По този начин, изграждането на т.нар. „селски интернет“ влиза в своеобразна надпревара с времето. Добрите новини не се изчерпват само с подписването на самите договори. В рамките на само два месеца тихомълком бяха предприети няколко законодателни промени, които да облекчат максимално строителния процес на новите мрежи.

За разлика от проекта за „селски интернет“ преди повече от 15 години, този път има една добавена особеност, която да може да позволи по-ефикасното му разгръщане и последващо ползване. Това е достъп на всички телекоми до вече положената инфраструктура и предлагането на услуги за крайните клиенти.

Договори за две в едно

Основният проект по перото „Дигитална свързаност“ за НПВУ е за свързване на над 200 населени места в общо 140 общини в труднодостъпни региони и е на стойност малко над 390 млн. лева без ДДС, което са 468 млн. лева с ДДС, колкото са предвидени по Плана. На 9 юни 2025 г. бяха подписани шест договора за изпълнение, между Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) с трите основни телекома – „А1 България“, „Виваком“ и „ЦЕТИН България“ (инфраструктурното звено на групата PPF Telecom Group, в която влиза още и „Йеттел България“). Общата стойност е за 433 млн. лева без ДДС, което означава, че малко над 43 млн. лева ще дойдат най-вероятно от държавния бюджет.

Трите компании си бяха разпределили до голяма степен регионите, като само при два имаше подадена заявка от два оператора. Сега, дружествата ще трябва да положат над 7 000 км оптични кабели с много висок капацитет (VHCN), които да послужат като опорна инфраструктура за тези отдалечени места.

Подобно на проекта отпреди 15 години и сега правителството се опита да използва „селския интернет“ за доизграждане и модернизиране на своята Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ, позната и с по-старото си име НАМДА). Като кабинетът се опита да повтори опита от миналото, като свърже недостъпните населени места и доизгради своята оптична инфраструктура. Непрекъснатото прекрояване на заданията, конфликтът между държавата, операторите и условията на Брюксел доведоха до почти катастрофалното забавяне на НПВУ с близо пет години в частта „Дигитална свързаност“.

Беше постигнат компромис, като в проекта за „селски интернет“, телекомите ще отделят един от сноповете с кабели, като „правителствено трасе“ за ЕЕСМ. Министерството на електронното управление (МЕУ) ще направи отделен проект за доставката на активното оборудване по изградените нови оптични мрежи. Той е на стойност от около 162 млн. лева, което в комбинация с 470-те млн. лева за „селския интернет“ се изчерпват средствата по „Дигитална свързаност“ към НПВУ.

Скоростни промени

Телекомите алармираха още преди няколко години, че забавянето на по Плана започва да се натрупва значително и да поставя под риск изпълнението му. Причината са фиксираният краен срок от края на юли 2026 г., който е поставен от Брюксел още при създаването на НПВУ. Предвид факта, че подписването на договорите става в началото на юни 2025 г., за изпълнението им остават не повече от 14 месеца.

Извънредно краткият срок може да бъде компенсиран със законодателни промени, които да облекчат строителството на мрежите. Такива бяха предвидени в НПВУ, като част от редицата реформи в секция „Дигитална свързаност“. Освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz, намаляването на таксите за тях вече бяха осъществени през 2023 г. Но законодателните реформи за облекчение на строителните дейности все още висеше през зимата на 2025 г.

Тихомълком и по „бързата писта“, Народното събрание е предприело съответните промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ). Те са насочени най-вече в облекчаване на строителните разрешителни в публични и публично-частни имоти, намалена бюрокрация при полагането на оптични мрежи и др.

Още от 2023 г. от телеком индустрията описваха сроковете за изпълнение „на ръба“. Сега, като те са 14 месеца са наистина екстремни и без тези поправки, щяха да бъдат невъзможни. Дори, при общественото обсъждане на поръчките за „селския интернет“, някои от операторите настояваха ако тези законодателни промени не бъдат приети, да бъдат включени като „форсмажорно обстоятелство“ за неизпълнение на сроковете. Молбата им беше отхвърлена от МТС, но сега корекциите в ЗУТ и ЗЕСМФИ ги елиминират като основен фактор.

Промените явно дават надежда на компаниите, защото при обявяването на поръчките, те изпитваха сериозно колебание. Например, „ЦЕТИН България“ тогава коментираха, че ще „анализират“ най-благоприятните и осъществими откъм срокове региони, преди да подадат документи за тях. Сега и трите телекома участват, като са разпределени във всичките шест региона, което показва, че операторите са изчислили, че ще се справят със задачата.

Другият „морков“ за операторите

Преди повече от 15 години България прави опит да свърже труднодостъпните селища в страната. Историята изглежда почти огледална на настоящата – изгражда се оптична инфраструктура до някои ключови обществени сгради (кметство, поща, читалище) и… дотам. Мрежата се влива в ЕЕСМ, но като изключим безплатен WiFi точки за местното население, друг ефект не е постигнат.

С проектите по НПВУ, държавата се реши да добави още един „морков“ освен регулаторните облекчения. Това е възможността операторите да получат свободен достъп до изградената мрежа за „селския интернет“. Чрез нея, те да могат да разширят мобилното си и фиксирано покритие в съответните труднодостъпни региони. Акцентът повече пада върху мобилните системи, както е предвидено в самия План.

По този начин, новите проекти се различават от стария за „селски интернет“, в който държавата не посмя да даде достъп на телекомите до новоизградената мрежа. Както, може да се каже, че е и компенсация за отпадналите проекти за изграждането на т.нар. „5G магистрали“ – или на широколентова мобилна свързаност в основните пътни възли в страната. Сега, операторите ги изграждат „на парче“ чрез Механизмът за свързване на Европа на Европейския съюз – CEF-Digital.

Краят на драмата с Плана

Ако телекомите успеят да спечелят надпреварата с времето и изключително късите срокове и в края на лятото на 2026 г. бъдат завършени проектите, то това ще е краят на драмата с НПВУ. Тя продължи повече от пет години, след множество прекроявания на първоначалните задания и отпадане на някои ключови идеи.

Планът и по-конкретно частта „Дигитална свързаност“ трябваше да акцентират значително на развитието на 5G мрежите в Европа. В България, проектите, които включваха целенасочено развиване на подобна инфраструктура бяха заличени и заменени от амбицията за пълна подмяна и модернизация на държавната мрежа.

Само намесата на Брюксел предотврати този сценарий и наложи компромисния модел с развитието на „селския интернет“. Чрез него, операторите изграждат опорна мрежа до труднодостъпни и икономически необосновани за покриване региони, държавата развива ЕЕСМ, а телекомите получават облекчени регулации за честотния ресурс и строителните разрешителни. 5G може и да има след приключването на проекта, когато компаниите получат достъп до инфраструктурата и я разширят с мобилни станции. Засега, вървим към щастлив край, дали ще е така, телекомите първо трябва да спечелят надпреварата с времето.

The post „Селският интернет“ в надпревара с времето appeared first on TechTrends България.

Преди близо два месеца излезе такова проучване на Opensignal. В него се посочва, че „А1 България“ разполага с най-добрата мобилна мрежа в страната. То показа, че телекомът успява да разгърне модернизацията на инфраструктурата си спрямо конкурентите. Ookla от своя страна обяви, че България е на десето място по мобилни скорости в света.

За да придобием по-голяма представа от състоянието на мрежите в страната ще разгледаме и сравним резултатите от последните няколко такива изследвания. Взимаме тези на Ookla, Opensignal, Nperf и Umlaut, които покриват част или напълно 2023 г.

България в Топ 10 по мобилна връзка в света

Първото изследване, което попада в нашия фокус е това на Ookla или на най-популярния инструмент за измерване на интернет скоростта сред потребителите – Speedtest. Тук ще разгледаме цялостното позициониране на България, като причините са две – едната е, че все още не са излезли лидерите в отделните категории за нашата страна. Другата е, че обикновено се показват само лидерите за отделните държави, но не и представянето на останалите оператори.

Така, според Speedtest и данните събрани през февруари 2023 г. България попада сред десетте държави с най-бърза мобилна онлайн връзка. Средните замервания, които са правили потребителите през този период показват скорост от сваляне на малко под 100Mbps – 97.6Mbps. Забавянето е само 20ms, което е доста добре за мобилна връзка.

Това поставя страната ни на десета позиция и скок от цели 11 места спрямо януари месец. През изминалата 2022 г. българските мобилни мрежи имат доста силно представяне – като дори през юни заемат трето място със скорост от 110Mbps. Като цяло при клетъчната връзка, България е сред световните лидери по данните на Speedtest. Лидер за февруари 2023 г. са Обединените арабски емирства със скорости малко под 180Mbps.

Ситуацията не е толкова оптимистична при фиксираните мрежи. България пропада с още няколко места през февруари 2023 г. и вече заема незавидната 61 позиция. Скоростта на сваляне е 69.13Mbps, на качване е 52.63Mbps, а забавянето е само 5ms. Страната ни обаче запазва низходяща тенденция през по-голямата част от изминалата година, като през февруари 2022 г. е била на 56 място. Разликата с лидерите също е стряскаща – Сингапур е на първа позиция със скорости на сваляне от 237Mbps, втори е Китай с 226Mbps, а трети е Мароко също с 226Mbps.

Opensignal – повече данни за мобилните мрежи

Изследванията при мобилните мрежи са повече, като освен Ookla, такива правят още Opensignal и Umlaut. Първата дава доста подробна разбивка и вече сме я разглеждали, но само от гледната точка на цялостния лидер за втората половина на 2022 г. – „А1 България“. Телекомът е първи по пет показателя, съвместен победител (тоест е с близки показатели с друг/и) в осем категории и само в една няма отличие.

Според Opensignal компанията е лидер, както по скоростите на сваляне и качване в цялостните мрежи, така и в тези за връзка в 5G. При първите средната стойност за сваляне при „А1 България“ е 81.7Mbps, като е близо двойно по-голяма спрямо конкурентите – „Виваком“ е с 47.8Mbps, а „Йеттел“ е с 51.2Mbps. Скоростите на ъплоуд са малко по-равностойни, лидерът е с 15.3Mbps, а другите два оператора са с около 12.5Mbps. При 5G връзката, „А1 България“ е доста безапелационен лидер с 478Mbps при сваляне или над двойно спрямо конкурентите – 190Mbps при „Виваком“ и 206Mbps на „Йеттел“.

В повечето категории, където се изследва не само скоростта, но цялото представяне в конкретна дейност има по-силен паритет между операторите. При тях има по-скоро субективна оценка от 1 до 100. Така, в общите мрежи при игри разликата почти няма – трите оператора са с около 68-69 точки. Сходна е ситуацията и с чат/войс приложения – между 77 и 79 точки. Подобни са резултатите и в 5G мрежи, макар и разликите между операторите да са са с една идея по-видими.

Единственият критерий по който „А1 България“ няма превъзходство или паритет според Opensignal е наличността на 5G мрежата. Тук, лидер е „Виваком“ с 34.2% от времето за свързване. Което е двойно повече спрямо останалите два оператора, които са с по около 17%. Причината за това се крие най-вече в ползването на софтуерен ъпгрейд на мрежата на „Виваком“ и по-голямата оптична инфраструктура, с която компанията разполага.

Индивидуалните резултати на Umlaut

Резултатите на втората компания за изследвания при мобилните мрежи Umlaut се различават значително. Opensignal и Speedtest разчитат най-вече само на потребителски данни и оценки, докато при тези на германската компания се взимат и такива от самите оператори. За някои телеком експерти това е по-добрата методология, тъй като взима предвид и информация от backbone-а.

За съжаление, Umlaut дават общи оценки, а не например точни скорости. „Йеттел“ и „Виваком“ тук са почти един до друг, като първата компания е с 927 точки, срещу 922 за втората. Лидерът при Opensignal „А1 България“ е по-назад с 897 точки. Като цяло, разликата в отделните компоненти е минимална. „Йеттел“ имат повече точки при качеството на покритие и базови скорости на сваляне. „Виваком“ е с по-добри показатели с времето, в което има бърза връзка.

Nperf или малко за фиксираните мрежи

Когато става дума за фиксираната мрежа, което да обхваща българските телекоми, през март излезе и това на Nperf. Без изненади, тук лидер е „Виваком“. Компанията инвестира много не само в подобряването на основната си мрежа, но и в нейното разширяване (най-вече с придобивания на конкуренти). Отделно, телекомът все още притежава най-голямата канална инфраструктура, в която да се разполагат оптичните кабели. Фактор, който продължава да е ключов при разгръщането на фиксирани услуги.

Скоростите на сваляне при „Виваком“ са 80.75Mbps, втори е „А1 България“ с 64.81Mbps, а трети е „Булсатком“ с 41.75Mbps. Трябва да отбележим, че последният оператор вече продаде своята инфраструктура на лидера. Сделката се оспорва в момента от конкурентите пред регулаторите и ако все пак бъде финализирана, този сектор ще остане „надпревара с два коня“.

„Виваком“ е лидер и при качване на данни – с 62.95Mbps, докато „Булсатком“ дава дори по-силен резултат спрямо качване с 42.94Mbps. Трети е „А1 България“ с 36. 82Mbps, но телекомът има и най-голямо забавяне от 42.94ms. „Булсатком“ е с 37.17ms, докато „Виваком“ остава лидер с най-малко такова – 28.02ms.

По този начин виждаме сравнително противоречива картина. От една страна, България продължава да е сред лидерите по мобилна връзка в света. От друга, най-добрата такава мрежа в страната зависи от методологията – дали ще вземем данните на Opensignal или тези на Umlaut. При фиксираните мрежи имаме доминация на „Виваком“, като следим изследването на Nperf.

The post Телеком мрежите в България или кой е по-по-най през 2022 г. appeared first on TechTrends България.

Европейската комисия (ЕК) публикува в края на юни резултатите за 2019 г. В доклада България като цяло се позиционира на последно място. По някои показатели тя не изостава толкова спрямо водещите държави, но показва, че сме много назад в създаването на истинска дигитална икономика и общество. Ролята на DESI е да ориентира страните къде се намират в техния път на цифровизация и да предприемат съответните мерки. Както и да идентифицират своите силни и слаби страни. Пълният доклад можете да намерите ТУК.

Пак на опашката

България е на последно място с едва 36 точки, като пред нея са Гърция и Румъния – другите две държави с до 40 точки. Лидери в тази класация, подобно на много други сравнения, очаквано са скандинавските държави. На първо място е Финландия, втори са шведите, а трети – датчаните.

По-притеснителна е констатацията, че България почти не напредва в цялостния индекс от 2016 г. насам, за разлика от останалите страни. ЕК подчертава, че това е тенденция, която засяга повечето държави, които са със стойности под средните. България е постигнала под 10 точки увеличение на общия индекс, Гърция е с малко над 11. Любопитното е, че Ирландия най-много напредва с 19 точки за последните пет години. Холандия и Испания са другите страни, които подобряват представянето си в DESI.

Самият индекс се състои от пет основни компонента – свързаност, човешки ресурс, интернет потребление, интеграция на дигиталните технологии и дигитални публични услуги. Като според ЕК най-голям прогрес страната ни има в изграждането на последното или на т.нар. електронно управление.

Свързаност

Първият показва интернет свързаността и използването на последно поколение мрежови технологии. Все още тук главни акценти заемат оптичната инфраструктура и нейното разпространение до домакинствата. България се представя доста добре, като предлага бърза оптична връзка, но само в големите градове. Т.нар. „селски интернет“ и в отдалечените места страната ни изостава като качество на мрежите.

България изостава много по отношение на потреблението и хората, които ползват глобалната мрежа. За съжаление, тази тенденция стои още преди въвеждането на индекса DESI, когато страната ни предлагаше едни от най-високите интернет скорости на Стария континент. Независимо от сравнително доброто покритие, като дял от населението доста нисък процент използват оптична връзка, като такава почти липсва в домакинствата извън големите населени места.

С въвеждането на четвъртото поколение мобилни мрежи (4G) и предстоящата модернизация до пето (5G), тази свързаност ще играе все по-важна роля. ЕК отбелязва, че много държави изостават с регулаторните промени за подпомагане на този тип свързаност, като някои (включително и България) все още не е разпределила радиочестоти за 5G връзка на операторите. У нас, това се очаква да се случи в началото на 2021 г.

Проблемът с недостатъчния спектър е и причината, страната ни да изостава по национално покритие на 4G. България е на последно място по количеството разпределени радиочестоти в Европа.

Една от положителните новини е, че България е на четвърто място по диверсифициран пазар на фиксиран интернет. Пред нас са само Полша, Чехия и Румъния. Тя е и в Топ 10 по изгодна цена за доставка на фиксирана връзка, както и по брой абонати за високоскоростен мобилен интернет.

Човешки ресурси

България се слави със своите IT специалисти, за съжаление според индекса DESI, те са сравнително малцинство. Дори може да се идентифицира доста широко отворена ножица – имаме доста силно подготвени кадри, но много повече хора почти без дигитални умения.

Страната ни е на последните три места по общия индекс за човешките ресурси и на последно спрямо броя хората с базови софтуерни умения (малко над 30% от населението). Добрата новина е, че българските компании не изпитват чак толкова големи затруднения в намирането на IT специалисти, спрямо останалите европейски държави. Въпреки това, за 40% от технологичните свободни места трудно се намират адекватни кадри.

Потребление на интернет

Третият показател е доста силна ахилесова пета за страната ни – самото интернет потребление. Тук сме на предпоследно място единствено пред Румъния. В отделните подкатегории се забелязват тенденции, които са проблемни за страната ни от повече от десетилетие.

България е на последно място по потребители, които влизат в глобалната мрежа поне един път седмично – над 60%, при средна за ЕС стойност от около 80%. По-стряскащото е, че близо 25% от населението на страната ни никога не е използвало интернет. Тук сме лидери, като единствени с над 20% са Португалия и Гърция.

Интеграция на дигиталните технологии

Друг показател, по който България е на опашката е в интеграцията на дигиталните технологии. Тук измервателите са два – колко дигитален е бизнеса и електронното пазаруване. По първият, страната ни е на логичното последно място, но разликата спрямо Унгария, която е с малко пред нас, не е толкова осезаема.

В електронната търговия, страната ни изостава доста спрямо европейските си събратя. Той включва продажби на компаниите онлайн, зад граница по интернет и електронно счетоводство. Може да се окаже странно за доста хора, но повечето компании в България не ползват счетоводни системи. Страната ни е доста зад предпоследните Гърция.

Дигитални публични услуги

До голяма степен този показател, показва, колко са дигитализирани държавните и общински институции. Предвид застоят в който се намира електронното управление, можете да предположите, че и тук ще сме на последно място. Може цялостната стратегия и пускането на всички компоненти да е отложено покрай липсата на консенсус за това как точно да изглежда електронното ЕГН, но България направи на парче доста други елементи.

Затова страната ни е на 22-ро място по този показател, но не е на опашката. Там се намира Румъния, пред нея са Гърция, Хърватска, Словакия и Унгария. В страната ни се използват все повече публични електронни услуги, като до голяма степен може да допринесем за това редица онлайн разплащания (данъци, електронно подаване на декларации в НАП и др.).

Любопитното е, че по критерия за работа на бизнеса с държавата са направени доста стъпки. България е на 12-то място в предоставянето на онлайн услуги за компаниите от страна на публичните институции.

The post България продължава да е на последно място по дигитализация в Европа appeared first on TechTrends България.

Тези констатации са тенденция от няколко години и са видни от годишните доклади на Комисията за регулиране на съобщенията. Анализът на TechTrends на последните данни на регулатора за 2019 г. можете да намерите тук. Той показва същото, до което стигаме и ние – тече бавна консолидация на пазара, запазва се статуквото на големите играчи, докато конкуренцията намалява.

От ECTA допълниха, че крайните резултати вследствие на тези тенденции са видими, като България започва да пада в местата по качество на интернет връзка и е на опашката по дигитализация в Европейския съюз, сочат данните на индекса DESI.  Това бяха част от основните акценти на конференцията фокусирана върху развитието на телеком пазара в страната, организирана от ECTA.

От дигитални лидери – към опашката

Зам.-председателят на ECTA и управител на „Нетера“ Невен Дилков обрисува накратко развитието на сектора. Той припомни дългогодишните поводи за гордост, когато България беше поставяна неколкократно и в различни класации за скорост и качество на интернет връзката на водещи места по света.

„В България се гордеем, че сме сред лидерите по качествен интернет до 2014 г., тогава бяхме на второ място в света според изследването State of Internet на Akamai“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

„В България се гордеем, че сме сред лидерите по качествен интернет до 2014 г., тогава бяхме на второ място в света според изследването State of Internet на Akamai“, коментира Дилков. Той допълни, че това се дължеше на естественото развитие без държавна намеса и изпълнена със стотици малки играчи пазар. Преди десетина години, трите водещи компании в сектора имаха притежаваха дял от около 30%, а сега той надвишава 60%.

„В някои места за интернет доставчик може да избираме между две компании, в други – такава услуга предлага само една“, допълва Невен Дилков от ECTA и „Нетера“.

„В някои места за интернет доставчик може да избираме между две компании, в други – такава услуга предлага само една“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

Консолидацията на пазара и постепенното отпадане на малките играчи води до понижаване на качеството на услугата. Дилков даде за пример Speedtest на Ookla и нейния Global Index, там България по скорост на фиксираните мрежи е на 53 място. За сметка на това по мобилна връзка сме на девето, при това без да имаме пусната 5G мрежа в страната.

Друг пример, който Дилков даде са резултатите на страната ни в европейския индекс по дигитализация DESI. По обобщения показател, България заема последно място от целия ЕС, в същия момент, индексът на цените за телеком услугите е около средния за Обединена Европа.

Елитният мобилен клуб

Невен Дилков допълни, че тези слаби резултати идват вследствие от намалената конкуренция на българския пазар. Това важи не само за фиксирания сегмент, в който три компании – A1 България, „Виваком“ и „Булсатком“ – държат основния дял от лъвския пай, но и за мобилния.

Там статуквото е бетонирано между трите основни оператора, независимо, че на хартия са общо пет. Двата независими доставчика на мобилни услуги са със символично присъствие. „Булсатком“ разполага с 1 491 абоната на мобилен интернет и 612 на гласови услуги. „Ти.ком“, който наследи мрежата и услугите на фалиралия „Макс телеком“ има само такива за мобилен интернет – 4 234, показват данните на КРС за 2019 г.

По-реалистичната възможност е в пускането на т.нар. виртуални мобилни оператори (MVNO). Това са компании, които предлагат мобилни услуги, но ползват изградената мрежа на някой от телекомите за което му заплащат такси.

„Единствената възможност на независимите оператори в България да предложат мобилна услуга е да стават виртуални такива в изградените вече три мрежи в страната“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

„Единствената възможност на независимите оператори в България да предложат мобилна услуга е да стават виртуални такива в изградените вече три мрежи в страната“, поясни Невен Дилков. „Навлизането на MVNO ще промени драстично пазара и ще позволи на повече играчи да инвестират в подобни услуги“.

През годините, никой не успява да се договори с трите оператора за подобно нещо. Единствено „Макс телеком“ успя да подпише договор с „Мобилтел“ през 2014 г. за национален роуминг, за да ползва гласова мобилна услуга. До изпълнението му така и не се стигна, като причините останаха неизяснени. През 2018 г. няколко независими оператора обединиха сили и пробваха да се договорят с телекомите и да станат MVNO. Резултатите не са били позитивни.

„Водеха се формални преговори с телекомите и видяхме, че без намеса няма да може да се отворят мрежите“ Петър Ризов, председател на Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО) и управител на „Нет1“

„Водеха се формални преговори с телекомите и видяхме, че без намеса няма да може да се отворят мрежите“, коментира Петър Ризов, председател на Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО) и управител на „Нет1“.

Единственият MVNO беше bob, която също ползваше мрежата на „Мобилтел“. Този оператор обаче беше фиктивно независим, като първоначално се ръководеше от собственика на „Мобилтел“ – Telekom Austria Group, впоследствие премина под опеката на българския телеком, а накрая беше ликвидиран.

Нова надежда от Европа

Погледът на независимите оператори е насочен към Брюксел с приетия в края на 2018 г. от ЕС Европейски кодекс за електронни комуникации. Това е доста пространствен документ, който ще се опита да хармонизира правилата за телеком пазара в рамките на Стария континент, както и да предложи механизми за стимулиране дигитализацията на Съюза и засилване на конкурентоспособността му.

„България е единствената в Европа и една от малкото по света без MVNO. В новия кодекс има специална глава за конкуренция, в която се посочва, че регулаторът трябва да се намеси ако види че има нужда такава на пазара“, коментира Дилков по време на конференцията на ECTA.

„В новия кодекс има специална глава за конкуренция, в която се посочва, че регулаторът трябва да се намеси ако види че има нужда такава на пазара“ Невен Дилков,зам.-председател на ECTA и управител на „Нетера“

Зам-министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) Андреана Атанасова обяви, че под нейно ръководство се подготвя цялостно коригиране и допълване на Закона за електронни съобщения (ЗЕС), за да се транспонира новия кодекс. Към него е изготвена и стратегия за дигиталното развитие на България до 2025 г.

Атанасова не влезе в прекалено много детайли относно промените, но подчерта две, които засягат мобилните оператори. Първата е, че сроковете на лицензите за радиочестотите най-накрая ще бъдат променени от 10 на 20 години. Това беше един от компромисите, който телекомите приеха при преговорите с КРС за новите тарифи. Друг елемент е, че ще има допълнителни механизми за следене дали раздадения спектър се използва ефективно и ако не ще бъдат отнемани лицензи.

Различните представители на институциите, коментираха, че дали регулаторите трябва да се намесят и да накарат телекомите да отворят мрежите си за виртуалните оператори зависи от пазарните анализи и заложените инструменти за действие. Което означава, че ще трябва да видим дали подготвяните промени в ЗЕС ще подпомогнат този процес или не.

The post ECTA: Трябва силна конкуренция, за да се промени телеком пазара в България appeared first on TechTrends България.

Според Forbes, позовавайки се на изследване на консултантската фирма Antenna, новите абонати на Disney+ са се увеличили тройно в периода 14-16 март спрямо седем дни по-рано. Основният фактор, който прави платформата на медийния гигант толкова популярен избор е затварянето на училищата в САЩ. Това е и най-големият ръст на потребители за Disney+ от нейния дебют през ноември миналата година.

Освен това, компанията се подготвя и за първата по-голяма вълна от пускане на стрийминг платформата си в Европа, което предвид ситуацията, идва в много благоприятни за услугата времена. Disney+ дебютира във Великобритания, Германия, Италия, Испания, Австрия, Швейцария и Ирландия, а през април и във Франция.

Подобни високи ръстове има при HBO Now – самостоятелната стрийминг платформа на компанията и Showtime на ViacomCBS. Първата отича увеличение на потребителите с 90%, докато втората със 78%. Най-голямата като брой абонати в света стрийминг платформа – Netflix е с по-умерен темп от 47% ръст. Най-слаб е интереса на американците към услугата на Apple TV+, като само 10% е увеличението на потребителите към нея.

Спасителната сламка на Disney

Коронавирус пандемията удари тежко Холивуд, след като един от основните притоци на приходи идват от боксофиса. Мерките срещу COVID-19 затвориха кината, което ще пресуши постъпленията през следващите седмици. За Disney това е удар и по друго направление – нейните увеселителни паркове. Те трябваше да затворят врати, заради опасенията от разпространението на заразата.

Поради тази причина, за Disney и други големи медийни компании със стрийминг платформи, този ръст е по-скоро лъч надежда за свежи постъпления в период на блокирани такива от основните дейности.

Има и друг елемент, който трябва да се вземе предвид – всички от изброените платформи разполагат с по един месец пробен период. Той е безплатен и след това потребителите могат да се откажат, когато той изтече. Без да заплатят и цент за ползването на услугата. Затова, няма гаранция, че компаниите ще успеят да монетизират цялото това увеличение на абонатите. Ако извънредните мерки се проточат, тогава абонатите ще имат стимул да заплатят отвъд пробния период.

Мрежи под натиск

Стрийминг услугите не са единствените, които се радват на повишен интерес. Видеоигрите преживяват ренесанс, като най-добрият пример е гейм платформата Steam. На 22 март тя отчита най-високото в историята си потребление, с 22.67 млн. едновременни играча. Гейм заглавията, заедно с видео стрийминга натоварват интернет трафика най-много спрямо останалите онлайн действия, които могат да предприемат потребителите.

Повишеният интерес към тях поставя на изпитание телекомуникационните мрежи. Операторите на Стария континент отчитат между 20% и 30% ръст на трафика. В България например, „Виваком“ обяви на 18 март какви са по-високите стойности, които отбелязва най-големия телеком по приходи в страната.

Мобилните разговори скачат с 34% спрямо средните стойности през февруари, потреблението на мобилния интернет се увеличава с 13%, фиксираните разговори с 30%, а фиксираният интернет – с 25%. От „Виваком“ подчертават, че въпреки това, инфраструктурата ѝ се държи стабилно и не се очакват чувствителни претоварвания.

Подобна е ситуацията и с останалите доставчици, България като цяло се хвали с добри и бързи фиксирани и мобилни мрежи, спрямо Западна Европа, което помага за преодоляването на затрудненията. Не по същия начин стоят нещата в останалата част на Стария континент. Поради опасност от претоварване и дори затлачване на онлайн връзката, Европейската комисия и Организацията на европейските телеком регулатори (BEREC) временно позволиха на телекомите да ограничават скоростта към различни сайтове и потребители, за да избегнат подобни сценарии.

ЕК също е помолила стрийминг платформите, като Netflix, YouTube и Amazon Prime да намалят качеството на предлаганото съдържание от HD (1080p) на SD (720p и надолу). Disney+ стартира в Европа с понижение от 25% на резолюцията на филмите и предаванията си.

The post Абонатите на видео стрийминг услуги се увеличават рязко appeared first on TechTrends България.