки, които ще бъдат взети са чрез оптимизиране на разходите, за различни програми за подобряване на ефективността на бизнес операциите, както и активиране на договорни клаузи. Последното може да се чете, че в края на годината ще има обявена нова индексация на абонаментните контракти. Действие, което вече предизвика полемика сред държавните институции и потребителите.

The post „А1 България“ с умерен ръст на финансовите показатели от началото на 2022 г. appeared first on TechTrends България.

Дните преди коледните празници на 2021 г. бяха засенчени в горещ спор между мобилните оператори, регулаторите и потребителите. Причината – обявената идея от компаниите да индексират цените на абонаментите от февруари 2022 г. с инфлацията не само за изминалата, но и за по-изминалата година. След близо два месеца на спорове, операторите решиха да коригират таксите само за 2021 г.

В центъра на бурята бяха два от телекомите – „А1 България“ и „Теленор“. „Виваком“ умишлено или не закъсня с решението си и то беше да индексира цените си само за една година. Така, най-големият по приходи оператор остава извън спора с регулаторите и властите.

Всичко това се оказа „шумната“ част от индексирането на цените за телеком услугите. С настъпването на февруари, може да проследим няколко процеса, които показаха и за „тихо“ такова поскъпване в сектора. Към него се прибави и най-големия ТВ доставчик „Булсатком“, а от своя страна „А1 България“, „Теленор“ (който се ребрандира на Yettel – бел. ред.) и „Виваком вдигнаха цените на своите мобилни планове. Направихме сравнение на новите тарифи със старите, като използвахме интернет платформата за архивиране на страници WayBack Machine на Internet Archive.

Корекция покрай инфлацията

Трите телекома решиха да индексират цените на своите настоящи абонати спрямо инфлацията за 2021 г. Някои го сториха това след челен сблъсък с Комисията за защита на потребителите (КЗП), докато други, просто решиха още в началото да заложат само на еднократното увеличение.

Крайният резултат е, че и трите основни оператори ще коригират своите абонаменти, като използват средногодишният Индекс на потребителски цени (ИПЦ) за 2021 г. Той беше публикуван от Националния статистически институт (НСИ) на 18 януари и е 3.3%. Това е темпът с, който операторите могат да коригират нагоре цените на вече активните абонаменти. Тъй като в договорите към тях има подобна клауза и компаниите решиха за първи път в историята да я ползват.

Тихомълком подобна корекция прави и „Булсатком“. Тя е обявена на 15 януари и обхваща всички абонати на безсрочни договори и такива на оптичен интернет. Повишението е с около 1 лев за всички. Стартовият пакет за доставка на платена телевизия става 9.99 лева, докато това на Премиум+ вече достига 20.99 лева. Което показва, че може би всеки оператор на телеком услуги ще прибегне до подобно действие, в чийто договор има заложена подобна клауза.

Скритите увеличения на цените

Индексирането на вече съществуващите абонаменти беше съпътствано със силен обществен и медиен интерес. За сметка на това, през същия период имаме корекция на плановете и тарифите за нови абонати. Поне при два от трите основни телекома.

„Теленор“ прави това, без да вдига много шум, при най-скъпите си предложения с неограничен интернет. „Тотал Макс“ поскъпва с 3 лева при най-ниската стъпка от 36.99 на 39.99 лева на месец, спрямо тарифите от октомври. Средният абонамент от 45.99 лева скача с 4 на 49.99 лева на месец. Най-скъпият остава непроменен. При стандартните „Тотал+“ има индексиране с по 1 лев в месечната такса при версията за 19.99 лева (до 20.99) и тази за 28.99 лева (до 29.99 лева).

Повече зад бонуса на „А1 България“

При „А1 България“ промените са пряка промяна на цените на някои планове и премахването на някои нива. При най-скъпия мобилен абонамент A1 One Unlimited имаме комбинация от тези компоненти. Планът за 45.99 лева на месец през декември поскъпва с 4 лева до 49.99 лева. За компенсация най-скъпия абонамент от 61.99 лева на месец става 59.99 лева.

Операторът обаче премахва най-ниското ниво от 35.99 лева на месец и реално, за да имате план с неограничен обем мобилен пренос на данни ще трябва да ползвате този от 39.99 лева на месец. Тези промени бяха замаскирани от „А1 България“, като прибавиха промоция от подарък от 500GB бонус, който можете да пренесете на друг номер в рамките на 5 месеца.

При интернет и телевизията трудно може да се определи за реално увеличение, поради факта, че бяха коледните промоции последните такива предложения. Тук, обаче отбелязваме, че „А1 България“ премахва две ценови предложения при фиксирания пакет (Нет+ТВ), които са налични през октомври. Едното е в средния ценови сегмент и включва 170 канала със 100Mbps връзка, а другото е елиминирането на предложението за 50Mbps. Последното реално премахва най-евтиния пакет. Те са заличени и в предложенията само за интернет и само за ТВ. За тяхна сметка е добавено ново в по-високия ценови клас с включени допълнителни дигитални услуги.

Коледни промоции и къде е „Виваком“

Възможно е част от промените и за двата оператора да са продиктувани от изтичането на коледни промоции. След изтеглянето на Telenor от България, телекомите върнаха някои практики с по-сложно изграждане на своите празнични оферти и на самите абонаменти като цяло. Което прави по-трудно, както проследяването на промените, така и сравнението на абонаментите между отделните компании.

Разлики има ако сравним новите с тези при пускането на неограничените планове на „А1 България“ и „Теленор“ през пролетта на 2021 г. Първата компания оставя най-скъпия с минимални промени и дори го поевтинява с два лева. Но тези след него поскъпват значително в рамките на близо година (снимката горе). При „Теленор“ единствената разлика е между април и ноември е при средния план „Тотал Макс“, който е с левче по-евтин през пролетта.

„Виваком“ е коригирала своите Unlimited планове, но само с един лев нагоре. Компанията запазва формата на тарифите като брой и параметри спрямо тези, които представи през април 2021 г. Кога е станала промяната е трудно да се каже, защото, операторът сменя страницата с плановете си през настоящата година. Във всички случаи и трите телекома индексират и новите си абонаменти, за да могат да отговарят на инфлационните процеси.

The post Шумното и тихо индексиране на цените от операторите appeared first on TechTrends България.

Все още остава неясна съдбата на мобилното звено на румънския оператор, към което имаше и български амбиции. То е 100% собственост на гръцката OTE, която е част от конгломерата на Deutsche Telekom. Предвид факта, че именно компанията от южната ни съседка продаде своя дял във фиксираните операции на Telekom Romania няма да се учудим, скоро да направи това и с мобилното звено.

Усложняване на продажбата

Основната причина, поради която отнема на Orange цяла година, за да финализира сделката е регулаторна. Продажбата беше обявена през ноември 2020 г., при цена от 268 млн. евро за 45% от акциите, като останалите 9% се предполага, че френския гигант вече е придобил. През март тази година се появява информация, че тя ще се забави, заради разследване на румънските власти, за злоупотреба с монополно положение.

В излязлата публична информация се посочва, че фиксираното звено на Telekom Romania е завишавала нерегламентирано цени за достъп до инфраструктурата през 2019 г. По този начин тя се възползва от доминиращото си положение, за да вдигне цените на конкурентите си. Подобни казуси имаше в България дълго време с отношенията на БТК и малките оператори, в моментите, когато най-големия наш телеком оперираше почти еднолично с каналната мрежа в страната.

Разрешение с условия

След като разследването на румънския регулатор приключва идва на ред европейския. През юли 2021 г. Европейската комисия (ЕК) излиза с решение за сделката. Брюксел разрешава на Orange да придобие фиксираните операции на Telekom Romania, но под условие. Оказва се, че OTE държи 70% в мобилното звено на румънския телеком, а останалите 30% се държат през фиксирания оператор.

ЕК дава зелена светлина само, ако този миноритарен дял бъде прехвърлен в друго дружество. Причината е, че Orange е лидер на мобилния пазар в Румъния. Придобиването на значителен миноритарен дял в пряк конкурент може да подкопае конкуренцията при мобилните услуги. Точно такъв се явява Telekom Romania Mobile Communications.

Това отнема на OTE два месеца, за да прехвърли дяловете на мобилното звено от фиксираното в друга фирма. Точно къде отиват тези 30% не намираме информация, но те почти сигурно остават в ръцете на гръцкия телеком по един или друг начин.

Последствията

Дългата процедура по одобрение и условията поставени за сделката, показват колко деликатна и важна е тя за румънския мобилен пазар. Orange придобива един от лидерите на фиксирани услуги, като вече има първото място при мобилните предложения. Продажбата на Telekom Romania виси във въздуха вече повече от няколко години.

Към целия телеком имаше интерес от няколко вече ключови играча на българския пазар – United Group и PPF Group. Двете компании притежават вече съответно „Виваком“ и „Теленор“ в нашата страна, както и по-голямата част от медийния пазар. Дори имаше неофициална информация, че са преговаряли заедно за румънските операции. Сред другите слухове са, че бъдещият собственик на „Булсатком“ – Спас Русев също е бил сред спряганите купувачи.

OTE реши да ги раздели на две – фиксирани и мобилни. Причините не са официално ясни, но по всичко личи, че става дума за регулаторни опасения. Дори настоящата сделка само за фиксираното звено премина през две нива на одобрение, в които бяха включени условия. Румънската държава също така запазва своите 46% акции във фиксирания оператор на Telekom Romania, като гарант за спазването на пазарните принципи.

Последствията за телеком средата в северната ни съседка ще са повече от големи. Orange се превръща в доминиращ играч и разполага с предпоставки за силни конвергирани услуги. Фиксираното звено на Telekom Romania ще загуби договора за споделяне на мрежата с мобилното такова, след като те вече ще имат различни собственици и ще са де факто конкуренти.

Предвид тенденцията на OTE да разпродава своите звена в региона, няма да се учудим ако търсенето на купувач за мобилните операции в Румъния се поднови. Тогава доминиращите регионални групи като PPF и United може отново да се включат в надпреварата за придобиване на местни телекоми.

The post Orange финализира сделката за Telekom Romania appeared first on TechTrends България.

Пъстрата история през тези две десетилетия бележи „Теленор България“ в две смени на собственост и две ребрандирания. През това време, компанията успява да задържи втората позиция като брой абонати при мобилната комуникация и дори излиза на лидерска позиция по приходи.

Ахилесовата ѝ пета се оказват фиксираните услуги, където така и не успя да пробие по-ударно. Едва през последната година „Теленор България“ заговори по-директно за трайно навлизане в този сегмент, най-вече покрай развитието на 5G мобилните мрежи.

В следващите редове ще се опитаме да се спрем на най-интересните моменти в историята на „Теленор България“. От взимането на втория GSM лиценз, през смяната на собствеността ѝ, до усилията за развитие на 5G мрежи в момента. Като ще се спрем доста по-подробно на ранния ѝ период, тъй като той може да е позабравен от доста читатели.

Времена на почти монопол

Ако върнем лентата, точно в първите месеци на новия 21 век, през 2000 г. ще открием доста интересна картина. На хартия в България има два мобилни оператора – „Мобилтел“ (сега „А1 България“) и „Мобиком“. Практиката е съвсем друга, защото първата компания използва цифровата технология GSM от второ поколение, а втората с аналоговата NMT от първо. Това дава голямо предимство на „Мобилтел“, които единствени по това време държат лиценз за 2G и имат изградена мрежа с близо 76% покритие на страната. „Мобиком“ има много малко абонати и така и не получава разрешение за GSM мрежа и честоти.

По този начин, „Мобилтел“ реално се превръща в монополист при това още от 1995 г., когато стартира своята 2G услуга. В рамките на пет години, компанията разполага с над 300 хил. потребители, високи цени за всякакви услуги – от това да се издаде SIM карта, през мобилните абонаменти, разговорите и SMS-ите. Управляващите по това време в страната коалицията ОДС започва различни мерки за насърчаване на развитието на телеком сектора.

През 2000 г. текат два големи паралелни процеса, които са частично взаимосвързани. Единият е приватизирането на държавния телеком БТК, а другият е провеждането на конкурс за втори GSM оператор. Идеите за последния са още от 1996 г., но с политическата и икономическа криза те са отлагани многократно от управляващите. Първоначалната идея е приватизацията на БТК и конкурса за втори GSM да са свързани и който го вземе да има преференция след това в придобиването на телекома. Концепцията е проста – с наличие на 2G лиценз и почти монопол при фиксираните услуги, ще се направи държавният телеком много по-атрактивен за потенциални инвеститори.

През август 2000 г. се взима решение, раздаването на втори GSM лиценз и честоти да не е обвързан с приватизационния процес и да се проведе конкурс. „Мобиком“ е в криза със собствеността и не желае да участва, а „Мобилтел“ е изключена, за да не заздрави монопола си.

Началото на гръцката песен

През декември 2000 г. търгът е проведен и държавният гръцки оператор OTE печели втория GSM лиценз за 135 млн. долара. Почти до края наддава италианският телеком TIM, която се отказва при стъпка от 130 млн. долара. Интерес към търга проявяват още Vodafone, съвместно дружество на турския Turkcell и финландския Sonera, както и турския Telsim. По това време OTE прави силна експанзия в Югоизточна Европа, като започва да развива операции в България, Македония, Румъния и Армения.

В рамките на новата 2001 г. гръцкият оператор обаче се оттегля от наддаването за БТК, с което проваля идеята на българското правителство, втория GSM лиценз да е обвързан с приватизацията на държавния телеком. Това кара управляващите да подготвят раздаването на трето разрешително за мобилна мрежа, което ще бъде издадено в средата на 2004 г. С него ще се сложи край на процесите по създаване на настоящия пазарен модел на този сегмент в страната.

OTE започва изграждането на мобилна мрежа в България, но нещата не се развиват по мед и масло. Процесът е по-бавен от очакваното, но въпреки това стартът на втората GSM услуга в страната е даден на 17 септември 2001 г. Търговското име е „Глобул“, но компанията, която седи зад него е „Космо Мобайл България“. Изграждането и разгръщането на мрежата поставя на картата и технологичната компания „Телелинк“, която дебютира с този проект. Вендорите при 2G и впоследствие 3G, които се ползват, са Motorola и Ericsson.

Още в началото на операциите на „Глобул“ избухват скандали относно практиките на OTE. Разследване на гръцката преса показва, че държавният телеком най-вероятно е дал подкуп от 10 млн. евро на италианския TIM, за да се откаже от наддаването за втория лиценз в България. През 2002 г. започва разследване в южната ни съседка, а OTE отхвърля обвиненията. Компанията е заподозряна в даването на подкупи и при печеленето на операциите си в Армения. За развитието на тези разследвания не успяхме да намерим повече информация.

Ефектът „Глобул“

Пускането на втори мобилен оператор не доведе до рязко и чувствително намаление на цените. Но направи тези услуги малко по-достъпни. Това стана чрез налагането на предплатените SIM карти. През първите месеци „Глобул“ продаваше само такива, което накара „Мобилтел“ да стартират своите Prima карти.

В следващите няколко години, цените падат, но доста плавно. Поставя се началото на друга тенденция, която ще продължи дългосрочно – затварянето на трафика. Тоест, всеки един от операторите дава по-добри оферти и цени на мобилните услуги, ако те се провеждат само в рамките на мрежата. Това се налага, поради две причини. Първата е, че „Мобилтел“ и „Глобул“ се опитват да насърчат колкото се може повече клиенти да ползват само тяхната мрежа. Втората е, че цените за терминиране (на едро между компаниите) са безбожно скъпи.

Крайният ефект за пазара е, че много потребители взимат по две SIM карти. За да могат да говорят с тези познати, които са на единия оператор с едната карта, а с другата – тези, които ползват втората мрежа. Практиката се пренася и с навлизането на третия мобилен оператор и до интеграцията на България в Европейския съюз, проникването на тези услуги в страната минават общия брой на населението, със стойност от 160-170% в пиковите години.

Промените при Cosmote

Ситуацията започва да се променя доста по-драстично след 2005 г. Тогава се случват две неща – OTE отделя мобилния си бизнес в дъщерното дружество Cosmote и БТК стартира своята мобилна мрежа в България. Първото налага ребрандирането на „Глобул“. Сменят се цветовете от червени и сини букви на бял фон на ползването на зелен фон, зелени орнаменти и бели букви. Така, новото лого отговоря на това на Cosmote.

Любопитна е историята, че гръцкият собственик решава да обедини под едно име всички свои мобилни активи. Това означава, „Глобул“ да се преименува на „Космоте“. Идеята е обявена дори публично пред журналисти през февруари 2006 г. от тогавашния главен изпълнителен директор на българския оператор Атанасиос Кацирубас.

Намерението така и не се реализира. Според слухове, още на самото събитие с журналисти, реакцията на българските представители е била доста негативна и обратната връзка е било, че това име няма бъдеще в страната. След което местното ръководство успява да убеди гръцката централа и се отказват от идеята. Дали е само заради това или са правени по-задълбочени проучвания на потребителските нагласи е трудно да се каже. Факт е, че „Глобул“ остава с това име докато OTE не продава българското звено.

Друг ефект на Cosmote е, че гръцкият оператор придобива местната верига от магазини за техника Germanos. След което започва синергия между двата бранда в различните страни, където телекомът оперира. Това става чрез отделни дружества, но реално в магазините „Германос“ в България се предлагат само услуги на „Глобул“. Практика, която се прилага и в останалите пазари.

Третият оператор

Стига се до другото голямо събитие от този период. БТК придобива третия лиценз за мобилен оператор през 2004 г., създава дъщерното дружество „Вивател“ и с търговското име на последната пуска услуга през 2005 г. По същото време и трите оператора дават старт на своите мрежи от трето поколение (3G) по технологията UMTS.

Едва с това действие на пазара в България започва малко по-ожесточена ценова конкуренция. „Вивател“ предлага по-добри оферти и се опитва да премахне тенденцията за затваряне на трафика в една мрежа. Това го прави с по-ниски цени както в своята, така и при свързване с чужда инфраструктура.

БТК получава множество обвинения от другите два оператора, че прави дъмпинг на цените. Реално, телекомът може да си позволи да продава под себестойност (което е дефиницията на дъмпинга), защото може да компенсира загубите при мобилния бизнес с тези от фиксираните услуги. Тези обвинения така и не са доказани от антимонополния регулатор. От една страна дори и да е така, „Вивател“ няма голям шанс да привлече бързо абонати, ако не продава по-евтино от останалите известно време.

Сезонът на регулациите

Новото статукво остава непроменено още шест години. В него, „Мобилтел“ и „Глобул“ се опитват да задържат нивото на цените, „Вивател“ се опитва да продава по-евтино. В резултат на което средните стойности спадат, но със сравнително плавен темп и разпределено във времето. По същия начин расте пазарния дял на „Вивател“, като все повече намалява разликата с водещите два оператора.

Тази реалност е нарушена в края на 2011 г., когато Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) започва да налага регулациите на Европейския съюз (ЕС). Това се случва с няколко години закъснение, поради забавяне на транспонирането на европейските директиви в България и съпротивата на телекомите.

В крайна сметка, КРС започва ударен контрол върху някои мобилни сегменти. Първо започва поетапното премахване на роуминга. Следват цените на едро между операторите, после с фиксиране на тези на дребно. По същия начин се развива ситуацията и с националните тарифи, които обхващат гласови, текстови услуги и пренос на данни. Едва с тях се постига ударно понижение на крайните цени за потребителите. Почти се премахва затворения трафик в рамките на една мрежа. Започва да се набляга на абонаментите вместо на предплатените пакети, понижение на потребителите и голямо орязване на приходите на телекомите.

В края на 2011 г. се постига още един регулаторен пробив. КРС осъществява нов търг за спектъра честоти в 1 800MHz. При него освен трите оператора „Мобилтел“, „Глобул“ и ребрандирания вече „Виваком“, лиценз получават още три дружества – сателитния доставчик „Булсатком“, нереализирания Wi-Max доставчик „Макс Телеком“ и неизвестното „4 Джи Ком“. Лентата е подходяща за модернизиране на мрежите към 4G по LTE стандарта, но спектърът е прекалено фрагментиран между шестте компании, за да може да се направи ефективна услуга.

Норвежкото кралство

Следващият голям период за „Глобул“ води своето начало през 2013 г. Тогава OTE продава българското звено на норвежкия гигант Telenor Group. Сумата е 717 млн. евро, в която се включва, както оператора, така и веригата магазини „Германос“ в страната. Това е преломна част от историята на „Глобул“ с огромната трансформация, която следва.

В рамките на една година, компанията претърпява пълна промяна – ребрандиране от „Глобул“ в „Теленор“, подмяна на цялата мрежа (мобилна и опорна) в процес познат още като network swap. Тогава, цялото оборудване е сменено с това на Huawei, като Telenor Group пазарува на едро на ниво група и това спестява поне 50 млн. евро.

Норвежците първо вливат „Германос“ в Глобул, а след ребрандирането закриват марката. След което променят напълно тарифите, като налагат тенденция за много по-малко и опростено портфолио, откритост на офертите и по-добро клиентско обслужване. Цялостното поведение на „Теленор“ няма нищо общо с това на „Глобул“ отпреди това, както и на другите оператори и задава реално нов тон на пазара.

Промените стават видни в рамките на споменатата първа година след сделката. Но не всичко е цветя и рози. „Теленор“ остава в изолация спрямо останалите телекоми. Норвежкото ръководство настоява за организирането на търг за останалия неразпределен ресурс в 1 800MHz. При това, без да се страхува да наддава, поради огромния ресурс на Telenor Group. Но КРС не провежда такъв и остава статуса на разпределението непроменен.

Ресурсът на норвежците се оказва недостатъчен, защото изненадващо „Теленор“ губи надпреварата за кабелния доставчик „Близу“ от „Мобилтел“ през 2014 г. С този провал са попарени и най-амбициозните опити на втория по големина мобилен оператор да се сдобие с фиксирани услуги. Този стремеж ще бъде възстановен едва седем години по-късно.

Норвежките амбиции все пак не остават без покритие, с агресивни действия и технологично ноу-хау, „Теленор“ рисково пуска 4G услуга през декември 2015 г., близо пет месеца преди конкурентите си и преди преразпределението на ресурса в 1 800MHz. Пълната подмяна на мрежата с оборудване на Huawei гарантира високо качество, което продължава да се усеща и до момента от абонатите на компанията. Но това поставя други ограничения и проблеми, които ще споменем след малко.

В чешки ръце

Плановете на Telenor Group бяха дългосрочни, което в техния речник означаваха точно пет години. През лятото на 2018 г. те продават всичките си активи в Централна и Източна Европа на чешката PPF Group за 2.2 млрд. евро. За излизането на норвежкия гигант от България започна да се говори още от края на 2016 г. През началото на следващата година излиза наяве и потенциалната причина – оказва се, че преди финализирането на сделката гръцката OTE е източила с поставени фирми „Глобул“ с дългосрочни договори за фиктивни услуги.

Telenor Group обявява напускането на целия регион със своя стремеж да инвестира в по-перспективния пазар в Югоизточна Азия, което се оказва грешка. Подробно темата сме я разглеждали тук.

В крайна сметка се оказва, че OTE влиза в България с потенциален скандал за подкупи и излиза с такъв за източване. Също така може да кажем, че Telenor Group направи много за изграждането и поддържанетон на настоящия имидж на „Теленор България“, дори три години след като напусна страната.

Новият собственик PPF Group не прави резки движения – продължава модернизацията на мрежата по 4.5G стандарт, подготвя се за преминаване към 5G. Запазва името Telenor навсякъде в региона, чрез лицензионно споразумение. То продължава и в момента, като въпросът за ребрандинг изскача от време на време, но без конкретни действия. Рано или късно е много вероятно този казус да се разреши в по-дългосрочен аспект.

5G и фиксираните услуги

Норвежкото наследство крие и един проблем за „Теленор България“. Това е пълната зависимост от оборудването на Huawei. Търговската война между САЩ и Китай постави телеком вендорът в тежка ситуация и буквално в положение на лимбо в Европа.

Поради, което двата български оператора „Теленор“ и „Виваком“ бяха принудени да пуснат 5G мрежите си чрез DSS технология, защото разчитат на своите мобилни мрежи на Huawei. Тя има своите недостатъци, защото като възможности е междинна фаза между 4.5G и 5G и по-трудно се настройват новите устройства в нея.

Изграждането на нови или физическото модернизиране на настоящите базови станции не може да се прави масово, заради Huawei. „Теленор“ и „Виваком“ са изправени пред горчивата дилема – да правят само софтуерен ъпгрейд или да подменят цялата мобилна инфраструктура. Засега от това печели основно „А1 България“. Въпросът ще е ключов в средно и дългосрочен план за развитието на 5G услугите в България.

Друг важен елемент в бъдещето на „Теленор“ в ерата на PPF Group е може би по-сериозното навлизане при фиксираните услуги. През тази година беше обявена сделка за един от водещите доставчици на наети линии, както и назначаването на хора в тази сфера. Опциите за пускане на истинска фиксирана услуга на дребно се свиват с всяка изминала година. Вариантът за сливане с „Булсатком“ все още не е изчезнал напълно, а само той ще може да даде на телекома истински фиксирани възможности. За момента най-реалистична е такава през 5G. Това обаче зависи от горния проблем с инфраструктурата.

Както виждаме, за 20 години историята на „Глобул“ и сега на „Теленор“ е повече от пъстра. Като в този обзор не сме обхванали в по-пълни детайли последните 5 години, защото просто са по-актуални и сме ги описвали подробно на този сайт. Въпреки някои порочни практики на гърците от по времето на „Глобул“ на централно ниво, от компанията излизат едни от най-кадърните мениджъри в телеком сектора. Настоящите главни изпълнителни директори на другите два оператора – Александър Димитров в „А1 България“ и Атанас Добрев в „Виваком“ са израснали във втория по големина доставчик на мобилни услуги. „Теленор“ след това преобрази българския телеком пазар, нещо, което в момента се опитва да направи United Group.

The post „Теленор“ на 20 години – как се разчупва мобилния монопол в България appeared first on TechTrends България.

Все пак, информацията публикувана от United Group ни дава доста солидни ориентири в някои отношения. Които показват положителна тенденция за „Виваком“, особено предвид агресивните придобивания, които компанията предприе от началото на 2021 г. Нейните позиции във фиксирания сегмент стават доста силни. Предвид факта, че Спас Русев е на път да придобие „Булсатком“, това може до още по-силна концентрация, заради все още пряката и косвена връзка на бизнесмена с телекома.

Резултатите

Българският оператор отчита приходи от 132.3 млн. евро през второто тримесечие, като няма данни за същия период на 2020 г., за да се прави сравнение на годишна база. На тримесечна – тоест спрямо първото през тази година има ръст от малко под 3 млн. евро. Това сравнение не е напълно коректно, заради потенциалните сезонни колебания, които са характерни за телеком бизнеса. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също нараства на тримесечна база с 4.3 млн. евро до 65.8 млн. евро.

Трябва да се отбележи, че United Group в своите отчети предоставят информация за цялата първа половина на годината. Това означава, че горните данни са направени въз основа на публикуваните резултати за първото тримесечие на компанията-майка.

Заради това, за целия период от януари до юни 2021 г. друг ключов показател – средномесечния приход от абонат е 7.3 евро. За него информация само за второто тримесечие няма. Същото важи и за капиталовите инвестиции (CAPEX) те са 45.8 млн. евро, което е в рамките на нормалните за „Виваком“, особено на фона на модернизация на мрежата към 5G.

Любопитно е увеличението на мобилните потребители. То е минимално от 2.95 млн. на 2.98 млн., но доскоро и трите телекома отчитаха плавни спадове, заради отписванията на неактивни SIM карти. От началото на годината има индикации, че този процес е вече спрял, а данните на „Виваком“ дори показват и потенциално обръщане на тенденцията. Определено ще бъде интересно да се проследи. Също така, това може и да е просто успех на телекома, покрай въвеждането на първите наистина неограничени мобилни планове. Сравнението, между трите оператора в края на годината ще покаже дали тази хипотеза е правилна.

Силният ръст във фикса

Агресивните придобивания, които предприе телекомът от началото на годината, станаха си личат ясно при резултатите за второто тримесечие. Абонатите на фиксирани услуги за интернет и телевизия се увеличават ударно. Темповете не са характерни за органичния ръст, който „Виваком“ обичайно отчиташе преди. Те най-вероятно ще са еднократни. През второто тримесечие, телекомът получи разрешение и финализира повечето придобивания, които бяха обявени от началото на годината. За момента, единствено без решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е сделката за „Нет1“.

Без софийския оператор, „Виваком“ е увеличила своите интернет потребители с 23% и те вече са 576 хил. По-интересно е при платената телевизия. United Group дава разбивка на двата основни подсегмента – кабелна и интернет (IPTV), както и сателитна (DTH). Вторият расте органично с 1% за периода до 255 хил. потребителя и при него не сме очаквали промяна. Динамиката е при кабелната и IPTV телевизия, където имаме ръст от 37% до 407 хил.

Интересно става и като вземем общите ТВ потребители, които скачат до внушителните 662 хил. Така, „Виваком“ се доближава доста до лидера в сегмента „Булсатком“. Ако Спас Русев финализира сделката за сателитния оператор, нещата при платената телевизия в България ще станат сложни. Причината е, че бизнесменът все още е част от борда на директорите на „Виваком“ и той е известен с близките си връзки с компанията. Дори „Булсатком“ да не попадне директно в ръцете на телекома, той ще бъде изключително в неговата сфера на влияние.

The post Придобиванията на „Виваком“ се отразиха положително през пролетта appeared first on TechTrends България.