Новият бранд Yettel ще се ползва от операторите на PPF Group в България, Унгария и Сърбия. От местното ръководство на телекома коментираха, че не изключват възможността марката да се използва за други подобни активи, но при бъдещи придобивания. Операторите на групата в Чехия и Словакия носят бранда O2, с който подписаха преди два месеца ново споразумение за удължаване на лиценза.

Българският маркетинг екип е участвал активно в създаването на Yettel. Като той е адаптиран изцяло за нуждите на трите регионални пазара, на които оперира PPF Group. Освен тези подробности, „Йетел България“ представи и първите нови абонаментни плана, които идват с новата идентичност. Те са предназначени за деца и тийнейджъри.

Колко лесно се заменя „Теленор“

От българският телеком обявиха, че марката „Теленор“ е много силна и ги е поставила като пазарен лидер в региона при възприемането ѝ от потребителите. Затова задачата да се замени с напълно нова никак не е лесна. Процесът е започнал преди две години, като екипът е съставен от общо около 200 души от България, Сърбия и Унгария. През това време са проведени задълбочени проучвания на потребителските нагласи, нужди и виждания. Това обяви главният изпълнителен директор Джейсън Кинг при официалното представяне на Yettel.

“Докато ползвахме Теленор ние бяхме пазарен лидер по потребителски нагласи и сме били сред най-предпочитаната телеком марка“, коментира Кинг. „Сред задълбочени проучвания установихме, че хората искат баланс на пазара, на предлаганите услуги и в живота“, допълни той.

„Докато ползвахме Теленор ние бяхме пазарен лидер по потребителски нагласи и сме били сред най-предпочитаната телеком марка“ Джейсън Кинг, „Йетел България“

„Името беше избрано доста трудно, като искахме то да не съдържа обвързващи думи“, коментира Джейсън Кинг. „Както Sony например не означава нищо, такъв ефект търсихме и с Yettel“.

Той допълни, че новият бранд ще стъпи на четири основни принципа – опростеност, бързина, полезност и отговорност. Първата включва както по-лесното клиентско обслужване, така и оптимизиране на вътрешните процеси. Бързината е в доставените услуги, адаптивността на компанията на пазара и др.

Обявеният период на работа по новия бранд съвпада и с първичните тестове, информация за които изтече в медиите през юни 2020 г. Тогавашният вариант се казваше Laa, но очевидно не е резонирал добре с потребителските реакции и е бил изоставен. Фактът, че ребрандингът идва след повече от година и половина по-късно, показва, че работата по него е била наистина задълбочена.

Двете фази

Самата смяна на корпоративната идентичност вече е започнала, но ще е процес, който ще отнеме време. Подобни процеси отнемат минимум година, а понякога и повече. Джейсън Кинг коментира, че в индустрията подобен срок е 2-3 години, но „Йетел България“ ще се стреми да го завърши за по-кратък период.

Ребрандирането ще премине на две основни фази. Първата ще включва нов сайт, ново мобилно приложение, ребрандиране на магазините и нови услуги. От 1 март вече имаме активни първите две, както и един нов абонаментен план, за който ще споменем след малко. Втората фаза включва подсилване на потребителското обслужване чрез интерактивни системи (в магазини и онлайн), както и пълно дигитализиране на процесите – вътрешни и външни.

Инвестициите в новата марка

Джейсън Кинг не обяви, колко ще струва премяната от „Теленор“ в „Йетел“, но коментира, че става дума за „милиони левове“. Той допълни, че ребрандирането само на един магазин „струва между 50 и 100 хил. лева“. Подмяната също така включва и много други неща – мърчъндайз, автопарк, екипировка, рекламни материали и самата информационна кампания.

Инвестициите в новия бранд няма да повлияят на тези за инфраструктурата. Компанията планира да инвестира стотици милиони левове през следващите години в развитие на 5G мрежата си. Джейсън Кинг намекна и че се готви смяна на билинг системата и потенциално други вътрешни платформи.

Новият тийнейджърски план

Социологическите и маркетинг проучвания не са ползвани само за определяне на нагласите за бранда. Те са послужили и за основа на новите планове. Първият за момента, който стартира заедно с новата марка е Teen Tariff. Както името предполага той е насочен към младежите и децата. Той ще е достъпен за всички ученици между 6 и 19-годишна възраст. Договорът се сключва с родител, което е ключово условие за него.

Основното при него са включените пакети за мобилен трафик на данни в чатове и социални мрежи. Както и достъп до стрийминг платформата за музика Deezer и до платформата за онлайн учебници iZZi. Към тях е добавена дигитална защита от вируси и хакери, както и опция за родителски контрол на съдържанието. Връзката е 5G, като от „Йетел“ коментираха, че искат всичките им планове да включват новата технология, защото тя трябва да е достъпна за всички потребители.

Плановете са два типа – за 19.99 лева на месец и за 25.99 лева при двугодишен договор. Основната разлика е в броя на минутите 800 срещу 2 000, включения пренос на данни 2GB срещу 6GB и допълнителни по 10GB трафик за музика и видео при по-скъпия вариант. От „Йетел България“ коментираха, че ще има още обновявания на портфолиото и ново планове, но те ще бъдат разкривани постепенно. Включително ще се развиват и бизнес услугите.

The post „Теленор“ вече е Yettel appeared first on TechTrends България.

Доскорошната медийна група има свои звена още в България, Румъния, Чехия, Словения и Словакия. Това е поредното пренареждане на активите на PPF Group в региона. Чешкият фонд обяви, че продава Telenor звеното в Черна гора, което има значително малко влияние, както като пазар, така и като приходи. Така неговото присъствие региона няма да намалее, а напротив – ще се засили, особено на медийния фронт. Последният позволява по-силна конвергенция в някои страни, най-вече в България.

Останалите оператори под норвежкия бранд ще се ребрандират през март месец на Yettel. Това стана ясно, след като изтича второто лицензионно споразумение с Telenor. Което от следващия месец ще е и новото име на българския оператор.

Хърватското разширение

PPF Group придобива хърватското звено на RTL. Вместо цена на сделката, е посочена оценката на активите на телевизията – 50 млн. евро. Най-вероятно това ще е сумата, която чешкият фонд ще плати. Няма подробности дали ще бъде платено наведнъж, на части или под някаква различна форма.

RTL ще мине под шапката на CME Group, които бяха придобити от PPF Group през 2020 г. Тя вече оперира медийните активи на групата, като преди голямата сделка, чехите не разполагаха с такива. Важен елемент е, че CME са осигурили лицензните права за името и бранда RTL. С други думи, телевизията в Хърватска ще оперира по същия начин, както „Теленор“ в България. Според прессъобщението, става дума „за дългосрочни права“, което в икономическия език обикновено означава между 3 и 5 години.

Разширението на PPF Group с RTL е ключово, защото така се осигурява медийно покритие в Хърватска. До момента, чешкият фонд не разполагаше с телеком или медиен актив в страната. Сега, те купуват точно това. Сделката трябва да мине през одобрението на местните регулатори преди да бъде финализирана напълно. Това се очаква да се случи към средата на настоящата 2022 г.

Регионални размествания

Докато PPF Group подсилва своето медийно портфолио, фондът реши да се раздели с един от операторите под бранда Telenor. Това беше обявено в края на 2021 г., като беше продадено черногорското звено. Информацията за сделката е оскъдна. Купувач е унгарския телеком и IT компания 4iG Nyrt. Цената не е обявена, като тя остава конфиденциална по желание на двете дружества.

Черногорският Telenor е най-малката хапка, която получи PPF Group от едноименния норвежки гигант през 2018 г. за 2.2 млрд. евро. В мегасделката, чешкият фонд получи мобилните звена в Унгария, България и Сърбия. Това в Черна гора се оказа най-малкото и съответно с най-нищожно влияние върху приходите. От изброените четири пазара, то допринася за едва 1.1% от кумулативната печалба преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Което подсказва и логиката за продажбата му.

Новият Yettel

Сделката с черногорския Telenor обяснява и защо PPF Group няма да го ребрандира. През 2022 г. изтича споразумението с норвежкия телеком гигант за ползване на марката и чешкия фонд обяви, че ще промени корпоративната идентичност на активите си в България, Сърбия и Унгария под това име.

Ребрандирането ще се осъществи през март месец, като е избрана марката Yettel. Тя беше официално представена преди няколко седмици в България. Местното звено „Теленор“ вече започна и рекламна кампания, с която да запознае потребителите с Yettel. Цената на „удоволствието“ и дългоочакваната раздяла с Telenor не беше обявена. Но самото действие беше дългоочаквано, след като лицензните права за името бяха подновявани поне веднъж, ако не и два пъти след преговори с норвежците.

The post PPF Group разширява медийното си влияние в Хърватска appeared first on TechTrends България.

Преименуването на „Теленор“ в България и региона е въпрос на време, а не дали ще се случи. След като PPF Group изкупи активите от едноименния норвежки телеком гигант, беше ясно, че подобен ход е неизбежен. Просто чехите го отлагаха максимално дълго, като плащаха за лиценза на бранда. Затова и слуховете около потенциалната смяна на името на „Теленор“ датират още от промяната на собствеността през 2018 г.

Чакането свърши, като на чехите им отне три години и половина, за да изберат такова. На 27 януари, „Теленор“ официално се ребрандира на Yettel. Промяната ще се отрази не само на българския оператор, но и на останалите активи, които PPF Group придоби от Telenor – звената в Сърбия и Унгария също ще се преименуват по този начин.

Самото ребрандиране ще продължи около два месеца, като през март ще бъде представена повече информация за него. Новото име Yettel не отговаря на всички въпроси, свързани с плановете на PPF Group. Фондът ползва по лиценз още един телекомуникационен бранд – O2 в Чехия и Словакия. Тези два оператора ще продължат да използват настоящето си име. Засега PPF Group ще преименува с Yettel само активите, които ползват норвежкото име.

Новият бранд

Изборът за Yettel според „Теленор“ е, че това е модерно име, като в цялостната корпоративна визия са използвани най-новите тенденции в бранша. Според оператора, се отчита и все по-нарастващата роля на технологиите в нашето ежедневие. Yettel е избран след задълбочени пазарни проучвания за нагласите на потребителите.

Залага се на ярко зелен цвят с много тъмносин такъв. Запазена е частична приемственост със старата визия, покрай втория цветови нюанс. Във временния сайт за ребрандинга и в предоставените визии, се вижда, че двата тона могат да се използват едновременно като основни и като второстепенни. Тоест виждаме както ярко зеления надпис на тъмносин фон, така и обратното.

Ребрандирането започва от 27 януари и ще продължи до март месец. Няма информация, колко ще струва на компанията, но ще включва цялостно обновяване на визията на магазини, автопарк, униформи на служители и много други. В предходни години подобни действия са варирали около 60 млн. лева, покрай инфлацията този процес сега може да бъде и по-скъп.

По-ранният теч

Няколко часа преди официалното съобщение от „Теленор“ за ребрандирането, се появи визия в Twitter с централата на компанията в София и транспарант с новото име. Постът беше пуснат от бившия директор „Корпоративни комуникации“ в „Теленор“ Валери Шварц. По негови думи, „визията не е вътрешна информация, а я е видял в Twitter“, но без да представи линк.

Източници на TechTrends загатнаха в края на миналата година, че ребрандирането на телекома ще се осъществи през настоящата. Което предполага, че то е подготвяно поне от началото на 2021 г., ако не и по-рано. Във всички случаи, изтеклата визия в Twitter е ранен мокъп (примерен модел), в който се ползва стара снимка от предходното ребрандиране. Около два часа след публикуването ѝ се получава официалното потвърждение от телекома.

Традициите с преименуването

Съпътстващите предизвикателства с ребрандирането на втория по брой абонати мобилен оператор са си един вид традиция. През 2014 г. той се преименува от „Глобул“ на „Теленор“, малко под година, след като беше придобит от едноименния норвежки гигант. Тогава, скандинавците още в самото начало обявиха, че ще сменят всичко – от името до мрежата на компанията.

Любопитен, леко забавен и не толкова известен момент беше с обявяването на самото ребрандиране, което премина под слогана „„Глобул“ става „Теленор““. В прессъобщението, в името на прикачения файл на видеото беше допуснато техническа грешка, която гласеше „Globul stava Tenor“. Въпреки тази лека и забавна спънка, новият бранд се оказа изключително успешен и дори в момента PPF Group се възползват от доброто му позициониране на пазара. При това три години след като Telenor вече не са във владение в българския оператор.

През това време е бил правен поне един опит за опипване на почвата за смяна на името на „Теленор“ в България и в другите държави. През 2020 г. се появи неофициална информация, че операторът подготвя ребрандинг. В различни тестови визии се виждаше името Laa. Самият български домейн към него също беше запазен от чешкото звено на PPF Group. Това се оказва, само маркетингово проучване, което явно не е довело до развитие.

Подобна промяна на мнението за ребрандиране съществуваше и в миналото на „Глобул“. Когато ги купи гръцкият телеком OTE и разделиха своя бизнес в бранда Cosmote, имаше идея втория да бъде наложен и в България. В последния момент процесът е бил спрян, като предполагаемата причина беше, че е заради потенциалните аналогии, които може да се прави с името на български.

По-стратегически поглед

PPF Group има три големи телеком актива. Първият е преименуващият от Telenor на Yettel, който обхваща мобилнте оператори в България, Унгария и Сърбия. Вторият е мрежовият доставчик CETIN, в който е съсредоточена технологичната инфраструктура в тези пазари, както и в още няколко. Третият е O2, което също е лицензирано име от Telefonica и под което оперират операторите на групата в Чехия и Словакия. Фондът се опитваше да придобие T-Mobile в Румъния, но безуспешно за момента.

За момента под шапката на Yettel ще бъдат обединени само активите закупени от Telenor. CETIN най-вероятно ще остане като самостоятелен бранд, като причината е, че той е основно ориентиран към бизнес клиенти, а не към крайни. Въпросът е дали PPF Group ще преименува с Yettel тези на O2? Отговорът е дошъл преди седмица в Чехия. На 21 януари в чешка медия излиза информацията, че PPF Group удължава лиценза на операторите си в Чехия и Словакия. Той е трябвало да изтече на 28 януари или точно ден след обявяването на ребрандирането на Telenor в Yettel на другите пазари. Telefonica предоставя лиценз за цели 15 години и ще важи до началото на 2036 г. Това означава, че в наистина дългосрочен план, PPF Group ще запази два телеком бранда – O2 за Чехия и Словакия, както и Yettel за България, Унгария и Сърбия.

Във всички случаи ходът за преименуване на Telenor е смел, но очакван. Изненада е подновяването на договора с Telefonica, вместо да се обединят всички активи под една шапка. Лицензите са скъпи начинания, независимо от ползите, които носят, предвид имиджа, който изгради Telenor в различните пазари. Ще видим дали Yettel ще може да продължи добрите практики на норвежкия бранд.

The post „Теленор“ най-накрая става Yettel appeared first on TechTrends България.

Действията на втория по големина по брой абонати мобилен оператор идват след решение на Административния съд София град. С решението си „Теленор България“ се съгласяват с определението на магистратите и приемат това на Комисията за защита на потребителите (КЗП).

„А1 България“ е изправена пред същия казус, като и тяхната жалба до регулатора беше отхвърлена от съда на първа инстанция. Разликата между делата на двата телекома е в мотивите, с които те оспорват решението на КЗП. Засега „А1 България“ ще изчака преди да обяви дали ще обжалва на следваща инстанция или ще приеме да индексира цените само за 2021 г.

„Виваком“ реши да увеличи тарифите само с инфлацията за изминалата година и така не попадна под ударите на регулатора и Министерството на икономиката.

Отстъплението на „Теленор“

В писмо до потребителите, главният изпълнителен директор на „Теленор“ Джейсън Кинг защитава решението да се индексират цените за двете години. Той го определя като „законосъобразно“, тъй като това за 2020 г. е обявено в рамките на изминалата година, а това за 2021 г. ще влезе в сила в срок. Главният изпълнителен директор на „Теленор“ допълва, че това действие е било обсъждано предварително с държавните органи и регулатори още през ноември.

Кинг допълни, че основната причина за налагането на тази индексация е в покачващите се оперативни разходи – от цените на електроенергията, на поддоставчици и заплати за служители. В някои случаи, „Теленор“ плаща за режийни такива с до 20% повече.

„В светлината на тези факти и след дълго обмисляне ние взехме трудното решение да индексиране цените на абонаментните планове, в съответствие на договорите ни с клиентите“ Джейсън Кинг, „Теленор България“

„В светлината на тези факти и след дълго обмисляне ние взехме трудното решение да индексиране цените на абонаментните планове, в съответствие на договорите ни с клиентите“, коментира Кинг. Той подчерта, че това се налага, за да се продължи поддържането на качествена мобилна услуга и клиентско обслужване.

Въпреки всичко, „Теленор“ ще индексира цените само за 2021 г. Това означава, че компанията няма да обжалва решението на Административния съд София град за корекцията на цените за 2020 г. Така, операторът ще бъде вторият, който ще направи индексация само за една година, след като „Виваком“ обяви подобно действие от самото начало.

Поскъпването от февруари

Точната корекция ще зависи от средногодишния индекс на потребителските цени (ИПЦ). Той трябва да бъде обявен през идните дни от Националния статистически институт. Самият индекс е основният и официален инфлационен показател в страната. Именно с него са обвързани договорите на операторите в заложената клауза за потенциална индексация. До момента тя не беше прилагана.

„Теленор“ и „Виваком“ ще могат да индексират цените на своите абонаменти през февруари, като обявиха при ИПЦ за 2021 г. Очакванията на първата компания са поскъпването на повечето планове да бъде до 1 лев на месец. От своя страна, „А1 България“ все още не е решила какво да прави. Вариантите пред нея са два – да обжалва решението на съда на по-горна инстанция в рамките на 7-дневен срок или да приеме индексация само за една година.

От „А1 България“ коментират за „Дневник“, че ще изчакат данните от НСИ за инфлацията за 2021 г. Те се очакват да бъдат публикувани през следващите дни. Което дава възможност на оператора да види какъв с колко ще индексира цените само при еднократна корекция и да прецени дали да обжалва решението на съда.

Повтаряне на аргументите

Джейсън Кинг от „Теленор“ дава по-обширна аргументация за решенията на компанията в интервю за „Капитал“, което беше публикувано в същия ден с писмото до потребителите. Той повтаря тезата на „А1 България“ от декември, че поради покачващата се инфлация са решили да коригират цените на плановете за 2020 г. Предвид очакванията, тя да се увеличи дори повече през изминалата година, такава индексация е била предвидена и за 2021 г.

Първоначалната идея на „Теленор“ е била да повиши цените на два пъти – през декември миналата година за 2020 г. и през февруари 2022 г. за 2021 г. Вместо да се увеличат тарифите веднъж и на новата по-висока база, да се направи индексацията, компанията е решила да го направи накуп, но на старата база. Аргументите на „А1 България“ бяха същите през декември, когато защитаваха в своя публична позиция обявената индексация за двете години.

Решението е повлияно по-скоро от практична гледна точка. Вместо да се коригират сметките на потребителите веднъж за два месеца и после още един път, промените се правят накуп. Така, се избягват потенциални проблеми с билинг системите, както и не се правят две поредни увеличения за клиентите.

Трябва да се отбележи, че българските оператори не са единствените, които правят подобни индексации. Четирите основни британски оператора подготвят увеличение на цените с до 10%, заради инфлацията. По същият начин, като в България, регулаторите на Острова се опитват да смекчат ефекта за потребителите и затова корекцията още не е в сила. В интервюто за „Капитал“ Джейсън Кинг коментира, че подобна индексация вече е направена в Telenor Serbia, който е част от телеком групата на PPF Group.

The post След „Виваком“ и „Теленор“ ще индексира цените само за 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Изследването на организацията се припокрива от сертификата Ookla, собственикът на Speedtest приложението, с който от тази година разполага телекома. Това е нормално, предвид факта, че „Активни потребители“ използват същата програма, за да измерят скоростите. Затова резултатите не са никак изненадващи.

Параметрите

Организацията прави замерване на 27 места в 9 града на открито, които са обществено достъпни локации. В тях се включват популярни площади, паметници, авто и жп. гари и други потенциални ключови точки. Избрани са седем големи града – София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе, Велико Търново и Враца, както и две големи туристически населени места – Банско и Хисаря.

Тестовете са проведени в края на октомври – между 18 и 22. Използвани са достъпните тарифни планове на телекомите с 5G в с месечна такса в диапазона от 26-32 лева. Любопитното е, че се използва само един модел смартфон – Xiaomi Mi 11 Lite 5G.

Резултатите

Крайните изводи са, че средните скорости са най-високи в мрежата на „А1 България“. Стойностите на мобилния оператор са 759 Mbps за сваляне и 69.48 Mbps за качване на пакетите. „Теленор България“ е на втора позиция, но с доста по-ниски средни показатели – 457 Mbps за сваляне и 63.18 Mbps за качване. „Виваком“ е трета с 340 Mbps и 50.55 Mbps съответно.

Най-силна връзка „А1 България“ средно предоставя в Бургас със скорост от 922 Mbps на сваляне, а най-бавна във Враца при 546 Mbps. Ножицата при другите два телекома е по-голяма. Мрежата на „Теленор“ също е най-добра в Бургас със скорост от 850 Mbps на сваляне, но с едва 81.77 Mbps в Хисаря. „Виваком“ е най-силна в Банско с 691 Mbps, но постига едва 56.19 Mbps във Велико Търново.

Изключително любопитни са максимално измерените стойности. При сваляне „Теленор“ е лидер с 1 287 Mbps замерени на Централните хали в София. „Виваком“ постига най-добър резултат при качване от 141 Mbps в Студентски град в София.

Изследването на „Активни потребители“ е доста индикативно и по-скоро повтаря данните, които Ookla предоставя в своя сертификат за най-бърза 5G мрежа. „А1 България“ е носител на документа през тази година и предвид факта, че неправителствената организация използва същото приложение, резултатите не са изобщо изненадващи. Има някои ограничения – това е факта, че е използвано само едно тестово устройство.

Логичните изводи

Този развой не е неочакван за всеки, който следи по-изкъсо развитието на българските оператори. „А1 България“ най-рано започна физическа модернизация на 5G мрежата и разчита почти изцяло на нея. Другите два оператора предпочитат да използват софтуерния ъпгрейд по технологията DSS. Последният предоставя 5G скорости като ползва вече наличните 4G клетки и честоти. Това изисква и по-дълго настройване и тестване на устройствата, които да работят в тази мрежа. С което се отваря възможността някои смартфони да имат по-добро представяне от други в условията на DSS.

Това обяснява защо средните скорости на „Виваком“ и „Теленор“ са значително под тези на „А1 България“. Както и защо, последния телеком получи сертификата на Ookla за най-бърза мобилна мрежа през 2021 г. Няколко поредни години преди това, това отличие се държеше от „Виваком“. От своя страна, най-големия по приходи телеком има най-добре разгърната 4G мрежа, което им дава и най-голямо покритие на 5G, като се ползва DSS.

„Теленор“ от своя страна се хвали с наградата „Най-качествена мрежа“ на Umlaut. То обхваща много повече фактори и не акцентира само на скоростта на сваляне и качване. Което също е логично, предвид факта, че „Теленор“ има най-хомогенна като архитектура мрежа – почти изцяло изградена от Huawei. Факт, който в момента се явява голяма спирачка към физическата модернизация към 5G.

Препоръките на „Активни потребители“

Организацията „Активни потребители“ отправя няколко сравнително адекватни съвета към крайните клиенти в България.

1. Четете внимателно офертите и описанието на тарифите на операторите – това е задължително условие за всяка телекомуникационна услуга, особено предвид факта, че те вече са пакетирани с много и различни допълнителни възможности. Това важи с пълна сила за 5G плановете.
2. Проверете дали смартфонът ви поддържа 5G – доста ключов момент, който доста потребители забравят да направят. Но да, ако не се поддържат новите мрежи, няма да можете да ползвате тази услуга.
3. Проверете покритието на 5G мрежите на операторите – както при всяка модернизация, в началото обсегът на новата услуга ще е ограничен. За „А1 България“ това ще важи по-силно отколкото за другите оператори. Поради технологичния избор за обновяване, който са направили трите компании.

The post 5G мрежата на „А1 България“ е най-бърза, според „Активни потребители“ appeared first on TechTrends България.

„Виваком“ стартира първа своята 5G мрежа още през септември миналата година. Тя обяви, че първоначално ще разчита на технологията DSS и ще има доста ограничени възможности, но постепенно ще ги разширява. „А1 България“ я последва през декември 2020 г. със собствена услуга от ново поколение, която е изградена по традиционния начин. „Теленор България“ пусна 5G услуга едва през юни 2021 г., като заяви, че ще развива хибриден похват – ще използва традиционната и DSS технологии паралелно.

Това доведе до своеобразно раздразнение от страна на „А1 България“, които ребрандираха своята мрежа, като 5G Ultra. Целта е да покажат, че техните услуги са по-добри от тези на конкурентите им. Рекламната стратегия през последната половин година на „А1 България“ беше насочена именно в тази посока – че те разполагат с истинска услуга от пето поколение, докато останалите имат нещо, което е само на име такова.

Какво представляват те

Подобно на всички подобни пазарни надпревари между големи компании, истината е някъде по средата. Традиционният похват е, както повечето хора си го представят – това е физическа модернизация на базовите станции. Тя може да включва добавянето на нови модули или подмяната на старите, за да се предоставя 5G сигнал.

От своя страна DSS е повече софтуерна модернизация. Тя се води официално 5G технология, но и в същото време се смята за временно решение или за първа крачка към изграждането на подобна инфраструктура.

Съкращението идва от Dynamic Spectrum Sharing или динамично споделяне на спектъра. Чрез него се разпределят наличните радиочестоти, така че една лента да може да се използва едновременно за повече от едно поколение мобилни комуникации. Различните поколения имат определени изисквания. Например, за LTE Advanced или 4.5G са необходими поне 2x20MHz непрекъснати ленти. Ако трябва да се ползва капацитет от други, то тогава се прилага технологията Carrier Aggregation.

DSS премахва това ограничение и така, „Виваком“ през есента на 2020 г. обяви, че преразпределя наличния си спектър. Това става по начин, при който се заделя достатъчно ресурс и за 5G сигнал. При стартирането на услугата, разпределението беше следното: за 2G се ползват лентите в 900MHz и 1 800MHz, за 3G – 900MHz и 2 100MHz, за 4G – 900MHz, 1 800MHz и 2 100MHz и за 5G останалите в 1 800MHz и 2 100MHz.

Трябва да отбележим, че през 2021 г. трите телекома получиха много нови радиочестоти. Всяка от компании получи 2x20MHz в 2.6GHz за постоянно ползване, както и част от ресурса, който беше останал в 2 100MHz. 5G честотите в 3.6GHz бяха разпределени след търг с тайно наддаване през април и лицензите бяха връчени през май.

Възможностите на DSS

DSS има няколко предимства, които може да определим. Това е бързо софтуерно надграждане на настоящата мобилна мрежа, която изисква по-малко инвестиции и подмяна на оборудване. Разгръща се по-бързо и съответно компания с добре развита 4.5G инфраструктура, може да предложи много по-голямо покритие за доста кратък срок. Естествено има и няколко недостатъка.

Възможностите на традиционната 5G

Традиционният метод за изграждане, брандиран от „А1 България“ като 5G Ultra, е да се подмени или допълни оборудването на настоящите базови станции. Това е най-добре познатият, но и скъп начин за модернизиране на мрежата. За да работи на 5G, при него имаме и едно допълнително условие – налични честоти в 3.6GHz.

Предимствата му са, че качеството на услугата ще бъде осезаемо по-добро от това на досегашната 4.5G мрежа. По-високи скорости (теоретични над 1Gbps), значително по-малко забавяне (под 12ms) и много повече устройства свързани на единична клетка. Както и, че много лесно операторът може да добави нов смартфон към услугата си, защото се изисква поддръжка на съответната честота, но не и на по-специфичната DSS.

Защо се стигна до това разделение

Това е въпросът който си задавате – защо телекомите в страната предприеха двата метода, а не разчитат само на единия? DSS, както отбелязахме е временно решение, подходящо за стартиране.

В средносрочен план всички компании ще трябва да опрат до традиционния подход. Затова „Теленор България“ обяви, че ще ползва двете технологии, стъпка, която и „Виваком“ предприе, след като трите телекома се сдобиха с официалните лицензи за радиочестотите в 3.6GHz.

Причините са няколко:

1. Бързо разгръщане на мрежата. Чрез DSS „Виваком“ се похвалиха, че първи са пуснали 5G услуга в страната. Те заедно с „Теленор“ успяха да осигурят и по-добър обхват от своя конкурент „А1 България“. Там, където обаче няма физически 5G клетки, двете компании предоставят по-слаба откъм качество услуга.
2. Забавянето на разпределението на 6GHz честоти. Коронавирус пандемията измести предоставянето на новите лицензи за 5G честоти и вместо през лятото на 2020 г. това се случи едва през май тази година. „А1 България“ предприе лек риск, като за своята услуга от ново поколение използваше временните разрешителни за ползване на ресурса в 3.6GHz.
3. Силна зависимост от Huawei. Неясното бъдеще на използването на оборудването на китайския гигант се пренася към 5G мрежите на „Теленор“ и „Виваком“. Мобилната им инфраструктура е изградена почти, ако не и напълно от Huawei. Физическата модернизация към 5G ще изисква много повече пари и време от компаниите, за да заменят и част от 4G компонентите си с такива, които не са от китайския вендор. Все неща, които те не могат да си позволят. Любопитно е, че „А1 България“ разчита основно на Nokia, но Telekom Austria Group призна наскоро, че използва и такова от Huawei при разгръщането си на 5G услуги. Ако САЩ затегнат примката срещу китайския производител, може да се получи доста сложен за българските телекоми сценарий.

Бъдещето

Традиционният метод на разгръщане на 5G ще замени напълно DSS след година-две най-вероятно. През това време ще се прави плавна подмяна на ключово оборудване с ново от страна на „Теленор“ и „Виваком“. Съществува и възможността този процес да се проточи допълнително. Не само от финансови съображения, но и ако двата телекома решат да предприемат този ход, едва след като се разпредели и спектъра в 700MHz.

Тези честоти са ключови за осигуряване на покритие извън населените места и особено в отдалечените региони. Разпределението им в момента е замразено, поне докато не се освободят достатъчно ленти и за трите телекома. Министерство на отбраната ги използва за основни при комуникацията с изтребителната авиация и докато не влязат на въоръжение новите изтребители F-16 Block 70, това надали ще се случи.

The post DSS срещу 5G „Ultra“ – битката на новите технологии appeared first on TechTrends България.

В рамките на половин година, „Виваком“ се превръща в перлата в портфолиото на новия си собственик United Group, а балканският консорциум не крие своите амбиции, да стане доминираш регионален фактор. Годишните финансови резултати на цялата група дадоха доста светлина в развитието на българския оператор. Както и малко контекст, какво се случва с телеком пазара в страната, тъй като трите телекома формират все по-голяма част от сектора.

Ползваните данни в следващите редове са комбинация от публично обявените резултати от United Group, данните съобщени от инвеститорите, предоставени от източници на TechTrends, финансовите отчети на „Теленор България“ (през PPF Group) и „А1 България“ (през Telekom Austria) и докладът за устойчивост на „Виваком“ за 2019 г.

5G и пандемия

Два бяха основните акценти за „Виваком“ през 2020 г. – единият е придобиването на компанията от United Group и вторият е пускането на първата 5G търговска мобилна мрежа в страната. Сделката се оценява за между 1.2 и 1.3 млрд. евро, тя беше одобрена от Европейската комисия и българските регулатори и беше финализирана през юли миналата година.

По-интересните действия на новия собственик станаха видни през новата 2021 г. Дългът на „Виваком“ беше преструктуриран и до голяма степен изчистен от българското дружество. За момента е видно, че повечето тежести преминават в ръцете на United Group. От началото на новата година, българските телеком прави и силна серия по придобиване на регионални интернет и ТВ доставчици.

От търговска гледна точка, „Виваком“ успя да пусне първа 5G мобилна услуга, което направи през септември 2020 г. Надпреварата беше оспорвана поради няколко фактора – коронавирус пандемията измести фокуса на телекомите, както и на регулаторите в разпределението на новите честоти. Последното се забави до първата половина на 2021 г. „Виваком“ пуснаха 5G услуга с лек компромис – като разчитат на технологията DSS, която е до голяма степен софтуерно надграждане на 4.5G инфраструктурата. „А1 България“ пусна традиционна такава през декември, а едва през юни 2021 г. „Теленор“ стартирата своята 5G мрежа.

Минимален ръст

За изминалата 2020 г. „Виваком“ отчита минимален растеж в основните си показатели. Приходите на компанията нарастват с 2.9% до 522.8 млн. евро, показват официалните резултати публикувани от United Group. Печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) е 232.9 млн. евро или ръст от 1.9% на годишна база.

Същите темпове на растеж важат и за абонатите на „Виваком“. Тези при фиксиран интернет се повишават от 459 хил. през 2019 г. на 478 хил. през изминалата година. При платената телевизия нарастват от 490 хил. на 518 хил. По-интересното, както и при данните за първото тримесечие е разбивката, която United Group предлага за потребителите на кабелна (интернет и коаксиален) и сателитна (DTH). Първите се увеличават от 257 хил. на 284 хил., което е ръст с 10%. Тези на сателитна обаче намаляват с минималните хиляда до 232 хил.

Ситуацията е сходна с мобилните абонати. Те се понижават минимално от 2.985 млн. на 2.954 млн., което е от продължаващата тенденция за изчистване на неактивни SIM карти. Прави впечатление при трите оператора, че този процес явно е към приключване, защото темповете на спад намаляват през последните периоди.

По ключовият параметър средномесечен приход от абонат (ARPU) „Виваком“ отчита най-добри резултати при мобилните услуги. Там те се увеличават от 6.5 евро на 7.1 евро. Друг сегмент е платената кабелна телевизия, при която ARPU-то се вдига от 8.8 на 9 евро и фиксираната телефония от 5.2 на 5.3 евро. Капиталовите инвестиции (CAPEX) остават сравнително ниски – за периода в който United Group придобива „Виваком“ от юли до декември са в размер на 41 млн. евро.

Тенденциите между големите трима

Годишните резултати на трите телекома в България показват някои тенденции, които все по-явно очертават развитието им през новата 2021 г. Първата е, че усилията през последното десетилетие на „А1 България“ да се превърне в напълно конвергиран телеком дават своите плодове. Компанията за първи път от години надмина прага на годишни приходи от 1 млрд. лева.

Тази привилегия през последните периоди беше запазена територия на „Виваком“. Все пак телекомът остава лидер по приходи и през 2020 г. Разликата между него и „А1 България“ обаче се стопява на едва около 8 млн. евро. „Теленор България“ продължава да монетизира максимално успешно мобилния сегмент и неслучайно има най-високите стойности на ARPU – 8.9 евро. Проблемът е, че без конвергирани операции (фиксирани услуги, съдържание и IT решения), той ще остане на сравнително отдалечени позиции. През 2020 г. „Теленор България“ генерира 400 млн. евро годишни приходи и въпреки растежа остава зад двата основни играча.

„А1 България“ и „Виваком“ влизат в люта надпревара за челните позиции при фиксираните услуги. При домашния интернет те са с почти изравнени показатели. Първата компания поведе с 478 хил. абоната срещу 475 хил. на втората. При платената телевизия, лидер е „Булсатком“с 650 хил. абоната по неофициални данни. Ако преди няколко години „А1 България“ и „Виваком“ бяха с два пъти по-малко потребители, сега те скъсяват преднината. Първата компания отчита 540 хил., а втората – 518 хил.

Изоставането във фиксирания сегмент поставя под въпрос лидерството на „Виваком“ на телеком пазара, което е най-вероятната причина да се инвестира в придобивания на независими оператори. Действия, които започнаха от началото на 2021 г. и е възможно да продължат през идните месеци. „А1 България“ от своя страна се опитва да привлече доста повече корпоративни потребители чрез своите бизнес услуги.

Така, завършената финансова картина между трите телекома обрисуват много добре ситуацията в сектора и обясняват защо „Виваком“ тръгна на агресивна политика по консолидация. Това е най-лесния и бърз начин на компанията да отчете ръст на фиксираните абонати и да си запази лидерските позиции.

The post „Виваком“ през 2020 г. – Първи с 5G,  нов собственик и големи амбиции appeared first on TechTrends България.

Мобилният оператор обяви, че ще ползва смесен подход при предоставянето на новата услуга от пето поколение. Това включва ползването на технологията за динамично използване на спектъра (DSS), която стъпва на съществуващата 4G инфраструктура. Както и в модернизирането към традиционно 5G, което да работи в обхвата на 3.6GHz. Телекомът получи официално лиценза за тези честоти през май, след проведения търг през април.

Така, вече и трите основни оператора в България имат действащи и налични за крайните клиенти 5G мрежи. „Виваком“ пуснаха своята през септември миналата година и след това ги последва „А1 България“ през декември. Поне в началото се очертава интересна надпревара спрямо технологичният подход, който компаниите са избрали за своите услуги. Тя е между 5G мрежа, която е базирана на DSS и по традиционната такава. „А1 България“ е единствената, която използва изцяло втората и дори днес на 10 юни ребрандира своята услуга като 5G Ultra, за да се отличава от останалите.

Новата услуга и плановете на „Теленор“

Акцентът от днешния ден е все пак новата услуга от пето поколение на „Теленор“. Компанията обяви, че има основно покритие в 63 града, като до края на 2021 г. има планове то да се разшири до 160 големи населени места. 5G ще е наличен за вече съществуващите и пуснати от началото на годината мобилни планове за смартфони, таблети, лаптопи и домашен интернет през клетъчна мрежа. Най-ниските тарифи и тези без пренос на данни не са включени към новата услуга.

За смартфони това са „Тотал Макс“, които започват от 36.99 лева на месец при двугодишен договор и има неограничен трафик при скорост от 50 Mbps. Следващият по цена е за 44.99 лева на месец предлага максимална скорост от 150 Mbps. Най-скъпият струва 54.99 лева на месец и не предлага ограничение за връзката. Тя зависи от възможностите на мрежата.

По време на демонстрацията ѝ на 10 юни са достигнати максимални скорости от 1400-1500 Mbps. Някои колеги, журналисти отчитат по-малки такива от 400-500 Mbps преди събитието. От еуфория „Теленор България“ обяви официално в своето прессъобщение, че достигнатите скорости са от 1500 Gbps на сваляне, което се оказа техническа грешка и беше бързо поправено на 1.5 Gbps.

Друг важен елемент за компанията е, че сега чрез 5G ще може да предлага по-конкурентен домашен интернет през мобилна мрежа. „Теленор България“ единствен от големите телекоми не разполага с фиксирани услуги, което го прави по-малко конкурентноспособен при пакетни предложения. Самостоятелно, домашният интернет започва от 19.99 лева на месец при 50 Mbps скорост на сваляне и достига 34.99 лева при 300 Mbps.

Хибриден подход за изграждане

Още през април, мобилният оператор обяви, че ще разчита на хибриден подход за изграждане на своята 5G мрежа. Той ще разчита на настоящата си 4G инфраструктура и честото, чрез технологията DSS. Така се постига по-бързо покритие с по-малко инвестиции. Недостатъците са, че някои експерти оспорват характеристиките на тази мрежа и дали се води наистина 5G. При нея имаме ъпгрейд спрямо 4.5G технологията, но той не е толкова осезаем при постигнатите скорости, забавяне и др.

„Теленор“ също така ще модернизира настоящите си базови станции и ще изгражда нови с традиционно 5G оборудване. Както и те ще ползват новия спектър в 3.6GHz, чиито лиценз за честотите получиха през май. От оператора обявиха, че засега използват оборудване на Huawei, но уточниха, че следват всички стандарти за сигурност. Цялата им мрежа е базирана на китайския вендор и това решение не е изненада.

За ползването на подобен хибриден модел подсказват няколко неща. Големият брой градове и сравнително добро покритие, което е постигнато, показва, че се разчита на DSS. Разликата в скоростите постигнати от различни потребители (между 400 и 1500 Mbps) пък загатва, че на някои места има и традиционно 5G оборудване, което работи на 3.6GHz.

Битката на двете технологии

След като вече „Теленор“ и „Виваком“ разчитат на DSS като основен инструмент за изграждане на своите мобилни мрежи от пето поколение, „А1 България“ не остана безразлична. Тя ребрандира своята мобилна мрежа като 5G Ultra. Причината е, че най-големият по абонати оператор използва изцяло подхода с традиционната модернизация и 3.6GHz честоти и оборудване.

Компанията дори пусна инфографика, която показва разликите в характеристиките на 4G, DSS и ребрандирана като 5G Ultra класическа технология. В нея лесно може да видим какви са скоростите, потенциалното забавяне и други елементи от услугата. Темата за DSS срещу 5G „Ultra“ сама по себе си е интересна и ще се опитаме да разгледаме в отделен материал.

Друго е важно в случая. „А1 България“ се опитва да се дистанцира от останалите два оператора, като обяви своята мрежа за по-добра. Затова я преименува на 5G Ultra. За момента това е интересен ход и реално се опитва да предизвика война за качеството на двете технологии. В средносрочен план, това е нож с две остриета, защото има голяма вероятност, „Виваком“ и „Теленор“ да наваксат с традиционното си 5G покритие в рамките на година-година и половина, с което да премахнат диференциацията на своя конкурент.

The post „Теленор“ даде търговски старт на своята 5G мрежа appeared first on TechTrends България.

Азиатските неволи на Telenor Group са интересни, защото именно те бяха причината, групата да се изтегли от пазара на Централна и Източна Европа през 2018 г. Това включва и продажбата на българското звено, което все още носи името на скандинавската група и си плаща за това удоволствие. Решение, което може и да е провокирано, заради проблеми и вътрешния разследвания в „Теленор България“, породени от бившия им собственик – гръцката OTE. Историята в момента показва, че най-голямото предимство на норвежкия гигант, се оказва и техния най-голям недостатък. Докато събитията в Мианмар сега, може да са свързани индиректно с тези в България преди три години.

Скандинавската прецизност и ефективност

Telenor Group е характерен с изключителните нива на ефективност, с които работи. Това беше първото впечатление, когато одиторите на норвежкият оператор, направиха дю дилидженс само за няколко дни, преди сделката с „Глобул“ през 2013 г. По разкази на очевидци, сцената е наподобявала тази във филма „Счетоводителят“, в която главният герой проверява за една нощ десет годишни доклада в детайли.

Прецизността и ефективността се проявиха по време на цялото време, в което норвежката група беше в България. От двойно по-ниската цена, която платиха за пълната подмяна на мрежата, през скоростния ребрандинг, опростяване на тарифите, бързото връщане към здравословни печалби, до ефективното използване на ограничените радиочестоти и първо пускане на 4G мобилна мрежа.

Три години след продажбата на „Теленор България“, новият собственик продължава да се възползва максимално от стабилните основи, положени с изчисления до последния нанометър. Включително и от марката, която се ползва с доста силно доверие в страната и региона.

Проблемът е, че докато Telenor Group работи с тази, почти нечовешка ефективност, компанията очаква същото и от своите пазари. Норвежкият гигант работи търси максимално оптимизиране на печалбите и перспектива за оптимално развитие. Компанията влиза на даден пазар, развива в рамките на един прозорец от 3 до 5 години и след това гледа, дали той е достатъчно ефективен. Ако не е, отива на място с по-голям потенциал.

Точно това се случи при продажбата на активите на Telenor в България, Унгария, Сърбия и Черна гора. Скандинавската група получи за тях 2.8 млрд. долара, както и регулярни плащания за лицензирането на името в региона. Обяснението за излизането на компанията от региона беше, че ръководството предпочита да се концентрира в „по-перспективни пазари“ и в „опростяване на портфолиото“. Във същия момент, ръководството на групата посочваше, колко успешни са азиатските пазари, като Мианмар и Бангладеш.

Източното изкушение

Двете държави имат нещо общо помежду си – те са сравнително слабо развити, като мобилните комуникации тепърва прохождат. Както като технологии, така и като пазар. Този „девствен“ пейзаж, изкушава много силно Telenor Group, които се надяват да приложат цялото научено познание и всички маркетингови номера, за да извлекат максимално „висока стойност“.

Друго голямо предимство, е че в Азия е съсредоточена голяма част от населението и в много дългосрочна перспектива това предполага стабилни приходи и печалба. Застаряващото и намаляващо население в Европа и особено в Централна и Източна, предполага точно обратното, в дългосрочен план.

Азия освен апетитен плод, се оказва и доста труден за обиране. След години опити и налети милиони евро, Telenor се отказва да развива мобилна мрежа в Индия – втората по брой население държава в региона след Китай. Пакистан е най-силната позиция на скандинавската група в Азия. Местното звено е притежание изцяло на Telenor, като норвежците развиват оператора от първия лиценз, който получават от 2004 г. насам. Вложили са над 5 млрд. евро, като в момента разполагат с 27% пазарен дял и над 48 млн. абоната.

Другите два големи, перспективни и с добро развитие пазари са Малайзия и Бангладеш. Там скандинавската група обаче не разполага със самостоятелно звено. Digi Telecommunications в Малайзия дава силни резултати през годините, но Telenor притежава само 49%, въпреки, че се води най-голям акционер. В Бангладеш, норвежкият телеком е мажоритарен собственик с малко под 56% дял в съвместното дружество, което се казва Grameenphone. Както виждаме и на двата пазара, Telenor не оперира със своята марка.

Размирният Мианмар

Сложната бизнес обстановка на пазарите в Азия, карат скандинавската група да погледне към по-нестандартно място. Те се спират на Мианмар, позната в миналото като Бирма. Държавата е разтърсвана през годините от граждански войни, борба за власт и дългогодишна диктатура на военна хунта, която получава различни обвинения в етнически прочиствания. През 2011 г. се вижда лъч светлина с демократични реформи и избори, което начертава потенциално по-стабилно управление на страната.

Telenor веднага съзрява възможност и навлиза на този пазар през 2013 г., в същата година тя прави това и в България. Започва усилено инвестиране и изграждане на мобилни услуги. Норвежкият гигант не е единствен в азиатската държава, като заедно получава лиценз с катарската Ooredoo. В момента на продажбата на нейните източноевропейски активи, в Мианмар вече има четири оператора, като последния е изграден от местна компания, близка до военните.

През 2020 г. се провеждат демократични избори, но малко след това през февруари 2021 г. се извършва военен преврат, който реално връща хунтата на власт. Тази обстановка е съпроводена не само с масови арести, но и с блокиране на комуникациите от страна на армията. Нестабилността на Мианмар поставя под въпрос стратегията на Telenor там.

Важно е да се отбележи, че военните действия в някои части на страната не спират дори по време сравнително спокойния демократичен период. Показателни са операциите на армията на Мианмар през 2012 и 2015 г. в региони близки до китайската граница. В тази неспокойна обстановка, Telenor продължава да изгражда своята мрежа.

Превратът обаче потапя надеждите на норвежката група за ефективни печалби. Освен отписването на 780 млн. евро, ръководството коментира, че е изправено пред „предизвикателни дилеми“ в страната. Ако няма стабилизация, няма да е изненада, Telenor Group скоростно да се изтегли и да отпише още средства от своите счетоводни книги.

Европейският обрат

Мианмар е основната причина за по-слабите резултати на скандинавската група. Въпреки това, азиатските ѝ операции заличиха растежа си през 2020 г. заради пандемията. Причините са, че повечето звена в региона оперират с по-стари технологии, като 3G и 4G, нямат фиксирани операции, а местните приходи са зависими от роуминг таксите, за които няма регулации, за разлика от Европа.

На Стария континент ситуацията за телекомите е доста различна. През последните години, те компенсират липсата на нови абонати, с добавянето на нови услуги и повече възможности за своите клиенти. Така те увеличават приходите, които взимат от всеки един потребител. Поради тази причина, „Теленор България“ отчита през 2020 г. умерен растеж на постъпленията. За разлика от другите телекоми, той не разполага с фиксирани операции и затова печалбата се свива леко. Норвежците бяха изненадващо победени при наддаването за Blizoo в България през 2015 г. от „А1 България“, което ги лиши от изграждането на подобен бизнес в страната.

Спадът ѝ обаче не може да се сравнява със срива, който се забелязва в Азия. Ако Telenor беше запазил операциите си в Източна Европа, сега щеше да има по-стабилен поток на приходи, но и потенциално по-високи разходи за модернизация към 5G. Спорно е дали оставянето на скандинавците в региона, щеше да смекчи удара. Все пак, те взеха 2.8 млрд. евро от PPF Group за своите активи в България, Унгария, Сърбия и Черна гора. Свежи средства, които отидоха най-вече в Азия и в по-малка степен в Норвегия и Дания.

Отделно, всичките ѝ операции в Източна Европа разчитат основно на оборудване на Huawei, което започна да попада в полезрението на САЩ през 2019 г. или година след продажбата им. Това щеше да доведе до нова подмяна на мрежата в европейските държави, което означава още средства за инвестиции. Да не забравяме и факта, че страните от Източна Европа са вече развити пазари, с по-умерени растежи, засилена конкуренция и регулации.

Гръцки номера с български привкус

Telenor Group има и още един аргумент да изостави региона ни. Във втората половина на владение на норвежката група излязоха наяве различни проблеми, които завещаха гръцката OTE – тогавашните собственици на „Глобул“ – по време на продажбата на оператора през 2013 г. Те се възползват от буквално няколкото дни между дю дилиджънс процедурата на ударната норвежка одитна група и подписването на сделката.

В този период на предаване се подписват или преподписват множество договори с подизпълнители за доставки на устройства, консумативи и много други. Повечето от тези фирми са „кухи“, тоест са с поставени лица. Информацията изтича в норвежката преса през 2017 г. и отделно за нея TechTrends знае от свои източници от доста време. Така OTE реално се опитват да източат Telenor в рамките на година-две и дори повече с фиктивни стоки услуги. Норвежкото ръководство взима мерки и се опитва да сигнализира българските власти, но те не се намесват.

Следва мащабно вътрешно разследване на ниво група, за което се предполага, макар и косвено последващите рокади в ръководството на „Теленор България“. Целият случай оставя доста горчив привкус за скандинавския гигант. Малко след това, започват да се появяват и първите слухове за потенциална продажба на българското звено. Година и половина след като скандалът излиза наяве в норвежката преса се стига и до самата сделка с PPF Group.

Какъв е изводът от цялата история? Telenor Group в стремежа си да максимализират печалбите си в краткосрочен план, поемат голям риск с развитието на услугите си в Мианмар. Сега, в условията на коронавирус пандемия те отписват големи суми, които са свързани директно с това решение. От друга страна, гръцките номера на OTE в България през 2013 г. най-вероятно са катализирали преосмислянето на стратегията на Telenor Group. След което, скандинавците напускат региона и решават да удвоят усилията си в този рисков пазар. По този начин, може да се каже, че се получава един перфектен кръговрат на действия и последствия, чиито две опорни точки са България и Мианмар.

The post Азиатският гамбит на Telenor Group appeared first on TechTrends България.

Обявяването на старта на модернизираната мрежа идва след близо две седмици след като приключи търга за разпределението на честотите в 3.6GHz. „Теленор“ ще се възползва от тях и ще ги интегрират в своята нова услуга. Подходът, който избира компанията за разгръщане на 5G ще е хибриден. Тоест, тя ще разчита, както на наличната 4.5G инфраструктура и технологията за споделяне на спектъра DSS, така и на новата лента, която ще трябва да получи през следващите дни.

Пускането на 5G мрежа, за момента е една от големите теми, които са в развитие за „Теленор“. Другите две са свързани с това, каква ще бъде стратегията на компанията по отношение на нейните инфраструктурни вендори, както и дали ще се ребрандира. По тях, за момента няма раздвижване.

Къде ще стартира

На срещата с журналисти, главният изпълнителен директор на „Теленор България“ Джейсън Кинг даде малко повече яснота за новата 5G мрежа. От 10 юни тя ще стартира в четирите най-големи града – София, Пловдив, Бургас и Варна, както и в някои от най-големите морски курорти.

Конкретните планове за последващо разгръщане не бяха споделени, но е обичайна практика на телекомите да модернизират първо централните части на големите градове и постепенно да увеличават своето покритие на база на населението.

„Най-важното е, че вече имаме потребителски интерес към тази нова технология“ Джейсън Кинг, „Теленор България“

„Не е тайна че имаше доста шум около 5G в България. Вече основните условия за това се изпълниха“, коментира Джейсън Кинг. Той изброи законодателните промени за облекчаване на строителните разрешителни за модернизиране на мобилните мрежи, намаляването на лицензионните такси, както и разпределението на радиочестотите в 3.6GHz. Това е основният спектър, в който трябва да се развива 5G в България и в Европа.

„Най-важното е, че вече имаме потребителски интерес към тази нова технология“, подчерта Кинг, както сподели, че се увеличава броя и достъпността на крайните устройства. Тези фактори винаги са били изтъквани от операторите в България при въпроси за пускане на 5G, но са оставали повече на заден план, заради техническите и законодателни такива,  които вече са премахнати.

Хибридният подход

Другите два оператора стартираха 5G мрежите си, но ползваха различни технологии за това. „Виваком“ беше първа, но разчита основно на наличните 4G честоти и оборудване чрез DSS – динамично споделяне на спектъра. Този подход, позволява бърза интеграция във вече съществуващите мрежи от четвърто поколение. Недостатъкът е, че идва с по-ниски технически възможности, по-малко съвместими устройства и с поддържане на баланса за техния брой.

„А1 България“ предпочете традиционния начин – с пряка модернизация с 5G модули и нови базови станции. Това, позволи на оператора да включи повече устройства, да твърди, че има по-големи скорости, но покритието зависи изцяло от броя нови и обновени клетки.

„Теленор България“ ще разчита на хибриден модел. Основната част от мрежата ще разчита на DSS технологията, а базовите станции, които са най-натоварени откъм трафик ще бъдат модернизирани с 5G модули. Последните ще използват новия честотен ресурс от 3.6GHz. Джейсън Кинг заяви, че за да се разгърне максимално покритието на новата технология ще са необходими дългите вълни от 700MHz. Свободните ленти в този спектър все още са недостатъчни и за трите оператора, като основната част се ползва от Министерството на отбраната.

Защо чак на 10 юни

Официалният отговор, защо ще се пуска 5G мрежата на „Теленор“ на 10 юни е, че операторът иска да се увери, че качеството отговаря на нуждите на потребителите. Както и да могат да информират обществото за всички ползи на новата технология.

„За нас е ключово начинът по който навлизаме на пазара“, коментира Богдан Узелац, главен търговски директор на „Теленор“. В следващия месец и половина ние искаме да отговорим на въпросите и очакванията на потребителите“. Той посочи за пример, дали ще трябва потребителите да плащат повече, дали устройствата ще са по-скъпи, безопасно ли е за здравето и др. Узелац допълни, че компанията разполага с достатъчно 5G смартофна в портфолиото си в момента, като до лятото ще са налични 35 модела.

„Няма да има промени при мрежата засега, основната е Huawei, като за опорната и системите за сигурност ползваме и други вендори“ Джейсън Кинг, „Теленор България“

“От въвеждането на 4G, като ние бяхме първи през декември 2015 г., отчитаме четворен ръст на трафика на базова станция”, коментира още Узелац, като даде това за пример за повишеното потребление на мобилни услуги.

Логичното обяснение е повече техническо. Честотите в 3.6GHz бяха окончателно разпределени преди две седмици на търг проведен от Комисията за регулиране на съобщенията. Те ще могат да се използват от операторите най-рано в дните преди Великден и майските празници.

При търговете „Теленор“ и „Виваком“ си размениха лентите, които ползваха за тестови през последните две години. Това ще наложи настройване на мрежата към вече предоставения за дългосрочно ползване спектър. Този процес обикновено отнема между десетина дни и максимум месец.

Предвид дългите празници, графикът пасва перфектно, като се оставя и около седмица за допълнително тестване и донастройване. Времето може да се използва реалистично и за модернизиране на определените като натоварени базови станции.

Четвъртият сертификат Umlaut

В рамките на срещата с журналисти, освен обявяването на датата за старта на 5G мрежата, „Теленор“ получи четвърти пореден сертификат за качество на своята мобилна услуга от консултантската фирма Umlaut. Мобилният оператор продължава да води в два от трите основни критерия. Това са скорост и забавяне (latency). При покритието в един от подкритериите е наравен с „Виваком“, а в другия – изостава с малко.

Джейсън Кинг признава, че в рамките на четирите сертификата, които „Теленор“ е получила за последната година, другите два телекома обаче започват да намаляват разликата в оценките.

„„Теленор“ е лидер, но не може да се успокояваме, защото другите два конкурента скъсяват разликата, спрямо предходните периоди“, коментира Кинг.

Главният директор „Технологии“ в „Теленор“ Спас Велинов обяви, че задържането на лидерската позиция е била трудна задача, особено в условия на пандемия. Той обяви, че качеството на услугите е трябвало да се поддържат не само при нормален, но и при силно увеличен трафик.

„В тези условия, ние трябваше непрекъснато да засилваме капацитета и възможностите на мрежата, за да поддържаме високо качеството“, обяви Велинов. Той допълни, че към това се добавя и модернизацията към 5G, като процеса е вървял паралелно. Велинов поясни, че една от формулите за успеха на „Теленор“ е, че успява да използва наличните радиочестоти по-максимално най-ефективния начин.

Въпросите в развитие

Двете ключови теми в дългосрочен план за „Теленор“ засега остават без сериозно развитие. Едната е свързана с телеком оборудването. Мобилният оператор използва основно оборудване на Huawei, като китайският вендор продължава да е под ударите на санкциите на САЩ. България и Европейския съюз нямат взето решение за действие, но от Брюксел все повече загатват за потенциални мерки срещу компанията.

От родните оператори „Теленор“ и „Виваком“ разчитат на Huawei като основен доставчик за тяхната радиорелейна мрежа. Джейсън Кинг потвърди, че големи размествания за първата компания сред вендорите няма. Но допълни, че има действия в посока на диверсификация на мрежовите доставчици, особено при опорната мрежа и системите за сигурност.

„Няма да има промени при мрежата засега, основната е Huawei, като за опорната и системите за сигурност ползваме и други вендори“ Джейсън Кинг, „Теленор България“

„Няма да има промени при мрежата засега, основната е Huawei, като за опорната ползваме и други вендори“, коментира Кинг. Той уточни, че „Теленор“ разчита на американски и израелски фирми при изграждането на системите за сигурност, което трябва да гарантира опазването на данните на компанията.

„Виваком“ или по-скоро техния собственик United Group загатнаха, че може да правят замяна на мрежите си, така че Huawei да не заема основен дял. Засега подобни намерения не са обявени от „Теленор“ и тяхната компания-майка PPF Group.

Другият отворен въпрос е свързан с името, което втория по брой абонати оператор използва. Въпреки, че Telenor Group продадоха своите активи в Централна и Източна Европа, звената в Унгария, България, Сърбия и Черна гора продължават да носят техния бранд. PPF Group беше подписала споразумение за лицензно ползване на марката, което трябваше да изтече през първото тримесечие на 2021 г.

Засега ребрандиране няма да има, като собственикът е удължил договора за правата на името с поне още две години. От „Теленор“ обявиха, че продължават преговорите на ниво група, дали да се плаща лиценз за марката или всички телеком активи на PPF Group да минат под една шапка. Такъв е статуса на ситуацията от 2019 г. През годините, Джейсън Кинг заемаше позицията, че предпочита да остави настоящето име.

The post „Теленор България“ ще стартира своята 5G мрежа от 10 юни appeared first on TechTrends България.