Първо, основните смартфон производители, като Samsung, Huawei и др. изместиха своите дългоочаквани премиери дни, а впоследствие дори седмици преди технологичното събитие. Apple по традиция не участва в големи събития, освен ако не ги организира самата тя. Коронавирус пандемията удари също тежко конгреса – 2020 г. беше пропуснат, 2021 г. и 2022 г. беше в изключително ограничен кръг от посетители и участници. Настоящата година е първата, в която MWC се опитва да си върне старата слава.

Проблемът е, че вече светът не е същия. Геополитическите и икономическите реалности започнаха да удрят все по-силно света на технологиите. Забавянето вече започва да се усеща и резултатите от MWC 2023 го доказват. Конгресът за момента е изключително постен откъм практични иновации и нови технологии.

Разговорът все повече протича в няколко посоки – изтегляне във времето на ключови системи, повишаващи се цени и оптимизиране на портфолиото. Както и регулации, особено от страна на Европа, която все повече усеща опасността от технологично изоставане и търси начини да запази своята значимост. Ако продължим постната метафора, то технологичното меню става веганско – по-ограничено като избор, на по-висока цена и с големи обещания.

Новите цени на смартфоните

Тенденцията за поскъпване на смартфоните, особено на най-високия клас модели е факт от вече пет години. Още в края на 2017 г. Apple зададе тона, като пусна първия iPhone, който да прекрачи психологическата граница от 1 000 долара. В средносрочен план това беше нож с две остриета – от една страна приходите не се промениха значително, но печалбата се увеличи. Намаляха обаче продадените бройки. Apple постепенно балансираха портфолиото си, но запазиха модели с цени над 1 000 долара.

Постепенно ги последваха и останалите компании и за последните две години цените за премиум смартфоните надминаха вече нивата от 1 000-1 100 долара/евро. Споменатата усложнена геополитическа и икономическа обстановка вдигна допълнително мизата. Така, от настоящата година вече за стандартна цена на премиум моделите може да се смята между 1 200 и 1 300 долара/евро. Тенденцията беше подчертана и бетонирана след основните премиери за началото на годината. Samsung, Xiaomi и Honor представиха своите премиум модели. Първата компания направи това преди конгреса, а другите две – направиха световния дебют на устройствата си, които бяха представени по-рано само за Китай.

Най-евтиният вариант на Samsung Galaxy S23 Ultra, който се предлата в България струва 2 749 лева (около 1 400 евро). Xiaomi 13 Pro идва с една идея по-евтин – 2 549 лева, но пак далеч от миналогодишните стойности, които бяха под 2 300 лева. Honor ще се опита да подбие допълнително при цени от около 2 349 лева, но пак сме над миналогодишната граница.

Ситуацията е сходна и с нормалните флагмани. Досега те варираха най-вече в ценовия сегмент между 1 600 и 1 800 лева за базовите модели. От настоящата година, те вече прехвърлят спомената горна граница, която вече се води за минимална. Такъв е случая с базовите модели флагмани на Samsung и Xiaomi. Samsung Galaxy S23 започва от 1 899 лева, докато Xiaomi 13 – 1 949 лева.

Оптимизираното портфолио

Ковид кризата и недостигът на чипове накара производителите да оптимизират броя на моделите, които да пускат през годината. Което до голяма степен беше оздравително, тъй като някои компании заливаха пазара с почти идентични смартфони и потребителите много трудно се ориентираха в обстановката. Сравнението беше трудно, а големите промоции и отстъпки, правеха задачата почти невъзможна. Миналата година беше доста по-лесна откъм ориентация и класифициране на различните модели.

Новото „веганско меню“ задава потенциална нова и леко притеснителна тенденция – заличаване на част от ценовите класове. Макар и все още да е рано за това заключение то е доста възможно, но ще се прояви до края на годината. Ако флагманите и премиум смартфоните повишиха цените си и вече започват от 1 800 лева, то следващата стъпка е чак при около 1 000 лева.

Достъпните флагмани запазват стойността си, но повишават компромисите спрямо по-високия клас модели. Това може да видим при Xiaomi 13 Lite и при Honor Magic 5 Lite. В същия момент, се създава една голяма „дупка“ в ценовия сегмент между 1 200 и 1 800 лева, който доскоро може би беше ценови най-ефективен ако искате да вземете сравнително висок клас смартфон. Така производителите намаляват избора на потребителите и реално ги натискат да взимат по-скъпите модели. Засега едно от малкото изключения се явява OnePlus 11, който може би нарочно се позиционира с цена около 1650 лева.

Забавеното 5G

5G е факт в повечето части на света, но обещанията, които бяха правени за неговото разгръщане се забавят. Причините са много, но могат да се сведат до едно – бизнес модел и инвестиции. За разлика от предишните поколения, в които само се подменя активното оборудване, сега трябва да се изграждат много, различни и най-вече – нови базови станции, микро и нано клетки и пр. Добавяме към това подмяна на опорните мрежи, софтуерно дефиниране на мрежите и др. Всичко това изисква огромни инвестиции, които вече се наливат от телекомите в инфраструктурата.

Коронавирусът, в комбинация с търговската война между САЩ и Китай подпомогна първоначалния ъпгрейд към 5G. Но потенциално забавя следващата фаза или преминаването към 5.5G. Докато при предишните издания на MWC се говореше само за 5G и се загатваше също за 6G, то сега фокусът беше насочен основно към междинния формат. Huawei се опитва да излезе от санкционната война със САЩ и стартира подобни решения.

Има и причина, телекомите да се концентрират върху 5.5G. Просто, защото доста от обещаните възможности на новата технология бяха оставени за втората ѝ фаза. Първата беше изграждане на сравнително голям капацитет. Следващата е изграждане на свързаност за виртуална реалност, минимално забавяне и общуване в реално време между различните устройства. Което както можете да се досетите – изисква още инвестиции.

Част от усилията на телеком индустрията по време на MWC 2023 беше именно оптимизиране на разходите. Което се очаква да се случи с отваряне на стандартите, ползване на отворени системи и код. Първата стъпка беше в Open RAN (единните стандарти при радиорелейната мрежа), а новата е в изграждането на Open Gateway или единен API интерфейс за мрежовите системи. Това беше и голямата телеком новина от Барселона.

В търсене на нови приходи

От другата страна стои бизнес моделът, който за момента продължава по старата инерция. За да може да излезе сметката, телекомите трябва да предложат висока добавена стойност за корпоративните клиенти. Защото от потребителите вече трудно се печели. Което вкарва операторите в омагьосан кръг, защото това изисква готови мрежи.

Затова друга голяма тема на MWC 2023 беше възраждането и опитите за налагането на една стара идея на европейските телекоми – Fair Share. Или желанието на операторите да изискват големите технологични гиганти, които формират най-много трафик да плащат такса „пренос“. Разговорите по темата и потенциалното ѝ включване на европейско ниво се водят от няколко месеца. Самият еврокомисар за вътрешния пазар Тиери Бретон обяви по време на конгреса, че е стартирано обществено обсъждане, в което да се „намерят най-ефективните методи за финансиране на мрежите от следващо поколение“.

Конкретно за Fair Share вече сме писали и можете да намерите развитието на темата до декември в този обзор. Обобщено накратко, телекомите искат технологичните гиганти, като Google, Facebook и Netflix да плащат на операторите такса „свързаност“. Технологичните гиганти и различни активисти обявиха, че така се нарушава принципът на „мрежовата неутралност“. Както и че цената, която първите ще платят просто ще се пренесе върху потребителите.

Еврокомисарят Бретон коментира в Барселона, че разговорът и идеята на Европейската комисия не е да се формират две крайности, а работещо и балансирано решение. До какво точно ще стигнат бюрократите от Брюксел ще разберем в следващите месеци.

И горе-долу това са основните акценти в технологичните и телеком тенденции от MWC 2023. Останалите неща са прототипи, които трудно биха се нарекли практични или подходящи за масовия пазар. Смартфон с навиващ се екран може да изглежда впечатляващо, но неговите сгъваеми събратя вече чупят касичката със спестявания, а те са и по-лесните и евтини решения. Автономният робот за UV дезинфекция пък ни припомня, че преди година-две бяхме в пандемична криза. Realme представи своите смартфони и 240W бързо зареждане, но пак – не е иновация, от която може да ни спре дъха.

Така изглеждаше технологичното „веганско меню“ в Барселона. Надеждите, че отварянето на света след пандемията ще се нормализират процесите се изпариха покрай новите реалности от последната една година. Светлина в тунела има и поне за момента прогнозите са, че световната икономика ще се възстановява през следващата година. Тогава може да видим и по-богат асортимент от технологични иновации.

The post MWC 2023: Новото „веганско“ технологично меню   appeared first on TechTrends България.

Какво се случва и как играчите да заливат с критика новото заглавие, да правят часове клипове в YouTube против нея, а в същото време тя да донесе 24 млн. долара на създателите си само за няколко седмици? Отговорът е прост – това са стандартите в мобилната гейм индустрия. Както и резултатите от бизнес модела Free to Play (F2P).

Критиката на феновете

Най-първите отзиви за Diablo Immortal бяха положителни – играта е супер, макар и да се води мобилна версия. Запазени са духът, визията и доста от механиките на предходните части. След достигането на определен праг на развитие те научават грозната истина – за да могат да продължат със същото темпо трябва да си платят. Като най-крайните части на играта може да изискват много, ама много пари.

Някои геймъри изчисляват, че за да развият докрай един от героите си, трябва да платят 110 хил. долара. Умножете това по шест пъти ако искате да развиете всичките шест персонажа и получават наистина колосална сума. Друг фен дава 15 хил. долара, за да може да започне да получава някои от най-високите нива предмети.

„Стандарт в индустрията“

Ситуацията изглежда абсурдна, но само ако си традиционен PC геймър. Мобилните играчи са свикнали на подобно отношение. Този бизнес модел присъства при почти всяка безплатна игра за смартфон или таблет, както и в редица браузърни заглавия. Нарича се Free to Play (F2P) и разработчиците заключват или правят почти невъзможно развитието отвъд някакъв момент на прогресията ако потребителите не си плащат.

Има и изключения, например Fortnite е безплатна, но тя печели пари само от продажбата на различни козметични предмети. Diablo Immortal обаче възприема класическия модел. Ако попитате някой гейм мениджър на мобилни игри, той ще ви отговори с плам, „че това е стандартът на мобилната гейм индустрия“. И ще бъде прав. Разработчиците слагат умишлени бариери да попречат развитието на играчите, които се преодоляват чрез различни покупки. Всичко това е интегрирано в гейм механиките по начин, по който се принуждава играчът да дава още повече и още повече пари.

Крайният резултат е, че най-запалените играчи при F2P модела плащат с хиляди, даже и десетки хиляди долара всяка година. Те са основния приток на приходи за разработчика, като обикновено 10% формират около 90% от постъпленията. Това малцинство е познато в гейм индустрията с прозвището „китове“. В някои случаи има единици играчи, които дават дори стотици хиляди долара всяка година и те са известни като „кракени“.

Неморалните резултати

Осъзнаването, че за да постигнат максимални резултати в Diablo Immortal играчите трябва да платят води до бързото ѝ преименуване на Immoral (неморална). Но, докато основната маса от фенове на франчайза изразяват критика и негодуват нея, играта е истински финансов успех.

Blizzard се похвали, че е постигнала над 10 млн. сваляния в рамките на няколкото седмици, откакто е пусната на пазара. Според неофициална информация, приходите които е формирала за това време също са значителни – над 24 млн. долара. Което не е изненада поради няколко факта – първият е, че както виждаме, има играчи, които плащат при това значителни суми за нея.

Докато някои го правят от любопитство, за да видят механиките, то други най-вероятно ще продължат да го правят. Причината се крие във втория факт – този „хищнически“ бизнес модел работи, при това много добре. Неслучайно, мобилните игри формират над 50% от всички приходи в гейм индустрията на годишна база. По изчисления на Newzoo за 2022 г. те трябва да достигнат 103.5 млрд. долара от 203.1 млрд. долара за целия пазар. Което е повече от кумулативните постъпления за конзоли, PC и браузърните заглавия.

Нова надежда

Слаба утеха за феновете на франчайза е, че Blizzard работи усилено по Diablo 4. Играта трябва да се появи по някое време догодина и тя ще бъде фокусирана основно за PC и конзоли. Което дава някаква надежда на феновете, че няма да възприеме най-агресивните практики за монетизация на F2P модела.

Проблемът е, че това не е напълно сигурно. Blizzard вече обявиха, че дългоочакваното продължение на друг техен хит – Overwatch 2 ще бъде безплатно. Все още от компанията не са дали детайли дали ще се следва модела на Diablo Immortal с най-хищническите похвати или по-компромисния такъв на Fortnite. Успехът или провалът на Overwatch 2 най-вероятно ще реши и модела, който ще се преследва в Diablo 4.

The post Diablo Immortal или „стандартът“ на мобилната гейм индустрия appeared first on TechTrends България.

Следващите стъпки ще са преминаването на проектозакона през пленарна зала през май. След което ще започнат преговорите с отделните правителства. Концепцията трябва да премине през одобрението на ЕП, но и на всички държави-членки преди да влезе в сила.

Последствията от тази регулация ще са в няколко посоки. Повечето производители вече са възприели USB Type-C като стандарт при смартфоните, дори вече моделите от нисък клас разчитат на подобна свързаност. Проблем ще има Apple, които разчитат на своя Lightning жак за зареждане и обмен на данни. Друг аспект е, че докато правилата на ЕК влязат в сила те може да имат доста кратък живот. Причината – появата на следващото поколение стандарт в този аспект.

Предвидената регулация

Предложенията на Брюксел са сравнително прости – всички зарядни да използват като стандарт жак USB Type-C при свързване с устройството. Това ще важи за почти цялата палитра от потребителска електроника. В нея се включват смартфони, таблети, лаптопи, гейм конзоли, дигитални камери, слушалки, портативни колонки и др. Целта е да може да се необходими по-малко зарядни на потребителите и така да се намали т.нар. електронни отпадъци.

Изключение ще се прави за устройства, които са прекалено малки за интегрирането на USB Type-C. Такива може да са умни часовници, фитнес гривни и други по-миниатюрни джаджи.

Сред другите идеи са задължаването на производителите да слагат ясна информация за това дали устройствата идват със зарядно или не. Все повече смартфони идват без такива възможности в своите комплекти. Отново идеята е да се опазва околната среда (както и да се пестят разходи – бел. ред.). ЕП иска по този начин, потребителите да са максимално информирани преди да направят покупката.

Ефектът за производителите и потребителите

Вече отбелязахме, че доста от потребителите преминават към USB Type-C, когато става дума за стандарт при зареждане и пренос на данни. Дори смартфоните в нисък клас вече преминаха на него, като преди това ползваха по-стария – Type-B. Компактните лаптопи също преминават към подобен тип свързване. Мощността на зарядните също започва да се изравнява между различните устройства, което прави по-лесно използването на едно и също за тази цел.

Основният противник на тази регулация е Apple. Технологичният гигант държи на своята практика да ползва собствени стандарти при преноса на данни и зареждането на своите устройства. От 2012 г. това е популярният Lightning жак и кабел, който е стандартен за всички модели смартфони iPhone, таблети iPad и лаптопи MacBook. Apple се аргументира, че подобно решение ще навреди на иновациите и дори ще създаде повече електронен боклук, заради зарядните, които не отговарят на стандарта.

Технологичният гигант предпочита регулациите да са подобни на американските, които не са толкова рестриктивни. Apple има дълга история в битката с Брюксел. През 2009 г. Европейската комисия (ЕК) подписа меморандум с тях, Nokia и Samsung за ползването на Micro-USB порта за основно зарядно. Американската компания обаче го заобиколи, заради вратичката, която позволяваше да се ползва собствен жак, ако производителят предостави и адаптор за него. Apple спокойно продава такива отделно и до ден-днешен.

Дали е по-добре късно, отколкото никога

Един от най-големите проблеми на бюрократичната машина на Брюксел е… нейната мудност. Технологиите са сектор, който се развива сравнително бързо, докато последващите ги регулации на ЕС идват понякога с години закъснение. Работата по настоящата започва през далечната 2013 г., като една от причините е именно горчивия опит с Apple и тяхното заобикаляне на меморандума.

През 2020 г. ЕП приема резолюция за изготвяне на такива регулации, след което ЕК започва работа по тях. Две години по-късно имаме и реални резултати и приети текстове. Пълното приемане най-вероятно ще стане до края на годината.

Въпросът е не дали, а кога ще се появи нов индустриален стандарт, докато USB Type-C остарее безвъзвратно. Европейските институции след това трябва да преминат през целия този процес наново. Брюксел оставя някаква надежда за разрешаването на това предизвикателство. ЕП иска Комисията да приготви стратегия до 2026 г., с която да се гарантира съвместимост с всички потенциални нови технически стандарти, които се появят на пазара. Не е пълно решение, но все пак показва, че ЕС мисли и в тази посока.

The post Европа приближава въвеждането на единен стандарт за зарядните устройства appeared first on TechTrends България.

Защо, тогава само два от тях пуснаха и то в доста ограничен вариант 5G услуга в края на септември и ноември? Отговорът е, че решенията са временни, а истинският дебют на 5G у нас се очаква да настъпи през първите месеци на 2021 г. Тогава ще бъдат напълно решени административните и регулаторни пречки, които спират операторите в пълното разгръщане на новата технология.

Те включват влизане в сила на новите тарифи за честотите, които ще позволяват на операторите да ги ползват икономически съобразно. Това ще позволи на регулатора да насрочи търгове за редица ленти, които да се използват за 5G и за допълнително разширяване на 4G покритието. Към тях добавяме разрешителните облекчения при модернизацията на вече съществуващи базови станции. Последното изискване на операторите е освобождаването на честотите в 700 и 800MHz.

Дори с преодоляването на гореизброените няма да се изчистят всички препятствия, като след това ще останат няколко ключови въпроса, чието решаване ще зависи стратегията на телекомите. Но да караме поред.

Първите мрежи

Първо „Виваком“ в края на септември, а два месеца по-късно и „A1 България“ пуснаха свои търговски 5G услуги. Защо тогава не са масови? Отговорът е, че все още българските телекоми нямат ресурсите (честотни и регулаторни), за да могат да ги разгърнат.

5G мрежата на „Виваком“ ползва технологията DSS. Чрез нея тя се възползва от наличните си радиочестоти, за да може да предоставя пето поколение услуга. Предимството е, че компанията осигурява голямо покритие чрез своята 4.5G инфраструктура, с която да предоставя 5G сигнал.

Недостатъкът е, че заради ограничения ресурс, тя не може да предоставя услугата на много потребители, а и не всички смартфони поддържат DSS технологията. Заради, което „Виваком“ в момента предоставя 5G само на притежателите на два модела смартфона от най-висок клас и един от среден. Първите от изброените не разполагат с достъп до услугите на Google.

„A1 България“ от своя страна предпочете по-традиционен начин за пускане на новата услуга. Това стана, чрез модернизиране на някои базови станции до 5G стандарт и временно ползване на определения за това 3.6GHz спектър. Трите телекома разполагат с такъв до средата на януари 2021 г., като се очаква след това да получат постоянни разрешителни.

Предимството на подхода на „A1 България“ е, че много повече смартфони могат да се възползват от нейната 5G мрежа. Недостатъкът е изключително ограниченото покритие, което тепърва ще се изгражда. Двете решения са временни и ще зависят от няколко фактора, за да може да има пълноценни услуги през следващата година.

Намалените тарифи

Първият ключов фактор за пълно разгръщане на 5G в България е намаляването на тарифите за радиочестотите, които операторите плащат на държавата. Компаниите водят спорове от близо десетилетие по темата с регулаторите и институциите. През цялото това време те бойкотираха редица търгове, именно заради високата цена на ресурса.

Операторите заплашиха, че ще сторят същото и с определените от Европейския съюз 5G честоти, ако няма корекция на тарифите, които се изчисляваха по формули отпреди 30 години.

От 2018 г. започнаха тежки преговори между телекомите и Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за тяхното редуциране. След няколко стъпки напред-назад се стигна до споразумение, в което регулаторът да намали с близо 60% годишните и еднократни такси, които се заплащат за получаване на лицензи за ползване на радиочестоти.

КРС не отстъпи от искането на телекомите за предоставянето на разрешителните за период от 20 години, като остави настоящия максимален срок от 10 години. Във всички случаи, имаше големи компромиси с цената, като уговорката, по информация на TechTrends, е операторите да вземат на търгове доста честоти и така да вкарат достатъчно пари в бюджета.

Решението за тарифите обаче трябваше да мине през одобрението на Министерски съвет (МС). Предложението на КРС беше вкарано още в края на 2019 г., като очакванията бяха, правителството да излезе с положително решение, което да влезе в сила от юни 2020 г. COVID-19 пандемията разбърка плановете.

Решението беше прието от МС едва през април, но влиза в сила от 1 януари 2021 г. Преведено на нормален език, означава, че операторите ще приемат да закупят честоти за постоянно и дългосрочно ползване едва през януари. С което се отложи истинския старт на 5G за тогава.

Облекчените режими

Вторият ключов фактор за пълно разгръщане на 5G мрежи е облекчените строителни режими. Промените в Закона за устройства на територията (ЗУТ), бяха внесени още през февруари и включваха преминаването на уведомителен режим за строителния надзор ако не се правят нови обекти или се изменят конструктивно старите. Те не предвиждаха промяна в замерванията и контрола за силата на излъчване на оборудването.

Самите промени трябваше да минат до април най-късно. Отново пандемията затвори държавата и те бяха приети чак през юли. Това забавяне щеше да измести пускането на 5G услугите само с три месеца, ако новите тарифи бяха влезли в сила например от 1 юни.

Косвени доказателства за това имаме през новата мрежа на „A1 България“, която беше пусната в края на ноември и включваше модернизирани базови станции на телекома в София.

Търговете за честотите

В момента в който влязат новите тарифи за честотите, КРС ще задейства процедурата за търгове за необходимия за телекомите радиоресурс. Такива са индикациите от регулатора и предвид настоящето забавяне на 5G в България няма още поводи за чакане или отлагане.

Ситуацията най-вероятно ще изглежда по следния начин. Новите тарифи влизат в сила на 1 януари 2021 г. В рамките на седмица-две или най-късно до края на месеца ще бъде стартирана процедура за търгове за свободните честоти. Цялата процедура ще трае между месец и два, което означава, че през март ще бъде приключена, а спектърът – разпределен.

Трите телекома разполагат с временно ползване на част от честотите – по 2х5MHz в 2GHz, 2x20MHz в 2.6GHz и 100MHz в 3.6GHz всеки. Разрешителните изтичат в различно време, основно през януари. Като операторите ще ги ползват временно тези ленти, докато не бъдат разпределени с търг.

В момента има доста свободен ресурс. Целият в спектрите 2GHz, 2.6GHz и 3.6GHz е наличен, като операторите може дори да вземат повече от това, което са ангажирали временно към момента. Това се очаква да са и първите честоти, които ще бъдат разпределени на търгове от КРС.

Битката за 700MHz

Ако всичко мине гладко, то в рамките на първите три месеца на 2021 г. българските телекоми не трябва да имат никакви административни и технически пречки за разгръщането на 5G. В градовете, защото двете ключови честотни ленти за осигуряване на национално покритие остават под въпрос – в 700MHz и 800MHz. Първият е определен за пето поколение, а вторият – за четвърто поколение мобилни мрежи.

Ситуацията със спектъра в 700MHz е повече от иронична, защото той беше единствен, за който новите тарифи влизаха в сила през лятото на 2020 г. Свободният ресурс в него обаче е само 2x20MHz, който може да стигне напълно само за два от трите оператора. През годините, телекомите развиха в това отношение солидарност и настояват за равноправно разпределение на честотите. Останалата част обаче е заета от системите за „Гражданска защита“ и военните.

КРС през лятото предложи три варианта за разпределението им – само два оператора да получат по равно 2x10MHz, един да получи 2x10MHz, другите два по 2x5MHz или трите да разполагат с 2x5MHz, а последните 2x5MHz да останат за последващо или споделено ползване. По информация на TechTrends, нито един от тях не удовлетворява телекомите, затова дори не е започнато обществено обсъждане по темата.

През лятото трябваше да започнат неофициални преговори между КРС и Министерството на отбраната (МО) за освобождаването на заетите от военните ленти. Липсата на развой до момента показва, че най-вероятно въпросът ще остане „висящ“ поне до след изборите през март 2021 г. По същият начин, МО са блокирани и честотите в 800MHz и тяхното развитие най-вероятно ще остане в полето на следващото правителство.

Въпрос на оборудване

Дори без тях, телекомите ще могат да покрият почти цялото население с останалия радиоресурс, но не и цялата територия на страната. Което е достатъчно за пускането на адекватна 5G услуга за крайни потребители и бизнеса. С което остават другите фактори, които не зависят от регулаторите или поне не толкова на тези в България.

Един от тях е какво ще стане с Huawei и доставките на телеком оборудване в страната. Китайският гигант е жертва на икономическите санкции на САЩ и в момента цяла Европа е под натиск, да не използва неговите 5G системи. България има подписано принципно споразумение да изключи Huawei и ZTE от своите мобилни мрежи от следващо поколение, но все още няма яснота за конкретни поети ангажименти. За момента това става чрез присъединяването на страната към „Чиста мрежа“ – инициатива на САЩ насочена срещу китайските вендори.

Неизвестните тук са много. От една страна се очаква през следващите месеци да има общоприети препоръки и инструментариум за развитие на 5G мрежите на ниво Европейски съюз. България се придържа към тези инициативи и най-вероятно ще се съобрази с решенията от Брюксел.

От друга страна, новият президент на САЩ Джо Байдън се очаква да приеме по-мека позиция към Китай и потенциално към Huawei. За момента, обаче има доста голямо сътрудничество между двете основни партии в ограничаване на влиянието на Пекин и тепърва ще се види в каква посока ще се развие политиката на Вашингтон от 2021 г.

Мобилната мрежа на „Виваком“ разчита на решенията на китайската компания и една от причините да не изграждат нови 5G базови станции се дължи именно на неизвестните около вендора. В същата и дори в по-тежка ситуация се намира „Теленор България“. Абсолютно цялата мрежа на мобилния оператор е дело на Huawei и ако трябва да развива 5G услуги с друг доставчик, то означава огромни инвестиции за пълната ѝ подмяна.

Отделно през първото тримесечие на 2021 г. изтича лиценза за ползването на бранда Telenor и българския оператор ще трябва да го поднови или да се ребрандира. Вторият вариант означава допълнителни инвестиции, които няма да отидат за мрежата. Докато не се реши сагата с Huawei на ниво ЕС, „Виваком“ и „Теленор България“ ще действат с по-плахи стъпки.

Бизнес моделите

Последният фактор зависи от самите телекоми и донякъде от българския пазар. Единствената причина операторите да бързат с 5G в момента е да покажат технологичен напредък, както и да поддържат добрите позиции на България в мобилната свързаност.

Чисто от пазарна гледна точка, все още няма достатъчно индикации, че българските власти и общини ще инвестират средства в разгръщането на 5G мрежи и услуги в населените места. Тук изчакването идва по линия отново на ЕС, където ще се планират милиарди евро средства за подобряване на свързаността на държавите-членки.

Другият елемент на пазара са самите компании – повечето български фирми тепърва се дигитализират, като не са много тези корпорации, които могат да разгърнат 5G мрежи в началото. Няма я на пръв поглед критичната маса, която да изплати инвестициите на телекомите.

Потребителският сегмент в страната не е толкова апетитен, най-малкото все още няма достатъчно достъпни устройства, които да поддържат новата технология. Обстановката ще се промени през 2021 г., когато се очакват нови и все по-достъпни 5G смартфони и други устройства.

Отделно, може да се очаква един от операторите буквално да убие пазара с доста ниски цени. Това може да спре тенденцията за увеличаването на стойността която средно плаща всеки потребител – тенденция, която забелязваме от пускането на 4G мрежи в страната. Хипотеза, за която все още няма потвърждение и тепърва ще видим как ще се развие през 2021 г.

Така, новата година ще я посрещнем с първите масови търгове за честоти, премахнати прегради за изграждане на 5G мрежи, но и объркан пазар. Донякъде заради търговската война между САЩ и Китай, както и заради самата пандемия.

The post 5G в България – какво предстои appeared first on TechTrends България.

Счупената логика

Аргументите, които Банга посочи са наистина много. Първите две причини са много взаимосвързани. По негови думи, първоначалната концепция за криптовалута с идеална цел се е трансформирала в такава, която да обслужва напълно интересите на Facebook. Или с други думи превръщането на Calibra от финансов инструмент, който да помогне интеграцията на изолирани хора и общности в цялостно обвързване с портфейла Calibra.

„Тя премина от алтруистичната идея да помогне на бедните потребители към цялостна интеграция към техния дигитален портфейл Calibra, което за мен изобщо не е добър знак“, коментира Банга.

„Libra премина от алтруистичната идея да помогне на бедните потребители към цялостна интеграция към техния дигитален портфейл Calibra“ Аджай Банга, Mastercard

Той допълни, че поводът за оттеглянето е липсата на желание на отделните членове да се ангажират, новата криптовалута да отговаря напълно на изискванията на регулациите. Mastercard е поставил условие, че Libra „не трябва да прави нищо, което не е напълно съвместимо с местните закони“. Неща, като идентификация на потребителите, механизми за предотвратяването на пране на пари, управление на данните и др.

„Всеки път, когато говорих с основните инициатори на Libra (Facebook основно – бел. ред.), аз ги питах дали са готови да ги запишат в учредителния договор. Те не пожелаха“, коментира Банга. Mastercard отдава голямо значение на опазването на данните и прозрачността с която работи с различните държавни институции. Тези принципи явно са влезли в противоречие с някои от учредителите на Libra.

„При Libra получаваш криптовалута, която първо се прехвърля в Calibra, а след това се трансформира в реална валута, с която потребителите си купуват ориз“ Аджай Банга, Mastercard

Банга коментира, че според него бизнес модела на криптовалутата е лишена от всякаква логика.

„При финансовото интегриране, правителството ти плаща в някаква валута, която трансформираш в инструмент, който предоставяш на потребителите, за да си купят ориз и колела“, дава за пример Банга. „При Libra получаваш криптовалута, която първо се прехвърля в Calibra, а след това се трансформира в реална валута, с която потребителите си купуват ориз“.

Намерения от самото начало

Всъщност, логика има, но ако се абстрахираме от идеята, че Libra има за цел да интегрира изключени от финансовата система общности. Facebook реално създаде криптовалутата с ясното намерение да я внедри дълбоко в своите платформи, като основно средство за разплащане. Дали, при представянето ѝ пред потенциалните членове, Банга е знаел или социалната мрежа умишлено е заблудила, това е въпрос, на който трудно може да се отговори. Факт е, че дигиталният портфейл Calibra е включен още от самото начало сред учредителните компании. Целта на Facebook изглеждаше прозрачна още при обявяването на т.нар. „Бяла книга“.

Има две потенциални причини, които са накарали Mastercard и останалите разплащателни компании да се оттеглят от проекта. Първата е регулаторна, като Банга я споменава, но без някои детайли, като например „меката заплаха“ от сенатори на САЩ, че всички компании, които осъществяват плащания с Libra ще трябва да отговарят на най-строгите регулаторни изисквания за това. Подобна позиция зае Европейския съюз малко след това. Mastercard, Visa, Stripe и PayPal щяха да поемат основната тежест от подобен сценарий.

Втората причина е малко по-стратегическа. Последните години се забелязва силно навлизане на технологичните гиганти, като Apple, Google, Amazon, eBay и други във финансовата сфера. Дългосрочно, проектът Libra може да се окаже заплаха за Mastercard и Visa, ако в един момент всички трансакции преминават през Facebook, вместо през картовите оператори. Те просто ще загубят досег с клиентите, а съществува опасност, дори да бъдат изтласкани от обслужването на преводите, в момента в който социалната мрежа развие собствено ноу-хау за това. Или най-безболезнения вариант е, като постигне мащаб да накара картовите компании да свалят силно таксите.

Бъдещето на Libra

Изтеглянето на всички разплащателни оператори от проекта, реално постави цялостното му съществуване под въпрос. Facebook не се отказа от криптовалутата, но очевидно я постави на по-заден план. Компанията беше принудена да прибегне до резервния си план, който е пускането на дигитален портфейл с нормални е-разплащания – Facebook Pay. Той има за цел да осигури финансовите трансакции във всички платформи на технологичния гигант – Facebook, Instagram и WhatsApp.

The post Защо Mastercard се оттегли от криптовалутата Libra appeared first on TechTrends България.

Но някои, големи компании, като Apple се въздържат от уеднаквяването. Техните iPhone и iPad разчитат от 2012 г. на своя Lightning порт, който не е съвместим с останалите стандарти. Apple генерира солидни приходи от продажбата на собствени аксесоари или на резервни части, базирани на своя порт. Което облагодетелства компанията, за сметка на потребителите. Последните, ако не са си взели зарядното не могат да вземат такова от друг производител, за да заредят устройствата си.

Европейският съюз досега не предприемаше твърди мерки за налагането на директивата, но през последната година, Брюксел е стартирал процедура по интеграцията ѝ като задължителна регулация. При влизането ѝ в сила, означава, че всеки производител, който иска да продава на Стария континент ще трябва да ползва зарядно с единния стандарт.

За опазване на околната среда

Основният мотив на Европейската комисия в предприемането на тази мярка е свързан с опазването на околната среда. Брюксел се опитва да намали изхвърлената електроника и компоненти. Презумпцията е, че налагането на единно зарядно ще накара потребителите да не купуват ново такова при смяна на устройството. Както и при повреда на старото ще могат да използват лесно резервно такова от друг модел. Изчисленията на ЕС показват потенциално намаляване на до 51 хил. тона такъв боклук на година.

Усилията на Съюза в тази посока с приемането на директивата доведе до свиването на боря зарядни от над 30 през 2009 г. до реално три в момента. Устройствата под Android идват с Micro USB или USB-C. Първият стандарт вече е остарял и постепенно изчезва, като през 2019 г. дори редица бюджетни модели разчитат на по-новия тип порт. Така в рамките на година-две, ще останат само два типа зарядни – на Apple и на всички останали.

Дърпането на Apple

Ябълковият“ гигант се противопоставя на тази директива от самото начало. Apple, Nokia, Samsung и още редица други водещи производители на електроника подписаха меморандум през 2009 г., с който реално да наложат единен стандарт за зарядните. Избраният порт тогава беше Micro USB.

Apple намери „вратичка“ в новото европейско законодателство, която позволява на компаниите да произвеждат собствени зарядни, ако предлагат към тях и съответните адаптери. През 2014 г. ЕС започна нови усилия за налагане на USB-C стандарта, като технологичният гигант от Купертино този път обяви, че нейните устройства са „прекалено тънки и не са подходящи за новата технология“. Представените оценки на Apple тогава показваха, че това ще коства около 2 млрд. долара, за да интегрират този тип портове в своите смартфони и таблети.

В последните действия на ЕС в налагане на единно зарядно, „ябълковата“ компания се аргументира против, защото стандартизирането „ще забави иновациите“. Допълнително, Apple коментира, че близо 1 млрд. нейни устройства ще трябва да бъдат заменени ако тя смени портовете и зарядните си. Което ще създаде повече изхвърлени продукти, отколкото ще спести.

Остаряващ въпрос

Докато ЕС и Apple се вкопчват в спор, който продължава вече над десетилетие, бъдещето на технологиите може в един момента да го направи остарял. Или да го насочи в друга посока. Безжичните иновации все повече навлизат в потребителската електроника. Apple беше една от компаниите, които най-агресивно започнаха да налагат безжичните слушалки, като премахнаха 3.5мм аудио жак от своите смартфони.

Nokia още от 2011 г. се опитва да интегрира безжично (индукционно) зареждане на смартфоните си. Samsung и Huawei в момента започват да се ориентира все повече към тази технология. Въпреки, че все още е по-скоро като екстра при премиум флагманските модели, ще отнеме няколко години преди да се наложи по-масово. Така че кабелите в един момент да се окажат по-скоро като резервно средство за зареждане, отколкото като основно. Което ще насочи спора на ЕС по-скоро в посока запазване на единните стандарти за безжична връзка, отколкото да налага тепърва USB-C.

The post Европа иска да наложи силово единното зарядно за смартфони appeared first on TechTrends България.