Тази пропаст между големите инвестиции и липсата на последващи моментални постъпления е един от основните проблеми, с който се сблъскват телекомите и дори производителите на мрежово оборудване. Nokia напомни за него в своите финансови резултати за третото тримесечие. Става дума за финландския производител на оборудване, а не за едноименните смартфони, които се държат от HMD Global.

Ръст с елементи на спад

Въпреки, че Nokia обявява ръст от 4% на приходите си през периода юли-септември на годишна база до 4.4 млрд. евро и минимален спад на печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) до 272 млн. евро, акциите ѝ се сринаха с близо 25%.

Логичното обяснение за паниката на инвеститорите е, че предвид предстоящото пускане на 5G мрежи, компанията трябва да има доста по-значителен ръст на тези показатели. Вместо това тя гори наличния си капитал за допълнителни инвестиции в развитието на технологията. Което, кара ръководството на Nokia да замрази раздаването на дивиденти.

На теория, финландския производител трябва да е в доста изгодна ситуация. Телекомите по света постепенно ще започнат да модернизират и подменят своето оборудване с ново 5G такова. Конкурентите на Nokia в общи линии са само двама – шведския Ericsson и китайския Huawei.  ZTE беше изтикан значително в ъгъла от своя по-голям събрат.

Китайските вендори превзеха пазара с голямо подбиване на цените и доминираха доставките през последните години. Те обаче са поставени под натиск от САЩ и някои други западно ориентирани държави, в изграждането на 5G мрежи на тези пазари. Което развързва ръцете на двата европейски производителя. Ericsson също започна да понижава цените.

В тази обстановка бизнесът на Nokia би трябвало да расте със значителни темпове. Това не се случва. Финландската компания обяви, че е сключила 48 договора за доставка на 5G оборудване и вече е изградила 15 мрежи по новата технология. За сравнение, Huawei през същия период се похвали с 60 договора.

Анализаторите все пак очакват истинския ръст на приходите на телеком вендорите да се проявят през следващата 2020 г., когато повечето от тези договори започнат да се изпълняват, а и се сключат нови такива.

Високата цена

Оказва се, че новото поколение мобилни мрежи има своята висока цена. 5G технологията все още се развива, като самите производители трябва да инвестират значителни средства в няколко направления. Първото е в патенти и стандартизация. Това са ключови елементи в телеком индустрията, за да може оборудването да влезе в експлоатация. И двата са свързани с големи разходи, които при 5G се мултиплицират. Причината е, че самата технология изисква и ще изисква повече отделни компоненти, антени, базови станции, микроклетки, периферно оборудване, софтуерно управление и много други.

Второто направление, което товари разходите е развойната дейност. Въпреки, че вече имаме готови и изградени 5G мрежи, за момента те са базирани на стандарта NSA, при който за база се използва готова 4G инфраструктура. Изцяло самостоятелната технология все още е в процес на активна разработка, което изисква и доста нови патенти и стандарти. 5G ще използва много повече компоненти, честоти и оборудване, като всеки един от тях трябва да бъде проектиран, изготвен, тестван и след това сертифициран.

Разходите по всичко това започват да натежават за вендорите, тъй като в момента те се натрупват. В същия момент, приходите от поръчки за изграждането на 5G мрежи все още не потичат с желаната скорост. Поради тази причина, Nokia гори страшно много налични пари. През третото тримесечие на 2018 г. компанията е разполагала с близо 1.87 млрд. евро в касата си. В края на същия период на 2019 г. сумата се свива шест пъти и вече е само 344 млн. евро.

От Nokia обявяват, че инвестициите в развитието на 5G технологиите ще продължат, но очакват и засилване на приходите през следващите периоди. За да подсигурят наличието на свеж капитал, финландската компания замразява раздаването на дивидент. Тези два фактора, карат инвеститорите да продават акциите си и затова тяхната стойност се понижи с 25% до почти историческо дъно.

Пренасяне на забавянето

Ситуацията с вендорите е доста показателна и може да събуди притеснения и при операторите. От няколко години телекомите се опасяват, че бизнес моделите на 5G мрежите още не са изградени или пък клиентите (крайни или бизнес) няма да са напълно готови да ги ползват пълноценно. Това е част от причината българските оператори, като A1 и „Теленор“ (а следващата седмица и „Виваком“ – бел. ред.) да обявяват публично своите 5G тестове и директно да общуват с различните потребители.

Телекомите ще трябва да инвестират много повече средства в 5G, отколкото вложиха в 4G. От една страна, компаниите ще ползват повече честоти, което означава и повече пари за лицензни такси. След това ще е необходима по-добре развита мрежа с повече елементи. Тук може да влезе и изграждането на периферна инфраструктура (т.нар. Edge). Накрая, всичко това ще изисква мощен софтуер и виртуализация, за да бъде управлявано ефективно. Включително и потенциални инвестиции в единна платформа, на която да бъдат базирани всички приложения.

Не малка част от тези вложения трябва да бъдат направени през следващите месеци и няколко години. Докато реципрочните приходи може да дойдат след няколко години. Разработки като решения за умни градове, гейм стрийминг, умно производство и виртуална реалност също ще отнемат години докато се въведат масово. Което може да изправи пред същото предизвикателство, с което се сблъсква в момента Nokia.

The post Nokia напомни за истинските проблеми на 5G appeared first on TechTrends България.

Две от тях са ключови за градските управи – мобилността и управлението на данните. Тези заключения може да направим след проведената миналата седмица конференция Smart Cities and Mobility Forum 2019, организирана от „Капитал“.

На събитието бяха показани и редица предизвикателства, както и решения свързани с мобилността и управлението на данните. Ноу-хау беше споделено от някои градове, от които България се опитва да черпи челен опит – Виена и Амстердам. Мобилността беше представена основно от услугите за споделяне на различни превозни средства – електрически скутери (или тротинетки) и електромобили.

Може ли един град да се превърне във Facebook?

Все още тепърва се изгражда умната инфраструктура в населените места, която да може да предава разнообразна информация при това в реално време. Като това не означава, че градските власти трябва да забравят следващата стъпка – обработването на данните. В тази област, технологичните компании са доста напред, но не и кметствата, които тепърва ще се сблъскват с този проблем.

„Истинската полза от информацията е когато се използват различни бази данни и се слеят в едно“, коментира Доминик Вайс, директор на Агенцията за градски иновации на Виена. „Градовете нямат това ноу-хау, което прилагат успешно Facebook, Google и Amazon. Тепърва се учим как да съберем различен тип информация, как да я слеем и обработим, за да може да извлечем максимума“, допълни той.

Дори елементарни на пръв поглед въпроси, като какви системи да се ползват или разработят все още са препъни-камъка за градовете. Франс-Антон Вермас, посланикът за платформата Amsterdam Smart City на холандската столица дава точно такъв пример.

„Хубаво да имаме отворена платформа, която да може да се развива от различни компании“Франс-Антон Вермас, Amsterdam Smart City

„Предният път използвахме система, която беше притежание на компанията, която спечели търга – дотук добре“, коментира Вермас. „След изтичане на срока и новия търг го спечели друга фирма, която трябваше да закупи цялата интелектуална собственост от първата“.

Той допълни, че най-лесният подход за излизане от тази ситуация е да се използват платформи, които да са базирани на отворен код. Така, независимо кой е избраният оператор, няма да има проблеми със собствеността на системата.

„Затова е хубаво да имаме отворена платформа, която да може да се развива от различни компании“, заключи Верамс. Той допълни, че друг важен елемент е да не се ползват готови решения, а да се изготвят проектите специално, така че да паснат максимално добре на нуждите на града.

Интернет на нещата и телекомите

Изграждането на мрежа от умни устройства, които да събират данните също е на дневен ред. Концепцията за Интернет на нещата (IoT) в момента може да се реализира чрез специализирана инфраструктура. Питър Гаспър, водещ IoT експерт на A1 Group представи предимствата на Narrowband Internet of Things (NB-IoT).

Според него, голямото предизвикателство е да извлечеш информация от аналогови устройства и предмети. И по-конкретно – в разходите за тяхното свързване. Те трябва да бъдат минимализирани, за да може да има бизнес логика зад изграждането на цялата мрежа. Друг проблем е в обхвата. Гаспър даде за пример кран на водоснабдяване, който се намира на седем метра под земята, където няма мобилен сигнал. Последното предизвикателство е батерията.

„NB-IoT е само една част от пъзела. По-голямата част е да намерим правилните случаи, в които да я внедрим”Питър Гаспър, A1 Group

„NB-IoT притежава няколко предимства: по-ниска консумация на енергия и по-дълъг живот на батериите, по-добро покритие, по-ниска цена на хардуерното оборудване, лицензиран честотен спектър, висока сигурност и възможност за дистанционно управление”, сподели Питър Гаспър. „NB-IoT е само една част от пъзела. По-голямата част е да намерим правилните случаи, в които да я внедрим”, допълни той и подчерта, че това трябва да бъде подходът при изграждането на умни градове.

А1 България вече предлага редица продукти в сферата на Интернет на нещата. Усилията на компанията в тази насока са базирани на NB-IoT стандарта, тъй като той е най-подходящ за изграждане на мрежа от голям брой умни устройства, които да могат да обменят информация помежду си в реално време. Именно с помощта на тази технология днес А1 предлага в България решения за контрол на въздуха, управление на отпадъци, интелигентно осветление и умно паркиране. Инициативата на телекома стартира през пролетта на 2018 г. в Монтана, като вече има реализирани пилотни проекти за институциите и бизнеса.

Малкия, но полезен опит на София

На въпроса в залата „Колко оттук присъстващите смятат, че живеят в умен град?“ беше отговорено с мъртвешко мълчание и дори леки подсмивки. Оказва се, че в София има няколко пилотни проекта, които се опитват да поставят столицата в крак с тенденциите.

Такава е компанията Theoremus, която заедно с една от сметопосъбиращите компании разработват система за следене в реално време на камионите и колко са пълни кофите. По време на конференцията беше демонстрирана как работи в жк. Люлин 4 в столицата. Тя разчита на сензори, разположени в кофите за смет и самите камиони. Проектът е все още в експериментална фаза, като според Михаил-Ернесто Михайлов, директор „Бизнес развитие“ в Theoremus, дори разработването на системата само за един микрорайон в „Люлин“ коства доста усилия и работа.

„Повечето коли в София просто преминават през центъра транзитно, което не съвпада с модерната визия за градовете на бъдещето“Калоян Карамитов, „Визия за София“

Калоян Карамитов от инициативата „Визия за София“ обяви, че за да може да се изгради правилната умна инфраструктура, трябва първо да се оценят данните за трафика. Неправителствената организация разработва проект, в който се разполагат 26 безжични сензора. Резултатите са повече от интересни, макар и за дългогодишните жители на столицата да не са изненадващи.

„Повечето коли просто преминават през центъра транзитно, което не съвпада с модерната визия за градовете на бъдещето“, коментира Карамитов.

Той показа и графика в която са изследвани 400 места, като офиси, търговски и бизнес центрове в които има наситени работни места. След това „Визия за София“ анализира и колко добре те са свързани с градския транспорт. Данните за някои райони не са много обещаващи.

„Важен елемент е диверсификация на източниците на информация, тоест не само да се използват сензори, но и да се запитват самите граждани какво мислят“, допълни Карамитов. Той представи и проект Gate, който заедно със Софийския университет се събират данни и се правят опити за обработката им, за да може да се изгради по-добър модел за столицата.

Споделената мобилност

На конференцията силно присъствие имаха три услуги за споделено ползване на транспортни средства – това са Lime и VOI, които предлагат ел. скутери под наем и Spark, които оперират с електромобили в София. Първите две компании все още нямат дейност в България, макар че за втората имаше подобни спекулации, че ще навлезе в страната. В крайна сметка очакванията, че VOI ще обяви дебюта си в София по време на конференцията не се случи.

Концепцията при трите компании е сходна. Чрез мобилно приложение, потребителите могат да наемат за кратък период ел. скутер или електромобил, с който да се придвижат в града. Устройствата се взимат и прибират на определени зони. След като свърши пътуването и се освободи скутера или колата, потребителят автоматично се таксува през приложението.

Ключово при трите услуги е необходимостта от партньорства, не само с общината, но и с различни локални бизнеси. Те могат да представят удобни локации за взимане и оставяне на превозните средства.

„Когато навлизаме на нови пазари разчитаме на изграждането на локални партньори. Защото местното кафене например има много повече ноу-хау за квартала, отколкото чуждестранна компания“Ерик Берквист, VOI

„Когато навлизаме на нови пазари разчитаме на изграждането на локални партньори. Защото местното кафене например има много повече ноу-хау за квартала, отколкото чуждестранна компания“, коментира Ерик Берквист, директор „Пазарно развитие и партньорства“ във VOI.

Той допълни, че е важно да могат тези услуги да се интегрират или комбинират с вече съществуващи подобни в дадено населено място.

Другият елемент е в поддръжката на устройствата. Оказва се, че електрическите скутери имат доста кратък срок на амортизация при споделено ползване. Според Якоб Олек, директор „Публични отношения за Централна и Източна Европа“ в Lime, първото поколение ел. тротинетки издържа само две седмици, но последното вече може да се употребява по няколко месеца без прекъсване.

Берквист от VOI допълва, че компанията успява да отремонтира до 95% от скутерите си, което понижава разходите по пълната подмяна на парка.

Якоб Олек от Lime допълва, че тяхната услуга не е директна конкуренция на велосипедите и подобни решения за споделено ползване на колело. Според тяхно изследване, 30% от хората, които ползват приложението отиват със скутерите на работа, като 40% от потребителите никога не са карали велосипед.

Интересен бизнес модел представи Lime, в който потребителите могат да изкарват пари, като помагат да се закарат скутерите до зарядните им станции.

Новата софийска общност

Създаването на подобна общност отбелязва Стефан Спасов, главен изпълнителен директор на Spark. Той обяви, че за по-малко от две години, приложението има над 35 хил. потребители, а до средата на 2019 г. автопаркът с електромобили ще се увеличи до 300 броя. Spark е единствената за момента услуга за споделена мобилност в София.

„Забелязахме, че хората които ползват услугата споделят единна визия за градска мобилност. Така ние неволно ги свързахме в една общност“Васил Спасов, Spark

„Забелязахме, че хората които ползват услугата споделят единна визия за градска мобилност. Така ние неволно ги свързахме в една общност“, коментира Спасов. Той допълни, че най-важният елемент при подобни решения не е толкова в цената, колкото в удобството и клиентското обслужване.

„Трябва да можете да разполагате с разнообразен автопарк, за да задоволите различните вкусове и нужди на потребителите“, допълни Спасов.

The post Smart Cities 2019: Мобилността и данните определят градовете на бъдещето appeared first on TechTrends България.

Много българи се питат, къде са българските градове спрямо световните тенденции? Други, дори не смеят да си помислят за подобно нещо, предвид някои горчиви примери от близкото минало. Конференцията Knowledge City 2019, организирана от investor.bg се опита да намери отговори на тези въпроси.

„Близо 80% от европейското население ще живее в градовете. Тези данни са илюстративни, за това, че трябва да намерим решение на предизвикателствата, с които общините ще се сблъскат за подобряване на градската среда“, обяви Мария Габриел, българският еврокомисар отговорен за „Цифрова икономика и общества“ във видео обръщение по време на Knowledge City 2019.

Хубавите пожелания

Тези тенденции и потенциални предизвикателства най-вероятно няма да подминат България. Припознато е и ефективното решение – иновациите, високите технологии, съвременно образование и насърчаване на предприемачеството. Росен Плевнелиев (президент на България в периода 2012-2017 г.) даде за пример визията на Mercedes за бъдещето на автомобилите.

То се крие зад абревиатурата CASE. Разкодирана тя означава – Connected, Autonomous, Shared и Electric. Германският гигант вижда, че автомобилите ще стават все по-свързани, автономни, споделени и електрически. Комуникацията на колите с глобалната мрежа и потенциалното им общуване помежду им вече започва да се прилага, макар и с бавно темпо. Работата по автономните автомобили също върви усилено, като бариерите там все повече се трансформират в регулаторни и с ресурсни.

„Иновациите са в основата на новата индустриална революция и е хубаво, ако България активно участва в нея“ Росен Плевнелиев

Електрическите коли вече не са толкова голяма екзотика, а скоро ще са наистина масов продукт. Идеята, че все повече услугите за споделено ползване ще изместят притежанието на автомобил, също постепенно се реализират. Особено в условията на препълнена градска среда.

Росен Плевнелиев обяви, че добър пример за иновативно мислене в тази сфера е услугата Spark, която се предлага в София.

„Иновациите са в основата на новата индустриална революция и е хубаво, ако България активно участва в нея“, допълни той.

Розовите очила бяха бързо свалени от Георги Шопов – председателят на „Националната асоциация на строителните предприемачи“. Той изказа грозната истина, че през последните 30 години няма адекватни градоустройствени планове. Тези които са създадени през 80-те години на миналия век изобщо не са били спазвани или развивани оттогава до сега.

„Изпуснали сме планирането, но сега чрез технологиите може да наваксаме и да създадем умен град“ Георги Шопов

„Изпуснали сме планирането, но сега чрез технологиите може да наваксаме и да създадем умен град“, отбелязва Шопов, по време на първия панел на Knowledge City 2019. Като допълни, че всичко се прави на парче и няма изградени здрави основни, на които да се стъпи.

Няма пари – действайте

За сметка на това София е първият град, който прие стратегията за интелигентно развитие на градовете в Европейския съюз, обяви Дончо Барбелов, зам.-кмет на столицата.

Големият проблем е, че Брюксел няма да предостави централизиран финансов ресурс за реализирането ѝ.

„Няма оперативна програма и това затруднява финансирането на стратегията“, коментира Барбелов. Или ситуацията е „Няма пари – действайте“, както я описаха участниците в Knowledge City 2019.

Това, което прави в момента София е да се опитва да черпи ноу-хау от други европейски столици и да подписва меморандуми за сътрудничество. Такива бизнес споразумения има с Лондон и Виена, а разговори се водят и с Варшава.

Действията на Софийска община все пак не са само на думи. Изпълнителният директор на „Асоциация за развитие на София“ Светлана Ломева коментира, че столицата ни вече е отворила програма за финансиране на стартъпи, както и лаборатория за иновации.

„Няма как да имаме умни градове, без умни хора – родители и деца“ Таня Христова

София все пак има доста силно развита IT и стартъп общност, която движи голяма част от екосистемата сама. В останалите градове ситуацията е малко по-трудна. Така например, Бургас тепърва работи за създаването на споделени офиси (т.нар. co-working), с които да се насърчат младите предприемачи и прохождащи бизнеси в града.

Габрово се обръща към корените си на Възрожденски образователен център.

„Няма как да имаме умни градове, без умни хора – родители и деца“, това обяви кметът на града Таня Христова. Тя допълни, че дуалната система в която ученици работят през лятната ваканция дава доста добри резултати и се планира да се разшири.

Западният опит

Ако практическите примери за това, какво се прави в България липсваха по време на Knowledge City 2019, такива за западните градове бяха в изобилие.

Симеон Щебунаев от Кралския институт на британските архитекти представи как Лондон създава благоприятна среда за развитие и живеене. Столицата на Великобритания не просто отваря данните си, които генерира като община, но отива по-далеч. Тя създава специални API интерфейси, които позволяват лесното им вграждане в различни онлайн или мобилни приложения.

Вторият пример от Лондон е в създаването на лаборатория за градска мобилност. Разположена в Грийуич тя изследва ефектите и анализира необходимите мерки за въвеждане на автономни коли. Идеята е да се съкрати максимално времето в пускането на подобни возила в Лондон.

Щебунаев даде за пример и Район 22 в Барселона, който от западаща индустриална зона е трансформиран в жива технологична лаборатория. В нея компаниите могат да тестват в реална обстановка различни иновации, без да предизвикат хаос в града.

Директорът на обслужване на инвеститорите за град Лодз в Полша – Адам Пустелник, показа какво може да се постигне с правилно използване на европейските фондове. С тяхна помощ те са напълно трансформирали центъра. От една страна създават централен парк, с който кандидатстват за световното изложение за паркостроителство и градинарство Green EXPO. От друга изграждат цял бизнес квартал, в който разполагат и най-голямата жп. гара в Европа.

Всичко това е постигнато с европейски средства. Пустелник споделя и тайната за успеха – публично-частните партньорства. Общината изгражда сградите и инфраструктурата, но после ги предоставя на бизнеса да ги управлява. Същата практика се използва и в Лондон в лабораторията в Грийнуич, допълва Щебунаев.

Така, докато София е първенец по стратегии, столицата ни трябва да започва да наваксва изгубеното време и изоставането в изграждането на истински иновации.

The post Knowledge City 2019: Първи по думи, последни по дела appeared first on TechTrends България.