Партньорството ще стимулира растежа и търсенето на глобалното портфолио от марки на Unilever, включително емблематични брандове като Dove, Vaseline и Hellmann’s, чрез използване на технологиите на Google Cloud. Например корпоративната AI платформа Vertex AI ще бъде използвана за изграждане на нови възможности за откриване на марките, както и за по-прецизно измерване и подобряване на маркетинга чрез изкуствен интелект. Това ще създаде нов модел за пазаруване в сектора на бързооборотните стоки (CPG), тъй като пътят на потребителя се променя към по-интерактивни преживявания, базирани на AI асистенти.

Мигрирайки своята интегрирана платформа за данни в Google Cloud, Unilever ще изгради дигитална основа, задвижвана от AI, в целия си бизнес. Целта е по-бързо генериране на търсене, превръщане на данните в полезни бизнес анализи и реагиране на пазарните промени с по-голяма гъвкавост. Тази основа ще подпомогне и разработването на интелигентни системи, способни да изпълняват сложни задачи в рамките на бизнес процесите на Unilever.

Ново определение за създаване на стойност

„Технологиите се превърнаха в основен фактор за създаване на стойност в Unilever“, сподели Вилем Уйен, главен директор по веригата на доставки и операциите в Unilever. „Тъй като марките все по-често биват откривани и избирани в среди, оформени от AI, ние трябва да предвидим тази промяна. Сътрудничеството с Google Cloud поставя ново ниво за това как технологиите могат да стимулират търговията и растежа в динамичната индустрия за потребителски стоки. Така гарантираме, че Unilever остава гъвкава, подготвена за бъдещето и готова да отключва добавена стойност на всяко ниво в компанията.“

Тара Брейди, президент на Google Cloud за EMEA, добави: „Партнирайки си с Unilever в смелото преосмисляне на бизнес процесите им, ние не само модернизираме наследени системи, но и внедряваме усъвършенстваните си модели като Gemini. Целта е да създадем интелигентна система, която разсъждава, учи се и действа. Това ще зададе нов стандарт за гъвкавост и ангажираност на потребителите в сектора на бързооборотните стоки.“

Нова ера на интелигентност и автоматизирани работни процеси

Съвместната работа ще се фокусира върху три основни стълба:

• Интелигентна търговия и маркетинг: Двете компании ще си сътрудничат за създаването на маркетингови инструменти от следващо поколение. Това включва по-лесно откриване на марките, по-висока конверсия и прецизно измерване на резултатите, за да остане Unilever лидер в условията на променящите се технологии и потребителски навици.
• Интегрирана основа за данни и облачни услуги: Unilever ще прехвърли ключови корпоративни приложения и платформи за данни в Google Cloud, създавайки свързана среда за мащабно внедряване на AI по цялата верига на стойността.
• Разширен изкуствен интелект (Advanced AI): Партньорството ще ускори внедряването на новаторски решения, комбинирайки дълбоката експертиза на Unilever с възможностите на Google в областта на AI. Това ще подсили дългосрочното конкурентно предимство на компанията на пазара.

The post Unilever ще ползва AI на Google Cloud за своите бързооборотни стоки appeared first on TechTrends България.

Регулаторите по света заеха различни позиции относно криптовалутите. Китай напълно забрани тяхното разпространение, като през последните дни дори хвана организирано „копаене“, което използва огромни количества електричество нерегламентирано. САЩ от своя страна са на път да узаконят използването на биткойн като спекулативен инструмент. Финансовият регулатор Securities and Exchange Commission (SEC) е на път да даде светлина на първия фонд за обмяна на фючърси в най-популярната криптовалута.

По този начин, САЩ ще легитимират не само по-широката търговия с биткойн, но и ще затвърдят неговия спекулативен статус. Фючърсите дълги години държаха титлата за любим финансов инструмент на големите фондови спекуланти. Впоследствие бяха изместени от дериватите, които изпаднаха на заден план след финансовата криза от 2008 г.

Случаят с крипто ETF

Всички опити досега да се създаде фонд за търговия на фючърси (ETF) с биткойни не бяха одобрени от SEC в САЩ. По информация на Bloomberg, финансовият регулатор този път ще уважи заявлението на институцията ProShares and Invesco за изграждането на такъв. Причината е, че сделките в новия ETF ще бъдат изпълнени по модела на корпоративните фондове, а не на тези за фючърсна търговия. Така, се създават условия за по-добро предпазване на инвеститорите от измама.

Ключовата разлика в случая е, че корпоративните фондове имат по-строги изисквания за изпълнение на сделките. Могат да се глобяват недобронамерени инвеститори или да се забранява на такива да търгуват, ако имат дълга история от провинения. Засега няма официално потвърждение от SEC или от ProShares and Invesco, но ако бъде обявен за одобрен първият биткойн ETF – то той ще промени напълно търговията с популярната криптовалута.

С добро и лошо за фючърсите

Фючърсите са класически финансов инструмент, в който инвеститорите сключват сделки за доставката на определен продукт с бъдеща дата. Създадени са на базата на стоковата търговия – когато физическата доставка отнема седмици и дори месеци. Те все още са гръбнакът на търговията със суровини, като суров петрол, например.

Използването на фючърсите за сделки с продукти или активи, които могат да се изпълнят моментално, но датата на трансакцията се отлага във времето може да имат силно спекулативен и рисков характер. Особено, за нестабилни ценово активи, като криптовалутите.

Например, се сключва фючърсна сделка на 14 април на цена за биткойн от 60 хил. долара, като тя ще се изпълни реално на 19 юли. Ако тази трансакция се беше случила при тези дати през 2021 г., инвеститорът, когато получи криптовалутите щеше да е загубил близо 30 хил. долара за всяка една виртуална монета. Обратното, ако фючърсната сделка е сключена на 19 юли тази година, но с доставка 15 октомври, печалбата ще е над 24 хил. долара.

Подобен тип сделки са любими за големите инвеститори, което ще увеличи значително обема търговия на критповалутата и съответно ще повиши още повече нестабилността на цената ѝ. Предвид, че биткойнът има достатъчно плаващ и трудно предвидим вектор на стойността му, съдбата му ще попадне почти изцяло в ръцете на големите инвеститори. Само за справка, през последните три години, цената му спада със 75%, после се качва с 90% и 305%.

Скептицизмът на SEC

Финансовият регулатор на САЩ е известен със своя скептицизъм към търговията с криптовалути. От SEC нееднократно са предупреждавали, че този пазар е пълен с опасности за инвеститорите, че е нестабилен и лесен за манипулиране. По-лошото е, че федералната институция няма много инструменти, за да може да се намеси – тъй като до голяма степен търговията с криптовалути е нерегулиран сектор.

Може би това е една от причините SEC да позволи създаването на фючърсен фонд – за да може да упражнява някакъв контрол или поне надзор. През годините, финансовият регулатор е поставял под съмнение, дали такива институции ще разполагат с достатъчно информация, за да могат да предвиждат адекватно движението на цената на биткойна. Същото важи и за опасността от хакерски атаки.

Политиката на SEC към криптовалутите се очаква да се промени, заради назначаването на Гари Гензлър за неин председател. Той се интересува силно от тези сравнително нови дигитални активи. Също така, малко след встъпването му в длъжност, той обяви, че света на криптовалутите е „Дивия запад“, което подсказва потенциалните амбиции за налагането на по-строги правила.

The post САЩ планират легитимирането на биткойн като спекулативен актив appeared first on TechTrends България.

В ранните години на глобалната мрежа, повечето хора свързани с нея искат да я ползват за споделяне, не за продаване. Теза, която Джобс толкова усилено отрича, че в по-късен етап открито и нееднократно призовава за закриването на интернет пространството.

Тази дискусия продължава и до момента, като глобалната мрежа може да се каже, че е разделено на две части. В едната човек може да намери всичко, което иска и да си го купи онлайн. В другата, да гледа как различни хора – обикновени потребители или компании споделят безплатно, размисли, мнение и съдържание.

Границата между тези две лица на глобалната мрежа все повече се размива. Една тенденция от последните месеци, може да постави под въпрос съществуването на значителна част от интернет пространството, в което хората споделят. Това са т.нар. NFT, които предизвикаха силен интерес и най-вероятно ще бъдат следващия дигитален балон, след като този на криптовалутите започна да се пропуква.

Един от проблемите е, че манията по този нов феномен, може неволно да изтегли голямо количество онлайн съдържание, което до момента се споделя свободно. Казано с други думи, постепенно, безплатната част на интернет започва да се продава, парче по парче.

Какво е NFT

NFT или Non-Fungible Tokens може да се каже, че е вторичен продукт на криптовалутите. Двете стъпват изцяло на блокчейн технологията. NFT позволява даден дигитален файл, да се сертифицира като уникален, посредством токен или специален шифровъчен код. Криптовалутите използват същия подход, но основно, за да маркират трансакцията. Един NFT не може да се предава от един файл на друг, за разлика от биткойните или етриумите например. Затова криптовалутите се водят ликвидни (fungible), а NFT неликвидни (non-fungible) дигитални активи.

Идеята е по този начин да се маркират дадени файлове, че са оригинални или, че съдържат авторски права. С което дадено дигитално съдържание може да получи свойствата на уникален продукт, като например книга с автограф от автора, сертификат за оригинал или други аналогии от физическия свят. Реално, чрез NFT интернет ентусиастите създават добавена стойност на файлове, които без тези токени може да се разпространяват свободно в глобалната мрежа.

За творците с любов

Този подход съдържа в себе си редица предимства. Най-вече в областта на авторското право. Независими творци могат да продават своите дигитални творби и да печелят добри пари от тях. Досегашни такива в сянка ще могат да получат признание, не само морално, но и материално. Известно интернет съдържание ще може да се монетизира много по-лесно.

NFT създават възможност за изграждане на изцяло нов пазар за колекционери на уникални дигитални стоки, като придава на последните сходни свойства, като на физическите такива. Било то оригинален екип на известен футболист отпреди половин век, монети с нумизматична стойност и други. Сега дигиталните творци могат да спечелят много повече на същия принцип – като пуснат търг с техни популярни творби с уникален токен.

Новата мания

Интересът към NFT беше ограничен първоначално само сред най-запалените ентусиасти в периода между 2014 г. (с първия подобен токен) до 2017 г. След това, някои компании като Nike опират до технологията, за да придадат по-уникален статус на своите маратонки и техните притежатели онлайн. Сходен е и проектът CryptoKitties – видеоигра, в която отглеждате и продавате уникални дигитални котки.

Истинският бум започва от февруари 2021 г. и в рамките на два месеца са продадени различни дигитални активи за милиони долари. Instagram художникът Beeple, който пуска всеки ден по една онлайн картина, продава своята колекция от 5 000 произведения за 69 млн. долара. NFT версията на интернет гифчето (анимирана картинка) Nyan Cat (долу) достига цена от 509 хил. долара.

Различни популярни в интернет поп културата елементи, като видеоклипчета, картинки, които доскоро се споделяха свободно от потребителите, започват да излизат на търг. Техните автори осъзнават, че могат да монетизират известните си творби, които доскоро им носеха само слава и признание от онлайн общността.

Алчността и краят на споделянето

Важен елемент в NFT е, че той придава уникалност само на конкретен файл. Технологията позволява свободно да се създават копия и те да се разпространяват в онлайн пространството. С което на теория не би трябвало да „счупи“ интернет в неговата част за свободно споделяне. На практика, някои автори решават да премахнат качените от тях версии, за да могат да ги пуснат като NFT. Причината е проста – намали ли се тяхната достъпност, тяхната уникалност скача, с което и цената им. Това важи за вече известно съдържание, което е добило известност и вече е оставило силен културен отпечатък в онлайн обществото.

Вече има няколко примери. Няколко изключително гледани видеа в YouTube се свалят от техните създатели, за да могат да бъдат предложени като NFT. Единственият начин те да се върнат в популярната видеоплатформа е като някой качи тяхно копие там. Ако такова липсва – то съответното видео ефективно се „заличава“ от интернет пространството. Освен ако новия притежател на NFT файла, не реши да качи копие от него.

С което съдбата на каченото до момента съдържание в глобалната мрежа остава изцяло в ръцете и милостта на техните собственици и новото поколение колекционери. Така, парче по парче реално се продава интернет съдържанието. Предвид алчната натура на хората, голяма част от NFT оригиналите ще потънат в частни колекции и надеждата за тяхното оставане онлайн е дали други потребители нямат архивни копия.

Наследникът на криптовалутния балон

Манията по NFT създава изцяло нов пазар, който има потенциал не само за бърз растеж, но и за бързо охлаждане. Той разполага с всички елементи на балон, като споделя не само технологията на криптовалутите, но и тяхната нестабилност. Ръстът на интереса е предизвикан от няколко влиятелни лица от Силициевата долина. Водещ е Илон Мъск – човекът зад Tesla и SpaceX. Технологичният предприемач по същия начин „напомпа“ и „спука“ балона на криптовалутите, като последното действие беше предшествано от възхвала на NFT.

През Мъск може да се проследи, че реално дигиталните спекуланти преминаха от криптовалутите в новото токенизирано съдържание. Тяхната цел е да се влезе рано в даден сегмент, да се надуе неговата оценка и след това да се излезе на голяма печалба. Сривът на биткойн, съвпадна почти идеално с растежа към NFT. Това подсказва, че най-вероятно основните фактори зад балона на криптовалутите и преминаването към токенизираното съдържание са едни и същи.

Стремежът към печалби, може да подтикне хората само да продават онлайн, вместо да споделят. NFT е така бленуваната технология от вече покойния Стив Джобс, която да „изцели“ интернет от безплатното предаване на съдържание.

Тъмната страна на NFT

Някои сигурно вече скачат и се аргументират, че NFT е перфектния инструмент за защита на независимите онлайн творци. Иронично, но не всички пари отиват при създателите на съдържание. Технологията не разполага с арбитражни възможности или такива, че да определят даден файл, че е оригиналният. Реално всеки с достатъчно добър работен такъв на дадено съдържание при малко желание може да го маркира и продава като NFT.

Още през първия месец на новата мания, редица творци откриват, че техни произведения се продават като токенизирани, без тяхно знание. По този начин, някой може да направи много пари, за сметка на реалния автор на творбата. NFT както може да се използва за предпазване на създателите на съдържание, така и да позволи на други хора да печелят на техния гръб. С което технологията реално е нож с две остриета за тях.

Иронично NFT е създаден, да помогне за авторските права на творците, но в същия момент, той съдейства и за тяхното погазване. Това се случва с всеки нерегулиран пазар, което може да наложи скоро да се създадат стриктни правила не само за криптовалутите, но и за NFT файловете.

The post NFT или свободния интернет на търг appeared first on TechTrends България.

Изстрелването на цената на биткойн през последните месеци се дължи основно на големите покупки на криптовалутата, които са направили няколко големи инвестиционни фонда. Последният ръст от вчера идва на фона на новината, че производителят на електромобили Tesla е придобила от популярната криптовалута на стойност 1.5 млрд. долара.

Ефектът Tesla

Подобно на всяка по-интригуваща история, която засяга милиардерът Илон Мъск, започва с него постове в Twitter. Такъв е и случаят с криптовалутата. Технологичният предприемач първо добави #bitcoin в своя акаунт в края на януари, а оттогава подкрепя поне в Twitter форумната криптовалута Dogecoin.

На 8 февруари в годишният доклад, който Tesla подава към финансовия регулатор на САЩ (SEC) е записано, че компанията е придобила биткойни на стойност 1.5 млрд. долара. Както и, че планира да интегрира криптовалутата, като разплащателно средство. Последното ще бъде все още в доста ограничен вариант и Tesla не очаква да стане като основно такова.

Новината изстреля цената на биткойн от 38.46 хил. долара до 44.7 хил. долара. Това е нов връх в историята на критповалутата. Въпреки интеграцията ѝ като разплащателно средство, Tesla ще я използва по-скоро като финансов инструмент. Тя влага част от парите си в активи, които могат да запазят стойността си в бъдеще.

Интересът на компанията към битокойн е бил породен от утрояването на стойността му през 2020 г. Така, Tesla, инвестира своите средства освен злато и други класически инвестиции за опазване на риска, така и в криптовалути.

Възходът на биткойн

Популярният производител на електромобили не е основният виновник за ръста на биткойна през последните няколко месеца. Криптовалутата се оказва популярен инструмент за диверсифициране на риска за редица финансови институции.

Тенденцията става очевидна в последните три месеца на 2020 г. Тогава се оказва, че са закупени половин милион биткойна на стойност 11.5 млрд. долара. Всички те са придобити от потребители, чиито акаунти са изградени в рамките на годината.

Голямото количество нови инвеститори, движи цената стремглаво нагоре. През първите девет месеца на 2020 г. стойността на един биткойн варира в доста широки граници между 6 и 11 хил. долара. До декември тя се покачва двойно и надминава 20 хил. долара.

В първите дни на януари 2021 г. тя вече е 31 хил. долара или три пъти повече спрямо стойността ѝ преди година или малко по-малко от два пъти повече от историческия ѝ връх от 18 хил. долара в края на 2018 г. След изявлението на Tesla, тя достига до нов такъв от 47.7 хил. долара. Нормално, предвид факта, че производителят на електромобили в момента държи най-големия корпоративен портфейл с криптовалути. Той е следван от MicroStrategy, които през 2020 г. издадоха облигации на стойност 650 млн. долара, за да инвестират в дигитални валути.

Раят за спекулантите

Ситуацията около биткойн наподобява доста тази на акциите на GameStop. Има няколко разлики, естествено. Първата е, че при гейм ритейлърът имахме малки инвеститори, които купиха огромни количества книжа, за да вдигнат цената им и така да доведат до големи загуби хедж фондовете, които са залагали на фалит на дружеството. При биткойн имаме обратното – големите инвеститори търсят нова доходност и покрай коронавирус пандемията, криптовалутите им се струват като удачен инструмент.

Огромната разлика е, че търговията с последните е нерегулирана, за разлика от тази с акции. Тук няма държавни механизми или дълга верига от посредници, които да възпрепятстват търговията и така да спасят прекалено резките промени на цените. Днес биткойн може да е 50 хил. долара, утре може да е 5 хиляди долара. Това е определението за истински рай за спекулантите.

Засега, добрата новина е, че повечето големи риби (за които се знае до момента – бел. ред.) търсят дългосрочна доходност. Тоест, те няма да разпродадат критповалутата си при постигане на определен марж на печалба. Но когато го направят ще имат силата да доведат до срив в цената.

Другият момент е, че Илон Мъск е известен със своето неспазване на финансовите правила. Той много често пуска туитове, които може и да не са верни, но движат акциите на компаниите му нагоре. На няколко пъти, милиардерът е разследван от SEC именно за този му подход, да манипулира цените на книжата на начинанията, в които участва. Сега, благодарение на неговата популярност, той има неограничените възможности да влияе на цената на биткойн. При това, без да бъде заплашване от разследвания или глоби.

Ако се присъединят още големи фондове и компании, може да видим истински биткойн балон, в който може да се окажат заложени десетки, а по-вероятно – стотици милиарди долари. Особено предвид факта, че хората, които са инвестирали в машини за „копане“ ще продължат да функционират. Моментът в който биткойн балонът се спука, той ще предизвика много по-голям отзвук от този, който се образува с акциите на GameStop.

The post Биткойн – новото злато appeared first on TechTrends България.

Поставянето на тези дружества в забранителния списък означава, че американски фирми не могат да сключват никакви сделки с тях без изричното разрешение от администрацията на Белия дом. Най-видния представител на тези санкции е Huawei, която беше поставена в него през май 2019 г. Ефектите за компаниите може да варира, като зависи изключително от преценката на щатските власти. Защото те решават с кого и какво може да се търгува.

Поводите

САЩ са поставяли под въпрос няколко практики на DJI под въпрос с времето. Една от тях е за данните, които събират нейните дронове и хипотетично може да предават на Китай. Вместо това, Вашингтон обвинява компания изнася технологии за репресивни режими и се използва за нарушаване на правата на човека в самата страна.

По-конкретно, DJI подпомага Китай да осъществява масово следенена определени групи хора в страната. Любопитно е обвинението, че производителят на дронове подпомага „нелегалното събиране на генетични данни“ от тези хора.

Дроновете на DJI е много вероятно да се използват в северозападната провинция Синдзян за следене на мюсюлманското малцинство уйгури. Бивши служители на китайската компания потвърждават, че има сключени стратегически партньорства за доставка на малките безпилотници, които се предоставят на местните управи. Те обаче се съмняват да се ползват толкова масово, колкото се твърди.

САЩ не прилагат толкова силни стандарти, когато дроновете DJI се модифицират от криминални и терористични групировки в Близкия изток в нападателно оръжие. В полеви условия, малките безпилотници могат да носят по една 40 мм мина, която да пускат над противника. Те имат доста ограничения, като радиус на действие, липса на кодировка на сигнала и др. спрямо истинските бойни дронове, но все пак могат да се ползват и като оръжие.

Ефектите от санкциите

Добавянето на DJI към забранителния списък за някои дойде като изненада, предвид факта, че компанията е лидер на масовия пазар за такива устройства. Колко тежки може да са последствията за нея зависи изцяло от преценката на администрацията на САЩ. Това може да се види в историята на санкциите срещу Huawei.

Когато технологичният гигант беше добавен към списъка, той получи да пъти по три месеца отсрочка от санкциите, за да може той и щатските компании да се адаптират към промените. След това, администрацията на Белия дом продължаваше да одобрява достъп до ключови компоненти и технологии за Huawei.

Но постепенно затягаше примката – първо прекъсна договора за лицензирана версия на мобилната палтформа Android и услугите на Google. Вашингтон постепенно разшири санкциите и отряза доставките на ключови компоненти като производството на собствени чипове за Huawei в тайванските заводи. Причината – в предприятията се използват американски машини.

Затова, китайското правителство инвестира милиарди долари в модернизирането на производствените мощности на шанхайската SMIC. От 18 декември и тя попада в забранителния на САЩ списък.

За DJI последствията може да не са толкова страшни, както бяха за Huawei. Все още не се знае точно от колко американски компании е зависим производителят на дронове. Първата, потенциална щета е ако бъде свалено приложението на DJI за управление на безпилотниците от онланй магазините на iOS и Android. Както отбелязахме – всеки един договор с американска компания вече ще преминава през одобрение на Вашингтон.

The post САЩ наложиха санкции на производителя на дронове DJI appeared first on TechTrends България.

Сега, тя заобикаля финансовия регулатор чрез новата платформа. Освен това, „Биодит“ е и първото дружество което използва Beam, за да предлага своите акции на българската борса. Това ще бъде тест и за други, потенциално технологични компании, да се опитат да наберат финансиране чрез БФБ.

В момента на публичните пазари няма много технологични компании. Има няколко изключения, като „Алтерко“ и „Сирма Груп“. Последната обаче планира постепенно да изкупи обратно своите публични дялове и да си върне статуса на изцяло частно дружество.

Параметрите на предлагането

Технологичният стартъп предлага 1 млн. обикновени поименни акции, на номинална стойност от 1 лев всяка. Емисията ще се счита за успешна ако се пласират поне 250 хил. книжа. Официалното предлагане ще започне на 21 декември, като тогава ще бъдат оповестени и останалите ключови параметри по него.

При успешно пласиране на всичките 1 млн. акции, пазарната оценка на „Биодит“ ще бъде 12.8 млн. лева. Планираните книжа за БФБ съставляват 7.8% от нейния капитал. Ако всичко мине според очакванията, компанията има намерение да набере допълнителни средства с вторични предлагания.

Първоначалните планове на „Биодит“ от 2019 г. бяха за привличане на 2.4 млн. лева от БФБ. Може да предположим, че и сега компанията ще търси подобна сума в рамките на следващите няколко месеца. В приложения конспект, фирмата е заявила 1.95 млн. акции за продажба, като планираните за 21 декември предложения е само една от възможните емисии. Свежите средства ще бъдат използвани за засилване на продажбите и маркетинга на компанията.

Какво дава Beam

Неслучайно „Биодит“ се обръща към новата платформа Beam, за да може да направи борсов дебют на БФБ. Причината е, че тя предоставя улеснени условия за публично предлагане и търговия на акции на малки и средни предприятия. Ключовият елемент е, че за набиране на капитал до 1 млн. евро не е необходимо проспектът да минава одобрението на КФН. Същото важи за последваща емисия до 1 млн. евро.

Ако тази сума се надвиши, тогава вече документите трябва да минат през одобрението на КФН, макар и с по-облекчени условия. Сред другите „захаросани“ предимства, които предлага платформата Beam са, че компаниите в нея могат да публикуват само годишни и шестмесечни финансовите отчети. При нормално листване на БФБ, изискванията са такива да бъдат публикувани на всеки три месеца.

Има още доста облекчени условия – не е необходим специален служител, който да отговаря за връзки с инвеститорите, разкриване на дялово участие на акционерите в други компании и др.

Всички тези компоненти правят излизането на БФБ много по-лесно, но може и да откажат от участие някои по-традиционни инвеститори. Прозрачността е намалена, заради облекчените изисквания за отчетност, а независимо от критиките към КФН, понякога регулаторът може да намери несъответствия, които да предпази допълнително търговците.

Защо КФН спря „Биодит“

Преди малко по-малко от година и половина, финансовият регулатор не разреши на „Биодит“ да излезе на борсата. Отказът означаваше да се изгладят нередностите, които КФН е видяла в конспекта или да се обжалва решението в съда. Компанията за умни ключалки с биометрични данни предпочете да изчака появата на Beam, за да се пласира на БФБ.

Това, което притесни КФН в проспекта на „Биодит“ не беше обявено публично от регулатора, а беше посочено от изпълнителния директор на компанията. Според него, комисията не е приела модела на изчисление на капитала на дружеството и политиката за обезценка на основния ѝ актив.

През 2018 г. компанията регистрира полезен модел с оценка от 8.68 млн. лева, който е добавен към общия капитал. Последният достига вече споменатите 12.8 млн. лева с него. Полезен модел е по-нисша форма на патент с по-кратък срок на действие и е ограничен само за България. „Биодит“ го възприема за нематериален актив с неограничен полезен живот и съответно не подлежи на амортизация.

КФН обаче се позовава на Закона за корпоративното подоходно облагане, според който всички нематериални дълготрайни активи са с ограничен полезен живот и съответно трябва да се амортизират. Полезният модел не е споменат при категоризирането им и остава врата за тълкуване, което е и причината за отказа на регулатора.

The post „Биодит“ ще излезе на борсата чрез платформата Beam appeared first on TechTrends България.

Вемсто да станем свидетели на потенциална сделка или поне разхлабване на примката около Huawei, правителството на САЩ реши да я затегне. Първото действие дойде на 13 май, след като администрацията на Белия дом обяви, че удължава санкциите срещу китайския гигант до средата на май следващата 2021 г. Решението идва закономерно, след като през последната половин година, нямаше усилия по смекчаването на мерките.

Новият удар

По-важно е развитието от 15 май, когато САЩ обявиха, че допълнително затягат търговските ограничения срещу Huawei. Вече, всеки производител на чипове и компоненти, чиято технология е базирана по някакъв начин на американски патентни, софтуер или услуги, трябва да осигури лиценз за работа с китайската компания от Вашингтон. В противен случай може да загуби достъпа си до щатските системи.

Основната цел са мобилните процесори и чипсети HiSilicon, които са се превърнаха в ядрото на всички устройства на Huawei и тяхното мрежово оборудване през последната година. Въпреки, че са дело главно на китайско ноу-хау, те използват архитектурата на британската ARM (притежавана от японската SoftBank). Освен това, водещ краен производител и доставчик на редица компоненти базирани на HiSilicon чиповете е тайванската TSMC.

За момента са пострадали отношенията на Huawei с последната компания. Поради тази причина, китайското правителство спешно отпусна около 2.25 млрд. долара на своя компания за производство на чипове – Semiconductor Manufacturing International Corporation, по информация на Bloomberg. Засега няма никакви данни дали е засегнат лиценза на Huawei за архитектурата на ARM.

„Въпреки мерките на Министерството на търговията на САЩ от миналата година, Huawei и нейните чуждестранни дружества засилват усилията си да подкопават санкциите, като разчитата все повече на местно производство“ Уилбър Рос, министър на търговията на САЩ

„Въпреки мерките на Министерството на търговията на САЩ от миналата година, Huawei и нейните чуждестранни дружества засилват усилията си да подкопават санкциите, като разчитата все повече на местно производство“, коментира министърът на търговията на САЩ Уилбър Рос, в официално изявление.

За този сценарий се спекулираше още преди година, когато беше обявено търговското ембарго срещу Huawei. Това беше и втората най-голяма заплаха за китайския гигант, след потенциалното изгубване на достъпа до лицензираната версия на операционната система Android и услугите на Google. Близо година, ограниченията върху чуждестранно ноу-хау, върху което се базират много от собствените разработки на Huawei не бяха в сила, дори не бяха въвеждани. Така, компанията опази голяма част от бизнеса си непокътнат, като изгуби софтуерни компоненти, но не толкова хардуерни.

Отделните фази на конфликта

Новите санкции на САЩ могат да се опишат като трета фаза в търговската война на Вашингтон срещу Huawei. Първата беше, когато щатското правителство индиректно забрани продажбата на потребителски устройства (като смартфони, таблети и др.). Официално ограничение нямаше, просто Белия дом обяви, че всеки търговец, който разпространява продуктите на Huawei ще загуби достъп до федерални поръчки.

Втората фаза е с въвеждането на официалните санкции срещу китайския гигант през май 2019 г. Ескалацията можеше да се проследи половин година по-рано – в края на 2018 г., когато беше арестувана главния финансов директор на Huawei Менг Уанджоу. Задържането ѝ беше осъществено в Канада по молба на САЩ, като тече дело за екстрадиция.

Първите няколко месеца след въвеждането на санкциите, китайската компания се възползваше от определени облекчения. Те бяха повече насочени към адаптация на малките регионални щатски телекоми, които разчитат много силно на оборудване от компанията. Истински Huawei ги усети в края на август, когато те бяха въведени с пълна сила.

Паралелно, през последната година щатското правителство налага агресивен натиск на всички свои съюзници по света да забранят ползването на мрежовите решения на китайската компания. Най-силен фокус пада върху Европа, тъй като близо една трета от мрежите на Стария континент, най-вече мобилните ползват оборудване на Huawei. Великобритания предприе компромисен вариант, Брюксел също върви в тази посока.

Третата фаза е с развитията от петък. Това е първото истинско засилване на санкциите през последната година. Те не са и последните карти, които САЩ държат. Вашингтон многократно заплашва своите съюзници, че ще спре да споделя секретна информация с тях, ако продължат да ползват мрежовото оборудване на Huawei.

Най-тежкият удар може да дойде по друга линия – изваждане на компанията от международната банкова система SWIFT. САЩ държат доста силен контрол и имат доста правомощия. Ако това се случи, Huawei няма да може да прави банкови трансакции с редица държави и най-вече в Европа. Този сценарий обаче се смята за „най-крайния“, тъй като може да ядоса прекалено много съюзниците на САЩ.

Huawei в режим на оцеляване

Още в рамките на първата фаза на ескалация, китайският технологичен гигант пое стъпки в потенциално преминаване в режим на оцеляване. Слуховете за разработване на собствена мобилна операционна система циркулират около година преди въвеждането на санкциите. Ръководители на различни нива в Huawei неведнъж са споменавали за „План Б“.

От август 2019 г. той вече е факт – смартфоните на компанията вече разчитат на отворената версия на Android (позната като AOSP), надградена с техния интерфейс EMUI. Huawei пусна и собствен магазин за приложения и обланич услуги HMS, който трябва да бъде алтернатива на Google-ския аналог. Последните два флагмана на компанията Mate 30 Pro и P40 са базирани на тази комбинация.

Все още не се знае дали този план ще даде необходимите резултати. Ползването на AOSP дава вратички за инсталацията на приложения на Android, но изграждането на собствена екосистема изисква много ресурси и дългосрочна поддръжка. Създаването на алтернатива на архитектурата на ARM е доста сложна, но не е невъзможна задача. Въпросът е дали Huawei разполагат с готово решение или ще трябва да загубят доста време в създаването на ново такова.

Китайският гигант едвам удържа пазарните позиции през 2019 г., като постигна това най-вече покрай набраната инерция, значителните си 5G патенти и временните облекчения. Първите реални резултати от санкциите ще започнат да си личат доста по-ясно през настоящата 2020 г.

The post САЩ навлязоха в следващата фаза във войната си с Huawei     appeared first on TechTrends България.

Удължаването на облекченията в случая ще бъде насочено изцяло в подпомагането на малките телекоми в САЩ, които са зависими от доставките на оборудване на Huawei. Индикациите на американските управляващи са, че те няма да засегнат обмена на ключови технологии, като например предоставянето на лицензираната версия на Android и услугите на Google. Което е, причината Huawei да не пуска най-новия си премиум флагман Mate 30 Pro и сгъваемия Mate X в Европа.

Тримесечна отсрочка

След включването на китайския гигант в забранителния за търговия списък, Белия дом даде две поредни тримесечни отсрочки, в които предостави облекчаване на режима. Последната изтичаше на 18 ноември, но с новото решение на Вашингтон тя беше удължена до февруари месец с нови три месеца.

Ако в началото, Huawei имаше почти пълна свобода да търгува с щатски компании, при доставките на компоненти или лицензи за ползване на софтуери и услуги, то от края на август, САЩ затегнаха режима. Това става възможно като за всяка трансакция трябва да бъде разрешена от Белия дом.

Ситуацията, явно няма да се промени за Huawei, след като представители на щатското правителство директно заявиха, че удължаването на облекчения режим ще обслужва определени стоки и услуги.

„Удължаването на облекчителния режим ще позволи на операторите в отдалечените райони на САЩ да продължат да обслужват своите клиенти“, обяви главният секретар по търговията Уилбър Рос, цитиран от Cnet. „Министерството на търговията ще продължи строго да следи изнасянето на ключови технологии, за да предпази нашите иновации и националната сигурност“.

Huawei потвърдиха в своя позиция, че това удължаване на облекчителния режим не променя ситуацията с бизнеса на компанията. Те поддържат тезата, че САЩ третират технологичния гигант „несправедливо“.

Липсата на Android

Huawei вече усещат липсата на лицензирана версия на Android за своите най-нови модели смартфони. Компанията реално не може да ги реализира в пълния им потенциал на ключови пазари, какъвто е Европа. Затова вече два месеца след дебюта на Huawei Mate 30 Pro, устройството все още не се продава на Стария континент.

Китайският гигант компенсира временната (засега) загуба на ключови региони чрез много силни продажби и почти доминация на местния си пазар. Huawei отговаря за почти половината доставки на смартфони в роден Китай, като така поддържа общите продажби високи и съответно годишния растеж.

В Европа, компанията е принудена да пуска почти идентични модели, които вече присъстват на пазара, за да могат да усвояват бюджетите, които бяха определени за старта на Mate 30 Pro. Това може да се види с дебюта на Huawei Nova 5T, който първоначално беше предназначен основно за азиатския пазар. Той като функции и дизайн почти се дублира с Honor 20 Pro (другата марка на китайския гигант).

Раздаването на изненадващи бонуси на служителите на Huawei в началото на ноември, също е част от усвояването на средствата заделени за налагането на нови модели на пазари като Европа.

Обстановката с лицензирането на Android зависи изцяло от решението на Белия дом и реално е в плен на преговорите между САЩ и Китай за търговско споразумение. Ако се достигне до такова или поне се разтопят ледовете между двете държави, Huawei ще може отново да ползва Android.

The post САЩ удължи облекченията за Huawei, но те не включват лиценза за Android appeared first on TechTrends България.

През тези две тримесечия Huawei се опитваше да изкара позитивната страна на ситуацията, като обявяваха стабилни продажби и дори ръстове, съпоставими със същия период през предходната година. Макар през по-голямата част от времето, да ползваха временни облекчения от САЩ за търговските санкции и само в кратки интервали, компанията беше изправена пред несигурност.

До края на август, когато Вашингтон реши да наложи пълната строгост на търговската забрана срещу Huawei, което доведе до това, да не видим продажби на премиум флагмана Mate 30 Pro в Европа и други ключови пазари. Независимо от това края на третото тримесечие и в първите дни на октомври, китайския гигант обяви нови рекорди в доставките на смартфони, както и, че е задминала 200 млн. бройки близо два месеца по-рано от миналата година.

Драконов обрат

Вече разбрахме и как Huawei успява да се задържа на повърхността и да държи розовите очила. Компанията се е хванала здраво за единствения си спасителен пояс в момента – Китай. Илюстрация за това са данните на изследователската фирма Canalys. Те очертават рязка промяна в целия пазар на смартфони във втората по големина световна икономика.

Huawei отчита феноменален ръст от 66% на продажбите на умни телефони в страната през периода юли-септември. Това става при минимално свиване на целия китайски пазар за смартфони, което означава, че успехът на китайския гигант е за сметка на всички останали играчи. Които спадат с огромни темпове. Vivo с 23%, Oppo с 20%, а един от любимите брандове на китайците доскоро – Xiaomi отчита понижение от 33%. Американският гигант Apple, който доста разчита на азиатския пазар за нов източник на ръст, също се срива с 28% и е на път да влезе в графата „Други“.

Още по-интересно става, като вземем данните за самите продадени бройки и ги съпоставим с общите обявени. Huawei отчита в Китай доставки от 41.5 млн. смартфона през третото тримесечие, според информацията на Canalys. Компанията обяви стабилни общи продажби от началото на годината до края на септември от 185 млн. умни телефона. Което съпоставено с резултатите от предишните две тримесечия означава, че през третото са продадени 67 млн.

Като насложим данните от двата източника се получава, че доставките в Китай съставлява близо 62% от общите на компанията за периода или близо две трети. Местният за Huawei пазар винаги е бил важен за компанията, независимо дали става дума за крайни устройства или за мрежово оборудване. Но в случая делът е по-голям от обичайния. Ако разгледаме същото съотношение през третото тримесечие на 2018 г. тогава имаме 25 млн. продадени смартфона от Huawei при 52 млн. световни доставки на компанията. Което означава дял от 48% или малко под половината.

Въпрос на патриотизъм

Анализаторите на Canalys не дават логично обяснение за резкия обрат на китайския пазар за смартфони. Опитват се да свържат тенденцията с пускането на 5G услуги и запасяването на операторите с устройства съвместими с новата технология. Но тук връзката се губи, защото от всички производители в Топ 5, единствено Apple не е обявил такъв смартфон, както през периода, така и до момента.

Ситуацията може да се обясни с една дума – патриотизъм. При това, тя може да има две измерения. Първото е, че покрай наложените санкции самите китайски потребители избират да подкрепят местния производител, който предлага добри устройства с доста иновации и на достъпни цени.

Второто и по-вероятно измерение е в силната роля на китайското правителство в икономиката на страната. Всички продажби, независимо дали се водят от компанията или от изследователските фирми са на доставки от вендора към търговците.

Голяма част от тях се падат на мобилните оператори, които разполагат с доста лостове да стимулират потребителите да пазаруват конкретни продукти. Най-вече под формата на субсидия на устройствата. Което може да направи някой модел смартфон много лесен за продаване, а друг по-труден. Телекомите нееднократно са показали силната си зависимост от управляващите в Пекин. Същото важи и за търговските вериги.

Независимо, кое измерение е фактор е факт, че доставките на смартфони на Huawei вече съставляват две трети от общите на компанията. Което показва, че технологичният гигант е спазил темповете на растеж през третото тримесечие, но за сметка на всички останали пазари, с изключение на китайския. При последния санкциите на САЩ не оказват никакво негативно влияние, дори може да постигнат обратния ефект.

Още по-любопитни ще са данните за четвъртото тримесечие, както и на годишните, когато Huawei изпитва истинския ефект от наложената търговска забрана, освен ако през следващите два месеца не видим разтопяване на ледниците между Китай и САЩ.

The post Китай – спасителният пояс на Huawei appeared first on TechTrends България.

Huawei беше вкаран в специален забранителен списък, при който всяка сделка трябва да преминава през одобрението на правителството на САЩ. Вашингтон даде 90 дневен гратисен период, който изтича в понеделник, 19 август. Според източници на Reuters, той ще бъде удължен с още толкова, което ще позволи на американските компании да продължат да работят с китайския гигант.

Двустранни проблеми

Без подобно разрешително, Huawei не може да получава определени компоненти от своите щатски доставчици. Въпреки, че голяма част от подизпълнителите на компанията са от Китай или региона, под 11% от всички доставки са от фирми от САЩ. По-ключовият елемент всъщност са интелектуалните права и софтуерните лицензи, които щатски дружества предлагат на Huawei. Сред тях се включва дори разрешението за ползване на Android от Google или поне версията с екосистемата на технологичния гигант.

Теоретично, дори собствени разработки, като собствените процесори на Huawei, са базирани на архитектурата на базираната британска фирма ARM. Макар и непотвърдено, част от технологията ѝ ползва американски патенти, което може да доведе до отрязването на достъпа на китайския гигант до нея.

В същия момент, редица американски компании отправиха молба до президента на САЩ Доналд Тръмп да удължи гратисния период, тъй като това вреди на бизнеса им. През юли, главните изпълнителни директори редица технологични гиганти, като Google, Intel и Cisco, проведоха среща в Белия дом. Те изразиха мнение, че санкциите срещу Huawei вредят на целия IT сектор, не само на китайската компания, съобщава The Hill.

План Б

Независимо от удължаването на облекчителния режим, технологичният гигант продължава да фигурира в забранителния списък за търговия със САЩ. Което го поставя и като основен „заложник“ в преговорите между Вашингтон и Пекин. Huawei не стои със скръстени ръце и тихомълком разработва резервен вариант.

Доставките на компоненти в повечето случаи, могат да бъдат пренасочени. Някои стандарти, лицензи или други, могат да бъдат разработени собствени, което ще доведе до фрагментация на IT света. В средносрочен план, най-ключовият въпрос остава достъпа на Huawei до платформата Android. Въпреки, че тя се води с отворен код, Google изисква специален лиценз за всеки производител, за да може той да ползва услугите и най-важното онлайн магазина за приложения Google Play.

Huawei представи на 9 август собствената си операционна система HarmonyOS, която трябва да може да се ползва „от всякакви устройства“. Китайският гигант дебело подчертава, че тя не е заместител на Android. Поради тази причина, първото устройство, което ще бъде базирано на нея е умен екран. Това не пречи на Huawei в един момент да започне да представя смартфони с нея, но опитите за създаване на алтернатива на Android, до момента не са много успешни в този сегмент.

В същия ден, когато беше демонстриран HarmonyOS, беше показан и новия интерфейс EMUI 10. Той е в основата на повечето смартфони и таблети на Huawei и реално представлява обвивка за Android устройства. Отново, теоретично, ако компанията загуби лицензните права за услугите на Google, тя може да ползва базата на популярната операционна система, заедно със своя EMUI интерфейс и собствен магазин за приложения. Другата алтернатива е да ползва HarmonyOS и отново самостоятелен източник на софтуер.

Удължаването на разрешителния режим за момента ще постави тези възможности на заден план, като Huawei най-вероятно ще успее да пусне пълното си портфолио от смартфони през 2019 г. Есента се очаква да дебютират обновените Mate устройства, които ще ползват EMUI 10 и последната версия на Android.

The post САЩ удължи временния лиценз на Huawei appeared first on TechTrends България.