За разлика от тях, работата по отделяне на фиксираната мрежа започва през 2021 г. в Гърция и Untied Group иска от няколко години да направи това, но поради различни обстоятелства процесът отнема повече време. Тогава, групата аргументира идеята за отделяне на мрежите си и поставянето им в едно звено, че по този начин по-лесно ще може да продава капацитет на международни клиенти.

Проблемът е, че през последните месеци вървят упорити слухове, че United Group си търси купувач, покрай високата задлъжнялост на конгломерата. Те тръгнаха точно от Гърция, откъдето започна формирането на новото мрежово дружество на групата. Което може да означава всичко или нищо. Дълговете бяха и основната причина за продажбата на United Towers през 2023 г. Но този път, създаването на United Fiber ще има за цел по-скоро да увеличи общата цена на групата, отколкото да се продава отделно.

Новият United Fiber

Новото дружество се казва United Fiber и ще отговаря за цялата оптична инфраструктура на групата. Тя включва фиксираната мрежа в Гърция, България, Сърбия, Словения и Хърватска. Стратегическото ѝ разположение я прави привлекателна за потенциално изграждане на свързаност от Тип 1 и 2, защото позволява стабилна трансгранична свързаност по продължение на Балканите. Както и създава предпоставка за междуконтинентална такава между Европа, Близкия изток и Азия. В по-дългосрочна перспектива ако се засилят връзките между Гърция и Египет – може да има свързаност и към Африка.

По думите на Желко Батистич, вицепрезидент „Технологии“ в United Group, само в четирите държави-членки на Европейския съюз (ЕС) – България, Гърция, Словения и Хърватска са изградени 60 хил. км опорна и градска оптична мрежа. За Сърбия, Батистич само коментира, че през 2000 г. United Group са изградили най-голямата мрежа в региона.

На тези пазари тя покрива 3.6 млн. домакинства, като през 2024 г. има планове да се разшири с още 450 хил. с оптика до дома. Според финансовите отчети на компанията-майка за края на 2023 г. Сърбия е на второ място в групата с 568 хил. абоната, след България, като „Виваком“ разполага със 721 хил. Батистич коментира, че българският оператор е лидер в доставката на интернет на дребно с 50% покритие на домакинствата (бел. ред. – коригирано на 12.06.2024 г., преди това беше изписано като „пазарен дял“) и с планове да го разшири до 67% към 2028 г.

Гърция – първа и последна

Вицепрезидентът допълва, че United Group има планове да разшири с 20% оптичната свързаност в Гърция. Южната ни съседка е със сравнително малки позиции, като има само 135 хил. абоната в края на 2023 г. (само за Nova, без Wind – бел. ред.). Но се предвиждат нови проекти, като опорен кабел от Солун до Атина, който трябва да бъде завършен през 2025 г.

Потвърждава се целта на създаването на United Fiber. Балканската група иска да може да продава трансгранична свързаност и вкарването на фиксираната мрежа под една шапка улеснява това. Самата търговска дейност ще се осъществява от друго звено – UGI Wholesale. То беше създадено през 2021 г. и отдели всички продажби на едро в групата под една шапка.

По това време беше създадено и United Fiber в Гърция. От балканската група потвърдиха, че през март 2024 г. беше основано местно дружество United Fiber в Словения и до края на годината това трябва да се случи в България и Хърватска.

Защо на United Group им отне три години да вкарат останалите си фиксирани мрежи под гръцкото дружество United Fiber? Най-вероятно заради консолидационните процеси, особено в България. „Виваком“ направи ударни покупки на някои от останалите по-големи регионални оператори. Това позволи на телекома да излезе на лидерска позиция по абонати при фиксираните услуги. Но също така разшири значително обхвата на оптичната и опорна мрежа на компанията. Част от сделките бяха подложени на критика от конкуренцията и регулаторите и затова процесът се забави. Това важи с пълна сила на придобиването на „Булсатком“.

Повишаване на приходите или на цената

Погледнато от гледната точка на цялата група, отделянето на United Fiber има значителна логика. Ако UGI намери големи клиенти, които да използват цялата инфраструктура в отделните държави за трансгранична свързаност, това може да докара допълнителни приходи за компанията. Досега този процес минаваше през всеки един от телекомите в съответната страна. UGI трябваше да оптимизира процеса, а изваждането на мрежата в отделно дружество го приключва.

Докато допълнителни приходи няма да са излишни за United Group, то друга потенциална цел е да се надуе пазарната оценка на целия конгломерат. Отново от Гърция тръгнаха слуховете, че балканската телеком група се опитва да се продаде, след като мажоритарния финансови инвеститор BC Partners иска да излезе.

Гръцките медии писаха през февруари, че местното звено на United Group – Nova е в много ранен процес на продажба. Цената е около 2 млрд. евро, като за купувачи се спряга финансовия фонд CNC Capital Partners, както и телекомите Etisalat и Saudi Telecom. Продажбата само на гръцкия бизнес може да създаде проблеми на групата после да намери добра цена и за останалите си звена. Това е видно и в новосъздадения United Fiber, тъй като оптичните трасета в южната ни съседка са важни за свързаността с Африка и Азия. Там са предвидени и нови инвестиции. Българският пазар е вторият по големина на приходите в рамките на групата и също е с ключово географско разположение за продажбата на едро на взаимосвързаност.

Саудитски интерес (обновена)

Така през май се засилиха слуховете, този път, че на тезгяха е цялата United Group. Всичко все още е в проучвателна фаза, а основният кандидат е арабския Etisalat. Ако се сключи подобна сделка, това ще е проблем в България и Сърбия, защото близкоизточния телеком вече притежава мажоритарен дял в местните оператори под бранда Yettel. Което ще създаде опасения от прекомерна концентрация на пазара.

Слуховете се натрупват, като само преди два дни (3 юни) Reuters пусна нова информация, че Saudi Telecom (STC) вече преговарят за пълното придобиване на United Group. Разговорите са в начална фаза и може да не доведат до сделка. Балканската група се оценява на около 8 млрд. евро, като в цената е включен и дългът, който в края на 2023 г. е 4.3 млрд. евро.

Последните действия с отделянето на United Fiber създават допълнителни предпоставки за продажбата на групата в пакет, а не на парче. Потенциалният купувач ще получи напълно конвергиран телеком, който оперира в доста апетитни като география региони. Съответно може да се окаже ключов при интернет свързаността между Европа и околните континенти.

The post United Group най-накрая отделя фиксираната си мрежа appeared first on TechTrends България.

След известно колебание, сега Вашингтон отново подноява атаката си срещу социалната мрежа TikTok. Китайската платформа е доста популярна сред американските младежи, а е и едно от най-сваляните и ползвани мобилни приложения в САЩ и Европа. През 2020 г. Белият дом, тогава с президент Доналд Тръмп заплаши TikTok да прехвърли американските си операции на местна фирма. Включително и алгоритмите, които са сред най-големите предимства на компанията.

Идеята „увисна“ постепенно, след различни преговори между американските компании, регулатори, правителство и китайския технологичен гигант. Бяха обещани определени мерки, които да отговорят на опасенията. Според източници на Axios натискът на САЩ срещу TikTok е бил подновен. Отново е поставен избора – пълна забрана за опериране в страната или продажба на местно дружество. Пак са посочени опасения за националната сигурност, като аргументи за действията.

Подновяване на действията

Според информацията на Axios, Комисията по чуждестранни инвестиции на САЩ (CFIUS) е предупредила TikTok, че правителството планира да забрани социалната мрежа. Единственият начин за това е настоящите собственици – китайската корпорация ByteDance не я продаде. В комуникацията между регулатора и компанията се включва и потенциална рамка от действия, които ще позволяват на TikTok да продължи да оперира в САЩ. Но и същевременно да се отговори на опасенията свързани с националната сигурност.

От Axios коментират, че все още няма яснота дали тези мерки включват пълна продажба на компанията или диверсификацията на самите акционери в ByteDance. Китайската компания разполага с доста международни инвеститори. ByteDance успя частично да задоволи опасенията на Вашингтон през 2020 г. като промяна на съхранението на данните и др. Те включваха и частично прехвърляне на операциите на TikTok в САЩ на Oracle.

ByteDance са на мнение, че смяната на собствеността няма да реши проблемите и особено опасенията свързани с потока на данни. Китайската компания е готова да прехвърли цялата информация за операциите си в САЩ на местна територия. Както да добави външен одит и наблюдение на процеса по съхранение и обработка на информацията. Все неща, които в момента се интегрират.

Контрааргументът е, че китайските закони задължават техни компании да прехвърлят и предоставят информацията ако тя представлява интерес за Пекин. Затова, всяка една корпорация от „поднебесната“ не може да се разчита да обработва данни на американски граждани. Поне това е презумпцията и натискът, който се оказва на TikTok за продажба на щатските операции е основан на нея.

Успехът на TikTok и действията на Тръмп

От края на 2019 г. TikTok се превърна в истински технологичен феномен. Тогава, социалната мрежа ориентирана към споделянето на много кратки видеоклипове надмина 1.5 млрд. сваляния в двата мобилни магазина – App Store и Google Play. В разгара на пандемията неговата популярност избухна още повече. TikTok стана любимо приложение на младежите, особено на тези в САЩ и Европа.

В края на 2020 г. социалната мрежа доминира по почти всички показатели – не само в сваляния, но и по приходи. Това се случва точно в пика на COVID пандемията, когато потребителите засилват разходите си към различни развлекателни приложения и мобилните постъпления отчитат истински бум. В края на 2021 г. TikTok вече има над 1 млрд. месечни активни потребители, което го поставя почти наравно с WeChat, Instagram и Messenger.

През изминалата 2022 г. китайската социална мрежа продължава да е основен фактор сред младежите. Но нейната популярност като че ли стигна до своя пик. Това беше подчертано от опитите на TikTok да се развива в стрийминга на музика.

Президентът Доналд Тръмп подхвана социалната мрежа малко преди да загуби изборите през 2020 г. Високият интерес на американските тийнейджъри и опасенията, че данните им се съхраняват извън САЩ беше причината приложението да се обяви за „заплаха за националната сигурност“. Подобен етикет е сложен и на Huawei при налагането на санкциите срещу китайския технологичен гигант.

Идеята на Белия дом по това време беше ByteDance да раздели на две своите операции – в САЩ и в останалия свят. Като първите да бъдат прехвърлени напълно в американска компания. Уловката беше, че освен съхранението на данните в щатски центрове, ByteDance трябваше да предаде и основния код на TikTok на потенциалния купувач (бяха спрягани Microsoft и Oracle). Което означаваше, китайската социална мрежа да предаде най-голямото си предимство – AI алгоритмите за препоръчвания – на щатски конкурент. Нещо, на което ByteDance се възпротиви. Все още няма детайли дали тази идея няма да се върне на масата с новите действия срещу TikTok.

The post САЩ подновиха атаката си срещу TikTok appeared first on TechTrends България.

От финансовия отчет на United Group за деветмесечието излиза интересен детайл, който разкрива какъв е бил плана. Оказва се, че цялата група отпуска заем на Спас Русев, с който да придобие „Булсатком“. Условията на кредита са, след това сателитният оператор да предаде цялата си инфраструктура на „Виваком“. След което основната част от нея да бъде давана на лизинг за ползване. Финансовият отчет на United Group е достъпен само за инвеститори, като новината за съдържанието му беше съобщена от вестник „Капитал“ през собствени източници.

По този начин „Булсатком“ се превръща на практика във „виртуален оператор“ на фиксирани услуги. Като цялата инфраструктура, която ще ползва ще е чужда и предоставена под наем. Ако за сателитните операции това е нещо нормално, то е доста рядко срещано при кабелния интернет и телевизия.

Това поставя няколко ключови въпроса – най-малкото дали ще е икономически изгодно за „Булсатком“. По-ключовият е, че по този начин два от трите най-големи играча на фиксирания пазар в България са поставени в зависимост. Или по-точно „Булсатком“ е поставен „на колене“ спрямо „Виваком“.

Дяволският кредит

United Group се съгласява да отпусне кредит от 126.5 млн. евро на люксембургското дружество Viva Corporate на Спас Русев. Същото придобива „Булсатком“ през септември 2022 г., което се предполага, че е същата сума от 126.5 млн. евро. Заемът е за една година с 5% лихва на година, с което стойността му става 132.8 млн. евро. Още по-интересното е, че падежът на кредита е септември 2022 г. или точно периода в който сделката между Русев и „Булсатком“ беше финализирана. С други думи – прехвърлянето на инфраструктурата на сателитния оператор също вече е трябвало да приключи.

От заема 90 млн. евро ще бъдат под формата на продажба на инфраструктурата на „Булсатком“ към „Виваком“. Общо 148 мобилни базови станции са оценени на 3 млн. евро, а оптичната мрежа е за 87 млн. евро, пише още „Капитал“. В самия отчет конкретната разбивка не е предоставена. Останалите средства ще бъдат погасени от Спас Русев чрез кредит от други финансови институции.

United Group коментират за „Капитал“, че прехвърлянето на мобилните базови станции вече е завършено и не подлежи на регулаторно одобрение. 4G мрежата на „Булсатком“ беше актив, който в един момент се превърна в пасив за компанията. След преструктурирането и няколко спора за собствеността на оператора, новият главен изпълнителен директор Станислав Георгиев коментира пред TechTrends миналата година, че може да я монетизира, като я отдава под наем. Спас Русев направи само първата част и то чрез кредит.

За оптичната инфраструктура ситуацията ще бъде по-сложна. Там „Булсатком“ има по-силно пазарно присъствие, особено в София. Въпреки това, телеком групата планира да поиска официално становище от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Все още Спас Русев не е подал такова за одобрението на сделката с „Булсатком“. С излизането си от борда на директорите на „Виваком“, може такова да не е необходимо, ако следваме предишни тълкувания на закона. Но продажбата на инфраструктурата срещу пари, за да бъде придобит сателитния оператор, може да наклони везните в друга посока.

Конкуренция под въпрос

Шансовете от чисто легална гледна точка всичко да е изрядно все пак са големи. Отдалеч изглежда, че взаимоотношенията между „Виваком“ и „Булсатком“ могат да се определят като „чисто търговски“. Проблемът е, че с предоставянето и даването на лизинг на оптичната мрежа може да се използва като лост за влияние от по-големия оператор към по-малкия. Което поставя в скрита зависимост „Булсатком“ спрямо „Виваком“ и под въпрос доколко лоялни конкуренти ще са.

Това е ключово, защото двете компании са сред лидерите на фиксирани услуги в страната. Третият играч е „А1 България“. Данните за 2021 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) показват, че „Булсатком“ е лидер при платената телевизия с 648 хил. абоната и 31.3% дял. Следван плътно от „Виваком“ с 626 хил. потребителя и 30.2% дял и „А1 България“ с 525 хил. и 25.3% съответно. При домашния интернет ситуацията е малко по-различна – там лидер е „Виваком“ с 31.4% пазарен дял, следван от „А1 България“ с 26.9% и след това е „Булсатком“ с едва 7.6%.

Проблемите са при платената телевизия, защото двете компании формират малко над 60% от целия пазар. Добрата новина е, че „Булсатком“ е основно сателитен оператор и връзката му от орбита не зависи от благоразположението на „Виваком“. Лошата е, че останалата му инфраструктура вече е в чужди ръце.

Двата основни конкурента на „Виваком“ – „Йетел“ и „А1 България“ обявяват публично пред „Капитал“, че ще реагират и сезират регулаторите. Според първата компания, изповядана по този начин сделката между Спас Русев и „Булсатком“ може да окаже влияние на пазара. От „А1 България“ също коментират в тази насока, че „при потенциална концентрация между двете компании ще има негативно отношение спрямо конкуренцията“.

Крайните ефекти

От реакцията на двата конкурентни телекома може да заключим, че те разглеждат сделката по-скоро като „скрито“ придобиване на „Булсатком“ от „Виваком“. На практика това не е точно така и ще видим дали КЗК ще прецени същото. Шансовете са по-скоро регулаторът да не види проблем или пряка заплаха за конкуренцията. Но в правомощията на КЗК са също така да постави и условия при които предоставената инфраструктура да се използва.

В по-малко вероятния сценарий е регулаторът да се сезира и да разгледа сделката между Спас Русев и „Булсатком“. Като към нея да се добави контекстът с предоставения заем от United Group. За момента, регулаторът е благоразположен към „Виваком“ след като одобри повечето сделки на телекома с по-малки регионални оператори.

Във всички случаи, хипотезата, че Спас Русев ще бъде „троянски кон“ на един от най-големите телекоми в „Булсатком“ се потвърди. Както и, че сателитният оператор ще бъде разделен постепенно от основните си конкуренти.

The post Троянският кон в „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Aricoma обяви, че с включването на българското дружество, се превръща в лидер за софтуерна разработка по поръчка в региона на Югоизточна Европа. Холдингът включва в себе си 9 компании, като през настоящата 2022 г. е добавен Clearcode. Сега с „Мусала Софт“, Aricoma ще се състои от 10 дружества. Ръководството на българския разработчик ще остане непроменено след финализирането на сделката.

Отзивите

Aricoma в момента се разширява активно чрез придобивания, което е стратегическото ѝ развитие в момента. Традиционно, холдингът обявява, че „Мусала Софт“ ще помогне за засилването на дългосрочния ръст и изграждането на стабилна клиентска база.

„С придобиването на „Мусала Софт“ ние се превръщаме в лидер в изграждането на софтуер по поръчка в Югоизточна Европа“, коментира Людовик Гауде, главен изпълнителен директор на Aricoma Digital. Той допълва, че българското дружество пасва на цялостната стратегия и развитие на чешката компания.

Подобна теза развива и Елена Маринова – президент и председател на борда на директорите на „Мусала Софт“.

„Припокриващата се и допълваща се клиентска база и експертиза с Aricoma ни дава увереност, че ще продължим по пътя на растежа“, коментира тя. Маринова допълва, че сделката няма да попречи на българската компания да продължи своята дейност по развиването на IT екосистемата в страната.

Купувачът

Интересна е историята на купувача на „Мусала Софт“. Технологичният холдинг Aricoma се води като най-големият IT такъв в Чехия. Споменахме, че се състои от 9 различни (10 с българската) компании, всяка от тях специализирана в определена област. При завършване на придобиването, групата ще надхвърли сумарни приходи от 400 млн. евро на година и 39 млн. евро печалба преди данъци, лихви и амортизации (EBITDA). Общо за Aricoma ще работят над 4 хил. служители, основно от IT сектора.

Холдингът е основан от фонда KKCG през 2019 г. и очевидно, целта му е да окрупни технологичните компании в региона. Той е изграден от чешкия предприемач Карел Комарек и вече има инвестиции за над 9 млрд. евро. KKCG оперира в IT сектора, недвижимите имоти, енергийната индустрия и др. Той наподобява доста PPF Group на покойния вече Петр Келнер също от Чехия, който придоби редица телеком и медийни активи в Югоизточна Европа.

„Мусала Софт“ от своя страна е една от старите български софтуерни компании, ориентирани към аутсорсване на развойна дейност и поддръжка. Тя е специализирана в изграждането на решения по поръчка за различни и големи клиенти. От нея тръгва и друга успешна българска IT компания – ScaleFocus, въпреки, че ръководствата на двете дружества не обичат да изтъкват общите си корени.

Последният финансов отчет публикуван в Търговския регистър на „Мусала Софт“ е за 2020 г. Тогава, компанията отчита 27% ръст на приходите до 42.8 млн. лева, както и нетна печалба от 5.98 млн. лева. Към края на 2020 г. дружеството разполага с 513 служители, a по информация на самата компания към средата на 2022 г. са около 750.

The post Чешкият холдинг Aricoma придобива българската „Мусала Софт“ appeared first on TechTrends България.

В рамките на две седмици, Мъск първо стана най-големия единичен акционер в Twitter, а след това обяви още по-изненадващо оферта за враждебно изкупуване на социалната мрежа. Опитите му за поставяне на пълен контрол на платформата се аргументират с цел запазване свободата на словото, на нейната идентичност и значение, които е изградила през годините за обществото.

Мнозинството от акционери обаче са финансови инвеститори и за момента показват, че няма да се съгласят на условията на Мъск. Дори напротив – индикациите са, че ще започне борба за контрола над Twitter, която най-вероятно ще маркира бъдещето на социалната мрежа.

Всичко тръгва от Джак Дорси

За да разберем настоящия конфликт трябва да върнем лентата малко по-назад. До 29 ноември 2021 г. главен изпълнителен директор е съоснователят и основната движеща сила на Twitter Джак Дорси. От момента в който социалната мрежа става публична компания, той има доста противоречива история в отношенията си с инвеститорите. Те нееднократно са го обвинявали, че Twitter вече не му е основен фокус, че не може да монетизира правилно услугите и др.

До известна степен, финансовите акционери имат известно право. За почти 15 години история, социалната мрежа е била на печалба само през две от тях – 2018 г. и 2019 г. През 2020 г. тя регистрира най-голямата си загуба за цяло десетилетие в размер от 1.135 млрд. долара. Самият Дорси движи и втори свой бизнес, където също е главен изпълнителен директор. Това е Block или бившата Square – компания за дигитални разплащания, основана през 2009 г.

Конфликтът между инвеститорите и Дорси ескалира в началото на 2020 г. Тогава един от финансовите инвеститори Elliot Management се опитва да го свали от борда на директорите, като назначи нови четирима на негово място. Това не успява, след като Дорси получава подкрепа от редица технологични предприемачи, като най-големият е… Илон Мъск. Постигнато е бързо споразумение между Ellion Management и съоснователя на Twitter.

Този епизод отлично илюстрира няколко неща. Първо, че финансовите инвеститори започват все повече да се месят открито в политиката на социалната мрежа. Второ, че напускането на Дорси беше въпрос на време. Трето, оставането на съоснователят начело на Twitter получава подкрепата на Илон Мъск.

Намесата на технологичния милиардер

Оттеглянето на Джак Дорси от социалната мрежа изглежда като най-вероятният катализатор за последващите действия на технологичния милиардер. Илон Мъск подгря в типично свой стил инвестицията си от 2.89 млрд. долара в Twitter чрез туит през март. Малко след това, в първите дни на април той се превърна в най-големият акционер с 9.2% дял в популярната платформа. След това нещата придобиват няколко обрата.

Първоначално беше обявено, че Мъск няма да има право на глас или да упражнява контрол в компанията. Последваха нови съобщения, че милиардерът ще се присъедини към борда на директорите на Twitter. Самият Илон Мъск обаче е отхвърлил предложението без големи обяснение. Единствените, които се появяват в публичното пространство е, че „е за добро“.

Седмица по-късно, на 13 и 14 април започнаха спекулациите, че технологичният милиардер е направил предложение за враждебно придобиване. То включва изкупуване на останалите 90.8% от акциите на цена от 54.20 долара за брой. Това е 35% премия на цената им, когато е предадена офертата. По този начин, Twitter получава пазарна оценка от 43 млрд. долара.

Отпорът на инвеститорите

Бордът на директорите, който е съставен изцяло от представители на финансовите инвеститори не беше впечатлен от офертата на Мъск. Те планират да предприемат специални мерки, за да неутрализират потенциалното враждебно придобиване. За момента няма официално потвърждение, но има два варианта.

Първият е, да се обяви цената за прекалено ниска и неприемлива. Теза, която обаче може да не издържи пред всички акционери. Тя е близо с една трета над тази, която е била на пазара преди офертата. Да, тя е под историческия връх, който е достигал Twitter от 77 долара за акция през февруари 2021 г. Но преди инвестицията на Мъск, стойността на книжата се беше свила наполовина – до 35 долара.

Споменахме, че Twitter не е печеливша компания. В същото време, нейната потребителска база стагнира. Опасенията, че звездите, които привличат внимание и ангажираност вече не са толкова активни в платформата, само наливат масло в огъня. Всичко това намалява перспективите за добро развитие на акциите в дългосрочен план.

Вторият вариант е предприемането на защита тип „отровно хапче“. На инвеститорския жаргон това означава, че се дава право на настоящите акционери да закупят допълнителни книжа с отстъпка. Целта е да се повишат техните дялове и те да имат повече от потенциалните инвеститори, които искат да осъществят враждебното придобиване. Не става ясно дали това ще става с нова емисия акции или чрез преразпределение на настоящите.

Вече има и първите индикации, че се предприема втория вариант. Един от инвеститорите – фондът Vanguard Group обяви, че е увеличил делът си в Twitter до 10.3%. Така той се превръща в най-големия акционер след инвестицията на Мъск от началото на април.

Интерес срещу идеализъм

Битката между чисто финансовите инвеститори и тези, които защитават идеалите на базата на които е основан Twitter се води от години на приливи и отливи. До 2010 г. компанията е ръководена от двама от съоснователите Джак Дорси и Еван Уилиямс. След това поема Дик Костоло, който има за цел да засили бизнес модела на социалната мрежа и да я изведе на борсата.

Две години след борсовия ѝ дебют, през 2015 г. се завръща Дорси начело на Twitter. До голяма степен заради невъзможността на компанията да излезе на печалба и опитите на Костоло да промени това доведоха до отлив на потребители. Оттогава досега съоснователят на социалната мрежа е непрекъснато под обстрел от финансовите инвеститори, заради бавната трансформация на Twitter.

Оттеглянето му през 2021 г. засилва опасенията на идеалисти и големи потребители, като Мъск, че нещата ще завият „рязко“ и то в негативна за платформата посока. Затова битката за контрола над Twitter тепърва започва и бъдещето ѝ развитие ще зависи от нейния изход.

The post Започна битката за контрола над Twitter appeared first on TechTrends България.

То идва само броени дни преди да се проведе съдебното заседание по друго такова – за несъстоятелността на „Булсатком“. Последното е една от основните пречки, за да може да се финализира окончателно сделката и тя да влезе за одобрение при антимонополния регулатор. Предвид поредицата и предстоящата хронология на съдебните действия, по всичко личи, че целта е да се отлага максимално дълго време осъществяването на трансакцията. Изгледите за победа на бившия съосновател и вече миноритарен собственик са по-малки от тези на настоящото ръководство на оператора.

Това е поредния епизод в сагата и борбата за контрол над най-големия ТВ оператор в страната. TechTrends описва цялата история и битка за надмощие в „Булсатком“ като „война на розите“ по подобие на едноименната жестока гражданска война в средновековна Англия. Последната става и вдъхновение за хита „Игра на тронове“ на Джордж Р. Мартин. Цялата поредица на TechTrends по темата, включително и за значението на „Булсатком“ на телеком пазара в България, можете да разгледате тук:

Въвличането на антимонополния регулатор

С решение на Административния съд София-област (САС) от 5 януари, магистратите задължават Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да разгледа дали има концентрация при промяната на контрола на „Булсатком“ при преструктурирането му през 2019 г. Това е малка победа за съоснователят и доскорошен мажоритарен собственик Пламен Генчев. Според него, при поемането на контрола на кредиторите, те са трябвало да искат разрешение от антимонополния регулатор. Такова не е било поискано.

Самата КЗК дори не е разгледала случая или пък да се самосезира. Дори след като Пламен Генчев е подал сигнал за това, от комисията са му отказали в кратко писмо без изложени мотиви. САС сега задължава КЗК да разследва дали има нарушения на Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) по отношения на пазарна концентрация при прехвърлянето на контрола към кредиторите. Аргументите са, че КЗК е трябвало да обоснове своя отказ за разглеждането на сигнала на Пламен Генчев. Решението на магистратите от 5 януари обаче може да се обжалва пред Върховния административен съд (ВАС).

Параграф 22

Както е винаги при подобни случаи и дела, всичко се крие в детайлите. В ЗЗК изрично е описано, че КЗК не е задължена да разглежда сделки за концентрация, когато става дума за финансови инвеститори, които нямат друго участие на съответния пазар. Когато последните решат да поемат контрола с цел препродажба на предприятието те не подлежат на разглеждане от антимонополния регулатор, освен ако с действията си не доведат до промени в конкурентното му поведение.

Кредиторите на „Булсатком“ попадат напълно в тази точка – това са три инвестиционни фонда BlackRock, Blantyre Capital и Integral, както и две банки – Българската банка за развитие и Европейската банка за възстановяване и развитие. Презумпция би била последващата сделка със Спас Русев, която в настоящия момент, би променила конкурентната позиция на пазара. Тя обаче не е финализирана и също така трябва да премине през отделна процедура за разглеждане от КЗК.

Ситуацията става парадоксална и попада в нарицателното за „Параграф 22“ Защото, за да обяви комисията за незаконно прехвърляне на контрола на компанията към кредиторите, тя първо трябва да обяви за антимонополна сделката със Спас Русев. Самата тя още не е финализирана и не е внесена за разглеждане от регулатора. Отделно, юридически тя може да бъде изпълнена при условия без да наруши конкурентната среда, които ще посочим малко по-надолу в материала.

Печелене на време

Случаят е наистина заплетен. Но основната е печелене на време. С решението от 5 януари на САС, сега КЗК ще трябва да обжалва пред ВАС. Ако загуби и тази инстанция, КЗК ще трябва да разгледа дали има пазарна концентрация при поемането на контрола над „Булсатком“ от кредиторите. С което страната на Пламен Генчев може да поиска да се отложи за пореден път делото за несъстоятелност на оператора насрочено за 13 януари.

Целта е ясна – да се печели време и да се оплете „Булсатком“ в сложни юридически хватки. Защото концентрация при изброените финансови институции няма на българския пазар. Те не участват в други компании в телеком сектора и надали ще има проблем за КЗК да намери аргументи в тази посока. Сделката в настоящия си вид може да мине за антимонополна, но за да стане това, КЗК трябва да се произнесе по нея. Което няма да стане преди тя да бъде официално внесена в комисията, а това зависи от делото по несъстоятелността.

Проблемът с несъстоятелността е малко по-различен. Това е основно търговски спор и според Станислав Георгиев, основните параметри по него са заличени. Освен това, той твърди, че „Булсатком“ е в стабилно финансово състояние. Той споделя тезата, че всички тези действия на съоснователя на компанията са, да се печели време. Конкретно за казуса с КЗК и САС от сателитния оператор се въздържаха от официален коментар.

Антимонополните проблеми

Страната на Пламен Генчев от своя твърди, че с придобиването на „Булсатком“ от Спас Русев ще се стигне до засилена концентрация на телеком пазара. Което при настоящата ситуация има доста сериозни опасения за това. Българският бизнесмен има явен конфликт на интереси ако поеме собствеността на сателитния оператор в момента.

Спас Русев е в надзорния съвет на прекия конкурент „Виваком“ с мандат до 2025 г. Той също така е сред управителите на „Вива Телеком България“, която е едноличен собственик на най-големия телеком в страната по приходи. Това дружество от своя страна вече е част от българското звено на United Group. Ако Спас Русев иска да поеме „Булсатком“, той преди това ще трябва да се откаже от постовете си по веригата във „Виваком“.

С оттеглянето на почти целия стар мениджмънт на телекома е въпрос на време и желание на бизнесмена да стори и той това. По информация на TechTrends, договорката с United Group е поне в рамките на година след поемането на контрола на телекома, да се запази старото ръководство, след което да очакваме промени. Този период вече изтече и затова оттеглянето на Спас Русев е въпрос на „кога“, а не на „дали“.

Това е една от най-явните причини, сделката за „Булсатком“ още да не е внесена за разглеждане от КЗК. Другите са делата, които все още се водят. Те от своя страна остават последните оръжия в ръцете на Пламен Генчев за поне отлагане на трансакцията. „Булсатком“ е ключов за бъдещето развитие на телеком пазара в страната, като и сценариите за съдбата на сателитния оператор сме описали в нашия годишен анализ на сектора. С което „войната на розите“ за „Булсатком“ продължава.

The post Войната на розите в „Булсатком“: Част 3 appeared first on TechTrends България.

Интервюто със Станислав Георгиев е взето на 16 декември и е разделено на три сегмента, които обхващат основните теми – за ситуацията около „Булсатком“, за пазара в България и за съдържанието, продуктите и услугите на компанията.

Част I: За компанията

Поехте „Булсатком“ в интересни и динамични времена. Какво се случи през последните две години с оператора?

Интензивността на работата на „Булсатком“ не е спирала от първия ден, в който поех управлението – 1 април 2020 г. Но такива бяха очакванията на всички, включително на инвеститорите, които са и кредитори на дружеството. Последният факт е доста позитивен фактор, защото тези които са финансирали „Булсатком“ имат пряк интерес за успешното развитие на компанията в бъдеще, а не целят само да си върнат кредитите.

Първата задача на групата от инвеститори е била да предприеме тежко финансово преструктуриране. След като този процес е завършен през октомври 2019 г. на практика те решават да вкарат „Булсатком“ в една нова линия, в която компанията се управлява професионално, с ясно поставени цели и бъдеще на устойчив растеж. Много от тези цели, аз и моят екип, постигнахме в рамките на последните 18-19 месеца.

Дълги години „Булсатком“ е била управлявана като семеен бизнес. Това е носило редица позитиви за бившите собственици, но и доста негативи, които в крайна сметка водят до финансовия колапс на оператора. След преструктурирането на собствеността и на дружеството, то не само се стабилизира, но и се промениха множество вътрешни процеси.

„Дълги години, „Булсатком“ е била управлявана като семеен бизнес с всички позитиви и негативи от това“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

За съжаление, през това време ние бяхме подложени на различни атаки от един от бившите собственици. Защото е много лесно да докараш една компания до финансов колапс, тя да бъде заздравена впоследствие от инвеститори и кредитори, с инвестиция над 30 млн. евро. А накрая, да имаш претенции, че след всичко това фирмата си е твоя и те са само „на гости“.

Ситуацията около „Булсатком“ е до голяма степен „опипване“ на пазара от страна на част от инвеститорите ни, например Европейската банка за възстановяване и развитие и фондът Black Rock, които са сериозни институции. Не бих се изненадал, ако преосмислят своите бъдещи участия в страната след цялата абсурдност на случващото се с нас и не без малкия принос на медиите, които предпочитат да отразяват скандалното, произлизащо от Пламен Генчев, вместо да проверят фактите, преди да пишат.

Претенциите на Пламен Генчев са, че по договор има опция да изкупи компанията за 100 млн. евро – съществува ли такава клауза?

Искам да направя едно уточнение – тъй като аз съм управител на компанията, а не собственик, аз съм повече наблюдател на тези спорове. Моята роля е да развивам „Булсатком“ от името и за интересите на всички акционери и съм уважавал всички от тях във времето, включително и самия Пламен Генчев. Да, разбирам, че той е имал възможност да изкупи компанията обратно срещу цена, базирана на конкретна формула. Но също така, аз лично заварих още от идването си сериозен външен интерес от няколко големи стратегически инвеститори, които пожелаха да правят дю дилиджънс (подробен одит преди придобиване – бел. ред.) на оператора.

Основните акционери бяха категорични, че при добра външна оферта, тя ще бъде приета. Интерес имаше от инвеститорите на големите български телекоми, френски медиен конгломерат, който търси цели за навлизане в региона, голям телеком от западната ни съседка, и др. Този процес беше в напреднала фаза, преди Пламен Генчев да заяви опцията за обратно изкупуване.

„Имаше силен външен интерес за придобиване на „Булсатком“ преди офертата на Пламен Генчев“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Съответно, към края на 2020 г., вече имахме ясни индикации за оценката на „Булсатком“ от потенциалните стратегически инвеститори, за които споменах. Броени дни преди да изтече срока на Генчев, той се възползва от опцията, като взима банков кредит от Първа Инвестиционна Банка (ПИБ) за малко над 100 млн. евро. Като, според Търговският регистър, в залога му пред банката е и фирмата „Розенфелд и Ко“, собственик на каналите ТВ+, Спорт+, и т.н.

Пламен Генчев често отрича пред медиите връзка с „Розенфелд и Ко“ и ТВ+, но фактите са факти и официално публикуваните документи са там, за проверка на всички заинтересовани страни. По офертата му разбирам, е имало навременни технически забележки от страна на инвеститорите за несъответствия между споразумението и приложената методология за изчисление на основни финансови показатели, които са фактор във формулата за окончателната оценка на компанията. Съответно, тя е била върната за корекция, с ясен коментар кое, как и защо.

Вместо ново и редактирано предложение, Пламен Генчев предпочете спор през арбитраж в Лондон. Ние като ръководство продължихме да обслужваме „дю дилиджънс” процесите от страна на Пламен Генчев, ПИБ и прескочилите към следващата фаза стратегически инвеститори, които съответно доведоха през лятото до спечелване на най-добрата оферта, а именно тази от страна на Спас Русев.

Очаквате ли тя да бъде финализирана?

Ние, още лятото обявихме сделката за финализирана, има подписано споразумение за продажба и придобиване между инвеститорите и Спас Русев, просто самата трансакция не е завършена. Аз лично очаквам това да се случи през първото тримесечие на новата 2022 г., тъй като тези неща отнемат време.

Ще промени ли смяната на собствеността стратегията и дейността на „Булсатком“?

Не, според мен поне не. Такива са впечатленията ми от новия потенциален стратегически инвеститор. Дори почувствах още по-силна подкрепа от него за това „Булсатком“ да бъде подсилен като водещ ТВ оператор на българския пазар. Нищо чудно, аз и моят екип да продължим да сме начело на компанията и след влизането на новия собственик. За да може да продължим с изпълнението на нашите стратегии и цели, които явно съвпадат с тези на новия инвеститор.

Как се отразява работата на назначения синдик на оперативната дейност на „Булсатком“?

Синдик Миглена Стамболиева е огромен професионалист и тя се шегува, че ще бъде най-краткия такъв в историята на дадена компания. Адвокатите на Пламен Генчев са успели някак да убедят един от двата състава на Апелативния съд, разглеждащ жалбите им, че е имало разпиляване на имуществото и опасност от разпродажби, за което е назначена тази временна мярка. Например, от последното заседание разбрах, че току що съм бил разпродал оптичната мрежа на компанията, но не можахме да разберем на кой точно.

Реалността е съвсем друга, тъй като компанията е под зоркия поглед на институции като Европейската банка за възстановяване и развитие и фондът BlackRock, които няма как да допуснат нередности. Синдикът ясно вижда това и заедно моментално изградихме процеси за работа, които по никакъв начин не пречат на оперативните такива. Това е временна мярка, която според нас няма да продължи дълго.

Делото за несъстоятелност ще се гледа през януари – какви са ви очакванията по него?

Да, предполагаме това ще е и последното заседание. Това се случва след всякаквите опити, до момента и за съжаление успешни, да се протака спора. Бяха използвани какви ли не измислени аргументи от страна на другите страни. Делото е породено от чисто търговски спорове между „Булсатком“ и двете компании за съдържание – „Розенфелд и Ко“ и „БГ Топ Мюзик“. Едната е бивш наш контрагент, а с другата все още работим. Договорите с тях ги заварихме и като дългогодишен експерт в областта на ТВ сегмента, мога да кажа, че техните параметри не бяха пазарни. Въпреки това, ние ги толерирахме и работехме дълго време с тях, защото тяхното съдържание беше ключово за нас.

Близо една година, с добра воля и намерения, преговаряхме с тях параметрите на договорите, но без успех. Затова в момента, в който намерихме заместител на ТВ+ и другите ТВ канали на „Розенфелд“, се разбрахме за по-ниски месечни такси, но впоследствие те подадоха иск за разликата. За да избегнем потенциалните проблеми, платихме цялата сума, но и внесохме контра иск за нея.

„Компанията е стабилна финансово, вече не е в положението от преди 2017 г. и разполагаме с достатъчно оперативен ресурс“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Вместо да оттеглят молбите за несъстоятелност, веднага се появиха едни фактури – „фантоми“ – от предходни години, които не фигурираха в договорите или счетоводните книги, само, за да се продължи съдебния процес. Можем само да гадаем какво точно преследва Пламен Генчев като стратегия – може би се опитва да унищожи „Булсатком“, вместо да позволи компанията да премине в друга фаза на развитие с мощни стратегически инвеститори, без неговото участие.

Затова съм спокоен по това дело, провокирано изцяло от частни интереси. Компанията е стабилна финансово, вече не е в положението от преди 2017 г. и разполагаме с достатъчно оперативен ресурс. Самите спорове, по които съдът трябва да съди дали сме платежоспособни или не, са чисто търговски, а не икономически. Радвам се, че успяхме за няколко години, не само да изправим компанията на крака, но и да върнем блясъка на марката „Булсатком“.

На 15 декември изтече лиценза за мобилните ленти 2x5MHz в 1 800MHz спектъра, подновихте ли го и какви са намеренията ви за мобилната мрежа?

Не, не сме. Мобилната мрежа в комбинация с амбициозния проект за собствен сателит са двете основни причини, „Булсатком“ да изпадне във финансовия колапс през 2017 г. В момента на моето появяване в компанията, мобилната услуга вече генерираше около 3 млн. лева годишна оперативна загуба и беше нормално да се фокусирам върху стратегия за спиране на този теч.

Самият мобилен лиценз е ценен актив в смисъла на честотния спектър. Затова се борим в съда, срокът за ползването на честотите да ни бъде удължен до 2023 г. Защото ние получихме този ресурс реално през 2013 г., заради две години обжалвания на един от телекомите. За нас това би било справедливо, защото искаме да ползваме лиценза 10 години, както е по документи.

Притежанието на честотна лента и поддържането на мобилна услуга върху нея не са задължително взаимосвързани неща. Има други начини, по които може да монетизираме честотите или пък да предоставяме мобилна услуга, но без да развиваме собствена инфраструктура и да притежаваме радио спектър. Българският пазар е силно развит и все по-насочен към пакетните услуги, затова мобилните такива ще са нещо, към което ние винаги ще проявяваме интерес, след като клиентите ни намират логика в това.

Тогава каква ще е съдбата на инфраструктурата, която вече сте развили?

Мобилната инфраструктура също е ценен актив, който изненадващо си увеличава стойността във времето. Това важи най-вече за базовите станции или по-конкретно самите сайтове, кули и мачти, а не като оборудване. Големите играчи, като Orange, Deutsche Telekom, America Movil и др. по света засилват инвестициите си в подобна инфраструктура. Базовите станции в момента са това, което навремето бяха шахтите при разгръщането на оптичния интернет.

Затова се забелязва и тенденция в която телекомите отделят своята инфраструктура в отделни дружества. PPF Group го направиха с „Теленор“,  Deutsche Telekom го направиха в някои пазари и няма да се учудя в България в един момент това да го сторят „А1 България“ и „Виваком“.

„Мобилната мрежа е ценен актив, който ще се опитаме да монетизираме “ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Обмисляме варианти, но предвид споменатата тенденция за засилване на значението на мобилните кули, имаме интерес да позадържим подобен ценен актив. Който ще се опитаме да монетизираме по някакъв начин. До момента не е било успешно извършвано, надявам се това да се промени скоро.

Част II: За пазара

На пазара за сателитна телевизия се засили конкуренцията с два нови оператора – „Поларис“ и „Неосат“, виждате ли заплаха от тях?

Не виждам никаква заплаха нито от едната, нито от другата компания. Не е толкова трудно да стартираш сателитен оператор, трудно е да привлечеш критичен брой клиенти, които и да задържиш. За нас, най-големите ни конкуренти са двата конвергирани телекома. Също така влияние оказва сивият пазар за ТВ разпространение. Това са малките оператори, които имат идентичен с нашия бизнес модел с необвързващи договори с предплащане. Но те не декларират точен брой абонати и често излъчват реално пиратско съдържание.

„Най-големите ни конкуренти са двата конвергирани телекома и сивия пазар за разпространение на телевизия“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Знаете, че при нас важен индикатор е т.нар. churn или изтичането на абонати. Аз като изпълнителен директор на „Булсатком“ трябва да знам защо си тръгват някои клиенти и къде отиват. За да мога да ги задържа или привлека отново. Оказва се, че над 50% от тях се ориентират към „сивите“ играчи, а не към големите телекоми. Затова според мен е важно да се намери работещо решение за сивия сектор.

Подчертавам решение, а не унищожаване. Защото донякъде, „Булсатком“ страда от същите проблеми, каквито имат и малките оператори. Това е фактът, че предоставяме основно ТВ и интернет услуга. Когато двата телекома обезценяват тези продукти с по-големи пакети, с включени например мобилни услуги, това не е полезно за пазара. Малките компании не могат да се борят с тях, без да прибягват до незаконни или на ръба на закона действия.

Лидерската позиция на „Булсатком“ при телевизията ни дава мащаб на бизнеса и чрез него можем да се конкурираме с големите играчи. Но при малките това е проблем, който трябва да бъде решен. Не трябва обаче да стигаме до ситуация, в която единственото решение е те да бъдат задушени, затворени или изкупени.

„„Булсатком“ е в уникална позиция да е лидер на ТВ пазара и да не предлага абонаментни договори“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

„Булсатком“ се намира в уникална позиция и това ни отличава от останалите, ние сме голям оператор, но единствен от останалите телекоми, който предлага услуги без абонаментен договор. Плащаш – гледаш, не плащаш – не гледаш. Може да имаш сигнал на вилата си и да ползваш ТВ услугите, само когато си там. Това нещо го няма при другите два телекома и е характерно за малките доставчици. Българските потребители имат страх към обвързващите договори и това е голямо предимство за нас.

В момента сме свидетели на ново изкупуване на малките оператори…

Да, но това е резултат от дългогодишно задушаване на пазара. Това става с ценова атака и после стават лесни мишени за придобиване.

Смятате ли, че малките оператори ще изчезнат след няколко години?

Не и не искам да изчезнат. Защото малките компании са много полезни за развитието на пазара. Те изграждат инфраструктура на места, които са икономически неизгодни за телекомите. Също така, те задават по-висок стандарт за обслужване. Някои иновации също тръгват от тях, защото по-малките дружества са по-гъвкави и по-лесно могат да въведат нови идеи.

„Малките оператори са полезни за развитието на пазара и трябва да се намери решение за по-лесната поява на нови компании“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Процесът на окрупняване не е задължително да е противоречие на съществуването на независимите оператори. Това е нещо естествено в една работеща пазарна екосистема. За много предприемачи, продажбата на добра цена е крайна цел. Затова консолидирането не е смъртна присъда за малките оператори, а естествено развитие.

От друга страна, смятам, че условията за създаването на нови компании в този бранш трябва да се подобрят. Имаме идеи, готови сме да ги обсъдим с управляващите. На мнение съм, че решение може да се намери и с помощта на държавата да могат малките оператори да съществуват на напълно пазарен принцип.

Налагането на национален роуминг (споделяне на мобилната мрежа) на телекомите за малките ли е решение на проблема?

Това е търговско решение, което зависи от това дали телекомите, имат икономически интерес от подобен ход. Дали ще могат да намерят съответната синергия с някои от малките оператори, дали последните ще се използват като поддоставчици или други партньорски отношения. Но тук говорим за търговски отношения, в които бизнесът трябва да се саморегулира.

„Големите оператори трябва да загърбим краткосрочния ни интерес и да погледнем на развитието на пазара в по-дългосрочен и стратегически план“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Държавата трябва да осигури справедливи условия за всички, тъй като в момента се толерират недъзите на малките оператори, които дразнят големите оператори (напр. висящи кабели, недокументирани мрежи) но пък се и толерира ценовия натиск от страна на големите, където Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) не задълбочава достатъчно анализите си, дали са наистина финансово обосновани тези цени на ТВ пакети. Оттам насетне, бизнесът ще намери своя баланс. България все още е една от малкото държави в Европейския съюз с над 300 доставчика на ТВ и над 600 на интернет.

Ние, големите оператори трябва да загърбим краткосрочния ни интерес и да погледнем на развитието на пазара в по-дългосрочен и стратегически план. За да може да изградим устойчива среда за сектора.

Част III: За съдържанието

Какви са целите на „Булсатком“ в средно и дългосрочен план?

Категорично искаме да запазим лидерството на ТВ пазара, както и да повишим абонатите и съответно приходите. Имаме план как ще го постигнем. Стратегията ни от последните две години е да се върнем, към това, което „Булсатком“ прави най-добре – да предоставя качествено ТВ съдържание на крайните клиенти. Със сигурност не смятам, че нашият потенциал е да сме конвергиран телеком.

Вместо това ние ще се концентрираме в предоставянето на ТВ съдържание. Сега преди празниците пускаме сериала Deutschland в нашия канал Action-Box. За първи път в България се пуска сериал, който е хитов от платформата Amazon Prime Video. Това сме ние – целим да намираме най-доброто съдържание и да го предоставяме легално на крайните потребители. Ще е тъжно ако няма качествено съдържание по телевизията в домовете в България, защото на много места хората приемат телевизията като основния източник на забавление.

Какви промени в лицензираното съдържание настъпиха през последната година-две в „Булсатком“?

HBO беше първото нещо, което трябваше да върнем, абсолютен приоритет и затова подписахме отново с тях тази година. Не беше лесно, защото се оказа, че предишното ръководство не е било напълно коректно и имаше натрупани задължения, заради които излъчването на каналите на HBO беше спряно през 2016 г. Пуснахме също така и каналът Dizi (TDC). Хората може да говорят, че не харесват турските сериали, но малко хора знаят, че южната ни съседка е вторият по размер производител на съдържание след Холивуд. Те имат много, наистина много качествена продукция. В този канал ще видите, както някои от по-старите заглавия, така и доста нови, които са наистина на високо ниво.

„Булсатком“ не само го вкара в България, но и държи правата за него. Те не са ексклузивни и всеки, който иска да го добави към портфолиото си може да се свърже с нас и при равни условия да им го предоставим. Това е новото съдържание, което вкарахме и засега е доста успешно. Заменихме каналите на „Розенфелд и Ко“ с нови три – action-box, cine-box и comedy-box, които са с много различно съдържание, в което има доста европейски продукции, филми от фестивали и др. Повечето са неизлъчвани досега в България.

Перлата в короната на новото съдържание на „Булсатком“ е b1b-box – това е новият ни спортен канал. Той излъчва само български спортни събития, като целта му е да популяризира родните спортове. Забавното е, че каналът е създаден от белгиец – Ерик Карлтън, който е бившият представител на Eurosport за региона. След като прекратихме излъчването на La Liga (испанското футболно първенство), обсъждахме, че все пак спортът е определящ за имиджа и запазената марка на „Булсатком“. Ние сме компанията, която докара международния премиум спорт в страната и го популяризира през първите години на новото хилядолетие. Това е в нашето ДНК и ние нямаше как да разделим спорта и нашата марка.

„Перлата в короната на новото съдържание на „Булсатком“ е b1b-Box – спортен канал, фокусиран изцяло върху популяризирането на българския спорт“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Затова приехме дългогодишната мисия да популяризираме българския спорт. Парите, които бяха заделени за La Liga бяха пренасочени почти изцяло за тази кауза. Помогнахме за създаването на новата продуцентска компания Circle Media, чиито собственик отговаряше за каналите Max Sport на „А1 България“. Чрез тази компания в момента се стремим към висококачествено отразяване на българския спорт.

За да има интерес, трябва да има интрига, да има разпознаваеми атлети и отбори. По тази причина ние инвестираме в различни потенциални категории, като наскоро в световното първенство по волейбол за младежи през септември. Не само откъм излъчване, но и откъм популяризация – всеки един от нашите волейболни национали получи по няколко билборда из страната. България преди дни спечели златен медал по вдигане щанги на световно. Ако трябва да сме честни, за родния спорт не е правено много през последните години от операторите и ние прегръщаме тази идея в наша кауза. Защото всичко се завърта като едно колело и ни се опитваме да го задвижим, в момента.

„Булсатком“ ще работи ли по връщането на ексклузивните права за големите международни спортове и първенства?

Нашият фокус ще е върху b1b-box, който няма да е премиум канал. Той е наличен в базовите планове и ще се издържа от реклами. Ние излязохме от модела с премиум спортовете, тъй като те в момента са развити и адаптирани успешно и качествено в България. Имат прозрачни и равни условия за всички, затова „Булсатком“ ги предлага като дистрибутор. Бизнес моделът им работи – купуваме ги, предлагаме ги, взимаме процент. Не искаме да разваляме нещо, което е успешно и полезно за всички. Предпочитаме, да създадем нещо ново, с друга добавена стойност, което да има ефект върху българския спорт и общество.

Какви са близките планове за пускане на ново и качествено съдържание на „Булсатком“? Disney+ отложиха местния си дебют за 2023 г. например?

Преговаряли сме и провеждаме с подобни големи платформи като Disney+, Netflix и др. Включително и нови такива на световно ниво, които тепърва ще излизат на пазара. Това е нещо, което ние категорично смятаме, че е част от нашия бизнес модел. Със сигурност, „Булсатком“ ще се стреми да ги привлече към своето портфолио.

Не е лесно, защото България е малък пазар. Локализирането е скъп процес за всеки един език. Например, Netflix навлезе в Румъния официално, но там са 24 млн. население и това е логичен ход. Размерите на пазара и монетизирането на продукта са основните фактори. Имаме идеи за различни съвместни партньорства, но ще видим. Колкото и странно да звучи, повечето такива компании за стрийминг платформи не са гъвкави. Това са големи корпорации вече, които работят като такива, с множество критерии и дълги процедури.

За по-обозримо бъдеще има няколко проекта, по които преговаряме в момента. Но все още не мога да обявя нищо конкретно, като имаме готови продукти, ще ги представим.

Платформите за онлайн телевизия вече са в центъра на всички големи ТВ доставчици в България – как се развива b-box и какви са плановете му за развитие?

Той ще стане мултиплатформен през следващите седмици, тоест ще може да бъде достъпен от браузър, например. Но по-важното тук е друго – b-box е един от най-иновативните ТВ продукти, които са пускани в региона изобщо. Използвали сме най-добрите практики на Google, Amazon и др. Това се дължи до голяма степен на факта, че е базиран на Android TV.

Когато се появи този продукт на Google аз се опитах да убедя цялата А1 Telekom Austria Group да мине на него. Телеком групата вече беше инвестирала много средства в своята Xplore TV и те бяха прекалено големи, за да може да се зачеркне всичко и да се почне наново. Но никой в ТВ индустрията не отричаше, че Android TV е иновативен продукт.

Какво отличава b-box от останалите решения на пазара?

Нещо, което b-box има, а другите нямат – е интелигентният архив. Тоест, всички заглавия са подредени по максимално прецизен начин, това е наше решение. Самият Android TV ни предоставя deep search – задълбочено търсене, което позволява повече и по-добри резултати, включително и чрез гласови команди. Както и да се търси в самите платформи, като например в HBO Go, в Spotify и др.

„Инвестирахме в b-box, за да има най-добрия хардуер на пазара и да предлага редица иновации“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Гласовото търсене е много бързо, което е както заради софтуера, така и заради хардуера. Инвестирахме доста в b-box, така че да бъде с един от най-мощните чипсети на българския пазар. Иновациите са много – например интегрираната лента с програмите, докато гледате даден канал, с много богати метаданни. Това е подробна информация за дадена продукция – актьори, режисьори и др. Към тях добавяме и специална система за каналите, така че те да не се разместват.

Имам доста опит в пускането на Android TV платформи. Преди „Булсатком“ съм помагал за такъв проект на Deutsche Telekom, например. Доста от добрите практики успях да ги пренеса тук. Пускането на b-box не е просто някакво моментно хрумване, а е иновативен продукт, зад който има доста ноу-хау.

Защо Android TV не е толкова популярна в България? Заради инвестициите ли?

Напротив, пускането на b-box е доста по-достъпно. Ако трябваше да изградя нова платформа от нулата с функционалностите, които имаме в момента, инвестициите щяха да са в порядъка на 15-18 млн. евро. С Android TV те са сведени до под милион евро.

Големите оператори нямат интерес от такова решение, защото те вече са инвестирали (на ниво групи) много средства за собствени платформи. Има и друг момент – с Android TV операторите нямат много свобода да променят дизайна на устройствата. Това все още е най-големият ужас на телекомите – да имат еднакви устройства.

„Големите оператори нямат интерес от такова решение, защото те вече са инвестирали много средства за собствени платформи“ Станислав Георгиев, „Булсатком“

Тук не говоря за българските оператори само, а за големите групи по принцип. Тази догма според мен трябва да остане в миналото, като най-важното е съдържанието, което се предлага и начина по който е представено в самата платформа, както и цената на която идва, а не визията на кутията. Телекомите все още си мислят, че последното ги идентифицира пред потребителите, с което не съм съгласен. Клиентите предпочитат постоянството и функционалността пред визията, когато става дума за ТВ услуги.

Чрез Android TV на практика „Булсатком“ пусна най-добрата платформа на пазара, за най-малко пари. Недостатъкът е, че тя не е напълно уникална и който пожелае от другите оператори може да направи почти същото.

The post Станислав Георгиев: Върнахме „Булсатком“ в стабилно състояние appeared first on TechTrends България.

Първият лагер успява да изиграе по-добре ситуацията, като вестник „Капитал“ съобщава, че Спас Русев е избран за новия собственик на „Булсатком“. Бизнесменът и доскорошен мажоритарен акционер във „Виваком“ е подал най-висока оферта в рамките на 120-130 млн. евро. Това се е случило в края на юли, като най-вероятно продажбата се е осъществила чрез търг в Лондон.

Официално потвърждение за трансакцията все още няма, като от „Булсатком“ отказаха коментар. Такова, най-вероятно ще дойде при финализирането на сделката. Самата тя обаче ще има огромни последствия за телеком пазара. Причината е, че „Булсатком“ е последният сравнително голям независим оператор в България. Продажбата му към Спас Русев ще го постави пряко или косвено под сферата на влияние на „Виваком“.

РЕДАКЦИЯ (9 август 18:15 часа): Сделката беше официално потвърдена от компанията „Вива корпорейт България“, като от нея допълниха, че тя е дори финализирана. Не се уточнява дали има одобрението на регулаторите, предвид краткия срок това надали е станало. Също така в регистрите на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) все още няма, не само публикувано решение, но и постъпило производство.

Другият кандидат, който е участвал до края е PPF Group – собственикът на „Теленор“ в България. Спечелването на търга от чешкия фонд ще е по-добрият изход за местния пазар, тъй като ще доведе до някаква балансирана ситуация. Затова, освен в детайлите, които изнася „Капитал“ и които бяха известни досега от „войната на розите“ в „Булсатком“ ще разгледаме и какви са потенциалните последствия за телеком сектора в страната.

Последните сблъсъци

Защо, в TechTrends определихме ситуацията в сателитния оператор за „война на розите“ можете да прочетете в предния ни материал. Синтезирано накратко, единият от съоснователите и доскорошен собственик на „Булсатком“ Пламен Генчев се опитва да откупи обратно компанията от кредиторите, които влязоха във владение преди няколко години. Последните решават да вземат повече пари и предпочитат продажба.

Генчев и няколко от бившите мениджъри в оператора вадят скрито оръжие, което би оскъпило всяка една сделка – чрез договори за управление, които им гарантират големи обезщетения в размерите на десетки милиони евро. Завеждат се дела за решаването на казуса – за опцията за изкупуване на Пламен Генчев и за договорите за управление на мениджърите.

Кредиторите не се отказват от намеренията си за продажба, като обявяват за неплатежоспособно първото дружество във веригата на собственост на „Булсатком“. Това е британското Bulsatcom UK Holdco Ltd и след което то влиза в процедура по защита от кредиторите. Според местните закони, то се поема от администратор – по данни на „Капитал“ това е консултантската Alvarez&Marsal Europe, с което се замразяват всички съдебни производства.

Следващата стъпка е продажбата на дружеството на търг. Действието крие някои рискове – например, желаещите на търга да не предложат по-голяма сума от Пламен Генчев или над 100 млн. евро. Все пак трите фонда и двете банки се решават на този изход. Така, в края на юли е проведен такъв.

Пламен Генчев прави последен опит да спре продажбата, като завежда дела и в България с опит да обяви в несъстоятелност „Булсатком“, съоветно и тук да се назначи синдик. Това става чрез компаниите „Розенфелд и ко“ и „БГ топ мюзик“, като първата стои зад ТВ канала ТВ+, които претендират за неизплатени задължения. Съдът засега отказва действия в тази посока, като следващото дело е насрочено за 10 август. Шансовете за успех са сравнително малки.

Наддаването

Информацията за търга е сравнително оскъдна. Обвързващите оферти, които включват плащането на значителна такса, с която да могат да участват в следващите кръгове са подадени в края на юли. Малко след това са започнали и подаването на окончателните предложения. Според „Капитал“, Пламен Генчев не е участвал в търга, въпреки, че подобна възможност съществуваше. Интерес е имало от няколко компании, като част от тях са били там по-скоро с цел проучване на оператора и пазара.

Финалните оферти са на двама участника. Първият е Спас Русев през „Вива корпорейт България“, която е дъщерна на люксембургската Viva Corporate. Интересно е да се отбележи, че името „Вива“ (Viva) беше в основаната на повечето компании по веригата на собственост на „Виваком“, когато бизнесменът беше мажоритарен акционер. Другият участник в търга е PPF Group, която е собственик на „Теленор“ в България.

Отново, според „Капитал“ офертите са били доста сходни като стойност – около 120-130 млн. евро. Толкова се спекулираше, че иска да даде Спас Русев при предходната информация за битката за собствеността на „Булсатком“. Предвид паритета на офертите, победителят е избран на база колко бързо може да бъде изплатена сумата. Очевидно, Спас Русев има по-добра готовност за това от PPF Group.

Има ли връзка с „Виваком“

И двата изхода при наддаването за „Булсатком“ щяха да пренаредят българския телеком пазар. Ако сделката бъде финализирана и Спас Русев поеме контрола върху сателитния оператор, то ситуацията ще бъде повече от деликатна. Причината е, че бизнесменът все още е в надзорния съвет на „Виваком“, след като най-големият по приходи телеком в страната беше придобит от United Group.

Дали Спас Русев е „прокси“ на бившия си оператор е много спекулативен въпрос. След като „Виваком“ е придобит от United Group следва преструктуриране на веригата на собственост, като са премахнати люксембургските офшорки. Директна връзка между някоя от тези компании и Viva Corporate няма. Засега единствения конфликт на интереси е фактът, че Спас Русев все още е част от надзорния съвет на „Виваком“.

Преминаването на „Булсатком“ в ръцете на най-големия телеком в България ще предизвика доста регулаторни главоболия. „Виваком“ вече обяви няколко консолидационни сделки във фиксираните услуги през 2021 г., при които започнаха да светват и първите „червени лампи“ на регулаторите. Засега, те са одобрени, но такава с „Булсатком“ има голям шанс да бъде блокирана.

Причината е, че тогава „Виваком“ ще доминира напълно във фиксирания сегмент. През 2020 г., компанията разполага с 475 хил. абоната на домашен интернет. Със сделките през настоящата година те могат да достигнат 575 хил. „Булсатком“ разполага през 2020 г. със 172 хил. потребителя и общо, телекомът може достигне почти 750 хил. Следващият „А1 България“ по този показател ще разполага с почти 200 хиляди абоната по-малко. По данни на КРС сумарно делът на „Булсатком“ и „Виваком“ ще бъде над 33%.

Ситуацията с платената телевизия е по-притеснителна, ако „Виваком“ придобие сателитния оператор. „Булсатком“ е лидер с 687 хил. абоната през 2020 г., по данни на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Добавяме 516 хил. на „Виваком“, което може да доведе до над 1.1 млн. потребителя. Целият пазар според регулатора през 2020 г. е бил около 2 млн. абоната, като комбинирано двете предприятия ще държат почти 60%.

Отделно, „Булсатком“ държи 2x5MHz радиочестоти в апетитния спектър от 1 800MHz, което може да подсили мобилните операции на всеки един от трите големи телекома в страната. Всичко това подсказва, че Спас Русев няма да може директно да се обвърже с „Виваком“ след финализирането на сделката, поради голямото влияние, което ще получи най-големият оператор в страната.

По-балансираният изход – PPF Group

Доста по-балансиран може да бъде изхода ако PPF Group бъдат избрани за купувач. Или пък „Булсатком“ бъде препродадена от Спас Русев към тях след време. Причината е проста – „Теленор“ в България няма фиксирани услуги. Едва през лятото на 2021 г., компанията (и то инфраструктурното дружество „ЦЕТИН“ – бел. ред.) получи достъп до този пазар с придобиването на „София Комюникейшънс“. Още по времето на управлението на норвежците от Telenor Group имаше опити за развитие в тази посока. Те бяха попарени, след като загубиха наддаването за „Близу“ от „А1 България“.

Ако „Теленор“ вземе „Булсатком“, операторът автоматично ще се превърне в лидер на платена ТВ и трети при доставките на интернет на дребно. Той вече е трети (по приходи, втори по абонати) в последния сегмент, но на едро, с придобиването на „София Комюникейшънс“. С което пазарът в България на телекомуникации ще се преразпредели по-равномерно между трите основни играча.

Следващите стъпки

Следва официалното обявяване на сделката и нейното разглеждане от регулаторите. Ако Спас Русев наистина е избран за купувач на „Булсатком“, то той ще трябва да напусне надзорния съвет във „Виваком“ или много добре да аргументира дали не е в конфликт на интереси.

След като поеме руля на сателитния оператор и не е „прокси“ на водещия роден телеком, то Спас Русев има няколко възможни действия. Реално, може да очакваме препродажба след няколко години подобно на „Виваком“. Във всички случаи, прякото или косвено обвързване на „Булсатком“ с някой от големите три телекома в страната, ще доведе до пренареждане на пазара. Както и до заличаване на последния голям независим играч.

The post Войната на розите в „Булсатком“: Част 2 appeared first on TechTrends България.

Романтичното име не идва от възхвала към подобни действия, а поради факта, че двете основни враждуващи страни използват за свои символи белите и червени рози. Наситената с толкова пъстри събития гражданска война служи за основно вдъхновение и прототип на поредицата „Игра на тронове“ на Джордж Р. Р. Мартин.

Борбата и споровете за контрола на сателитния оператор „Булсатком“ все повече започва да заприличва на кървавия конфликт в Англия от 15 век. Историята беше първо описана в Mediapool, а впоследствие беше доразвита от „Капитал“. Тези развития и потенциална посока за разрешаването му пък носят усещане за дежавю спрямо един от множеството трансфери на собственост на „Виваком“. Крайният развой почти сигурно ще реши съдбата на българската телеком среда, като „Булсатком“ е последният наистина голям и независим оператор в страната.

Преди конфликта

Както във Войната на розите, така и при сателитния доставчик, предисторията е доста важна за добиване на пълната картина. От 2011 г. „Булсатком“ предприема мащабни ходове да се превърне в истински конвергиран телеком. Освен сателитната телевизия, той започва да придобива малки интернет доставчици и да разгръща собствена фиксирана мрежа. Паралелно с това, получава лиценз за честотна лента от 2x5MHz в спектъра 1 800MHz и започва изграждането на 4G инфраструктура.

Третата посока на развитие е във финансирането на проект за изстрелването на собствен сателит, който да затвори напълно кръга по доставките на DTH телевизионен сигнал. „Булсатком“ има по това време капацитет за собствено производство на приемници и дори инвестира много в ексклузивно спортно съдържание. Той е един от първите оператори, които предприемат този ход в страната, при това доста успешно.

Тази всеобхватна и изключително амбициозна стратегия се дължи на различната визия на двамата съсобственици. Максим Заяков иска да затвори цикъла на бизнеса със сателитна ТВ, докато Пламен Генчев вижда развитие в конвергираните услуги – фиксирани и мобилни. Комбинираните действия на двамата води до пълен финансов колапс на „Булсатком“, което се случва през 2017 г., малко след като е изстрелян новия сателит.

Това води до влизане на кредиторите в компанията. Мажоритарният собственик Максим Заяков с 60% решава да излезе напълно от „Булсатком“ и да се съсредоточи върху своята идея да затвори кръга на сателитния бизнес. Изстреляният спътник се намира в отделно дружество – „България Сат“, същото важи за производството на оборудване, а от миналата година той има и собствен ТВ доставчик „Неосат“.

Лагерите на розите

Между 2017 и 2019 г. започва трудната част по преструктурирането на „Булсатком“. Това включва както собствеността, така и основните ѝ финансови параметри. Процесът се води от британския консултант Макс Зиф, който поема ролята на главен изпълнителен директор на компанията.

През 2020 г. след завършването на тежкия процес на неговия пост идва Станислав Георгиев, който има огромен опит в развитието на телевизионна услуга в региона. Целта е явно укрепването на позициите на „Булсатком“ на ТВ пазара в страната. Ефектите са видими, като в рамките на една година, компанията пусна нова дигитална ТВ услуга и поднови отношенията си с HBO.

Поредицата от рокади на различни инвеститори води до формирането на два лагера. Единият е на кредиторите, които сумарно държат 80% от собствеността на компанията. В момента те включват три инвестиционни фонда американския BlackRock, британския Blantyre Capital и в по-малка степен сингапурския Integral, както и две банки – Българската банка за развитие (ББР) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).

Другият е на Пламен Генчев, който след преструктурирането остава с 20% дял. Неговият лагер е подкрепен и от двама, в момента бивши служители – маркетинг мениджъра Тинко Тотев и Николай Колев. Тримата освен, че са били близки сътрудници в „Булсатком“ имат и друго общо – те разполагат със специални договори за управление на компанията. В тях е записано, че ако някой от четиримата основни директори във фирмата бъде уволнен, последната трябва да заплати солено обезщетение.

Те са сключени през 2016 г. и имат кумулативна стойност от 50 млн. евро. Целта е да се попречи за превзимане на компанията „отвътре“ или „отвън“, като направи премахването на някой или на всички от тях неизгодно. Максим Заяков явно се отказва от неговия при излизането от „Булсатком“, защото в историите на „Капитал“ и „Медиапул“ по темата. фигурират само договорите за управление на Генчев, Тотев и Колев. Времето им на сключване им подсказва, че съдружниците са предприели това действие в случай на колапс на компанията и влизане на кредиторите.

Опит за връщане на трона

Борбата за собствеността на „Булсатком“ се развива през 2019 г. във финалния етап на преструктурирането на компанията. Буквално до края на годината нямаше яснота за точното разпределение на акционерите. В крайна сметка страните си стискат ръцете при параметрите споменати по-горе. Има и допълнително споразумение, според което Пламен Генчев му се дава право да откупи останалите 80% от дяловете в рамките на една година – до края на 2020 г. Сумата, която трябва да плати се изчислява по определена формула.

На 4 декември, Генчев обявява, че е събрал исканата сума и стартира процедурата. Парите на стойност 100.2 млн. евро са преведени в банка в специално предвидена за това сметка. Самата финансова институция – „Първа инвестиционна банка“ е предоставила сумата на Генчев под формата на кредит.

Година преди това при преструктурирането на „Булсатком“ през 2019 г. Тинко Тотев и Николай Колев са уволнени. Те веднага вадят своите договори за управление и предявяват искания за общо 23.6 млн. евро обезщетение. Последващите действия на Пламен Генчев и задействаната процедура по обратно изкупуване ги кара да ги изтеглят. По този начин те упражняват индиректен натиск на останалите акционери и заемат страната на своя бивш съдружник и шеф.

Контраударът на кредиторите

Страната на кредиторите обаче не се съгласява да прехвърли своите дялове въпреки подписаното споразумение. Преговорите и протакването на процедурата продължава от декември 2020 г. поне до април 2021 г. През цялото това време се говори, че „Булсатком“ активно си търси купувач. Публично потвърждение за това е интервю на Станислав Георгиев, в което той обявява, че има много потенциални инвеститори за компанията.

Амбиции за „Булсатком“ има Спас Русев, доскорошният главен акционер и все още член на борда на „Виваком“. Кредиторите ги подкрепят, защото по неофициална информация той предлага с около 30% повече пари от Пламен Генчев – или около 130 млн. евро.

Безпроблемна продажба обаче няма как да има. Първата пречка е споразумението за опция за изкупуване на Генчев. Втората са договорите за управление. Първоначално се прави опит за оспорване законността на последните от управлението на „Булсатком“, като се сезира прокуратурата. Това обаче довежда до потенциално политизиране на казуса предвид нестабилната обстановка в страната.

Поради тази причина кредиторите предприемат друг ход. Те обявяват в несъстоятелност първото във веригата на собственост на „Булсатком“ дружество. Това е британското Bulsatcom UK Holdco Ltd., което притежава друга местна фирма Bulsatcom Investment Ltd., което вече държи българския оператор.

От май в първото е назначен администратор, което по британските закони означава, че се замразяват всякакви съдебни и арбитражни производства. Тоест, така се елиминират претенциите на Генчев, Тотев и Колев.

Бъдещи конфликти и дежавю

Обявяването на компанията в несъстоятелност идва с един голям недостатък. Сега „Булсатком“ ще трябва да се продаде на търг, за да се удовлетворят кредиторите. Което означава, че те може да получат по-малко пари, отколкото Спас Русев или Пламен Генчев са предлагали. Вторият също така обжалва решението за несъстоятелността, като се позовава, че в оператора реално разполага със 100 млн. евро в специалната сметка.

Очаква се окончателното решение дали има търг или не да се вземе до юли. То ще зависи до голяма степен дали кредиторите запазят своето единодушие. Предвид възможността да вземат по-малко пари от първоначалните може да накара фондовете, които преследват печалба на всяка цена, да се откажат и да предприемат друго действие. С което да се отвори нов фронт в тази своеобразна Война на розите.

При достигане на търг Спас Русев има всички причини да се смята в свои води. Именно чрез аукцион във Великобритания той придоби основния пакет акции в едно от дружествата по веригата на собственост на „Виваком“. Последваха безплодни съдебни битки от руския бизнесмен Дмитрий Косарев, който оспорваше тази трансакция и собствеността върху телекома. Всичко приключи през лятото на 2020 г., когато United Group придобиха „Виваком“. Този развой на събитията не дава голям повод за оптимизъм на лагера на Генчев.

Нови фракции и цената на кралството

Търгът също така може да отвори вратата за нови желаещи за „Булсатком“. Пламен Генчев може да се включи, заедно със Спас Русев. Но по-важните са другите, по-големи играчи. Собственикът на „Виваком“ – United Group също може да се присъедини, особено със заявките за консолидация на българския сектор, които направи от началото на годината.

Сред другите заподозрени са PPF Group, които в България държат „Теленор“ и френската Canal+. Последните също бяха спрягани през зимата. Ако дори половината от изброените дотук се явят, може и да се достигне до интересни суми при наддаването за „Булсатком“.

Залогът не е никак малък. Сателитният оператор продължава да е лидер при платената телевизия в България с около 650 хил. абоната. Той е и трети в доставката на фиксиран интернет в страната. С което стигаме и до друг момент – ако „Булсатком“ бъде купен от някой от двата най-големи играча в България, то конкуренцията в телеком сектора може да бъде поставена под въпрос.

Спас Русев малко или много се смята за прокси на „Виваком“. Все пак той все още е обвързан с телекома, като е член на борда на директорите. United Group не крият амбиции да постигнат доминираща позиция на пазара, с последните си придобивания, като с „Булсатком“ ще бетонира този статут. Което ще постави под голям въпрос и изпитание мнението на българските регулатори и какво ще е състоянието на конкуренцията на пазара след подобна сделка.

За „Теленор“ и PPF Group това е най-лесния начин да получат достъп до така бленуваните фиксирани услуги в България. Още норвежкият гигант пропусна тази възможност като изгуби наддаването за „Близу“ през 2014 г., което беше последния опит на мобилни оператор в тази посока. Пускането на 5G мрежата на 10 юни им позволи да предложат домашен интернет, но друго е да получиш водеща позиция при платената ТВ.

Войната на розите в „Булсатком“ едва сега започва да изплува в подробности и детайли. Както виждаме, тя разполага с обратите, интригите и грубите действия от реалния конфликт от 15 век. Една от малкото разлики е, че надали ще се проточи в рамките на над три десетилетия.

The post Война на розите в „Булсатком“ appeared first on TechTrends България.

Най-големият български телеком по приходи „Виваком“ в продължения на десетилетия беше заложник на големи дългове, които бяха натрупани по време на множеството си собственици. С всеки нов купувач съществуваше лъч надежда, че той ще погаси напълно кредитите на оператора. Такъв беше случаят с United Group, които финализираха сделката по придобиването на телекома през лятото на 2020 г.

Сумата, която балканската група се предполага, че плати за „Виваком“ е 1.3 млрд. евро. Самите средства бяха привлечени под формата на дългове, като още през януари 2020 г. бяха пласирани от United Group две емисии облигации за 1.22 млрд. евро и 575 млн. евро.

Нямаше ясни индикации дали новият собственик ще погаси задълженията на българския оператор. Преките такива към средата на миналата година бяха в размер от около 400 млн. евро към различни банки. Отделно, по веригата от собственост на телекома има допълнителен кредит от 240 млн. евро.  Единствено, беше ясно, че с придобиването на „Виваком“, новите собственици ще наследят и дълговете ѝ.

На United Group им беше нужно по-малко от половин година, откакто официално станаха собственик на оператора, за да преструктурират кредите му. Добрата новина е, че големите преки задължения на „Виваком“ бяха заличени (тоест – платени) през октомври 2020 г. Тези, в следващата компания по веригата на собственост бяха преструктурирани в нов, но за съжаление доста по-голям облигационен заем. Ето какво се случи и как българският телеком влиза в новата 2021 г., като проследим публичните документи от Търговския регистър.

Изплатените кредити

Юридическото име на „Виваком“ е добрата-стара „Българска телекомуникационна компания“ (БТК), като операторът по обясними причини налага своя търговски бранд. Дълговете в БТК бяха преките такива и тези с най-дълга и драматична история. Тук, буквално може да се проследи как всеки нов собственик преструктурира задълженията на предишния.

Първата кредитна линия е отпусната през далечната 2008 г. и тя е за внушителните 585 млн. евро плюс втора за 75 млн. евро за оперативни разходи. Тя е вследствие на влезлите нови собственици в лицето на AIG Investments. Сумата е отпусната от Royal Bank of Scotland и е заличена като залог през 2013 г.

Това е около година след като българския банкер Цветан Василев и руската банка VTB Capital влизат във владение. Те обаче изплащат дълга с нов такъв. През 2013 г. се пласират популярните като „ирландски облигации“ – дълг емитиран на фондовата борса в Дъблин. Той е в размер от 435 млн. евро, като книжата имат падеж от пет години за изплащане. Този срок се оказа ключов след навлизането на новия собственик в лицето на бизнесмена Спас Русев и отново – руската ВТБ. До последния момент се търси финансиране за да може да се погаси заема. Ако не стане навреме, залогът е целия телеком.

Парите са осигурени през март 2018 г. от консорциум банки водени от Citigroup. Естествено – отново под формата на кредит, при това на три. Първият е за 134.5 млн. евро, вторият е за 215.5 млн. евро и третият е револвиращ за оперативни разходи от 15 млн. евро. Няколко месеца по-късно е изтеглен нов дълг за 35 млн. евро от банката Societe Generale. Общо, задълженията на БТК към края на 2018 г. стават 399.5 млн. евро без лихвите.

Те остават такива до октомври 2020 г. или три месеца след влизане във владение на United Group. Новите собственици погасяват и двата залога, с което изчистват БТК от дългове. Така, дружеството, което стои зад марката „Виваком“ вече няма кредити, в които да е заложена цялата компания.

Дългове за смяна на собствеността

Българският телеком всъщност сменя веднъж собственика си точно заради неизплатен дълг. Става дума за мостов заем от 150 млн. евро, който е изтеглен от дружество през 2013 г. по сложната по това време, структура на собственост на „Виваком“. Фирмата за която става въпрос е V Telecom Investment, което залага като собственост друга такава, която е по-напред във веригата – InterV Investment.

Сложният казус и съдебните спорове по него сме описали подробно тук. Това което се случи е, че след като кредитът не беше обслужен и след минаването на падежа му през 2015 г., InterV Investment е продаден на търг в Лондон и купен за 330 млн. евро от Спас Русев. След сделката, заплетената структура на собственост се променя и с една идея се опростява.

Това обаче довежда и до нов дълг, с който се финансира голяма част от придобиването на „Виваком“. В новото, вече предпоследно в структурата на собственост „Вива Телеком България“ е изтеглен кредит на стойност 240 млн. евро, който идва по линия на руската ВТБ. През юли 2020 г. той е изплатен, най-вероятно при влизането във владение на United Group.

Същото дружество е използвано през 2014 г. за друга кредитна линия от 150 млн. евро, но тя е погасена четири години по-късно.

Новите задължения и равносметката

В края на 2020 г. „Виваком“ се радва на кратък период, в който нито прекия собственик, нито някое от свързаните дружества разполага с големи дългове. United Group също така опростяват структурата на собственост, след като са единствен акционер.

Следващите редове са пренаписани, като се уточнява произхода на облигациите, размера на задълженията и компанията, към която се причисляват те. Корекцията е извършена на 8 януари.

Според Търговския регистър в момента „Виваком“ се държи еднолично от „Вива Телеком България ЕАД“, което обаче е заличено. То най-вероятно ще бъде заменено от дружеството „Вива Телеком България ЕООД“, което пък е собственост на новоучреденото българско звено на United Group. Индикации за това намираме във факта, че адресът на регистрация съвпада с това на БТК, както и на централата на телекома.

На 4 януари към „Вива Телеком България ЕООД“ е записан като компания, която е заложена и добавена към към двете емисии дългови облигации и един револвиращ кредит предоставени от британския клон на „Уникредит банк“ на цялата United Group. Едната е за 295.5 млн. евро и е с падеж 2026 г., втората е за 400 млн. евро и падеж 2027 г. В описанието на първата емисия дори е записано, че сумата се предоставя за покриване на задълженията на БТК.

Равносметката е, че традицията се запазва и старите задължения, реално са платени с нови. От 2021 г. в компанията, която е в структурата на собственост на „Виваком“ има зачислени две емисии дългови облигации за общо 695.5 млн. евро и плаваща лихва с падежи през 2026 и 2027 г. Към тях добавяме револвиращата кредитна линия в размер на 250 млн. евро. Залогът е на дял от компанията, което не обвързва изцяло българския оператор с този дълг, но при непогасяването му, може банките отпуснали кредитите и гарантиращи облигациите да се превърнат в негов акционер, като влязат в собственика му.

Този вариант е доста по-добър от досегашната формула, в която всеки нов собственик емитира директно нов дълг през БТК или в някоя от компаниите в структурата на собственост, като оставя за гарант акциите на цялото предприятие. Вместо това, United Group добавят към залога на собствените си и вече пласирани дългови облигации, дялове в българско дружество което е във веригата на собственици на „Виваком“. Тоест, дори да не се платят дълговете, кредиторите ще получат само част от българския оператор, а не целия.

The post United Group преструктурира дълговете на „Виваком“ appeared first on TechTrends България.