Визията за развитието на София се очертава да е все по-дигитално. Цел, която за момента градската управа постига с противоречиви резултати. Някои идеи звучат изключително перспективни на хартия, други се оказват изключително успешни на практика, но имат доста сурово минало. На конференцията „Дигитална София – Умният град“ проведена на 12 април Интер Експо Център, бяха очертани точни такива разработки. Както и все по-смелият поглед на Столична община в посока на електронно управление, дигитални технологии и защо не – автоматизация.

Въпреки, че голеимте новини бяха в панела посветен за телекомите и регулациите, конференцията беше посветена с фокус за това как се дигитализира столицата и как може да се превърне в истински умен град. Процес, който е започнат, но има още доста път да се извърви за постигането му.

Първа в Европа

По думите на кмета на София Йорданка Фандъкова, градът е първия в Европа с таксономичен анализ, на базата на който ще се формират и избират „зелени проекти“ за развитие. Това означава, че са категоризирани и подредени в определена приоритетна йерархия нуждите и приоритетите на столицата в тази област.

Един от новите проекти, който се очаква да стартира е преминаването на всички 400 детски градини към възобновяеми енергийни източници. Сред другите са и няколко пилотни такива за използване на водородни клетки, като първия ще се използва от общинската компания, която обслужва метрото – „Метрополитен“.

Председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев обяви, че местната власт вече предлага над 100 електронни услуги. Плановете са всички дейности свързани с общината да могат да се правят дигитално. За да се случи това, обаче ще трябва да бъде въведена електронна идентификация.

„Дигитализацията е един от малкото процеси, заедно с образованието, който изисква единни усилия от местна и централна власт“, коментира още столичният кмет Фандъкова. „Например, държавата трябва да създаде нормативната рамка, без която електронната трансформация няма да се случи“.

Този процес се бави на национално ниво от 2009 г. насам. Новото правителство и създаденото почти специално затова Министерство на електронното управление (МЕУ) по принцип са заложили това да бъде сред основните приоритети.

Тикет системата – от грозна лавра до пеперуда

Системата за дигитално издаване на билети, позната с чуждицата „тикет“ има дори още по-дълга история. Още от 2003 г. Столична община се опитва да въведе подобна и са правени различни стъпки в тази посока. След няколко неуспешни опита, които включваха неколкократна смяна на електронните регистратори и различни обществени поръчки, властта в София рестартира процеса през 2018 г. Тогава е подписан договор за 73 млн. лева, който обаче се оскъпява до 83 млн. лева през 2020 г., заради третия лъч на метрото.

Новото приложение mPass регистрира 1.3 млн. продадени билета и 400 хил. дневни карти. Истинското постижение е, че 80% от еднократните документи за пътуване вече стават по дигитален път. Което е постигнато основно, чрез един прост, но гениален ход. Това е възможността за плащане с кредитна или дебитна карта. Така, пластиките, с които всеки софиянец разполага се превръщат в билет за градски транспорт.

Дигитализирането на билетите в комбинация с видеонаблюдението вътре в автобусите, трамваите и тролеите създават доста добри възможности за оптимизация на маршрутите. Чрез тях, Софийска община получава данни в реално време за натоварването на линиите. На тяхна база, местната власт актуализира разписанията на над 50 линии от градския транспорт. Според изпълнителният директор на Центъра за градска мобилност Димитър Дилчев това е постоянен процес за подобряване на услугите в столицата.

The post Дигитализацията на София appeared first on TechTrends България.

Началникът на Пътна полиция в София комисар Любомир Костадинов обяви, че по закон тези скутери нямат право да се движат по пътищата. В интервю за БНР той не отговори дали тогава е-тротинетките могат да се ползват по тротоарите, където ще представляват опасност за пешеходците. Костадинов допълни, че собствениците на подобни превозни средства, които ги карат по пътищата ще бъдат санкционирани. Както и, че вече са отчетени първите инциденти с електрически тротинетки.

„Всички тези новоизлезли електромоторчета, моторетки, тротинетки, както ги казват, нямат право по закон да се движат по пътищата. Има доста инциденти с тях. Тези, които ги управляват, съответно се водят, че управляват нерегистрирано моторно превозно средство“, обяви комисар Любомир Костадинов, цитиран от БНР.

Санкциите за управление на нерегистрирано моторно превозно средство са доста строги. В Българското законодателство то се квалифицира не като административно нарушение, а като престъпление и е включено в Наказателния кодекс. Санкциите са или лишаване от свобода за един месец или парична глоба от 500 до 1 000 лева.

Пътна полиция планира засилени проверки през предстоящия празник на Съединението, 6 септември, както и за първия учебен ден следващата седмица.

Ролята на споделените услуги

Реално, електрическите тротинетки в София се ползват от ограничен кръг потребители поне от две години. Това стана с навлизането на по-евтини модели на цена под 1 000 лева. Пускането на услуга на Lime ги направи още по-достъпни, като сега всеки със смартфон може да ги пробва.

При наемането на е-тротинетките за еднократно каране на къси разстояния излиза в рамките на няколко лева. Но, за по-честа употреба и по-дълги дистанции стойността на услугата става съпоставима и дори надвишава тази за наем на електромобил Spark. Което поставя под въпрос пазарната конюнктура на този тип превозни средства. Особено предвид факта, че се подготвят поне още няколко такива услуги да стартират през следващите седмици.

Скоростно решение

Състоянието с нерегламентираното ползване на е-тротинетките се очаква да е временно. Причината е, че компаниите за споделени услуги заедно със Столична община подготвят регулирането им, като ги приравнят с велосипедите. Тогава потребителите ще могат да ползват на територията на София е-тротинетките, но ще трябва да спазват всички правила, които в момента важат и за колелоездачите. Това включва наличието на каска, светлоотразителна жилетка през нощта и извън града и др.

Липсата на нормативна рамка отложи пускането на услугите за споделено ползване. VOI планираше да дебютира през април, но при преговорите, от Столична община са помолили да се отложи за по-късен етап. Очакванията са, че до края на септември ще трябва да имаме готови регулации за София, като тогава планира да навлезе на пазара и българския стартъп Hobo.

The post Пътна полиция: е-тротинетките нямат право да се движат по пътищата appeared first on TechTrends България.

Покрай старта на първата подобна услуга в София, ще разгледаме каква е идеята, функцията и по-важното икономиката зад споделеното ползване на електрически скутери в града. Както и ще обърнем внимание на някои предизвикателства. Може би най-голямото е, че регулацията на подобен тип превозни средства е все още в сивата зона и тепърва ще се прецизира.

Споделените услуги

Lime е услуга за споделено ползване на електрически тротинетки. Това означава, че всеки потребител, който се спре на нея, може да вземе най-близкия намиращ се е-скутер, да се качи на него и да отиде до друга желана точка в рамките на града. Взимането и оставянето на превозните средства става на специално определените за това места.

Срещу цялото това удоволствие или удобство потребителят заплаща определена такса. Тя обикновено е разделена на два компонента – първият е фиксирана сума за отключване, докато вторият е определена тарифа, която се плаща или на изминати километри или на време на ползване. Целият процес по намирането, отключването, заключването и плащането на услугата се извършва чрез мобилно приложение в смартфона.

Паралелите със Spark

От повече от година и половина в София функционира подобно приложение за споделено пътуване – Spark. То разчита на използването на друг тип превозни средства – електромобилите. Механиката на работа е същата – всичко се извършва през смартфона, като колите могат да се взимат или оставят само в определените за това зони.

Разликата с е-скутерите е в самите превозни средства. Автомобилите на Spark са практични за по-дълги разстояния при малък трафик, както и когато имате повече багаж. Електрическите тротинетки от своя страна не са зависими от задръстванията, тъй като са достатъчно компактни да минат покрай колите. Те са идеални за разстояния, които по принцип могат да се изминат пеша и/или с градски транспорт, но искате да спестите доста време.

Lime в България

Покрай навлизането на Lime в България, може да си отговорим на няколко въпроса. Ключовите от тях са в броя налични електрически тротинетки, местата от които могат да се взимат и оставят и най-вече – цената.

По първата точка, Lime пусна в четвъртък първите 150 скутера, които могат да се ползват в София. Според оперативният директор на Lime Томаш Тот те ще са използват за тестване на потенциала на града – колко потребители ще привлекат и какъв ще е интензитета на използване. След което най-вероятно ще се реши дали и с колко да се увеличи тази бройка. Това сподели Тот в интервю за Bloomberg TV Bulgaria.

По отношение на местата за взимане и оставяне, Lime работи в тясно сътрудничество със Столична община в разработването на такива точки. В официалното становище на компанията, първите 200 такива вече са налични в София. Те няма да се ползват само от Lime, но и от други дружества, които искат или планират да предлагат подобни услуги, както и от самите граждани.

Третият и може би най-важен елемент за България, това е цената. Отключването на електрическа тротинетка Lime ще струва 1.50 лева, а след това всяка минута на използване ще се таксува по 30 стотинки. Което означава, че за десет минутен преход ще трябва да заплатите 4.50 лева. За Lime цената не е висока, в сравнение с други градове, където оперира, но за България може да се окаже такава. Определено пускането ѝ ще покаже как ще реагират софийските потребители.

Останалите играчи

Първите електрически тротинетки в София трябваше да дебютират още през април. Освен Lime, планове за подобно действие имаше друга голяма международна компания – VOI. Последните трябваше да стартират официално през пролетта, но по информация на TechTrends, Столична община ги е помолила да изчакат. Предполагаемата причина е, че не са били готови обособените места за взимане и оставяне на електрическите тротинетки. Както и че наредбата за регулирането на движението им не е готова. Сега като първата точка е изпълнена, Lime е решила да задвижи пускането на своята услуга.

За момента VOI не е активна в страната и няма изгледи да се появи поне в рамките на следваните няколко седмици. Третият потенциален играч, който обяви намеренията си да пусне собствена услуга за споделено ползване на е-тротинетки е българския стартъп Hobo. Той ще пусне първите тестови десет е-скутера през септември, като планира да добави още 100 машини през следващите месеци.

В медиите се споменаваше за потенциален четвърти играч, който има планове да навлезе на пазара за споделено ползване на е-тротинетки. Но за момента компаниите, които са обявили подобни намерения са три.

Икономиката зад е-скутерите

Стартирането на Lime в края на август и очакваното навлизане на останалите през следващите седмици е свързано и с няколко предизвикателства. Първото споменахме е цената. Десет минути ползване на Lime ще струва с таксата за отключване 4.50 лева. Което е с повече от лев спрямо минималния наем на най-евтиния електромобил Spark (3.48 лева с Volkswagen Up!). Ситуацията не се подобрява за електрическите скутери ако увеличим времето за пътуване. Например при наем за 20 минути сметката излиза 7.50 лева за Lime срещу 6.38 лева за Spark.

Независимо, че двете услуги се различават по своето предназначение, това показва, че при определени обстоятелства е по-евтино да наемеш кола за кратко разстояние отколкото тротинетка. Паритет в сравнението може потенциално да се постигне с българския стартъп Hobo, чиято тарифа е 1.6 лева за отключване и 20 стотинки на минута след това. Тогава при десет минутен наем крайната сумата става 3.60 лева, а при 20-минутен – 5.60 лева, което е доста по-приемливо.Това може да бъде предимство за българската компания или да накара останалите играчи да намалят цените в дългосрочен план.

Има още два елемента, когато става дума за електрически тротинетки. Първият е тяхната бърза амортизация. Големите чуждестранни играчи, като VOI и Lime имат мащаба да ремонтират своите устройства, което може да бъде предизвикателство за местни компании, като Hobo. Особено предвид факта, че в зависимост от моделите, електрическите тротинетки при споделено ползване трябва да се заменят или отремонтират на всеки месец или два.

Независимо, какво е по обем дружеството, пускането на услугите в края на лятото не е най-прагматичното решение. Причината е, че подобно на велосипедите, електрическите тротинетки не са удобни за ползване през зимата и в лоши метеорологични условия. Което означава, че дебютът им става в период, който им оставя само няколко седмици активно ползване, последван от продължителен неактивен такъв.

Lime са отработили подобен план, като най-голямата компания с подобен тип услуги. Оперативният ѝ директор, коментира пред Bloomberg TV Bulgaria, че с наближаване на студения сезон, наличния брой е-скутери ще бъде редуциран, като фокусът ще бъде по ремонта и поддръжката им.

Липсата на регулаторна рамка

Последният проблем е, че електрическите тротинетки в момента спадат в една сива зона, когато става дума за тяхното регулиране. Hobo и Lime работят съвместно със Столична община за преодоляване на това предизвикателство. Докато подобна наредба влезе в сила, ще трябва да се разчита на съвестта на гражданите. Затова от Lime още от първия ден излизат с конкретни препоръки как да се кара електрическа тротинетка отговорно.

Те са базирани на настоящите правила за движение по пътищата и в общи линии приравняват скутерите към велосипедите. Най-вероятно това ще бъде и посоката която ще избере Столична община при регулирането им.

Една от точките включва ползването на каска, което може да е елементарен и задължителен аксесоар за безопасност, но прави спонтанното решение на обикновения потребител да се придвижи с Lime по-трудно.

Във всички случаи стартирането на Lime в България ще покаже дали споделеното каране на електрически тротинетки в София е бизнес ниша с потенциал. Високата цена и потенциално дългия неактивен период могат да попарят ентусиазма на столичани към новата услуга.

The post Lime в България и икономиката на е-тротинетките appeared first on TechTrends България.