Ефектите от нея са видими и до голяма степен очаквани. Huawei предупреди още в края на годината, че очаква приходите ѝ да се сринат с близо 30% и това беше потвърдено с годишния ѝ доклад. За смартфон бизнеса почти не се говори самостоятелно, но само като част от целия сегмент за потребителска електроника. Последният претърпява истински крах, покрай санкциите на САЩ и продажбата на звеното Honor.

Съответно бизнесът с потребителска електроника вече не е водещ за китайския гигант, като продажбата на телеком оборудване си връща лидерската позиция по приходи. Има и някои любопитни моменти. Например, че въпреки продажбата на Honor и с него на повече от 60% от развойната дейност свързана със смартфони, китайският гигант запазва нивата на инвестициите и служителите свързани с иновации.

Заличаване на 3 години бурен ръст

Huawei се връща на равнището на приходите си от 2017 г. Тогава, компанията навлизаше ударно в смартфон бизнеса и започваше да развива все по-силно потребителската електроника. По това време все още доминиращи бяха продажбите на телеком оборудване, които формираха основния дял от тези на технологичния гигант. Изминалата 2021 г. довежда до същите резултати, постъпленията са в размер на 99.8 млрд. долара, което е спад от близо 28% спрямо предходната година. Те са малко над регистрираните 92 млрд. през споменатата 2017 г.

Структурата на приходите също се изменя. Телеком оборудването вече доминира с 44.2% дял от всички постъпления. За сравнение, през 2020 г. мрежовите системи формират само 34%. В парично изражение обаче няма ръст, а минимален спад. През 2020 г. приходите са били 302 млрд. юана срещу 281 млрд. юана година след това. През споменатата 2017 г., те отговарят за 49% от постъпленията.

Бизнесът с потребителска електроника за сметка на това се срива наполовина – от 482.9 млрд. юана на 243.4 млрд. юана. Като дял от приходите това означава свиване от 54% на 38%. Корпоративните услуги и другите постъпления са единствените, които отчитат ръст от 105 млрд. юана на 111 млрд. юана. Увеличението обаче е минимално, за да може да компенсира някой от другите сектори. Предвид изложеното, залезът на смартфон бизнеса води и до крах на потребителската електроника на Huawei, независимо от опитите за диверсификация. Като те дават частичен успех.

Почти изцяло за местния пазар

Зависимостта на Huawei от китайския пазар вече е почти пълна. Азия отговаря за 73% от продажбите на компанията. Китай обаче формира 64% или две трети от всичките приходи на компанията показва по-подробната разбивка в годишния отчет на технологичния гигант. Европа, Африка и Близкия Изток (EMEA) се свиват на 20% дял от приходите, а Северна и Южна Америка остават с минималните 4.6%. Точна разбивка по сектори с географско разпределение не е предоставено, тогава сигурно щеше да има още по-интересни изводи.

Частична картина може да съставим с данните на изследователската фирма Dell’Oro за доставките на мрежово оборудване през 2021 г. Ако се извади Китай от продажбите, Huawei отива от лидер на пазара на трета позиция, например.

Друго любопитно сравнение може да се направи с данните от 2017 г. По това време китайският гигант не беше обект на санкции, но още не беше развил толкова силно потребителския си бизнес. Но дори и тогава, Китай формираше едва 50% от постъпленията на Huawei. EMEA беше втория най-голям регион с 27.1%, а Северна и Южна Америка формираха 10.9%.

Ръст на печалбата, но с уловка

Не всички новини са лоши за Huawei. Китайският гигант отчита стабилно увеличение на нетната печалба. Ръстът ѝ е 75% спрямо 2020 г. и тя достига 17 млрд. долара. Тя обаче се дължи основно на продажбата на смартфон звеното Honor. Сделката беше обявена през декември 2020 г., но беше финализирана през първото тримесечие на изминалата година.

Официалната сума не беше обявена, но се предполага, че е за около 15 млрд. долара. Което би означавало, че оперативната печалба е едва 2 млрд. долара за 2021 г. Съответно, без сделката, Huawei най-вероятно щеше да отчете свиване на финансовия си резултат със 77%. По-ясна представа ще придобием с развитието на компанията от настоящата 2022 г. и ще разберем в доклада ѝ, който ще бъде публикуван през следващата година.

Запазване на развойната дейност

По-интересна е другата добра новина – свързана с развойната дейност на Huawei. Заетите в тези операции на компанията се увеличават с минималните 2 хил. служителя или от 105 хил. на 109 хил., докато общия брой персонал остава непроменен – 195 хил. Това е учудващо предвид факта, че Huawei продаде Honor, в който беше концентриран над 60% от развойния потенциал при смартфоните на китайския гигант.

Това показва, че компанията се опитва да запази и дори увеличава кадрите си свързани с високотехнологична дейност. С което се надява да поддържа мащабите си в бъдеще. Ще видим дали санкциите, които продължават да вредят на продажбите няма да променят и това. Резултатите подчертават едно – действията на Вашингтон дават ефект и бъдещето на Huawei като глобална компания продължава да зависи изцяло от решенията в Белия дом.

The post Очакваното падение на Huawei през 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Именно като мрежови вендор Huawei все още държи стабилна позиция на лидер на глобалния пазар. Според специализираната консултантска фирма Dell’Oro, китайският гигант все още запазва първата позиция и има стабилна преднина пред останалите. Проблемът е, че влиянието му извън Китай намалява, както и цялостния му пазарен дял. Добрата новина е, че засега отстъплението е малко и в зависимост от ситуацията, може да не последва останалите рискови бизнеси.

На крилете на 5G

Предварителните оценки на Dell’Oro показват, че пазарът на телеком оборудване нараства със 7% на годишна база и вече е достигнал прага от 100 млрд. долара обем. Това е ръст от близо 20% спрямо размерът му през 2017 г. Основната причина за това е повишеното търсене на технологии за безжична комуникация и увеличените инвестиции на мобилните оператори в модернизирането на мрежите си по стандарта на 5G.

Консултантите отбелязват, че растежът все пак е по-слаб от очаквания. Това се дължи най-вече на ефектите от пандемията и забавеното разгръщане на мрежите от пето поколение.

Любопитното е, че Китай отговаря за 26% от целия пазар. Това е и причината, китайските вендори да са големите печеливши до момента в развитието на 5G мрежите. Просто местния пазар дава достатъчно поръчки за Huawei и ZTE, независимо, че извън него ситуацията е коренно различна.

Лидер в отстъпление

При глобалните продажби тенденциите се запазват. Основните седем вендора, контролират 80% от поръчките. Huawei запазва лидерската си позиция през 2021 г., но делът ѝ спада от пика постигнат през 2020 г. от близо 30% на 27%. Dell’Oro не дават разбивка по точни приходи, но може да заключим, че покрай ръста на целия пазар, ако има спад при тях за китайската компания, то е незначителен.

Nokia и Ericsson са с изравнени позиции с малко под 16% пазарен дял. Важната тенденция тук е, че финландската компания губи минимални позиции, докато шведската – печели. Движението и при двете обаче е незначително на фона на целия сегмент.

ZTE възвръща нивата си от 2017 г., като както ще видим по-надолу – най-вече на китайския пазар. Местните телекоми разпределиха поръчките за двата свои вендора и така запазиха техния бизнес непокътнат.

Без китайският фактор

Споменахме, че Китай отговаря за една четвърт от световните доставки на телеком оборудване. Ако извадим азиатската държава от уравнението, разпределението между вендорите се променя драстично. Nokia и Ericsson са лидери с по 20% дялове, докато Huawei е трета с 18%.

ZTE пропада на седма позиция, зад останалите компании. Това показва, колко зависими са станали двата китайски производителя от местния си пазар. Въпросът е, като процесът по модернизация към 5G в страната се забави, какво ще се случи с тях. Голяма е вероятността те да поемат телеком доставките в Русия, която в момента е под ударите на огромни санкции, заради войната в Украйна.

Huawei има все още стабилни позиции в други държави. България е една от тях, като два от трите оператора използват основно нейно оборудване за активната си мобилна мрежа (RAN). Това са „Виваком“ и „Йетел“ (Yettel) или ребрандирания наскоро „Теленор“. Модернизацията при тях вече преминава от софтуерна (по технологията DSS) към хардуерна. Тоест, вече се добавя активно 5G оборудване. Доказателство за това е лидерската позиция на „Виваком“ в класацията на Ookla за най-бърза мобилна мрежа, а и България е номер 1 в Европа по скорости на мобилните услуги от пето поколение.

За момента няма официална информация какво оборудване използват двете компании. По неофициална и все още непотвърдена такава от източник на TechTrends, става дума за продукти на Huawei. Ако това е вярно и САЩ решат да подновят натиска върху страната за изваждане на китайските компании от мобилните мрежи, ситуацията няма да бъде много розова. Но, ако фокусът на Вашингтон се задържи около Москва, тогава този казус ще бъде изместен на заден план.

The post Huawei отстъпва на пазара за телеком оборудване, но все още е лидер appeared first on TechTrends България.

Това са основните тенденции при китайския гигант. За момента проблемите са умело замаскирани с цялостен ръст на приходите и компенсиране на намалелите продажби навън с повишаване на активността на вътрешния пазар. Дали тази стратегия ще продължи да върши работа за оцеляването и развитието на Huawei ще се разбере повече през настоящата година. Ако стриктните санкции на САЩ продължат да са в сила, смартфон бизнесът ѝ е обречен.

Вътрешният китайски пазар е голям и засега е достатъчен за Huawei да компенсира с липсата на поръчки или наложените ограничения за външния. Това също е до време, като ще се види дали компанията ще успее да пробие по-стабилно на пазари като Русия и др.

Тенденция към затваряне

Huawei излиза с тържествено съобщение, че отчита „впечатляващи“ приходи от 136.7 млрд. долара за 2020 г. Това е ръст от 3.8% спрямо предходната година. Нетната печалба също се увеличава със сходно темпо от 3.2% до 9.9 млрд. долара, показват данните от годишния доклад на компанията. Китайският гигант допълва, че продължава да расте „в една предизвикателна година, белязана освен от пандемията от COVID-19, но и от санкциите“, наложени върху него от САЩ.

Дяволът винаги е в детайлите и именно те подсказват, че препятствията пред Huawei не са отминали. Дори може да се задълбочат през 2021 г. Разгледано по сегменти, на пръв поглед също няма нещо притеснително. Потребителският бизнес, в който са всички крайни устройства на китайския гигант расте по приходи с 3.3% на годишна база и съставлява 54.2% от общите. Продажбите на телеком оборудване през 2020 г. са почти сходни с тези от предходната година – ръст от едва 0.2% и съставляват 34%. Най-голяма перспектива има звеното за корпоративни IT решения, което отчита увеличение на приходите от 23% и вече е 11.3% спрямо 10.4% през 2019 г.

Географското разпределение на дейността на Huawei много ясно показва какво точно се случва. През 2020 г. приходите от Китай скачат с 15% и съставляват две трети от всичките – 65.6%. Всички останали региони отчитат спад. Северна и Латинска Америка има понижение от 24.5%, при Европа, Близкия изток и Африка е 12.2%, в Азиатско-Тихоокеанския регион тенденцията е 8.7%.

Това показва, че вътрешния пазар е не просто основен за Huawei, а е спасителния пояс за компанията. Продажбите в Китай са компенсирали в целия спектър дейността ѝ през 2020 г. Тази тенденция за постепенно затваряне на Huawei към външните пазари се забеляза при първата по-сериозна ескалация на американските санкции срещу нея в края на 2019 г. Сега тя се затвърждава допълнително и най-вероятно ще продължи да се задълбочава през настоящата година.

Китайският спринт за 5G

Пекин направи агресивно развитие на 5G мрежата си, като трите телекома инвестираха значителни суми в инфраструктура. От това се възползваха местните Huawei и ZTE, като по-малки договори бяха предоставени на Ericsson и Nokia.

През изминалата година, в страната са инсталирани 500 хил. базови станции по новата технология. Големите обеми поръчки са толкова значителни, че те се обявиха като основна причина при шведския вендор за ръста през 2020 г. Същото може да се каже и за Huawei, които продължават да са лидер в сектора в световен мащаб. Дори компанията увеличава своя пазарен дял от 28% на 31% през изминалата година.

5G ще продължи да се развива, като през 2021 г. се очаква да се разгърнат този тип мрежи в още повече държави. Доста от тях обаче все още изчакват какво се случва в отношенията между Huawei и САЩ. Много е възможно доста от 4G клиентите на компанията да се откажат от нея при модернизацията.

В България например, два от трите оператора разчитат за своята мобилна мрежа на решенията на китайския вендор. Собственикът на „Виваком“ United Group публично обяви, че обмисля замяната на оборудването на Huawei с друго. От „Теленор“, чиято цяла инфраструктура е китайската компания, все още нямат становище по темата.

Залеза на смартфон бизнесът

Към края на 2019 г. умните телефони бяха основния двигател на растеж на китайския гигант. В края на изминалата години се забелязва рязък залез на този сегмент. Девет месеца, Huawei беше безапелационен лидер и по продажбите на смартфони в Китай и основен претендент за второто място на глобално ниво. През последното тримесечие обаче компанията се срина буквално и преносно. Доставките за целия свят се свиха близо наполовина до 32.3 млн. бройки спрямо 56.2 млн. показват данните на IDC. В същото време, пазарния ѝ дял в Китай се свива почти двойно до едва 22% спрямо 42.5% от предходното тримесечие.

Всичко това се дължи на изострените през септември санкции на САЩ спрямо Huawei. Вашингтон забрани на външните подизпълнители, които работят с компанията да ѝ доставят ключови компоненти, като мобилни чипсети и др. Така, китайският гигант се оказа в позиция, в която не може да получи дори процесорите Kirin, които са негова разработка.

В самия край на 2020 г. Huawei продаде своя смартфон бранд Honor. Размерът на сделката не е обявен публично, но се предполага, че е около 15 млрд. долара. През 2019 г., когато беше пика на смартфон бизнеса на на китайския гигант и достигна продажби от 240 млн. бройки, 70 млн. от тях се падат на Honor. Което прави около 30%. Дори, Huawei да възстанови нормалния си бизнес ритъм при умните телефони, те във всички случаи ще бъдат по-малко отколкото през „златния век“ на компанията.

Финансовите резултати за 2020 г. не отразяват напълно тези две тенденции. Затягането на санкциите, което доведе до спиране на доставките на основни компоненти, се случва през септември миналата година. Продажбата на Honor се осъществява през декември. Истинските ефекти от тях ще се усетят през настоящата 2021 г., като тенденцията ще бъде низходяща.

Ако САЩ поддържат позицията си, китайският гигант ще свие продажбите и най-вероятно ще изпадне от Топ 5 водещи производители на смартфони в света. Това се потвърждава поне от началото на 2021 г., като Huawei още не е представила новите си модели, които бяха изместени на няколко пъти за по-късна дата. Изключение прави новият им сгъваем флагман, който най-вероятно ще бъде с колекционерска стойност, не само заради високата си цена.

Диверсификацията

Затварянето в китайския пазар е само една от мерките, които Huawei предприе, за да опази своето бъдещо развитие. Другото е в диверсификацията на продуктите и бизнесите. При потребителската електроника това са умните часовници, различните аксесоари и през последните месеци – лаптопи.

Засега санкциите на САЩ не влияят негативно на тези продукти, затова Huawei разчита на тях. Компанията обяви голям ръст на продажбите им през 2020 г. в Европа. Това важи особено силно за лаптопите, но все пак те тръгват от доста ниска база спрямо 2019 г., когато подобни продукти тепърва започваха да се предлагат. Силната конкуренция и все още малък дял, не ги прави толкова надежден заместник на смартфон бизнеса, поне в краткосрочен план. Колкото и устройства да имат, за да може да наложи своя заместник на Android, Huawei трябва да разполага с жизнен бизнес с умни телефони.

Другата посока са IT корпоративните услуги и решения. Те са широко портфолио, което включва центрове за данни, системи за сигурност и много други. Те отчитат най-значителен ръст сред приходите на Huawei за 2020 г., но по същия начин, като с лаптопитите, те все още тръгват от ниска база.

Третата посока е географската диеверсификация. Доста се говори за агресивното навлизане на Huawei в Русия. Такова дори и да е факт, поне за момента не оказва влияние на приходите на компанията. Все пак е тенденция, която е добре да се следи за китайския гигант.

The post Колко „впечатляваща“ беше 2020 г. за Huawei appeared first on TechTrends България.

Идеята не се обсъжда само от българското ръководство на „Виваком“, но в случая идва от собственика United Group. Балканският телеком конгломерат иска да следва политика, която съвпада с тази на САЩ. Този стремеж не съвпада с ползването на оборудване на китайски вендори от най-голямото ѝ дъщерно дружество. Huawei е обект на санкции от страна на Вашингтон, което обаче не ѝ пречи да увеличи своя пазарен дял в световните доставки на телеком оборудване до 31%.

Постепенна подмяна

За подмяната на мрежовата инфраструктура говори председателят на борда на директорите на United Group Николас Статопулос пред агенция Reuters. Според него, това може стане постепенно, като „Виваком“ премине към някой от одобрените от САЩ доставчици. Основните такива са Nokia и Ericsson, но и Samsung.

„Постепенното преминаване към оборудване, което е одобрено от САЩ е правилният подход и точно такъв обмисляме да предприемем“, коментира Статопулос пред Reuters.

„Постепенното преминаване към оборудване, което е одобрено от САЩ е правилният подход и точно такъв обмисляме да предприемем“Николас Статопулос, United Group

Той признава, че това все пак е скъп и трудоемък процес, който отнема време и пари, за да се извърши. Любопитното е, че United Group ще търсят потенциално държавно финансиране или поне помощ, за да заменят Huawei в мрежата на „Виваком“.

„Не можем да пренебрегнем желанията на САЩ, но в един идеален свят е нормално да получим финансова помощ за подмяната на инфраструктурата, тъй като това ще ни коства милиони долари“, допълни той. Статопулос не навлиза в детайли откъде точно трябва да влезе подобна финансова инжекция – дали от българското или американско правителство. Отделно, „Виваком“ не е единствения в United Group, който ползва Huawei, Telemach в Словения също разчита на китайския вендор за мобилната си мрежа. Българският оператор, просто е най-големият в групата.

По пътя на промяната

Споменаването на държавни субсидии, за подмяната на оборудването на Huawei с такова на друг производител е интересен подход. Най-малкото, защото United в момента наливат милиони евро във „Виваком“ за да подсилят неговите позиции във фиксирания пазар с придобиването на малки независими оператори. Отделно, телекомът е в процес на поетапно ребрандиране, което също коства пари.

Добрата новина, както за United Group, така и за „Виваком“, че от българските телекоми, компанията не е с най-голяма зависимост към оборудване на Huawei. Операторът използва китайския вендор само за радиорелейната си мрежа (т.нар. RAN), в която се включват базовите станции, клетките и безжичните системи. Опорната мрежа, системите по управление и съхранение са на други доставчици, най-големите сред които са Nokia и Cisco.

Работата в посока на подмяна на оборудването може вече да е започнала. В началото на март „Виваком“ смени своя главен технически директор, като поста вече заема унгарецът Андраш Пали. Той има голям опит с развитие на мобилни мрежи по света, като една от спирките му е словенския Telemach Mobil, който е част от United Group. В съобщението при представянето му се споменава, че той „ще допринесе за надграждането на технологичните постижения“ на компанията. Назначението му е ключово и идва само седмица преди изказването на Статопулос.

5G неволите

Не така стоят нещата при „Теленор“, които в България (а най-вероятно и в целия регион) разчитат изцяло на Huawei. Тяхната мрежа е изградена из основи от едноименния норвежки гигант през 2014 г. и беше подменена напълно с китайски системи. Тогава, това им излезе близо наполовина на цената на решенията на конкурентите, но сега ги забавя в разгръщането на 5G.

„Теленор“ все още не е пуснал подобна услуга от пето поколение. Причината е, че за да стане това, трябва или да закупи 5G системи на Huawei или да подмени цялата си мрежа. „Виваком“ предприе временно решение – тя използва настоящата си 4.5G, за да предостави услуги от пето поколение, чрез технологията DSS. Недостатъкът на този подход е ограничения брой устройства, които я поддържат, както и с една идея по-слабите възможности, спрямо чиста 5G мрежа.

„А1 България“ нямат такива главоболия, като разчитат основно на оборудване на Nokia и в по-малка степен на ZTE. Затова, операторът пусна чиста 5G мрежа с нови базови станции през декември.

Поглед към борсата

В разговорът си с Reuters, Николас Статопулос разкрива малко повече за потенциалните дългосрочни планове на United Group в региона. Конгломератът се превърна в истински балкански телеком гигант в рамките само на две години.

Идеята е целия този впечатляващ актив да се използва, за да може United Group да излезе на борсата като публична компания. Това е изходния сценарий, който обмисля мажоритарния собственик на групата – британския инвестиционен фонд BC Partners.

„Мисля, че първично-публично предлагане е най-вероятния изход за нас, защото няма много други публични компании в Европа, като United Group“Николас Статопулос, United Group

„Мисля, че първично-публично предлагане е най-вероятния изход за нас, защото няма много други публични компании в Европа, като United Group“, коментира Статопулос. Той не дава повече детайли, като например, коя би била потенциалната борса, на която групата ще може да дебютира.

Групата разполага с оператори и медийни компании в осем държави от Югоизточна Европа – България, Сърбия, , Словения, Черна гора, Босна и Херцеговина и Хърватска. Само преди дни беше обявена за приключена сделката с гръцкия оператор Forthnet и така тя получава достъп и до пазара в южната ни съсдека.

Присъствието ѝ в нашата страна е най-голямо, след като United Group придобиха най-големия по приходи телеком „Виваком“ и най-голямата медийна група – „Нова броудкастинг груп“. В нея влизат, ефирната „Нова телевизия“, кабелната „Канал 3“, каналите, сайтовете и радиата покрай тях, онлайн конгломерата „Нетинфо“, както добавяме впоследствие и печатните издания на „Телеграф“.

The post „Виваком“ обмисля да премахне Huawei оборудването от мобилната си мрежа appeared first on TechTrends България.

Резултатите са повлияни най-вече от разгръщането на 5G и то в определени големи пазари. Разпределението на вендорите при поръчките в тези ключови региони, реално предопределят и дяловете на основните играчи. Китай например, основните доставчици са китайските Huawei и ZTE, откъдето идва техния ръст през 2020 г. В САЩ и Великобритания, както и други държави близки до Вашингтон разчитат повече на Nokia и Ericsson.

Повече за големите

Целият пазар за телеком оборудване увеличава приходите си със 7% на годишна база през 2020 г. Това показват предварителните резултати на изследователската фирма Dell’Oro. Huawei увеличава пазарния си дял от 28% на 31%, воден най-вече от мащабното разгръщане на 5G в Китай. Азиатската държава инсталира 500 хил. базови станции през 2020 г., което е впечатляваща цифра.

От тази технологична експанзия на Китай най-голям печеливш е Huawei, но не е единствен. В по-малка степен, договори по тази линия печели ZTE, което обяснява и увеличението на дела ѝ от 9% на 10% през 2020 г. Трите китайски телекома също така сключват договор още с Ericsson, до голяма степен, за да покаже държавата, че не подкрепя само местни компании.

Във финансовите отчети на шведския производител се споменава, че ръста му през миналата година се дължи до голяма степен на контрактите в тази държава. Ericsson също така увеличава пазарния си дял от 14% на 15%. Това не се дължи само на китайския пазар, защото шведският вендор спечели и доста договори и в други държави през 2020 г.

Nokia не успява да капитализира достатъчно от растежа през миналата година. Пазарният дял на финландския производител пада от 16% на 15%, като се изравнява със своя шведски конкурент. До голяма степен това се дължи на загубата на китайските договори, които от своя страна са вследствие на технически проблеми.

По-малките вендори и митът за Huawei

5G технологията изненадващо или не, оказва негативно влияние на по-малките играчи. Голямата четворка взима пазарен дял от 71% през 2020 г., спрямо 67% от 2019 г. Надеждата, че изгряващи компании, като Samsung ще могат потенциално да заемат вакуума, който може да остави Huawei при затягане на санкциите в световен мащаб, за момента не се материализират. Европа обмисля, частичното или пълно блокиране на китайските вендори, като политиката на САЩ в тази посока, засега се запазва непроменена.

Китайският гигант има потенциал да продължи доброто представяне. Не само, заради втората вълна от 5G инвестиции в местния пазар, но и за все по-голямото сътрудничество, което компанията разработва с Русия. То не опира само до доставка на телеком оборудване, което беше сключено през 2020 г., но и до развойна дейност и договори с корпоративни клиенти. Дали ZTE също ще се ориентира в тази посока е все още отворен въпрос.

Тенденциите за 2021 г.

Изминалата 2020 г. даде по-колебливо начало за 5G, но покрай пандемията имаше по-голямо натоварване на мрежите, което подкрепя идеята за модернизация и увеличаване на капацитета им. Затова втората половина на изминалата година се компенсира почти напълно.

Dell’Oro са оптимисти за новата 2021 г. Телеком пазарът се очаква да продължи да расте, като очаквания темп е между 3% и 5%. Дали тенденциите за играчите ще се запази е друг интересен въпрос. Това ще важи от обема на инвестиции на Китай в 5G, както и от цялостната политика на САЩ, Европа и други свързани региони към Huawei и ZTE. Доста държави и телекоми изчакват модернизацията на мрежиите си, докато не се изяснят обстоятелствата около двете компании. Причината е, че те са основни доставчици на доста оператори в Европа, включително и в България, особено Huawei.

The post Huawei засилва лидерството си при телеком оборудването през 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Новият документ поставя на изпитание бъдещето на бизнеса в страната на двата китайски телеком производителя – Huawei и ZTE. Освен това ще създаде потенциално големи главоболия и на трите български оператора за развитието на техните мрежи, както и в разгръщането на 5G.

Засега, меморандумът за разбирателство създава повече въпроси, отколкото дава отговори. Намерението на САЩ е да блокира достъпа на Huawei и ZTE, като двете компании са изрично споменати в Clean Network, но последствията ще са много тежки за операторите и технологичното развитие на България.

С други думи – ще са важни детайлите и действията, които ще предприеме нашето правителство. Те ще са ясни, когато бъде публикуван целият документ. Освен това, меморандумът за разбирателство не е с напълно обвързващ характер, ако към него не са включени плащания. Което дава известна гъвкавост на управляващите.

Какво е Clean Network

Инициативата Clean Network е дело на главния секретар на САЩ Майк Помпео. Главната цел е да се запазят телекомуникационните мрежи „чисти“. Особено в контекста на 5G технологията, която се очаква да трансформира икономиката и публичния сектор напълно.

„Предвид колко много е заложено на карта, е изключително важно тези информационни артерии на 21 век да бъдат изградени от надеждни компании. По-конкретно – ключово е европейските държави да не предадат контрола над своите критични инфраструктури на китайски гиганти, като Huawei или ZTE“, беше обявил Майк Помпео през декември 2019 г.

„Ключово е европейските държави да не предадат контрола над своите критични инфраструктури на китайски гиганти, като Huawei или ZTE“ Майк Помпео, държавен секретар на САЩ

Важно е да се уточни, че все още нито САЩ, нито друга държава е предоставила конкретни доказателства за умишлени „вратички“, софтуерни или хардуерни, които да позволят на китайското правителство незаконно да източва данни. В инициативата Clean Network се говори единствено за „доверие“. По принцип, подобни решения са възможни, но засега си остават само в сферата на хипотезите.

„България се присъединява към 27 от 30 страни членки на НАТО, които участват в Clean Network, както и 27-те страни в ЕС, които интегрират програмата на общността 5G Clean Toolbox с Clean Network. Така страната ви отговаря на рисковете от несигурни мобилни мрежи и се подсигурява, че ще има чисти телекомуникации, които са жизненоважни за националната сигурност, икономическия просперитет и стабилността в региона“, заяви Крак, цитиран от „Капитал“.

„Ние се подготвяме за подобни ситуации (пандемията – бел. ред.) за в бъдеще, за да не се налага да се блокира светът. Затова нашите комуникации трябва да бъдат чисти, защитени, прозрачни, етични и спазвайки всички необходими законови норми за защита на личните данни“ Бойко Борисов, министър-председател на България

„С декларацията за чистотата на 5G мрежите ние се подготвяме за подобни ситуации (пандемията – бел. ред.) за в бъдеще, за да не се налага да се блокира светът. Затова нашите комуникации трябва да бъдат чисти, защитени, прозрачни, етични и спазвайки всички необходими законови норми за защита на личните данни“, обяви премиерът Бойко Борисов след срещата, цитиран в прессъобщение на Министерски съвет.

Различното тълкуване

Частичен шанс за българските телекоми и китайските вендори се крие в тълкуването на това какво е „критична инфраструктура“. Именно тя може да даде и място за лавриране на българското правителство в дългосрочен план, когато се започне изпълнението на меморандума. Освен ако в самия него не е записано изрично компонентите на мрежите, които попадат в обсега.

За САЩ в определението влиза цялата телекомуникационна мрежа от пето поколение. От опорната инфраструктура и центровете за данни, през управлението (MANO), до самата радиорелейна мрежа с базовите станции (RAN).

Европейският съюз се опитва да вземе единна позиция по въпроса с киберсигурността и 5G мрежите. В последните инициативи, Брюксел категоризира различните компоненти на инфраструктурата и колко са „критични“ за сигурността. Към тях попадат опорната мрежа (с центровете за данни) и управлението, но не и базовите станции и клетките.

Ако България приеме европейското тълкуване и предприеме действия по изваждането на Huawei и ZTE от телекомите, то последните ще платят по-малко, защото няма да правят пълна подмяна на оборудването. Това ще зависи до голяма степен от самите ЕС, тъй като на първо четене през октомври Брюксел застава зад инициативата Clean Network.

Потенциално това ще стане през „5G инструментариума“, който Европа започна да изготвя в началото на 2020 г. и от който е тълкуването за „критични“ компоненти. Дали двете ще бъдат напълно синхронизирани тепърва ще разберем. Министерски съвет и премиерът Борисов уточняват, че Брюксел ще изгражда „5G инструментариума“, който ще бъде основан на „принципите за свободна и честна конкуренция, прозрачност и върховенство на закона“.

Кой колко ще е засегнат?

Конкретните ангажименти и действия на държавата са важни, за да може да се определи, кой оператор колко ще е засегнат. Защото реално и трите използват в някаква степен китайско оборудване.

Мобилната мрежа на „A1 България“ е изградена почти изцяло от Nokia. Компанията ще бъде все пак засегната от Clean Network, защото през последните две години е интегрирала в своята опорна и RAN инфраструктура компоненти на ZTE. Целта е била да се спестят разходи при поетапната модернизация, която „A1 България“ предприема от преминаването на 4G насам. Операторът има и остатъци на Ericsson, които преди бяха основен доставчик. При 5G тестовете си, компанията използва почти изцяло 5G оборудване на Nokia, без смартфоните, които бяха Huawei. Но при демонстрацията на самостоятелна такава, беше използвана техника на ZTE.

Каквото и решение да се вземе, дори частична забрана ще засегне тежко „Теленор България“. Абсолютно цялата мрежа на втория по брой мобилни абонати телеком е изградена от Huawei. Това стана факт през 2013 г., когато влезлите във владение норвежци от Telenor направиха пълна подмяна. Тъй, като групата пазаруваше наедро, те избраха за доставчик Huawei в пакет и за други пазари. Което им свали цената наполовина. Независимо, дали ще се остави RAN мрежата, „Теленор България“ ще трябва да подмени и цялото си опорно оборудване, както и това за управление.

„Виваком“ е избрала балансиран подход при изграждането на своята инфраструктура. Опорната мрежа и MANO-то (управлението) е поверено на редица доставчици, в които китайски вендор няма – основни са Nokia и Cisco. Проблемът е с радиорелейното оборудване, което е изцяло поверено на Huawei. Ако България разреши ползването на китайските доставчици в RAN-а, „Виваком“ може и да избегне солената сметка за изграждане наново.

The post „Чиста мрежа“ и България – идва ли краят на китайските вендори в страната appeared first on TechTrends България.

Идеята не е нова, американският президент Доналд Тръмп на няколко пъти спомена, че САЩ може да изостава с петото поколение мобилни мрежи, но трябва да се фокусира върху това да бъде лидер при шестото. Китай също говори за 6G. За момента Финландия, като че ли е поела инициативата. Още през 2019 г. тя обяви програмата 6Genesis на Световния мобилен конгрес (MWC) в Барселона.

По това време, концепцията за новата технология беше неизследвана територия. Дори в момента доста от нещата, които обрисуват 5G са теоретични или се правят в лабораторни условия. Дори преди година, основните играчи в телекомуникациите не знаеха точно как ще изглежда по-следващото поколение. Вече, те започват да имат малко по-ясна визия и което е по-интересното – тя се припокрива сравнително между отделните компании.

Реална концепция или научна фантастика

Покрай ситуацията с коронавируса, повечето големи конференция бяха или отменени, или преминаха онлайн. Към вторият вариант се трансформира събитието 6G Wireless Summit. От публикуваните видео презентации и материали от нея, Telecoms.com обобщава, че основните участници имат сходни визии и концепции. Сред тях са Nokia Bell Labs (развойно звено на AT&T, което от няколко години е част от финландската компания), ZTE, Ericsson и др.

Ако визията за 5G е, че в един момент тя ще премахне границите между традиционната кабелна мрежа и безжичната (мобилна, WiFi, Bluetooth и тн.), то 6G ще отиде отвъд тази идея. При нея ще имаме сливане на физически, дигиталния и биологичния свят, коментира Хариш Висванатан от Nokia Bell Labs. Мнението, макар и в малко по-умерен вариант се споделя и от Фанг Мин от ZTE.

Основните примери, които дават специалистите по време на конференцията също са сходни. Всички, коментират, че основополагащо ще е взаимодействието между човек и интелигентна машина (разбирайте изкуствен интелект). Идеите за връзката между тях, дори навлиза в сферата на научната фантастика, като например директен интерфейс между мозъка и мрежите. Идея, която в момента милиардерът Илон Мъск развива със своя Neuralink.

Устройствата все повече ще следят нашите биометрични данни и физиологическо състояние. Те няма да се ограничат само до пулса и броя изминати крачки, както в момента правят умните часовници. Сега, те се опитват да правят предположение за редица други показатели, индиректно, като състояние на съня или нивата на кислород в кръвта. При 6G свързаността, ще има (теоретично към днешна дата) възможност да се следят директно.

Фанг от ZTE и Микаел Приц от Ericsson описват концепцията като Интернет на усета (Internet of Senses – IoS). Представителят на шведския гигант дори коментира, че в бъдеше ще имаме свързана интелигентност. Това е термин, който Приц използва за комуникацията между една AI система с друга. Както и заявки на един изкуствен интелект за действия към друг. Нещо, което е представено в момента единствено в научната фантастика, като в сериала Altered Carbon например.

Създаването на дигитални двойници, също ще се превърне в потенциална концепция. Тя предвижда изграждането на цифров заместител във физически свят и обратното – дигитално пресъздадени физически обекти във виртуална среда до най-малкия детайл. Nokia Bell Labs демонстрират, как това може да се случи с една улица от Ню Джързи, пресъздадена дигитално максимално прецизно.

Мрежа и честоти

Тъй, като в конференцията участват основно телеком вендорите, е нормално да бъдат обсъждани и възможностите на самите 6G мобилни мрежи. Един от основните акценти е потенциала за използване на все по-къси и високи честоти. Те имат своите предимства, за висока скорост и голям капацитет, но много малък обхват на действие. 5G ще е първата мрежа, която ще използва милиметровите вълни в 25GHz за Европа, но 6G ще започне да експериментира с допълнителен спектър в 95GHz. Те ще позволят все по-прецизна и в реално време връзка, което например е ключово условие за създаване на дигиталните двойници.

6G няма да спре само с 95GHz и ще отиде в една доста непозната територия – честотите в D лентата или в обхвата от 140-180 GHz. Което може да се окаже доста амбициозна и проблемна задача. От една страна, изследванията върху човешкото тяло на този спектър са минимални или несъществуващи. От друга, не се знае дали ще могат телекомите да ползват тези честоти при настоящите здравни регулации. От трета, самите вендори още не са разработили надеждна технология за тяхното излъчване. Nokia Bell Labs предполагат, че трябва да се използват излъчватели на стъклена основа, вместо на силициева и, че самите антени ще са много по-сложни за изработка. От ZTE коментират, че преминаването към нови материали в разработката на мрежите, ще е основно предизвикателство пред 6G.

Други проблеми ще е оптимизирането на самата мрежова инфраструктура. Тя ще трябва едновременно да разполага със силна опорна част, която да е максимално близо до базовите станции, с което да се осигури връзка в реално време между свързаните устройства с минимално забавяне. Както и да е свързана с облачната инфраструктура, за да може там да се прилагат различните решения базирани на AI.

Сигурност и прогнози

Последните два елемента, които са обсъждани по време на конференцията са свързани със сигурността на мрежите и кога всичко това ще започне да става постепенно реалност. По първия има няколко визии. Едната включва използването на AI за създаването на „умна“ 6G мрежа с „шесто чувство“, която ще може да следи показателите в реално време и да реагира веднага при наличието на най-малкото отклонение. Другата е насочена повече към архитектурата на мрежата и нейното сегментиране на нива, като най-критичната информация се съхранява в ядрото, което е отделено с хардуерни и софтуерни механизми за защита.

По отношение на въпроса кога ще има 6G, особено предвид факта, че 5G тепърва навлиза с бебешки стъпки, отговорът е – поне след 10 години. Горе-долу това е периодът през който започва обновяването на едно поколение мобилни мрежи със следващото. Което съвпада донякъде с прогнозите, че за пълното разгръщане на 5G ще са необходими около пет години и едва след това ще може да се възползваме от неговия потенциал.

Горе-долу тогава се очаква да бъде финализирана напълно визията как ще изглежда 6G и да започне работа по първите технически предложения. Едва към 2028-2030 г. ще имаме и първите тестови разработки. Дотогава, както отбелязва Висванатан от Nokia Bell Labs „ще може да се забавляваме с това да предсказваме бъдещето”.

The post Технологичните гиганти полагат концепцията за 6G appeared first on TechTrends България.

Финландският гигант все още се намираше на върха на пазара, с тяхната платформа Symbian. Тя не можеше да посрещне изискванията на новия свят и затова в разработка беше MeeGo. Nokia трябваше да вземе много трудно решение – дали да се опита да удържа фронта със Symbian, дали да натисне с новата си платформа или да се съюзи стратегически с някой от по-малките играчи на пазара към момента.

Главният изпълнителен директор Стивън Елоп взима историческото решение за ексклузивно партньорство с Microsoft, в което Nokia ще възприеме изцяло новата платформа Windows Phone. Той обявява, че финландският гигант зарязва своите системи Symbian и MeeGo. При това поетично сравнявайки решението с историята за човекът в Северно море, изправен пред дилемата дали да се хвърли в ледените води или да остане на петролната платформа и да изгори. Две години след това, мобилното звено на Nokia е придобито от Microsoft, а малко по-късно и ликвидирано. Експерти и фенове продължават да обвиняват Елоп за „троянски кон“, най-вече защото е бивш кадър на софтуерния гигант.

Оттам, както е модерно да се казва – всичко е история. Windows Phone успява да достигне пазарен дял от 6%, за изключително кратко време, като през повечето продажбите са под 3%. Няколко години по-късно, платформата на Microsoft е блед спомен, Android властва на пазара, докато iOS е заел определен профил потребители. Колебанието на Nokia и финалното решение до известна степен направи живота на двете водещи платформи в момента много по-лек. Може само да спекулираме какво можеше да се случи, ако компанията беше заложила на MeeGo, вместо на Windows Phone.

Близо десетилетие по-късно, съдбата на мобилните комуникации може отново да е в ръцете на Nokia. Този път в производството на телеком оборудване, при това в навечерието на развитието на 5G мобилните мрежи. Компанията може да бъде изправена пред нов избор. Да обедини сили с Ericsson за формирането на единен европейски гигант в надпреварата за новото поколение мобилни технологии. Или да върне САЩ обратно в бизнеса за мобилно оборудване. Както и винаги остава възможността да продължи самостоятелно да се опитва да се наложи като 5G сила.

Каквото избере Nokia през следващата година, то най-вероятно ще реши съдбата на целия пазар за телеком оборудване и кои компании ще изградят така критичните мобилни мрежи от пето поколение.

Бъдещите опции

Пред компанията в момента стоят точно четири големи сценария на развитие. При всеки един от тях може да има големи последствия, както за самата Nokia, така и за целия пазар. Факторите, които ще определят по кой път ще поеме дружеството, както ще видим не са изцяло в контрола на ръководството му.

Ето кои са потенциалните сценарии за развитие:

1. Nokia запазва самостоятелност и устоява на опитите за враждебно придобиване или раздробяване. При този сценарий отново ключова ще бъде политиката на ЕС и какво финансиране ще отпусне за двата европейски вендора. Без финансова инжекция Nokia трудно ще избегне някой от негативните сценарии. Статуквото за три вендора може да се запази, освен ако Samsung не засили своите амбиции и придобие по-голям дял в сектора.

2. Nokia и Ericsson се сливат, донякъде с подкрепата на ЕС. Старият континент ще държи силен коз и ще може да отстои на потенциалния натиск едновременно от САЩ и от Китай. Интеграцията между двете компании обаче може да забави техните усилия в 5G и да първоначално да подсили позициите на САЩ тогава, може да подкрепят по-силно Samsung, които проявяват все по-големи апетити в телеком оборудването. Тук има и втори под-сценарий, в който Вашингтон е водеща сила на обединението, но той по-трудно ще се осъществи, заради активизирането на Брюксел.

3. САЩ придобиват контролен или пълен дял върху Nokia, директно или индиректно чрез щатски компании. Това действие може да срещне съпротивата на ЕС, които се опитват да засилят индустриалния капацитет в областта на Ако все пак се осъществи, Nokia ще получи стабилна финансова инжекция, подсигурен пазар и силно лоби в лицето на Вашингтон. Тогава ЕС ще трябва да вложи много средства и усилия в засилването на Ericsson, за да балансира везните. Изборът на оборудване от страна на телекомите все повече ще се политизира и няма да опира само до технически и търговски параметри.

4. Nokia е раздробена. Това е най-неясният сценарий, защото може да се спекулира кои ще са отделните части и кой ще ги вземе. Ако се стигне до него, най-вероятно ще има жестоко наддаване за развойните центрове и мрежовото оборудване. Надпреварата ще има силен политически оттенък, като ще бъде между САЩ, Европа и Китай, най-вероятно със съответните компании. Ericsson, Samsung, Cisco, Huawei и ZTE ще имат амбиции да вземат парче от Който вземе най-апетитната част ще може да пренареди пазара.

Откъде идват и защо са точно те, ще се опитаме да анализираме в детайли в следващите редове. Но първо да видим, защо Nokia не е в толкова силна позиция в момента, както и колко силни са външните фактори за бъдещето на компанията.

Криза по време на пир

Настоящето състояние на финландския гигант е повече от странно. На пръв поглед пазарната ситуация е повече от благосклонна към Nokia. Телекомите по света са на прага на поредната голяма модернизация към пето поколение мобилни мрежи, което означава лавина от дългосрочни договори с операторите. Обтегната ситуация между САЩ и Китай води до атака срещу лидера в мрежово оборудване в момента Huawei. Операторите от Европа стават все по-предпазливи в подписването на ексклузивни договори само с един доставчик, а тези в Северна Америка търсят алтернатива на китайския гигант.

Компаниите, които са на пазара са малко – освен Nokia и Huawei, третият голям играч е Ericsson. След тях ги следват ZTE и Cisco, но те са с по-слаби позиции. Финландското дружество придоби един от основните си конкуренти Alcatel-Lucent за впечатляващите 18 млрд. долара. Доставчиците от САЩ в лицето на Cisco и Juniper Networks имат позиции във фиксираните мрежи, но не и в мобилните таива. Южнокорейският Samsung тепърва започва да навлиза в тази пазарна ниша, най-вече при мобилното оборудване.

В тази обстановка, приходите на Nokia през последните две години се увеличават, но не с желаното темпо. Отделно, компанията изгаря доста от наличните си средства за придобиването на Alcatel-Lucent и за интеграцията ѝ. Френско-американският производител се оказа, че разполага и с други подводни камъни, които създават главоболия на финландския производител. През май 2019 г. Nokia обявява, че интеграцията на Alcatel-Lucent е погълнала доста средства и усилия, а освен това има и потенциални регулаторни проблеми. Последните може да имат и политически отенък покрай доставката на оборудване за Иран.

Крайните резултати през 2019 г. са повече от любопитни. Huawei обяви, че е подписала 90 5G договора, Ericsson е малко след нея с 81 обявени контракта, докато Nokia разполага с едва 63. Това са официално заявени данни от самите компании. По общ пазарен дял, за първата половина на 2019 г. Huawei разполага с 28%, Nokia е втора с 16%, докато Ericsson е с 13%, показва информацията на консултантската фирма Dell’Oro Group. Най-големият печеливш от ситуацията покрай санкциите на САЩ ще се окаже Samsung, които заемат 3%, но те стабилно удвояват пазарното си присъствие спрямо предходната 2018 г.

Пари няма – действайте

За да печели 5G договори, Nokia първо трябва да инвестира значителни суми за разработката на надеждна и качествена технология от пето поколение. Компанията ги прави, но не достатъчно. През 2019 г. тя влага в развойна дейност над 4.4 млрд. евро, което обаче е по-малко от сумата по същото перо през предходната година – 4.6 млрд. евро.

За сравнение, Huawei инвестира през 2018 г. близо тройно повече – над 12 млрд. евро. Тази сума включва и крайни потребителски устройства и други дейности, които китайската компания развива. Ericsson са с една идея по-скромни през 2019 г. са вложили в развойна дейност 3.6 млрд. евро.

Две са големите спирачки на Nokia – едната е намаляването на наличните пари, а другата е голямата задлъжнялост. По първия показател, компанията разполага с 1.7 млрд. евро към края на 2019 г., но година по-рано той е бил близо два пъти по-голям или около 3 млрд. евро. Финландският гигант гори пари, което не е добра новина.

Задълженията са другият воденичен камък. Nokia разполага с револвиращ заем от 1.5 млрд. евро и втори от 500 млн. евро, който е към Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Последният трябва да се използва за инвестиции в развойната дейност свързана с 5G. Проблемен е първият, който е с падеж през юни 2020 г. и за който трябва да се осигурят или налични средства, или свеж нов заем.

Патентна надпревара

Nokia търпи критика от някои оператори, включително щатски такива, че като качество, нейните 5G решения отстъпват от тези на Ericsson и Huawei. Въпреки това, финландското дружество все още е втори по пазарен дял при телеком вендорите и по повечето показатели свързани с 5G патенти и стандарти.

Сравненията тук са малко по-сложни, заради различните методологии на отчитане на патентите. Аналитичната компания IPlytics и Берлинския технически университет правят обзорна класация през февруари 2020 г. Според нея, Huawei разполага с подадени заявки за 3 147 патента свързани с 5G технологията, от които около 1 250 са одобрени. На второ място са Samsung с 2 795 подадени, но над 1 700 одобрени. Nokia е пета със завени 2 149 патента и около 1 600 одобрени. Ericsson са с 1 494, от които половината вече са в сила.

Трябва да се отчете факта, че голяма част от подадените документи за интелектуална собственост при лидерите не обхваща само технологии свързани с 5G мрежово оборудване, но и с такова за смартфони. Първите три компании в класацията – Huawei, Samsung и ZTE, произвеждат и устройства. Nokia и Ericsson са фокусирани изцяло като мрежови вендори и патентите са свързани основно с тази дейност. Samsung от своя страна започна да навлиза на пазара за телеком оборудване, което в бъдеще може да размести слоевете на пазара.

Американското изкушение

В първите дни на февруари, главният прокурор на САЩ обяви, че Вашингтон трябва да подкрепи Nokia или Ericsson, за да могат едната или двете фирми да се противопоставят по-ефективно на Huawei. Идеята му включваше дори възможността, Щатите да придобият дори контролен дял в тях ако се налага. Било то САЩ директно или чрез някой от технологичните им компании.

Две седмици след това Bloomberg излиза с информация, че Nokia обмисля стратегически възможности за бъдещето си развитие. Това означава, че финландският гигант е готов да продава части от бизнеса си, дялове или цялото дружество на потенциални инвеститори. Което може да се разглежда като натиск на Вашингтон за осъществяването на подобни действия. От които съответно, САЩ да се възползва.

Информацията на Bloomberg, така и не бе потвърдена от официални или различни от тях източници. Тя беше подкрепена от факта, че главния изпълнителен директор на Nokia Раджив Сури се оттегля от поста си и от началото на март той се заема от Пека Лундмарк. Причината за напускането на Сури, според щатската медия, е в несъгласие с предстоящи големи промени.

Малко преди обявяването на Лундмарк на поста, председателят на борда на директорите на Nokia Ристо Сиилиасма обяви, че компанията не обсъжда стратегически възможности. След встъпване в длъжност самият Ландмарк, само коментира, че е още рано да говори по темата.

Потенциалният брак с Ericsson

В края на февруари от китайски източници излезе спекулация, че Nokia обсъжда вариант за сливане с Ericsson. Така ще се създаде европейски мрежови гигант, който ще има доста по-големи възможности за противопоставяне на Huawei. Също така ще вдигне мизата на апетитите на САЩ да вземат някоя от двете компании.

Този сценарий може да бъде и активно подкрепен от Европейския съюз, който обяви в своя „инструментариум“ за дигитална сигурност и 5G, че иска да засили индустриалния капацитет на Стария континент в областта. Сливането на Nokia и Ericsson може да се разглежда като създаването на Airbus преди няколко десетилетия, когато водещите авиопроизводители се сляха в едно дружество. Ключов момент тук може да се окаже заема от 500 млн. евро взет от ЕИБ.

Заедно, двата вендора ще получат 48% от пазара за мрежово оборудване и ще оставят далеч назад Huawei, който разполага с 28% дял. Обединението на развойния капацитет и патентите, които притежават също ще изпреварят китайския гигант.

Проблемите са повече от ясни – това е сливане на две почти равностойни компании и интеграцията ще отнеме време. Предвид факта, че пикът на 5G договорите е сега и ще бъде през следващата година-две, означава, че те няма да имат време за тясна конвергенция. Моментът е повече от неподходящ. Особено за Nokia, които още не могат да се възстановят от придобиването на Alcatel-Lucent.

Враждебни намерения

Nokia е доста удобна хапка, ако САЩ иска да получи компания в областта на мрежовите технологии. Северна Америка е най-големия пазар за финландския гигант, следван от Европа. В същото време, одобрението на сливането между Sprint и T-Mobile ще даде допълнителен тласък на Nokia в доставката на оборудване. Компанията е доста зависима от САЩ, което я прави по-лесния обект за подобни амбиции.

Щатската преса не акцентира толкова на информацията за сливане между Nokia и Ericsson, колкото на уязвимостта на финландската компания от враждебно придобиване. Дружеството не разполага с ясно изявен мажоритарен акционер. Дяловете са разпределени в институции и обикновени инвеститори, като рядко някой разполага с над 3%.

Това може да има две негативни измерения. Някоя заинтересована компания или институция да започне масово да изкупува дялове и така да получи солидно парче от собствеността в Nokia. Другата опасност, която Bloomberg посочва, е да се появи инвеститор активист, който да поиска разделяне на компания на парчета.

Американската медия не споменава и за другата опция – такъв акционер да осъществи потенциална враждебна продажба на компанията. Това може да стане като се комбинират двата сценария – инвеститор активист да изкупи достатъчно дялове, с които да заяви разпадане или продажба на Nokia.

Във всеки един от случаите, ръководството на финландския гигант трябва да внимава как ще действа през следващите няколко месеци и години. Опциите пред Nokia не са много, но при всеки един от сценариите ще има конкретни последици, не само за дружеството, но и за целия пазар на телеком оборудване. Така, отново по един неприятен начин, от финландското дружество ще зависи съдбата на сектора, както и потенциално кои ще са водещите 5G вендори.

The post Nokia и бъдещето на 5G мобилните мрежи appeared first on TechTrends България.

Той е и основният отговор на Европа на натиска на САЩ за потенциална забрана на Huawei за доставка на мрежово оборудване. Брюксел и, като цяло повечето държави-членки са против изричното ограничаване на технологичния гигант. Причините са много – силната зависимост на редица оператори от Huawei, достъпността и качеството на компонентите и решенията, които компанията предлага, както и потенциалното въвличане на Европа в търговска война с Китай. Пекин нееднозначно отбеляза, че на всяка категорична забрана ще отговори с реципрочни мерки.

Инструментариумът изготвен от Европейската комисия (ЕК), заедно с Европейската агенция по киберсигурност (ENISA) не споменава никъде изрично Китай или нейни доставчици на оборудване.

Балансирано решение

Очаквано, мерките са насочени в няколко посоки – намаляване зависимостта на телекомите от един вендор, създаването на единни и хармонизирани стандарти по сигурността, насърчаване съвместимостта на оборудването между различните компании и засилване на индустриалния капацитет на Европа.

Част от мерките може и да повлияят на Huawei, но от друга страна, компанията ще има време да адаптира своите решения и бизнес модели, така че да продължи да работи в Европа. Или поне на теория, как ще се транспонира инструментариумът на практика, все остава загадка засега.

Причината за това е, че на централно ниво ЕС ще изготви само базовите правила и стратегическата визия. Заедно с телекомите и регулаторите ще бъдат изготвени отделните изисквания за сертифициране на доставчиците, оборудването и решенията. Този процес ще бъде фокусиран най-вече върху критичната инфраструктура.

Според дефиницията на ЕК, такава се водят най-вече опорната оптична мрежа, по която преминават данните, както и системите за цялостно управление (MANO). С повишено внимание се гледа и на различните места за съхранение на информация. Включително, подобни компоненти, които са част от периферната инфраструктура (т.нар. edge).

Засилване на регулаторите

Прилагането на всичко това ще се прехвърли върху плещите на националните регулатори. Техните задачи ще се разширят с прилагането, контролирането и тълкуването на единната рамка и стандарти, които ще бъдат наложени. Както и за следенето за диверсифицирани доставчици на оборудване.

Затова и правомощията им трябва да бъдат увеличени. Те ще включват възможността да одитират телекомите или да изискват необходимата им за това информация. Включително и данни от високотехническо ниво и в детайли относно мрежата и разгръщането на 5G мрежите. Контролът ще обхваща различните доставки, както и вида на оборудването и неговата съвместимост с отделните вендори. Досега всичко това се водеше като търговски отношения между две компании (оператор и доставчик), но вече ще бъдат обект на национално регулиране.

Изискванията, за които държавните ведомства ще следят (в България това е Комисията за регулиране на съобщенията – бел. ред.) дали вендорите на телеком оборудване отговарят на съответните стандарти. Отделно, самите регулатори, заедно се операторите ще трябва да оценят, кои доставчици могат да представляват риск за сигурността на критичната инфраструктура.

Задачата им ще бъде и да ограничават потенциалната зависимост на един или повече от операторите в страната от доставките на една компания.

Как точно ще става това диверсифициране на вендорите, не става ясно от документа. Просто е записано, че регулаторите ще трябва да вземат мерки за насърчаването на ползване на повече доставчици, ограничаването на зависимостта само от един или от рисков такъв.

Потенциалните ефекти

При идеално стечение на обстоятелствата, мерките, които ЕК планира да предприеме за подобряване на сигурността на 5G мобилните мрежи биха имали ползотворен ефект. Те ще накарат телекомите да са по-внимателни при избора си на оборудване, от гледна точка на опазване на данните, които минават по инфраструктурата им. Както и биха ги възпрели от практики, като например изнасяне на поддръжката на критични елементи. Някои телекоми аутсорсват все повече дейности на подизпълнители, което също може да представляват рисков фактор.

Макар и никъде да не е записано, част от мерките имат за цел да намалят влиянието на Huawei и да прекратят някои от техните практики за превзимане на пазара. Китайският вендор постигна лидерство в доставките на оборудване, като предоставя евтини и качествени решения при изграждането на 4G мрежи. Но освен това, навърза доста от продуктите си, така че да са съвместими само с тези на Huawei.

Така, за изграждането на определени компоненти от мрежата, операторите ако изберат китайската компания, трябваше да поръчат цели системи. Купуването „на едро“ и тази взаимосвързаност беше и една от причините, технологичния гигант да подбие значително цените и да спечели доста поръчки.

Мерките на ЕК пресичат тази практика, независимо дали се прилагаше само от Huawei или от другите вендори. Което ще улесни телекомите да интегрират няколко доставчика, а не да разчитат само на един.

Друг момент, е споменаването да се ограничи ползването на вендори, които разчитат на субсидии или държавна помощ, които противоречат на Европейското законодателство. Тук отново на прицел са китайските вендори, въпреки, че доказването за предоставянето на подобни средства ще бъде доста трудно. Освен това Брюксел си оставя вратичка, като ще преценява за всеки случай поотделно и при това на европейско ниво.

Ефектът върху вендорите ще е ясен. Всички от тях ще трябва да преминат през съответното сертифициране. Дори някой от доставчиците да не отговори на изискванията, той няма да бъде изключен от европейския пазар. Операторите просто ще използват неговото оборудване за по-малко важни компоненти от мрежите си, като например радиорелейните системи. Това важи с пълна сила за всички, не само за Huawei и ZTE, но и за Ericsson и Nokia.

Самите вендори може да намалят обемите в някои от договорите, които са изпълнявали до момента, заради предстоящите рестрикции към зависимостта от един доставчик. Huawei, която е любима марка на най-големите телекоми, може да е най-засегната, но не е единствена. Например, Telekom Austria Group (компанията-майка на A1 България – бел. ред.), разчита почти ексклузивно на Nokia. От друга страна, необходимостта от диверсификация, ще отвори вратите на вендорите към нови клиенти.

Някои от операторите в Европа започнаха поетапно да търсят разнообразие от доставчици, когато става дума за ползването само на един. Примерите засега са Telefonica и Telenor. Общото между тях е, че те разчитаха само на Huawei при изграждането на 4G мрежите си.

В България в най-затруднено положение ще е „Теленор“, който разчита напълно на Huawei за всички аспекти на инфраструктурата си. A1 България също зависи основно от Nokia, но някои не толкова ключови елементи, вече се пренасочват към ZTE. „Виваком“ е най-диверсифициран, като радиомрежата е на Huawei, опорната мрежа и системите за управление са на Nokia и Cisco.

Проблемите

Когато става дума за европейски регулации, опитът показва, че никога не се постига идеалния сценарий. В случая ще има няколко големи предизвикателства, които ще трябва да бъдат преодолени, за да може ефективно да се наложат новите идеи на Брюксел.

Първото е чисто законодателно и процесуално. От ЕК подчертават, че може да са необходими определени законодателни промени, за да могат да се дадат съответните правомощия на регулаторите да осъществяват всички тези дейности. Това означава, че всяка една държава-членка трябва да направим такива изменения, за да може да позволи на своите местни органи да изпълняват задълженията си, определени от новия инструментариум.

Това ще отнеме време. Както и изработването на новите стандарти и сертификати, които ще трябва да бъдат изготвени от нулата и да могат да бъдат устойчиви на бъдещия технически прогрес. Последното е много важно, предвид факта, че 5G технологията все още не е разработена в пълния ѝ потенциал.

Другото, голямо предизвикателство е чисто административния капацитет. Големия набор от допълнителни задачи и отговорности, които ще поеме всеки един национален регулатор ще изисква екстра ресурс. Най-вече под формата на технически експерти, които да могат да правят необходимите проверки и одити на мобилните мрежи. Това ще изисква и допълнително финансиране за регулаторите. Тези въпроси са повдигани нееднократно от операторите към контролните органи, но за момента отговори няма.

Негативният ефект от всички тези предизвикателства ще бъде потенциалното забавяне на разгръщането на 5G мобилните мрежи в Европа.

The post Европа с първи стъпки към регулиране на 5G мобилните мрежи appeared first on TechTrends България.

Тази пропаст между големите инвестиции и липсата на последващи моментални постъпления е един от основните проблеми, с който се сблъскват телекомите и дори производителите на мрежово оборудване. Nokia напомни за него в своите финансови резултати за третото тримесечие. Става дума за финландския производител на оборудване, а не за едноименните смартфони, които се държат от HMD Global.

Ръст с елементи на спад

Въпреки, че Nokia обявява ръст от 4% на приходите си през периода юли-септември на годишна база до 4.4 млрд. евро и минимален спад на печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) до 272 млн. евро, акциите ѝ се сринаха с близо 25%.

Логичното обяснение за паниката на инвеститорите е, че предвид предстоящото пускане на 5G мрежи, компанията трябва да има доста по-значителен ръст на тези показатели. Вместо това тя гори наличния си капитал за допълнителни инвестиции в развитието на технологията. Което, кара ръководството на Nokia да замрази раздаването на дивиденти.

На теория, финландския производител трябва да е в доста изгодна ситуация. Телекомите по света постепенно ще започнат да модернизират и подменят своето оборудване с ново 5G такова. Конкурентите на Nokia в общи линии са само двама – шведския Ericsson и китайския Huawei.  ZTE беше изтикан значително в ъгъла от своя по-голям събрат.

Китайските вендори превзеха пазара с голямо подбиване на цените и доминираха доставките през последните години. Те обаче са поставени под натиск от САЩ и някои други западно ориентирани държави, в изграждането на 5G мрежи на тези пазари. Което развързва ръцете на двата европейски производителя. Ericsson също започна да понижава цените.

В тази обстановка бизнесът на Nokia би трябвало да расте със значителни темпове. Това не се случва. Финландската компания обяви, че е сключила 48 договора за доставка на 5G оборудване и вече е изградила 15 мрежи по новата технология. За сравнение, Huawei през същия период се похвали с 60 договора.

Анализаторите все пак очакват истинския ръст на приходите на телеком вендорите да се проявят през следващата 2020 г., когато повечето от тези договори започнат да се изпълняват, а и се сключат нови такива.

Високата цена

Оказва се, че новото поколение мобилни мрежи има своята висока цена. 5G технологията все още се развива, като самите производители трябва да инвестират значителни средства в няколко направления. Първото е в патенти и стандартизация. Това са ключови елементи в телеком индустрията, за да може оборудването да влезе в експлоатация. И двата са свързани с големи разходи, които при 5G се мултиплицират. Причината е, че самата технология изисква и ще изисква повече отделни компоненти, антени, базови станции, микроклетки, периферно оборудване, софтуерно управление и много други.

Второто направление, което товари разходите е развойната дейност. Въпреки, че вече имаме готови и изградени 5G мрежи, за момента те са базирани на стандарта NSA, при който за база се използва готова 4G инфраструктура. Изцяло самостоятелната технология все още е в процес на активна разработка, което изисква и доста нови патенти и стандарти. 5G ще използва много повече компоненти, честоти и оборудване, като всеки един от тях трябва да бъде проектиран, изготвен, тестван и след това сертифициран.

Разходите по всичко това започват да натежават за вендорите, тъй като в момента те се натрупват. В същия момент, приходите от поръчки за изграждането на 5G мрежи все още не потичат с желаната скорост. Поради тази причина, Nokia гори страшно много налични пари. През третото тримесечие на 2018 г. компанията е разполагала с близо 1.87 млрд. евро в касата си. В края на същия период на 2019 г. сумата се свива шест пъти и вече е само 344 млн. евро.

От Nokia обявяват, че инвестициите в развитието на 5G технологиите ще продължат, но очакват и засилване на приходите през следващите периоди. За да подсигурят наличието на свеж капитал, финландската компания замразява раздаването на дивидент. Тези два фактора, карат инвеститорите да продават акциите си и затова тяхната стойност се понижи с 25% до почти историческо дъно.

Пренасяне на забавянето

Ситуацията с вендорите е доста показателна и може да събуди притеснения и при операторите. От няколко години телекомите се опасяват, че бизнес моделите на 5G мрежите още не са изградени или пък клиентите (крайни или бизнес) няма да са напълно готови да ги ползват пълноценно. Това е част от причината българските оператори, като A1 и „Теленор“ (а следващата седмица и „Виваком“ – бел. ред.) да обявяват публично своите 5G тестове и директно да общуват с различните потребители.

Телекомите ще трябва да инвестират много повече средства в 5G, отколкото вложиха в 4G. От една страна, компаниите ще ползват повече честоти, което означава и повече пари за лицензни такси. След това ще е необходима по-добре развита мрежа с повече елементи. Тук може да влезе и изграждането на периферна инфраструктура (т.нар. Edge). Накрая, всичко това ще изисква мощен софтуер и виртуализация, за да бъде управлявано ефективно. Включително и потенциални инвестиции в единна платформа, на която да бъдат базирани всички приложения.

Не малка част от тези вложения трябва да бъдат направени през следващите месеци и няколко години. Докато реципрочните приходи може да дойдат след няколко години. Разработки като решения за умни градове, гейм стрийминг, умно производство и виртуална реалност също ще отнемат години докато се въведат масово. Което може да изправи пред същото предизвикателство, с което се сблъсква в момента Nokia.

The post Nokia напомни за истинските проблеми на 5G appeared first on TechTrends България.