В България двете групи бяха в центъра на продължаващото окрупняване на телеком активите. United Group взе „Виваком“, заедно с „Нова телевизия“, „Нетинфо“, изданията около всетник „Телеграф“ и от скоро двата малки оператора „Нет 1“ и „КомНет София“. PPF Group пое „Теленор“ и медийната група около другата голяма ефирна телевизия bTV.

Синхронните им действия не опряха само до българския пазар, като те развиха активите си из цяла Югоизточна и значителна част от Централна Европа. Двете групи дори се очакваха заедно да участват в купуването на румънския Telekom Romania или поне на мобилните му активи. Развитие по темата все още няма.

Досега, United Group и PPF Group успяваха да действат в региона, без да им се засягат интересите и да се поставят в конфликт помежду си. Съвместните им действия в Румъния дори повдигаше въпроса дали по-скоро не координират регионалната си експанзия. От началото на 2021 г. това предположение беше разбито на пух и прах, след като двата конгломерата се сблъскаха челно в Сърбия. Казусът в западната ни съседка е доста любопитен, като не изключва възможността в един момент да се пренесе и на други пазари.

Борба за мрежата

Сагата в Сърбия започва с изтичането на документи в пресата, че водещият оператор в страната Telekom Serbia обмисля да обедини усилия с Telenor, който е собственост на PPF Group. Целта е да се изхвърли от пазара SBB – компанията от която тръгва United Group.

Развихря се голям скандал – не само между компаниите, но и политически, тъй като Telekom Serbia е все още собственост на държавата. Отделно, тезата на медийната група N1, която получава изтеклите документи е, че именно сръбското правителство е инициирало разговорите. Telenor дори се обръща към съда, за да спре публикациите потемата, с което е обвинена, че нарушава свободата на медиите. Важен детайл е, че самата N1 е собственост на SBB.

Идеята е да се постигне споразумение между държавния телеком и Telenor за споделяне на фиксираната мрежа. По този начин, компанията контролирана от PPF Group да може агресивно да навлезе при услугите за платена телевизия и доставка на интернет. Целта е да се редуцира значително пазарния дял в тези сегменти на SBB. N1 поддържа тезата, че двата телекома изрично са се договорили да направят това, за да навредят на своя конкурент. Медията подчертава, че когато това стане, Telekom Serbia и Telenor ще останат последните големи доставчици на фиксирани услуги в страната.

Конспирация или обикновено споразумение

PPF Group и нейното сръбско звено потвърдиха, че става дума за нормално споразумение за споделяне на мрежата. Telenor е отправила предложения както към Telekom Serbia, така и към SBB за потенциална сделка. С първият такава е постигната и според телеком групата отговаря напълно на сръбското законодателство. Тя предстои да бъде одобрена от местните антимонополни и телеком регулатори.

В същия момент чешката група обвинява United Group, че организират целенасочена медийна и политическа кампания. Причината е, че SBB губи позиции по естествен пазарен начин спрямо Telekom Serbia. Пропадането на договора за преотстъпването на мрежата с Telenor е бил голям удар за тях и затова в момента заплашват, че сключването му с техния конкурент е „заплаха за независимостта на медиите“. Ключов аргумент в тази теза е, че N1, медията откъдето тръгна всичко, е собственост на United Group.

Дали има конспирация за елиминирането на SBB или наистина става дума за нормално бизнес споразумение е трудно да се каже. Тежка дума ще имат регулаторите в Сърбия, които трябва да разплетат казуса. Той се политизира, след като политическата опозиция в страната го използва за атакуване на настоящето правителство.

Показателният пример

Независимо дали Telekom Serbia и Telenor са се договаряли с изричната идея да неутрализират от пазара SBB или става дума за просто споделяне на мрежата, сръбският конфликт между United Group и PPF Group е показателен в няколко отношения. Първият е, че дори две години да се развиват заедно и почти в синхрон, когато имат достатъчно влияние, те рано или късно ще започнат битка за надмощие.

Вторият е по-важен елемент. Той показва, значението на конкуренцията на един пазар. Когато консолидацията елиминира повечето големи и средни играчи и на него останат двама или трима, възможностите за развитие се ограничават значително. Както за потребителите, така и за бизнеса.

Telekom Serbia доминира на пазара за мобилни услуги и при доставката на интернет. Първият сегмент е с дял на абонатите от 44.3%, а във втория – с 41%. Това показват данните на сръбския телеком регулатор RATEL за 2019 г. Telenor е на второ място при мобилните услуги с 31.5% дял сред потребителите. Третият мобилен оператор Vip Mobile има доста по-слабо присъствие с 24%. SBB е силен при фиксираните услуги, като при доставката на интернет е на второ място с дял от 33%, а при платена ТВ е лидер с 47%.

В случая със сръбския конфликт, Telenor може да избира между два оператора, с които да сключи споразумение за споделяне на мрежата, ако иска да получи национално покритие на фиксираните си услуги. Виждаме, че тогава, че ако две от компаниите решат дори по бизнес подбуди да сключат споразумение, третият ще бъде ощетен.

Сърбия е доста сходен пазар на българския. При него са останали основно четири играча – един пълноценен телеком (Telekom Sеrbia), един фиксиран (SBB) и два мобилни оператора (Теленор и Vip Mobile собственост на Telekom Austria). Пазарната сила на първия е доста стабилна и сътрудничество с него може да предопредели резултатите на договарящия.

Едно наум за България

В България, при платената телевизия и фиксирания интернет все още позиции държи „Булсатком“, но неговата съдба също е доста несигурна в дългосрочен план. Без него, ситуацията наподобява на сръбския телеком сектор.

С други думи, ако си представим хипотетична ситуация в нашата страна. При нея „А1 България“, „Виваком“ и „Теленор“ вече нямат силна конкуренция в различните сегменти и последния реши да пусне фиксирани услуги. Тогава, изборът ще е между някоя от първите две, като тази която не сключи договор може да изпадне в неизгодна ситуация.

Любопитно е да се види, как Сърбия ще реши проблема и да се надяваме, че до такъв няма да се стига в България. Предвид факта, че и двете групи на PPF и United контролират основните медии в нашата страна, битката между тях може да се окаже доста оспорване. Дори повече отколкото в западната ни съседка.

The post Любопитният конфликт между собствениците на „Теленор“ и „Виваком“ в Сърбия appeared first on TechTrends България.

Друг любопитен факт е, че българският оператор откакто смени собствеността си не обича да споделя нивата на капиталовите инвестиции (CAPEX или парите влагани в инфраструктура) пред местните медии. Оказва се, че те са публикувани свободно в отчетите на PPF Group.

Стабилен растеж

За първите шест месеца на 2020 г. „Теленор България“ отчита стабилен ръст на приходите и печалбата преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). За съжаление, PPF Group не дава разбивка по тримесечия и няма как да определим дали има забавяне на темповете през периода април-юни, когато коронавирус пандемията удари най-силно страната ни.

Приходите се увеличават с 3.5% на годишна база до 190 млн. евро (371.6 млн. лева), докато EBITDA нараства с по-стабилните 9.8% до 96 млн. евро (187.7 млн. лева). PPF Group посочват един показател, който не винаги се обявява от телекомите – нетната печалба. Тя е за периода в размер на 46 млн. евро (89.9 млн. лева), но в нея не са включени инвестициите в мрежата.

Ръстовете на постъпленията водят и до повишаването на един друг ключов показател – средномесечния приход от абонат (ARPU). „Теленор България“ не само запазва най-високите нива сред останалите телекоми в страната, но го увеличава с доста стабилен темп. ARPU-то за шестмесичието и за второто тримесечие достига 8.7 евро (17 лева).

За сравнение – това на „A1 България“ през април-юни е 5.9 евро (11.53 лева). „Теленор България“ се възползва от факта, че е изцяло ориентиран към мобилни услуги и това повишава нивата на ARPU-то.

Единственият по-голям показател, който спада е броя на абонатите. Потребителите на оператора намаляват от 3.04 млн. на 2.94 млн. през второто тримесечие. Продължава да е водеща тенденцията в изчистването на предплатените карти, както и консолидирането на хора с няколко абонамента. Това явление се наблюдава и при трите оператора.

Модернизация на мрежата – по нов начин

CAPEX от своя страна са само 13 млн. евро (25.4 млн. лева), което не е внушителна сума за едно шестмесечие. Те дори се увеличават на годишна база с 18%, което показва, че дори бившите норвежки собственици от Telenor не са инвестирали големи суми през първата половина на 2018 г.

Обяснението за това е доста просто – скандинавският гигант подмени изцяло мрежата на „Теленор България“ през 2014 г., което им излезе около 100 млн. евро. Тя беше изградена изцяло с оборудване на Huawei и така им коства наполовина от пазарната цена. Отделно, в нея беше заложена бърза и лесна модернизация до 4G и 4.5G. Затова преминаването до тези технологии стана доста бързо и евтино, спрямо останалите двама оператори.

Ниските нива на CAPEX няма как да се задържат вечно, като „Теленор България“ ще трябва да мисли скоро за преминаване към 5G. Това ще доведе до необходимите сериозни инвестиции в дългосрочен план.

CETIN – новата надежда

PPF Group залага доста силно за оптимизация на разходите и приходите по отношение на самата мрежова инфраструктура, като я отдели от крайните търговски операции. Този процес беше завършен на 2 юли (първите дни от третото тримесечие – бел. ред.) в Унгария, България и Сърбия. Тогава беше обявено, че във всяка от държавите се създава отделна компания – CETIN, която ще отговаря за съответните мрежи.

Концепцията вече се прилага в Чехия, като O2 и CETIN оперират от няколко години по отделно. По този начин PPF Group ще разполага с два типа телеком бизнес – краен търговски и инфраструктурен. В своята презентация за финансовите резултати, чешкият собственик аргументира своето действие, като обявява, че това ще създаде „устойчив модел за развитие“.

Той ще включва възможността да се продава свързаност на едро на други компании, без да се създава опасност от „конфликт на интереси“ с търговските операции на оператора. PPF Group изрично описва като една от възможностите за развитие на CETIN, че създава „потенциал за партньорства, включително и споделяне на мрежите“. Последното е доста болна тема в България, защото нежеланието на операторите да споделят своята инфраструктура с по-малките играчи, ефективно затваря вратите за разширяване на конкуренцията.

Последният елемент, който PPF Group виждат като положително нещо е, че всички мрежови дружества на фонда ще са обединени под един покрив – CETIN. Това, по техни думи, създава „синергия в развитието на инфраструктурата на всички пазари“. По-конкретно ще трябва да доведе до намаляване на оперативните разходи и капиталовите инвестиции. Което може да се постигне с пазаруване на едро от телеком вендорите – метод, който норвежката група Telenor прилага доста успешно.

Това означава, че в следващия доклад всички инвестиции в мрежата на „Теленор България“ ще бъдат под шапката на CETIN. Предстои да разберем, дали PPF Group ще даде за това дружество разбити данни по държави.

The post „Теленор България“ с ръст на приходите от началото на 2020 г. appeared first on TechTrends България.