Ключовото значение на „Булсатком“ беше подчертано след години на вътрешна борба за контрол и финансово оцеляване. От 2022 г. след поредната смяна на собствеността, тази битка се пренесе към целия пазар, а от настоящата се включиха активно регулаторите и съда. Сателитният оператор е изградил истински „гордиев възел“ от правни казуси относно неговата собственост. Разплитането на един или повече може да доведе до ефектът на доминото и да прехвърли собствеността на компанията от едни ръце в други.

Броени дни преди Коледа, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) обяви, че ще осъществи задълбочен анализ и проучване на последния възел – прякото придобиване на „Булсатком“ от United Group. Това е най-важният компонент от целия низ от казуси и с най-големи потенциални преки последствия за телеком пазара. Останалите казуси не са за подценяване, като бавно и славно и те търпят развитие. Но те малко или много ще зависят от този, за да може да се разплете окончателно съдбата на „Булсатком“.

Има ли заплаха за конкуренцията

Намерението на United Group да придобие напълно сателитния оператор е описвано като заплаха за конкуренцията най-вече в две направления. Първото е пазарът на платена телевизия, в който „Булсатком“ дълги години беше едноличен лидер, но през 2022 г. отстъпи първото място на „Виваком“. Обединението на първите два доставчика по брой абонати ще концентрира прекалено голям пазарен дял.

Макар, че купувачът не е „Виваком“, а реално компанията-майка United Group не помага в защитата на тази теза. Сумарно след придобиването ще се осигури около 61% от пазара на платена телевизия, по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2022 г. Вторият „А1 България“ ще разполага с 26%, а каквото остане – за малките оператори.

Второто направление е силната концентрация на пасивна и опорна инфраструктура, която водещият телеком у нас започва да акумулира. Това става чрез друга сделка с „Булсатком“ – тази за мрежовата ѝ инфраструктура. Като абонати при доставката на интернет на дребно, ситуацията след придобиването ще е малко по-благосклонна от около 41%, по данни на КРС. „А1 България“ остава втора с малко под 28%, а малките доставчици сумарно имат около 30%.

Най-засегнат от тези промени ще бъде третият телеком – „Йеттел“. Неговият собственик PPF Group неуспешно наддаваше за „Булсатком“ през 2021 г., когато загуби от бизнесмена Спас Русев. Това беше последният шанс на мобилния оператор да придобие значителен дял и инфраструктура във фиксирания сегмент. Сега, „Йеттел“ развива тези услуги почти виртуално, като разчита на мобилната си връзка и опорната мрежа изградена около кулите. Опасенията за пазарните дялове при поглъщането на „Булсатком“ от „Виваком“ са изразени не само от „Йеттел“, но и от „А1 България“.

По-ограниченото влияние като защита

От „Виваком“ и United Group избират интересна стратегия за защита на сделката. Особено, когато става дума за пазара за платена телевизия. Телеком групата сравнява официалните данни подавани към КРС с тези от няколко независими проучвания за точния брой на ТВ абонати в страната. Те са правени, поради критики на големите играчи, че малките крият колко потребители разполагат, защото таксите за авторски права се изчисляват на абонатна база. Според регулатора, потребителите на платена телевизия са малко над 2 млн., докато тези отчетени от консултантите Earnst & Young и Bmedia са малко над 2.5 млн.

От United Group правят нова сметка за пазарните дялове на база на тези данни. Според тях, след сделката „Виваком“ ще разполага с общ контрол на около 49% при платената ТВ. За да подсили своите аргументи, телеком групата също така добавя и абонатите на OTT услуги – това са онлайн платформите като Netflix, Amazon Prime, HBO Max и др. Така, общият брой на ТВ потребителите, според компанията скача до близо 3 млн. С което контролният дял на „Виваком“ спада до доста по-приемливите 40%.

Уловките са няколко. Първата е, че не се взима предвид факта, че точно „Виваком“ дълги години критикуваше „Булсатком“ в некоректно отчитане на своите абонати. След една от смяната на собствеността на сателитния оператор, тези обвинения спряха. Но това не е плътно доказателство, че практиката (ако е имала такава – бел. ред.) е спряна. Добавянето на OTT платформите също може да бъде поставено под въпрос, защото за да са достъпни е необходима интернет връзка, а „Виваком“ е сред лидерите в този сегмент.

Съдебни неволи по възела

Докато КЗК взима решението да разследва по-задълбочено пряката сделка между United Group (и може да се каже „Виваком“) и „Булсатком“ през предпразничната седмица има частично развитие и по друга част от „гордиевия възел“. Става дума за сделката за мрежовата инфраструктура на сателитния оператор, която беше продадена директно на United Group, като обезпечение на кредита на Спас Русев за придобиването на самата компания.

КЗК разреши сделката, но Административният съд – София област премахна незабавното ѝ изпълнение. Което означава две неща, едното е, че United Group все още не може да прехвърли активите, а другото е, че тепърва магистратите ще разглеждат казуса.

Достига се до куриозна ситуация, защото мобилните кули на „Булсатком“ вече бяха интегрирани, заедно с тези на „Виваком“ в отделно дружество и продадени на саудитската Tawal. Тази сделка е финализирана според финансовия отчет на United Group през третото тримесечие, като сумата получена за всичко е малко над 1 млрд. евро.

Времето няма да излекува

Решението на КЗК да разследва по-задълбочено сделката между United Group (и може да се каже „Виваком“) и „Булсатком“ показва, че опасения за концентрация може да има. Интересен детайл е, че регулаторът за момента го възприема като поемане на непряк контрол. United Group придобива фирмата на Спас Русев „Вива Корпорейт България“, която притежава „Булсатком“. Всичко е все още в начален стадий, но първите крачки за регулаторно разглеждане са направени.

Заплетените казуси по веригата на „възела“ в комбинация с тепърва анализирането на географския и пазарен обхват на пряката сделка означава, че разплитането им ще отнеме доста време. Дори крайното решение да бъде срещу реализирането на придобиването, протакването работи в полза на „Виваком“.

„Булсатком“ вече е в позиция на преходно ръководство от няколко години. Пазарните ѝ дялове се свиват скоростно и през 2022 г., компанията загуби лидерската си позиция от „Виваком“ при платената ТВ. За около десетилетие, сателитният оператор е свил почти двойно своята абонатна база. Агресивната политика на „Виваком“ също не е за подценяване, като вече има подадени редица сигнали, че от компанията се опитват да привлекат потребители на „Булсатком“, като обявяват, че доставчикът е фалирал или вече е придобит.

Дори без подобни практики ще е въпрос на време сателитният оператор да бъде „обезкървен“. Загубата на абонати най-вероятно ще продължи през изминаващата се 2023 г. и следващата 2024 г. В зависимост колко време се протакат решенията на регулаторите и съда, може да достигнем ситуация, в която придобиването на „Булсатком“ наистина няма да окаже голяма пазарна промяна.

The post Започна същинската битка за прекия контрол над „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Промените в Закона за електронни съобщения от края на 2011 г. задължи компаниите да разкриват точния си брой абонати на широката общественост. Това става чрез публичния регистър, който Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) изгради няколко години след това.

Тази прозрачност от страна на регулатора не успя да изсветли напълно пазара за платена ТВ. Колко точно укриваха операторите, особено тези, които не са водени от големите телекоми, продължава да бъде ябълката на раздора.

Изследване с повече конкретика

Нов лъч на светлина се опитва да внесе Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО). Зад организацията стоят някои от независимите доставчици на телеком услуги, като „Нетера“, „Телекабел“, „СКАТ“ и др. Чрез мащабно социологическо проучване поверено на агенцията „Алфа рисърч“ тя се опитва да покаже колко точно е сивия сектор на пазара за платена ТВ.

Резултатите показват, че 121 хил. домакинства или 4.5% от всички в страната не са обявени гласно от доставчиците, но имат достъп до телевизия. В индустрията, това се води за „пиратстване“, като тук не се включва свалянето на филми през торент сайтове. Може да звучи впечатляващо, но при положение, че целия пазар се състои от 2 .69 млн. домакинства. По-изненадващи са данните за тези, които изобщо не ползват телевизия. Те са едва малко над 30 хил. домакинства.

Как изглежда пазара според БАБТО

Общата картина, която изследването на БАБТО очертава за пазара също е интересна. Според резултатите, цифровата кабелна телевизия е доминираща, като 983 хил. домакинства я ползват. Следва я сателитната връзка с абонамент, която се ползва от 855 хил., а без абонамент от 67 хил. Третата технология по популярност е IPTV (интернет ТВ), която е предпочитан избор на 621 хил. домакинства.

Изследването показва и провала на цифровизацията или потреблението на цифрова ефирна телевизия. Едва 4.8% или 129.6 хил. домакинства я ползват. Причината за това е липсата на достатъчно канали, което беше породено от проблемния бизнес модел, който се преследваше при изграждането ѝ в България.

За сметка на нея, допълнително платените канали към плановете на операторите се радват на нелош интерес. „Диема Екстра“ е най-популярната от всички с 317 хил. домакинства имат достъп до нея. Следвана е от каналите Max Sport на „А1 България“ с 290 хил. домакинства. Телевизията „7/8 ТВ“ на Слави Трифонов е гледан от 271 хил., а четвърти са HBO с 267 хил. Доста е възможно немалко домакинства да плащат по няколко такива пакети.

Класирането при доставчиците също е интересно. Според него, „Булсатком“ е лидер, но с едва 618 хил. домакинства. „Виваком“ и „А1 България“ са втори и трети, като са с доста близки стойности. Което поради потенциалните възможности за отклонение в изследването на БАБТО, прави определянето на точно кой е втори и кой – трети, дискусионен въпрос.

Методологията и разминаванията

Тъй като става дума за социологическо проучване е много важна методологията. „Алфа рисърч“ използва представителна извадка от 5 700 домакинства, което е доста мащабно допитване. За сравнение, проучванията за политическите нагласи преди избори обикновено се правят между 900 и 1 100 души. Извадката съставена за БАБТО дава потенциална статистическа грешка от 1.29% и гаранционна вероятност от 95%.

Подробната методология обаче не дава ясни критерии как е формиран делът на сивия сектор. В проучването се посочва, че това е направено, чрез предварително заложени индикатори, които да покажат, кога има несъответствия между обявените и скрити абонати.

Резултатите обаче могат да се възприемат за доста ориентировъчни, защото все пак говорим за допитване до потребителите. Което контрастира спрямо ежегодните доклади на КРС, които ползват данни подавани от самите оператори.

Директното сравнение между двете е трудно да се направи. Не само, защото едното е за обявени точни данни, а другото е допитване. Но и защото това на БАБТО оценява на база домакинства, докато това на КРС на база абонати. Освен това, публичните данни на регулатора са за 2019 г., докато изследването е направено през ноември 2020 г. КРС се очаква през лятото да представи информацията за пазара за миналата година.

Затова има доста разминавания между информацията между двата източника. Няма да се спираме на всичките несъответствия. Има едно, което се набива доста силно на очи. Това е фактът, че според КРС в България водеща през последните пет години, включително и през 2019 г. е сателитната телевизия. В изследването, поръчано от БАБТО, лидер е цифровата кабелна такава. КРС за 2019 г. дава на кабелната 552 хил. абоната, срещу 983 хил. домакинства посочени в допитването на „Алфа рисърч“. Разликата е прекалено голяма, за да се обясни с лоши отговори, несъответствие между абонати и домакинства и др.

Естеството на спора

За да можем да поставим резултатите в по-широк контекст, трябва да се обясни малко и за конфликта и позициите на отделните играчи на пазара. От едната страна са „А1 България“, „Виваком“ и големите медийни групи. Те твърдят, че малките доставчици масово укриват броя на абонатите си. По този начин те реално предоставят ТВ сигнал на повече хора, като в същото време без да заплащат правата за съдържанието.

Тезата е защитавана яростно през години от другата браншова организация – Българската асоциация на кабелните и комуникационните оператори (БАККО). В нея основните членове са „Виваком“, „А1 България“ и „Булсатком“, а от декември 2020 г. се присъединява и „Теленор“.

От другата страна са малките оператори. Тяхната теза е, че големите играчи се споразумяват с медийните групи за по-изгодни условия, а независимите доставчици са оставени да плащат по-високи цени. Което да доведе до поскъпване на услугата им и постепенното им изтласкване от пазара.

Публична тайна е, че заради това, много от малките оператори наистина не декларират част от абонатите си, за да могат да запазят цените за крайните си клиенти конкурентоспособни. Спекулациите бяха, че някои доставчици, особено най-малките, сивият дял може да достигне между 30% и 50% от реалните клиенти.

Това обаче, продължава да остава недоказано. БАБТО се опитват да внесат малко прозрачност с техните заключения за 4.5%. Но и те не могат да се вземат за емпирични данни, защото са базирани на потребителско допитване.

Началото на края

Двете най-големи медийни групи в страната – тази на „бТВ“ и на „Нова телевизия“ вече са под контрола на собствениците на „Теленор“ и „Виваком“ съответно. Така, те затварят веригата между доставчици на съдържание и на ТВ сигнал. Ситуацията е сходна за „А1 България“, но в по-малки мащаби. Телекомът предлага от 2017 г. платените спортни канали Max Sport, като беше първият от големите, който предложи собствено и ексклузивно съдържание. Преди по подобен начин, „Булсатком“ изгради лидерската си позиция.

Положението за малките оператори ще продължи да се влошава. Допълнителният проблем е, че техния пазарен дял се свива спрямо големите. Това е видно от последните няколко годишни отчета на КРС. Това е вследствие на агресивната ценова политика на телекомите, повечето пакетни предложения, вече и собствени канали. Последният фактор е консолидацията на сектора. „Виваком“ възобнови замразената от 2015 г. практика за придобиване на по-малки доставчици. Телекомът придоби в началото на 2021 г. няколко регионални оператора на интернет и ТВ. Това са софийските „Нет 1“ и „КомНет София“, както и пловдивския N3.

Ако тези процеси продължат, скоро ще останат само големите играчи. Това ще са трите телекома, като все още „Теленор“ не предлага фиксирана ТВ и интернет услуга. Към тях добавяме лидерът при платената телевизия „Булсатком“. Сателитният оператор обаче загатна, че си търси купувач, което допълнително да свие участниците на пазара.

The post Лъч светлина в сивия сектор на пазара за платена телевизия в България appeared first on TechTrends България.