Чрез нея телекомът ще продължи и една друга посока на развитие на родния пазар – консолидацията на българските системни интегратори. „А1 България“ положи силните си позиции в изграждането на собствен екип за поддръжката на корпоративен софтуер, като през октомври 2020 г. стана златен партньор на SAP за страната. Година след това, беше подписано стратегическо партньорство с Acronis за предоставянето на решения за киберсигурност.

С придобиването на „СТЕМО“, „А1 България“ стъпва здраво и се утвърждава, като един от най-големите системни интегратори на местния пазар. Телекомът ще може да предлага максимално широко портфолио от подобни услуги на бизнес клиенти. Корпоративните услуги са сфера, в която операторът набляга през последните няколко години с цел да диверсифицира източниците си на приходи.

Една от най-старите IT фирми в страната

СТЕМО“ е една от най-старите български IT фирми, като е основана през 1991 г. в Габрово. Първоначално се занимава с доставка на компютри и разработване на софтуер. 30 години по-късно, компанията покрива почти целия спектър от консултантски и развойни услуги свързани с корпоративни системи. Той включва интеграцията и поддръжката на SAP програми, комплексни технологични проекти, поддръжка на хардуерна и софтуерна инфраструктура и разработването на системи по поръчка.

Към момента, „СТЕМО“ разполага с 14 офиса в най-големите градове в страната. Към края на 2020 г. разполага с 265 души експертен персонал. За същия период е реализиран оборот от 61.1 млн. лева и нетна печалба от 1.8 млн. лева, показват данните от Търговския регистър.

Списъкът с клиенти през годините е наистина дълъг. Включва както публични институции и дружества, така и частни компании. От Агенция по вписванията, през Министерство на транспорта, до „Еконт“, българския клон на Ingram Micro, „Лукойл“ и много други.

Последствията от сделката

Както повечето подобни придобивания, цената не е обявена публично. Според източници на „Капитал“ става дума за около 50 млн. лева и „СТЕМО“ ще продължи да съществува като самостоятелно звено. Това е първата голяма сделка на „А1 България“ от придобиването на кабелния оператор „Близу“ през 2015 г. Тогава, трансакцията позволи на телекома да разгърне напълно потенциала на своите фиксирани услуги, като вече е равностоен конкурент с дългогодишния лидер в сектора – „Виваком“.

Сделката със „СТЕМО“ трябва да премине през одобрение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Завършена, тя ще трансформира „А1 България“ ако не в един, то в най-големия системен интегратор на българския пазар. Този сегмент претърпява трансформация през последните години, като зачестиха сливанията или отпадането на по-малки конкуренти. „СТЕМО“ се нареждаше в челната тройка, заедно с друг дългогодишен играч на пазара „Телелинк“, а отскоро и с „ЦЕТИН България“. Последното дружество е отделеното мрежово звено на „Йетел“.

Придобиването на „СТЕМО“ създава предпоставка за близко сътрудничество с „Поликомп“ – един от лидерите в дистрибуцията на електроника в страната. Втората компания е отделена от първата чрез своята компания-майка „Кватрон“. Връзката все пак остава, като един от съдружниците в „СТЕМО“ е управител на „Поликомп“, а четиримата от своя страна са съдружници в „Кватрон“.

Последиците за сделката ще поставят „А1 България“ сред лидерите в сферата на системната интеграция. Телекомът също така ще разчита на по-силна диверсификация на приходите и печалбата си. Официалната разбивка не е обявена, главният изпълнителен директор на „А1 България“ Александър Димитров, коментира пред „Капитал“, че за 2021 г. те са около 70 млн. лева. Което на фона на годишните приходи от 1.12 млрд. лева съставляват едва 6% от всички. Но след тези от фиксирани услуги, бизнесът със системна интеграция има потенциал за растеж за телекома.

The post „А1 България“ придобива системния интегратор „СТЕМО“ appeared first on TechTrends България.

Пълното доказателство за това идва в обявяването на стратегическото партньорство между „A1 България“ и SAP България. С което телекомът става един от основните доставчици на услугите и продуктите на германския софтуерен гигант.

Операторът развива услугите на SAP от години, но едва сега подписва толкова широко партньорство с него. Преди подобни споразумения бяха нормална практика за големите системни интегратори в страната. Този специфичен сегмент претърпя големи промени и процес на консолидация, след свършването на програмата „Конкурентоспособност“ от фондовете на Европейския съюз.

Единствен засега

A1 България“ се превръща в единственият засега официален и пълен reseller на решенията на SAP. Това означава, че операторът има право да предлага на клиентите си лицензи за двете основни бизнес платформи на германския разработчик.

Това са ERP решенията за корпорации SAP S/4Hana и за малък и среден бизнес SAP Business One. Стратегическото партньорство означава, че „A1 България“ разполага с капацитета и компетенциите да предлага, консултира, внедрява, обучава и предоставя лицензи за тези платформи, както и за останалите услуги, които германския гигант разполага в портфолиото си.

„A1 България“ затваря цикъла по предлагането на подобни системи за дигитализиране на бизнеса, след като телекомът разви силно своите корпоративни предложения, покрай своя център за данни. По този начин, компанията може да предостави всичко под формата на софтуер като услуга (SaaS) с месечен абонамент, без да се изисква никаква инфраструктура от страна на клиента.

По пътя на дигитализацията и Интернет на нещата

Телекомът също така предоставя и всякакъв тип свързаност – мобилна, фиксирана, разполага и с мрежа за разгръщане на услуги за Интернет на нещата (IoT), която е ключова за бъдещата дигитализация на бизнеса. Темата беше в основата на коментарите на двамата изпълнителни директори.

„Щастлив съм, че с обединени усилия ще допринесем значително за ускоряване на тези процеси, които излязоха на преден план в настоящата ситуация“, коментира Александър Димитро, главен изпълнителен директор на „A1 България“. „Партньорството ни със SAP България е поредната стъпка от усилията на „А1 България“ за дигитализация на бизнеса в България“.

„Партньорството ни със SAP България е поредната стъпка от усилията на „А1 България“ за дигитализация на бизнеса в България“ Александър Димитров, A1 България

Друго ключово направление от партньорството е желанието на „А1 България“ и SAP България да подкрепят развитието на общините в стремежа им да се превърнат в „Умни градове“ чрез интелигентни, надеждни и достъпни услуги, се посочва в прессъобщението на телекома. Там се допълва, че комбинацията от аналитични платформи на SAP и експертизата на оператора в сферата на „Интернет на нещата“ могат да подобрят значително темповете, с които българските градове въвеждат интелигентни решения, спестяващи ресурси и решаващи ключови въпроси за гражданите.

Бизнес услугите към корпоративни клиенти са част от диверсификацията на приходите на „A1 България“ и са все по-видни във финансовите му резултати.

The post „A1 България“ стана класически системен интегратор appeared first on TechTrends България.

И докато софтуерът и хардуерът са взаимосвързани и си помагат да извличат максимума един от друг, то когато едно устройство работи добре, обикновено хардуерът е хвален за бързата работа, но когато работи зле, софтуерът е критикуван, че „забива“.

На преден план

През последното десетилетие софтуерът започна да излиза на преден план. Хардуерът се превърна просто в „желязо“, което е напълно зависимо от програмите, които го ползват. Причините за това са няколко.

От една страна хардуерът достигна ниво, в което трудно може да впечатли обикновения потребител. Затова и потребителската електроника вече не предизвиква толкова голям ентусиазъм сред хората. Продължава да има и много хардуерни иновации, но те са при центровете за данни и другите по-специфични устройства. И те, и обикновената електроника обаче все повече разчитат и на софтуера, за да привличат вниманието на потенциалните клиенти.

Фактът, че вече дори и евтините телефони разполагат с хардуер, който само допреди няколко години беше наличен за флагманите, отваря много нови възможности. Някои от тях са тривиални, други ще са доста по-значими. Накратко, софтуерът навлиза във всякакви аспекти на ежедневието на хората. Това е неизбежен процес, който ще има своите и добри, и лоши страни.

Най-добрият пример са мобилните екосистеми – операционните системи за смартфоните и таблетите и изградените около тях приложения. През последните десет години те показаха, че липсата на развитие на подобни системи е пътят към успеха на производителите на устройства. Може да си спомним Nokia и Microsoft с техните смартфони Lumia и злополучната платформа Windows Phone. Ситуацията се повтаря донякъде и със забраната на Huawei да ползва лицензираната версия на Android.

Зад паравана на софтуера

Той вече тече с пълна сила. В онлайн магазините има всякакви приложения с много голямо разнообразие от функции, услуги и възможности. Все повече компании, които предлагат физически услуги, ще изграждат и собствени софтуерни платформи. Пример за това са системите за споделена икономика, като AirBNB и Uber. Последната се надяваше да прескочи регулациите за такситата, като твърдеше, че е изцяло софтуерна платформа и услуга за връзка между потребители и шофьори.

Това не се случи в дългосрочен план и тя вече трябва да отговаря на редица правила, което кара компанията да търси нови бизнес модели и софтуерни възможности. Тя вече неколкократно обяви, че има концепция да бъде „операционната система на ежедневието“. Това означава, че иска от нейното приложение потребителят да може да си поръча най-разнообразни форми на транспорт, доставка на различни услуги и т.н. Ключов елемент са разработването на автономни коли и услуга, базирана на тях.

Поглед в бъдещето

Много други приложения и услуги разчитат на все по-интелигентния софтуер, за да персонализират т.нар. потребителско изживяване, за всеки клиент. В момента това се случва постоянно, но в по-скромен мащаб. Усъвършенстването на алгоритмите тепърва предстои, покрай развитието на програмите за изкуствен интелект (AI).

Концепции и технологии като AutoAI например ще позволят на повече компании да разработват бързо и лесно интелигентни алгоритми за различни функции и услуги, без да се налага да разполагат със специализирани инженери. Вместо това по-голямата част от процеса ще е автоматизирана и фирмите ще могат с минимални промени да адаптират готовите модули за нуждите си.

Алфред Чуанг, който е партньор в инвестиционния фонд Race Capital, описва в TechCrunch и своята прогноза за света на софтуера след 10 години. Той очаква тогава “най-голямото училище в света“ да е софтуерна компания – тя ще предлага персонализирани уроци на хората навсякъде, като те ще се подготвят от изкуствен интелект.

Според Чуанг и най-голямата банка може да е софтуерна компания и всички транзакции да са дигитални. Дори и разговорите с банкери ще са през видеочат или обикновен чат, но практически няма да има физически пари. Всичко може да е в блокчейн – ясно проследимо, прозрачно и сигурно.

Чуанг прогнозира, че и най-големият супермаркет може да е софтуерна компания, която използва и роботи. Храната да се доставя чрез роботи и дронове, без човешка намеса. Клиентите пък ще могат да следят кой кога и как е подготвял и обработвал храната им. Изкуствен интелект ще прогнозира нужните продукти.

Чуанг очаква практически всички големи индустрии да са преобразени и да разчитат на софтуера и дигиталните услуги. Той смята, че и тазгодишната пандемия ще ускори изкарването на хората от офисите за повече работа от дистанция. Самият Марк Зукърбърг вече обяви, че очаква „до 5-10 години“ поне половината от служителите на Facebook „трайно“ да работят от домовете си.

Новите предизвикателства

Разбира се, не може абсолютно всичко да се замени от софтуер, но алгоритмите биха могли да помагат за по-доброто и качествено изпълнение на практически всякакви задачи. Стига, разбира се, да са достатъчно сигурни. Именно това ще е основното предизвикателство пред IT индустрията. В момента хакерските атаки са толкова чести и все по-големи, че вече почти не привличат вниманието на хората, които сякаш се примириха с факта, че данните им във всеки един момент могат да бъдат откраднати.

И докато краден имейл или парола не е чак толкова голяма болка за умиране, то компрометирането на софтуер, който управлява язовирна стена или светофарите в голям град, може да създаде доста по-кардинални проблеми. А ако софтуерът е навсякъде, рискът нещо подобно да се случи, е много по-голям. Затова сигурността на софтуера и изкуствения интелект като цяло ще е много голямо, сложно и важно предизвикателство.

Всички останали трудности са по-лесно преодолими. Както и Зукърбърг казва, преди да могат служителите да работят трайно от домовете си, ще трябва да се създадат още много нови технологии, приложения, софтуерни инструменти. Ще трябва да се подобри и мрежовата инфраструктура, за да гарантира бърз и стабилен интернет. Всичко това обаче ще се случи неизбежно. То е част от естествения процес на развитие на софтуера.

Сигурността обаче все още изглежда второстепенна и пренебрегната. Пример затова са проблемите на приложението Zoom, което след големия си възход, се оказа, че не предлага криптиране на връзката и достатъчно ниво на сигурност. Това се добавя сега, постфактум. А, за да може софтуерът на бъдещето да отговори на големите очаквания, сигурността за него трябва да се развива още сега и да върви паралелно с всичко останало.

The post Софтуерът може да преобрази света в рамките на десетилетие appeared first on TechTrends България.