Историята на Одисей, описана от древногръцкия автор Омир доста наподобява тази на втората сателитна компания в България – „Балкансат“. Тя продължава вече 14 години и изобилства от най-различни приключения – регулаторни премеждия, десетки и дори стотици преговори с потенциални клиенти, френски партньори и пътешествия до Южна Африка. Зад дружеството седи семейство с корсикански произход, което разполага с втората орбитална позиция на България.

Разликата с Одисеята е, че историята на „Балкансат“ продължава и до момента, както и нейният край не се очертава да е скоро. Тя все още не е космическа, защото още няма изведен спътник, затова сравненията с филмовата класика на Стенли Кубрик са неуместни, засега. Все пак компанията обяви намеренията си да изведат свой телекомуникационен сателит през 2023-2024 г. Дали това ще стане е друг въпрос, като засега корсиканските собственици не са дали ясни индикации за осигурени клиенти, финансиране и договори за изработка на спътника.

За тези 14 години, историята на компанията е повече от интересна, като ще се опитаме да систематизираме нейното развитие в настоящия материал. В него са събрани изказванията на двамата ключови личности в проекта „Балкансат“ – корсиканецът Винсент Стефанополи и неговия син Виктор, в рамките на организираната от тях конференция в края на 2019 г. и онлайн такава от 24 юли тази година. Както и информация за компанията през годините в общественото пространство.

Началото на приказката

Мястото за разполагане на телекомуникационните сателити около Земята е строго ограничено. Съответно и регулирано на международно ниво. България получава правото да разположи до два свои спътника, които се фиксират с т.нар. орбитални позиции. Те са предоставени от Международния съюз по далекосъобщенията (ITU). Българският регулатор в лицето на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) успява да разпредели двата лиценза през 2006 г.

Септември същата година, неизвестното тогава дружество „Балкансат“ се оказва единствен кандидат за едната орбитална позиция на 50.4 градуса източна дължина (50.4°E). Това означава, че компанията не наддава в търга и плаща минималната сума за разрешително. В края на 2006 г., „България Сат“ получава втората позиция на 1.2°E. Двата лиценза са за 20 години, но във всеки от тях има конкретни технически параметри, както и в какъв период, компаниите, които ги получават трябва да изстрелят сателит в орбита.

Кои са „Балкансат“

Балкансат“ е започва, като дъщерно дружество регистрирано в Британските Вирджински острови, а впоследствие – на такова в Малта. Реалният собственик е Винсент Стефанополи, който е посочен и за управител на дружеството. Той е от френския остров Корсика, но е с гръцки корени. Самият Стефанополи има стабилни контакти в телеком сферата, които се опитва да разшири и затвърди.

Проектът „Балкансат“ вече продължава над 14 години и в него постепенно е вкаран и неговия син – Виктор Стефанополи. Той отговаря за различни бизнес контакти в няколко региона по света, както и за комуникациите в България. Така, идеята за втори български сателит се опитва да се реализира от две поколения корсиканци. В което няма нищо лошо, просто е любопитно, като факт.

Още в първите години, като индустриални партньори на „Балкансат“ са привлечени няколко големи имена от сателитния сектор. Това са Thales Alenia Space – космическото съвместно дружество между френската Thales и италианската Leonardo, френското Thales Communications & Security и Monaco Telecom – телекомът на кралство Монако. Първата компания трябва да изработи и изстреля сателита, втората да поддържа системите, а третата да осъществява наземния контрол.

Регулаторни неволи

Няколко години след издаването на лицензите „Балкансат“ и „България Сат“ се сблъскват с различни регулаторни проблеми. Втората компания влиза в дълга битка с норвежкия гигант Telenor Sat и с ITU за орбиталната позиция. Причината е, че сателитът Thor 6 на скандинавците е прекалено близо до запазеното място за „България Сат“ и ще се получат смущения, когато излезе в орбита. Затова КРС блокира излъчванията на Telenor Sat в България.

ITU предприема размествания през 2013 и 2014 г. като първо прехвърля „Балкансат“ на 56°E. По-късно прави това и с тази на „България Сат“, като я слага на 1.9°E. Последната продължава да влиза в конфликт с тази на Telenor Sat и отнеме още известно време докато двете компании се споразумеят по въпроса.

„България Сат“ и „Балкансат“ използват тези регулаторни спорове, за да удължат времето, което разполагат в изстрелването на собствен сателит. Първоначално то е 8 години, но и двете компании искат отсрочка, като се аргументират със споровете с ITU и промените на позициите. Ако те не изпълнят изискванията, са застрашени да изгубят лицензите си. В същия момент, ако България дълго време не може да оползотвори орбиталните си позиции и някоя друга държава предяви претенции, тя е заплашена да ги загуби.

Големият въпрос

Освен регулаторните неволи, двете компании имат много по-голям казус да решат – как да финансират своите проекти. Изстрелването и управлението на сателит изисква огромни ресурси, като първоначалните инвестиции са повече от значителни. На пръв поглед, „Балкансат“ би трябвало да е уверена с партньори като Thales Alenia Space и Monaco Telecom. Те обаче ще поемат нещата впоследствие.

Според източници на TechTrends именно Thales осигуряват финансирането на „Балкансат“ от гледна точка на плащане на лицензи, разрешителни и оперативни разходи. В същото време явно не се ангажират с по-сериозните инвестиции, които включват разработването, изстрелването и поддържането на сателита. Затова и семейство Стефанополи трескаво търсят клиенти и източници на финансиране през годините.

От друга страна Виктор Стефанополи обяви през юли 2020 г., че оперативните разходи до момента, както и таксите за лицензи се плащат от собствени инвестиции, като нямат никакви заеми или обвързвания с други инвеститори.

Ако двете български сателитни фирми вървят горе-долу ръка за ръка, след 2014 г. нещата се променят. „България Сат“ намира финансиране чрез огромен заем от външнотърговската банка на САЩ Exim Bank и започва да се подготвя да изведе своя спътник в орбита. Което се случва през 2017 г. Това води до други размествания и проблеми, най-вече свързани с платежоспособността на свързания тогава „Булсатком“ и промяната в собствеността му. В крайна сметка, „България Сат“ оцеля, вече разполага с първите си клиенти. В същият момент човекът зад него Максим Заяков стартира собствен сателитен ТВ доставчик – Neosat. Докато проектът на корсиканците е още на фаза търсене на финансиране и клиенти.

Между двата сателитни проекта – този на „Балкансат“ и на „България Сат“ има и друга важна техническа разлика. Спътниците са напълно различни като предназначение и технология. Първият е само телекомуникационен, като осигурява връзка за оператори, телекоми, служби за сигурност и др. Докато вторият е основно за предаване на ТВ сигнал. Той също може да се ползва за уплътняване на капацитет за операторите, поне по думите на основателя на компанията Максим Заяков. За разлика от това, спътникът на „Балкансат“ не може да се използва за ТВ сигнал, допълва Виктор Стефанополи.

Епопеята с финансирането

Първоначалната идея на семейство Стефанополи е да се опита да „продаде“ проекта на българската държава. Целта е чрез сателита да се осигури криптирана и надеждна връзка за нашите министерства, най-вече за силовите структури, като армия и полиция, но също така и за държавната администрация. Самото финансиране тогава трябваше да мине през европейските фондове.

Имало е интерес от българските институции след редица презентации, но без да се стига до конкретни договори. Високата цена на подобна сателитна връзка е най-вероятния фактор за колебанието на ведомствата и потенциалното отклоняване на офертите.

Още през 2013 г. резервният план на „Балкансат“ е да предложи допълнителен капацитет на мобилните оператори за изграждане на 4G мобилни мрежи и сигнал в труднодостъпните места. Отново е имало презентации и преговори, но без конкретен резултат.

Смяна на модела и пътешествие до Южна Африка

Повече от пет години следва затишие покрай проекта на семейство Стефанополи. През 2019 г. в навечерието на изграждане на 5G мобилните мрежи, компанията отново се опитва да влезе във фокуса на потенциални клиенти. Сменена е тактиката – вече не се търсят само български клиенти, а списъкът е разширен на юг.

Ако трябва да бъдем по-точни, в посока Южна Африка, като най-много се опитват да пробият в Южноафриканската република (ЮАР). Няколко години синът Виктор Стефанополи буквално живее там, за да убеди местните компании и държавни ведомства от предимствата на техния проект и на сателитната връзка.

„България е много красива страна, но е прекалено малък пазар“ Виктор Стефанополи, „Балкансат“

„България е много красива страна, но е прекалено малък пазар“, коментира Виктор Стефанополи, по време на конференция, организирана от „Балкансат“ през октомври 2019 г.

„Засега се фокусираме върху ЮАР, но потенциал има в цялата територия от Кейптаун до Найроби“, допълва Винсент Стефанополи на същото събитие.

„Засега се фокусираме върху ЮАР, но потенциал има в цялата територия от Кейптаун до Найроби“ Винсент Стефанополи, „Балкансат“

Това е възможно поради много изгодната орбитална позиция, с която „Балкансат“ разполага, защото чрез нея може да се покрие почти цяла Европа и голяма част от Африка. Идеята на семейство Стефанополи е да разпредели капацитета на потенциалния сателит между български и африкански клиенти. Новият географски регион е избран неслучайно. Африка е огромен континент и телекомите не могат да покрият икономически ефективно всички региони с мобилна или фиксирана мрежа. Сателитната връзка може да осигури това, по сравнително достъпен начин и при поискване.

Бизнес моделът вече е ориентиран към сключване на потенциални предварителни договори, които да се използват от компанията за гарант при тегленето на големи банкови заеми, с които вече да се финансира самия сателит. Което беше подходът на вече реализирания сателитен проект на „България Сат“. Там, за такъв договор се взе, злополучния вече контракт с „Булсатком“.

„Пускането на собствен сателит може да стане когато имаме необходимата бройка сключени договори с които да се отиде при банката и да се поиска потенциален кредит“ Винсент Стефанополи, „Балкансат“

„Пускането на собствен сателит може да стане когато имаме необходимата бройка сключени договори с които да се отиде при банката и да се поиска потенциален кредит“, коментира Винсент Стефанополи през декември. Той допълни, че идеята за финансиране през европейските фондове е отпаднала, „за да не се обвързва политически „Балкансат““. Виктор Стефанополи потвърди през юли 2020 г., че ще се търсят средства през заеми.

Смяната на бизнес модела е очаквана, предвид продължителните неуспехи на компанията да намери клиенти в България.

Неизвестните моменти

В различната комуникация с „Балкансат“ все още има няколко неизяснени момента. По време на събитието от октомври 2019 г. Винсент Стефанополи коментира, че регулациите поставят изискване поне един транспондер да се ползва от локални потребители. Източници на TechTrends коментираха, че това е необичайна практика за ITU, но допълниха, че всеки лиценз си има своите спецификации. Подобна клауза обяснява много добре продължаващите опити на „Балкансат“ да намерят български клиенти.

Виктор Стефанополи потвърди през юли 2020 г. стремежът на компанията да предостави надеждна връзка и капацитет на местните оператори, за развитие на 5G мрежите си, както и за покриване на труднодостъпните места в страната.

Другият момент в който има противоречиви сигнали е дали „Балкансат“ ще използва чужд сателит – временно или постоянно, за да може да предостави услугите, които предлага. През октомври, Виктор Стефанополи коментира, че този вариант е възможен, за да може потенциалните клиенти да не чакат и да получат връзката максимално бързо. Сега, през юли 2020 г. той по-скоро насочи идеята за ползването само на собствен сателит.

Последният неизвестен момент, е със самото изстрелване на спътника. Виктор Стефанополи обяви, че това ще се случи през 2023 г.

„Първоначалните планове бяха за извеждане на спътника през 2022 г., но дойде коранвирус пандемията и го отложихме за 2023 г.“ Виктор Стефанополи, „Балкансат“

„Първоначалните планове бяха за извеждане на спътника през 2022 г., но дойде коранвирус пандемията и го отложихме за 2023 г.“, коментира Виктор Стефанополи, по време на онлайн събитието през юли 2020 г.

Защо това е неясен момент? Просто, защото още няма финансиране за такова действие. Виктор Стефанополи допълни, че към момента няма подписани договори с клиенти в ЮАР или в България. Така, че „Балкансат“ продължава да е в омагьосания кръг, в който се намира от 14 години.

Дали и кога ще приключи одисеята на компанията и ще имаме втори български сателит в орбита, зависи изцяло от това корсиканското семейство да пробие и намери клиенти и финансиране за него.

The post Одисеята на втория български сателит – „Балкансат“ appeared first on TechTrends България.

Китай работи по Beidou от около две десетилетия. Страната отдавна иска да има своя алтернатива на GPS, за да намали зависимостта си от външни фактори. Beidou ще позволи на Китай и на военните ѝ да имат навигация в случай на конфликт. Както и да ползват високоточни боеприпаси.

Третата фаза

Това не е първата версия на сателитната система Beidou, тя е развивана на общо три фази, като през настоящата седмица беше приключена последната. Преди нея имаше Beidou-1 беше изградена през 2000 г. и имаше експериментален статут. Тя работеше до 2012 г. с три сателита, което ѝ даваше ограничени функции и покриваше основно територията на Китай. След това застъпва Beidou-2, която има 10 сателита и вече е работеща в района на цяла Азия.

От 2015 г. насам Beidou-3 се изгражда, като работи от 2018 г. Сега тя е завършена, като има 35 сателита и покрива цялото земно кълбо. С което осигуряват връзка навсякъде и предоставят пълна алтернатива на останалите навигационни системи. Тя ще може да работи до 2035 г. без необходимост от допълнителен ъпгрейд и потенциално без добавяне на нови сателити.

Подобно на GPS и другите системи, Beidou може да се използва и от бизнеса и крайните потребители. Вече поне 70% от смартфоните в и от Китай поддържат Beidou. В Китай платформата е задължителна и за автобусите и камионите. Със завършването ѝ, се гарантира пълната независимост на страната от американската технология в случай на ескалиране на търговската война или при истински въоръжен конфликт.

Битката на навигациите

Освен Beidou, има още няколко системи за сателитна навигация. Сред тях е добре познатата ни GPS на САЩ, Glonass на Русия, Galileo на Европейския съюз, NavIC на Индия и Michibiki на Япония. Общото на всички тези платформи е, че те се борят да са алтернативи една на друга.

сновната им цел е да дадат независимост на техните собственици в случай на конфликт, за да може военните им и граждански навигационни системи да работят дори и наложената през годините като стандарт GPS да не е налична поради някаква причина.

Има и не малка доза желание за престиж. Големите държави и икономики искат да покажат независимост и способност да развиват и успешни космически програми. Проектите са скъпи и се движат по-бавно от очакваното.

Galileo например трябваше да бъде готова през 2008 г. Системата едва сега навлиза във финалната фаза на развитието си. Когато започнаха да я разработват през 1999 г., бюджетът за нея беше оценен на 2.9 млрд. евро. Сега е 7.2 млрд. евро. Galileo също има около 30 сателита, но имаше и някои проблеми в работата, заради които миналата година за около седмица функциите бяха силно ограничени и дори използването на Galileo беше „на собствен риск“.

Руската платформа Glonass има около 26 сателита, като се разработва и поддържа още от 70-те години на XX век. След известен период на липса поддръжка и достатъчно работещи сателити в орбита, през 2011 г. Glonass се завръща с пълно глобално покритие, а от тогава досега се извършва и поетапен ъпгрейд на сателитите. Разходите само за ъпгрейдите и подмяната им са за над 7 млрд. долара.

Индийската NavIC. Е с по-скромни засега амбиции. Тя осигурява покритие само над страната и регион около нея. Има само седем сателита, като работи от 2018 г. Очаква се от тази година да започне да навлиза в комерсиалната сфера на страната. Ще има и криптирана версия за военните.

Японската Michibiki е малко по-специфична, като се състои от едва четири сателита. Първият е изведен в орбита през 2010 г., а последният – седем години по-късно. Целта на системата е не да замени GPS, а по-скоро да го подсили в рамките на региона. Япония има амбициите да изведе още четири сателита, три от тях ще да са допълнителни, а един ще подмени първия изстрелян спътник.

Военните с предимство

Функциите на навигационните системи се припокриват в голяма степен. За граждански и бизнес цели голяма разлика няма, ако има изградена функционална мрежа от сателити в орбита. Съревнованието има два други оттенъка – политически и военен. Развитието на Beidou се свързва доста с обтегнатите отношения между САЩ и Китай и тяхната търговска война.

Пекин все повече се опитва да докаже своята самостоятелност като велика сила, което включва технологичен, военен, търговски и производствен капацитет. Пълното пускане на Beidou само затвърждава тази теза. Освен това, прави Китай напълно независима от различните други доставчици на сателитна навигация.

Слонът в стаята при подобен тип услуги са военните. GPS и Glonass са създадени в условията на Студената война изцяло за нуждите на армиите между САЩ и СССР. Американците първи пускат своята система, а след нелепия инцидент с южнокорейския пътнически самолет Boeing 747 през 1983 г. правят GPS достъпна и за граждански цели. Авиолайнерът, който обслужва линията по Ню Йорк през Анкоридж, Аляска до Сеул, Южна Корея се отклонява от курса със стотици километри и навлиза в съветското въздушно пространство.

Той преминава над секретни обекти, като базата за ядрени подводници в Камчатка. Профилът на Boeing-а и полета съвпада с този на американските разузнавателни самолети. След неуспешни опити за свързване, два изтребителя Су-15 го свалят и водят до смъртта на 269 пътници и екипажа.

GPS се използва успешно десетилетия за военни цели от САЩ, но общодостъпната гражданска версия не може да се прилага по същия начин. Причините са две – голямото отклонение (от поне пет метра) и липсата на кодиране на сигнала.

Руският опит

Липсата на собствена напълно функционираща сателитна навигация се усеща най-силно от руснаците през 2008 г. в конфликта си с Грузия.

Москва успява да смаже съпротивата на малката държава, но оценява ниската ефективност на своите въоръжени сили. Тогава се усеща силно липсата на високоточни оръжия и навигация за войските. С което веднага се дава приоритет на връщането на функциите на Glonass.

Резултатите стават видими след повече от десетилетие, с руското участие в гражданската война в Сирия. Контрастът на въздушните удари и ефективността на малкия контингент на Москва е огромен спрямо действията на Кремъл в Грузия.

Освен възможността за ползване на крилати ракети и бомби насочвани с Glonass, на Русия се отварят нови врати. Една от тях е осъществяването на прецизни атаки с неуправляеми боеприпаси. Чрез сателитна навигация и прецизна обработка на данните от бордовите компютри на бомбардировачите могат обикновени бомби да се ползват като високоточни. Информацията за ефективността им все още не е потвърдена от независими източници, но показва силата на сателитната навигация за военни цели.

Да сринеш GPS

Елиминирането на спътниковата връзка все повече се смята за ключов елемент в т.нар. радиоелектронна борба (РЕБ). Руснаците все повече показват подобни възможности, особено след като командването на САЩ се оплака от подобно заглушаване на техните части в Сирия.

Кремъл експериментира с технологията и като обърка граждански кораби и самолети в района на Керченския проток през 2019 г. Системите показаха, че танкери и други транспортни морски съдове се намират не в морето, а на 60 км на сушата на намиращо се наблизо летище. Целта тогава беше да се предпази руския президент Владимир Путин, който осъществяваше визита в района. Това показват данните на изследването на тинк-танка C4ADS.

Китай също беше засечен с подобна практика, като експериментира със заглушаването и заблуждаването на гражданските GPS системи. То е осъществено на ключови петролни терминали по китайското крайбрежие, което показва, как танкери според сателитната навигация се намират на сушата, а не на пристана. Разкритията са отново на C4ADS и потвърдена от MIT Technology Review.

Тези примери показват, колко ключова е сателитната навигация за националната сигурност на една държава и как може да се объркат, както военните, така и гражданските системи. Както и колко е важно тази технология да бъде разработена и движена от самите правителства. А не да се предоставя само от една страна.

The post Китай и тяхната GPS алтернатива – защо е важна appeared first on TechTrends България.

Другите ключови предимства, на които ще разчита „Неосат” са доброто съотношение между цена и качество. Както и на изцяло български екип и оборудване с дългогодишен опит в бранша. Компанията стъпва върху положената основа – техническа, кадрова и финансова – на „Делтаком Електроникс“. Това е друго дружество, в което мажоритарно участие има Максим Заяков, което иронично е и основен доставчик на прекия конкурент на „Неосат“ – „Булсатком“.

„С какво „Неосат“ се различаваме – имаме мисията и амбицията да предоставим качество навсякъде и по всяко време, без обвързващи условия“ Максим Заяков, „Неосат“

„С какво „Неосат“ се различаваме – имаме мисията и амбицията да предоставим качество навсякъде и по всяко време, без обвързващи условия“, обяви Максим Заяков в онлайн пресконференция. Нейн запис можете да видите във Facebook страницата ни.

Новият доставчик ще предлага 210 канала, от които 120 ще са във FullHD резолюция. Първите 2020 клиенти, които се запишат на сайта на компанията ще получат безплатен двумесечен тест, който ще тече от момента на инсталацията. Последната ще започне от 1 юни, когато е официалният старт на новата услуга.

Вертикалната интеграция

Основният коз на „Неосат“ е нейната пълна вертикална интеграция. Тя включва всички технологични елементи по веригата на доставка на платена телевизия да се контролират и координират директно от техническите екипи.

„Разполагаме с изключителен технологичен напредък, в основата на който е пълната вертикална интеграция. За доставката на ТВ сигнал до потребителите, много системи трябва да работят заедно и да са напълно съвместими едни с други“, коментира Заяков. „В наши ръце са всички елементи за предоставянето на услугата от сателита, през наземното оборудване, до активните приемници.“

„При пълната вертикална интеграция в наши ръце са всички елементи за предоставянето на услугата от сателита, през наземното оборудване, до активните приемници“ Максим Заяков, „Неосат“

Техническата интеграция и благоприятното разположение на сателита BulgariaSat-1 дават предпоставки за по-високо качество на предавания ТВ сигнал. Като например могат да се елиминират различни метеорологични фактори. Както и да се предостави висок брой HD канали, без да се налага те да се дублират в SD и така изкуствено да се завишава бройката на наличните.

Уникалното на „Неосат“ и неговият основател Максим Заяков е, че са единствените в България, които имат напълно затворен технологичен цикъл по предоставянето на сателитна ТВ. Останалите четири компании не са успели да осигурят пълната вертикална интеграция. Най-близо до тях са „Виваком“, които имат голямо количество наземно оборудване и телепорти, но ползват услугите на сателита Intelsat-38.

Технически възможности и планове за разширение

Неосат“ стартира първоначално само с предлагането на линейна телевизия. Компанията обяви наличието на 210 канала, като по думите на Заяков „те са специално подбран букет с най-интересното и важно съдържание налично в страната“. От тях 120 ще са FullHD, като няма да има дублиране на такива с високо качество и такива с ниско. Точният списък все още не е обявен.

Потребителите ще могат да става абонати чрез онлайн заявки на сайта на „Неосат“ или през Facebook страницата на компанията. Предлагането първоначално ще е изцяло дигитално, а впоследствие ще се отворят офиси в основните градове в България.

„Настоящата ситуация ни накара всички да станем много по-дигитализирани, но ние предвиждаме на един последващ етап откриването на търговски обекти в основните градове“ Максим Заяков, „Неосат“

„Настоящата ситуация (покрай коронавирус пандемията – бел. ред.) ни накара всички да станем много по-дигитализирани, но ние предвиждаме на един последващ етап откриването на търговски обекти в основните окръжни градове“, обяви Заяков, относно каналите за комуникация с компанията.

Плановете не се изчерпват само с отварянето на офиси. В бъдеще се планират още добавянето на интерактивна телевизия, 4K канали, стрийминг (VoD или видео на поискване), както и разширяване на услугата в съседните балкански държави.

Първото е планирано отрано, като цифровите приемници са хибридни – тоест могат да предлагат подобни услуги. Заяков обяви, че когато са напълно готови с интерактивната телевизия и VoD, тогава тя ще започне да се предлага на потребителите без допълнителни инсталации. 4K съдържанието също може да се добави, но основната причина в момента за отсъствието му е малкото налично такова и високата му цена за продукция.

„Средносрочно планираме да излезем от границите на страната и проучваме пазарите на съседните редионални държави“ Максим Заяков, „Неосат“

За момента услугата ще е налична за България, но гражданите при пътуване ще могат да я ползват, предвид факта, че спътника на „България Сат“ покрива цяла Европа. Средносрочните планове включват разширение на достъпността на услугата в съседните държави.

„Средносрочно планираме да излезем от границите на страната и проучваме пазарите на съседните редионални държави“, обяви Заяков, отново на въпрос на TechTrends.

В бъдеще ще се предлагат и пакетни услуги, които тепърва ще се уточняват, както и ще се разглеждат партньорства със стрийминг платформи за добавяне към първоначалните предложения.

Реализиране на стара идея

Максим Заяков се опитва да реализира идеята за пълна вертикална интеграция от години. Още докато беше сред водещите лица и съосновател на „Булсатком“. Изстрелването на сателита BulgariaSat-1 трябваше да затвори веригата, но финансовия колапс на най-големия ТВ доставчик в България осуети тези планове.

При последната пресконференция на „България Сат“, Заяков обяви, че разфокусирането на „Булсатком“ от основния бизнес и агресивното навлизане във фиксираните услуги са причината за краха на компанията. Няколко месеца преди това, новите собственици на сателитния ТВ оператор, обявиха, че именно изстрелването на спътника и тежките обвързващи условия като причина за ситуацията.

„Инвестициите идват от натрупани капитали на „Делтаком Електроникс“, като очакваме възвращаемост между пет и седем години“ Максим Заяков, „Неосат“

Независимо кой е прав, Заяков рестартира своята идея за пълна вертикална интеграция с „Неосат“. Така, ще видим дали тя е печеливша. Тук, идва и моментът с финансирането. „Неосат“ е отделно дружество от „България Сат“ и няма да получи пари последното, напротив – дори ще плаща такси за ползването на капацитета на сателита. Средствата по новия проект на Заяков идват по друга линия или по-скоро друга компания на предприемача. Това е „Делтаком Електроникс“, което е производител на различно мрежово оборудване, като цифрови приемници и др.

„Инвестициите идват от натрупани капитали на „Делтаком Електроникс“, обяви Заяков на въпрос зададен от TechTrends. Той допълни, че очаква в рамките между пет до седем години те да се възвърнат.

Наситена конкуренция

Неосат“ влиза в един апетитен, но доста наситен пазар, какъвто е този за доставка на ТВ в България. Лидер е доскорашната компания на Заяков – „Булсатком“, като през 2018 г. общите приходи в сегмента са 368 млн. лева, а абонатите около 2 млн., показват данните от Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията. Информацията за 2019 г. още не е публикувана. По отношение на спътниковия пренос, досега играчите бяха четирима, като трима от тях са лидерите в целия сегмент за платена ТВ – „Булсатком“, „A1 България“ и „Виваком“.

„На всеки един пазар има място за още един участник с качествена услуга. Надяваме се да предложим най-доброто съотношение между цена-качество“ Максим Заяков, „Неосат“

„На всеки един пазар има място за още един участник с качествена услуга. Надяваме се да предложим най-доброто съотношение между цена-качество“, коментира Заяков.

Ексклузивното съдържание също не е на дневен ред. Донякъде, поради факта, че в България то е основно спортно към момента, а покрай коронавирус пандемията, тези активности са прекратени в световен мащаб. Затова и темата не беше дискутирана в детайли. Именно спортните канали и доброто пакетиране са в основата на силните резултати и стопяването на преднината на „Булсатком“ от страна на „A1 България“. Конкуренцията между тримата големи на пазара ще е може би най-голямото предизвикателство пред „Неосат“.

The post Новият сателитен ТВ оператор „Неосат“ стартира от 1 юни appeared first on TechTrends България.

Това е поредната финансова инженцкия в EnduroSat, като Neo Ventures първоначално вложи 1 млн. евро в българския космически стартъп през 2017 г. Две години преди това, гейм разработчикът Imperia Online също инвестира в компанията, както и финтех фирмата Trading 212. EnduroSat печели и финансиране по линия на Европейската комисия чрез Инструмента за малки и средни предприятия по оперативна програма „Хоризонт 2020“. Това наля свежи над 1.2 млн. евро в компанията.

EnduroSat влиза в полезрението на Neo Ventures още през 2015 г., когато фондът се офоря. Той е наследник на един от първите такива в България за рискови инвестиции – NEVEQ, зад който седи Павел Езекиев. Проектът за новия фонд първоначално носеше името на стария, но впоследствие беше преименуван на Neo Ventures.

Финансиране по време на пандемия

Новата инвестиция идва в момент, в който повечето технологични сделки в страната и в чужбина са ефективно замразени, покрай коронавирус пандемията. EnduroSat обаче е в сравнително добра позиция. Компанията осигурява достъпна сателитна връзка, която може да се използва за най-различни бизнес и комуникационни приложения. Технологичната необходимост на допълнителен капацитет или на оптимизация на разходите в времето на пандемия и предстояща несигурна икономическа обстановка прави проектът на българските предприемачи атрактивен за нови клиенти.

Поради тази причина, EnduroSat се подготвя в изстрелването на втори нано-сатели, който да осигури повече бизнес възможности за компанията. Поради тази причина, инвестицията на Neo Ventures изглежда доста логично. Идеята е сателитите на българския стартъп да осигуряват връзка с различни свързани устройства на всякакви места – населени или труднодостъпни. С други думи, да могат да осигурят свързаността на различни Интернет на нещата наземни системи.

С последните 650 хил. лева инвестиции, обявеното финансиране на EnduroSat от основаването им през 2015 г. досега задминава 2.5 млн. евро. При това без в тях да се включват средствата предоставени от Imperia Online и Trading 212.

Малки срещу нано-сателити

EnduroSat изстреля своя първи наноспътник през 2018 г., който в момента излъчва сигнал на 437 MHz. Основната му цел е по-скоро тестова – да се качват телеметрични данни и аудио, тъй като е в режим маяк. Неговата мисия е по-скоро да популяризира радиолюбителската дейност в България, отколкото да извършва бизнес такава.

Той разполага с по-важна роля – да бъде технологичен демонстратор за бъдещите сателити на компанията, които вече да монетизират тези възможности. Тук идва вече и втория спътник, който EnduroSat планират да изстрелят, който вече ще бъде оптимизиран за предоставянето на различни данни и сигнал за комуникация между свързани наземни устройства. Подобна идея, развива и друга българска спътникова компания – „България Сат“, като нейният основател и главен изпълнителен директор обяви в интервю за TechTrends, че орбиталните ресурси могат да се ползват за допълнителен капацитет за 5G мобилните мрежи.

Има няколко съществени разлики. Спътникът на „България Сат“ е голям, традиционен такъв разположен на геостационарна орбита. Сателитите на EnduroSat са в категорията „нано“. Тоест, са с малки размери, които летят на ниска височина. Най-известната асоциация, която може да направим е с проекта Starlink на SpaceX, но и там сравнението не е правилно. Причината е, че станалите популярни клъстър от спътници на Илон Мъск са в категорията „малки“. Те са над 100 кг, докато орбиталните устройства на EnduroSat са до 10 кг.

Факт е, че и двете български компании, поставят страната ни на звездната карта. Както в областта на традиционните, така и при наносателитите.

The post EnduroSat осигури ново финансиране от 650 хил. лева appeared first on TechTrends България.

Неизвестните останаха до есента на 2019 г. Тогава „Булсатком“ повдигна булото около най-големия доставчик на телевизия в България. Консултантът Макс Зиф, който ръководи преструктурирането на компанията, разказа история в която, основен герой освен оператора е и амбицията на тогавашните собственици в лицето на Максим Заяков и Пламен Генчев да изстрелят собствен сателит в орбита. Тезата му е, че той е бил черешката на тортата и последният фактор, който поставя „Булсатком“ в ситуация на перфектна буря, която води до финансовия колапс на дружеството и последвалите промени в собствеността му.

Така, по пътя на логиката, дружеството „България Сат“, което оперира със сателита,  би трябвало да не е в по-завидно положение. Особено поради факта, че компанията не е излизала със сериозни публични изказвания от извеждането на спътника в орбита. Мажоритарният собственик Максим Заяков също не обича да попада в светлините на прожекторите и медиите, но през периода от 2017 г. досега е направил няколко изказвания в различни издания.

В крайна сметка, той решава да изкара „на светло“ цялата ситуация около „България Сат“ на специално организирана медийна закуска. Най-малкото, Заяков винаги е обичал да говори за начинанието „първи български частен сателит“. Основните изводи от нея в общи линии са няколко.

Първо, компанията има вече първите си клиенти и очаква до няколко години да има нормално натоварване на сателита. Второ, от 2020 г. вече няма да е на оперативна загуба, а вече са започнати първите плащания по големите кредити, взети за изстрелването на спътника. Трето, е постигнато споразумение с „Булсатком“, което урежда и двете страни, както и че отношенията между тях са нормални търговски такива, без други свързаности.

Първите клиенти

Първоначално, основният ползвател на сателита на „България Сат“ трябваше да бъде „Булсатком“. Двете дружества имаха подписан обвързващ договор, при който ТВ доставчика трябваше да получи 14 от 32-та транспондера или 42% от капацитета на спътника. След като „Булсатком“ изпадна във финансов колапс и нямаше как да плаща по два договора (този с Hellas Sat продължаваше да е в сила по това време – бел. ред.), се стигна до потенциалното разтрогване на споразумението с „България Сат“.

Може би най-важната новина от медийната среща беше, че все пак сателитният оператор вече разполага с първите си клиенти и изстреляният през 2017 г. спътник не обикаля безполезно Земята. Заяков беше споделил това пред Offnews.bg през есента на 2019 г., но остана незабелязано от повечето медии. Сега той даде малко повече подробности.

„Изпълнени са 14-15% от сателита, като имаме голям клиент от Сърбия и няколко по-малки от България, Германия и Ирак.“ Максим Заяков, „България Сат“

Той обяви, че вече се ползват около 14% от капацитета на спътника на „България Сат“ или между 4 и 5 от транспондерите. Първият по-голям клиент е от Сърбия, като компанията има още няколко по-малки от Германия и Ирак. Българската bTV е третият малък потребител на сателита, като използва спорадично сигнала за излъчвания на живо при сложни технически обстоятелства. Например, в по-труднодостъпни райони или места с по-малко покритие или капацитет на мобилните оператори.

Заяков не пожела да коментира конкретните имена на компаниите. Той допълни, че очаква допълнителен интерес към сателита през следващите години.

„Планът е до края на 2021 г. да бъдат заети до 65% от капацитета, а до пет години да достигне до 85%, което е нормално натоварване за подобен клас спътник“, коментира Заяков. Основно ще се търсят клиенти от района на Балканския полуостров, като Гърция, Румъния, Сърбия и др.

„В България все още не се знае достатъчно по темата за стратегическите възможности на предоставянето на сателитни услуги и затова подобни предложения се подценяват, но продължаваме да търсим и тук клиенти“ Максим Заяков, „България Сат“

„Общо взето се ориентираме към региона, но това не означава, че не разглеждаме и други клиенти, имаме запитвания от Белгия, например“, поясни Заяков. „В България все още не се знае достатъчно по темата за стратегическите възможности на предоставянето на сателитни услуги и затова подобни предложения се подценяват, но продължаваме да търсим и тук клиенти“.

Според мажоритарният собственик на „България Сат“ възможности за ползване на сателита им има всеки, който иска да предоставя DTH сателитна телевизия, използване на капацитет за ТВ сигнал или различни комуникационни дейности. Както цивилни, така и дори военни.

Постигане на финансова стабилност

Въпреки, че вместо 42%, в момента се ползват едва 14-15% от капацитета на сателита, това се оказва достатъчно да покрие оперативните разходи на компанията. Към края на 2018 г., когато все още не са достигнати всичките настоящи клиенти, компанията отчита приходи от 822 хил. лева и оперативна загуба от 55 хил. лева.

„С 15% изпълнен капацитет ние вече не сме на оперативна загуба“, заяви Заяков. Той допълни, че дори са направени плащания към основният кредитор американската държавна Exim Bank, както по лихвите, така и по главницата от кредита.

Според него, най-тежката част от инвестицията в този бизнес е в поръчката и изстрелването на сателита, както и в изграждането на наземните системи за контрол и комуникация. Веднъж направено, оперативните разходи на едно подобно дружество са значително по-ниски, коментира Заяков. Така, дори с 14-15% запълнен сателит, „България Сат“ може да ги покрие.

„С 15% изпълнен капацитет ние вече не сме на оперативна загуба, направени са и първите плащания към кредиторите“ Максим Заяков, „България Сат“

Компанията има два кредита. Основният е към Exim Bank и е на стойност от 155 млн. долара. Вторият е към SSL и щатското подразделение на Deutsche Bank за 33 млн. долара.

Бизнес планът на Заяков е в рамките на между седем или осем години да се изплатят всички тези задължения. Това при условие, че през следващите пет години, „България Сат“ успее да запълни 85% от капацитета на сателита си.

След което, компанията ще мисли и се опита да осигури финансиране за втори сателит. Това е ключово, за да може България и дружеството да запази орбиталната си позиция, както и бизнеса си като цяло. Финансирането, разработването и изстрелването на един спътник отнема от няколко години до десетилетие, затова подобен ход се мисли от рано.

Плодородният риск на SpaceX

България Сат“ се оказва в много благоприятна позиция, благодарение на рисково начинание на SpaceX – космическата компания на милиардера Илън Мъск. Вместо сателитът да бъде изведен на ниска геостационарна трансферна орбита (GTO), той е пуснат на много по-високата суперсинхронна. Това позволява на спътника да използва много по-малко от наличното си гориво, за да се придвижи до крайната си орбитална позиция.

По този начин е постигнато значително увеличаване на живота на сателита. Според Заяков вместо 15 години, жизненият цикъл се качва на 21 години. Така, BulgariaSat-1 ще бъде в орбита поне до 2038 г. Причината за това е, че веднъж на две седмици се правят корекции в полета на спътника, за да не излезе от означената си орбита. Когато му свърши горивото, той няма да може да прави тези корекции и не може да се използва, според международните регулации.

SpaceX рискува доста с това изстрелване, защото трябва да достигне със своята ракета-носител до значително по-голяма височина. С което съществува опасността да свърши горивото на ускорителя и той да не може да се върне благополучно на Земята. Последното е ключов момент в бизнес модела на SpaceX за повторно използване на основните компоненти, което сваля значително цената на извеждането на товари около планетата.

Край на войната с норвежците

Заяков обяви и друг ключов момент в развитието на новия сателит. Това е формалния край на битката с норвежците от Telenor Sat за орбиталната позиция. В края на 2019 г. Международния съюз по далекосъобщенията (ITU) към ООН обяви окончателното преместване на сателита на „България Сат“ от 1.2°E (Изток) на 1.9°W (Запад). Спътникът реално беше изведен през 2017 г. на втората позиция, с разрешението на наднационалния регулатор, а през изминалата година беше завършена официалната процедура по това преместване.

Още през 2006 г. „България Сат“ заявява желание за ползване на една от двете орбитални позиции, които се полагат на България. Тя получава тази, разположена на 1.2°E. Оказва се, че в непосредствена близост до нея на 1°E е основната на Норвегия и на Telenor Sat. Така, ако двете компании излъчват към един и същ регион ще има смущения и дори заглушаване на сигнала. Поради тази причина, Telenor Sat беше принуден от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) да се оттегли от България в края на 2013 г. въпреки, че все още българския спътник не беше в орбита.

Споровете за позицията и правата на излъчване продължават с години. Норвежците се надяват, че забавянето или най-добре (за тях – бел. ред.) провала на „България Сат“ с изстрелването на техния сателит ще доведе до загубата на орбиталното място. Което те спокойно ще заемат.

„След преместването ни на новата позиция сме с добри отношения с Telenor Sat. Двете позиции са сравнително близки и трябва координация между нас и норвежците, за да избегнем всякакви смущения“ Максим Заяков, „България Сат“

Решението, което предприема родната компания и регулатор е просто – те заявяват за преместване на тази орбитална позиция. Тя вече е на 1.9°W и по думите на Заяков тя не създава такива смущения с норвежкия спътник. Той допълни, че всичко това е постигнато с активното съдействие на държавата в лицето на Министерството на транспорта, информационните съобщения и технологиите, и КРС.

„След преместването ни на новата позиция сме с добри отношения с Telenor Sat“, коментира Заяков. „Двете позиции са сравнително близки и все пак сме постигнали договорка за координация между нас и норвежците, за да избегнем всякакви смущения“, допълни той

Споразумението между „България Сат“ и Telenor Sat не опира само до координиране на излъчването, но и до реално „разпределение на терена“. Българската компания не осигурява покритие в Скандинавските държави и Прибалтика, докато (явно) норвежците ограничават бизнес апетитите си на Балканите. Така, „България Сат“ може да предостави сигнал в цяла Европа (без договорените територии с Telenor Sat), Северна Африка и Близкия изток.

Разводът с „Булсатком“

Новите собственици в „Булсатком“ обвиниха до голяма степен мегапроектът за сателит като един от основните фактори за колапса на компанията. Заяков напуска оператора през 2018 г. и се концентрира изцяло върху „България Сат“. Той не е съгласен с тезата на Макс Зиф, че изстрелването на сателита е основната причина за финансовата безизходица на „Булсатком“, но допълни, че всеки има свой начин на тълкуване на обстоятелствата.

„Доставката на телевизия през сателит беше и все още е основния бизнес на „Булсатком“, който в сегашния си вид е достигнал пика си“, коментира Заяков. Той допълни, че „изстрелването на сателит е естествена еволюция на този модел“, както и, че „прекаленото фокусиране към развитието на фиксирани мрежи“ са изяли наличните пари на компанията.

„Договорът ни с „Булсатком“ беше най-изгодната оферта, която беше отправена към оператора по това време“ Максим Заяков, „България Сат“

Заяков обясни, че „България Сат“ е дала най-добра и изгодна търговска оферта на „Булсатком“ за предоставяне на подобен капацитет от 14 транспондера, тъй като и други компании са предложили услугите си. Той не изключи възможността по някое време все пак ТВ операторът да им стане клиент.

Своеобразният „развод“ между двете компании в момента се изпълнява, като условията са „изключително толерантни и изгодни за двете страни“. От „България Сат“ се въздържаха да обявят детайли по споразумението за прекратяване на договора, заради включени клаузи за конфиденциалност. Единствено споменаха, че при неизпълнението на договора, те не са изискали цялата сума по него, както твърди Зиф.

Тезите, че обвързващите условия в отношенията между „България Сат“ и „Булсатком“, както и съсредоточаването на голям ресурс в посока на развитие на фиксирани мрежи не са взаимоизключващи се. Може всяка една от тях да е причината, за финансовия крах на доставчика, а може и комбинацията от тях да е повлияла на крайния изход.

Доза оптимизъм

Въпреки, раздялата с „Булсатком“ Заяков е оптимист. За него „България Сат“  е голямо бизнес и техническо постижение за страната. Постигната е пълна интеграция между наземно и космическо оборудване, което се прави на собствена територия, нещо, което малко държави и компании могат да се похвалят. Остава, единствено бизнес моделът да се докаже във времето.

Бъдещето на „България Сат“ изглежда доста розово, поне засега. Ключов момент е намирането на достатъчно клиенти, които да изпълнят планирания капацитет на сателита. Ако това се получи и бизнес плана на ръководството на компанията е правилен, то тя ще може да върне „космическите“ на пръв поглед заеми от 188 млн. долара. Предвид факта, че спътникът ще може да се използва до 2038 г. дори може да се помисли и за търсене на финансиране за втори, който да замести настоящия BulgariaSat-1.

The post „България Сат“: Има ли живот след „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

SpaceX вече успя да изгради имидж на надеждна платформа за изстрелване на полезен товар в ниска околоземна орбита, като комуникационни спътници. Компанията на Мъск, тепърва тества своя модул, с който да може да изкарва хора в Космоса. Но това са само част от малките крачки към ултимативната награда – стъпване на човешки крак на Марс.

Илон Мъск е все по-близо да реализирането на заветната цел, като той представи през уикенда, новата совалка Starship. Тя съдържа в себе си доста иновации и макар да е предназначена за експедиции до Червената планета, тя може да разполага и с редица други полезни функции, дори при полети на по-близки дистанции.

Стоманеният „Космически кораб“

Starship на SpaceX включва в себе си комбинация от редица иновации, както и утвърдени технологии. Тя ще използва новата тежка ракета-носител Falcon Heavy за извеждане в Космоса, която след това ще може да се върне и приземи за повторно използване. SpaceX успя да усъвършенства този метод и вече постига сравнително успешни опити за връщане на носителя. Това оказва влияние върху цената за извеждането на товари в орбита и прави подобни начинания по-евтини и по-достъпни.

В момента SpaceX използва ракетата Falcon 9, която разполага с девет двигателя с течно гориво Merlin. Тежката ѝ версия, която ще използва Starship разполага с 39 от по-новите и мощни двигатели Raptor. По-необичайната концепция на Starship е той да бъде едновременно ракета-носител втора степен и совалка. Затова, самият космически кораб ще разполага с още шест двигателя Raptor. Три от тях са за атмосферен полет и три за придвижване във вакуум.

Цялата система от совалката и първата степен ще бъде с височина над 100 метра. Falcon Heavy ще заема около половината пространство, а останалото от Starship-а. Двете тела са сравнително симетрични и като дължина, и като ширина. По последният показател ще са девет метра.

Двете тела ще са изработени от неръждаема стомана, която е предпочетена пред конструкция от въглеродни ниши – най-вече заради сложността и цената на изработката.

Друга иновация, която Spaceship ще се опита да интегрира в космическите полети е презареждането в космоса. Совалката ще има нужда от допълнително гориво, за да достигне по-отдалечени дистанции, като Луната или Марс. Тогава, тя ще може да бъде презаредена от друг Spaceship. Това ще става, като двете совалки се скачат откъм страната на двигателите и едната прехвърли гориво на другата.

Широка употреба

Мисията до Марс може да е ултимативната цел на Илон Мъск (и на целия SpaceX, като цяло – бел. ред.), но Starship ще се използва доста по-активно около Земята. Тя е доста по-ефективна от всички досегашни методи, поради две причини.

Първата е, че ще може цялата конструкция (включително и първата степен на ракетата-носител) да се използва многократно, а втората е, че полезния ѝ товар се очаква да надмине 100 тона. За сравнение, извадените от употреба космическите совалки на САЩ имаха само около 20 тона полезен товар и само част от цялата система можеше да се използва повече от веднъж.

Визията е, че Falcon Heavy и Starship ще заменят всички досегашни ракети и модули на SpaceX в извеждането на каквато и да е техника или персонал в орбита. Колкото повече се осъществи с едно изстрелване, толкова повече ще паднат разходите по космическите и сателитни програми. Освен това, големият обем полезен товар ще позволи за изграждането или развиването на орбитални станции, по-големи телескопи и много други.

Сред останалите приложения са продължителни полети в пространството между Земята и Луната. Полетите до естествени ни спътник също могат да бъдат осъществени с по-малко ресурси и същевременно с повече полезен товар. Самият Илон Мъск в презентацията си повдигна хипотезата за изследователска база на Луната, която да наподобява тези на Антарктика.

Версия на Starship ще се използва като космически танкер за зареждане на други совалки, възможно е да има и пътническа версия за космически туристи.

Най-важното приложение, поне според представата на Илон Мъск, остава колонизацията на Марс и междупланетните полети. За момента полетите дотам са само роботизирани и то с доста ограничени възможности. Това е предвид малкото полезен товар, който може да се закара там.

Технологията, с която разполага Starship, предполага, че подобен полет до Червената планета ще бъде еднопосочен. Поне до момента, в който установените хора на Марс, не започнат сами да добиват необходимото им гориво за зареждане на совалката и производство на Falcon Heavy на място. Самият Мъск, нееднократно е заявявал подобни тези.

Предстоящите изпитания

Първият прототип на совалката Starship трябва да започне своите първи изпитания до месец-два. Това обяви, Мъск по време на представянето ѝ през уикенда. Те ще включва суборбитален космически полет на височина до 20 км и връщане обратно на земята. При него не се достига първа космическа скорост, за разполагане в орбита.

Тест на Starhooper:

Очаква се през следващата година те да продължат и в един момент да се изведе совалката в околоземна орбита.

Доста от другите изпитания вече са завършени. SpaceX построява скъсена версия на Starship, която наричат Starhooper. Нейната задача е да се изпипат различни системи, като например вертикалното приземяване, което е толкова характерно за последните първи степени на ракетите на компанията.

Цялата презентация на Илон Мъск и SpaceX:

The post SpaceX Starship – универсалната космическа совалка, която поглежда към Марс appeared first on TechTrends България.