Сделката има и малко български контекст, като най-големият развоен център на софтуерната компания в региона се намира в София. Тя също така е поредната стъпка в промяната на собствеността на VMware. Дружеството беше продадено през 2016 г. на Dell, а след това беше отделено през 2021 г. Последното позволява по-лесното намиране на купувач на софтуерната компания.

Осъществяването ѝ може да я превърне в една от най-големите сделки в технологичната индустрия за последната година. Настоящата пазарна капитализация на VMware е около 40 млрд. долара и при слагане на премия, тя може да достигне и дори да надмине 47 млрд. долара. Тя ще има стратегическо значение за Broadcom, които освен производство на различни чипове, развиват все по-силно софтуерния си бизнес. VMware е лидер по виртуализационни и облачни корпоративни системи.

(Редактирано на 26 май, 15:45) VMware потвърди, че е сключила споразумение за продажбата на компанията срещу 61 млрд. долара. Тоест, ако бъде приключена сделката, тя ще е на стойност 30% по-висока от първоначално прогнозираната. Важен елемент е, че след като това се случи, Broadcom ще премине през поредното ребрандиране и ще приеме името VMware. Сделката ще включва сложни сплитове на акции и различно начисляване на премията и цената за тях. Broadcom от своя страна е потвърдила, че има осигурено финансиране от 22 млрд. долара под формата на дългови облигации.

Преструктуриране с цел продажба

Светлина върху сделката все още няма, двете страни отказват официални коментари, а информацията за нея тръгна от Bloomberg. Двете компании бяха обект на различни трансакции през последното десетилетие. VMware смени на собственика си и това ще е поредното преструктуриране на акциите ѝ. През 2004 г. или шест години след основаването ѝ, компанията е придобита от EMC2 за 625 млн. долара. Малко след това, през 2007 г. са изведени 15% от акциите на борсата. Самата VMware продължава да си съществува като отделен бранд и структура.

Виртуализационната компания минава през различни турболенции, но ситуацията със собствеността остава непроменена до 2016 г. Тогава компютърният гигант Dell решава да купи цялата група EMC2 за 67 млрд. долара, което се превръща в една от най-големите технологични сделки в историята. Dell направи промени в акционерната структура и реално отдели VMware в края на 2021 г. се формира настоящата. При нея, 30% от акциите се намират на фондовата борса, около 41% се държат от собственика на Dell – Майкъл Дел и останалите 29% от различни финансови институции. Подобни действия обикновено се правят с цел по-лесното продаване на компанията. Поради тази причина, воденето на такива преговори изобщо не трябва да са изненада.

Трансформацията на Broadcom

Broadcom от своя страна прави редица придобивания с цел разширяване максимално на портфолиото си от продукти и услуги. В този дух са и преговорите за настоящата сделка. Компанията е основана през далечната 1961 г., като подразделение за платки на Hewlett-Packard. Едва през 1999 г. е отделена като част от Agilent Technologies. Фондовете KKR и Silver Lake Partners взимат нейното звено за разработване и производство на платки и чипове през 2005 г. и формират Avago Technologies. Три години по-късно, компанията излиза на борсата.

Avago влага 411 млн. долара в няколко по-малки производителя на различни системи, като две от тях са придобивания и едно е дялова инвестиция през периода 2009-2015 г. В края му, компанията продава няколко от своите подразделения. През 2015 г. Avago се съгласява да придобие Broadcom Corporation за 37 млрд. долара. Така се формира настоящата корпорация, като по това време разполага със 77 млрд. долара пазарна капитализация.

Новата Broadcom се опитва да увеличи многократно мащабите си. Осъществява още няколко сделки за 29 млрд. долара – CA Technologies през 2018 г. и звеното за корпоративна киберсигурност на Symantec. По-любопитен е опитът на Broadcom да осъществи враждебно придобиване на Qualcomm за 130 млрд. долара през 2017 г. Тя е спряна с изпълнителна заповед от тогавашния президент на САЩ Доналд Тръмп, заради опасения за близки връзки на компанията с китайски производители.

В момента Broadcom разработва и произвежда широка гама от полупроводници, контролери и системи за центрове за данни, мрежово оборудване, смартфони, индустриална автоматизация и др. Компанията също така има и добре развит софтуерен компонент. Вече споменахме за придобиването на корпоративния бизнес на Symantec. Към него добавяме и технологии за бизнеса – различни програми за оптимизации на процесите.

Ролята за VMware и българската следа

Ако бъде осъществена, сделката ще има фундаментална стойност за Broadcom. VMware ще ѝ предостави огромно ноу-хау в областта на облачните и виртуализационни технологии. Софтуерният разработчик все повече се концентрира и върху периферните изчисления (Edge computing), което в комбинация с хардуерния бизнес на Broadcom, може да има голям ефект за пазара. Софтуерната компания развива и звено за киберсигурност, което може да подсили бившето такова на Symantec.

VMware има силно присъствие в България. В София е базиран най-големия развоен център на компанията в региона и е един от трите за софтуерната компания. Той разполага с 1 700 служители в момента, като амбицията е те да достигнат до 2 500 в рамките на следващите няколко години. Няколко българи вече заемат ключови позиции във VMware. Първо, Диана Стефанова беше назначена за вицепрезидент за регионални стратегии за развитие, а от май месец Венцислав Почекански става вицепрезидент за развойната дейност.

The post Производителят на чипове Broadcom купува VMware appeared first on TechTrends България.

Leanplum и CleverTap работят в сферата на дигиталния маркетинг и предоставят инструменти за подобни кампании за мобилни устройства. От SMS съобщения, реклами, нотификации и др. Индийското дружество се оказва основен конкурент на българското, особено в сферата на т.нар. A/B тестване. Това е метод за измерване на ефективността на няколко вида реклами.

След сделката

Leanplum има силни български корени, като близо 60% от служителите ѝ са базирани в страната. Софийското звено ще продължи да работи след придобиването и дори има планове за разширяване с 20% до края на годината. При 65 служители в момента, това означава, че до началото на 2023 г. те ще трябва да станат 78. Тук се осъществява основно развойната дейност на Leanplum, докато в останалите офиси по света (Сан Франциско, Денвър, Ню Йорк, Амстердам и Сингапур) са насочени повече с търговска дейност.

Двете страни не пожелаха да разкрият стойността на сделката. Те единствено потвърдиха, че тя включва не само кеш, но и акции. Съоснователят и главен двигател зад успеха на Leanplum – Момчил Кюркчиев, ще продължи да работи в обединеното дружество и ще влезе в неговото ръководство. Позицията му е, не толкова популярната сред големите корпорации, главен стратегически директор.

Брандът Leanplum ще продължи да съществува, макар и не напълно самостоятелно. Той ще се използва в сегменти, в които българо-щатската компания е силна – като например при мобилния гейминг.

Допълваща се двойка

В IT средите обикновено, когато някой придобие конкурент, то доста често става дума за разчистване на пазара. Случаят не е такъв. CleverTap и Leanplum се допълват значително по доста показатели. Например индийската компания има силни позиции в Азия, Близкия Изток и Латинска Америка, докато българската – в Европа и Северна Америка. Те покриват различни сегменти – споменахме, че Leanplum е силна в гейминга. Както и имат различни клиенти, които сега ще бъдат прибрани под една шапка.

Географското допълване е подсилено и с разположението на развойните центрове. Този на Leanplum е в София, докато продуктовия офис на CleverTap се намира в Мумбай, Индия. Обединеното дружество ще може да обслужва без проблеми клиенти по цял свят, 24 часа в денонощието. CleverTap има силна експертиза в събирането и обработването на данни. Което също ще помогне за развитието на потенциала на по-фокусирания опит в мобилни решения на Leanplum.

Всичко това превръща CleverTap в една истинска глобална компания. Това дава големи надежди за потенциал за растеж. Общите годишни приходи на двете дружества са 100 млн. долара. При обявяването на сделката, Момчил Кюркчиев коментира, че прогнозите са, постъпленията да се увеличат десетократно през следващите години.

Когато Google не иска

Историята на Leanplum е като извадена от клишетата за Силициевата долина. Момчил Кюркчиев работи в технологичния гигант Google и преди десет години предлага да се разработи A/B тестващи инструменти за мобилни устройства. Компанията от Маунтън Вю не проявява интерес, което кара предприемчивият българин да разви идеята си със своя колега от Google Андрю Фърст.

През 2014 г. е открит българския развоен офис на Leanplum. До 2020 г. компанията привлича финансиране в размер от 123 млн. долара, като в някои от рундовете се включват и български рискови инвеститори. Последният обявен привлечен капитал е на стойност от 27 млн. долара.

The post Основаната от българин Leanplum е придобита от CleverTap appeared first on TechTrends България.

Визията за развитието на София се очертава да е все по-дигитално. Цел, която за момента градската управа постига с противоречиви резултати. Някои идеи звучат изключително перспективни на хартия, други се оказват изключително успешни на практика, но имат доста сурово минало. На конференцията „Дигитална София – Умният град“ проведена на 12 април Интер Експо Център, бяха очертани точни такива разработки. Както и все по-смелият поглед на Столична община в посока на електронно управление, дигитални технологии и защо не – автоматизация.

Въпреки, че голеимте новини бяха в панела посветен за телекомите и регулациите, конференцията беше посветена с фокус за това как се дигитализира столицата и как може да се превърне в истински умен град. Процес, който е започнат, но има още доста път да се извърви за постигането му.

Първа в Европа

По думите на кмета на София Йорданка Фандъкова, градът е първия в Европа с таксономичен анализ, на базата на който ще се формират и избират „зелени проекти“ за развитие. Това означава, че са категоризирани и подредени в определена приоритетна йерархия нуждите и приоритетите на столицата в тази област.

Един от новите проекти, който се очаква да стартира е преминаването на всички 400 детски градини към възобновяеми енергийни източници. Сред другите са и няколко пилотни такива за използване на водородни клетки, като първия ще се използва от общинската компания, която обслужва метрото – „Метрополитен“.

Председателят на Столичния общински съвет Георги Георгиев обяви, че местната власт вече предлага над 100 електронни услуги. Плановете са всички дейности свързани с общината да могат да се правят дигитално. За да се случи това, обаче ще трябва да бъде въведена електронна идентификация.

„Дигитализацията е един от малкото процеси, заедно с образованието, който изисква единни усилия от местна и централна власт“, коментира още столичният кмет Фандъкова. „Например, държавата трябва да създаде нормативната рамка, без която електронната трансформация няма да се случи“.

Този процес се бави на национално ниво от 2009 г. насам. Новото правителство и създаденото почти специално затова Министерство на електронното управление (МЕУ) по принцип са заложили това да бъде сред основните приоритети.

Тикет системата – от грозна лавра до пеперуда

Системата за дигитално издаване на билети, позната с чуждицата „тикет“ има дори още по-дълга история. Още от 2003 г. Столична община се опитва да въведе подобна и са правени различни стъпки в тази посока. След няколко неуспешни опита, които включваха неколкократна смяна на електронните регистратори и различни обществени поръчки, властта в София рестартира процеса през 2018 г. Тогава е подписан договор за 73 млн. лева, който обаче се оскъпява до 83 млн. лева през 2020 г., заради третия лъч на метрото.

Новото приложение mPass регистрира 1.3 млн. продадени билета и 400 хил. дневни карти. Истинското постижение е, че 80% от еднократните документи за пътуване вече стават по дигитален път. Което е постигнато основно, чрез един прост, но гениален ход. Това е възможността за плащане с кредитна или дебитна карта. Така, пластиките, с които всеки софиянец разполага се превръщат в билет за градски транспорт.

Дигитализирането на билетите в комбинация с видеонаблюдението вътре в автобусите, трамваите и тролеите създават доста добри възможности за оптимизация на маршрутите. Чрез тях, Софийска община получава данни в реално време за натоварването на линиите. На тяхна база, местната власт актуализира разписанията на над 50 линии от градския транспорт. Според изпълнителният директор на Центъра за градска мобилност Димитър Дилчев това е постоянен процес за подобряване на услугите в столицата.

The post Дигитализацията на София appeared first on TechTrends България.

Средствата ще бъдат използвани за продължаване на разширяване на дейността на българо-литовската компания, както и за навлизането на нови пазари в рамките на Европа. През 2020 г. тя навлезе в Букурещ, Румъния, а през 2021 г. разшири дейността си в България, като услугата стана налична и в Пловдив. Към края на 2021 г., Spark разполага с около 1 500 електромобила и оперира в общо четири големи градове в три европейски държави. Потребителите на услугата са общо около 250 хиляди.

Параметрите на финансирането

Spark опира до люксембургския фонд за алтернативни инвестиции GEM Global Yield, който ще осигури допълнително финансиране срещу дялово участие. Той трябва да предостави до 30 млн. евро допълнителен капитал на компанията. Spark от своя страна ще може да избира времето и размера (с определени условия) на различните траншове, при които ще получава парите.

Тоест, те няма да бъдат изплатени накуп, както и може да не достигнат 30 млн. евро. Интересното е, че няма ограничения за минимален размер на инвестицията – с което Spark има избор и да не прибегне до тези средства. Това обаче надали ще се случи, предвид желанието на компанията да се разраства.

В замяна на допълнителния капитал, GEM Global Yield ще получи варианти, които им дават право в рамките на три години да закупи акции в размер до 4% от капитала на Spark. Фондът ще може да се възползва от това, след като компанията излезе на фондовите пазари, а цената, на които ще получи своите дялове, ще бъде тази обявена при самото IPO.

Странната сделка

От съобщението на Spark се разбира, че GEM Global Yield ще трябва да заплати допълнително за прехвърлянето на издадените „варианти“ в реални акции. С което ако бъде упражнен напълно договора за финансиране, българо-литовската компания ще получи 30 млн. евро, както и стойността на 4% от акциите, които фонда ще закупи след листването ѝ на борсата. Не се споменава за допълнителни предимства, които GEM Global Yield ще получи срещу финансовия ресурс, който ще предостави.

Това означава, че фондът реално само си „запазва“ правото да купи до 4% от акциите на Spark при цена определена на IPO-то. Срещу което плаща 30 млн. евро. Сделката, поне с тези параметри изглежда малко странна.

Скоро на борсата

От друга страна, Spark има амбициозни планове и в момента трескаво се подготвя да излезе на международните финансови пазари. Според главният изпълнителен директор и председател на борда на директорите на компанията Нериус Дагилис това ще бъде „голяма европейска борса“.

„Сделката с GEM ни помага да осигурим финансиране, с което да продължим да удвояваме растежа и автопарка си всяка година, както и да навлизаме на нови пазари“, коментира Дагилис. „Осигуреният капитал при листване на голяма европейска борса ни позиционира много добре в момент, когато предстои сериозно развитие на компанията“, допълни той.

От Spark добавят, че при успешна реализация на IPO-то, средствата ще бъдат използвани за навлизане на нови пазари в Европейския съюз. Така и за увеличаване на клиентската база и автопарка, както и за развитието на софтуерната платформа на компанията. За момента няма яснота, кога ще бъде осъществен този борсов дебют, нито къде, както и няма индикации за прогнозните цени за акция. Предвид нетрадиционната сделка с GEM Global Yield последното не може да се определи на база параметрите на споразумението.

The post Spark набира нов капитал и планира листване на европейска борса appeared first on TechTrends България.

Преминаването към онлайн събития покрай пандемията не промени тази нагласа. Професионално заснети и спиращи дъха кадри, в комбинация от избрани моменти, които да подчертаят всяко едно от качествата на новите продукти. Това се случи и при последното представяне, когато дебютира iPhone 13. Мощта на подобрения процесор A15 Bionic беше демонстрирана с една от най-тежките дейности в мобилния свят – гейминга.

С гордост може да кажем, че играта, която беше ползвана за илюстрация на възможностите на чипа, е разработена в България. Това е новото заглавие на софийското студио на Gameloft – Heroes of the Dark. Което всъщност беше за първи път показано публично, макар и не обявено по име. Глобалната премиера е насрочена за втората половина на октомври, но заглавието е налично в България за iOS и Android.

Българската следа

Heroes of the Dark е разработена почти изцяло в софийското студио. Техническата част, концепцията, дизайна, визията, версиите за различните платформи, маркетинга и други са правени от Gameloft България. Работата по играта отнема три години, като комбинира в себе си досегашните елементи от предишните заглавия на софийското студио – онлайн мултиплеър стратегиите в реално време, но и добавя много нови RPG идеи.

Армиите са заменени с герои, които могат да се привличат на страната на играча. Те се развиват вместо отделните типове единици. С което RPG елементите са интегрирани много повече спрямо предишните продукти на софийското студио, като World at Arms, March of Empires или War Planet Online.

Gameloft България е съставен от около 200 висококвалифицирани специалисти в гейм индустрията. Самото звено отваря врати през 2005 г. и е първото студио за мобилни игри в София.

Изцяло нов свят

Heroes of the Dark не е само различна игра, като концепция от, което е правено в българското звено на френския разработчик. То е изцяло нова поредица на Gameloft и свят изграден от нулата. Френският гигант разчита доста силно на популярни франчайзи и лицензионни продукти на Disney и LEGO например, на които да базира своите игри. Създаването на изцяло нов свят е голяма стъпка за Gameloft.

В Heroes of the Dark вампири, върколаци и хора се обединяват срещу покварения Върховен съвет, воден от Албус, вампирския император. От своите мистични имения играчите търсят и набират уникални герои от трите фракции и ги развиват. Те формират бойни групи от по петима, които се съревновават в битки, за да могат заедно да се справят с противника.

„Това е изцяло нова Вселена – изградихме Света на Тенебрис от нулата, заедно с тяхната технология, социална структура, визия и същества, които го обитават“ Дамян Дамянов, Gameloft Bulgaria

„Изключително сме развълнувани да видим как Heroes of the Dark се възползва от възможностите на новите iPhone 13, iPad и iPad Mini“, обяви, Дамян Дамянов, гейм мениджър на Heroes of the Dark в Gameloft България. „Това е изцяло нова Вселена – изградихме Света на Тенебрис от нулата, заедно с тяхната технология, социална структура, визия и същества, които го обитават“.

The post Heroes of the Dark – разработената в България игра по време на презентацията на Apple appeared first on TechTrends България.

Информацията е доста подробна, но има и своите недостатъци. Основният е, че взета на базата на анкета от 3 125 души от IT бранша. Това може да се вземе като статистическа извадка подобна на социологическите агенции, но надали обхваща пълния спектър на сектора. По данни на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ), само персоналът зает в разработката е малко под 60 хил. души.

Предимствата на подхода на Noble Hire е, че са публикували много повече информация от тази, която браншовата организация традиционно представя по отношение на заплатите. Като например, разделението по основни специалности, технологии и опит. В следващите редове ще се опитаме да очертаем основните тенденции.

По-високо от очакваното

Средната нетна месечна заплата в IT сектора според Noble Hire е около 5 250 лева. Това е междинната сума която получават най-ниско платените позиции спрямо най-високоплатените такива. Ако извадим от уравнението висшия мениджмънт, който по принцип е доста ограничен откъм брой хора, тогава средната заплата пада на около 4 250 лева.

Втората сума е по-близка, но все още е доста над изчисленията на БАСКОМ. Според тяхното ежегодно изследване, средната заплата в IT сектора в България за 2020 г. е 3 344 лева. Данните на които се базира изчислението на браншовата организация са доста по-широки – те са от 4 400 компании.

Във всички случаи средната месечна работна заплата в технологичния сегмент е доста над тази за страната. По данни на Националния статистически институт (НСИ), в края на 2020 г. тя е била 1 505 лева. Което прави възнагражденията в IT сектора между два и три пъти над тези за цялата България.

Кой колко взима по специалност

Изследването на Noble Hire е по-интересно в своята подробна разбивка. Платформата задълбочава публикуваните данни, като позволява да се видят какви са средните заплати на различните специалисти – както в йерархия, така и като технологии. Очаквано, висшият мениджмънт взима най-високи възнаграждения. От допитани 34 директори средната сума, която получават на месец е 9 140 лева.

Следващи в йерархията са софтуерните архитекти. Отвъд висшите ръководители, те са най-високоплатените специалисти със средна заплата от 8 230 лева. Доста зад тях като нива са експертите по софтуерна сигурност, които средно взимат на месец по 5 825 лева. Noble Hire обаче е успял да запита само 10 човека, затова може при тях да има разминавания в доста компании, които не са обхванати.

Другите експерти, които надминават средни заплати от 5 000 лева са свързани с управлението на екипи, мениджъри за развитие на продукти и изненадващо – хардуерни инженери. Последните дават като отговори 5 167 лева месечна заплата, но само от 9 души извадка.

В долния спектър са т.нар. IT рекрутъри, които търсят да наемат специалисти в дадена компания. Средно те взимат по 2 218 лева на месец. Колко взима неопитния кадър сред рекрутърите не се споменава, но долната граница на тези за техническа поддръжка е 1 250 лева.

Сред софтуерните специалисти, тези свързани с операциите за разработка са на върха на веригата с малко под 5 000 лева средна заплата. Следвани от програмистите фокусирани върху мобилни платформи, както и тези по машинно обучение и изкуствен интелект (AI). На дъното на веригата са експертите свързани с обработка на данни, техническа поддръжка и по осигуряване на качеството (QA). Въпреки всичко, последните са декларирали средна заплата от 3 280 лева.

… и по технология

Когато разгледаме разпределението на възнагражденията по технологии, виждаме няколко зависимости. Първата е, че най-високоплатените специалисти най-вероятно работят с програмни езици, в които има недостиг на експерти. Втората тенденция е потенциалното залязване на някои технологии.

Go е лидер в това отношение – 29 експерта са декларирали средно по 5 216 лева месечно възнаграждение. C++ е втора с 63 души и обявени средно 4 889 лева. Java, .NET и Java Script са технологиите, които може да се каже, че са по-масови, запитаните от Noble Hire специалисти във всяка са над 200 и 300 души, а средната заплата варира в рамките на малко над средната – между 3 900 и 4 000 лева.

В долният край на възнагражденията са SQL и C#. При тях са запитани под 100 души, а възнагражденията са под 3 600 лева.

За локацията и офиса

Други любопитни тенденции са свързани с това, къде се намират служителите. Например, сред IT експертите на позиция Full Stack са най-високо платени тези, които са в София – със средна заплата от 3 750 лева. Другите големи градове, в които софтуерните компании развиват свои звена са с близо 1 000 лева по-малки месечните суми, които получават. Ако специалистите са в някой от малките градове, то тогава заплатата пада до средно 1 750 лева.

Изследването на Noble Hire показва и друго развитие, за което IT компаниите акцентират от известно време. Наближаването на равнищата на възнаграждение спрямо звена разположени в чужбина. Извън България, родните специалисти по Full Stack получават средно по 4 500 лева.

Модерните технологии позволяват работата по много дейности да се извършва дистанционно и някои стартъпи и малки компании вече не разчитат толкова на собствени офиси. Това повлиява положително на заплатите на експертите. Така Full Stack специалистите, които работят без офис получават средно по 5 500 лева – дори повече, отколкото техните колеги, които са базирани в чужбина.

Пандемията постави под въпрос стигмата, че офисът е задължително място за работа и все повече компании, особено технологичните, обмислят да преструктурират своите служители в по-постоянен дистанционен или смесен режим. Тенденцията за по-високи заплати е интересен аргумент в тази посока.

The post Какви са заплатите в IT сектора в България според Noble Hire appeared first on TechTrends България.

Виваком“ продължава агресивната си експанзия в рамките на телеком сектора, като обяви поредната сделка. Това са интернет доставчиците „Нет 1“ и „КомНет София“, които са едни от малкото независими оператори в рамките на София. Цената на трансакцията не се съобщава.

Придобиването на двата доставчика идва малко след като антимонополният регулатор одобри сделките по купуването на медийните групи около „Нова телевизия“, „Нетинфо“ и „Телеграф“. Първите две сумарно бяха за сума между 250 и 300 млн. евро, а за последната няма информация за стойността ѝ.

С добавянето на „Нет 1“ и „КомНет“, „Виваком“ възражда процесите за консолидация на телеком пазара в страната. Те бяха в лек застой, след като последното голямо придобиване на по-малките играчи от големите телекоми беше сделката между „А1 България“ (тогава „Мобилтел“) и „Близу“ през 2015 г.

Предвид факта, че „Булсатком“ също се оглежда за потенциален купувач, ситуацията на телеком пазара в България постепенно води към пълно пренареждане.

Двата оператора

Нет 1“ е един от малкото останали независими и разпознаваеми интернет доставчици в София. Той е основан преди 13 години през 2007 г. и през цялото това време успя да се задържи извън орбитата на трите големи телекома. До днес. Към края на 2019 г. компанията разполага с 47.8 хил. интернет и 30.9 хил. ТВ абоната. Това показват данните на Комисията за регулиране на съобщенията.

Една от причините за дълголетието на „Нет 1“ се крие във финансовата подкрепа, която получава от Първа инвестиционна банка (ПИБ). Компанията има дългове под формата на кредити в размери от 34.2 млн. евро. Възможно е, те да са влезли в цената на оператора, която „Виваком“ ще плати за него, но за момента няма достатъчно информация по темата. Нито по стойността на сделката, нито дали ще бъдат погасени дълговете.

„КомНет“ е малък софийски оператор. Данните на регулатора към 2019 г. показва едва 1 221 клиента в столицата. Всъщност и то разполага и с кредитна линия към ПИБ от 1.56 млн. лева, както е видно от обновения Търговски регистър, което е и основната допирна точка между двата оператора.

Ефектите за пазара

Придобиването е може би най-лесния начин на „Виваком“ да добави нови абонати във фиксирания сегмент. Телекомът усеща все по-силния натиск в сегмента от „А1 България“, които агресивно се развиват в него. Това се случва след добавянето на „Близу“ към портфолиото им, както и в последващият старт на собствени канали с ексклузивно спортно съдържание.

Също така, „Виваком“ намалява конкуренцията, макар и с бавно темпо. Отвъд големите играчи тя опира до раздробен и фрагментиран от десетки и стотици малки оператори. Процес, който тече от години и през последните пет години беше замразен след сделката между „А1 България“ и „Близу“.

Придобиването показва и надпреварата за фиксирания сегмент, който се разиграва между двата водещи телекома. „А1 България“ вече обяви, че именно този бизнес ѝ е помогнал да набере годишни приходи от над 1 млрд. лева за първи път от години. Най-лесният начин за „Виваком“ да увеличи своите постъпления и да запази лидерската си позиция е чрез придобиване. Което и прави.

Отслабени амбиции за виртуален оператор

Нет 1“ е последният по-голям играч в София и като цяло в страната, по отношение на фиксирани услуги. Той беше и една от водещите сили зад организацията „Мобилни алтернативни комуникации“, които се борят за основаването на виртуален оператор (MVNO). Битката за това се води законодателно и с други средства. Сега каузата за подобни компании отслабва, след като един от защитниците ѝ преминава в ръцете на основните телекоми. Друг важен играч в движението за MVNO е „Ти.ком“ – наследникът на фалиралия „Макс телеком“. Компанията също е длъжник на ПИБ с кредитна линия от 53 млн. лева.

Другият такъв е „Булсатком“. Той вече е последният голям мохикан, който не е част от някой от големите телекоми. Компанията обаче се оглежда за потенциални купувачи, като настоящите собственици, явно не могат да се справят с усилващия се натиск от страна на „А1 България“ и „Виваком“.

Неговата продажба ще бъде последният значителен ход, който ще пренареди пазара в България. Докато, малките или по-скоро микро доставчици на интернет и ТВ в страната ще останат на доизживяване.

The post „Виваком“ продължава с покупките и придобива доставчиците „Нет 1“ и „КомНет София“ appeared first on TechTrends България.

Коментарът беше направен по време на презентацията на разплащателните нагласи на българските потребители и бизнеси при онлайн поръчки. Коронавирус пандемията е променила поведението и на двете ключови групи в е-търговията в страната. Заключенията са на база на изследване проведено сред 155 бизнеса в страната.

Гъвкаво разширение

В момента PaySafe разполага с около 1 300 служители в своя офис в София. Компанията активно се разширява през тази година, като планира да продължи да наема нови кадри и през следващата. Точна цел не беше обявена директно, но беше отправена такава пожелателно.

„С колко ще се разширим не се ангажирам с конкретна бройка, но ще се радвам ако се похвалим в близко бъдеще да достигнем 1 500 души“, коментира Елена Димова, вицепрезидент по „Човешки ресурси“ в PaySafe България.

„С колко ще се разширим не се ангажирам с конкретна бройка, но ще се радвам ако се похвалим в близко бъдеще да достигнем 1 500 души“ Елена Димова, PaySafe

Тя допълни, че точната бройка трудно може да се определи, като политиката на компанията е да наема гъвкаво нови служители, които са спрямо текущите нужди. Като подобно разширяване да не се прави самоцелно, за постигане на определени показатели. Освен това, Димова подчерта, че софийският офис е най-големият на компанията в глобален мащаб.

Висящ остава въпроса дали ще се отварят звена в други градове отвъд столицата. Димова коментира, че оглеждат развитието на кадрите и специалистите в Бургас, Пловдив и Варна, но все още нямат конкретен план за разширяване извън София.

Добро развитие

Коронавирус пандемията не оказва негативно влияние върху представянето на PaySafe. Дори напротив, компанията е реализирала по-добри резултати от очакваните в някои сегменти и продукти. Което ще стимулира инвестициите в разитието на българското звено.

„Въпреки предизвикателната обстановка на 2020 г. ние реализирахме дори по-добри резултати в някои наши сегменти и планираме да осъществим сериозен растеж от над 10% на инвестициите в страната през следващата година“, коментира Иван Петров, вицепрезидент „Софтуерно инженерство“ в PaySafe България.

Ако тези инвестиции ги обърнем в потенциални допълнително наети служители, бройката от 1 500 в рамките на 2021 г. изглежда реалистична цел. Това обаче е много проста и спекулативно изчисление. Във всички случаи, настроението на PaySafe е положително за бъдещето на българския офис.

Изследването

Самото проучване на компанията показва няколко интересни тенденции. Едната е в типа на най-ползваните разплащания в България при онлайн поръчки. Ако доскоро, наложният платеж властваше, то сега банковите карти стават все по-предпочитано средство предоставен от търговците.

Дебитните карти водят като най-често срещания метод за разплащане със 78%, следвани от кредитните карти с 68%. Дигиталните портфейли са трети с 58%, в които влизат и платформи като ePay, PayPal и мобилни версии тип iCard и Phyre. Последен е наложният платеж с 43%.

Близо две трети от запитаните търговци коментират, че потребителските предпочитания са се променили покрай COVID-19 пандемията. Все повече се използват улеснено безконтактно плащане и без предоставяне на финансови данни. Незавършването на поръчката онлайн е проблем за 79% от търговците, като близо половината от тях това е започнало да се проявява покрай извънредната обстановка.

Само една четвърт – или 26% – коментират, че основната причина за незавършване на поръчка е липсата на предпочитаната от потребителите опция за разплащане. Водеща по този показател е простото разглеждане на продуктите от посетителите на сайта.

42% от бизнесите са интегрирали плащане с карта при доставка, покрай пандемията. Тук водеща причина са опасенията на хората за пренасяне на вируса през банкнотите. 46% от търговците са добавили нови методи за плащане онлайн, показват данните на PaySafe.

The post PaySafe: Надяваме се през 2021 г. да достигнем 1 500 служители appeared first on TechTrends България.

Компанията се занимава с разработването и разпространението на Linux базирани продукти за бизнес клиенти, както и такива с отворен код изобщо. Нейният софтуер се използва от сървъри и центрове за данни с разнообразни архитектури – Intel, AMD, IBM, ARM и др. Дори технологични гиганти, като Amazon, Microsoft и Google предлагат нейните услуги в своите облачни корпоративни платформи.

Новината беше обявена още преди три седмици покрай финансовите резултати на SUSE за третото тримесечие. В България тя се появи едва през последните дни, като местни представители добавиха малко повече детайли пред нашите медии.

Фокус върху Интернет на нещата

Софийското звено ще се занимава основно със софтуерна разработка, но ще се търсят маркетинг екипи, поддръжка и управление на цялостни проекти. Българският център на SUSE трябва да надмине 200 души през следващите няколко години. Според „Капитал“ една от основните причини за избора на германската компания на нашата страна се крие в Иво Тотев – директор в SAP и Software AG. Двете компании имат силни развойно присъствие в България.

Тотев е маркетингов и продуктов директор в SUSE, който е участвал в процеса по изграждането на офиса и избора на локация.

„През последните две десетилетия, страната се превърна в безспорен технологичен център на Балканите, с много висококвалифицирани специалисти и силна екосистема“ Иво Тотев, SUSE

„Още когато започнахме да търсим къде да разположим новия си развоен офис, много бързо се ориентирахме към България и София“, коментира Тотев за „Капитал“. „През последните две десетилетия, страната се превърна в безспорен технологичен център на Балканите, с много висококвалифицирани специалисти и силна екосистема“.

Той намекна, че един от основните фокуси на новото развойно звено в София ще е върху решения свързани с Интернет на нещата (IoT). Това е сфера, която се очаква да се развие със скоростни темпове през следващите години. Особено след разгръщането на 5G мобилните мрежи.

„Мислете за автономни коли, изкуствен интелект и анализ на данни – това са иновациите, върху които работим в SUSE и нещата, които трябва да се раждат в един такъв център“ Иво Тотев, SUSE

„Мислете за автономни коли, изкуствен интелект и анализ на данни – това са иновациите, върху които работим в SUSE и нещата, които трябва да се раждат в един такъв център“, коментира Тотев пред „Капитал“.

Точна информация за инвестицията в страната не е обявена официално. Тотев коментира, че в един момент ще се достигне „двуцифрена сума от милионни долари през следващите тримесечия“.

Германски гигант с пъстра история

SUSE е истински гигант в разработването на решения с отворен код. Въпреки, че не е публична, тя публикува своите годишни резултати. През 2019 г. приходите са на стойност 246.4 млн. долара и оперативна загуба от 60.1 млн. долара, а персоналът ѝ е 1 632 души. Компанията оперира в 75 държави и разполага с над 17 хил. клиента, показват данните от годишния ѝ доклад.

Германската компания извършва редица придобивания, които да разширят портфолиото ѝ. Сред тях са OpenStack и Stackato активи на Hewlett-Packard Enterprise (HPE), които са продадени през 2017 г.

По-интересна е историята на собственост на SUSE. Основана е от екип германци през 1992 г. Единадесет години по-късно, тя е придобита от Novell за 210 млн. долара и впоследствие става дъщерно дружество на купувача си.  През 2011 г. самата Novell е придобита от Attachmate Group. След приключване на сделката SUSE остава отделно дружество в рамките на групата.

Три години след това Attachmate Group се слива с Micro Focus International, като втората става компания-майка на германския разработчик. През 2018 г. новият собственик решава да продаде SUSE за 2.535 млрд. долара на финансовия инвеститор EQT Partners. В ръководството са привлечени редица SAP кадри, сред които е и новия главен изпълнителен директор – Мелиса Ди Донато. Това обяснява и присъствието на Тотев в ръководството на SUSE.

The post Германската SUSE отвори развоен IT център в София за 200 души appeared first on TechTrends България.

Плановете на VMware България е екипът да се разрасне до 60 души до края на 2020 г., а в бъдеще да достигне 200 специалисти. Работата по новия проект стартира в София през началото на настоящата година, като е в резултат от стратегическо решение за развитието на подобен тип системи. Информацията беше споделена по време на виртуалната конференция на VMware – VMworld 2020.

VMware Carbon Black

Присъщата сигурност е иновация, която VMware в момента активно развива, но реално не тръгва от щатската компания. Софтуерният гигант придобива разработчикът на решения в дигиталната сигурност Carbon Black през 2019 г. за 2.1 млрд. долара. Именно от него тръгва тази нова концепция. Добрите позиции и експертни компетенции на българския развоен център го правят добър избор за пренасяне на разработката на Carbon Black, след като компанията става част от VMware. Другите два са САЩ и Израел.

Присъщата сигурност е нова концепция, при която се преобръщат методите за опазване на данните и системите. Настоящият подход използва надграждащ софтуер, който следи за пробиви, зловред код и други. Присъщата сигурност се вгражда не само в самите системи, но и в хардуера при сървърите.

Това не става чрез допълнителни суичове или друг физически компонент, а чрез виртуален слой във виртуализираните машини. Така се използва наличната инфраструктура и без да се правят хардуерни и дори значителни софтуерни промени, може да се осигури надеждна защита на облачните системи, приложения и крайни устройства.

Естеството на подхода правят конвергенцията между VMware и Carbon Black е толкова ключова. Щатският гигант е лидер в разработването и поддържането именно на софтуер за виртуализация, което се допълва перфектно от бившата вече фирма за дигитална сигурност.

За България добрата новина е, че в местния развоен център на VMware се и ще се работи по целия жизнен цикъл на новия продукт. Това включва от разработването, през тестването и последващото опериране и поддържане във внедрените системи.

Облачна сигурност

VMware Carbon Black е ключов елемент в новото портфолио на американската компания. Софтуерният разработчик обяви, че все по-голямо значение за оцеляването на много бизнеси е в тяхното пълно дигитализиране и преминаването им към облачни системи или приложения, които са свързани с отдалечени центрове за данни. С което дигиталната сигурност във всички тях може да се осигури именно чрез прилагането на нови концепции и решения.

Те трябва да са ориентирани към ефективната защита на цялата инфраструктура и да се започва от нея навън, а не откъм приложенията. Това е тезата на VMware. Разпознаването и реагирането на инциденти в областта на сигурността никога не е било по-критично или по-предизвикателно. Доклад на VMware Carbon Black от месец юли установява, че 94% от организациите по цял свят са претърпели изтичане на данни за периода от март 2019 г. до март 2020 г.

„На фона на глобалните предизвикателства ключът към оцеляването за много компании се намира в ускорено преминаване към работа в облака и задължително имплементирането на съвременни продукти за сигурност“, споделя Санджей Пуунен, главен оперативен директор „Операции с клиенти“ във VMware. „Време е да преосмислим сигурността на облака – организациите се нуждаят от защита на нивото на работните процеси, а не само на крайните устройства“.

The post VMware България добавя нови екипи в областта на дигиталната сигурност appeared first on TechTrends България.