Една от причините е, че американската компания обявява четири посоки за развитие, в които ще бъдат инвестирани новите средства. SMS маркетингът е една от тях и в него родното дружество е специализиран. Това е добра новина за българския екип на SMSBump, който вече се казва Yotpo Bulgaria.

Без български еднорог

Лошата новина е, че родната компания е поредния пример за успешна ниша, в която се раждат „еднорози“, но такива страната ни не може да изгради. Все още българските стартъпи завършват с изкупуване доста преди да наберат капитал, който да им даде пазарна оценка от 1 млрд. долара. Придобиването на SMSBump може да е една от най-големите IT сделки за 2020 г., но е много далеч от тази цел. Най-близо до нея бяха Telerik, които през 2014 г. бяха купени от Progress Software за 262.5 млн. долара.

SMSBump става част от американска технологична компания, която постига статуса на еднорог година след сделката. Самата сума при което е придобито българското дружество е в пъти по-малко от привлечените нови средства.

Yotpo набира шести рунд на финансиране от 230 млн. долара. Водещ инвеститор е американския фонд Bessemer Venture Partners. Към него се присъединяват и някои от досегашните вложители в дружеството, които са ClalTech, Hanaco и Vertex Ventures. Нов инвеститор е Tiger Global.

Светло бъдеще за новото българско звено

Новият капитал ще се използва за активно развитие на облачната система за маркетинг на Yotpo. Ключов компонент в нея е SMS маркетинга, което е силната страна на българското дружество. Свежите средства ще се използват за разрастване на екипа. Той трябва да се удвои от около 40 души към момента, до 80 към края на 2021 г. Ще се търсят специалисти от максимално широк спектър. От технически позиции, като програмисти, QA, екипни мениджъри, през маркетинг и човешки ресурси.

Това обяви един от основателите на SMSBump Михаил Стойчев. Крайната цел е българският офис да се превърне в развоен център на Yotpo за Европа. Американската компания има още офиси Ню Йорк, Бостън, Лондон и Тел Авив.

„Този рунд отваря нови хоризонти за растеж пред нас и офиса ни в България ще бъде ключов за постигането му“, коментира Георги Петров, съосновател на SMSBump, в прессъобщение на компанията. „Наред с разкриването на нови екипи предстои да разработим още много нови функционалности за платформата“, допълва той.

Интеграцията на SMSBump и Yotpo

SMSBump разработи онлайн маркетинг платформа за управление на SMS кампании. Yotpo е цялостната облачна система за продажби, която включва различни интернет ресурси, като ревюта, банери, рекламно съдържание и SMS. Интернет търговията и преминаването към все по-дигитални продажби през 2020 г. засилиха позициите на щатския стартъп, което закономерно доведе и до шестия рунд финансиране.

От българското вече звено обявиха, че продукта на SMSBump е най-бързоразвиващия се от услугите на платформата на Yotpo. През 2020 г. той отчита 170% ръст и вече се ползва от над 90 хил. компании от целия свят.

The post Собственикът на SMSBump набра финансиране от 230 млн. долара appeared first on TechTrends България.

Към тях изненадващо се е присъединила Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия (НМСП) към Министерство на икономиката. Ситуацията е странна предвид някои от предложенията, които се посочват в доклада за държавна помощ, но за тях след малко.

Очакваните последствия

Организациите правят сондиране на мнението сред 100 стартъпа. Така в доклада се заключава, че над 42% от тях са заплашени от фалит през следващите три месеца, ако не се вземат мерки или не се подобри икономическата обстановка. При по-продължителна изолация и замразяване на дейностите, 75% от компаниите смятат, че могат да фалират, ако ситуацията се запази в следващите шест месеца.

Най-голямото препятствие, пред което те са изправени е загубата на местни клиенти – 65%. Близо половината (54%) поставят като основен проблем загубата на международни такива, а след това е сложена липсата на ликвидност (налични пари за оперативни разходи – бел. ред.) с 53%.

Две трети от тях или 66% очакват спад на месечните си приходи от над 40%. Около 20% прогнозират такъв в размерите между 20-40% понижение на продажбите, а 14% не очакват то да надмине 20%. Реакцията на стартъпите в тези условия ще е директно съкращение на персонала, като близо две трети от запитаните (63%) очакват да направят това с над 25% от служителите си.

Ситуацията ще е тежка в 17% от запитаните дружества, които планират масово разпускане на екипите си и раздяла със 75% от наетите от тях лица. При тези сценарии най-застрашени ще са специалистите в продажбите, маркетинга и администратвините дейности. Стартъпите ще се опитат да съхранят инженерните и креативни позиции, а най-малко застрашени ще са ръководните длъжности.

Предложените мерки

Браншовите организации предлагат общо четири мерки, с които смятат, че правителството ще може да подпомогне на стартъпите да преодолеят тежката икономическа ситуация покрай COVID-19 пандемията. Първоначалната идея за облекчаване на инвестиционния ресурс на Фонда на фондовете е развит, но към него са добавени и няколко нови. Те включват повече решаването на дългогодишни проблеми в отношенията между институциите и стартъпите, отколкото да предоставят пряка подкрепа за фирмите.

1. Държавата да стане клиент – браншовите организации настояват за промяна в законодателството, за да може стартъпите да участват в обществените поръчки за общински и държавни администрации. Настоящата нормативна рамка предотвратява самостоятелното им участие. Идеята за включването на стартъпите в обществените поръчки е дългогодишна и засега е отхвърляна от институциите.
2. Приоритизиране на рисковите инвестиции през Фонда на фондовете – желанието на браншовите организации е да се забързат процедурите по предоставяне или по-скоро по одобрение на инвестициите за стартъпи по европейските структурни програми.
3. Достъп до заеми от Фонда на фондовете към стартъпите – предложената идея предвижда кредити при облекчени режими до 5 млн. евро на стартъпи, изправени пред фалит. От браншвоите организации подчертават, че тези средства трябва да се ползват като спасителни, а не като такива за растеж на фирмите, които ги получат.
4. Създаване на Договорно акционерно дружество (ДАР) – подобно на първата и тази мярка е дългогодишна болежка на стартъпите. Идеята е да се създаде нова форма на познатото ни АД, в което да има облекчена процедура за предоставяне на дялови опции на служителите си като допълнителни стимули. Практиката е често срещана в стартъп екосистемите в някои държави, като за пример от браншовите организации посочват Франция.

Действията на държавата

След близо месец на извънредно положение, правителството излезе с доста голям списък от икономически мерки за подпомагане на бизнеса. Те са описани подробно и систематизирано в новия държавен информационен портал за коронавируса. Някои от тях са насочени пряко или индиректно към стартиращите компании. Най-обсъжданата е т.нар. 60/40, при която държавата поема 60% от брутната заплата и осигуровките на заплатите на служители във фирми с над 20% спад на приходите. Според стартъпите само около 21% от тях биха се възползвали от нея.

Цели три мерки са предвидени от Фонда на фондовете за подпомагане на бизнеса. Те включват кредитни линии за общо над 400 млн. лева с облекчени условия за най-засегнатите бизнеси от коронавирус пандемията и самонаетите лица. Под въпрос е дали стартъпите ще могат да се възползват от тях. Като трета мярка Фондът подчертава, че работи за облекчаване на процедурите по вече съществуващите инструменти за стартиращи и иновативни компании, което ефективно е второто и частично трето предложение на браншовите организации. Максималните суми естествено са доста по-малки от исканите до 5 млн. лева, но пак могат да предоставя ликвидност на пазара.

Обратно в реалността

Както отбелязахме, останалите две от мерките не са кризисни, а се опитват да се наложи политиката на стартъпите в отношенията им с държавата или премахването на неоперативни административни пречки.

Първата е реално да се намери гарантиран пазар за стартъпите в лицето на обществените поръчки. Браншовите организации все пак допълват, че искат стартиращите компании да могат да кандидатстват за по-малки такива, а не в тези за милиони левове.

Колкото и странно да звучи, практиката показва, че идеята може да не е толкова добра. Избирането на стартъп за доставка на продукт или услуга е рисково начинание. От една страна, решенията може да не са довършени или достатъчно добре тествани, но по-големият проблем е, че самата компания може да не съществува след няколко години. Дългосрочната доставка и последваща поддръжка са ключови при обществените поръчки, особено когато става дума за IT системи.

Много добър пример в тази посока е мобилното приложение Lima на Агенция „Пътна инфраструктура“. Обществената поръчка на стойност 750 хил. лева беше спечелена от IT компанията „Декарт“ през 2015 г. Реалното решение беше на стартъпа „Нованор“,  които влязоха в проекта, като „консултанти“. Преди спечелената поръчка, стартиращата фирма е рекламирала и търсила клиенти за Lima GIS – идентично мобилно приложение, което АПИ приема след това с информация подавана от агенцията. Реално, „Декарт“ осигуряват само допълнителния хардуер, необходим за съхранението на данните и името си, за да може да се кандидатства по ЗОП.

Пет години по-късно ситуацията с Lima е следната – мобилното приложение вече не функционира качествено, след изтичането на поддръжката „Декарт“ поисква тройна сума за продължаването ѝ. „Нованор“ се ориентира към друг тип дейност, но компанията вече фигурира като негов разработчик в Google Play. Дружеството се намесва и в нов скандал с обществени поръчки, този път за тол системата. Там участва в консорциум с „Виваком“ и „Иком“, но са отстранени при отварянето на офертите.

Друг стартъп, който вече тихомълком работи за държавни институции, е LogSentinel. Формата на участие явно е индиректна, защото компанията не е печелила обществени поръчки. В същото време, сред рекламираните ѝ клиенти са Държавната агенция за електронно управление и Държавната агенция за метрологичен и технически наздор.

Спецификата на стартъпите

Стартиращите компании имат някои специфики, които поставят под въпрос, до колко данните, които са предоставили представя реалната картина. Според профила на проучването, половината от компаниите вече се намират във фаза на растеж. Докато останалите, 31% са пред пускане на продукт или услуга, а 19% тепърва ги разработват. Което поставя въпроса, защо всички запитани дружества очакват спад на приходите, като половината реално не генерират такива?

Отговорите са потенциално три. Първият и най-логичен е възможен отлив от инвеститори, които да вложат свежи средства за работа на стартъпите без приходи. Втората е, че компаниите отчитат като такива намаляващите им капиталови резерви от вече набраните рискови средства. Третата възможност е, някои от стартъпите да са подготвяли пускането на продукт или услуга през следващите месеци, но заради блокирането на икономиката по света, да се налага отлагането им. Показателен е факта, че 53% от дружествата очакват ликвидни проблеми. Сред тях най-вероятно са тези с намалели продажби и клиенти, но и може да са такива с изчерпващи се инвестиционни ресурси.

Има и един друг елемент. Естеството на стартиращите компании е много от тях да фалират, дори без пандемия от коронавирус. Рисковите инвеститори обикновено дават като положителни прогнози, че от 100 фирми, 20 да продължат и да са успешни в дългосрочен план е голямо постижение. Доста е вероятно, не малка част от запитаните стартъпи да са в затруднено положение и заплашени от фалит и без пандемията.

Най-добрият пример е разбивката на портфолиото на първия фонд Eleven. След като то беше откупено и организацията излезе на Българската фондова борса, в подадените документи беше подробно описано състоянието на инвестициите във всичките 116 компании.  От тях в сравнително здраво състояние към края на февруари се намираха 34 дружества или само 29%. Всички останали са или закрити или със затихващи функции. Или както е примера с „Нованор“ с изцяло префокусирана дейност и излизане на Eleven от инвестицията си там. Което кореспондира доста добре с дела компании, които ще са сравнително стабилни при три месеца на извънредно положение.

Изводите са, че от четирите предложени мерки от браншовите организации, държавата е откликнала на тези, които имат пряка зависимост към пандемията. Изследването сред стартъпите пък показва, доста аномалии, които до голяма степен могат да бъдат обяснени с традиционната цикличност в тяхната екосистема. Просто процесите ще се забързат и вместо да има изчистване на две трети от компаниите за период от две до три години, това да се случи в рамките на една. Естествено, при удължаване на извънредното положение до и над шест месеца ще има много по-фатални измерения, не само за стартъп системата.

The post Стартъпите в условията на COVID-19 криза appeared first on TechTrends България.

Доста централно място заема изкуствения интелект (AI) и редица решения базирани на него. Технологията може да събира и обработва огромни количества неструктурирана информация, която се публикува онлайн всеки ден. Или да се преровят архивите за съвпадения и детайли, които биха помогнали по някакъв начин. AI също така може да помогне да се предвиди, къде и как ще се развива темпът на заболелите, да се предскажат потенциалните критични случаи, което да ориентира много по-бързо властите какви мерки да вземат и каква инфраструктура и организация ще е необходима, за справянето със ситуацията.

Базираните на изкуствен интелект решения и алгоритми, също може да помогнат, макар и не директно, в намирането на лекарство и/или ваксина за новия коронавирус. Това става с обработването на огромно количество информация за настоящето заболяване, различните елементи и създаване на модели за потенциални ефективни препарати.

Изкуственият интелект също така може да бъде от полза в борбата с фалшивата и заблуждаваща информация свързана с COVID-19, която все повече изпълва интернет. Последното се подсилва доста от факта, че много от потребителите в засегнатите страни в момента си седят вкъщи и работят дистанционно, което подсилва активността в социалните мрежи и онлайн като цяло.

Модели на разпространение

Най-видимата част от ползването на базови AI функции са интерактивните карти и информацията за заболелите в реално време, която може да се намери онлайн в момента. Световната здравна организация (СЗО) използва подобни алгоритми, за да може да получава максимално актуална картина за обстановката по света.

По-сложните системи имат много по-важна роля – да се опитат да предскажат потенциални огнища на пандемията, да изградят модели на разпространението на вируса, броя на заразените, изпадналите в критично състояние и др. Информация от всяка една от горните точки може да бъде безценна ако бъде предоставена навреме на съответните власти и институции. Ако държавите разполагат с подобни прецизни предположения, те ще могат много по-бързо да реагират и да подготвят организацията за предстоящите седмици. Особено, ако моделите показват увеличение на броя на заболели.

Затова не е изненада, че по-малко след седмица към Кризисния щаб в България беше привлечен екип на Българската академия на науките (БАН), който да подготви подобни прогнози. Страната ни разполага с изчислителни ресурси, за да изгражда подобни модели. Имаме един модерен суперкомпютър в София Тех Парк – NESTUM Cluster. Второто устройство, наречено Blue Gene и разположено в Националния център за суперкомпютърни изчисления в сграда на БАН в столичния квартал „Слатина“, също може да помогне с подобни модели, но то вече се води като остаряло. Най-модерната машина от този тип, за съжаление се очаква да пристигне в страната през есента на 2020 г.

Кристалната топка на стартъпите

Стартиращи компании също могат да допринесат в борбата с коронавируса. Любопитното е, че девет дни преди СЗО да предупреди за заплахата от новата болест, канадския стартъп BlueDot засича за опасността от COVID-19. Компанията извлича информация от стотици хиляди източници и алгоритмите ѝ показват, че има назряваща епидемия в Ухан, Китай. Оптимизацията на софтуера е от решаващо значение, тъй като се оказва, че един от съоснователите на BlueDot има опит с лечение на пациенти заразени със SARS вируса.

Друг, стартъп – HealthMap, използва подобна технология и засича инфекциозната болест в Китай още през декември, преди тя да обхване толкова сериозно провинцията Хубей. Graphen изследва как генома на COVID-19 се изменя през последните дни, дали и как мутира. Това може да се окаже ключова информация в борбата с коронавируса.

Четвърти стартъп пък се фокусира по-скоро на света след края на пандемията. Китайската компания WeBank използва AI да разработи най-подходящите модели за развитие на икономиката на страната след, като бъде напълно преборен COVID-19 вируса. Блокирането на производството, търговията и потреблението се очаква да доведе до потенциална криза, която може да се превърне в световна рецесия. Взимането на най-правилните решения може да смекчи удара за икономиката след, като премине опасността от пандемията.

Европейската комисия припознава потенциала на стартиращите компании и обяви, че тези с потенциал и полезност в борбата с коронавируса могат да кандидатстват за финансиране в общ размер от 164 млн. евро. Според Българската стартъп асоциация (BESCO) поне шест български дружества са подали документи по тази линия. От нея не коментираха кои точно са кандидатствалите компании.

В търсене на лек и ваксина

Може би най-важната роля на изкуствения интелект в момента в борбата с коронавируса е търсенето и/или разработването на потенциално лекарство и ваксина срещу него. Към 19 март, все още няма потвърдени и доказани препарати, които да са напълно ефикасни срещу COVID-19 и да не лекуват само симптомите. Работата по подобни фармацевтични продукти обикновено отнема десетки месеци, като предвид скоростта на развитие на пандемията, времето не е на наша страна.

AI може да помогне, като обработи океана от информация, която всеки ден се публикува относно новия коронавирус. Например, от началото на пандемията във Вухан, Китай в края на декември до средата на март са публикувани над две хиляди научни труда, които разглеждат всички аспекти на COVID-19. Но това е само капка в морето от специализирана информация, която трябва да се обработи, за да се намери решение на болестта.

Затова, редица компании, специализирани в AI започват да събират големи масиви от данни и да ги зареждат в самообучаващи се системи. Microsoft, Националната библиотека по медицина на САЩ и Allen Institute for AI (AI2) използват над 29 хил. научни труда, свързани със семейството на коронавирусите. От тях 13 хил. са специално структурирани, за да могат алгоритмите да ги свържат и след това да могат ефективно да обработят останалите. Целта е да се извлече максимална информация за естеството на COVID-19, неговите особености и потенциални препарати, които могат да повлияят. Също така, се създава подробна база от данни, която да може да се ползва и от други AI решения.

Един от най-известните AI проекти в света – DeepMind на Google, изследва протеините, които изграждат новия коронавирус. Технологичният гигант публикува първите резултати в началото на март, което се състои от потенциални шест протеинови структури. Използвана е базата данни UniProt на Националния институт по здравеопазването на и Националната научна фондация на САЩ. Тя се ползва за основа, като алгоритъмът наречен AlphaFold се обучава специално да търси нови молекулни структури.

Българският стартъп „Мицар 21“ също твърди, че е разработил модел на молекула, който да работи с основните протеини на семейството коронавируси. Според компанията, тя същи използва AI алгоритми, за определяне на дигитален модел, на който в последствие да бъде базирано потенциално лекарство. „Мицар 21“ в момента търси финансиране за патентоване на проекта, както чака и окончателните резултати от независимите лаборатории за откритието си.

Друга американска компания BeneloventAI, разчита на изкуствен интелект, за да помогне да се намери най-ефективните съществуващи медикаменти за борба с COVID-19. В рамките на няколко седмици, тя вече е дала препоръки, кои от сегашните лекарства, могат да са от полза.

Китай и асоциациите с Оруел

Китай беше първата страна, в която избухна пандемията от новия коронавирус и след няколко седмици неуспешна борба, правителството взе крути мерки. Пълната блокада на засегнатите населени места, беше подсилена и с масовото използване на алгоритми и технологии за следене на гражданите. Дали спазват карантината, както и да могат да проследят, заразените къде са ходили и с кои хора потенциално са били изложени на контакт.

Това става благодарение на милионите охранителни камери инсталирани по градовете и пътищата, както и разработените алгоритми за следене. Китай е водещ в използването на AI технологиите за тази цел, независимо от моралните въпроси, които това приложение повдигат. Много от местните компании лесно могат да предоставят данни за потребителите в страната, което също помага в определени случаи. Например, през януари, човек с положителна проба за COVID-19 е нарушил карантината в Нанджин и властите са проследили целия му маршрут. След което, правителството е започнало да тества масово всички, потенциални контакти по пътя му.

Всичко това е постижимо основно с големия масив от данни и алгоритми, които могат да проследят съответната информация или човек.

Китай не използват AI само за антиутопични действия, извадени като от книгата на Джордж Оруел „1984“, но и за доста полезни практики. Показателен е примерът на TechnologyReview, в който програмата на Baidu за автономни автомобили Apollo, заедно с местния стартъп Neolix използват роботозираните превозни средства за безопасна доставка на храна и медикаменти в болницата Хайдан в Пекин.

Борбата с фалшивите новини

Покрай опасността от пандемията на коронавируса технологичните гиганти започнаха да затварят своите офиси и да налагат работа от дистанция. Оказа се, че задачата по опазване на онлайн пространството от разпространение на фалшиви новини е изложена на риск. Причината е, че хилядите служители на Facebook и Google, които оценяват постове в социалните мрежи, YouTube и мрежата като цяло, се оказва, че повечето от тях не могат да работят дистанционно. Това се дължи на факта, че те са подизпълнители и компаниите не са направили подобни процедури за тях.

Двата технологични гиганта се обръщат към своите AI алгоритми за оценка на значителна част от съдържанието онлайн. Резултатите се оказаха повече от противоречиви. Причината е, че заради бъг в програмите, платформите на Facebook и YouTube масово са трили качествено или поне не заблуждаващо съдържание свързано с коронавируса. В същият момент, процъфтяват фалшивите новини, че 5G мобилните мрежи са причина за пандемията, нещо, което е оборено от редица учени, експерти и организации, като СЗО.

Социалната мрежа призна за проблема и веднага задвижи идеята модераторите подизпълнители да могат да работят дистанционно и вече постовете се преглеждат ръчно. Малко по-късно Google прави същото, след което е последвана от Microsoft (и платформата LinkedIn), Reddit и Twitter.

Човешките ресурси все пак не са напълно достатъчни. Facebook исторически изпитва проблеми с модерацията на постове и фалшиви новини. Сега, като все повече хора си стоят вкъщи и работят дистанционно, много от тях разполагат с допълнително време за ползване и споделяне в социалните мрежи. Сигурно, всеки е забелязал повишената активност на своите приятели във Facebook – това е причината. Този факт идва и със своите предизвикателства, защото сега много по-лесно и бързо могат да се разпространя дезинформации.

Затова, технологичните гиганти засилиха работата на своите AI системи за модерация. Ходът е рискован, защото, както усетихме, те могат да не са толкова прецизни, особено когато става дума за контекст на съдържанието. Поради тази причина, се разчита и на човешки фактор. Идеята сега е, да могат алгоритмите да се обучават по-бързо и така да станат по-добри. Ще видим дали в извънредна ситуация, ще може да станем свидетели на много по-прецизни алгоритми. Или ще станем свидетели на неволна масова цензура.

The post AI срещу коронавируса appeared first on TechTrends България.

За тези потребители решението се крие в специална охранителна система, която използва мрежа от сензори и малък наблюдателен дрон, за да следи целия периметър на имота им. Тя е разработена от американския стартъп Sunflower Labs, воден от серийния предприемач и един от съоснователите на Evernote Алекс Пачиков. Той ще бъде сред гост-лекторите на технологичната конференция DigitalK 2019, която ще се проведе на 30 и 31 май в Sofia Event Center.

TechTrends имаше възможността да разговаря с Пачиков седмица преди събитието, при което той разкри малко повече детайли относно предприемаческата си кариера и новото си начинание – Sunflower Labs.

Познат проблем

Идеята за стартъпа идва по възможно най-тривиалния начин. „Живея в къща до гора и през нощта непрекъснато чувам различни шумове. В повечето случаи става дума за животни, но понякога се появяват нетипични звучи, които не знам какви са. Единственият начин да разбера е като изляза и проверя“, обяснява Пачиков.

Той е голям почитател на дроните и редовно му минава през главата идеята, че може да прави огледи на имота си с малките летящи безпилотници. Единственото, което го спира е, че с наличните масови модели на пазара подобно начинание няма да е практично.

Причините са много – ангажирането на самия собственик в пускането на дрона, ръчното управление, зареждане и др. В крайна сметка подобен оглед ще изисква повече усилия и действия, спрямо човек да отиде лично да провери какво се случва.

Алекс Пачиков в крайна сметка решава да се захване да намери по-практично решение и заедно с другия основател Крис Ихайм запретват ръкави в разработването на Sunflower Labs.

Кошер, пчели и слънчогледи

Концепцията за охранителните дрони ползва усилено метафората за пчелите. Специално разработения безпилотник се нарича Bee (пчела от агнлийски), който прекарва повечето време в контейнер тематично наречен Hive (кошер – англ.). Последният служи като зарядна станция за летателния апарат и съответно го предпазва от различни външни фактори – прах, вода, кал и др.

По границите на имота или на ключови точки, като входове и пътеки, се разполагат специални сензори – Sunflowers (слънчогледи – англ.). Те представляват метални пръти, които комбинират осветителни тела, които се активират при движение. За разлика от стандартните решения на пазара, Sunflower притежава доста повече сензори – около 20. Данните от всеки от тях позволява да се изгради много по-прецизна картина на случващото се около тях и да се направи по-добра оценка на ситуацията.

„Дронът действа автономно, като не общува с потребителя или станцията и това го прави по-труден за заглушаване и прехващане“ Алекс Пачиков

Когато се оцени, че дадено движение или звук са достатъчно подозрителни, веднага се активира дрона. В такива случаи, Пачиков споделя, че след активиране на алармата, дронът може да започне да предава видео на живо в рамките на 4 секунди и в повечето случаи да достигне до всяка точка на имота в рамките на между 10 и 15 секунди.

Целият процес е автоматизиран – от следването на потенциалния нарушител до пускането и прелитането на дрона. Той даже може да свърши цялата работа по видеозаснемането и да се върне в „кошера“ без да се налага да се свързва с него или със собственика. Това позволява не само по-висока автономност на дрона, но и го прави по-труден за заглушаване или прехващане, тъй като не е зависим от никакви радиосигнали, споделя Пачиков.

Софтуерът е по-важен

Спойката за отличната работа на цялото „пчелно семейство“ на Sunflower Labs не се крие в дрона или сензорите. Софтуерът играе ключова роля в безпроблемната функционалност на системата. Не само, че се приемат данните от различните сензори, но се прави пълна оценка на ситуацията. Проследява се обекта и дали той е заплаха, дали е човек или животно и дали се налага да се изпрати дрона за заснемане на нарушителя.

„Ние сме повече софтуерна компания. Всичко което правим – от проследяване на потенциалния нарушител, през идентифицирането на различни ситуации, оценката на риска, планирането на маршрута на дрона, автономния полет, до избягването на сблъсъци с обекти и др. – е свързано с различни програмни модули“, споделя Пачиков. „Така се случва, че ни се налага да разработваме и хардуера, защото нито един от продуктите, които се предлагат на пазара в момента, отговарят на нашите изисквания“.

Дроните и регулациите

Много от идеите свързани с безпилотници засега срещат трудности, поради неуточнената регулаторна рамка. Бързата им еволюция ще накара властите да вземат по-ясни решения за правилата, които трябва да спазват, смята Пачиков. Sunflower Labs е насочена главно към пазара в САЩ и компанията планира да работи с Комисията по въздухоплаването (FAA) за регистрирането ѝ като оператор на дрони и така да може да развие своята идея на максимум.

Освен това, решението ѝ е подходящо основно за къщи и вили, които се намират или в покрайнините или извън големите населени места. Обикновено в такава обстановка използването на малки и нисколетящи дрони не подлежи на толкова стриктни правила. Пачиков не се опасява, че в един момент небето ще се „задръсти“ с безпилотници, заради нарастващата им популярност.

„При правилно управление на въдушното пространство няма да има опасност от пренаселване с дрони“ Алекс Пачиков

„Честно казано, не се притеснявам от такава опасност. Небето е огромно и триизмерно“, коментира той. „Ако се управлява по правилния начин, няма да има никакви проблеми, като се подобри безшумността и безопасността на дроните ще се отворят множество възможности“.

Sunflower Labs още не е определила цена за цялата услуга – от доставката на необходимия хардуер, до поддръжката на софтуера. Пачиков обяви, че следващата година ще има повече информация относно официалния ѝ търговски дебют. Компанията ще използва времето, за да прецизира максимално системата, преди да я пусне в продажба. Пачиков допълни, че Sunflower Labs разполага с няколко функциониращи решения, които се изпробват с потенциални клиенти, така че има доста напредък.

„Имаме много интересни идеи за реализирането на системата за нуждите на бизнеса и производството, но засега се фокусираме да я пуснем първо на масовия пазар“ Алекс Пачиков

Компанията има и осигурено финансиране в размер на 6 млн. долара от фондовете General Catalyst и Stanley Ventures.

„В момента сме се фокусирали в изчистване на системата, така че да може да я пуснем в свободна продажба“, коментира Пачиков. „Имаме доста интересни идеи за развитието ѝ, включително в това да я адаптираме за бизнес или индустриални нужди“.

Опитът от Evernote

Алекс Пачиков има опит в създаването на технологични компании, като той е сред основателите на друга известна такава – Evernote.

„Прекарах близо десетилетие в нея, като смених редица длъжности – от работа с партньори, през разпространение, до разработване на интеграционни стратегии“, споделя Пачиков. „Времето ми прекарано в Evernote ме научи на почти всичко за стартъпи и предприемачество“.

Той допълни, че вече не е част от екипа на компанията, но продължава да ползва услугите ѝ. Според Пачиков, почти всичко свързано със стартъпите представлява предизвикателство.

„Най-голямото предизвикателство в един стартъп е да можеш да останеш фокусиран в това, което трябва да правиш и да можеш да казваш „не“ на добри идеи, които ще те разсеят от основната цел“ Алекс Пачиков

„Всичко е трудно, но за мен най-голямо предизвикателство е да можеш да останеш фокусиран в това, което трябва да правиш и да можеш да казваш „не“ на добри идеи, които ще те разсеят от основната цел“, завършва интервюто Пачиков.

Алекс Пачиков ще бъде един от гост-лекторите на DigitalK 2019, на която ще можете да разберете повече за него и идеята на Sunflower Labs.

The post Sunflower Labs – да пазиш къщата си с дрон appeared first on TechTrends България.

Видео уроци за деца

Ucha.se предоставя образователни видеа и тестове за деца и ученици, максимално разбираемо и с нагледни примери. Платформата съдържа над 13 хил. видео урока, които обхващат широк спектър от предмети, като математика, физика, български език, география, компютърно програмиране и др. Всичките материали са съобразени с учебната програма, като може да се избира кой учебник използва детето, което пренарежда последователността на курсовете.

По данни на Ucha.se, платформата има над 500 хил. потребители в цялата страна и видеата им са изгледани общо над 40 млн. пъти.

Наградата за „Специален принос“ беше връчена от президента на България Румен Радев. Държавната институция за поредна година подкрепя надградите на БАИТ.

„Българският IT сектор започва да се превръща във водещ за българската икономика, като той вече е определящ за развитието на всички останали индустрии в страната“, коментира Радев. Той допълни, че без IT сектора иновации на практика няма как да има, а без тях няма как да се постигне стабилен икономически растеж.

„Платформата Ucha.se е прекрасен пример за интеграция на високите технологии с образованието“, заключи Радев.

По-добрият офис пакет

„Мобайл системс“ (MobiSystems) стои зад разработването на софтуерния офис пакет OfficeSuite. Той набира изключителна популярност през последните две-три години, като предлага всичко необходимо за дейности по бизнес продуктивност – обработка на документи, таблици, имейл клиент и дори PDF редактор. Версията за Android има над 300 млн. инсталации.

Компанията има доста сключени партньорства с големи производители на техника, които го интегрират в своите продукти. OfficeSuite идва инсталиран в устройствата Prestigio, смартфоните на Sony, Alcatel, Sharp, ZTE, Toshiba и др. Офис пакетът има и над 500 големи бизнес клиента, които са го внедрили като част от корпоративния си софтуер.

Останалите наградени

Образованието зае значителна част в наградите на БАИТ. Освен Ucha.se, в тази сфера беше наградено и Shkolo.bg – платформата за дигитални дневници за училищата. Тя позволява на учебните заведения напълно да дигитализират процесите си, с което да ги управляват по-добре. Shkolo.bg получи приз за „StartUp“. Постиженията ѝ не са никак малко – две години след старта на платформата, вече към нея се присъединяват 700 училища от цялата страна. Ежедневно в Shkolo.bg влизат 100 хил. родители, 50 хил. ученици, 20 хил. учители и пет хиляди души училищен персонал. Регистрираните потребители са общо 600 хиляди.

„Образователната награда“ беше връчена на Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации в град Бургас. Учебното заведение е разработило стратегия за подготовката на качествени технологични специалисти в крайморския град.

„Младежката награда“ получи Енчо Шахънов, ученик на Технологичното училище за електронни системи (ТУЕС) за неговата разработка на софтуерна система за локализиране на хора изпаднали в беда. Другите двама финалиста в категорията също получиха утешителни награди. Йордан Цветков от Математическата гимназия в Пловдив за своя достъпен четирикрак учебен робот и Николай Станишев от Техническия университет в София за приложение, което премахва хората от снимки на забележителности.

В чисто бизнес категориите, „Методия“ беше отличена в сегмента „Значителен корпоративен ICT проект“ за разработването на цялостна платформа за управление на газофизциращо предприятие във Великобритания. „Максима България“ и интеграцията на автоматизирани каси в магазин „Т-Маркет“ в София, получиха приза за „Компания-новатор в използване на авангардни ICT решения“.

Министерството на туризма е победител в категорията „Държавна администрация“, докато Община Варна – в „Общинска администрация“. Първото ведомство въвежда система, която заменя настоящия електронен подпис с комбинация от ПИН код и лицево разпознаване. По този начин услугите лесно могат да се заявят и от смартфон. Община Варна печели със своята електронна система за фонд „Култура“, която улеснява административните дейности на последния.

The post Ucha.se и „Мобайл системс“ са големите победители в ежегодните награди на БАИТ appeared first on TechTrends България.