Tesla е един от положителните примери. Компанията изпитваше огромни трудности и години наред се бореше да добие мащабите, а сега и качеството, на големите авто концерни. Покрай златната треска за електромобилите, се нароиха десетки стартъпи свързани с новата и перспективна ниша. Някои от тях като Nikola предлагаха революция, а други – просто алтернативни варианти, фокусирани повече върху достъпност.

Докато Tesla разполагаше зад себе си огромен финансов гръб в лицето на Илон Мъск и други инвеститори, останалите нови играчи нямат този лукс. Затова дали изненадващо или не, повечето от тях започнаха да фалират. Последната една година пазарът е залят от банкрути на подобни фирми. До голяма степен това е здравословно и се изчиства сектора от по-слабите и неконкурентни фирми. Отказът на Apple от техния проект за електромобил е по-големия сигнал, че електромобилите не са толкова лесни за правене, нито за продаване.

Tesla или General Motors

Стив Джобс винаги е искал да променя начина на живот на потребителите. В което автомобилът играе голяма роля в нашето съвремие. Ексцентричният съосновател на Apple дори е имал идея да придобие General Motors „за жълти стотинки“ по време на финансовата криза през 2008 г. Тя отпада, поради опасения, че може да навреди на имиджа на компанията и в стремеж да се поддържа инерцията около iPhone.

Кончината на Джобс не поставя край на амбициите на технологичния гигант в автомобилното строене. Новият главен изпълнителен директор на Apple Тим Кук подновява проекта през 2014 г., след като компанията търси алтернативни източници на приходи. Критика има още от началото, най-малкото защото маржовете в автомобилния сектор са много по-изпилени от потребителската електроника. В същия момент се изискват огромни инвестиции за производство.

Преди да започнат работа по собствен електромобил, Apple напълно сериозно са обмисляли да придобият Tesla. По това време, компанията още се опитва да убеди инвеститори и потребители, че нейните модели са качествени и си заслужават парите. Проведени са серия от срещи с Илон Мъск, но преговорите се разпадат на много ранно ниво. Bloomberg не посочва причината, но вероятно заради вътрешна съпротива в Apple. Възможно е и самият Мъск да не е искал да се разделя още с Tesla.

Кола с ябълков механизъм

След което започва проект Titan – вътрешното кодово име за разработката на кола на Apple. Вътрешната съпротива продължава с още по-голяма сила, заради критиците, че това не е правилния сектор, в който да се развива компанията. Борбата не е само сред мениджърите, но и в новия екип, който се формира. Спорове какво да включва „ябълковата“ кола има още на ниво чертежи. Дали да е автономна, до каква степен, дали да е микробус, SUV или традиционен седан и др.

Експериментират се с всякакви налудничави идеи. Сензорни екрани, които се закачат на тавана с щипки, външни микрофони и много други. Apple продължават да наливат пари и да разширяват екипа. В един момент, идват толкова много кадри от конкуренцията, че Илон Мъск публично ги осмива, че са „гробището на Tesla“ – все с хора, които милиардерът е уволнил преди това. За две години проектът не достига доникъде и отново се връща на масата идеята за придобиване. Сред целите е McLaren, както са водени разговори за разширени партньорства с BMW и Mercedes-Benz.

През 2016 г. отново започват спорове как да се развива проекта. Боб Манфийлд убеждава ръководството да се остави самата кола на заден план и Apple да се фокусира върху развитието на революционен софтуер за автомобили, който да се лицензира след това на концерните. Най-вече такъв за постигане на пълна автономност. Отново противоречия попарват и тази идея, която достига само фаза тестове на отделни системи закачени на SUV на Lexus.

Краят на „титана“

Apple се опитва по всякакъв начин да реализира дори частица от проекта Titan до пазара. Най-базовите системи за автономност не привличат интереса на автомобилните концерни. Самостоятелна „ябълкова“ кола няма дори на ниво груб прототип. Остават съмненията дали някога Apple е имала дори готов чертеж, около който не само ръководството, но дори и екипа да са се обединили, че е желания електромобиил.

В рамките на десетилетие не е постигнато абсолютно нищо. Затова, в края на февруари 2024 г. Кук събира цялото автомобилно звено от над 2 хил. души и обявява, че проект Titan се закрива незабавно. Повечето инженери са освободени, някои са пренасочени към по-актуалното в момента AI подразделение на Apple.

Грубите изчисления на Bloomberg са, че технологичният гигант е инвестирал средно по 1 млрд. долара на година вътрешна разработка за своята кола. Към тях се добавят още стотици милиони на външни подизпълнители за чипове, сензори и др. На база на тези данни може да изчислим, че Apple е прахосала над 10 млрд. долара и дори 11 млрд. за десет години за проект, който закрива безславно.

Чистилището на електромобилните стартъпи

Последните 12 месеца се явявят като истинско „чистилище“ за електромобилни стартъпи. През февруари 2024 г. британската компания за електрически камиони Arrival обявява банкрут, след като години наред търпи само финансови загуби. През 2021 г. и 2022 г. тя отчита негативен резултат от 1 млрд. долара. Въпреки опитите за преструктуриране, загубата намалява, но не се увеличават миниатюрните приходи. Заемите през 2023 г. не помагат и това поставя Arrival в позиция да обяви банкрут.

Списъкът за последните 12 месеца започва да се натрупва. Шведският производител на електрически камиони Volta влиза в процедура по несъстоятелност. При това заедно с друг стартъп, който трябва да произвежда батериите за него – Proterra. Американската компания за електрически пикапи Lordstown също излиза в несъстоятелност и дори трябва да плати на финансовите регулатори в САЩ 25 млн. долара за разследването на фирмата.

Китайските компании също не са застраховани от „чистилището“ на стартъпите. WM Motors също влиза в процедура по банкрут в края на 2023 г., а в началото на настоящата това прави и Human Horizons. Подобно на Volta, като скачени съдове започват да окапват и стартъпи за батерии и зарядни станции. От първите, примери са Britishvolt, Blackstone, Alelion и EnerDel, докато от вторите банкрутира Charge.

С български привкус

Двете най-големи или по-скоро най-шумно обявени чуждестранни инвестиции в България за последните две години са свързани точно със сектора на електромобилите. Германската Next.е.GO обеща да построи голям завод за електрически коли в Ловеч. Въпреки, че голяма част от първоначалните процедури бяха задвижени, компанията така и не пристъпи към истинското изпълнение на проекта.

Още тогава от TechTrends изразихме опасения, че Next.e.GO е поела прекалено много ангажименти (за четири завода), но няма налични средства да ги осъществи. Амбициите на компанията бяха да излезе на борсата по един или друг начин и след това с набраните средства да започне да ги реализира. Next.e.GO не успява да постигне това и затова в началото на март обяви банкрут. С което почти сигурно слага край на изграждането на завода край Ловеч.

Предвид обстоятелствата и тенденциите е много вероятно и другата голяма инвестиция обявена през последните две години в България да не успее да се реализира. Става дума за Avesta Battery and Energy Engineering (ABEE) – малко позната белгийска компания, основана през 2019 г. от професор Ношин Омар. Тя има два завода в Белгия и Северна Македония с общ капацитет от около 10 хил. батерии на година. В края на декември 2023 г. тя обяви, че ще строи производствени линии в Стара Загора Стартъпът, подобно на Next.e.GO, си е поставил амбициозната цел да развие още 25 проекта. Засега няма новини, нито информация за финансовото състояние на ABEE, но предвид досегашните индикации в целия сектор, надеждите българския завод да се увенчаят с успех са малки.

The post Тежестта на електромобила appeared first on TechTrends България.

Идеята на Белия дом е да се дадат повече инструменти и възможности на Комисията по търговия с ценни книжа (SEC) и Комисията за търговия с фючърси и стоки (CFTC) за контрол над целия крипто пазар. Както и редица други правила за регулация и осигуряване на повече прозрачност при работата с крипто активи.

Част от подготвяните рамки се бавят в Конгреса, въпреки, че някои са внесени още преди повече от половин година. Други са повлияни от силното лобиране на основателя на FTX Сам Банкман-Фрийд. Управляващите в САЩ трябва да успеят да изготвят единна рамка, за да може регулациите на крипто пазара да са ефективни. За това и по-бързото изготвяне на такава настоява Вашингтон.

Пътната карта на Белия дом

В опит да засили координацията за тази регулаторна рамка, Белия дом предлага пътна карта в тази посока. В блога поста на президентската администрация няма пълни детайли. В общи линии, те стъпват на предходна пътна карта, която си поставя за цел за по-силен контрол на дигиталните активи като цяло. Сега, от Белия дом искат да се обърне специално внимание и на криптовалутите и техните блокчейн производни.

От администрацията на Джо Байдън директно коментират, че повечето компании от крипто пазара директно се опитват да заобиколят настоящите регулации. Включително и, че съзнателно ги погазват, а в доста често „забулждават потребителите, имат конфликти на интереси или директно извършват измами“. За примери

Белият дом са на мнение, че регулаторите трябва да имат разширени правомощия и насоки как да действат с компаниите от сектора. Различните щатски комисии вече подготвят синхронизирани правила за работа с криптовалути. Администрацията на президента Джо Байдън подчертава, че допълнително ще се затягат правилата, които ще намалят прането на пари и измамите, осъществявани чрез крипто.

Ролята на Конгреса

Накрая, от Белия дом отправят и критиката срещу Конгреса. Причината е, че в момента в законодателната власт са вкарани няколко проекта, които се бавят или дори могат да намалят регулациите на криптопазара. Последните са интересни, защото явно са вследствие на активното политическо лобиране на основателя на банкрутиралата криптоборса FTX Сам Банкман-Фрийд.

За такъв се определя най-вече DCCPA, който е бил входиран през август. Той трябва да ограничи възможностите на SEC. По-интересното е, че чрез него законодателите се опитват да намалят отговорността на посредниците (криптоборсите и криптобанките), но да ограничат създателите на криптовалути и блокчейн активи. FTX и Coinbase активно подкрепят законопроекта и той получава подкрепа от двете водещи партии. Множеството повдигнати криминални обвинения на Банкман-Фрийд обаче го оставят „на трупчета“.

През същото време са вкарани още два закона. Единият е насочен за контрол над стабилните криптовалути (т.нар. stablecoins). Вторият иска да прехвърли правомощията за регулация на сектора на CFTC и да ограничи тази на SEC. Последната институция за момента осъществява някакъв надзор, като част от криптоактивите трябва да се регистрират при нея. Именно, поради тази причина българската криптобанка Nexo беше глобена с 45 млн. долара и с обещанието, че доброволно ще напусне напълно американския пазар до края на март.

Припряността на САЩ

Определено, се чувства определена припряност в действията на администрацията на президента на САЩ Джо Байдън относно криптопазара. Причините са развитията от последната година. В рамките на 2022 г. се случиха два големи срива в сектора, които засегнаха най-вече американските потребители и инвеститори. Банкрутът на FTX заличи около 32 млрд. долара в активи, докато този на TerraLuna/USDT е около 8 млрд. долара. За сравнение, в решението на SEC е записано, че активите свързани с българската Nexo са само за 2.7 млрд. долара в САЩ.

От Белия дом заявяват, че за момента щетите от неправомерните действия на криптопазара са сравнително ограничени. Както и засега не представляват цялостна заплаха за финансовата стабилност на САЩ. Но властите във Вашингтон се опасяват да не се повторят част от събитията от 2022 г. и се опитват да осигурят по-добри правила, за да избегнат този сценарий. Така, един от най-атрактивните дигитални пазари – американския, може да се окаже един от най-рестриктивните относно криптовалутите след няколко години.

The post САЩ искат да форсират крипторегулациите appeared first on TechTrends България.