От друга страна, разделянето на операциите на търговски и инфраструктурни при телекомите в България, Сърбия и Унгария, за PPF Group все още не дават съответните значими резултати. Новосъздадените дружества „Цетин“ засега обслужват само „Йетел“ операторите в посочените държави, без да са привлекли голямо количество външни клиенти.

Конкретно за българския мобилен оператор, той може да се похвали с доста неща през 2022 г. Стабилен ръст на печалба и приходи, лидер по последните в мобилния сегмент и удвояване на абонатите във фиксирания. Последната част на изречението е вярна – „Йеттел“ вече е значим играч в доставката на домашен интернет. От няколко дни, компанията вече предлага и интерактивна телевизия във фиксиран пакет и така вече е пълноценен участник на този пазар.

Мобилният първенец

Основната цел на норвежкият Telenor за „Глобул“, когато го придоби през 2013 г. беше да превърне операторът в лидер на мобилния пазар. Телеком групата постигна това няколко години по-късно, макар и само при приходите, но не и по абонати. Ребрандираният сега „Йеттел“ запазва тази позиция при това със сравнително комфортна преднина.

В презентацията на PPF Group е показано, че компанията е лидер с 37% пазарен дял за първите девет месеца на 2022 г. „А1 България“ е втора с 32%, докато „Виваком“ е с 31%. Мобилните приходи за цялата година са 320 млн. евро, което е ръст с близо 9% на годишна база. Както отбелязахме, ситуацията е различна при абонатите и това се задържа през 2022 г. Към края ѝ „Йеттел“ е втори с 3.5 млн. потребителя на мобилни услуги, докато „А1 България“ продължава да е лидер с 3.77 млн.

Цялостно приходите на компанията растат през изминалата година. Те се увеличават с малко над 7% на годишна база до 456 млн. евро. С което и средномесечния приход от абонат (ARPU) не се увеличава значително и в момента е на 10.1 евро. Ситуацията дори е с една идеа по-зле при капиталовите инвестиции – те се свиват от 41 на 31 млн. евро през 2022 г. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) нараства със 17% до 157 млн. евро. „Йеттел“ подчертава тенденцията при българските телекоми да имат по-слаб ръст на приходите, но да разчитат на по-голям темп на увеличение на печалбата.

Фиксираните мечти

За разлика от предишни години, все повече фиксираният сегмент ще бъде ключов за следене при компанията. „Йеттел“ пусна първо услугата за домашен интернет през 5G мобилна мрежа през 2011 г. Изминалата 2022 г. е първата пълна такава, в която този продукт е на пазара. На пръв поглед нещата са повече от добри – компанията отчита удвояване на фиксираните потребители до 42 хил.

Реалността е, че фиксираните амбиции на „Йеттел“ все още са в сферата на мечтите. Поне от гледна точка на приходите. Според финансовият отчет, те са едва 1 млн. евро или 0.002% от общите. Прекалено незначителен дял, но този ход е задължителен за компанията ако тя иска да запази потенциала си за растеж.

Нейните два основни конкурента от няколко години не разчитат на мобилния сегмент като източник на растеж. Вместо това, те залагат на фиксирания за такъв. Липсващото парче от пъзела се нарича платена телевизия. „Йеттел“ вече си го осигури, като пусна интерактивна такава в пакет с 5G домашния интернет. Ефектите от това действие ще ги наблюдаваме тепърва през настоящата и дори през следващата година.

„Цетин“ в търсене на бизнес модел

Изминалата година е интересна и от друга гледна точка – това е вторият пълен календарен период с финансови резултати за „Цетин“. Компанията е инфраструктурното звено на PPF Group, което оперира успешно и сравнително печелившо в Чехия. В България (и другите региони с Yettel бранда) ситуацията все още е противоречива.

„Цетин“ отчита успешна 2022 г. с минимален ръст на основните финансови показатели. Приходите нарастват с малко под 10% до 124 млн. евро, докато EBITDA се увеличава с 6% до 84 млн. евро. „Йеттел“ все още изкарва 3.6 пъти повече пари от инфраструктурното звено и малко под два пъти печалба. Съотношенито в Чехия например е съвсем различно. Там, О2 има само малко под два пъти по-голям приходен поток срещу местния CETIN, а EBITDA-та е доста близка до паритет – 458 срещу 375 млн. евро.

Ситуацията е същата и в останалите региони, в които брандът Yettel оперира. Това се дължи на две неща. Първо, чешкият телеком бизнес на PPF Group разполага със силна фиксиран бизнес и инфраструктура. Доста по-голяма от основно фокусираната върху мобилна такава в България, Сърбия и Унгария. Второ, все още CETIN в последните държави търси външни клиенти, на които да продава.

В България не липсват потенциални такива. „Булсатком“ обяви, че се интересува от подобна услуга, след като предаде своята мобилна мрежа на „Виваком“. При подписване на такова споразумение и по-важното – неговото реализиране, това ще превърне сателитния оператор в първия истински виртуален мобилен такъв (познат като MVNO). На българския пазар до момента търговска дейност развиваше само един – Bob. Той обаче беше вътрешногрупов бизнес в рамките на Telekom Austria Group, който е собственик на „А1 България“. Освен това, Bob просъществува сравнително кратко време – няколко години, като през 2016 г. беше напълно закрит.

Натискът за развиване на MVNO в България обаче се засилва, като малките оператори в момента се опитват да убедят регулатора да накара телекомите да отворят мрежите си по-лесно за тях. От една страна, отделянето на инфраструктурата от търговските дружества е голяма крачка в тази посока. „А1 България“ трябва да завърши през 2022 г. процесът по изнасяне на мобилната мрежа (кулите с базовите станции най-вече) в отделна компания. От друга страна, за да има MVNO освен мрежата, трябва да се сподели и лиценза за честотите, които тя ползва. В случая с „Цетин“ последните се държат от „Йеттел“, което може да затрудни преговорите за включването ан MVNO към инфраструктурата.

The post „Йеттел България“ през 2022 г.: Мобилен лидер с фиксирани амбиции appeared first on TechTrends България.

„Йеттел“ предлага вече от известно време домашен интернет през 5G мрежа. С новата ТВ услуга, компанията вече може да предлага двойни и тройни „фиксирани“ пакети. Пускането на собствена интерактивна телевизия от страна на „Йеттел“ има фундаментално значение за пазара. Тъй като сега конкуренцията в този сектор вече обхваща трите най-големи телекома в страната.

По този начин виждаме формирането на два лагера там – напълно инфраструктурни в които са „Виваком“ и „А1 България“ и останалите. „Йеттел“ разчита на 5G мрежа, докато „Булсатком“ продаде цялата си инфраструктура и ще ползва такава под наем. Малките кабелни доставчици от своя страна ползват собствена, но за мобилна се надяват да получат разрешение за виртуален оператор (MVNO).

Новите предложения

Йеттел“ предлага два плана за интерактивна телевизия. Първият е TV Favourite, който съдържа над 100 линейни канала (65 от които в HD качество), а вторият е TV Max с над 200 канала (110 от тях в HD). Към тях потребителите могат да добавят платените канали на Diema Xtra, HBO Max, Maxsport Plus и 7/8 TV. Както споменахме, за пускане през телевизор е необходима умна ТВ приставка.

От компанията уточняват, че в бъдеще ще бъдат пуснати и приложения за умни телевизори (Smart TV). На старта обаче ще са налични такива за мобилни устройства под Android, както и онлайн версия през браузър. Засега, операторът планира да ги предлага само в комплект с домашен интернет през 5G мобилната мрежа.

Цените съответно се формират на базата на двата ТВ пакета, както и скоростта на домашния интернет. Втората се предлага в три конфигурации – Net 50 с 50Mbps скорост на сваляне, Net 100 със 100Mbps и Net 300 с 300Mbps. Стандартните цени за Favourite TV са 32.99 лева на месец за най-ниската скорост, 35.99 лева за средната и 45.99 лева за най-бързата интернет връзка. Тарифите за TV Max са съответно 36.99 лева, 37.99 лева и 49.99 лева на месец.

Независимо от плана, към тези месечни такси се добавят още по 1.99 лева на месец за телевизионната приставка. „Йеттел“ стартират телевизията с промоционална кампания, в която при двугодишните договори първите шест месеца се таксуват по 1 лев. При едногодишните контракти промоцията не е в сила и там важат стандартните условия и цени. Друга особеност е, че независимо от плана, таксите важат за достъп на телевизия до две устройства.

Логичният ход

Навлизането на „Йеттел“ на телевизионния пазар се чака от близо десетилетие. Още през първата година след като Telenor придобиха „Глобул“, норвежкият гигант се оглеждаше как да трансформира бързо мобилния оператор в конвергиран такъв. Изненадващо, през 2015 г. скандинавците загубиха наддаването за „Близу“, което беше придобито от „Мтел“ (сега „А1 България“). Това спря за дълго време амбициите на компанията във фиксирания сегмент.

Две години по-късно „Теленор“ оглеждаше за потенциално придобиване на фалиращия „Макс телеком“, но дори не се стигна до подаване на оферта. След продажбата на „Теленор“ на чешката PPF Group, централноевропейският конгломерат наддаваше заедно със Спас Русев в Лондон за купуването на „Булсатком“ от кредиторите през 2021 г. И този търг беше загубен, с което и амбициите на (сега) „Йеттел“ да развие собствен фиксирана услуга до крайния клиент.

Поради което, компанията премина към резервния план – предоставяне на домашен интернет през мобилната 5G мрежа. Той има своите недостатъци, все още трите телекома могат да предоставят покритие от пето поколение само до големите и сравнително големи населени места. Доста по-плътно национално покритие ще може да бъде осигурено едва след като бъдат разпределени честотите в 700MHz и 800MHz. Това се очаква да се случи през тази година.

Навлизането на „Йеттел“ като доставчик на ТВ сигнал съответно беше очакван и логичен ход, след като компанията вече предлага услуга тип „домашен интернет“. Той беше задължителен, защото растежът на другите два големи играча на пазара през последните няколко години идва от агресивното развитие на фиксираните услуги и особено на платената телевизия.

The post „Йеттел България“ пусна собствена телевизионна услуга appeared first on TechTrends България.

Тезата на Кинг и ръководството на телекома е, че „Йетел“ има дългогодишни традиции (още от „Глобул“) в екологичната сфера и усилия, които с ребрандирането се позволява да се засилят. Както и че да имат покритие, ангажиментите трябва да са наистина дългосрочни. Затова „Йетел“ обяви своята петгодишна стратегия с ясно изявени цели в посока на устойчивото развитие. Ключово според Кинг е, че тя е интегрирана в оперативната дейност.

Всичко това е систематизирано в първия (или „нулев“) доклад за 2021 г. за устойчиво развитие на „Йетел“. В него може да се намерят освен поставените цели за 2028 г., така и доста любопитни данни за оперативната дейност на компанията. Първите са интересно преплитане между ключови за телекомите сфери, такива в човешките ресурси и от корпоративната социална отговорност (CSR).

Новите цели

В типичен стил за стратегия за устойчиво развитие, на първо място е поставена целта за намаляване на въглеродния отпечатък на компанията. Любопитното според доклада е, че той не е никак малък. Въглеродните емисии съставляват почти 89 хил. тона за 2021 г., което е лек ръст спрямо последните две години, когато са били около 82 хил. тона.

„ICT индустрията допринася 3-4% от глобалните вредни емисии, докато гражданската авиация – двойно по-малко“, коментира Михаела Калайджиева, директор „Корпоративна политика“ в „Йетел“. Тя допълни, че екологичният поглед не е нов за компанията, тъй като подобни инициативи съществуват още от 2004 г. Тогава операторът носеше името „Глобул“ и в цветовете на бранда пак доминираше зеления цвят.

„„ICT индустрията допринася 3-4% от глобалните вредни емисии, докато гражданската авиация – двойно по-малко“ Михаела Калайджиева, „Йетел“

„Йетел“ например формира около 60% от своето енергийно потребление от електрическата мрежа или 6.4 млн. kWh. То е следвано от около 35% или 3.76 млн. kWh от бензина. Природният газ съставлява под 5% от енергийната консумация, ако включим както директната му употреба, така и косвената през централното отопление. Т.нар. зелена енергия не влиза в микса на потребление на „Йетел“.

Към екологичните цели са още събиране на поне 127 тона електронни отпадъци до 2028 г. и 40% по-малко отпадъци от опаковки, създадени в рамките на дейността на компанията.

Другите два „стълба“ са основно свързани с човешките ресурси (или HR) и CSR активностите. Те включват по-силната интеграция на жените при техническите позиции, повишена дарителска дейност на служителите, тяхното ангажиране в комуникацията за устойчивото развитие като цяло, обучения и работа в тази насока с подизпълнителите.

5G като устойчива технология

Мобилните мрежи от пето поколение в момента са основния „фронт“ на съревнование между операторите. Трите телекома модернизират инфраструктурата си, за да може да предложат максимална бърза и надеждна връзка, с по-голямо покритие. Целта за развитието на 5G е ключова част от оперативната дейност и бизнеса на „Йетел“ и включването му е задължително.

Телекомът обещава до края на 2026 г. да осигури покритие на 85% от българското население. Като в градовете връзката да достига скорости от 1 Gbps. В доклада за 2021 г. са посочени и някои данни за развитието на мрежата на „Йетел“. Към момента, компанията е инсталирала около 1 000 5G базови станции, които осигуряват покритие на 49% от населението, но само 3% от територията на страната.

По двата показателя има още доста работа, за да се достигнат стойностите на 4G мрежата на „Йетел“. При населението тя осигурява 99.31% покритие, а спрямо територията на страната – 88.11%. Ключови за подобряване на втория показател и при двете поколения мрежи ще бъде освобождаването от военните на честотите в 700MHz и 800MHz, които после да бъдат предоставени на операторите.

Измива ли си наистина имиджа „Йетел“ с този доклад и поставените цели? И да, и не. Концепцията за устойчиво развитие е интегрирана доста добре, но е и с дългосрочен харкатер. Вклюва доста компоненти от CSR-а и HR-а, които създават такова усещане за изчистване на обществения имидж. Реалността е, че тази стратегия е част от по-голяма такава на компанията-майка – PPF Group. Която от своя страна е повлияна от чааст от регулациите, които Европейския съюз подготвя по посока устойчиво развитие.

The post Устойчивото бъдеще на „Йетел“ в България appeared first on TechTrends България.

Кратък обзор от документа беше първоначално публикуван от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) в средаата на месеца, през която минава за одобрение. Той беше непълен и дава само най-обща представа за състоянието на пазара. Очакваме КРС да публикува и данните за крайните абонати на операторите, което обикновено се случва през юли, при които се формира най-пълната официална картина за телеком пазара в страната.

Перспективата за растеж най-вероятно ще се пренесе и през по-голямата част от настоящата 2022 г. Приходите ще нарастват, но не толкова заради нови клиенти, а по-скоро заради индексацията на договорите, вследствие на засилващата се инфлация от втората половина на миналата година. Ефектите от консолидацията ще продължат да се усещат, като от 2022 г. вече официално имаме само 3 мобилни оператора.

Положителният ефект от инфлацията може да премине в негативен в края на настоящата и през следващата година. Данните през първата половина са за двуцифрено поскъпване на основните стоки, с перспектива за увеличение до края на годината. При последваща индексация или повишение на цените на телеком услуги, почти сигурно може да започне процеси на свиване на потреблението. Ситуация, в която операторите не искат да попадат.

Общите тенденции и консолидация

Целият телеком пазар расте през 2021 г. с 10% на база приходи, като са генерирани постъпления от 3.148 млрд. лева. За периода от пет години, секторът отчита впечатляващия растеж от близо 27%. В него се обхваща и последния период на спад – 2017 г., когато пазарът се е свил с 1.5%. Оттогава насам, телеком сегментът върви уверено нагоре и дори увеличава темпа на растеж. Увеличението през 2018 и 2019 г. е сравнително умерено – 5.5% и 4% съответно, то набира скорост през 2020 г., когато достига 6.7%. Изминалата година затвърждава стабилната положителна тенденция.

Както ще видим при разбивката в основните сектори, този ръст на приходите не се дължи толкова на увеличение на абонатите. По-скоро става дума за увеличението на цените и предлагането на повече пакетни предложения. През 2021 г. все още се наблюдава леко увеличение на потребителите във фиксираните услуги, но при мобилните имаме пълна стагнация и насищане. Тенденция, която се следва плътно през последните няколко години. Друга такава е все по-водещата роля на преноса на данни, който формира близо половината от целия пазар. В доклада на КРС той е обединен между мобилен и фиксиран интернет, което изкривява общото сравнение между отделните типове услуги.

Друга тенденция, която самият регулатор подчертава, е консолидацията на пазара. Два от основните телекоми придобиха различни дружества основно във фиксирания сегмент. „Виваком“ е главният герой с покупката на цели осем независими оператора. Отделеното от „Теленор“ (вече „Йетел“) инфраструктурно дружество „Цетин България“ придоби две фирми, основно в сектора за продажба на едро на интернет.

Краят на мобилната конкуренция

Мобилният пазар може да се каже, че е в стагнация от гледна точка на абонатите. Потребителите в България все повече разчитат на по една, максимум две SIM карти и затова техният брой през 2021 г. остава почти фиксиран на 7.9 млн. подобно на данните от предходната година. Разликата е в приходите, които генерират, особено при мобилния интернет. Там ръстът на постъпленията е близо 22%, които достигат 842 млн. лева.

Размествания на пазара няма – „А1 България“ доминира като брой абонати, докато „Йетел“ („Теленор“) взима лъвския пай при приходите. По-важното тук е, че от средата на декември изтече мобилния лиценз на двата малки оператора – „Булсатком“ и „Т.Ком“. Втората компания реално не предлага такива услуги от известно време и спирането на разрешението само потвърждава този факт в статистиката на регулатора.

„Булсатком“ обжалва решението пред съда, като настоява лицензът да бъде удължен до 2023 г. Сателитният оператор обаче спира през декември месец да предлага мобилни услуги, като единствено съществуващите абонати на мобилен интернет остават за момента. Във всички случаи, компанията обяви, че ще се фокусира изцяло към фиксирания пазар и изоставя този сегмент.

Последствията ще са по-скоро символични – „Булсатком“ и „Т.Ком“ разполагаха с незначителни пазарни дялове. Тяхното елиминиране няма да доведе до размествания или масово прехвърляне на абонати в мобилния сегмент. Така се слага край на привидната конкуренция при мобилните услуги, в който според КРС има пет оператора, но реална дейност извършват основните три играча.

Растеж във фикса и консолидация

Интернет пазарът в България се развива доста динамично от началото на пандемията насам. Причината е в увеличението на потреблението и засилената необходимост от достъп до глобалната мрежа. Пазарът на едро се оказва най-благосклонен и той отчита най-голям растеж през този двугодишен период. За 2021 г. те скачат с внушителните 66%, но все още са малки като абсолютна стойност – 222.7 млн. лева. Бизнесът с крайни клиенти или този на дребно отчита повишение от 15% до 1.228 млрд. лева.

Абонатите се увеличават с около 500 хил., при кои точно отиват е трудно да се каже. Причината е, че единствено „Виваком“ отчита рязко увеличение на пазарния дял – от 27.2% на 31.4%. Това се дължи на придобиванията, които телекомът осъществи в края на 2020 г. и през цялата 2021 г. Тенденцията е отбелязана не само от TechTrends, но и от самия регулатор в доклада. Друго нещо е, че продължава да намалява пазарния дял на по-малките оператори. Той се свива от 38.6% на 34.2%.

Консолидацията засегна повечето измерения на фиксираните услуги. „Виваком“ добавя малко под 5% пазарен дял и измества „А1 България“ от второто място. Причините отново не се дължат на органичен ръст, а заради придобиванията на оператори с добри позиции в платената ТВ, като пловдивския N3 и софийския „Нет 1“. „Булсатком“ продължава да губи пазарен дял, но остава лидер за 2021 г.

За разлика от интернета, при ТВ услугите нямаме добавяне на нови абонати, затова битката тук е вече между разпределените. Възможностите са да се привличат потребители от конкурент или придобиването на някой, с който да се прехвърлят такива. Конкуренцията в технологиите през изминалата година също беше силна, като „Виваком“ представи новата си умна телевизия EON. Същото стори и „Булсатком“.

Конкуренцията през 2022 г. ще се пренесе на ново ниво, след като навлязоха две от големите стрийминг платформи в България. През март HBO Go се трансформира в HBO Max, а от юни Disney+ вече е налична за местните потребители. Включването на тези услуги към пакетните предложения най-вероятно ще са следващите методи на операторите в битката за нови потребители.

Отделяне на инфраструктурата

Последната тенденция, която все още се случва по-безшумно и на фон е потенциалното отделяне на инфраструктурата на всички основни телекоми. „Теленор“ (вече ребрандиран като „Йетел“) го направи през 2020 г., като мрежовите операции бяха концентрирани в дружеството „Цетин България“. То пое цялото разработване, модернизиране и управление на инфраструктурата на телекома. В „Йетел“ останаха лицензите за честотите, но „Цетин“ вече има възможност да продава по-лесно на едро.

Малко след това, в телеком средите започна да се говори, че подобен ход ще направят трите основни оператора. Информацията беше неофициално потвърдена от единия голям играч. Според доклада на КРС, „А1 България“ прави потенциална крачка в тази посока. През 2021 г. телекомът отделя дъщерното си дружество „А1 Тауърс“, което се занимава с развитието на базовите станции. Дали в него ще бъде концентрирана цялата мрежова и сървърна инфраструктура все още няма информация. Самата компания също не е обявявала публично по темата, но няма да има изненада ако скоро го направи.

„Виваком“ засега прави по-малки стъпки в тази посока. Компанията отдели маркетинга и продажбите за международна свързаност в дружество, което да обслужва целия регион на Югозападна Европа. Този ход е продиктуван от собствениците на телекома – United Group. Все още няма индикации, че пълно отделяне на инфраструктурата от оператора ще се осъществят в близко бъдеще.

Индексацията, инфлация и опасения

Обновените услуги и новите 5G планове помагат да се увеличават приходите в платената ТВ и мобилния интернет. Това са и основните двигатели на телеком индустрията за 2021 г. През настоящата най-вероятните двигатели на растежа ще са инфлацията. Още в края на декември, трите основни оператора за първи път активираха клаузата за индексация на цените по настоящите договори. Тя влезе в сила през февруари и вече движи, макар и с малко, приходите на телекомите. Засега очакванията са това да се отрази положително на постъпленията им за цялата 2022 г. Но има и предупреждения за евентуални негативни ефекти.

Индексацията беше в размер с официално отчетената инфлация за 2021 г. от малко над 3%. Войната в Украйна засили процесите на поскъпване на стоките и услугите в страната и през май вече доближава 16%. Това вече е лоша новина за телекомите. Защото, ако умереното поскъпване може да повиши техните приходи в средносрочен период, то прекомерното ще има силно негативни ефекти.

На първо място, това означава повишаване на разходите на телекомите. През последните години, основните компании имат добри маржове на печалбата и ще могат да поемат удара. Но предвид силните темпове и негативната перспектива, това няма да бъде достатъчно. Повишените разходи ще ударят силно малките оператори и може допълнително конкуренцията да се редуцира.

Нова индексация в края на 2022 г., която да влезе в сила през следващата ще бъде трудно решение. Защото цялостната инфлация ще доведе до свиване на потреблението, което ще засегне и телекомите в един момент. Тоест, те ще рискуват да заличат ръстовете до момента ако вдигнат прекомерно цените. Ако ситуацията с инфлацията се запази негативна, това може да е последният позитивен доклад на КРС за сектора в близко бъдеще.

The post Стабилен растеж и консолидация – телеком пазарът в България през 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Новият бранд Yettel ще се ползва от операторите на PPF Group в България, Унгария и Сърбия. От местното ръководство на телекома коментираха, че не изключват възможността марката да се използва за други подобни активи, но при бъдещи придобивания. Операторите на групата в Чехия и Словакия носят бранда O2, с който подписаха преди два месеца ново споразумение за удължаване на лиценза.

Българският маркетинг екип е участвал активно в създаването на Yettel. Като той е адаптиран изцяло за нуждите на трите регионални пазара, на които оперира PPF Group. Освен тези подробности, „Йетел България“ представи и първите нови абонаментни плана, които идват с новата идентичност. Те са предназначени за деца и тийнейджъри.

Колко лесно се заменя „Теленор“

От българският телеком обявиха, че марката „Теленор“ е много силна и ги е поставила като пазарен лидер в региона при възприемането ѝ от потребителите. Затова задачата да се замени с напълно нова никак не е лесна. Процесът е започнал преди две години, като екипът е съставен от общо около 200 души от България, Сърбия и Унгария. През това време са проведени задълбочени проучвания на потребителските нагласи, нужди и виждания. Това обяви главният изпълнителен директор Джейсън Кинг при официалното представяне на Yettel.

“Докато ползвахме Теленор ние бяхме пазарен лидер по потребителски нагласи и сме били сред най-предпочитаната телеком марка“, коментира Кинг. „Сред задълбочени проучвания установихме, че хората искат баланс на пазара, на предлаганите услуги и в живота“, допълни той.

„Докато ползвахме Теленор ние бяхме пазарен лидер по потребителски нагласи и сме били сред най-предпочитаната телеком марка“ Джейсън Кинг, „Йетел България“

„Името беше избрано доста трудно, като искахме то да не съдържа обвързващи думи“, коментира Джейсън Кинг. „Както Sony например не означава нищо, такъв ефект търсихме и с Yettel“.

Той допълни, че новият бранд ще стъпи на четири основни принципа – опростеност, бързина, полезност и отговорност. Първата включва както по-лесното клиентско обслужване, така и оптимизиране на вътрешните процеси. Бързината е в доставените услуги, адаптивността на компанията на пазара и др.

Обявеният период на работа по новия бранд съвпада и с първичните тестове, информация за които изтече в медиите през юни 2020 г. Тогавашният вариант се казваше Laa, но очевидно не е резонирал добре с потребителските реакции и е бил изоставен. Фактът, че ребрандингът идва след повече от година и половина по-късно, показва, че работата по него е била наистина задълбочена.

Двете фази

Самата смяна на корпоративната идентичност вече е започнала, но ще е процес, който ще отнеме време. Подобни процеси отнемат минимум година, а понякога и повече. Джейсън Кинг коментира, че в индустрията подобен срок е 2-3 години, но „Йетел България“ ще се стреми да го завърши за по-кратък период.

Ребрандирането ще премине на две основни фази. Първата ще включва нов сайт, ново мобилно приложение, ребрандиране на магазините и нови услуги. От 1 март вече имаме активни първите две, както и един нов абонаментен план, за който ще споменем след малко. Втората фаза включва подсилване на потребителското обслужване чрез интерактивни системи (в магазини и онлайн), както и пълно дигитализиране на процесите – вътрешни и външни.

Инвестициите в новата марка

Джейсън Кинг не обяви, колко ще струва премяната от „Теленор“ в „Йетел“, но коментира, че става дума за „милиони левове“. Той допълни, че ребрандирането само на един магазин „струва между 50 и 100 хил. лева“. Подмяната също така включва и много други неща – мърчъндайз, автопарк, екипировка, рекламни материали и самата информационна кампания.

Инвестициите в новия бранд няма да повлияят на тези за инфраструктурата. Компанията планира да инвестира стотици милиони левове през следващите години в развитие на 5G мрежата си. Джейсън Кинг намекна и че се готви смяна на билинг системата и потенциално други вътрешни платформи.

Новият тийнейджърски план

Социологическите и маркетинг проучвания не са ползвани само за определяне на нагласите за бранда. Те са послужили и за основа на новите планове. Първият за момента, който стартира заедно с новата марка е Teen Tariff. Както името предполага той е насочен към младежите и децата. Той ще е достъпен за всички ученици между 6 и 19-годишна възраст. Договорът се сключва с родител, което е ключово условие за него.

Основното при него са включените пакети за мобилен трафик на данни в чатове и социални мрежи. Както и достъп до стрийминг платформата за музика Deezer и до платформата за онлайн учебници iZZi. Към тях е добавена дигитална защита от вируси и хакери, както и опция за родителски контрол на съдържанието. Връзката е 5G, като от „Йетел“ коментираха, че искат всичките им планове да включват новата технология, защото тя трябва да е достъпна за всички потребители.

Плановете са два типа – за 19.99 лева на месец и за 25.99 лева при двугодишен договор. Основната разлика е в броя на минутите 800 срещу 2 000, включения пренос на данни 2GB срещу 6GB и допълнителни по 10GB трафик за музика и видео при по-скъпия вариант. От „Йетел България“ коментираха, че ще има още обновявания на портфолиото и ново планове, но те ще бъдат разкривани постепенно. Включително ще се развиват и бизнес услугите.

The post „Теленор“ вече е Yettel appeared first on TechTrends България.

Доскорошната медийна група има свои звена още в България, Румъния, Чехия, Словения и Словакия. Това е поредното пренареждане на активите на PPF Group в региона. Чешкият фонд обяви, че продава Telenor звеното в Черна гора, което има значително малко влияние, както като пазар, така и като приходи. Така неговото присъствие региона няма да намалее, а напротив – ще се засили, особено на медийния фронт. Последният позволява по-силна конвергенция в някои страни, най-вече в България.

Останалите оператори под норвежкия бранд ще се ребрандират през март месец на Yettel. Това стана ясно, след като изтича второто лицензионно споразумение с Telenor. Което от следващия месец ще е и новото име на българския оператор.

Хърватското разширение

PPF Group придобива хърватското звено на RTL. Вместо цена на сделката, е посочена оценката на активите на телевизията – 50 млн. евро. Най-вероятно това ще е сумата, която чешкият фонд ще плати. Няма подробности дали ще бъде платено наведнъж, на части или под някаква различна форма.

RTL ще мине под шапката на CME Group, които бяха придобити от PPF Group през 2020 г. Тя вече оперира медийните активи на групата, като преди голямата сделка, чехите не разполагаха с такива. Важен елемент е, че CME са осигурили лицензните права за името и бранда RTL. С други думи, телевизията в Хърватска ще оперира по същия начин, както „Теленор“ в България. Според прессъобщението, става дума „за дългосрочни права“, което в икономическия език обикновено означава между 3 и 5 години.

Разширението на PPF Group с RTL е ключово, защото така се осигурява медийно покритие в Хърватска. До момента, чешкият фонд не разполагаше с телеком или медиен актив в страната. Сега, те купуват точно това. Сделката трябва да мине през одобрението на местните регулатори преди да бъде финализирана напълно. Това се очаква да се случи към средата на настоящата 2022 г.

Регионални размествания

Докато PPF Group подсилва своето медийно портфолио, фондът реши да се раздели с един от операторите под бранда Telenor. Това беше обявено в края на 2021 г., като беше продадено черногорското звено. Информацията за сделката е оскъдна. Купувач е унгарския телеком и IT компания 4iG Nyrt. Цената не е обявена, като тя остава конфиденциална по желание на двете дружества.

Черногорският Telenor е най-малката хапка, която получи PPF Group от едноименния норвежки гигант през 2018 г. за 2.2 млрд. евро. В мегасделката, чешкият фонд получи мобилните звена в Унгария, България и Сърбия. Това в Черна гора се оказа най-малкото и съответно с най-нищожно влияние върху приходите. От изброените четири пазара, то допринася за едва 1.1% от кумулативната печалба преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Което подсказва и логиката за продажбата му.

Новият Yettel

Сделката с черногорския Telenor обяснява и защо PPF Group няма да го ребрандира. През 2022 г. изтича споразумението с норвежкия телеком гигант за ползване на марката и чешкия фонд обяви, че ще промени корпоративната идентичност на активите си в България, Сърбия и Унгария под това име.

Ребрандирането ще се осъществи през март месец, като е избрана марката Yettel. Тя беше официално представена преди няколко седмици в България. Местното звено „Теленор“ вече започна и рекламна кампания, с която да запознае потребителите с Yettel. Цената на „удоволствието“ и дългоочакваната раздяла с Telenor не беше обявена. Но самото действие беше дългоочаквано, след като лицензните права за името бяха подновявани поне веднъж, ако не и два пъти след преговори с норвежците.

The post PPF Group разширява медийното си влияние в Хърватска appeared first on TechTrends България.

В същия момент, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) подготвя почвата да раздаде нови лицензи за честоти, които да не включват само утвърдените телекоми. Новите четвърти, пети и дори шести мобилен оператор бяха посрещнати с огромен ентусиазъм след търга през 2011 г. Реалността на пазара обаче се оказа по-сурова и той беше бързо охладен.

Въпреки това, бяха нужни 14 години, за да могат думите на Кацибос да се окажат пророчески на 100%. Те тегнеха като своеобразна „прокоба“ над новите оператори, докато не ги консумираха напълно. Смъртната присъда беше издадена отдавна, но изпълнена едва през първите месеци на 2022 г. Как ще разберем в следващите редове, както и ще разгледаме съдбата на отделните кандидати за четвърти мобилен оператор през годините.

Краят на лицензите

На 15 декември 2021 г. изтекоха 10-годишните лицензи на „Булсатком“ и „Ти.Ком“ в 1 800MHz. Първата компания разполага с лента от 2x5MHz, а втората – 2x15MHz. В интервю за TechTrends, главният изпълнителен директор на „Булсатком“ Станислав Георгиев обяви, че се обжалва решението на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Причината е, че сателитният оператор получава честотите с 2 години закъснение – през 2013 г. и заради това, срокът за ползване трябва да се удължи със същия период съответно.

Презумпцията беше, че „Ти.Ком“ ще направи същото – ще обжалва прекратяването на лиценза в края на 2021 г. и ще поиска удължаването му до 2023 г. В официалните данни на КРС обаче той е прекратен. В същото време, този на „Булсатком“, така да се каже „виси“. На сайта на КРС е отбелязано, че има съдебно производство, с което се потвърждават думите на Георгиев, че сателитния оператор ще обжалва. Но от друга страна, с изтичането на лиценза на „Ти.ком“ се слага неговия край като доставчик на мобилни услуги.

Дори „Булсатком“ да успее да задържи разрешителното си до 2023 г., въпросът за неговото продължаване остава. Станислав Георгиев не коментира тази възможност, а само, че има желанието да монетизира по-ефективно спектъра и мобилните станции, с които компанията разполага. Големите телекоми обаче се настройват за нов търг, този път за преразпределянето на 1 800MHz.

В презентацията на финансовия отчет на Telekom Austria Group (компанията-майка на „А1 България“) е записано, че в България се очакват нови търгове в 700MHz, 800MHz и по-любопитното – 1 800MHz. Точна дата не е оповестена за нито един от обявените честоти, но е посочен времеви прозорец между тази и следващата 2023 г. Първите спектри все още са заети от военните и за момента няма индикация, че ще бъдат освободени скоро за граждански цели.

Но, фактът, че изрично се посочва 1 800MHz като цел за скорошен търг, показва нагласата на големите. Тя е, че те няма да се договарят с „Булсатком“ за споделяне на ресурса, а ще искат да го вземат директно от регулатора. Което им дава надежди след последните размествания в този спектър.

В трепетно очакване за ново преразпределение

С изтичането на лиценза на „Ти.ком“, честотите в 1 800MHz се освобождават значително. Компанията, която имаше търговска дейност със затихващи функции, разполагаше с 2x15MHz. По толкова имат и трите големи телекома. „Булсатком“ разполага с едва 2x5MHz и останалите 2x10MHz останаха свободни. КРС ги пазеше за сателитния оператор, за да може да има равнопоставеност в дългосрочна перспектива.

Сега, имаме 2x25MHz свободен ресурс, който трудно може да се разпредели равноправно между трите основни телекома. Те най-вероятно ще изчакат развитието около казуса с честотите на „Булсатком“, за да може всеки от тях да получи допълнителни по 2x10MHz. Ако съдът постанови удължение на лиценза на сателитния оператор, телекомите ще трябва да проявят малко повече търпение – до следващата година. Те се надяват на нов търг, подобен на този за 3.6GHz от миналата пролет или директното предоставяне на ресурса.

Предишните поделби

Това ще е поредното преразпределение на спектъра в 1 800MHz. Първоначално, през 2011 г. КРС го беше раздробил между шест компании. Трите основни телекома взеха по 2x10MHz, „Макс телеком“ и „4 Джи Ком“ по 2x8MHz и накрая „Булсатком“ с 2x5MHz. Малко по-късно, „Макс телеком“ взима първо още 2x2MHz, за да закръгли на 2x10MHz и накрая още 2x5MHz, за да формира лента от 2x15MHz. От тримата големи, недоволни се оказаха от „Глобул“ (тогава „Теленор“), които обжалваха разпределението и поискаха свободния ресурс да се пусне на търг. КРС не допусна това, за да не се стигне до ситуация в която един или два оператори да имат конкурентно предимство.

Всички изброени компании участваха по това време под някаква форма на телеком пазара. „Булсатком“ беше и все още е сателитен оператор с доминираща позиция при ТВ услугите. „Макс телеком“ беше вече изградила мобилна мрежа по WiMax стандарта, но поради преминаването към LTE за 4G е принуден да смени технологията и затова навлиза при разпределението на честотите.

Изключение беше никому известната „4 Джи Ком“, която просто участва в наддаването, за да „блокира“ ресурса и да се надява да продава капацитет. Ситуацията около нея беше такава, че тя не си плащаше годишната такса за честотите в КРС и след двугодишна съдебна битка регулаторът успя да им отнеме лиценза. Тогава се стигна до ново пълно преразпределение на спектъра, което е осъществено през 2015 г. Трите големи оператора и „Макс телеком“ получават по 2x15MHz, „Булсатком“ си остава със своите 2x5MHz и остават свободни още 2x10MHz запазени за последния оператор. Тогава КРС премахва напълно санитарните ленти между спектрите на отделните компании.

Драмата и края на „Макс телеком“

С лиценза в 1 800MHz „Макс телеком“ успява първи да пусне 4G услуга, макар и само за пренос на данни през пролетта на 2014 г. „Теленор“ прави това едва през декември следващата година. Другите два оператора чакат преразпределението на спектъра през пролетта на 2016 г., за да пуснат своите.

Въпреки летящият старт, „Макс телеком“ не може да пробие без възможността за гласова услуга. В пика си, компанията има около 10 хил. абоната, което е нищожно на фона на няколкото милиона, с които разполага всеки от големите. Подписано е споразумение за споделяне на мрежите и национален роуминг с „Мобилтел“ (сега „А1 България“), но то така и не влиза в сила. По различна, като източници, информация на TechTrends, това се дължи на няколко фактора – високата цена, която телекома иска само за отварянето на услугите си, както и техническите препятствия в осъществяването на процеса.

След неуспеха да се пусне класическа гласова мобилна услуга „Макс телеком“ започва да привършва парите и след дълга агония фалира напълно в края на 2018 г. Водени са преговори за сливането ѝ с „Булсатком“ и/или с „Нет1“, както и такива за придобиването ѝ от „Теленор“. Нито една от идеите не е осъществена, като мрежата и честотите са прехвърлени на „Ти.ком“ – компания, която ще се яви за известно време като неин духовен наследник. Изтичането на лиценза ѝ в края на 2021 г. слага пълен край на тази сага.

Финансовото чистилище на „Булсатком“

Докато при „Макс телеком“ беше всичко или нищо, заради фокусирания бизнес модел, „Булсатком“ тръгна по-леко с амбициите и инвестициите. Сателитният оператор взе само 2x5MHz и започна по-бавно изграждане на своята мрежа. В пиковите моменти, компанията достигна около 2 500-3 000 абоната. „Макс телеком“ и „Булсатком“ имаха споразумение за споделяне на своите мрежи, най-вече с цел да се подкрепят.

Сателитният оператор обаче имаше още един и то доста по-амбициозен проект – изстрелването на собствен ТВ спътник. Това, в комбинация с мобилните им амбиции и независимо, че инвенстициите в последните не бяха толкова силни, ги докараха до финансов колапс. Във владение влязоха кредиторите, като направиха пълно преструктуриране на „Булсатком“. Тези събития се случват около 2017 г., горе-долу по същото време текат и слуховете за преговори за сливане с „Макс телеком“.

Крайният резултат е един нов и възроден „Булсатком“, който ще се фокусира основно и изцяло върху ТВ разпространението. С което проектът за мобилни услуги е изоставен напълно, а новото ръководство има желание да монетизира по някакъв начин изграденото до момента. Операторът в момента е в процес на продажба, като се чака да се финализира сделката със Спас Русев. Тя все още е „на трупчета“, заради потенциалния конфликт на интереси на бизнесмена.

България остава с три оператора

Проклятието на четвърти мобилен оператор е факт. От трите допълнителни компании, едната излиза от играта още през 2015 г. Три години по-късно фалира най-силният претендент – „Макс телеком“. При това след неуспешни опити да се пусне национален роуминг с „Мобилтел“. „Булсатком“ също преминава през финансов колапс през 2017 г. и вече мобилните услуги не са на фокус. Инфраструктурата и честотите ще са обект на отдаване под наем или на преразпределение.

През 2020 г. бяха попарени и надеждите за изграждането на виртуален мобилен оператор (MVNO). Тогава при промяната на Закона за електронните съобщения не бяха вкарани силни механизми за въздействие върху трите големи телекома за споделяне на мрежите им на други компании.

Все пак подобна възможност съществува, макар и да е много теоретична. Надеждата се крие във опцията трите големи оператора да разделят дейността си на търговска и инфраструктурна. Тогава има по-голям шанс да се договори споделяне на мрежата и създаване на нови MVNO.

Всичко зависи от начина, по който операторите разделят дейностите си. „Теленор“ прави това през миналата година, като прехвърля инфраструктурата в новосъздаденото дружество „ЦЕТИН“. Последното обаче не притежава лиценза за честотите и така пълно споделяне на ресурса е невъзможен без разрешение от „Теленор“.

Затова, за момента вратата в България е затворена за четвърти мобилен оператор. Като думите на Кацибос се оказват пророчески най-вече заради малкия пазар, който реално сме. Това е аргумент, изказван многократно от големите телекоми по повод конкуренцията в страната. Думите на Кацибос могат да се разтълкуват и като прокоба или проклятие за операторите, които се пробваха в тази насока. Във всички случаи, краят дори на конкуренцията про-форма е близо.

The post Прокобата на четвъртия мобилен оператор в България appeared first on TechTrends България.

Именно факта, че за първи път имаме пълно сливане Note и S-сериите, продиктува и по-големия фокус към новия модел. Докато при базовите две версии на Galaxy S22 новото е в камерата, за което предвид сложните условия на представянето не беше тествана достатъчно и също за тях ще изчакаме бройки за цялостно ревю.

Нов или по-скоро познат дизайн

Първата видима разлика между Samsung Galaxy S22 Ultra и базовите модели от серията е в дизайна. Премиум смартфонът е по-голям, със заоблени странични, но изрязани и плоски горни краища на рамката. Това е заето от предходните Note смартфони, които бяха проектирани по същия начин. Причината за плоското дъно е, че е по-практично да се интегрира стилусът в корпуса. Така лесно може да се достигне до бутона, който го извежда от тялото на смартфона.

Въпреки 6.8-инчовия екран, металната рамка и стъкления матов корпус, Samsung Galaxy S22 Ultra се усеща изключително лек. Южнокорейският гигант е постигнал добър баланс в разпределението на тежестта на смартфона. Липсата на изпъкнало гнездо на камерите придава по-изчистена визия. Тя може да не допадне на всеки, предвид контраста с акцентиращото такова при базовата Galaxy S22. Предимството на дизайна на Ultra модела е, че по-стабилен при поставяне хоризонтално на маса или друга повърхност.

Стилус и екран

Samsung напреднаха доста със своя стилус S-Pen и в комбинация с отличния екран на Galaxy S22 Ultra имаме доста добра производителност. Стилусът е компактен, лек и както споменахме се побира идеално в долната част на корпуса.

Реакцията в работата със стилуса се усеща почти мигновена и единствено трябва да свикнете със съвместимите приложения, най-вече със Samsung Notes. За ветераните на Note серията, това няма да е проблем и те ще се чувстват, като у дома си.

Екранът е ярък 6.8-инчов AMOLED със 120Hz опресняване и разделителна способност от 1 440×3 088. Samsung винаги имат едни от най-добрите дисплеи, най-малкото защото те доставят по-голямата част от AMOLED панелите сред останалите смартфон производители.

Камера и батерия

За съжаление не разполагахме с достатъчно време и условия да тестваме камерата на Samsung Galaxy S22 Ultra подобаващо. Компанията има сравнително добър софтуер за ползване на 108MP сензор по принцип. Новост тук е, че Samsung вкарват възможността да се запазват кадрите в RAW формат, което позволява тяхната пълноценна последваща обработка със специализиран софтуер.

Батерията е 5 000 mAh и въпреки големия си капацитет, смартфонът не се усеща тежък. Бързото зареждане е 45W, което макар и да е под установените стандарти от китайските производители от поне 65W е крачка напред.

Цената в България започва от 2 449 лева без договор и ще бъде наличен след 25 февруари. До момента „Теленор“ и „А1 България“ са обявили публично, че правят предварителни заявки за новия премиум флагман на Samsung.

The post Предварителен преглед на Samsung Galaxy S22 Ultra appeared first on TechTrends България.

„А1 България“ обаче се притеснява, че засилващата се инфлация и най-вече повишаването на индустриалните цени на електроенергията ще повлияят на нейните резултати в бъдеще. Тези опасения се пренесоха към потребителите, след като в последните дни на 2021 г. операторът поиска индексация на цените на абонаментите за две години назад. С това обаче влезе в задочен спор с регулаторите в страната. Другите тенденции са, че отливът на абонати през 2021 г. е сравнително нисък, а средните приходи от тях се увеличават.

На крилете на успеха

Финансово, годината е изключително успешна за „А1 България“. Ръстът спрямо предходната се увеличава, както на приходите, така и на печалбата. Постъпленията достигат 574.1 млн. евро, което е с 11.7% повече спрямо предходната.

Да припомним, че през 2020 г. телекомът постигна минимален ръст от под 1% на годишна база, което показва, че компанията е на здравословни нива на растеж. В левово изражение, телекомът е вече стабилно с над 1 млрд. лева приходи на година – 1.122 млрд. лева. През последното тримесечие, постъпленията следват темпа на увеличение за 2021 г. Те нарастват с 11% до 151.9 млн. евро.

Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) също постига подобни здравословни нива на увеличение. За цялата 2021 г. тя нараства с 13.4% до 218.3 млн. евро. Темпът на ръст обаче намалява през последното тримесечие, когато е отчетен ръст от едва 8.8% до 50.4 млн. евро. Именно тази тенденция най-вероятно е предизвикала реакциите от последните два месеца на компанията за индексация на съществуващите договори и промени на цените на новите такива. В презентацията на Telekom Austria Group има изрична забележка, че оперативните разходи нарастват, заради инфлацията и по-скъпия ток.

Колебанията на абонатите

Мобилните абонати през последните години винаги са били нестабилен показател. В рамките на петилетка имаше всеобщ спад при всички телекоми, заради изчистването на неактивни SIM карти и преминаването от предплатени към абонаментни планове. През 2021 г. се забелязва стабилизиране и дори опити за ръст на мобилните абонати.

Данните на „А1 България“ за момента са разнопосочни и не могат да установят ясна тенденция. Първо, операторът спря да ги обявява на тримесечна база, което е породено от изисквания на Telekom Austria Group за по-малко споделяне на информация за потребителите като цяло.

Така в рамките на първата половина на 2021 г. имаме спад до 3.73 млн. мобилни абоната спрямо 3.75 млн. в края на 2020 г. Операторът затваря деветмесечието със скок на потребителите до 3.80 млн. В края на 2021 г. те падат отново до 3.74 млн., с което на годишна база имаме реален, но минимален спад от 0.2%.

Конкретно обяснение липсва, но нашата хипотеза е, покрай неограничените планове и по-евтините предложения през лятото да има повишен интерес към тези услуги, докато липсата на такива през зимата води до отлив. Тази теория може да се провери ако спадът продължи и през началото на 2022 г., покрай повишените цени на новите договори.

Фиксирана неизвестност и други показатели

Ситуацията също остава с фиксираните абонати. Както споменахме, Telekom Austria Group спря да предоставя разбивка на потребителите на интернет и на телевизия. От показателите е останал само този за общите фиксирани абонати. Предвид факта, че има доста такива на пакетни оферти е трудно да се направи оценка, колко са тези на домашен интернет и колко на платена ТВ.

За цялата 2021 г. този общ показател скача от 549 хил. на 567 хил., което представлява ръст от 3.3%. Разбивка на тримесечна база също отсъства, подобно на мобилните абонати. Има за полугодието, когато те са почти 554 хил., което означава, че „А1 България“ е добавила повечето от новите през втората половина на 2022 г.

Другите индикатори, които са ключови за един телеком също са сравнително положителни. Средномесечният абонат от потребител (ARPU) за 2021 г. се увеличава от 6 на 6.5 евро, което е ръст от 9.1%. То донякъде отразява и постепенното увеличение на цените покрай новите неограничени планове. Друг индикатор е т.нар. churn rate или отказът на стари абонати. При „А1 България“ за цялата 2021 г. е 1.4%, което е доста добре, предвид факта, че преди няколко години, компанията надминаваше 2%.

През октомври 2021 г. телекомът обяви, че планира да подмени напълно мобилната си мрежа си до 2024 г. През август беше обявено, че 5G инфраструктурата ще се изгражда с оборудване на Nokia и Ericsson. В годишния отчет на „А1 България“ виждаме, че българският оператор е удвоил своите капиталови инвестиции – от 57.2 млн. евро през 2020 г. на 102.9 млн. евро през изминалата година.

Скъпото начало на 2022 г.

Основната забележка в отчета на Telekom Austria Group за България е отбелязаната инфлация. Българският оператор предприе няколко мерки, за да ограничи нейния ефект. От една страна са оптимизиране на вътрешните процеси, като по думите на „А1 България“ такива действия вече са предприети.

Проблемът е, че темповете на инфлация и рязкото поскъпване на електроенергията за бизнеса налагат корекция на цените за крайните клиенти. Затова, „А1 България“, а и другите два оператора, активираха  включената в договорите индексация, която е обвързана с годишната инфлация.

Два от телекомите поискаха такава не само за 2021 г., но и за 2020 г. Калкулирането на корекциите накуп обаче предизвика силен задочен спор с регулаторите. В крайна сметка трите оператора коригираха вече съществуващите договори с инфлацията само за 2021 г. Тя е в размер на 3.3% и което влиза в сила с февруарските сметки. Друга мярка е преразглеждането на предложенията за нови клиенти. Трите телекома промениха цените за мобилни услуги, а двата конвергирани – преформатираха тези и за фиксирани.

The post „А1 България“ през 2021 г.: Силен ръст, изграждане на 5G и опасения за инфлация appeared first on TechTrends България.

Дните преди коледните празници на 2021 г. бяха засенчени в горещ спор между мобилните оператори, регулаторите и потребителите. Причината – обявената идея от компаниите да индексират цените на абонаментите от февруари 2022 г. с инфлацията не само за изминалата, но и за по-изминалата година. След близо два месеца на спорове, операторите решиха да коригират таксите само за 2021 г.

В центъра на бурята бяха два от телекомите – „А1 България“ и „Теленор“. „Виваком“ умишлено или не закъсня с решението си и то беше да индексира цените си само за една година. Така, най-големият по приходи оператор остава извън спора с регулаторите и властите.

Всичко това се оказа „шумната“ част от индексирането на цените за телеком услугите. С настъпването на февруари, може да проследим няколко процеса, които показаха и за „тихо“ такова поскъпване в сектора. Към него се прибави и най-големия ТВ доставчик „Булсатком“, а от своя страна „А1 България“, „Теленор“ (който се ребрандира на Yettel – бел. ред.) и „Виваком вдигнаха цените на своите мобилни планове. Направихме сравнение на новите тарифи със старите, като използвахме интернет платформата за архивиране на страници WayBack Machine на Internet Archive.

Корекция покрай инфлацията

Трите телекома решиха да индексират цените на своите настоящи абонати спрямо инфлацията за 2021 г. Някои го сториха това след челен сблъсък с Комисията за защита на потребителите (КЗП), докато други, просто решиха още в началото да заложат само на еднократното увеличение.

Крайният резултат е, че и трите основни оператори ще коригират своите абонаменти, като използват средногодишният Индекс на потребителски цени (ИПЦ) за 2021 г. Той беше публикуван от Националния статистически институт (НСИ) на 18 януари и е 3.3%. Това е темпът с, който операторите могат да коригират нагоре цените на вече активните абонаменти. Тъй като в договорите към тях има подобна клауза и компаниите решиха за първи път в историята да я ползват.

Тихомълком подобна корекция прави и „Булсатком“. Тя е обявена на 15 януари и обхваща всички абонати на безсрочни договори и такива на оптичен интернет. Повишението е с около 1 лев за всички. Стартовият пакет за доставка на платена телевизия става 9.99 лева, докато това на Премиум+ вече достига 20.99 лева. Което показва, че може би всеки оператор на телеком услуги ще прибегне до подобно действие, в чийто договор има заложена подобна клауза.

Скритите увеличения на цените

Индексирането на вече съществуващите абонаменти беше съпътствано със силен обществен и медиен интерес. За сметка на това, през същия период имаме корекция на плановете и тарифите за нови абонати. Поне при два от трите основни телекома.

„Теленор“ прави това, без да вдига много шум, при най-скъпите си предложения с неограничен интернет. „Тотал Макс“ поскъпва с 3 лева при най-ниската стъпка от 36.99 на 39.99 лева на месец, спрямо тарифите от октомври. Средният абонамент от 45.99 лева скача с 4 на 49.99 лева на месец. Най-скъпият остава непроменен. При стандартните „Тотал+“ има индексиране с по 1 лев в месечната такса при версията за 19.99 лева (до 20.99) и тази за 28.99 лева (до 29.99 лева).

Повече зад бонуса на „А1 България“

При „А1 България“ промените са пряка промяна на цените на някои планове и премахването на някои нива. При най-скъпия мобилен абонамент A1 One Unlimited имаме комбинация от тези компоненти. Планът за 45.99 лева на месец през декември поскъпва с 4 лева до 49.99 лева. За компенсация най-скъпия абонамент от 61.99 лева на месец става 59.99 лева.

Операторът обаче премахва най-ниското ниво от 35.99 лева на месец и реално, за да имате план с неограничен обем мобилен пренос на данни ще трябва да ползвате този от 39.99 лева на месец. Тези промени бяха замаскирани от „А1 България“, като прибавиха промоция от подарък от 500GB бонус, който можете да пренесете на друг номер в рамките на 5 месеца.

При интернет и телевизията трудно може да се определи за реално увеличение, поради факта, че бяха коледните промоции последните такива предложения. Тук, обаче отбелязваме, че „А1 България“ премахва две ценови предложения при фиксирания пакет (Нет+ТВ), които са налични през октомври. Едното е в средния ценови сегмент и включва 170 канала със 100Mbps връзка, а другото е елиминирането на предложението за 50Mbps. Последното реално премахва най-евтиния пакет. Те са заличени и в предложенията само за интернет и само за ТВ. За тяхна сметка е добавено ново в по-високия ценови клас с включени допълнителни дигитални услуги.

Коледни промоции и къде е „Виваком“

Възможно е част от промените и за двата оператора да са продиктувани от изтичането на коледни промоции. След изтеглянето на Telenor от България, телекомите върнаха някои практики с по-сложно изграждане на своите празнични оферти и на самите абонаменти като цяло. Което прави по-трудно, както проследяването на промените, така и сравнението на абонаментите между отделните компании.

Разлики има ако сравним новите с тези при пускането на неограничените планове на „А1 България“ и „Теленор“ през пролетта на 2021 г. Първата компания оставя най-скъпия с минимални промени и дори го поевтинява с два лева. Но тези след него поскъпват значително в рамките на близо година (снимката горе). При „Теленор“ единствената разлика е между април и ноември е при средния план „Тотал Макс“, който е с левче по-евтин през пролетта.

„Виваком“ е коригирала своите Unlimited планове, но само с един лев нагоре. Компанията запазва формата на тарифите като брой и параметри спрямо тези, които представи през април 2021 г. Кога е станала промяната е трудно да се каже, защото, операторът сменя страницата с плановете си през настоящата година. Във всички случаи и трите телекома индексират и новите си абонаменти, за да могат да отговарят на инфлационните процеси.

The post Шумното и тихо индексиране на цените от операторите appeared first on TechTrends България.