До момента, частичен успех имаше с iPad и Apple Watch. Таблетите бяха постепенно изместени от хибридните (2в1) лаптопи. Докато умните часовници навлизат в нашето ежедневие все още бавно и постепенно. При тях съотношението цена-полезност все още е под въпрос и затова не всеки потребител вижда в тях оправдана и необходима инвестиция.

Apple представи на 5 юни своя първи шлем за виртуална и смесена реалност (VR и MR). Технологичният гигант разчита на изчистен дизайн, силни характеристики и сравнително интуитивен интерфейс да спечели вниманието на потребителите. Всичко това идва на доста солена цена, като новият Apple Vision Pro ще се продава от 3 499 долара. Това ще постави под въпрос достъпността му и най-вероятно ще му придаде статус на много премиум продукт.

Навлизането във VR пазара на Apple обаче отваря един ключов въпрос – дали това ще успее да спаси метавселените? Концепцията за виртуални светове, доближаващи се до настоящия отдавна се тества, но не може да спечели масовата публика. Марк Зукърбърг насочи целият си ресурс към изграждането на метавселена и дори ребрандира корпорацията си от Facebook на Meta. Въпреки това, активните потребители са колкото пътниците в автобус от софийския градски транспорт при това не в час пик. Във всички случаи ще накара производителите на VR шлемове да засилят конкуренцията, което може и да доведе до достъпни и практични модели.

Предимствата на Apple Vision Pro

Новият VR шлем на Apple Vision Pro идва с редица предимства. Може би най-традиционното е изчистеният му дизайн. Единствените контролери са два. Един бутон в горната лява страна и въртяща „коронка“ в горната дясна част. Първият служи основно за правенето на снимки с предните камери и сензори, докато вторият извиква и управлява основното меню. Големият плюс е, че почти целият интерфейс е ориентиран около жестов контрол на първо място. На второ място е следенето на погледа и гласови команди.

Това става възможно благодарение на цяло съзвездие от сензори във вътрешната и външната част на Vision Pro. Те са добре прикрити от предпазното стъкло, което има леко затъмнен характер. Разположението надолу и напред камери следят движенията на ръцете и чрез определени жестове се контролира съдържанието показано в шлема. Редица други следят погледа и също го включват като помощно средство за интерфейса. Apple правят голяма стъпка в опитите да елиминират различните джойстици, които обикновено вървят в комплект с конкурентните VR устройства.

Хардуерът е друг ключов компонент, който прави компанията като силен конкурент. Apple Vision Pro разчита на реално три екрана. Два вътрешни по един за всяко око с резолюция около 4K и един външен, за който се предполага, че също е 4K. Последният има интересна функция – да използва вътрешните камери и да изобрази максимално близо до реалността лицето на носещия потребител. Така се създава илюзията, че шлемът разполага с прозрачно стъкло. Което поне на теория, ще се опита да подсили интеракцията с други хора в стаята, докато се ползва Vision Pro.

Последният елемент са двата интегрирани процесора в шлема. Единият е M2 чипсет от компютрите на Apple. Вторият е специализиран R1, който има за цел да обработва информацията свързана с пространственото изображение, сканиране и др. Използването на такъв хардуер, дава индикации, че Apple Vision Pro може би вдига летвата на пазара за VR продукти.

Потенциалните проблеми

Не всичко е изцяло розово за новото устройство. Първият проблем, който се набива на очи е изнесеното с кабел външно захранване. То наподобява външна батерия и по думите на компанията осигурява заряд за около два часа употреба. Apple жертва захранването за сметка на изчистения, компактен и потенциално лек дизайн. Няма информация дали може да се свърже VR шлемът директно към електрическата мрежа или към друг източник на енергия.

Вторият проблем също е очевиден – цената. Тя започва от 3 499 долара, което означава две неща. Едното е, че най-вероятно ще има и по-скъпи версии, а другото, че в България когато пристигне този шлем, ще се продава за поне 8 хил. лева. Това е много над настоящите скъпи VR продукти, които са близо два пъти по-евтини от Apple Vision Pro. Единственият конкурент е MR шлемът на Microsoft HoloLens 2, който в момента струва 3 500 долара.

Но той е насочен към професионални и бизнес клиенти. Докато Apple Vision Pro за момента е промотиран към крайните потребители. Те от своя страна по-трудно ще заделят тази голяма сума, срещу идеята за VR изживяване. Като тук идва и последният проблем – съдържанието и колко добре ще работи софтуера. Disney обяви, че ще интегрира своята стрийминг платформа в Apple Vision Pro. Колко още ще се присъединят до следващата година все още не е ясно. Самият софтуер почива на новата операционна система VisionOS на Apple или платформа, която тепърва ще се тества от потребителите и ще се доказва пред тях.

Ролята за VR и метавселените

VR шлемовете са основният инструмент за влизане и ползване на метавселените. За тях сме писали много в TechTrends, включително за огромните проблеми през последната година. Те са липсата на всякакъв интерес, включително и от масовия потребител, както и истинско приложение, което да промени „правилата на играта“. Независимите оценки дават, че виртуалните светове на Meta имат само няколко хиляди активни потребители на месечна база, а тези на конкурентите десетина до хиляда.

Apple Vision Pro със своята непосилна цена надали ще реши този проблем. Поне не и в средносрочен план. В краткосрочен, новият VR шлем на технологичния гигант ще накара конкуренцията да се засили. Както и да стимулира разработчиците да намерят това „приложение-убиец“, което да направи метавселените атрактивни за потребителите. Във всички случаи, Apple Vision Pro ще раздвижи този пазар и той идва в момент, в който секторът е несигурен в своето бъдеще и перспектива.

The post Ще спаси ли Apple метавселените appeared first on TechTrends България.

За няколко години, стрийминг пазарът се обърна с главата наопаки. Големите платформи вече са близо дузина, въпреки увеличащавата се конкуренция цените се увеличават. Докато каталогът от заглавия всъщност се свива, вместо и той да нараства. Така, се стига до странната ситуация, в която властването на една или две компании всъщност е било в полза на крайните потребители, а увеличаването на конкуренцията се оказва в тяхна вреда.

Тези развития и последствия обаче не са неочаквани. Още със засилването на стрийминг войните излезе тенденцията, че повишената конкуренция ще доведе до всичко това. Причината е в бизнес моделите на медийните и технологични компании, които просто копират този на платените телевизионни канали.

По този начин, стрийминг пазарът вече заприлича на това, което се беше заканил да убие – линейната телевизия. Ситуацията вече е доста видна в България, след като тук вече навлязоха всички големи играчи – Netflix, Amazon Prime Video, Disney+, HBO Max, Paramount Showtime и др. Освен споменатите последствия, които вече са видими, следващите ще са борбата за всеки абонат, интеграцията на нови и порочни бизнес модели и потенциална консолидация. Всичко това излиза като вследствие на фрагментацията и канибализацията на пазара.

Фрагментацията на пазара

Противно на най-базовата теория за пазарната икономика в случая със стрийминга се оказа, че повечето конкуренция води до повишаване на цените. Наистина може да звучи контраинтуитивно, но донякъде беше предвидено от един от първите ни анализи по темата, но и на TechTrends като цяло от 2019 г. Четири-пет години по-късно, стрийминг войните влязоха в своя апогей. Фрагментацията на пазара е вече налице. Walt Disney, HBO, Paramount и редица други навлязоха на пазара, който беше доминиран основно от Netflix и донякъде от Amazon.

Лидерът продължава да е такъв. Netflix разполага с около 230 млн. абоната, но през 2022 г. отчете първия отлив на клиенти. Disney+ от своя страна бързо направиха 200 млн. потребители, но има спекулации доколко активни са те. Както и немалка част са субсидирани покрай щатските телеком планове на Verizon. HBO Max стъпи по добре утъпканата пътека на HBO Go и заема четвъртото място с около 95 млн. потребителя. Подобна е ситуацията и с ShowTime, които са с малко по-малко абонати – 77 млн.

Големите играчи започнаха да издърпват съдържанието си от конкурентните платформи, за да са ексклузивни за своите услуги. Това коства разнообразието на каталозите на първоначално установените играчи като Netflix. Постепенно това започна да важи за всички, след като всеки дърпа повече съдържание към своите платформи. Много филми пострадаха в боксофисите, защото бяха стриймвани паралелно и в съответните стрийминг услуги.

Инвестициите в ново, също ексклузивно такова за платформите, заваляха като пролетен дъжд. В същия момент бюджетите за филмовите продукции бяха намалени, за сметка на сериалите, които са по-подходящи за новия медиум. Започна борба за всеки по-известен франчайз – възстановяване на стари, както и визмане на нови от игри през книги до дори налудничави концепции, някои успешни, докато други не толкова. Само за сравнение, Netflix удвоява капиталовите си разходи от 253 млн. долара през 2019 г. на 498 млн. през 2020 г. Те достигат пик през 2021 г. от 526 млн. долара, а през изминалата година компанията е принудена да ги свие до 407 млн. долара.

Налетият океан от инвестиции през последните няколко години трябваше да се изплати с абонати, месечни и годишни такси. Фрагментацията на съдържанието доведе до ситуация в която потребителите не можеха да намерят всичко на едно място. Вместо това, те трябваше да подбират за коя или кои няколко платформи да се абонират.

Повече конкуренция = по-високи цени

За да избият големите нови инвестиции, компаниите бяха принудени просто… да вдигнат цените. Очаквайки, че ексклузивното съдържание на каталозите в комбинация с навика и автоматичното подновяване ще задържи абонатите. Вместо това, потребителите започнаха да използват по всякакъв начин различните „вратички“ – споделяне на семейните и обикновените акаунти, 30-дневните авансови периоди и др. Или просто да се отпишат от някои услуги.

Стрийминг платформите и най-вече големите компании зад тях разчитаха на международната експанзия да неутрализира процеса по „канибализация“ на абонатите. Тоест, пренасищането на пазара с услуги, в които нови потребители се привличат за сметка на някой конкурент. Процесите по световното разрастване обаче навлизат в своята заключителна фаза.

Само в България през последната година навлязоха няколко големи услуги. HBO Go беше очаквано ребрандирано в HBO Max, Disney+ направи своя дългоочакван дебют, а отскоро това стори и Showtime на Paramount. Които идват в добавка с наличните вече Netflix и Amazon Prime Video, макар и последните две да нямат пълна българска локализация.

Капанът на рекламите

Потребителската реакция на повишените цени логично доведе до преосмисляне на стратегията. Как да могат да увеличат приходите, без да повишават цените на абонаментите? Отговорът идва от миналото – просто като се добавят планове с включени реклами. Така едно от последните предимства на стрийминг услугите пред линейната телевизия отпада.

Платформите станаха популярни, поради няколко причини. Първата е, че позволяват гледане на съдържанието на поискване – когато можеш и пожелаеш, то е на няколко клика разстояние. Второто е, че преди десет години, когато услугите бяха само няколко, цялото съдържание се намираше на едно място. Третото предимство беше липсата на досадните реклами, а последното е, че като цяло стрийминг услугите са по-евтини от линейната телевизия (поне на Запад, в България разликата е по-малка). Вече две от тези точки са задраскани.

Третата – цените беше ребалансирана. Най-ниският клас абонаменти стана по-евтин, но с вкарани реклами. Плановете без промоции от своя страна поскъпнаха значително. По този начин, потребителите могат да ползват платформите на значително по-ниска и достъпна цена. Проблемът е, че така се премахва едно от предимствата на тезу услуги спрямо линейната телевизия – наличието на рекламите. За да ги махнат, те трябва да платят значително повече. Практиката вече се налага от всички водещи услуги – Disney+ и HBO Max, но и от Netflix. Последната компания дълги години поддържаше политика, в която отричаше рекламите като потенциален бизнес модел, който да приеме.

Неизбежната консолидация

Огромните инвестиции и продължителното време, в които новите стрийминг услуги работят на загуба започват да оказват влияние. Новият бизнес модел може да не доведе до очакваните резултат, като тепърва ще видим какви плодове ще донесе на индустрията. В същия момент изчерпващият се потенциал за лесно привличане на голяма маса абонати от международната експанзия ще превърне този фактор в отрицателен.

Има и друг проблем, с който се сблъскват повечето компании. Някои от тях имат по няколко тематични стрийминг платформи, които се предлагат поотделно на потребителите. Затова следващата голяма крачка е обединяването. Така се оптимизират разходите за промотирането им, както и улесняват избора на потребителите. На теория, корпорациите се надяваха, че ще могат да ги монетизират поотделно, но реално, това не се случва, заради фрагментацията на пазара. Примерите вече са няколко – Paramount+ и Showtime, като потенциално може там да се влее и Peacock Premium. Друга подобна, вътрешна консолидация е интеграцията на Discovery+ и HBO Max.

Тези процеси може и да не спрат дотук. Стрийминг платформите се оказаха тежко изпитание дори за гиганти като Walt Disney. Медийната компания обмисля, няколко хода, с които да монетизира по-добре, както съдържанието, така и самите услуги. Първият е продажбата на Hulu – съвместният проект между Disney и Comcast в отговор на Netflix. В момента се обсъждат „всички възможности“.

През 2019 г. Disney пое контролния пакет на услугата, но две години след това започнаха спекулациите за потенциалната ѝ продажба. Comcast тогава имаше интерес за откупуване на дела на „Къщата на мишока“, но нещата придобиха по-несигурен статут, с връщането на Боб Айгър начело. Дали разпродажбата на стрийминг услуги може да се ограничи само с Hulu също е трудно да се каже в момента, но не е невъзможен сценарий.

Вторият вариант е потенциалното завръщане на лицензираното съдържание между платформите. Ако преди няколко години, гигантите като Disney, Paramount и Comcast решиха да изтеглят своите продукти от конкурентните услуги, за да ги предлагат ексклузивно, то сега нещата имат потенциал да се обърнат. Disney вече лицензира някои предавания на Amazon, но обсъжданията портфолиото да се разшири продължават. Това е още един опит да се монетизира вече изграденото съдържание, което показва, че само с ексклузивни заглавия, сметката просто не излиза.

Една от спецификите на пазарната икономика е, че търси естествения баланс между търсенето, предлагането и намирането на равновесната цена. Това при условия, че конкуренцията е добре развита. За момента при стрийминг пазара ситуацията е точно такава и сега се напасва пазара спрямо реалностите. Въпросът е дали няма да се заличат предимствата на услугата, покрай тези процеси.

The post Стрийминг войните 2023 г. – канибализация на пазара appeared first on TechTrends България.

Завоят в тази посока на развитие е ясно видим предвид няколко неща, които се случват в момента през 2022 г. Първото е в международната експанзия на Disney+ и HBO Max, с което двете платформи се превръщат в равнопоставени конкуренти на някога недостижимия Netflix. Второто е, че създаването на нови услуги, реално доведе до затваряне на ексклузивно съдържание, което подтиква потребителите да се абонират за няколко едновременно. Третото е, че цените тръгнаха нагоре, независимо от уж по-големия избор. И последният пирон в ковчега на стрийминг платформите е включването на реклами.

Като изключим промотираното съдържание в услугите, останалите компоненти бяха точно описани в нашия аналитичен материал от януари 2019 г. За тях се говори от близо година, а Disney вече обявиха, че ще интегрират такива от декември 2022 г. Ход, който е вследствие на част от другите тенденции свързани с конкуренцията и цените. Но и такъв, който ще започне да отблъсква потребителите.

Засилената конкуренция

Netflix беше дълги години недостижим с близо или над 200 млн. абоната в стрийминг услугите. Царството на компанията обаче е разклатено, като с най-големи шансове да разчупи това лидерство има Disney. Тяхната услуга Disney+ през второто тримесечие на 2022 г. достигна 152 млн. потребителя. Агресивната международна експанзия започва да приключва за медийния гигант, като през юни бяха добавени над 40 пазара, включително и България.

Оттук насетне, ръстът на Disney+ ще е в по-умерени темпове и по-трудно достижим. Това е една от причините, ръководството на компанията да „свие платната“ в очакванията и вместо да говори за 230-240 млн. потребителя до 2024 г., прогнозите за този период са по-скромните 160-180 млн. Като първата линия е почти достигната.

Причината Disney да промени своите планове е ожесточената конкуренция и донякъде опасенията от инфлация и рецесия. Последните два фактора ще понижат потреблението на подобно съдържание и ще засилят допълнително надпреварата между отделните платформи. Amazon Prime Video например е по-близо до Netflix със 175 млн. абоната, но отдавна темповете на растежа са по-скоро в пожелателната сфера. Apple TV+ е удвоила за две години своите потребители от 20 на 40 млн.

Ребрандирания и обновен HBO GO в HBO Max постига 76.8 млн. абонати, но Warner обявиха, че ще слеят платформата със стрийминг услугата на Discovery. Това в комбинация също с международната експанзия (която също включи България през март) най-вероятно ще я постави сред основните опоненти на Netflix. Подобно окрупняване е възможно да се случи и при Disney+ с Hulu, но ситуацията е малко по-трудна, заради лоялната аудитория на втората платформа.

Затварянето на съдържание и повишаване на цените

Затварянето на съдържание започна като процес още преди пускането на новите платформи. Disney стартираха изтеглянето на част от продукциите си от останалите стрийминг услуги, малко след като обявиха, че ще пускат конкурентен продукт. Това беше последвано от HBO и Warner, а Netflix и Amazon в същото време инвестират десетки и стотици милиони в собствено съдържание. В момента всяка отделна платформа разполага със значителен ексклузивен каталог.

Така потребителите ако искат да гледат предаването Х, трябва да се абонират за услугата Х, а за сериала У – платформата У. По този начин изборът става привиден и за да могат зрителите да се насладят на максимален каталог от заглавия, трябва да имат поне няколко абонамента. С което връщаме ситуацията отпреди две десетилетия, когато сменяхме каналите като луди при линейната телевизия. Сега обаче, за всяка смяна се плаща при това не малка сума всеки месец.

С привидната от гледна точка на потребителите конкуренция, цените вместо да намаляват те започват да растат. Причината е, че всяка една от компаниите в момента инвестира огромни суми за ексклузивно съдържание и те трябва да се върнат по някое време. Първи вдигнаха цените Netflix, при това неколкократно. Последното поскъпване е от този март, когато най-евтиния и скъп план се увеличиха с по 1 долар на месец, а най-масовия среден – с 1.49 долара. Така, Netflix вече струва между 9.99 долара и 19.99 долара на месец.

Рекламният слой

Тук идва моментът и с рекламата. Компаниите не могат да увеличават непрекъснато цените, защото отливът на клиенти ще стане непоносим. Затова трябва междинно състояние и съответно те се връщат към добрия и познат модел от телевизията – рекламите. Идеята е проста, като има по-евтин абонаментен план, в който има платено съдържание. Ако потребителите не искат рекламите да им развалят настроението – плащат за по-скъпия план, в който те не са включени.

По този начин се постига интересен ефект за стрийминг компаниите. От една страна те могат да предложат по-евтин или на същата цена план, с включени реклами. От друга, премиум абонаментите, в които последните не са включени, да се продават на по-висока цена. В зависимост от позиционирането, компаниите могат да постигнат същите приходи от потребителските планове, но и значително допълнителни такива от рекламите.

Disney ще направи точно това – най-евтиният настоящ план ще бъде този с включени реклами. Докато премиум абонаментът ще поскъпне с няколко долара. Медийният гигант вече направи това с другата своя услуга Hulu, която обаче оперира основно в САЩ. Предвид тенденциите, рекламния модел най-вероятно бързо ще се пренесе в останалата част от света, включително и България. HBO Max вече има такива интегрирани за американските потребители от края на миналата година. Версията с реклами е 10 долара на месец, а тази без – 15 долара.

Netflix обмислят интеграцията на реклами, независимо, че основателят на компанията на няколко пъти е заявявал в миналото, че няма да преследва такъв бизнес модел. Но пазарът уверено върви в тази посока, а платформата вече за шест месеца изгуби около 2 млн. абоната – първите спадове в историята ѝ. Което означава, че Netflix ще трябва вече да играе по правилата, които се определят не от нея, а от останалите компании. Крайният резултат – множеството ексклузивни платформи, по-високите цени и завръщането на рекламите може да отблъснат доста потребители. Което може да доведе до завръщане на пиратството в един момент.

The post Стрийминг платформите по обратния път на еволюцията appeared first on TechTrends България.

В презентация пред медиите, Disney разкриха някои от детайлите, които не бяха известни до момента. До какво съдържание ще имат достъп българските потребители, ще има ли локализация, каква ще е цената тук, както и дали ще се развива локална продукция. От компанията отговориха до известна степен на тези въпроси. Част от отговорите бяха изместени с „очаквайте, по някое време“, а други бяха по-конкретни.

Стартирането на Disney+ ще засили конкуренцията между стрийминг услугите в България, както и ще предложи нова платформа, която да предлагат големите телеком играчи в своите пакети. Това ще е втората сравнително пълноценна подобна услуга, след като HBO Max замени HBO Go през март месец.

Начало с българско изключение

От 14 юни Disney+ тръгва в общо 42 държави от Европа, Близкия Изток и Африка. На Стария континент е обхваната почти цялата Централна и Югозападна Европа. Освен България, платформата стартира в Румъния, Сърбия, Черна гора, Албания, Косово, Северна Македония, Босна и Херцеговина, Хърватска, Словения, Словакия, Чехия, Унгария и Полша. Всички изброени пазари ще получат достъп до богат каталог с около 2 000 заглавия. Сред които над 900 филма, 600 сериала и 180 ексклузивни оригинални продукции.

Disney+ ще бъде локализиран на почти всички официални езици от изброените държави. Това означава, че те ще получат меню, навигация и субтитри за съдържанието. За три държави, локализацията ще дойде на по-късен етап – това са България, Хърватия и Словения. От медийния гигант не уточниха кога ще бъде готов превода за тях.

Предвид факта, че за всички останали вече такъв е осигурен, то по-скоро при тези три страни има забавяне. Което означава, че може да го очакваме в рамките на следващите месеци. Това е доста по-добре от например българското меню за iOS, за което на Apple им отне само 15 години. Но горчивият вкус, че нашата страна трябва да бъде сред негативното изключение – си остава.

Доста повече конкретика има за цената. За България тя е фиксирана на 7.99 евро на месец (15.63 лева) или 79.99 евро за цяла година (156.45 лева или 13 лева на месец). Потребителите ще могат да създават общо 7 профила с един акаунт и да гледат до 4 стрийма едновременно. Disney обещаха, че ще насърчават развитието на местната продукция, но без да конкретизират в дадени проекти. Тоест, не може да се каже дали компанията вече работи или само се оглежда за подобно съдържание.

Чудовищен каталог

Още когато обявиха Disney, че ще разработят собствена стрийминг платформа беше ясно, че основното ѝ предимство ще е огромното и силно съдържание, което тя ще може да предлага. Медийният гигант разполага с едни от най-доходоносните поредици и студиа в света като комикс вселената на Marvel, „Междузвездни войни“, анимациите на Pixar и самите класически продукции на Уолт Дисни.

България ще получи наравно с останалите държави в региона достъп до богатия каталог с около 2 000 заглавия. Сред които над 900 филма, 600 сериала и 180 ексклузивни оригинални продукции.

За България е потвърдено, че всички хитови продукции ще бъдат налични от 14 юни. Включително и тези, чиито премиери са в момента. Като например сериите „Оби Уан Кеноби“ по „Междузвездни войни“ и MoonKnight от Marvel. Към тях добавяме документалните филми на National Geographic – The Rescue и Free Solo, както и много други от популярната програма.

Засилена конкуренция

Дебютът на Disney+ в България е част от глобалната стратегия на медийната компания за бързо разрастване на платформата и достигане на лидера Netflix. Това ще доведе не само до засилване на конкуренцията в световен мащаб, но и до подобна ситуация на локалния пазар.

В България, за момента едни от най-силните позиции има HBO Max, като услугата се предлага в пакет от всички големи телекоми. Тя замени автоматично HBO Go и така се запази вече изградената абонатна база. HBO Max започна в страната с местна локализация, като стъпи до голяма степен на вече създадената такава от предходната платформа. Докато Disney+ не създаде подобна база с данни в България, това ще бъде едно от главните предимства на техния конкурент. Netflix и Amazon Prime са другите големи платформи, които оперират в страната, но и те не разполагат с локализация на български език.

В глобален мащаб, Netflix отчете първия си спад на абонати и очаква тенденцията да се продължи към средата на 2022 г. Експанзията на Disney+ в същия период най-вероятно ще скъси разликата в пазарния дял между двете услуги. Както и ще ги направи като най-големите и популярни в света.

The post Disney+ стартира в България, но без локализация appeared first on TechTrends България.

В нашата страна тази битка ще започне реално от март месец. Тогава навлиза първата от големите платформи, официално и локализирано в лицето на HBO Max. Няколко месеца по-късно очакваме това да стори и Disney+. Независимо, че българските потребители имат достъп до Netflix, Amazon Prime Video, Apple TV+ и по-нишови като Curiosity, те не са локализирани до ниво, което да позволи по-голяма масовост.

България ще бъде само малка част от следващата фаза, в която навлизат стрийминг войните. В предходния ни материал за Disney+ сме разгледали какви са тенденциите и защо следващите месеци на разширение на новите платформи ще са определящи за по-дълготрайното разпределение на пазара за стрийминг услуги.

Родна реч, омайна, сладка

Навлизането на HBO Max и Disney+ има по-голям шанс да предизвика битка между платформите за надмощие в страната. Както ще видим, първата ще има значително предимство в България. Поне в началото. Каква обаче е причината, точно тези двете да пренесат стрийминг войните у нас, а не изброените и вече налични по-горе платформи?

Отговорът е прост – локализация. Всички те са достъпни на английски, като може да предлагат български субтитри за съдържанието в тях, но те не са с високо качество. Езикът е огромна бариера за достигането на масовост на една услуга. Засега няма изглед някоя от трите големи платформи – Netflix, Amazon Prime Video и Apple TV+ да направи скоро стъпка към локализирането им в България.

Това обаче няма да важи за HBO Max и Disney+. Първата вече има история в изграждането на онлайн видео платформа изцяло на български – това е все още действащата HBO Go. Втората разполага с огромен каталог от анимационни филми, детски предавания и съдържание. Disney+ няма да може да развие силно платформата в страната ако не я пусне на български. Затова навлизането на двете услуги ще предизвика и първата стрийминг война в страната.

Летящият старт за HBO Max

HBO обяви на 1 февруари, че нейната стрийминг услуга HBO Max ще бъде достъпна в България от 8 март. По-ранният ѝ старт спрямо Disney+, които обявиха единствено, че ще са налични в страната „през лятото“, не е единственото ѝ предимство. Реално HBO Max ще замени настоящата платформа за видеосъдържание HBO Go.

Това ще ѝ даде голямо предимство, защото тя е една от малкото качествени и добре развити подобни услуги в страната. Данни за точния брой абонати на HBO Go в България трудно могат да се намерят официално. Факт е, че трите телекома я предлагат като бонус и допълнителни екстри в своите мобилни планове, подсказва, че потребителите са значителни. Или поне тези, които са се възползвали от нея.

HBO споделя, че всички настоящи абонати на HBO Go ще преминат автоматично на HBO Max. Като това няма да се отрази върху месечната такса, която плащат. Тоест, целият потенциал на HBO Go автоматично ще прелее към HBO Max. За новите потребители таксата скача от 3.99 евро на месец на 4.99 евро. Разликата тук също не е фрапантна и има вероятност новата цена да е по-евтина от тази на Disney+. Отделно, през първия месец всички нови абонати ще получат до 30% отстъпка за първата година.

Неизвестните около Disney+

Докато HBO Max тръгва по-рано и с огромна потребителска база в България, дебютът на Disney+ е заобиколен в мистерия. Седмица преди новината за HBO Max, медийният гигант обяви, че влиза в страната ни „през лятото“. Без да фиксира дата, нито пък да обяви абонаментните цени. Периодът е доста разтеглив, тъй като обхваща всичко от края на юни до септември.

Относно цените, за момента в Европа те са по-високи от тези на Disney+. Допреди 2021 г. месечният абонамент е бил 6.99 евро, докато сега е 8.99 евро. Това е 80% повече отколкото ще иска HBO Max за нови абонати и 125% повече спрямо настоящите, които са на по-ниски планове.

Ситуацията с цените може да се промени, ако Disney+ използва местни партньорства с телекомите и операторите за предоставянето на услугата. Именно по този начин HBO наложи HBO Go в страната. Засега няма информация дали ще има такива и с кого. Поради тази причина, детайлите за навлизането на Disney+ в България все още остават на тъмно.

Ефекти и потенциални косвени жертви

Как ще се отрази пускането на двете платформи в България? Ефектите ще са няколко. Първият е, че това може да накара другите големи стрийминг услуги да инвестират пари за локализиране на съдържанието им в страната. Вторият обаче може да не се хареса на масовите потребители у нас. Това е, че може да очакваме подновен и засилен натиск върху нелегалното споделяне на съдържанието им онлайн.

С други думи – да се наблюдава активизиране на местните представителства на Disney, HBO и телекомите, които да настояват властите да предприемат по-силни мерки срещу пиратските сайтове. Най-вероятно по-засегнати ще бъдат нелегалните стрийминг страници, които не са най-препоръчителното място за гледане (заради опасностите от вируси и зловред софтуер), но са най-лесните за ползване.

Следващите на мерника ще попаднат добрите-стари торенти. Периодично се правят такива акции срещу някои от най-популярните платформи, като ArenaBG и Zamunda. Какви може да са новите мерки срещу тях – може само да спекулираме, но почти сигурно те ще бъдат под заплаха. Причината е, че HBO и Disney ще вложат доста средства за навлизането на техните стрийминг услуги и ще искат да извлекат максимума от тях в страната.

Така, стрийминг войните се пренасят на българска територия от март месец. Битката ще бъде както между отделните платформи, така и може да обхване любимите за българите торент сайтове.

The post Стрийминг войните се пренасят в България appeared first on TechTrends България.

Това е леко разочароваща новина за местните потребители. Двете платформи започват да стават ключов елемент в разпространението на ново съдържание от Холивуд, като зад тях са едни от най-влиятелните студиа в Щатите. Немалко филми вече дебютираха паралелно на голям екран, но и в споменатите стрийминг услуги.

Този ход беше форсиран най-вече от затварянето на киносалоните покрай коронавирус пандемията. Стратегията е противоречива в Холивуд. От една страна, киносалоните са изправени пред допълнително свиване на приходите, заради липсата на ексклузивно излъчване. От друга – редица високоплатени актьори взимат процент от продажбите на билети, което също удря по техните доходи. Вече има и съдебни дела, които се водят между студиата и холивудските звезди.

Отлагането в Източна Европа

Поетапното пускане на стрийминг платформите в различните географски региони е продиктувано от няколко фактора. Първият са авторските права за различните продукции, които са включени в тях. Следващите са технически – това са наемането и запълването на сървъри, които да обслужват съответния регион, както и локализирането на езиците в съответните страни.

Източна Европа и България не са сред големите приоритетни пазари на американските медийни компании. Те бяха заложени във втората половина от плановете за експанзия на HBO Max и Disney+. Първата платформа не обяви причината за отлагане, а само, че услугата ще бъде достъпна в България през 2022 г.

По-интересна е ситуацията с Disney+. Стрийминг системата беше планирана да бъде пусната в Източна Европа през 2021 г. През цялата година, трябваше да има поетапно навлизане в различни държави от региона. Предвид малкия размер на българския пазар, презумпцията беше, че ние щяхме да сме накрая – към последното тримесечие на годината.

В края на август беше обявено, че навлизането на Disney+ в Източна Европа се отлага за лятото на 2022 г. Причината е, тривиална – медийният гигант приоритизира по-апетитните пазари в Азия и Южна Африка пред нашите. Walt Disney има частично присъствие в тези региони и компанията иска да го засили. Говорим за пазари, като Япония и Тайланд например.

Няма официално потвърдена информация за това, колко ще струва Disney+ и HBO Max в България. Засега индикациите са, че ще се търси „конкурентна цена“, но без по-голяма конкретика. Засега първата струва около 8 долара на месец (под 14 лева) и 80 долара на година (135 лева съответно). HBO Max варира от 15 до 7 долара на месец, в зависимост от продължителността на абонамента.

Стрийминг войните в активна фаза

Доминацията на Netflix е към своя логичен край. Най-голямата стрийминг платформа вече се ориентира към гейминга в стремеж да предостави по-различно преживяване и услуги. Предимството ѝ е, че тя е налична в над 190 държави. Подобно, голямо разпространение има конкурентът Amazon Prime Video.

Ситуацията е по-различна за Disney+ и HBO Max. Те нямат все още този географски обхват, но зад тях са огромни библиотеки от съдържание. Освен това, те са собственост на Walt Disney и Warner Bros, които са водещите холивудски студиа. Решенията за хибридно излъчване на новите филмови продукции, демонстрира желанието да засилят своите стриймиинг платформи.

С увеличението на географския им обхват, Disney+ и HBO Max ще увеличат своите потребители значително и шансът Netflix да остане на върха се смаляват.

The post HBO Max и Disney+ отлагат с година влизането си в България appeared first on TechTrends България.

Тези правила не са първите усилия на Китай да ограничи гейм индустрията, особено сред подрастващите. Управляващите в страната отдавна смятат, че видеоигрите могат да влияят зле на децата. По-голямото им опасение, което не споменават е, че може да наруши идеологическият им ориентир, който комунистическата партия се опитва да поддържа. Което обяснява до голяма степен и мерките, които тя налага.

Те обаче са доста строги и определено залитат прекалено много в едната крайност. От друга страна, е хубаво да има някакви правила, които да ограничават прекалено „хищнически“ практики на някои разработчици в стремеж за максимализиране на приходите. Посока, в която гледат западните държави, включително доста европейски такива. Разглеждането на историята на двата подхода може да даде някаква малко по-обективна оценка, върху идеята за регулация на видеоигрите.

Моменти на почти пълна забрана

Китай има доста интересна история с гейминга. Първите видеоигри идват под формата на големи аркадни автомати, които са рядкост в страната през 80-те години на миналия век. В техния край, Япония успява да вкара известно количество конзоли, като се възползва от частичната си работа по модернизация на инфраструктурата в страната. Бизнес моделът им обаче е обречен, заради високите мита и данъци, с които се внасят и продават впоследствие игрите.

Потребителите и бизнесмените в Китай решават проблема в типично техен стил. Започват масово да ги копират и продават на сивия пазар. Предвид факта, че са сектор, който не е под контрола на управляващите, в момента, в който гейминга набира популярност, той попада под прицела на партията. Използва се класическото внушение, че игрите водят до зависимост, съпоставима с тези на наркотиците.

Той е в основата на крайното решение на Китай да забрани напълно производството, вноса и продажбата на гейм конзоли през 2000 г. Той е съпътстван и със стриктни регулации на компютърните клубове, които са другата алтернатива на местните потребители за дигитални развлечения по това време. Да не забравяме, че онлайн съдържанието в Китай се филтрира изключително стриктно, затова и изцяло интернет игрите са стриктно регулирани.

Конзоли все пак се появяват – Nintendo установява дъщерна фирма iQue, чрез която се правят и продават устройства на китайския пазар. Брандът се ползва и от Sony за локализирана версия на PlayStation 2. Продажбите на тези устройства обаче са лимитирани.

Пропукване на стената

Онлайн игрите се оказват по-лесната и евтина алтернатива на гейм индустрията да достигне китайските потребители. Което позволява на редица местни разработчици да изгреят на сцената. Един от тях е 5 Minutes и неговата Happy Farm, излязла през 2008 г., която служи като модел за суперхита Farmville впоследствие.

Популяризирането на смартфоните допринася за истинското пропукване на регулаторния модел, който Китай е наложил над гейминга. Мобилните игри пасват перфектно на поведението на местните потребители. Те предпочитат заглавия със сравнително опростени механики, които не изискват прекалено много внимание и концентрация.

Отделно, бизнес моделът Free to Play (f2p) също е подходящ – играта е безплатна за инсталация и забавление. Ако обаче геймърът иска да прогресира по-бързо и ефективно, той ще трябва да плаща непрекъснато впоследствие. Популяризацията на гейминга в Китай достига такива размери, че Пекин решава, че забраната за продажба на конзоли вече не е ефективна. Тя пада през 2018 г.

Пълен контрол

Властите може да отпускат контрола върху устройствата, но запазва този върху съдържанието. Малко известен факт е, че за да може една игра да бъде разпространена в Китай, под каквато и да е форма тя трябва да отговаря на страшно много изисквания. Цялото ѝ съдържание и елементи минава през лицензионна комисия – има списъци с какво може и какво не може да се включва. Това включва артистични компоненти, дизайн, механики и пр.

Почти винаги разработчиците правят отделна версия за своето заглавие в Китай. То е направено така, че да премине без проблеми лицензионната комисия. Изискванията не спират дотук – Пекин задължава компаниите да държат китайските играчи на отделни сървъри от останалия свят, които трябва да се съхраняват на местна територия. Освен това, трябва да има възможност, играчите да вкарват своите истински имена и да се добавят функционалности за тяхната идентификация.

Заобикаляне на правилата

Китайските геймъри доста често се опитват да заобиколят тези ограничения. Чрез използването на VPN програми и други технически инструменти се опитват да заобиколят интернет стената на Пекин. Възрастовите ограничения, които налагат властите пък лесно могат да се избегнат с ползването на акаунти на родителите или други пълнолетни познати.

За да се справи с тези проблеми, Tencent – най-голямата гейм компания в Китай, започна да прилага лицево разпознаване в своите игри. Доста краен метод, който ще срещне огромна съпротива ако се наложи в друга държава, особено в Европа или Америка. Предвид афенитета на китайците към тази технология, нейната интеграция при налагането на рестрикциите при видеоигрите не е изненадваща.

Също така, последното затягане на ограниченията не споменава нищо за наказания. Което не означава, че такива не могат да се добавят в близко бъдеще. Очакванията са, че колкото повече се затяга регулаторната примка над гейминга в Китай, толкова по-изобретателни ще стават потребителите там в заобикалянето ѝ.

По-умерен подход

Ако Китай е изключително краен пример, то самата идея за налагането на някакви правила върху видеоигрите не е никак лоша. Тя обаче трябва да пресече някои по-агресивни практики за монетизиране на заглавията. Такива се налагат все повече през последното десетилетие. Те са положени от онлайн бразуър заглавията и доразвити в мобилните игри.

Това са най-вече f2p модела. Както споменахме играта е безплатна, но включва микротрансакции вътре в нея. В някои случаи те са само козметични – тоест не оказват никакво влияние върху геймплея освен визуална промяна. В други, обаче те може да са единствения начин играчите да прогресират в дадено заглавие отвъд определено място.

Най-агресивният пример за монетизация са т.нар. loot boxes. Те могат да се преведат доста свободно като „загадъчни кутии“. Това са дигитални сандъци, в които се крият определени виртуални предмети или бонуси. Играчите обикновено трябва да си платят за тях или за да могат да ги отворят.

Проблемът е, че не знаят точно какво съдържат и привлекателните предмети се падат доста рядко. Което кара геймърите да купуват по десетки или стотици такива кутии. Тъй като механиката е доста подобна на ротативните машини, дори чисто визуално целият процес ги имитира, те са смятат от някои хора за форма на хазарт. По-страшно е когато предметите, които могат да се получат през тях не са само визуални, а оказват влияние върху геймплея. Засега най-добрия пример за добро интегриране на f2p модела в гейминга е Fortnite.

Масово насочени игри, като поредицата FIFA или Star Wars: Battlefront II предизвикаха дискусия, дали loot boxes да не се приравнят към хазартната дейност. Тук обаче говорим само за много конкретни механики, а не за игрите като цяло. Някои държави предприеха такива действия – Белгия е един от примерите. Целият дебат накара гейм разработчиците постепенно да изоставят този метод за монетизация и да се ориентират към други. Сега по-актуални са потенциалните месечни или годишни абонаменти, които отключват определено ексклузивно съдържание.

Ако не бяха станали скандалите със Star Wars: Battlefront II, нямаше да има дискусия против loot boxes и те щяха да се интегрират все по-агресивно в игрите. Затова е хубаво да има някакъв контрол, който да не позволява на разработчиците да прекрачват границата, в която слагат геймърите във финансова зависимост към заглавията. Което контрастира значително с подхода на Китай, който иска да ограничи до минимум гейминга в страната.

The post Китайските регулации в гейминга appeared first on TechTrends България.

Досега, Netflix и Amazon поделяха основната част от пазара за стрийминг. Изминалата 2020 г. трябваше да вкара много нови конкуренти, както в САЩ, така и постепенно на международната сцена. Disney, Warner Media, Apple и др. навлязоха, но в същото време пандемията затвори стотици милиони по света. Това доведе до масово търсене на подобни услуги, което се отрази ползотворно за всички. Което не само забави потенциалните проблеми на Netflix, но дори засили ръста на платформата.

Сега, ефектите от пандемията започват да отслабват и в резултатите на компанията започват да изникват пробойни. На пръв поглед такива няма – Netflix отчита ръст на приходите със сходни темпове, спрямо предишните периоди. Абонатите също се увеличават през второто тримесечие. Дяволът винаги е в детайлите. При Netflix той се крие в забавянето на ръста на абонатите и в техния спад в ключов пазар, който е САЩ. Което е първата индикация, че натискът на конкуренцията дава своите резултати.

Данните от пролетта

Netflix отчита стабилни приходи от 7.34 млрд. долара през второто тримесечие. Това е ръст от 19.4% на годишна база или малко под темповете, които отбелязва през януари-март 2021 г. – тогава увеличението е около 24%. Абонатите също се увеличават и вече Netflix разполага с над 209 млн. потребители, които плащат месечната си такса. Това е ръст от 8.4% на годишна база.

Първата червена лампичка, която светва е ако сравним темповете на увеличение през предишните периоди при абонатите. През второто тримесечие на 2020 г. ръстът е от внушителните 27%, като до голяма степен това е резултат от пандемията, която точно през този период е в доста изострена фаза по света.

Отслабването на извънредната обстановка може да се приеме в края на миналата година. През последното тримесечие на 2020 г. ръстът на абонатите е около 22% или близо три пъти по-голям темп от отчетения през пролетта на настоящата година. Забавянето започва да се усеща през зимата на 2021 г. като през първото тримесечие е отбелязан растеж от 13.6%. Допълнителното свиване до 8.4% през следващия период не вещае добра тенденция за Netflix. Компанията все пак се надява, че ще стабилизира увеличението на абонатите на около 9% на годишна база, като това са очакванията за третото тримесечие.

Важността на пазара в Северна Америка

По-голямата аларма, която трябва да бие в централата на популярната стрийминг платформа са тенденциите в Северна Америка. Абонатите там за първи път намаляват от 74.38 млн. на 73.95 млн. През второто тримесечие от платформата се отказват 430 хил. души. Досега, Netflix успяваше да постига растеж на своята потребителска база на ключовите пазари в САЩ и Канада. Дори и минимален, такъв присъстваше в отчетите на компанията.

Факторите за това са много и комплексни. Netflix посочва, все още големия дял на потребители в САЩ, които разчитат на традиционната линейна телевизия, което намалява потенциала за растеж. Но е добре да отбележим, че през последната година конкуренцията на този пазар, особено в този регион се засили.

В САЩ действат към десетина големи стрийминг платформи. Големи медийни играчи, като Disney, Warner Bros и др. навлязоха, като издърпаха своите продукции от Netflix. Битката за абонати ще мине през такава и за съдържание. Инвестициите в съдържание трябва да бъдат покрити, съответно се вдигат цените. Американските потребители, независимо колко са платежоспособни имат лимит от няколко платформи наведнъж да поддържат. Което ги поставя под избор, кои да оставят и от кои да се откажат. Netflix е започнала да присъства при вторите.

Международният контекст

Ситуацията в САЩ може да се окаже огледална тенденция за останалите пазари в близко бъдеще. За момента Netflix успява да парира проблемите в своя основен регион с повишаване на цените (за поддържане на ръста на приходите) и с привличането на повече международни абонати. Първата мярка има явен лимит наложен от пазарната конюнктура. От една страна, колко потребители ще искат да плащат повече, от друга – какви ще са предложенията на конкурентите.

Вторият фактор е ключов за развитието на стрийминг сегмента в глобален мащаб. Защото Netflix и Amazon са едни от най-достъпните на международно ниво подобни услуги. Когато Disney+ и HBO Max навлязат масово в региони, като Европа, Азия и дори Африка, ситуацията ще се измени рязко. Тогава, тенденциите за спад на базата на Netflix в САЩ ще започне да се проявява и на други пазари. Подобна има вече в Латинска Америка, най-вероятно и за силните местни конкуренти.

Дните на Netflix като самотен лидер в стрийминга са преброени. Компанията извади късмет с пандемията, както и с няколкото грешни хода на Disney+, което доведе до стагнация през второто тримесечие. Усилията ѝ за диверсификация с включването на абонаментен гейминг също е под голям въпрос, заради пренаситеността и на този пазар. Затова може още през 2022 г. да имаме интересни размествания.

The post Netflix усеща конкуренцията в стрийминга в САЩ appeared first on TechTrends България.

Проблемите на линейната телевизия преди пет години бяха поставени на карта, заради бурното развитие на интернет и зародишът на стрийминг платформите. Времето беше използвано ефективно от медийните компании и телекомите, да намерят правилната формула, в която да представят следващата еволюционна стъпка в развитието на ТВ съдържанието.

Тя включва най-доброто от двата свята – запазва духа на телевизията на 20 век, но интегрира иновациите, които маркират бъдещето на съдържанието през 21 век. Тенденцията се пренася в България през последните години.

Един от последните примери е ТВ платформата EON на „Виваком“, която беше официално представена през април 2021 г. Тя не е единствената на пазара, но окомплектова основните характеристики, които телевизията на 21 век трябва да притежава в момента. Основните са гъвкавост, универсалност, достъпност и океан от съдържание.

Навсякъде и на всяко устройство

Най-отличителната част на телевизията на 20 век е, че тя беше налична само и единствена за ТВ приемници. При това, със сложната процедура по прокарване на кабели, само за нея, настройване на декодери, канали и др. Всичко това е в миналото, като целият процес минава през онлайн платформа, която е налична за максимално много устройства.

Тук не става дума само за мобилно приложение, което да ползвате от смартфони и таблети – практика, която беше любима на операторите през последните няколко години, а също така можете това да сторите и от компютри или лаптопи. С приложението EON TV се обхващат максимално много устройства. Предимствата на този подход е, че достъпът и активацията са лесни и липсват каквито и да е сложни инсталации.

Например, при EON който тествахме, гледаш директно през браузъра. За тези, които са свикнали ТВ устройството да го ползват само като такова, това може да стане с бърза инсталация през Google Play магазина, ако той е с Android TV.

За мобилни устройства, приложението EON TV на „Виваком“ е налично за двете платформи Google Play и App Store, както и за AppGallery на Huawei. С което можете да пуснете телевизия на всяко устройство достъпно на българския пазар.

Всичко от гледна точка на кабели минава през този за интернет връзка. Последната се превърна в единен стандарт за пренос на ТВ сигнал за всички телеком играчи в страната. Това е една от причините, „Виваком“ да е пакетирала своята EON TV с доставка за интернет.

Цифрова трансформация

Ако нямате умен телевизор, но искате да се възползвате от новата ТВ услуга, тогава влиза в употреба малката черна кутийка или умна приставка, популярна и като Set-top Box. В България тези джаджи се използваха само пасивно – като цифрови декодери. Те трансформираха новия дигитален сигнал в аналогов, с което позволяваха да се свържат стари ТВ приемници с по-новите кабелни или оптични технологии.

В случая с EON TV на „Виваком“, декодерът позволява на телевизора да „поумнее“, като пуска онлайн платформата през него. Просто приставката влиза в ролята на мини компютър, който се закача на старото ТВ устройство.

Подобно решение има Apple, което е доста популярно в САЩ и някои Западни държави, както и много други подобни услуги в тези ширини. В България, подобни джаджи и услуги започнаха да се появяват отскоро. Тяхната роля е да се даде алтернатива на потребителите с по-стари телевизори, както и възможност да не губят от възможностите на новата платформа, заради тях.

Кралят съдържание

Най-важният елемент във всяка една дигитална медийна услуга е съдържанието. Независимо дали става дума за стрийминг платформа, ТВ такава, за споделяне на видео или дори новинарски сайт. Съдържанието е кралят, алфата и омегата, като то движи дългосрочния интерес на потребителите.

В телевизията на 21 век, линейният подход, в който един канал има програма и, за да гледаш дадено предаване и сериал, трябва да чакаш определен ден и час е вече в миналото. Първите опити на доставчиците и телекомите беше да направят т.нар. „интерактивна“ телевизия. Тя през десетилетията променя значително значението си, като в момента означава, че докато върви даден канал, потребителят може да превърта назад до определен период и когато си иска.

В настоящите платформи има известен лимит, но той обхваща достатъчно широк времеви прозорец, за да бъде удобен за клиентите. При EON TV той е в рамките на седем дни за повече от 200 канала. През тях потребителите могат да връщат и да гледат предаванията, които са били пускани по линейните канали. С което, този формат еволюира към по-гъвкав подход, който е по-практичен за забързаното ежедневие на 21 век.

Бройката от над 200 канала, при които без дублирани при EON TV на „Виваком“ звучи наистина внушително. Особено и включването на редица платени такива като пакетите Diema Xtra и спортните Max Sport.

На поискване

Потребителите вече са разглезени с видео на поискване (VoD), тоест да имат богата библиотека от хиляди епизоди и филми, които да могат да търсят и да пускат според настроението си. Стрийминг платформите наложиха този модел, който се превръща в основно изискване за по-младото поколение.

В България телекомите решават проблема с множеството стрийминг услуги по лесен начин. Те просто ги интегрират в своите платформи за телевизия. EON TV на „Виваком“ прилага точно това, като включва в себе си наличните за момента в страната VoD услуги, като HBO on Demand, Arena Play, Nickelodeon, както и най-популярната в региона – Pickbox, и др. Пълната информация за пакетите и функционалностите на EON може да видите на vivacom.bg.

Силата на профила

Друг отличителен белег на телевизията на 21 век е, че тя може не само да се гледа от всяко устройство, но да се запазва прогреса на гледане, любимите филми и всичко от едно на друго. Едновременно с това, тя трябва да е достатъчно гъвкава не само за един потребител, но и за за цялото домакинство. Тъй като пакетът за телевизия обикновено обслужва цяло семейство.

При EON TV това е решено с възможността да се създадат няколко потребителски профила. До 5 ако трябва да бъдем по-точни. Те позволяват всеки потребител да си ги настрои спрямо своите изисквания, предпочитания и интереси. Фактът, че телевизионната платформа може да бъде пренесена на различни устройства улеснява различните членове на домакинството и спорът сапуненият сериал или футболния мач остават в миналото.

Друга полза от подобно профилиране е, че може да се създаде специален детски такъв, в който съдържанието да е специално подбрано за малчуганите. В тях, те имат достъп основно до анимационно и детско съдържание, което може да бъде препцизирано допълнително от родителите, а самият детски профил да бъде защитен с ПИН код, така че детето да не попада на друго съдържание.

И така, вече имаме представа как изглежда телевизията на 21 век – профилирана, гъвкава, на всякакви устройства, с богат каталог на поискване и линейни канали с възможност за връщане. Лесна интеграция и инсталация. Без борба за дистанционното, а само за пуканките.

The post Телевизията на 21 век appeared first on TechTrends България.

Това вече е факт, като най-големият пример са Disney и едноименната им платформа, която към началото на 2021 г. настига бързо Netflix има вече 100 млн. потребителя. Технологичните гиганти също се включиха с основните представители на Amazon и Apple. Стратегията им беше сравнително безобидна, да инвестират в собствено и уникално съдържание. Подход, който Netflix направи със сериала „Къща от карти“.

Правилата на играта рязко се променят от 26 май. Тогава беше обявено, че Amazon придобива холивудското студио MGM (Metro Goldwyn Mayer) за внушителната сума от 8.45 млрд. долара. По този начин онлайн гигантът ще получи голямо портфолио от съдържание и права върху различни франчайзи, които да развива. Ходът на Amazon обаче е повече от логичен – нейният Amazon Prime стагнира, за сметка на агресивното навлизане на Disney и Warner Bros. Последните също са в центъра на друга сделка, която се случи в рамките на последните дни на май с Discovery.

Amazon-ска сделка

Придобиването на MGM от Amazon е втората по големина сделка на интернет гиганта. Единствено купуването на щатската верига магазини Whole Foods засега задминава сумата от 8.45 млрд. долара, като тя е за 13.7 млрд. долара и осъществена през 2017 г.

За онлайн гигантът може да се окаже, че е доста добра инвестиция. MGM разполага с над 4 хил. филми и 17 хил. ТВ програми в своето портфолио. Това е много пъстър каталог, който ще се прелее в стрийминг услугата на Amazon – Prime Video. Добавяме правата на някои важни франчайзи като „Роки“, филмите по агент 007 Джеймс Бонд, „Дневниците на прислужницата“, „Робокоп“, „Старгейт“ и др.

Освен това, MGM разполага с ноу-хауто и ресурсите да създава качествено филмово и ТВ съдържание. Което е на повече от век вече. Комбинацията от производствен капацитет и авторски права е почти всичко необходимо, за да може да се поддържа истинско холивудско студио. Другият компонент е финансирането, което Amazon може да си позволи да предостави.

Интернет гигантът влага все повече пари в съдържание. През 2020 г. компанията на Джеф Безос е инвестирала 11 млрд. долара в собствени шоу, ТВ програми и филми. Година по-рано тези средства са били 7.8 млрд. долара.

Според самия съосновател и главен изпълнителен директор на Amazon Джеф Безос, видеострийминг платформата на компанията е ключова в привличането на абонати за премиум услугата Prime. Тя е важен източник на приходи и с най-голям потенциал да формира печалба за интернет гиганта.

Discovery и Warner Bros – консолидацията продължава

Сделката между Amazon и MGM не е единствената в рамките май месец. Десет дни по-рано телекомът AT&T обяви, че отделя WarnerMedia и я слива с Discovery. Трансакцията е в пъти по-мащабна от тази на онлайн гиганта, защото се оценява на 43 млрд. долара или пет пъти повече. Тя е и доста по-сложна.

AT&T отделя медийната част от Time Warner, която придоби за 85 млрд. долара през 2018 г. Тя ще се слее с Discovery, като новата компания ще бъде самостоятелно дружество, но с поделена собственост. Сумата от 43 млрд. долара ще се разпредели под формата на кеш, акции и дълг. Акционерите на AT&T ще получат 71% от дела на новото дружества, а тези на Discovery – останалите 29%.

Сделката идва в момент на явна консолидация на медийния пазар в САЩ. Тя преобръща стратегическите планове на AT&T да създаде конвергиран телеком, в който всички елементи от пазара, включително създаването и разпространението на съдържание да са интегрирани в бизнеса.

От друга страна, се създава голяма независима компания, която подсилва своето портфолио от филми, предавания и сериали. Warner Media ще включва CNN, HBO и Warner Bros, като при тях е един от основните играчи при онлайн стрийминга – HBO Max. Уловката е, че за разлика от досегашните платформи, новото дружество ще разполага не само с филмов и сериален каталог, но и с един от най-богатите такива в сферата на документалното съдържание. Discovery притежава едноименния канал, както и Animal Planet и TCL.

Нагорещяване на стрийминг войните

Amazon подсилва каталога си, като придобива легендарно холивудско студио. Досега този вариант се разглеждаше само като хипотетичен, но вече имаме прецедент технологична компания да влезе активно в консолидацията на медийния пазар, заради онлайн видеото на поискване. Това може да накара и други компании, като Apple например, да се пробват да придобият някое холивудско студио.

Сделката между AT&T и Discovery подчертава, че в стрийминг войните мащабите и количеството съдържание са всичко. Основата цел в създаването на новата компания е, че досега отделно всяка една от тях инвестираше около 20 млрд. долара на година за собствени шоу програми и филми. На теория, кумулативно те трябва да удвоят средствата за съдържание. Което ще ги постави доста пред стрийминг лидера Netflix, който харчи по 17 млрд. долара годишна по същото перо. Или Amazon, за които вече споменахме, че инвестират по 11 млрд. долара.

Тези действия са и в отговор на агресивното навлизане на Disney с тяхната платформа Disney+. Борбата за правата на всеки франчайз или инвестиран повече долар в собствено съдържание ще има значение в борбата на пазара за стрийминг услуги. Особено, с разширяването на холивудските услуги (HBO Max и Disney+) в международен мащаб. Тогава Amazon Prime и Netflix може да започнат не само да не привличат нови абонати, но и да губят. Тези процеси се очаква да започнат именно към втората половина на 2021 г.

The post Как видео стриймингът прекроява Холивуд appeared first on TechTrends България.