Основните тенденции, предимства и предизвикателства пред софтуерната индустрия се запазват. Освен стабилния годишен ръст, заплатите се увеличават, но и нуждите за нови кадри – също. Друг негативен елемент, който оказва влияние върху представянето на IT сектора е вдигането на максималния осигурителен праг. Причината е, че това е основното перо на разходи към държавата на тези компании.

Поредна позитивна година

Софтуерната индустрия достига 5.475 млрд. лева приходи за 2021 г. Това е ръст от 20.2% спрямо предходната и представлява 4.3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за периода. По този начин, секторът удвоява обемите на постъпления, които генерира в рамките на четири години и утроява за шест. През 2017 г. приходите са 2.674 млрд. лева, а през 2015 г. – 1.863 млрд. лева. Делът на софтуерната индустрия спрямо БВП е бил през тези години 2.6% и 2.1% съответно.

Заетите в сектора се увеличават с 13% през 2021 г. до 46.27 хил. души. Работещите в сектора са се удвоили в рамките на шест години, през 2015 г. те са били 22.43 хил. Предвид факта, че постъпленията на софтуерните компании се увеличават с по-голямо темпо, предполага, че има потенциал за отваряне дори на повече нови работни места.

Заплатите в сектора също са доста привлекателни. Средното брутно месечно възнаграждение достига 4 857 лева през 2021 г., като година преди това е било 4 350 лева. По изчисления на БАСКОМ това е 3.2 пъти повече от средните нива за страната.

От браншна посочват, че все още България е по-изгодна за софтуерните специалисти. Средната брутна годишна заплата е 58.28 хил. лева. Приравнено с Великобритания спрямо коефициента за паритет на покупателната способност е 62.22 хил. паунда. На Острова средното годишно възнаграждение за софтуерен инженер е 37.98 хил. паунда. При сравнение с Германия разликата е по-малка – 64.46 хил. евро срещу 54.31 хил.

Позитивна перспектива

Положителна е прогнозата на БАСКОМ и за следващите години. За 2025 г. очакванията са приходите на софтуерната индустрия да надминат 10 млрд. лева и 7% от БВП на страната. Заетите в сектора ще надминат 72 хил. души, като близо половината от работните места ще са новосъздадени през този времеви прозорец.

Изчисленията се базират на досегашните тенденции и очакванията на самите софтуерни компании. Предвид историята за стабилен ръст и темповете с които удвоят и утрояват своите резултати, подобни очаквания може да се разглеждат като реалистични.

Опасенията на софтуерните компании

Основните проблеми на софтуерната индустрия през годините обикновено са два. Първият е данъчно-осигурителната политика на държавата. Причината е, че осигуровките съставляват един от основните разходи на софтуерните компании. Предвид високите заплати, повечето експерти се осигуряват на максималния праг, а самите възнаграждения доста често го надминават.

Вторият проблем е липсата на кадри. Доста компании се опитват да разширяват своите операции в страната, но са ограничени, не от пари, а от невъзможността да наемат достатъчно квалифицирани хора. Това се потвърждава и от факта, че ново наетите кадри през годините са с по-слаби темпове от ръста на приходите. Новото правителство се ангажира да вземе някакви мерки по проблема. Министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер се ангажира да създаде Съвет за взаимодействие с Министерството на образованието и науката, който да помогне на ведомството да развива нужните за софтуерната индустрия кадри.

Сред другите опасения, които софтуерните компании посочват, са националната икономика и конкуренцията. Пандемията и глобалната икономика са по-малки фактори, които будят притеснения сред дружествата от сектора.

The post Софтуерната индустрия в България нараства с 20% през 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Да, говорим за митичното за България електронно управление. Първите хаотични стъпки в изграждането му са предприети още в последните години на комунизма, а след това темата остава като обещания на редица правителства. Сега, 30 години по-късно, имаме готови само отделни компоненти, които са готови в рамките на е-управлението. В здравеопазването например, дигиталните услуги са почти мираж, ако не броим възможността за справка дали дадено лице е осигурено или не.

Помощ от IT сектора

Български IT компании предлагат безвъзмездно 15 хил. човекочаса на своите специалисти по изграждането на системи за електронни здравни досиета, е-рецепти и направления, проследяване на лекарства и анализиране на ефективността им. Помощта е за да може да се даде тласък на е-здравеопазването, което стои в безизходица, заради хаотични обществени поръчки, обжалвания и други пречки.

Подкрепата е заявена от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST, бившата Българска аутсорсинг асоциация – бел. ред.). Тя ще включва работата на висококвалифицирани специалисти, които да подпомогнат изграждането на системата за електронно здравеопазване.

„Подобно на други индустрии и компаниите от сектора на технологиите и бизнес услугите вече се сблъскват с последиците от COVID-19 пандемията“, коментира Илия Кръстев, изпълнителен директор на A Data Pro и председател на AIBEST.

„Собствениците и мениджърите на IT компаниите смятаме, че наша отговорност към обществото е, не само да запазим възможно най-много работни места, но и да подкрепим институциите“ Илия Кръстев, A Data Pro

Технологичните компании за момента са по-малко засегнати от рестриктивните мерки средщу COVID-19 пандемията. IT специалистите най-лесно могат да се адаптират за дистанционна работа. Не само, защото повечето от задачите им са дигитални, но и защото често работят в международни екипи от разстояние. Затова е логично, компаниите от тази индустрия да се опитат да помогнат в ситуацията.

“Собствениците и мениджърите на нашите компании смятаме, че наша отговорност към обществото е, не само да запазим възможно най-много работни места, но и да подкрепим институциите и Националния оперативен щаб като предоставим безвъзмездно наличния си свободен ресурс за справяне с кризата причинена от COVID-19“, заяви още Кръстев.

Идеята е била посрещната с доста ентусиазъм от членовете на Асоциацията и затова толкова бързо идва и самата подкрепа.

„Реално в рамките на 24 часа получихме съгласие на повечето фирми за тази инициатива“ Ивайло Славов, Bulpros

„Ентусиазмът на членовете ни беше страхотен“, коментира Ивайло Славов, главен изпълнителен директор на Bulpros и член на борда на AIBEST. „Реално в рамките на 24 часа получихме съгласие на повечето фирми за тази инициатива“, допълни той.

AIBEST ще предостави редица ресурси на държавата. Сред заявените са бързо активиране на онлайн платформа, която да подпомага на здравните екипи с информация, следене на обстановката и спазване на карантината, системи за насочване, комуникация и др. Допълнително, Асоциацията ще представи анализ на добри практики и предложения, как да може да се дигитализира българското здравеопазване по-бързо и ефективно.

Порочният кръг на поръчките

Според здравеният министър Кирил Ананиев, при тези обстоятелства, дигиталните услуги в тази сфера ще могат да заработят още през ноември. Той допълни, че вече се работи по изграждането на определени модули от системата. Всеки един от тях е в различен етап на разработване.

Подобно на много други компоненти на е-управление, е-здравеопазването става жертва на различни по ефективност обществени поръчки, обжалвания и др. През 2018 г. министър Ананиев обяви, че системата за дигитални услуги трябва да заработи още през средата на 2019 г. Това не се случва именно, поради обжалвания на обществените поръчки или тяхното непрецизно изготвяне. Такива проблеми има и при редица други проекти, свързани с е-управлението. Самите услуги няма да се централизират напълно, докато не се въведе електронна идентичност на гражданите. Нещо, което зависи от Министерство на вътрешните работи и новите документи за самоличност. Проект, който стои замразен вече повече от пет години.

The post IT компании обещаха помощ за изграждане на е-здравеопазване в България appeared first on TechTrends България.

Видео уроци за деца

Ucha.se предоставя образователни видеа и тестове за деца и ученици, максимално разбираемо и с нагледни примери. Платформата съдържа над 13 хил. видео урока, които обхващат широк спектър от предмети, като математика, физика, български език, география, компютърно програмиране и др. Всичките материали са съобразени с учебната програма, като може да се избира кой учебник използва детето, което пренарежда последователността на курсовете.

По данни на Ucha.se, платформата има над 500 хил. потребители в цялата страна и видеата им са изгледани общо над 40 млн. пъти.

Наградата за „Специален принос“ беше връчена от президента на България Румен Радев. Държавната институция за поредна година подкрепя надградите на БАИТ.

„Българският IT сектор започва да се превръща във водещ за българската икономика, като той вече е определящ за развитието на всички останали индустрии в страната“, коментира Радев. Той допълни, че без IT сектора иновации на практика няма как да има, а без тях няма как да се постигне стабилен икономически растеж.

„Платформата Ucha.se е прекрасен пример за интеграция на високите технологии с образованието“, заключи Радев.

По-добрият офис пакет

„Мобайл системс“ (MobiSystems) стои зад разработването на софтуерния офис пакет OfficeSuite. Той набира изключителна популярност през последните две-три години, като предлага всичко необходимо за дейности по бизнес продуктивност – обработка на документи, таблици, имейл клиент и дори PDF редактор. Версията за Android има над 300 млн. инсталации.

Компанията има доста сключени партньорства с големи производители на техника, които го интегрират в своите продукти. OfficeSuite идва инсталиран в устройствата Prestigio, смартфоните на Sony, Alcatel, Sharp, ZTE, Toshiba и др. Офис пакетът има и над 500 големи бизнес клиента, които са го внедрили като част от корпоративния си софтуер.

Останалите наградени

Образованието зае значителна част в наградите на БАИТ. Освен Ucha.se, в тази сфера беше наградено и Shkolo.bg – платформата за дигитални дневници за училищата. Тя позволява на учебните заведения напълно да дигитализират процесите си, с което да ги управляват по-добре. Shkolo.bg получи приз за „StartUp“. Постиженията ѝ не са никак малко – две години след старта на платформата, вече към нея се присъединяват 700 училища от цялата страна. Ежедневно в Shkolo.bg влизат 100 хил. родители, 50 хил. ученици, 20 хил. учители и пет хиляди души училищен персонал. Регистрираните потребители са общо 600 хиляди.

„Образователната награда“ беше връчена на Професионалната гимназия по компютърно програмиране и иновации в град Бургас. Учебното заведение е разработило стратегия за подготовката на качествени технологични специалисти в крайморския град.

„Младежката награда“ получи Енчо Шахънов, ученик на Технологичното училище за електронни системи (ТУЕС) за неговата разработка на софтуерна система за локализиране на хора изпаднали в беда. Другите двама финалиста в категорията също получиха утешителни награди. Йордан Цветков от Математическата гимназия в Пловдив за своя достъпен четирикрак учебен робот и Николай Станишев от Техническия университет в София за приложение, което премахва хората от снимки на забележителности.

В чисто бизнес категориите, „Методия“ беше отличена в сегмента „Значителен корпоративен ICT проект“ за разработването на цялостна платформа за управление на газофизциращо предприятие във Великобритания. „Максима България“ и интеграцията на автоматизирани каси в магазин „Т-Маркет“ в София, получиха приза за „Компания-новатор в използване на авангардни ICT решения“.

Министерството на туризма е победител в категорията „Държавна администрация“, докато Община Варна – в „Общинска администрация“. Първото ведомство въвежда система, която заменя настоящия електронен подпис с комбинация от ПИН код и лицево разпознаване. По този начин услугите лесно могат да се заявят и от смартфон. Община Варна печели със своята електронна система за фонд „Култура“, която улеснява административните дейности на последния.

The post Ucha.se и „Мобайл системс“ са големите победители в ежегодните награди на БАИТ appeared first on TechTrends България.