Затова технологията на британската компания е златен стандарт и де факто монополист при мобилните процесори. ARM отдава своята архитектура на останали проектанти и производители на чипове чрез лицензионни споразумения. Използвайки технологията за база, след това гиганти като Apple, Qualcomm, Mediatek, Google, Microsoft, дори и конкурентите Intel, AMD и Nvidia, разработват своите процесори. Значението на ARM е толкова голямо, че Nvidia трябваше да се откаже да придобие британската компания, след голям корпоративен и регулаторен натиск.

Партньорствата винаги са били в основата на успеха на технологичния разработчик от Острова. Симбиотичната връзка е толкова голяма, че дори санкциите на САЩ срещу Huawei и тяхното развойно звено за процесори HiSilicon не позволяват пълното скъсване с лицензите на ARM. Едно от най-емблематичните партньорства в индустрията до момента е това с Qualcomm. Процесорите Snapdragon са златен стандарт при смартфоните, особено във високия клас. Като са едни от най-производителните и с по-малко загряване от конкурентите до момента.

Тази идилия обаче е на път да рухне. Като истински гръм в силициевия рай, ARM може да спре лиценза на американския производител. Спорът между двете компании заплашва да разстроят изцяло пазара за потребителска електроника ако се задълбочи. Докато в краткосрочен план това може да навреди, не само на двете компании, но и на качеството на техниката, в дългосрочен може да помогне за засилване на конкуренцията в този сегмент. Трансформация, която вече се случва и без подобни радикални действия.

Съдебна ескалация

ARM е предоставила 60-дневно предизвестие за прекратяване на лиценза на Qualcomm. Това показват документи, предоставени неофициално на Bloomberg. Действието е вследствие на съдебен спор между двете компании от 2022 г., когато ARM завежда дело срещу Qualcomm.

Историята е повече от интересна – американската компания придобива по-малкия разработчик Nuvia година по-рано за 1.4 млрд. долара. След което, Qualcomm се опитва да прехвърли лицензите ѝ за ARM архитектура при себе си, но не уведомява британската фирма. Последната смята това за нарушаване на споразуменията, както с Nuvia, така и с Qualcomm. Позицията ѝ е, че лицензите не могат да се трансферират и затова завежда дело.

ARM решава да вдигне залозите и сега изпраща предизвестие за едностранно прекратяване на лиценза на Qualcomm. Информацията за него излиза часове след премиерата на новия чипсет Snapdragon 8 Elite, който американския производител представи, като основен флагмански процесор за смартфони за 2025 г. От ARM не коментират ситуацията, но от Qualcomm обявиха, че това действие е „опит за оказване на натиск върху дългогодишен партньор“.

Прекалено големи

Подобен може да се окаже наложителен, защото както ARM се е изградил като монополист със своята архитектура, така и Qualcomm има стабилни позиции при крайните продажби на процесори. В края на 2023 г. американската компания държи 23% от доставките на смартфон чипове и заема второ място, като лидер е Mediatek с 36%. Но силата на Qualcomm е в продажбата на процесори от висок клас, затова, компанията държи 34% от приходите. По този показател, очаквано Apple е първа с 39%, докато Mediatek има само 15%.

По този начин ARM влиза в съдебен спор с втория най-голям производител на процесори за смартфони, както като доставки, така и като приходи. Qualcomm отговаря за малко под една четвърт от първите и една трета от вторите. Спирането на лиценза за архитектурата ще доведе до огромни сътресения за всички на пазара.

Липсата на детайли затруднява анализирането на точните последствия. ARM дава два типа – за цялостната архитектура и за протоколите с инструкции за работа. Прекратяването на първия ще спре всички нови разработки, а на втория – ще оскъпи и удължи производствения цикъл. Според Bloomberg, става дума за последния, при което за всеки модел процесор ще трябва да се правят отделни продуктови споразумения.

Краткосрочно, най-големи загуби ще претърпят потребителите, които ще се лишат от едни от най-производителните процесори за смартфони. Празното пространство, което може да остави Qualcomm във високия клас бързо ще бъде заето. Но моделите на Mediatek, засега отстъпват с малко по производителност, както и имат по-високо загряване от утвърдения си конкурент. Компанията направи сериозни усилия в тази посока и смали разликата през последната година, но все още не е успяла напълно да задмине по характеристики чиповете на Qualcomm.

Смяна на политиката

Спорът между ARM и Qualcomm е до голяма степен вследствие на новите ръководители на двете компании. Рене Хаас, главен изпълнителен директор на първата смята, че британският разработчик трябва да предоставя по-завършени дизайни, които да не включват само архитектура и протоколи. Освен това, натиска за по-големи лицензионни такси, които партньорите на ARM да плащат. Победа над един от водещите производители ще позволи на британския разработчик да упражнява подобен натиск и над останалите.

От своя страна, Кристиано Амон, главният изпълнителен директор на Qualcomm се опитва да намали зависимостта на производителя от ARM. Това включва и фокусирането върху собствени разработки и търсенето на нови пазарни ниши, в които двете компании може да се окажат конкуренти.

Прекратяването на взаимоотношенията между тях може да бъде пагубно и за двете страни. Причината е, че нито ARM, нито Qualcomm са в позиция да си позволят пълно прекратяване на отношенията. Бизнесът на двете компании зависи все още силно един от друг и въпросът е кой ще загуби повече.

ARM рискува с този ход, защото Qualcomm може да бъде по-потърпевш ако наистина се прекратят лицензите. Но от друга страна задава предупреждение за останалите производители, които могат в един момент да започнат да инвестират в нови архитектури за замяна на настоящата и доминиращата при смартфоните такава.

The post Гръм в силициевия рай appeared first on TechTrends България.

Настоящата клауза за индексация на цените фигурира от поне десетилетие в общите условия на абонаментните планове на основните оператори. Тя беше активирана едва през 2022 г., след засилената покрай пандемията инфлация. Повишаването на общите цени продължи с по-високи темпове през същата година, което наложи дори по-голямо оскъпяване на телеком договорите през 2023 г. Което превърна индексацията в практика и тя се пренесе почти органично през настоящата година.

Отворени договори и дефлация

Промените включват редица мерки, които самите телекоми предложиха веднага след засилването на обществения и политически дебат по темата. Първата и най-широко дискутирана такава е за отваряне на договорите. Тоест, потребителите ще могат да прекратят без предизвестие и неустойки контракта си в рамките на месец след като оператора е обявил промяната на цените. Тази мярка е най-обсъждана във времето, като до началото на 2024 г. два от телекомите са били за, но третият голям играч не се е съгласил.

Втората голяма промяна е въвеждането на опция, операторите не само да покачват цените, но и да ги намаляват в случай на дефлация. Това се случва, когато имаме негативна инфлация през предходната година. Тя се налага след решение на Районния съд в Пловдив по дело на абонат на „А1 България“, който съди оператора, заради индексацията. Магистратите заключват, че имаме неравнопоставеност на страните, ако телекомът може само да увеличава цените, но не и да ги намалява, като използва един и същи индекс. Предвид факта, че клаузите по договорите в тази насока са идентични между трите основни оператора, промяната с включването на дефлацията ще парира потенциални нови съдебни производства.

Последните корекции са за вдигане на минималния праг от 2% годишна инфлация/дефлация, за да се активира клаузата за индексация. Досега повечето компании бяха записали в общите си условия, че ако поскъпването на цените не надвиши 1% няма да се правят корекции. Сега, този праг се вдига на 2% и вече важи равнопоставено, както при отчетена инфлация, така и при регистрирана дефлация. Трите телекома се задължават да променят условията по своите договори в рамките на три месеца, като те влизат в сила от 1 януари 2025 г.

Поскъпване на две скорости

Въпреки, че клаузата за индексация изглежда абсолютно идентична между трите основно оператора, се оказва, че това е само привидно. „А1 България“ и „Йеттел“ взимат средногодишния показател за инфлация по българската метрика и затова през 2024 г. обявиха поскъпване на цените с 9.7%. „Виваком“ обаче взима годишния показател само за декември 2023 г. В предходните години, когато имаше корекция на цените, разликата между двата не беше толкова голяма – 1-2 процентни пункта. Но през 2023 г. този за декември е 4.7%, което накара „Виваком“ да повиши месечните такси с двойно по-малка стъпка спрямо конкурентите си.

Тази разлика шокира потребители и даде по-силни лостове за натиск от страна на политиците, които решиха да поемат случая. В съобщението на АТИ не става ясно точно кой индекс ще се вземе от телекомите. Предвид факта, че и трите ще изменят заедно своите общи условия можем да предположим, че ще използват само един показател.

Колко ще са ефективни договорените промени – на пръв поглед изглеждат справедливи. За месец се отварят договорите и всеки, който иска да смени оператора ще може да се възползва. Въвежда се равнопоставеност с включването на дефлацията и опцията за понижаването на цените.

Има две уловки и една неизвестна. Първата е, че предвид уеднаквяването на условията за индексация потребителите няма да имат реален избор – всеки един от операторите ще прави подобни промени на цените при необходимите условия. Втората е свързана с дефлацията – в съвременната икономика тя се проявява сравнително рядко и още по-рядко се задържа в рамките на година и надминава установения праг от 2%. Неизвестното е свързано с това какви планове ще предложат операторите, които няма да подлежат на индексация. Но подобно споразумение с КЗП е определено крачка в правилната посока.

The post Телекомите и държавата се споразумяха за индексацията appeared first on TechTrends България.

Думите са на главния изпълнителен директор на Microsoft Сатя Надела по време на антимонополното дело срещу Google. Софтуерната компания е една от малкото, които положиха усилия да създадат директна конкуренция на популярната търсачка. Нейният Bing обаче е екзотична алтернатива на Google. В ходa на делото излизат някои доста важни признания от технологичните гиганти за случващото се под масата между тях, когато става дума за интернет търсачките. Както и излизат на показ голяма част от усилията на Apple да се противопостави на доминацията на интернет гиганта.

„Ябълковата“ компания отдавна се опитва да изземе функцията на Google на „пазач на глобалната мрежа“. Гласовият асистент Siri имаше точно тази функция – да се яви като удобна и лесна за използване алтернатива. Задвижван от AI, той е ранна форма на генеративните решения, които набраха популярност миналата година. Siri не успя да се наложи, заради своята неточност и трудности да разпознава ефективно човешката реч. След години на лутане, Apple все пак е на път да се реши да влезе в пряка конкуренция с Microsoft, като пусне собствена търсачка.

Свят на Google

Показанията на Надела потвърждават тезата, че интернет търсенето е изцяло свят доминиран от Google. Както и, че пускането на алтернатива е изключително трудно, да не се каже и дори недостижимо начинание.

Сайтовете се оптимизират по модел, зададен от Google, рекламодатели и клиенти ползват инструментите ѝ за да рекламират онлайн през търсачката. Производители на смартфони и дори самият Apple са в споразумения за милиарди долари, в които те поставят търсачката по подразбиране в своите услуги и устройства.

„Всички говорят за отворената глобална мрежа, но реалността е, че тя е на Google“, коментира Сатя Надела. Той все пак смята, че е възможно да се създаде алтернатива на интернет гиганта, но тя трябва да бъде посрещната от поне част от останалите технологични гиганти.

Надела дава за пример навигационното приложение Apple Maps. Първата им версия беше истинско фиаско – изключително неточна картография, местоположение и предложения за маршрути. Десет години по-късно, Apple Maps започва да привлича все повече потребители, а технически да е ако не по-добро от Google Maps, то поне равностоен опонент. Причината се крие в постоянството на технологичния гигант, както и, че прави своята услуга по подразбиране в устройствата си, заключава Надела.

Bing-ов дует

Жлъчното мнение на главния изпълнителен директор на Microsoft има и допълнителна окраска. Отново покрай делото, изтече информация, че софтуерният гигант е преговарял с Apple за продажбата или съвместното управление на търсачката Bing. Последните разговори са започнали някъде през 2020 г., но идеята е била от хвърлена след време от компанията от Купертино, а през годините е имала различни измерения.

Причината е, че Apple и Google имат споразумение, според което първата компания прави търсачката на втората основна по подразбиране и след това прибира част от приходите от рекламата. До 2020 г. „ябълковият“ гигант генерира между 4 и 7 млрд. долара чрез това споразумение. Тези суми са в основата на отказа на Apple. Второстепенно е опасението, че Bing е технически по-несъвършен от Google Search.

Самата договорка е доста стара – първият договор между двете компании датира от 2002 г. Apple пробва частична интеграция на Bing в периода между 2013 г. и 2017 г. Тогава, търсачката на Microsoft отговаря за част от функциите на Siri и Spotlight (функция за акценти в началните екрани на iPhone и iPad). През 2017 г. Apple се ориентира изцяло към Google, като подписва вече споменатото атрактивно споразумение с интернет гиганта. Това става въпреки опитите на Microsoft година по-рано да променят мнението на „ябълковата“ компания за съвместна инвестиция в Bing.

Apple зад руля

Apple предпочита да развива сама технологиите в дългосрочен план. След години на ползване на чужди процесори, компанията вече проектира собствени. Същото важи с двойна тежест при софтуера. Покойният Стив Джобс дори е имал идея първите iPhone-и да са изцяло с приложения на Apple. Едва в последните фази на разработването на смартфона, той е убеден да отвори платформата за външни компании. Единствената причина да подпише първото споразумение с Google през 2002 г. е, че няма собствена алтернатива.

В дългосрочен план, това най-вероятно е стратегията на Apple – да изгради своя търсачка. Първите слухове за това се появяват през 2020 г., същата година, в която се провалят последните преговори с Microsoft. Придобиването или съвместното управление на Bing изглежда примамлива възможност и за двете компании. Apple обаче не са доволни от прецизността на търсачката на Microsoft. За това обявява директорът по услугите Еди Кю в своите показания по антимонополното дело. Той подчертава няколко неща, че за момента Apple не може без Google, че технологията на Bing е доста по-непрецизна, както и, че не разработват своя алтернатива.

Действията на компанията обаче противоречат на последното му твърдение. Apple разполага със значителен екип, който се занимава с търсене и AI. Той е воден от Джон Джианандреа, бивш директор на Google. Според източници на Bloomberg, новата търсачка носи кодовото име „Проект Пегас“. Част от усилията им вече се материализират в някои услуги на компанията. Резултатите в Spotlight са генерирани от новите алгоритми, както и част от търсенето чрез Siri.

Apple също така пусна в мрежата и собствен бот, който описва сайтовете – Applebot. Това е ключов компонент в създаването на търсачка. Технологичният гигант развива все повече и своята онлайн реклама. Тя отговаря за промотирането в различни услуги, като App Store, Apple News и др.

Тогава защо Кю и Apple отричат в делото, че не разработват собствено решение? Най-вероятно да предпазят временно Google. Защото, в момента споразумението им дава паричен поток, с който де факто могат да финансират частично и дори цялостно разработването на собствено решение. Което в дългосрочен план може да даде на Apple парче от баницата в още един ключов технологичен сегмент.

The post Интернет търсачка с ябълков механизъм appeared first on TechTrends България.

В България двете групи бяха в центъра на продължаващото окрупняване на телеком активите. United Group взе „Виваком“, заедно с „Нова телевизия“, „Нетинфо“, изданията около всетник „Телеграф“ и от скоро двата малки оператора „Нет 1“ и „КомНет София“. PPF Group пое „Теленор“ и медийната група около другата голяма ефирна телевизия bTV.

Синхронните им действия не опряха само до българския пазар, като те развиха активите си из цяла Югоизточна и значителна част от Централна Европа. Двете групи дори се очакваха заедно да участват в купуването на румънския Telekom Romania или поне на мобилните му активи. Развитие по темата все още няма.

Досега, United Group и PPF Group успяваха да действат в региона, без да им се засягат интересите и да се поставят в конфликт помежду си. Съвместните им действия в Румъния дори повдигаше въпроса дали по-скоро не координират регионалната си експанзия. От началото на 2021 г. това предположение беше разбито на пух и прах, след като двата конгломерата се сблъскаха челно в Сърбия. Казусът в западната ни съседка е доста любопитен, като не изключва възможността в един момент да се пренесе и на други пазари.

Борба за мрежата

Сагата в Сърбия започва с изтичането на документи в пресата, че водещият оператор в страната Telekom Serbia обмисля да обедини усилия с Telenor, който е собственост на PPF Group. Целта е да се изхвърли от пазара SBB – компанията от която тръгва United Group.

Развихря се голям скандал – не само между компаниите, но и политически, тъй като Telekom Serbia е все още собственост на държавата. Отделно, тезата на медийната група N1, която получава изтеклите документи е, че именно сръбското правителство е инициирало разговорите. Telenor дори се обръща към съда, за да спре публикациите потемата, с което е обвинена, че нарушава свободата на медиите. Важен детайл е, че самата N1 е собственост на SBB.

Идеята е да се постигне споразумение между държавния телеком и Telenor за споделяне на фиксираната мрежа. По този начин, компанията контролирана от PPF Group да може агресивно да навлезе при услугите за платена телевизия и доставка на интернет. Целта е да се редуцира значително пазарния дял в тези сегменти на SBB. N1 поддържа тезата, че двата телекома изрично са се договорили да направят това, за да навредят на своя конкурент. Медията подчертава, че когато това стане, Telekom Serbia и Telenor ще останат последните големи доставчици на фиксирани услуги в страната.

Конспирация или обикновено споразумение

PPF Group и нейното сръбско звено потвърдиха, че става дума за нормално споразумение за споделяне на мрежата. Telenor е отправила предложения както към Telekom Serbia, така и към SBB за потенциална сделка. С първият такава е постигната и според телеком групата отговаря напълно на сръбското законодателство. Тя предстои да бъде одобрена от местните антимонополни и телеком регулатори.

В същия момент чешката група обвинява United Group, че организират целенасочена медийна и политическа кампания. Причината е, че SBB губи позиции по естествен пазарен начин спрямо Telekom Serbia. Пропадането на договора за преотстъпването на мрежата с Telenor е бил голям удар за тях и затова в момента заплашват, че сключването му с техния конкурент е „заплаха за независимостта на медиите“. Ключов аргумент в тази теза е, че N1, медията откъдето тръгна всичко, е собственост на United Group.

Дали има конспирация за елиминирането на SBB или наистина става дума за нормално бизнес споразумение е трудно да се каже. Тежка дума ще имат регулаторите в Сърбия, които трябва да разплетат казуса. Той се политизира, след като политическата опозиция в страната го използва за атакуване на настоящето правителство.

Показателният пример

Независимо дали Telekom Serbia и Telenor са се договаряли с изричната идея да неутрализират от пазара SBB или става дума за просто споделяне на мрежата, сръбският конфликт между United Group и PPF Group е показателен в няколко отношения. Първият е, че дори две години да се развиват заедно и почти в синхрон, когато имат достатъчно влияние, те рано или късно ще започнат битка за надмощие.

Вторият е по-важен елемент. Той показва, значението на конкуренцията на един пазар. Когато консолидацията елиминира повечето големи и средни играчи и на него останат двама или трима, възможностите за развитие се ограничават значително. Както за потребителите, така и за бизнеса.

Telekom Serbia доминира на пазара за мобилни услуги и при доставката на интернет. Първият сегмент е с дял на абонатите от 44.3%, а във втория – с 41%. Това показват данните на сръбския телеком регулатор RATEL за 2019 г. Telenor е на второ място при мобилните услуги с 31.5% дял сред потребителите. Третият мобилен оператор Vip Mobile има доста по-слабо присъствие с 24%. SBB е силен при фиксираните услуги, като при доставката на интернет е на второ място с дял от 33%, а при платена ТВ е лидер с 47%.

В случая със сръбския конфликт, Telenor може да избира между два оператора, с които да сключи споразумение за споделяне на мрежата, ако иска да получи национално покритие на фиксираните си услуги. Виждаме, че тогава, че ако две от компаниите решат дори по бизнес подбуди да сключат споразумение, третият ще бъде ощетен.

Сърбия е доста сходен пазар на българския. При него са останали основно четири играча – един пълноценен телеком (Telekom Sеrbia), един фиксиран (SBB) и два мобилни оператора (Теленор и Vip Mobile собственост на Telekom Austria). Пазарната сила на първия е доста стабилна и сътрудничество с него може да предопредели резултатите на договарящия.

Едно наум за България

В България, при платената телевизия и фиксирания интернет все още позиции държи „Булсатком“, но неговата съдба също е доста несигурна в дългосрочен план. Без него, ситуацията наподобява на сръбския телеком сектор.

С други думи, ако си представим хипотетична ситуация в нашата страна. При нея „А1 България“, „Виваком“ и „Теленор“ вече нямат силна конкуренция в различните сегменти и последния реши да пусне фиксирани услуги. Тогава, изборът ще е между някоя от първите две, като тази която не сключи договор може да изпадне в неизгодна ситуация.

Любопитно е да се види, как Сърбия ще реши проблема и да се надяваме, че до такъв няма да се стига в България. Предвид факта, че и двете групи на PPF и United контролират основните медии в нашата страна, битката между тях може да се окаже доста оспорване. Дори повече отколкото в западната ни съседка.

The post Любопитният конфликт между собствениците на „Теленор“ и „Виваком“ в Сърбия appeared first on TechTrends България.

Обвинението е направено от 40 щатски главни прокурора, като подобно на останалите искове и тук представителите на двете основни партии си сътрудничат. Водещи в това начинание са демократът от щата Колорадо главен прокурор Фил Уайзър и неговия колега от щата Небраска и републиканец Дъг Питърсън.

Главните обвинения

Голяма чат от прокурорите в различните щати се концентрират повече върху трансформацията на търсачката на Google. Технологичната компания все повече разчита на реклама интегрирана в резултатите, както и нейните алгоритми, които могат да издигнат или закопаят дадени бизнеси.

Водещото дело е на щата Колорадо, което се съсредоточава върху три категории. Първата се припокрива с обвиненията от преди два месеца, че Google подписва мултимилиардни споразумения с компании, като Apple и Mozilla, за да може нейната търсачка да се ползва по подразбиране в техните браузъри.

Втората категория е, че интернет гигантът не предоставя неутрален начин на рекламодателите да се позиционират и промотират на нейната платформа. Третата е, че Google много често се възползват да поставят своите услуги и продукти на първо място, а в същото време да потискат тези на конкурентите.

Според главният прокурор на щата Колорадо Фил Уайзър, „на потребителите са им отказани предимствата на конкуренцията, включително възможността за развитие на по-качествени услуги и по-добра защита на личните данни.“

Google и прецизната търсачка

Google излезе с позиция, че първо ще обжалва исковете и второ – нейната търсачка дава максимално релевантни и детайлни резултати. Тезата на компанията е, че всеки един редизайн на нейната услуга за онлайн търсене ще навреди на американските потребители и бизнес.

Технологичният гигант се захваща за идеята, че през последните 20 години непрекъснато е подобрявала своите алгоритми, за да може да дава максимално прецизни и релевантни резултати. Компанията също така цитира различни данни за това колко много трафик минава през нея към малък и среден бизнес и как това потенциално може да навреди на тези фирми.

Google използва и различни цитати от редица публични институции по света, за да оправдае своите действия и технология:

Любопитно, Google дава за пример конкурентната платформа Bing на Microsoft. Като дори показва, че двете търсачки имат подобен дизайн и резултати. Което повдига друг въпрос – дали все пак услугата на Microsoft не е започнала да достига техническите параметри на Google и предимствата на втората не са намалели? Дали е така или не – в момента това е позицията на компанията от Маунтиън Вю.

Бракът с Facebook

Искът от щата Тексас е по-интересен, защото внася допълнителен елемент в антимонополните дела на САЩ срещу интернет гиганта. Той е воден от местния главен прокурор Кен Пакстън и обвинява Google в „незаконно споразумение“ с Facebook. Чрез него социалната мрежа получава специални правомощия и достъп до част от базите данни на интернет търсачката. Срещу това, Facebook се ангажира да не подкрепя конкурентни онлайн рекламни платформи.

Историята може да се проследи от 2017 г., когато социалната мрежа обявява, че ще възприеме модела за „основно наддаване“ при своите реклами. Тази система влиза в конфликт с технологията за наддаване на Google. Facebook позволява на рекламодателите да получават най-добрите цени от различни платформи наведнъж. Тази на Google прави противоположното, като ограничава само до нейната система.

Според тексаската прокуратура целта е била една – ръководителите на Facebook да използват новия модел за оказване на натиск на интернет търсачката, което да накара последната да приеме по-добри условия за споделянето и купуването на реклами.

Това и става през септември 2018 г., когато двата технологични гиганта си стискат ръцете. Платформата на Facebook получава специални правомощия и по-ниски цени при наддаване в системата на Google. В замяна социалната мрежа се отказва от своя модел.

По-важното дело

Проблемът е, че двете компании държат над 60% от онлайн рекламата в САЩ и в Европа. Освен това, чрез това споразумение те де факто уговарят за фиксирани цени при продажбата на реклами. С което унищожават пазарните правила. Този иск е фундаментално по-различен от останалите, поради няколко причини.

От една страна другите дела са за злоупотреба с монополно положение, но не и че разполагат с такова. Доказването на последното е по-трудно в съда. При тексаския случай имаме споразумение за фиксиране на цените, чието доказване е по-проста задача, а наказанията са по-лесно приложими. Отделно, с това дело се удря не само Google, но и Facebook.

Това е важно, защото в началото на декември, подобни дела за злоупотреба с монопол от множество щати бяха заведени и срещу социалната мрежа. Натискът към технологичните гиганти ще се усилва и ако Европейския съюз приеме проектозаконите за единния цифров пазар, с които реално ще могат дори да разцепват компании ако те са прекалено големи и влиятелни.

Допълнително, ситуацията може да се влоши, ако САЩ продължат с антимонополните дела не само срещу Facebook и Google, но добавят Apple и Amazon към тях. Нещо, което беше загатнато в изслушването на четирите компании пред Конгреса през тази есен.

The post Нова вълна от антимонополни дела срещу Google в САЩ appeared first on TechTrends България.

Ако бъде финализирана, това ще бъде втората смяна на собственост в групата след като през февруари 2019 г. Advanced Media Group (AMG) на братята Кирил и Георги Домусчиеви я придоби от шведския фонд MTG. По-важното е, че тя бележи поредната голяма рокада в българския телеком пазар през последните две години. Както и, че вече всеки един от трите големи мобилни оператора реално ще разполага със собствена телевизия.

Продажбата на „Нова телевизия“ не е изненада за сектора. За преговорите се появи първа информация през октомври, а информацията е, че те се водят от месеци. United Group от своя страна има силно портфолио в медийните компании в региона и добавянето на такава в България, след придобиването на „Виваком“ беше въпрос на време.

Вдигане на мизата

Все още няма потвърдена информация за сделката и нейните параметри. На базата на наличните неофициални данни, прави впечатление, че цената на „Нова телевизия“ се покачва с около 100 млн. евро. AMG придоби групата за 180 млн. евро, а сега най-ниската стойност е 250 млн. евро. Според „Капитал“ стойността може да се качи до 300 млн. евро, ако бъдат спазени определени параметри. Което предполага, че има плаващи параметри заложени в нея.

Високата цена също така може да се обясни по няколко начина. Медийната група е една от най-големите в България, като има силно присъствие не само в телевизията, но и в новинарските сайтове и онлайн рекламата. AMG предприе няколко хода, които имаха за цел да се консолидират интернет активите ѝ, както и да се разширят ТВ и радио възможностите. Всичко това, заедно с комбинацията от желанието на United Group да разполага с подобен бизнес в страната е качило цената.

При придобиването на AMG, в медийната група влизаха „Нова телевизия“, която е сред най-големите ефирни в страната, както и каналите „Nova Sport“, „Kino Nova“, Diema, Diema Family, Diema Sport и Diema Sport 2. Отделно тогава, тя притежаваше мажоритарен дял във водещата в България онлайн компания „Нетинфо“.

AMG добавят към това портфолио още по-малките канали под шапката на „Канал 3“. Освен едноименния такъв, влизат още The Voice, Magic ТВ, както и радиата „Веселина“, „Витоша“ и др. След близо година преговори, „Нова телевизия“ откупува останалите дялове в „Нетинфо“.

Бързо разрастване

Това е поредната покупка на United Group в България. Основаната в Сърбия група завърши през лятото на 2020 г. придобиването на най-големия по приходи телеком у нас – „Виваком“, в сделка за между 1.2 и 1.3 млрд. евро. Месец по-късно, United Group стъпи и в Гърция, като закупи кабелния оператор Forthnet, който оперира под търговската марка Nova. Сделката е за 281 млн. евро плюс 52 млн. евро облигационен заем, но е само за мажоритарен дял от 51%.

United Group разполагат с широко портфолио от телекоми и медийни компании в бившите югославски републики. Компанията стартира от Сърбия като кабелен оператор SBB, основан от местния предприемач Драган Шолак. В момента той е миноритарен акционер, като точния дял не е известен, но е между 20% и 40%. В един момент влиза като мажоритарен собственик американският фонд KKR, който продава своя дял на британския фонд BC Partners през 2019 г.

През годините United Group се разпростира още в Словения, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска и Северна Македония. Почти навсякъде тя развива паралелно телеком операции (основно фиксирани услуги – доставка на интернет и ТВ), както и медии. Изключения за момента са Северна Македония и Гърция. Както и България, но това скоро ще бъде коригирано.

В момента, заедно с PPF Group, двете групи се опитват да придобият мобилните операции на Romania Telekom, като по информация на TechTrends, те са в консорциум с бизнесмена Спас Русев, който продаде „Виваком“ на United Group. Самият българин е сред най-вероятните купувачи на друг оператор в нашата страна – сателитния „Булсатком“.

The post United Group купува „Нова телевизия“ appeared first on TechTrends България.

„Ябълковата“ компания не се опитва за първи път да конкурира директно Google в нейните различни услуги, като например разработи собствени онлайн карти и навигация. Но за първи път Apple навлиза в територията на основния ѝ бизнес – интернет търсенето.

Действието е подсилено най-вероятно от антимонополното дело, което САЩ започнаха срещу Google. В него едно от четирите конкретни обвинения е договорът между интернет гиганта и Apple, според който втората слага популярната търсачка по подразбиране в браузъра Safari и в iOS като цяло. За което първата плаща щедри суми, които се предполага, че надхвърлят 8 млрд. долара годишно.

Малкото детайли

Apple е вкарала директна възможност за търсене в рамките на полето за адреса в браузъра си. Тя предоставя резултати, които не са обвързани с Google, както и опция за довършване на думи и изречения, които да се предлагат по подразбиране. Последното е ключово предимство на интернет гиганта и важен елемент във всяка една търсачка.

Официален отговор от Apple по темата няма в отправенто запитване на Financial Times. Компанията е световно известна със своята политика на секретност и потайност, както и мерките, които взима, за да опази своите корпоративни тайни и настоящи разрботки.

Технологичният гигант разполага и с ноу-хауто да разработи подобна услуга. Компанията реално има история с алгоритми за търсене покрай гласовия си асистент Siri, който е в активна бета от 2011 г. Преди две години и половина, Apple привлече техническия директор отговорен за търсачката на Google.

Предположенията тогава бяха, че той трябваше да подсили възможностите на изкуствения интелект (AI) на компанията, който стои зад Siri. Предвид, работата на Apple по своя търсачка е много вероятно, той да е сред водещите хора по проекта.

Други косвени индикации, за работата на компанията по собствена услуга за онлайн търсене са обявите за намирането на специалисти в тази област, които тя отправя напоследък. Към това добавяме и доскоро секретния интернет бот Applebot, който описва уеб страници. Подобни алгоритми са ключови за изграждането на търсачка с надеждни резултати.

Фундаментален ход

Ако гигантът от Купертино пусне собствена търсачка, това ще размести пластовете в IT сектора, както и ще разбърка допълнително картите на пазара. В момента Apple плаща милиарди долари на Google за да ползва нейната услуга. Като разполага със собствена, компанията ще може да затвори и този технологичен цикъл.

Допълнително, по този начин Apple се подсигурява, ако антимонополното дело срещу Google се развие в посока на блокиране на договора между тях за ползване на популярната търсачка.

По-големият ефект ще се крие във факта, че двата гиганта ще се изправят в директната конкуренция и в тази област. Досега, най-голямата им конкуренция е в сферата на мобилните операционни системи и сблъсъкът между iOS и Android. Освен нея, те се съревновават и в много други, но идеята е, че за първи път Apple ще се опита да съперничи Google в нейната най-основна технология.

Потенциалният сблъсък

Тя е доста сложна и неслучайно, интернет гигантът от Маунтиън Вю е безапелационен лидер в света по потребление. За което и Министерството на правосъдието на САЩ повдига обвинения в монопол. Предположенията за момента са, че на Apple ще са ѝ необходими години, докато изкара продукт, който да е равностоен конкурент на Google Search. Ако обаче, компанията вече работи повече от две години по него и скритият тест в iOS 14 е успешен, то моментът за пряк сблъсък може би ще настъпи съвсем скоро.

Ннещата ще се променят значително, ако се стигне до такъв, както за Apple и Google, така и за потенциалните антимонополни дела срещу втората, а защо не и срещу първата фирма. При интернет гиганта превантивно ще се работи по едното обвинение на САЩ. Но ще загуби ключов клиенти и потребителска група, която ще ползва по-лесно нейните услуги.

При „ябълковата“ компания ще имаме още по-плътно затваряне на нейната екосистема. Което може да помогне в създаването на подобно дело за монопол от страна на САЩ срещу Apple.

The post Apple разработва собствена интернет търсачка appeared first on TechTrends България.

Пълното доказателство за това идва в обявяването на стратегическото партньорство между „A1 България“ и SAP България. С което телекомът става един от основните доставчици на услугите и продуктите на германския софтуерен гигант.

Операторът развива услугите на SAP от години, но едва сега подписва толкова широко партньорство с него. Преди подобни споразумения бяха нормална практика за големите системни интегратори в страната. Този специфичен сегмент претърпя големи промени и процес на консолидация, след свършването на програмата „Конкурентоспособност“ от фондовете на Европейския съюз.

Единствен засега

A1 България“ се превръща в единственият засега официален и пълен reseller на решенията на SAP. Това означава, че операторът има право да предлага на клиентите си лицензи за двете основни бизнес платформи на германския разработчик.

Това са ERP решенията за корпорации SAP S/4Hana и за малък и среден бизнес SAP Business One. Стратегическото партньорство означава, че „A1 България“ разполага с капацитета и компетенциите да предлага, консултира, внедрява, обучава и предоставя лицензи за тези платформи, както и за останалите услуги, които германския гигант разполага в портфолиото си.

„A1 България“ затваря цикъла по предлагането на подобни системи за дигитализиране на бизнеса, след като телекомът разви силно своите корпоративни предложения, покрай своя център за данни. По този начин, компанията може да предостави всичко под формата на софтуер като услуга (SaaS) с месечен абонамент, без да се изисква никаква инфраструктура от страна на клиента.

По пътя на дигитализацията и Интернет на нещата

Телекомът също така предоставя и всякакъв тип свързаност – мобилна, фиксирана, разполага и с мрежа за разгръщане на услуги за Интернет на нещата (IoT), която е ключова за бъдещата дигитализация на бизнеса. Темата беше в основата на коментарите на двамата изпълнителни директори.

„Щастлив съм, че с обединени усилия ще допринесем значително за ускоряване на тези процеси, които излязоха на преден план в настоящата ситуация“, коментира Александър Димитро, главен изпълнителен директор на „A1 България“. „Партньорството ни със SAP България е поредната стъпка от усилията на „А1 България“ за дигитализация на бизнеса в България“.

„Партньорството ни със SAP България е поредната стъпка от усилията на „А1 България“ за дигитализация на бизнеса в България“ Александър Димитров, A1 България

Друго ключово направление от партньорството е желанието на „А1 България“ и SAP България да подкрепят развитието на общините в стремежа им да се превърнат в „Умни градове“ чрез интелигентни, надеждни и достъпни услуги, се посочва в прессъобщението на телекома. Там се допълва, че комбинацията от аналитични платформи на SAP и експертизата на оператора в сферата на „Интернет на нещата“ могат да подобрят значително темповете, с които българските градове въвеждат интелигентни решения, спестяващи ресурси и решаващи ключови въпроси за гражданите.

Бизнес услугите към корпоративни клиенти са част от диверсификацията на приходите на „A1 България“ и са все по-видни във финансовите му резултати.

The post „A1 България“ стана класически системен интегратор appeared first on TechTrends България.

В крайна сметка, „Виваком“ обвинява технологичния гигант за нелоялна конкуренция при договарянето на продажбите на смартфоните. Това обяви, компанията в официална позиция по темата. Операторът е единствения от трите големи, който няма право да предлага моделите iPhone. Apple има практиката да се договоря директно с телекомите във всяка страна и само тези, които получат ексклузивните права могат да правят това.

Привилегированите

A1 и „Теленор“ в момента имат тази привилегия. Потребителите могат да закупят устройствата и от редица дистрибутори и вериги за техника. Разликата между това, което предлагат операторите и останалите е в цената. При (пре)подписване на абонаментен договор, телекомите поемат, понякога значителна част от стойността на смартфона, спрямо тази ако бъде взет от свободна продажба.

„Виваком“ е успявал през годините да предлага някои модели от смартфоните на Apple, но като цяло, ексклузивните права за това разполагат другите два оператора. Когато iPhone влезе за първи път в България, подобен ексклузивитет беше достъпен само за потребителите на „Мобилтел“ (сега A1). „Теленор“ на ниво група вкараха смартфоните на Apple. За кратък период от време A1 беше единствения телеком, който ги предлагаше, заради предоговаряне на отношенията между норвежкия и американския гигант. След продажбата на „Теленор“ на чешкия фонд PPF Group, операторът успя да запази правата за „ябълковия“ смартфон.

Освен опцията за субсидия покрай плана, доста често телекомите са първите, които получават достатъчно бройки или такива от лимитираните серии (например Red версиите). Ексклузивните права се следят доста стриктно от Apple и в момента именно те са на прицела на производството в КЗК.

Възможните последствия

„Виваком“ използва регулатора най-вече за постигане на по-добра позиция при преговорите с технологичния гигант. От друга страна, много трудно може да има реални последствия за Apple при отказ на компанията. Обичайната практика на КЗК е да наложи глоба, която е процент от приходите от съответната дейност на дружеството в страната. Тя може да достигне до 10% от постъпленията на фирмата в зависимост от решението на регулатора.

Някои български медии, вече излязоха с гръмки изказване, че производството на „Виваком“ може да коства до 26 млрд. долара на Apple. Сумата е изчислена на базата на общите продажби на устройства на компанията по света през 2018 г. Дори КЗК да обяви подобна глоба, тя много трудно ще бъде платена, най-малкото е, че регулаторът може да няма правомощия да налага такава на страна извън ЕС.

Комисията все пак може да прилага подобни санкции, само ако страната ни има двустранна спогодба за решаването на граждански дела. Подобна такава има между Канада и целия Европейски съюз. Със САЩ на наднационално ниво със Стария континент няма, а директно с България в момента се изяснява. Ако КЗК обяви мултимилиардна глоба на Apple и няма действаща спогодба, казусът може да се пренесе на Международен арбитражен съд.

Вероятните действия на регулатора спрямо американския гигант все още са неясни

Проблемите не спират дотук – Apple официално няма представителство в страната или регистрирано юридическо лице. Затова и производството е адресирано до щатската регистрация Apple Inc. Когато няма реализиран оборот в България, КРС може да наложи глоба в размер от 10 хил. до 50 хил. лв. Такава беше практиката при случая с Uber, компанията, която беше обект на производството беше регистрирана в Холандия, но реално нямаше приходи в страната.

Последствията може да са в друга посока – блокиране на продажбата на iPhone-и в страната, ако не бъде осигурено равен достъп до тях от българските играчи. Това е доста краен вариант и по-скоро КЗК ще влезе в ролята на медиатор между преговорите на двете компании.

The post „Виваком“ сезира КЗК за ексклузивната продажба на iPhone appeared first on TechTrends България.

От края на миналата година AT&T просто ребрандира своята 4.5G мрежа, базирана на по-старата технология от четвърто поколение, като такава от новото пето. Операторът дори започна да кара производителите на смартфони да добавят индикатора 5GE на устройствата, които се свързват към нея.

Ответна реакция

Действието предизвика острата реакция на телеком обществеността – от експерти, през конкуренти като Verizon и T-Mobile и дори сред някои от партньорите на компанията. Многократно те са обявявали ребрандираната услуга, като „фалшиво“ 5G. Даже в даден момент, атаките срещу действията на AT&T достигат комични измерения. T-Mobile дори правят видео, в което на индикатора за мрежа на смартфона, вместо LTE, което показва 4G мрежа, се изписва 9G.

Sprint, като четвърти по големина оператор в САЩ, беше подел сериозна кампания срещу 5GE на AT&T. В арсенала влезе дори реклама на цяла страница в New York Times, озаглавена „Не оставяйте да бъдете заблуждавани. 5G Evolution не е истинско 5G, то е фалшиво такова“, пише Telecoms.com.

След като подобни мерки не проработиха, Sprint решава да пренесе спора в съда. Тезата на компанията е, че AT&T използва заблуждаваща реклама за привличане на нови абонати. В крайна сметка скоро се появява информация в специализирания портал Law360, че двете страни са стигнали до споразумение. Точните параметри не са известни, като най-вероятно става дума за стабилна финансова компенсация в полза на Sprint.

Крайният резултат е, че AT&T ще може да използва 5G Evolution за рекламни цели, което де факто узаконява ребрандирането. Независимо, че от техническа гледна точка то заблуждава потребителите.

Подобна практика ще може да мине доста по-трудно в Европа, поради по-стриктните антимонополни и телеком регулации. Но, това не трябва да ни успокоява, защото AT&T вече поставят работещ прецедент.

Ирония на съдбата

Целият спор има голямо чувство за ирония, поради няколко причини. Първите 5G мрежи в САЩ, които отговарят на технологичния термин, всъщност са базирани на 4G архитектурата, като използват междинни стандарти. Поради тази причина, скоростите на пренос на данни в тях ще бъдат по-ниски от 4.5G връзката на AT&T или на друг оператор със същите възможности. Така поне в рамките на година-две “фалшивото” 5GE ще бъде по-бързо от истинското. Разликата ще бъде в забавянето. Като реалното 5G ще предоставя връзка с около 1 ms latency, което отваря редица възможности.

Мотивацията на AT&T за това ребрандиране се подсилва по две линии. Първата е, че с преименуването на съществуващата 4.5G мрежа пускат услугата от ново поколение. Или поне на думи. Вторият ключов мотив е покритието, междинните стандарти и настоящата технология, както и най-вече свободните честоти, позволяват 5G да бъде разгърнато само в определени региони. Национално покритие няма как да бъде постигнато, поне в близко бъдеще. Това важи не само за САЩ, но и за редица други страни, включително и България.

С ребрандирането на 4.5G мрежата, AT&T автоматично си осигуряват огромно покритие с минимални маркетингови разходи.

The post AT&T запазва „фалшивото“ 5G Evolution в САЩ appeared first on TechTrends България.