Въпросите около социалната мрежа са много и разнообразни. Но малко си задават този – „Как ще изглежда новия Twitter“ и как си го представя Илон Мъск? В последните дни, милиардерът предостави няколко слайда от корпоративна презентация, която дава частична яснота относно плановете му. Както и отговаря донякъде на горния въпрос.

Визията на Мъск, която самият той нарече Twitter 2.0, включва популярната в Китай концепция за супер приложение (Super App). Това е мобилна програма, която включва в себе си редица услуги, продукти и възможности. Повечето от които може да нямат общо помежду си, но са интегрирани. Мъск иска да разшири доста ограничените настоящи възможности на Twitter, както и да добави нови такива за реклама и приходи. Милиардерът иска да върне компанията сред водещите социални мрежи с над 1 млрд. потребители – което също е доста амбициозна задача.

Супер приложението на Twitter

Концепцията за супер приложение вече успешно се прилага от много компании. Facebook е сред тях, като интегрира онлайн магазин в своята социална мрежа. Но зародишът ѝ може да се проследи в Китай, където такова е WeChat, например. Започнало като чат-програма, то постепенно добавя възможността за провеждането на разговори, а след това до онлайн пазаруване. На азиатските пазари, супре приложенията се превръщат в стандарт и технологичните играчи там се опитват да развият максимален брой услуги.

Визията на Мъск за Twitter 2.0 включва изграждането на именно такова. Към настоящите сравнително кратки формати, милиардерът иска да разшири функционалностите. Естествена интеграция на видео секция, която е задължителна предвид силната конкуренция от TikTok. Следват криптирани лични съобщения и чат, с който да се вдигне мерника на чат-приложенията.

Интересна и противоречива е идеята за вкарването на дълъг формат постове. Макар да няма много детайли, в презентацията е показана визия, която наподобява повече статия от сайт, отколкото пост от социалните мрежи. С което може да се каже, че Мъск ще иска да се конкурира с платформи за споделяне на подобни материали, като Medium.

Последните елементи са интеграция по естествен начин на реклами, което е просто на думи, но ще бъде предизвикателство на практика. Към тях ще имаме система за разплащания. Както и повторно пускане на печално известната от последните дни верификация на профилите към абонамента Twitter Blue.

Очакваните резултати

За малко под месец, Мъск смята, че е постигнал повече от добри резултати. Той споделя малко статистики, в които на пръв поглед си личи, че Twitter е в правилната посока. Първите данни са за регистрираните нови абонати. В седмицата около 15 ноември са отчетени 2 млн. нови регистрации. Което е двойно по-голям брой спрямо тези през лятото и с 66% повече спрямо същия период през преходната година.

Активността на потребителите по минути също се покачва и отново в седмицата около 15 ноември достигат 8 млрд. Това е с 30% повече на годишна база. Активните месечни абонати надминават за първи път от доста време 250 млн. до 253 млн. към ноември 2022 г. През юли тази година са били около 240 млн.

След което милиардерът споделя и някои от очакваните кратко и средносрочни резултати. Те са в неговия прекалено амбициозен стил – достигане на 1 млрд. потребители след 12 до 18 месеца. Това беше желанието на Мъск още през пролетта, когато се опитваше да купи Twitter, но крайният срок беше доста по-реалистичен – 2028 г.

Купчината проблеми

Съкращаването на две трети от служителите в социалната мрежа от страна на милиардера загатва за проблеми. Това е и основната линия по която в момента са атакувани едновременно Мъск и Twitter. Предизвикателствата в тази посока са значителни, щом откриващият слайд от презентацията на самия предприемач е просто „Наемаме хора“.

Той обаче е преекспониран от либералните среди в САЩ, най-вече заради почти пълното премахване на модераторските екипи на Twitter. Както и на реабилитирането на редица известни личности и привърженици на републиканската партия. Сред тях е и предходния президент на САЩ Доналд Тръмп.

По-фундаменталните проблеми за Илон Мъск ще бъдат финансови. Twitter започна слабо годината и се очертаваше да губи пари. Дори и Мъск да не беше поел компанията, съкращения щеше да има, именно поради тази причина. Конфликтът между милиардера и либералните активисти премина в нова фаза. Сега редица големи рекламодатели се изтеглят от платформата, поради натиск от подобни личности, организации и вътрешен натиск. Списъкът се удължава като последния пример е Apple, а сред първите бяха General Motors, Mondelez, Volkswagen и др.

С други думи се очертава перфектна буря за Twitter – изтегляне на рекламодатели и още по-свиващи се приходи. Това ще постави Мъск в тежка ситуация през следващата година. Тогава се предполага, че ще трябва да започне да връща част от дълга, с който придоби компанията. Както и ще трябва да търси допълнително финансиране за пълната трансформация на Twitter и за покриването на негативния ѝ финансов резултат от 2022 г.

Възможност за успех

Какви са шансовете за успех на Мъск? Малко, но не и липсващи. Милиардерът е известен с това да си поставя нереалистични цели и после да не ги постигне. Но повечето му начинания, в които е играл водеща роля са сравнително успешни – Tesla, SpaceX и PayPal. Има и доста провали, но за него Twitter е до голяма степен и лична кауза, с което няма да изостави толкова лесно социалната мрежа.

Трансформацията на Twitter в Super App е задължително условие за еволюцията на компанията. Това наистина трябва да се случи в доста кратки срокове, но и да бъде осъществено качествено. Ако супер приложението включва изброените по-горе елементи, Twitter ще може да бъде адекватен конкурент на редица по-популярни или набиращи такава социални мрежи.

Показаната статистика е обнадеждаваща, макар че остава въпроса с качеството на профилите и интеракциите. Тя също така показва и доста кратък времеви отрязък и трудно може да говорим за тенденция. Целта за постигане на 1 млрд. абоната в рамките на 12-18 месеца вече е прекалено амбициозно.

Ако нещо може да „преобърне каруцата“ това е конфликтът на Мъск с либералните активисти. Влизането на Мъск в социалната мрежа извади на показ, че тя е била поддържана „изкуствено“ основно за поддържането на определена социално-политическа линия. Платформата отдавна е в стагнация при броя на потребителите, иновации не се правят от години, а приходите ѝ са движени на вълни. Това не е най-атрактивното място за рекламодатели.

Все пак такива има и при това с големи бюджети. Изтеглянето на редица ключови рекламодатели показва, че ако не се поддържа съответната линия, компанията ще трябва да търси нов бизнес модел. Това не е фикция на Мъск, след като има директен призив от хора в тези среди за бойкот на компанията. Технологичният предприемач ще трябва да спечели наново доверието им, както и да промени модела и цялостното представяне на Twitter, за да може да оцелее. Което е изключително комплексна задача.

The post Twitter 2.0 или визията на Илон Мъск за трансформацията на социалната мрежа appeared first on TechTrends България.

Двете пандемични години доведоха до истински бум в необходимостта и търсенето на дигитални решения, както и на някои типове устройства. Което наистина направи резултатите на компании като Microsoft, Amazon и др. рекордни. През този период, освен голямата „жътва“, технологичните гиганти наложиха и доста инвестиции. Особено при наемането на хора. Раздутите разходи, напиращата инфлация и очакваната икономическа рецесия предвиждаха бързо „изтрезняване“.

Третото тримесечие на 2022 г. се оказа именно този момент. Опасения за растежа, значителни уволнения и замразяване на новите назначения. Това са само част от сътресенията на може би „най-перспективната“ индустрия в момента. При това без да броим случващият се още от началото на годината колапс на криптовалутите. На фона на масовите уволнения в Amazon и Facebook, драмата в Twitter изглежда като „върха на айсберга“. Но е нормално -защото разликата е просто в мащабите. Социалната мрежа, която придоби Илон Мъск, остана нишова в сравнение с тази на Марк Зукърбърг, а онлайн мастодонтът на Джеф Безос има десетки хиляди служители в дистрибуционните си центрове по цял свят.

Twitter и върхът на айсберга

Още с първите си дни като собственик и главен изпълнителен директор на Twitter, технологичният милиардер уволни половината служители на социалната мрежа. От около 7 500 души персонал, Мъск го редуцира до около 2 900. Това обаче е ситуацията преди ултиматума, който милиардерът даде на останалите служители – той им постави сурови условия и им даде по-малко от ден да отговорят дали остават или не.

Все още не се знаят мащабите на напусналите, но различни медии спекулират, че става дума за стотици. Което поставя Twitter в тежката позиция да работи с минимален персонал, при това на ключови позиции, както и за почти елиминирането на критични технически екипи. Докато Илон Мъск се опитва да прекара социалната мрежа през „преструктуриращото чистилище“, подобни тежки решения не трябваше да взима само той.

Въпрос на мащаби

Amazon от своя страна ще съкрати двойно повече хора – около 10 хил. Meta, която седи зад конкурентните социални мрежи Facebook и Instagram, също обяви мащабни уволнения от около 11 хил. души. Сравненията с Twitter обаче са неизмерими – мащабите на Meta, като корпорация са в пъти по-големи. За Amazon дори не може да говорим. Meta разполага с 87 хил. души персонал към септември, докато технологичния гигант на Безос с впечатляващите 800 хил.

По-интересното е, че двете компании обявиха и замразяване на назначенията. Това означава, че не е временна мярката и най-вероятно, технологичните гиганти се подготвят да оперират дълго време с намаления персонал. Съкращенията се превръщат в нещо нормално в IT света, просто не са в тези мащаби, като изброените по-горе. Microsoft освобождава 1 000 души, Intel все още не е обявил точната бройка, но тя ще е също четирицифрена. Списъкът е дълъг, но при останалите компании става дума за под 1 000 човека.

Системни проблеми

Мерките, които взимат компаниите са донякъде превантивни. Финансовите им резултати показват или намекват за предстоящо забавяне, но не и за спад. Microsoft беше може би най-прям в това отношение, като заяви, че очаква укротяване на ръста от облачните си услуги и платформата Azure до 5% на годишна база.

Причината за това са очакваното свиване на корпоративните бюджети, заради рецесията и повишаващите се разходи за поддържането на центровете за данни. Особено в частта с осигуряването на енергийни ресурси. Самото предупреждение за забавяне на облачните услуги, може да удари доста други по-малки технологични компании, които предлагат подобни. Нещо, което също започва да се материализира.

До голяма степен това ще е и основната причина за преструктурирането на технологичния сектор. Забавянето и дори спадът на цялата световна икономика рано или късно ще удари и IT гигантите. Това вече се случва, макар и засега в мека форма.

Има и втора голяма причина. Много от изброените компании назначаваха като луди по време на ковид пандемията. Само Amazon е добавила 427 хил. нови служители през 2020 г., като за същия период Meta назначава нови 42 хил. души. Двете компании са удвоили персонала си за това време. Агресивният растеж подтиква технологичните гиганти да приемат действия, които да се окажат грешни в дългосрочен план. Особено със смяната на икономическите тенденции и което води до настоящото изтрезняване.

Част от назначенията могат да бъдат сметнати и за излишни. Например, двете социални мрежи – Twitter и Meta, по-голямата част от допълнителния персонал е насочен към модериране на съдържанието. Доста критици, определят тази практика като „цензура“, докато за други е точно обратното – опазване на достоверната информация. И в двата случая, това доведе до раздуване на щата на Meta и Twitter. В момента Мъск се опитва да елиминира именно тези екипи във втората социална мрежа. Сходните разходи също ще са най-вероятните първи, които Марк Зукърбърг ще предприеме.

The post Изтрезняването на технологичните гиганти appeared first on TechTrends България.

Служителите и ръководството на Twitter го разбраха по трудния начин. Най-висшите мениджъри нямаха тази чест, като най-ключовите бяха уволнени още през първите минути от управлението на Мъск. Те обаче се отърваха леко – най-богатият човек на планетата след това реши да изпробва възможностите на служителите. Възложи им задача с изключително кратък и невъзможен срок за изпълнение. Както и всички екипи да съкратят служителите си с 50%.

Всичко това се случва в рамките на седмица. Естествено, в типичния за Елон Мъск стил – нищо от това не се реализира по план. Новата функционалност не е готова навреме и е отложена поне два пъти, до момента. Twitter намали служителите си наполовина или с около 3 500 души, но се оказа, че са уволнени и ключови такива. Затова, сега компанията се опитва да върне част от тях.

Неслучайно, още при първата новина, че Мъск купува Twitter коментирахме, че той реално ще се опита да спаси западащата социална мрежа. Както и, че това ще бъде доста трудна задача. Драмите около сделката бяха само черешката на тортата – истинското предизвикателство за милиардера тепърва предстои.

Ударна трансформация

Мъск влиза наистина ударно в Twitter. За добро или лошо, той взима със себе си и екип от 50 доверени специалиста от Tesla. Задачата им е да променят началната страница на социалната мрежа преди потребителят да се логне. Така, че тя да покаже фийд с популярни туитове и хора, които не са абонати да разберат за какво става дума. Това е направено буквално в първите часове след придобиването.

Най-вероятно след това, този екип на Tesla продължава да съдейства на Мъск. Една от причините, милиардерът да използва собствен ресурс е, че няма доверие или не знае възможностите за софтуерна разработка на Twitter. В рамките на тази „адска седмица“, той ще сподели, че основният проблем на компанията е, че „има прекалено много мениджъри и прекалено малко програмисти“. Първоначалната информация според различни медии беше, че милиардерът планира да съкрати до 75% от служителите на Twitter. Или над 5 600 души от 7 500 общо.

За да определи възможностите на компанията и степента на промените, Мъск прави нещо типично по негов си начин. Той възлага задача за разработване на функция в социалната мрежа с невъзможен за изпълнение срок. Тя включва да се интегрират т.нар. проверени (verified) профили към месечния абонамент Twitter Blue. Посланието е, който не успее – той ще си тръгва от компанията. Така, съкращенията и пускането на новата функционалност са обвързани в един процес и съответно срок.

Очакван резултат

С наближаването на крайния срок, служителите на Twitter се готвят за масовите съкращения. Очакват да видят какви ще са техните мащаби. Заповедта на Мъск е да се „реже“ 50% от екипите и всеки ръководител трябва да предостави съответния списък. Започва да валят предизвестия – основно по имейл.

Служителите дори със сарказъм отбелязват, че ситуацията е като „щракването“ на Танос в холивудската продукция „Отмъстителите: Война без край“. Тогава злодеят на Marvel взима всички магически камъни и с едно щракване на пръстите заличава половината население във Вселената.

Естествено, нищо от това не минава по план. Списъците са изработени също толкова светкавично, колкото са и изпълнени заръките. Впоследствие се оказва, че ключови фигури отговорни за различни критични продукти, възможности и др. са уволнени. Twitter изпада в ситуация, в която трябва да моли вече освободени специалисти да се върнат, заради подобни „грешки“.

Какво се случва с добавянето на проверените потребители да са само за абонатите на Twitter Blue? Нищо, функционалността очаквано не е готова и на няколко пъти срокът за окончателната интеграция е отлаган.

Неизбежното преструктуриране

Макар и хаотични, действията на Мъск имат в себе си много логика. Twitter не се намира в добро финансово и пазарно състояние и подобни радикални мерки са не само необходими, но и неизбежни. Дори предходното ръководство, което милиардерът уволни в първия си ден начело на компанията, беше предвидило съкращения на персонала в рамките на 25%. Двойно по-малко спрямо 50% на Мъск, но най-вероятно нямаше да се ограничи само с тях и през следващите периоди щеше да наложи още намаляване на служителите.

Причината е, че социалната мрежа стагнира откъм потребители. Ако общият им брой е 486 млн. души, то дневните активни са почти двойно по-малко – 238 млн. Ръст има, макар и не толкова голям – между 2% и 3% на месечна база. Въпросът с интеракциите между потребителите може да се каже, че „виси“ във въздуха, особено предвид тезата на Мъск, че ботовете (фалшивите профили) са много повече от декларираните 5% от ръководството.

Тенденцията за стагнираща абонатна база е от години, но е само част от основния проблем. Той е, че Twitter не прави достатъчно пари и в повечето случаи е на загуба. И така е бил от основаването си досега. Изключения са 2018 г. и 2019 г., в които социалната мрежа записва единствените си печалби. Те са сравнително големи за компанията – 1.2 млрд. и 1.46 млрд. долара съответно. Преди това Twitter има дълга поредица от годишни загуби. Те варират от 67 млн. долара през 2010 г. до 1.13 млрд. долара през пандемичната 2020 г. Приходите дават повод за оптимизъм през 2021 г. когато от 3.7 млрд. долара достигат около 5 млрд. долара.

Промяна на бизнес модела

Всичко това изисква не само бързо преструктуриране, но и промяна на част от бизнес модела. Тук идва промяната с абонамента Twitter Blue – като Мъск ще се опита да балансира между свободни и платени функционалности на социалната мрежа. Като вече получава отпор по тази линия от най-различни известни личности. Но със затягането на регулациите, технологичния и най-вече интернет светът върви към т.нар. freemium модел. Мъск също гледа в тази посока.

Милиардерът е изправен пред много проблеми, които трябва да реши в Twitter. Включително и с високото политизиране на платформата през последните години. Тя стана бастион на демократите, особено след като някои от най-популярните републиканци, включително и бившия президент на САЩ Доналд Тръмп бяха баннати от нея.

Част от служителите и потребителите на Twitter се опитват да обърнат дискусията за бъдещето на платформата, като призовават и натискат рекламодателите да се оттеглят от нея. По думите на Мъск, някои опити вече са успели и те костват милиони долари на компанията.

Милиардерът има дълъг и труден път за преодоляване към връщането на стария блясък на Twitter и придобиването му на нова слава. Дали Илон Мъск е поел по правилния – все още е рано да се каже. За момента, действията му са неизбежни, макар и доста шокови. Ако не успее, то това най-вероятно ще е най-скъпият провал на Мъск в кариерата му – както финансова, така и лична. Защото, той обожава Twitter.

The post Трудното за Мъск в Twitter предстои appeared first on TechTrends България.

Действието на Skyscanner е логично, предвид факта, че бизнесът ѝ е директно свързан с резервация на пътувания и полети, като и двете ниши пострадаха много силно вследствие на извънредните и карантинни мерки, които обявиха различните държави. Буквално, в рамките на няколко месеца, авиационната индустрия беше приземена.

Краят на софийския офис

В страната тя разполага с развоен център с 37 души, които са разположени в центъра на София в бизнес център на улица „Позитано“. В него има и други малки IT компании, като някои от тях са подобни изнесени звена на чуждестранни компании, като Skyscanner. Самият офис беше отворен през 2016 г.

Шотландското дружество обяви в средата на юли, че ще съкрати около 300 души по целия свят, за да може да се справи със затрудненията вследствие на коронавируса върху неговата дейност. Това са около 20% от целия ѝ персонал, като 84 от тях са в централата в Единбург.

Покрай тази оптимизация, то ще затвори своите офиси в Румъния и България, които са сравнително малки. За софийското споменахме, че разполага с 37 души, а това в Букурещ е с една идея по-компактно – 34 души. Новината беше потвърдена от представителите в българския офис пред вестник „Капитал“ в края на юли.

Свиване на крилата

С избухването на световната епидемия от COVID-19, пътническата индустрия и най-вече авиационната претърпява големи поражения. Хиляди самолети са приземени и стоят по летищата, когато държавите затвориха границите си. Авиокомпаниите обявиха съкращения, оптимизации и неплатени отпуски за служителите си. Сега те се опитват да възстановят дейността си, след като пандемията отслаби силата си през лятото. Ситуацията обаче продължава да е много нестабилна и динамична.

Skyscanner е онлайн платформа, която предлага различни опции и евтини билети за пътуващите по света потребители. Освен това, чрез нея, можете да резервирате хотелски престой, транспорт, коли под наем и др. Всичко това на едно място. Предвид блокирането на пътуванията, потреблението се свива рязко и независимо, че е IT компания, Skyscanner се оказва тежко ударена от COVID-19 пандемията.

Първоначално шотландското дружество се опитва да преодолее проблема, като замрази наемането на нови служители и оптимизира директните разходи. От ръководството описват една от мерките, като „доброволна промяна на работните навици“ на своите служители. Което може да се дешифрорва, като работа на по-малко часове, срещу намаляване на заплатата.

Какво следва за IT сектора в България?

Основният въпрос, който много си задават е дали Skyscanner е изключение или ще последва вълна от подобни закривания на IT офиси в България. Отговорът е зависи от бизнеса и клиентите. Повечето технологични компании в страната обслужват директно фирми в Западна Европа и САЩ.

Ако клиентите са в сектори, които са пострадали сериозно от COVID-19 пандемията, то е вероятно това да се пренесе и към българските им партньори. Същото важи и за чуждестранните клонове тук. Например, ако ситуацията с Uber рязко се влоши на глобално ниво, то технологичният гигант може да закрие своето развойно звено в София.

Не трябва да забравяме, че едно от предимствата на България за западните компании са сравнително ниските оперативни разходи в страната. В средносрочен план, ако бизнес обстановката не се влоши в страната, може да станем свидетели на нова вълна от чуждестранни компании, които отварят офиси тук.

Самите български IT фирми, изглеждат по-слабо засегнати, спрямо други сектори. По данни на изследователската компания CBN Bulgaria, само 227 компании от ICT индустрията в страната се обръщат за помощ към програмата на правителството за субсидиране на бизнеса и заплатите (т.нар. 60-40%). При нея, държавата поема 60% от разходите за възнаграждения и осигуровки в рамките на коронавирус пандемията.

IT дружествата, които опират до програмата съставляват 2.7% от всички. При броя на субсидираните месечни заплати, делът спада до 1.6%, а като обща субсидия – 2.3%. Предвид факта, че само софтуерната индустрия в България вече съставлява около 3% от брутния вътрешен продукт, резултатите са повече от добри.

Все пак, програмата за субсидирана заетост не е изключително изчепрателен показател. Самите компании, особено тези, които изграждат софтуер по поръчка или поддържат такъв за западни корпорации обявиха затруднения. ScaleFocus беше една от тях, които признаха публично за мерки като намаляване на работно време, неплатени отпуски и др.

Възстановяването на икономическата активност би трябвало да върне към нормалния ритъм повечето IT компании. Секторът поне на хартия най-лесно и бързо може да се адаптира към новата реалност, дистанционна работа и др. Изтеглянето на Skyscanner е по-скоро изключение, отколкото тенденция за вълна от напускания на страната. Компанията е фокусирана изцяло към много силно засегната индустрия, което прави ходът ѝ донякъде очакван.

The post Skyscanner е първата IT жертва на COVID-19 в България appeared first on TechTrends България.

Споделената икономика взима същата идея, но я пренася от изцяло дигиталната среда към физическия свят. Uber и Lyft създават такава за намиране на такси шофьори, Kickstarter за финансиране на интересни проекти, Airbnb и Bookings.com за краткосрочни наеми на жилища. Всяка една от тези компании е медиатор между потребители в търсенето на конкретни свободни ресурси между тях. Или поне повечето от тях за това се представят.

Коронавирус пандемията и наложените ограничения за социална дистанция удариха доста сериозно този млад сегмент. От изброените по-горе компании единствено Lyft все още е в сравнително стабилно състояние, но компанията ползва сходен на Uber модел и предизвикателства в момента. Причините са много, но ако пандемията поставя на изпитание икономиката като цяло, тя ще има и една положителна черта – ще накара компаниите да са много по-ефикасни. Като бизнес модел, като фокус и процеси. Тук не говорим само за дистанционна работа, но и като цялостна дейност.

Uber в търсенето на нов модел

Uber имаше доста проблеми още преди коронавируса да превземе света. Компанията разчиташе на бизнес модел, който е на загуба ако не се заобикалят регулациите за таксиметровите фирми. Последваха редица забрани, ограничения и нови правила за работа на Uber по света. Което постави структурата на дейността ѝ под огромен въпрос.

Единствената причина, поради, която тя оцеля беше огромното финансиране, което беше привлечено и тя стана „прекалено голяма, за да фалира“. Общо частните инвеститори са налели над 12 млрд. долара за десет години, а компанията осигури още 8.1 млрд. долара след като излезе на борсата през май 2019 г. Така, милиардите загуби в неуспешно навлизане на пазари, като Китай, множеството глоби, работа на червено се компенсират чрез този огромен ресурс.

Дори с него, Uber признава в своите документи при излизането на борсата, че единственият ѝ шанс да излезе на стабилна печалба е в развитието на нови бизнес модели, като услуги с автономни таксита и доставки на храни. Първото все още е далеч от реализация, както и там зависи доста от регулаторната рамка. Второто се оказа спасителната сламка, с която компанията успява да запази някаква дейност по време на пандемията.

Последната обаче удари силно технологичния гигант. Uber беше принуден да съкрати една четвърт от своите служители по света. Това стана на две вълни – първата беше обявена в началото на май и освободени бяха над 3 700 души. Втората беше обявена в средата на май, като съкратени бяха още 3 000 души. Това са преки служители на Uber, тъй като компанията не отчита като такива своите шофьори, което е част от регулаторни спорове в различни ключови региони, като щата Калифорния например.

Финансовите резултати за първото тримесечие дават интересен поглед върху ситуацията с компанията. Диагонално погледнато проблеми няма – приходите растат, спадът на пътуванията е компенсиран от доставките на храни (Uber Eats), оперативната загуба се подобрява на годишна база.

Един показател е меко казано шокиращ – цялостната загуба, ако се вземат предвид всички разходи е 2.94 млрд. долара. Uber гореше пари и преди това, като през първото тримесечие на 2019 г. отчита около 1 млрд. долара на червено. Първите три месеца на 2020 г. обаче те скачат тройно. Тежкият период за Uber продължава и през второто тримесечие и затова подобно голямо съкращение на персонала не идва като голяма изненада.

Ако продължи със същото темпо, технологичният гигант ще свърши наличните пари към началото на 2021 г., след като се оказва, че има резерви от 9 млрд. долара. Положението за Uber ще е критично през тази година, като пандемията просто засилва падението на компанията.

Airbnb – временно неразположение?

Друга емблема в споделената икономика – Airbnb също пострада силно от коронавируса през 2020 г. Замразяването на пътуванията поставиха всички платформи за намиране на краткосрочни наеми и резервации в блокирано състояние. Свиването на бизнеса е драматично, Airbnb прогнозира двоен спад на приходите през 2020 г. спрямо предходната. Като това са оптимистичните очаквания, например туристическия и хотелиерски бранш очакват заетост на едва 30% от капацитетите си и при добро стечение до 60%. Ако това се пренесе и при дигиталната платформа за краткосрочни наеми, то означава потенциален спад от между 40% и 70%.

Разликата между Airbnb и Uber е, в това, че първата компания е много по-силно засегната, независимо, че има сравнително работещ бизнес модел. Дигиталната платформа е напълно зависима от това как ще се развие пандемията през следващите месеци и дали няма да втора или трета вълна.

За да оцелее, Airbnb ще трябва да се адаптира към новата ситуация. Компанията има някои предимства, поради възможността да се нанесе човек в даден апартамент без да влиза в пряк физически контакт със собственика. Последният обаче ще трябва да положи допълнителни усилия за дезинфекция, което може да постави доста хора да не дават своите жилища под наем в платформата.

Другите мерки са сходни с тези на Uber – Airbnb съкрати 1 900 души, което обаче съставлява 25% от целия ѝ персонал. Компанията изтегли нов заем от 1 млрд. долара през април, за да може да премине през кризата. Надеждата ѝ е, че бизнес модела работи и нови приходи, но трябва да издържи през времето, в което дейността ѝ е замразена или с намалени функции.

Lime – хванати в крачка

Компанията за наем на електрически тротинетки Lime посреща коронавирус кризата в класически за стартъпите в Силициевата долина момент. Дружеството беше събрало инвестиции от 935 млн. долара и през 2018 и 2019 г. премина в мащабна експанзия в САЩ и по света. През миналата година, Lime стъпи и в София с доста агресивна кампания.

Това е точно период в който компанията гори много пари, за да може да привлече максимално много потребители и пазари. Оперативните разходи са космически, като целта е така да се надуе оценката на дружеството и да се събере още по-силно финансиране като следващ рунд.

Вместо това, пандемията стопира на 99% операциите по света на Lime. Тя се изтегли и от София, също толкова ударно, колкото и като влезе в българската столица. В същия момент уволни и 100 души или 14% от персонала си по света.

Крайният резултат е, че сега компанията привлече нов рунд от инвестиране от само 170 млн. долара. Това ѝ дава оценка от едва 510 млн. долара, при положение, че при предния инвестиционен кръг през 2018 г. тя получи 335 млн. долара финансиране, а пазарната ѝ капитализация достигна 1.1 млрд. долара. Фактът, че оценката ѝ пада наполовина за по-малко от три години е смъртна присъда за технологично дружество от Силициевата долина. Това означава, че съвсем скоро инвеститорите ще поемат управлението от собствениците. Особено ако нейното съществуване бъде поставено под заплаха.

Балонният характер на Lime е ясно видим, като я сравним с по-малките подобни услуги. Българската Hobo продължава да функционира, макар и с по-малко скутери, както и скандинавската Bird, която навлезе по-късно в София, но има по-добри дългосрочни перспективи.

Kickstarter – косвената жертва

Uber и Lime попадат в капана основно на своите порочни практики или лоши бизнес модели, които разчитат на балонен характер на развитие. Kickstarter се оказа може би най-голямата жертва на пандемията при споделената икономика. Платформата за финансиране на проекти, не попада напълно в дефиницията за такава, но показва косвените ефекти на коронавируса.

Kickstarter обяви, че ще освободи 25 души, а още 30 ще се възползват от възможността да напуснат по собствено желание. Това съставлява близо 39% от целия персонал на компанията в САЩ. Причината е, че платформата за набиране на финансиране е отчела 35% спад на новите проекти.

По този начин разбираме, че в настоящата криза, хората замразяват не само потреблението, но и идеите, които предлагат да се развиват чрез онлайн подкрепа.

В общи линии, пандемията изведе на показ доста проблемни бизнес модели, като по-скоро забърза определени процеси, които по принцип се случват. Например, не е тайна, че Uber е на загуба с милиарди долари всяка година и единствено огромното им финансиране ги крепи на пазара. Коронавирусът просто засили тази тенденция. Сходна е системата с Lime, които разчитат на класически балонен метод на мащабно разширяване, докато бизнес моделът им още не е доказано рентабилен.

За съжаление, понякога покрай сухото, гори и мокрото, какъвто е случая с Kickstarter и донякъде с Airbnb. Двете платформи все още имат добри шансове за оцеляване.

Изводът? Споделената икономика няма да изчезне, но просто бизнес моделите ще трябва да се оптимизират значително, за да може да функционират при един по-нормален пазар. Пандемията просто помогна да се изобличат част от дефектите.

The post Сложи ли пандемията край на споделената икономика appeared first on TechTrends България.

В сходна ситуация попадна и сателитният оператор „Булсатком“, за който също се знаеше, че през този период е в незавидно финансово състояние. Можехме да разберем по огромните задължения към кредитори, доставчици и дори държавата в лицето на Националната агенция по приходите. Но трудно можеше да се сглоби пълна и ясна картинка за случващото се с компанията. „Булсатком“ се оказа, че е преминал през истинско „чистилище“ и за последната година и половина са протичали тежки процеси на пълно преструктуриране.

След, като сателитният оператор много рядко общуваше с медии, особено, когато става дума за точното състояние на компанията, сега консултантът по преобразуването на дружеството реши да повдигне булото. Макс Зиф, който ръководи целият процес на преструктуриране на бизнеса на „Булсатком“, а в момента заема длъжността главен изпълнителен директор, обрисува детайлно картината, случващото се в компанията и сподели част от плановете ѝ за развитие на бизнеса.

Той обяви, че ситуацията на сателитния оператор върви надолу от момента, в който основателите и доскорошни собственици Максим Заяков и Пламен Генчев решават да задвижат плановете си за собствен спътник. Малко след това, компанията попада в плена на „перфектна буря“ от проблеми, както описва ситуацията самият Зиф. Добрата новина е, че „Булсатком“ оцелява, за разлика от „Макс телеком“, но сателитният оператор вече няма да бъде същия след своята трансформация.

Ураганните ветрове от задължения

Първите признаци на предстоящата буря се проявяват преди повече от пет години. Проблемите на сателитния оператор по думите на Макс Зиф започват с паралелното развитие на проекта за собствен спътник. Реализацията му започва през 2013-2014 г., като през втората той е официално представен. Спътникът е отделен в друга компания, която се нарича „България Сат“ и Максим Заяков държи 75% мажоритарен дял.

През същата 2014 г. двете дружества буквално се зариват с дългове. Разходите по разработване и изстрелване на сателита са осигурени под формата на заем от 235 млн. долара от външнотърговската банка на САЩ – Exim Bank. Те трябва да бъдат платени от „България Сат“.

„Булсатком“ вече има няколко големи кредита, с които финансира оперативната си дейност и се опитва да развие собствена мобилна 4G мрежа, след като спечели търговете през 2011 г. за придобиване на честоти в спектъра 1 800MHz. През 2012 г. операторът тегли заем от „Уникредит Булбанк“ на стойност 40 млн. евро.

В опит да осигурят свежи средства, с които да се задейства работата по сателита и оперативните дейности на двете компании „Булсатком“ тегли кредитна линия от 85 млн. евро от консорциум от международни банки. По думите на Макс Зиф, голяма част от тези пари са прехвърлени на „България Сат“, с които е платено на разработчика на спътника SSL и те са били необходимо условие за осигуряването на средствата от Exim Bank. Останалите, най-вероятно са използвани за погасяване на кредита от „Уникредит Булбанк“, тъй като той е заличен месец след изтеглянето на новия заем.

„Това беше смел ход, но той криеше много неочаквани проблеми“, коментира Зиф. Разходите по сателита надминаха прогнозите, както и самото изстрелване беше значително забавено, поради редица причини. Отделно пренастройването на близо един милион сателитни чинии на потребителите на „Булсатком“ също се оказа доста скъп процес. Компанията не е постигнала и очаквания ръст на абонати, което да помогне за набирането на свежи средства.

„Негативната ситуация много бързо набра скорост и накрая прерасна в своеобразна „перфектна буря“ Макс Зиф, „Булсатком“

„Ситуацията много бързо набра скорост в негативна посока и накрая прерасна в своеобразна „перфектна буря“, продължи с описанието Макс Зиф.

Тя може да се опише по следния начин. От един момент сателитният оператор започва да гори страшно много пари, при това които не са свързани директно с текущата му оперативна дейност. „Булсатком“ започва да задлъжнява към различни подизпълнители, доставчици на съдържание и дори към Националната агенция по приходите (НАП).

Дълговете по всички фронтове започват да се трупат, някои от тях водят до блокирането на значителна част от наличния капитал на компанията. Запорът по оперативните средства, води до допълнително увеличение на задълженията и дори до забавяне на заплатите на служителите.

Съдбовната 2017 г.

Така стигаме до съдбовната 2017 г., когато всички възможни фактори се подреждат в ущърб на „Булсатком“. След повече от година бавене и отлагане, сателитът на „България Сат“ най-накрая е изстрелян в орбита. Вместо това да бъде триумфът на собствениците на „Булсатком“, именно това се оказва последният фактор, който формира „перфектната буря“.

Сателитният оператор се оказва обвързан с доста скъп договор за наемане на капацитета на „България-Сат 1“. Компанията трябваше да получи близо половината от транспондерите на спътника, които да използва за излъчването на разнообразно съдържание, включително и на добавянето на 4K канали за своите потребители. Останалата част от капацитета, „България Сат“ трябваше да предлага на други играчи в доставката на телевизия в рамките на региона.

Обвързването на двете фирми е пълно, като „Булсатком“ се е задължил по договор да плати 300 млн. долара за 15 години, за да ползва сателита. Контрактът е използван като основна гаранция пред Exim Bank и SSL от „България Сат“, че спътника ще разполага с необходимия минимум от клиенти, когато бъде изведен в орбита.

„Задълженията на „Булсатком“ надминаха 700 млн. лева през 2017 г.“ Макс Зиф, „Булсатком“

Проблемът е, че в този момент „Булсатком“ все още разполага и с договор с Hellas Sat за доставка на ТВ сигнал. Така, компанията трябва да обслужва такси по два договора за сателитен капацитет, а по същото време не разполага с пари дори да плати на своите служители. Пропускането на първото плащане по договора с „България Сат“ активира клауза, в която цялата сума от 300 млн. долара става изискуема.

„Така, задълженията на „Булсатком“ изведнъж се изстрелват на над 700 млн. лева“, обяснява Макс Зиф.

Стига се до юни 2017 г., когато в разгара на целия ураган от задължения, запори и липса на капитал, „Булсатком“ пропуска и вноска по обслужването на заема от 85 млн. евро към международните банки. При него залогът е цялото предприятие, което вкарва в уравнението кредиторите.

Кризисните мерки

Първата и най-голяма промяна, която се предприема и се знаеше от близо година е, че сателитният оператор реално ще смени собствеността си. До 2017 г. контролът над фирмата беше разпределен между двамата основатели – Максим Заяков с 60% и Пламен Генчев с 40%. След пропускането на вноската, кредиторите решават да наемат консултанта Макс Зиф, който да поеме руля на потъващия по това време „Булсатком“. Както и да започнат промени в собствеността на компанията.

Предвид тежките обстоятелства, Максим Заяков решава да напусне напълно сателитния оператор и поема контрола на „България Сат“. Кредиторите, Пламен Генчев и консултантите започват да мислят кризисен план за овладяване на ситуацията. До единодушие в мерките обаче не се стига, което налага преструктуриране на заема от 85 млн. евро и търсенето на други инвеститори. Което води до пълната рокада в „Булсатком“.

Британският фонд Blantyre Capital изкупува около 50 млн. евро от задълженията, които са осигурени първоначално от Deutsche Bank, Citi и Raiffeisen Bank. KBC Group продава своите на Българската банка за развитие (ББР), а втората изкупува част от тези на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Последната запазва известен дял и реално остава единствения първоначален кредитор.

„Кредиторите ще станат акционери, заедно с Пламен Генчев, който остава председател и ще притежава основен дял в „Булсатком“ Макс Зиф, „Булсатком“

Новите страни по заема, заедно с Пламен Генчев успяват да достигнат до консенсус, как да действат в дългосрочен план. Но не и до пълно единодушие каква да бъде структурата на собствеността. Преговорите за това продължават, като се очаква окончателната акционерна структура да бъде финализирана до края на октомври.

„Кредиторите ще станат акционери, заедно с Пламен Генчев, който остава председател и ще притежава основен дял в „Булсатком“, коментира Макс Зиф.

Независимо, как ще бъдат разпределени акциите, няма да има един мажоритарен собственик, тоест нито една от страните няма да контролира 50+% от акциите, уточни Макс Зиф на въпрос на TechTrends.

Хипотезата, че ББР ще влезе по-силно в управлението на „Булсатком“ и ще изкупи повечето други задължения, като така ще формира де факто държавен ТВ доставчик, за момента не намира почва.

Запълването на дупките

Влизането на новите кредитори дава глътка въздух на компанията и започва болезнения процес по преструктуриране. Освободени са около 20 млн. лева капитал, с които тя започва да погасява най-неотложните задължения. Сред тях попадат неплатените задължения към НАП и други доставчици.

Започват серия от преговори и споразумения с редица други страни. Уредени са споровете с ТВ правата на излъчване от страна на медийните компании. Както и по иск на SSL от 10 млн. долара свързан с гаранции по договора на американския производител с „България Сат“.

С последния и Exim Bank също се водят преговори, като в момента, „Булсатком“ финализира споразумение относно дълга от 300 млн. долара за ползването на спътника. Очакванията са, че сателитният оператор изобщо няма да използва договорения капацитет, а ще остане към Hellas Sat. Като ако не всички, то значителна част от задълженията на „Булсатком“ по този договор ще отпаднат.

„Булсатком“ е погасила всички задължения към НАП и държавата“ Макс Зиф, „Булсатком“

Компанията си осигурява в дългосрочен план достъп до сателитен сигнал. През 2018 г. сателитният оператор е сключил нов контракт за ползване на спътника на Hellas Sat, който е за десет години и на по-изгодни условия.

Кредиторите осигуряват на „Булсатком“ допълнителни средства от 30 млн. евро през настоящата година, като вече първата вноска от тези средства влиза в касата на дружеството през август. Те ще бъдат използвани за оперативна дейност и инвестиции в ново техническо оборудване, като например по-модерни цифрови тунери, коментира Зиф.

По време на преструктурирането, едно от основните условия, които поставя ББР при влизането си като кредитор е да няма съкращение на персонала.

„Задълженията на „Булсатком“ трябва да бъдат свити до 140 млн. лева през следващите седмици Макс Зиф, „Булсатком“

Крайният резултат от всички тези действия е значителен. Когато бъде финализирано споразумението с Exim Bank и „България Сат“, дълговете на „Булсатком“ ще бъдат свити до 140 млн. лева, в които влизат и допълнителния капитал от 30 млн. евро. С други думи, първоначалните задължения на компанията от 2017 г. в размер на над 700 млн. лева са редуцирани с над 80% до около 90 млн. лева.

В очакване на слънцето

След като „Булсатком“ е на път да се изправи отново на краката си, остава последният въпрос – какви са плановете за развитието му оттук насетне? Според Макс Зиф, компанията ще се фокусира основно около предоставянето на ТВ услуги. Проектът за собствен сателит остава в дружеството „България Сат“ и неговия бизнес модел ще зависи изцяло от Максим Заяков.

„Булсатком“ винаги е бил ТВ доставчика на народа – създаден от българи за българи“, коментира Зиф. „Ще запазим фокуса за предоставянето на платена телевизия и ще се концентрираме върху нейното качество“.

Макс Зиф допълни, че финансовите проблеми през последните пет години са оказали доста негативно влияние върху основния бизнес на компанията. Стабилизирането ѝ позволява отново да се погледне към главния източник на приходи и да се инвестира в неговото развитие.

„Булсатком“ винаги е бил ТВ доставчика на народа – създаден от българи за българи“ Макс Зиф, „Булсатком“

С изчистването на основните дългове, компанията ще инвестира всички налични средства в подобряване на качеството на ТВ услугите си. Подновяване на оборудването, обучение и развитие на персонала, клиентско обслужване и др.

След финализирането на акционерната структура „Булсатком“ няма да предоставя дивидент на своите акционери, като всички натрупани средства ще се реинвестират, за да се запазят и дори засилят позициите ѝ на българския пазар.

„Това е необходимо, за да консолидираме нашето лидерско място в ТВ доставките в страната“, обяви Макс Зиф.

„Няма да се раздават дивиденти и всичко ще се реинвестира,  за да консолидираме нашето лидерско място в ТВ доставките в страната“ Макс Зиф, „Булсатком“

„Булсатком“ най-вероятно няма да инвестира в собствено съдържание, като ще разчита на това, което предоставят различните медийни компании. Според Зиф, българският пазар е прекалено малък и инвестиции в подобна дейност няма да са рентабилни.

Компанията разполага с интерактивна телевизия и собствено приложение, което може да се използва за гледане на видео на поискване (VoD). Относно привличането на големи стрийминг платформи за партньори, там има прекалено много неизвестни и всичко зависи от условията, които се поставят, коментира Зиф.

Засега не се планира и продажба на „Булсатком“, независимо че в региона има интерес към телекомуникационния сектор. Според Макс Зиф, първо трябва напълно да завърши процеса по оздравяването на компанията и тя да може да генерира печалба, за да се премине към подобна фаза.

Краят на мегаломанията

Собственият спътник не беше единственият амбициозен проект на дуото Заяков-Генчев. „Булсатком“ започна през 2011-2012 г. да развива собствена 4G мобилна мрежа и дори има доста ограничени абонати на тази услуга. Компанията държи 2x5MHz честоти в 1 800MHz спектъра, като още 2x10MHz бяха запазени за нея, за равнопоставеност. „Булсатком“ се отказа от последната лента покрай финансовите си проблеми.

Бъдещето на мобилните услуги на оператора остават неясни. На въпрос от TechTrends за тяхното развитие, Зиф коментира, че в момента се оценяват възможностите в тази сфера.

„До края на годината трябва да има решение, какво точно правим с мобилните услуги на компанията“, “ Макс Зиф, „Булсатком“

„До края на годината трябва да има решение, какво точно правим с мобилните услуги на компанията“, коментира Макс Зиф.

Индикациите засега са, че най-вероятно „Булсатком“ ще запазят честотите и едновременно с това ще се търсят възможности за развитието на т.нар. „виртуален оператор“ (MVNO). При него, се ползва вече изградената инфраструктура и честоти от трите основни телекома срещу определена такса. Тази концепция от години не може да се реализира в България, заради липсата на договореност между някой от големите оператори и малките компании.

Как изглежда „Булсатком“ след „перфектната буря“? Шансът компанията да си стъпи обратно на краката е доста голям, като се фокусира изцяло върху основния си бизнес с доставката на ТВ сигнал. Новото ръководство слага край на мегаломанските проекти, които доведоха до истинско цунами от задължения и пресушиха капитала на оператора. Единствената голяма въпросителна остава с мобилната услуга, изградената мрежа и наетите честоти.

Инвестициите ще бъдат основно в подобряване на качеството на ТВ съдържанието и услугите. Не беше споменато нищо за потенциални придобивания на малки интернет или ТВ доставчици, но за това най-вероятно в момента няма ресурс .

Освен обещанието за по-добро клиентско обслужване, „Булсатком“ обяви, че ще бъде много по-открит пред обществото и медиите, за случващото се в компанията. С интерес ще проследим дали всичко това ще издържи теста на времето. Това обещание, Зиф дава и по отношение на прозрачността на оператора спрямо декларираните абонати в Комисията за регулиране на съобщенията. Което може да обясни донякъде резкия ръст от близо 170 хил. клиента осъществен между 2017 г. и 2018 г.

The post „Булсатком“ след перфектната буря appeared first on TechTrends България.