Дали Facebook ще успее да изгради Meta до мащабите, които си поставя са е въпрос с доста висящ отговор към момента. Обаче вече излиза информация, която ни дава малко по-пълна представа за плановете на компанията в дългосрочен план. Facebook или Meta активно работи по различни патентни, които да гарантират интелектуалната собственост в новата метавселена.

Покрай тях може да разберем, че технологичният гигант подготвя различни системи, с които да предоставя това, което прави най-добре – персонализирана реклама. Към тях добавяме и нейния апетит към една друга бързоразвиваща се сфера – тази на уникалните дигитални предмети (NFT).

Някои от нещата бяха загатнати или поне можеха да се предположат от първоначалната демонстрация на Марк Зукърбърг на Meta. Други, просто бяха логични да бъдат интегрирани. Едно е сигурно – много от механиките в гейм индустрията се очаква да се пренесат в метавселените. Което може, както да ни радва, така и да ни плаши.

Електронният магазин

Ключов елемент ще е вграденият електронен магазин. Това беше показано за кратко в демонстрацията на Зукърбърг, но бе да има достатъчно подробности за него. Според няколко патента, Meta планира да изгради такъв, който ще може да предлага основно дигитални продукти. Повечето ще са изцяло виртуални – тоест ще са ограничени само за метавселената. Но ще има и такива, които ще могат да бъдат по някакъв начин обвързани с реални такива.

Независимо за какви става дума, това ще са дигитални продукти, които ще се изграждат и интегрират от различни компании и марки. Тяхната цел ще е да рекламират или да достигнат директно до клиентите в рамките на метавселената. Патентите не разкриват бизнес модела, но най-вероятно ще се взима процент или директно ще се плаща такса, подобно на корпоративните стикери във Viber, например.

Това ще е един от двата основни стълба в генерирането на приходи за Meta. От компанията директно коментират пред Financial Times (които са разглеждали и патентите – бел. ред.), че „основната част от бизнес модела ще е търговията“. Рекламите също ще играят ключова роля, но за разлика от Facebook и другите платформи, които разполага гиганта в момента, ще са на по-заден план.

Интеграция на NFT

Марк Зукърбърг има интерес към криптовалутите от години. Опитите му да създаде собствена и масова такава среща силен регулаторен отпор. Затова, сега Meta има други планове – да интегрира набиращите популярност NFT. Това са дигитални активи, на които чрез блокчейн им се придава уникален отпечатък на притежание. Пазарът за тях избухна през 2021 г. и интересът към тях продължава да е висок.

Часове, след като информацията за патентите за метавселената беше обявена от FT, се появи и друга от същото издания. Според нея, Meta подготвя интеграцията на NFT съдържание в рамките на двете си най-популярни социални мрежи – Facebook и Instagram. Ако това се потвърди и технологичният гигант започне да използва тези уникални активи, тяхното имплементиране в метавселената ще е просто въпрос на време.

Зукърбърг при представянето си на новата виртуална реалност не спомена за подобни възможности, но те бяха подсказани в самото видео. Като при сцената с пазаруване след концерт в дигитална среда имаше опция за купуване на мърчъндайз, който може и да е NFT. Но предвид факта, че ще могат да се продават дигитални предмети, тяхното обвързване с NFT ще е сравнително лесна задача. Особено, ако вече се интегрират такива възможности в настоящите социални мрежи на компанията.

Сензорни иновации

Виртуалната триизмерна реалност ще е основната среда, в която ще се разгръща Meta. Тя се различава значително от плоското пространство на социалните мрежи и мобилните приложения, с които разполагаме в момента. Затова и технологиите за изследване на потребителското поведение е логично да са други.

Meta тук има поне няколко за проследяване на погледа на хората, които ползват VR очила. Идеята е да може да се разбере накъде гледа потребителя. С натрупването на информацията може да се позволи оценяването на различните пространства в средата – кои будят интерес и кои не. Съответно там да се разположат реклами.

Друга технология на Meta е за проследяване на емоциите. Тази идея е малко по-притеснителна от гледна точка за опазване на личното неприкосновение. Тук се надгражда изброената система за проследяване на погледа, но вместо това се сканират зениците и техните реакции.

Последният патент, който FT разглежда, е специален 3D енджин, който позволява да се създава максимално детайлен аватар на потребителя. Това отново става чрез сканиране на лицето, след което новата система изгражда максимално точно дигитално копие. Такова решение е почти задължително, за амбициите, които бяха представени в метавселената на Meta.

Притесненията

Изграждането на функциониращ дигитален свят има своите предимства, но и потенциални опасности. Нивата на ангажиране, споделяне на лични данни и потребителско поведение ще се увеличат експоненциално. Facebook донякъде се преименува на Meta, за да намали негативната интонация, която технологичният гигант натрупа през последните пет години.

Технологиите описани в тези патенти, ще отворят много врати за по-скъпи системи за персонализирана реклама. Но в същото време, информацията, която ще се предлага за потребителите ще се увеличи. С което ще се засили и опасността от прекрачването на етичните граници при работата с нея.

Друго опасение е, прекомерната монетизация. Това е проблем, който все повече се задълбочава в гейм индустрията през последните няколко години. Създаването на продукти със съмнително качество, базирани на успешни франчайзи, но с изключително агресивни системи за привличане на приходи. Геймингът е ключов за метавселената и много от практиките му – добри и лоши, ще се пренесат там. Което предвид мащабите, които Meta предвижда, не е никак обещаваща новина.

The post NFT, реклами и следене на погледа – какво ще включва Meta appeared first on TechTrends България.

Ще разполага не с три, а с цели четири модула за обработка на изображенията. Тоест, те ще се използват изцяло от камерите, като се увеличава значително изчислителните способности на процесора в това отношение. Стигаме и до черешката на тортата – новият модул е отделен от останалите и е винаги включен.

Той позволява на предната камера да работи непрекъснато и активно да търси за вашето лица, за да знае дали да отключи смартфона. Казано с други думи и официално – умният телефон ще има нон-стоп активиран сензор. Това ще става хардуерно и отваря множество въпроси относно личната неприкосновеност и киберсигурността.

Добрите намерения

Qualcomm представят тази възможност, като високотехнологично улеснение. Когато предната камера засече лицето на притежателя си тя ще отключи смартфона. Показани са примери как докато готвите можете да проверявате рецептата на устройството си, само като го погледнете, без да се налага да го активирате ако сте с нацапани ръце. В същия момент, когато не гледате към него, екранът се изключва, за да пести батерия.

Иронично, Qualcomm представя възможността за непрекъснато активна камера като защита на вашата лична сигурност. Така например, настоящите смартфони остават отключени, като ги оставите. При активно проследяване на лицето ви с новите процесори, това ще става автоматично, когато сензорът престане да го засича. При друг пример, ако смартфонът отчете, че не само вие гледате екрана, в зависимост от настройките и показаната информация, може да се изключи или да скрие по-лични данни.

На много пръв и повърхностен прочит, новата функционалност на Snapdragon 8 Gen 1 изглежда практична. Доста хора предпочитат лицево разпознаване за отключване на устройствата, защото е бързо и не изисква от тях специални действия. Добавянето на възможност за активно проследяване ще забърза допълнително този процес.

Въпросът за „Големия брат“

Също има доста хора, които се страхуват от факта, че техните лични устройства разполагат с камери, които могат да ги следят непрекъснато. До голяма степен по този начин може да се реализира антиутопията от книгата „1984“ на Джордж Оруел, в която всеки е следен по всяко време. Доста хора, включително някои експерти по киберсигурност препоръчват дори да се залепят лепенки на уеб камерите на лаптопите. Като предпазна мярка, ако някой е проникнал в компютъра и е решил да ви наблюдава.

Всъщност ние вече сме жертвали частично своята лична неприкосновеност, като микрофоните на смартфоните са винаги включени. Това е факт, откакто има гласови асистенти и поне по дизайн, те следят за конкретна ключова фраза, за да се активират. Това, както и прекалено насочените реклами, които някои потребители получават, засилва опасенията, че все пак може да сканират и за други думи и фрази, които да се ползват за рекламна цел. Засега, това остава в рамките на градските технологични легенди, но показва възможностите ако някой проникне в устройството ви, то той може да го използва като подслушвателно такова.

Добавянето на камера към микрофона ще разшири неговите шпионски възможности. Опасността от това присъства и сега, но пак зависи, дали хакерите ще успеят да активират тези компоненти. Което може да се проследи като се видят кои приложения до достъп на кои функции имат в смартфона ви.

Уверенията на Qualcomm

Qualcomm се опитва да разсея тези опасения още с началото на презентацията си за новия модул в Snapdragon 8 Gen 1. В него изрично се споменава, че той е отделен от останалите в специална и по-сигурна част на процесора. Така се създава не само по-лесна софтуерна, но и хардуерна защита при атаки. Освен това, функционалността за непрекъснато включена предна камера ще може да се включва и изключва от потребителите.

Има и трети елемент, който Qualcomm не споменават – това е как производителите ще решат да се възползват от нея и по какъв начин. Някои ще предпочетат да я избегнат напълно, докато други – евентуално да засилят нейните функции. Като например да я включат по подразбиране или пък да я „закачат“ към някои от своите приложения.

Именно заради всичко това, идеята на Qualcomm е повече от странна и дори може да отвори вратата за сигурността в нашите смартфони. Защото може да е създадена тази функция с добри намерения, но да позволи реализацията на доста по-лоши и опасни такива. Отделно част от възможностите, които са показани при презентацията повдигат въпроси, дали всички от тях ще са практични.

The post Всевиждащото око на Qualcomm appeared first on TechTrends България.

„Ябълковият“ гигант продължава тази традиция и „в името на потребителите“ наложи няколко нови ограничения чрез последната версия на мобилната платформа. Най-големите от тях включваха, възможността на собствениците на iPhone да отказват възможността тяхното поведение да бъде следено от разработчиците и от други фирми с маркетингова цел. Това са основите върху които се крепи съвременната дигитална реклама.

Резултатите вече са видни около три месеца, след като промените в iOS влязоха в сила. Едва една трета от потребителите на iPhone и iPad са позволили на разработчиците да предоставят поведенчески данни. Това кара рекламодателите да се отдръпнат от платформата и да се фокусират основно към Android. Екосистемата на Google буквално се изхранва основно от реклама и подобни драконови мерки няма да бъдат предприети, освен ако интернет гигантът не бъде накаран от регулаторите.

Вятърът на промяната

По последни данни на рекламната платформа Branch Mrakets, цитирани от Wall Street Journal, по-малко от 33% от потребителите на iOS са дали разрешение да им бъдат следени данните. Погледнато по друг начин – повече от две трети от ползвателите на платформата не са се съгласили и реално в момента са недостъпни или трудно достъпни за рекламодателите.

В резултат на което, цените за реклама в iOS спадат драстично, заради невъзможността да се осъществяват насочени промоции. От друга страна, тези за Android се качват, защото стават основна и достъпна аудитория за рекламодателите. Липсата на достатъчно информация за публиката, намалява ефективността на рекламните кампании и прави подобни подходи по-малко атрактивни за компаниите.

Любопитното е, че тази тенденция не се забеляза веднага, след като Apple направи промените и пусна версията iOS 14.5 през април. Причината е тривиална – беше необходимо време за потребителите да ъпдейтнат устройствата си до нея. Въпреки, че Apple е доста последователна в това кои смартфони и таблети могат да ъпгрейднат операционната си система, това не се случва в рамките на няколко дни. В добрия случай отнема няколко месеца. Към края на юни например, над 70% от iOS устройствата в момента работят на версия, която включва промените свързани с поверителността на данните.

Дребните детайли

Трябва да се отбележат няколко детайла. Първият е, че както споменахме в началото, Apple не обичат по принцип рекламата. Затова те я допускат само до определени места в техния App Store и iOS. Ограничаването ѝ има ефект по-скоро за приложения, които традиционно събират много информация и я продават. Най-големият пример за това е Facebook и механизмът по който работят спонсорираните постове. Което обяснява, защо социалната мрежа води истинска война с Apple относно промените в iOS.

Негативен ефект може да има върху други приложения – като игрите например, където следенето на потребителското поведение е ключово за самото им функциониране. Ако играчите не позволят на гейм студиата да събират необходимата им информация, това може да повлияе върху клиентското обслужване и оптимизирането на заглавията.

Приходи и регулации

Apple доминира при формирането на приходите от техния мобилен магазин и екосистема. Те обаче се формират от постъпления от директни продажби или такива осъществени в самите приложения, а не от реклами. Затова при първите, технологичният гигант събира по 30% комисионна на всяка трансакция, докато при вторите такава няма.

С тази политика, компанията от Купертино не само, че удря за пореден път рекламодателите, но и се опитва да прокара своята политика за регулации. САЩ и Европа взимат все по-крути мерки за контролирането на технологичните гиганти и техните потенциално монополни практики. Apple е на мнение, че регулациите трябва да са в посока на защита на персоналната информация на потребителите. Което е в противовес на бизнес модела на Facebook и Google.

Проблемът е, че „ябълковият“ гигант попада под прицела на регулаторите именно, заради затвореността на своята екосистема, правилата които налага. Което тя използва след това, за да засили своите услуги, за сметка на конкурентни в App Store-а. Ако регулаторите наложат на Apple да отвори своята екосистема, това може да намали защитата на поверителността на потребителите. Изобщо може да стигнем до ситуация на омагьосан кръг.

The post Apple срещу рекламодателите – рунд пореден appeared first on TechTrends България.

След обещания и дълго разработване, първи в това отношение излиза Европейския съюз (ЕС). Когато става дума за технологични правила, Брюксел винаги води щафетата. Разликата, спрямо други инициативи е, че САЩ също са в крайната фаза на предлагане на подобни регулации за AI. Ако в сряда Европейската комисия (ЕК) публикува своите официални предложения на 21 април, то два дни преди това бяха обявени и част от плановете на Вашингтон за нови правила в тази насока.

Почти синхронизираните действия, може дори да се изтълкуват като координирани. Дали това е така е много трудно да се каже. По-важното е точно какво се предлага и в кои направления на AI технологията. Любопитното е, че САЩ може би предлагат с една идея по-строг контрол от ЕС. Нещо, което е принципно нетипично за управляващите във Вашингтон.

Забранителните идеи на Европа

ЕК предлага правила в ползването на AI най-вече в инструменти, които засягат цялото общество и по-конкретно ако погазват човешкото право. Например, Брюксел ще забрани използването на биометрично и лицево разпознаване от органите на реда в страните-членки на съюза. Технологията ще се прилага само когато това е необходимо за разкриването на тежки престъпления, като убийства, отвличания, терористични атаки и др.

Първоначалните чернови загатваха за пълната забрана на AI да се ползва за наблюдение, но впоследствие, правилата са били смекчени с една идея. Вероятната причина е да не се жертват потенциални инструменти за сигурност, с които да разполагат властите на европейските държави.

Друг елемент, който ЕС ще забрани е интегрирането на AI алгоритми в изработването на системи за социална оценка. Подобна вече функционира в Китай, която привлече критиката, че може да се използва за масово наблюдение, следене и дори контрол над населението на страната. При нея всеки гражданин се оценява и на базата на резултата се определя дали може да получи достъп до определени кредити, услуги и др.

Трите стълба на Брюксел

Това са най-големите точки в забранителния списък на комисията и се определят като най-рискови. Към последните се определят и правилата за AI алгоритмите, които контролират автоматизирани ключови системи, като медицински устройства или автономни коли. При тях няма да има толкова ограничения, но ще бъдат поставени под по-стриктен контрол на изпълнение и качество.

ЕК разделят AI решенията на три стълба. Високорисковите вече ги разгледахме и те са първия. Следват тези със средна опасност. Тук може да влизат чатботове, deepfake инструменти и друго съдържание създавано чрез AI също ще бъде под наблюдение. Разработчиците ще трябва ясно да покажат, че хората общуват с програми или че съдържанието е създадено от машина. Целта на ЕК е да се повиши прозрачността на подобни системи.

Някои решения, като автоматизирани спам филтри, препоръчвания на базата на анонимни потребители и др. контролът ще бъде по-малък. При някои дори може да липсва. Това е третият стълб на класификацията на ЕК. Идеята на Брюксел е да може да покаже, че AI алгоритмите са надеждни и да спечели доверието на потребителите. По този начин, ЕК е убедена, че ще насърчи и тяхното използване в рамките на Стария континент. Те са част и от стратегията на новия състав на Комисията за дигитално развитие на ЕС.

„Днес представихме новите правила за надежден AI. Те налагат високи стандарти и варират спрямо нивата на риск“ Урсула фон дер Лайен, Европейска Комисия

„Днес представихме новите правила за надежден AI. Те налагат високи стандарти и варират спрямо нивата на риск“, коментира в Twitter, председателят на ЕК Урсула фон дер Лайн. Тя добави, че „искаме да насърчим нашите граждани да ги ползват уверено“.

Предложените регулации ще трябва да преминат през целия механизъм на приемане на Европейския съюз. След което, технологичните компании ще разполагат с две години гратисен период, за да може да адаптират своите услуги и продукти, така че да отговарят на тях.

Подходът отвъд Атлантическия океан

От другата страна на Атлантическия океан, досега се водеха само дискусии за създаване на правила за ползване на AI. Два дни преди ЕК да представи официално своите регулации, се появи и първият официален документ за подобни намерения. Той идва под формата на кратък блог пост на щатния адвокат на Федералната комисия по търговията на САЩ (FTC) Елиза Джилсън.

В него се дават конкретни предложения, как да се адаптира настоящото щатско законодателство, за да може да се упражни по-стриктен контрол върху AI системите. САЩ вече имат готови правни рамки, в които част от потенциалните проблеми могат да се решат с бързи изменения.

Тук се включва възможността да се ограничат автоматичните алгоритми да взимат решения базирани на расовата принадлежност на потребителите. Както и компаниите да ползват такива, които да създадат потенциална дискриминация на всякаква основа – било то на расова, сексуална, религиозна и др. По сходен начин, трябва да се намали възможността на AI решения да отказват на гражданите ключови решения, като наемане на работа, настаняване, кредити, застраховки и други жизненоважни услуги.

FTC още дава примери, които съвпадат с част от предложенията на ЕК. Например, ползването на AI за следене на гражданите. Друг е, как се ползват чувствителни данни като медицински изследвания и др.

Заедно срещу AI

Щатският регулатор повече повдига въпроси, отколкото дава конкретна законодателна рамка. Доста от тях обаче съвпадат с посоката, която Брюксел е избрала. Анализатори смятат, че FTC ще има подкрепата и на двете основни партии в САЩ, което може да ѝ позволи бързо да прокара законодателни промени. Има и нещо друго, комисията все пак демонстрира, че за част от проблемите, тя има инструменти да действа и в момента. При ЕК този процес ще отнеме поне две години.

От излязлото мнение на FTC и на предложенията за регулация на ЕС става ясно, че Европа и САЩ заемат сравнително сходни позиции в идеята си да регулират AI решенията. Единният подход се различава от китайския в това, че няма да се използват алгоритмите за затвърждаването на силата на държавата. От друга ще се опитат да направят системите „по-либерални“. Дали тези усилия няма да доведат до обратна дискриминация времето ще покаже.

The post САЩ и Европа с първи крачки за регулация на AI appeared first on TechTrends България.

Поставянето на тези дружества в забранителния списък означава, че американски фирми не могат да сключват никакви сделки с тях без изричното разрешение от администрацията на Белия дом. Най-видния представител на тези санкции е Huawei, която беше поставена в него през май 2019 г. Ефектите за компаниите може да варира, като зависи изключително от преценката на щатските власти. Защото те решават с кого и какво може да се търгува.

Поводите

САЩ са поставяли под въпрос няколко практики на DJI под въпрос с времето. Една от тях е за данните, които събират нейните дронове и хипотетично може да предават на Китай. Вместо това, Вашингтон обвинява компания изнася технологии за репресивни режими и се използва за нарушаване на правата на човека в самата страна.

По-конкретно, DJI подпомага Китай да осъществява масово следенена определени групи хора в страната. Любопитно е обвинението, че производителят на дронове подпомага „нелегалното събиране на генетични данни“ от тези хора.

Дроновете на DJI е много вероятно да се използват в северозападната провинция Синдзян за следене на мюсюлманското малцинство уйгури. Бивши служители на китайската компания потвърждават, че има сключени стратегически партньорства за доставка на малките безпилотници, които се предоставят на местните управи. Те обаче се съмняват да се ползват толкова масово, колкото се твърди.

САЩ не прилагат толкова силни стандарти, когато дроновете DJI се модифицират от криминални и терористични групировки в Близкия изток в нападателно оръжие. В полеви условия, малките безпилотници могат да носят по една 40 мм мина, която да пускат над противника. Те имат доста ограничения, като радиус на действие, липса на кодировка на сигнала и др. спрямо истинските бойни дронове, но все пак могат да се ползват и като оръжие.

Ефектите от санкциите

Добавянето на DJI към забранителния списък за някои дойде като изненада, предвид факта, че компанията е лидер на масовия пазар за такива устройства. Колко тежки може да са последствията за нея зависи изцяло от преценката на администрацията на САЩ. Това може да се види в историята на санкциите срещу Huawei.

Когато технологичният гигант беше добавен към списъка, той получи да пъти по три месеца отсрочка от санкциите, за да може той и щатските компании да се адаптират към промените. След това, администрацията на Белия дом продължаваше да одобрява достъп до ключови компоненти и технологии за Huawei.

Но постепенно затягаше примката – първо прекъсна договора за лицензирана версия на мобилната палтформа Android и услугите на Google. Вашингтон постепенно разшири санкциите и отряза доставките на ключови компоненти като производството на собствени чипове за Huawei в тайванските заводи. Причината – в предприятията се използват американски машини.

Затова, китайското правителство инвестира милиарди долари в модернизирането на производствените мощности на шанхайската SMIC. От 18 декември и тя попада в забранителния на САЩ списък.

За DJI последствията може да не са толкова страшни, както бяха за Huawei. Все още не се знае точно от колко американски компании е зависим производителят на дронове. Първата, потенциална щета е ако бъде свалено приложението на DJI за управление на безпилотниците от онланй магазините на iOS и Android. Както отбелязахме – всеки един договор с американска компания вече ще преминава през одобрение на Вашингтон.

The post САЩ наложиха санкции на производителя на дронове DJI appeared first on TechTrends България.

Социалната мрежа обаче постигна нещо друго – тя се превърна в своеобразна онлайн телеграфна агенция. Някои от най-влиятелните личности в света я използват за да споделят своето мнение по ключови въпроси.

Не са малко американците, които упрекват президента на САЩ Доналд Тръмп, че осъществява своята политика чрез Twitter. Както и че избирането му през 2016 г. до голяма степен беше постигнато през социалните мрежи. Или, че Илон Мъск я ползва, не само да споделя налудничавите си идеи, но и да спекулира с акциите на своята компания Tesla.

Ако трябва да бъдем честни, не малка част от революционната вълна в Близкия Изток през 2010 до 2012 г. останала в историята като „Арабска пролет“, беше осъществена през социалните мрежи Twitter и Facebook.

Което прави хакерската атака в първата много опасен прецедент, който за щастие се разминава наистина с минимални щети. Последствията можеха да са много по-големи, сериозни и мащабни, особено ако поставим най-лошите сценарии. Тя поставя няколко важни въпроса пред социалната мрежа, които може би ще я променят изцяло.

Пробивът и как се извличат 120 хил. долара

На 15 юли 2020 г.Twitter е подложена на безпрецедентна хакерска атака. В нея, за кратко са овладени между 20 и 30 ключови профила. Сред засегнатите потребители са бившия президент на САЩ Барак Обама, вече споменатият предприемач Илон Мъск, милиардерът Бил Гейтс, кандидатът за президент на САЩ Джо Байдън, кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг, корпоративните акаунти на Uber, Apple и др.

След което се пускат съобщения от тяхно име, които са измама и карат последователите на превзетите профили да дарят биткойни. Във фалшивите съобщения се обещава, че съответните личности и компании ще удвоят сумите за благотворителност в борбата с коронавируса. Атаката продължава за доста кратко време, в което хакерите успяват да извлекат едва 12 и половина биткойна. Което при последните котировки е около 120 хил. долара.

Сумата е нищожна поради няколко факта. Първият е, че хакерите успяват да пробият системата на технологична компания с пазарна оценка от 27 млрд. долара. Втората е, че превзетите профили разполагат сумарно с над 346 млн. последователи. Тоест, дори 1% от тях да са видели съобщенията, хакерите са извлекли по 3 цента от тях.

Пораженията обаче се оказват много по-големи от имиджова и техническа гледна точка за Twitter. Както и възможностите, които се отварят ако някой друг пробие социалната мрежа и получи достъп до подобни профили.

Twitter в обувките на Facebook

Атаката може да доведе до подобни последствия за Twitter, каквито имаше за Facebook след скандала ѝ с изтичането на лични данни на милиони потребители чрез фирмата Cambridge Analytica. Социалната мрежа на Марк Зукърбърг още не може да се отърси от него, който предизвика регулаторния интерес на САЩ и Европейския съюз.

За Twitter това може да дойде по линия на това, как точно е осъществен пробива. Според компанията, това е направено чрез метода на социално инженерство, който включва изследването на различни хора, техните навици, интереси, данни като рождена дата, домашни любимци и др. Събраната достатъчно лична информация по различни канали, след това се използва за да се разбият дигиталните пароли на жертвите.

В случая, това са били служители на Twitter, а крайният резултат е, че хакерите са получили достъп до вътрешни инструменти за контрол и наблюдение на профилите в социалната мрежа. Съществува и алтернативна версия, базирана на вътрешни източници на няколко технологични издания, че хора в компанията директно и доброволно са били съучастници в акцията.

Тези разкрития са скандални в две насоки. Първата е, че платформата на Twitter може да разполага с големи пропуски в сигурността. При това месеци преди президентските избори в САЩ и местните регулатори гледат под лупа ролята на социалните мрежи в тях.

Втората е, че компанията има вътрешни инструменти, които позволяват директен контрол върху профилите в платформата. Което връща в светлината на прожекторите друг доста стар морален въпрос – дали технологичните гиганти не разполагат с прекалено много лични данни за своите потребители?

Във всички случаи, последствията от атаката ще се отразят фундаментално на бъдещето на Twitter. Дали това ще даде тласък на така чаканите и обещавани от щатски политици регулации върху IT гигантите или ще преструктурира платформата изцяло ще разберем в следващите месеци.

Децентрализация – възможният изход

Съоснователят и все още главен изпълнителен директор на Twitter Джак Дорси коментира, че едно от решенията пред социалната мрежа е тя да се децентрализира. Той лансира тази идея все по-активно през последната половин година, като атаката я поставя на още по-преден план.

Децентрализирането и потенциално използване на блокчейн технология, ще елиминира възможността да се използват вътрешни инструменти за контрол на профилите. Този подход има и своите недостатъци – тогава, социалната мрежа няма да може да се противопоставя ефективно на различни фалшиви профили, туитове и новини.

Хакерската атака поставя и самият Джак Дорси на изпитание. С много усилия той успя да запази своята позиция на главен изпълнителен директор в Twitter. През февруари 2020 г. група акционери водени от милиардера Пол Сингър се опитаха да го свалят от поста и да сложат свои четирима души в борда на директорите. Дорси получи подкрепата на други влиятелни инвеститори и в крайна сметка двете страни се споразумяха той да продължи да изпълнява задълженията си.

Пробивът обаче може да върне въпроса дали главният изпълнителен директор е способен да се справя с компанията. Основният аргумент на акционерите, които искаха да свалят Дорси през февруари е, че той заема тази позиция не само в Twitter, но и в друга негова компания – Square. Хакерската атака ще може да се възприеме като ново доказателство за тази теза.

Всички страхове

Доста медии само загатват, но почти никоя не коментира може би най-лошият сценарий, който друга подобна хакерска атака може да доведе. Пробивът даде контрол на злонамерени хора на профили с 346 млн. последователи. От тях бивши и потенциални президенти на САЩ, милиардери, компании с оценки от стотици милиарди долари и влиятелни в обществото личности.

Хакери с по-користни мотиви могат да причинят истински хаос, ако започнат да обсипват тази аудитория с користни послания. В увода припомнихме, че социалните мрежи бяха и все още са силен инструмент за задаване на обществени нагласи. Включително в накланянето на везните в полза на някой от кандидатите за президент на САЩ или в развитието на Арабската пролет преди десетилетие.

Последствията от подобно овладяване на профили с високо значение могат да бъдат наистина неописуеми и да вкарат в хаос съвременното дигитализирано общество. Което поставя под въпрос дали да може да вярваме на всичко, което се пуска в социалните мрежи. Дори и да са от хора и профили, на които имаме пълно доверие.

The post Хакерската атака в Twitter – по-малкото зло appeared first on TechTrends България.

Приложението ViruSafe е съвместна работа между три IT компании, които са координирани от държавната „Информационно обслужване“. Разработчиците от технологичния сектор са ScaleFocus, Software Group и българското звено на SAS Institute. Частните дружества са работили на символичната цена от 1 лев за направата на приложението. Самото то ще е достъпно напълно безплатно.

„Въведената информация може да се използва от всички държавни институции, лекари и доброволци и така няма да се губи време в излишна координация и комуникация“ Ивайло Филипов, Информационно обслужване

„Въведената информация може да се използва от всички държавни институции, лекари и доброволци и така няма да се губи време в излишна координация и комуникация“, коментира Ивайло Филипов, изпълнителен директор на „Информационно обслужване“.

В момента то преминава през процедурата по одобрение в двата основни онлайн магазина AppStore на Apple и Google Play на Google и се очаква да се появи там в понеделник. Трите български телекома ще го разпространяват максимално бързо в мрежите си, като предлагат безплатна верификация.

Трите модула

Самото приложение се състои от три части. Първата, позволява на гражданите да създадат профили и да подават доброволно личните си данни (имена и ЕГН) и здравния си статус в момента – дали е болен и с какви симптоми. Те могат да се променят по всяко време, в зависимост от това как се развива болестта при него или нея. До тях ще има достъп личният им лекар, като така той ще бъде в течение в реално време, какво се случва с пациентите му.

Цялата тази информация се предоставя, обработва и анализира от Министерство на здравеопазването. Разработчиците нямат достъп до данните, те само предоставят решението на властите.

„Ние не разполагаме с достъп до тези данни, защото предоставяме системата на Министерство на здравеопазването, където те се съхраняват и обработват“ Пламен Цеков, ScaleFocus

„Ние не разполагаме с достъп до тези данни, защото предоставяме системата на Министерство на здравеопазването, където те се съхраняват и обработват“, обяви Пламен Цеков, главен изпълнителен директор на ScaleFocus по време на пресконференцията. Компанията е разработила частта със самото приложение. Цеков даде пример, че ако има заболял, който живее между Ямбол и Сливен, може да се определи коя болница е по-малко натоварена и може да отиде там. Това е възможно, благодарение на въведения модул за геолокация.

Вторият компонент на приложението е централния регистър, което е дело на Software Group. В него се комбинират данните подавани от различни институции, като „Гранична полиция“, регионалните структури на МВР, Министерството на здравеопазването и генералния щаб за борба с COVID-19. По този начин те могат да споделят информацията помежду си и да се синхронизира между ведомствата.

„На базата на тези данни, могат да се направят и конкретни прогнози за развитието на пандемията в страната“ Георги Робев, SAS Institute България

Българското звено на SAS Institute изгражда аналитичната част на приложението, в което може да се следи всичко в реално време. Колко заболели има, колко души са поставени под карантина, къде се намират, в какво състояние са.

„На базата на тези данни, могат да се направят и конкретни прогнози за развитието на пандемията в страната“, поясни Георги Робев, регионален мениджър на Sans Institute за България.

Бизнесът в помощ на държавата

Пандемията с коронавируса накара доста от бизнеса да окаже различна помощ на държавните институции в България. Трите телекома създадоха различни дарителски кампании, не малка част от IT сектора също предоставиха различна безвъзмездна помощ. Някои от инициативите включва 3D принтиране на предпазни шлемове и предоставянето им безплатно на лечебните заведения.

Българското звено на ESRI създаде специално приложение, което следи в реална обстановка, колко са заразените от COVID-19 в страната.

Технологичните компании направиха няколко обещания за помощ при изграждането на различни електронни системи, с които да се улесни работата им и тази на гражданите в условията на пандемия. Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии (AIBEST, бившата Българска аутсорсинг асоциация – бел. ред.) се ангажира да инвестира безплатно 15 хил. човекочаса в изграждането на елементи по е-здравеопазването.

Действията на ScaleFocus и Software Group с новото мобилно приложение, подкрепят с реални усилия тези намерения. Двете компании са част от AIBEST. По техни думи, мобилното приложение, регистъра и аналитичната платформа са изградени за 10 дни.

Много е вероятно през следващите седмици да видим и други инициативи, които да влязат в употреба на държавните власти и на гражданите в борбата с COVID-19.

The post Български IT компании разработиха приложение в помощ на COVID-19 пандемията appeared first on TechTrends България.

Рекламодателите не стоят със скръстени ръце предвид тези развития и започват да ползват все по-усилено алтернатива на бисквитките. Това е т.нар. дигитален отпечатък, който е дори по-сложен инструмент от тях. Целта си остава същата – да могат да предлагат максимално свързани и насочени реклами към онлайн потребителите. Затова не се учудвайте, че промоции, които ви се показват са доста свързани с търсенето и браузването ви в глобалната мрежа. Независимо, че примерно сте отказали бисквитките или пък браузърът ги е блокирал.

Петер Доланшки е директор по „Сигурност и лична неприкосновеност“ в Mozilla. Той обяснява в The Next Web за ролята и все по-голямата употреба на дигиталната отпечатъци от големите сайтове, за да предлагат все по-насочена реклама.

Какво представлява дигиталния отпечатък

Бисквитките“ са сравнително прост инструмент, прост файл, който записва онлайн активността ви. Дигиталният отпечатък от своя страна е доста по-сложен. При него рекламодателят създава специален потребителски профил, като се базира на уникалните характеристики на устройството, от което той влиза в глобалната мрежа. Това включва хардуера (серийни номера на дъно, конфигурация на компоненти и др.), както и на различните инсталирани програми на него. Към тях може да се добавят и конкретни настройки, които са зададени в начален екран или десктоп.

Комбинацията от събраната информация позволява сайтовете и приложенията да идентифицират с висока точност съответния потребител. Недостатъкът е, ако дадено устройство се ползва от няколко души, те надали ще могат да се разделят на отделни сегменти.

„Дигиталният отпечатък е като баркод, с който се събират данни и се създават потребителски профили, които след това се ползват за предлагане на насочени реклами“ Петер Доланшки, Mozilla

„Дигиталният отпечатък е като баркод, с който се събират данни и се създават потребителски профили, които след това се ползват за предлагане на насочени реклами“, коментира Доланшки от Mozilla.

Исторически, дигиталните отпечатъци се ползват във финансовия сектор, за да могат да определят наистина дали даден потребител е този за който се представя и да избегнат потенциална измама. Сега, те са основно заменени с двустепенна идентификация.

Популярност сред големите

Рекламодателите го ползват поне от 2010 г., когато се появяват и първите медийни публикации по темата. През последните няколко години, дигиталните отпечатъци започват да намират все по-широко приложение. По данни на Mozilla, през 2014 г. този метод е засечен да се ползва от 5% от най-посещаваните 100 хил. сайта. Това е сравнително малко, но през 2019 г. организацията прави ново, но в най-посещаваните хиляда страници. Там вече 12% ползват дигиталния отпечатък.

Една от причините за това е, че той изисква доста повече технически ресурси и ноу-хау за изграждането и прилагането му. Все пак се изисква извличане на информация за хардуера, обвързването им със софтуера и съхраняването на специализирани профили. За по-малките сайтове това е непосилна задача. Ако се среща при тях, то по-скоро е вследствие от ползване на различни рекламодателски платформи, които разчитат на профилиране чрез дигитални отпечатъци.

„Някои собственици на сайтове не знаят, че техните страници използват дигитални отпечатъци. В много случаи, те идват като част от различни технологични решения, които не уточняват, че разчитат на тях“ Петер Доланшки, Mozilla

„Някои собственици на сайтове не знаят, че техните страници ползват дигитални отпечатъци. В много случаи, те идват като част от различни технологични решения, които не уточняват, че разчитат на тях“, коментира още Доланшки.

За сметка на това, повечето добре разработени мобилни приложения разчита доста силно на тази технология, но там няма информация какъв дял от най-ползваните апове я прилагат.

Защити и контрол

Минутката за реклама на Mozilla идва, когато става дума за защитите. Техният браузър Firefox по принцип се слави като един от първите, който залага механизми против следене онлайн. В последните ъпдейти от миналата година, беше добавен и специален режим – Enhanced Tracking Protection. Той вече е включен по подразбиране и предотвратява подобно сканиране.

Apple предлага подобни защити в Safari за своите компютри Mac и мобилни устройства. Те включват предоставянето на по-малко информация, но все пак споделят такава. Идеята на компанията от Купертино е да не се режат напълно рекламодателите, но и да не се предоставя пълна картина за потребителите.

За браузъра Chrome и смартфоните под iOS и Android вече се изисква инсталирането на допълнителен софтуер, който да предпази от подобен тип онлайн следене.

Битката срещу бисквитките

Дигиталните отпечатъци ще стават все по-популярен инструмент, след като от двете страни на Атлантика предприеха крути мерки в ограничаването на бисквитките. Тези действия се пренесоха на ниво браузъри, като освен във Firefox на Mozilla, така и в Safari на Apple и други вече се блокират малките файлове.

Google се опитва да забави приемането на пълни защити срещу бисквитките, защото голяма част от работата на нейната рекламна екосистема се крепи на тях. Предоставянето на насочени промоции на компании е основния бизнес модел на интернет гиганта, както и главен източник на приходите му. Бисквитките са задължителни за по-дълбокото сегментиране на аудиторията в платформата Google Analytics, както и задължително условие, за ползването на рекламната услуга AdSense. Затова, Google се опитва да не слага задължителни механизми за блокирането им в Chrome, както и се противопоставя на идеята като цяло.

Интернет гигантът, както и различни онлайн рекламодатели много кратно са критикували Европейската комисия, че ако тя забрани напълно бисквитките, те ще се обърнат към инструменти, които изискват дори повече информация от потребителите. Нещо, което реално представлява дигиталния отпечатък.

The post Mozilla: Дигиталният отпечатък заменя бисквитките в онлайн проследяването appeared first on TechTrends България.