При производителите също има интересни размествания и тенденции на развитие през цялата 2023 г. Те са свързани най-вече с китайските компании, които се борят най-вече за по-достъпните сегменти на пазара. Както и при общите доставки, тук също фактор играе и региона, като Източна Европа предпочита по-евтините модели и съответно марките които предлагат такива имат по-добри дялове.

За България рядко се намират данни за състоянието на местния пазар. „А1 България“ открехват леко вратата, като предлагат частични данни, поне за техните продажби. Те очертават картина, която хем наподобява тази на Европа, хем има своите локални особености.

Старият континент на две скорости

Идеята за „Европа на две скорости“ е по-скоро макроикономически и политически термин, който обаче пасва все повече на пазара за смартфони. За целия Стар континент доставките на смартфони намаляват с 11% на годишна база. Според анализаторите от Counterpoint Research е достигнато най-ниското ниво на продажби на едро през третото тримесечие от 12 години насам или това от 2011 г.

Западна Европа се представя доста по-добре, като тя отчита спад от 8%, спрямо 14% през второто тримесечие на 2023 г. Оптимистичният резултат обаче не се пренася в Източна Европа, където продажбите на смартфони продължават потъването с 15% на годишна база. Регионът включва двата големи пазара на Украйна и Русия, които заради бушуващата война са с понижен интерес, както от производители, така и от потребителско търсене.

Покрай тях, обаче регионът продължава да отчита по-силна инфлация, което също може да обясни за намаленото потребление. Освен това, точно Източна Европа е мястото на борба между китайските брандове. Местните клиенти предпочитат по-евтини модели и това прави пазарът апетитен за установените и новонавлизащи компании.

Така например, Xiaomi е лидер с 35% в Източната част на континента, но в Западната е изправен пред предизвикателства, защото не е спряла продажбите в Русия, например. Новите брандове на Transsion – Tecno и Infinix влизат ударно точно в този регион. Първият започва да се установява цяла Източна Европа, докато и двата са силни в Русия.

Китайските рокади

При производителите на върха промени няма. Samsung е лидер в цялата Европа през третото тримесечие с 32% пазарен дял. Южнокорейският гигант обаче регистрира силен спад на доставките на годишна база от 15%. Делът му се свива само с 2%. Apple са втори, които въпреки намаляването на доставките с 3%, техния пазарен дял се увеличава с 2% пункта до 24%.

Засега промени няма при трети и четвъртия. Xiaomi си запазва пазарен дял от 22%, въпреки спада на доставките от 13%. Китайският бранд остава лидер в Източна Европа с 35%. Този на Realme обаче се свива от 5% на 4% на годишна база, докато продажбите като обем са с най-силно понижение от 30%.

Разместванията са при по-малките производители. Honor трайно замества Oppo на Стария континент. Бившият бранд на Huawei се оказва доста успешен в Западна Европа, където успява да заеме нишата, както на предходния си собственик, така и на Xiaomi. Самостоятелния вече производител е с 3% и единствения в Топ 5, който отчита ръст от 8% на доставките. Вече споменатите марки на Transsion допълнително изместват Oppo, като интересът е основно от Русия.

Родните особености

Българският пазар си има своите специфики. От една страна той следва общоевропейските тенденции, от друга българите предпочитат по-евтини смартфони, от трета имаме и някои предпочитания спрямо марките. Данните на „А1 България“ изнесени пред медии потвърждават тези три точки.

От началото на 2023 г. досега, телекомът отчита 7% ръст на продажбите на годишна база. Това дава повод за оптимизъм, както за тази, така и за следващата 2024 г., коментира Александър Колев, директор „Управление на продуктово портфолио и аксесоари“ в „А1 България“.

Samsung е едноличен лидер при телекома с около 40% пазарен дял. Вторият по продажби е повече от любопитен – това е Motorola, който отчита продажби от около 15-16% през 2023 г. до момента. С подобен дял е Apple, като при технологичния гигант се забелязва ръст на реализирани по-стари нови модели iPhone – 13 и 14 най-вече, коментира Колев.

Xiaomi е четвърти, а изненадата е Huawei, които имат около 5-6% продажби при „А1 България“. Според Колев, доскорошният лидер на българския пазар все още има добър имидж и разполага с фенска група, които държат на марката. Следват достъпните смартфони на Realme, TCL и Nokia. Трябва да отбележим, че това е само частична картина на българския пазар, защото отраязват само продажбите от един от телекомите.

The post Продажбите на смартфони в Европа са най-ниското ниво от 2011 г. насам appeared first on TechTrends България.

Интересно е, че то е по-високо от очакванията на анализаторите, но не и изненадващо. Пониженото търсене е основният фактор за това, който е вследствие най-вече на все още високата инфлация и макроикономическата нестабилност в повечето региони. Подобно на други пазарни сегменти, търговците все още разполагат с големи складови наличности, което допълнително удря производителите по отношение на доставките.

Технологичните компании вече взимат различни мерки, като още през 2022 г. имаше няколко оптимизации на портфолиата на някои. Други свиха плановете си за експанзия, като например OnePlus и Oppo, които обявиха, че няма да навлизат ударно в Европа и замразяват търговската си дейност в региона.

Изчистване на инвентара

Високата инфлация от миналата година води до натрупване на складовите наличности на търговците. Те продължават да използват тези количества продукти и това намалява продажбите на едро, които проследяват от IDC. Коментарът на експертите е, че процесът с изчистването на складовите наличности продължава и през първите три месеца на 2023 г. Ситуацията е сходна и с тази при персоналните компютри.

Позицията на търговците и производителите е деликатна защото очакванията са този процес да продължи и през следващите три до шест месеца. Който избърза с новите поръчки може да рестартира този процес и отново да натрупа излишни складови наличности. Все пак, положителните прогнози са, че ще има цялостно възстановяване на пазара към края на годината.

Пониженията обхващат всички региони, като може би единствената изненада е Китай. Страната таман отвори напълно икономиката си покрай политиката за нулев ковид и въпреки това отчита 12% спад на годишна база през първото тримесечие. С една идея по-добре са другите развити пазари в САЩ и Западна Европа, като там пониженията на доставките са 11.5% и 9.4% съответно.

Удар в средния и достъпни сегменти

Най-засегнати са продажбите на смартфоните в средния и достъпен клас. Затова и регионите с най-голям спад са именно тези, в които евтините устройства доминират. Така, в Близкия изток, Централна и Източна Европа и Югоизточна Азия пониженията са между 17% и 20%. Тенденцията е от последната година и това е видно при по-силните спадове на производителите, които залагат на подобни устройства. Според IDC доста компании са изтеглили и оптимизирали своето портфолио именно в тези класове.

Това може да проследим и при пониженията на производителите. Всички те отчитат негативни резултати, но някои са с по-умерени, като Apple, които по-скоро стагнират с 2.3% понижение на доставките. Сред лидерите няма размествания, но Xiaomi е с най-голям спад именно заради зависимостта си към достъпните и средни смартфони на пазари, в които те доминират. Китайският гигант отчита понижение от 23.5% на годишна база. В подобна ситуация е и Samsung, които са със спад от 18.9%.

The post Спадът на продажбите на смартфони продължава и през началото на 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Факторите за това „нулиране“ са доста, включват цялостното оттегляне на различни инвеститори, фалитът на Silicon Valley Bank, колапсът на криптопазара и скачените му подсегменти и др. Несигурната обстановка засилва рисковете пред този тип вложения и възвращаемостта им. Развитията на инструментите за изкуствен интелект (AI) не успяха да подсилят атрактивността на технологичните стартъп инвестиции.

Тенденцията за отлив на капитали също се подкрепя, като имаме четири поредни тримесечия на спад. За първите три месеца на 2023 г. той е над 53% на годишна база. При това въпреки атрактивните сделки покрай големите трансакции свързани с OpenAI и Stripe. Това показват данните на Crunchbase – платформата за следене на рисковия капитал на TechCrunch.

Сривът на финансиранията

Рисковите инвестиции в световен мащаб се сринаха с 53% до 76 млрд. долара за първото тримесечие на 2023 г. През същия период предходната година те са били 162 млрд. долара, като само три месеца по-рано – в периода октомври-декември 2021 г. е отчетен и абсолютния рекорд в сектора от 183 млрд. долара. Това показват данните на най-голямата и популярна база са данни свързана със стартъпи и финансиране Crunchbase на TechCrunch.

В сумите от началото на годината влизат и няколко мегасделки. Първата е инвестицията от 10 млрд. долара, която си осигури OpenAI – популярната платформа за изкуствен интелект, която „медийната слава“ през последните месеци. Stripe също успя да осигури допълнително финансиране от 6.5 млрд. долара. Така, само тези две сделки покриват 20% от целия обем рискови инвестиции през първото тримесечие на 2023 г.

Броят на сделките също намалява в тенденция, която продължава вече четвърто поредно тримесечие. Те са малко под 6 хил., докато през същия период на 2022 г. те формират 10.8 хил., което означава понижение от 45% на годишна база. От Crunchbase коментират, че рисковите инвеститори все още разполагат с доста голямо количество капитал. Към края на 2022 г. той е оценен грубо на 580 млрд. долара.

По-малко стартъпи, повече сигурност

Най-голямата причина за всеобщия спад на рисковия капитал е в предпазливостта на инвеститорите. Данните на Crunchbase показват, че финансираните проекти преминават през много по-ситна и прецизна цедка. Тя обхваща всички видове сделки – от стартъпите в сийд и ранна фаза (двете най-начални нива), до тези в напреднала и в степен на технически растеж.

Сделките със стартъпи в сийд фаза търпят най-голям удар от гледна точка на бройката. Те се свиват почти наполовина на годишна база от 7 хиляди на 3.7 хиляди. Докато тези в началната и напредналата – по отношение на обемите. Те се свиват с повече от половината финансиране спрямо първото тримесечие на 2022 г. Първите спадат от 66.6 млрд. долара на 25.7 млрд. долара, а вторите – от 94.1 млрд. долара на 39.2 млрд. долара.

Тенденциите по отношение на обеми и брой сделки е напълно нормално предвид структурата на рисковите инвестиции. Тези с най-ранно финансиране обикновено разчитат на много на брой финансирания, но за малки суми. Докато всяка следваща фаза увеличава обема на привлечения рисков капитал при по-малко трансакции.

Търсене на възможности

Това показва, че инвеститорите залагат на сигурно. Подбират много внимателно кои стартъпи да финансират в най-началните фази, както и кои да подкрепят в последващите. Дългогодишната концепция, че ако инвестираш в 100 стартиращи компании и една да бъде успешна ще донесе висока възвращаемост започва да се пропуква. Поне в настоящата глобална нестабилна икономическа обстановка.

Все пак се забелязват две тенденции. Едната е, че спадът може да е голям на годишна база, но на тримесечна е сравнително поносим – 1% при обемите и 15% при бройката сделки. Което показва, че е достигнато някакво дъно на пазара и скоро може да постигнем ако не минимален ръст, то поне стагниращо положение. Инвестициите няма да спрат напълно, но ще доведат до доста силно прочистване сред стартъпите по света.

Втората тенденция е, че независимо от ситуацията, рисковите инвеститори ще търсят нови възможности. Успехът на OpenAI разкрива такива в сферата на инструментите за изкуствен интелект (AI). Именно в тази сфера са насочени повечето сделки от началото на годината. Примери са финансирането осигурено за Fixie.ai, CodiumAI и MoleculeMind.

The post Рисковите инвестиции се стопяват наполовина от началото на 2023 г. appeared first on TechTrends България.

Слабите резултати и потенциалното продължаване на макроикономическата ситуация в глобален мащаб може да попарят надеждите за възстановяване през тази година. Част от натиска идва до известна степен от продавачите, а не толкова от крайните потребители. Първите обаче следват тенденциите на вторите и най-вероятно идните няколко месеца ще покажат точната тенденция.

От гледна точка на производителите – всички отчитат спад на доставките. Дори и Apple, които през годината се представяха сравнително положително, на фона на останалите лидери. Промени в подреждането по обеми няма, засега няма и изгледи да има и такива размествания.

Исторически рекорд

Последното тримесечие на 2022 г. поставя един своеобразен исторически рекорд. За съжаление – негативен. Това е периодът с най-голям спад на годишна база от 18.3% до 300 млн. бройки. Всички компании отчитат голям отлив на заявки, като най-голям е този на Xiaomi – 26.3% или 33.2 млн. смартфона. Най-нисък е този на Apple, те продават на едро 72.3 млн. iPhone или с 14.9% по-малко спрямо същия период предходната година.

Технологичният гигант традиционно е лидер през последното тримесечие и запазва тази тенденция през 2022 г. Причината е, че новите модели iPhone са все още пресни, производството е на пълни обороти, а зимните празници допълнително засилват интереса към тях. Samsung е с втори най-нисък спад от 15.6% или 58.2 млн. бройки. Подредени по понижение на доставките, трети е Oppo с 15.9% или 25.3 млн. смартфона. Vivo е последен по брой продажби, но и с доста силен ръст от 18.9%.

Според IDC, тази картина не съответства напълно на крайните продажби през зимния празничен сезон. Те се запазват сравнително добри, като основно са изпразнили складовете на търговците. Последните са намалили голяма част от заявките за последното тримесечие именно с тази цел. Предвид спада на Apple, които пуснаха новия iPhone 14 в края на септември – това по-скоро не важи и все пак имаме спад и на търсенето от крайните потребители.

Годишната тенденция

Спадът в края на 2022 г. отразява до голяма степен цялостната тенденция през цялата календарна година. Спадът на годишна база е по-слаб – 11.3% до 1.2 млрд. устройства. Лидерската позиция си я запазва Samsung с 260 млн. доставки и малко под 22% пазарен дял. Компанията записва и умерен спад на годишна база от 4.1%. Втори са Apple, които отчитат почти идентичен спад – от 4% или 226 млн. доставени смартфона. Технологичният гигант продължава да „диша във врата“ на южнокорейския производител с 18.8% пазарен дял.

Годината беше тежка най-вече за китайските вендори. Xiaomi запазва третата си позиция със 153 млн. доставени устройства, но и със спад от 19.8%. Пазарният ѝ дял се свива от 14% на 12.7%. По-тежка е ситуацията на останалите два китайски производителя в Топ 5 – Oppo и Vivo. Двете отчитат понижение на доставките с по над 22%. Първата има продажби от 103.3 млн. бройки, а втората – 99 млн. бройки. Пазарните им дялове са малко над 8%.

Прогнозите за новата 2023 г. засега са предпазливи. От една страна, покрай очакваното икономическо възстановяване, макар и плахо се предполага, че то ще се прехвърли и при пазара на смартфони. Процесът по преструктуриране и оптимизиране на портфолиата на производителите ще продължи. Както и поне през първите месеци, продавачите няма да рискуват с натрупването на големи складови наличности. Затова и първата половина може да тръгне плахо, но има надежди за възстановяване през втората.

The post Продажбите на смартфони с огромен срив през 2022 г. appeared first on TechTrends България.

Този период вече приключи, като през 2022 г. се очаква да бъде отчетен първия спад на приходите от мобилни игри от навлизането на смартфоните досега. Това показват данните на изследователската фирма Newzoo за вече изнизващата се година. Те не са единствения сегмент, който отчита спад през последните 12 месеца. Цялата гейм индустрия се свива, макар и с минимални темпове на годишна база.

Донякъде част от причината затова са големите ръстове отчетени през предходните две години. Пандемията, изолацията вкъщи и дистанционната работа повишиха значително приходите и времето прекарано от потребителите в забавление с видеоигри. Връщането към нормалния ритъм на ежедневие попари част от този ръст. Инфлационните процеси също ще окажат влияние в гейм индустрията през следващата година.

Цялостното свиване

Секторът на видеоигрите отчита свиване на приходите с 4.3% до 184.4 млрд. долара за 2022 г. Най-голям удар поемат игрите през браузър, като при тях спадът на постъпленията е с 16.7%. Обемът на продажбите при тях е нисък от няколко години или по-точно – от края на краткотрайния бум на заглавията през социални мрежи. Приходите за 2022 г. са 2.3 млрд. долара и съставляват малко над 1% от целия сектор.

Следват вече споменатите мобилни игри. Постъпленията при тях спадат с 6.4% на годишна база до 92.2 млрд. долара. Въпреки спада, мобилният гейминг продължава да формира 50% от всички приходи в индустрията. Конзолните игри се понижават с 4.2% до 51.8 млрд. долара и вече са съответно с дял от 28%.

Единственият сегмент, който отчита ръст, макар и минимален, са добрите стари PC заглавия. Те отбелязват продажби за 38.2 млрд. долара или повишение от 1.8% на годишна база. PC игрите продължават да са по-малкия сегмент с 21% дял.

Спад на основните пазари

Географски нещата също не изглеждат добре за гейм индустрията. Трите най-големи пазара отчитат понижения. Азиатско-тихоокеанският отчита понижение от 5.6% на годишна база до 87.9 млрд. долара. Вторият по големина – този в Северна Америка, също е и втори по спад с 5.1%, а обемите достигат 48.4 млрд. долара.

Европа е третият по големина пазар с 32.9 млрд. долара приходи, от които спадът е 3.5%. Двата по-малки, но и развиващи се региона – Африка с Близкия изток и Латинска Америка отчитат повишения от 6.6% и 3.4% съответно. Техните обеми обаче са сравнително по-ниски – първият генерира продажби за 6.8 млрд. долара, а вторият за 8.4 млрд. долара.

Двете най-големи икономики в света отговарят за почти половината продажби в гейм индустрията. Китай е с приходи от 45.8 млрд. долара, а САЩ – с 45 млрд. долара. Двете заедно формират 49% от целия пазар. Въпреки първата негативна тенденция от 15 години насам за основния сегмент – този на мобилните игри, Newzoo остават оптимисти за индустрията. Според тях през 2025 г. пазарът ще достигне 211.2 млрд. долара или общ ръст от 14% за следващите 3 години.

Разнородните причини

Експертите нямат единно мнение на какво точно се дължи този спад за 2022 г. Най-очевидната причина е отминаването на ефекта на пандемията, който беше силно позитивен за видеоигрите. Връщането към „нормалността“ хипотетично предполагаше, че може да намали част от ръста отчетен през последните две години. От индустрията обаче очакваха стагнация, не спад.

Затова и обясненията на някои от разработчиците са в различни посоки. В коментари за Financial Times, те варират от просто пренасищане на пазара, до големия рисков капитал отделен за стартъпи, което вдигнал цените за реклама.

Реалността обаче може да се окаже много по-проста, но и болезнена. Освен по-малкото време за игри, след поетапното връщане в офиса, имаме и инфлационни процеси. Последните рано или късно ще окажат натиск върху потреблението и първото нещо, което хората ще отрежат като разходи са тези за забавление.

The post Мобилните игри с първи спад от 15 години appeared first on TechTrends България.

Отписването на тези колосални суми става покрай финансовите резултати за третото тримесечие на Meta, обявени в края на октомври. То отразява не толкова лошото състояние или представяне на интернет гиганта, колкото скептицизмът им относно опитите на компания да развива своя метавселена. Достигаме до това заключение, след като разгледаме различните ключови показатели на компанията и тяхното представяне.

Това не е първата атака на инвеститорите срещу компанията, като реално пазарната оценка от 700 млрд. долара е отписана на два етапа. Първият беше през началото на настоящата 2022 г. след обявяването на годишните данни. Тогава пазарите изтриха 320 млрд. долара. При последния срив на акциите на Meta може да проследим сходна сума, но повечето сравнения са на годишна база, когато капитализацията на компанията достигаше 1 трлн. долара. Какво се случи и защо така реагираха инвеститорите ще разберем в следващите редове.

Петте мита за падението на социалната мрежа

Сайтът Stratechery описва и систематизира петте основни мита за падението на Meta, като разбива най-често развиваните аргументи срещу социалната мрежа. Наблюденията ни и данните съвпадат с техните тези, затова накратко ще ги представим:

Мит 1: Потребителите напускат масово Facebook

През февруари, борсите изтриха 320 млрд. долара, заради един слайд от презентацията на Meta. В него се показва, че активните дневни потребители на най-голямата социална мрежа в света Facebook са намалели от 1.930 млрд. на 1.929 млрд. души. Във всички други таблици и документи се посочва броя им при закръгляне до втория знак след десетичната запетая, което показва стагнация. Ако преди 9 месеца това може да породи някакъв скептицизъм, то сега това не е ситуацията.

След ребрандирането, компанията съобщава за дневните си потребители от всички платформи. Те са 2.93 млрд. души, което е ръст от 50 млн. на годишна база. Месечните се увеличават с 60 млн. В разбивката по отделните платформи, самият Facebook е добавил 16 млн. през последното тримесечие и те вече са 1.98 млрд. души или с 51 млн. повече от тези в края на 2021 г.

Мит 2: Meta губи интеракции

Платформите на Meta се смятат за по-неефективни от гледна точка на интеракциите им с потребителите спрямо основния им конкурент – TikTok. Това е факт, заради по-добрите алгоритми и структура на китайската платформа. Но, като общи показатели Instagram и WhatsApp продължават да се увеличават, според Марк Зукърбърг. Тук данните са малко непълни, но да кажем, че Meta все още държи положението.

Мит 3: Силната доминация на TikTok

TikTok разви страхотен растеж на потребители през последните две години, особено сред младежите. Китайската платформа обаче има още доста да работи по някои параграфи. Първо, TikTok започва да достига до потенциалния си пик откъм ръст на потребители, съответно и на интеракции. Второ – бизнес моделът ѝ все още не е развит до нивата на Meta. Затова неслучайно китайската компания търси нови интеграции, като например музикални стрийминг услуги.

Мит 4: Краят на онлайн рекламите

Това е една интересна тема, която заслужава отделен материал. Тезата е, че засилените регулации и опазването на личните данни онлайн убиват онлайн рекламирането. Което е потенциална дългосрочна тенденция, но поне в момента не оказва толкова силно влияние, че да изтрие 70% от пазарната оценка на Meta. Ако това беше факт, Google също щеше да е в позиция на свободно падане. Това не е толкова мит, колкото все още неразвита потенциална тенденция, че да има такъв негативен ефект.

Мит 5: Огромните инвестиции на Meta

Може би най-силния аргумент за падението на интернет гиганта са неговите големи инвестиции в метавселената. Те от своя страна все още не могат да доведат до желаните резултати. Meta има планирани капиталови инвестиции (CAPEX) между 32 и 33 млрд. долара за настоящата година и между 34 и 39 млрд. долара за следващата 2023 г. В същия момент маржът на печалбата се свива със значителните 79%, като това е най-ниската стойност от близо десет години. От друга страна, ръстът на разходите ще достигне пик през 2022 г. и се очаква забавяне през следващата.

Инвеститорският страх

Основната причина за краха на акциите на Meta е по-скоро човешкия фактор – страхът на инвеститорите. Отписаните 70% от пазарната оценка, грубо съвпадат с намаления със 79% марж на печалбата през последните тримесечия. Но пак говорим за пресилена реакция на пазарите.

Тя е подсилена от явния провал на Meta да развие метавселената до мащабите, които беше обещала преди една година. Данните в тази област показват, че новата платформа е доста самотно място и дори служителите на високо ниво признават, че не могат да привлекат потребителския интерес. Това е проблем, който не е свързан само с метавселената на Meta, но и с конкурентните решения. Просто, новите виртуални светове нямат „убийствено“ приложение, което да привлече милиони хора в тях.

Проблемът на Meta е, че компанията инвестира значителни суми в развиването на метавселената. Зукърбърг дори ребрандира интернет гиганта с идеята в дългосрочен план, това да бъде основния ѝ бизнес. Както и компанията да започне да се асоциира с тази виртуална среда. За момента, това действие играе повече против Meta, отколкото в нейна полза.

Умирай трудно

Част от тези притеснения може да са основателни в дългосрочен план. Но Meta разполага с огромни ресурси и установени множество платформи, които няма да позволяват на интернет гиганта да умре толкова лесно. Това няма да стане за година-две, а за много по-дълго време.

Ключови ще са действията на Зукърбърг и ръководоството през 2023 г. дали ще удвои усилията си в метавселената, която няма перспектива да проработи през следващите 5-10 години и ще забрави за настоящето. Или ще се префокусира върху сегашната ситуация и как да подобри утвърдените си платформи, за да са по-конкурентноспособни. При втория вариант, Meta ще може да остане лидер на пазара, особено ако продължи да разработва своята метавселена, но просто няма да бъде основния ѝ фокус.

Във всички случаи – краят на Meta за момента е силно преувеличен. Инвеститорите правят поредното си паническо отстъпления от компанията. Въпреки, че част от опасенията им може да имат покритие, то е в доста дългосрочен план.

The post Поредният край на Meta appeared first on TechTrends България.

Затова имаме значително понижение на доставките през третото тримесечие на настоящата 2022 г. Данните на изследователските фирми Canalys и IDC показват спад от 18% и 15% съответно на годишна база. Освен по-високата база от миналата година, имаме и допълнителни фактори, като повишаващата се инфлация, икономическа нестабилност и др. Поради факта, че тези тенденции ще продължат в поне средносрочен план, посоката за свиване на потреблението и съответно на пазара на компютри се очаква да продължи и през 2023 г.

Лидерите

Размествания в лидерските позиции сред производителите няма. Прави впечатление огромното припокриване на данните на двете анализаторски фирми. За първи път от години може би, информацията им за бройките на първите три съвпада почти до последния компютър. Консенсус има и по темата кой е петия по големина производител. В предишни периоди, Asus и Acer излизаха на тази позиция в зависимост от фирмата, която предоставя данните. Сега, първата е безспорен пети, както за Canalys, така и за IDC.

Lenovo запазва лидерската си позиция с 16.88 млн. бройки, отчетени и от двете анализаторски компании. Любопитното е, че като количество отчита спад от 16%, но заради общото свиване на пазара, нейният дял се увеличава от 23% на 24%. HP е втора с 12.7 млн. доставени компютри през третото тримесечие и спад от 27%. Отново има пълен консенсус относно данните, като за разлика от Lenovo тя отчита свиване на своя пазарен дял до 18%. Dell е в сходна ситуация с 11.96 млн. продадени бройки и спад от 21%. Отново, консенсусът между Canalys и IDC е впечатляващ.

Петата Asus е с 5.38 или 5.40 млн. доставки, съответно според Canalys и IDC. Понижението ѝ е сравнително по-умерено спрямо водещите три компании – само 7.8%. Това позволява на тайванската компания да увеличи позициите си на пазара.

Случаят Apple

От петте водещи компании, Apple е голямото изключение. Тя единствена отчита ръст на продажбите, най-вече заради забавяния в доставките на част от компютрите MacBook през второто тримесечие, както и представянето на нови модели с процесорите M2. Точно с колко се увеличават бройките през лятото на 2022 г. е тема, по която двете анализаторски компании нямат консенсус. Canalys посочва минимален ръст от 1.7% до малко под 8 млн. доставки. IDC от своя страна отчитат 40.2% увеличение на годишна база до 10 млн. бройки.

Независимо кое е вярното число, Apple се радва на засилен интерес от своите фенове. Причината е, че потребителите на „ябълковата компания“ модернизират своите машини през последната година, година и половина. Това се дължи на новите процесори M1 и M2, които са собствен дизайн на Apple и предлагат още по-голяма оптимизация между софтуер и хардуер – нещо, което е ключово предимство на технологичния гигант.

На глобално ниво

Canalys и IDC имат разминавания при общите PC продажби през лятото на 2022 г. Според първата компания, те са 69.4 млн. бройки, докато втората посочва 74 млн. бройки. Част от липсата на съвпадение идва от отчитането на бройките на Apple, което обяснява и огромния ръст, който IDC посочва за технологичния гигант. Но не покрива напълно.

Наличието на пълен консенсус за първите три компании обаче е нещо, което не винаги се наблюдава. За съжаление, негативните тенденции се очаква да продължат поне до средата на 2023 г. Според Canalys, в момента текат процеси по ограничаването на разходите на почти всички публични и частни институции. Компаниите намаляват IT бюджетите си, заради инфлационните процеси.

От друга страна, анализаторите отчитат, че по-ниските доставки помагат за изчистване на натрупани складови наличности. През 2021 г. част от продажбите на едро не останаха реализирани до крайния клиент и реално се отчитаха като такива, но оставаха по складовете. Инфлацията се усеща и при PC пазара, като за пето поредно тримесечие IDC отчита повишение на средната цена до 910 долара. Анализаторите посочват, че през лятото все пак се наблюдава тенденция към спад на цените – най-вероятно заради намаляващото търсeне.

The post PC продажбите продължават да спадат през лятото appeared first on TechTrends България.

Охлаждането на доставките беше очаквано, но не и с този темп. Понижението е по-силно заради блокирането на Китай, покрай политиката за „нулев COVID“. Както и икономическите сътресения, които тази година се очаква да се засилят покрай войната в Украйна. Недостигът на компоненти също е фактор, макар да не е водещ, както беше преди година-две.

Общите тенденции

Доставките на PC през април-юни възлизат на 71.3 млн. броя спрямо 84.2 млн. предходната година. В тях влизат настолни компютри, лаптопи и работни станции. В тази статистика не влизат таблетите и x86 сървърите. Корпоративните клиенти запазват нивата на търсене, а спад има повече при крайните потребители. Последните стават по-внимателни с покупките си, заради опасенията от рецесия в световен мащаб. Тенденцията се очаква да продължи дългосрочно.

Това, което се случва в момента е простото изтриване на ръста отбелязан през пандемичните години. Продажбите в момента са малко под нивата от 2020 г., когато през второто тримесечие достигат 74.3 млн. броя. Заради високата база, която е изградена през цялата 2021 г., спад на продажбите ще се отчитат най-вероятно до края на настоящата година. Но като цяло обемите ще се върнат спрямо тези от 2019 г. например.

Познатите лидери

Спадът на доставките не изменя водещите три компании на пазара. Лидер продължава да е Lenovo със 17.5 млн. броя през второто тримесечие. Компанията отчита понижение от 12.1%. Доста по-зле по този показател е втория – HP. Компанията има 13.5 млн. броя доставки през периода и най-силният спад от 27.6%. Dell държи стабилни позиции с понижение от едва 5.3% и 13.2 млн. продажби.

По-интересна е борбата за четвъртото място. През второто тримесечие то е заето от Acer с 5 млн. доставки. Тайванският производител отчита 19.2% понижение, но въпреки това изпреварва Apple. Щатската компания отчита втория по големина спад от 22.5% до 4.8 млн. доставки. Тя е рамо до рамо с Asus, които са с 4.7 млн. доставки и понижение от едва 4.6% на годишна база.

Позицията на Apple е интересна, защото би трябвало към нейните компютри да има повишен интерес. Компанията представи няколко модела от началото на годината. Изминалата 2021 г. беше ключова за компютърния бизнес на Apple, като технологичният гигант трансформира цялото си портфолио със собствени чипсети, базирани на архитектурата ARM. Проблеми с доставките и очакване на нови модели в някои популярни класове са най-вероятните причини, компанията да отчете такъв спад. Отделно, имаме и високата база поставена през 2021 г.

The post PC продажбите се сринаха с над 15% през пролетта appeared first on TechTrends България.

Динамиката е толкова голяма, че докато в TechTrends работим по голяма поредица посветена на темата за илюзорния свят на „Крипто войните“, пазарът се срина с около 70% и отписа 2 трлн. долара. Няма как да пропуснем тази силно негативна тенденция и решихме да опишем настоящата ситуация. По-голямата картина ще я оставим за подробния ни анализ, като скоро ще публикуваме и следващата част.

„Ликвидацията“ на биткойн

През почивните дни, основната криптовалута биткойн спадна до най-ниската си стойност отпреди пандемията – 17 599 долара за брой. В момента имаме лека стабилизация до малко над 20 хил. долара. Цената обаче е далеч от пика от над 67 хил. долара през ноември 2021 г.

Според анализатори има тенденция за „ликвидиране“ на активи – тоест, масовата разпродажба на популярната криптовалута. Това предизвиква порочен кръг в който инвеститорите виждат негативната тенденция и продават все повече и повече.

Отписването на близо 70% от стойността на биткойн за малко над 6 месеца доведе до сътресения в цялата крипто индустрия. Втората по популярност дигитална валута етериум (Etherium) също губи над 70% от стойността си спрямо пика от ноември 2021 г. За това време до момента са отписани около 2 трлн. долара пазарна оценка. Като вече се търгува за около 1 130 долара за брой. Той е важен защото към него са закачени повечето незаменими токени (NFT). Пазарът за тях имплодира още в началото на 2022 г., когато сделките с тези дигитални активи се свиха с 92% спрямо пика им от края на миналата година.

Само в рамките на петъчния ден са разпродадени активи за над половин милиард долара от основните криптовалути. Около 271 млн. долара се падат на биткойн и 192 млн. долара – на етериум. В различна степен това се пренася и към по-малките алтернативни дигитални валути. Cardano, Solana и Dogecoin например спадат само с между 12% и 14%.

Екосистема в червено

Шоковете от сривът на основните криптовалути се усеща моментално в цялата екосистема, изградена около тях. Тя включва различните платформите за търговия, т.нар. крипто банки и стотиците стартъпи, които изграждат услуги или продукти, като ги обвързват с дигиталните валути.

Например, приходите на Coinbase се сриват с 429 млн. долара през първото тримесечие на 2022 г. Платформата за търговия обяви, че потребителите са започнали да я напускат, а някои от мениджърите ѝ са започнали да продават акции и активи, за да излязат на печалба.

Като контра мярка, компанията обяви, че ще съкрати една пета от своите служители. Акциите на Coinbase са се обезценили с 88% от април миналата година досега. Тогава е отчетен техния абсолютен връх при цена от 429 долара за брой, при 51 долара в момента. Ситуацията се повтаря с редица други компании, като Gemini, Crypto.com, BlockFi и пр.

Предизвестеният срив

Процесите по имплозията на крипто балона са видими от началото на 2022 г. Преди това, имахме голямо надуване на целия крипто пазар, заради пандемията. Несигурната здравна обстановка и опасенията от засилваща се и продължителна инфлация, принудиха много хора и големи инвеститори да вложат в криптовалути. Затова и почти всички положителни рекорди, като стойности бяха отчетени в края на 2021 г.

Причините за настоящия срив са много, като може би главната е, изтеглянето на големите финансови инвеститори покрай войната в Украйна. Криптовалутите са любимо средство на руснаците и потенциален инструмент за заобикаляне на санкциите, наложени от Запада. Високите стойности, заедно с опасения за засилена регулация, накара големите „риби“ да кешират.

Те не го направиха внезапно, поне не и в първите месец-два от войната. Истинското спускане по пързалката надолу, започна в началото на май. Тогава се разпаднаха няколко големи платформи и свързаните с тях криптовалути. Първата бяха terraUSD и Luna – първата е дигитална валута, обвързана донякъде с американския долар, а втората е нейния блокчейн еквивалент. В рамките на часове бяха заличени 40 млрд. долара, като разпадът беше идентичен с този на традиционна банка с недостатъчна наличност.

През юни, се разпадна друга платформа – Celsius Network, за която се смята, че е Понци схема. При нея имаме по-скоро замразени активи на стойност 12 млрд. долара, но най-вероятно те ще бъдат отписани, поради естеството на случая. Тези два колапса, в комбинация на набралия инерция от края на февруари спад на крипто пазара, го постави в ситуация на свободна падане.

Неясното бъдеще

Някои анализатори очакват, биткойн да се стабилизира на около 20 хил. долара. Те припомнят по-ранните периоди на популярната криптовалута, в която в рамките на 24 часа може да има ръст от 700% и спад от 1 000%. Други спекулират, че спадът може да продължи и да се достигнат нива от 2016 г., когато криптовалутата атакуваше границата от 1 000 долара за брой.

Във всички случаи, крипто балонът вече се спука, въпросът е дали негативната тенденция ще продължи. Предвид историята и спекулативната специфика на криптовалутите, отговорът на този въпрос е доста труден.

The post Голямата крипто имплозия appeared first on TechTrends България.

Инфлацията в световен мащаб, войната в Украйна и блокирането на ключови китайски градове, заради COVID-19 попариха растежа на продажбите от началото на годината. Сред тях са мегаполиси като Шанхай и Къншан, където се намират доста от крайните производствени линии за лаптопи.

Без размествания

Според изследователската фирма, през първото тримесечие на 2022 г. са доставени 78.7 млн. компютри. Това е спад от 4.3% на годишна база. Counterpoint Research очакват за цялата година PC продажбите да са сходни с тези от мината 2021 г. Сред производителите няма големи промени или сътресения в класацията.

Водещите две компании отчитат понижения на продажбите. Лидер продължава да е Lenovo с 18.2 млн. бройки доставки през януари-март. Обемът обаче намалява с 10% на годишна база. Положението е с една идея по-затруднено за втория HP. Американският гигант отчита 16% спад на доставките на компютри до 15.9 млн. бройки. Основната причина – пониженият интерес към хромбуците през периода.

Това позволява на третия в класирането – Dell да скъси дистанцията. Компанията има минималния 1% ръст на PC продажбите до 13.8 млн. бройки. Dell постига този резултат благодарение на преструктурирането на стратегията си за премиум лаптопи и продукти.

Apple отчита най-силен ръст от водещите компании от 8% на годишна база. „Ябълковата“ компания се възползва от новото си портфолио компютри и лаптопи, задвижвани от собствените им процесори от сериите M1. При подобни промени се отваря нов цикъл на подмяна на устройства сред потребителите на Apple. Корпорацията от Купертино обаче предупредждава за проблеми с доставките на компоненти, което може да забави позитивната тенденция при тях.

Отхлабване на примката на дефицита

Въпреки слабия старт на годината, анализаторите от Counterpoint Research очакват състоянието на доставките да се подобри до края на 2022 г. Основният фактор е, че дефицитът на компоненти трябва да бъде постепенно преодолян. Поне на повечето. Ако през 2021 г. недостигът на повечето PC части бяха между 20% и 30%.

Като изключим видеокартите, чийто дефицит е още от преди това, покрай копаенето на криптовалути, най-засегнати през първата половина на миналата година са били дисплеите. Следвани плътно от различни контролери – аудио, модеми и др., а след това и от процесорите. Недостиг на оперативната памет (RAM) е имало само в рамките на 10% през втората половина на 2021 г., както и на контролери за SSD дискове.

През 2022 г. се очаква само частичен дефицит и то на някои компоненти. Те ще бъдат в рамките на 10%, което ще може да стабилизира и пазара като цяло. От Counterpoint Research коментират, че производителите вече започват да нормализират доставките на компоненти и да запълват складовете.

The post Продажбите на компютри спадат от началото на 2022 г. appeared first on TechTrends България.