Откриването идва по-малко от година след навлизането на компанията на българския пазар чрез придобиването на софтуерната компания HackSoft през ноември 2025 година. Оттогава към екипа в България са се присъединили 22 нови служители, а броят на хората в местния офис е нараснал с около 40 процента.

Новото пространство се намира в сградата OXIA на WorkHub на бул. „Цариградско шосе“, в близост до София Тех Парк и може да приеме двойно повече хора в сравнение с предишния офис на компанията в Студентски град. Отскоро логото на Waracle вече e и на фасадата на сградата – още един знак за намерението на компанията да развива дългосрочно присъствието си в България.

„Влизането ни на българския пазар през 2025 г. беше белязано от една смела амбиция – не просто да присъстваме тук, но и да утвърдим Waracle като чудесно място за работа. За по-малко от година екипът ни нарасна с 40%, демонстрирайки дългосрочния ни ангажимент към българската технологична екосистема. Новият офис е естествената следваща стъпка и създава нови възможности за растеж на екипа и привличане на специалисти, които да работят по международни дигитални проекти“, посочи по време на събитието Дейвид Тък, главен изпълнителен директор на компанията.

Още при придобиването на HackSoft компанията заяви плановете си да развива екипа в София и да превърне България във важна част от международната си структура. Waracle развива решения за компании от секторите на здравеопазването, енергетиката, финансовите услуги и публичния сектор. Сред технологичните направления, върху които компанията поставя все по-силен акцент, са данните и изкуственият интелект (AI). През тази година Waracle придоби и шотландската Inov8, с което разшири експертизата и екипа си от специалисти в тези области. Официалното откриване на новия офис в София идва в период, в който дружеството продължава да разширява както географското си присъствие, така и технологичните си компетенции.

Компанията развива и собствен подход към използването на AI в процеса по създаване на софтуер – от разработката и тестването до различни етапи от жизнения цикъл на дигиталните продукти. Целта е технологиите да подпомагат работата на екипите там, където могат да ускорят процесите и да повишат качеството, без да заменят инженерната експертиза и отговорността при вземането на решения.

The post Софтуерната компания Waracle увеличава с 40% екипа си в България appeared first on TechTrends България.

За сметка на това, софтуерната индустрия е доста по-устойчива. Тя добавя нови служители през последните години, приходите ръстат повече от първоначалните прогнози и оптимизмът се запазва и за бъдещите периоди. Това са част от изводите на ежегодния доклад на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) за 2024 г.

При представянето на резултатите от „Барометъра“, Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) представи идеята си за образователна реформа. Тя предвижда разгръщането на поне 10 „технологични училища“ в различни части на страната и чрез тях да реши дългогодишната драма с намирането на качествени IT кадри. Проблемът досега беше частично решаван с развитието на частни академии.

Позитивните резултати

През изминаващата вече 2024 г. българската софтуерна индустрия се очаква да повиши приходите си с 12.4% на годишна база. Те вече са на ръба от психологическата граница от 10 млрд. лева – 9.785 млрд. лева. Данните са прогнозни, защото все още компаниите не са приключили финансовата година.

Тенденцията обаче е, софтуерният сектор да преизпълни тези очаквания. Например, през 2023 г. БАСКОМ прогнозираше отново ръст от около 12.1% за същата година. Обновените окончателни резултати на браншовата организация обаче показват 16.5% увеличение на приходите или добавяне на малко под 1.3 млрд. лева до общо 8.7 млрд. лева. От БАСКОМ и БРАИТ запазват оптимизма, че е възможно преизпълнение на ръста за 2024 г., когато бъдат обявени крайните финансови отчети на компаниите.

Делът на софтуерната индустрия спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на България също се увеличава от 4.7% през 2023 г. на 4.9% през настоящата. Добавянето на нови работни места се забавя през последните години, но поне се запазва за разлика от някои други сектори. През 2024 г. се очаква софтуерната индустрия да надмине с малко 60 хил. служители. Това е с около две хиляди нови работни места.

От БАСКОМ подчертават още няколко фактора, които показват значението на сектора, като ползват данните за миналата година. Основният е в тежестта на осигуровките, които работодателите плащат. Въпреки, че делът на работещите в софтуерния сектор е само 1.9% от работната сила в страната, компаниите са изплатили за осигуряване на своите служители 5.9% от всички изплатени към бюджета суми по това перо. Тоест, софтуерните експерти плащат три пъти повече осигуровки над средните за страната.

Рисковете пред сектора

Софтуерната индустрия премина през няколко трансформации на основните рискове в сектора. Първоначалните проблеми на бранша беше липсата на специалисти, което щеше неминуемо да удари по възможностите за растеж в перспектива. Този проблем беше частично решен с различните частни академии и образователни инициативи в сътрудничество с някои университети в страната. Вносът на работници от страни извън Европейския съюз, чрез т.нар. „сини карти“ също беше облекчен, но само частично. Очакванията са сега Брюксел да унифицира изискванията и административните процедури за подобни разрешителни.

По-актуалното опасение са геополитическата и икономическа ситуация по света. Основните пазари на софтуерните компании са в Западна Европа и САЩ. Първият регион е изправен пред редица затруднения в макроикономическо отношение. За момента софтуерния сектор не усеща тези проблеми, но аутсорсинг бранша за първи път от години обяви намаляване на общия брой служители.

Според Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST) в класическия аутсорсинг (т.нар. изнасяне на бизнес услуги или BPO) служителите са намалели от 62 хил. на 61 хил. през 2023 г. Като една от причините е прехвърляне на редица проекти от България в Индия.

Подобни предизвикателства не се очакват при софтуерния бранш, поне засега. БАСКОМ има сравнително позитивна прогноза за по-следващата 2026 г. Очакванията са тогава софтуерната индустрия да достигне 14 млрд. лева приходи, от които над 3.6 млрд. лева да отиват за данъци и осигуровки (сега са около 2.7 млрд. лева – бел. ред.). Прогнозите за новите работни места, които ще се открият, са за 10 хил., докато заетите в бранша ще надминат 70 хил. души.

Образователна реформа 2.0

Идеята за образователни реформи се подкрепят от различните технологични браншови през годините. Но дори и преди политическата нестабилност, държавата не съумяваше да направи радикална такава. Затова, сега БРАИТ имат нова инициатива – създаване на т.нар. „технологични училища“. Те ще трябва да развиват ученици от средно образование в различни технически аспекти – от програмиране, през управление на проекти, до по-научни сфери, като космически системи.

Новите технологични училища ще са изградени по „кампусен“ принцип. Тоест, те ще представляват сравнително затворена система за обучение, в което учениците ще имат по-малко неща, които да ги „разсейват“. Идеята не е напълно нова, има я на Запад, а и още пред 1989 г. има изградени две подобни училища – Технологичното училище „Електронни системи“ (ТУЕС) в София и Професионалната гимназия по компютърни технологии в Правец. Те обаче не са кампусни, но са добра и визионерска стъпка, направена през комунистическия режим.

Председателят на БРАИТ Доброслав Димитров обяви, че в тези технологични училища ще се развиват професиите на бъдещето. Както и, че те няма да заменят природо-математическите гимназии. Това ще са по-профилирани и професионално ориентирани образователни центрове. Освен споменатите вече в София и Правец, има изградени още три – в Стара Загора, Варна и Бургас. Според Димитров, последното технологично училища най-много се доближава до създадената от БРАИТ концепция. В процес на изграждане са още две във Враца и Смолян, а амбициите са да има поне още десетина, в различни други региони в цяла България.

The post БАСКОМ: Софтуерната индустрия продължава да расте и през 2024 г. appeared first on TechTrends България.

Двете пандемични години доведоха до истински бум в необходимостта и търсенето на дигитални решения, както и на някои типове устройства. Което наистина направи резултатите на компании като Microsoft, Amazon и др. рекордни. През този период, освен голямата „жътва“, технологичните гиганти наложиха и доста инвестиции. Особено при наемането на хора. Раздутите разходи, напиращата инфлация и очакваната икономическа рецесия предвиждаха бързо „изтрезняване“.

Третото тримесечие на 2022 г. се оказа именно този момент. Опасения за растежа, значителни уволнения и замразяване на новите назначения. Това са само част от сътресенията на може би „най-перспективната“ индустрия в момента. При това без да броим случващият се още от началото на годината колапс на криптовалутите. На фона на масовите уволнения в Amazon и Facebook, драмата в Twitter изглежда като „върха на айсберга“. Но е нормално -защото разликата е просто в мащабите. Социалната мрежа, която придоби Илон Мъск, остана нишова в сравнение с тази на Марк Зукърбърг, а онлайн мастодонтът на Джеф Безос има десетки хиляди служители в дистрибуционните си центрове по цял свят.

Twitter и върхът на айсберга

Още с първите си дни като собственик и главен изпълнителен директор на Twitter, технологичният милиардер уволни половината служители на социалната мрежа. От около 7 500 души персонал, Мъск го редуцира до около 2 900. Това обаче е ситуацията преди ултиматума, който милиардерът даде на останалите служители – той им постави сурови условия и им даде по-малко от ден да отговорят дали остават или не.

Все още не се знаят мащабите на напусналите, но различни медии спекулират, че става дума за стотици. Което поставя Twitter в тежката позиция да работи с минимален персонал, при това на ключови позиции, както и за почти елиминирането на критични технически екипи. Докато Илон Мъск се опитва да прекара социалната мрежа през „преструктуриращото чистилище“, подобни тежки решения не трябваше да взима само той.

Въпрос на мащаби

Amazon от своя страна ще съкрати двойно повече хора – около 10 хил. Meta, която седи зад конкурентните социални мрежи Facebook и Instagram, също обяви мащабни уволнения от около 11 хил. души. Сравненията с Twitter обаче са неизмерими – мащабите на Meta, като корпорация са в пъти по-големи. За Amazon дори не може да говорим. Meta разполага с 87 хил. души персонал към септември, докато технологичния гигант на Безос с впечатляващите 800 хил.

По-интересното е, че двете компании обявиха и замразяване на назначенията. Това означава, че не е временна мярката и най-вероятно, технологичните гиганти се подготвят да оперират дълго време с намаления персонал. Съкращенията се превръщат в нещо нормално в IT света, просто не са в тези мащаби, като изброените по-горе. Microsoft освобождава 1 000 души, Intel все още не е обявил точната бройка, но тя ще е също четирицифрена. Списъкът е дълъг, но при останалите компании става дума за под 1 000 човека.

Системни проблеми

Мерките, които взимат компаниите са донякъде превантивни. Финансовите им резултати показват или намекват за предстоящо забавяне, но не и за спад. Microsoft беше може би най-прям в това отношение, като заяви, че очаква укротяване на ръста от облачните си услуги и платформата Azure до 5% на годишна база.

Причината за това са очакваното свиване на корпоративните бюджети, заради рецесията и повишаващите се разходи за поддържането на центровете за данни. Особено в частта с осигуряването на енергийни ресурси. Самото предупреждение за забавяне на облачните услуги, може да удари доста други по-малки технологични компании, които предлагат подобни. Нещо, което също започва да се материализира.

До голяма степен това ще е и основната причина за преструктурирането на технологичния сектор. Забавянето и дори спадът на цялата световна икономика рано или късно ще удари и IT гигантите. Това вече се случва, макар и засега в мека форма.

Има и втора голяма причина. Много от изброените компании назначаваха като луди по време на ковид пандемията. Само Amazon е добавила 427 хил. нови служители през 2020 г., като за същия период Meta назначава нови 42 хил. души. Двете компании са удвоили персонала си за това време. Агресивният растеж подтиква технологичните гиганти да приемат действия, които да се окажат грешни в дългосрочен план. Особено със смяната на икономическите тенденции и което води до настоящото изтрезняване.

Част от назначенията могат да бъдат сметнати и за излишни. Например, двете социални мрежи – Twitter и Meta, по-голямата част от допълнителния персонал е насочен към модериране на съдържанието. Доста критици, определят тази практика като „цензура“, докато за други е точно обратното – опазване на достоверната информация. И в двата случая, това доведе до раздуване на щата на Meta и Twitter. В момента Мъск се опитва да елиминира именно тези екипи във втората социална мрежа. Сходните разходи също ще са най-вероятните първи, които Марк Зукърбърг ще предприеме.

The post Изтрезняването на технологичните гиганти appeared first on TechTrends България.

Затова и резултатите през първото тримесечие на 2022 г. не са толкова впечатляващи като темпове, но се задържа положителната тенденция. Според компанията-майка Telekom Austria Group, „А1 България“ е на второ място по най-големи разходи за електроенергия в рамките на цялата група. За момента австрийският собственик не се притеснява от прекалено негативни ефекти, които може да окаже пряко войната в Украйна, дори в беларуското му звено. Опасения обаче има за инфлацията, която набира скорост в цяла Европа.

Telekom Austria Group продължава тенденцията да не обявява всичките ключови параметри на тримесечна база. По-скромните данни включват, че „А1 България“ отчита минимален спад на мобилните потребители и умерен ръст на фиксираните.

Към умерените стойности

Приходите на „А1 България“ през първото тримесечие се увеличават с умерения темп от 3.7% спрямо същия период на 2021 г. и достигат 137 млн. евро. Силното търсене на мобилен фиксиран интернет (4G и 5G рутери) движат този тип услуги напред. По-силен като представяне е бизнесът с класически интернет и ТВ. Ръстът на приходите там през първото тримесечие е 14%, но все още фиксираните услуги формират 40 млн. евро срещу близо 75 млн. евро от мобилните. Ако се запазят тези темпове, след година-две може да имаме изравняване между двата основни бизнес сегмента на „А1 България“.

Печалбата преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) за първото тримесечие е 59.3 млн. евро, което е ръст от 6.3% на годишна база. Новината може да се разглежда със смесени чувства, защото „А1 България“ през същия период на 2021 г. отчете ръст от 21.2%. Telekom Austria Group подчертава, че разходите са се увеличили, но предвид по-малкия ръст на приходите, спрямо печалбата е имало оптимизация по това перо. Макар и да не се споменава, но индексацията на абонаментните договори през февруари също е изиграло роля.

Увеличените постъпления от фиксирани услуги правилно подсказва за нарастване на абонатната база. Българският оператор отчита минимално увеличение от 3.5% на всичките си потребители на интернет, телевизия и пренос на глас през кабел. Те съставляват 1.12 млн. абонати, като точна разбивка по отделните сегменти не се предлага на тримесечна база. Мобилните потребители се свиват минимално с 0.1% до 3.728 млн.

Очакван инфлационен натиск

Инфлационният натиск е огромното опасение на компанията-майка Telekom Austria Group. От Виена обявиха, че са предприети индексация на тарифите по абонаментните договори на три пазара – местния в Австрия, Беларус и България. Основните разходи, които са се увеличили през 2021 г. са свързани с електроенергията и тези за заплати. Последните формират около 20% от всички за групата през изминалата година.

Любопитно е, че България е на второ място по разходи за електроенергия, както и по тяхното очаквано увеличение през 2022 г. в рамките на цялата Telekom Austria Group. Северна Македония ще има ръст по това перо по-голям спрямо всичките средства давани през миналата година, но като обем са наполовина на българските.

На база на това от Telekom Austria Group се опасяват, че цялостните инфлационни процеси ще продължат през 2022 г. Основните мерки, които ще бъдат взети са чрез оптимизиране на разходите, за различни програми за подобряване на ефективността на бизнес операциите, както и активиране на договорни клаузи. Последното може да се чете, че в края на годината ще има обявена нова индексация на абонаментните контракти. Действие, което вече предизвика полемика сред държавните институции и потребителите.

The post „А1 България“ с умерен ръст на финансовите показатели от началото на 2022 г. appeared first on TechTrends България.

Това са част от акцентите в ежегодното проучване на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) – „Барометър“. Браншовата организация запазва положителните си прогнози за 2024 г. Според новите изчисления дотогава ще бъдат добавени над 23 хил. нови работни места.

Новите тенденции

Кризата с коронавируса през 2020 г. е оказала своята влияние върху софтуерната индустрия. Тя е понижила темпа на растеж на приходите от 18.4% през 2019 г. на 10%. Предвид факта, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната се очаква да се свие с 5.5%, секторът остава един от малкото, които успяват да се адаптират бързо в новата ситуация.

Комбинацията от тези развития водят до значително увеличение на дела от БВП, който се създава от софтуерните компании. През 2020 г. той ще достигне 3.8% спрямо миналата година, когато е бил 3.3%. Браншовата организация запазва очакванията, че той ще формира 6% от БВП през 2024 г.

БАСКОМ прогнозира, че през следващата година, софтуерната индустрия ще се върне бързо към нормалното си развитие. Очакванията са, че нивата на увеличение на приходите ще се възстановят в порядъка на 14-15% годишно. Което ще превърне този сектор в един от най-бързорастящите в България.

Обстановката по целия свят и лесната възможност за дистанционна работа правят софтуерната индустрия привлекателна за много хора. Включително и за българи, които се завръщат от чужбина. БАСКОМ отбелязват, че много от новонаетите през 2020 г. са именно такива наши съграждани. В някои компании те достигат до 10% от общия брой служители.

Българските софтуерни компании запазват изключително високия процент от жени в сектора. Те съставляват 35% от цялата работна сила, което нарежда страната ни на първо място в Европейския съюз по този показател, като дори е двойно над средните за континента.

Все по-голяма важност

Заради пандемията и извънредните мерки, тази година БАСКОМ не представи резултатите от „Барометъра“ си на пресконференция, а само с прессъобщение. С което не бяха предоставени по-пълните данни от изследването, което организацията прави.

В информацията се посочва още, че софтуерната индустрия ще може да допринася към държавния бюджет до 1.5 млрд. лева под формата на преки и косвени данъци през 2024 г. От БАСКОМ дават за пример факта, че в момента един зает в сектора внася в хазната повече от 22 400 лева годишно под формата на данъци и осигуровки. Което е над три пъти повече от средното за страната.

През 2019 г. софтуерните компании са внесли в бюджета 750 млн. лева, а ако се реализират прогнозите за нови 23 хил. служители, това почти ще удвои парите от данъци и осигуровки. С всички тези заключения БАСКОМ се опитва да убеди управляващите, че софтуерната и IT индустрия могат да бъдат в основата на икономическия растеж на България.

„Неслучайно ние сме силно фокусирани върху образованието и в тази връзка е необходима целенасочена държавна политика, която да подпомогне изграждането на нови специалисти за сектора“ Доброслав Димитров, Imperia Online

„Тези данни показват огромния потенциал на софтуерната индустрия да бъде двигател на българската икономика, да я изведе от кризата, да генерира висока добавена стойности и да осигури предвидими приходи в бюджета“, коментира Доброслав Димитров, председател на БАСКОМ и съосновател на „Империя онлайн“.

„Неслучайно ние сме силно фокусирани върху образованието и в тази връзка е необходима целенасочена държавна политика, която да подпомогне изграждането на нови специалисти за сектора“, допълни Димитров.

The post БАСКОМ: Софтуерната индустрия в България расте с 10% през 2020 г. appeared first on TechTrends България.

Коментарът беше направен по време на презентацията на разплащателните нагласи на българските потребители и бизнеси при онлайн поръчки. Коронавирус пандемията е променила поведението и на двете ключови групи в е-търговията в страната. Заключенията са на база на изследване проведено сред 155 бизнеса в страната.

Гъвкаво разширение

В момента PaySafe разполага с около 1 300 служители в своя офис в София. Компанията активно се разширява през тази година, като планира да продължи да наема нови кадри и през следващата. Точна цел не беше обявена директно, но беше отправена такава пожелателно.

„С колко ще се разширим не се ангажирам с конкретна бройка, но ще се радвам ако се похвалим в близко бъдеще да достигнем 1 500 души“, коментира Елена Димова, вицепрезидент по „Човешки ресурси“ в PaySafe България.

„С колко ще се разширим не се ангажирам с конкретна бройка, но ще се радвам ако се похвалим в близко бъдеще да достигнем 1 500 души“ Елена Димова, PaySafe

Тя допълни, че точната бройка трудно може да се определи, като политиката на компанията е да наема гъвкаво нови служители, които са спрямо текущите нужди. Като подобно разширяване да не се прави самоцелно, за постигане на определени показатели. Освен това, Димова подчерта, че софийският офис е най-големият на компанията в глобален мащаб.

Висящ остава въпроса дали ще се отварят звена в други градове отвъд столицата. Димова коментира, че оглеждат развитието на кадрите и специалистите в Бургас, Пловдив и Варна, но все още нямат конкретен план за разширяване извън София.

Добро развитие

Коронавирус пандемията не оказва негативно влияние върху представянето на PaySafe. Дори напротив, компанията е реализирала по-добри резултати от очакваните в някои сегменти и продукти. Което ще стимулира инвестициите в разитието на българското звено.

„Въпреки предизвикателната обстановка на 2020 г. ние реализирахме дори по-добри резултати в някои наши сегменти и планираме да осъществим сериозен растеж от над 10% на инвестициите в страната през следващата година“, коментира Иван Петров, вицепрезидент „Софтуерно инженерство“ в PaySafe България.

Ако тези инвестиции ги обърнем в потенциални допълнително наети служители, бройката от 1 500 в рамките на 2021 г. изглежда реалистична цел. Това обаче е много проста и спекулативно изчисление. Във всички случаи, настроението на PaySafe е положително за бъдещето на българския офис.

Изследването

Самото проучване на компанията показва няколко интересни тенденции. Едната е в типа на най-ползваните разплащания в България при онлайн поръчки. Ако доскоро, наложният платеж властваше, то сега банковите карти стават все по-предпочитано средство предоставен от търговците.

Дебитните карти водят като най-често срещания метод за разплащане със 78%, следвани от кредитните карти с 68%. Дигиталните портфейли са трети с 58%, в които влизат и платформи като ePay, PayPal и мобилни версии тип iCard и Phyre. Последен е наложният платеж с 43%.

Близо две трети от запитаните търговци коментират, че потребителските предпочитания са се променили покрай COVID-19 пандемията. Все повече се използват улеснено безконтактно плащане и без предоставяне на финансови данни. Незавършването на поръчката онлайн е проблем за 79% от търговците, като близо половината от тях това е започнало да се проявява покрай извънредната обстановка.

Само една четвърт – или 26% – коментират, че основната причина за незавършване на поръчка е липсата на предпочитаната от потребителите опция за разплащане. Водеща по този показател е простото разглеждане на продуктите от посетителите на сайта.

42% от бизнесите са интегрирали плащане с карта при доставка, покрай пандемията. Тук водеща причина са опасенията на хората за пренасяне на вируса през банкнотите. 46% от търговците са добавили нови методи за плащане онлайн, показват данните на PaySafe.

The post PaySafe: Надяваме се през 2021 г. да достигнем 1 500 служители appeared first on TechTrends България.