Сумата изглежда впечатляваща за последните пет години и съвпада с тази, която компанията на Марк Зукърбърг е готова да задели за изкуствен интелект (AI) през следващия подобен период. По-голям обаче е имиджовият удар, защото технологичният предприемач ребрандира Facebook на Meta, именно с надеждата, че метавселената ще се превърне в основния ѝ бизнес. Нещо, което вече близо пет години по-късно, не просто не е реалност, но дори е много далеч от масовия потребител.

Вместо това, технологичният гигант продължава да налива милиарди долари в нещо, което все още е изключително нишово, докато ядрото ѝ от социални мрежи е поставен под заплаха от конкуренти като TikTok. Натискът на правителството на САЩ да ограничи китайските платформи може да помогне за стабилизацията на ключовия бизнес на Meta, но пак не е гаранция, че това ще се задържи дългосрочно.

Залитането по „златната AI треска“ AI също носи със себе си доста рискове. Защото тя започна да прилича доста на поредния технологичен балон, който може да изтрие също милиарди долари инвестиции, ако се прекали с него. От друга страна, Meta няма избор, тъй като изкуственият интелект е сфера, в която компанията инвестира от доста време и е сфера на съревнование с Google, Apple и останалите.

Визията за метавселената

Reality Labs е звеното на Meta, която отговаря по принцип за очилата за виртуална (VR) и добавена реалност (AR) на технологичния гигант. То е изградено първоначално върху Oculus VR, компания, придобита от дружеството на Марк Зукърбърг през 2014 г. за 2 млрд. долара. Тя беше известна, като разработчик на едни от може би най-добрите шлемове за виртуална реалност по това време. Повечето от парите са платени в акции, а само 400 млн. долара в кеш.

С Oculus VR към технологичния гигант се присъединява и Джейсън Рубин, бивш гейм директор в студиа като Naughty Dog и THQ. През 2018 г. той представя визията за метавселените на висшето ръководство на гиганта. В нея, метавселената заема централно място и според Рубин, компанията трябва не просто да „присъства в тази сфера“, а да бъде едноличен лидер.

Ковид пандемията, локдауните и дистанционната работа, превръщат идеята в повече от привлекателна. Толкова я харесват, че Марк Зукърбърг в края на 2021 г. обявява ребрандирането на Facebook на Meta, с което намеква, че метавселената ще се превърне в основен бизнес, с който технологичният гигант трябва да се идентифицира. Така, звеното за виртуална реалност от вторичен проект, започва да получава по-голям приоритет.

Натрупваща се загуба

Инвестициите по проекта за метавселената се трупат. По думите на самия Марк Зукърбърг те ще достигнат 100 млрд. долара през 2025 г. Проблемът е, че повечето от тези пари вече са отписани като загуби. Основното звено за виртуална и добавена реалност – Reality Lab (наследникът на Oculus VR), средно отчита по повече от 3 млрд. долара загуба на тримесечие.

От последното тримесечие на 2020 г. до последното на 2024 г. включително, подразделението на компанията е натрупало малко под 60 млрд. долара загуба. Най-голямата такава е отчетен през последния споменат период – от октомври до декември 2024 г., отрицателният резултат на Reality Labs е 4.97 млрд. долара. Най-малко пари е изгорило звеното през първото тримесечие на 2021 г. – 1.83 млрд. долара. С други думи, от вложени 100 млрд. долара във виртуална и добавена реалност, Meta е изгубила напълно 60 млрд. долара.

Добрата новина е, че все пак Reality Labs генерира някакви приходи, които при това се увеличават през последната година. За 2024 г. постъпленията на звеното са в размер от 2.1 млрд. долара, докато през 2023 г. те са били малко под 1.9 млрд. долара. Това е ръст от 10% на годишна база, но той е недостатъчен на фона на рекордната загуба натрупана през същия период.

Нишови продукти

Виртуалната и добавена реалности все още са нишов потребителски сегмент. Reality Labs отговарят повече за разработването на хардуера – VR и AR очила. На този пазар, Meta доминира, главно заради добрата технология на Oculus, но не единствено. Технологичният гигант, също така изгради партньорство с производителя на слънчеви очила Ray-Ban за разработването на стилен AR модел. Точно то се очаква да даде големи „плодове“, като Зукърбърг обяви 2025 г. за „определяща“ за техните умни очила. Като може би нарочно не си спомня за неуспеха на Google Glass.

В зависимост от периода, Meta отговаря за между 52% и 78% от продажбите на VR и AR очила на тримесечна база. Това показват данните на изследователската фирма CounterPoint Research. Което демонстрира, че компанията доминира на пазара и до някаква степен многомилиардните инвестиции дават резултат.

Проблемът е, че той все още е много нишов. Очилата за виртуална реалност реализират около 34 млн. продажби през 2024 г. Това е три пъти повече от тези продадени през 2019 г., но е много далеч от тези на масови продукти, като смартфоните например. Продажбите на умни телефони отдавна са надминали милиард на година, като през 2024 г. се очаква да достигнат 1.4 млрд. бройки. Същото важи и за AR очилата.

Така имаме изключително нишов пазар, който в същото време изисква големи и непрекъснати инвестиции. Apple навлязоха в него в началото на 2024 г. с техния комплект Vision Pro. Технологичният гигант бързо осъзна, че VR очилата няма да са следващия хитов продукт с мащабите на iPhone. През същата година, Microsoft решиха да излязат и да прекратят продажбите на иначе успешния в корпоративния свят HoloLens 2.

Самотната метавселена

Докато хардуерът е нишов, самата метавселена ще е едно много самотно място. През 2022 г. Meta твърдеше, че в нея има 300 хил. регистрирани потребители. Което звучи постижимо, ако 23% от тогава 1.28 млн. активни ползвалите на нейните VR очила са и в метавселената, математиката излиза. Редица експерти поставиха под съмнение тези данни, като според тях, реалните потребители са десет пъти по-малко или около 31 хил. Доста от сървърите са празни или с до 50 потребителя.

През 2023 г. ютубърът Джарвис Джонсън твърди, че дневните активни ползватели на метавселената на Meta са едва 900 души. С други думи, ситуацията във виртуалните светове на технологичния гигант все повече запада. За съжаление, не може да се каже колко точно пари е наляла компанията в своята метавселена. Reality Lab би трябвало да отговаря за нея, но не е напълно сигурно и потвърдено. Затова и повечето анализатори взимат парите от това звено, като индикатор за инвестициите в метавселената.

Това е тенденция, която не обхваща само платформата на Meta. Проблемът е, че самата концепция на метавселените изглежда не може да се хареса на обикновените хора. Дори ентусиастите започват да изоставят тези платформи. Най-голямата такава е играта Second Life, която вече е на пазара близо 23 години. Общо регистрираните потребители са 65 млн., но активните месечни падат с всяка изминала година. Ако през 2021 г. са били 500 хил. то в първия месец на 2025 г. са под 19 хил.

Други платформи показаха подобни нива на западане още през 2022 г., като например Decentraland, която тогава има между 30 и хиляда активни потребители. През 2024 г. бройката вече е сигурно под 50 души онлайн.

Изкуственият интелект – новото злато

Докато, Meta продължава да има някакъв фокус върху AR, VR и метавселените, AI е новият „златен стандарт“ в света на технологиите. IT гигантите вече наляха десетки милиарди долари в изкуствения интелект за последните няколко години. Харченето обаче тепърва започва, въпреки, че китайският DeepSeek показа, че технологията може да се развива и само за няколко милиона долара. При това с почти същата ефективност.

Дали напук на китайския модел, Зукърбърг обяви нови 60 млрд. долара инвестиции в AI, няколко дни след като DeepSeek превзе мобилните магазини. Meta развива от известно време своя изкуствен интелект Liama, който трябва да конкурира ChatGPT. Заедно на този пазар са още Gemini на Google, европейският Mistral и плачевно известния китайски DeepSeek.

Паниката покрай последния предизвика не само временен срив на фондовите пазари, но и подготовка за още по-големи инвестиции в AI. Четирите големи – Amazon, Google, Microsoft и Meta вече обявиха, че са вложили 264 млрд. долара през 2024 г. в новата технология и, че планират нови такива за над 320 млрд. долара през настоящата година. Което ще е два пъти повече от инвестициите в AI през 2023 г., когато са 151 млрд. долара.

Във въздуха стои въпросът, дали всички тези пари се изразходват ефективно. Особено, след като китайският DeepSeek постига същите резултати (поне за момента в някои области – бел. ред.) само за около 6 млн. долара или миниатюрна частица от тази планина от пари на американските гиганти. Голямата разлика е, че всеки един от американските гиганти инвестира значително в разработването на собствени чипове. Докато DeepSeek разчита на контрабандно внесени такива от Nvidia.

Сривът на пазарите също така индикира, че в момента фондовите борси може да са надули прекалено много оценките на компаниите, инвестиращи в AI. Новите капиталови вложения най-вероятно ще продължат тази тенденция. Което е много ранна индикация за потенциален балон.

Ще има ли паралел с AI

Може ли да се направи подобен паралел между AI и метавселените. И да, и не. Зависимостта между инвестициите в технологията и оценките на компаниите се запазва, но при изкуствения интелект имаме лесна достъпност.

Генеративният AI до голяма степен е наличен за всеки потребител с компютър/смартфон и интернет връзка. Докато метавселените изискват това и специални VR очила. Съдържанието на последните също за момента е доста постно. Казано накратко – преградите за потребителите да се потопят в метавселените са повече от тези за генеративния AI.

Това не пречи да се надуе пазарен балон, но при неговото пукане щетите и пострадалите компании може да са по-малко. Или поне ще останат тези, които най-добре утилизират генеративния AI до крайните клиенти.

Проблемите за Meta са два – все още няма яснота дали LIama е конкурентен на ChatGPT, Gemini и DeepSeek, както и потенциален срив на имиджа на компанията като пионер при метавселените. Зукърбърг подчерта, че изкуственият интелект е ключов компонент в развитието на последните. Практичните приложения на AI за момента опровергават тази негова теза.

Социален срив

Той обаче е длъжен да я подчертае, защото с ребрандирането на Facebook на Meta, заложи цялата репутация на гиганта на метавселените. Засега те се провалят с гръм и трясък, което може да се окаже пагубно за компанията. Защото, огромна част от фокуса на гиганта беше насочен към метавселените, докато остави развитието на социалните мрежи на заден план. Facebook засега е лидер по общи потребители в света с 3 млрд., другите ѝ две платформи Instagram и WhatsApp са на трето и четвърто място с по 2 млрд. TikTok е пета с 1.85 млрд. потребители, но тя успя да привлече най-младата и най-активна аудитория.

Кризата с идентичността на Meta, стагнацията на нейните социални мрежи, провалът на метавселената – всичко това се отразяват и на глобалните тенденции. Социалните мрежи губят своя чар, като са се превърнали повече в рекламен и новинарски фийд. Проблеми, които уж трябваше да се решат с метавселените.

AI усилията може да са спасителна сламка, защото могат да подсилят алгоритмите на социалните мрежи, но и да са допълнително разсейване от основния бизнес. Във всички случаи Зукърбърг заложи на куция кон метавселена, като сега ще трябва да наваксва в сферата на изкуствени интелект и да търси нови начини за трансформация на бизнеса със социални мрежи.

The post Цената на метавселената appeared first on TechTrends България.

Той отекваше по медиите и в политическия наратив до края на 2018 г. и до известна степен подсилиха желанието на САЩ и Европейския съюз да наложат по-стриктни мерки за опазването на личните данни на потребителите в дигиталните платформи. Последните избори през 2020 г. демонстрираха поляризацията в американския политически живот с блокирането на акаунтите в основните социални мрежи на все още действащия президент Доналд Тръмп. Причината бяха насърчаването на протестите пред Конгреса на негови привърженици, което доведе до нахлуването в сградата на Капитолия.

Действията на Facebook и Twitter бяха разглеждани като модерация против насилие от единия лагер и цензура от другия. Двете гледни точки продължават да са поляризирани и до сега. Което и подтикна на милиардера Илон Мъск да придобие Twitter след дълга битка с инвеститорите и го ребрандира като X.

С наближаването на новите избори през ноември, ситуацията продължава да ескалира, макар и странно – основно извън САЩ. Битката за модерацията или свободата на словото се пренесе в ЕС и Латинска Америка. Демонстрация за това е арестът на основателя на популярното чат-приложение Telegram Павел Дуров, както и забраната на X в Бразилия. И двете действия идват след като горепосочените платформи не искат да налагат засилено модериране на съдържанието в тях. В същия момент в Европа се води борба дали да остава пълното криптиране (end-to-end encryption или E2EE) на чат-приложенията. Аргументите на вносителите са, че така ще се борят престъпленията срещу деца, докато правозащитниците твърдят, че се отварят вратите за масово подслушване.

От Париж с белезници

В края на август, основателят на Telegram Павел Дуров е арестуван от френските власти. Списъкът с обвинения е внушителен, както и до голяма степен абсурден – съучастие от пране на пари до трафик на наркотици. Дуров не е извършил нито едно от тези престъпления, но според прокуратурата на Франция, това е позволено да се случи в изградената от него платформа. Допълнително, Telegram не е съдействал за премахването, филтрирането и модерирането на подобно съдържание, което го е превърнал в съучастник.

Действията на френските власти наложиха опасен прецедент. Те се опитват да направят наказателно отговорни собствениците на дигиталните платформи за потенциални престъпления извършени в тях. Това става възможно с приемането на нов френски закон, който превръща самите социални мрежи или чат-приложения в съучастници ако в тях се извършват незаконни действия. За момента, Франция е единствената с такова прието законодателство, а Дуров влиза в ролята на „опитното зайче“ или правния прецедент, с който да се тества в съда.

Основателят на Telegram от своя страна се води като твърд противник на всякаква държавна намеса в платформата. Дуров основава най-голямата социална мрежа в рускоезичния свят – Vkontakte. През 2014 г. е принуден да излезе от нея и да остане в ръцете на близки до Кремъл бизнесмени. Дуров напуска Русия и основава Telegram, чат-приложение, което да позволява безпроблемна комуникация между потребителите и минимална модерация. Последното се превръща като мантра на руския предприемач.

Арестът му във Франция промени това. Няма информация какво се е разбрал Дуров с френските власти, но веднага след освобождаването му бяха обявени някои промени в общите правила на Telegram. Те включват и потенциално по-силно модериране на общите групи, както и по-лесни опции за докладване на неправомерно съдържание. Месец по-късно, компанията обяви, че ще предоставя IP адреси и телефонни номера на потребители на службите за сигурност ако бъде издадена съдебна заповед за това. По този начин Дуров загърбва своята политика да не кооперира с властите. Действията на Франция и самият закон обаче поставят опасен прецедент в технологичните среди.

Бразилски X драми

Докато Telegram и Дуров се борят неуспешно с френските власти, Илон Мъск и неговата социална мрежа X се сблъскват с бразилските. Латиноамериканската държава води съдебна битка срещу платформата от 2020 г. В рамките на три години са започнати три дела. Първото е за разпространението на фалшиви новини, второто е за подкрепянето на организирани групи, които „манипулират изборите“ и третото е за подпомагането на безредиците след президентските през 2023 г.

Бразилските власти настояват X да блокира по-агресивни опозиционни потребители в социалната мрежа. Илон Мъск се противопоставя на тази идея, защото именно покрай сходния случай с Доналд Тръмп и Капитолията от 2021 г. милиардерът реши да придобие платформата. Въпреки всичко, X блокира част от акаунтите, но властите продължиха с исканията за забраната на още.

Така, от 2023 г. Мъск открито се противопоставя да цензурира бразилската опозиция (брандирана като „крайно-дясна“ от властите в страната – бел. ред.) в социалната мрежа. Милиардерът отзова юридическият си представител от страната, което е изискване на Бразилия, дигиталната платформа да функционира. Това развърза ръцете на съда да наложат пълна забрана на X на територията на латиноамериканската държава. За кратко, социалната мрежа беше активна в Бразилия, чрез ползването на динамични IP адреси, което докара глоба на Мъск за 5 млн. реала или 920 хил. долара.

Покаянията на Марк Зукърбърг

Докато дигиталните платформи водят битки пряко с властите в Европа и Латинска Америка, в които се противопоставят идеите за спазване на закони (дори силно рестриктивни такива), свобода на словото и цензурата, един от „послушните“ в това отношение започна да съжалява за това. Meta и Facebook първи изпитаха гнева на политиците за модерирането на съдържанието онлайн след изборите в САЩ през 2016 г. След няколко години разследвания, преговори и нов битки, основателят на социалната мрежа Марк Зукърбърг наложи доста стриктен контрол на постовете.

Покрай скандалите с Дуров във Франция и Мъск в Бразилия, той изрази съжаление, че е „направил компромиси със собствените си стандарти, заради натиск“ на администрацията на президента Джо Байдън по време на ковид пандемията. Зукърбърг обяви, че действията на щатското правителство през 2021 г. са били погрешни и е трябвало да даде по-голяма гласност на проблема. Вместо това Meta наложи прекалено рестриктивна модерация на съдържанието, в което дори безобидни или сатирични постове са изтрити, а хора – баннати.

Зукърбърг също така съжалява, че Meta е спряла информацията за разследването на New York Post с обвиненията към Хънтър Байдън – синът на настоящия президент на САЩ Джо Байдън. По този начин технологичният предприемач косвено твърди, че администрацията на Белия дом е наложила цензура в социалната мрежа. Нещо, което от администрацията на Джо Байдън отричат.

Тези признания и покаяния обаче поставят под въпрос дали действията на властите по света за модерирането на онлайн съдържанието не граничат с цензура и заплаха за свободата на словото. Казусите във Франция с Telegram и Бразилия с X допълнително повдигат темата, както и нови въпроси свързани с нея.

Европа срещу пълното криптиране

Последният казус е създаването на общ европейски фронт срещу криптирането от край до край или т.нар. E2EE в чат приложенията. Аргументите в полза на инициативата са, че по този начин се бори сексуалното посегателство срещу деца. Противниците на идеята са правозащитници, според които така се отваря широко вратата за масово подслушване. Казусът тръгва през 2022 г., когато са приети европейските правила за борба с детското сексуално малтретиране, познат като CSA.

Регламентът предвижда, всички големи дигитални платформи да могат да следят, записват, докладват и изтриват незаконно съдържание с деца. Все повече чат приложения наложиха E2EE като основен метод на криптиране на информацията. Сред тях са Messenger, WhatsApp, Skype, Viber и др. При E2EE при комуникация между двама души (респективно устройства), информацията се шифрира и само те и техните устройства могат да я разкодират.

ЕС след силно лобиране на някои страни, като Испания, настояват и самите дигитални платформи да разполагат с дешифриращите ключове, за да могат да сканират информацията, която минава през системи им. Това отслабва и донякъде обезсмисля E2EE кодирането. От друга страна, то беше наложено косвено покрай друг европейски регламент – популярната в дигиталните среди като GDPR или Директивата за опазване на личните данни.

Тепърва ще се взима решение от Съвета на ЕС за пълното имплементиране на CSA наредбата. Сблъсъкът между нея и GDPR илюстрира перфектно дори само на административно ниво конфликтът между опазването на личните данни и опитите на правителствата да контролират повече съдържанието през дигиталните платформи. Да не говорим за моралните и принципни проблеми, които се отварят.

Неравната борба

Изброените случаи в този материал си приличат точно по едно нещо – стремежът на правителствата по света да могат да взимат активни мерки в модерацията на съдържанието онлайн. В някои случаи това е необходимо, когато става дума за тежки престъпления като насилие над деца, наркотрафик и др. Но използването на претекста за борба с такива, за тотално отслабване на дигиталното криптиране или опити за цензуриране на политическа опозиция не е добра идея.

Във всички случаи, тенденцията към изостряне на този конфликт ще се усилва и за съжаление историята до момента показва, че интернет компаниите рано или късно „клякат“. Независимо, дали после съжаляват, както си признава Зукърбърг или не.

The post Модерация и(или) свобода на словото в социалните мрежи appeared first on TechTrends България.

С техния растеж и еволюция се загуби фундаменталната им дейност – да събират, а не да разделят хората. TikTok е особено показателен пример, като ги трансформира от площад към циркова арена. Следващите стъпки на тяхното развитие започнаха да стават мъгляви, а експертите и дори потребителите започнаха да се питат дали имат нужда от тях. Краят на еволюцията може би беше сложен с амбициите на Зукърбърг да пренесе социалните мрежи във виртуалната реалност – чрез метавселените.

Този проект се проваля с гръм и трясък, а стагнацията на платформите откъм потребители и идеи, продължава. През последната година станаха едни размествания, които върнаха дискусията дали не може да се намери нова формула за социалните мрежи. Придобиването на Twitter от Илон Мъкс, появата на Mastodon и Threads на Instagram са главните герои в този процес. Поне привидно.

Новите конкуренти на Twitter

Twitter е наистина „странна риба“. Социална мрежа, която стартира като публикуване на общовидни съобщения тип SMS. Тя си намери своята ниша и достатъчно голяма потребителска база. Специфичното при нея е, че тя дълго време не успя да намери формула за монетизация, а ползвателите ѝ стагнират като бройка от години. След като милиардерът Илон Мъск я придоби през 2022 г., част от тази потребителска база не беше доволна, защото ексцентричният богаташ премахна механизмите за предпазване само на едната политическа сила в САЩ. Именно тази политика накара бившият американски президент Доналд Тръмп да направи своя аналог Truth Social, в която да се предпазва само другата гледна точка.

След като Twitter „смени лагера“ в очите на част от американците, се появи желание за създаване на алтернативи. Почти веднага се появи Mastodon – идентична на социалната мрежа, но която запазва „чистотата“ на постовете за недоволната група от потребители. Новото приложение се явява като пълен антипод на Truth Social.

Разделението на потребителите и уязвимостта на Twitter не остана незабелязано. Meta подготви свой отговор – Threads, който минава като част от Instagram. Новата платформа е почти идентична със социалната мрежа под контрола на Мъск. Разликите са козметични, най-вече защото се използват елементи от дизайна на Instagram.

2023 г. – усеща се като 2009 г.

Всеки следящ технологичния сектор ще си зададе въпроса – за какво се правят и пускат три конкурента на Twitter? Годината е 2023 г., а не 2009 г., когато това също беше на мода. Дори тогава се пробваха и малко по-различни формули и подходи. Отговорът е доста банален – Twitter се превърна във важна част от живота най-вече на американската публика. Идеята е да се обхване тази аудитория, макар тя да се води нишова за глобалните стандарти.

Резултатите не са обещаващи, поне на пръв поглед. Създадената като реакция на покупката на Мъск платформа Mastodon към края на март има само 10.5 млн. регистрирани потребителя. Колко от тях са активни е друга тема, като към края на 2022 г. само една четвърт от 4.5 млн. регистрации са ползвали социалната мрежа на регулярна база. Twitter от своя страна има 330 млн. активни месечни потребители. С други думи, има доста дълъг път да се извърви до достигането на прекия конкурент.

Threads на Instagram, може би има малко по-голям шанс. Причината е, че не изисква нова регистрация, а вече готов акаунт за популярната социална мрежа. Това ще позволи на приложението да расте бързо и надеждата е по-този начин да направи привлекателно създаването на акаунти за Instagram. След като Facebook стагнира и не може да привлече младежката аудитория, Meta премества все повече фокуса към своята втора по големина платформа. Instagram има пазарен дял от малко под 14% при социалните мрежи, показват данните на StatCounter. Те обаче не включват TikTok в сметките и Facebook е лидер с дял от 64%.

Threads ще се изправи пред редица проблеми. Най-големият е потенциалната забрана, която ирландския регулатор за опазване на личните данни налага на новото приложение. Това ще спре, развитието на новата социална мрежа в Европейския съюз. Поне докато Meta не започне да съхранява данните на европейските потребители в рамките на Стария континент и да не ги прехвърля изцяло в САЩ. Което всъщност е центъра на спора между Дъблин и технологичния гигант.

Липса на решение

Дали Mastodon или Threads ще успеят да канибализират Twitter може да не се окаже толкова ключов въпрос. Битката е за едни 300-350 млн. потребителя, които на фона на милиардите клиенти на социалните мрежи в глобален мащаб изглеждат като строго определена ниша. Проблемът е друг – самите платформи изгубиха своята идентичност. Те вече не изпълняват напълно своята първоначална роля и стимулът хората да ги ползват намалява.

Алтернативите за момента също са сравнително нишови и силно фрагментирани. Чат приложенията се разглеждаха като продължение на социалните мрежи, но в един момент потребителите се върнаха към тях, заради по-директната комуникация. Discord за момента е една от малкото платформи, които комбинират пряк диалог и създаването на малки общности. Затова и приложението вече не е ориентирано само за геймъри.

То обаче не може да замести напълно социалните мрежи. Ситуацията е сходна и с възраждането на форумния формат, като Reddit, например. Последният сайт си има собствени проблеми, които може да се окажат екзистенциални ако не се овладеят. Цялата ситуация напомня Вавилонската кула, в която са побрани всички хора от целия свят, но те не могат да си говорят помежду си. Защото в момента интернет ни събира, но десетките социални и чат приложения – разделят.

The post Кризата на идентичността на социалните мрежи appeared first on TechTrends България.

TikTok обаче може би вече е достигнал своя пик. Компанията, която седи зад него – ByteDance, обяви своите планове да интегрира музикална стрийминг услуга в своята социална мрежа. Това е интересен ход, от една страна, защото платформата има сходна насоченост за споделяне на кратки танцувални клипове. От друга, може да издава спиране на органичния растеж на социалната мрежа.

Косвени доказателства за второто се появиха през последните дни с данните на предпочитанията на младежите в САЩ. Изненадващо, TikTok не е лидер там. Водещата платформа – YouTube е може би ключът към причините защо ByteDance ще интегрира музикална стрийминг услуга.

Отвъд танците и в плен на музиката

Китайската компания е подала заявка за запазване на марката TikTok Music в патентното ведомство на САЩ. Тя ще надгради мобилното приложение и ще позволи на потребителите да слушат, купуват и споделят музика. ByteDance има вече опит в разработването на подобни решения. Компанията пусна собствената си стрийминг платформа Resso в Индия, Бразилия и Индонезия.

Според бивши служители е имало идея да се пусне именно Resso на Западните пазари, но под бранда TikTok. Целта е по този начин да се възползват от популярността на социалната мрежа и да движат сваляния и ползване. Идеята обаче май се е трансформирала в пълна интеграция. Защото според патента, музикалната услуга е допълнена от традиционната дейност на TikTok в създаването и споделяне на кратки видеоклипове. Както и в споделяне на това какво слушаш.

Зад тази идея има доста логика. Повечето клипове в TikTok обикновено са музикални и включват елементи на танци или имат някое аудио парче за фон. Хитовите видеа популяризират значително музиката, която е използвана в тях. Когато някоя песен се използва в успешно TikTok клипче, нейните търсения в Spotify или YouTube нарастват значително. Компанията ще се опита да затвори напълно потребителите в своята платформа, като предложи и самата музика. При това без да се налага да се напуска приложението.

Все пак не е най-любимо сред тийнейджърите

TikTok се смята за основна социална мрежа сред подрастващите и тийнейджърите. Последното изследване на Pew Research Center поставя като водеща платформа YouTube, като най-използвана от младежите в САЩ. Близо 95% я ползват, докато TikTok обхваща само 67%. Instagram е веднага след това с 62%, а Snapchat е четвърта с 59%. Facebook от лидер през 2014 г. със 71% се срива на пето място с едва 32% потребление от американските тийнейджъри.

Тези данни са важни, защото първо оборват мита, че TikTok е водеща платформа сред младежите. Поне в САЩ. Второ, че само кратката форма на клиповете е основното притегателно за тази капризна аудитория. YouTube се опитва да насърчава своите Shorts – кратки вертикални клипове, които копират напълно китайската социална мрежа. Но от друга страна, все още основните видеа, които се гледат в платформата на Google са тези с по-дълго съдържание. Предимство на TikTok остава по-големия процент ангажираност сред тийнейджърите от 67% – 16% отварят приложението „почти непрекъснато“. При YouTube това съотношение е 95% и 19%.

Младежите също така, използват YouTube като музикален плеър, защото не всички от тях разчитат на Spotify, заради премиум елемента. Което допълнително обяснява защо музикалната стрийминг услуга може да се окаже изключително ключова за развитието и бъдещия растеж на TikTok. Универсалността на YouTube прави платформата незаменим избор за почти всеки американски тийнейджър. Докато тясното профилиране (независимо колко силни са алгоритмите) на TikTok ограничава потенциалния растеж.

Предимството пред останалите

Което показва, че стратегията на ByteDance за интеграция на музикална стрийминг услуга в социалната мрежа може да се окаже доста успешна. Комбинирането на социален елемент за споделяне и създаване на съдържание и слушането на песни винаги е било предпоставка за добри резултати. Но не и за дългосрочни такива. Една от първите социални мрежи – MySpace тръгва в този посока. Знаем всички, къде се намира тях.

От друга страна, TikTok ще предложи опция за създаване на собствено съдържание, нещо, което не може да се намери в Spotify, Apple Music, Deezer или друга подобна платформа. Остава един ключов въпрос – правата. Това е най-големият препъни-камък в стрийминг индустрията и от него ще зависи успеха на тази потенциална интеграция. Ако ByteDance осигурят права за песните и тяхното включване в потребителски клипчета – то тогава ще разполагат с уникален продукт на пазара. В противен случай, TikTok Music ще бъде просто поредната стрийминг платформа, но ще се използва от големия бранд, за да се наложи по-лесно.

The post Достигна ли TikTok социалният пик или бъдещето е в музиката appeared first on TechTrends България.

Няма нищо по-страшно от войната. Независимо от това тя е силно притегателно и още по-здраво интегрирана в човешката природа, като съпътства нашето развитие като цивилизация от самото ѝ начало. Не е изненада, че тя доминира темите в България, поради факта, че конфликтът е на около 150 км от североизточната ни граница, а бойните действия се развиват на под 400 км.

Официално, голяма част от света разбра за началото на войната в Украйна от изявлението на руския президент Владимир Путин в 5 сутринта. В същото време в социалните мрежи започнаха да се споделят кадри от първите по-тежки обстрели на украинските позиции. Около час по-късно, навлизат и първите разузнавателни части.

Часове преди това по-съобразителните и вещи с дигиталните технологии можеха да видят признаците за предстоящата инвазия. При това не през секретни сателитни кадри или специални сводки от някое военно разузнаване, а от… Google Maps. Съвременните технологии ни позволяват да следим, макар и не директно, почти в реално време, тези трагични събития в Украйна. Проблемите с дезинформацията и пропагандата при един конфликт обаче остават.

Руснаците идват: първо в Google Maps

По-наблюдателните можеха да проследят инвазията няколко часа преди тя реално да е започнала. Google Maps показва големи задръствания по основните пътни артерии в пограничните региони на Беларус и Русия два часа преди изявлението на Владимир Путин. В 3 часа през нощта масивни задръствания в мирно време няма как да има на няколко километра до границата, с което лесно може да се заключи, че руските части се готвят за офанзива.

Точно това прави професор Джефри Люис и неговия екип от университета в Мидълбъри, Калифорния. Те ползват данните от Google Maps и ги комбинират с другите изтекли в общественото пространство за разположението на руските войски. Като виждат голямото задръстване в Белгород в 3:15 сутринта разбират, че Кремъл се готви за атака.

„В миналото, трябваше да разчитаме на репортер, който да отиде на място и да ни каже какво се случва“, коментира Люис пред Washington Post. „Сега, отваряме Google Maps и виждаме как се евакуира Киев“. Последното, отново като се вземат данните от трафика в украинската столица.

По подобен начин, в следващите дни може да се определят и кои предградия на големите украински градове като Киев и Харков са блокирани от бойни действия. Така, на 26 февруари сутринта може да потвърдим информацията от други източници, че в северозападната и западната посока на столицата на Украйна се водят сражения или има напредване на руски части. При Харков например, блокираните улици са в североизточна посока.

Картина и звук от бойното поле

Социалните мрежи като Twitter, Facebook и руската VKontakte предоставят платформа за споделяне на видео и снимки директно от бойното поле и от участниците в конфликта. С подобни кадри може да се видят само моменти от сраженията и то само от едната страна. Ако видеото предоставя отличителни маркери (пътища, специфични сгради, природни дадености и др.), определянето на местоположението може да се направи лесно като се ползват сателитните карти на Google Maps, снимките от Google Street View и от рускоезичните им аналози.

Доста потребители в социалните мрежи имат за хоби да правят подобна геолокация и за някои кадри се появява информация с точно до няколко метра къде са направени снимките или видеото. В други случаи, доста от хората, които качват материалите споделят приблизителната локация. С което дават някаква представа в пространството.

Геолокация и проследяване в почти реално време

Ако местоположението в някои случаи може да се определи с голяма точност, това не важи в 100% за всички постове. След втория ден, започнаха да се появяват кадри без допълнителна информация или с минимален контекст. В други – директна дезинформация. Любим похват при постовете е ползването на стари кадри. Един от примерите е снимка на която се маха украинския флаг от кметството в Киев и се заменя с руски, а тя се оказва от 2014 г. В друг случай, за голям пожар след престрелки в град Суми, някои от кадрите са от предходен пожар в Украйна, но преди месец.

През първите два дни някои неутрални Twitter акаунти пускаха сравнително обективна информация, с което приблизителното проследяване на движението на руските сили и отпорът на украинските беше възможно. Събирането на тази информация и проверяването ѝ, даде възможност за изграждането на интерактивни карти. Точно на такъв принцип работи услугата Liveuamap.com, като тя прави това и с други конфликтни зони от години.

С напредването на бойните действия е много трудно да се определи кое е вярно, кое и как е свързано и дали не е пропаганда от някоя от враждуващите страни. Колкото повече конфликтът се задълбочава, толкова повече дезинформация започва да се публикува, както от руска, така и от украинска страна. Затова е необходимо да приемаме с висока доза критичност информацията, която намираме онлайн. Новите технологии позволяват да следим нещата в почти реално време от всяка точка на света, но и да бъдем заблуждавани с почти същата скорост.

The post Да предскажеш войната в Украйна с Google Maps appeared first on TechTrends България.

Във фокуса попадат сделките с Instagram от 2012 г. и Snapchat от 2014 г. Facebook започна от миналата година да ги интегрира все по-тясно в единна платформа заедно с останалите си продукти за социална комуникация. Искът за злоупотреба с монопол е внесен от Федералната комисия по търговия на САЩ (FTC), както е подкрепен още от главните прокурори на 46 щата.

Да откупиш доминацията си

Обвиненията срещу Facebook са доста, но са ориентирани най-вече около сделките с двете социални мрежи. Според FTC, технологичният гигант е използвал придобиванията, за да поддържа монопола си в сектора и да вдигне праговете за навлизане на потенциални нови конкуренти. Важен детайл в аргументите на комисията е, че компанията е възприела този подход като целенасочена политика.

Instagram е обещаващ стартъп, който изгражда бързо голяма потребителска база. Успехът му е базиран на факта, че все повече хора преминават на смартфони и приложението е много удобно за ползване в този формат устройства. В същия момент, Facebook се опитва да трансформира своите възможности от десктоп социална мрежа, в мобилна такава.

Технологичният гигант първоначално се опитва да се конкурира с Instagram, но се отказва и решава вместо това да придобие приложението за 1 млрд. долара. Сделката е осъществена единствено, защото главният изпълнителен директор на Facebook Марк Зукърбърг го припознава като заплаха за монополното им положение. Според FTC, с придобиването едновременно се елиминира най-силния пряк конкурент на социалната мрежа, както и парира бъдещите опити на друг потенциален такъв да придобие заплашителен мащаб.

В същото време, когато е обявено купуването на Instagram, друго мобилно приложение започва да печели потребители – чат програмата WhatsApp. Това е заплаха за новата мобилна стратегия на Facebook, които се опитват да са сред лидерите в най-популярните апликации за смартфони и таблети.

Конкуренцията между двете става толкова усилена, че кара социалната мрежа да отдели своята чат-функция Messenger в отделно приложение, за да може да парира влиянието на WhatsApp. След две години усилия, Facebook отново прибягва до тактиката да придобие опонента си. През 2014 г. сделката е обявена, но сумата е доста по-голяма – 19 млрд. долара. Ефектите от нея според FTC са същите, като при Instagram – компанията си „откупува“ монопола.

В допълнение, двете сделки бетонират мобилното превъзходство на Facebook, което беше нарушено едва шест години по-късно от китайското приложение TikTok. Това струва на компанията общо 20 млрд. долара, които могат да се тълкуват и като своеобразна „такса спокойствие“.

Програмисти с ограничения

Второто голямо обвинение е, че Facebook предоставя своя програмен интерфейс (API) на външни разработчици, но под условия, които могат да се отчетат като злоупотреба с монопол. FTC твърди, че социалната мрежа дава достъп на други програмисти до своята платформа ако те не създават конкурентни услуги или функционалности.

Според комисията има обвинения, че Facebook спира достъпа или заплашва с това конкуренти, които се опитват да развиват свои социални функционалности, чат приложения и др.

Един от дадените примери е вече несъществуващото приложение Vine на Twitter. То позволяваше да се споделят кратки видеоклипове и имаше интегрирани възможност за социално споделяне. Facebook спира достъпа на приложението до техния API, което не позволява да се публикуват Vine клипове в социалната мрежа.

Кои са следващите

Действието срещу Facebook беше очаквано, след като политиците във Вашингтон заговориха за регулации на технологичните гиганти от края на 2018 г., включително и с призиви за разцепване на компаниите. Първата реална стъпка беше направена през октомври 2020 г. с делото срещу Google.

До голяма степен, началото на антимонополните разследвания бяха породени от скандала с Facebook и Cambridge Analytica за изтичането на лични данни на милиони американци и ползването им в политическата кампания при предходните президентски избори през 2016 г. в САЩ.

Приказките кулминираха в първите по-сериозни заплахи и действия в Конгреса на Щатите, след като главните изпълнителни директори на четири компании трябваше да обясняват дали потискат конкуренцията и злоупотребяват с монопол. Освен Марк Зукърбърг и Сундар Пичай от Google, на своеобразния „разпит“ бяха още Тим Кук от Apple и Джеф Безос от Amazon. Затова няма да е изненада ако последните две компании скоро се сдобият с подобни антимонополни дела.

The post САЩ съди Facebook за злоупотреба с монопол   appeared first on TechTrends България.

Социалната мрежа обаче постигна нещо друго – тя се превърна в своеобразна онлайн телеграфна агенция. Някои от най-влиятелните личности в света я използват за да споделят своето мнение по ключови въпроси.

Не са малко американците, които упрекват президента на САЩ Доналд Тръмп, че осъществява своята политика чрез Twitter. Както и че избирането му през 2016 г. до голяма степен беше постигнато през социалните мрежи. Или, че Илон Мъск я ползва, не само да споделя налудничавите си идеи, но и да спекулира с акциите на своята компания Tesla.

Ако трябва да бъдем честни, не малка част от революционната вълна в Близкия Изток през 2010 до 2012 г. останала в историята като „Арабска пролет“, беше осъществена през социалните мрежи Twitter и Facebook.

Което прави хакерската атака в първата много опасен прецедент, който за щастие се разминава наистина с минимални щети. Последствията можеха да са много по-големи, сериозни и мащабни, особено ако поставим най-лошите сценарии. Тя поставя няколко важни въпроса пред социалната мрежа, които може би ще я променят изцяло.

Пробивът и как се извличат 120 хил. долара

На 15 юли 2020 г.Twitter е подложена на безпрецедентна хакерска атака. В нея, за кратко са овладени между 20 и 30 ключови профила. Сред засегнатите потребители са бившия президент на САЩ Барак Обама, вече споменатият предприемач Илон Мъск, милиардерът Бил Гейтс, кандидатът за президент на САЩ Джо Байдън, кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, корпоративните акаунти на Uber, Apple и др.

След което се пускат съобщения от тяхно име, които са измама и карат последователите на превзетите профили да дарят биткойни. Във фалшивите съобщения се обещава, че съответните личности и компании ще удвоят сумите за благотворителност в борбата с коронавируса. Атаката продължава за доста кратко време, в което хакерите успяват да извлекат едва 12 и половина биткойна. Което при последните котировки е около 120 хил. долара.

Сумата е нищожна поради няколко факта. Първият е, че хакерите успяват да пробият системата на технологична компания с пазарна оценка от 27 млрд. долара. Втората е, че превзетите профили разполагат сумарно с над 346 млн. последователи. Тоест, дори 1% от тях да са видели съобщенията, хакерите са извлекли по 3 цента от тях.

Пораженията обаче се оказват много по-големи от имиджова и техническа гледна точка за Twitter. Както и възможностите, които се отварят ако някой друг пробие социалната мрежа и получи достъп до подобни профили.

Twitter в обувките на Facebook

Атаката може да доведе до подобни последствия за Twitter, каквито имаше за Facebook след скандала ѝ с изтичането на лични данни на милиони потребители чрез фирмата Cambridge Analytica. Социалната мрежа на Марк Зукърбърг още не може да се отърси от него, който предизвика регулаторния интерес на САЩ и Европейския съюз.

За Twitter това може да дойде по линия на това, как точно е осъществен пробива. Според компанията, това е направено чрез метода на социално инженерство, който включва изследването на различни хора, техните навици, интереси, данни като рождена дата, домашни любимци и др. Събраната достатъчно лична информация по различни канали, след това се използва за да се разбият дигиталните пароли на жертвите.

В случая, това са били служители на Twitter, а крайният резултат е, че хакерите са получили достъп до вътрешни инструменти за контрол и наблюдение на профилите в социалната мрежа. Съществува и алтернативна версия, базирана на вътрешни източници на няколко технологични издания, че хора в компанията директно и доброволно са били съучастници в акцията.

Тези разкрития са скандални в две насоки. Първата е, че платформата на Twitter може да разполага с големи пропуски в сигурността. При това месеци преди президентските избори в САЩ и местните регулатори гледат под лупа ролята на социалните мрежи в тях.

Втората е, че компанията има вътрешни инструменти, които позволяват директен контрол върху профилите в платформата. Което връща в светлината на прожекторите друг доста стар морален въпрос – дали технологичните гиганти не разполагат с прекалено много лични данни за своите потребители?

Във всички случаи, последствията от атаката ще се отразят фундаментално на бъдещето на Twitter. Дали това ще даде тласък на така чаканите и обещавани от щатски политици регулации върху IT гигантите или ще преструктурира платформата изцяло ще разберем в следващите месеци.

Децентрализация – възможният изход

Съоснователят и все още главен изпълнителен директор на Twitter Джак Дорси коментира, че едно от решенията пред социалната мрежа е тя да се децентрализира. Той лансира тази идея все по-активно през последната половин година, като атаката я поставя на още по-преден план.

Децентрализирането и потенциално използване на блокчейн технология, ще елиминира възможността да се използват вътрешни инструменти за контрол на профилите. Този подход има и своите недостатъци – тогава, социалната мрежа няма да може да се противопоставя ефективно на различни фалшиви профили, туитове и новини.

Хакерската атака поставя и самият Джак Дорси на изпитание. С много усилия той успя да запази своята позиция на главен изпълнителен директор в Twitter. През февруари 2020 г. група акционери водени от милиардера Пол Сингър се опитаха да го свалят от поста и да сложат свои четирима души в борда на директорите. Дорси получи подкрепата на други влиятелни инвеститори и в крайна сметка двете страни се споразумяха той да продължи да изпълнява задълженията си.

Пробивът обаче може да върне въпроса дали главният изпълнителен директор е способен да се справя с компанията. Основният аргумент на акционерите, които искаха да свалят Дорси през февруари е, че той заема тази позиция не само в Twitter, но и в друга негова компания – Square. Хакерската атака ще може да се възприеме като ново доказателство за тази теза.

Всички страхове

Доста медии само загатват, но почти никоя не коментира може би най-лошият сценарий, който друга подобна хакерска атака може да доведе. Пробивът даде контрол на злонамерени хора на профили с 346 млн. последователи. От тях бивши и потенциални президенти на САЩ, милиардери, компании с оценки от стотици милиарди долари и влиятелни в обществото личности.

Хакери с по-користни мотиви могат да причинят истински хаос, ако започнат да обсипват тази аудитория с користни послания. В увода припомнихме, че социалните мрежи бяха и все още са силен инструмент за задаване на обществени нагласи. Включително в накланянето на везните в полза на някой от кандидатите за президент на САЩ или в развитието на Арабската пролет преди десетилетие.

Последствията от подобно овладяване на профили с високо значение могат да бъдат наистина неописуеми и да вкарат в хаос съвременното дигитализирано общество. Което поставя под въпрос дали да може да вярваме на всичко, което се пуска в социалните мрежи. Дори и да са от хора и профили, на които имаме пълно доверие.

The post Хакерската атака в Twitter – по-малкото зло appeared first on TechTrends България.

Проблемът стана особено явен по време на протестите против полицейското насилие през последните седмици. Социалните мрежи се превърнаха в място на множество дискусии и призиви, включително прикрити расистки групи, които под предтекст, че искат равнопоставеност, всъщност разпространяват обратни послания.

И докато други социални мрежи, например Twitter, взеха по-открита и твърда позиция против подобно поведение, Facebook видимо не направи нищо ново. Компанията сякаш не обръща внимание и казва, че продължава да работи по темата, но отнема време. Липсата на видими промени обаче създаде нов проблем за интернет гиганта.

Това не е първият случай, в който Facebook попада в негатвната светлина на прожекторите и се проваля в идеята да предприеме действия спрямо критиките. Последният скандал с подобни размери беше след президентските избори в САЩ през 2016 г., когато маркетинг фирмата Cambridge Analytica извличаше лични данни на милиони потребители с цел насочени послания в полза на кандидата и настоящ държавен глава Доналнд Тръмп.

Неочаквана подкрепа за расизма

Заради големия ръст на речта на омразата и все по-хитрите методи за нейното прикриване, алгоритмите на Facebook показват реклами и в групи и в публикации и клипове, които са именно с подобен характер. Потребители започнаха да съобщават за такива случаи и очаквано критикуват брандовете, чийто реклами са редом до подобни послания.

Самите брандове обаче не са виновни. Съвсем логично те не искат имената им да се свързват с подобни послания, но алгоритмите на Facebook все още не съобразяват това и допускат грешки. Според рекламодателите обаче социалната мрежа не прави достатъчно промени и те не се случват с бързо. А това води до вреди за техния имидж. Резултатът – оформи се своеобразна коалиция от американски компании, които обявиха бойкот на рекламирането във Facebook.

Казусът набира сила през тази седмица, като Facebook е провела конферентен разговор с около 200 рекламодатели, съобщи Financial Times. Вестникът обяви, че разполага и със запис от разговора, в който Нийл Потс, един от директорите на Facebook, казва на участниците, че „има дефицит на доверието“ и компанята иска да промени това.

Отпорът на компаниите

В бойкота ще участват доста брандове, включително The North Face, Ben & Jerry’s, Patagonia, Viber и др. Всички те смятат да спрат рекламите си във Facebook през юли т.г., като символ на недоволството си от случващото се в социалната мрежа. Бойкотът е организиран от групата “Спрете омразата за печалба“, която започна работа след смъртта на Джордж Флойд, съобщава британският вестник Guardian. Тя е на път да направи най-големия отлив на рекламодателите от социалната мрежа досега. Особено след като през миналата седмица организациите с подобен призив станаха шест.

Проблемът набра още инерция в четвъртък, след като и мобилният оператор Verizon обяви, че спира рекламите си във Facebook и Instagram за неограничено време, съобщи CNBC. Говорител на Verizon казва, че това ще е така, докато Facebook „не създаде приемливо решение, с което се чувстваме комфортно“.

Позицията на Verizon е следствие на сигнал от една организациите, че е открила реклами на телекома до видео на групата QAnon, в което имало реч на омразата. „Имаме строги правила за съдържанието и нулева толерантност, когато те са нарушени. Временно спираме рекламите си докато Facebook не създаде решение, с което че чувстваме комфортно и е в тон с това, което сме направили с YouTube и други партньори“, казва главният медиен директор на Verizon Джон Нити.

Какво прави Facebook

Въпреки все по-големия натиск, компанията запазва привидно спокойствие. В официална позиция за Fortune, Facebook казва, че уважава решенията на брандовете и ще продължи работата си да премахва речта на омразата. Според източници на в. The Wall Street Journal, компанията е казала на рекламодатели, че няма да променя политиката си заради финансов натиск, но ще инвестира повече в технологии, които да улеснят откриването на речта на омразата.

Анализаторът Брент Тил на Jefferies коментира пред Fortune, че не очаква бойкотът да повлияе на приходите на Facebook. „Те имат 8 млн. рекламодатели. Ако част от тях си отидат, това ще създаде временен въздушен балон, но той ще е малък“, смята Тил. Целта на компаниите е да изпратят символично послание

На същата позиция е и Колин Себастиан от Baird. Той смята, че трябва дори хиляди рекламодатели да бойкотиат социалната мрежа, за да повлияе това на приходите ѝ трайно. „Бойкотът е предимно символичен“, казва и той.

За Facebook остава трудната позиция да се справи с пореден скандал. Те станаха почти постоянно явление за социалната мрежа. Очакванията са те да продължат и през следващите месеци с наближаването на изборите за президент в САЩ. За сега компанията и Зукърбърг успяват да запазят твърдостта на позицията си, но натискът изглежда ще става все по-сериозен.

The post Големият бойкот на рекламодателите срещу Facebook appeared first on TechTrends България.

Това се оказва интересен парадокс. Въпреки че днес човек може да намери безброй начини за комуникация, той се чувства и по-самотен. Оказва се, че онлайн комуникацията, макар и да има много ползи, не може да замени изцяло традициония контакт. Резултатът? Вместо да се чувства заобиколен от приятели, онлайн комуникацията кара човек да вижда голяма разлика между живота в интернет и реалността.

Тази теза, отдавна се изказва от различни изследователи, но едно задълбочено и мащабно проучване, успява да я защити с конкретни данни.

Повече социални мрежи, повече самота

Изследването на здравния застраховател Cigna от 2018  г. показва, че 54% от анкетираните 20 000 амерканци споделят, че се чувстват самотни. В рамките на година, делът им скача до 61%. На пръв поглед изненадващо, най-младите анкетирани – групата 18-22 г. – са с най-голям дял чувстващи се самотно, въпреки че са и най-активни ползватели на онлайн комуникациите.

Интернет технологиите са чудесни в създаването на усещане за свързаност, казва пред CNET др. Елиас Абужауд от Станфордския университет. Според него причината за това е, че хората се впускат в изграждането и поддържането на виртуалните си контакти, което често се оказва за сметка на по-малкото, но по-искрени и истински приятелства и отношения в реалния свят. Така се полчуава парадокс, в който човек има повече контакти от всякога, но и се чувства много по-самотен, защото му липсват по-близки отношения.

Разбира се, не само технологиите са виновни за това. Фактори са и честите пътувания, повечето работа, местене в друг град или дърава и др. Има и аргумент, че всъщност връзката е обратна: Хората не са по-самотни, защото прекарват повече време онлайн, а го правят, защото са по-самотни.

Според професорите Сюзан Матт и Люк Фернандез обаче, не може да се отрече, че технологиите влияят и променят усещането и представата за самота. Заради тях се променят очакванията за скорост и разнообразие на контактите, намалява се и толерансът за прекарване време сам. Накратко, човек свиква постоянно да комуникира с някой и когато се получи „дупка“, се чувства по-самотен, без реално да има причина.

„Културата ни е наложила очакване, че ако искаш да си успешен, трябва да имаш огромна мрежа от контакти. Това налага повече изисквания върху хората и когато те са сами, дори за кратко, те се чувстват много по-самотни. „Нашите баби и дядовци не са мислили, че ще имат средно по 338 приятели във Facebook”, коментира Мат.

Като останалите

Проблем е и погрешната представа, която социалните мрежи създават за живота на другите. Младежите сега свикват да виждат красиви снимки в профилите на приятелите си в социалните мрежи и мислят, че техният живот не е на нивото на другите. Твърде често може да е дори обратното.

Социалните мрежи увеличават и т.нар. „страх от пропускането“. Ефектът е сходен като от снимките на ваканции от екзотични дестинации. Само че става дума за снимки от посетени събития, забавления и т.н. Така потребителят, който ги вижда, може да започне да мисли дали не пропуска интересни неща и не пропилява живота си, като пренебрегва това, което вече има.

Човекът е социален и несъзнателно иска да е като останалите или да има сходен живот като тях. Затова, ако очакванията му не отговарят н това, което вижда (без значение доколко реално е то), може да се чувства самотен.

Последиците от самотата могат да доведат до здравословни и психически проблеми. Ако самотата не се адресира навреме, може да спомогне за развиване на депресия и други негативни настроения отбелязва Абужауд. За някои това става бизнес и според Фернандез вече има дори цяла индустрия, в която в известна степен попадат и социалните мрежи. Те предлагат своеобразно „лекарство“ срещу самотата, но неговият ефект не изглежда особено силен или траен.

Проучването на Cigna показва ясно, че хората, които имат по-чести, смислени взаимодействия с хора очи в очи, показват по-ниско ниво на усещането за самота и като цяло са по-здрави психически и физически. Технологиите могат да помогнат за по-лесното създаване и подобряване на отношения, но не може да заменят традиционната комуникация.

The post Повече социални мрежи и свързаност – повече самота appeared first on TechTrends България.

През последните пет-шест години, Zynga влизаше в медийното пространство основно с новини за масови съкращения, но тя постепенно започва да си стъпва на краката. Поне такова е усещането ако погледнем във финансите ѝ през 2019 г. Процесът с преориентирането ѝ към мобилен разработчик я кара да прави това, което всеки гигант предприема, за да трансформира бизнеса си. Да придобива компании.

Zynga отново влезе в общественото полезрение с купуването на турския разработчик Peak за 1.8 млрд. долара. Сделката превръща последната във втория технологичен еднорог в Югоизточна Европа след словенската Outfit7, която е закупена от китайски консорциум през 2017 г. Темата, че милиардните компании в региона са мобилни разработчици, придобити от чуждестранни играчи и липсата на българска фирма, която за момента да достигне подобен статус ще я оставим за друг път.

Сега ще се концентрираме малко повече с това какво се случи със Zynga и как от технологичен гигант, който Уолстрийт боготвореше преди борсовия дебют се превърна в поредния мобилен гейм разработчик. При това без капка иновация. Дори в най-силните си години, тя реално не създава собствен продукт, който да допринася с нещо ново на пазара. Това донякъде предопределя и позицията ѝ в момента.

Предимството да си първи

Възходът и падението на Zynga е изцяло свързан с Facebook. Социалната мрежа решава да стартира гейм секция, която да ангажира и задържа повече време потребителите. Затова и целта на заглавията е да са максимално достъпни и популярни. През юли 2007 г. Zynga пуска Texas Holde’Em Poker за новата гейм платформа на Facebook, както и за всички популярни мобилни операционни системи – Android, iOS и Windows Phone. Включително то се появява и за конкурентните социални мрежи, като G+ на Google, MySpace и Tagged.

Реално компанията пуска играта навсякъде с надеждата да натрупа или кумулативно много потребители или в една от тях да пробие с много. Това се случва във версията за Facebook и то поради простата причина, че е първата и за известно време единствена такава в социалната мрежа. С което привлича вниманието на инвеститорите и в рамките на 2008 г. си осигурява финансиране от 39 млн. долара. В следващите три години са привлечени още капитали на обща стойност от около 854 млн. долара.

„Създаването“ на Farmville

Историята на най-големия хит на Zynga е забулен с доста въпросителни. Официално Farmville е разработен от компанията и първата версия за Facebook е пусната през юни 2009 г. По абсолютно същото време тя придобива малкия стартъп MyMintLife, които са социална мрежа, изградена около създаването и развиването на виртуални домове. Подобно на The Sims, с разликата, че хората в платформата си помагат едни на други с обмяната на различни виртуални стоки и ресурси.

Информацията за истинския създател на FarmVille е противоречива. Най-достоверната теория е, че зад нея седят няколко основни действащи лица и две компании. От една страна е Марк Скагс, един от главните продуценти на хитовите стратегии в реално време Command&Conquer: Red Alert 2 и Command&Conquer: Generals. Той се присъединява в Zynga през 2008 г. и обикновено с него се асоциира създаването на FarmVille.

Другите „родители“ на играта се водят MyMintLife, които са придобити от разработчика по времето на старта ѝ. Според една от версиите, те са преработили напълно заглавието, за да може да се превърне в големия хит, който напълно превзе Facebook. Това става с интеграцията на всички механики от тяхната малка социална мрежа.

Независимо, кой е главното креативно лице зад FarmVille, без MyMintLife, Zynga никога нямаше да пожъне този свой успех. Фактът е, че именно техните механики доведоха до задържането и привличането на нови потребители. Което идва след първото по-голямо придобиване на компанията, а не в резултатът на изцяло самостоятелно разработен продукт.

На върха на света

Постиженията на FarmVille са наистина големи. През март 2010 г. тя достига до близо 84 млн. месечни и над 34 млн. дневни потребители. Година и половина след пускането ѝ, излиза CityVille, която позволява създаването на собствен виртуален град от потребителите на Facebook. Zynga доминира игрите във Facebook по това време с десетки милиони дневни и месечни потребители. Тя се превръща във феномен на гейм индустрията и е приравнявана като голям иноватор в сектора с огромен потенциал.

Zynga по това време е на печалба с около 12 млн. долара на тримесечие и трябва да направи първично-публично предлагане (IPO) в края на 2011 г. Всички очи на инвеститорите са вперени в нея, защото при привличане на 1 млрд. долара и оценка от от близо 9 млрд. долара, това ще я направи най-големият технологичен борсов дебют от Google насам.

IPO-то е факт през декември 2011 г. Обаче не преминава по очаквания за всички начин. Почти веднага, след като акциите стават публични при начална цена от 11 долара, те поскъпват с 50 цента през първите няколко часа, но последва срив до 9.50 долара. До края на 2011 г. спадът продължава до 8.45 долара за акция. Началото на 2012 г. е последвано от стабилен ръст до малко под 15 долара, но към средата на годината акциите вече губят близо ¾ от стойността си с 3 долара за парче.

Факторът Facebook

Две са причините за борсовото фиаско на Zynga. Първата е, че компанията се опитваше да изгради имидж на технологична, а не на гейм компания пред медиите и инвеститорите. По-голямата се крие във факта, че Zynga беше изцяло и напълно зависима от Facebook. Социалната мрежа се оказва много силен партньор, като се опитваше да ѝ даде максимални ексклузивни права.

В същото време, опитите на Zynga да се опитва да предоставя успешно своите заглавия извън популярната платформа удряха на камък. Самостоятелните версии на FarmVille и CityVille никога не достигнаха аудиторията, която имаха във Facebook. Създаването на отделна платформа Zynga.com също се проваля като инициатива за привличането на интерес. В най-добрите си финансови години, Zynga постига 95% от приходите си през социалната мрежа.

Упадъкът на компанията е предначертан през следващите периоди. Тя е зависима изцяло от развитието на игрите във Facebook, без никаква иновация отвъд тази концепция. Отделно, тя не успява да предвиди един външен фактор – геймингът в социалните мрежи се оказва краткотрайно явление. През 2012 г. и след това започва постепенно да намалява, най-вече заради набиращите популярност мобилни игри.

Пускането на 4G мрежи в развитите части на света, предоставя на смартфон заглавията бърза интернет връзка, с която потребителите могат да играят помежду си през умните си телефони.

Тези развития се оказват пагубни за Zynga и тя започва да свива приходите и служителите си. През 2013 г. са обявени съкращения на 520 души или 18% от целия ѝ персонал. Компанията вече влиза в медиите основно с подобни новини, както и с такива колко бързо намаляват потребителите в заглавията ѝ.

Към мобилния фронт

Първата стъпка в правилната посока Zynga прави през 2016 г., когато начело на компанията идва Франк Гибеу, бивш директор за мобилните игри на Electronic Arts. Той дава тласък на цялостната трансформация на разработчика към заглавията за смартфони и таблети.

Финансовото състояние започва да се подобрява, като Zynga отново разчита на добре позната си формула за успех. Вместо да разработва, тя придобива продукти, които да реализира. Изключение прави първата ѝ игра – Texas Hold’Em Poker, който се ребрандира на Zynga Poker и е най-популярното ѝ заглавие през 2017 г. Останалите ѝ хитове – като CSR Racing, Word with Friends 2 и др. са вследствие на придобивания. През 2019 г. тя отчита огромен ръст на приходите, които се увеличават от 907 млн. на малко над 1.3 млрд. долара. Печалбата я има, макар и доста ниска – едва 40 млн. долара.

Така реално Zynga разчита на купени хитове. Друг добър източник на пари е лицензирането и партнирането ѝ с големи компании. Пример в тази посока е сделката с Hasbro за адаптирането на FarmVille за настолните игри Monopoly.

Реалната добавена стойност или иновация при Zynga обаче е нулева. Нейният успех през 2007-2011 г. беше продиктуван изцяло от бързото „яхване на вълната“ с Facebook игрите по това време. Също толкова скоростния им упадък, доведе и до залеза на компанията. Сега, от технологичното чудо на Уолстрийт, Zynga се е превърнала в поредния разработчик за мобилни игри, в един пренаселен пазар. При това без да разчита на собствени хитове, а на купени такива. Модел, който трудно може да бъде дългосрочно стабилен.

The post Zynga в борба за оцеляване appeared first on TechTrends България.