Сделката е изключително показателна по няколко причини. Тя демонстрира, че United Group най-вероятно ще бъде разпродадена на парчета, като във всяка държава ще има потенциално различен купувач. Трансакцията показва, че някои бизнеси на ниво група може да бъдат пакетирани и продадени отделно. Продажбата в Сърбия също така е и потенциален тест за точната стойност на различните активи, тъй като този пазар не е най-големият. „Перлите“ в короната на United Group са българската „Виваком“ и гръцката Nova.

Сръбската сделка има и няколко поетични, така да се каже, момента. Първият е, че от SBB тръгва самата United Group и сега това е първото звено, което бе продадено. Втората е, че купувачът е конкурент, с който преди около пет години имаха силни противоречия и конфликти около окрупняването на местния пазар. Сръбският телеком сектор обаче се измени значително оттогава насам, като държавният оператор Telekom Serbia подобри позициите си във всички сегменти.

Почти пълна подялба

Параметрите са сравнително прости. PPF Telecom Group придобива бизнеса на SBB в Сърбия. Той включва само фиксирани услуги – доставка на интернет и телевизия. По данни на компаниите, това означава над 700 хил. абонати в западната ни съседка. Цената е 825 млн. евро чисто, без в нея да се включват наличните парични резерви на SBB или потенциален дълг на компанията.

United Group постига и втора сделка, като DTH или сателитната ТВ ще бъде отделена и предоставена на Telekom Serbia. Трансакцията също е за чисти 652 млн. евро. Така, общо групата събира 1.5 млрд. евро при почти пълното си излизане от сръбския пазар.

Медийният бизнес на United Group в Сърбия остава в групата. Той включва различни новинарски и развлекателни ТВ програми, като N1 и Nova S. Те остават отделени в United Media, което е шапка за повечето подобни активи на балканския холдинг.

SBB обаче е ценна от друга гледна точка. Сърбия беше една от страните, която не е включена в United Fiber – звено на балканската група съдържащо опорната и магистрална оптична инфраструктура. То обхваща България, Гърция, Словения и Хърватия, като отговаря за продажбата на едро на капацитет.

Сръбската трансформация

Покупката е стратегическа за PPF Telecom Group, защото в Сърбия, другата балканска група има стабилно присъствие единствено в мобилния сегмент. Тя се опитва да развива фиксираните услуги, но към третото тримесечие на 2024 г. разполага с дял от едва 4% ТВ и 5% интернет абонати. Придобиването на SBB ще направи техния оператор Yettel Serbia пълноценен конкурент на все по-доминиращия Telekom Serbia.

Последният успя да измести конкуренцията и да се превърне в лидер във всички сегменти в рамките на пет години. Telekom Serbia е основно държавен оператор и чрез комбинация от агресивна политика и такава в стил „разделяй и владей“ успя да превземе пазара.

През 2019 г. успя да настрои двата основни конкурента и балкански телеком групи една срещу друга. Тогава, SBB обвини, че Telekom Serbia и Telenor (сега Yettel, част от PPF Telecom Group – бел. ред.) подготвят споразумение за споделяне на фиксираните мрежи. Целта – да се изхвърли United Group от сръбския пазар.

Последният по това време е доминиран от четири играча. Единственият напълно конвергиран оператор по това време е Telekom Serbia, два основно мобилни – Telenor и Vip Mobile (собственост на Telekom Austria, сега A1 – бел. ред.) и един фиксиран – SBB. Държавният телеком е лидер при мобилните услуги и интернет доставката, докато звеното на United Group държи ТВ сегмента.

За пет години картината се променя значително, като Telekom Serbia вече е лидер и на трите пазара. При фиксираните сегменти като дял абонати има над 50% и единствено при мобилния има по-силна конкуренция от Yettel и дял под 45%.

Продажбата на SBB трансформира Yettel в напълно конвергиран оператор и шанс за адекватна конкуренция на държавния телеком. Трансакцията обаче превръща сръбския пазар в ефективен дуопол, само с два основни играча. Telekom Austria и техния A1 присъства единствено при мобилния сегмент и е на трето място с 24% дял от абонатите.

С прибавянето на сателитните абонати на SBB, Telekom Serbia си гарантира близо, ако не и повече от 60% дял. DTH доставката в страната заема 13% от всички ТВ абонати, като след звеното на United Group са българската Polaris (зад нея седи Максим Заяков, бившия съсобственик на „Булсатком“ – бел. ред.) и DigiTV. Последните две нямат големи дялове, та лъвския пай от тези 13% ще отиде при държавния телеком. Което най-вероятно е направено, за да може сделката да мине през антимонополните регулатори в Сърбия.

Български и балкански асоциации

Ситуацията наподобява значително на българския пазар, на който „A1 България“ и „Виваком“ са напълно конвергирани, докато „Йеттел България“ тепърва прохожда във фиксираните услуги. Развитието им ще бъде трудно, тъй като вече не останаха достатъчно големи независими интернет и ТВ доставчици, които местното звено на PPF Telecom Group да придобие за бързо развитие в тези сегменти.

Огромната разлика е в Telekom Serbia, защото у нас нямаме държавен телеком, който да е лидер и в трите типа основни услуги. Дуополното положение също е голям капан за потребителите, защото това е последната стъпка преди пълен монопол.

На балканско ниво, сделката вещае големи трансформации, потенциално по-значими от тези за сръбския пазар. Собствениците на United Group са решили да разпродадат активите си и раздялата със звеното, откъдето тръгва групата е тест за тази стратегия. Доминацията на Telekom Serbia прави продажбата в Сърбия лесна задача, а с продажбата на част от ТВ абонатите на държавния телеком, най-вероятно се гарантира нейното одобрение. Изборът на SBB допълнително е улеснен от факта, че това е звеното с най-малък дял приходи спрямо останалите звена през 2023 г.

United Group тепърва има да продава своите най-ценни активи – „Виваком“ и гръцката Nova. Както инфраструктурната United Fiber и медийната United Media. Към тях прикачаме и Telemach, които оперират в Босна и Херцеговина, Черна Гора, Хърватия и Словения. Сделка подобна на сръбската при първите два телекома може да трансформират съответно българския и гръцкия пазари в дуополи. При тях обаче няма толкова доминиращо държавно (или друго компанийно) присъствие и чисто от антимонополна гледна точка би трябвало да са проблем. Което отваря вратата на потенциални външни за тези пазари инвеститори да навлязат на тези пазари.

Сръбската сделка поставя първата стъпка към пълната разпродажба на United Group. Което показва, че тя ще се прави на парче, а не всичко накуп. След нейното приключване, телеком пазарите на Балканите, включително българския, може да не са вече същите.

The post Разпродажбата на United Group започна в Сърбия appeared first on TechTrends България.

Фондът продава 50% плюс една акция на арабската компания, която работи под търговското име e&. Макар да не се води пълно придобиване, PPF Group реално предоставя контролния пакет на телеком гиганта от Обединените арабски емирства (ОАЕ). С което се слага край на регионалните амбиции на чешкия фонд в сектора.

PPF Group се опитва да преструктурира напълно портфолиото си, покрай санкциите срещу Китай, войната в Украйна и неуспехът или прекалено бавния процес за конвергенция в Югоизточна Европа. Докато неофициалната информация за преговорите между фонда и e& бяха от месец, то слуховете за търсене на купувач на медийната група CME, в която влиза и българската „БиТиВи Медия Груп“ се носят от няколко години вече.

Сделката

PPF Group продават 50% плюс една акция в телеком звеното си PPF Telecom Group на e& срещу 2.15 млрд. евро. В сделката са включени всички активи собственост на чешкия фонд в България, Унгария, Сърбия и Словакия. При първите три държави това са операторите под бранда Yettel, включително и българския „Йеттел“. Както и инфраструктурните звена CETIN, сред които е и местното „ЦЕТИН България“. В Словакия се продава операторът под бранда O2.

Активите в Чехия ще бъдат отделени и остават собственост на PPF Group. Те включват местния оператор O2 и инфраструктурното CETIN. Фондът коментира, че се прави това „поради специфичната им позиция“ и амбицията те да бъдат интегрирани с други компании от портфолиото от местния пазар.

Сделката включва и още една клауза. PPF Group ще получи до 350 млн. евро при постигане на определени финансови резултати на телеком групата в следващите три години след приключването на трансакцията. Но в същия момент ако не бъдат покрити тези параметри може да се наложи да върне до 75 млн. евро.

Самата трансакция трябва да премине през одобрението на регулаторите. Допълнително, трябва да се извършат преструктуриранията с отделянето на чешките активи. Любопитно е, че сделката ще трябва да бъде прегледана от Европейския съюз дали отговаря на изискванията за чуждестранни субсидии. От PPF Group очакват всичко това да приключи до края на настоящата година или в краен случай – началото на първото тримесечие на 2024 г.

Купувачът

Etisalat е основана през 1976 г. като съвместно дружество между местни арабски компании и британската International Aeradio Limited. Седем години по-късно ОАЕ поема 60% държавен контрол, а останалите 40% от акциите са пуснати за публична търговия. Телекомът е сред водещите 140 държави по пазарна капитализация, според Financial Times. Бизнесът му включва пълно портфолио от фиксирани и мобилни услуги.

Първоначално се налага като регионален за Персийския залив оператор. Освен в ОАЕ, в момента Etisalat има звена в Саудитска арабия и Египет. Постепенно разширява присъствието си в Афганистан, Пакистан, Нигер, Шри Ланка и редица държави в Централна и Западна Африка.

Към края на първото полугодие на 2023 г., арабският телеком разполага с над 165 млн. абонати. Консолидираната печалба преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA) за периода е 6.6 млрд. дирхама (1.637 млрд. евро). За цялата изминала 2022 г. приходите са 13 млрд. евро, а EBITDA – 3 млрд. евро.

С придобиването на основния пакет в PPF Telecom Group, Etisalat изпълва желанието си да навлезе на пазара на Централна и Източна Европа. Това е вторият арабски телеком, който навлиза в региона, след като TAWAL придоби мобилните кули на United Group, които включваха и тези на българския оператор „Виваком“.

Напускането на региона

Въпреки, че сделката с Etisalat да се описва като „стратегическо партньорство“, за PPF Group това е огромна крачка в посока на напускане на региона. Чешкият фонд навлезе ударно през 2018 г., когато изкупи телеком активите на Telenor, включително и тогава едноименния оператор в България. Сделката за всичко тогава беше за 2.8 млрд. евро. Сега, PPF Group продават малко над половината от останалите оператори за 2.15 млрд. евро с опция за бонус от 350 млн. евро след три години.

Трансакцията може да се определи като печеливша за чехите, тъй като те продадоха 25% от инфраструктурното звено в Унгария на държавата, както и се освободиха от оператора в Черна гора. Няма информация, дали има клауза за пълно изкупуване на телеком активите на PPF Group от страна на Etisalat, но е възможно такава да съществува.

Чешкият фонд се оглежда за продажба на регионалните си активи от известно време. Санкциите на САЩ срещу Китай, а вече и войната в Украйна карат финансовата институция да преструктурира напълно портфолиото си. Продажбата на основния дял на Yettel и CETIN може да бъде последвано и от търсене на купувач и на медийната група CME, в която влиза и българската bTV Media Group. За нея също се спекулира от известно време, че е в процес на търсене на нов собственик.

PPF Group така и не успя да направи пълна конвергенция на своите регионални активи, което може би е и причината за продажбата на „Йеттел“ и „ЦЕТИН“. Фондът придоби основно мобилни оператори от Telenor, като не успя да се сдобие с голям фиксиран доставчик. Норвежците се провалиха при наддаването за „Близу“, докато PPF Group беше един от двата основни кандидата за придобиване на „Булсатком“ при последната продажба на сателитната компания. Неуспехът с това явно е било и краят на преследването на фиксираните амбиции при телеком групата. „Йеттел“ пусна собствена ТВ услуга през 2023 г., но на база дигитална платформа.

The post PPF Group продаде основния дял на „Йеттел“ на арабския Etisalat appeared first on TechTrends България.

Агресивните действия за придобиване на „Виваком“ все повече загатват за потенциална последователна стратегия за консолидиране на пазара и увеличаване на пазарния си дял във фиксираните услуги. Телекомът е изправен пред доста силна конкуренция в тази област от „А1 България“, които растат именно в този сегмент.

Сделките от последните седмици, показват и амбициите на новия собственик на „Виваком“ United Group да затвърди лидерската позиция на компанията в българския телеком сектор.

Кои са N3

Зад пловдивският интернет доставчик N3 (Entry) стои дружеството „Цифрова кабелна телевизия“. Въпреки името, компанията разполага основно с потребители на домашен интернет. Те са около 25 хил., които ще бъдат добавени към тези на „Виваком“ през тази година, ако всички те останат клиенти. Абонатите на платена телевизия за сметка на това са само около 4 хиляди. Самата компания оперира от 2007 г. като интернет доставчик и покрива основно втория по големина град в страната – Пловдив.

„Цифрова кабелна телевизия“ има общо четири кредита към банка „Сосиете Женерал Експресбанк“. Те са на сумарна стойност от 1.505 млн. евро. Задълженията са заличени на 15 февруари, което предполага, че са били част от сделката с „Виваком“. Това показват данните от Търговския регистър.

Възобновената вълна на консолидация

Поредната сделка на „Виваком“ с конкурентен малък оператор, затвърждава тенденцията за възобновяване на вълната от консолидация във фиксирания сектор. Телекомът даде нейния ход след като придоби за неизвестна сума двата оператора „Нет 1“ и „КомНет София“.

Сумарно те разполагат с над 48 хил. абоната на интернет и около 31 хил. на платена ТВ. По същия начин, като с N3, след финализирането на сделката, задълженията им към „Първа инвестиционна банка“ в размер на общо около 35 млн. евро бяха погасени.

Ако абонатите на трите компании се влеят без да има много откази, „Виваком“ ще добави органично над 70 хил. потребителя на интернет и около 35 хил. на платена телевизия. Предвид, факта, че телекомът е „развързал кесията“ е възможно да станем свидетели на още покупки през следващите месеци. Зависи от преговорите между собствениците на независимите оператори, техните възможности и стратегията на „Виваком“.

Нова стратегия във фиксираните услуги и визия

Плановете за допълнителен растеж на фиксирания пазар бяха частично потвърдени от главния изпълнителен директор на телекома Атанас Добрев. В пространно интервю за „Нова Телевизия“ (вече част от United Group), той обяви, че собствениците са поставили нова стратегия за развитие в този сегмент.

„Едно от нещата, които имаме за задача пред нас в момента е да предоставим възможността на повече клиенти да имат достъп до фиксиран интернет и телевизия на „Виваком““Атанас Добрев, „Виваком“

„Когато дойдоха United Group при нас и казаха, че се развиваме много добре в мобилния и фиксиран сегмент, но може повече“, коментира Добрев пред „Нова Телевизия“. „Едно от нещата, които имаме за задача пред нас в момента е да предоставим възможността на повече клиенти да имат достъп до фиксиран интернет и телевизия на „Виваком““.

Той също така допълни, че новата визия на телекома – смяна на основния фирмен цвят от оранжево към черно – не е временна кампания покрай обновените тарифни планове на компанията. Това е целенасочена промяна на корпоративната идентичност, която ще следва тази на SBB звената в Западните Балкани, които са част от United Group.

Едно мрачно напомняне

Ако процесите за консолидация продължат в България може съвсем скоро да изпаднем в ситуация, в която конкуренцията в страната лека, по-лека да изчезне. Крайният резултат ще е да останат трите основни телекома – „А1 България“, „Виваком“ и „Теленор“. В момента, в който статуквото се разпредели изцяло между тях е много вероятно да видим доста сериозен сблъсък между тях.

Като интересен пример може да разгледаме сериозния конфликт между собствениците на „Виваком“ и „Теленор“ в Сърбия. United Group и PPF Group спорят за потенциалното споразумение между местното звено на втората компания и държавния телеком Serbia Telekom за споделяне на фиксираната мрежа. Пазарът в западната ни съседка наподобява, макар и не напълно на българския, но показва, какво може да се случи, когато има три доминиращи играча в отделните сегменти.

Казусът се превърна в тежък политически скандал, в който бяха намесени регулаторите, съда и дори премина с обвинения за нарушаване на медийната свобода в страната. Цялата история до момента сме я описали подробно в този материал.

The post „Виваком“ придоби пловдивския интернет доставчик N3 appeared first on TechTrends България.

В България двете групи бяха в центъра на продължаващото окрупняване на телеком активите. United Group взе „Виваком“, заедно с „Нова телевизия“, „Нетинфо“, изданията около всетник „Телеграф“ и от скоро двата малки оператора „Нет 1“ и „КомНет София“. PPF Group пое „Теленор“ и медийната група около другата голяма ефирна телевизия bTV.

Синхронните им действия не опряха само до българския пазар, като те развиха активите си из цяла Югоизточна и значителна част от Централна Европа. Двете групи дори се очакваха заедно да участват в купуването на румънския Telekom Romania или поне на мобилните му активи. Развитие по темата все още няма.

Досега, United Group и PPF Group успяваха да действат в региона, без да им се засягат интересите и да се поставят в конфликт помежду си. Съвместните им действия в Румъния дори повдигаше въпроса дали по-скоро не координират регионалната си експанзия. От началото на 2021 г. това предположение беше разбито на пух и прах, след като двата конгломерата се сблъскаха челно в Сърбия. Казусът в западната ни съседка е доста любопитен, като не изключва възможността в един момент да се пренесе и на други пазари.

Борба за мрежата

Сагата в Сърбия започва с изтичането на документи в пресата, че водещият оператор в страната Telekom Serbia обмисля да обедини усилия с Telenor, който е собственост на PPF Group. Целта е да се изхвърли от пазара SBB – компанията от която тръгва United Group.

Развихря се голям скандал – не само между компаниите, но и политически, тъй като Telekom Serbia е все още собственост на държавата. Отделно, тезата на медийната група N1, която получава изтеклите документи е, че именно сръбското правителство е инициирало разговорите. Telenor дори се обръща към съда, за да спре публикациите потемата, с което е обвинена, че нарушава свободата на медиите. Важен детайл е, че самата N1 е собственост на SBB.

Идеята е да се постигне споразумение между държавния телеком и Telenor за споделяне на фиксираната мрежа. По този начин, компанията контролирана от PPF Group да може агресивно да навлезе при услугите за платена телевизия и доставка на интернет. Целта е да се редуцира значително пазарния дял в тези сегменти на SBB. N1 поддържа тезата, че двата телекома изрично са се договорили да направят това, за да навредят на своя конкурент. Медията подчертава, че когато това стане, Telekom Serbia и Telenor ще останат последните големи доставчици на фиксирани услуги в страната.

Конспирация или обикновено споразумение

PPF Group и нейното сръбско звено потвърдиха, че става дума за нормално споразумение за споделяне на мрежата. Telenor е отправила предложения както към Telekom Serbia, така и към SBB за потенциална сделка. С първият такава е постигната и според телеком групата отговаря напълно на сръбското законодателство. Тя предстои да бъде одобрена от местните антимонополни и телеком регулатори.

В същия момент чешката група обвинява United Group, че организират целенасочена медийна и политическа кампания. Причината е, че SBB губи позиции по естествен пазарен начин спрямо Telekom Serbia. Пропадането на договора за преотстъпването на мрежата с Telenor е бил голям удар за тях и затова в момента заплашват, че сключването му с техния конкурент е „заплаха за независимостта на медиите“. Ключов аргумент в тази теза е, че N1, медията откъдето тръгна всичко, е собственост на United Group.

Дали има конспирация за елиминирането на SBB или наистина става дума за нормално бизнес споразумение е трудно да се каже. Тежка дума ще имат регулаторите в Сърбия, които трябва да разплетат казуса. Той се политизира, след като политическата опозиция в страната го използва за атакуване на настоящето правителство.

Показателният пример

Независимо дали Telekom Serbia и Telenor са се договаряли с изричната идея да неутрализират от пазара SBB или става дума за просто споделяне на мрежата, сръбският конфликт между United Group и PPF Group е показателен в няколко отношения. Първият е, че дори две години да се развиват заедно и почти в синхрон, когато имат достатъчно влияние, те рано или късно ще започнат битка за надмощие.

Вторият е по-важен елемент. Той показва, значението на конкуренцията на един пазар. Когато консолидацията елиминира повечето големи и средни играчи и на него останат двама или трима, възможностите за развитие се ограничават значително. Както за потребителите, така и за бизнеса.

Telekom Serbia доминира на пазара за мобилни услуги и при доставката на интернет. Първият сегмент е с дял на абонатите от 44.3%, а във втория – с 41%. Това показват данните на сръбския телеком регулатор RATEL за 2019 г. Telenor е на второ място при мобилните услуги с 31.5% дял сред потребителите. Третият мобилен оператор Vip Mobile има доста по-слабо присъствие с 24%. SBB е силен при фиксираните услуги, като при доставката на интернет е на второ място с дял от 33%, а при платена ТВ е лидер с 47%.

В случая със сръбския конфликт, Telenor може да избира между два оператора, с които да сключи споразумение за споделяне на мрежата, ако иска да получи национално покритие на фиксираните си услуги. Виждаме, че тогава, че ако две от компаниите решат дори по бизнес подбуди да сключат споразумение, третият ще бъде ощетен.

Сърбия е доста сходен пазар на българския. При него са останали основно четири играча – един пълноценен телеком (Telekom Sеrbia), един фиксиран (SBB) и два мобилни оператора (Теленор и Vip Mobile собственост на Telekom Austria). Пазарната сила на първия е доста стабилна и сътрудничество с него може да предопредели резултатите на договарящия.

Едно наум за България

В България, при платената телевизия и фиксирания интернет все още позиции държи „Булсатком“, но неговата съдба също е доста несигурна в дългосрочен план. Без него, ситуацията наподобява на сръбския телеком сектор.

С други думи, ако си представим хипотетична ситуация в нашата страна. При нея „А1 България“, „Виваком“ и „Теленор“ вече нямат силна конкуренция в различните сегменти и последния реши да пусне фиксирани услуги. Тогава, изборът ще е между някоя от първите две, като тази която не сключи договор може да изпадне в неизгодна ситуация.

Любопитно е да се види, как Сърбия ще реши проблема и да се надяваме, че до такъв няма да се стига в България. Предвид факта, че и двете групи на PPF и United контролират основните медии в нашата страна, битката между тях може да се окаже доста оспорване. Дори повече отколкото в западната ни съседка.

The post Любопитният конфликт между собствениците на „Теленор“ и „Виваком“ в Сърбия appeared first on TechTrends България.

По този начин, United Group стъпва в Гърция и вече присъства на осем регионални пазара. Освен в южната ни съседка, групата има активи в България, Сърбия, Черна гора, Словения, Хърватска, Босна и Херцеговина, както и в Северна Македония. Компанията, заедно с PPF Group (собственикът на „Теленор“ в България и региона) се опитват да придобият заедно и T-Mobile Romania в Румъния.

Гръцкият кабелен оператор

Forthnet, познат и под бранда Nova, е сред водещите кабелни оператори в Гърция. Тя предлага платена телевизия и домашен интернет, като при първата разполага с 457 хил. абоната, а при втората услуга – 551 хил.

Компанията придобива през 2008 г. Netmed от Naspers за 430 млн. евро, което ѝ дава възможност да добави и опцията за доставка на сателитен ТВ сигнал. Netmed предлага подобна услуга в Гърция и Кипър. С придобиването на Forthnet, United Group ще имат и някакво присъствие на островната държава.

Има една подробност, която не се съобщава в прессъобщението на балканската телеком група. Тя е, че сделката за Forthnet е за мажоритарен 51% дял. Освен United Group, останалите акционери са Wind Hellas с 21%, малтийската GO с 14% и Massar Investments също с 14%.

По съобщения в гръцката преса от май месец (когато за първи път е обявена сделката), може да сглобим частична картина за параметрите на трансакцията. Новият мажоритарен собственик ще поеме големите задължения на Forthnet, които са в размер на 281 млн. евро плюс 52 млн. евро облигационен заем. United Group ще плати допълнително за 36% от акциите, които вече се притежават от четири банки-кредитори.

Плащанията няма да се правят накуп. Новият мажоритарен собственик има първоначално задължение да покрие половината от облигационни заем (26 млн. евро) и да покрие пълния размер на пълния външен дълг. Това грубо прави 307 млн. евро. На по-късен етап, United Group трябва да покрие останалата част по облигациите и да изплати на банките продадените дялове. Стойността на последните не е обявена нито публично, нито в гръцката преса.

Амбициите на United Group

Само в рамките на 2020 г. United Group е на път да приключи три мащабни сделки на Балканите. По-рано през годината, групата придоби хърватската Tele2, преди седмици финализира покупката на „Виваком“, а сега и новината за Forthnet в Гърция. Сделката с българския телеком, за момента се очертава, като най-апетитната хапка, като се оценява между 1.2 и 1.3 млрд. евро.

United Group разполага с все по-силно присъствие на балканската телеком сцена. Компанията започва като кабелен оператор SBB в Сърбия, основан от местния предприемач Драган Шолак. През годините, тя разширява услугите си из по-голямата част от бивша Югославия – в Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. В тях присъства, не само като доставчик на ТВ и интернет услуги, но и като притежава медийната група United Media. Изключение е единствено Северна Македония, където групата присъства единствено със съдържание, но все още няма оператор.

Придобиването на „Виваком“ и Forthnet може да позволи на United Group да развият конвергирани операции в България и Гърция съответно. Това зависи до голяма степен, дали се планира навлизането на United Media на локалните медийни пазари. Сделката в Румъния за местното звено на T-Mobile (оперирано от гръцката OTE, част от групата на Deutsche Telekom – бел. ред.) зависи от много фактори, включително от сътрудничеството си с друг изгряващ регионален играч – PPF Group.

Странната позиция

United Group изглеждат като мощен стратегически инвеститор и играч на Балканския полуостров, но те са в малко странна позиция. Причината е, че през 2019 г. мажоритарният собственик на групата е британския инвестиционен фонд BC Partners. Те откупуват акциите от друг финансов инвеститор – щатския фонд KKR за 2.6 млрд. евро.

Което прави трудно определението на United Group и техните дългосрочни планове. От една страна имат стратегически интерес, от друга собствеността им е повече в ръцете на финансов инвеститор. За момента, групата показва повече амбиции да се превърне в голям регионален играч. Това може да се промени, ако приоритетите на BC Partners се изменят, предвид силното им присъствие в управлението на United Group.

The post Новият собственик на „Виваком“ разширява активите си с гръцки оператор appeared first on TechTrends България.

Team.blue е хостинг група формирана през 2019 г. от компании от бранша от Западна Европа. Специфичното при нея е, че отделните дружества, които влизат в нея запазват своята бранд идентичност, мениджмънт и стратегия за развитие. От „Суперхостинг.бг“ потвърдиха, че ще запазят името, ръководството си и плановете за управление на фирмата.

В  Team.blue влизат още компаниите – ProServe, WebStekker, VDX, TransIP Group, Signet, dds.nl и CloudVPS. Преди месец групата придобива и турското хостинг дружество Natro.

„С подкрепата на Team.blue имаме реални шансове да продължим позиционирането на София като дигитална столица на региона“ Любомир Русанов, управляващ партньор на „Суперхостинг.бг“

„С подкрепата на Team.blue имаме реални шансове да продължим позиционирането на София като дигитална столица на региона, привличайки предприемачески потенциал и енергия в области като електронната търговия, креативните бизнеси, дигиталния маркетинг, мобилните и уеб приложения“, коментира Любомир Русанов, един от управляващите партньори в „Суперхостинг.бг“.

Като обявени параметри тя наподобява доста сделката на „Империя Онлайн“, която беше придобита от базираната в Швеция група StillFront. Разликата е, че при гейм разработчикът бяха обявени финансовите параметри на трансакцията.

Ползите от сделката

Сделката между Team.blue и „Суперхостинг.бг“ има за цел да допринесе по няколко начина за двете компании. Първата желае да разшири географското си присъствие и да навлезе на регионалния пазар. „Суперхостинг.бг“ от своя страна ще разчита на ресурса на своя нов стратегически инвеститор за разширяването на дейността си в рамките на Югоизточна Европа.

„Навлизането на стратегически за сектора инвеститор като Team.blue позиционира България като регионален център за хостинг услуги и онлайн бизнес“, коментира Методи Дреновски, управляващ партньор в българската компания. „В Суперхостинг.бг винаги сме имали сериозни планове за разширяване на дейността ни в Югоизточна Европа, а Team.blue разполага с ресурса да ни помогне да направим това“.

„В Суперхостинг.бг винаги сме имали сериозни планове за разширяване на дейността ни в Югоизточна Европа, а Team.blue разполага с ресурса да ни помогне да направим това“ Методи Дреновски, управляващ партньор на „Суперхостинг.бг“

Дряновски допълни, че важен аспект от сделката е фактът, че българската компания запазва своя мениджмънт и визия за управление. Това, както и факта, че двете дружества да поддържали добри контакти са и сред основните фактори за осъществяване на сделката.

„От важно значение е, че те избраха да се доверят на местния мениджмънт и да подкрепят досегашната ни визия за развитие на компанията“, поясни Дреновски.

Регионално разширяване

Суперхостинг.бг“ вече работи по своето разширяване извън пределите на България. От повече от година, компанията оперира в Сърбия под бранда Superhosting.rs. Този процес ще продължи и в други държави от региона. Точно с кои не беше съобщено.

В България, „Суперхостинг.бг“ има стабилни позиции, като през 2017 г. тя придоби един от основните си конкуренти Host.bg. Преди сделката с Team.blue собствеността беше разпределена между Методи Дреновски с малко под 30%, „Иновет Холдинг“ с 20%, Любомир Русанов и Деян Чепишев с малко под 20% всеки, както и още двама миноритарни акционера.

The post Международната Team.blue придоби „Суперхостинг.бг“ appeared first on TechTrends България.

Изводите са няколко – стартъп екосистемата в България се развива и напредва, наистина е на водещо място в региона на Югоизточна Европа, но има още много път да извърви, преди наистина да влезе в глобалното полезрение.

StartupBlink взима три индикатора за изграждането на своята класация. Количество на стартъпите, качеството има и бизнес оценка. Ако първата е лесна за обяснение, то другите две остават мистерия. Как точно те се формират е трудно да се каже, защото не е публикувана точна методология на сайта. Прави впечатление, че огромната разлика между САЩ и останалите държави е в индикатора „Качество“, който е близо 100 точки, докато при останалите е в пъти по-нисък.

Платформата твърди, че разполага с данни за над 100 държави и 1 000 градове, но не пише колко компании обхваща.

Към глобалния Топ 30

При сравнение на ниво държави, България е на 32 място за 2020 г. в класацията на StartupBlink, като напредва с три места спрямо позицията си през миналата година. Тя е доста близо до достигане на Топ 30 в световен мащаб на стартъп екосистемите. Пред нас са Португалия и Тайван, но по петите ни с бързи темпове напредват изгряващи звезди като Норвегия и Словения. България поставена в контекста на цяла Европа е на 21 място, а в рамките на Европейския съюз (ако не броим вече Великобритания) е на 16 място. В рамките на цяла Източна Европа пред нас са Украйна, Чехия, Русия, Литва и Естония.

В челото на класацията надали ще има изненадани. САЩ водят безапелационно със 123 точки, втори са Великобритания с 24 точки. Израел приема третото място, което Канада отстъпва спрямо показанията през 2019 г. Германия и Нидерландия са пети и шести съответно, следвани от Австралия, Швейцария, Испания, а Топ 10 е завършена от Швеция.

При градовете ситуацията е доста по-различна. САЩ доминират, като 35 или една трета от населените места с развити екосистеми са в Топ 100. София е на 86 място, като напредва с две позиции. От другите български градове, само два още са позиционирани в класацията. Това е Варна, която е на 430, като се срива със 112 позиции и Пловдив на 784, като също бележи понижение от 135 позиции.

Лидери, но с конкуренция

В рамките на Балканите, страната ни наистина е лидер. Това не трябва да ни успокоява, защото следващите две държави не само са близо, но имат много сериозни темпове на напредък.

Словения е най-близо до нас на 35 място, но отчита доста бърз ръст с 13 места спрямо 2019 г. Подобна е ситуацията с Хърватска, която е на 39 място, с увеличение от 11 места на годишна база. Ако двете държави запазят темповете, както и ние нашия е много вероятно да изгубим титлата си на регионален лидер.

Сърбия се срива с шест места до 42, Гърция е на 44, а Румъния е веднага след нея на 45. Турция пропада на 49 място. При всички тези страни, стартъп екосистемата отчита понижение. Това става въпреки факта, че Zynga придоби турския гейм разработчик Peak за 1.8 млрд. долара, превръщайки го във втория еднорог в региона.

Тенденциите за Европа

Европейският съюз многократно си е поставил амбициите да изгради собствена и конкурентна екосистема от стартъпи и дигитална икономика. В Топ 5 в класацията намира място единствено Германия, ако не броим вечно излизащата от Съюза Великобритания.

Тревожни са тенденциите, че в някои от водещите европейски икономики, като Франция, Швеция, Финландия, които са в Топ 20 стагнират и дори пропадат с няколко места. Те могат да бъдат изместени от бързоразвиващите се стартъп екосистеми от Югоизточна Азия. Китай е с 13 позиции нагоре до 14 място, Сингапур напредва с 5 до 16-то. Бразилия е също скоростно влиза в Топ 20 с годишна стъпка от 17 места.

В същия момент надеждата на ЕС е насочена към Централна и Източна Европа. Държави като Естония и Литва напредват в челните позиции, а някои като Хърватска и Словения отчитат високи темпове на растеж.

StartupBlink показва доста разнопосочното развитие на стартъп екосистемите в рамките на ЕС. Фрагментирания пазар и противоречивата динамика показва, че Брюксел трябва да положи доста усилия, за да може повече страни да са на челните места по иновации в света.

The post Българската стартъп екосистема е на 32 позиция в света appeared first on TechTrends България.

Потвърждение за новия бранд има и покрай домейна Laa.bg, който е запазен в register.bg на 26 май. Компанията, която го държи е чешкото звено на PPF Group, което показва, че изтеклата информация може да се смята за достоверна.

Главният изпълнителен директор на „Теленор България“ Джейсън Кинг обяви в през май, че окончателно решение за ребрандирането на компанията ще бъде взето и обявено към края на юни.

Единна марка за целия регион

В тези медии обаче няма отговор на един други ключови въпроси – дали името ще се ползва само от българското звено, от тези, които досега бяха под бранда на Telenor в региона или ще засегне всички телеком активи на PPF Group. Джейсън Кинг коментира още през януари, кои са вариантите пред компанията. Те са три – запазване на името, като се удължи лиценза и плати на Telenor Group, използване на съществуваща марка в портфолиото на чешкия фонд и създаване на нов бранд.

Сценарият към който се отива е потенциално ребрандиране на всички активи на норвежкия гигант, които PPF Group придоби през 2018 г. Това са едноименните оператори в България, Унгария, Сърбия и Черна гора. Най-вероятно смяна на името няма да има в чешкото звено на O2, което се контролира от фонда. Под въпрос стоят нещата с холандския оператор Arena 1 и словенския оператор O2.

Проверка на TechTrends показва, че PPF Group потенциално са тествали бранда в част от другите си пазари още през март. Унгарският домейн Laa.hu и сръбският Laa.rs са били купени преди три месеца от собственика на „Теленор България“. По този начин фондът разполага с уебсайтове в три държави.

Свободните домейни и отворените въпроси

В последната, в която има оператор под името Telenor – Черна гора, домейнът все още е свободен и не може да се направи пълно заключение дали всички бивши активи на норвежкия гигант ще се преименуват.

Същото важи за сайтовете Laa в Нидерландия и Словения, където са другите телеком активи на PPF Group. Те са свободни към 4 юни. Най-любопитното е, че чешкият домейн Laa.cz е зает от местната софтуерна компания Amenit SRO. Което може да попари потенциалната идея, да се ползва бранда Laa за всички телеком активи на инвестиционния фонд. Не се изключва възможността, PPF Group да придобие всички домейни, включително и този, настояща собственост на Amenit.

Маркетинг проучването, което „Теленор България“ провежда в момента и, за чието потенциално контролирано изтичане показва няколко неща. Първо, че фондът се е спрял на този вариант като име и потенциална корпоративна идентичност на своите оператори Telenor в региона. Второ, подобни изследвания са едни от последните стъпки преди взимането на окончателното решение и започване на самото ребрандиране.

Остават няколко въпроса – дали ще се предприемат действия по преименуването на всичките телеком активи на PPF Group, предвид свободните домейни. Както и дали Laa ще бъде крайният избор на фонда, което зависи най-вече от самите маркетингови проучвания. Предвид факта, че фондът притежава домейните в Унгария и Сърбия от март, може да предположим, че тестовете там вече са приключили и то със сравнително положителни отзиви, щом се продължава с тях в България.

The post „Теленор“ опипва почвата за смяна на името appeared first on TechTrends България.

Изданието посочва, че потенциалната цена на българския телеком ще е около 1.2 млрд. евро, като тя е формирана на база на други подобни сделки в Югоизточна Европа. Колко е самата оферта на United Group за момента няма информация.

В рамките на същата седмица, се оказва, че собственикът на „Теленор“ чешкият фонд PPF Group е пред придобиване на целия бизнес в региона на CME, които държат ефирната телевизия bTV. При финализиране на двете сделки ще станем свидетели на истинско разместване на пластовете в медийния и телеком сектори не само в България, но и в целия регион.

Ексклузивни преговори

В края на септември отново източници на FT и „Капитал“ обявиха, че към „Виваком“ са проявили интерес две компании и съответно са подали първоначални ценови предложения. Освен, вече посочената United Group, другия потенциален купувач беше инвестиционният фонд Providence Equity Partners. Двете фирми са извършвали одит (т.нар. дю дилиджънс) на телекома през октомври.

United Group е решила да подаде обвързваща оферта, което обикновено означава, че предоставя някаква парична гаранция, за да започне ексклузивни преговори. Това означава, че няма да участват други кандидати или приемане на допълнителни оферти. Което е предпоследната крачка преди пълната продажба на телекома.

Официално, „Виваком“ не коментираше ситуацията около евентуалната ѝ продажба, като слуховете започнаха още през лятото. Последният коментар на ръководството по темата беше през юли, когато обявиха, че „няма конкретни оферти за промяна на собствеността на компанията“.

Индиректната връзка със сделката за bTV

Развитието на преговорите за потенциалното придобиване на „Виваком“ дадоха малко индиректна светлина относно друга голяма сделка, която е на път да се финализира в българското телеком и медийно пространство. През тази седмица, излезе все още неофициална информация от вестник „Капитал“, че собственикът на „Теленор“ – чешкия фонд PPF Group –  е на път да придобие bTV, която е една от най-големите ефирни телевизии в България.

Водената от милиардера Петр Келнер група е на финалната права да купи цялата CME и нейните активи в Източна Европа. Сред които спада и bTV. Българските регулатори попречиха на PPF Group да купи „Нова“, въпреки, че имаше обявена първоначална сделка. Придобиването на CME и bTV няма да минава през българската Комисия за защита на конкуренцията, тъй като става дума за транснационален бизнес и одобрението ще минава през антимонополните органи на Европейския съюз.

Първоначалната оферта за CME е била подадена съвместно от PPF Group и United Group. Впоследствие се оказва, че втората се отказва и чешкият фонд е подал самостоятелно предложение. Което е логично, ако United Group в същия момент може да придобие контрола над „Виваком“. Тогава можеше да се формира сериозен конфликт на интереси, особено в България.

PPF Group контролира всички бивши активи на Telenor в региона, сред които е и българския оператор „Теленор“. Ако United Group вземе „Виваком“, а двата фонда заедно контролират една от най-големите ефирни телевизии в страната има голям шанс, двете сделки да не минат през одобрение на българските и европейски регулатори.

Бъдещите регионални властелини

Основните мотиви и при двете сделки е тенденцията телекомите да интегрират все повече медийно съдържание в своето портфолио. Големи групи, като Telekom Austria Group (собственик на A1 България) могат да си позволят да развиват това почти самостоятелно. Доказателство за това са собствените ТВ канали Max Sport, които българското звено разви в страната през последните три години. Както и различните инвестиции в собствено съдържание и стрийминг платформи.

Това беше причината, Питр Келнер да търси голяма медийна група в България, първо с „Нова броудкастинг груп“, след това със CME е потенциалната амбиция за обвързване на медийните им активи с телеком възможностите в портфолиото на PPF Group. Които след придобиването на целия бизнеса на Telenor в Централна и Източна Европа обхваща едноименните мобилни оператори в Унгария, България, Сърбия и Черна Гора, както и бившите звена на Telefonica в Чехия и Словакия и един от най-големите чешки интернет доставчици CETIN.

CME, може би ще се окаже по-добрият избор на Келнер спрямо „Нова броудкастинг груп“, защото ще даде доста добро припокриване на телеком пазарите с медийните. Компанията разполага с някои от водещите телевизии в България, Чехия, Румъния, Словакия и Словения. Общият брой на каналите е над 30. CME разполага и със собствена стрийминг платформа за видео съдържание Voyo.

United Group разполага с един от водещите кабелни и интернет оператори в Сърбия SBB, който има силно присъствие в Словения, Босна и Херцеговина и Черна Гора с бранда Telemach. Отделно през тази година, групата придоби хърватското звено Tele2 на едноименния шведски телеком. Като ТВ съдържание разполагат с 31 канала, обединени под шапката United Media, които се излъчват в Сърбия, Словения, Босна и Херцеговина, Черна Гора, Северна Македония и Хърватска.

При финализиране на двете сделки, ще се получи доста голямо разместване на пластовете в медийния и телеком сектори, не само в България, но и в целия регион. След като United Group купи „Виваком“, кабелният и ТВ оператор в Западните Балкани ще разполага със силен и конвергиран телеком. Което е логично, особено след покупката на Tele2 в Хърватска.

Цената на печалбата

Виваком“ беше продадена през 2015 г. само за 330 млн. евро, което е между три и четири пъти по-малко от спряганата в момента цена. Има уловка, която се нарича – дългове. Голяма част от парите по предишната сделка дойдоха под формата на кредит от руската банка ВТБ. Те са в размер на 240 млн. евро. Този дълг е на самия основен акционер в телекома Спас Русев.

Отделно, телекомът разполага с друго голямо задължение на стойност 345 млн. евро. То е към консорциум от банки, сред които са и ВТБ. Средствата бяха използвани за погасяването на падежа на облигациите пуснати на фондовата борса в Дъблин, които бяха използвани за рефинансиране на дълга при по-предишните собственици. Допълнително, „Виваком“ разполага и с минимален оперативен кредит от 15 млн. евро.

Общите (известни) задължения на главните акционери и на самия оператор към кредитори са на стойност около 600 млн. евро. Тези средства ще бъдат включени най-вероятно и приспаднати към цялата сума при потенциална сделка. Ако това стане и задълженията бъдат изчистени, без новите собственици да обвързват „Виваком“ с нови мостови кредити, след близо 15 години, операторът най-накрая ще бъде свободен от подобно финансово бреме.

В същото време досегашните акционери във „Виваком“ ще имат свеж капитал да инвестират в други начинания. Сред някои от спряганите са румънския Telekom Romania, в който Спас Русев е сочен за един от потенциалните купувачи.

The post Идват ли новите балкански телекоми appeared first on TechTrends България.