Кои са тези трансформации? Първата е 5G, като трите основни оператора пуснаха своите търговски мрежи в края на изминалата и до средата на настоящата 2021 г. те разгърнаха бизнес модела на тези услуги. Нови планове, нова инфраструктура, но и очевидни технически и икономически препятствия ще забавят темповете на модернизация.

Втората са започналите процеси на частична консолидация при фиксираните услуги. Те могат да доведат до размествания на пластовете и дългоочакваното по-силно навлизане на „Теленор“ в този сегмент. Тук, може да добавим и позицията на „Булсатком“, в който се води истинска гражданска война за власт. Изходът от тези събития ще даде отговор, дали трите телекома ще имат някаква конкуренция или не.

Последният е частично продължение или част от предходния фактор – пазарът за наети линии. Започналите процеси на преструктурирането му през втората половина на 2020 г. продължават и през настоящата. Тук се включват, както някои придобивки на големите телекоми, така и отделянето на инфраструктурния бизнес на „Теленор“ във второ дружество – „ЦЕТИН България“ (CETIN).

Ако трябва да обобщим – през 2020 г. бяха започнати много процеси, които напълно ще изменят телеком пазара в България. Ефектите от тях ще ги усетим постепенно през настоящата година, но те ще оказват влияние и в дългосрочен план. Това са основните заключения, които може да изведем от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) публикуван през юли месец. Настоящият анализ комбинира информацията от годишните отчети на основните телекоми, както и базата с данни на регулатора относно абонатите.

Ръст в пандемия

Може да ви е направило впечатление, че COVID-19 пандемията не беше включена в основните фактори. Това е така, защото тя не оказа негативно влияние, а напротив – по-скоро помогна на телекомите да засилят своите приходи. С което целия сектор отчита ръст през 2020 г., дори по-голям от този спрямо предходната година.

Така, телеком пазарът нараства от 2.68 млрд. лева на 2.861 млрд. лева или увеличението на годишна база през миналата година е 6.7%. То надминава темповете от 2018 г., когато беше 5.5% и 2019 г. – 4%. Голямото събитие е фактът, че за първи път приходите на гласови услуги са задминати от тези за пренос на данни. Като дял от общите постъпления гласът заема 40.6% срещу 41.8% при предоставянето на интернет. Важно е да се направи уточнение, че и в двете категории влизат съответните фиксирани и мобилни услуги.

Доставката на интернет е и в основата на цялостния растеж в сектора през 2020 г. Платената телевизия е от другите сегменти с увеличение, но то е с доста минимални стойности от 424 на 427 млн. лева. Всичко това е логично на фона, че доста хора преминаха на дистанционна работа, което създаде много по-голям интернет трафик по време на пандемията. Увеличението не е довело до сериозни технически затруднения, посочва КРС.

Пандемията забави разпределението на радиочестотите за мобилните мрежи от пето поколение (5G). Това накара два от операторите („Виваком“ и „А1 България“) да пуснат подобни услуги в края на 2020 г., но с доста ограничения. Първата компания разчита на софтуерен ъпгрейд чрез новата технология за споделяне на спектъра DSS, а втората на бавна модернизация на базовите станции. Реално, самият процес по пускането на 5G услугите се случи през настоящата 2021 г., особено след като бяха разпределени честотите на търг през пролетта. По всичко личи, че ще отнеме и повече време от очакваното.

Завръщане на консолидацията

Изминалата 2020 г. е важна и заради започването на поредния нов цикъл със смяната на собствеността на „Виваком“. Балканската United Group официално влезе във владение през юли, но истинските последствия за компанията и за целия пазар започнаха да стават очевидни през 2021 г. Дълговете бяха преструктурирани, започна частично ребрандиране, агресивни 5G мобилни планове и консолидация на пазара за фиксирани услуги. „Виваком“ изкупи няколко емблематични регионални оператора, като „Нет1“ в София, N3 (Entry) в Пловдив и NetWorks в Русе.

Те ще позволят на телекома да увеличи своята абонатна база. „Нет 1“ е най-апетитната хапка с 51 хил. интернет и 32 хил. ТВ потребители за 2020 г., показват данните на КРС. NetWorks разполага със 70 хил. на интернет, N3 е с 27 хил. на интернет и почти 8 хил. ТВ. Това може да доведе до промени при фиксирания пазар, тъй като позициите на „Виваком“ и „А1 България“ в двата подсегмента са доста близки. Проблемът в сравнението им е разминаването между данните подадени от отчетите на компаниите и тези публикувани от КРС.

През 2020 г. „Виваком“ е лидер при интернет доставката с пазарен дял от 27.2% и 571 хил. абоната по данни на КРС. В годишният отчет на дружеството те са 475 хил. „А1 България“ е с 549 хил. абоната и дял от 26%, по данни на регулатора и 478 хил. в годишният ѝ отчет. Добавката на над 100 хил. потребителя на интернет от „Виваком“ през 2021 г. може да ѝ затвърдят лидерската позиция.

На преден план – наетите линии

В хода на анализа на Комисията за защита на конкуренцията за сделките на най-големия по приходи оператор, беше посочено, че те няма да навредят на пазарната ситуация във фиксираните услуги на дребно. Но в тези на едро – ще. Това е заключението на КРС и има защо, телеком регулаторът да се притеснява. През 2020 г., преди да бъдат обявени сливанията, „Виваком“ заема 77.6% от пазара за наети линии на база абонати. При приходите, делът ѝ е 62.4%.

По-любопитен е друг факт, който се случи през настоящата година. „Теленор България“ отдели инфраструктурата си в дружество „ЦЕТИН“ (CETIN) миналото лято, като решението е на компанията-майка PPF Group. Година след това, новата фирма обяви, че придобива „София Комюникейшънс“.

По този начин, доскорошния технически екип на „Теленор“ реално си купува третото място в сегмента за наети линии. През миналата година то е заето от „София Комюникейшънс“ с 4.1% дял при абонатите и 6.6% при приходите. Така трите телекома, реално заемат и лидерските три места в този сегмент, докато всички останали имат дял от едва 7.2%, ако гледаме данните за 2021 г. КРС повдигна пред КЗК въпроса за конкуренцията в този сегмент, но засега антимонополния регулатор не вижда проблеми.

Битката за телевизията

Консолидацията засяга основно пазара на интернет на едро и дребно. Някои от операторите обаче разполагат и с ТВ бизнес. Ситуацията там също е интересна, защото това е един от малкото сектори, в които лидер не е „А1 България“ или „Виваком“, а сравнително независимия все още, „Булсатком“.

Сателитният оператор продължава да оглавява по брой абонати, но пазарния му дял пада от 36% на 33%, а като декларирана бройка пред КРС те са 687 хил. Това става за сметка на двата основни телекома – „Виваком“ и „А1 България“, които са с минимална разлика помежду си в битката за второто място с по малко над 25% всеки. Според данните в КРС първият оператор има 516 хил., а втория 520 хил. абоната. В техните годишни отчети са съответно 518 хил. срещу 540 хил. Във всички случаи, разликата между тях е минимална и всички промени оттук-насетне ще окажат влияние на лидерските позиции.

В края на 2020 г. стартираха процеси, които подсказват за истинска „гражданска война“ за собствеността на компанията. Повече детайли за нея излязоха наяве през пролетта на настоящата година, които поставят бъдещето на „Булсатком“ на карта.

Ако дружеството смени собственика си, основните кандидати са големите телекоми или лица свързани с тях. Придобиването или контролирания разпад на сателитния оператор ще означава, че ще се сложи край на последното голямо независимо дружество в сектора. Както и ще бетонира лидерските и недостижими позиции при интернет и платената телевизия на двата големи телекома. В случай, че „Теленор“ придобие „Булсатком“, тогава, мобилният оператор ще се включи наистина във фиксирания бизнес. Компанията вече показва амбиции в пазара на едро и е въпрос на време да навлече по-ударно и в този на дребно.

Надеждите за нов сателитен оператор през 2020 г. бяха насочени към Neosat – новият доставчик, който използва сателита на родното дружество „България Сат“. Неговата търговска дейност започна от юни миналата година, но за седем месеца е успяло да привлече едва 958 клиента, показват данните на КРС. Това показва, че усилията на бившия съсобственик на „Булсатком“ Максим Заяков може и да не успее да затвори напълно веригата по доставки на сателитна ТВ.

Стартът на 5G

Изминалата 2020 г. беше белязана и с дългоочакваният старт на мобилните мрежи от пето поколение (5G). „Виваком“ пусна такава в края на септември миналата година, а през ноември това стори и „А1 България“. Новите услуги бяха привидно започнати през 2020 г., като те бяха с много ограничено покритие и достъп до потребителите. Реалните стъпки бяха направени през настоящата година, както и първите ефекти се усетиха през 2021 г. От зимата стартираха новите тарифи, при които имаше кратка схватка между трите оператора. След което през лятото, „Теленор“ пусна и своята 5G услуга.

Има и друг момент, „Виваком“ и „Теленор“ разчитат на технологията за споделяне на спектъра DSS, за да пуснат мрежа от пето поколение. Тя се явява като силен и основно софтуерен ъпгрейд на 4G услугата, докато „А1 България“ разчитат изцяло на класическия подход с модернизирането на базовите станции. Първите два телекома ще ползват хибриден модел – комбинация от DSS и ъпгрейдването на инфраструктурата поне още година-две.

С което „А1 България“ е по-напред с качеството на 5G връзката, но конкурентите ѝ – в покритието. Доказателство за това е наградата от юли месец, която получи най-големия по абонати мобилен оператор от Ookla за най-бърза 5G мрежа. Компанията беше принудена да ребрандира своята услуга като 5G Ultra, за да се диверенцира от конкуренцията. Изобщо, петото поколение мобилни мрежи беше пуснато в края на 2020 г., но основните развития в това направление последваха през настоящата година.

Изводите и очакванията

Изминалата 2020 г. предложи много промени, които обаче ще окажат влияние в средно или дългосрочен план за пазара. Самият той върви към консолидация на властта към трите основни телекома. Тази тенденция трябва да бъде затвърдена през 2021 г., когато изтичат мобилните лицензи на двете независими дружества – „Булсатком“ и „Ти.Ком“ в 1 800MHz. Последната компания реално няма никакви клиенти и не предлага мобилни услуги, докато при първото те са около 1 500.

Разпределението на 5G честотите бетонира позициите на трите водещи телекома. Разгръщането и развитието на тези услуги ще чертаят и бъдещето на почти целия сектор. Към тях добавяме и затвърждаващата се доминация на водещите оператори при фиксираните услуги, покрай консолидационните процеси. Ключово събитие ще бъде решаването на съдбата на „Булсатком“, което ще пренареди пазара при платена ТВ и донякъде на интернет доставката.

Намаляването на конкуренцията и модернизацията към 5G в един момент ще се усети от потребителите. Това означава вдигане на средните цени, като се предлагат по-плътни пакетни предложения и по-високи скорости. В момента, в който независимите оператори намалеят, този процес ще се засили допълнително.

The post На прага на 5G епохата – телеком пазарът в България през 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Промените в Закона за електронни съобщения от края на 2011 г. задължи компаниите да разкриват точния си брой абонати на широката общественост. Това става чрез публичния регистър, който Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) изгради няколко години след това.

Тази прозрачност от страна на регулатора не успя да изсветли напълно пазара за платена ТВ. Колко точно укриваха операторите, особено тези, които не са водени от големите телекоми, продължава да бъде ябълката на раздора.

Изследване с повече конкретика

Нов лъч на светлина се опитва да внесе Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО). Зад организацията стоят някои от независимите доставчици на телеком услуги, като „Нетера“, „Телекабел“, „СКАТ“ и др. Чрез мащабно социологическо проучване поверено на агенцията „Алфа рисърч“ тя се опитва да покаже колко точно е сивия сектор на пазара за платена ТВ.

Резултатите показват, че 121 хил. домакинства или 4.5% от всички в страната не са обявени гласно от доставчиците, но имат достъп до телевизия. В индустрията, това се води за „пиратстване“, като тук не се включва свалянето на филми през торент сайтове. Може да звучи впечатляващо, но при положение, че целия пазар се състои от 2 .69 млн. домакинства. По-изненадващи са данните за тези, които изобщо не ползват телевизия. Те са едва малко над 30 хил. домакинства.

Как изглежда пазара според БАБТО

Общата картина, която изследването на БАБТО очертава за пазара също е интересна. Според резултатите, цифровата кабелна телевизия е доминираща, като 983 хил. домакинства я ползват. Следва я сателитната връзка с абонамент, която се ползва от 855 хил., а без абонамент от 67 хил. Третата технология по популярност е IPTV (интернет ТВ), която е предпочитан избор на 621 хил. домакинства.

Изследването показва и провала на цифровизацията или потреблението на цифрова ефирна телевизия. Едва 4.8% или 129.6 хил. домакинства я ползват. Причината за това е липсата на достатъчно канали, което беше породено от проблемния бизнес модел, който се преследваше при изграждането ѝ в България.

За сметка на нея, допълнително платените канали към плановете на операторите се радват на нелош интерес. „Диема Екстра“ е най-популярната от всички с 317 хил. домакинства имат достъп до нея. Следвана е от каналите Max Sport на „А1 България“ с 290 хил. домакинства. Телевизията „7/8 ТВ“ на Слави Трифонов е гледан от 271 хил., а четвърти са HBO с 267 хил. Доста е възможно немалко домакинства да плащат по няколко такива пакети.

Класирането при доставчиците също е интересно. Според него, „Булсатком“ е лидер, но с едва 618 хил. домакинства. „Виваком“ и „А1 България“ са втори и трети, като са с доста близки стойности. Което поради потенциалните възможности за отклонение в изследването на БАБТО, прави определянето на точно кой е втори и кой – трети, дискусионен въпрос.

Методологията и разминаванията

Тъй като става дума за социологическо проучване е много важна методологията. „Алфа рисърч“ използва представителна извадка от 5 700 домакинства, което е доста мащабно допитване. За сравнение, проучванията за политическите нагласи преди избори обикновено се правят между 900 и 1 100 души. Извадката съставена за БАБТО дава потенциална статистическа грешка от 1.29% и гаранционна вероятност от 95%.

Подробната методология обаче не дава ясни критерии как е формиран делът на сивия сектор. В проучването се посочва, че това е направено, чрез предварително заложени индикатори, които да покажат, кога има несъответствия между обявените и скрити абонати.

Резултатите обаче могат да се възприемат за доста ориентировъчни, защото все пак говорим за допитване до потребителите. Което контрастира спрямо ежегодните доклади на КРС, които ползват данни подавани от самите оператори.

Директното сравнение между двете е трудно да се направи. Не само, защото едното е за обявени точни данни, а другото е допитване. Но и защото това на БАБТО оценява на база домакинства, докато това на КРС на база абонати. Освен това, публичните данни на регулатора са за 2019 г., докато изследването е направено през ноември 2020 г. КРС се очаква през лятото да представи информацията за пазара за миналата година.

Затова има доста разминавания между информацията между двата източника. Няма да се спираме на всичките несъответствия. Има едно, което се набива доста силно на очи. Това е фактът, че според КРС в България водеща през последните пет години, включително и през 2019 г. е сателитната телевизия. В изследването, поръчано от БАБТО, лидер е цифровата кабелна такава. КРС за 2019 г. дава на кабелната 552 хил. абоната, срещу 983 хил. домакинства посочени в допитването на „Алфа рисърч“. Разликата е прекалено голяма, за да се обясни с лоши отговори, несъответствие между абонати и домакинства и др.

Естеството на спора

За да можем да поставим резултатите в по-широк контекст, трябва да се обясни малко и за конфликта и позициите на отделните играчи на пазара. От едната страна са „А1 България“, „Виваком“ и големите медийни групи. Те твърдят, че малките доставчици масово укриват броя на абонатите си. По този начин те реално предоставят ТВ сигнал на повече хора, като в същото време без да заплащат правата за съдържанието.

Тезата е защитавана яростно през години от другата браншова организация – Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори (БАККО). В нея основните членове са „Виваком“, „А1 България“ и „Булсатком“, а от декември 2020 г. се присъединява и „Теленор“.

От другата страна са малките оператори. Тяхната теза е, че големите играчи се споразумяват с медийните групи за по-изгодни условия, а независимите доставчици са оставени да плащат по-високи цени. Което да доведе до поскъпване на услугата им и постепенното им изтласкване от пазара.

Публична тайна е, че заради това, много от малките оператори наистина не декларират част от абонатите си, за да могат да запазят цените за крайните си клиенти конкурентоспособни. Спекулациите бяха, че някои доставчици, особено най-малките, сивият дял може да достигне между 30% и 50% от реалните клиенти.

Това обаче, продължава да остава недоказано. БАБТО се опитват да внесат малко прозрачност с техните заключения за 4.5%. Но и те не могат да се вземат за емпирични данни, защото са базирани на потребителско допитване.

Началото на края

Двете най-големи медийни групи в страната – тази на „бТВ“ и на „Нова телевизия“ вече са под контрола на собствениците на „Теленор“ и „Виваком“ съответно. Така, те затварят веригата между доставчици на съдържание и на ТВ сигнал. Ситуацията е сходна за „А1 България“, но в по-малки мащаби. Телекомът предлага от 2017 г. платените спортни канали Max Sport, като беше първият от големите, който предложи собствено и ексклузивно съдържание. Преди по подобен начин, „Булсатком“ изгради лидерската си позиция.

Положението за малките оператори ще продължи да се влошава. Допълнителният проблем е, че техния пазарен дял се свива спрямо големите. Това е видно от последните няколко годишни отчета на КРС. Това е вследствие на агресивната ценова политика на телекомите, повечето пакетни предложения, вече и собствени канали. Последният фактор е консолидацията на сектора. „Виваком“ възобнови замразената от 2015 г. практика за придобиване на по-малки доставчици. Телекомът придоби в началото на 2021 г. няколко регионални оператора на интернет и ТВ. Това са софийските „Нет 1“ и „КомНет София“, както и пловдивския N3.

Ако тези процеси продължат, скоро ще останат само големите играчи. Това ще са трите телекома, като все още „Теленор“ не предлага фиксирана ТВ и интернет услуга. Към тях добавяме лидерът при платената телевизия „Булсатком“. Сателитният оператор обаче загатна, че си търси купувач, което допълнително да свие участниците на пазара.

The post Лъч светлина в сивия сектор на пазара за платена телевизия в България appeared first on TechTrends България.