Уязвими компании

Браншовите организации са на мнение, че „същината на стартиращите компании е такава, че те са в етап на развитие, където извършват предимно развойна дейност и реинвестират всичките си приходи в разработки и развитие. Съответно те нямат активи и спестявания и това ги прави много уязвими в ситуация на криза“.

По техни изчисления, в стартъп екосистемата в момента работят около 15 хил. души. Извънредното положение, по думи на браншовите организации може да доведе до фалит на „голяма част от компаниите или потърсят перспективи за развитие извън България“. Те допълват, че основните мерки, трябва да са насочени в осигуряването на свежи средства, което ще им позволи да преодолеят проблемите.

Ускорени инвестиции

Основното действие, за което организациите апелират е до ускорен достъп до новите механизми за рискови инвестиции. По-конкретно до ресурсите управлявани от Фонда на фондовете, създаден по оперативна програма „Конкурентоспособност и иновации“. Той стои зад финансирането на акселератора Innovation Accelerator и инвестиционния фонд New Vision 3, последният основан от NEVEQ и партньори.

Основната молба на стартъпите е да се спрат временните изисквания за набиране на капитал от трети страни. Това ще позволи на мениджърите на фондовете да инвестират бързо разпределените към тях средства директно, без да се преминава процедура по одобрение и търсене на допълнителни външни инвеститори. В общи линии това ще отблокира потенциални средства от около 450 млн. лева към малките и средни предприятия в България.

От друга страна ще се създаде предпоставка за занижен контрол, към кои компании ще бъдат разпределени инвестициите. Това може да се окаже проблем, защото голяма част от стартъпите по принцип не издържат, заради бизнес модел, пазарна конюктура или други фактор. Така, някои вложения може да се окаже, че просто финансират дружества, които са били на ръба на фалита и преди да бъде наложено извънредното положение.

Пари отвсякъде

Другите мерки, за които призовават стартъп организациите е България да натисне за повече средства от различните международни и европейски финансови инструменти и програми. Включително и от спешния капитал отпуснат за намаляване на ефектите от пандемията от COVID-19.

Последната идея за осигуряване на свежи инвестиции е, стартъпите да се възползват от парите, които Българската банка за развитие ще разполага за подпомагане на местния бизнес в извънредната ситуация.

Браншовите организации на стартиращите компании също настояват, фирмите от сектора да им бъде осигурена отсрочка на задълженията към държавата. Най-вече по отношение на изплащането на осигуровки на заплатите на служителите на стартъпите.

The post Стартъпите поискаха държавна помощ по време на извънредното положение appeared first on TechTrends България.

Разследването ще трябва да анализира практиките на тези компании в областта на интернет търсенето, социалните мрежи и онлайн търговията. Новината беше съобщена първо от Wall Street Journal, а след това беше потвърдена и обявена официално от самото правосъдно министерство.

Властите в САЩ все повече се фокусират върху ситуацията около технологичния пазар

Тя идва като продължение на нарастващото политическа и обществена воля в САЩ за по-стриктно регулиране на технологичния сектор. Недоволството беше формирано след поредица от скандали, най-големият сред които беше този с Cambridge Analytica. При него се предполага, че е събирана информация за милиони граждани и използването на социалната мрежа Facebook за потенциален инструмент при президентските избори през 2016 г. в страната.

Властите в САЩ все повече се фокусират върху технологичните гиганти, особено покрай тяхната нарастващо икономическо и дори обществено влияние. Примери от последните месеци е потенциалната нова криптовалута Libra на Facebook, която според някои политици може дори да бъде заплаха за щатския долар като световна резервна валута. Други опасения са свързани с нарастващото влияние в онлайн рекламата на Facebook и Google, които по различни данни държат над 60% от нея в САЩ, както и доминацията на Amazon при онлайн търговията.

Тежката артилерия

Действията на DoJ идват само седмица след като Федералната комисия по търговията (FTC) на САЩ наложи рекордна за регулатора глоба от 5 млрд. долара. Тя обаче се смята за недостатъчна и капка в морето от приходи, които генерира всеки месец социалната мрежа. FTC вече има изградени планове за потенциално регулиране на технологичния сектор, но историята е показала, че комисията действа сравнително меко при подобни разследвания.

За сметка на това DoJ се смята за тежката артилерия, когато става дума за разрешаването на големи антимонополни случаи. Именно правосъдното министерство решава да разцепи доминиращия телеком в САЩ Bell Systems през 80-те години на миналия век.

Две щатски институции паралелно ще разследват IT гигантите

Според информацията на Wall Street Journal, мерките, които може да вземе DoJ вследствие на разследването на технологичните гиганти може значително да задмине тези, които са били планирани от антимонополните власти до момента. Двете ведомства в момента споделят тези функции, но паралелните действия могат само да засилят натиска върху IT сектора в САЩ. Съществува сценарий, в който компаниите от индустрията може да се налага да отговарят едновременно на разследвания от FTC и DoJ.

Министерството на правосъдието ще направи доста мащабно проучване на големите имена, като Amazon, Google, Apple и Facebook. То ще включва от това как са изградили бизнеса си, какво е влиянието им в момента на пазара и как използват огромния масив от потребители с който всеки един от тях разполага.

Проучването на DoJ ще бъде доста мащабно и е възможно да прерасне в индивидуални разследвания на различни компании

На базата на това разследване DoJ може започне конкретни производства срещу отделни компании. С което случаите да се разглеждат един по един. Целият процес е доста отворен – няма конкретизирани крайни цели, нито финализиран списък с дружества. Възможно е, DoJ да започне да разглежда компании, които са извън обичайните заподозрени (Amazon, Apple, Google и Facebook).

Холдингът Alphabet, под шапката на който е Google, се предполага, че вече се разследва от DoJ за нелоялна конкуренция и монополни практики. Тази информация, все още не е потвърдена.

Призиви за разцепване

В историята САЩ е позната, като страна, която не обича да се меси на пазара. Когато обаче го прави, става със замах. Държавата е разцепвала бизнеси за милиарди със стотици милиони потребители преди. Точно това в момента някои политици активно призовават да се случи с технологичните компании.

Сенатор Елизабет Уорън директно стартира предизборната си кампания за президент, с конкретни мерки, чрез които да се постигне този краен резултат. На прицела ѝ попадат Amazon, Apple, Google и Facebook.

Призивите за разцепване на технологичните гиганти в САЩ стават все по-популярни в страната

Нейната идея е да се приравни статуса на дигиталните платформи с този на мрежите за комунални услуги. Което според законодателството на САЩ означава, че една компания не може едновременно да предлага достъп до тях и до допълнителни услуги. Което автоматично предразполага за разцепване на интернет търсенето на Google с рекламния ѝ бизнес.

Apple нееднократно призовава за по-меки регулации конкретно в по-стриктното опазване на персоналната информация и налагането в САЩ на правила, подобни на европейската Главна директива за опазване на личните данни (GDPR). Изправен пред натиска на различни разследвания от страна на властите, зад идеята застана и Facebook. Microsoft също клони повече в тази посока.

Но далеч по-стриктното регулиране, което включва разделяне на бизнесите, е най-големия страх на всички технологични гиганти. Основателят на Amazon, Джеф Безос призна, че едно от най-големите предизвикателства пред компанията е именно опасността от по-стриктна намеса на държавата.

The post САЩ прави първа крачка към регулиране на технологичните гиганти appeared first on TechTrends България.