В следващите редове от Preventa.bg ще разкажат за три различни изобретения, вдъхновени от или свързани с насекоми. Превента е водеща фирма за борба с вредители, а информацията в статията се базира на научни разработки и трудове, публикувани в авторитетни издания като Nature и ScienceDirect.

Колективният интелект на насекомите и груповата (Swarm) роботика

Мравките, осите, пчелите и други социални насекоми демонстрират сложно колективно поведение и забележителна координация в своите строго организирани колонии. Заедно те действат като един организъм и това е видно дори само от начина, по който строят гнездата си. Но има и много други примери, които го доказват.

Някои видове мравки (южноамериканските Eciton burchellii и африканските Dorylus например) създават живи мостове с телата си, за да могат останалите от колонията да се придвижат до места, където има храна или друг ценен за тях ресурс.

Пчелите също са чудесен пример за естествена колективна интелигентност. Те вземат заедно всички важни решения, без едноличен лидер. Да, във всеки кошер (и мравуняк) има царица, но нейната роля е само и единствено репродуктивна.

Пчелите-работнички не само действат координирано, но и общуват чрез сложна система от движения, известна като “waggle dance”. Чрез посоката и продължителността на танца те предават информация за местонахождението на източници на храна, а колонията избира най-добрия маршрут чрез своеобразно „гласуване“.

Това поведение на насекомите вдъхновява развитието на модели за swarm роботика, при която множество малки роботи работят заедно за изпълнение на общи задачи. А най-впечатяващото е, че работят без централно управление – сравнително автономни са.

Как работи технологията

Всеки робот е снабден с микроконтролер, софтуер за обработка на сензорни данни и възможност да взема самостоятелни решения според зададения алгоритъм – набор от правила, по които да реагира на средата и на останалите роботи. Така се се постига синхрон между отделните единици в системата, като същевременно се запазва относителната автономност на всеки от тях. Комуникацията помежду им се осъществява чрез чрез локални мрежи тип mesh.

В съвременните swarm системи все по-често се интегрира и изкуствен интелект (AI) за дейности като планиране на движенията, разпознаване на обекти и обработка на данни.

Този вид роботика вече намира приложение в различни сфери на човешката дейност.
В промишлени среди swarm системите се използват за оптимизация на складови процеси, където десетки автономни роботи подреждат и преместват стоки – много по-бързо и прецизно от хора.

В земеделието започват да се използват swarm дронове за наблюдение на посеви, реколта, пръскане и анализ на почвите. Такива дронове могат да се ползват и в спасителните операции за издирване на хора в труднодостъпни или опасни зони например.

SWARM подходът навлиза и във военната индустрия, където се разработват автономни безпилотни летателни апарати, способни да действат синхронизирано.

E-Antenna: иновативен сензор, вдъхновен от нощни насекоми

Насекомите разчитат на антените си не само за обоняние, но и за възприемане на околната среда и ориентиране в нея. Те са от особена важност при нощните видове, които далеч не разчитат само на зрението си, за да се ориентират в тъмнината на нощта. Говорим за молци, хлебарки и други, които използват антените си, за да изследват различни повърхности, текстури и форми на обекти. Фактически, навигират движението си благодарение на тактилни сигнали, преобразувани в нервната им система.

Хлебарките например имат изключително дълги и чувствителни антени с хиляди рецептори в тях, които улавят и най-малкото въздушно течение или мирис във въздуха. Макар зрението им да е пригодено към среда с ниска осветеност, истината е, че антените им вършат повече работа, отколкото очите за ориентация и възприемане на околната среда.

Учени “открадват” тази идея, за да създадат биомиметични електронни антени, които могат да усещат допир, натиск и посока на движение по начин, подобен на нощните инсекти. Но изкуствените са по-добри от тях.

През 2025 г. изследователи от Университета Цинхуа (Tsinghua University) и Университета на електронните науки и технологии в Китай представят в списание Nature Communications устройство, което имитира структурата и чувствителността на антените на нощни насекоми. Тяхната електронна антена (E-antenna) представлява гъвкав сензор, изграден от магниточувствителни материали, който притежава изключителна механична устойчивост и може да засича движения и вибрации, идващи от всички посоки. Тази универсална чувствителност (omnidirectional sensing) се постига чрез комбинация от сегментна структура, частична магнетизация и алгоритъм за тактилно възприятие, който обработва сигнала по начин, наподобяващ този на нервната система на насекомите.

Устройството има потенциал за приложение в различни области – от роботика до системи за безопасност и наблюдение. Сензорът е модулен и лесен за интеграция (plug-and-play).

В роботиката подобни антени могат да осигурят на машините способност за навигация в среда с ниска осветеност, без да разчитат единствено на камери. Робот, оборудван с такава антена, би могъл да се ориентира в тъмни помещения, като засича микродвижения и въздушни потоци – по същия начин, по който го правят молците и хлебарките.

А най-тривиалното приложение на сензора е в прахосмукачки-роботи.

Живи роботи: как учените превърнаха хлебарките в биохибриди

Но технологиите не само биват вдъхновявани от различни инсекти. В някои случаи инсектите стават част от самата система. Именно такъв е случаят с киборг-насекомите – технология, която съчетава науката с чиста биология. Използват се истински инсекти, към които се прикрепя електроника, която позволява контролиране на движенията и поведението на инсекта. За целта, учените използват основно хлебарки, скакалци и някои видове бръмбари.

Първите успешни опити в създаването на киборг-насекоми идват от Texas A&M University в началото на 2010-те, когато екипът на Hong Liang използва електроди, свързани с антените и крайниците на хлебарки, с които да контролира движенията им.

По-късно изследователи от North Carolina State University усъвършенстват технологията, създавайки надеждна платформа за дистанционно управление на насекоми. Институтът RIKEN в Япония пък допринася със създаването на ултратънък соларен модул, който се закрепва върху гърба на хлебарката и осигурява непрекъснато захранване на електрониката.

Най-често използваният вид хлебарки като биороботи са мадагаскарските съскащи хлебарки (Gromphadorhina portentosa). Причината за това е по-големият им размер и способността им да носят товари, три пъти по-големи от собственото им тегло.

Контролът на движението при киборг-хлебарките се осъществява чрез директна стимулация на нервната система. Върху гърба на насекомото е прикрепен миниатюрен електронен модул – своеобразна „раница“, съдържаща микроконтролер, батерия или соларен панел и безжичен предавател. От него излизат тънки проводници, свързани с нервните окончания в антените или в задната част на тялото (церки). Така се постига ефективна биохибридна навигация.

Технологията вече се разглежда като потенциален инструмент за спасителни операции и мониторинг в труднодостъпни зони, както и за военни и отбранителни цели. Биохибридите могат да се внедряват в срутени сгради след земетресения, където вградените сензори да изпращат информация за температура, ниво на въглероден диоксид или движение – показатели за наличие на оцелели. В други експерименти киборг-насекоми се използват за екологичен мониторинг – например за събиране на данни от пещери или замърсени зони, недостъпни за хора.

Освен това, изглежда, че вече има проекти, които комбинират биохибридния подход  с груповата роботика. Проектът на немския стартъп SWARM Biotactics е такъв пример. Според Ройтерс, компанията е в преговори с немското правителство за производството на кборг хлебарки, които могат да бъдат управлявани индивидуално или да действат автономно като група.

The post Топ 3 технологични изобретения, вдъхновени от насекоми appeared first on TechTrends България.

Нещата се обръщат с привидно невинната на пръв поглед стратегия, компанията от Купертино сама да разработва дизайна на всичките си процесори. Досега, Apple правеше това за мобилните си устройства, но от 2020 г. премина изцяло към единен модел и архитектура за всичките си джаджи. Тогава от TechTrends определихме ходът на компанията като потенциално революционен и три години по-късно изглежда, че усилията дават повече от добър резултат.

За последните два месеца, Apple представи първите си устройства с процесори изградени по 3nm архитектура. Началото беше положено със смартфона iPhone 15 Pro, а в края на октомври бяха представени и първите чипове за персонални компютри M3, които разчитат на тази технология. Компанията от Купертино успя да да монополизира 3nm архитектура и в момента е единственият производител в света, който я използва масово. Това потвърди и слуховете, че Apple са изкупили целия капацитет за 3nm чипове на TSMC за 2023 г. С което доминацията на компанията е гарантирано от поне няколко месеца.

Ябълковият силиций M3

С преминаването към собствени чипове през 2020 г. Apple постигна две ключови неща. Първото е, че изостави зависимостта си от Intel, като заряза x86 архитектурата и премина към тази на ARM. Мобилната технология има своите предимства и недостатъци. Плюсовете са, че предлага по-голяма компактност, по-добра миниатюризация на транзисторите и енергийна ефективност. Недостатъците са свързани с определи възможности за работа на максимални обороти, където по-надеждна е x86.

За три години Apple успя максимално бързо да стъпи на ARM технологията и се превърна в първият производител на устройства, който вече предлага не само смартфони, но и компютри с 3nm архитектура. Резултатът е серията чипове M3 (базов, Pro и Max версии), които се възползват от по-малкия размер на транзистори да разположат по-голямо количество на силициевата плочка. В класическия Apple стил, сравнението е само между предходните чипове от серията М. Така M3 са с между 15% и 30% по-бързи и ефективни спрямо предходното поколение.

Другото голямо предимство на M3 и на ARM решенията на Apple са т.нар. невронни ядра, които отговарят за обработката на изчисления свързани с изкуствен интелект (AI). Тук отново производителността е повишена с 15% спрямо M2 процесорите и с 60% ако сравняваме с по-предходното поколение.

Първите устройства, които ще се възползват от новите чипове са 14 и 16-инчовите лаптопи MacBook Pro и 24-инчовите интегрирани настолни компютри iMac. Цените са като за Apple – за преносимите тя започва от 1 599 долара, а за десктопите от 1 299 долара, но може да надмине 7 000 долара.

Мобилният лидер

Месец и половина преди дебюта на процесорите M3, Apple представи 3nm чипове и за своите смартфони. Това е A17 Pro, който е наличен в настоящите iPhone 15 Pro и Pro Max версии. По време на представянето, акцентът падна повече на титаниевия корпус, а не толкова на процесора. Но това беше първото масово потребителско устройство, което е с 3nm чипсет.

Подобно на M3 моделите, A17 Pro няма толкова голям скок спрямо 5nm предшественици. Той е с 10% по-бърз, но предимствата му са повече насочени към развитието на графичните ядра. В това направление, увеличението на производителността достига 20%. Също подобно на M3, друга сфера е подсилването на невронните ядра. Това допринася за приложения, които използват AI, нещо, което ще се засилват през следващите години.

Apple все още е единствената компания, която предлага смартфон с 3nm на пазара. Компанията ще запази този статус поне до средата на 2024 г. Най-новият флагмански чипсет на Qualcomm Snapdragon 8 Gen 3 е базиран на 4nm архитектура и той ще е водещия такъв на марката поне до средата на следващата година. Единствено MediaTek обяви изненадващо свой процесор, който ще бъде пуснат на пазара, но през втората половина на 2024 г.

Задушаване на конкуренцията

Apple ще поддържа тази доминация поне до средата на 2024 г. Причината за това може би се крие в различни доклади, че технологичната компания е изкупили капацитета на TSMC за 3nm чипсети до края на настоящата година. Има вероятност да са резервирали и части от поточните линии и за първите месеци на 2024 г.

Тази хипотеза се подкрепя и от факта, че почти всички големи чипсет разработчици забавят своите 3nm модели. Освен вече споменатите Qualcomm и MediaTek, това се случва със Samsung и AMD. Последната компания планираше за 2024 г. да премине към 3nm архитектура. Но през настоящата излезе неофициална информация, че AMD е изменила намеренията си и смята да прескочи тази технология и директно да премине на 2nm през 2025 г. Според други слухове, компанията само е отложила дебюта на процесорите с 3nm за 2025 г.

Общото между всички тези отлагания се крие в запълнения капацитет на TSMC. Тайванският производител е единствения, който реализира дизайните на чиповете изпълнени по 3nm архитектура. Предвид факта, че само Apple предлага в момента подобни процесори, подсказва, че технологичният гигант е изпълнил настоящия капацитет. За следващите ще се отвори такъв, когато TSMC разшири производствените мощности, което се очаква през следващата година.

Практиката на Apple е традиционна, като преди повече от десетилетие, компанията беше изкупила повечето екрани с multitouch възможности и за кратко беше почти единствената, която имаше смартфони с такива дисплеи.

Другият конкурент, който може на теория да се противопостави на Apple е Intel. Компанията обаче не може да достигне до производство на процесори с архитектура под 7nm, ката тя достигна тази технология едва през настоящата 2023 г. Пътят до 3nm за Intel е доста дълъг, въпреки намеренията им до няколко години да имат подобни разработки.

Има ли значение 3nm

Все пак има ли значение дали процесорите ще са 4nm или 3nm? Както виждаме в горните сравнения, разликата в производителността спрямо 5nm не е толкова значителна. Основната е между 10% и 20%. Цялостното представяне зависи най-вече и от самия дизайн на чиповете. При Apple вече отбелязахме, че се залага повече развитие на графичните и невронни ядра. За смартфоните това са достатъчни предимства за леко технологично надмощие. При персоналните компютри има влияние най-вече при лаптопите и то само ако графичният процесор не е на отделна карта.

Сравнението с чиповете на Intel е по-трудна задача, заради тясната интеграция и оптимизация на софтуера на Apple. Но при някои тестове на M2 процесорите спрямо i9, последният достига понякога до трикратно по-добри резултати. Той обаче ползва многократно повече енергия, нещо в което ARM се е специализирал през последните десетилетия.

Което прави настолните конфигурации с отделни компоненти несравними с чиповете на Apple. От друга страна, обаче „ябълковият“ гигант има по-добра оптимизация, заради затворената си екосистема. Затова и различните сравнения опират повече до приложения, за които се ползват компютрите и лични предпочитания. Това обаче не отнема факта, че Apple е и ще бъде властелинът на 3nm технология поне до средата на 2024 г.

The post Apple – властелинът на 3nm appeared first on TechTrends България.

Обтягането на отношенията между САЩ и Китай относно статута на Тайван и потенциалната ескалация може да пренесе шокови вълни в технологичната индустрия. Най-невинния пример е отложената в последния момент премиера на последната версия на сгъваемия смартфон Razr на Motorola. Покрай него трябваше да дебютира и потенциален нов флагман Motorola X30 Pro. Броени часове преди събитието, планирано за 3 август, но и преди кацането на Пелоси в Тайван – китайската компания-майка на Motorola Lenovo го отменя.

Официално потвърждение, че отлагането на дебюта е заради напрежението по оста Китай-САЩ-Тайван няма. Но са налице следните закономерности – китайски производител пуска смартфон с тайвански чипове и с американска операционна система. Дори само временна морска блокада на спорния остров от страна на Пекин може да хвърли в шок разработчиците на потребителска електроника и чипове. Затова с нарастващото напрежение се засилват усилията в развитието на собственото разработване и производство на процесори по почти целия свят. Ако досега силициевата надпревара беше чисто пазарна, то вече тя е фокус на целенасочени национални и наднационални политики. Тенденция, която започна миналата година, но вече набира все по-голяма сила.

CHIPS – закон за милиарди, но с уловки

Конгресът на САЩ приеха закон, който носи звучното име CHIPS и има за цел да привлече инвестиции в производство и разработка на процесори. Инициативата предвижда 52 млрд. долара преки субсидии в изграждането на производствени мощности за чипове, известни още и като fabs на американска територия. Това трябва да помогне на компании като Intel, Nvidia и AMD да пренесат част от своя индустриален капацитет от Азия обратно в Северна Америка.

В момента значителна част от производството, особено на най-технологичните чипове се намира в Тайван, а на по-малко иновативните процесори – в Китай. Към тях добавяме Южна Корея и Япония като други големи производствени дестинации. Дори тайванската TSMC, който е лидер в производството на мобилни полупроводници има мощности, както на местна почва, така и в Китай. Към края на 2020 г. само 12.6% от капацитета за създаване на процесори се намира в Северна Америка. Тайван, Япония, Южна Корея и Китай от своя страна съставляват 72.9% от световното производство. Това показват данните на ICInsights. В случай на конфликт между Китай и Тайван, пазарът на чипове може да се лиши от близо една трета (36%) от производството на чипове и почти целия капацитет по архитектура от 5nm надолу.

Недостигът на чипове, изострен от пандемията и концентрацията на производството в няколко азиатски държави послужи като студен душ за Европа и САЩ. Втората създаде CHIPS, поради тази причина. Но в него има уловки. Освен, че компаниите, които искат да получат достъп до 52 млрд. долара субсидии трябва да изградят производствени мощности на американска територия, те не трябва да създават иновативни такива в Китай или Русия. Специално, те трябва да се въздържат в рамките на 10 години то подобни действия, а технологията за която важат ограниченията е 28nm.

Това предизвика недоволство сред производителите, като Intel. Американският производител се опитва да засили капацитета си с инвестиции в САЩ, Европа, но и в Китай. Вашингтон се опитва по всякакъв начин да предотврати инвестиции и потенциален трансфер на технологии в посока Пекин.

Китайското „технологично чудо“

Приемането на закона CHIPS почти съвпадна с визитата на Пелоси. Но и с една друга интересна информация, за технологичен пробив на китайския производител SMIC при процесорите. Американска анализаторска фирма TechInsight е купила система за „копаене“ на криптовалута ASIC. В нея е имало чип изготвен по 7nm технология и произведен от SMIC. Системата е в продажба поне от средата на 2021 г., което означава, че китайската компания е осигурила поне начален достъп до тази архитектура.

Защо тогава, SMIC не се е похвалила с това? Защото чипът от ASIC не е напълно 7nm, а използва част от процесите и е копие на N7 на TSMC отпреди четири години. За да достигне до „чиста“ 7nm технология, китайската компания има все още път да извърви по отношение на мащабирането и изграждането на цялостен микропроцесор.

В историята има един по-важен и критичен елемент. Една от причините, китайската полупроводникова индустрия да забави темпо през последните две години е фактът, че САЩ успяха да ограничат доставката на авангардните EUV литографски машини. Те се произвеждат единствено от нидерландската ASML.

Вместо това, китайците се успели да копират не само архитектурата на N7 на TSMC, но и целия производствен процес. Той разчита не на EUV литография, а на по-старата DUV такава. Тя датира още от 80-те години на миналия век и от началото на 21 век започва да се „задъхва“ с преминаването на все по-миниатюрни архитектури. Решението на TSMC чрез N7 помогна да се превъзмогне забавянето на EUV машините, които разрешиха създаването на 7nm, 5nm и 4nm процесори, а съвсем скоро и на 3nm такива.

Тоест, китайците няма да могат да развият по-иновативни полупроводникови системи от 7nm чрез DUV. Дори и самите те имат своите ограничения. Все пак е доста голямо постижение за Пекин и SMIC. Чрез CHIPS, САЩ се опитват да дръпнат напълно водещите производители от всякакви инвестиции в Китай. А оттам да ограничат и технологичния трансфер. В комбинация с натиска и географската диверсификация, Вашингтон се опитва да си осигури летящ старт в новата силициева надпревара.

Европа – по средата на нещото

В цялата тази обстановка, позицията на Европа отново не е от най-цветущите. От една страна, на Стария континент се разработват революционните EUV литографски машини, без които не може да се създават чипове с архитектура под 7nm. От друга, производствения капацитет за полупроводници е едва 5.7% от световния в края на 2020 г. Като голяма част от продуктите, които се правят в Европа са съпоставими и дори по-слаби от тези, които има Китай. Пекин няма проблеми с производството на 28nm процесор и 14nm.

И докато Европа държи ключа към производството на иновативните полупроводници, то тя почти няма капацитет за тях. Най-добрият завод е в Нидерландия за 10nm чипове, в Германия има такъв за 28nm, всичко останало използва стари технологии.

Поради тази причина, Европейският съюз прие първа специализиран закон за насърчаване на полупроводниковите инвестиции и производство. Европейският закон за чиповете беше представен през февруари и поставя амбициозните цели да се увеличи дела на Стария континент в индустриалния капацитет при процесорите до 20% до 2030 г. Както и да се развиват продукти с 2nm архитектура пак в рамките на този период. За което са заделени 15 млрд. евро, заедно с вече заделени за целта 30 млрд. евро. Intel в стремежа си да диверсифицира географски производството влага 33 млрд. евро в изграждането и разширяването на своите заводи в Европа. Това е добра новина, но може да не е недостатъчна за амбициите на Брюксел.

Предвид паритета между европейската валута и долара, това са пак по-малко средства, от тези, които САЩ планира да даде на производителите. Това, в комбинация от цялостната политическа и технологична ситуация поставя под съмнение изпълнението на заложените цели в рамките на следващите 7 години.

Силициевата надпревара е в разгара си и както виждаме САЩ, Китай и Европа заделят десетки милиарди в заемането на по-добрата част от пая наречен производство на полупроводници. Което оттук насетне вече е обект на национална и регионална политика, а не под влиянието на пазара.

The post САЩ, Китай, Тайван и новата силициева надпревара appeared first on TechTrends България.

Гражданската война започна. Web3 бунтовниците нанесоха първата си победа срещу злата Империя на централизираните системи. Храбрата съпротива показа тайното си оръжие – блокчейн технологията.

С нея те се надяват да победят Империята, която разполага с пълен монопол над финансовата система. Регулациите ѝ позволяват да се унищожат цели бизнеси за седмици или дори дни.

Тайнственият принц Сатоши Накамото успя да предаде плановете за създаването на криптовалутата Bitcoin. Тя ще е първата от многото, чрез които, хората ще си върнат свободата в Галактиката.

Криптовалути, биткойни, незаменими токени (NFT), блокчейн и Web3. За определена част от обществото тези думи се свързват с прогрес, както на технологиите, така и нсвета като цяло. Те са инструментите за пълна институционална децентрализация на нашия живот в сфери като пари и финанси, сделки, трансакции, консумация на съдържание и защо не – дори на гласуване на избори.

Web3 е общият знаменател, под който се поставя това желание към постигане на технократска утопия. Той е и символът за пълна трансформация на глобалната мрежа и след това – на нашето ежедневие. Концепцията набира доста значими и влиятелни последователи, като най-богатия човек на Земята – Илон Мъск, както и редица други хора от технологичния свят. Технологията започна да достига по-лесно до обикновения човек, а все повече институции, включително държавни такива, се замислят за нейното приложение.

Постигането на масовост води до неизменен сблъсък на две, несъвместими помежду си, концепции – регулации и сигурност с децентрализация и нестабилност. Той е повече от очевиден през последните няколко години, като досегашните опити да се намери компромисно и балансирано решение в най-добрия случай удрят на камък. В най-лошия – гръмват като класически балон.

Изключителната динамика на крипто пазара от началото на 2022 г. неизбежно поставя редица въпроси за бъдещето на крипто света. Оправдаха се някои от най-големите страхове на част от скептиците, но надеждите на блокчейн ентусиастите остават все така силни. Затова решихме да създадем тази поредица „Крипто Войни“, която ще е съставена от три части. Настоящият материал е първия епизод, който има за цел по-скоро да обявни накратко логиката на блокчейн света. Както и да покаже идеалите и утопичните мотиви, които го движат до момента.

Раждането на бунта срещу централизацията

Енигматичната личност Сатоши Накамото публикува през 2009 г. кода за криптовалутата Bitcoin (биткойн). Базирана на новата за времето си блокчейн технология, тя обещава да сложи край на монопола на Централните банки и финансовите институции по света в контрола на паричните потоци.

Идеологията е, че след откъсването на традиционните пари от златния стандарт, тяхното управление е в ръцете на малка група от хора, които засилват инфлационните процеси. Първите визии за електронна и независима от човешкия фактор система датират от повече от 20 години с раждането и налагането на интернет, но по това време няма технологичната възможност за тяхната реализация.

Накамото описва цялата концепция в Бяла книга и предоставя отворения код на биткойн, за да може да използва от други запалени ентусиасти. С пускането ѝ се полага началото на първата истинска и все още най-популярна криптовалута в света. Тя има за цел да детронира традиционните пари и да бъде управлявана изцяло от алгоритмите. Поддържането на криптовалутите „чисти“ от институционално влияние привлича множество бунтари на традиционната система.

Основната идея е сравнително проста – биткойн може да се възприеме като дигитално злато. Кодът е направен по такъв начин, че да могат да се извлекат само 21 млн. дигитални „монети“ от новата криптовалута. Това гарантира ограничено количество, което веднъж достигнато не позволява да се придобиват или създават нови биткойни. Ситуацията е същата със златото във физически свят – благородният метал е в ограничени количества, с което му се гарантира неговата стойност през годините.

Процесът, по който криптовалутите се извличат се нарича „копаене“. Това става, като се осъществяват различни и тежки изчисления, като след определеното им завършване на процесите, системата ви дава монета биткойн. Колкото повече единици криптовалута има в обръщение – толкова по-бавен и ресурсоемък ще е процеса по придобиването на нови. До момента в който не се изчерпат напълно всичките 21 млн. монети. Самите изчисления са свързани със съхраняването, обработването и шифроването на трансакциите свързани с биткойн.

Тайнственият принц

Най-голямата мистерия свързана с биткойн е нейният създател – Сатоши Накамото. Съществуването на такава личност, все още не може да бъде доказана. Основната теза е, че това е псевдоним, зад който се крие истинският създател на биткойна и блокчейн технологията. Това може да бъде един човек или екип от няколко.

Имаше известна конспиративна теория, че Накамото е самият Илон Мъск. Причините да се свързва милиардерът с него са няколко. Мъск има силен интерес и познания в сферата, както и обича да създава концепции, които да реализира или да предоставя в отворен формат на други да завършат. Подобна е идеята за HyperLoop – високоскоростен влак, който се движи във вакумиран тунел. През 2017 г., самият Мъск отрече да е Накамото.

В същото време има няколко по-подходящи кандидати. Разследвания на различни западни медии посочват няколко такива. Един от тях е починалият през 2014 г. Хал Фини. Той е експерт в дигиталната криптография и е живял до човек на име Дориан Сатоши Накамото. Първоначалната теза е, че е ползва името на своя съсед за псевдоним, с който да представи идеята си пред света.

Вторият е самият Дориан Накамото, който има доста силен профил на физик от политехнически университет в Лос Анджелис. Освен името и потенциалната връзка с Хал Фани, други допирни точки с криптовалутата и криптографията Дориан няма.

Крайг Райт е може би най-агресивният кандидат за титлата „създател на биткойн“. Няколко технологични издания като Wired и Gizmodo публикуват статии, че той е един от хората, които се крият зад псевдонима Сатоши Накамото. Първоначално Райт не желае да коментира, но получава подкрепата от някои разработчици на биткойн като Джон Матонис и Гейвин Андерсон. Други обаче остават скептични към тази история и предполагат, че самият Крайг е създал историята индиректно. Малко след това Райт се опитва да съди всеки, който отрича, че той е създателят на биткойн.

Списъкът с потенциалните кандидати е дълъг. Мистерията е основателна, защото самият Сатоши Накамото притежава между 750 хил и 1.1 млн. биткойна, което го поставя като най-големият криптовалутен милиардер в света. При подобно количество монети, той или те, ще разполагат с лост за влияние на пазарната оценка на криптовалутата. Засега, обаче тези биткойни остават без употреба.

Властелинът блокчейн

Концепцията и технологията наподобява доста тази на торентите – система от навързани независими помежду си компютри, които служат за обмен и съхранение на файлове. Последните се превърнаха в синоним на дигиталното пиратство, като са един от най-популярните методи за обмен на съдържание. Принципът за peer-to-peer (P2P) е заложен дълбоко в блокчейн.

Разликата е, че при него са навързани всички операции и трансакции в една криптографска верига, разделена на блокове. Цялата информация за обмена може да се проследи лесно, като се записва във всеки един блок, но в същия момент да се запази сигурността по трансферите. По този начин се автентикира трансакцията, без да са необходими посредници – банки или други институции.

Тези качества в комбинация с алгоритмите за създаване на нови активи, позволяват всичко да се автоматизира и да се премахне напълно човешката дейност. Тоест, веднъж пусната една криптовалута, при добре развит код, тя ще може да създава нови монети и да извършва трансакциите автоматично. Последващи манипулации би трябвало да са невъзможни.

Структурата е направена така нарочно. За да може да се елиминира човешкия фактор и съответно да се децентрализират процесите. В случая с валутите, централните банки решават дали да емитират нови емисии пари, както и да влияят с различни инструменти паричните наличности в икономиката, като повишаване и намаляване на лихвените проценти. При криптовалутите, тези механизми отсъстват, като единствените фактори са фиксираната чрез алгоритъм наличност и трансакциите, които се правят от потребителите.

Самата технология си е истинска революция в криптографията и структурирането на базите с данни. Затова тя предизвика силен интерес към различни институции – банки, картови компании, държавни учреждения и др. Тя или елементи от нея в момента се използват в различни платформи за разплащания. Картовите гиганти Visa и Mastercard също започват да интегрират част от концепцията в своите платформи. Подобни проекти, обаче не се възприемат от крипто евангелистите, защото се взима само части от технологията, но се запазва централизацията на управлението на процесите, както и посредниците.

В света на прожекторите

Биткойн полага началото на манията наречена криптовалути. Първата трансакция е направена между част от създателите през 2009 г., а след това се установява като масово разплащателно средство в тъмните дебри на интернет и в нелегалния онлайн пазар Silk Road. Медиите и обществото затова предпочитат да разказват историята за закупените две пици от веригата Papa John’s срещу 10 хил. биткойна през 2010 г. Поради това, крипто евангелистите празнуват 22 май като Денят на биткойн пицата. Защото тестови или криминални разплащания не звучат толкова красиво.

Постепенно биткойн започва да набира скорост и популярност. Постепенно се улеснява неговата търговия, но първия голям скок на криптовалутата в края на 2013 г. е движен основно от действията на щатското ФБР срещу елементи на Silk Road. Тогава цената скача от 13 долара за дигитална монета до 1 163 долара. В рамките на две години, криптовалутата варира между 45 долара и 1 000 долара, като промените може да се осъществят в рамките на минути.

Тази брутална нестабилност привлича някои от най-рисковите инвеститори, както и различни опортюнисти. Екипи от технически лица и финансови спекуланти започват да създават собствени криптовалути. Целта е бързо забогатяване и достигане на мащабите на биткойна. Следва истинска експлозия от криптовалути. Към март 2022 г. в продажба са над 9 хил. дигитални валути. Като 70 от тях разполагат с пазарна капитализация от над 1 млрд. долара всяка.

Това донякъде обезсмисля идеята на биткойн да бъде универсално и уникално разплащателно средство. Пазарът в момента е наводнен с криптовалути, но първата такава остава и с най-високо доверие. Затова, биткойн в момента една дигитална монета се търгува за около 30 хил. долара. През 2021 г. беше достигнала до пика си от малко под 65 хил. долара за брой. Пазарната оценка му е около 580 млрд. долара, по данни на сайта Statista.

Към тях добавяме и набралите сила през пандемичните години незаменими токени (NFT). Това са различни дигитални активи, които използват блокчейн технологията за да установят, че те са „оригинални“ и „уникални“. Те са обвързани с определена криптовалута, като повечето от тях са вързани за етериум – втората по популярност през годините, след биткойн. Той е и втори по пазарна капитализация с оценка от 250 млрд. долара.

Децентрализирай всичко

Изграждане на стойност от нулата до няколко трилиона долара е само началото за крипто евангелистите. Идеята на най-запалените фенове на технологията е да се преформатира изцяло настоящата глобална мрежа. Проектът или по-скоро визията, се нарича Web3 или Web 3.0. Тя включва пълна децентрализация на обмена и съхранението на информация, паричния поток, както и изграждането на цели организации на базата на блокчейн.

Криптовалутите ще осигурят разплащанията, NFT – различните дигитални предмети, които може да купуваме онлайн. Оттук насетне, блокчейнът може да бъде интегриран в различни други процеси. Електронна идентичност, документооборот, разрешителни и много други.

До голяма степен визията за метавселената на част от технологичните гиганти Meta, Microsoft и др. се базира именно на комбинацията между криптовалути и NFT. Различни търговци и големи компании също проявяват интерес към технологията и нейните възможности за популяризиране сред крайния потребител.

Крипто евангелистите искат да отидат дори по-далеч. Като изградят цели държави на база на блокчейн. Избори, решения и процеси да бъдат подчинени изцяло на децентрализираната технология. Аргументите им е, че така ще може да се постигне по-голямо доверие в обществото. Като се елиминира човешкия фактор, корупцията, субективния интерес и монопола на институциите.

Европейският съюз (ЕС) планира да интегрира блокчейн възможности в своята електронна идентичност eIDAS. Тя ще се комбинира с универсален дигитален портфейл, в който ще могат да се сложат личната карта, шофьорската книжка, банковите карти, студентски книжки и много други обществени документи. Технологията позволява това да се случи, както и да се развият още доста други приложения.

Въпросите са дали фанатичното преследване на цялостна децентрализация на всичко, ще е най-добрият и прагматичен път към прогреса. Или крипто евангелистите ще трябва да направят отстъпки за частично регулиране, за да може да се избегнат различните опасности, които отделни личности или институции могат да създадат чрез блокчейн и крипто системите. Това ще е обект на нашия Епизод II от „Крипто Войни“.

The post Крипто Войни (Епизод I): Web3 нова надежда appeared first on TechTrends България.

Интернет гигантът обяви, че не е предприемал никакви промени в своите сателитни снимки над обекти на Русия през последните години. Като изключим периодичните им обновявания. Оригиналната информация за тази новина идва по линия на предполагаем акаунт на министерството на отбраната на Украйна в Twitter. Което потвърждава мъдрата фраза на Ото фон Бисмарк, че „хората лъжат най-много преди избори, след лов и по време на война“. Дезинформацията не е еднопосочен процес и подобни практики се използват от двете страни на конфликта.

В този случай е интересно да се разгледа как Google отбелязва военните обекти в Русия и по света, от кога са снимките и много други въпроси, детайли, примери и случки с техния Maps. Както и как се определя кои военни обекти да се „цензурират“ и кои – не. Това е пореден любопитен момент от технологичния аспект на кървавата война в Украйна, като при предишния отново през Google Maps, можеше да се проследи инвазията в часове преди тя да беше започнала наистина.

Google Maps като OSINT инструмент

Google Maps е истинско съкровище за първо прохождащите в OSINT или Open Source Intelligence. Това са любители, които обичат да ровят по сателитни снимки, големи архиви с данни, информация и други. По-запалените преминават към платени версии на различни платформи – било то за сателитни снимки (като Maxar), системи за триизмерно разпознаване на обекти или навигационни платформи за самолетни полети и кораби.

Какво предоставя Google Maps? Сателитни изображения на цялата Земя, които могат да се комбинират с кадри от самите места при ползване на Street View. Последното може да подпомогне идентификацията на различни събития – точно къде са се случили. Тази геолокация се използва доста от OSINT-овете, които следят военните действия в Украйна.

Има уловки естествено. Качеството на сателитните изображения в Google Maps варира драстично. Доста от по-слабо населените региони имат много ниска резолюция, докато при други кадри можете да разпознаете дребни детайли като пощенски кутии и предмети с размерите на голям куфар например. Street View например присъства масирано в повечето европейски държави и САЩ, но в Русия има само панорамни кадри например. То покрива също така и само публично и сравнително лесно достъпни локации.

Последният елемент е актуалността на снимките – било то от място или от спътник. В България например, имаме Street View кадри, които варират от 2012 г. до 2022 г. Колко са актуални зависи за колко време са били колите на Google в страната и дали са обходили всички маршрути. Отново, важи правилото: колкото по-населени и централни места са – толкова по-нови са кадрите. Същото е и за сателитните снимки. Тези над София са поне с година и половина-две назад. Това може да се определи, като хотел „Милениум“ до НДК (вторият висок небостъргач) е все още във финалните етапи на строителство.

Над руските бази

Тези правила важат с пълна сила за руските военни обекти. Google никога не ги е замъглявала, дори най-секретните бази. Качеството на кадрите варира драстично. Инсталациите в близост до големи населени места са с почти кристален образ. На тях можем да видим изтребители, кораби, включително и ремонтните дейности по самолетоносача „Адмирал Кузнецов“. Големите морски бази, като тези в Мурманск, Североморск, Севастопол, Владивосток и на полуостро Камчатка са перфектно видими.

По-забутани военни бази в необятния Далечен Изток или по-малки формирования ще са с доста лошо качество на изображенията. Street View липсва до голяма степен и може да се намерят само панорамни кадри в по-популярни региони.

Важен момент е, че повечето сателитни снимки са сравнително стари – от поне година и повече. Така например, потопеният по време на конфликта в Украйна ракетен крайцер „Москва“ в Google Maps се намира непокътнат и закотвен на пристана в черноморската база в Севастопол. Същото важи и за един от другите два кораба от този клас „Слава“). „Маршал Устинов“ е на котва редом до най-големия ракетен крайцер в света „Петър Велики“ (клас „Киров“) в Североморск. Той заедно с третия от клас „Слава“ в момента са развърнати в Средиземно море.

Същото важи и за останалите бази на руските въоръжени сили. Сателитните изображения са доста отпреди конфликта и няма да свършат голяма работа на по запалените в OSINT занаята.

Практиката е идентична и с американските съоръжения. Лесно може да видим редица големи бази, като авиационният комплекс в Нелис, военноморската в Норфолк с линията от самолетоносачи. Дори и секретната Зона 51, макар и в по-ниска резолюция, дали защото е по-секретно поделение или защото е по средата на пустинята в Невада.

Кога се замъгляват военните обекти

Има редица военни обекти, които са явно замъглени. Някои до толкова, че не можете да разберете какво точно представляват. Сред тях са редица инсталации в Гърция и Белгия. Причината те да бъдат замъглени е тривиална – самите правителства са помолили Google да направи това. Тоест, всяка държава, която поиска може да замъгли определени обекти, които смятат, че са обект на тяхната национална сигурност.

Дали Google ще се съобрази това вече е друг въпрос. Предвид обстановката в момента с Русия и факта, че доста от услугите на технологичния гигант не са налични в страната, подобна молба на Москва надали ще бъде разгледана сериозно.

Има един любопитен пример с Тайван. Страната започва да протестира пред Google, заради това, че Maps е разкрил уж секретно поделение за противовъздушна отбрана. То се намира в източната част на столицата Тайпе и очевидно е въоръжено с най-модерните зенитни системи с голям радиус на действие MIM-104 Patriot PAC3. Google първоначално замъгли базата, но при последното ни посещение, е ясно видима батерията с установките.

The post Руските секретни военни обекти и Google Maps appeared first on TechTrends България.

Други, като Sony и LEGO ще разчитат на партньорства това да се случи за тях. Двете компании инвестират по 1 млрд. долара всяка в един от водещите софтуерни разработчици Epic Games. От официалните изказвания става ясно, че Sony и LEGO правят това с цел да си осигурят участие в изграждането на бъдещите метавселени. Макар и да не го казват директно – най-вероятно по този начин се надяват да си гарантират ресурс и ноу-хау за създаването на техни подобни концепции в бъдеще.

Инвестициите показват няколко неща. Първо, че технологични гейм компании ще играят все по-ключова роля в това. Второ, че много малко корпорации ще могат да осъществят метавселените самостоятелно и подобни партньорства са неизбежни. Трето, че всички развлекателни гиганти рано или късно ще навлязат на тази сцена. Четвърто, което не всеки си дава сметка е, че тези сделки няма да променят много ситуацията със собствеността на Epic Games.

„Епична“ инвестиция

LEGO и Sony обявиха, че всяка една от компаниите ще вложи по 1 млрд. долара в разработчика. Зад популярната марка конструктори всъщност седи датското дружество KIRKBI. Поради тази причина, новината за инвестицията от тяхна страна може да бъде видяна и под това име. Друг важен елемент, който не всяка медия отрази е, че привлеченият капитал е общо на стойност от 2 млрд. долара, а не е по 2 млрд. долара от всяка.

Като изчистихме тези потенциални обърквания да се фокусираме върху същественото. На думи става дума за много пари, особено съпоставими за обикновен средностатистически гражданин. Но за Epic те са сравнително малък дял, като след инвестицията, компанията вече се оценява на 31.5 млрд. долара. Тоест, Sony и LEGO са получили срещу нея по 3% от акциите на гейм разработчика.

Без промяна в собствеността

За японския гигант това е поредна такава сделка с Epic Games. Преди точно година, Sony инвестира отново около 200 млн. долара при предходния рунд от 1 млрд. долара. През 2020 г. компанията също вложи 250 млн. долара. С последната общо Sony е осигурила 1.45 млрд. долара капитал на Epic. Като дялове това означава грубо около 5.3%. За LEGO нямаме информация да е участвал в предишни инвестиционни рундове и затова оценката е, че остава с дял от 3%.

Двете компании сумарно разполагат с около 8.3%, което е значително за малки инвеститори, но не и за нещо повече. Все още основният собственик е основателят Тим Суини с под 50%. Следващия по големина акционер е китайският технологичен гигант Tencent с 40%. Компанията получи този дял през 2012 г. срещу скромните 330 млн. долара, които в момента ще се оценяват на 12.4 млрд. долара.

Sony – VR и метавселени

Sony е една от малкото големи компании за потребителска електроника, която се опитва да реализира виртуалната реалност (VR) в по-големи мащаби. Нейните усилия датират още от 1997 г. с иновативния си за времето продукт Glasstron. Но истинският пробив правят през 2016 г., когато се появява първия VR шлем за PlayStation. Sony също така са лидер в гейм индустрията, която ще бъде в центъра на новите метавселени.

Важността на Epic за японския гигант се развива именно по тези две припокриващи се в един момент направления. Компанията разработва един от най-популярните гейм енджини, като последната му версия Unreal Engine 5 обещава наистина революционни технологии, като единно динамично осветление на целия свят, nanite система, която заменя досегашната полигонна и още много други. Тя предоставя бързи и лесни инструменти за изграждане на големи отворени светове – нещо, което може да бъде изключително полезно при изграждането на метавселени или на VR дигитални пространства. Демонстрацията, която Epic направи с Unreal Engine 5 преди няколко месеца и обещанието, че могат да създадат виртуална „Матрица“ изглежда на ниво техническо демо доста впечатляващо.

Специфичното при VR и метавселените са, че двете ще се ползват паралелно и реално ще се развиват заедно. Затова, Sony имат такъв интерес към двете технологии. Както и защо вече трета поредна година, японският гигант вкарва все повече пари в Epic Games.

LEGO отдавна не прави само конструктори

Ситуацията е сходна и с LEGO. Популярната марка за деца и възрастни отдавна не се ограничава само до конструктори. От близо десетилетие тя има силна дигитална стратегия, която включва участието на компанията в различни развлекателни сегменти. От видеоигри, през филми, анимации и други медиуми. Интерактивността е ключов момент за LEGO от самото създаване на играчките и затова, компанията ще го търси на всяка цена.

VR и метавселените пасват перфектно на имиджа и стратегията на дружеството. Концепцията на Lego е винаги е да изгражда нови светове – било то измислени, близки до реалността или базирани на популярни франчайзи. Естествено, през годините всичко се пречупва през призмата на популярните конструктори и техните блокчета. VR и метавселените ще бъдат доста добра визия за бъдещето на LEGO – паралелни дигитални светове, в които потребителите ще могат да правят всичко във виртуалната реалност.

Дори само в краткосрочен план, инвестицията на компанията в Epic е оправдана. Причината е, че LEGO отдавна експериментира с игри под своя бранд и влагането на средства в разработчик, който разполага със собствен гейм магазин и енджин, който позволява лесното създаване на виртуални светове е повече от логичен ход. Няма да се изненадаме, ако Lego не увеличат участието си в Epic в близко бъдеще.

Без бързи резултати

Първите плодове от тези инвестиции няма да ги видим веднага. Те имат за цел да се осигури „място на масата“ през следващото десетилетие или повече. Особено в гейм индустрията, някои проекти отнемат години, а по-мащабните – дори близо десетилетие.

За момента, Sony и LEGO само инвестират без да са обявили някакви съвместни начинания с Epic. Предположенията са, че най-вероятно те ще са свързани с VR игри или по-мащабни проекти, като изграждане на тематична метавселена. Възможно е също така, двете компании да искат да имат потенциални ресурси и ноу-хау да се включат в готови подони проекти – като например тези на Meta (Facebook) или Microsoft в средно далечно бъдеще.

The post LEGO и Sony се съюзяват с Epic Games за метавселените appeared first on TechTrends България.

Покрай нея, беше представено и ребрандирането на технологичния гигант Facebook в Meta. Това е единна шапка, под която ще работят всичките му брандове, а не да са обвързани само с едноименната социална мрежа. Името е и специално избрано, за да акцентира в изграждането на тази метавселена.

При обявяването на новия бранд, TechTrends акцентира основно на бизнес и имиджовия ефект, който Марк Зукърбърг постига с преименуването на Facebook. Обещанията за сливане на реалния с виртуалния свят се въртят силно през последното десетилетие, но остават само в сферата на много тясно специализирани или частични решения, прототипна фаза или дори само на концептуална такава.

Трябваше да мине близо месец, за да може да погледнем отвъд празното въодушевление, което Зукърбърг изгради за метавселената и да оценим дали тя може да бъде реализирана на практика. Доста големи компании в сферата на технологиите и развлекателната индустрия, като Microsoft, Disney и Epic Games изразиха желание или обявиха, че работят по сходни идеи. Метавселените може да се окажат реалност след няколко години, но също така може да не обхващат всички елементи, които основателят на Facebook описа.

В следващите редове ще разгледаме някои от основните концепции, възможности, както и опасения, които са свързани с този нов и вече наложил се в технологичните среди термин.

Какво е метавселената

Първото нещо е все пак да дадем кратък отговор на въпроса „Какво е метавселена?“ Максимално синтезирано – това е виртуална среда, която имитира доста реалната и предоставя възможност за различни и доста правдоподобни човешки отношения в нея. Казано на по-прост език – пренасяне на интернет в триизмерна и виртуална обстановка.

Това ще изисква да заменим сегашните различни по размери екрани с очила за виртуална или добавена реалност. При първите имаме пълно потапяне в дигиталната среда, която ще се прожектира максимално пред очите ни. Докато при вторите ще имаме наслагване на виртуални обекти или елементи в реална обстановка – например хол, по улиците и др.

Доста е възможно предвид увеличаващата се популярност на термина „метавселена“, той да получи по-широка употреба. Например, някои симулатори или игри, които имитират определени човешки дейности или се опитват да изградят определен тип функционираща среда да се представят като такава.

Визията на Facebook

Горепосочените основни елементи са в центъра на визията на Facebook за изграждане на метавселена. Няколко са базовите концепции, около които ще се формира това ново дигитално пространство. Една от тях е идеята за личен аватар – това е виртуалното представяне на потребителя пред останалите.

Най-честото му представяне е той да е фотореалистичен и базиран максимално близо до вашата истинска външност. Но вие можете да имате няколко, които да сменяте в зависимост от ситуацията. Фотореалистичният да е за формални и работни срещи, дистанционна работа и учене и др. Можете да имате по-анимиран, но все още близък до вашите характерни черти за пред приятели и близки. Както и изцяло футуристичен, който да ползвате примерно за игри.

Метавселената на Facebook включва още комбинация от пренасяне на тези аватари в дигитална или реална среда. При втория вариант Марк Зукърбърг дава за пример дистанционно присъствие на музикално концерт. Ако имате приятел, който физически е там, той може да комуникира с вас посредством очила за добавена реалност (AR). За пренасянето на аватарите в дигитална среда пък се създава изцяло нова такава, в което хората да се събират и да общуват помежду си. Тук примерът е афтър парти след самия концерт, което е изцяло виртуално.

Друг елемент, който се използва пилотно в различни проекти е пренасянето на дигитално съдържание в реалния свят. Facebook или Meta вече, надграждат настоящата технология. Зукърбърг обяви, че се работи върху система, която да позволи не само да се поставят предмети в реалното пространство, но и хората да могат да взаимодействат с тях. AR очилата ще са ключови за по-доброто изживяване, но както самият основател на Facebook споменава, ще могат да се използват и настоящите смартфони.

Примерите за сливане на реалното с виртуалното и техните приложения са безбройни. В презентацията на Meta са показани такива в образованието, дистанционната работа, търговията и други. Ден след нея, преименуваната корпорация на Марк Зукърбърг показа и ръкавица, чрез която може да се имитира докосване във виртуална среда – още една технология, която да размие границите между виртуалното и реалното.

Ключът е в гейминга

Самият Марк Зукърбърг обяви, че най-вероятно първият досега на потребителите с метавселената ще бъде през игрите. Съответно идеята за гейминг на Meta отново се базира около концепцията за преливане между реалното и виртуалното. В презентацията, бяха показани как се играе партия шах в холограмен вариант. Тоест, един човек играе в Центръл парк в Ню Йорк докато друг се включва под формата на добавена реалност. Във виртуален формат е и самия шах. Вторият пример е идентичен, но с тенис на маса.

Третият пример е изцяло виртуално сърф изживяване. Виртуалната реалност (VR) ще бъде първоначалният фокус на гейм компонента на метавселената на Meta. През 2014 г., Facebook придоби обещаващата компания Oculus за впечатляващите 2 млрд. долара. Тя разработваше собствени VR очила и бяха с най-голяма перспектива на пазара. Едва 7 години по-късно, вече под името Meta, технологичният гигант успява да разгърне потенциала.

Зукърбърг споменава няколко ключови предимства на гейм индустрията – развито съдържание, екосистеми и дори виртуална икономика. Последното между другото е доста ключово и дори леко притеснително. При демонстрацията с афтър партито, беше показано, че можете да закупите виртуални сувенири от концерта. Това загатва, че бизнес моделът, който може да се развие има голям шанс да стъпи на този на микротрансакциите при игрите. Те с в основата на успеха и високата доходност на гейм индустрията.

Вкарването на микротрансакции в метавселената е нож с две остриета. От една страна, това е работещ и печеливш модел. От друга, геймърите не са доволни от агресивните практики на разработчиците, част от които дори се определят за хазартни в своето естество от някои политици и правозащитници по света.

Стъпките на Microsoft

За да бъдем честни, Microsoft развива идеята за преливане между реалния и виртуалния свят от години също. Те разполагат със силната AR технология Hololens, която развиват от доста време. Софтуерният гигант дори сключи договор с армията на САЩ за разработване на боен модел на очила с добавена реалност.

Освен Hololens, Microsoft представи и Mesh – софтуерна платформа за приложения за добавена и смесена реалност. Тя рализира голяма част от идеите, които Марк Зукърбърг и Meta имат за своята метавселена. Разликата е, че решението на Microsoft засега планира да не разчита толкова силно на VR.

Потребителите могат вече да го приложат, като от 2 ноември Mesh се интегрира в приложението за конферентни разговори Teams на Microsoft. Чрез него може да се създадт изцяло виртуални аватари, с които да взаимодействате във видеовръзката.

Hololens от своя страна се използва силно при производството, особено във военната промишленост, при това не само на САЩ, но се оказва, че и в Русия, разчитат на AR очилата. Microsoft може да се окаже с няколко стъпки пред Meta в изграждането на технологиите за смесена интеракция във виртуалното и реално пространство.

Софтуерният гигант отдавна има концепциите за това, което Зукърбърг показа през ноември. Освен това, вече има реално действащи приложения. Разликата е, че Meta има може би по-амбициозни планове или поне такова впечатление остави едночасовата им презентация.

Преминаването към метавселена на Microsoft може да има интересни последици за софтуерния гигант. Някои експерти спекулират, че не операционната система Windows, а облачните платформи като Azure ще се превърнат в центъра, откъдето ще се предоставя продуктите и услугите на крайните потребители. Доста логично, особено ако Microsoft реши да изгражда подобна метавселена.

Модерен феномен

Зукърбърг признава, че много от представените от него технологии ще са достъпни за по-широката публика след 5-10 години. Facebook или Мета, както и Microsoft имат ресурсите и технологичния потенциал да реализират идеята за изграждане на метавселена. Това не пречи на редица други компании да заявят своите амбиции да направят същото.

Disney е от по-сериозните имена, което обяви, че ще направи сериозни стъпки в посока на VR и метавселената. Засега всичко е само на думи, като главният изпълнителен директор на компанията Боб Чейпак споменава за това при редовния разговор с инвеститори покрай финансовите резултати за последното тримесечие.

Размиване на понятието

Няма да се учудим, ако терминът „метавселена“ се превърне в нова дума, която се ползва повече за маркетинг, отколкото да изпълнява реалното си предназначение. Подобен феномен не е нов в технологичните среди, като изкуствения интелект (AI) е друг пример. Доста стартъпи заявяват, че техните решения разчитат на подобни алгоритми, но реално не ги използват или развиват. Причината е, че така по-лесно могат да намерят финансиране от инвеститорите.

Освен за потенциални празни или заблуждаващи обезщания, може да видим и как редица разработчици ще се опитат да размият понятието за метавселената. Целта е техните продукти да бъдат брандирани като такива, за да привлекат интерес. Това ще го очакваме от гейм разработчици, медийни компании, различни стартъпи и др.

Изброените ще могат да правят компоненти свързани с метавселена, но не и да изградят напълно нова и пълноценна такава. Причината е, че тя ще изисква много и комплексни компоненти. От VR и AR технологията, като очила, през облачната инфраструктура, до съдържанието и решенията. Дори Facebook и Microsoft ще разчитат на партньорства при последните два елемента. Това няма да е по силите на компания, която няма мащабите на IT гиганти със стотици милиарди и дори трилиони долара пазарна оценка.

Има и вече негативни примери за компании, които се опитват да съберат слава и пари от подобни идеи. Earth 2 е един добър пример – като тя обещава пълно дигитално копие на Земята. В него на теория ще можете да купувате парчета земя и да ги развивате по собствен вкус. На практика се оказва Google Earth с грид система и интегрирана криптовалута. За момента се предполага, че това е една голяма измама с привкус на понци схема. Което е добро напомняне, да не вярваме на всички грандиозни обещания на различни и малко известни компании.

Оптимизъм или скептицизъм

За VR и AR се говори от десетилетия, горе-долу от толкова време е и първата идея за метавселена. Нито една от тях не успя до момента да се реализира по достъпен начин за масовия потребител. Те са специализирани и все още скъпи решения. Цената ще бъде ключов фактор за хардуера – качествените VR и AR очила са скъпи (над 1 000 долара). В същия момент картината все още не е с разделителната способност, която да компенсира малкото разстояние на екраните до очите.

Съдържанието е другия ключов елемент. Както за VR, така и за метавселената. Това означава, технологичните гиганти да субсидират милиарди долари, които да дадат на производителите на съдържание. Защото те няма да имат стимул да създават такова, ако няма кой да го консумира.

Последният елемент ще са бизнес моделите. Meta най-вече ще трябва да внимава много с правилата за монетизация на съдържанието, услугите и продуктите, които се предлагат. Компанията има лоша репутация в това отношение, но Марк Зукърбърг се опитва да го разсея с отговорно използване на лични данни и практиките. Потенциалната интеграция на микротрансакциите от гейминга обаче води известни притеснения.

Остава последния въпрос – ще се превърне ли метавселената в истинска „Матрица“? И да, и не. Концепцията по-скоро надгражда настоящите форми на дигитално забавление и комуникация. Ще се повиши интереса към тях, защото ще засилят удобството, да правите редица дейности от дистанция или в движение. Но те няма да заменят напълно изживяването на живо, по същия начин по който това не сториха социалните мрежи, чатовете и видеоигрите.

Оценката на Марк Зукърбърг, че метавселената ще започне да се реализира в по-големи мащаби след 5-10 години, може да е реалистична, но и оптимистична. Тя ще зависи от изброените по-горе фактори. Вече виждаме първите ефекти, защото понятието метавселена ще се превърне в ключов термин, който вече започва да се налага в маркетинга. От друга, това може да се окаже повратен момент в развитието на технологичната индустрия и на Meta, след като Марк Зукърбърг обвърза доста силно новия холдинг със своя грандиозен проект.

The post Метавселената или скок в „Матрицата“ appeared first on TechTrends България.

Американският производител явно се е примирил и в стремеж да омекоти удара разчита на други подходи, за да запази конкурентоспособност. Една от тях е оптимизирането на настоящата 10nm архитектура, така, че разликите ѝ спрямо по-новите и миниатюрни такива да не са толкова осезаеми. Тази стратегия е факт още от миналата година.

Новото ръководство на Intel, водено от ветерана на компанията и на VMware Пат Гелзингер решава, че това не е достатъчно. Затова те добавят един елемент – ребрандиране на своето бъдещо портфолио, както и промяна на някои други детайли относно процесорите им. Друг ключов елемент във визията на Гелзингър е по-тясното си сътрудничество с Qualcomm и отварянето на компанията за работа със своите конкуренти в някои области. Всичко това беше обявено на тяхната конференция Intel Accelerated.

Когато 10 става 7

Най-важният елемент в новата стратегия реално е ребрандирането на процесорите на Intel. Компанията вече няма да посочва каква технология използва, като например 10nm Super Fin от 2020 г. Вместо това, следващия модел ще се казва просто Intel 7. Той се очаква в края на настоящата година и ще бъде изпълнен не по 7nm, а по 10nm технология. Името е избрано нарочно, за да може да прикрие факта, че Intel все още не може да миниатюризира своите процесори.

Това ще важи и за 7nm модели, които се очакват в края на 2022 г. Те ще бъдат ребрандирани като Intel 4 и макар, да не беше изказано, но целта е изцяло маркетингова. Те трябва да оставят впечатление, че са по-добри от 5nm модели на Apple и потенциално от подобни модели на AMD. Реално, обаче ще разчитат на 7nm архитектура.

Ситуацията продължава и с Intel 3, който поне според пътната карта, трябва да бъде подобрена версия на Intel 4 и ще ползва 7nm архитектура. Името отново има за цел да обърка потребителите, тъй като след година-две се очакват процесори с 3nm архитектура. Самият чип е планиран за края на 2023 г.

Любопитният Intel 20A

Промените дотук са чисто маркетингови. Intel преименува старото си портфолио, за да може да създаде впечатление за конкурентоспособност на пазара. От техническа гледна точка, американският гигант все пак обявява и нещо интересно. Това е Intel 20A, който ще разчита на две революционни, според компанията, технологии.

Двете са свързани изцяло с промяната на архитектурата на самите транзистори, което е значителна разлика от досегашния подход. При миниатюризацията на последните, производителите се възползват от намаляването на размерите им и съответно – разполагането на повече от тях в рамките на същата или по-малка площ.

RibbonFET реално променя цялостната структура на транзистора и подобрява електропроводимостта. Освен това я прави по-компактна и с по-малко консумация на енергия. RibbonFET е ключова технология и се разработва заедно с Qualcomm, в същия момент, някои от конкурентите, като TSMC и Samsung също са в процес на подобряване на архитектурата на своите транзистори. Това е необходимо, защото преминаването към 3nm и 2nm технологии не може да стане без смяна на структурата им.

Intel не конкретизира с какъв размер транзистори ще разчита Intel 20A – най-вероятно говорим за 7nm или 5nm. Но компанията показа друга иновация за този модел чипове – PowerVia. При нея се пренарежда начина по който е изграден сами транзистор отвътре. В момента, той е като „торта“ в който се редуват слоеве за пренос на данни, електропроводими, кеширащи елементи, комуникационни такива и др. При PowerVia, основната част на транзистора е позиционирана в средата, тази за захранването в основата, а в горната – комуникационните елементи. Така, „тортата“ се трансформира в „сандвич“.

Сътрудничеството с Qualcomm

Intel рядко се отваря към партньорства с конкуренти. Най-малкото защото продължава да е единствената компания, която има затворен цикъл на дизайн, разработка и производство на процесори. Тя обаче започва да изостава в почти всеки един от тези компоненти. Което я кара да бъде по-гъвкава в своя подход.

Intel 20A е уникален и с още едно нещо – двете нови технологии в него са разработени съвместно с Qualcomm. Както и, че транзисторната архитектура на новия чип най-вероятно ще се използва от най-известната компания за мобилни процесори в бъдеще. Това ще се пренесе и в Intel 18A, който ще бъде подобрена версия на 20A и се очаква през 2025 г.

Любопитно е дали новата стратегия ще даде ефект за Intel. През първите три години виждаме само ребрандиране на продукти, които в някои технологични показатели (миниатюризацията) ще продължават да изостават спрямо водещите на пазара. От друга, новите имена, ще създават впечатление, че това не е така. Докато дойдат Intel 20A чиповете, които трябва да променят „правилата на играта“.

The post Intel рестартира стратегията си с ребрандиране appeared first on TechTrends България.

„Виваком“ стартира първа своята 5G мрежа още през септември миналата година. Тя обяви, че първоначално ще разчита на технологията DSS и ще има доста ограничени възможности, но постепенно ще ги разширява. „А1 България“ я последва през декември 2020 г. със собствена услуга от ново поколение, която е изградена по традиционния начин. „Теленор България“ пусна 5G услуга едва през юни 2021 г., като заяви, че ще развива хибриден похват – ще използва традиционната и DSS технологии паралелно.

Това доведе до своеобразно раздразнение от страна на „А1 България“, които ребрандираха своята мрежа, като 5G Ultra. Целта е да покажат, че техните услуги са по-добри от тези на конкурентите им. Рекламната стратегия през последната половин година на „А1 България“ беше насочена именно в тази посока – че те разполагат с истинска услуга от пето поколение, докато останалите имат нещо, което е само на име такова.

Какво представляват те

Подобно на всички подобни пазарни надпревари между големи компании, истината е някъде по средата. Традиционният похват е, както повечето хора си го представят – това е физическа модернизация на базовите станции. Тя може да включва добавянето на нови модули или подмяната на старите, за да се предоставя 5G сигнал.

От своя страна DSS е повече софтуерна модернизация. Тя се води официално 5G технология, но и в същото време се смята за временно решение или за първа крачка към изграждането на подобна инфраструктура.

Съкращението идва от Dynamic Spectrum Sharing или динамично споделяне на спектъра. Чрез него се разпределят наличните радиочестоти, така че една лента да може да се използва едновременно за повече от едно поколение мобилни комуникации. Различните поколения имат определени изисквания. Например, за LTE Advanced или 4.5G са необходими поне 2x20MHz непрекъснати ленти. Ако трябва да се ползва капацитет от други, то тогава се прилага технологията Carrier Aggregation.

DSS премахва това ограничение и така, „Виваком“ през есента на 2020 г. обяви, че преразпределя наличния си спектър. Това става по начин, при който се заделя достатъчно ресурс и за 5G сигнал. При стартирането на услугата, разпределението беше следното: за 2G се ползват лентите в 900MHz и 1 800MHz, за 3G – 900MHz и 2 100MHz, за 4G – 900MHz, 1 800MHz и 2 100MHz и за 5G останалите в 1 800MHz и 2 100MHz.

Трябва да отбележим, че през 2021 г. трите телекома получиха много нови радиочестоти. Всяка от компании получи 2x20MHz в 2.6GHz за постоянно ползване, както и част от ресурса, който беше останал в 2 100MHz. 5G честотите в 3.6GHz бяха разпределени след търг с тайно наддаване през април и лицензите бяха връчени през май.

Възможностите на DSS

DSS има няколко предимства, които може да определим. Това е бързо софтуерно надграждане на настоящата мобилна мрежа, която изисква по-малко инвестиции и подмяна на оборудване. Разгръща се по-бързо и съответно компания с добре развита 4.5G инфраструктура, може да предложи много по-голямо покритие за доста кратък срок. Естествено има и няколко недостатъка.

Възможностите на традиционната 5G

Традиционният метод за изграждане, брандиран от „А1 България“ като 5G Ultra, е да се подмени или допълни оборудването на настоящите базови станции. Това е най-добре познатият, но и скъп начин за модернизиране на мрежата. За да работи на 5G, при него имаме и едно допълнително условие – налични честоти в 3.6GHz.

Предимствата му са, че качеството на услугата ще бъде осезаемо по-добро от това на досегашната 4.5G мрежа. По-високи скорости (теоретични над 1Gbps), значително по-малко забавяне (под 12ms) и много повече устройства свързани на единична клетка. Както и, че много лесно операторът може да добави нов смартфон към услугата си, защото се изисква поддръжка на съответната честота, но не и на по-специфичната DSS.

Защо се стигна до това разделение

Това е въпросът който си задавате – защо телекомите в страната предприеха двата метода, а не разчитат само на единия? DSS, както отбелязахме е временно решение, подходящо за стартиране.

В средносрочен план всички компании ще трябва да опрат до традиционния подход. Затова „Теленор България“ обяви, че ще ползва двете технологии, стъпка, която и „Виваком“ предприе, след като трите телекома се сдобиха с официалните лицензи за радиочестотите в 3.6GHz.

Причините са няколко:

1. Бързо разгръщане на мрежата. Чрез DSS „Виваком“ се похвалиха, че първи са пуснали 5G услуга в страната. Те заедно с „Теленор“ успяха да осигурят и по-добър обхват от своя конкурент „А1 България“. Там, където обаче няма физически 5G клетки, двете компании предоставят по-слаба откъм качество услуга.
2. Забавянето на разпределението на 6GHz честоти. Коронавирус пандемията измести предоставянето на новите лицензи за 5G честоти и вместо през лятото на 2020 г. това се случи едва през май тази година. „А1 България“ предприе лек риск, като за своята услуга от ново поколение използваше временните разрешителни за ползване на ресурса в 3.6GHz.
3. Силна зависимост от Huawei. Неясното бъдеще на използването на оборудването на китайския гигант се пренася към 5G мрежите на „Теленор“ и „Виваком“. Мобилната им инфраструктура е изградена почти, ако не и напълно от Huawei. Физическата модернизация към 5G ще изисква много повече пари и време от компаниите, за да заменят и част от 4G компонентите си с такива, които не са от китайския вендор. Все неща, които те не могат да си позволят. Любопитно е, че „А1 България“ разчита основно на Nokia, но Telekom Austria Group призна наскоро, че използва и такова от Huawei при разгръщането си на 5G услуги. Ако САЩ затегнат примката срещу китайския производител, може да се получи доста сложен за българските телекоми сценарий.

Бъдещето

Традиционният метод на разгръщане на 5G ще замени напълно DSS след година-две най-вероятно. През това време ще се прави плавна подмяна на ключово оборудване с ново от страна на „Теленор“ и „Виваком“. Съществува и възможността този процес да се проточи допълнително. Не само от финансови съображения, но и ако двата телекома решат да предприемат този ход, едва след като се разпредели и спектъра в 700MHz.

Тези честоти са ключови за осигуряване на покритие извън населените места и особено в отдалечените региони. Разпределението им в момента е замразено, поне докато не се освободят достатъчно ленти и за трите телекома. Министерство на отбраната ги използва за основни при комуникацията с изтребителната авиация и докато не влязат на въоръжение новите изтребители F-16 Block 70, това надали ще се случи.

The post DSS срещу 5G „Ultra“ – битката на новите технологии appeared first on TechTrends България.

След обещания и дълго разработване, първи в това отношение излиза Европейския съюз (ЕС). Когато става дума за технологични правила, Брюксел винаги води щафетата. Разликата, спрямо други инициативи е, че САЩ също са в крайната фаза на предлагане на подобни регулации за AI. Ако в сряда Европейската комисия (ЕК) публикува своите официални предложения на 21 април, то два дни преди това бяха обявени и част от плановете на Вашингтон за нови правила в тази насока.

Почти синхронизираните действия, може дори да се изтълкуват като координирани. Дали това е така е много трудно да се каже. По-важното е точно какво се предлага и в кои направления на AI технологията. Любопитното е, че САЩ може би предлагат с една идея по-строг контрол от ЕС. Нещо, което е принципно нетипично за управляващите във Вашингтон.

Забранителните идеи на Европа

ЕК предлага правила в ползването на AI най-вече в инструменти, които засягат цялото общество и по-конкретно ако погазват човешкото право. Например, Брюксел ще забрани използването на биометрично и лицево разпознаване от органите на реда в страните-членки на съюза. Технологията ще се прилага само когато това е необходимо за разкриването на тежки престъпления, като убийства, отвличания, терористични атаки и др.

Първоначалните чернови загатваха за пълната забрана на AI да се ползва за наблюдение, но впоследствие, правилата са били смекчени с една идея. Вероятната причина е да не се жертват потенциални инструменти за сигурност, с които да разполагат властите на европейските държави.

Друг елемент, който ЕС ще забрани е интегрирането на AI алгоритми в изработването на системи за социална оценка. Подобна вече функционира в Китай, която привлече критиката, че може да се използва за масово наблюдение, следене и дори контрол над населението на страната. При нея всеки гражданин се оценява и на базата на резултата се определя дали може да получи достъп до определени кредити, услуги и др.

Трите стълба на Брюксел

Това са най-големите точки в забранителния списък на комисията и се определят като най-рискови. Към последните се определят и правилата за AI алгоритмите, които контролират автоматизирани ключови системи, като медицински устройства или автономни коли. При тях няма да има толкова ограничения, но ще бъдат поставени под по-стриктен контрол на изпълнение и качество.

ЕК разделят AI решенията на три стълба. Високорисковите вече ги разгледахме и те са първия. Следват тези със средна опасност. Тук може да влизат чатботове, deepfake инструменти и друго съдържание създавано чрез AI също ще бъде под наблюдение. Разработчиците ще трябва ясно да покажат, че хората общуват с програми или че съдържанието е създадено от машина. Целта на ЕК е да се повиши прозрачността на подобни системи.

Някои решения, като автоматизирани спам филтри, препоръчвания на базата на анонимни потребители и др. контролът ще бъде по-малък. При някои дори може да липсва. Това е третият стълб на класификацията на ЕК. Идеята на Брюксел е да може да покаже, че AI алгоритмите са надеждни и да спечели доверието на потребителите. По този начин, ЕК е убедена, че ще насърчи и тяхното използване в рамките на Стария континент. Те са част и от стратегията на новия състав на Комисията за дигитално развитие на ЕС.

„Днес представихме новите правила за надежден AI. Те налагат високи стандарти и варират спрямо нивата на риск“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Днес представихме новите правила за надежден AI. Те налагат високи стандарти и варират спрямо нивата на риск“, коментира в Twitter, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайн. Тя добави, че „искаме да насърчим нашите граждани да ги ползват уверено“.

Предложените регулации ще трябва да преминат през целия механизъм на приемане на Европейския съюз. След което, технологичните компании ще разполагат с две години гратисен период, за да може да адаптират своите услуги и продукти, така че да отговарят на тях.

Подходът отвъд Атлантическия океан

От другата страна на Атлантическия океан, досега се водеха само дискусии за създаване на правила за ползване на AI. Два дни преди ЕК да представи официално своите регулации, се появи и първият официален документ за подобни намерения. Той идва под формата на кратък блог пост на щатния адвокат на Федералната комисия по търговията на САЩ (FTC) Елиза Джилсън.

В него се дават конкретни предложения, как да се адаптира настоящото щатско законодателство, за да може да се упражни по-стриктен контрол върху AI системите. САЩ вече имат готови правни рамки, в които част от потенциалните проблеми могат да се решат с бързи изменения.

Тук се включва възможността да се ограничат автоматичните алгоритми да взимат решения базирани на расовата принадлежност на потребителите. Както и компаниите да ползват такива, които да създадат потенциална дискриминация на всякаква основа – било то на расова, сексуална, религиозна и др. По сходен начин, трябва да се намали възможността на AI решения да отказват на гражданите ключови решения, като наемане на работа, настаняване, кредити, застраховки и други жизненоважни услуги.

FTC още дава примери, които съвпадат с част от предложенията на ЕК. Например, ползването на AI за следене на гражданите. Друг е, как се ползват чувствителни данни като медицински изследвания и др.

Заедно срещу AI

Щатският регулатор повече повдига въпроси, отколкото дава конкретна законодателна рамка. Доста от тях обаче съвпадат с посоката, която Брюксел е избрала. Анализатори смятат, че FTC ще има подкрепата и на двете основни партии в САЩ, което може да ѝ позволи бързо да прокара законодателни промени. Има и нещо друго, комисията все пак демонстрира, че за част от проблемите, тя има инструменти да действа и в момента. При ЕК този процес ще отнеме поне две години.

От излязлото мнение на FTC и на предложенията за регулация на ЕС става ясно, че Европа и САЩ заемат сравнително сходни позиции в идеята си да регулират AI решенията. Единният подход се различава от китайския в това, че няма да се използват алгоритмите за затвърждаването на силата на държавата. От друга ще се опитат да направят системите „по-либерални“. Дали тези усилия няма да доведат до обратна дискриминация времето ще покаже.

The post САЩ и Европа с първи крачки за регулация на AI appeared first on TechTrends България.