станислав георгиев Archives - TechTrends България https://www.techtrends.bg/tag/станислав-георгиев/ Отвъд технологичните новини Sun, 09 Jan 2022 10:18:12 +0000 bg-BG hourly 1 https://wordpress.org/?v=6.8.1 https://www.techtrends.bg/wp-content/uploads/2019/01/cropped-techtrends_2_color-e1546510054597-1-32x32.png станислав георгиев Archives - TechTrends България https://www.techtrends.bg/tag/станислав-георгиев/ 32 32 Война на розите в „Булсатком“ https://www.techtrends.bg/2021/06/12/bulsatcom-war-of-roses-10633/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=bulsatcom-war-of-roses-10633 Sat, 12 Jun 2021 13:26:52 +0000 https://www.techtrends.bg/?p=10633 Дългогодишните спорове за контрола на сателитния оператор може да ескалират на търг в Лондон

The post Война на розите в „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

]]>
Слабо управление, последвано от вътрешни дрязги между различните феодали води до един от емблематичните конфликти в късното Средновековие – Войната на розите в Англия. Тя продължава повече от три десетилетия, включва различни обрати, преврати, изгнания, покушения и доста кървави битки.

Романтичното име не идва от възхвала към подобни действия, а поради факта, че двете основни враждуващи страни използват за свои символи белите и червени рози. Наситената с толкова пъстри събития гражданска война служи за основно вдъхновение и прототип на поредицата „Игра на тронове“ на Джордж Р. Р. Мартин.

Борбата и споровете за контрола на сателитния оператор „Булсатком“ все повече започва да заприличва на кървавия конфликт в Англия от 15 век. Историята беше първо описана в Mediapool, а впоследствие беше доразвита от „Капитал“. Тези развития и потенциална посока за разрешаването му пък носят усещане за дежавю спрямо един от множеството трансфери на собственост на „Виваком“. Крайният развой почти сигурно ще реши съдбата на българската телеком среда, като „Булсатком“ е последният наистина голям и независим оператор в страната.

Преди конфликта

Bulgaria-Sat-SpaceX-3

Както във Войната на розите, така и при сателитния доставчик, предисторията е доста важна за добиване на пълната картина. От 2011 г. „Булсатком“ предприема мащабни ходове да се превърне в истински конвергиран телеком. Освен сателитната телевизия, той започва да придобива малки интернет доставчици и да разгръща собствена фиксирана мрежа. Паралелно с това, получава лиценз за честотна лента от 2x5MHz в спектъра 1 800MHz и започва изграждането на 4G инфраструктура.

Третата посока на развитие е във финансирането на проект за изстрелването на собствен сателит, който да затвори напълно кръга по доставките на DTH телевизионен сигнал. „Булсатком“ има по това време капацитет за собствено производство на приемници и дори инвестира много в ексклузивно спортно съдържание. Той е един от първите оператори, които предприемат този ход в страната, при това доста успешно.

Тази всеобхватна и изключително амбициозна стратегия се дължи на различната визия на двамата съсобственици. Максим Заяков иска да затвори цикъла на бизнеса със сателитна ТВ, докато Пламен Генчев вижда развитие в конвергираните услуги – фиксирани и мобилни. Комбинираните действия на двамата води до пълен финансов колапс на „Булсатком“, което се случва през 2017 г., малко след като е изстрелян новия сателит.

Това води до влизане на кредиторите в компанията. Мажоритарният собственик Максим Заяков с 60% решава да излезе напълно от „Булсатком“ и да се съсредоточи върху своята идея да затвори кръга на сателитния бизнес. Изстреляният спътник се намира в отделно дружество – „България Сат“, същото важи за производството на оборудване, а от миналата година той има и собствен ТВ доставчик „Неосат“.

Лагерите на розите

Max-Siff-Bulsatcom-2019-press

Между 2017 и 2019 г. започва трудната част по преструктурирането на „Булсатком“. Това включва както собствеността, така и основните ѝ финансови параметри. Процесът се води от британския консултант Макс Зиф, който поема ролята на главен изпълнителен директор на компанията.

През 2020 г. след завършването на тежкия процес на неговия пост идва Станислав Георгиев, който има огромен опит в развитието на телевизионна услуга в региона. Целта е явно укрепването на позициите на „Булсатком“ на ТВ пазара в страната. Ефектите са видими, като в рамките на една година, компанията пусна нова дигитална ТВ услуга и поднови отношенията си с HBO.

Поредицата от рокади на различни инвеститори води до формирането на два лагера. Единият е на кредиторите, които сумарно държат 80% от собствеността на компанията. В момента те включват три инвестиционни фонда американския BlackRock, британския Blantyre Capital и в по-малка степен сингапурския Integral, както и две банки – Българската банка за развитие (ББР) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Другият е на Пламен Генчев, който след преструктурирането остава с 20% дял. Неговият лагер е подкрепен и от двама, в момента бивши служители – маркетинг мениджъра Тинко Тотев и Николай Колев. Тримата освен, че са били близки сътрудници в „Булсатком“ имат и друго общо – те разполагат със специални договори за управление на компанията. В тях е записано, че ако някой от четиримата основни директори във фирмата бъде уволнен, последната трябва да заплати солено обезщетение.

Те са сключени през 2016 г. и имат кумулативна стойност от 50 млн. евро. Целта е да се попречи за превзимане на компанията „отвътре“ или „отвън“, като направи премахването на някой или на всички от тях неизгодно. Максим Заяков явно се отказва от неговия при излизането от „Булсатком“, защото в историите на „Капитал“ и „Медиапул“ по темата. фигурират само договорите за управление на Генчев, Тотев и Колев. Времето им на сключване им подсказва, че съдружниците са предприели това действие в случай на колапс на компанията и влизане на кредиторите.

Опит за връщане на трона

plamen-genchev-bulsatcom

Борбата за собствеността на „Булсатком“ се развива през 2019 г. във финалния етап на преструктурирането на компанията. Буквално до края на годината нямаше яснота за точното разпределение на акционерите. В крайна сметка страните си стискат ръцете при параметрите споменати по-горе. Има и допълнително споразумение, според което Пламен Генчев му се дава право да откупи останалите 80% от дяловете в рамките на една година – до края на 2020 г. Сумата, която трябва да плати се изчислява по определена формула.

На 4 декември, Генчев обявява, че е събрал исканата сума и стартира процедурата. Парите на стойност 100.2 млн. евро са преведени в банка в специално предвидена за това сметка. Самата финансова институция – „Първа инвестиционна банка“ е предоставила сумата на Генчев под формата на кредит.

Година преди това при преструктурирането на „Булсатком“ през 2019 г. Тинко Тотев и Николай Колев са уволнени. Те веднага вадят своите договори за управление и предявяват искания за общо 23.6 млн. евро обезщетение. Последващите действия на Пламен Генчев и задействаната процедура по обратно изкупуване ги кара да ги изтеглят. По този начин те упражняват индиректен натиск на останалите акционери и заемат страната на своя бивш съдружник и шеф.

Контраударът на кредиторите

Bulsatcom-perfect-storm

Страната на кредиторите обаче не се съгласява да прехвърли своите дялове въпреки подписаното споразумение. Преговорите и протакването на процедурата продължава от декември 2020 г. поне до април 2021 г. През цялото това време се говори, че „Булсатком“ активно си търси купувач. Публично потвърждение за това е интервю на Станислав Георгиев, в което той обявява, че има много потенциални инвеститори за компанията.

Амбиции за „Булсатком“ има Спас Русев, доскорошният главен акционер и все още член на борда на „Виваком“. Кредиторите ги подкрепят, защото по неофициална информация той предлага с около 30% повече пари от Пламен Генчев – или около 130 млн. евро.

Безпроблемна продажба обаче няма как да има. Първата пречка е споразумението за опция за изкупуване на Генчев. Втората са договорите за управление. Първоначално се прави опит за оспорване законността на последните от управлението на „Булсатком“, като се сезира прокуратурата. Това обаче довежда до потенциално политизиране на казуса предвид нестабилната обстановка в страната.

Поради тази причина кредиторите предприемат друг ход. Те обявяват в несъстоятелност първото във веригата на собственост на „Булсатком“ дружество. Това е британското Bulsatcom UK Holdco Ltd., което притежава друга местна фирма Bulsatcom Investment Ltd., което вече държи българския оператор.

От май в първото е назначен администратор, което по британските закони означава, че се замразяват всякакви съдебни и арбитражни производства. Тоест, така се елиминират претенциите на Генчев, Тотев и Колев.

Бъдещи конфликти и дежавю

Vivacom Ownership Structure 2021

Обявяването на компанията в несъстоятелност идва с един голям недостатък. Сега „Булсатком“ ще трябва да се продаде на търг, за да се удовлетворят кредиторите. Което означава, че те може да получат по-малко пари, отколкото Спас Русев или Пламен Генчев са предлагали. Вторият също така обжалва решението за несъстоятелността, като се позовава, че в оператора реално разполага със 100 млн. евро в специалната сметка.

Очаква се окончателното решение дали има търг или не да се вземе до юли. То ще зависи до голяма степен дали кредиторите запазят своето единодушие. Предвид възможността да вземат по-малко пари от първоначалните може да накара фондовете, които преследват печалба на всяка цена, да се откажат и да предприемат друго действие. С което да се отвори нов фронт в тази своеобразна Война на розите.

При достигане на търг Спас Русев има всички причини да се смята в свои води. Именно чрез аукцион във Великобритания той придоби основния пакет акции в едно от дружествата по веригата на собственост на „Виваком“. Последваха безплодни съдебни битки от руския бизнесмен Дмитрий Косарев, който оспорваше тази трансакция и собствеността върху телекома. Всичко приключи през лятото на 2020 г., когато United Group придобиха „Виваком“. Този развой на събитията не дава голям повод за оптимизъм на лагера на Генчев.

Нови фракции и цената на кралството

Търгът също така може да отвори вратата за нови желаещи за „Булсатком“. Пламен Генчев може да се включи, заедно със Спас Русев. Но по-важните са другите, по-големи играчи. Собственикът на „Виваком“ – United Group също може да се присъедини, особено със заявките за консолидация на българския сектор, които направи от началото на годината.

Сред другите заподозрени са PPF Group, които в България държат „Теленор“ и френската Canal+. Последните също бяха спрягани през зимата. Ако дори половината от изброените дотук се явят, може и да се достигне до интересни суми при наддаването за „Булсатком“.

Залогът не е никак малък. Сателитният оператор продължава да е лидер при платената телевизия в България с около 650 хил. абоната. Той е и трети в доставката на фиксиран интернет в страната. С което стигаме и до друг момент – ако „Булсатком“ бъде купен от някой от двата най-големи играча в България, то конкуренцията в телеком сектора може да бъде поставена под въпрос.

Telenor-5g-start

Спас Русев малко или много се смята за прокси на „Виваком“. Все пак той все още е обвързан с телекома, като е член на борда на директорите. United Group не крият амбиции да постигнат доминираща позиция на пазара, с последните си придобивания, като с „Булсатком“ ще бетонира този статут. Което ще постави под голям въпрос и изпитание мнението на българските регулатори и какво ще е състоянието на конкуренцията на пазара след подобна сделка.

За „Теленор“ и PPF Group това е най-лесния начин да получат достъп до така бленуваните фиксирани услуги в България. Още норвежкият гигант пропусна тази възможност като изгуби наддаването за „Близу“ през 2014 г., което беше последния опит на мобилни оператор в тази посока. Пускането на 5G мрежата на 10 юни им позволи да предложат домашен интернет, но друго е да получиш водеща позиция при платената ТВ.

Войната на розите в „Булсатком“ едва сега започва да изплува в подробности и детайли. Както виждаме, тя разполага с обратите, интригите и грубите действия от реалния конфликт от 15 век. Една от малкото разлики е, че надали ще се проточи в рамките на над три десетилетия.

The post Война на розите в „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

]]>
Силен интерес от купувачи има за „Булсатком“ https://www.techtrends.bg/2021/05/11/bulsatcom-buyers-interes-10359/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=bulsatcom-buyers-interes-10359 Tue, 11 May 2021 19:35:48 +0000 https://www.techtrends.bg/?p=10359 Силен интерес от потенциални купувачи има за българския оператор „Булсатком“. Това обяви, главният изпълнителен директор на компанията Станислав Георгиев в интервю за BloombergTV във вторник. Слуховете за потенциалната продажба на сателитния доставчик фигурират от края на декември 2020 г. Развитие по тях няма вече от половин година. Изказванията на Георгиев не потвърждават, нито опровергават, че …

The post Силен интерес от купувачи има за „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

]]>
Силен интерес от потенциални купувачи има за българския оператор „Булсатком“. Това обяви, главният изпълнителен директор на компанията Станислав Георгиев в интервю за BloombergTV във вторник. Слуховете за потенциалната продажба на сателитния доставчик фигурират от края на декември 2020 г. Развитие по тях няма вече от половин година. Изказванията на Георгиев не потвърждават, нито опровергават, че такава ще има в близко бъдеще.

Интервюто на назначеният горе-долу по същото време – през ноември 2020 г. изпълнителен директор на „Булсатком“ е едно от малкото медийни прояви на компанията. От него обаче не излиза други големи новини. Акцентът е, че сателитния оператор години наред е пренебрегвал своя основен бизнес, докато е наливал милиони лева в други сфери. Тезата беше изказана в края на 2019 г., когато „Булсатком“ се преструктурира.

Сега, компанията ще се опита да си възвърне позициите на пазара за платена телевизия. Това е стратегията на „Булсатком“ в момента, според Станислав Георгиев.

Желаещи от България и чужбина

bulsatcom

Той обяви, че има силен интерес за придобиване на сателитния оператор. Той включва желаещи, както от страната, така и от чужбина. Георгиев не даде никакви имена, нито уточни дали са се водили или се водят преговори по темата. Той единствено уточни, че предпочита следващият собственик да бъде стратегически.

„Интересът към „Булсатком“ е огромен. Имаше такъв през лятото, като той продължава“, коментира Георгиев. Той обяви, че това е логично предвид факта, че компанията е единствения напълно независим и сравнително голям играч на българския пазар. Както и, че все пак е лидер в сегмента за платена ТВ.


Stanislav-Georgiev-Bulsatcom-Quote„Интересът към „Булсатком“ е огромен. Имаше такъв през лятото, като той продължава“ Станислав Георгиев, „Булсатком“


Георгиев подчерта, че ако придобиването на „Булсатком“ ще завърши реално процеса по консолидация на сектора в България. Затова има завишен инвеститорски интерес от локални и чуждестранни компании. За местните може да се каже, че е ясно кои са, независимо, че Георгиев не посочи имена.

Неофициалната информация от края на 2020 г. показваше, че „Виваком“ и „А1 България“ са проявили първоначално желание за придобиване на оператора. Първият телеком вече агресивно изкупува регионални интернет доставчици от началото на годината и така възобнови процеса по консолидация на пазара. При него офертата не е дошла пряко, а косвено, чрез доскорошния ѝ собственик и все още член на борда ѝ Спас Русев.

Ако някой от двата основни играча обаче се опита да сключи сделка, подобна ще бъде поставена на изпитание от регулаторите. Защото по този начин, купувачът ще си бетонира лидерската позиция на фиксирания пазар в страната и може да попадне в потенциално почти монополно положение.

Външните играчи, които бяха спрягани през последната година и половина са сръбската Telekom Srbija и френският медиен гигант Canal+. Първата компания е под контрола на сръбската държава, а втората е част от групата на Vivendi. Възможно е да е имало интерес и от други международни компании през времето.

Пъстра собственост

Bulsatcom-perfect-storm

Настоящата пъстра палитра от акционери на „Булсатком“ се състои изцяло от финансови инвеститори. Имаше две преструктурирания на собствеността и едно на самата компания. Последното беше приключено в края на 2019 г. В края на изминалата година влезе нов инвеститор – фондът Integral, който е управляван от българин.

Трудно може да се определи новата структура на собственост на „Булсатком“. При първото преструктуриране през 2019 г. доведе до изкупуването на дяловете на кредиторите на компанията от няколко инвеститора – британският Blantyre Capital, Българската банка за развитие (ББР), а Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) остава с известен дял. Единият съосновател Пламен Генчев също получи част от акциите, докато другия – Максим Заяков излезе от проекта напълно. Малко след това се включва американския фонд BlackRock.

Второто преструктуриране на собствеността беше завършена в края на 2020 г. Тогава влезе още един играч – фондът Integral. Той е придобил част от дяловете на другите акционери. За кои точно – няма информация, но се предполага, че може да е за сметка на ЕБВР, които по принцип искат да излязат от „Булсатком“. Вкарването на Integral води със себе си и смяна на поста главен изпълнителен директор, като руля поема Станислав Георгиев, който има богат опит в телеком сферата, включително и дълги години е бил в групата на  „А1 България“.

За ТВ пазара с любов…

B-BOX-bulsatcom-2

Новият фокус на „Булсатком“ ще бъде изцяло платената телевизия. Георгиев обяви, че компанията трябва да се върне „към своята ДНК“ и, че в нея има „огромен потенциал“ за развитие. Тази линия беше прокарана още от предходния главен изпълнителен директор консултантът Макс Зиф, който извърши преструктурирането на компанията.

Реално, първите по-видими резултати в тази посока се усетиха през последните седмици. „Булсатком“ стартира предлагането на своя умна ТВ приставка, която е базирана на Android TV – B-Box. Тя идва само няколко седмици след представянето на аналогичната услуга Eon TV на „Виваком“.

Георгиев коментира, че сателитния оператор е разполагал с подобни възможности преди това, които просто не са се били предлагани по подходящ начин на потребителите. В самите магазини те не са били промотирани достатъчно, което съответно не е довело до ръст на продажбите.

Георгиев коментира, че към момента абонатите на „Булсатком“ за платена ТВ са около 650 хил. Това е спад с 11% спрямо данните за 2019 г. които са подадени в Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и са за 736 хил. клиента. Затова най-вероятно, компанията ще се опита да си върне загубените позиции в момента на пазара.

… и с тъга

pay-tv-stock

Друга тема, която главният изпълнителен директор на „Булсатком“ пое беше за сивия сектор при платената телевизия. Това са броя на абонатите, които ТВ доставчиците обявяват реално на регулатора и пред медийните групи и тези, с които реално разполагат. Спорът за това, дали и колко точно „укриват“ по-малките оператори се води от години. Според Георгиев става дума за между 400 и 600 хил. абоната общо, които не се декларират.

По последни данни на Браншовата асоциация на българските телекомуникационни оператори (БАБТО) сивия сектор в страната е около 120 хил. домакинства. Това е между три и пет пъти по-малко от обявените числа от Георгиев. Те могат да се обяснят по няколко начина. Първият е, че БАБТО може да е подценила размера на сивия сектор. Вторият е Георгиев да разполага със стари данни, като той преди години е бил част от пазара, само че на страната на „А1 България“. Тогава големите телекоми твърдяха за подобни размери на недекларираните абонати.

Преди години, „Булсатком“ прилагаше тази практика, което доведе до остър конфликт между сателитния оператор и някои от най-големите медийни групи, като тази около bTV. След месеци на преговори, спирания на права и други, бяга подписани договори. По-късно, декларираните абонати пред КРС на „Булсатком“ скочиха осезаемо. Макс Зиф обяви, през 2019 г., че компанията е максимално прозрачна в това отношение.

The post Силен интерес от купувачи има за „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

]]>