Тогава, също тръгна неофициална информация, че предстои подобна продажба на останалите бизнеси на групата, включително и в България. До допълнителни сделки обаче не се стигна, но се засили интригата около причината за раздялата със сръбските дейности. Включително се разкри и силен разрив между миноритарния собственик и съосновател на United Group Драган Шолак и мажоритарния акционер фонда BC Partners.

Конфликтът предизвика отзвук и рокади в ръководствата на почти всички звена в групата, включително и във „Виваком“. В донякъде изненадващ, както и не толкова епизод дори беше поставена на масата и собствеността на футболен клуб „Левски“.

През 2025 г. не проследихме в детайли тази сага, поради това, че истинският анализ отвъд изнесените в медиите факти, трябваше да почива на спекулации за това дали ще има сделка с останалите активи на United Group отвъд сръбските или не. След като конфликтът между Шолак и BC Partners може да се каже, че вече е в миналото и имаме нова информация за потенциална продажба на групата е добре да разгледаме нещата по-задълбочено.

Новите новини за продажба

United Group има желанието да продаде бизнесите си в България, Гърция, Хърватска и Словения. Информацията е по източници на „Капитал“ и според нея, групата е поставила на тезгяха целия телеком бизнес и фиксираната инфраструктура. Или части от тях. Поне за фиксираната инфраструктура по-апетитно ще е да се продаде в пакет, както в момента дейността е обособено в отделно дружество в тези държави – United Fiber. Като е избран консултант в лицето на инвестиционните банкери от Morgan Stanley. Бизнесът е апетитен защото включва освен оптичните кабели, така и каналната мрежа, един почти безценен актив, за който се водят вечни спорове за условията за наем.

По подобен начин, United Group търси купувачи и за своя медиен бизнес, който е окомплектован в международната компания United Media. В нея влизат всички медийни, рекламни и ТВ дейности, като в България под нейната шапка влизат „Нова телевизия“ и сайтовете ѝ, както и онлайн групата „Нетинфо“ и прикачените ѝ сайтове.

Няколко са спряганите купувачи. На първо място е арабският Etisalat (e&), който вече държи телеком активите на друга бивша регионална група – PPF. В нея влизат мобилните оператори под бранда Yettel и инфраструктурните дружества CETIN. Според „Капитал“ това е логичен ход, след като PPF Group загубиха наддаването за „Булсатком“, който в момента е част от „Виваком“. От друга страна, това ще окрупни българския телеком пазар и ще редуцира конкуренцията от трима на двама основни играча.

Вторият кандидат е саудитският Saudi Telecom (STC). Той вече притежава малко парче от баницата на United Group, след като балканският холдинг отдели и впоследствие продаде мобилните кули на своите оператори в България, Словения и Хърватска на Tawal. Последният е инфраструктурен бранд на STC. За момента саудитите влизат само в аутсорсинга на инфраструктура, но това не означава, че нямат апетит и за по-коплексен бизнес в региона.

Третият вариант е продажба на парче. В гръцките медии (ot.gr) има неофициална информация за преговори между United Group и местния OTE за придобиване на фиксираната мрежа. „24 Часа“ публикува версия, че всъщност се готви продажба само на медийната част в България, Сърбия, Хърватска и Словения. Сръбските медии излизат с алтернативна информация за работна версия на договор за сделка за United Media в горните държави, но плюс бизнесите в Черна гора и Босна и Херцеговина. Сумата е за само 30 млн. евро, а потенциалният купувач е Alpec Capital, който е мажоритарен собственик на новинарската група Euronews. От United Group и дъщерните ѝ дружества по традиция отказват да коментират пазарни спекулации и слухове.

Сръбската драма

През февруари 2025 г. United Group обяви продажбата на по-голямата част от своя сръбски бизнес. Групата се раздели с фиксирания оператор SBB, от който тръгва съществуването на балканския конгломерат. Купувач е PPF Telecom Group, който държи също така в страната и мобилния оператор Yettel. Така, мажоритарно държаната от Etisalat група формира де факто дуопол с Telekom Srbije, който се разчупва единствено в мобилния сегмент от A1. Цената за това удоволствие е 825 млн. евро чисто, без да се включват паричните резерви на SBB и потенциалния дълг на оператора.

Telekom Srbije също взе парче от пая, като придоби DTH сателитната телевизия, за която United Group прибра 652 млн. евро. В още една сделка се предоставя дружеството, което държи ТВ правата за редица спортни канали и първенства. Така, общата сума от продажбите набъбва до малко под 1.5 млрд. евро, при това без да броим медийния бизнес, който до голяма степен остава в United Group. Внушителна сума, която става и потенциален повод за раздор между мажоритарния и доскорошния миноритарен собственик на балканската телеком група.

Няколко месеца след сделката, през юни, Драган Шолак е отстранен от групата, заедно с главния изпълнителен директор Виктория Боклаг. Малко след това са подменени повечето ключови мениджъри по звена, включително и в България. Решението идва от мажоритарния собственик – британския фонд BC Partners, който държи около 55% дял. Шолак, който заедно с някои от другите освободени мениджъри държат около 45% от акциите, започва съдебни обжалвания, които губи. Спорът е за 200 млн. евро, бонуси точно за сръбската сделка.

Оттук, почти през цялата втора половина на 2025 г. се водят залпове между двата собственика. Ако не се беше развила тази сръбска драма, първоначалната идея е, че се подготвяше масова разпродажба на активите на United Group. Дори имаше неофициална информация, че в някои дружества, включително и в България са започнати задълбочени одити от потенциални клиенти (т.нар. дю дилиджънс), което обикновено предшества бъдеща сделка.

Теория на конспирацията

Неофициалната информация, която се появи след това, очертава още по-различна и интересна картина. В изтекъл запис между новия главен изпълнителен директор на United Group Стан Милър и неговия колега от Telekom Srbije Владимир Лучич загатва, че балканската телеком група готви да уволни директорката на United Media Александра Суботич, която е силна опозиционерка на президента Александър Вучич. Всичко това се случва точно в период на масови протести срещу сръбското правителство. Шолак също се смята за критик на Вучич и неговото елиминиране от United Group съвпада удобно. За да бъде конспирацията пълна, дни след изтичане на предполагаемите разговори между Милър и Лучич, сръбската полиция извършва обиски във водещите медии на United Group в страната – N1 и Nova, които биха били най-логичния източник на спекулативната информация.

Една от спекулативните хипотези за това какво се случва през 2025 г. е, че BC Partners симулират масова разпродажба на United Group, като стартират процесите в почти всички пазари. До сделка обаче се стига само в Сърбия, като се продава точно перлата на Шолак – родната му SBB, от която той формира впоследствие балканската група. След което, сръбският бизнесмен и всички негови хора са отстранени от управлението. По този начин, BC Partners се отървават от потенциалният непрекъснат натиск от сръбското правителство и ги оставя да се концентрират върху бизнеса в останалите държави.

Официално, United Group и BC Partners отхвърлят всякакви спекулативни слухове. Те обявяват публикуваната информация за разговори между Милър и Лучич като „дезинформация“. Включително се позовават на решението на нидерландския съд, че всички претенции на Шолак са несъстоятелни. В което между другото, нидерландските медии споменават, че бизнесменът се е опитал да въвлече „сръбската политика“ в делото, но не е успял.

Парче по парче

Дали, цялата история по продажбата на сръбските активи и последвалата битка между United Group и Шолак е просто начин за дистанциране на телеком групата от конфликта между миноритарния акционер и правителството е все още в спекулативната сфера. Фактите са, че все пак балканският холдинг започва, макар и по-тихо, да продава част от активите си парче по парче.

Операторите Telemach в Босна и Херцеговина и Северна Македония са прехвърлени през март 2026 г. на босненския BH Telecom за 562 млн. евро, като телекомът тегли заем от 199 млн. евро за трансакцията. Така, продажбата парче по парче на части от United Group се подновява през настоящата година. Което потенциално подкрепя две тези – едната, че групата се готви да разпродаде още активи. Другата е, че сръбската драма по-скоро е забавила плановете за продажба, отколкото е бил някакъв сложен план за отстраняването на Шолак.

Разнопосочните заключения на медиите за това как ще подходи United Group подсказват, че всичко е в начална фаза и предлаганите варианти са доста. BC Partners вече са групирали бизнесите в три направления – на оператори, фиксирана инфраструктура и медии. Първата вече се продава на части. Сръбският бизнес е буквално разфасован – фиксираните услуги отиват в PPF Telecom Group, мрежата и DTH сателитната телевизия в Telekom Srbije. За това основен двигател е по-скоро експлозивната политическа ситуация, отколкото чисто пазарни механизми.

Продажбата на босненския и северномакедонски Telemach вече подчертават тенденция, че United Group ще продава операторите по-скоро поотделно. Останалите две групи – фиксираната мрежа и медиите са компактно пакетирани и ще им се търсят единни купувачи.

Ясна тенденция

Тази логика пасва идеално, защото в България например, продажбата на „Виваком“ на собственика на „Йеттел“ ще трансформира телеком пазара от олигопол в дуопол. При това във всички сегменти, а в някои новото дружество ще има значително пазарно въздействие. PPF Telecom Group имат повече шанс да вземат фиксираната мрежа, но нямат такъв за United Media, където те държат другата голяма медийна група – тази около bTV.

Ситуацията е подобна и в Гърция. Ако OTE вземат телеком или мрежовия бизнес на United Group (Nova), те ще получат монополно влияние от по 65% при мобилните услуги, над 70% и 80% съответно при интернет и ТВ абонатите. При инфраструктурата, ситуацията е същата, макар, че там Nova и останалите конкуренти са значително по-фрагментирани отколкото при крайните услуги.

По този начин може да се анализира ситуацията около поредната информация за разпродажба на United Group. Докато не пристигнат неофициални данни за обвързващи сделки и задълбочени одити, когато вече ще имаме по-точен вектор на разпределението на активите на групата. Ясно е, че процесът вече е стартиран.

The post Пореден опит за разпродажбата на телеком гиганта United Group appeared first on TechTrends България.

BBC First е достъпен за потребителите на Vivacom с пакета EON PREMIUM, а BBC Earth  – с абонамент  EON FULL и EON PREMIUM.

„С включването на BBC Earth и BBC First продължаваме целенасочено да надграждаме EON с международно признато съдържание от най-висок клас. Това са канали със силна идентичност и лоялна аудитория по света – едновременно вдъхновяващи, образователни и с впечатляващо качество на продукцията. За нас е важно клиентите да получават не само повече заглавия, а по-стойностно и разнообразно преживяване чрез качествено съдържание, което да отговаря на различни интереси и вкусове“, коментира Любомир Малоселски, директор „Продукти и услуги“ във Vivacom.

Премиерният за България канал BBC First, достъпен за абонатите на EON PREMIUM на позиция 63, допълва портфолиото на EON с висококачествени британски сериали и драми, създадени от награждавани сценаристи и режисьори с участието на водещи британски актьори. Каналът е дом на премиерни заглавия от BBC, включително популярни продукции като Death in Paradise, Beyond Paradise, Sister Boniface Mysteries и The Tourist. Фокусът е върху незабравими истории, които предизвикват, потапят и провокират разговори, разказани през характерната британска гледна точка – от криминални истории и трилъри до исторически и съвременни сюжети.

BBC Earth има за цел да вдъхновява аудиторията, като разкрива невероятните чудеса на нашата вселена. Каналът, който може да бъде открит на позиция 313 в EON, ни потапя в едни от най-емблематичните и награждавани поредици, създавани някога, сред които Planet Earth и Blue Planet – отличени за изключителна кинематография и високи стандарти в научното представяне. С програмата си BBC Earth представя работата на водещите документалисти в света и отвежда зрителите на вълнуващо пътешествие на откривателството. От най-малкото същество под микроскопа до безкрайните простори на Космоса, BBC Earth среща зрителите лице в лице с динамични природни явления, впечатляващи научни идеи и удивителното усещане да бъдеш човек.

През последните няколко месеца Vivacom добави над 10 нови канала и разшири избора от премиум съдържание на всички свои ТВ платформи. Сред новите попълнения са: стрийминг платформата SkyShowtime и двата нови премиум линейни канала SkyShowtime 1 и SkyShowtime 2, трите Arena канала – Arena Action, Arena Comedy и Arena Life, както и документалният Love Nature, които допълват портфолиото с още повече филми, сериали, развлекателни формати и документални продукции за цялото семейство. Повече информация може да намерите на www.vivacom.bg или в магазините на Vivacom в цялата страна.

Съдържание от „Виваком“

The post Премиерният за България канал BBC First и емблематичният BBC Earth стартират в EON от Vivacom appeared first on TechTrends България.

Зимните вечери и празничните дни са времето, когато телевизията се превръща в естествена част от уюта на дома – събира ни със семейството, дава ни възможност да наваксаме с любими сериали и ни потапя в света на киното и спорта. И за да бъдат тези мигове още по-приятни, Yettel TV предлага още повече възможности за гледане, при още по-добри условия.

От 23 ноември 2025 г. до 31 януари 2026 г. новите абонати на Yettel TV могат да се възползват от специално коледно предложение – месечна такса за услугата от само 1 лв./ 0.51 евро през първите шест месеца, като към нея имат възможност за закупуване на телевизор Xiaomi с 0 лв./ 0 евро лизингови вноски за същия период и/или активиране на допълнителен ТВ пакет по избор без допълнително заплащане, за 4 месеца.

Сред наличните допълнителни ТВ пакети са HBO Max, SkyShowtime, Max Sport Plus, DiemaXtra, 7/8 TV, Voyo, както и видеотеката за възрастни Hustler. Така всеки нов клиент може да избере съдържанието, което най-добре отговаря на интересите му – независимо дали търси спорт, премиум кино, сериали или риалити формати и игри.

За тези, които обмислят обновяване на домашната техника, кампанията предлага и възможност за покупка на избрани модели смарт телевизори Xiaomi, като клиентите могат да изберат от три различни модела – от компактни екрани за по-малки помещения до големи QLED панели за кино изживяване у дома. Всички устройства работят с Google TV и са напълно съвместими с приложението Yettel TV, без нужда от допълнителен Smart TV Box.

Най-малкият модел в предложението е Xiaomi TV A 32″ 2025 HD, който идва с LED панел, Full HD Dynamic Color картина и Google TV. Той е подходящ избор за кухня, спалня или втори телевизор в дома, като предлага разширена свързаност, до 60Hz опресняване и поддръжка на приложението Yettel TV без допълнително оборудване.

За потребителите, които търсят по-голям екран с по-високо качество на картината, Yettel включва и Xiaomi TV A Pro 43″ 2025 QLED. Моделът използва QLED панел с по-добра яркост и контраст, разполага с три HDMI порта, два USB входа и работи с Google TV с вграден Google Assistant. Въпреки компактните си размери, устройството предлага добро цветово възпроизвеждане и е изключително удобен вариант за дневната или като основен телевизор в по-малък апартамент. Съвместимостта с Yettel TV позволява на клиентите да използват всички интерактивни функции без необходимост от Smart TV Box.

Третият и най-голям модел в кампанията е Xiaomi TV A Pro 55″ 2026 QLED, който осигурява осезаемо визуално присъствие в дома. Модерният QLED панел, 4K резолюцията и Google TV го позиционират като подходящ избор за филми, спорт и големи семейни пространства. Той поддържа AirPlay, Wi-Fi 5GHz, Bluetooth 5.0 и всички необходими стандарти за цифрово излъчване. Моделът е най-амбициозният от трите като големина и функционалност, но в рамките на кампанията остава достъпен благодарение на възможността да се вземе на 0 лв./ 0.51 евро за първите шест месеца, което прави обновяването на домашното оборудване значително по-изгодно.

Yettel TV е модерна интерактивна телевизионна платформа, която работи изцяло през интернет и позволява гледане на съдържание на телевизор, лаптоп, компютър, смартфон или таблет. Услугата предлага над 200 канала, голяма част от които в HD качество, както и достъп на до пет устройства едновременно. Клиентите могат да използват платформата както чрез Smart TV Box, така и директно през приложението за съвместимите смарт телевизори, като интерфейсът е еднакво интуитивен и удобен независимо от устройството.

Настоящата кампания на Yettel TV ще продължи до 31 януари, за да направи телевизионното изживяване по-достъпно, по-персонализирано и по-богато – точно навреме за най-уютния сезон в годината.

 Съдържание от „Йеттел България“

The post Yettel TV посреща празниците със специално предложение за нови абонати appeared first on TechTrends България.

„Тази година сме сигурни, че ще допринесем за една истински вълшебна Коледа за нашите клиенти. Преди броени дни лансирахме SkyShowtime в платформата EON, а зрителите имат достъп до холивудски блокбъстъри, хитови сериали и ексклузивни оригинални продукции – на всички устройства. А само преди месец стартирахме три изцяло нови канала – Arena Action, Arena Life и Arena Comedy, и обновихме любимия VIVACOM Arena. Вярваме, че комбинацията от холивудски хитове, премиум сериали и оригинални продукции ще предложи съдържание за всеки вкус“, каза Любомир Малоселски, директор „Продукти и услуги“ на Vivacom.

Клиентите на всички тв платформи на Vivacom ще имат безплатен достъп до SkyShowtime с богат избор от впечатляващи заглавия в като Wicked, Minions и Gladiator, както и популярните сериали Tulsa King, Yellowstone, Landman и MobLand. За да се възползват от безплатен месец за On-demand каталога на SkyShowtime, е необходима регистрация и активация в приложението My Vivacom. Освен on-demand стрийминг услугата на SkyShowtime, клиентите на телекома ще могат да гледат и два нови премиум канала: SkyShowtime 1 и SkyShowtime 2.

В периода от 9 декември до 13 януари 2026 г. Vivacom предлага безплатен достъп и до специалната селекция „Коледна романтика“ от Pickbox NOW, както и до култови заглавия на HBO и всички Arena каналите.

Вълнуващата селекция „Коледна романтика“ от Pickbox NOW е сред специалните предложения в EON. В комфорта на домашния уют зрителите ще могат да проследят едни от най-романтичните филмови заглавия с любимите си хора: „Тайната на съвършената Коледа“,  „Книжарница Мост“,  „Коледен остров“, „Коледа в сърцето ми“, „Къде изчезна Коледа?“, „Нашият коледен стенопис“, „Целуната от сняг“, „Любов в снега“, „Коледни промени“, „Операция Лешникотрошачка“.

Зрителите ще могат да споделят уютните зимни вечери със специалната празнична селекция на HBO, сред която са забавният „Буба“, приключението „Бъдни вечер в Страната на чудесата“ и музикалният хит „Тролчета: Бандата се събира“ – перфектни предложения за цялото семейство.

През декември Arena каналите на Vivacom предлагат отличен избор от премиум заглавия. В Arena Action зрителите ще открият динамични екшъни и трилъри като „Живот след битка“, „Джон Уик“ и лимитираният корейски сериал, премиерен за тв ефира в България, „Изчезнали: Другата страна“. Arena Comedy добавя празнично настроение с хитови ситкоми и комедии  и романтични филми като „Сезонът на буквите“ и „Поздрав от Манхатън“. В Arena Life ще се излъчат касови биографични истории като „Бохемска рапсодия“ и историческата драма „Джей Еф Кей“. VIVACOM Arena, добре познат на широката аудитория, ще продължи да представя семейни и драматични заглавия, сред които са „Smart Коледа“ и „Звездните кучета“. На 31 декември зрителите ще имат възможността да посрещнат новата година с Годишните музикални награди на БГ Радио 2025.

През най-празничния месец Arena каналите на Vivacom ще предложат впечатляващи премиум заглавия за всеки вкус. С толкова разнообразна програма декември се превръща в истински филмов празник за цялото семейство.

Как може да се възползвате от безплатен достъп за един месец до тв каналите, EON, EON видеотека и on-demand стрийминг плтаформите – вижте тук.

Съдържание от „Виваком“

The post Vivacom отключва всички ТВ канали и дава пълен достъп до EON през празниците appeared first on TechTrends България.

„С новото супер предложение на Vivacom всеки член на семейството получава пълната свобода да гледа това, което обича – без прекъсвания и без компромиси. Докато едни следят любимия си спортен отбор със статистика на живо, други могат да избират сред богата селекция от разнообразни видео каталози. Чрез нашата оптична мрежа и пакети EON осигуряваме високотехнологично решение за клиентите, които не правят компромис с качеството“, казва Любомир Малоселски, директор „Продукти и услуги“ на Vivacom.

Клиентите на EON могат да се възползват и от впечатляващи функции като спортна статистика на живо с EON Sports Mode, специален режим за деца, сваляне и гледане на съдържание от видеотеката офлайн, и много други. А оптичната мрежа на Vivacom осигурява страхотно клиентско изживяване за цялото семейство с бърза скорост и стабилна връзка, независимо от метеорологичните условия.

Всеки може да се възползва от предимствата на офертата на Vivacom до 9 ноември. Повече информация за офертите вижте тук.

Съдържание от „Виваком“

The post Безплатен достъп до премиум спортни канали с EON FULL – офертата на сезона от Vivacom appeared first on TechTrends България.

Това се случва дори още докато „Булсатком“ се води независим играч. Финансовата и имиджова нестабилност на сателитния оператор доведе до неговото бавно обезкръвяване. Още през 2022 г. той загуби лидерската си позиция в сегмента на платената телевизия, а през изминалата се срива на трето място. Но това не са единствените размествания, които се случват. През 2023 г. „Йеттел“ също губи дългогодишното си второ място по брой мобилни абонати. Което подчертава още една индикация за задаващ се двуполюсен модел, доминиран от „А1 България“ и „Виваком“.

Общите тенденции за целия телеком пазар се запазват положителни. Приходите от телекомуникационни услуги през 2023 г. се увеличават със стабилни темпове, въпреки, че е достигнат до тавана от абонати в повечето сегменти. Всеки растеж вече е за сметка на конкурент и битката за клиенти само ще се ожесточи.

Много на хартия, малко на пазара

Тенденцията за увеличение на обема на пазара се запазват през 2023 г. През изминалата година има общ приходите на приходите с 12.6% до 3.803 млрд. лева. След по-умереното му увеличение през 2022 г. от 7.2%, постъпленията на телекомите се завръщат на зелени стойности от над 10%. Секторът запазва позицията си спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на страната от миналата година – неговият дял в българската икономика се увеличава минимално до 2.1%.

Фиксираните услуги са основният двигател на растежа на телеком пазара.  Приходите от доставка на интернет на дребно се увеличават с близо 25% и вече са 427 млн. лева. Тези на платена телевизия също нарастват с малко под 14% до 502 млн. лева. Ако се запазят тези темпове, скоро фиксираният сегмент на дребно ще достигне 1 млрд. лева годишни постъпления.

При мобилните услуги, преносът на глас е с почти константни показатели. Увеличението на приходите е при мобилния интернет, което е нормално, предвид факта, че телекомите продължават да монетизират 5G скоростите. Ръстът през 2023 г. е от около 15% до 1.194 млрд. лева.

По-любопитна е ситуацията с компаниите, които оперират на телеком пазара. Мобилните оператори са редуцирани до тримата големи, но при фиксирания сегмент броят на доставчиците остава сравнително висок. Компаниите, които се занимават да предоставя интернет са 656. Предвид голямата консолидация през последните години, броят им остава висок, през 2009 г. например са били 724. Ситуацията е по-различна при доставчиците на платена телевизия. Те вече са 250 или по-малко от половината спрямо 2009 г. В разбивките по сегменти ще видим, че макар малките оператори да са много, все повече приходи отиват при няколкото големи играча.

Докладът на КРС вече обръща леко внимание на аутсорсването на мобилната мрежа на двата основни телекома – „А1 България“ и „Виваком“. Все още сегмент „Колокиране“ влиза в перо „Други“, но вече имаме някакви ориентировъчни данни за него. Според КРС през 2023 г. приходите от съвместно ползване, колокиране, предоставяне на физическа инфраструктура и други са се увеличили с 64% на годишна база.

Нестабилната мобилна троица

След като мобилният сегмент се изчисти от „призрачните“ играчи – оператори, които бяха такива само на хартия, се очакваше, че няма да има големи движения. Както и, че този тип услуги ще се стабилизират. През 2023 г. обаче сме свидетели на първото голямо разместване от 15 години насам. „Йеттел“ загуби второто си място по брой абонати, което вече се заема от „Виваком“.

Наследникът на „Теленор“ и „Глобул“ е с дял от 31.4% или отчита минимален спад от 0.7 процентни пункта на годишна база. „Виваком“ подобрява своята позиция от 31.2% на 32.4% и излиза на второто място. Лидер продължава да е „А1 България“ с 36.2%, но компанията отчита лек спад от 0.5 процентни пункта на годишна база. Това се случва при почти непроменен по обем потребители пазар. За последните пет години, мобилните абонати варират в рамките на 8 милиона.

Настигането и задминаването на „Йеттел“ от „Виваком“ е лесно проследимо през последните три години. Преди това двете компании успяха да постигнат частичен паритет и да се поддържа сходна дистанция. „Виваком“ постигна лек ръст, докато „Йеттел“ сходен спад и така през 2023 г. си размениха позициите. Много лекото понижаване на абонатната база на „А1 България“ създава предпоставки, че в един момент лидерът може да се окаже в позиция на изравнени показатели с новия подгласник.

Тази тенденция трябва да е и леко притеснителна за „Йеттел“. През 2013 г., когато Telenor купи компанията, амбициите бяха да се борят за лидерската позиция. Не успяха да го постигнат на база абонати, но това се случи при приходите. От тази гледна точка „Йеттел“ продължава да е номер едно при постъпленията. През 2023 г. компанията привлича 40.7% от мобилните приходи. По този показател „А1 България“ и „Виваком“ са почти равни – 29.9% срещу 29.4%. Което означава, че „Йеттел“ успява да монетизира по-добре своите клиенти, докато другите два телекома се опитват да постигнат повече маса и субсидиране на фиксираните услуги.

Телевизията – последното потъване на „Булсатком“

През 2022 г. „Виваком“ детронира дългогодишното царуване на „Булсатком“ при платената телевизия. През изминалата сателитния оператор продължи да потъва и вече е на трета позиция, като беше задминат от „А1 България“. В подадените към КРС данни е записано, че абонатите на дългогодишният лидер са паднали под 445 хил. или 22.2%.

Настоящият властелин на платената телевизия запазва първата позиция. „Виваком“ е със 728 хил. потребителя. Което прави дял от 36.3% или над една трета от целия пазар. Следва „А1 България“ с 548 хил. потребители и дял от 27.3%. Всички останали играчи имат общо 14.2%, който се разпределя между 247 компании общо. Казано по друг начин – отвъд трите основни ТВ доставчика, влиянието и пазарът на останалите е редуциран до под една шеста от всички потребители.

Третият мобилен оператор навлезе в този сегмент, но за 2023 г. подадените данни в регулатора са за скромните 5 775 клиента. В тези от самия финансов отчет от компанията-майка PPF Group има огромно разминаване. За 2023 г. според годишният доклад на доскорошния чешки холдинг са посочени малко под 35 хил. абоната на ТВ за българското звено на „Йеттел“. Разликата идва най-вероятно, затова, че се броят и само потребителите на приложението за телевизия, докато тези на КРС – преките инсталации към телевизори през кабел.

КРС подчертава, че „Виваком“ бележи ръст от 3.4% пункта на абонатите на годишна база. От регулаторът подчертават, че то се дължи и на придобиванията на малки оператори през 2023 г. Но без да се уточни каква част е вследствие на консолидацията и каква на „обезкръвяването на „Булсатком““. „А1 България“ бележи ръст от 0.9%, които идват органично – тоест са привлечени като изцяло нови клиенти или такива от конкуренцията. Предвид ситуацията, логично е основният да е „Булсатком“.

Създаденият прецедент

Свиващият се брой потребители на сателитния оператор е на законовия ръб дали придобиването му от „Виваком“ ще създаде господстващо положение. При данните от 2022 г. сборът от абонати на двете компании минава с много малко прага от 60% дял – 61.1%. Актуалните за 2023 г. показатели го поставят под това ниво, като сега той е 58.5%.

Ако United Group, компанията-майка на „Виваком“, беше изчакала с обявяването на сделката, можеше тя да се защити без да се изкривява статистиката. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) одобри придобиването, като прие мотивите на балканския телеком.

Но това създава опасен прецедент, тъй като в тях се приема, че данните които събира и анализира КРС не са достатъчни. Използват се и външни такива, като се включват и абонатите на стрийминг услуги и тези от „сивия сектор“. Първите понякога са част от т.нар. дигитални позиции на големите телекоми и реално могат да бъдат и техни клиенти. Разминаването между данните на КРС и тези на „Йеттел“ за 2023 г. при ТВ абонатите, също повдига въпроса дали не трябва да се правят промени.

При добавянето им сумарния пазарен дял на „Виваком“ и „Булсатком“ беше свит до 40.1%. Това размиване на пазара, позволи на United Group да получи одобрение от КЗК, но създава прецедент и поставя под въпрос бъдещи тълкования на пазара. Както и събирането на данните от ресорния регулатор и самата законова рамка.

Оскъдният стрийминг

Разминаването на данните на „Йеттел“ обаче загатва, че сегментът на стрийминга и на отделните платформи само за онлайн ТВ не е за пренебрегване. Проблемът е с достоверността на данните. Тези предоставени от United Group са събрани от консултантската фирма Ernst&Young (EY) и са за 2022 г. Според тях 560 хил. са абонатите на стрийминг платформи у нас за посочения период.

Водеща платформа е и световният лидер Netflix с около 200 хил. или точно 35% дял. Следван е от HBO Max (ребрандиран само на MAX) със 150 хил. или 26%, а трети е Disney Plus със 75 хил. потребителя или малко над 13%. Всички тези данни обаче не идват от самите платформи, а от външен консултант. Затова и КРС няма как да ги вземе предвид, поради съмнения в тяхната прецизност.

TechTrends получи данни за второто тримесечие на 2024 г. от онлайн платформата JustWatch. Тя предоставя възможността да се гледат няколко стрийминг услуги на едно място и в България разполага с около 30 хил. потребителя. На базата на тази извадка, информацията за лидера е идентична с данните предоставени от EY. Това е Netflix с 35% пазарен дял. Но след това започват големите размествания. Max е втори с 18%, което е далеч от 26% отчетени от EY. Трети са Amazon Prime със 17%, пети и шести са Disney Plus и Apple TV+ с изравнение позиции от по 8%.

Разминаването може да идва по няколко направления. Говорим за различни периоди – проучването на EY е за към края на 2022 г., докато това на JustWatch е сравнително актуално за средата на 2024 г. Отделно информацията на втората се базира на извадка от 30 хил. потребителя, което ако приемем данните на първата за достоверни, прави само 5% от целия пазар.

Всичко това показва, че без получаване на точния брой абонати от самите стрийминг услуги, този сегмент няма как да се отчете акуратно. Дори и тогава, част от плащанията ще минават през т.нар. „дигитални позиции“ на трите основни телекома. Което допълнително ще изкриви представата ни за пазара.

Крепостта „Фиксиран интернет“

Домашният интернет е все още единственият сегмент, в който малките играчи имат значителен дял. Макар и той прогресивно да намалява през годините. Приходите се увеличават до 1.68 млрд. лева, което е ръст с над 18% на годишна база. Лидерът „Виваком“ добавя 0.9 процентни пункта към дела си, който вече е 32.2%. „А1 България“ не остава по-назад, като увеличава своите позиции с 0.6 процентни пункта до 28.4%.

„Булсатком“ е трети, но много далеч с 5.4% пазарен дял и около 136 хил. абоната, коото най-вероятно ще се влеят във „Виваком“ след като придобиването е финализирано. Малките интернет доставчици съставляват 33.9% от пазара на база абонати и 44% на база приходи. Това влияние обаче е разпределено между 653 компании (без да броим водещите три). „Йеттел“ разполага с 69 хил. интернет потребителя през 2023 г., което го поставя с около 2.6-2.7% дял. В следващия доклад на КРС той ще е най-вероятния трети играч.

При наетите линии на дребно има интересни размествания. „Виваком“ властва в наличната инфраструктура до краен клиент с дял от 71.5%, но само 47% от приходите. Усилията на „Нетера“ на този пазар ѝ печелят второто място на база линии с 10.5%. Но на база приходи, „А1 България“ е пред нея с 18.6% срещу 8.8%. Ситуацията при този пазар на едро винаги е бил по-различен, като тук лидерите се запазват и това са „Новател“ и „Нетера“. „Виваком“ обаче подобрява значително позициите си, покрай придобиването на „Телнет“.

По пътя към двуполюсния модел

С приключените сделки за консолидация на пазара, в досегашните ни анализи говорихме за триумвират – пазар, доминиран от трите големи оператора. Започват да се появяват индикации, че в средно и дългосрочен план може да говорим за двуполюсен модел. В него двата напълно конвергирани телекома си поделят лъвския пай, а другите – каквото остане.

Причината за смяната на прогнозата е в заслабващата позиция на „Йеттел“. Компанията тръгна да изгражда конвергирана услуга от нулата и да разчита на нея основно на мобилната си инфраструктура. Елиминирането на основните независими играчи във фиксирания сегмент засилва позициите на другите два големи телекома.

„Йеттел“ все още е слаб във фикса, като ще влезе в Топ 3 при интернета, само заради елиминацията на „Булсатком“. Под или около 3% е нищожно нисък резултат, като ще трябва да се конкурира с фрагментирани потребители по малките оператори или с вече установените двама лидери. При платената телевизия тепърва ще видим дали „Йеттел“ дори ще успее да се пребори за третото място. Дори и да успее, преднината на „Виваком“ и „А1 България“ е огромна. Шансовете да се доближи бързо през следващите години са минимални, но може да събере достатъчно дял, че да диверсифицира поне частично приходите си.

Бъдещето на пазара няма да зависи от „Йеттел“, а по-скоро от продажбата на United Group. Собственикът на „Виваком“ в момента приема необвързващи оферти, а намеренията са да се намери купувач ако не на цялата група, то на някои пазари, тя може да продава и на други желаещи. Един от потенциалните кандидати е новият мажоритарен собственик на „Йеттел“ – арабският Etisalat. Ако той вземе United Group на ниво група, то за звената в България и Сърбия ще е по-сигурно да се намери отделен купувач, заради потенциалната концентрация в мобилния сегмент. Неслучайно, от индустрията коментират, че в телеком сектора никога не се скучае.

The post За последно с „Булсатком“ – българският телеком пазар през 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Лидерът сред мобилните абонати първи съобщава финансовите си резултати сред телекомите у нас. Затова той е нещо като „ветропоказател“ и дава индикации в каква посока поема телеком сектора у нас през съответните периоди. За съжаление, „А1 България“ продължава да затваря и ограничава информацията, която се оповестява публично.

Миналата година, българското звено спря да съобщава своите ТВ абонати, а от началото на тази и тези на домашен интернет. Разкриват се единствено тези за наличните и изградени линии, които не дават точна индикация за фиксираните абонати. Първоначално практиката беше да се дават данни само на база за цялата година или полугодие, но постепенно бяха напълно скрити тези показатели.

Любопитното е, че останалите звена от компанията-майка Telekom Austria Group продължават да дават разбивка на абонатите на интернет, но и те скриха тези за платена ТВ. Което оставя да ползваме само информацията, която Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) публикува в своите годишни доклади и в регистрите на регулатора.

Умерено, но нагоре

Приходите на „А1 България“ от началото на годината до края на юни достигат 368 млн. евро. Това е ръст от 5.7% на годишна база за същия период. Във финансовия доклад на компанията-майка Telekom Austria Group (TAG) се посочва, че основните причини за добрите резултати са „мерките за запазване на стойността“, увеличението във фиксирания сегмент и в предоставянето на корпоративни IT услуги.

Първото е корпоративното обозначение на индексацията, която беше направена през март. Такива мерки не са взети само в България, TAG е предприела още корекция на цените по съществуващите договори в Австрия, Сърбия и Хърватска.

Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) на „А1 България“ през първото полугодие на 2024 г. също бележи ръст. Той е 11.4% на годишна база и тя вече достига 165 млн. евро. Финансовите показатели на българския телеком обаче забавят растежа регистриран през изминалата 2023 г. За цялата календарна година, „А1 България“ отчита ръст на приходите от над 17% и от над 19% за EBITDA. Въпреки това, маржът на печалбата за полугодието скача до малко под 45%, което е доста високо ниво.

Това може да е индикация, че телеком пазарът в страната вече се нормализира и най-вероятно високите стойности от предходните години са движени повече от инфлацията и индексациите. Което ще се покаже дали е вярно или не, когато излязат отчетите и на останалите две основни телекома.

Подновяване на честотите

Акцент от началото на годината за „А1 България“ са по-високото ниво на капиталови инвестиции. За полугодието, телекомът е вложил над 71 млн. евро. Малко под половината – 31 млн. евро са били заделени за подновяване на лицензите на оператора в честотите при 900MHz и 1 800MHz. При втория спектър, КРС е раздала последните парченца, след като „Булсатком“ върна лентата от 2x5MHz на държавата. Трите телекома вече разполагат 2x25MHz всеки и целият ефир в 1 800MHz е напълно разграфен между тях.

Инвестициите ще са интересна гледка през следващите периоди, защото „А1 България“ аутсорсна кулите и пасивната инфраструктура. Те бяха отделени в друго дружество – EuroTeleSites, което беше листнатно на Виенската фондова борса.

Повишение бележи и друг ключов показател – средномесечният приход от абонат (ARPU). Той вече е 7.9 евро или с почти 15% по-висок от нивата от средата на миналата година. При единственият индикатор за абонатите – мобилните, „А1 България“ бележи лек спад от 3.776 млн. в края на 2023 г. на 3.758 млн. в средата на настоящата. Тези флуктуации не са нещо анормално за телекома, който е лидер по абонати. От друга страна, „Виваком“ започва все повече да скъсява дистанцията и скоро може да започне да оспорва първото място.

The post Ръстът на приходите и печалбата на „А1 България“ продължава и през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Мобилните приходи вече не са достатъчни, за да гарантират комфортни маржове. Резултатите на „Йеттел“ за изминалата 2023 г. показват точно това. Само напълно конвергираните телекоми с пълни пакетни предложения и добре развити, както мобилни, така и фиксирани услуги ще могат да отчитат стабилен растеж.

2023 г. беше белязана и с обявената продажба на основния дял на телеком звеното на PPF Group, в което влизат българските „Йеттел“ и „ЦЕТИН“. Сделката беше обявена през август и получи пълно одобрение от антимонополните регулатори през февруари 2024 г. Затова продажбата не влезе в отчета на компанията-майка, но по-важното е, дали с промяната на акционерните дялове тя ще продължи да публикува редовно своите финансови резултати. Документите за 2023 г. показват и причината за сделката – високата задлъжнялост на телеком групата и опитът за оптимизиране на портфолиото на чешкия фонд.

Позитивно за приходите, но не и за печалбата

Приходите на „Йеттел България“ се повишават с 10% на годишна база до 503 млн. евро за цялата 2023 г. Това се дължи най-вече на спорната индексация на база инфлацията, която трите телекома предприемат за съществуващите си договори трета година поред. Затова не е изненада, че средномесечния приход от абонат (ARPU) също се увеличава. Средната за 2023 г. стойност е 11.6 евро, като в последното тримесечие достига 11.8 евро.

Повечето приходи от абонат обаче идват при леко понижение на цялостната клиентска мобилна база. Тя се свива с 1.9% до 3.23 млн. потребителя, ако включим и автоматизираните SIM карти (т.нар. M2M – банкомати, касови апарати и др.). Понижението на тези със стандартни абонаментни планове е в рамките на 1.1% или 2.3 млн.

Компенсацията им е частична с клиентите на новите фиксирани услуги. За цялата 2023 г. „Йеттел“ е успяла да привлече 35 хил. клиента на платена телевизия. Което е доста добър резултат, като се има предвид, че компанията тръгна от нулата. При фиксирания интернет, телекомът отчита ръст от над 65% спрямо 2022 г. През изминалата година, „Йеттел“ вече разполага с 69 хил. абоната срещу 42 хил. спрямо предходната. На база на данните от 2022 г. от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) това поставя компанията като третия по големина интернет доставчик на дребно, след елиминирането на „Булсатком“.

Тези мерки обаче не са достатъчни да се повиши печалбата на „Йеттел“, за разлика от другите два големи оператора. Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) се понижава с 3.8% до 151 млн. евро спрямо 2022 г. Обяснението е просто – повишаване на оперативните разходи. През 2023 г. те са 352 млн. евро срещу 299 млн. евро през предходната година. Това прави увеличение от 17.7% или малко под два пъти над отчетената инфлация от Националния статистически институт за изминалата година.

Допълнителните разходи

Йеттел“ също така плати 22 млн. евро за допълнителните честотни ленти в 700MHz и 800MHz. Този заветен спектър беше най-накрая раздаден, след повече от десетилетия спорове между телекомите, регулаторите и Министерство на отбраната. Въпреки, че инфраструктурата от няколко години е отделена в отделното дружество „ЦЕТИН“, в „Йеттел“ останаха лицензите за радиочестотите. Което идва и със съответните допълнителни разходи.

Затова капиталовите разходи или инвестициите на оператора нарастват от 31 млн. евро на 56 млн. евро през 2023 г. Огледално противоположна е ситуацията с тези на „ЦЕТИН“. През 2022 г. те са 51 млн. евро, докато през изминалата година се понижават до 39 млн. евро. Това може да се обясни с това, че „ЦЕТИН“ отговаря за модернизацията на мобилната мрежа към 5G и през изминалата година се забелязва забавяне в тази посока.

В таймлайна за разпределение на честотите в презентацията на PPF Group е посочено, че се очаква допълнителен търг в спектъра от 1 800MHz през 2024 г. Това са останалите три ленти от две по 5MHz, които се освободиха след фалита на „Макс телеком“ и връщането им от наследника „Ти.Ком“, както и освобождаването на по-малката от „Булсатком“.

Ефектите на продажбата

Продажбата на основните активи на телеком групата на PPF Group на арабската Etisalat (e&) ще доведе до някои значителни промени. Тя ще бъде разделена на две – едното ще е съвместното дружество с новия мажоритарен собственик. В него ще се включват звената обекти на продажбата – Yettel и CETIN компаниите в България, Унгария и Сърбия, заедно с O2 и CETIN в Словакия. Чешките телеком дружества остават изцяло под шапката на PPF Group.

Сделката е за 2.15 млрд. евро, като има специална клауза, новото съвместно дружество да постигне определени, но не обявени публично, финансови резултати в рамките на три години. Ако успее, PPF Group ще прибере още 350 млн. евро, но ако не се случи, ще трябва да върне 75 млн. евро.

Телеком групата на PPF Group има значителни дългове общо за 4.395 млрд. евро. Те нарастват с 294 млн. евро, главно заради придобивания на фиксирани оператори в Чехия, но не се водят на самите дружества, а на групата. Така, Etisalat плащат 2.15 млрд. евро и де факто наследяват дружества с общи дългове в размер на 4.105 млрд. евро. Самите PPF Group успяват да погасят задълженията на чешкия CETIN, както и част от лихвите на регионалния O2.

The post „Йеттел“ през 2023 г.: Лек ръст на приходите и вече във фиксираните услуги appeared first on TechTrends България.

Netflix изгради своята стрийминг империя на тази база и прати своя конкурент Blockbuster в историята. Линейната телевизия и кабелната съответно не умряха напълно, но трансформацията беше налице. Предоставянето на съдържание онлайн по модела на стрийминга се оказа златна мина, в която се включиха почти всички технологични и медийни гиганти.

В резултат на тези „стрийминг войни“ се появиха десетки платформи. Съдържанието постепенно беше затворено и разпределено във всяка от тях. Така, за да могат потребителите да гледат нещо, обикновено трябва да намерят и конкретната стрийминг услуга в която се намира. Фрагментацията се оказа голяма и в един момент непосилна дори за гиганти като Disney.

Затова новата тенденция е консолидация на платформите, връщане на рекламите и започване на споделяне на съдържание между тях. Новата реалност обаче се оказва доста близка до това, от което се опитахме да избягаме преди десетина години – кабелната телевизия.

Спортът на едно място

Една почти изцяло американска новина показва накъде се развива сектора. Disney, Fox и Warner обявиха, че ще сложат цялото си спортно съдържание за САЩ в рамките на една платформа. Това включва всичко от портфолиото на ESPN, Fox (това на едноименната компания и на Dsiney – бел. ред.), ABC и ТВ програмите на Warner.

Те заедно държат правата за почти всички излъчвания на три от четирите най-популярни спорта в САЩ – бейзбол, хокей и баскетбол. Както и за още редица други от NASCAR до MMA. Единствено американският футбол запазва някаква диверсификация в правата на излъчване, като там такива имат още NBC-Universal и Amazon Prime.

Новата платформа ще стартира през есента на 2024 г. Цената ѝ не е обявена, но се предполага, че ще е между 45 и 50 долара на месец. Това е изключително високо, но предвид колко са инвестициите в държането на спортните права, не е изненада. Няма информация как ще се казва новата платформа, но тя ще има отделен мениджмънт. Както и приходите от нея ще се разпределят по равно между трите основни компании. Потребителите ще могат да интегрират и другите основни стрийминг платформи между трите гиганта – Disney+, Hulu и HBO Max.

Няма информация дали новата услуга ще предлага реклами. От което зависи и дали абонаментът ще е само едно ниво или ще е разделен на две – премиум без и по-евтин с промоционални клипове. Предвид сложността на спортните права за излъчване е възможно въпреки високата цена, да продължат да се предлагат реклами.

Консолидационен пик

Това споразумение всъщност показва посоката на консолидация и споделяне на съдържание между основните конкуренти в сектора. Първата фаза на окрупняване на бизнеса беше вътрешна. Големите медийни групи разделиха тематично някои платформи, други – според брандовата си структура. Например Disney разполага с три услуги – едноименната Disney+, ESPN+ и Hulu. В последните две, компанията например разполага с контролен дял, но не е едноличен собственик. Ситуацията трябва да се промени през идните седмици, когато Disney ще откупи напълно Hulu.

Пример, за вътрешно окрупняване е Paramount+ и Showtime. Warner вече обмисля да обедини HBO Max и Discovery+, като в тази сделка може да премине корпоративната граница и към двете платформи да се добави Peacock на Paramount.

Обединяването на цялото спортно съдържание между три основни медийни компании в САЩ е признак, че вече сме във втората фаза. При нея ще видим комбиниране на различни платформи, било от тематично, по права или на база финансови и други показатели. В рамките на „стрийминг войните“ сме разглеждали винаги само няколко услуги, но ако вземем предвид и малките с по милион-два абонати, бройката набъбва до десетки. С което консолидацията и комбинациите стават доста по-разнообразни.

Завръщането на рекламите

Раздробяването на различни платформи и затварянето на ключово съдържание доведе до разпиляването на потребителите. С което бизнес моделът базиран само на абонаменти започва да не излиза. Затова рекламите се завръщат и премахват една от малкото останали предимства на този тип услуги.

Моделът е изключително прост от маркетингова гледна точка. Евтините тарифи се заменят с такива или дори по-достъпни, но с предоставянето на реклами в съдържанието. Цените на тези без промоции се увеличават. Идеята е да се максимализира маржа на премиум пакетите, които ще се плащат от по-малката аудитория. Докато по-голямата, която пак ще плаща, но там печалбата ще се извлича от рекламите.

Този модел е устойчив за големите платформи с многомилионни абонати. Затова засега той започва да се налага в такива като Netflix и Disney+. Това ще засили натиска върху по-малките и съответно ще подсили консолидацията на пазара. Потребителите от своя страна ще са изправени пред избора да плащат за да гледат и да доплащат, за да не виждат реклами. В общи линии се повтаря бизнес модела на кабелната телевизия от 90-те години.

Супер стрийминга

Подобно тематично и бизнес групиране е само една от потенциалните фази на трансформирането на стрийминг услугите обратно в нещо като интернет кабелна телевизия. Следващата и логична стъпка е обединяването им в едно суперприложение и/или в комбинирани пакети. Тази тенденция започва постепенно да се развива поне на ниво концепция. Новата спортна платформа на Disney, Fox и Warner донякъде следва този модел, макар и в доста ограничена и нишова посока.

Идеята е различните стрийминг услуги да бъдат обединени в рамките на едно приложение. Това ще е потенциалната панацея на настоящата фрагментация, тъй като повечето потребители на Запад имат по няколко абонамента. Тези в САЩ средно плащат по три на месец, като бройката през 2023 г. намалява от четири спрямо 2022 г.

За да работи обаче, супер стрийминга трябва да предостави следните възможности. Лесна навигация, единен и приемлив абонамент, безпроблемно разплащане, събиране на цялото съдържание и различното му сортиране. Повечето от тях могат да се реализира при добра воля и в момента. Големият проблем ще е единният абонамент. Постигането на споразумение с широк набор от компании и платформи ще е доста трудно начинание. Друг проблем ще е, че някои от големите играчи ще предпочитат да вкарат в подобно супер приложение абонаментите си с реклами. Което ще понижи потребителското изживяване.

Ролята на телекомите

Може да звучи странно, но ключова роля в развитието на стрийминга ще заемат и самите телекоми. Те продължават да предлагат добрата-стара линейна телевизия, но все повече услугите им наподобяват тези на дигиталните платформи, като Netflix или HBO Max. Някои от новите им функционалности са дори директно заимствани от онлайн конкурентите им. Друга тенденция е, операторите да интегрират в едно подобно на супер приложение всичко накуп – линейната ТВ, собствената си „видеотека“ и дори самите стрийминг услуги, като Netflix и Amazon Prime.

Примерите идват директно от българския пазар. През февруари „Виваком“ обнови своята дигитална платформа EON. Нововъведенията са взети почти изцяло от практиката на стрийминг услугите. Интерфейсът е на големи блокове, с изчистени ленти за препоръчвания, възможност за сваляне на дадено видео за офлайн ползване и запаметяване на прогреса на гледане с опция да се продължи нататък. Все неща, които сме виждали в платформите на HBO Max, Netflix и др., сега допълват линейната телевизия и видеотеката на „Виваком“.

Това не е единственото, трите български телекома предлагат през своите планове и абонаменти за някои от стрийминг услугите. Някои от тях директно ги интегрират в своето ТВ приложение. Такъв е случая с „А1 България“ и тяхната Xplore TV, която вече предлага вграждане на Netflix акаунт. Когато и трите телекома вкарат максимално количество стрийминг услуги в своите приложения, то те ще предлагат нещо като супер такова, което комбинира линейна ТВ, собствена видеотека и интегрирана такава от външните платформи.

Регулаторното одобрение на поглъщането на „Булсатком“ от „Виваком“ засега силно стрийминга в страната. Защото Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) прие аргументите на United Group и включи този тип платформи при анализа на пазара на платена ТВ. С което разми дяловете преди и след приключване на сделката. Проблемът е, че няма максимално достоверни и прецизни данни за абонатите на стрийминг в България. Както и какъв процент от тях минават през плановете на телекомите. Във всички случаи дискусията за ролята на стрийминга на българския телеком пазар тепърва ще се развива.

Трансформацията на самия пазар за видео на поискване продължава. За момента посоката на развитие е завършване на пълния кръг и завръщане на практиките от кабелната телевизия – реклами, допълнителни платени „канали“ или платформи, обединяване под един покрив. Неща, за които потребителите няма да са напълно доволни, но и настоящата фрагментация не работи в тяхна полза. Към тях добавяме и телекомите като фактор, с което нещата придобиват по-сложно изражение. Точният вектор ще бъде финализиран най-вероятно през тази и най-късно през следващата година.

The post Как преоткриваме кабелната телевизия през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Решението на КЗК слага и край на сагата със спора за собствеността на „Булсатком“. През последните години за сателитния оператор се водят тежки битки – съдебни и регулаторни, покрай преструктуриранията му и продажбите му. Одобрението на сделката с „Виваком“ ще разплете бързо и лесно останалите казуси. Някои от които се влачеха в съдилища и регулатори с години и заради взаимосвързаността им не можеха да се решат без да предизвикат нови.

Действието на регулатора обаче ще отвори нови въпросителни относно измерването на пазара на платена телевизия. КЗК прие доводите на United Group и „Виваком“ да включи в този сегмент и стрийминг платформите, познати и като Over The Top услуги (OTT). Данните за тях все още са само ориентировъчни и на база външни изследвания, като повечето играчи не са длъжни да подават точна информация за абонатите си, нито подлежат на регистрационен режим в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) или Съвета за електронни медии (СЕМ). Като всичко това най-вероятно ще бъде оспорвано в съда от конкурентите.

Новият поглед

Най-голямото опасение за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ е поглъщането на вече втория на пазара за платена телевизия от първия. Според официалните годишни данни на КРС за 2022 г. делът на абонатите на двете компании заедно ще бъде 61%. След финализирането на сделката „Виваком“ ще получи две трети от пазара, като далеч след тях остава „А1 България“ с малко над 26%.

КЗК правилно отбелязва, че „Булсатком“ губи през последните години абонати, като от 2020 г. до 2022 г. тя се е лишила от 145 хил. потребители. Ако превъртим лентата по-назад, ситуацията става дори по-плашеща. Преди КРС да започне да събира данни за крайните клиенти на платена ТВ, косвените индикации показваха, че сателитния оператор разполагаше преди десетина години с около един милион абоната. Към 2022 г. „Булсатком“ вече се е свил до 542 хил. или почти наполовина, като и това е първата година, в която компанията губи лидерското си място. Причина за всичко това е засилената конкуренция, финансовите проблеми на оператора и несигурността покрай боричканията за власт в него.

Този факт не е най-решаващия в констатацията на КЗК, че няма опасност от създаване на господстващо положение след сделката. Регулаторът приема напълно доводите и допълнителните неофициални данни на United Group и „Виваком“, които игнорират тези от годишните доклади на КРС. Според тях на ТВ пазара трябва да се добавят абонатите на стрийминг платформите и тези, които не се отчитат от операторите (т.нар. сив сектор).

По този начин целият сегмент се увеличава като обем с 50% от малко над 2 млн. на малко над 3 млн. потребители. United Group и „Виваком“ предоставят информация, че абонатите на OTT услуги са около 541 хил. и още 423 хил. са неотчетени от малките оператори или са т.нар. сив сектор. С което сумарния пазарен дял на телекома след придобиването на „Булсатком“ се свива от внушителните 61% на доста по-приемливите 40%.

За стрийминга с любов

Има ясна причина, защо през всичките години досега при пазарните анализи в телеком сектора се взимаха данните от КРС. Те се водеха за най-официални и пълни, тъй като законово се задължаваха всички оператори да декларират своите абонати и ги подават директно към регулатора. Големите телекоми ги оспорваха, защото смятат, че малките крият клиенти. Това се прави защото цената за правата на излъчване на съдържание се определят на размера на потребителската база.

Проблемът идва, че няма точна информация колко е сивия сектор. Правени са различни проучвания през годините и дори в мотивите към КЗК данните на „Йеттел“ и „Виваком“ се разминават значително. Първата компания посочва, че към 2020 г. необявените абонати са около 4-5% от целия пазар. „Виваком“ предоставя малко по-конкретни като цифри, но като дял те са три-четири пъти повече – над 17%.

Ситуацията е същата и при стрийминг платформите (OTT). Големите от тях са международни услуги, които не подлежат на изискването да обявяват своите абонати в страната пред регулаторите. Данните за тях са предоставени от трети външни източници, цитирани от „Виваком“ и United Group и са силно приблизителни и груби. Част от тях са и вътрешни изследвания на телеком групата.

Въпреки, че са силно ориентировъчни те са доста интересни и за първи път имаме по-точна разбивка на стрийминг услугите в страната. Netflix е лидер с 200 хил. абоната, следван от HBO Max със 150 хил., Disney+ е наполовина със 75 хил., още 40 хил. са към Amazon Prime Video. Българските независими онлайн ТВ платформи са с 60 хил. и още 35 хил. са другите, някои от които и сателитни услуги от съседни държави.

„Но всичко е точно“

С безропотното приемане на горните данни КЗК обръща с главата надолу анализът на ТВ пазара в България. Освен, че информацията за потребителите „на сиво“ и OTT е ориентировъчна се пренебрегва факта, че в страната един от популярните начини за абониране към стрийминг платформите е през големите телекоми. „Йеттел“, тогава „Теленор“, наложиха идеята с добавянето на HBO Go (сега HBO Max) през 2016 г.

Практиката обхваща и трите оператора, както и повечето големи стрийминг услуги. „А1 България“ дори интегрираха Netflix в рамките на своето умно приложение Xplore TV. Няма разбивка, колко от тези абонати минават през телекомите. КЗК игнорира това, като се позовава на изследване на британския регулатор Ofcom, че на Острова между 60% и 80% от клиентите на OTT се договорят директно с платформата. Според тези данни само 10% минават през операторите.

За България обаче няма такова изследване и не се знае какво е припокриването на тези 541 хил клиенти. Ако решението на КЗК за разглеждане на пазара на платена ТВ трябва да се превърне в практика ще са необходими доста промени и усилия в две посоки. Едната – да се намери по-точно измерване на сивия сектор, което да се ползва от регулаторите. Втората – да се накарат стрийминг платформите да публикуват своите данни за абонатите в страната, което ще е трудно, защото са международни компании, а в закона за момента те не подлежат на такъв режим.

Въпреки липсата на тези неща КЗК отсъжда, че „всичко е точно“ и дори факта, че пак се надвишава пазарния дял след придобиването на 40% се смята, че няма заплаха за конкуренцията.

Протоколно за другите сегменти

На фона на ТВ пазара останалите опасения за сделката между „Виваком“ и „Булсатком“ са буквално протоколни. При пазара на дребно на интернет доставка се отчита кумулативен дял от малко под 38% и съответно се смята, че не е заплаха за конкуренцията. Разликата там с „А1 България“ за 2022 г. е и по-малка, операторът е с дял от 27.8%.

Пазарът за медийно съдържание също се смята, че няма да бъде повлиян толкова силно. United Group притежават „Нова броудкастинг груп“ и КЗК смята, че заради натиск на правоносителите, компанията няма да може да се възползва от по-силните си позиции да ограничава достъпа. Опасенията за каналната мрежа са споменати набързо и разпуснати, заради възможностите в Закона за електронните съобщителни мрежи и физическата инфраструктура (ЗЕСМФИ) за прокарване на кабелите и през шахтите на операторите на комунални услуги.

Разплитане на останалите случаи

КЗК също така налага незабавно изпълнение за своето решение, въпреки протестите на „Йеттел“ и водените дела по друг свързан казус. Почти сигурно е, че ако не двата основни конкурента, то поне единия ще обжалва мотивите на регулатора. Ако сделката мине и се финализира, то тогава тя ще разплете останалите случаи по собствеността на „Булсатком“, които са навързани с нея.

През 2019 г. кредиторите на сателитния оператор поемат контрола над „Булсатком“ и като финансови инвеститори без да участват на телеком пазара под друга форма не би трябвало да минават през одобрение на КЗК. Софийският съд обаче постановлява, че все пак регулаторът трябва да разгледа сделката и ако има промяна в пазарното поведение, то тогава трябва да се произнесе по казуса. В идентична ситуация е последващата продажба на „Булсатком“ към Спас Русев. Последният взима заем именно от United Group, за да финансира придобиването.

С което двата казуса за собствеността на сателитния оператор зависият напълно от това дали КЗК ще одобри окончателното поглъщане на „Булсатком“ от „Виваком“. С решението от петък на регулатора това е факт и съответно се разплитат двете претенции отпреди няколко години. За момента остава казуса с продажбата на физическата инфраструктура на оператора към United Group, което за момента е спряно от съда и евентуалното обжалване на решението на регулатора от останалите телекоми. Ако няма промяна в крайния изход, то тогава телеком пазарът ще е завършил основния процес по консолидация на сектора. Както и ще сложим край на сагата с „войната на розите за „Булсатком““ .

The post Как КЗК разчете ТВ пазара за сделката с „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.