Което се показа ясно във финала на най-голямото ученическо състезание по роботика „Роботика за България“, организирано от SAP Labs България и Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ). Той се проведе през юни в новата сграда на развойното звено на германския гигант. Репортажът, който направих за OFFNews, ме вдъхнови да го споделя и тук в TechTrends.

Десетки маси, осеяни с нарисувани на ръка транспаранти, изпълнени с блокчета LEGO, десертчета за хапване набързо и безброй други неща. На всяка от масите централно място заемат три предмета – необичайно LEGO творение на колела, чудато състезателно трасе и лаптоп. Между тях „жужат“ цял рояк от деца, които спонтанно викат, смеят се и тичат между масите.

Зад целия този привиден хаос обаче има строга организация. На всяка маса, блокчетата LEGO са внимателно сортирани по вид и дори по цвят. Децата, пристигнали специално за повода от различни точки на страната, са групирани по отбори, всеки със собствена тениска, някои дори с лога. Когато се правят промени по роботите или се програмира на лаптопа, около съответната маса настава тишина и всички съотборници са се концентрирали върху задачата. В момента, в който LEGO творение тръгва по официалното състезателно трасе, се формират агитки като на истински стадион и като на всяко дерби – хубавите места за гледане се запълват за секунди.

Учителите и менторите на децата се опитват на моменти да вкарат малко дисциплина. Емоциите доста често надделяват и понякога дори възрастните се включват в експресивните реакции на учениците при тази LEGO надпревара.

В началото бе First LEGO League

Инициативата започва през 2015 г., когато се провежда първото издание, а след това състезанието се превръща в ежегодно. Идеята се ражда след като спира българският формат на First LEGO League, поради загуба на лиценза. Това е състезание за деца, които, насърчавани от възрастни ментори, създават LEGO роботи посредством SPIKE Prime комплекта на датския конструктор. Учениците ги програмират със специално приложение и след това ги пускат на мисии по различни трасета.

„SAP Labs България участваше с ментори във First LEGO League (FLL) преди 2015 г. и отборите обикновено бяха едни от най-силните“, коментира Моника Ковачка-Димитрова, старши проектен мениджър в SAP Labs България и организатор на „Роботика за България“. „Със закриването на лигата в страната тогава, беше повдигнат въпросът как може да се продължи формата“, обяснява тя.

Затова „Роботика за България“ взима правилата на FLL и основния LEGO програмируем модул EV3, а по-късно и Spike Prime, с които се строят роботите. Всеки отбор е съставен от ученици на възраст от 10 до 16 години, които са водени от свой учител ментор. Те работят за изпълнението на различни мисии с робот, създаден от тях в рамките на една учебна година. Устройството трябва да е напълно автономно и предварително програмирано – не само да се движи и маневрира по състезателното поле, но да взима, пренася и оставя различни предмети на определени за това места, както и да изпълнява допълнителни задачи.

„Има все повече мисии с роботите, които изискват да се пренасят неща по полето и да се поставят по определен начин, затова те трябва да са маневрени, стабилни и прецизни“, коментира Виктория Габровска, бивш участник и настоящ съдия в програмата.

Адаптация за по-голяма достъпност

Спирането на FLL отваря нова възможност, защото според Ковачка-Димитрова това състезание до голяма степен е било „елитарно“, поради високата цена на LEGO комплектите и допълнителните компоненти, които не са по джоба на всяко училище. SAP Labs България заедно с ФРГИ решават, че могат да адаптират FLL формата и той да стане по-достъпен за родните ученици. Те осигуряват и предоставят комплектите на менторите и отборите, и заедно организират цялото състезание.

„В „Роботика за България“, много от допълнителните части, особено от трасетата, са направени от подръчни материали“, разказва Ковачка-Димитрова от SAP Labs България. Тя дори си спомня как за едно от изданията един от отборите е изял за десетина минути кутия от сладолед, за да могат да ползват опаковката за терена. „Много е важна ролята на учителите, защото те имат най-пряк контакт с децата и съответно най-лесно могат да формират отбори“, коментира още тя.

Чрез учителите, които стават ментори, се постига доста широк обхват на състезанието. За девет години постиженията на „Роботика за България“ са забележителни. Досега са взели участие над 2800 ученици от цялата страна, като са обхванати 55 населени места, над 110 училища и учебни центрове, ангажирани са над 270 учители и има над 70 регистрирани отбора. В събитието се включват над 30 доброволци, сред които служители на SAP Labs България и бивши участници. На последното издание участват почти всички регистрирани отбори, като 36 от тях достигат до финала.

„Ние подбираме и одобряваме менторите и училищата в програмата, като взимаме предвид различни демографски и статистически данни, за да даваме възможност на различни по профил ученици“, коментира Илияна Николова, изпълнителен директор на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (ФРГИ).

Неправителствената организация обхваща цялата административна работа по осъществяването на програмата „Роботика за България“. Това включва връзката с менторите и отборите, подбора на учители и съпътстващата административна дейност, организирането на транспорта и нощувки за децата, които са от най-далечните краища на страната и др. Според Николова инициативата е огромен проект, който си заслужава всички усилия. Доказват го увеличаващият се брой доброволци, отбори и ментори, както и участници, които идват от цялата страна.

„Успяваме да привлечем ученици от всякакви населени места – дори и по-малки, както и деца от малцинствени групи и така показваме, че роботиката не е само за отличници в точните науки или за привилегировани училища“, допълва Николова.

През 2023 г.  First Lego League лицензът се завърна в България и вече някои от най-добрите отбори, подготвени в програмата “Роботика за България”, се състезаваха и в международния формат тази година. Двете състезания имат добра кооперация и докато “Роботика за България” ще остане в своя формат на инкубатор на нови отбори, обучител на нови ментори, с цел достигане дори до най-малките населени места, официалният формат на FLL дава възможност на отбори за изява извън страната.

Преживяване и приключение, не само състезание

Състезателната част дава истински заряд, който дори може да не се види в най-нажежените спортни събития. Но цялото преживяване е това, което движи не само децата, но и самите ментори, доброволци и организатори да продължават с новите издания.

„Децата не разбират кое е най-правилното, когато само им се каже – те първо трябва да го преживеят и усетят“, коментира Венелин Николов, учител по роботика и информационни технологии в „ОУ Васил Левски“ в Разград. Той е сред първите ментори и води едни от първите отбори в „Роботика за България“ още от старта на програмата през 2015 г.

„Когато децата дойдат на състезанието, преживеят и усетят тръпката, те виждат смисъла в него и после подхождат с още по-голям ентусиазъм за следващото издание“, допълва Николов.

Силните емоции и впечатления мотивират не само децата, но и всички останали. Менторите също участват на доброволен принцип, водени от постигнатите резултати, успехи и удовлетворение.

Добавената стойност на „Роботика за България“

Първоначалното очакване, че в едно състезание по роботика акцентът ще е върху технологиите, се оказва несъвсем точно. Те са крайният продукт, но по-полезните и важни неща, които децата извличат, са съвсем различни. Работа в екип и отбор, да можеш да се довериш на останалите съотборници, да можеш да създадеш проект, който да презентираш, и всякакви други меки умения, които се развиват в процеса на участие, се оказват далеч по-ценни за учениците.

„Първо ме привлече идеята да се науча да конструирам и програмирам робот, но после осъзнах, че това, което ме задържа в състезанието, е отборната игра – да си помагаме и взаимно да се допълваме като профил и умения“, споделя Виктория Габровска. Тя е участвала на четири състезания „Роботика за България“, включително на първото през 2015 г. с нейния отбор „CyberBuilders“ към ПГ „Найден Геров“ от град Лом. В момента е студент в УНСС в специалност „Бизнес информатика и комуникации“ и продължава да е част от инициативата в ролята си на съдия. Подобно на доста от участниците в състезанието през годините, тя продължава да е част от него.

„Тук водеща е екипната работа и най-важното е егото да мине на заден план, което в детска възраст е много трудно и това е всъщност работата на менторите“, подчертава учителят и ментор Венелин Николов. „Най-важното, което участниците научават в „Роботика за България“, е, че те зависят един от друг“.

„Не само сплотяването и формирането на екип допринася за израстването на децата, които участват в програмата. Те развиват и редица меки умения, а това допълва програмата на настоящата образователна система в страната“, пояснява Илияна Николова от ФРГИ. „Децата развиват своите презентационни способности, които впоследствие много от участниците са приложили успешно например по време на своите кандидатстудентски изпити години след приключване на участието им в състезанието“, допълва Моника Ковачка-Димитрова от SAP Labs България.

Другото умение, което развиват учениците, е аналитичното мислене. Например установяват, че ако роботът е с пълна батерия, върши задачите по един начин, а когато е с по-изтощена – по друг. И ако нещата не вървят както трябва, по пътя на логиката търсят причината.

„Изисква се добро планиране на задачите и тяхната последователност, в зависимост от състоянието на робота“, обяснява менторът Венелин Николов.

Желание за развитие

Силните емоции и впечатления по време на финалното състезание променят нагласите на децата. Вниманието им се насочва към ролята и приложението на технологиите и интересът им към тях се засилва, при това по един позитивен и полезен начин.

„Покрай състезанията децата израстват като личности – започват да преследват различни цели и като цяло търсят реализация в ИТ сектора“, споделя Моника Ковачка-Димитрова от SAP Labs България.

Докато „Роботика за България“ променя житейските нагласи на децата, организаторите обмислят как да разширят допълнително формата на програмата. Това може да се случи чрез създаването на регионални издания, които да заместят предварителната „пресявка“ на отборите.

Наградите са разпределени, емоциите споделени. Краят на настоящото издание на „Роботика за България“ дава началото на следващото, което ще е и юбилейно десето поред. Инициативата развива желанието, уменията и любопитството на децата и тийнейджърите, а проследяването ѝ на живо създава и пориви на автора да се върне към LEGO конструкторите.

The post Как SAP Labs създава преживяването „Роботика за България“ appeared first on TechTrends България.

От друга страна, предизвикателствата пред образователните системи обхващат всички държави, не само в Европа, но и по света. Бързото развитие на технологиите изпревари с десетилетия методите, материалите и начините, по които се преподава в училище. Повечето деца учат сходни неща, както техните родители преди две, три и дори повече десетилетия.

Microsoft отделя специално внимание на образованието и начина по който иновациите влияят върху него. Софтуерният гигант публикува специален доклад и представи своята визия, за това какво трябва да се преподава в класните стаи през 2030 г. В него не става дума за лъскави анимации или технологии, като виртуална реалност (за тях накратко в края), а за това какви умения трябва да се развиват, в какво да се фокусират не само учениците, но и учителите. Целта – да могат децата, които в момента са в детската градина, да са по-подготвени за новите реалности по света и в обществото ни.

Проучването на софтуерния гигант

Изследването на Microsoft взима предвид мнението на няколко хиляди учители и ученици в различни части на САЩ, Канада, Сингапур и Великобритания. То е допълнено с данни от изследователската фирма McKinsey. Резултатите са доста отрезняващи за състоянието на настоящата образователна система.

Според тях, близо 50% от работните места в САЩ ще бъдат засегнати или дори заменени вследствие на автоматизация на работните процеси. Основно, ще пострадат квалификации, които разчитат на рутинна дейност.

Ще се повиши необходимостта от подготвени специалисти, които имат силно развити умения за комуникация, критично и креативно мислене. Търсенето на т.нар. меки умения (за общуване с хора, работа в екип, управление на служители) ще се увеличи, като от новите работни места между 30% и 40% ще ги изискват.

Това вече е реалност в България, поне в рамките на IT средите. Технологичните компании с офиси в страната изпитват проблеми, не само с намирането на квалифицирани кадри, но и на такива с добре развити меки умения. Разликата е, че в бъдеще, подобни изисквания ще обхванат все повече сектори.

В проведено изследване сред работодатели в САЩ, Microsoft откриват, че около 58% от завършилите колежи не са адекватно подготвени за нуждите на бизнеса.

Интересна е пропастта, която софтуерния гигант открива във вижданията и приоритетите за образованието на учениците и учителите. Изследването в четирите държави показва, че първите слагат на водеща позиция необходимостта от развитие на дигитални умения, креативност и междуличностни отношения. В същия момент, преподавателите поставят, като приоритет грамотността, критичното мислене и смятането. Запитването на Microsoft показва, че доста често липсва адекватна обратна връзка между двете страни.

Какво означава всичко това?

Дори да се интегрират последните технологични иновации в училищата, те няма да са достатъчни, за да удовлетворят изискванията на утрешния ден. Преподавателите няма да станат ненужни – даже тяхната роля ще бъде по-важна от всякога. Системите с изкуствен интелект, интерактивните платформи, всичко това ще отвори повече време на учителите да комуникират с учениците.

Персоналното отношение към отделните деца и младежи ще помогне по-лесно да се затворят разликите между отличниците и по-посредствените ученици. Нещо, което в момента се неглижира.

То не се изчерпва само в обръщане на необходимото внимание от страна на преподавателите, но и нагаждане на уроците и материята към отделните деца. Образованието трябва да става все по-персонализирано, за да може да се развият по-задълбочени когнитивни умения.

„Бъдещето на образованието е в създаването на екосистема между ученици, преподаватели и родители“Кати Тайнен, Microsoft

Всичките процеси в класната стая на 2030 г. – учебна програма, преподаватели, деца и дори родители ще трябва да бъдат обвързани в създаването на една по-ефикасна и адаптирана за новите реалности образователна система.

„Бъдещето на образованието е в създаването на екосистема между ученици, преподаватели и родители“, споделя Кати Тайнен, директор „Образование“ за Европа, Близкия изток и Африка (EMEA) в Microsoft. Тя е финландски учител и дългогодишен участник в учебната реформа в страната. Кати даде ексклузивно интервю за TechTrends, което скоро ще можете да прочетете.

Ролята на технологиите

Иновациите също имат своята роля в класната стая на 2030 г. Но те не трябва да са фокуса на учебния процес, а да го допълнят по правилния начин. С тяхна помощ е може да се осъществят част от идеите за по-персонализирано обучение, като предоставят повече информация за прогреса на учениците.

Системи, базирани на изкуствен интелект (AI), ще могат да дават задълбочени данни и ще помогнат за развитието на децата. Те ще могат и да преценяват кои материали са по-удачни за отделния ученик, с кои се справя по-добре, къде изпитва затруднения и други.

Виртуалната и смесената реалност (VR и MR) ще помогнат за проверка и упражняване на редица практични умения, както и за развиване на комуникационните възможности.

The post Как Microsoft вижда класната стая през 2030 г. appeared first on TechTrends България.