Плод на близо двегодишна разработка на екип от около десетина души – повечето от които луди автомобилни ентусиасти. Начело на проекта е Теодосий Теодосиев, а главен дизайнер е Костадин Костадинов.

Усилено се ползва триизмерно принтиране, което понижава разходите и улеснява експериментирането с различни концепции. Всъщност над 91% от частите и елементите на Kinetik 07 са дело на компанията. Софтуерът също е разработен на 90% самостоятелно.

Противно на представянето, Kinetik 07 не е първият български електрически спортен автомобил. Преди година, Sin Cars представят серия от електромобили, включително и спортен такъв. Зад компанията стои български екип от Русе. Техните модели вече се продават в САЩ, Франция, Германия, Великобритания и България. Но ако трябва да бъдем честни – Kinetik 07 е по-красивият и изчистен екземпляр на четири колела.

Бързият прототип

Новият спортен електромобил ще бъде първият от общо седем произведени бройки, които компанията Kinetik Automotive планира да направи. Колата може да се кара легално по пътищата, но истинското удоволствие на подобен клас превозни средства е на пистата.

Kinetik 07 комбинира дизайна на класическите състезателни автомобили с доста съвременни елементи. Изчистени линии, изцяло LED светлини отпред и отзад. Колата е вдъхновена от класическия модел Lotus 7, като първоначалната идея е била да се направи просто електрическа версия на легендарния автомобил.

Концепцията се изменя и варненския екип решават да създадат изцяло нова кола. За база използват шаси Caterham. За изработването на каросерията и повечето елементи по Kinetik 07, компанията се обръща към 3D принтирането. Тя поръчва индустриален принтер, който е достатъчно голям, за да може да „напечатва“ обемни части.

Чрез тази технология, Kinetik Automotive могат да разработят в рамките на дни или часове повечето елементи, да ги изпробват и ако не станат – да направят нови. Подобно бързо „прототипиране“ все още е рядко срещано в автомобилната индустрия, но това е сред най-силните предимства на 3D принтирането при използването му в производството.

Kinetik 07 има мощност от 480 KW (или 603 конски сили), въртящ момент от над 800 Nm и ускорение от 0 до 100 км/ч за 2.7 секунди. По думите на Теодосий Теодосиев, екипът в момента работи по допълнителната оптимизация на колата, с което последната характеристика може да се подобри с около 10%.

По избор на клиента

Kinetik Automotive планират да произведат общо седем коли от модела Kinetik 07, с което евентуално да спечелят клиенти, които харесват лимитирани серии.

Бизнес моделът е да се създават коли изцяло по изискванията на клиентите. Това може да се постигне, заради ползването на 3D принтиране при повечето части и каросерията, както и с интеграцията на собствения софтуер.

Всички тези елементи могат да бъдат променяни – от програмирането на таблото, през външния вид на електромобила.

„Всеки един автомобил Kinetik наистина ще бъде уникат“, но не по начина, по който го описват повечето автокъщи, обяви Теодосий Теодосиев по време на представянето на колата.

Доста подробности не бяха обявени, като например цените. Предвид възможността за пълно преправяне на отделните коли, най-вероятно стойността на всеки ще варира. От Kinetik Automotive коментираха, че имат и други планове за развитие отвъд Kinetik 07, но не конкретизираха какви.

Компанията гледа към чуждестранния пазар, в привличането на потенциални клиенти. САЩ и по-точно щата Калифорния е първата цел, където се чака сертифициране за бутиков автопроизводител. Следващият потенциален пазар е Монако.

Предвид гъвкавите възможности, които предлагат с лимитираната серия спортен електромобил, наличието на индустриален принтер и достатъчно ноу-хау в тази област, е много възможно да има и други новини свързани с компанията.

The post Kinetik – българският бутиков спортен електромобил appeared first on TechTrends България.

Едно е да твърдиш, друго е да го постигнеш. Технологиите може и да ни дадат подобна сила. Въпросът беше зададен от сцената на Innovation Explorer 2019 от Спас Керимов, основател на Printivo. Идеята зад него – чрез триизмерно принтирани органи и генетични манипулации да открехнем вратите на безсмъртието. Тази визия, демонстрирана нееднократно през последните години от различни учени и фантасти все още изглежда трудно достижима. Или поне все още доста отдалечена във времето.

Но тя показва и, че пред човешкото въображение и технологичен прогрес няма граници. Особено за първото. По този начин може да обобщим втората част от конференцията Innovation Explorer 2019. Тя беше фокусирана повече около технологиите, за разлика от първия панел, който извади хората на преден план.

Резервни части за тялото

Триизмерното принтиране е една от иновациите, чиито ефекти се очаква да усетим след години. Големите компании се възползват от технологията, но за крайния потребител тя е нещо далечно и дори абстрактно понятие. За Спас Керимов и неговата Printivo, тя е крайъгълен камък, около който се гради всичко.

„Кръвоносната система е Светия Граал в 3D принтирането на органи. Който първи я направи – взима всичко“ Спас Керимов

Идеята е да могат да се принтират човешки тъкани, а впоследствие и органи, които да ползваме, като „резервни части“. В по-далечна перспектива и на цели тела. Темата е обект на много научно-фантастични творби, сред които са филма „Петия елемент“, сериала „Западен свят“ и много други.

Задачата е доста трудна и сложна, толкова колкото са и нашите тела. Според Керимов, „Светия Граал“ на 3D принтирането на органи е в пресъздаването на кръвоносни съдове и образуването на функционираща система от тях. Което е нормално, предвид факта, че през най-тънките капиляри могат да преминават едно по едно кръвни тела и различни други молекули. Тоест, изисква се прецизност до под 3 микрометъра или казано с други думи – нанотехнологии.

В същото време, кръвоносната система изпълва не само човешкото тяло, но и самите органи. Без нея последните няма как да се изградят напълно.

Плановете на Printivo са през 2019 г. да се започне с нещо по-лесно – принтирането на човешки кости. Те са по-лесни за разработване, защото са с твърда конструкция и сравнително моногенна структура, като вид тъкани.

Блъфът на изкуствения интелект

Ираван Хиира от Hewlett-Packard Enterprise (HTE) представи в малко повече детайли историята и възможностите на изкуствения интелект (AI). Важен акцент постави върху тестването на алгоритмите чрез игри. След победите на машините над хората на шах и китайската Go, различните технологични гиганти започнаха да се оглеждат за ново предизвикателство, с което да вдигнат летвата на AI.

Ако Google се ориентира към видеоигрите и StarCraft 2, HPE избира покер. Хиира не показа, как точно са осъществени тестовете. Самата игра на покер е сложна, защото има много силен хазартен и психологически елемент – блъфирането. Освен това, участниците виждат само своите карти, не знаят с какво разполага противника, а комбинациите са наистина много.

През 2017 г. програмата на HPE е готова и се изправя срещу професионалисти в дисциплината. Резултатът е катастрофален за AI, който губи 700 хил. долара. Две години по-късно, изкуственият интелект си го връща тъпкано и печели 1.7 млн. долара.

Разработката е част от по-голям проект на HPE – InfoSight, който има за цел да може да обработва, анализира и прогнозира сложни бизнес процеси чрез обработването на огромни масиви от данни. HPE интегрира информацията от различни центрове и на базата на нея да дава пълноценни предположения и препоръки на клиентите на компанията.

Когато слепите прогледнат…

Комбинацията от технологии могат да имат буквално чудотворен ефект. Евгения Чернецкая, главен маркетинг директор в Microsoft за Централна и Източна Европа показа как може AI да се използва за добри каузи. Конкретният пример включваше човек, който е ослепял на седемгодишна възраст, но специален софтуер му помага в ежедневието, като буквално му казва какво се случва около него.

Така, когато покрай него минава скейтбордист, той прави кратко видео с помощта на камера в очилата си. След това приложението анализира чрез AI и му издиктува какво става. В друг случай, AI му помага да снима меню в ресторант, а след това му обяснява какво пише в него.

Чернецкая допълни, че съществуват етични предизвикателства пред тази нова технология. Най-добрият начин те да се преодолеят е като се сложат в конкретни рамки. Всичко да се представя прозрачно (събиране на данни например) и да се носи отговорност за различните ситуации.

Технологичният шанс за България

България не може да се превърне в Швейцария на Балканите, но може да се трансформира в Силициевата долина на региона. Дали ще го направи, времето ще покаже, но вече имаме някои положителни индикации.

Според Владимир Данаилов, главен изпълнителен директор на Столична общинска агенция за приватизация и инвестиции, страната ни вече трансформира имиджа си от такава за изнасяне на евтини процеси, към създаване на технологии с добавена стойност.

„Вече не се свързваме само с ниски цени. България и столицата ни имат добър имидж на стартъп дестинация, като в София вече има 15 фонда за рискови инвестиции“, коментира Данаилов.

Той допълва, че средата се подобрява и един от ключовите показатели в това отношение е обръщането на тенденцията за „изтичане на мозъци“.

„Виждаме все повече българи, които са заминали в чужбина да учат и работят, да се връщат в родината, заради по-добрите възможности тук“, допълни Данаилов.

В подобна насока беше и презентацията на Кирил Петков, основател на Proviotic. Според него иновациите са ключови за бъдещия икономически просперитет на България. Те са двигател на износа на висококонкурентни услуги и продукти с добавена стойност, които от своя страна могат да неутрализират ефекта на понижаващите се преки чуждестранни инвестиции в държавата.

За да направим това, трябва да преобърнем начина ни на мислене и да използваме силните ни страни по-разумно. Той даде за пример българското кисело мляко. То е изместено от големите компании в развитите пазари, които са успели вече да използват нашата тайна съставка – бактерията Lactobacillus Bulgaricus. Така губим пазари за милиони долари.

Proviotic, взимат уникалната бактерия и ѝ намират ново приложение – като естествен консервант за различни био храни. Така компанията я прехвърля от висококонкурентен пазар, какъвто е този за млечни продукти, в територия с голям потенциал.

Автоматизация на хаоса

Визията и възможностите на технологиите може да са неограничени, но реализирането им на практика исторически доказано е доста по-бавен процес. Спас Керимов загатна тази теза, като все пак разкри, че не сме толкова близо до достигането на пълно безсмъртие. Откриването на „Светия Граал“ – 3D принтирането на кръвоносна система – може да стане след пет, десет или повече години.

Има и други фактори, които могат да се окажат пречка за осъществяването на технологичните ни мечти. Огнян Златев, главен представител на Европейската комисия (ЕК) в България, сподели, че близо една трета от всички жители на Стария континент не разполагат с базови дигитални умения. Освен това по данни на ЕК се очаква недостигът на кадри в ICT да достигне половин милион души през 2020 г.

„Трябват ни подготвени хора, с високо ниво на дигитални умения“, коментира Златев. „Затова Европейския съюз е заделил близо 700 млн. евро за подобряване на дигиталната квалификация на жителите на Стария континент“.

Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор на „Уникредит Булбанк“ предупреди, че за да може да се осъществи дигиталната трансформация, трябва да подредим процесите. Както технологичните, така и социално-политическите.

„Хаосът не може да се автоматизира, независимо от софтуера“, смята Хампарцумян.

The post Innovation Explorer 2019: (Без)граничните технологии appeared first on TechTrends България.