От 2022 г. насам, Apple започна агресивно да търси алтернативи. Не само като производство, но и като пазар. Изнасянето или дори само диверсифицирането на манифактурата на „ябълковите“ устройства се оказа доста сложен и труден процес. Очаквано или не, основните кандидати за заместник на Китай са Индия и Виетнам. Apple експериментира от няколко години с различно производство в последните две.

На пръв поглед нещата изглеждат добре. Част от компонентите и устройствата вече се правят в Индия и Виетнам. В страните се откриват големи магазини, носещи логото на отхапаната ябълка. Това са едни от държавите с най-голям прираст в региона, а Индия се очаква да стане страната с най-голямо население през 2023 г., задминавайки Китай. Процесът по преместване на производството обаче се оказва по-бавен от очакваното, а пазарите – все още недостатъчно узрели.

Новият индийски гамбит

Индия доминира в новините на технологичния гигант за април. Само в рамките на няколко дни, Apple открива свои магазини в Делхи и Мумбай – двата най-големи града в азиатската държава. Ударната експанзия е очевидна и технологичният гигант винаги подбира внимателно къде открива новите си локации за директна продажба. За сравнение – в България, компанията няма собствени магазини, а разчита на оторизирани търговци.

Ситуацията при производството е още по-интересна. Apple експериментира с изнасяне на част от манифактурата на ниския клас (до колкото тази дума важи за компанията) iPhone в Индия още от 2017 г. Голямата промяна идва през септември миналата година. Тогава, технологичният гигант си поставя амбициозната цел да сглобява всички флагмански модели седмици след техния дебют в Китай. Амбициозна задача, която се опитва да постави Индия като ключов фактор в производствената верига на Apple.

Според информация на Financial Times от февруари тази година, компанията е много далеч от желаните мащаби. Индийските подизпълнители се затрудняват да изпълнят качествените и количествените изисквания на Apple. Такъв е случаят с Tata – голям местен производител (известен с евтините си автомобили и камиони), който от два изработени панела, само един покрива критериите на технологичния гигант. Китайските фабрики имат почти нулев брак, за разлика от индийските, което показват и огромната разлика в качеството за момента.

Има и други проблеми – липсата на специалисти, кара Apple да изпраща свои да обучават и да наглеждат поточните линии. В същия момент те трябва да пътуват по два часа от фабриката до жилищата и обратно. Ефективността в Индия не може да се сравни изобщо с тази в китайските заводи.

Ситуацията е може би с една идея по-добра във Виетнам, като Apple се опитва да прехвръли част от производството на Macbook компютрите си там. Тук роля играе основният подизпълнител на технологичния гигант – Foxconn, който също се опитва да диверсифицира географски производството.

Малки пазари

Apple не иска само да аутсорсне от Китай манифактурата си, но и да намали ролята на страната като ключов пазар. Той формира малко под 19% от всички приходи за финансовата 2022 г. приключила през септември. Това е третият по големина региона на Apple, като най-големият е Америка (основно Северна, но включва и Южна), който формира 43% от доходите и Европа – с 24%.

За сметка на това, Индия и Виетнам не фигурират като отделни региони. Те са поставени в графата „Други в Тихоокеанския регион“ и общо формират около 7% от приходите на Apple. В същия момент, част от страните там успяват да задържат икономическия растеж през ковид пандемията. Споменахме, че Индия е на път да задмине Китай като най-голямо население. Виетнам, Индонезия, Сингапур и др. също формират голям пазарен потенциал, поне на хартия

Отварянето на ударно количество нови магазини в Индия показват амбициите на Apple да се опитат да капитализират през тези не обхванати все още потребители. Както и да засилят приходите от страната и евентуално да компенсират бъдещи спадове от Китай. Засега това остава в сферата на пожеланията. Индия все още разполага с прекалено голяма ножица между свръхбогати и свръхбедни, а средната класа е прекалено малка, за да насърчи масови продажби.

Китайският фактор

Някои ще кажат, че Индия е това, което беше Китай преди 20 години. До голяма степен ще са прави, но на Apple им отне повече от десетилетие да развият ефективността на своето производство там, както и доста търпение, преди потребителите да достигнат платежоспособността за продуктите на технологичния гигант. Тим Кук залага все повече на замяна на Китай с Индия, въпросът е дали ще успее навреме.

Apple тръгна да диверсифицира своето производство оттам най-вече заради политиката на нулев ковид. Пандемията показа, че зависимостта на доставки от Китай (и като цяло от един географски регион) крие опасности от дефицит в една нестабилна среда. Проблемите са, че с увеличаване на напрежението с Тайван, задълбочаването на войната в Украйна и други геополитически фактори ще форсират тази диверсификация.

Apple е най-зависим – една пета от приходите идват от Китай, огромна част от производството е концентрирано не само в азиатската страна, но и в една нейна провинция. Всичко в името на оптимизацията на разходите. Технологичният гигант ще трябва да разпръсне производството и доставките, което ще увеличи разходите. Последните ще увеличат допълнително цените. Инфлацията в световен мащаб вече удари потреблението, което в комбинация от тези фактори, Apple може да изпадне в ситуация, в която да не може да реализира своите продукти. Концентрацията на цялото производство само в Индия може частично да намали този риск, но това ще изисква доста време. С което, компанията най-вероятно не разполага.

The post Индия – все още недостижимата мечта на Apple appeared first on TechTrends България.

Поставят се основите на прецедент, с който да се обхванат потенциално и другите IT гиганти. На мерника на властите в САЩ отдавна попадат освен Google, но и Meta (бившият Facebook), Amazon и Apple. Първите две имат доста сходен бизнес модел ориентиран почти изцяло на реклами. Влиянието на Amazon най-вероятно ще бъде оценявано от гледна точка на злоупотреби с монополно положение при онлайн търговията. Докато при Apple, отново на фокус ще са подобни практики, но повече от гледна точка на приложенията и решенията в затворената ѝ екосистема.

Потенциалното разцепване на Google може да има огромни последици и ще обхва може би най-много потребители. То почти сигурно ще торпилира бизнес модела базиран на реклами, който властва в Android екосистемата. Това ще трансформира много от безплатните приложения в платени такива. Както е вероятно да видим все по-силната роля на абонаментния бизнес модел, освен в Android, но и във всички услуги и решения на Google в момента.

Координиран удар

Министерството на правосъдието на САЩ (DOJ), заедно с осем щата са завели съдебен иск срещу Google на 24 януари. Те обвиняват компанията в злоупотреба с монополно влияние в онлайн рекламата. Според иска, Google „е покварил естествената конкуренция в рекламните технологии с непрестанна кампания за присвояване на контрола над инструментите, които различните издатели, рекламодатели и брокери използват онлайн“.

По-ключовото е какво искат американските власти – те настояват Google да продаде голяма част от своите рекламни продукти и инструменти. Това включва софтуерът за търгове и продажба на реклами, основана най-вече на придобитата през 2007 г. компания DoubleClick. Но не само, делото може да обхване и редица други системи, включително и пълното отделяне на AdSense.

Към това се добавят и традиционните искания да се прекратят редица антимонополни практики, които ограничават конкуренцията. Обвинението е цели 153 страници и реално обхваща целия рекламен бизнес на Google. Освен, че го описват, американските власти също така са на мнение, че технологичният гигант е успял за 20 години да изгради инструменти за онлайн реклама в пълния спектър и контролира целия процес. Крайните цели след това е да се постигнат по-високи цени за реклама, както и по-високи маржове на печалба от тях.

Напълно нов етап в САЩ

Това е петото антимонополно дело в САЩ срещу Google, което е насочено срещу рекламния модел на компанията. Но е първото, чиято цел е ефективно да разцепи технологичния гигант на две. Което ще доведе до пълна промяна на бизнес модела му, тъй като той разчита почти изцяло на онлайн реклами. При това не само в САЩ, но и на глобално ниво.

„Новото дело надгражда опитите на регулаторите да се справят с Google“, коментира Уилиям Ковачич, бивш председател на Комисията по търговия на САЩ (FTC) за New York Times. „Има шанс едно или повече от обвиненията да постигне целите си“.

От Google се опитват да намалят значението на делото. Според говорителя на компанията, „това е опит да се изберат победителите и губещите в технологичния рекламен сектор“. От технологичния гигант също така посочват, че делото е повторение на друго такова от 2020 г., подадено от щата Тексас. Крайният резултат според Google е, че така ще се „навреди на иновациите и прогреса“, любима фраза на технологичните гиганти в борбата им с регулаторите.

Самото дело от 2020 г. отново поставя под въпрос рекламните технологии на компанията и как се отразяват на пазара. Ключов компонент от тогава беше, че Google и Facebook са подписали споразумение за споделяне на реклами. Съдът отхвърли обвинението, че то нарушава пазарните принципи. Но останалите компоненти от делото бяха задвижени, сега те са надградени в новото.

Вдигане на мизата

Щ[/dropcap]атските власти вдигат и мизата – те настояват за реалното разцепване на Google на две части. Едната да е основно технологична, а другата да е рекламна. Прекомерната им взаимосвързаност и неразделна част от настоящия бизнес модел на компанията означава пълната трансформация на технологичния гигант и начина по който той формира приходите си.

Отделянето на AdSense и останалите инструменти за продажба и предлагане на реклами са фундамента на монетизацията на услугите на Google. От търсачката до цялата екосистема на Android. Това ще принуди технологичният гигант да промени напълно бизнес модела си и да премине към платени услуги. Нещо, което описвахме в нашия анализ за „абонаментните планове“ в IT средите и интернет.

Разцепването на Google няма да бъде прецедент в корпоративната история на САЩ. Но ще е прецедент в рамките на IT сектора, който досега беше оставен сравнително на спокойствие от щатските регулатори. През 80-те години на 20 век, Вашингтон разцепи телекомът АТ§Т на регионален принцип. А преди повече от 100 години, САЩ разцепи и Standard Oil – най-голямата петролна компания на планетата.

С други думи – щатските регулатори не се намесват силно на пазара. Но, когато видят, че се достига до монополно положение, те не се свенят да разцепват компании и да настояват за пълната им трансформация. Големият въпрос е, дали настоящите технологични гиганти са изградили олигополен модел, от който може да продължи конкуренцията или не. Защото ако бъде разцепен Google, следващи ще са Apple, Amazon и Meta.

The post Разцепването на технологичните гиганти започна – първи е Google appeared first on TechTrends България.

Какво представлява обаче тази идея, позната и като Fair Share? Концепцията идва от телекомите, които се опитват да увеличат финансирането за модернизация на мрежите си. Особено на тежката опорна част, без която не може да стъпи 5G или 6G мобилната инфраструктура. Те смятат, че основният бенефициент на интернет свързаността – технологичните гиганти ще трябва да допринесат в подобни инвестиции.

Тезата на операторите е, че компании като Google, Facebook (сега Meta) и Amazon, които са изградили бизнес модели за трилиарди долари, не допринасят за развитието на физическата инфраструктура. Без нея, те няма да могат да доставят своите услуги и дори цялата дигитална революция не може да се осъществява без телеком мрежите. Технологичните гиганти от своя страна смятат, че допринасят достатъчно по темата, като изграждат огромни центрове за данни и полагат подводни морски кабели.

Спорът може да се окаже ключов в усилията за по-обща регулация на технологичния сектор, както в Европа, така и в САЩ. Затова, той се разглежда и като ключов от всички – замесените компании и регулаторни органи.

Потенциален регулаторен завой

Идеята и опитите да се наложи Fair Share на европейски и/или американско ниво от близо десетилетие „виси във въздуха“. Най-вече, поради факта, че за да се реши напълно, регулаторите трябва да заемат една от двете страни. Независимо, коя ще изберат това ще има своите последствия след себе си. Поради факта, че проблемът не изглежда толкова критичен, затова и държавните апарати правят това, което могат най-добре – да бавят.

В края на септември, обаче еврокомисарят по конкуренцията Маргарет Вестагер има интересна среща – с представител на щатската Комисия за далекосъобщения (FCC). Това е Брендън Кар, най-старшият представител в регулатора от Републиканската партия на САЩ. Демократите бяха най-активни в идеите за налагане на регулации на технологичния сектор, но сега идеята набира подкрепа и от двете основни политически сили в Щатите.

Кар се опитва да направи точно това в САЩ – да задвижи идеята Fair Share и технологичните платформи да започнат да плащат дял от инвестициите за изграждане на мрежите. В началото на септември еврокомисар Вестагер от своя страна обяви, че ЕК ще разгледа същата възможност, но на ниво Европейски съюз. Срещата между двамата може да се разглежда като опипване на почвата между САЩ и ЕС за синхронизирани действия по темата.

Срещата е отразена частично от Financial Times, като британското издание цитира Кар, че „отмина времето на неприкосновеност на технологичните гиганти“. С други думи – Fair Share ще бъде ключов в по-общите регулации в този сектор. Кар допълва, че настоящите бизнес модели не са в състояние да донесат парите, необходими за качествена модернизация. За което трябва да се търсят нови източници на приходи.

Докато ЕС се опитва да действа на наднационално ниво, Франция, Италия и Испания призоваха да се изготви единна законово рамка в тази посока. Една от причините тези държави да искат подобни действия е сравнително тривиална – значителна част публични средства отиват в изграждането на телеком мрежите.

Тезата на телекомите и ефектите

Според някои анализатори, подобно законодателство може да доведат до допълнителни между 3 и 4 млрд. евро в мрежови инвестиции. Това е само част от десетките милиарди евра, които в момента телекомите влагат в подмяна на инфраструктурата си. Пандемията показа, че мрежите издържат на големи натоварвания, но бързата дигитализация може да изпревари техния капацитет.

Затова, операторите, но и държавите започнаха да мислят за по-скоростна подмяна на най-критичните елементи. Пълна замяна на медните кабели с оптични, което да се използва след това за надграждане към 5G, а след няколко години – и с 6G. Такава например е задължителна за самостоятелните решения от пето поколение (5G SA), като „А1 България“ вече изгради у нас.

Телекомите искат от технологичните гиганти да дадат своя „справедлив дял“ (преводът на Fair Share), защото те вече формират голяма част от световния интернет. По данни на Eвропейската асоциация на телекомуникационните оператори (ETNO) 56% от световния трафик се генерира само от шест компании – Google, Meta, Netflix, Apple, Amazon и Microsoft.

От друга страна, телекомите признават, че не могат да убедят потребителите да плащат повече за увеличеното потребление. Ситуацията е особено чувствителна в Европа, заради високата конкуренция и регулация. Операторите твърдят, че не могат да увеличат цените на 5G услугите, без да загубят клиенти. А без допълнителни приходи, те ще бъдат принудени да свият инвестициите в инфраструктура. Набирането на популярност на услуги, като видео стриймингът вече поставят под напрежение настоящите мрежи, което съответно прави модернизацията им още по-наложителна.

Отговорът на технологичните гиганти

Технологичните гиганти също имат доста убедителни аргументи, което прави спорът труден за едностранно разрешаване. Тяхната теза е, че те заделят огромни суми в инвестиране в центрове за данни и в полагането на подводни морски кабели, които осигуряват междуконтиненталната свързаност. Например, Google твърди, че е инвестирал 12 млрд. евро в шест огромни сървърни центрове в Европа.

Още по-естественият аргумент е, че без техните услуги и платформи, потребителите няма да имат стимул да използват толкова смартфони, компютри и мрежите на телекомите. С други думи – двете страни се въртят в омагьосан кръг. Както и, че подобен тип регулации ще разруши мрежовата неутралност, за която толкова много се бори Брюксел.

Последната теза обаче удря по-силно, според която бизнес операциите на телекомите са сбъркан процес. Те хем се оплакват, че нямат пари за инвестиции, хем раздават едни от най-високите дивиденти на акционерите си в Европа. Данните на FT показват, че дори през последните пет години, големите телеком групи са увеличили значително доходността по книжата си, особено спрямо осреднения индекс на Euronext.

Това е добър показател, защото сравняването на печалбите на компаниите е по-трудна задача. Телекомите отчитат печалбата преди данъци, такси и амортизации (EBITDA), която обикновено върви с над 20% марж спрямо приходите. Но в нея се изключват амортизациите, които са съществен и доста тежък дял предвид, колко силна роля има инфраструктурата в бизнес модела им. Нетната печалба обикновено е в пъти по-малка, ако изобщо се съобщава публично.

Политическо решение

Въпреки, че спорът е основно икономически и бизнес, решението ще е политическо. Не само защото е свързано с регулации, но и защото ще е част от общата позиция на ЕС, както и на САЩ, спрямо технологичните гиганти. Тя залита все повече към засилена регулация, а Fair Share ще е просто един от инструментите за постигането ѝ.

Дори да се стигне до такова политическо решение, все още има силен дебат какво да бъде точно то. Как да се облагат технологичните гиганти. Единият вариант е в директни плащания от самите компании към телекомите, но остава въпросът как ще се разпределя между вторите. Друг вариант е да бъде като „данък“, който да се плаща към ЕС и след това той да се предоставя като субсидии към операторите.

Във всички случаи след това технологичните гиганти ще пренесат тази тежест след това на потребителите. Засилването на регулациите води и до тестване на нови бизнес модели за IT компаниите. Като freemium моделите, които все повече се забелязват да се предлагат от основните играчи, тенденция, която може би трябва да разгледаме отделно.

The post Телекоми срещу технологични гиганти – епизод пореден appeared first on TechTrends България.

Факторите за успеха на трите гиганта са различни, както и контекстът на ситуацията за всяка една от тях. Има и някои допирни точки – онлайн и облачните услуги очаквано са по-печеливши. Също така, по различен начин оказва влияние световния недостиг на микропроцесори. Apple в това отношение почти не го усеща, докато Microsoft изпитва рязък спад на продажбите на своите устройства.

От картинката липсва Amazon, за които се очаква да поддържат също стабилни темпове през второто тримесечие на 2021 г. Както и на Facebook, като резултатите на социалната мрежа ще са интересни от гледна точка на множеството скандали в които компанията изпадна през последните месеци.

Apple – на 5G вълната

Apple продължава да жъне рекордно тримесечие след рекордно тримесечие. Компанията от Купертино съобщава за ръст на приходите от 36% до 81.4 млрд. долара. Нетната печалба почти се удвоява до 21.74 млрд. долара, което е увеличение на годишна база от 93%. Технологичният гигант набляга на факта, че постъпленията от услуги са на рекордно високи стойности, но дяволът е винаги в детайлите.

За Apple, източниците на приходи са повече от ключови. Реално, основна част от ръста на компанията е благодарение на нейния смартфон бизнес. Последният модел iPhone 12 е първият с 5G свързаност на Apple, което обяснява големия интерес към него от края на 2020 г. досега. През това време, „ябълковата“ компания бележи стабилни финансови резултати, а приходите от смартфони се увеличават с добри темпове.

Така, Apple е реализирала постъпления от iPhone-и за 39.5 млрд. долара през второто тримесечие. Това е с 49% повече спрямо същия период предходната година. За сравнение, услугите на технологичния гигант формират ръст от 33%, но при тях обемите са повече от два пъти по-малки – приходите са 17.5 млрд. долара. Покрай пандемията има интерес и към компютрите Mac и таблетите iPad, но увеличението при тях не е толкова драстично. Както и да не забравяме, че iPhone бизнесът продължава да отговаря за 48.5% от целия на Apple.

Има и друг интересен момент – географското разпределение на приходите на гиганта. Регионите с най-голям ръст са тези в които 5G мрежите са най-силно разгърнати и предлагането на подобни услуги става фактор за продажбите на смартфони. Приходите в САЩ се увеличават с повече от 7 млрд. долара до 35.8 млрд. долара, тези в Китай (друга силна страна в 5G) с повече от 5 млрд. долара до 14.7 млрд. долара. За сравнение, Европа има само 4 млрд. долара ръст при положение, че на Стария континент тепърва започва разгръщането на 5G мрежите.

Microsoft – полет в облаците

При Microsoft факторите за растеж са напълно други – софтуерният гигант е носен от облачните услуги и решенията за продуктивност. Приходите през второто тримесечие нарастват с 21% до 46.2 млрд. долара, а нетната печалба с 47% до 16.5 млрд. долара. Стабилните резултати, поддържат високия статус на Microsoft, като тя продължава да има пазарна оценка от над 2 трлн. долара, като към вечерта на  28 юли тя е 2.156 трлн. долара.

Облачните решения за продуктивност, като Office 365, Dynamics и др. увеличават приходите с 25% до 14.7 млрд. долара. От резултатите в този сегмент най-изпъква социалната мрежа за работодатели LinkedIn, която е с ръст от 46%, който се дължи най-вече на по-агресивното монетизиране на платформата чрез въвеждането на Marketing Solutions. Това може да е косвена индикация за засилване на търсенето на квалифицирани специалисти и потенциален техен недостиг по света.

Сървърните и бизнес решения на Azure също са във възход с 30% ръст до 17.4 млрд. долара. Далеч по-скромен е сегментът за персонални компютърни решения, който увеличава приходите си само с 9% до 14.1 млрд. долара. Обяснението е просто – тук се намира хардуерния бизнес на Microsoft, който в момента е под ударите на световния недостиг на чипове. Затова Xbox приходите спадат с 4% през второто тримесечие, независимо от факта, че новото поколение конзоли са вече на пазара. Най-пострадали от този факт са Surface продуктите, чиито постъпления се свиват с 20%.

Google – завръщането на онлайн рекламата

Изненадващо или не Google беше един от технологичните гиганти, които през пролетта на 2020 г. не отчете ръст на приходите. Тогава, интернет компанията дори обяви спад от 2%. Причината беше, спадът в онлайн рекламата, която се оказа нестабилна по време на ескалирането на коронавирус пандемията.

Ситуацията се обръща напълно през април-юни 2021 г. Приходите на Google скачат с 62% до 61.88 млрд. долара. Нетната печалба почти се утроява от 6.9 млрд. долара до 18.5 млрд. долара на годишна база. Интернет гигантът е зависим напълно от онлайн рекламата. Тя скача с почти 69% през пролетта на 2021 г. на годишна база до 50.4 млрд. долара. Онлайн рекламата съставлява 81% от всички постъпления през периода.

Добра новина има и при облачните услуги Google Cloud. Интернет гигантът прдприема нови мерки в монетизацията ѝ, като от лятото вече ще има ограничения за пространството, което потребителите могат да ползват. Затова и приходите по това перо отчитат над 50% увеличение от 3 млрд. на 4.6 млрд. долара.

The post IT гигантите с впечатляващ ръст през пролетта appeared first on TechTrends България.

Друг показател, по който те си приличат и за който не се говори толкова много сред обикновените потребители е факта, че те почти никога не плащат данък печалба. Технологичните гиганти на няколко пъти бяха в центъра на скандали, при които чрез сложни счетоводни и юридически практики, те напълно избягват подобни плащания. Мащабът им и ресурсите с които разполагат им помагат да постигат тази цел. Вярно е, че им създава определени ограничения, но позитивите определено ги оправдават.

Предвид все по-засилващия се стремеж на САЩ да регулира технологичните гиганти, Вашингтон, заедно с водещи държави от Европейския съюз (ЕС) подхванаха идеята за глобална данъчна реформа. Тя има за цел да запълни пробойните и да затвори вратичките, които позволяват на големите мултинационални компании да не плащат никакъв данък печалба.

Предложението на големите

По време на срещата на Г-7 (основните западни икономики в света – САЩ, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и Великобритания), беше приета идеята да се изгради единен корпоративен данък печалба в целия свят. Параметрите са да има минимален праг от 15% за компании, които имат глобален оборот от над 750 млн. евро на година. Новата ставка ще бъде ефективна ако се прилага от всички държави и засяга само големите корпорации, но не и малки, средни или големи локални предприятия.

Идеята беше подкрепена от 130 държави, сред които и България, като основният поддръжник е Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). На 9 юли темата ще бъде централна и на следващото ниво на международната сцена – срещата на Г-20. За момента идеята е подкрепена основно от Западния свят. Очакванията са, че Г-20 ще застане зад нея, но засега това не е напълно сигурно.

Краят на данъчния рай

Ако предложението бъде прието от Г-20 и приложено в глобален мащаб последствията ще са огромни. Не само за мултинационалните корпорации, но и за държавите, които в момента предлагат изключително ниски или липсващи данъци, за да привлекат инвестиции. Те са познати под прозвището „данъчен рай“.

Най-големият пример в Европа, когато става дума за технологични гиганти е Ирландия. Районът около Гранд Канал в Дъблин е познат повече като „Силициевите докове“. В един от небостъргачите там е разположена европейската централа на Google, а до нея са тези на Facebook, Twitter и др. В самата Ирландия са съсредоточени голяма част от техните операции за Стария континент, както и тези на Apple, Pfyzer и много други международни корпорации.

Общото е специалната политика на страната възприета да привлича чуждестранни инвестиции. Ако даден международен бизнес вложи определен обем пари и наеме опрделен брой специалисти, то тя се облага с едва 0.005% данък печалба, вместо с официалния от 12.5%. Само този факт я прави изключително привлекателна за компании, да изградят своите регионални централи там.

Ирландия не е единствена. Редица малки и микро държави не взимат никакви данъци и те вече могат да се кажат, че са истински данъчен рай. Примери са Вирджинските острови, Бемуда и др. Предимството на Ирландия е, че тя е част от Европейския съюз, което я прави перфектна за базиране на операциите на гигантите за региона.

Двойният ирландски сандвич излиза от менюто

Големите корпорации не се задоволяват да плащат само 0.005% за европейските си продажби. Те налагат по-сложни схеми, които включват по няколко дружества в Ирландия и други страни тип „данъчен рай“. Създават се схеми, една от тях е позната като „двоен ирландски сандвич“. За нея сме писали подробно как я прилага Apple и за разследването на ЕС.

Накратко – чрез няколко дружества в Ирландия и други страни, преминава целия поток от приходи от Европа и по света. В случая с Apple основното дружество е базирано в Бермуда и реално притежава други две, които са в Ирландия. През последните преминават всички трансакции по света, но те прехвърлят парите към „данъчния рай“, без тези, които те генерират в страната. Така, Apple плаща 0 долара данък печлаба за почти всички продажби по света, а за много малка част от тях – само 0.005%.

Технологичният гигант изтегля част от тези пари под формата на лицензионни такси за авторски права. Тоест, Apple в Купертино държи интелектуалните права, а Apple в Бермуда продава. Недостатъкът на тази схема е, че не малка част от средствата остават блокирани на острова в Атлантическия океан, а компанията може да оперира само с част от целия си наличен кеш.

Някои компании стигат и по-далеч, като през още по-сложни схеми успяват да елиминират и елементът с 0.005% данък печалба в Ирландия. Ако навсякъде бъде уеднаквена ставката на 15%, то тогава „двойният ирландски сандвич“ и неговите производни ще излезе от менюто.

Съпротива и последици

Налагането на подобен унифициран данък за големите корпорации означава ефективен край на данъчния рай по света. За Ирландия това ще е и по-голяма загуба, защото ще премахне нейното конкурентно предимство. Това може да означава потенциален отлив на всички технологични и други гиганти, които са инвестирали милиарди в страната, за да не плащат високи данъци. Само Apple има производствени линии, маркетинг и поддръжка с общо наети 6 хил. души.

Затова не е изненада, че Ирландия е една от седемте държави на ОИСР, която не е подкрепила идеята за световна данъчна реформа. Самата организация изчислява, че при приемането ѝ, това ще означава поне по 150 млрд. повече платени данъци всяка година. Държавата вече беше изправен пред сходен казус. Когато отказа да изпълни решението на Европейската комисия да си изиска неплатени данъци в размер на 13 млрд. евро от Apple за периода от 2003 до 2014 г.

Премахването на данъчните облекчения ще означава, че привличането на някой от световните бизнес гиганти ще става вече с евтина и квалифицирана работна ръка, регулаторна и политическа обстановка и потенциални други държавни облекчения.

Самите корпорации, ще трябва да започнат да плащат данък печалба. Това може наистина да доведе до увеличение на парите по този показател, но определено няма да се хареса на инвеститорите. Дали ще окаже влияние върху потребителите е още рано да се каже. В технологичния сектор, ако бъдат приети и регулациите в САЩ и Европа, то тогава комбинацията между двете ще има сериозни последствия и размествания.

The post Световната данъчна реформа, технологичните гиганти и Ирландия appeared first on TechTrends България.

Действието му напомня много на постепенното „пенсиониране“ на Бил Гейтс и излизането на последния от Microsoft. Разликата е, че легендарния основател на софтуерния гигант направи това след като години наред го защитаваше пред антимонополните органи на САЩ и Европа. На Amazon този дълъг и болезнен процес тепърва предстои. Което е и най-вероятната причина, за Безос да се оттегли, макар и да не я споменава директно.

Преследване на мечтите

В писмото си до служителите, което беше и официално публикувано, Безос дава за причина, че иска да се фокусира върху нови продукти и иновации, които са отвъд Amazon. Изброените активности, които ще продължи да действа са инициативата му за частни космически полети Blue Origin, медийната компания The Washington Post, както и личните му благотворителни фондове Day 1 Fund и Bezos Earth Fund.

„Като председател на борда, ще продължа да бъда ангажиран с Amazon, но ще мога да отделя време и енергия на други активности“, коментира Безос в писмото.

„Като председател на борда, ще продължа да бъда ангажиран с Amazon, но ще мога да отделя време и енергия на други активности“Джеф Безос, Amazon

Неговият пост на главен изпълнителен директор ще заеме Анди Джеси, директорът на ключовият бизнес за облачни услуги AWS. Той е сред основните печеливши дейности на компанията и предвид нарастващата нужда от дигитални ресурси, най-вероятно ще продължи да бъде такава. Назначаването на Джеси подсказва, че бъдещето развитие на Amazon ще бъде все повече насочено към подобни облачни услуги.

„Преди 27 години, когато започнах Amazon, най-честият въпрос, който чувах беше – Какво е това интернет? За щастие, от много време насам не ми се е налагало да правя подобни разяснения“, коментира Безос, подчертавайки ролята на дигиталните и онлайн технологии в момента.

Затишие пред буря

Излизането на Безос от Amazon повтаря до голяма степен модела на Бил Гейтс. Основателят на Microsoft първо отстъпи оперативната дейност на Стив Балмър през 2000 г., докато той се посвети повече на техническият аспект на компанията. Това се случва малко след като Гейтс трябваше да отговаря на изслушвания в Сената на САЩ, свързани с монополно влияние на компанията. Милиардерът все пак запази поста си на председател на борда на директорите в компанията. През 2014 г. той се отказа от него и остана под формата на „съветник“ на Сатя Надела. Едва миналата 2020 г., Гейтс напусна напълно борда на Microsoft.

Джеф Безос ще стане председател на борда в Amazon и ще продължи да играе роля във взимането на стратегически решения. По-важният аспект е, че оперативната дейност и пряката отговорност за технологичния гигант в момента се прехвърля на Анди Джеси. Това ще включва и парирането на потенциални антимонополни разследвания.

САЩ вече откри първите дела срещу технологичните гиганти. Засега за злоупотреба с монопол се разследват Facebook и Google, но подобни действия се очаква да започнат скоро време срещу Amazon и Apple. С други думи, Безос бяга превантивно от компанията и от ситуация, в която да ангажира време и енергия за защитата ѝ. Самият милиардер многократно е признавал, че е въпрос на време, Amazon да попадне на прицела на антимонополните органи в САЩ и по света.

От друга страна притежанието на медийната група на Washington Post може да се използва от Джеф Безос за лобиране за по-меки регулации. Такива все още са в ранен етап на дискусия във Вашингтон, но се очаква през следващите месеци да започне да се оформя по-конкретна посока. Сред по-радикалните идеи са разделянето на бизнеса на четирите големи – Apple, Amazon, Facebook и Google. С други думи – да се разцепят дружествата, за да не може да се предлагат едновременно платформи и услуги в тях.

Пир преди регулация

Регулаторната буря в Amazon предстои, като Джеф Безос слиза от ръководния пост малко преди началото ѝ. В същото време, компанията жъне силен ръст на своята оперативна дейност. Резултатите за 2020 г. са повече от обнадеждаващи. Пандемията засили необходимостта от електронна търговия и облачни услуги.

С което не е изненада, че приходите през цялата 2020 г. нарастват с 37% на годишна база до 386.1 млрд. долара. Нетната печалба се удвоява до 21.3 млрд. долара спрямо 11.6 млрд. долара през 2019 г. Освен онлайн продажбите и повишения интерес към облачни услуги, ръст бележи интернет рекламата, която все още е в графата „Други“ в резултатите. Дигиталният бизнес на Amazon започва да се отплаща, макар и по-голямото потребление на онлайн ресурси, изисква и повече разходи за поддръжка.

The post Джеф Безос слезе от трона преди бурята в Amazon appeared first on TechTrends България.

Именно с тази цел се намесва българската компания Paynetics, която вижда идеалния метод за разширяване на своите операции в Западна Европа. Родното дружество придобива картовата дейност на банкрутиралият германски гигант във Великобритания и Ирландия. Целта е да се възползва от банковия лиценз на Острова, експертните кадри и развитите бизнес контакти и клиенти, с които да развие дейността си в тази част на континента.

Новината, че наш доскорошен стартъп е придобила част от Wirecard продължава да звучи впечатляващо, дори предвид факта, че германският гигант е в пълен колапс. Тази сделка дори потвърждава дезинтеграционните процеси, които вървят в бившата европейска технологична гордост.

Плановете

Ефектите от придобиването може да изстрелят Paynetics и техните амбиции за растеж на Запад. Българската компания ще поеме корпоративните клиенти, които британското и ирландско звено на Wirecard е обслужвало. Тези потребители ще преминат към продуктите на Paynetics за електронни протфейли, различни разплащания (включително и мобилни), банкови операции, парични преводи и др.

В обявяването на сделката се разбира, че ако Paynetics не е беше поела операциите на британското и ирландско звено на Wirecard, услугите са щели да бъдат прекратени.

„Като част от придобиването, Paynetics ще предостави на новите си клиенти бърз, сигурен и безпроблемен преход, който ще бъде комбиниран със стратегическа пътна карта за развитието на продуктите, които досега бяха заплашени от прекратяване“, се посочва в прессъобщението на Paynetics.

Българската компания ще се опита да осигури добри условия за работа на служителите на доскорошното регионално звено на Wirecard. Това е ключов елемент за запазване на експертите, които германският гигант е привлякъл по време на своята скоростна експанзия.

Голям потенциал за малко пари

Paynetics получава не само готова потребителска база и развита търговска мрежа с придобиването на Wirecard. Британско звено по правило може да отвори по-лесно вратите на българската компания за пазарите в Западна Европа. Повечето финтех стартъпи, започват на Острова и доста бързо се разрастват на Стария континент. Примерите са много, като един от тях е Revolut.

„Това е ключова сделка за Paynetics и е важна стъпка в плановете ни за разширяване във Великобритания и Европа“, коментира Валери Вълчев, съосновател на Paynetics.

Сумата по трансакцията не се съобщава, но най-вероятно тя е нищожна на фона, на това, което българското дружество получава. Индикации за това получаваме по няколко направления. Първото е ясното съобщение, че Paynetics буквално спасява операциите на Wirecard в региона, които в противен случай са били пред затваряне.

Второто са ясните ангажименти за инвестиции на българската компания в развитие на служителите и запазване на работните места. Комбинацията от тези две дори навява към хипотезата, че Paynetics са взели операциите на Wirecard във Великобритания без пари или за символична сума.

Третото направление са в привлечените средства на българската компания. През първите месеци на 2020 г. Paynetics осигури финансиране от 2.45 млн. евро. Инвеститори са Българо-американската кредитна банка, фонда New Vision 3 и бизнес ангели. В други обстоятелства, само тази сума няма да е достатъчна за придобиването на операциите на Wirecard в ключов регион какъвто е Великобритания. Сега тя не само, че ще стигне, но и ще остане за покриването на оперативните разходи на привлеченото звено. Което затвърждава тезата, че сделката е сключена при минимални или дори липсващи финансови параметри.

Краят на Wirecard

Независимо каква е тя, Paynetics правят ключова покупка за своето развитие, при това при изгодни условия. За сметка на Wirecard, чиито дни са преброени. Германският финтех разпродава масово активи, като се опитва да покрие задълженията на компанията към кредиторите. Това става през назначения от мюнхенския съд синдик.

В края на септември по този начин са продадени международните активи на Wirecard на румънската SIBS. Сумата не е назована, но в съобщението се говори за оспорвано наддаване в рамките на организирания търг. Няма информация дали по подобен начин е продадено британското звено на Paynetics.

The post Българската Paynetics се включи в дезинтеграцията на Wirecard appeared first on TechTrends България.

Ирландското правителство се противопостави на решението на Брюксел, защото това означаваше да изгони Apple и други технологични компании от страната. Краят на драмата дойде на 15 юли 2020 г. след като Съдът на Европейския съюз обяви решението на ЕК за невалидно.

Този неуспех на управляващите в Брюксел е временен, след буквално в същия ден, те очертаха нови мерки, които имат за цел да се справят с различните практики за данъчно облагане в рамките на ЕС.

Историята е повече от любопитна и включва една доста „апетитна“ (във всяко едно отношение) практика. Това е т.нар. „двоен ирландски сандвич“. Чрез нея, Apple и някои други големи корпорации не плащат никакви данъци печалба. Схемата за момента е напълно законна и ключът за нея се крие до голяма степен в данъчната политика на Ирландия.

Двойният ирландски сандвич

Какво представлява тя? Това са множество трансакции между дъщерни компании, които имат за цел да нулират данъците, като се възползват от дупки или вратички в местното законодателство. Схемата работи най-добре с технологични компании, защото включва преотстъпване на интелектуална собственост. От нея се възползва не само Apple, но и Google, Facebook и други. Първият гигант обаче влезе по-силно в полезрението на регулаторите на САЩ и Европа и затова ще се спрем подробно на него.

За схемата се създават се три чуждестранни дружества – Apple Operations Ireland (AOI), Apple Sales International (ASI) и Apple Operations Europe (AOE). Въпреки имената, първото е базирано и данъчно се облага в Бермуда, която е данъчен рай и е над другите две, които са регистрирани в Ирландия.

ASI е ключът, за който се хваща и ЕК, и американския сенат при разследването си срещу Apple. В него постъпват всички приходи от продажби на устройства и услуги на компанията в рамките на ЕС. Втората компания AOE прави същото, но само за определени продукти и услуги и реално генерира по-малко приходи и печалба.

Уловката е следната – двете ирландски фирми са под шапката на базираната в Бермуда AOI. В тях остава само част от парите, които генерират, а останалите се прехвърлят в островния данъчен рай, където не се плащат никакви данъци.

В Ирландия, компанията има производствена линия и общо разполага с около 6 хил. души персонал. Поради силното ѝ бизнес присъствие, страната предоставя данъчни облекчения и двете дъщерни дружества там плащат на базата на тези средства, които остават там, едва 0.005% данък печалба.

По този начин, Apple не плаща никакъв данък на огромна част от печалбата си генерирана от продажби в Европа (и по света), а за много малка част от нея заделя за държавата едва 0.005%.

Връщане на парите в САЩ

Централата на Apple в Купертино, САЩ, разработва продукт или услуга и преотстъпва правата на ирландските дружества, в специално споразумение за споделяне на разходите. Те от своя страна изплащат за всяка продажба определени суми към щатската компания. Сумите са много по-малки отколкото реалните продажби и целта е да се финансира развойната дейност на Apple.

С което компанията си осигурява парична ликвидност от тези печалби, без да се налага да прехвърля печалбата от международните си операции в САЩ, където данъците са доста виоски.

Това е вариацията на Apple на „ирландския сандвич“. Съществува модификация, при която парите минават преди Бермуда през друго дружество в Холандия – схема, която използва Google. Има олекотени варианти, в които се използват и само холдански и ирландски звена.

Разследването на Европейската комисия и следващи стъпки

ЕК признава, че цялата схема на Apple е напълно легална от гледна точка на документация и спазване на местното законодателство. Затова, тя намира друг начин, по който да удари технологичния гигант и да се опита да обложи огромните суми, които минават през тези дъщерни дружества.

Брюксел обвинява Ирландия в предоставянето на нерегламентирана държавна помощ, заради понижаването на данъка до 0.005%. Както и, че Дъблин е подкрепял тази нелоялна данъчна практика, като си е затваряла очите, че централата на двете базирани в страната дружества се намира в офшорна зона, без да разполага с реални служители.

С което ЕК настоява Ирландия да си поиска обратно от Apple 13 млрд. евро невзети данъци за периода от 2003 до 2014 г. Именно това решение оборва Съдът на Европейския съюз.

Зам.-председателят на ЕК Маргарет Вестагер обяви, че ще изследва внимателно решението на съда, за да може да планира следващи стъпки в стратегията си за предотвратяването на подобни практики. Идеята, ЕК да удари Apple през Ирландия съдържаше голям риск. Защото управляващите в Дъблин няма да рискуват загубата на милиарди чуждестранни инвестиции в страната, заради опитите на Брюксел да пресече практиките на Apple и други технологични гиганти.

Хармонизирането на данъчните политики в рамките на ЕС е много деликатна тема, защото от една страна може да породи подобни ситуации, от друга – това е изключително суверенна политика на отделните държави. В крайна сметка Брюксел изготви подобен пакет от мерки за справедливо облагане в рамките на Стария континент. Тепърва ще видим дали решението на Съда на ЕС няма да повлияе и да наложи промени в него.

The post ЕС, Apple, данъчни облекчения и двойния ирландски сандвич appeared first on TechTrends България.

Данък платформа

Новият технологичен данък във Франция задължава всички технологични компании, с глобални годишни приходи от над 750 млн. евро, от които 25 млн. евро реализирани в страната да плащат 3% от местните си приходи. Това е допълнителна такса, която не включва настоящите форми на ДДС или други подобни.

Основните засегнати от решението на френските власти са Amazon, Google, Facebook и потенциално Apple. Първите три компании ескалираха проблема до правителството на САЩ. Търговското аташе на Щатите във Франция започна разследване по темата, което може да докара нова търговска война между двете страни.

Великобритания планира почти идентични законодателни промени, които ще обложат технологичните гиганти с част от местните им приходи, които реализират. В момента компании като Amazon, Google, Facebook и Apple не разполагат с регистрирани дружества в различни големи и ключови пазари в Европа. Те прехвърлят тарифирането на Стария континент в държави с минимален или нулев данък печалба, което не оставя никакви пари в хазната на страната първоизточник.

Успешното прилагане на подобен налог, може да се разпростре из редица други страни в Европа. Ако правителствата видят, че такава мярка може да доведе до допълнителни приходи на бюджета.

(Не)очакван развой

Още при първите опити може да се окаже, че разходите от този технологичен данък няма да се поемат от технологичните гиганти, а най-вероятно ще бъдат прехвърлени на местния бизнес и дори крайни потребители.

Amazon обяви, че планира да увеличи таксите на френските търговци в своята платформа с 3%, за да компенсира напълно решението на новото местно законодателство. Което е нормален рефлекс за всяка една корпорация. С което Amazon ефективно прехвърля разходите по новия данък на своите търговци във Франция. Те най-вероятно ще направят същото или поне част от тези задължения ще пренесат върху своите крайни цени, които да бъдат платени от потребителите.

The post Amazon прехвърля новия френски технологичен данък върху търговците appeared first on TechTrends България.

Ситуацията около най-голямата социална мрежа в света не е обикновена, което се демонстрира перфектно не само с обстоятелствата около санкцията, но трябва да се вземе предвид доста по-широк контекст.

Относителният размер на санкцията

Пет милиарда долара звучи внушително, но реално е това ще е само фрагмент от приходите и дори печалбата на Facebook. През 2018 г. социалната мрежа отчита общо приходи от 55.8 млрд. долара, от които 22.1 млрд. долара са нетна печалба. Компанията е в непрекъснат растеж на годишна база през последните близо две години. За първото тримесечие на 2019 г., Facebook отчита приходи от 15 млрд. долара и 3.3 млрд. печалба.

С други думи, глобата от 5 млрд. долара се равнява на приходите генерирани в рамките на месец работа на социалната мрежа. Отделно, през пролетта Facebook беше предвидила резерв от 3 млрд. долара, които да плати в случай на санкция от FTC. С което компанията показва подготовката си за подобен развой, което допълнително ще смекчи финансовия удар върху нея през следващите месеци.

Facebook предвиди резерв от 3 млрд. долара през пролетта за предстоящата глоба

Медиите също малко преекспонираха думата „рекордна“, когато описваха санкцията. Макар глобата да е значителна като сума, тя влиза в това описание, но само в статистиката на FTC. Има други щатски институции, които са по-строги, когато стане дума за взимането на подобни мерки.

Ени от най-големите глоби налагани от правителството на САЩ идват по линия на Министерството на правосъдието (DoJ). През 2010 г. то налага санкция в размер на 20.8 млрд. долара на BP след петролния разлив в Мексиканския залив. Отделно, като добавим различните компенсации, които компанията трябваше да плати, сумата надхвърля 65 млрд. долара.

Санкцията от 5 млрд. долара е нищо в сравнение с парите, които изплати BP за петролния разлив в Мексиканския залив например

Списъкът с внушителни глоби на правителството на САЩ включва още санкцията от 16.6 млрд. долара на Bank of America през 2014 г. и две години по-късно тази от 14.7 млрд. долара на Volkswagen, покрай скандала с манипулираните тестове на дизеловите си автомобили.

На фона на изброените, сумата, която Facebook трябва да плати, направо бледнее.

Завишени очаквания

Има и друг аспект, поради големия размер на скандала с Cambridge Analytica и сериозните му политически измерения, прогнозите бяха, че щатските регулатори ще бъдат доста по-строги. Реакциите в САЩ определено са в посока, че на Facebook им се „разминава прекалено леко“.

Все пак социалната мрежа беше разпъната на обществения кръст зад Океана в рамките на две години, демонизирана, докато основателят ѝ Марк Зукърбърг обикаляше институциите да дава публични обяснения за случилото се. Скандалът се пренесе и на Стария континент, като последваха изслушвания и Европейският парламент.

Цялата тази негативност, накара Facebook напълно да преосмисли своя бизнес модел. Така от 2019 г. беше обявен завишен фокус към чат приложенията и все „по-личната“ комуникация между потребителите и компаниите. Мерките повдигат повече въпроси за данните на хората, отколкото отговарят на опасенията в тази посока. Особено, покрай обединяването на всичките чат-приложения под единна софтуерна платформа, което означава и консолидиране на информацията.

Време за регулация?

Facebook може да се е разминава с по-леките последствия засега, но те могат да прокарат по-тежки предизвикателства в бъдеще.

Глобата от 5 млрд. долара идва в момент, в който различни политици по високите етажи на САЩ призовават за активно регулиране на интернет гигантите, като основният повод за това са именно скандалите около Facebook. Идеята започва да изглежда все по-привлекателна, особено след разкриване на размера на санкцията, която трябва да плати социалната мрежа.

Представители на Конгреса и Сената (Долната и Горната Камара на парламента съответно) обявиха, решението на FTC за смехотворно. Републиканецът Дейвид Чичилайн го определи за „коледен подарък“. Сенаторите са малко по-активни и крайни в оценките си. Ричард Блументал обяви, решението за „неадекватно“ и „исторически нередно“, докато Марк Уорнър директно призова, че „е време Конгресът да вземе мерки“.

„Facebook е твърде голяма, за да бъде регулирана самостоятелно и тази глоба, която е само капка от морето от приходи доказва това”Елизабет Уорън

„Facebook генерира 5 млрд. долара печалба само за първите три месеца на тази година“, коментира сенатор Елизабет Уорън в Twitter. „Компанията е твърде голяма, за да бъде регулирана самостоятелно и тази глоба, която е само капка от морето от приходи доказва това”.

Сенатор Уорън призова за разцепването на технологичните гиганти преди няколко месеца, като обяви конкретни мерки по какви критерии това трябва да се осъществи.

„FTC чисто и просто трябва да разцепи Facebook“Елизабет Уорън

„FTC чисто и просто трябва да разцепи Facebook“, допълни Уорън, с което затвърждава позицията си по темата и потенциално може да подсили натиска за действия в тази посока.

Това развитие на ситуацията, може да засили общественото и политическо мнение към взимането на подобни радикални действия от страна на властите на САЩ. Което няма да е добра новина не само за Facebook, но и за Amazon, Google и дори Apple.

Facebook и кучето на Павлов

Законодателите в САЩ в момента са се активирали за регулации по няколко направления, покрай действията на Facebook. Социалната мрежа обяви създаването на криптовалутата Libra, която може да се окаже най-масовото средство за електронни разплащания, ако се осъществи в заявените параметри.

Властите в САЩ и Европа не са много добре настроени към тази инициатива, като някои политици дори я определят за заплаха за монетарната сигурност. С което отвориха широко вратите за потенциална регулация не само на Libra, но и на останалите криптовалути.

Така, Facebook отново активира властите, които започват да реагират като кучето на Павлов с популярния експеримент със звънеца и храната. Когато социалната мрежа предприеме някакви масови планове в определена посока, те се оказват достатъчно мащабни, че да привлекат вниманието на властите.

The post Какво означава рекордната глоба за Facebook appeared first on TechTrends България.