Гъвкавите мобилни и фиксирани планове на А1 вече дават още повече възможности за персонализация. От 4 март избираемите услуги Select могат да бъдат включвани към всички мобилни и фиксирани планове, така че да отговорят на специфичните предпочитания и нужди на потребителите.

При комбинация на повече от една услуга потребителите ще могат да се възползват от свободни позиции за избираеми услуги към всяка от тях. Предлага се и допълнителна промоционална отстъпка от месечната такса, която достига до 3 € / месец.

Мобилните планове са с месечни такси, започващи от 16,99 € /месец за първите 12 месеца в комбинация с друга услуга. Те предлагат до 2 позиции за избираеми Select услуги, които са с промоционален период до 24 месеца. Тарифите са с двойно повече МВ в роуминг в ЕС, а Unlimited S и М вече са с двойно повече МВ на максимална скорост – 10000 МВ / 50 Mbps и до 50 000 МВ / 300 Mbps.

Тарифите за домашен интернет предлагат максимална скорост на сваляне на данни от 300 Mbps и започват от 8,99 € /месец през първата година на абонамента при комбинация. Те предлагат до 2 позиции за избираеми Select услуги, които са с промоционален период до 24 месеца.

ТВ тарифите вече започват от по-голям брой канали – над 130 за базовия план, а във водещия – до над 200 канала и над 70 HD канала. Таксите започват от 6,99 € / месец за първите 12 месеца при комбинация. Двата по-високи плана включват и до 3 позиции за избираеми услуги, които са с промоционален период до 24 месеца.

Съдържание от „А1 България“

The post Избираемите услуги Select на A1 вече ще са част и от плановете за интернет услуги appeared first on TechTrends България.

Цветан Хранков, директор „Инфраструктура на мрежата и фиксирани услуги“, представи стратегическата посока на развитие на фиксираната мрежа и плановете за следващата година. По време на събитието Живко Ковачев, директор „Конвергентна мрежа и услуги“ в А1, получи официално наградата на Ookla за най-бърза мобилна мрежа в Европа от Тибор Ратоний, старши съветник в Ookla. Ковачев представи и предстоящите проекти на А1, сред които първата в света демонстрация на 5G SA роуминг в партньорство с COSMOTE в рамките на проекта 5G SEAGUL. Компанията работи и по още два трансгранични проекта, съфинансирани от ЕС – WAVEO за непрекъсваеми 5G роуминг услуги между България и Румъния и Multimodal-5G за транспортния коридор Крит–Пирея–Атина–Симитли.

Люк Кийхоу, анализатор в Ookla^®, презентира данни за водещата позиция на А1 България в глобалната класация. Страната ни се нарежда на 6-о място в света по мобилна скорост за периода май – юли 2025 г., а 5G мрежата е най-бързата в Европа с преднина от над 25% спрямо следващата държава. София е лидер по 5G скорости в региона на Източна Европа.

Михаил Семерджиев, старши мениджър „ICT услуги“ в А1, акцентира върху нарастващото значение на дигиталните решения за корпоративните клиенти. Той сподели реализирани проекти за киберсигурност, системна интеграция и AI автоматизация в компании като Пощенска банка, Abrites, Софийска вода и Electrohold. Семерджиев подчерта, че чрез специализираните пакети A1 Security бизнесът получава надеждна защита и възможност да изпълни изискванията на европейската регулация NIS2, докато AI автоматизацията подпомага ефективността, намалява рутинните дейности и подобрява предвидимостта на разходите.

В продължение на темата за иновациите Майя Раковска, директор „Продукти, услуги и роуминг“ в А1, разказа за еволюцията на услугите Select, които дават възможност на клиентите сами да определят дигиталните възможности, включени в плановете им. Новото развитие на услугите включва както практически полезни функционалности – например проследяване на средна скорост в реално време, така и възможности с подчертан социален акцент. Сред тях е опцията за автоматично дарение към избрана кауза директно през приложението Моят А1, която показва как технологиите могат да се превърнат в инструмент за положителна промяна.

Александър Колев, мениджър „Управление на продуктово портфолио и аксесоари“, представи данни за пазара на мобилни устройства и аксесоари в България. Той демонстрира най-новата серия смартфони на Apple iPhone 17, чиито официални продажби стартираха днес. Той подчерта, че най-нетърпеливите почитатели на марката могат да ги закупят още през първия уикенд в магазините на А1 в моловете в София, Пловдив, Варна, Бургас и Велико Търново.

Гостите на събитието се насладиха и на специално създадената по повод 30-годишнината на А1 капсулна модна колекция на дизайнера Николай Божилов. Тя по артистичен и въздействащ начин пресъздава етапите на комуникационната еволюция. Вдъхновена от технологичния път на компанията, колекцията съчетава мода и иновации чрез облекла от рециклирани и преосмислени материали – мобилни телефони, кабели, платки, дисплеи, фотоапарати и други технологични компоненти. Ревюто предложи смел микс от техно-арт, винтидж електроника и съвременен авангарден дизайн, превръщайки подиума в символичен разказ за прехода от аналоговото начало до дигиталната свързаност на днешния свят – и напомни, че развитието на А1 през последните три десетилетия е неделима част от развитието на технологиите и телекомуникациите в България.

Съдържание от „А1 България“

The post А1 представи визията си за бъдещето на технологиите и получи сертификат за най-бърза мрежа в Европа appeared first on TechTrends България.

Александър Димитров, главен изпълнителен директор на А1 България, заяви: „Тази класация не е просто признание – тя е мерило за това кой доставя реални резултати. Ние не се стремим да бъдем „най-големите“ само по размер, а по въздействие – върху клиентите, върху бизнеса, върху технологичната среда. През 2024 г. отново показахме, че можем да растем устойчиво, да навлизаме в нови сфери и да задаваме стандарти – както с решенията, които предлагаме, така и с качеството на мрежата ни. Когато най-бързата мобилна мрежа в цяла Европа срещне технологичната експертност, възможностите се умножават. Днес можем да покрием целия път – от основната инфраструктура до най-специфичните бизнес решения. Това ни прави естествен и предпочитан технологичен партньор на хората и бизнеса.“

Класацията Digitalk 101 се базира на информация, подадена от компаниите, от публични източници и регулаторни органи, както и финансови данни от публикуваните в Търговския регистър отчети. В класацията са включени нефинансови дружества, регистрирани в България, чиято основна дейност е в сферата на информационните и комуникационните технологии. Основният критерий за класиране на компаниите е общият размер на приходите им за 2024 г.

Съдържание от „А1 България“

The post А1 е най-голямата технологична компания в страната appeared first on TechTrends България.

Клиентите на A1 могат да разполагат с абонамент за бързо и удобно решение при нужда от съдействие за непредвидени домашни повреди, изискващи спешна реакция. Сред тях са широк набор от инциденти в домакинството, като повреда на електрическа или водопроводна инсталация, основната отоплителна система, счупена брава, поява на вредители и други. Абонатите на мобилни и фиксирани планове могат да активират новата услуга „Моят майстор“ без допълнително заплащане, като част от плана си на свободна позиция Select, или като самостоятелен абонамент срещу месечна такса от 4,99 лева.

Потребителите могат да я активират изцяло дигитално през Моят А1. При необходимост от спешно съдействие те могат да заявят посещение от специалист на единен номер, независимо от типа на проблема, с който са се сблъскали.

„С „Моят майстор“ надграждаме начините, по които помагаме на нашите клиенти в ежедневието. Непрекъснато разширяваме разнообразието от избираеми услуги с практични възможности с реална стойност за ежедневието, които потребителите могат да добавят към своя абонамент. Така предоставяме решение, което носи сигурност и спокойствие с един клик“, коментира Майя Раковска, директор „Продукти, услуги и роуминг“ в A1 България.

Услугата осигурява 24/7 достъп до помощ от професионалисти в цялата страна, с покритие до 300 евро на заявка. В нея са включени разходите за материали и клиентите могат да използват услугата до 3 пъти годишно. Това не само пести време за търсене на надежден специалист, но и дава спокойствие при спешна ситуация.

За ползване на услугата е необходимо титулярят по договора с А1 да активира абонамента, като в него може да бъде включен и адрес, различен от този на клиента. Така абонатите на „Моят майстор“ имат възможност да се погрижат в случай на спешна повреда за свои близки, приятели или наематели.

Услугата „Моят майстор“ се предлага в партньорство с Allianz Partners – дружество, част от Allianz SE, специализирано в предоставянето на съдействие при възникване на непредвидена ситуация за дома (домашен асистанс). Новото предложение от А1 е част от богатата палитра избираеми услуги Select, с които телекомът предоставя възможност на клиентите да персонализират плана си, като включат практични решения за ежедневието.

Те могат да променят избора си веднъж на месец, когато потребностите и предпочитанията им се променят. Разнообразието от допълнителни възможности удовлетворява много широк диапазон възможности – от аудиокниги и подкасти със Storytel, стрийминг и ТВ съдържание с Netflix, Max, SkyShowtime, електрическа градска мобилност със Spark, дигитални абонаменти за качествено новинарско съдържание с „Капитал“, „Мениджър“ и „Дневник“, а вече и помощ за дома.

Съдържание от „А1 България“

The post „Моят майстор“ осигурява спешна помощ при неочаквани повреди в дома appeared first on TechTrends България.

Първо дойде затваряне на съдържанието в различните платформи. Което доведе до силна фрагментация на пазара и пренасищането му с голям брой услуги. Напук на теорията за пазарната икономика, че повишеното предлагане, ще доведе до потенциален спад на цените, се получи точно обратното. Отделните играчи трябваше да повишат абонаментите, за да могат да извлекат повече приходи от стагниращ брой клиенти. Някои предприеха и очакваното окрупняване на пазара, за да консолидират абонатната си база. След като тези ходове не беше достатъчен, компаниите опряха и до пълното завъртане на колелото с интеграцията на реклами.

Изминаващата 2024 г. беше тестът на последните две тенденции – окрупняването на пазара и вкарването на промотирано съдържание. Първите резултати не са толкова обещаващи, някои от водещите медийни гиганти затъват в дългове, заради приключението им в стрийминга, докато приходите от новите потенциални източници не са толкова щедри, колкото се очакваше. Последната прогноза, която направихме в TechTrends през 2019 г. с първия ни материал от серията „Стройминг войните“ беше, че след всичко това ще се завърне пиратството. Дали това е факт или това все още е липсващото парче от пъзела, ще разберем в следващите редове.

Солената сделка

През 2024 г. трябваше да бъде приключена една от най-големите консолидационни сделки в сектора. Disney сключи споразумение с Comcast в края на декември предходната година за изкупуването на пълния дял в платформата Hulu. Компанията на „Мики Маус“ притежава 67% с опция да придобие останалите 33% от ТВ гиганта. Срокът беше 2024 г., двете дружества влязоха в разгорещен спор за точната оценка на услугата.

През 2019 г., когато е сключено това споразумение тя е за 27.5 млрд. долара. Според тази оценка една трета дял е малко над 9 млрд. долара. Disney беше в незавидно финансово състояние още преди да беше финализирана окончателната сума за сделката. Медийният гигант успя с цената на много оптимизации и съкращения да повиши кешовите си резерви до малко над 5 млрд. долара.

В крайна сметка, Disney успява да намери малко повече пари. През декември 2023 г., компанията се договаря да прехвърли 8.61 млрд. долара на Comcast. Това е малко под 33% от договорената през 2019 г. сума от 27.5 млрд. долара. В лицето на медийния гигант, отношенията са приключени и през следващата година започна пълна интеграция на Hulu с Disney+.

Comcast обаче оспорва и към август 2024 г. тече арбитражно дело. В него, миноритарният собственик иска от Disney да доплати още 5 млрд. долара. Ако това се случи, пазарната оценка на Hulu ще надмине 50 млрд. долара. Disney се приготвя за подобна развръзка, като в края на финансовата година (28 септември – бел. ред.) има кешови наличности от над 8.5 млрд. долара.

Въпреки, че според Disney „до 1 декември 2023 г. трябва да изплати“ сумата от 8.61 млрд. долара на Comcast, според годишния финансов отчет през септември 2024 г. такова плащане не е предприето. Затова и тези 8.5 млрд. долара кешови резерви най-вероятно са предвидените пари за сделката с Hulu.

Ако арбитражът отсъди в полза на Comcast, Disney ще трябва да намери най-вероятно още 5 млрд. долара, за да финализира трансакцията. Предвид усилията, които костваше на медийния гигант да събере средствата от 8.6 млрд. долара, добавянето на още 5 млрд. долара може да се окажат вече непосилни.

(Не) всички печелят от реклама

Да оставим арбитражните драми за момент и да видим какво се случва с рекламата. Изминалата 2024 г. е годината в която всички стрийминг платформи се отвориха за подобен тип приходи. Това ни върна с повече от десетилетие назад във времето, когато кабелните телевизии доминираха, като ТВ услуги в домакинствата.

Идеята им е сравнително проста, като вече стрийминг платформите предлагат два типа абонаменти – с и без реклами. Първата опция е по-евтина, докато втората по-скъпа. Не всички услуги в момента предлагат това навсякъде и затова примерно в България, повечето абонаменти все още са без такива формати. Но, САЩ е първият и най-голям пазар, в който стрийминг платформите наложиха този модел.

Резултатите за 2024 г. са противоречиви, поне според данните на Emarketer. Само три платформи реално надминават 5% от общите рекламни приходи, а пет – сумата от 1 млрд. долара. Лидерът YouTube притежава 24%, но той не е точно стрийминг платформа, като неговия бизнес модел е базиран на промоции още от придобиването му от Google.

Amazon е интересен пример, защото Emarketer не отчита само постъпленията от Prime Video (стрийминг услугата), но включва и тези от Twitch, Fire TV и Freevee. Друг елемент от методологията на консултантската фирма, който трябва да се отбележи е, че става дума за съдържание, което е пускано само на телевизори, но не и на лаптопи и мобилни устройства.

Така, най-адекватните данни само за стрийминг платформи са за останалите играчи. Като единствен от тях с над 5% е Hulu, която има 12% от приходите за ТВ реклама за 2024 г. Услугата на новия им собственик Disney+ успява да привлече едва 3%, толкова е и Tubi, а Max и Showtime на Paramount са с по 2%. Мастодонтът по стрийминг потребители Netflix също е с 3%. Друга изненада тук е, че по рекламни постъпления Peacock изпъква над големите макар и с малко с 4% общо.

Любопитното е, че според Emarketer, времето прекарано в съответните платформи е доста ниско, въпреки милионите абонати в САЩ, които всяка компания е обявила. Netflix е с очаквано висок резултат по този показател с 20%, но примерно Disney+ е само с 5%. Отново Hulu е изненадата с 8%, докато Max, Peacock и Showtime са с около 3%.

Това показва две неща – първото е, че за момента рекламодателите не са напълно уверени във възможностите на платформите. Второто е, че Hulu е едно от малкото изключения, в които стрийминг ТВ услуга успява да привлече повече реклама отколкото има време прекарано пред телевизора 12% срещу 8% съответно. Което затвърждава, че платформата може би все пак има по-висока цена и потенциал, отколкото е била определена през 2019 г., но това ще покаже арбитражът между Comcast и Disney.

Какво се случва в дигиталната Тортуга

Популярността на остров Тортуга в Хаити е свързана с пиратите от 17 век и най-вече с истинските действия на капитан Морган, който го ползва за база на своите операции в региона. В рамките само на няколко десетилетия, пиратството в Карибския басейн е потушено, чрез първо решение на Английски парламент, а впоследствие и при подялбата на региона с Ратисбонския договор.

В 21 век стрийминг платформите се очакваха да доведат до същия ефект с дигиталното пиратство. Като предоставят лесна, достъпна, евтина и обхватна алтернатива за ползването на разнообразно съдържание – от музикално до видео. Първоначално имаше успех, въпреки, че няма напълно точни изследвания за обема на онлайн пиратството. Поскъпването на абонаментите, връщането на рекламите и по-агресивното им представяне дават предпоставки, потребителите да се върнат към тази полу-легална (в България, иначе нелегална в други държави – бел. ред.) форма за достъп до съдържание.

Точна информация за обема на пиратството винаги е трудно да се намери. Данните на сайта Cord Cutting дават някои интересни насоки за развитието на този сив сектор. Трудно може да се каже дали ползването на нелегално съдържание намалява. Според информацията на сайта, 11% от хората, които са гледали пиратски ТВ програми, са увеличили потребленеито на такива през 2024 г. Но в същия момент, 35% отговарят, че са намалили. Cord Cutting подчертават, че този индикатор тепърва трябва да се следи по-изкъсо, заради промените, които стрийминг платформите предприемат. Причината е, че изследването е направено през април 2024 г., когато тепърва влизат в сила ефектите от рекламите и поскъпването на абонаментите.

По-интересни са други изводи от тези данни, като първата е, че всеки трети американец гледа нелегални ТВ програми. Очаквано при разбивката по възраст, ¾ от младите (т.нар. „поколение Z“) опират до пиратско съдържание, а при тези на средна възраст (или „милениали“) е 2/3. Едва при възрастните поколения има значително понижение на гледането на такива видеа. Като една от причините е, че някои от тях (11%) не знаят как да достигнат до такова съдържание, иначе биха го направили.

Причините защо пиратстват ТВ съдържание също не са изненадващи, предвид вече описаните тенденции. Една трета (36%) от тези потребители отговарят, че се интересуват само от конкретно шоу, което обаче не си заслужава плащането на пълен абонамент. Това е вследствие на ефекта на фрагментацията на стрийминг пазара и затварянето на съдържанието в конкретни платформи. Друга една трета (35%) посочват за причина поскъпващите абонаменти, което е втора тенденция в стрийминг сектора. Засега само 17% го правят, за да избегнат рекламите, но и този показател ще бъде интересен да се проследи.

Потребителите на пиратско съдържание в САЩ обаче не ползват само такова. Защото 80% от тях са абонати и на поне две стрийминг услуги. Което в комбинация с извода, че 75% от всички потребители на нелегално видео биха се отказали от такова, ако цените са по-ниски. С други думи, за момента поскъпването на абонаментите и фрагментацията движат пиратството в САЩ.

Какво да очакваме

Ситуацията при пиратското съдържание за момента не показва значително увеличение. Но демонстрира, че потребителите реагират негативно на по-скъпите абонаменти и фрагментацията на платформите. Докато второто беше леко редуцирано с частичната консолидация, допълнителна такава ще е необходима, за да може пазарът да постигне приемливи нива, както при търсенето, така и при предлагането.

Поскъпването на цените няма да изчезне, защото всички компании инвестираха десетки милиарди долара, за тези услуги и те все още са на загуба. Например Comcast само през третото тримесечие на 2024 г. отчита негативен резултат от 436 млн. долара от Peacock. Disney беше на тримесечна загуба от 500 млн. долара за своята едноименна платформа, но през периода юли-септември за първи път отчете минимална печалба от 47 млн. долара. Тя обаче е трохичка в сравнение с инвестициите, които медийния гигант направи.

Първите данни за 2024 г. показват, че за момента рекламите не дават необходимия финансов поток, който да избие вложенията в платформите. Освен това, този тип промоции и промяната на бизнес модела създават опасения потребителите да се върнат към пиратското съдържание. Засега, има само косвени индикации, но тази теза все още не е напълно изключена.

Какво остава като възможности? Не много, при по-голям провал на рекламния бизнес модел, компаниите зад стрийминг платформите ще имат няколко варианта или комбинацията между тях. Първият е допълнителна и по-голяма консолидация между услугите. Това обаче отново включва големи инвестиции, както показва опита на Disney с Hulu.

Вторият е връщане към лицензираното съдържание или частично отваряне между услугите. При него, компаниите ще обособят няколко групи на базата на споразумения за ползване на част от ексклузивните до момента филми и сериали. Това ще доведе и до евентуалното излизане на някои от играчите от стрийминг бизнеса, които ще разчитат да избият инвестициите в съдържание само чрез лицензионни такси. В двата случая ще очакваме повишаване на цените на абонаментите или някакъв тип ограничения към по-евтините.

Последната възможност е ако рекламният модел даде някакви позитивни резултати, тогава медийните гиганти отново да се опитат да ударят пиратите. С по-строги санкции и силно лобиране през правителствата за справяне с този сив сектор. В миналото ефектът на този подход засега е бил противоречив. Във всички случаи, стрийминг пазарът влезе в тежка позиция, от която трудно ще излезе.

The post Стрийминг войните – завръщат ли се пиратите appeared first on TechTrends България.

Думите са на главния изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела по време на антимонополното дело срещу Google. Софтуерната компания е една от малкото, които положиха усилия да създадат директна конкуренция на популярната търсачка. Нейният Bing обаче е екзотична алтернатива на Google. В ходa на делото излизат някои доста важни признания от технологичните гиганти за случващото се под масата между тях, когато става дума за интернет търсачките. Както и излизат на показ голяма част от усилията на Apple да се противопостави на доминацията на интернет гиганта.

„Ябълковата“ компания отдавна се опитва да изземе функцията на Google на „пазач на глобалната мрежа“. Гласовият асистент Siri имаше точно тази функция – да се яви като удобна и лесна за използване алтернатива. Задвижван от AI, той е ранна форма на генеративните решения, които набраха популярност миналата година. Siri не успя да се наложи, заради своята неточност и трудности да разпознава ефективно човешката реч. След години на лутане, Apple все пак е на път да се реши да влезе в пряка конкуренция с Microsoft, като пусне собствена търсачка.

Свят на Google

Показанията на Надела потвърждават тезата, че интернет търсенето е изцяло свят доминиран от Google. Както и, че пускането на алтернатива е изключително трудно, да не се каже и дори недостижимо начинание.

Сайтовете се оптимизират по модел, зададен от Google, рекламодатели и клиенти ползват инструментите ѝ за да рекламират онлайн през търсачката. Производители на смартфони и дори самият Apple са в споразумения за милиарди долари, в които те поставят търсачката по подразбиране в своите услуги и устройства.

„Всички говорят за отворената глобална мрежа, но реалността е, че тя е на Google“, коментира Сатя Надела. Той все пак смята, че е възможно да се създаде алтернатива на интернет гиганта, но тя трябва да бъде посрещната от поне част от останалите технологични гиганти.

Надела дава за пример навигационното приложение Apple Maps. Първата им версия беше истинско фиаско – изключително неточна картография, местоположение и предложения за маршрути. Десет години по-късно, Apple Maps започва да привлича все повече потребители, а технически да е ако не по-добро от Google Maps, то поне равностоен опонент. Причината се крие в постоянството на технологичния гигант, както и, че прави своята услуга по подразбиране в устройствата си, заключава Надела.

Bing-ов дует

Жлъчното мнение на главния изпълнителен директор на Microsoft има и допълнителна окраска. Отново покрай делото, изтече информация, че софтуерният гигант е преговарял с Apple за продажбата или съвместното управление на търсачката Bing. Последните разговори са започнали някъде през 2020 г., но идеята е била от хвърлена след време от компанията от Купертино, а през годините е имала различни измерения.

Причината е, че Apple и Google имат споразумение, според което първата компания прави търсачката на втората основна по подразбиране и след това прибира част от приходите от рекламата. До 2020 г. „ябълковият“ гигант генерира между 4 и 7 млрд. долара чрез това споразумение. Тези суми са в основата на отказа на Apple. Второстепенно е опасението, че Bing е технически по-несъвършен от Google Search.

Самата договорка е доста стара – първият договор между двете компании датира от 2002 г. Apple пробва частична интеграция на Bing в периода между 2013 г. и 2017 г. Тогава, търсачката на Microsoft отговаря за част от функциите на Siri и Spotlight (функция за акценти в началните екрани на iPhone и iPad). През 2017 г. Apple се ориентира изцяло към Google, като подписва вече споменатото атрактивно споразумение с интернет гиганта. Това става въпреки опитите на Microsoft година по-рано да променят мнението на „ябълковата“ компания за съвместна инвестиция в Bing.

Apple зад руля

Apple предпочита да развива сама технологиите в дългосрочен план. След години на ползване на чужди процесори, компанията вече проектира собствени. Същото важи с двойна тежест при софтуера. Покойният Стив Джобс дори е имал идея първите iPhone-и да са изцяло с приложения на Apple. Едва в последните фази на разработването на смартфона, той е убеден да отвори платформата за външни компании. Единствената причина да подпише първото споразумение с Google през 2002 г. е, че няма собствена алтернатива.

В дългосрочен план, това най-вероятно е стратегията на Apple – да изгради своя търсачка. Първите слухове за това се появяват през 2020 г., същата година, в която се провалят последните преговори с Microsoft. Придобиването или съвместното управление на Bing изглежда примамлива възможност и за двете компании. Apple обаче не са доволни от прецизността на търсачката на Microsoft. За това обявява директорът по услугите Еди Кю в своите показания по антимонополното дело. Той подчертава няколко неща, че за момента Apple не може без Google, че технологията на Bing е доста по-непрецизна, както и, че не разработват своя алтернатива.

Действията на компанията обаче противоречат на последното му твърдение. Apple разполага със значителен екип, който се занимава с търсене и AI. Той е воден от Джон Джианандреа, бивш директор на Google. Според източници на Bloomberg, новата търсачка носи кодовото име „Проект Пегас“. Част от усилията им вече се материализират в някои услуги на компанията. Резултатите в Spotlight са генерирани от новите алгоритми, както и част от търсенето чрез Siri.

Apple също така пусна в мрежата и собствен бот, който описва сайтовете – Applebot. Това е ключов компонент в създаването на търсачка. Технологичният гигант развива все повече и своята онлайн реклама. Тя отговаря за промотирането в различни услуги, като App Store, Apple News и др.

Тогава защо Кю и Apple отричат в делото, че не разработват собствено решение? Най-вероятно да предпазят временно Google. Защото, в момента споразумението им дава паричен поток, с който де факто могат да финансират частично и дори цялостно разработването на собствено решение. Което в дългосрочен план може да даде на Apple парче от баницата в още един ключов технологичен сегмент.

The post Интернет търсачка с ябълков механизъм appeared first on TechTrends България.

Поради тази причина, конкуренцията в телеком сектора се смяташе за един от големите успехи на дерегулирания пазар. Както и на чудото за българския интернет и как той е сред най-добрите в света. Всичко това трябваше да се бетонира с очакваната либерализация и при мобилните оператори.

Малко повече от двадесет години и доста усилия по-късно, телеком секторът у нас уверено върви по пътя на западните държави. При тях, два, три или в най-добрия случай – четири оператора си разпределят 90% и повече от пазара. Тенденцията е видна от известно време и не идва като голяма изненада. Последният анализ на TechTrends отпреди година описва доста добре ситуацията и посоката на развитие. Просто изминалата 2022 г. доведе почти до край няколко процеса, които я затвърждават напълно не само на теория, но и на практика. Както и започват да дават отговор на някои неизвестни елементи в уравнението.

В последните седмици на изминалата година се видя и първия сигнал, че преходът към олигопол в България е вече почти завършен. Досега, трите големи телекома основна действаха за колективния си интерес или обединено срещу по-малките оператори. То в края на 2022 г. за първи път, основните играчи се захванаха да ограничават взаимно пазарното си влияние. Нещо, което не бяхме виждали от две десетилетия в такъв мащаб. С което е открита борбата за това кой ще седне на телеком трона у нас.

Мобилно кралство и паритет

Надеждата за четвърти и пети мобилен оператор угасна напълно през 2022 г.  Единият претендент – „Ти.Ком“ (наследникът на „Макс Телеком“) вече върна лиценза за честотите в 1 800MHz. Вторият – „Булсатком“ оспорва изтичането на разрешението в съда, като иска отсрочка до 2023 г. При него ситуацията се оказа и се разви в друга посока. В края на изминалата година излязоха наяве поредица от събития, които де факто прехвърлят изградената от оператора мобилна мрежа към „Виваком“.

Първото е финализирането на сделката между бизнесмена Спас Русев и „Булсатком“ през септември. С нея на пръв поглед се слага край на близо петгодишната борба за надмощие над сателитния оператор. Която се разви между инвеститори и съоснователи и дори може да продължи покрай последните развития.

Малко по-късно се оказа, че Русев е финансирал придобиването чрез заем от United Group – собственикът на „Виваком“. Обезпечението – предаването на мобилната и фиксирана мрежа на сателитния оператор на българския телеком. Клетъчната инфраструктура на „Булсатком“ не е толкова голяма, че да промени баланса. Но трансакцията показва, че компанията окончателно слага край да развива мобилни услуги.

От друга страна, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) подготви почвата за пълното преразпределение на спектъра в 1 800MHz. Първо, трите телекома изкупиха част от освободения спектър на „Ти.Ком“ и вече разполагат с по две ленти по 20MHz. След което КРС размести трите телекома и ги подреди така, че когато „Булсатком“ освободи лиценза, всеки един от тях да може да вземе преспокойно по 2x5MHz в една непрекъсната лента.

Така с честотите и мрежите, трите телекома затварят напълно мобилния пазар за себе си. Освен ако държавата не се отвори за идеята за изграждането на виртуални оператори. Такава възможност имаше преди няколко години, но беше затворена на законодателно ниво. Самите три оператора са вече разпределили пазара, като имат сравнително едни нива от между 3 и 4 млн. потребителя всеки.

Невидимата заплаха

След като United Group купи „Виваком“ и преструктурира напълно дълга на компанията, българският телеком зае по-агресивна пазарна позиция. Още през 2021 г. компанията започна с няколко придобивания, които преминаха и в началото на изминалата година. Те включваха основно закупуването на малки, но значителни на регионално ниво, оператори. Сред примерите са софийския Net1, пловдивския N3 и русенския NetWorks Bulgaria.

Това позволи на „Виваком“ да расте на база приходи и абонати при фиксираните услуги. Компанията на пръв поглед си купи клиенти чрез тези придобивания. Което може да се види и в резултатите за първите девет месеца на 2022 г. Най-голям ръст има при ТВ абонатите – 12% на годишна база до 470 хил. При широколентовия фиксиран интернет увеличението е 4% или 602 хил. клиента.

Но това са само привидните изменения. Придобитите компании разполагат с много силно развита инфраструктура в регионите в които оперират. „Виваком“ се опитва да си върне доминацията при опорните мрежи и продажбите на едро, с която разполагаше преди повече от 20 години.

Надпреварата в тази сфера се разгорещи след като „ЦЕТИН България“ придобива две компании през 2021 г. – „София Комюникейшънс“ и „Раком“. Първата е по-интересна, защото тя е сред малкото компании с много силна канална и опорна мрежа. Компанията е и сред трите водещи оператора, които дават линии под нае, както на дребно, така и на едро. „ЦЕТИН“ и „Йеттел“ са собственост на PPF Group и реално може да се разглеждат като едно цяло, когато става дума за българския пазар.

Първи залпове за трона

Така трите телекома вече са силни играчи на пазара на едро при предоставянето на свързаност. Но последните придобивания на „Виваком“ явно застрашават потенциалния баланс в тази сфера. Първо, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) изрази опасения, че сделките може да окажат влияние в този подсегмент.

Становището на регулатора беше изпратено към Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) при разглеждането на сделките от последната. Тогава най-голям опонент на консолидацията се оказа именно „Йеттел“. Докато, друг ключов все още играч на фиксирания пазар – „Булсатком“ не виждаше проблем с тях.

Истинският залп дойде по друга линия. След като битката не успя да се проведе на терена на КЗК и регулаторът ги одобри, „Йеттел“ обжалваха решениято в съда. Така се стигна до блокирането на част от сделките от Върховния административен съд (ВАС). Магистратите обявиха, че КЗК трябва да преразгледа наново придобиванията, като този път оцени тяхното влияние на пазара не поотделно, а заедно.

Истинското бойно поле

Решението на ВАС може да не изглежда като голям удар за „Виваком“. Но то идва няколко дни преди други развития покрай телекома. Спас Русев приключи придобиването на „Булсатком“ през септември. Оказа се, че българският бизнесмен е взел заем за осъществяването ѝ от United Group – собственикът на „Виваком“.

В условията е записано, че кредитът се връща под формата на цялата мобилна и фиксирана мрежа на „Булсатком“. Тя трябва да бъде и предадена на „Виваком“, като с първата този процес вече е приключен. Придобиването на още фиксирана инфраструктура започва да тежи все повече в активите на телекома. Логично и очаквано, другите две компании обявиха индиректно, че това може да се възприеме като „скрито купуване“ на „Булсатком“ от страна на „Виваком“. Както и ще се противопоставят на сделката.

Малко след като ВАС задължи КЗК да преразгледа част от сделките за малките оператори, регулаторът обяви, че се самосезира и за ситуацията около „Булсатком“. До голяма степен след сигнали подадени първо от „Йеттел“, а след това и от „А1 България“. Така, двата телекома се обединяват в опит да намалят опитите на „Виваком“ да овладее пазара за инфраструктура. И превръщат в истинско бойно поле спорът за активите на сателитния оператор. Той е последният голям независим играч на пазара и апетитна хапка за всеки един от трите останали.

Какво следва

Стремежът на „Виваком“ да вземе инфраструктурата „през задния вход“ сега заплашва цялата битка за собствеността на „Булсатком“. Историята беше метафорично сравнена от TechTrends, като „Война на розите“ – обърканият и кървав конфликт, който е и прототип на историята на „Игра на тронове“. Тя прераства в истински спор за българския телеком трон, в който за първи път от много години насам, трите основни оператора ще се сблъскат един с друг в борбата за надмощие.

Как точно ще се разпредели непокътната част от фиксирания сегмент ще определи и кой ще има повече влияние на пазара. Значителна част от него е концентрирана в „Булсатком“. Въпреки, че „Виваком“ няма да получи и един абонат, чрез цялата инфраструктура, тя ще може да оказва косвено влияние върху сателитния оператор. Оспорването на сделката може да доведе до интересни развития – включително и до пълна промяна на изхода на „Войната на розите“ и връщането на Пламен Генчев начело на компанията.

Това може да запази нейния неутрален статус. Но Генчев може да реши да я продаде, като потенциален купувач е PPF Group – собственикът на „Йеттел“ и „ЦЕТИН“. Тогава балансът на силите във фикса ще бъде сравнително запазен, но и концентрацията ще бъде разпределена между трите телекома. Последният вариант е „Булсатком“ да продължи да съществува, но като се поддържа постепенното му разпадане и преразпределяне.

По-малките оператори също ще бъдат абсорбирани през следващите години. Дали с директни придобивания, чрез отлив на абонати или през опорната мрежа – няма да има голямо значение. Резултатът в дългосрочен план ще е един и същ, като България ще последва тенденциите в Европа. Надеждата? Промяна на регулациите на европейско ниво и разделяне на телекомите на две – инфраструктурни компании и виртуални оператори. Което засега не се очертава.

The post Трима в битка за телеком трона appeared first on TechTrends България.

Интернет гигантите като цяло се опитаха да запазят баланса между двете. Основният онлайн бизнес модел в продължения на две десетилетия беше сравнително прост – потребителите получават безплатно повечето услуги, а компаниите използваха данните им за продажба на реклама. Той беше в основата на успеха на IT гигантите, като Facebook и Google. Първата се заричаше, че социалната мрежа винаги ще е безплатна, а втората, че няма да показва банери на заглавната си страница.

Всичко това вече се променя и все повече компании залагат на популярния от мобилните и браузър игри – Freemium модел. В него само част от услугите са безплатни, а останалите са платени – било то с преки плащания или с абонамент. Последната опция става все по-популярна, както в гейм индустрията, така и в технологичната. Това е и бизнес моделът към който ще се стреми целия сектор като цяло. Тенденция, която започна да се проявява все по-масово особено през изминалата 2022 г.

Абонаментът – новата алфа и омега

Двете основните посоки на развитие на технологичните гиганти за момента се очертават в развитието на супер приложения и налагането на платени абонаменти чрез т.нар. Freemium модел. Докато първото все още е химера в Западния свят и за момента работи ефективно само на някои азиатски пазари, то второто има доста по-големи шансове за разгръщане. Концепцията е проста – най-базовите услуги ще са безплатни, но за редица други функционалности потребителите ще трябва да плащат месечна или годишна такса.

Предвид факта, че досега технологичните гиганти се бяха разделили на два лагера. Първият е вече споменатият безплатен, а вторият – консервативен, който предлага продуктите си срещу заплащане. Преминаването към новия Freemium модел ще накара едните да затворят част от услугите си, а другите – да отворят част от тях. Последните го направиха най-вече движени от дългогодишния успех на компании като Google и Facebook.

Абонаментът в момента е най-предпочитаният начин за таксуване на потребителите. Наложен сред масовите потребители най-вече от стрийминг компаниите, той се оказва все по-лесен и достъпен начин за извличане на дългосрочна стойност. Microsoft премина към него с облачния си Office 365 от няколко години.

Голямата промяна

Докато тази трансформация към абонаментен модел се случва от няколко години, то през последната и през следващите има шанс да я видим развърната доста по-мащабно. Това ще стане ако основните интернет компании решат да преминат към него. Почти веднага, след като придоби Twitter, милиардерът Илон Мъск възложи на служителите да преработят премиум плана Twitter Blue. Той трябва да включва значката за автентичен профил и различни допълнителни функционалности.

Визията на технологичния предприемач е постепенно, абонаментният план Blue да се превърне в основен източник на приходи за компанията. Както и в него да се концентрират все повече възможности и функционалности. В момента Twitter е зависим почти изцяло от рекламодателите и Илон Мъск е поставен в тежката ситуация да се опитва да ги убеди, че социалната мрежа се управлява добре под негово ръководство.

Както Twitter вече „повлича крак“ и ще се развива все повече към Freemium модела, Meta също ще се замисля все повече в тази посока. Дали технологичният гигант ще избере подобна стратегия все още е доста неясно. Но ако го направи, в портфолиото му са две от най-мощните социални мрежи – Facebook и Instagram. TikTok също се въздържа от подобна практика, но китайската компания може да направи друго. Да предостави абонаментна функция за създателите на съдържание и съответно да взима комисионна от таксата.

Google също засилва абонаментните си услуги, макар и не тези пряко зависими от търсачката ѝ. Засега, най-големите усилия на компанията са в допълнителна монетизация на YouTube, чрез нейния месечен Premium вариант. Той изключва напълно рекламите, позволява сваляне на клиповете и достъп до специална секция с музика.

Все по-голямото разширяване на възможностите на YouTube Premium може в един момент да доведе до пренасянето на практиките и в другите услуги на Google. Особено предвид факта, че това перо вече съставлява приблизително около една пета от общите ѝ приходи.

Причините и последствията

Всичко това не идва без причина. Интернет гигантите бяха подложени на различни атаки относно прекомерното използване на лична информация на потребителите и продажбата ѝ на рекламодатели. Това наложи редица регулации, както в Европейския съюз (ЕС), така и в САЩ и дори други региони.

Примката на правилата се затяга все повече и технологичните компании се оглеждат за различни и алтернативни методи за монетизация на техните услуги. Freemium моделът дава някакъв компромис между платеното и безплатното, а абонаментът – стабилен паричен поток и достъпност за потребителите. В същият момент, чрез него се слага край на пълната зависимост от онлайн реклами, безразборното и агресивно събиране на всякаква лична информация.

На пръв поглед изглежда, че това е перфектната ситуация, в която клиентите получават както свободни услуги, така и ако искат повече екстри могат да си доплатят. Основното последствие от все по-голямото налагане на Freemium модела е, че все повече елементи от безплатния интернет ще се затварят зад платени стени. Второто е, че рекламата ще намали своята тежест в онлайн пространството. Третото е, че в един момент абонаментният план просто ще спре да работи за повечето компании.

Доза скептицизъм

На база на горната логика може да извлечем и няколко тези, които гледат скептично на идеята за пълното налагане на Freemium модела в технологичния свят. Първата е, че той може да се окаже труден за прилагане при някои компании. Особено при тези, чиито потребители са свикнали всичко да им е безплатно. Тук най-вече може да говорим за Facebook, като социалната мрежа има проблеми със задържането на вниманието на хората и в момента. Отделно, компанията беше дала обещанието, че „никога няма да иска пари“ за достъп до платформата.

Meta може да реши това, като добави различни нови функционалности, които да ги сложи зад платената стена. Но подборът им трябва да бъде направен много внимателно. Същото важи до голяма степен и за Instagram, където като цяло опциите не са много.

Вторият идва от убеждението на много потребители и дори предприемачи, че интернет трябва да остане място за споделяне. Въпреки, че до голяма степен, този дългогодишен спор все повече се решава в полза на бизнеса, хората с подобни възгледи не са малко. Отделно, вече споменатият факт, че и доста от масовите потребители са свикнали доста от услугите да ползват безплатно. Комбинацията от двете може да доведе до отлив на интереса към редица услуги. Което е и основният аргумент против по-масовото въвеждане на този подход.

Последното нещо е, че не всяка компания ще успее да монетизира успешно Freemium модела. За да може да работи, той разчита на голяма потребителска база, от която под 20% (дори под 10%) от ползвателите реално да заплащат за нея. Поне така е при игрите. Другият вариант е да има по-малко на брой като цяло, но по-голям процент от тях да плащат. Трудното и в двата случая е да се намери баланс – проблем, с който ще се сблъскат технологичните гиганти.

Във всички случаи, експериментите и опитите за налагането на повече платени абонаментни услуги в рамките на онлайн пространството ще продължават. Най-силно погледите ни са насочени към Twitter и новата посока, в която Илон Мъск повежда социалната мрежа. Но не само, защото истинската промяна ще дойде, когато Facebook и Google го възприемат по-масово.

The post Краят на безплатния интернет обяд appeared first on TechTrends България.

По този начин Apple промотира своите възможности за опазване на личните данни. Компанията се опитва да изгради имидж, който да е отличава от останалите технологични гиганти, чиито бизнес модели се крепят на продажбата на персоналната информация на техните потребители с цел реклама. И в повечето случаи това наистина се случва чрез дигитални аукциони, затова макар и хиперболизирано, сравнението в рекламата е доста достоверно.

Зад завесите на Apple обаче може да се случва нещо съвсем различно. Компанията може постепенно да завие към прегръщане на рекламния бизнес модел. Което в един момент да превърне рекламите с търга на данни в реалност и за техните потребители. Години наред, технологичният гигант се въздържаше от подобен ход, но перспективите за стагнация на финансовите ѝ резултати може да променят постепенно тази политика. Вече имаме и първите, макар и доста неофициални индикации за тази трансформация.

Бизнес с перспектива

Усилията на Apple за опазване на личните данни води до ситуация в която онлайн рекламите през нейните устройства са доста рядка гледка. Те са подбрани на специални места и са включени в някои основни приложения на самата „ябълкова“ компания. В момента такива може да се видят в Apple News и Apple Stocks – новинарската програма и тази за следене на акции и облигации. Както и в самия онлайн магазин за приложения App Store.

При компанията рекламите имат съвсем различно предназначение, за разлика от технологичните гиганти при които е основния им бизнес модел. Промоциите са строго ограничени и фокусирани към определена дейност. Например в App Store те се простират само до представяне на приложения. В наскоро включената рекламна възможност в премиум стрийминг услугата Apple TV+ тя е конкретно само и единствено за бейзболни срещи. Apple ограничава рекламите на места, където е нормално да ги виждаш – в новинарско приложение, в магазин за програми и „дигиталната телевизия“.

Технологичният гигант обаче започва да гледа на тях като на все по-важен източник на приходи. Рекламният отдел в Apple постепенно придобива по-голяма независимост, но и с увеличена отговорност. Той е подчинен пряко на „Услуги“ – направлението в което всички дигитални продукти на компанията са обединени. Според информация на Bloomberg, звеното вече постига 4 млрд. долара годишни приходи и има амбицията да го увеличи поне тройно.

Разширяване на обхвата

Предположенията на агенцията са, че Apple ще започне да интегрира рекламите все повече в своите услуги. Постепенно ще ги видим в Apple Maps, Apple Books и Apple Podcasts. Концепцията засега се запазва непроменена – търси се органичен и естествен начин за вкарването на промоциите, като не се дразнят потребителите с прекалено натрапчиви такива. Също така се свежда злоупотребата с личните данни до минимум.

Последното ще се постига като просто не се предоставят рекламни възможности извън приложенията на Apple. Тоест външните програми ще трябва да разчитат на вътрешния плащания, купуване на премиум абонаменти и др., но не и на реклами. Apple въведе специална програма – App Tracking Transparency, която позволява на потребителите да изключат проследяването на данните от външните разработчици. Именно тази инициатива е в центъра на споменатата реклама с търга на данни от увода.

Тенденцията обаче, Apple да се отваря постепенно за подобни промоции загатва, че може би рано или късно, компанията може да промени напълно политиката си. И да отвори напълно рекламните пространство във всички аспекти на своята екосистема. Да не забравяме, че Google преди две десетилетия се промотираше по същия начин – „като проста търсачка, в която няма нито един рекламен банер“. Да, все още няма банери, но в резултатите ѝ намираме понякога повече промоции отколкото релевантна информация.

Причината за завоя

Apple не прави това случайно. Отварянето за реклами в основните приложения е в следствие на стратегията ѝ за диверсифициране на приходите. Те продължават да са заложник на успеха на бизнеса ѝ със смартфони и макар да намаляват дела от 60% на под 50%, iPhone постъпленията продължават да доминират финансовите резултати на компанията.

Основната надежда на Apple е услугите да поемат ако не по-голяма, то поне равна тежест спрямо тези от смартфоните. За първото полугодие на 2022 г. iPhone отговаря за 53% от приходите или 162 млрд. долара. Услугите вече са второто по големина перо на постъпленията, но доста по-назад – с 58.9 млрд. долара или 19% дял.

На база на тези числа, 4 млрд. долара годишни от реклама са джобни пари. Дори утрояването им до 12 млрд. долара пак ще са капка в морето на машината на Apple. Технологичният гигант започва да изстисква максимума от услугите си и ръстът се забавя. Което ще ги накара в дългосрочен план да разчитат на допълнителна монетизация. Тя се постига чрез – реклами. С което рано или късно, Apple ще заобича онлайн рекламите и дори няма да се изненадаме след няколко години да ги видим и при външните приложения.

The post Как Apple (ще) заобича онлайн рекламите appeared first on TechTrends България.

През финансовата 2021 г. (която приключи в края на септември) тази закономерност се запазва. Apple отчита всеобщ растеж, особено покрай пандемичната обстановка. Тя удвоява своите приходи от 2013 г., което е голямо постижение за IT компания на повече от 30 години.

Лекото разочарование

На пръв поглед, Apple разбива със своите финансови показатели. На годишна база през финансовата 2021 г., дружеството от Купертино отчита ръст от 25% на приходите, които достигат 365 млрд. долара. Нетната печалба скача с по-внушителния темп от 40% до 94.8 млрд. долара. През последното тримесечие, компанията също отбелязва силно увеличение на постъпленията от около 29%.

След обявяването на финансовия отчет, акциите ѝ обаче се понижиха с близо 6 долара. Това се дължи на факта, че Apple отчита по-голяма печалба от прогнозната, но и по-ниски приходи. Очакванията на специалистите за четвъртото тримесечие може би бяха прекалено оптимистични за продажбите на смартфони и компютри. Предвид факта, че Apple представи новите модели компютри MacBook и iPhone 13 в самия край на периода е нормално да има по-ниско търсене през останалото време.

Това става независимо от факта, че компанията отчита по-високи приходи в ключов сегмент за диверсификацията на портфолиото ѝ – този на дигиталните услуги. От няколко години, стратегията на Apple е да развива предлагането на съдържание и облачни системи, което да намали зависимостта от продажбите на хардуер. Те отчитат и най-големия ръст през последното тримесечие спрямо останалите – от малко под 4 млрд. долара.

Кралят смартфон

Реакцията на инвеститорите е показателна за все още голямата зависимост на Apple от продажбите на смартфони. Когато те „кихнат“, означава, че цялата компания ще трябва да изкара „грип“ и да вземе бързи мерки. Подобни колебания видяхме след пускането на iPhone XS през 2018 г. и противоречивите резултати през 2019 г., заради високата цена на моделите.

Това в момента не важи толкова, защото iPhone 12 отчиташе високи продажби почти през цялата изминаваща година. Причината е, че той беше първия модел на Apple, който поддържа 5G мрежи. Как ще се справи новия iPhone 13 е друг въпрос, защото той е повече междинен ъпгрейд, отколкото да предлага нещо значително повече от доскорошния флагман.

Споменахме, че приходите на технологичния гигант зависят от смартфон бизнеса. През 2021 г. те съставляват 52% от общите постъпления на Apple. Доста по-добро съотношение спрямо предишни години, когато са достигали близо две трети от всичките приходи. За да може да кажем, че компанията е диверсифицирала стабилно портфолиото си, те трябва да спаднат под 50% и дори под 40% за дълъг период от време, без това да окаже влияние върху цялостния растеж.

Надеждата в услугите

TechTrends обрисува тази тенденция още с първите анализи публикувани на сайта. Почти веднага след това, Apple направи голяма крачка в опит да диверсифицира приходите си. Компанията обяви, че ще инвестира значително в нови услуги, включително видео и музикални стрийминг платформи и др. Тези усилия дават резултати, но с доста бавни темпове.

Все пак, след повече от две години и половина виждаме значителен напредък. През 2018 г., преди да се обяви новата посока на компанията, те са в размер на около 40 млрд. долара. През настоящата фискална година те са вече 68.4 млрд. долара, което прави ръст от около 71% за този период.

Ако разгледаме сегментите през 2021 г. ще видим, че всички те отчитат увеличение, което се дължи на пандемията, както и на iPhone 12. Но ако хардуерните сегменти добавят по между 7 и 8 млрд. долара, услугите скачат с 15 млрд. долара. С други думи, те допринасят двойно за ръста на приходите на компанията през фискалната година, спрямо останалите бизнес направления. Там, също съществуват някои рискове, като например стремежът на Apple да запази стриктния контрол върху App Store и своята екосистема. В момента приходите и маржа на печалбата оттам са под заплаха, покрай делата с Epic, които се водят.

Като заключение може да направим, че Apple все още е силно зависима от продажбите на iPhone и хардуер, като цяло. Но ако темповете на увеличение на услугите се запази то до пет години, може да имаме обръщане и пълно диверсифициране на източниците на постъпления. Може да се случи, по-рано или по-късно, но във всички случаи няма да стане за година или две. Дотогава, Apple не трябва да прави грешки със своите смартфони.

The post Apple остава в плещите на успеха на iPhone appeared first on TechTrends България.