„А1 България“ постепенно свиваше обема данни, които се публикуват във финансовите отчети на Telekom Austra Group (TAG, но все повече се брандира като А1 Group). United Group, когато пое контрола над „Виваком“ затвори своите финансови резултати само за регистрирани инвеститори. Единственият начин за достъп до тях беше чрез вътрешни източници, които да предоставят данните. Другият е през Търговския регистър, но изместването на крайния срок за подаване на отчетите покрай ковид пандемията до септември, прави информацията доста остаряла и с повече от девет месеца закъснение.

Чешкият фонд PPF Group продаде мажоритарния дял на своя телеком бизнес на арабската Etisalat (под бранда e&), което прехвърли собствеността на „Йеттел България“ и инфраструктурното звено „ЦЕТИН България“. Това придаде нова финансова или по-скоро публична дисциплина, като пълния финансов отчет за пълната 2025 г. беше изненадващо публикуван още февруари, което мина под радара, защото обикновено PPF Group правеше това към средата на следващата година.

За разлика от предишни периоди, този път имаме изключително детайлни резултати, които обрисуват не само картината в България, но и в съседна Сърбия. Особено в стремежа на e& да наложат доскоро почти напълно мобилната група Yettel да се развива ударно при фиксираните услуги. Макар и с бавни темпове, първите добри резултати са вече налице.

Скромен растеж

Йеттел България“ отчита скромен растеж по основните финансови показатели. За 2025 г. приходите се увеличават с 3.9% на годишна база до 557 млн. евро. За сметка на това печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се понижава с приблизително същия темп – 3.7% до 157 млн. евро спрямо 163 млн. евро през 2024 г.

Точните причини за спада на печалбата не се споменават. Има минимално свиване на мобилни абонати (с около 30 хил.) до 3.2 млн. Ръстът на приходите е лесно обясним, като той е генериран от по-скъпи мобилни планове и индексацията на съществуващите договори през 2024 г. Комбинацията на тези фактори води до повишаването на средномесечния приход от абонат (ARPU) до 13.2 евро. По данни на „Йеттел“, компанията остава лидер по мобилни приходи през първите девет месеца на 2025 г. с 35% дял. Позициите са почти изравнени, като „А1 България“ е с 33%, а „Виваком“ – с 32%.

Капиталовите инвестиции са поделени между „Йеттел България“ и „ЦЕТИН България“. Първото дружество държи лицензите за радиочестотите и съответно плаща таксите за тях, докато второто изгражда мрежовата инфраструктура. През 2025 г. „Йеттел“ инвестира 47 млн. евро, което е увеличение с 8 млн. евро на годишна база. „ЦЕТИН“ допринася по това перо 71 млн. евро през миналата година, като отчита значителен скок на инвестициите спрямо 2024 г., когато са били едва 45 млн. евро.

Сред добрите новини за „Йеттел“ е тази, че освен годишните такси към държавата за радиочестотите, скоро няма да има нови подновявявания на лицензите. Операторът подновява разрешителното за 2 100MHz през 2025 г. и за новите блокове при преразпределението на 1 800MHz през 2024 г. Следващите подобни операции са след шест години за лентите в 900MHz и цялостно обновяване на разрешителното за 1 800MHz. Това се очаква да се случи през 2032 г.

Дългият път към фикса

Компаниите под бранда Yettel са почти напълно мобилни оператори. През последните две години текат активни процеси по тяхното трансформиране в напълно конвергентни телекоми. Българският „Йеттел“ не прави изключение и вече заема твърдо третото място на пазара за фиксирани услуги.

Във финансовите резултати е записано, че компанията е с пазарен дял от 6% на база приходи. Тя е все още далеч зад едноличния лидер „Виваком“, който контролира сегмента с 52% след придобиването на „Булсатком“ и зад „А1 България“ с 27%.

„Йеттел“ има доста стабилен ръст по отношение на абонатите. Тези на фиксиран интернет нарастват до 141 хил., докато тези на платена телевизия са вече 107 хил. Има една уловка, повечето от тези потребители не са напълно „фиксирани“. В годишния доклад е записано, че „Йеттел“ има 107 хил. абонати на „фиксиран безжичен достъп“ (FWA). Това означава, че те консумират фиксирани услуги, но през мобилната мрежа. Съответно, само 34 хил. потребителя на широколентов интернет са през кабел.

Сръбските размествания

Фиксираните услуги са приоритет за разрастване не само в България. Страната ни е сред отличниците по взимане на пазарен дял. В Унгария, Yettel контролира едва 2% в сегмента на база приходи. Важно е да се отбележи, че като абсолютни стойности, унгарският фиксиран пазар е близо три пъти по-голям – 890 млн. евро за първите девет месеца срещу 319 млн. евро за българския. В Словакия O₂ (единственият запазил брандинга си засега) е с 4% при пазар от 536 млн. евро.

Ситуацията е по-различна в Сърбия. Etisalat придоби втория по големина играч там – SBB от United Group. В годишния доклад е записано, че местния Yettel притежава 6% от фиксирания пазар през първите девет месеца на 2025 г. Любопитното е, че сръбския е два пъти по-голям от българския с обем от 626 млн. евро приходи. SBB отговаря за 28% и така сумарно, Etisalat контролира 34% или една трета от пазара в Сърбия. Лидер остава държавния MTS с 57% дял.

Под чертата

Годишният доклад на PPF Telecom Group съдържа някои любопитни новини, така да се каже „под чертата“. Една от тях е приключено арбитражно дело между „Йеттел България“ и Amdocs. Втората компания е сред основните софтуерни доставчици специализирани в телеком сектора. Тя е популярна основно със своята билинг система, както и с платформата си за работа с клиенти.

Информацията е непълна, като се казва, че Amdocs е завела арбитражно дело срещу „Йеттел България“ във Виена, но е постигнато извънсъдебно споразумение. По силата на последното, двете страни свалят претенциите си една към друга. Хипотезата е, че българският оператор е прекратил отношенията си с Amdocs и е сменил билинг системата. В сектора имаше подобна неофициална информация, че „Йеттел България“ преразглеждат всичките си договори, сключено от времето на Telenor.

The post „Йеттел“ през 2025 г.: Арабската прозрачност appeared first on TechTrends България.

Дали този краен ефект ще се постигне е под огромен въпрос. Във всички случаи, мерки за сваляне на критериите за монополно и значително пазарно влияние при големи сделки ще преобразят някои сектори. Една от тях е телеком индустрията, която от години настоява да се позволи по-лесната ѝ консолидация. Причината, която европейските оператори изтъкват от много време са засилените като цяло регулации върху самите тях и невъзможността да се конкурират ефективно с групи от други региони, като Китай, САЩ и Близкия изток.

Реализирането на идеята на ЕК няма да бъде никак лека. Защото отхлабването на антимонополните регулации ще срещне яростна съпротива от различни други групи, които се опасяват от прекомерното окрупняване на конкретни сектори. Любопитното е, че един от основните аргументи и на двата лагера е, че това ще отключи или заключи иновациите и растежа.

Без яснота

На 13 април ЕК назначава за директор на департамента по конкуренцията на Европейския съюз Антъни Уелан. Той е бивш съветник по дигиталните пазари на председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен. Часове по-късно по основни европейски медии, като Financial Times и Politico изтича информация за подготвяни мащабни промени с цел улесняване на окрупняването на компании в рамките на Съюза.

Конкретиката е слаба, но основната идея е да се понижат критериите при които да се прилага антимонополното законодателство с цел блокиране на сделки. Точните промени не са все още известни, а изданията подчертават, че дори настоящите чернови такива може да се променят значително. Основните послания на ЕК са, че вече са готови да разглеждат по-либерално сделки, които насърчават иновациите, растежа или осигуряват ключови ресурси и стоки за Европа. Контекстът е повече от ясен – деликатната и все по-турболентна геополитическа обстановка, в която Стария континент все още не може да се адаптира.

Един от потенциалните инструменти е въвеждането на критерий за „устойчивост“, който да помогне за оценяването дали даден сделка ще допринесе за развитието на европейската икономика или ще навреди върху конкуренцията. Чиновниците от Брюксел тепърва ще трябва да го дефинират, като за момента има индикации, че се подхожда внимателно и доста предпазливо. Заместник-директорът на отдела по сливанията в ЕК Гулиом Ларио коментира в Париж през февруари, че „все още има повече въпроси, отколкото отговори“ по темата.

В търсене на крехък баланс

Задачата на ЕК е изключително трудна, защото всяка промяна може да наруши баланса, вместо да го изгради. Разделението е на няколко нива. Първото е политическо и национално – Германия и Франция са основните лобисти в посока на разхлабване на критериите за сливания и придобивания. Причината е, че това са най-силните индустриални икономики и съответно – най-големите компании, които могат да изкупят техни конкуренти от по-малките държави. През октомври 2025 г. група от 46 френски и германски компании пуснаха отворени писма до управляващите в Париж и Берлин за спешна смяна на правилата за консолидация.

Именно това е опасението на другите по-малки страни-членки на ЕС. Финландия и други държави се противопоставят на подобни усилия за разхлабване на мерките, като аргументите са, че предимствата на Европа в глобалната икономика е отворения вътрешен пазар и разнообразието на страни и предприятия.

Второто ниво на разделение е класическо – големи срещу малки компании. При което стои вечният въпрос – кога едно дружество е прекалено голямо и вреди на пазара. Доказан факт е, че когато една компания достигне монополно положение ще направи всичко, за да унищожи потенциалната конкуренция. Една от идеите на ЕК е да се разхлабят критериите за сделки на по-малки дружества и такива, които тепърва мащабират в иновативна сфера. Последното пак може да създаде монополи в перспективни дейности, но в дългосрочен план.

Последните две нива са малко по-специфични. Първото е, че между различните сектори може да се необходими различни критерии, поради определени специфики. Второто са действията при трансгранични сделки – как се прилагат критериите в контекста на всеки пазар по отделно, а после и в общоевропейския. Тук има един нюанс, за който не се говори за момента в общественото пространство – придобивания от външни за ЕС корпорации на местни дружества. Защото няма как да се постигне устойчивост, ако Европа позволи на американски, китайски или арабски гиганти да получат контрола върху местни групи.

Сектори на нисък старт

В медийното пространство се завъртят няколко спрени от Брюксел сделки. Една от най-емблематичните е опита за сливане между производителите на влакове германската Siemens и френската Alsom. През 2019 г. Брюксел блокира сделката, като я обявява, че новото дружество ще е доминиращо в своя сегмент.

Авиокосмическата индустрия на Европа също търси обединение с цел да е по-конкурентноспособна на глобалните пазари. Airbus, Leonardo и Thales подписаха меморандум за съвместно развитие на развойните и производствени възможности при космическите сателити и системи. Макар, да не е точно консолидационна сделка, трите компании предвиждат да обединят своите космически звена в едно ново дружество. То евентуално ще бъде ако не единственото, едно от малкото, с подобни възможности на Стария континент.

Телекомите са един от секторите, който настоява за реформа при консолидацията от повече от десетилетие. Операторите са подложени на засилена регулация при цените на едро и дребно в рамките на ЕС преди 15-20 години. Резултатът беше отличен за потребителите, но дойде шоково за финансовите възможности на компаниите и ограничи техните инвестиционни програми, като съответно се забави преминаването към 5G мобилни мрежи, спрямо други региони по света.

Операторите настояваха и още настояват, регулациите за консолидация да бъдат смекчени и да се позволи формирането на две, три или най-много четири пан-европейски групи, които да си разпределят пазара по държави. В момента ЕК разглежда всяка сделка, първо на ниво местен пазар, после и на ниво – общоевропейски. Това създава фрагментираност, която води до формирането на „над 100 оператора“, по думите на големите компании.

В момента ЕС се стреми да остави между три и четири големи играча на всеки отделен национален пазар. Една консолидация по модела, предлаган от телекомите, може да създаде диспропорции в различните държави. Една да има три големи и сравнително равностойни оператора, друга – да работи само с един или двама.

Има и друг проблем, който е виден на българския пазар. Присъствието на редица чуждестранни играчи. Едни по-разхлабени правила за консолидация може да позволят на външните телеком групи, които разполагат с повече средства да изкупят масово отделни компании по държави. Което да не позволи да се създадат трима или четирима истински пан-европейски оператори.

В България например, „А1 България“ е собственост на Telekom Austria Group, чийто мажоритарен собственик е мексиканската група America Movil (60.9%), като австрийската държава държи едва 28.4% през OBAG. Мажоритарен собственик на „Йеттел България“ (и „ЦЕТИН България“) е телеком групата от ОАЕ Etisalat (50%+1 акция), докато „Виваком“ е част от балканската United Group, зад която стои британския фонд BC Partners. Казано с други думи, от трите основни оператора в страната, няма нито един, който да е държан (като мажоритарен собственик) от европейски консорциум, без да броим този с финансовите инвеститори.

Последиците

ЕК се готви да разклати един от най-важните сегменти в регулациите – антимонополното законодателство. Затова се тръгва толкова внимателно от една страна, а от друга – има раздвижване на различни лобистки интереси. Без ясно очертана рамка на посоката в която европейските чиновници ще решат да поемат е трудно да се направи оценка за точните последици.

Трябва да се насърчи паневропейското сътрудничество, без да се убива местната конкуренция, а в същия момент да се охладят чуждестранните апетити. Постигането на това изисква изключително деликатен баланс и създава две опасности. Първата е да се опростят правилата за консолидация, което да доведе до почти безразборни сделки и елиминирането на конкуренцията в цели сектори. Втората е да се създадат определени правила за конкретни индустрии и дори да се систематизират действия за всеки отделен случай. Което ще усложни процеса по одобрение и ще създаде затруднения при одобряването на сделките.

Най-вероятният развой ще бъде, че ЕК ще изгуби години в имплементирането на облекчения, които ще бъдат разкроени за настоящата ситуация. Пазарните и геополитически реалности ще бъдат обаче съвършено различни, съответно те няма да отразят нуждите на европейските компании. Казано с други думи – Брюксел ще предложи правила прекалено късно, които може да създадат повече нови проблеми, отколкото да решат настоящите. Освен ако от ЕК не прекършат традицията и представят бързо работещи и балансирани решения.

The post Бавното дерегулиране на Европа appeared first on TechTrends България.

В тези условия, телеком секторът доказа, че е силно адаптивен бизнес и инвестициите в модернизиране на инфраструктурата не само не се забавиха, но и за последните три години се увеличават. През 2024 г. трите оператора са вложили над 642 млн. лева. Разликата спрямо 2023 г. е минимална, като тогава те са били 646 млн. лева. Но ръстът спрямо предходната 2022 г. когато те са 492.9 млн. лева е значително по-отчетлив и на годишна база е е близо 24%. Това показват данните на Института за пазарна икономика (ИПИ) в доклад, изготвен по поръчка от Алианса на технологичната индустрия (АТИ).

Основната заслуга в увеличението на инвестициите се крие в модернизацията към 5G. От една страна това са вложенията в различна инфраструктура – базови станции, нови клетки и опорна мрежа. От друга, тук влизат и лицензите за новите честоти, които държавата освободи, именно за развитие на 5G свързаността.

Ефектите от тези действия са видими, защото през последните три години, абонатите, които ползват новата технология се увеличават значително. В същия момент българските телекоми предоставят едни от най-бързите скорости в Европа, а фиксираните услуги са сред най-достъпните на Стария континент.

Възходът на петото поколение

Инвестициите се увеличават през 2023 г. спрямо предходната и се запазват на сходни високи нива през следващата 2024 г. За този период, операторите успяват да удвоят покритието на 5G сигнала от 31.6% през 2022 г. до 65.7% през 2024 г., се посочва в доклада на ИПИ.

Показателни са данните за 5G потреблението и броя на абонатите. Трафикът на мобилен интернет се удвоява през 2024 г. спрямо две години по-рано. Скоростта е основният движещ фактор, както и той е най-видимата за потребителите разлика между 4G и 5G. Нарастването ѝ между 5 и 8 пъти повишава значително качеството при ползването на стрийминг услуги и др.

Броят на абонатите очаквано избухва през периода 2022-2024 г. Според трите мобилни оператора ръстът е над 306%. През 2022 г. те са 641 хил., а през 2024 г. надминават 2.5 млн. SIM карти.

Успехите на българските 5G мрежи не са само на локално ниво. Страната ни е на пето място сред най-бързите мобилни скорости в света и лидер в Европа. Това показват данните на платформата Ookla за октомври 2025 г., като компанията седи зад популярното приложение за тестване на интернет връзката Speedtest.net.

Познати предизвикателства

На база население, достъпността на сигнала на технологиите от пето поколение не се променя толкова значително – от 85% на 90%, пише още в доклада на ИПИ. Причината за това е, че телекомите успяха бързо да осигурят покритие в големите градове. Разривът между 5G покритието град-село в България все още чувствително изостава спрямо повечето страни от Европейския съюз (ЕС). В селските региони за България то е 38.3%, като средните стойности в Стария континент са 79.6%.

Проблемът с по-голямото 5G покритие на база територия се крие в необходимостта от честоти на дълги вълни, които предоставят по-ефективен сигнал на големи разстояния. До средата на 2023 г. бяха заключени два от трите възможни спектъра, а на останалия бяха закачени цели три технологии – 2G, 3G и 4G. Все още се чака пълното усвояване на освободените два в 700MHz и 800MHz и когато това стане, ще има раздвижване и при покритието на база територия.

Българските телекоми вече работят в тази посока чрез проектите от националния План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Те предвиждат изграждане на високоскоростна опорна мрежа в труднодостъпните региони на страната, която да позволи разгръщането след това на 5G покритие. Операторите са подложени на силен стрес, защото до крайния срок за изпълнението им остават точно шест месеца (30.06.2026 г.), а заради дългогодишни забавяния времето им за изпълнение беше значително съкратено.

Фиксираните мрежи на заден план

Отличните резултати от усилията на телекомите в мобилната връзка са възнаградени с лидерските позиции по скорост в света и Европа. Фиксираните мрежи останаха на малко по-заден план. Вложенията в обновяването им към гигабитова свързаност продължава, но не и с темповете в някои други страни. България е близо до средните нива с 82.5% покритие на домакинствата с мрежи с много висок капацитет (Very high capacity networks – VHCN), докато водещите в ЕС са със стойности от 95%.

Оптичната свързаност на българските домакинства е сред лидерските в Европа. България е на четвърто място по потребители с технологията (FTTP – Fiber to the premises) в ЕС с 90% покритие, докато средната за Европа е 69%. Пред нас са единствено Румъния, Испания и Португалия.

Тази смесена картина е допълнена и от друга положителна статистика – цената на най-евтиния пакет за фиксиран интернет в България попада сред достъпната група в Европа. Страната ни е на шесто място по този показатели зад Чехия, Полша, Литва, Румъния и Латвия.

Не само в инфраструктура, но и в хора

Когато става дума за инвестиции при телекомите, първата асоциация винаги са мрежите и инфраструктурата. Честотите са важно перо, но почти винаги се забравя за друго по-голямо такова – кадрите. Докладът на ИПИ разкрива и някои други интересни данни, свързани със средствата, които телекомите отделят за своите служители.

Заплащането е значително по-високо от средното за страната. През 2023 г. средната брутна годишна заплата в телеком сектора нараства с 12% до 37.9 хил. лева. Тя е с над 56% по-висока от същия показател за страната, който е около 25 хил. лева. Служителите в телекомите се увеличават от 9 650 през 2022 г. на 10 475 през 2024 г. Необходимостта от повече персонал е аргументиран именно с модернизацията и инвестициите в 5G.

Въпреки, че секторът звучи като доминиран от силния пол, интересът от по-нежния пол към него също се увеличава и разликата не е толкова голяма, колкото някои хора биха си представили. Жените са 45.7% от наетите или 4 791 души в телеком компаниите, а мъжете са 5 684 души. Това почти балансиране между двата пола е показателна, че стигмата за доминацията на мъжкия пол в техническите сектори е напълно разчупена.

The post Ефектът на 5G в телеком инвестициите в България appeared first on TechTrends България.

След редица битки, се създаде впечатлението, че този казус беше решен с компромис между операторите и регулаторите, но Народното събрание (НС) и Министерски съвет го подновиха от края на юни месец 2025 г. Тогава бяха внесени промени в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които се опитват да транспонират новият Закон за цифровите услуги (DSA) на Европейския съюз (ЕС). Сред въведените изменения се предвижда приравняването на едностранната индексация на телекомите като едностранна промяна на цените.

Това означава, че автоматично договорите се трансформират в безсрочни и могат да бъдат прекратени в двумесечен срок от абонатите без да дължат неустойки. Което заличава предходното споразумение между Комисията за защита на потребителите (КЗП) и операторите, в което беше поставено изискване за индексация при определени параметри на годишната инфлация. От друга страна, телекомите в началото на 2025 г. еднократно се опитаха да осъществят скрита индексация, която срещна отпор на КЗП. В конфликта дори се стигна до заплахи за отнемане на мобилните лицензи на трите оператора.

Новият епизод от битката между държавата и телекомите обаче преминава на ниво НС и правителство, след като два проекта за изменения на ЗЕС бяха обединени в един (този на парламента и на Министерски съвет) и гласувани на второ четене в зала. Това поставя операторите пред свършен факт, тъй като пред влизането на промените в сила остава единствено одобрението на Президента.

Предложенията на депутатите

Става дума за два проекта за изменение на ЗЕС. Първият е внесен от МС и включва по-бюрократичното транспониране на DSA. Вторият е по-ключов, той е внесен основно от депутатите от ППДБ – Божидар Божанов и Мартин Димитров в НС. През юни двата проекта преминават през съответните комисии на първо четене и после в зала. На 23 октомври те са обединени в един и минават през транспортна комисия, без много съпротива от ресорното министерство и регулатор. На 6 ноември след това са гласувани в зала, като любопитното е, че се прави това параграф по параграф.

Промените внесени от ППДБ създават възможност на потребителите да прекратят своите договори, ако операторите едностранно индексират цените им. Като първите няма да държат неустойки на вторите, освен за взети на изплащане устройства.

Коварна е формулировката, която следва изричното посочване за „едностранно“ увеличение на цените „… и по други причини“, която може да бъде тълкувана доста широко. Въпреки всичко, тя остава след приемането ѝ в комисия и в зала след първо гласуване.

Съпротивата на телекомите

Логично, телекомите се противопоставят на това действие. Алиансът на технологичната индустрия (АТИ), в която влизат и трите оператора, оспорва повечето промени, като за част от тях е посочено, че не се транспонира коректно европейското законодателство.

АТИ е на мнение, че механизъм за прекратяване на срочните договори, заради, индексация вече е предвидено в ЗЕС в следващия член. Така се получава излишно дублиране, което може да внесе „несигурност и непредвидимост“. Депутатите искат да направят това чрез автоматичното преобразуване на срочните в безсрочни договори при едностранна промяна на цените, заради индексацията.

Браншовата организация на телекомите подчертава, че според законите на ЕС индексацията и едностранното повишение на цените не попадат под общ знаменател. Съответно, не трябва да бъдат приравнявани и в българската нормативна уредба.

АТИ припомня и за споразумението между тях и КЗП, в което бяха изменени договорните клаузи на телекомите, за да може да има допълнителни критерии за индексацията. Това включва минимален праг на годишната, при който да се изисква такава, както и опция за намаляване на цените при наличие на дефлация.

Прецизиране от ресорното министерство и регулатора

В становищата след първото гласуване ресорното Министерство на транспорта и съобщенията (МТС) и регулатора – Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) се опитват да прецизират текстовете. Проблемите съвпадат донякъде с изразените от телекомите опасения. Първото е с формулировката за „едностранно увеличение“. Причината е, че клаузата за индексацията е включена в договорите и по този начин не може вдигане на цените по нея да се смята за „едностранно“.

Вторият проблем е свързан с включването на израза „други причини“, което отваря прекалено големи врати за тълкуване. Докато КРС само обръщат внимание на тези два казуса, от МТС директно предлагат прецизиране на текстовете, като премахват „едностранно“-то увеличение и „други причини“.

КРС също изразява мнение, че някои от останалите промени не отговарят напълно на хармонизирането на законодателството с европейското. Това включва измененията за прекратяване на договора при индексация на клиентите на M2M (машина към машина или касови апарати, банкомати и др.).

Последното опасение на ресорния регулатор е за преноса на номера. КРС иска да се задължат операторите при прекратяване на договора да предоставят номера на потребителите на другия оператор. Предварителният проект за второ гласуване в парламентарната комисия, обаче не отразява тази потенциална промяна.

Приетите промени

Транспортната комисия в НС изготвя доклад след второто четене на вече обединения законопроект за изменение на ЗЕС. В него са направени редица промени, които включват повече прецизиране на текстовете, като са взети предвид най-вече опасенията на МТС и КРС.

Текстът вече е пререфразиран така че да се отнася само и единствено за индексацията на база годишна инфлация. Премахнати са формулировките „едностранно увеличение“ и „други причини“. По този начин беше приет на второ гласуване от депутатите на 6 ноември. Промените вече не обхващат потенциалните скрити индексации, както и не отварят възможност за по-широко тълкуване. Мартин Димитров от ППДБ обяви, че е доволен от приетите поправки на ЗЕС, въпреки, че обхващат само индексацията, не и потенциално други случаи.

(Почти) няма скрито-покрито

Последствията внасят интересна динамика за самите телекоми. За 2025 г. те направиха реално две индексации. Първата е на база инфлацията от едва 2.2% за предходната година, което натежи договорите с под 1 лев на месец. Два от операторите предприеха второ увеличение на цените, като увеличи месечните такси с между 1 и 3 лева с аргумента, че са добавени нови дигитални услуги, без съгласието на потребителите. Те се възползват от противоречие между два закона – ЗЕС и Законът за защита на потребителите (ЗЗП).

Решението беше посрещнато на нож от Комисията за защита на потребителите (КЗП), която дори заплаши с отнемане на лицензите на мобилните оператори. Регулаторът забрани практиката, но интересното е, че Апелативният съд в София (АСС) отмени това решение. Върховният административен съд (ВАС) обаче обяви предварителното изпълнение на КЗП за законно. Магистратите тепърва ще трябва да определят дали самата практика е легална или не.

Докато АСС и ВАС не обявяват окончателно законността на скритата индексация, тя остава като потенциална опция за ползване и през 2026 г. В същия момент, с приетите промени в ЗЕС, де факто приравняват индексацията на база инфлация, която е залегнала в клаузите на договорите със скритата индексация. Тоест, потребителите ако не са съгласни ще могат да разтрогнат договорите си без да дължат неустойки.

Въпросът, който ще разберем през следващите два месеца е дали телекомите ще продължат да разчитат на инфлационната индексация. Те могат да я предприемат, но така рискуват да предизвикат прехвърляне на абонати между тях. Другата опция за скритата индексация стои като възможност, освен ако съдът не я забрани окончателно. За нея телекомите почти сигурно ще изчакат решението на магистратите.

The post Парламентът слага край на телеком индексацията appeared first on TechTrends България.

От няколко години те предоставят сравнително подробна информация за качеството на връзката в България. Съответно, раздават сертификати за „най-бърза“ и „най-качествена“ мрежа, които телекомите използват за да рекламират своите услуги. Преди бяха сравнително разпределени: Ookla даваше предимство на „Виваком“, Umlaut на „Йеттел България“, а OpenSignal – на „А1 България“. Последните две години ситуацията отново е близка като надпревара и показатели, но „А1 България“ започна да „обира наградите“.

В края на септември, „А1 България“ навръх 30-та си годишнина, получи сертификат от Ookla за най-бърза мрежа в страната. Но също и такъв за най-бърза мрежа в Европа. Последното е по-голямо постижение за телекома, като го поставя на върха при мобилните скорости на целия континент, а не само в България. Компанията запазва позициите си в OpenSignal, но при Umlaut, надпреварата е доста равностойна и там „Йеттел“ все още държат лидерската позиция, макар и с малка разлика.

Първи в Европа

Ookla дава лидерска позиция за „А1 България“ в Европа за първите шест месеца на 2025 г. Въпреки, че основната дейност на платформата е да предоставя на потребителите да измерват скоростта си, в публикуваните данни, се сравнява не по сваляне на файлове, а вместо това е даден коефициент „Speed Score“. Той разчита на 70% на оценката за сваляне, 20% за качване и 10% забавянето.

За „А1 България“ той е 81.03 точки, докато втория – датския Telia е със 79.26. Трети са исландците от Nova, а четвърти – нидерландците от Odido. На пета и седма позиция е бившият собственик на „Йеттел България“ – Telenor, съответно с родния си норвежки и на шведски оператори. Скоростта на българския оператор е 317.37 Mbps за сваляне, 27.38 Mbps за качване, докато забавянето е 521.81 ms за сваляне и 446.55 ms за качване съответно.

Отличното представяне на „А1 България“ поставя страната ни като цяло в Топ 10 в световната класация на Ookla – или престижното седмо място. За съжаление, в предишни периоди сме имали и по-добри съпоставки, като сме паднали с две места – най-доброто ни постижение е била пета позиция. София като мобилни скорости също пада с едно място и столицата ни е на осма позиция.

В надпреварата между трите български оператора, освен лидерската позиция на „А1 България“ се отличава доброто представяне на „Йеттел България“. Като скорости двете са приблизително 300 срещу около 260 Mbps. Докато, третият играч – „Виваком“ изостава със средни скорости под 200 Mbps.

Методологията на Ookla се базира основно на данните от платформата Speedtest.net. В нея всеки може да тества мобилната или фиксираната си връзка. Уловката е, че данните могат да варират в зависимост от избрания за тестване сървър. Понякога, да не кажем много често, по подразбиране се дава такъв от същата компания, тоест се изпробва връзката в рамките на мрежата на един оператор.

По-подробната разбивка на OpenSignal

Данните на OpenSignal дават малко по-подробна картина, с не толкова ясно отличаващ се победител. Също така, те са за цялата 2024 г., като нови за настоящата година все още няма. Компанията използва собствено приложение, което да се инсталира на потребителските устройства. Благодарение на него се извличат малко повече данни. OpenSignal разделя различните показатели на четири категории, три от които с по четири, а последната – с два индикатора.

„А1 България“ е победител по четири показателя, а по още шест – споделя лидерската позиция. Това означава, че резултатите в тях са идентични или прекалено близки, за да се обяви, за превъзходство в тях. Повечето са свързани със скоростта на връзката, нещо, което се подчертава и от Ookla. Затова неслучайно при обявяването на резултатите от последната, от „А1 България“ показаха данните и от OpenSignal.

Общата мобилна скорост на сваляне е нещо, в което мобилният оператор води, макар и според OpenSignal да става дума за много по-малки стойности от тези на Ookla. Това се дължи на факта, че имаме по-скоро реално потребление при първия подход, докато при втория се праща/сваля предопределен пакет през сайта/приложението. Както и разделянето на средна и 5G свързаност при OpenSignal.

В другите два показателя, „А1 България“ води при 5G скоростите – както при сваляне, така и при качване. Стойностите тук са съпоставими и дори по-високи от тези на Ookla, което се дължи на разделянето на две показателите. „Йеттел България“ също се справя добре, докато „Виваком“ подобно на данните от Speedtest.net изостава повече спрямо първите два оператора.

Тенденцията се повтаря при повечето категории. „А1 България“ и „Йеттел България“ се съревновават при скорости и цялостно качество на връзката. В пет категории двата оператора са с изравнени лидерски позиции. В една – за 5G гейминг връзка лидер е „Йеттел“. Нещо, в което обаче „Виваком“ грабва призовите места е покритието. Тук, бившият държавен монополист е с три лидерски позиции – при качество на покритието, качество на 5G покритието и наличност на 5G. Изводите са, че „Виваком“ набляга на осигуряването на сигнал на повече региони, включително и по-малко населените, както и по-качествено. Докато останалите две компании – на скорости и качество в по-големите населени места.

Бастионът на „Йеттел“

Последният голям сертификат при мобилните мрежи, който разглежда българския пазар е Umlaut. Германските консултанти (бивше подразделение на P3, понастоящем част от Accenture) са смятани за „златен“ стандарт при замерване на възможностите на телекомуникационните мрежи. От края на 2019 г. Umlaut прави изследвания на българския пазар и през всичките години, включително и за изминалата 2024 г. лидер е „Йеттел България“. Данните за настоящата година ще бъдат публикувани най-вероятно през първата половина на следващата.

За разлика от предишните издания на Umlaut, през последното показателите са доста близки. По общи точки, „Йеттел“ е първи с 926 от 1 000 възможни, докато втори е „Виваком“ с 914, а „А1 България“ е с 909. Последният е първи по скорост на сваляне с 278 точки от 300 възможни, но е следван плътно от другите два първият с 276, а вторият с 275.

Интересното е, че Umlaut дават предимство на „Йеттел“ за покритие, а най-голяма е преднината им в забавянето (тоест е по-ниско). При по-подробната разбивка излиза, че „Йеттел“ са отличници в качеството на покритието, което им засилва оценката по този показател, докато обхватът е в полза на „Виваком“ макар и с един процентен пункт.

Планове и бъдещи фактори за мрежата

Трите телекома продължават да развиват и инвестират в своите 5G мрежи. Вече има стартирани редица проекти, които предвиждат високоскоростна мобилна връзка по ключовите магистрали и първокласните пътища, както и на летището в София. „А1 България“ например дадоха за пример, че скоро ще тестват напълно самостоятелна 5G връзка (5G SA) в роуминг между България и Гърция, през следващите седмици.

Операторите получиха пълния набор от радиочестотен спектър, който да ползват и вече трудно могат да намерят оправдание с липсата на този дефицитен ресурс. Той ще им позволи да увеличат не само покритието си на база население, но и на територия. Това ще стане благодарение на честотите в 700 MHz и 800 MHz, които получиха и които позволяват по-голямо покритие с по-малко активно оборудване.

Друг ключов аспект е и ще е постепенното изключване на 3G сигнала. Това в момента създава проблеми на потребителите, особено на по-отдалечените места, където този тип мрежа има покритие, но по-новите поколения не достигат. Все още няма яснота, кога 3G сигнала напълно ще спре и кога ще се замени с 4G и 5G, но дотогава ще сме в един преходен период, който ще сваля качеството при определени ситуации.

The post Телеком мрежите в България или кой е по-по-най през 2025 г. appeared first on TechTrends България.

През последните месеци ученичките работиха по индивидуални цели и проекти съвместно със своите ментори. В допълнение към практическите задачи те преминаха разнообразни обучения – от емоционална интелигентност и ефективна комуникация до киберсигурност, дигитален маркетинг и работа с MS Excel. Участничките се включиха и в доброволческа акция за облагородяване на учебната среда в 100 ОУ „Найден Геров“.

„Гордеем се с втория випуск на A1 STEMfem Junior. Младите момичета показаха силна мотивация, любознателност и желание за развитие. Благодарим на 22-те мениджърки от екипа на А1, които се включиха като ментори и споделиха знания и опит. Убедена съм, че начертахме пътя на тези ученички към това да се превърнат в бъдещи лидери в технологичния свят,“ заяви Миглена Узунова-Цекова, старши директор „Човешки ресурси“ в А1.

От своя страна менторите споделят, че програмата доказва как дори най-сложните теми могат да се предават по достъпен и вдъхновяващ начин и че усилията са реална инвестиция в бъдещи лидери. Самите участнички също определят опита като ценен – те оценяват практичната насоченост на обученията, възможността да работят с ментор и новите приятелства, които са изградили.

Успехът на A1 STEMfem Junior идва на фона на тревожни тенденции – хиляди млади хора в България нито учат, нито работят, докато бизнесът изпитва остър недостиг на специалисти в области като киберсигурност, изкуствен интелект и инженерни науки. В същото време младите хора търсят сигурност, уважение и екипна среда, а момичетата – и равнопоставеност, подкрепа и смисъл в професията. На този фон STEMfem Junior създава среда, в която интересът към технологиите може да се превърне в реална кариерна перспектива.

С второто си издание A1 STEMfem Junior се утвърди като значима инициатива за насърчаване на момичета да следват своите интереси в технологиите и да изграждат увереност за бъдещата си професионална реализация. Програмата затвърждава ролята на А1 като партньор в изграждането на следващото поколение жени – лидери.

^*Проучване на Global Metrics 2024, изследващо нагласите на новото поколение в градовете в България. Проведено е в края на 2024 г. сред над 400 млади хора между 15 и30 години, по поръчка на H4H Solutions.

Съдържание от „А1 България“

The post Второто издание на A1 STEMfem Junior включи 45 ученички от горни класове appeared first on TechTrends България.

Резултатите бяха до голяма степен очаквани, като утвърденият телеком вече доминира пазарът за ТВ доставка с близо 60% пазарен дял през 2024 г. Това показват данните за изминалата година в доклада на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Другият голям печеливш от ситуацията е „А1 България“. Двете компании започват да налагат двуполюсен модел в повечето подсегменти на фиксирания пазар.

При мобилния ситуацията на пръв поглед изглежда патова между трите основни оператора. В перспектива тя може да се окаже неблагоприятна за „Йеттел България“, които още през 2023 г. загубиха ключовото второ място по абонати. Оттогава насам са и усилията на основно мобилния оператор да се наложи и като такъв на фиксиран интернет и телевизия. Засега резултатите са плахи стъпки напред, но започват да стават и все по-видими.

Това се случва при сравнително положително развитие на целия пазар. Ръст на общите приходи, стагнация при абонатите, но и потенциал за увеличение на инвестициите в инфраструктура. Последното идва по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), чиито проекти най-накрая бяха стартирани през 2025 г. Европейските програми се оказват ключов компонент в разширяването на възможностите на големите телекоми. Докато по-малките ще трябва да разчитат на нишови подсегменти.

Интернет доминация

Телеком секторът продължава да нараства и през 2024 г., като той надминава, макар и с малко 4 млрд. лева. Това е увеличение с 5.7% на годишна база и с 19% спрямо 2022 г. Той обаче не кореспондира с ръста на брутния вътрешен продукт (БВП) на България, тъй като дял от него намалява от 2.1% през 2023 г. на 2% през изминалата година. Преносът на данни продължава да доминира сектора с над 54% дял, докато този на гласовите услуги се понижава на 25.8%. Същото важи и за разпространението на телевизия, което се свива от 14.2% на 13.5%.

Трябва да се отбележи, че данните на КРС обединяват мобилната и фиксирана интернет доставка. Основният растеж е при първата, която операторите предлагат в повечето случаи в пакет с гласова услуга. По този начин, мобилният сегмент продължава да разчита на монетизацията на 5G връзката и добавянето на допълнителни възможности при абонаментните планове.

Графата „Други услуги“ е големият печеливш през 2024 г. В нея попадат приходите за съвместно ползване на инфраструктура. Приходите се увеличават с 8% до все още минималните 235 млн. лева, спрямо 217 млн. и 141 млн. лева през 2023 г. и 2022 г. съответно. Динамиката на този подсегмент ясно илюстрира ефектът от аутсорсването на поддръжката на различни инфраструктурни компоненти, което предприеха основните телекоми у нас. Те са ситуирани в перо „Колокиране“, за което КРС единствено споменава, че нараства като приходи с 16.5% на годишна база.

Броят на операторите също следва интересна динамика. Мобилните остават трима, тези за фиксиран интернет намаляват от 656 на 621 покрай консолидацията последните няколко години. Но тези за ТВ доставка се увеличават минимално от 244 през 2023 г. на 251 през изминалата.

Мобилният триумвират

След окончателното установяване на само трима играчи в мобилния сегмент, динамиката е забавена. Ръст има на приходите, но най-вече при мобилния интернет. При абонатите също има минимално увеличение, като общо потребителите на гласови услуги се увеличават от 7.96 млн. на 7.98 млн. и за първи път от години доближават прага от 8 млн.

В сегментът вече се формира една нова и може би леко притеснителна тенденция. Тя е, че „Йеттел България“ губи леко позиции и при потребителите заема твърдо третото място. Пазарният му дял при абонатите се свива минимално от 31.4% на 30.7%. Потребителите на мобилен интернет също намаляват с малко по-висок темп – от 31% на 29.9% на годишна база.

Това поставя компанията на трето място по тези показатели, въпреки че от основаването на „Глобул“ е твърдо втори. Добрата новина засега е, че разликата между трите оператора се запазва сравнително малка. „А1 България“ е лидер при мобилния глас с 36.5%, следвана от „Виваком“ с 32.8%. Докато при мобилния пренос на данни, „Виваком“ е на първа позиция с 36.7% дял, докато „А1 България“ е с 33.4%.

Проблемът на „Йеттел България“ е тенденцията за спад втора година поред в тези показатели, докато другите два увеличават своите позиции, макар и минимално. Компанията държи позициите при приходите от мобилни гласови услуги, където остава лидер с 40.9% дял.

При мобилния интернет, който е по-перспективен обаче изостава. Там лидер е „А1 България“ с 42.1%, докато „Йеттел“ изостава до 29.7% дял, но и „Виваком“ спада от 29.4% на 28.2%. Дистанцията между вторите в този подсегмент обаче е минимална и може да има размествания през настоящата 2025 г. Освен, ако „А1 България“ не продължи по-добре да монетизира 5G връзката си.

За „Йеттел България“ мобилният сегмент е ключов, тъй като той формира основната част от приходите на компанията. Операторът се опитва да се трансформира в конвергентен, но за да постигне добри и по-балансирани позиции във фиксираните услуги ще му трябва време.

Телевизията – новото царство на „Виваком“

Изминалата 2024 г. беше маркирана най-вече от окончателното заличаване на „Булсатком“ и с данните от КРС, може да проследим ефектите от придобиването на сателитния оператор от „Виваком“. Очаквано, потребителите на доскоро независимия доставчик се преляха към телекома.

„Виваком“ доминира с 59.6% дял или близо две трети от пазара на база абонати. Това е с точно един процентен пункт повече спрямо сумарната позиция на телекома и „Булсатком“ през 2023 г. от 58.5%. Което показва, че компанията продължава да увеличава и органично своята абонатна база.

В същия момент, сегментът на платената телевизия остава почти непроменен като потребители и с минимално увеличение като приходи. Последните нарастват от 541 млн. на 544 млн. лева, докато първите са приблизително 2 млн. С други думи, „Виваком“ расте в един сравнително стабилен като параметри пазар. „А1 България“ отчита слаб спад от 27.3% до 26.5% дял на абонатите. КРС вече поставя на картата като трети „Йеттел България“, които обаче успяват да вземат едва 1.5% дял в целия сегмент.

Ситуацията показва, че поне на пазара за платена ТВ доминират две компании – „Виваком“ и „А1 България“, които държат 86.1% от всички потребители. Третият е далеч с 1.5%, а 12.4% от всички клиенти са разпределени между всички останали 248 ТВ оператора. Тук идва и голямата мистерия – защо се увеличава броя на доставчиците, макар и с малко, предвид факта, че пазарът не предлага възможности за растеж и развитие.

Малката мистерия със стрийминга

КРС не дава данни за състоянието на стрийминг платформите в България, но приложението JustWatch предоставя такива на регулярна база. Според него, Netflix продължава да е доминиращата услуга за началото на 2025 г. с 29% дял. Следвано от Amazon Prime Video с 18% дял и HBO Max (ребрандиран многократно – бел. ред.) с 14%.

Усилията на някои телекоми да наложат Disney+ обаче не се увенчават с успех. Платформата на популярният медиен гигант стагнира с 11% дял, като вече е застигнат от Apple TV+, който го изравнява по потенциални абонати. Същото важи и за Sky Showtime, чиито дял се понижава до 6%.

Други данни за ситуацията около стрийминг пазара в страната трудно могат да се намерят. Последните са на база изчисления от консултантската фирма Ernst&Young (EY) събрани през 2022 г. и според тях българските потребители са 560 хил. Те затвърждават лидерството на Netflix с около 200 хил. или точно 35% дял. Следван е от HBO Max със 150 хил. или 26%, а трети е Disney Plus със 75 хил. потребителя или малко над 13%. Тези данни обаче са вече значително остарели във времето, както и са събрани от различни източници. Затова детайлите за пазара на стрийминг в България продължава да е оскъден.

Пълзящото трио и във фиксирания интернет

Докато усилията на „Йеттел България“ при платената телевизия все още могат да се определят като бебешки стъпки, при фиксирания интернет има надежди, че компанията може по-лесно да се наложи като трети основен играч. Това е сегментът в който все още малките оператори заемат една четвърт от пазара – 26.6%. Тоест, телекомът ще може да мащабира своята дейност, както органично, така и чрез малки придобивания.

Другата добра новина за „Йеттел България“ е, че усилията му за момента са малко по-видими от тези при телевизията. Компанията заема третото място с 4.1% дял. В същият момент, доминацията на „Виваком“ не е толкова голяма, като телекомът е лидер с 39.4%, а вторият „А1 България“ е с 29.9%. Ръстът на първия е подтикван почти основно от придобиването на „Булсатком“, като техния сумарен дял от 2023 г. беше 37.6%. Което означава, че останалите 1.8% са от органичен растеж.

Другият момент е, че самият сегмент расте от 2.5 млн. на 2.6 млн. потребители. Като приходи също има увеличение от 427 млн. лева на 471 млн. лева. С други думи – това е перспективен подсектор, който все още позволява някакъв естествен растеж. След заличаването на „Булсатком“ прогнозата е, че бавно и славно „Йеттел България“ ще се опита да се установи като трети голям играч, който да грабне поне 10-15% от пазара. Компанията вече е постигнала около една трета от това, но има още път да извърви.

Нишови и инфраструктурни възможности

Наетите линии се оказват интересна ниша, която предоставя възможности за развитие, както на големите, така и на по-малките независими оператори. Добър пример за това е „Нетера“, която е ключов играч в този сегмент, както на едро, така и на дребно. При последният, компанията понижава минимално своите позиции до 10.4% на база линии и 8.4% на база клиенти, но като цяло промени няма и при двамата лидери – „Виваком“ и „А1 България“.

Отличните резултати на „Нетера“ си проличават в наетите линии на едро, където компанията се фокусира да предоставя международни такива. Компанията понижава дела си по бройка линии до 25%, но запазва второто си място. Приходите от това перо обаче се изстрелват от 25.9% дял на 33.7% дял. По двата показателя, „Нетера“ става лидер в сегмента, въпреки, че в таблицата на КРС е сложена „по навик“ втора. Зад нея е „Новател“, а трети е „Виваком“.

Другата тенденция, която ще движи пазара през 2025 г. и ще се усети още по-значително през 2026 г. са големите инфраструктурни проекти, съфинансирани по европейски програми. Трите телекома обявиха своето участие в изграждането на т.нар. 5G магистрали или връзка от пето поколение по основни пътни възли в страната. „А1 България“ ще прави подобна инфраструктура и на международното летище „Васил Левски“ в София.

Проектите по НПВУ също стартираха през пролетта на настоящата година и трябва да приключат през лятото на 2026 г. Трите телекома участват в тях и всички тези задания ще се отразят на целия сектор у нас. Точно как, ще разберем чак в докладите на КРС през следващите две-три години. Но във всички случаи ще имат значителен ефект върху динамиката на пазара.

The post Свят за двама или трима – българският телеком пазар през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

По този начин, изграждането на т.нар. „селски интернет“ влиза в своеобразна надпревара с времето. Добрите новини не се изчерпват само с подписването на самите договори. В рамките на само два месеца тихомълком бяха предприети няколко законодателни промени, които да облекчат максимално строителния процес на новите мрежи.

За разлика от проекта за „селски интернет“ преди повече от 15 години, този път има една добавена особеност, която да може да позволи по-ефикасното му разгръщане и последващо ползване. Това е достъп на всички телекоми до вече положената инфраструктура и предлагането на услуги за крайните клиенти.

Договори за две в едно

Основният проект по перото „Дигитална свързаност“ за НПВУ е за свързване на над 200 населени места в общо 140 общини в труднодостъпни региони и е на стойност малко над 390 млн. лева без ДДС, което са 468 млн. лева с ДДС, колкото са предвидени по Плана. На 9 юни 2025 г. бяха подписани шест договора за изпълнение, между Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) с трите основни телекома – „А1 България“, „Виваком“ и „ЦЕТИН България“ (инфраструктурното звено на групата PPF Telecom Group, в която влиза още и „Йеттел България“). Общата стойност е за 433 млн. лева без ДДС, което означава, че малко над 43 млн. лева ще дойдат най-вероятно от държавния бюджет.

Трите компании си бяха разпределили до голяма степен регионите, като само при два имаше подадена заявка от два оператора. Сега, дружествата ще трябва да положат над 7 000 км оптични кабели с много висок капацитет (VHCN), които да послужат като опорна инфраструктура за тези отдалечени места.

Подобно на проекта отпреди 15 години и сега правителството се опита да използва „селския интернет“ за доизграждане и модернизиране на своята Единна електросъобщителна мрежа (ЕЕСМ, позната и с по-старото си име НАМДА). Като кабинетът се опита да повтори опита от миналото, като свърже недостъпните населени места и доизгради своята оптична инфраструктура. Непрекъснатото прекрояване на заданията, конфликтът между държавата, операторите и условията на Брюксел доведоха до почти катастрофалното забавяне на НПВУ с близо пет години в частта „Дигитална свързаност“.

Беше постигнат компромис, като в проекта за „селски интернет“, телекомите ще отделят един от сноповете с кабели, като „правителствено трасе“ за ЕЕСМ. Министерството на електронното управление (МЕУ) ще направи отделен проект за доставката на активното оборудване по изградените нови оптични мрежи. Той е на стойност от около 162 млн. лева, което в комбинация с 470-те млн. лева за „селския интернет“ се изчерпват средствата по „Дигитална свързаност“ към НПВУ.

Скоростни промени

Телекомите алармираха още преди няколко години, че забавянето на по Плана започва да се натрупва значително и да поставя под риск изпълнението му. Причината са фиксираният краен срок от края на юли 2026 г., който е поставен от Брюксел още при създаването на НПВУ. Предвид факта, че подписването на договорите става в началото на юни 2025 г., за изпълнението им остават не повече от 14 месеца.

Извънредно краткият срок може да бъде компенсиран със законодателни промени, които да облекчат строителството на мрежите. Такива бяха предвидени в НПВУ, като част от редицата реформи в секция „Дигитална свързаност“. Освобождаването на честотите в 700MHz и 800MHz, намаляването на таксите за тях вече бяха осъществени през 2023 г. Но законодателните реформи за облекчение на строителните дейности все още висеше през зимата на 2025 г.

Тихомълком и по „бързата писта“, Народното събрание е предприело съответните промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) и Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ). Те са насочени най-вече в облекчаване на строителните разрешителни в публични и публично-частни имоти, намалена бюрокрация при полагането на оптични мрежи и др.

Още от 2023 г. от телеком индустрията описваха сроковете за изпълнение „на ръба“. Сега, като те са 14 месеца са наистина екстремни и без тези поправки, щяха да бъдат невъзможни. Дори, при общественото обсъждане на поръчките за „селския интернет“, някои от операторите настояваха ако тези законодателни промени не бъдат приети, да бъдат включени като „форсмажорно обстоятелство“ за неизпълнение на сроковете. Молбата им беше отхвърлена от МТС, но сега корекциите в ЗУТ и ЗЕСМФИ ги елиминират като основен фактор.

Промените явно дават надежда на компаниите, защото при обявяването на поръчките, те изпитваха сериозно колебание. Например, „ЦЕТИН България“ тогава коментираха, че ще „анализират“ най-благоприятните и осъществими откъм срокове региони, преди да подадат документи за тях. Сега и трите телекома участват, като са разпределени във всичките шест региона, което показва, че операторите са изчислили, че ще се справят със задачата.

Другият „морков“ за операторите

Преди повече от 15 години България прави опит да свърже труднодостъпните селища в страната. Историята изглежда почти огледална на настоящата – изгражда се оптична инфраструктура до някои ключови обществени сгради (кметство, поща, читалище) и… дотам. Мрежата се влива в ЕЕСМ, но като изключим безплатен WiFi точки за местното население, друг ефект не е постигнат.

С проектите по НПВУ, държавата се реши да добави още един „морков“ освен регулаторните облекчения. Това е възможността операторите да получат свободен достъп до изградената мрежа за „селския интернет“. Чрез нея, те да могат да разширят мобилното си и фиксирано покритие в съответните труднодостъпни региони. Акцентът повече пада върху мобилните системи, както е предвидено в самия План.

По този начин, новите проекти се различават от стария за „селски интернет“, в който държавата не посмя да даде достъп на телекомите до новоизградената мрежа. Както, може да се каже, че е и компенсация за отпадналите проекти за изграждането на т.нар. „5G магистрали“ – или на широколентова мобилна свързаност в основните пътни възли в страната. Сега, операторите ги изграждат „на парче“ чрез Механизмът за свързване на Европа на Европейския съюз – CEF-Digital.

Краят на драмата с Плана

Ако телекомите успеят да спечелят надпреварата с времето и изключително късите срокове и в края на лятото на 2026 г. бъдат завършени проектите, то това ще е краят на драмата с НПВУ. Тя продължи повече от пет години, след множество прекроявания на първоначалните задания и отпадане на някои ключови идеи.

Планът и по-конкретно частта „Дигитална свързаност“ трябваше да акцентират значително на развитието на 5G мрежите в Европа. В България, проектите, които включваха целенасочено развиване на подобна инфраструктура бяха заличени и заменени от амбицията за пълна подмяна и модернизация на държавната мрежа.

Само намесата на Брюксел предотврати този сценарий и наложи компромисния модел с развитието на „селския интернет“. Чрез него, операторите изграждат опорна мрежа до труднодостъпни и икономически необосновани за покриване региони, държавата развива ЕЕСМ, а телекомите получават облекчени регулации за честотния ресурс и строителните разрешителни. 5G може и да има след приключването на проекта, когато компаниите получат достъп до инфраструктурата и я разширят с мобилни станции. Засега, вървим към щастлив край, дали ще е така, телекомите първо трябва да спечелят надпреварата с времето.

The post „Селският интернет“ в надпревара с времето appeared first on TechTrends България.

Един от основните стълбове на новата стратегия на Брюксел е т.нар. Дигиталният мрежови закон, който на английски носи многозначимата абревиатура DNA (ДНК – бел. ред.). Той е насочен повече към стартъпи и развитие на изкуствен интелект (AI), като на самите телекоми е обърнато по-малко внимание.

След тези развития, европейските оператори директно заявиха, че настояват Брюксел да ги „освободи“ от по-стриктните регулации. Тяхната теза е от десетилетия, че прекомерния контрол подкопава инвестициите в иновативни мрежови решения. Това ги поставя в по-неизгодна ситуация, спрямо конкурентните компании от САЩ, Китай и дори Близкия изток.

Иновационният план – стартъпи и AI

Насърчаването на иновациите, според ЕК трябва да се прави основно в две посоки – стартъпи и изкуствен интелект. Първите ще бъдат подпомогнати с редуцирането на редица регулации и правила, както и да се засили конвергенцията между всичките 28 държави-членки. Липсата на 100%-ов единен пазар е едно от препятствията пред иновативните компании в опитите им да увеличат своя растеж и така да се противопоставят на китайските и американските стартиращи дружества.

Фокусът върху AI ще падне върху няколко аспекта. Първият е изграждането на необходимата инфраструктура за обработка на действията и данните свързани с изкуствения интелект. Вторият е в развитието на самите алгоритми и последният – в създаването и производството на собствени AI чипове. ЕК иска също така, Европа да развива и е една от областите, в които има добри позиции, заедно с тези на Китай и САЩ.

DNA включва и различни инициативи за улесняване на изграждане на основна и опорна мрежова инфраструктура. Подробностите по тази точка тепърва ще се уточняват и по какъв начин ще бъдат включени, като те засягат пряко операторите. Подобни мерки в някаква степен вече са залегнали в отделните страни-членки. Например в България има включени реформи, които изискват облекчаване на мерките предвидени в законодателството, за изграждане на фиксирани мрежи. Те са обвързани с плащанията и проектите по националния План за възстановяване и устойчивост (НПВУ).

„Подценени“ от Брюксел

Липсата на по-конкретни мерки в полза на телеком сектора предизвика реакция, която наподобява на силна молба от страна на индустрията. Eвропейската асоциация на телекомуникационните оператори (ETNO, преименувана вече на Connect Europe – бел. ред.) излезе със становище в което се призовава, управляващите в Брюксел да разширят обхвата на DNA. Според тях, телекомите в Европа са подценени като значение и под силен регуалторен натиск, докато в същия момент от тях се очакват значителни инвестиции.

Най-ключовата промяна, за която настояват операторите е разхлабването на редицата регулации, които в момента са наложени в сектора. ЕК ефективно премахна роуминга в рамките на ЕС, наложи ограничения на цените за терминиране (цени на едро) и на дребно в отделните пазари. Плюс още редица други регулации, които включват прекратяване на договорите, защита на лични данни и правила за окрупняване на индустрията.

Другите предложения са повече насочени в рамките на инфраструктурните проекти. Сред тях са мерки за насърчаване на инвестициите, които не са обявени в детайли и хармонизиран подход за разпределение на радиочестотния спектър. Последното е важно, особено за пан-европейските телеком групи, които оперират в няколко държави и във всяка има различни правила и цени за закупуването на честотни ленти.

От друга страна, последните програми за европейско финансиране включват редица проекти ориентирани към изграждането на 5G инфраструктура. Само в България вече са планирани няколко магистрални отсечки да бъдат оборудвани с връзка от пето поколение. Подобен договор беше сключен и за модернизация на софийското летище „Васил Левски“ преди няколко седмици. С друг думи, Брюксел все пак отпуска публични пари за изграждането на модерна мрежова инфраструктура.

Свобода или фрагментация

Друга промяна за която настояват телекомите е за възможността им да се обединяват в по-големи групи. Тоест, да се разхлабят антимонополните правила за тях, като в момента Брюксел изисква да има поне три големи играча на пазар. По време на Световния мобилен конгрес в Барселона, редица телеком мениджъри призоваха това правило да се разхлаби.

„За да мащабираме, ние трябва да консолидираме фрагментирания европейски пазар“, коментира главният изпълнителен директор на Telefonica Марк Мутра пред CNBC. „Регулаторите трябва да ни позволят да се окрупним. Затова – моля ви, освободете ни!“

Подобни сделки вече се извършват на европейско ниво, но при едно по-силно окрупняване Брюксел може да се намеси. Надежда в тази посока виждат мениджърите на други водещи телеком групи като Orange и Deutsche Telekom. Които призоваха за същото по време на форума в Барселона. За пример те дадоха пазара в САЩ, който се доминира от три оператора – AT&T, Verizon и T-Mobile, като в последния Deutsche Telekom е мажоритарен собственик. В същия момент, в ЕС имаме 28 държави всяка с по поне три оператора. Някои са части от една група, но в общи линии пазарът в Европа е силно фрагментиран.

„Справедливостта“ на заден план

Доскорошните опити на телекомите за промяна на европейската политика бяха насочени към изискването на технологичните гиганти да плащат за огромния трафик, който създават. Аргументите на операторите е, че по този начин те ще насърчат и стимулират инвестициите в мрежова инфраструктура. Технологичните гиганти формират повече от половината от целия трафик на Стария континент и затова е логично да заплащат за ползването на мрежите.

Идеята първоначално беше известна като Fair Share, а вече като Fair Contribution. Тя се разви и популяризира сред политическите кръгове в Брюксел покрай пандемията, нуждата от бърза модернизация към 5G и следващо поколение оптични мрежи. Недостатъците ѝ са, че разходите на технологичните гиганти почти сигурно ще бъдат прехвърлени към крайните потребители. Това още повече ще накара компаниите да разчитат на абонаментни модели и да затворят „глобалната мрежа“ в отделни платени балони.

Темата за Fair Contribution беше силно разисквана през последните няколко години. В края на 2023 г. ЕК реши ако ще се изготвя такова законодателство, то това ще бъде част от работата на следващата комисия, която ще встъпи през 2025 г. Инициативата срещна частична подкрепа в Брюксел, но и силна опозиция в редица европейски държави, като Германия, Нидерландия и Белгия.

Идеята за Fair Contribution може отново да дойде на дневен ред, като новата Европейска комисия отново подхвана технологичните гиганти за монополни практики. Нарастващото напрежение между Брюксел и Вашингтон свързано с различни мита и потенциалното развързване на търговска война между САЩ и ЕС също може да сложи на масата тази идея. Засега, браншовата Connect Europe (бившето ETNO) се фокусира повече върху перспективите за разхлабване на телеком регулациите, а не поставяне на нови за технологичния сектор.

Българската призма

Пречупено през призмата на българския пазар нещата са по обичайния начин – с две страни на монетата. От едната, шоковото налагане на европейските регулации, потопи финансовите резултати на трите основни телекома. От друга, в страната се повдигна вълна от недоволство, включително и политическо, заради индексацията на цените по договорите на операторите през последните години. Последното върна в общественото пространство едни позабравени обвинения в монопол или олигопол на големите оператори.

Българският пазар в същото време се консолидира значително. В момента фиксираният пазар де факто е поделен между две компании – „Виваком“ и „А1 България“. Това се затвърди, след като първата придоби „Булсатком“ и още редица по-малки играча. С което, „Виваком“ излезе лидер на пазара за ТВ доставка на дребно. При мобилния сегмент операторите останаха трима, като и преди години, когато на хартия бяха пет и дори шест, на практика пак бяха формирали пазарна троица.

Тази обстановка позволи на телекомите да „тестват“ докъде ще им позволят институциите да индексират едностранно цените. През последните години това се случваше чрез стандартна клауза в договорите, която коригираше цената на база годишната инфлация. През декември 2024 г. първо „Йеттел“, а след това „Виваком“ се пробваха да направят това едностранно на база текстовете в Закона за електронни съобщения (ЗЕС).

Казусът премина като горещ картоф през повечето институции, сред които Комисия за защита на потребителите (КЗП) и Комисия за регулиране на съобщенията (КРС), а накрая през двете нива на административни съдилища. Дори се стигна и до разглеждането на казуса в специализирана комисия в Народното събрание. Крайният резултат до момента е, че Върховният административен съд (ВАС) потвърди забраната на КЗП срещу наложената индексация.

Тези примери показват колко крехка, но все още ефективна е регулаторната рамка при наличието на три основни оператора. Което само затвърждава, че изграждането на няколко паневропейски телеком групи ще бъде доста пипкава задача. Особено ако се прави с по-силно отхлабване на регулациите.

The post Европейските телекоми молят за „свобода“ от правилата на ЕС appeared first on TechTrends България.

Индексацията покрай високата инфлация през последните няколко години се „услади“ на трите големи телекома. Въпреки, че беше оспорена от регулаторите, компаниите успешно я приложиха и тя изигра част от добрите им финансови резултати през тези периоди. В крайна сметка, операторите и Комисията за защита на потребителите (КЗП) се договориха за нови условия, при които цените на съществуващите абонаменти да се коригират на база преминаването на определен праг на годишната инфлация в страната.

Това в комбинация със заслабващия темп на поскъпване на основните стоки през 2024 г. може да елиминира индексацията като инструмент за повишаване на приходите. Данните за годишната инфлация се очакват в средата на януари, като прогнозите са, че тя може да надхвърли 2%, което е договореният праг от КЗП за корекция на цените при телекомите.

Операторите решиха да се презастраховат и да проявят креативност, като въведат скрита такава. Първо, през декември 2024 г., „Йеттел България“ обяви едностранна промяна в общите условия (ОУ) по своите договори, с което разшири потреблението по договорите, но и увеличи цените. „Виваком“ ги последва няколко дни след Нова година и обяви подобна корекция, но само на цените, без да добавя минути или пренос на данни. КЗП излезе със становище още при действията на „Йеттел“, с което се противопоставя на практиката, но прехвърля топката към съда.

При телекомите важи неписаното правило, че когато две от основните компании предприемат някаква нова ценова политика е въпрос на време и третият да ги последва. До момента „А1 България“ не е обявил подобна промяна на ОУ, но е твърде вероятно да я предприеме. Както и при индексацията, австрийският оператор най-вероятно изчаква да види развоят преди да действа.

„Добавките“ на операторите

В началото на декември, „Йеттел“ обяви, че ще увеличи месечната такса с 1, 2 или 3 лева, в зависимост от настоящия план. Това ще стане като се добавят допълнителни екстри, като по-висока скорост на мобилния интернет и др. Промяна на цените има и при някои дигитални услуги. „Виваком“ не е толкова щедра и само добавя 1 или 2 лева (в зависимост от типа услуга) към месечната такса. Разликата между двете действия обаче може да се окаже значителна от регулаторна гледна точка.

Корекциите влизат в сила автоматично, като се налагат чрез едностранна промяна в общите условия и важат, както за индивидуални, така и за корпоративни клиенти. При „Йеттел“ промените стават реалност от 1 февруари, а тези на „Виваком“ – от 8 февруари. През това време потребителите могат да сключат нови договори, като изберат от наличните такива за всеки от портфолиото на операторите. В някои случаи, те за момента може и да са по-изгодни от старите с новата „индексация“.

Законно ли е

Ключов момент, който и двата телекома подчертават, е третата опция за клиентите. Последните могат да прекратят веднага абонамента си ако не са съгласни с наложените едностранно от компаниите промени. При този случай, те няма да дължат неустойки. Единствено при взимане на устройства на лизинг, те ще имат избор дали да изплатят цялата остатъчна сума или да продължат да погасяват вноските. Ако изберат втората опция те ще се увеличат, в случай, че се ползват отстъпки през плана.

Всичко това е записано в самите договори и на трите оператора. Такова е и законовото изискване при едностранна промяна на параметрите на контракта и на общите условия. Друго условие е всякаква подобна корекция да става с поне едномесечно предизвестие. Това също е спазено от телекомите. Има противоречива информация от операторите за запазването на мобилния номер. Някои потребители са уведомени, че прекратяването на абонамента означава закриването му или се дължат неустойки, но по закон потребителят може да заяви прехвърлянето му с едномесечно предизвестие.

Затова на теория, действията на операторите изглеждат изрядни пред закона. Може в индивидуалните казуси да възникнат такива, които да попадат в „сива зона“ или да правят някое нарушение, но в общия случай, се спазват предвидените от нормативната рамка и договорите условия.

Реакцията на регулаторите

Реакцията на КЗП беше бърза, но и доста динамична. Първо, регулаторът прехвърли проблема към Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Това беше направено, защото измененията са направени на база текстове в Закона за електронни съобщения (ЗЕС), които са основно поле на действие на КРС. След това, обаче КЗП се активира и обяви, че действията на „Йеттел“ се водят като „непоискана услуга срещу заплащане“. Тъй като, потребителят не е заявил изрично, че иска тези допълнителни услуги, които оператора предлага и той може да откаже тяхното заплащане. Което вече попада в Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Може да звучи заплашително, но КЗП уточнява, че когато се нарушава съответния член от горния закон, глобата за юридически лица е… между 1 000 и 3 000 лева. Другите действия, които регулаторът ще предприеме е да сезира съдът за неспазването на съответния член и да представи потребителите пред него. От държавния орган обаче предупреждават, че операторите могат да прекратят услугите на съответните абоанти, докато траят делата, а те могат да се провлачат с месеци.

Последно, КЗП заплашва, че тези действия могат да се разгледат и като ограничаване на свободния избор на потребителите, което да попадне като нелоялна търговска практика. Което вече е в компетенциите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК).

Тук става ясно видима причината защо „Виваком“ само едностранно променя месечните абонаменти, без да добавя услуги. По този начин, корекциите на компанията не попадат в ситуация за „непоискана услуга срещу заплащане“ и съответно връзва ръцете на КЗП. За момента, реакция от този регулатор (а и от останалите) за действията на „Виваком“ няма.

(Обновено – 8.1.2025 г. 14:30 ч.) КРС излезе със становище, че е направила анализ на действията на „Йеттел“, както и на останалите два телекома. Вследствие на което от ведомството допълват, че „събраната в хода на проверката информация ще бъде предоставена на КЗП във връзка с правомощието й да наблюдава устойчивостта на пазара на дребно с цел осигуряване защитата на потребителите срещу нелоялни търговски практики“. Казано на прост език, КРС прехвръля топката обратно в полето на КЗП.

Ефектите за пазара

Забавящата инфлация може да лиши телекомите от възможността да вдигнат цените на вече действащите абонаменти. Затова два от операторите (засега) решиха да се презастраховат и да индексират едностранно цените с промяна на общите условия. Така, те създават контролиран избор за потребителите и потенциално решават един от проблемите на телекомите – да редуцират броя на клиентите, които карат на безсрочни договори.

Потребителите могат да останат на стария контракт и съответно на новите цени, да преподпишат нов, което всъщност е желанието на компаниите. Или да прекратят и да отидат при някой от конкурентите, но предвид факта, че два от тях вече правят такава „индексация“ е просто ситуация тип „от трън та на глог“.

Създава се обаче и опасен прецедент, в който телекомите ще могат да използват факта, че са само трима основни играча и да правят подобни корекции всяка година. Вторият елемент е, че предвид инфлационната индексация, това може да доведе до двойна корекция на цените. КЗП и телекомите вече си стиснаха ръцете за нея, но за новия казус, регулаторът изглежда в по-слаба позиция от преди. Ключова ще са реакциите на съда, останалите две институции (КЗК и КРС), както и на третия оператор – „А1 България“.

Ударът на КЗП (добавена на 11 януари в 12:30 часа)

След известен анализ и прехвърляне на топката между регулаторите, КЗП реши да предприеме по-решителни действия срещу скритата индексация на телекомите. Докато те са напълно изрядни по текстовете в ЗЕС, регулаторът намери такива, които те нарушават в рамките на ЗЗП. Става дума, че едностранната промяна на цените и условията от страна на операторите създава неравноправна клауза в договорите на потребителите. Когато се установят такива те се смятат за нищожни е записано още в ЗЗП. Регулаторът още обвинява компаниите, че са заблуждавали потребителите, като са посочвали, че действията им са законни по ЗЕС.

Затова председателят на КЗП Мария Филипова обяви решението си да забрани практиките на двата телекома. Тя още обяви, че ще санкционира операторите, като глобата може да достигне 50 хил. лева „всяка прилагана нелоялна търговска практика“. Любопитно ще е тълкуването на последния цитат дали то ще е за трите нарушения, които КЗП е констатирал или за всеки отделен абонат. Първата дефиниция е по-вероятна. Почти сигурно телекомите ще обжалват в съда.

КЗП използва същото тълкуване на ЗЗП при действията си срещу инфлационната индексация на операторите. Въпреки, че регулаторът започна да губи делата в съда, двете страни се разбраха за сравнително компромисен вариант. Може би навлизаме в подобна ситуация и сега.

The post Скритата телеком индексация (Обновена) appeared first on TechTrends България.