Основните тенденции, предимства и предизвикателства пред софтуерната индустрия се запазват. Освен стабилния годишен ръст, заплатите се увеличават, но и нуждите за нови кадри – също. Друг негативен елемент, който оказва влияние върху представянето на IT сектора е вдигането на максималния осигурителен праг. Причината е, че това е основното перо на разходи към държавата на тези компании.

Поредна позитивна година

Софтуерната индустрия достига 5.475 млрд. лева приходи за 2021 г. Това е ръст от 20.2% спрямо предходната и представлява 4.3% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за периода. По този начин, секторът удвоява обемите на постъпления, които генерира в рамките на четири години и утроява за шест. През 2017 г. приходите са 2.674 млрд. лева, а през 2015 г. – 1.863 млрд. лева. Делът на софтуерната индустрия спрямо БВП е бил през тези години 2.6% и 2.1% съответно.

Заетите в сектора се увеличават с 13% през 2021 г. до 46.27 хил. души. Работещите в сектора са се удвоили в рамките на шест години, през 2015 г. те са били 22.43 хил. Предвид факта, че постъпленията на софтуерните компании се увеличават с по-голямо темпо, предполага, че има потенциал за отваряне дори на повече нови работни места.

Заплатите в сектора също са доста привлекателни. Средното брутно месечно възнаграждение достига 4 857 лева през 2021 г., като година преди това е било 4 350 лева. По изчисления на БАСКОМ това е 3.2 пъти повече от средните нива за страната.

От браншна посочват, че все още България е по-изгодна за софтуерните специалисти. Средната брутна годишна заплата е 58.28 хил. лева. Приравнено с Великобритания спрямо коефициента за паритет на покупателната способност е 62.22 хил. паунда. На Острова средното годишно възнаграждение за софтуерен инженер е 37.98 хил. паунда. При сравнение с Германия разликата е по-малка – 64.46 хил. евро срещу 54.31 хил.

Позитивна перспектива

Положителна е прогнозата на БАСКОМ и за следващите години. За 2025 г. очакванията са приходите на софтуерната индустрия да надминат 10 млрд. лева и 7% от БВП на страната. Заетите в сектора ще надминат 72 хил. души, като близо половината от работните места ще са новосъздадени през този времеви прозорец.

Изчисленията се базират на досегашните тенденции и очакванията на самите софтуерни компании. Предвид историята за стабилен ръст и темповете с които удвоят и утрояват своите резултати, подобни очаквания може да се разглеждат като реалистични.

Опасенията на софтуерните компании

Основните проблеми на софтуерната индустрия през годините обикновено са два. Първият е данъчно-осигурителната политика на държавата. Причината е, че осигуровките съставляват един от основните разходи на софтуерните компании. Предвид високите заплати, повечето експерти се осигуряват на максималния праг, а самите възнаграждения доста често го надминават.

Вторият проблем е липсата на кадри. Доста компании се опитват да разширяват своите операции в страната, но са ограничени, не от пари, а от невъзможността да наемат достатъчно квалифицирани хора. Това се потвърждава и от факта, че ново наетите кадри през годините са с по-слаби темпове от ръста на приходите. Новото правителство се ангажира да вземе някакви мерки по проблема. Министърът на иновациите и растежа Даниел Лорер се ангажира да създаде Съвет за взаимодействие с Министерството на образованието и науката, който да помогне на ведомството да развива нужните за софтуерната индустрия кадри.

Сред другите опасения, които софтуерните компании посочват, са националната икономика и конкуренцията. Пандемията и глобалната икономика са по-малки фактори, които будят притеснения сред дружествата от сектора.

The post Софтуерната индустрия в България нараства с 20% през 2021 г. appeared first on TechTrends България.

Ако съпоставим с прогнозните данни за 2019 г., то тогава този сектор ще нарасне повече от двойно по всички показатели. От БАСКОМ обаче предупреждават, че основното предизвикателство пред осъществяването на тези резултати и като цяло на IT индустрията продължава да бъде недостига на квалифицирани кадри.

Положителният „барометър“

Браншовата организация разкри годишните данни и нагласи на софтуерния сектор на своя ежегоден „Барометър“ – изследване, което показва развитието на този бизнес в страната. Те включват общи приходи, брой заети, средна брутна заплата и други.

„Софтуерната индустрия отчита още една страхотна година, като вече всяка една отчитаме двуцифрен ръст на приходите и увеличаваме тежестта си като дял от БВП. Още тази година ще достигнем 3% от БВП“, коментира Доброслав Димитров, председател на БАСКОМ и управляващ мениджър в „Империя Онлайн“.

„Софтуерната индустрия отчита още една страхотна година, като вече всяка една отчитаме двуцифрен ръст на приходите и увеличаваме тежестта си като дял от БВП“ Доброслав Димитров, Imperia Online

Тенденцията през последните години е за бурен растеж. Най-ниското увеличение на постъпленията на софтуерните компании в страната е отчетено през 2013 г., когато е едва 10%. През изминалата година той достига 23%, като общите приходи за първи път надминават границата от 3 млрд. лева или възлизат на 3.121 млрд. лева. Това прави малко под 3% дял от БВП на страната.

За периода 2018 г., БАСКОМ предлага финални данни, докато за 2019 г. те са прогнозни. Съответно за изминаващата си година приходите се очаква да се увеличат с над 600 млн. лева до 3.869 млн. лева или ръст от 24%. Ако той бъде достигнат, софтуерната индустрия за първи път ще формира над 3% от БВП на страната.

Вечният недостиг

Увеличаването на служителите в индустрията става с малко по-умерени темпове. През 2018 г. те се увеличават с 9% на годишна база до 30.1 хил., а през 2019 г. ще нараснат с 10% до 34.1 хил. души. Погледнато в исторически план в рамките на седем години служителите в софтуерните компании с удвояват като бройка.

БАСКОМ отбелязва, че в сектора имат едни от най-големите средни заплати. През 2019 г. средното брутно възнаграждение надминава три хиляди лева, а годишното е малко под 50 хил. лева. Което поставя нивата на заплатите над три пъти над средните за страната.

„Недостигът на кадри е основна спирачка на растежа в IT индустрията“, коментира Георги Захариев от „Динамо Софтуер България“ и член на управителния съвет на БАСКОМ.

Липсата на квалифицирани кадри продължава да е основният проблем на IT сектора. Това продължава, въпреки благоприятните фактори, като високо ниво на заплатите, максимално осигуряване и редица други придобивки. Захариев уточни, че в софтуерната индустрия се декларират реалните заплати и изплащат пълните осигуровки, което не е типично за други сектори. Дори с пълното изсветляване на другите индустрии, софтуерната ще продължи да е сред лидерите като нива на заплатите.

БАСКОМ направи и интересно сравнение, при което показва как се поставят българските програмисти спрямо тези в Западна Европа при нивата на възнагражденията и паритетът на покупателната способност (ППС). Това позволява на IT индустрията да се опитва да привлече родни специалисти, които работят в чужбина.

„Като стандарт на живот, в нашия сектор е сравним с този на Западна Европа и САЩ и нетната миграция при нас е в положителна посока“ Доброслав Димитров, Imperia Online

„Като стандарт на живот, в нашия сектор е сравним с този на Западна Европа и САЩ и нетната миграция при нас е в положителна посока“, коментира Доброслав Димитров, председател на БАСКОМ и управляващ мениджър в „Империя Онлайн“.

При приравняване на заплатите между български и британски програмисти спрямо тяхната покупателна способност, родните експерти разполагат с 53 хил. паунда, спрямо 36 хил. Ако се направи същите изчисления, софтуерните специалисти в България са равнопоставени като възможности спрямо германските – 55 срещу 53 хил. евро, показват калкулациите на БАСКОМ.

Усилията на софтуерната индустрия

Главният изпълнителен директор на Paysera и член на управителния съвет на БАСКОМ Филип Мутафис обяви, че редицата частни инициативи за подготовката на технологични специалисти, дават своите положителни ефекти. Много от тях, като IT академиите, вече навлизат в зряла фаза, като вече доста са отделени от компании-майки в самостоятелни и работещи дружества.

През последните години има и раздвижване на софтуерната индустрия извън София. Звена и офиси се откриват в големи регионални центрове като Варна, Пловдив, Бургас, Русе, Велико Търново и др.

„Благодарение на софтуерната индустрия България вече има изграден имидж на IT дестинация сред технологичните мениджъри“, коментира Мутафис. Това е важен фактор, особено когато дадена чуждестранна компания се оглежда за нов развоен офис по света. Към всичко това добавяме и вече изградена екосистема за рисков капитал за стартиращи фирми, допълни Мутафис.

„Благодарение на софтуерната индустрия България вече има изграден имидж на IT дестинация сред технологичните мениджъри“ Филип Мутафис, Paysera

Една от основните мерки, които софтуерната индустрия се опитва да прокара е регистрирането на професия „Програмист“, която да може да изучава в средните училища. Тази инициатива вече се развива и има първи резултати, обяви Мутафис. Тя вече получи финансиране от Министерството на образованието и науката и са стартирани пилотни проекти в някои училища.

Професия „Програмист“ започна от БАСКОМ и Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и първоначално беше финансирана от частни компании. Задачата ѝ е да популяризира специалността в училищата и повече ученици да натрупат още в гимназията достатъчно познания за работа в IT индустрията.

По-голямата инициатива на БАСКОМ за цялостна образователна реформа и превръщането на дигиталната икономика като водеща в България продължава да е дневен ред. Тя обаче изисква повече време, за да достигне до някакви по-конкретни измерения. Като вече има няколко частни инициативи в тази сфера, които са в начален етап и от БАСКОМ се въздържаха да разкрият.

Държавата и дългосрочния растеж

Представителите на софтуерните компании са категорични, че за поддържане на силния темп и на дългосрочен растеж е необходимо да се реши проблема с кадрите и с по-големи усилия на държавата в областта на дигитализацията на България.

Изброените по-горе мерки не са достатъчни и ще е са необходими по-мащабни такива. От БАСКОМ са на мнение, че правителството трябва да обърне по-голямо внимание на IT сектора, тъй като той се превръща във все по-голяма и важна част от икономиката на страната.

„Вече не сме бутиков сектор, който формира под 1% от БВП“ Доброслав Димитров, Imperia Online

„Вече не сме бутиков сектор, който формира под 1% от БВП“, коментира Доброслав Димитров. „Виждаме доста усилия в рамките на държавата за дигитализация, особено на ниво общини, надяваме скоро да се пренесе по-генерално на ниво държава, като да не сме само част от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията“, допълни той.

„Дългосрочния растеж при нас зависи много от кадрите“, коментира Димитър Мутафис, главен изпълнителен директор на Paysera и член на управителния съвет на БАСКОМ. „Нашата индустрия расте в пъти по-бързо от колкото на икономиката на страната. Имаме нужда от държавата да откликне от нашата нужда от кадри“.

„Дългосрочния растеж при нас зависи много от кадрите. Имаме нужда от държавата да откликне от нашата нужда от специалисти“ Филип Мутафис, Paysera

Освен с пълна образователна реформа, софтуерната индустрия многократно е призовавала за облекчаване на режима по вноса на висококвалифицирани кадри отвън. Разрешителните познати като „сини карти“ продължават да се издават бавно, въпреки, че са започнати действия по забързване на процеса.

По думите на Доброслав Димитров, тепърва се работи по промените за облекчаване на процеса, защото изисква координация с различни ведомства, министерства и закони и затова отнема време. Поради тази причина все още сините карти на България не са конкурентни спрямо тези на Германия например.

„Технологичната индустрия има досег вече с абсолютно всички сектори. Не става дума за IT министерство, темата е по-голяма, проблемът е, че всичко в момента се прави на парче“ Доброслав Димитров, Imperia Online

Софтуерната индустрия няма единно мнение по идеята за създаване на отделно Министерство на информационните технологии. Някои компании подкрепят тази концепция, но според други може да се намери друго решение, като по-важното е създаването на единна визия, стратегия и конкретни мерки за дигитализация на държавата и икономиката.

„Технологичната индустрия има досег вече с абсолютно всички сектори. Не става дума за IT министерство, темата е по-голяма, проблемът е, че всичко в момента се прави на парче“, коментира Доброслав Димитров. Той даде за пример, че вече в някои градове се мисли за определяне на зам.-кметове, които да отговарят за дигитална трансформация.

„Защо това да не се направи на държавно ниво“, пита Димитров.

The post БАСКОМ: Софтуерната индустрия в България ще надмине 10 млрд. лева приходи през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Растеж и не само

„Ръстът ни в София и инвестицията в още един модерен офис следват принципите на Paysafe за подпомагане на кариерното развитие на нашите служители и предоставянето на отлични условия за работа“, коментира Мирослав Божилов, генерален директор на Paysafe в България, цитиран в прессъобщение изпратено до медиите.

Божилов допълва, че новият комплекс ще осигури значително повече удобства за служителите на компанията. Garitage Park се намира веднага след Околовръстното шосе на София срещу Бизнес парка. Новият офисен комплекс вече е резервиран от друг голям IT гигант – VMware, които по неофициална информация на TechTrends, вече са започнали да преместват постепенно своите служители.

Екипите на Paysafe, които ще работят в новия офис също ще са насочени към софтуерната разработка, подчертават от компанията. Те ще са ангажирани основно в работата с информационните технологии и сигурност, както и финансовите дейности на дружеството.

Кои са Paysafe

Paysafe е сред водещите разработчици на онлайн платежни решения. Техните софтуерни продукти позволяват електронни трансакции и разплащания, създаването и поддържането на дигитални портфейли и различни други парични възможности. Компанията разполага с над 3 000 служители по целия свят, като към края на 2018 г. близо една трета от тях (около 980 души) се намират в българския ѝ офис.

Paysafe открива своя развоен център в София през 2007 г., когато наема малко под 80 души. По това време софтуерната компания още не е част от американската група и се казва Moneybookers. През 2011 г. се ребрандира на Skrill, а четири години по-късно Paysafe придобива цялото дружество за 1.1 млрд. долара. В рамките на повече от десетилетие, софийското звено се разраства над десетократно. Българското звено отчита приходи за 2018 г. от малко под 151 млн. лева, като 12.4 млн. от тях са нетна печалба.

The post Paysafe откри втори развоен офис в София appeared first on TechTrends България.